вторник, юли 16, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

75% от земеделските площи са в риск от поразяване от градушки заради липса на защита
Агро НовиниБез категория

MARS: Топлото и влажно време е оказало смесен ефект върху развитието на посевите

Дефицитът на валежи е оказал негативно влияние върху развитието на посевите в някои части на Румъния и България

В последния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) съобщават, че топлото и на места влажно време в Европа през февруари е имало смесен ефект върху развитието на посевите. По-топли от обичайните за сезона са били климатичните условия предимно в южните части на континента, докато в централните и северни части времето се е характеризирало с по-влажни условия. Дефицит на валежи през този месец е бил регистриран основно в регионите на Средиземно и Черно море. В страните от Бенелюкс и Западните части междувременно продължава да има излишък на валежи , което е довело до пренасищане на почвата с влага и преовлажняване дори с локални наводнения в райони с по-ниска надморска височина.

Преовлажняването на почвата е пречка за обработка на полетата и води до забавяне на процеса на вегетация на растенията. Експертите отбелязват, че дефицитът на дъжд се е отразил негативно на развитието на посевите в източните части на Румъния и североизточните части на България, където в разглеждания период между 1 януари и 18 февруари са паднали валежи, чиито количества са били с 50% под средната
многогодишна стойност.

Задълбочаването на засушаването в някои региони на Италия и Испания е довело до рязко намаляване на водните запаси при температури на места надминаващи средните за сезона. В части на Германия, в Австрия, Чехия и Словакия от средата на януари насам също са били регистрирани по-високи средни температури от обичайните за сезона. В България, Румъния, Словения и Хърватия температурите през разглеждания период са били с над 4 градуса над средните за сезона. Подобни температури макар че ускоряват развитието на посевите според експертите ги правят и по-уязвими на измръзвания.

В големи части на Северна, Централна и Югоизточна Европа се очаква запазване на по-топло време от обичайното за сезона, като температури между 4 и 6 градуса над т за сезона се прогнозират за огромни територии между Балканите и Скандинавието. Дългосрочната прогноза сочи запазване на топлото време в периода март-май с температури превишаващи стойностите измерени в последните 24 години с между 1 и 2 градуса както и с валежи над нормите.

Още
Агро Новини

MARS: Застудяването нанася щети на север, липсата на валежи води до дефицит на влага в почвате в южните части на Европа

Мекото време през декември е подпомогнало развитието на късно засетите посеви у нас, но е увеличило риска от измръзвания

В първия си за новата година доклад експертите от Европейската служба за мониторинг на земеделските култури отчитат, че докато в северните части на Европа, посевите са застрашени от измръзвания заради студеното време, на юг все по-силен става дефицитът на влага в почвата поради липсата на валежи. Това се отнася най-вече за региона на средиземноморието, докато големи части от Северозападна, Централна и Източна Европа бяха регистрирани валежи над нормите.

Към момента щети поради измръзвания са претърпели посеви в Дания, където рязкото понижение на температурите в началото на годината беше комбинирано с обилни валежи, което доведе до подгизване на полетата и замръзвания на посевите. Заради тънкия слой от снежна покривка вероятни щети от измръзвания има и на посевите в Балтийските страни. Заради по-малкия период на застудяване, върху посевите в Беларус и Полша щетите от измръзвания според експертите са незначителни.
Обилни количества валежи са паднали в страните от Бенелюкс, Великобритания и големи части на Източна Европа, като в Нидерландия влажното време е продължило да възпрепятства сеитбата на есенниците.

За разглеждания период изразен дефицит на валежи е имало за Испания, Части на Италия както и в части на Румъния, Турция и Гърция. Експертите отбелязват още, че за периода от 10 декември до първата седмица на януари времето е било много по-топло от обичайното в България, Унгария, Словакия и Словения, което е оказало положително влияние върху развитието на късно засетите житни култури. Въпреки това високите температури са отслабили толерантността на посевите и и са увеличили риска от измръзвания.

Дългосрочната прогноза на експертите е умерена със запазване на по-топло от обичайното за сезона време с валежи около средните за сезона и температури с до 2 градуса над обичайните за периода до април месец.

Още
75% от земеделските площи са в риск от поразяване от градушки заради липса на защита
Агро Новини

Експерти прогнозират минимални щети от измръзвания на посевите въпреки влажното и студено начало на зимата

Температурите в Северна България могат да са с до шест градуса над нормите за сезона

 

В последния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) прогнозират локални щети от измръзвания по посевите вследствие на по-студеното и влажно време в началото на зимата в някои северни и централни части на Европа. В края на ноември и началото на декември е бил регистриран рязък спад на температурите в повечето части на континента, придружен от по-влажни от обичайните условия. На места в северните и централни части на Европа температурите са достигнали до отчетливи отрицателни стойности при състояние на посевите с есенници, което поради предхождащите по-топли климатични условия са били в частичен период на вегетация и са били уязвими на измръзване.

В някои райони на Западна Европа като Франция, Германия, Белгия и Люксембург експертите прогнозират увеличаване на площите с пролетни житни култури заради закъсняла и неприключила сеитба на есенниците. Така например във Франция около 10% от площите са останали незасяти.

Що се отнася до Източна Европа, падналите в този регион валежи не са оказали почти никакво въздействие върху развитието на културите. Експертите отбелязват въпреки това, че падналите в разглеждания период от края на ноември от средата на декември валежи са се отразили особено благотворно върху развитието на посевите в Румъния и България, засегнати от дълготрайния период на засушаване което заедно с по-високите температури доведоха до по-ускорено развитие на житните култури.

Според прогнозите на експертите на MARS времето до края на годината в повечето региони на континента се очаква да остане по-топло от обичайното с превалявания от дъж в планинските региони и в района на Източното Средиземноморие и снеговалежи в Северна Европа. Най-високи положителни температури с между 2 и 6 градуса над нормите се прогнозират за части от Северна България, части от Турция и по-голяма част от Източна Европа. За почти цяла Европа с изключение на части от Италия и Франция, както и Иберийския полуостров се прогнозира влажно време.

Според доклада на експертите дългосрочната прогноза за климатичните условия е умерена с по-топло време и температури с до 2 градуса над нормите през януари и февруари и с до над 1 градуса през март. За големи части на континента се прогнозира през следващите три месеца да паднат по-обилни валежи с до 50 мм над данните за последните 24 години.

Още
Агро Новини

Валежите са довели до забавяне на сеитбата на есенниците в редица части на Европа според експерти

Сухите условия в някои страни сред които Румъния и България са допринесли за лоша кълняемост и поникване на посевите

В редовния си месечен доклад, експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) констатират забавяне на сеитбата в редица части на континента заради обилните валежи. Според тях особено тревожно е положението в някои региони на Западна и Централна Европа като дори в Италия бяха регистрирани наводнения а в Белгия забавиха прибирането на картофите. Въпреки това валежите според тях допринасят за повишаване на влагозапасите в почвата , създавайки по-добри условия за новопоникващите посеви.

Към периода на приключване на доклада си, експертите са констатирали преобладаващи сухи условия в някои части на Испания, Италия, Румъния и България, което също е довело до забавяне на сеитбата, лошо покълване и поникване на посевите.

До края на октомври времето е останало по топло с температури над средните за сезона, като по-студеното време на места не е оказало влияние върху посевите. В същото време се отбелязва приключване на сеитбата на рапицата при обичайни условия. Известно безпокойство у експертите са предизвикали обилните валежи в западните части на континента и засушаването на изток.

За края на ноември експертите от MARS прогнозират температурите в някои региони на континента, сред които и на Балканите да останат с между 2 и 4 градуса под средните. За по-голямата част на континента се очакват обилни валежи. Според дългосрочните им прогнози може да се очаква затопляне на времето с температури между 1 и 2 градуса над средните за сезона през декември и януари. Относно България експертите са притеснени за състоянието на посевите особено в източната част на страната заради сериозното засушаване.

Още
Агро Новини

Експерти отчитат влошени перспективи за добивите от пролетните култури у нас заради горещо и сухо време

Неблагоприятните климатични условия са довели до компрометиране на натрупването на биомаса у растенията и са понижили очакванията за доходност

 

Високите температури през разглеждания период и липсата на влага са довели до преждевременно стареене на листата и намален добив от пролетни култури – царевица и слънчоглед в България, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури.

„Времето в периода между 1 август и 10 септември в страната е било изключително топло с температури надвишаващи средните за сезона с между 1 и 3 градуса. В България е било регистрирано рекордно горещо време, като периодът с температури надвишаващи 30 градуса е бил между 4 и 12 дни. Те са били част от гореща вълна обхванала страната между средата и края на август“, пишат експертите.

Според тях у нас са паднали минимални количества валежи и то през първата половина на август, като валежи над средните за сезона са паднали само в някои области на Източна България. Климатичния воден баланс от 1 май насетне показва значителна липса на запаси от влага в почвата. Това е сценарий подобен на този от 2022 година, и е довеел до ускоряване на фенологичното развитие на растенията и по-бързо стареене с намаляване на фото-синтетичната активност и на времето за наливане на зърното и образуване на добив. Това от своя страна според експертите е довело до компрометиране натрупването на биомаса и е намалено очакванията за доходност. Ситуацията с липсата на достатъчно биомаса у посевите се потвърждава от сателитните изображения, като по-обещаващо остава положението в северозападните части на страната.

Още
Три нови сорта хибридна царевица показаха от „Лиматрейн“ по време на провеждащия се  агро семинар организиран от асоциацията на зърнопро
НОВИНИ

MARS отчете неблагоприятни климатични условия за пролетните култури у нас

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) са отчели, че у нас между 1 юли и 15 август климатичните условия са били неблагоприятни за развитието на пролетните култури с температури от 0,5 до 2 градуса над средните и с между 5 и 15 горещи дни с температури над 30 градуса над нормата за сезона. Температурите в най-горещите дни са достигнали между 37 и 41 градуса. През първата половина на месеца горещото време е било съпътствано и от оскъдни валежи особено в централните и източни части на страната, като падналите количества валежи за периода са били с между 20 и 70% под средните за сезона. Кампанията по прибиране на есенниците върви в нормите, като се очакват по-добри добиви от миналата година. За разлика от влошеното състояние на пролетниците заради екстремните горещини и силно намалялото съдържание на влага в почвата в периода на цъфтеж и наливане на зърното. Вследствие на това прогнозите за добивите на експертите са били ревизирани рязко надолу, което се отнася най-вече за царевицата.

Още
НОВИНИ

Експерти отчитат ограничено въздействие на екстремните горещини върху земеделските култури в Европа

На ниво ЕС е отчетено ограничено въздействие на екстремните горещини през юли и август върху земеделските култури, смятат експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). В редовния си месечен доклад те съобщават, че прибирането на реколтата е било затруднено заради валежи в северните части на континента. Заради по-добри от очакваните климатични условия, те са повишили оценката си за добивите от слънчоглед за Испания и Франция, което ще компенсира по-слабите добиви в България. Според тях отрицателно въздействие върху културите може да се очаква най-вече при качеството на зърното от новата реколта.

Според тях заради горещините са засегнати посевите с пролетни култури в България, части от Румъния, Чехия и централните региони на Полша. Щети заради локално паднали градушки върху културите са били регистрирани за части от Италия, Словения и Хърватия.

Според прогнозите в големи части на Европа от Испания до Балтика температурите ще останат с между 4 и 6 градуса над нормите. Без валежи се прогнозира да е времето в части от Иберийския полуостров, Южна Италия, България, Гърция, части от Румъния, Русия и Украйна. Според дългосрочните прогнози особено в Южна Европа температурите ще се запазят с до 2 градуса над средните температури като на места на континента през септември и октомври могат да се очакват валежи.

Още
Около 250 хил. декара са попадналите площи под вода в следствие на последните интензивни валежи
НОВИНИ

Експерти намалиха прогнозите си за добивите от есенни култури у нас заради хладното време

Заради хладното време в началото на лятото у нас във фазата на ранно наливане на зърното, експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) са намалили своята оценка за добивите от есенни култури. Допълнителна причина за това е била повишеният натиск от вредители особено в Северна България. Според сателитната информация у нас се наблюдава по-слабо от обичайното състояние на реколтата заради закъсняла сеитба и забавено развитие на пролетните култури.

През първата половина на май в страната ни са регистрирани по-ниски температури от обичайните с отрицателни температурни аномалии от минус 1 до минус 3,5 градуса под нормата като това е било най-студеното време от 1991 година насам. В последствие е било регистрирано затопляне с повишаване на температурните стойности до среднодневните за сезона. Нивото на валежите в регистрирания период е било близко до средното с известен излишък в западните части на страната, докато в източната са били малко посухи от обичайното. В началото на юни в източните райони не са били регистрирани валежи, но се отбелязва наличието на достатъчно влага в почвата.

Още
Хербицидни технологии от СИНДЖЕНТА в царевица
НОВИНИ

MARS: Студеното време забави сеитбата на пролетниците в България

Студеното време в началото на пролетта е станало причина за забавяне на сеитбата при пролетните култури, съобщават в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Рязкото застудяване в края на миналия месец, когато са били регистрирани температури до минус 6 градус а места е довело до измръзвания най вече в овощните насаждения. Благодарение на започналите след средата на март валежи, са се натрупали достатъчни запаси от влага в почвата с изключение на южните части на страната.

По-студеното време е довело до забавяне на сеитбата на слънчогледа и отлагане на сеитбата на царевицата. Проблеми за развитието на посевите по-късно през сезона могат да дойдат от дефицита на влага в по-долните почвени слоеве. С оглед на доброто развитие на посевите с житни култури заради меката зима , експертите са ревизирали малко нагоре своята прогноза за реколтата.

Още
2500 дка посеви със зърнено-житни култури унищожени от пожари досега
НОВИНИ

Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури отчита добри условия за посевите

Добри условия през зимата за посевите след изключително топлото време в началото на сезона отчитат от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Те констатират, че в повечето части на континента с изключение на южните, състоянието на посевите е добро и удовлетворително. Тъй като посевите са успели да възстановят своята студоустойчивост, експертите не очакват щети от евентуални измръзвания. В някои региони на Италия, Испания и Турция продължава да има недостиг на влага в почвата. Повече валежи в отчетения период са паднали в някои региони на Хърватия, Румъния и Словакия. През втората половина на януари температурите в повечето части на Европа се върнаха в граници, близки до сезона. Само в някои централни и южни части на континента регистрираните температури са били над средните за зимния период. Според моделите на метеоролозите времето в Европа до края на февруари се очаква да остане по-топло от обичайното за сезона. Дългосрочната прогноза за следващите три месеца е за запазване на тенденцията за по-топло време от обичайното в южните части на Италия, централна Европа и Балканския полуостров. През април и май се очакват валежи със стойности близки до средните за сезона.

Още
2500 дка посеви със зърнено-житни култури унищожени от пожари досега
НОВИНИ

MARS : Суха и топла есен създава опасения за устойчивостта на есенните култури срещу измръзвания

Изключително топлата и суха есен създава опасения за развитието на есенните култури особено в южните части на Европа, пишат в ноемврийския си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). В повечето региони в периода на отчет са регистрирани най-високи температури от 1991 година насам. Съчетанието на топло време и наличие на влага в горния почвен слой са спомогнали на места за бързото поникване на посевите, но се отчита и негативният ефект от високите температури- липсата на натрупване на устойчивост у растенията срещу измръзване, повишен натиск от болести и вредители. В южните части на Европа топлото време е било придружено от постоянна липса на валежи, което води до удължаване на периода на засушаване в различни части на Италия и Испания. Там посевната кампания тече по-бавно или се извършва при необичайни условия. Експертите отчитат забавяне на посевната кампания в различни части и на България и Румъния при липса на валежи, като септември се е характеризирал със слабо поникване и развитие на насажденията.

За периода от средата до края на ноември експертите прогнозират по-високи от средните температури за сезона особено в Черноморския регион, като по-интензивни валежи се очакват по южното и западно крайбрежие на Европа. Температури с над 4 градуса над средните за сезона се прогнозират както за някои части от Западна Европа, така и за региона на Балканите и северните части на европейската територия на Русия. Максимални дневни температури между 15 и 20 градуса се очакват в големи части на Южна Европа, Балканите и Черноморското крайбрежие.

Според експертите сезонната перспектива до края на февруари показва, че на повечето места в Европа ще се запазят по-топли условия от обичайните.

По отношение на Източна Европа се отбелязва наличието на достатъчно добри почвени условия за сеитбата на есенниците през октомври, като на места в Полша, Словения, Румъния и България е отчетено добро напредване в развитието на посевите, но се отчита също наличието на дефицит в горния почвен слой, което може да се отрази негативно на реколтата. Най-тежко е положението в източните части на страната ни, където от август насам са регистрирани много малко валежи, и може да се наложи презасяване на частот площите през пролетта.

Още
170 000 тона е реколтата от грозде
НОВИНИ

Светът на виното отчита глобално производство под средното за четвърта година

Заради засушаването обхванало редица винопроизводителни региони, глобалното винопроизводство на вино през 2022 година за четвърта поредна година е под средното, информира winetitles.com позовавайки се на данни на Международната организация по лозата и виното.

Тази година реколтата се характеризира с екстремни горещини и рекордна суша, които ускориха узряването на лозята по целия свят. Доклад, публикуван наскоро от Глобалната обсерватория за засушаване, показва, че почти две трети от европейската територия е в състояние на суша или на тревога поради горещи вълни и изключително ниски валежи. Горещините засегнаха огромни територии между Източна Африка и Калифорния. За ЕС се очаква среден обем на производството на вино с положителна тенденция за някои от най-големите производители като Италия, Франция и Германия, което ще балансира по-слабото производство на Испания и Гърция.

Прогнозите за реколтата в САЩ показват, че обемът на производството ще бъде малко по-нисък от този през 2021 г. След рекордно високите стойности от миналата година, лозята в Южното полукълбо са произвели средни обеми, с единственото изключение на Нова Зеландия, която, благодарение на благоприятните климатични условия, регистрира най-голямото производство досега.

Още
Торене на царевица през пролетта
Без категорияНОВИНИ

MARS: Късните валежи няма да се отразят позитивно на пролетниците

Падналите през втората половина на август и началото на септември дъждове няма да се отразят благотворно на пролетните култури, тъй като са дошли прекалено късно, пишат в редовния си месечен доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Заради продължилото засушаване в някои райони на Стария континент, те отново редуцираха надолу своите оценки за средните добиви от основните земеделски култури. Така например дъждовете спомогнаха за намаляване на дефицита от влага в почвата в северните части на Италия, докато в централните и северозападни части продължават да изпитват последиците от сушата. Дългият период на засушаване и дефицит на влага в почвата според тях ще се отразят на добивите от царевица за фураж и за силаж, захарно цвекло както и на картофи в страните от Бенелюкс, части на Германия и Хърватия. Двете горещи вълни в Унгария и Румъния допълнително са повлияли негативно върху вече отслабените пролетни култури. Падналите в средата на август валежи ще подпомогнат най-вече сеитбената кампания при есенниците.

Сухите почви вече затрудняват сеитбата в някои части на Северна Европа, докато в южните части на Полша кампанията се затруднява от прекалено влажни условия. Продължаващото засушаване в Испания засилва опасенията за негативно влияние на климатичните условия и през следващия сезон поради силен дефицит на влага в почвите и нуждата от много повече валежи от обикновено за запълване на водните резервоари.

В края на август и първата десетдневка на септември експертите отчитат по-влажни условия от нормалното в регионите на Балканския полуостров, части от Скандинавието и части от Централна и Западна Европа. В големи части на континента измерените средни температури са надвишавали нормата с между 0,5 и 2 градуса като в големи части на Испания, Франция, Великобритания, Бенелюкс и др. са надминавали нормата дори с 4 градуса. В големи части на Иберийския полуостров, части от Германия, Нидерландия, Балтийските страни, Южна Финландия, части от Русия, Беларус и Турция падналите валежи са били с до -50% под обичайните за сезона количества.

За периода между 15 и 24 септември експертите прогнозират по-интензивно валежи предимно над Балканите. Температури с до 8 градуса над средните се очаква да има по черноморското крайбрежие на Румъния и България, Иберийския полуостров , , южните части на Гърция и Италия и Турция. Максималните температури в тези региони се очаква да достигнат между 28 и над 30 градуса. В Централна и Западна Европа се прогнозира хладно време с температури с между -8 и -6 градуса под средните за сезона.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

MARS намали прогнозите си за добивите от пролетни култури заради повсеместното засушаване в Европа

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха прогнозите си за добивите от пролетни кутури заради повсеместното засушаване на Стария континент. При царевицата се очаква спад на добивите с 8,6% на ниво ЕС, а при слънчогледа с 5,5%. Най-сериозен спад от 9,6% се очаква за соята. За лекото повишаване на прогнозите при пшеницата и другите есенни култури пък допринесоха тъкмо по-сухите и горещи условия. Сред най-тежко засегнатите региони от засушаването са Испания, централните и северни части на Италия, централните части на Германия, Румъния, Словения и Хърватия.

Периодите на стрес за растенията съвпаднаха отчасти с фазата на цъфтеж и с фазата на напълване на зърното, което доведе до необратими загуби в потенциала на добивите. Засушаването принуди някои страни от ЕС да наложат мерки за ограничаване на напояването. В някои региони на Испания и Италия напояването на културите е било преустановено заради липса на достатъчно вода в резервоарите . В редица страни на Западна Европа, части от Полша, Словакия, България недостигът от валежи в разглеждания период е бил съчетан и с температурни пикове. което е довело до стресиране на посевите и това е засилило според експертите негативния ефект по отношение на добивите.

Според прогнозите им в края на август се очаква леко захлаждане заради движение на по-студени въздушни маси от Великобритания към континента. Въпреки това в редица региони на Европа, които изпитват негативите на продължаващото засушаване се очаква горещините да продължат. Температури с до над 6 градуса над средните за сезона се прогнозират за части на Русия, Филандия, Балтийските страни,Полша и Германия. Шест или повече дни с температури над 30 градуса се очакват за части на Иберийския полуостров, Апенините, Балканите, части от Русия и Молдова и големи части от Турция. Сухи условия с минимални валежи се прогнозират за Иберийския полуостров, Южна Франция, Германия, Русия, Украйна, Молдова, Турция, Източна Румъния Грузия и Източна България. Повече валежи се очаква да паднат над Великобритания, големи региони в Скандинавието, Полша, Източна Румъния, Западните Балкани, южните части на Германия и Северна Италия.

Дългосрочната прогноза за периода септември-ноември сочи запазване на засушаването в големи части на Европа през септември и октомври.

 

 

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Експерти потвърждават по-слаба реколта от царевица и слънчоглед у нас

В последния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури(MARS) потвърдиха оценката си за очаквани по-слаби добиви от царевица и слънчоглед у нас. Причината за това е „необичайно горещото и сухо време“ през юли и август с температури сдо над 4 градуса над средните многогодишни стойности. Най-високи средни температури от 39 градуса са били регистрирани в западните и централни части на страната през третото десетдневие на юли. За това време са били регистрирани минимални локални валежи. Продължителното засушаване е довело до изчерпване на запасите от влага в почвата, което е причинило стрес за посевите по време на периода на напълване на зърното. Това е накарало експертите да ревизират оценките си за средните добиви от царевица и слънчоглед, които вече са под средния показател за последните пет сезона. Жътвата на пшеницата е приключила в оптималния прозорец с много добри перспективи за добивите.

Още
НОВИНИ

Заради сушата и екстремните горещини, експерти намаляват прогнозите за реколтата от пролетници

Засушаването обхванало Европа и екстремните горещини са причината експертите от Европейската служба по мониторинг на агрокултурите (MARS) да намалят своите прогнози за добивите от пролетни култури. Според данните от последния им доклад, добивите от царевица, слънчоглед и соя са коригирани с между 8 и 9% и са вече под средните нива за последните пет години. Есенниците чиято жътва е пред приключване остават с добиви близки до средните за последните пет години. В доклада си те отбелязват че поради големи периоди на засушаване и липса на валежи, в големи части на Испания, Южна Франция, части от Италия и Германия, Унгария, Румъния и Украйна, посевите в изброените страни са със значително намален капацитет на добиви. Негативно влияние върху посевите са оказали както липсата на валежи и топлинен стрес, така и фактът , че засушаването и високите температури на места са съвпаднали с фазата на цъфтеж на растенията, което намалява техния потенциал. Най-благоприятни условия за посевите са констатирани в регионите на Ирландия, Скандинавието и Балтийско море.

Метеорологичните условия до края на месеца ще продължат да се определят от навлизането на топли въздушни маси от Африка, което доведе до рекордни горещини в големи части на Европа, където бяха измерени на места температури между 40,3 градуса във Великобритания до цели 47 градуса в Португалия.. Дългосрочната прогноза за периода август-ноември посочва, че е много вероятно времето в големи части на Европа да се запази по-топло от обичайното, като е възможно в съчетание с недостига на валежи да спомогне за изостряне на водния баланс и топлинния стрес на посевите.

Още
Около 250 хил. декара са попадналите площи под вода в следствие на последните интензивни валежи
НОВИНИ

MARS намали перспективите за доходност от производството на основните култури в Европа


В юнския си бюлетин експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури леко намалиха своята прогноза за доходността от отглежданите основни култури в Европа. За трети пореден месец заради обхваналото големи части на континента засушаване, те намалиха прогнозите си за средните добиви от есенни култури. Според тях нивото на доходност от производството на пшеница и ечемик към момента се намира малко под средното за последните пет години. Прогнозите за царевицата, рапицата и слънчогледа макар и също намалени, остават малко над средните петгодишни стойности.

Засушаването в Европа е оказало най-силно въздействие върху развитието на посевите особено в онези части на континента, където е било комбинирано с вълна от горещо време и високи температури. В региона на Балтийско море отрицателно въздействие върху развитието на посевите е оказало по-студеното от обичайното за сезона време. Най-голяма ревизия от 5% е направена в оценката за добивите от твърда пшеница в Южна Европа. Намаляване в оценките за добивите от мека пшеница е направена за 13 от страните производители сред които Унгария Румъния Полша и Франция. Засушаване съчетано с високи температури през отчетения период е регистрирано в райони на Франция, Италия и Испания.

Горещото време е оказало отрицателно въздействие върху развитието на царевицата и слънчогледа в Италия, докато във Франция към момента са засегнати само есенните култури. Дефицитът на дъжд и високите температури са се отразили върху развитието на пролетните култури в Испания. По-малко валежи са регистрирани и в някои части на Германия и Полша, което е имало негативно влияние върху развитието на есенниците. Добивният потенциал при есенните и пролетни култури е намален и в Румъния и Украйна, където постоянният дефицит на валежи премина в трайно засушаване.

Високите температури в Турция от началото на месеца са довели до ускорено развитие на посевите и намаляване на времето за натрупване на биомаса от есенните култури намиращи се във фаза на цъфтеж

Дългосрочните прогнози на експертите показват, че времето през периода юли-септември ще се запази по-топло от обичайното за Иберийския полуостров, Италия и Балканския полуостров, което ще доведе до задълбочаване на засушаването.

 

Още
Среден добив по общини в област Добрич
НОВИНИ

MARS: Войната и неблагоприятните климатични условия оказват негативно влияние върху новата украинска зърнена реколта

 

Неблагоприятните климатични условия както и водещите се активни военни действия ще се отразят негативно върху добивите при есенниците в Украйна, се казва в първия анализ на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Посевите са били засегнати от по-ниските температури както и постоянен дефицит на валежи особено западните и централни части. Според експертите това ще доведе до намалена доходност за фермерите през новата стопанска година. Заради военните действия през тази година бяха значително съкратени площите с пролетни култури, което ще означава и по-ниски добиви при ечемика, слънчогледа и царевицата.
Към момента сезонът за развитие на есенните посеви се характеризира със значителни температурни колебания като по меката зима беше последвана от по-студена от обичайното пролет с валежи под средните количества за сезона. През юни в големи части на страната продължи да се засушава, като по-обилни валежи се очакват през втората десетдневка на месеца в крайните западни части. Въпреки това за южната част на Украйна се очакват температури над 30 градуса.

Междувременно Украйна е успяла да изнесе 14 хил. тона зърно за Испания доставено от финландски кораб, съобщава „Зерно Онлайн“. През отминалия уикенд украинските власти заявиха , че вече са намерили алтернативни морски пътища за износ на зърно. 22 млн. тона зърно складирани на украинските пристанища се очаква да бъдат изнесени през Румъния , Полш и Балтийските страни.

От турското министерство на отбраната пък съобщават, че разговорите около задвижване на търговията през блокираните черноморски пристанища продължават, като е нужно да се направят някои технически уточнения. „Опитваме се да постигнем резултат колкото е възможно по-скоро, като водим активен диалог с Русия, Украйна и ООН“, заявиха от турското министерство на отбраната.

Още
НОВИНИ

Валежите са оказали благоприятно влияние върху посевите у нас според експерти на MARS

Валежите са оказали благоприятно влияние върху развитието на посевите у нас след студеното време през март и април, смятат експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). След меката зима, марти април са останали сухи с по-студено от обичайното време, Среднодневните температури са били с между 2 и 4 градуса под средните за сезона. Най-ниски температури са били регистрирани в източните части на страната, където около 10 март са били измерени температури от минус 8 градуса. Въпреки сухото и студено време през март и април, падналите валежи през втората половина на месеца са били близки до средните за сезона. Заради студеното време през март се регистрира забавено развитие на посевите с есенници. Падналите впоследствие валежи са спомогнали за натрупване на значителна биомаса у растенията през април. Експертите добавят, че са ревизирали леко прогнозата си за добивите на мека пшеница, но тя остава близка до историческата тенденция. Ниските температури са довели до известно забавяне на сеитбата при пролетните култури. Студеното време може да е нанесло щети на овошните растения и особено костилковите плодове, които са били в период на цъфтеж. Освен при царевицата е констатирано забавяне на сеитбата и при слънчогледа, като са необходими повече валежи за осигуряване на оптимални условия за поникване на посевите. Експертите очакват значително увеличение на площите със слънчоглед у нас.

Още
НОВИНИ

Експерти отчитат добро състояние на посевните култури в Европа

Състоянието на посевните култури в големи части на Европа е останало добро в периода от началото на декември до средата на януари, отчитат в своя първи бюлетин за годината експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). За периода на преглед са били наблюдавани малко по-високи от средните за сезона температури, както и по-обилни валежи на места, които са оказали благотворно влияние върху развитието на посевите които са наваксали изоставането в развитието си.

Използваните от експертите компютърни симулации показват, че до момента не се наблюдава измръзване на посеви от есенните култури. Въпреки това те изразяват загрижеността си по отношение устойчивостта на измръзване на културите особено в региона на Черноморието. Натрупването на толеранс спрямо измръзване там остава ниска поради меките климатични условия. Отбелязва се че валежите в региона са били предимно от дъжд и сняг, който се е стопил, а поради ограничената снежна покривка при евентуално застудяване има реална опасност от измръзвания на културите при условие че са засети по-късно.

Още
Значителни щети по царевицата нанасят различните видове фузариози
НОВИНИ

Експерти с оптимистични прогнози за производството на царевица в Германия и Франция

С оглед на благоприятните климатични условия през август и септември особено в западните и централни части на континента, експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури дават по-оптимистични оценки за производството на царевица особено във Франция, Германия и Полша. На ниво ЕС те са намалили леко прогнозите си за останалите летни култури. Въпреки това те остават над средния петгодишен показател.

Негативните корекции се дължат основно на неблагопиятните климатични условия в южните части на континента. Продължителните горещини пре разгледания период и засушаването в някои части на Южна и Източна Европа са се отразили върху потенциала на летните култури. Отражение върху добивите тези условия се очаква да дадат освен у нас , в Италия, Румъния, Унгария и Гърция. Обилните валежи в някои западноевропейски страни като Франция и Германия оказаха благотворно влияние върху развитието на летните култури, но възпрепятстваха прибирането на есенниците както и началото на сеитбата. Засушаването се очаква да се отрази негативно както върху неполивните култури в България и Румъния, така и върху развитието на царевицата в Италия и Испания.

Дългосрочната прогноза за периода октомври-декември показва запазване на по-топло време от обичайното основно за Средиземноморието и засушаване в Турция.

Още
НОВИНИ

MARS: Сушата и топлото време продължават да оказват негативно влияние върху летните култури у нас

Сухото и горещо време в първата половина на август е продлжило да оказва негативно влияние върху развитието на летните култури у нас, пишат в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Това е било причината те да преразгледат своята прогноза за добивите. В доклада си те отбелязват, че от началото на миналия месец у нас са паднали едва под 30 мм валежи, което е по-малко от половината очаквани количества, като освен това в първата половина на август в отделни региони на страната са били регистрирани температури над 40 градуса. Това е довело до ускорено фенологично развитие на растенията в условията на засилване на недостига на почвена влага. За страната ни експертите прогноират климатичните условия да останат малко по-топли от обичайните.

Още
НОВИНИ

MARS: Горещините през юли и август са причинили локални засушавания в повечето региони на континента

Експертите на европейската служба по мониторинг на аграрните култури оставиха своите прогнози за добивите от основните земеделски култури в ЕС над средните. В последния си отчет те са констатирали влошаване в състоянието на пролетните култури в южните части на континента заради неблагоприятни климатични условия, и подобряване в някои региони на Западна и Централна Европа, където температурите в разглеждания период са били в нормите, както и наличието на запаси от влага в почвата. Обилните валежи на места са довели до проблеми с добивите от есенни култури.

По-горещо от обичайното е било времето в северните, източни и южни части на континента. От силна топлинна вълна бяха засегнати Италия,Словения, Хърватия, Унгария, западна Румъния, България и Гърция започваща от края на юли, с отрицателно въздействие върху неполивните
пролетни култури. За повечето региони това е втора топлинна вълна от началото на юли. По-горещото време през юли в скандинавските страни се отрази на наливането на зърното. Горещините са оказали и негативно влияние в някои централни части на Русия в края на фазата на наливане на зърното при есенниците. За по-голяма част от Европа среднодневните температури са били с между половин и 2 градуса над обичайните за сезона, като на места в Италия и Русия температурните аномалии са се отклонявали от обичайните граници с между 2 и 4 градуса.

От три до четири горещи вълни бяха наблюдавани в големи райони на Средиземноморския регион, през Югоизточна Европа и в Черноморския регион, където е имало повече от 10 много горещи дни (с дневен максимум над 35 градуса. Най-високата температура измерена на континента е била на 11-ти август в Сиракуза, Италия, където термометърът е достигнал до 48,8 градуса.

По-хладно с температури с между 0,4 и 2 градуса под нормата е останало времето в разглеждания период на Иберийския полуостров, Германия, Франция и страните от Бенелюкс. По-влажни условия е имало в големи територии на Франция и Германия, Полша, Великобритания, централните части на Турци и региона на Черно море.

За периода между 20 и 26 август експертите прогнозират захлаждане в централните, северни и източни части на Европа с благоприятни изгледи за валежи. По-топли климатични условия се прогнозират за Испания, части от Великобритания, Русия и Турция. За Русия се прогнозират дори температурни аномалии с над 8 градуса от обичайните за сезона температури. По-студено време за сезона се прогнозира за балтийските и скандинавски страни с температури между минус 4 и минус 2 градуса под нормата. Дългосрочната прогноза за периода септември-ноември сочи запазване на по-топли от обичайните за сезона климатични условия в Европа.

Още
НОВИНИ

MARS отчете рекордно високи температури в Западна България

Засушаването и горещините у нас усложняват отглеждането на пролетните култури, информират в последния си доклад публикуван на 23 август експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. В него се казва още, че за отчетения период в страната ни времето е било по-топло от обичайното с температурни аномалии от плюс 1 до плюс 4 градуса от нормите, като в региона на Западна България са били отчетени рекордно високи температури. „С изключение на крайбрежните и планински райони, максималните температури достигнаха до 40 градуса в повечето части на страната, а на места в Централна и Южна България до 42 градуса“, се казва в доклада им. В същото време в по-голяма част от страната са били регистрирани слаби валежи, което е довело до засушаване и намаляване на нивата на влагозапасите в почвата. Това е изложило пролетните култури на воден стрес, вследствие на което експертите са редуцирали своите прогнози за добивите от пролетни култури.

Още
НОВИНИ

MARS Очаква много добра реколта от слънчоглед в ЕС

Експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да дават преобладаващо добри очаквания за новата реколта от основните култури в страните от ЕС като прогнозират осезаемо по-високи добиви от слънчоглед (+10%). Причина за това са подобрените перспективи за добивите в основните страни производители- Румъния, България и Франция, компенсиращи очакваните по-слаби добиви в Унгария.

Прогнозите за производството на царевица в България и Румъния също са завишени, но се очаква известна компенсация от по-слабото производство в Унгария и останалите страни в Южна и Централна Европа. Отчита се че в Западна Европа в разглеждания период от 1 юни до 20 юли са се наблюдавали по-влажни климатични условия, докато времето е останало по-сухо в южните и централни части на континента. На места са били нанесени силни щети върху посевите от неблагоприятни явления и градушки.

Падналите обилни валежи в някои страни като Франция, Германия, Бенелюкс, Румъния и Украйна могат да окажат негативно влияние на качеството на зърното заради повишен риск от разпространение на болести и вредители. Отрицателно на добивите в Южна Италия, Словения и Словакия се отразиха различни периоди, в които са регистрирани по-високи температурни режими от обичайните. Жегите в Русия също са се отразили върху добивите от есенните сортове пшеница и от пролетниците и доведоха до увеличаване на стреса при посевите с царевица.

За периода между 24 и 30 юли се очакват интензивни валежи в някои региони на континента, докато заради навлизащ горещ въздух от Сахара са възможни по-високи температури в някои южни и централни части и Скандинавието. Среднодневните температури ще са от +2 до +6 градуса над нормата. По-хладно от нормалното време се прогнозира за Франция, Бенелюкс, части от Иберийския полуостров, Италия и Турция, като температурите могат да паднат с 0,5 градуса под нормата за сезона. Студено време с между 3 и 6 градуса под обичайните температури се прогнозира за Русия. Валежи се очакват да паднат в Източна Европа и източното черноморско крайбрежие и северните части на Европейска Русия. Дългосрочната прогноза за времето в периода август-октомври е за запазване на тенденцията за по-топли климатични условия.

Още
НОВИНИ

MARS прогнозира сухо лято в Източна Европа

Експертите от Европейската лужба по мониторинг на аграрните култури (MARS) повишиха своите оценки за добивите от основните есенни култури в страните членки на ЕС заради подобрените условия на развитие и очакваните по-добри реколти в някои страни като Франция Румъния и България, които компенсират минималното намаляване на прогнозите за някои от страните в Северна Европа и Гърция. Те отчитат в своя майски бюлетин, че в периода на преглед, големи части от Европа са били обхванати от силни захлаждания на времето, като след 20 април засегнати от по-студеното време са били северозападните , централни, източни и северни части на континента. В тези части по-студеното от обичайното време за втората половина на април е довело до забавяне на фенологичното развитие на есенните култури и е нанесло щети върху посевите с рапица, без обаче да окаже влияние върху добивите. Забавяне в развитието и на летните култури е наблюдавано в засегнатите региони.

Дефицитът на дъжд в страните на ЕС почти не е оказал влияние върху развитието на посевите и техния потенциал за добив поради относително стабилното ниво на почвена влага. Излишъците на дъжд в някои региони пък е спомогнало за възстановяване на нивата от почвена влага. За периода от 23 до 28 май експертите на MARS очакват времето да се запази нестабилно с валежи и застудяване в северозападните, източни и централни части на континента със средно дневни температури от минус 6 до минус 2градуса под нормата. Потопли от обичайните условия се очакват в югоизточните части на континента, Италия, Турция, Източна Украйна и европейската част на Русия. Средно днените температури в споменатите региони ще са с между 2 и 6 градуса над нормата. Влажни условия (с натрупани валежи предимно между 10 mm и 40 mm; на местно ниво до 80 mm) се очакват в по-голямата част от Европа, с изключение на югоизточните региони, големи области на Иберийския полуостров, Италия и Турция, където се прогнозира по-сухо време.

Дългосрочната прогноза за периода от юни до август показва запазване на по-топло от обичайното време в средиземноморски регион на континента и най-вероятно за Турция. В големи част от Източна и Централна Европа, Турция и Средизмноморието  се очаква засушаване.

Още
Имате идея за развитие на собствен бизнес
НОВИНИ

Експерти чертаят положителни перспективи пред добивите от есенниците у нас

В соя майски бюлетин експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) очертават благоприятна картина пред добивите от есенни култури у нас, вследствие на значителното подобряване на климатичните условия. Въпреки че април започна по-хладно от обичайното време, последва затопляне в края на месеца и началото на май. Те отчитат изчерпване на влагата в горния почвен слой в региона на Южна България, но това е процес с локално значение, породен от недостига на валежи.

По-хладното време в началото на април е довело до локални щети от измръзвания. Дефицит на валежи е регистриран особено в югозападната част на страната, докато излишък от валежи е регистриран в източната част на България. Като цяло е наблюдавано неравномерно разпределение на валежите в страната, като по-интензивни са били те в първата десетдневка на април, докато в следващия период времето се е запазило по-сухо особено в Южна България. Нивата на почвена влага се запазват задоволителни в северните части на страната докато на юг се наблюдава намаляването им особено в горния слой. В анализа си експертите отбелязват още, че наблюдаваното в началото на април захлаждане е довело до леко забавяне на фенологичното развитие на есенниците, напреднало заради по-мекото време в началото на пролетта. Сеитбата на пролетни култури приключи основно през април. Като цяло зимните зърнени култури в момента напредват добре въпреки лекия дефицит на влага в почвата в Южна България, което е довело до преразглеждане на оценката за добивите нагоре.

Още
По данни на земеделската дирекция стопаните са извършили предсеитбена подготовка на 132 840 дка
НОВИНИ

Експерти констатираха забавяне в развитието на посевите у нас заради необичайно студената пролет

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури са констатирали, че в периода от средата на март до средата на април времето у нас е било необичайно студено. „Меката зима беше последвана от необичайно студено начало на пролетта с температурни аномалии от 4 градуса от нормите. Март се е характеризирал със студено време и понижение на температурите в някои части на Западна България до 10 и дори под 10 градуса. Нова вълна на застудяване засегнала северните и западни части на страната е имало в средата на април, като в Северна България са регистрирани обилни валежи, чийто количества са надвишили нормата за сезона с над 50%. По-студеното време е довело до известно забавяне в развитието на есенните култури, но фенологичното им развитие е близо до очакваното в този период на годината“, се казва в последния им моиторингов доклад. Отчита се че есенните култури са в добро състояние, а сеитбата на пролетните е забавена заради по-студеното време и честите валежи. Възможно е студеното време да е нанесло известни вреди на овошките особено в северната част на страната, докато есенните посеви не са засегнати, и перспективите за реколтата от тях остават в съответствие с дългосрочните прогнози.

Още
Ръководство за ИНТЕГРИРАНА БОРБА с болестите плевелите и неприятелите при пшеница
НОВИНИ

Експертите на MARS отчетоха локално въздействие на студеното време върху едногодишните култури в Европа през март и април

Студеното време през март и април е оказало влияние върху развитието на едногодишните култури в Европа само на някои места, отчитат експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) в последния си актуален доклад. Отчетливи периоди на застудявания в някои региони на Стария континент са регистрирани в средата на март и началото на април. Минималните температури в широк пояс от Шотландия до Италия и Гърция са достигнали до най-ниските си нива откакто се осъществява подобен мониторинг, като е наблюдаван силен контраст с рязко затопляне в края на март.

Периоди с интензивни валежи са били регистрирани в Средиземноморския регион, а студеното и сухо време е допринесло за забавяне на развитието на есенниците и сеитбата на пролетниците в редица региони на континента. Въпреки това експертите очакват негативните последици от забавянето да се ограничат само в определени региони, и това да доведе до сериозни редукции в прогнозите например на рапицата във Франция и няколко култури в Италия. Отчита се обаче по-силно негативно въздействие на климатичните условия върху лозовите масиви.

За периода между 1 март и 20 април в големи части на Южна и Централна Европа са били наблюдавани по-студени климатични условия от обичайното със температурни аномалии от плюс 2 до минус 4 градуса отклонения от нормите, а в части на Италия, Франция, Югоизточна Европа и Великобритания броят на студените дни в разглеждания период е бил по-висок от обичайния за сезона с дневни температури под нулата. Отчетени са две по-студени вълни през началото и средата не март, последвани от затопляне в края на месеца с много високи температурни аномалии от плюс 4 до плюс 6 градуса и дори до плюс 8 градуса в големи региони, последвани от още две студени вълни през април. Дългосрочните прогнози за периода май-юли показват по-топло от нормалното време за региона на Средиземноморието и Югоизточна Европа. По-топло време се очаква и за останалите части на континента, както и запазване на по-сухо време от обичайното.

Още
Фермерите трябва да представят уведомителни писма при третиране на посевите с вегетационни хербициди и инсектициди
НОВИНИ

MARS: Благоприятните условия през зимата у нас са запазили посевите в относително добро състояние

Благоприятните климатични условия у нас през отминаващата зима са запазили посевите в относително добро състояние, констатират експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) в своя поледен доклад. Освен мека, зимата се е оказала с температури с между 2 и 4 градуса над нормата, като са били регистрирани само два периода на застудяване от средата на януари и началото на февруари, в които температурите са достигнали стойности близки или под нормата. Минималните температури през февруари не са падали под минус 15 градуса. В някои райони на Източна и Централна България, падналите валежи са били над нормите за сезона, Най-много валежи са паднали в югоизточните части на страната. Отбелязва се, че по-голяма част от валежите са паднали през януари, докато февруари е останал малко по-сух.

Меката зима е допринесла за намаляване устойчивостта на посевите срещу измръзвания, и ако са настъпили такива, те според експертите ще се дължат основно на застудяването през февруари. Падналите валежи според тях ще осигурят достатъчно влага за растенията в периода на вегетация.

Още
НОВИНИ

Застудяването през февруари е повлияло само на определени места върху развитието на посевите

Застудяването през февруари е имало ограничено влияние върху развитието на посевите в Европа, пишат експертите от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури в актуалния си доклад. От средата на януари Старият континент е бил обхванат от три последователни вълни на застудяване. Първата е обхванала основно Великобритания и югозападните части на континента. Втората вълна, която премина около 18 февруари обхвана Полша и балтийските страни. Третата вълна между 7 и 15 февруари е обхванало значително повече части на континента- от Северна Европа, през Полша Германия и Бенелюкс до Франция. Само за ден студената вълна е достигнала и Югоизточна Европа и Турция.

В няколко региона минималните температури, достигнати по време на третото застудяване, са сред най-ниските през последните 50 години. Експертите обаче отчитат ограничени щети върху посевите, по-голяма част от които са били защитени от снежна покривка през най-студените дни. Те очакват студеното време да е нанесло локални щети върху посевите в части на Германия, Унгария, Югоизточна Европа и Турция, в райони без снежна покривка и с относително слаба толерантност на посевите към измръзвания поради преобладавалите по-топли условия преди периода на застудяване.

От MARS отчитат, че в разглеждания период големи части на Европа средните температури са били с до 2 градус над средните. Валежите в разглеждания период са били над средните, като най-големи аномалии са били наблюдавани в части на Италия, балканските страни включително и у нас. Дъждове, за които вече е било съобщено в доклада на експертите от януари.

Отчита се, че от началото на годината в Европа е имало доста големи температурни вариации а периодът е бил значително по-топъл от нормалното в части на югоизточна и южна Европа, както и в Турция, докато в части на Северна и Централна Европа, климатичните условия са били по-студени от нормалното. В някои региони на Германия при втората студена вълна температурите са паднали под -20 градуса, а в централните части на континента до под -15 градуса. Като последица от студените вълни, симулациите изготвени от експертите показват леки щети от измръзвания на посевите в южните и югоизточни части на Европа и Турция. . Възможно е подобни щети поради липсата на устойчивост на измръзвания на посевите да има също и в някои части на Франция и Германия.

По отношение натрупването на устойчивост на посевите срещу измръзвания, симулациите на експертите показват, че в големи части на континента те са във фаза на пълно или почти пълно втвърдяване.

В по-голямата част от Европа се очакват по-топли от обичайните условия, особено във Франция и Германия, страните от Бенелюкс и южните части на Скандинавието, където се очакват ежедневни температури с между 4 и 8 градуса над нормата с дневни температури между 16 и 20 градуса. По-студено време се очаква за някои части на Финландия, европейските части на Русия и Турция.

Дългосрочната прогноза на експертите на MARS за периода от март до май показват, че времето ще остане по-топло от нормалното в големи части на континента

Още
НОВИНИ

Падналите дъждове и снегове подобриха състоянието на посевите в редица страни износители

Продължаващите валежи от дъжд и сняг в редица производствени региони по света подобряват състоянието на посевите и се очаква да окажат влияние върху прогнозните оценки за производството на основните зърнени и маслодайни култури пише UkrAgroConsult.

В Южна Америка, където в последните месеци прогнозите за реколтите от соя и царевица бяха намалени заради засушаването продължават валежите от дъжд, докато обилните снеговалежи в редица региони на САЩ, Украйна и Русия ще окажат благотворно влияние върху опазването на посевите от прогнозираните през идната седмица ниски температури и измръзвания.

Вниманието на търговците е насочено към Южна Америка, а заради падналите дъждове експертите от борсата в Буенос Айрес повишиха с 2 млн. тона прогнозата си за новата реколта от соя до 49 млн. тона. Реколтата от царевица, чиято кампания по прибирането започва през този месец и трябва да приключи през април пък се прогнозира да достигне до 48,5 млн. тона (+2,5 млн. тона). Въпреки че според прогнозите дъждовете в някои части на страната ще продължат до средата на следващата седмица, в някои области се отчита недостиг на влага в почвата, което се отразява негативно на посевите.

Сухото време в Бразилия позволи да се ускори прибирането на соята и сеитбата на втората царевична култура. Очакваните през следващата седмица дъждове могат да окажат благотворно влияние върху посевите с царевица, но пък ще затруднят прибирането на соята. Въпреки че кампанията по прибиране на соята изостава, от Conab коригираха нагоре своите прогнози за новата реколта от царевица и соя в Бразилия съответно до 105,4 млн. тона (+3,1 млн. тона) и 133,8 млн. тона (+0,1 млн. тона).

В американския Среден Запад в същото време през следващата седмица се очакват силни снеговалежи и студено време с температури от порядъка на – 18 до -12 градуса, което може да нанесе щети на посевите на местата, където има незначителна снежна покривка в това число в щатите Илинойс и Индиана. Умерени и силни снеговалежи се прогнозират за умерения пшеничен пояс на САЩ, които да защитят посевите от измръзвания при очакваните температури от около – 20 до – 15 градуса.

В следващите няколко дни обилни снеговалежи се очакват и за южните части на Украйна и Русия, които могатда защитят посевите от измръзвания при прогнозираните ниски температури от 18 до 12 градуса, които ще се запазят през цялата седмица Въпреки че в някои части на Украйна и Русия снежната покривка е незначителна, експертите отчитат повисоки нива на влагозапасите в почвата от миналата година

Още
НОВИНИ

Експерти: Есенните култури се развиват добре, а дефицитът на влага е преодолян

Дефицитът на почвена влага при зърнените култури от края на миналата година е преодолян, което оказа благоприятно въздействие върху развитието на есенните посеви. Това сочат данните от доклад, изготвен от експерти на Министерство на земеделието, храните и горите, проследяващ въздействието на основните метеорологични фактори върху развитието и фитосанитарното състояние на земеделските култури в страната.

 

Анализът сочи, че развитието на основни есенни култури, които са били засети в оптималния агротехнически срок през октомври – най-вече при пшеницата протича при добро съчетание между топлина и влага. В резултат на по-ограниченото количество валежи през ноември височината и гъстотата на посевите със зимни житни култури на места е неравномерна. В по-голямата част от полските райони обаче липсата на валежи е компенсирана през следващите два месеца.

Климатичните аномалии в началото на зимата, с достигането на температури на места до 18-20°С са удължили вегетацията на зимните житни култури в сравнение с агрометеорологичните условия през същия период на предходната 2019 г. В почти всички измервания в страната, количествата на валежите в края на годината са значително повече и превишават с над 50% средните количества валежи. Най-чувствителна е разликата в районите на Добрич, Сливен, Видин, Плевен, Враца, Разград, Кюстендил.

През първото и второто десетдневие на февруари се очаква високо съдържание на влага в горните почвени слоеве, което ще ограничи възможностите за провеждане на някои агротехнически мероприятия – подхранване на есенните посеви с азотни минерални торове, предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури (грах, фий, овес, пролетен ечемик).

Подходящи условия за провеждане на резитби в лозовите и овощните насаждения и на зимните растителнозащитни пръскания при овошките ще има през повечето дни от първото и третото десетдневие на февруари.

Проявлението на климатичните елементи е ключово за сроковете за сеитба, фенологичните етапи и протичането на вегетацията при пшеницата, ечемика, рапицата и други есенни култури. Целта на направения анализ е да се направи преглед на проявлението на основните метеорологични фактори и проследи тяхното въздействие върху развитието на земеделските култури в страната.

Използваните източници за изготвянето на анализа са месечните хидрометеорологични бюлетини на Националния институт по метеорология и хидрология, както и данни на отдел „Агростатистика“ на МЗХГ и на областните дирекции ”Земеделие” в страната. За изготвяне на по-общата рамка, отчитаща и особеностите на целия географски район, са ползвани и данните от доклада за януари 2021 г. на JRC MARS (Bulletin Crop monitoring in Europe January 2021).

 

Целият анализ може да прочетете ТУК.

Сподели в:

Още
75% от земеделските площи са в риск от поразяване от градушки заради липса на защита
НОВИНИ

Експерти отчетоха за пореден месец по-топло време в редица части на Европа

В първия си за новата година доклад, обхващащ периода от 1 декември до 20 януари, експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури продължават да отчитат по-топло време особено в Източна Европа. В някои части на Стария континент- Франция и страните от Иберийския полуостров е било регистрирано сериозно застудяване в началото на януари. Влияние върху времето в тези страни оказа и бурята „Филомена“.

В регионите с по-топло време се наблюдават значително по-високи температури, като особено тревожно е положението в Турция, където дефицита на валежи засилва опасенията относно попълването на почвената влага. Експертите отчитат повишена устойчивост на измръзвания на посевите в някои части на Северна, Централна и Източна Европа. Въпреки това толерантността към замръзване остава по-слаба от обичайното в Югоизточна Европа и Турция в резултат на необичайно меките климатични условия от началото на декември.

Ето защо на места в Русия, Румъния и централните части на Балкански полуостров не са изключени допълнителни щети от измръзване на посевите. Температурите в разглеждания период са били с между 2 и 4 градуса над нормата за сезона а на места с до 6 градуса над нея, като в регионите на Югоизточна Европа и източното Средиземноморие се наблюдава значително намаляване на броя на студените дни. Повече от 10 дни с интензивни валежи (с дневна сума над 15 mm) са регистрирани в голям регион на Северозападна Италия и в Балканския регион по крайбрежието на Адриатическо море.

До края на януари експертите на MARS очакват по-топло време от обичайното в големи части на Европа с температури с между 2 и 4 градуса над нормата. На някои места се очакват температурни аномалии с до 8 градуса над нормата. Малко по-студено време се прогнозира за Великобритания, Ирландия, Скандинавието и части на Италия. Влажни условия, с натрупани валежи предимно от 40 mm до 60 mm (локално над 120 mm), се прогнозират в северната част на Португалия и Испания, по-голямата част от Франция, Италия, Балканския регион и Западна Турция. Дългосрочните прогнози сочат, че до април времето ще се запази по-топло от обичайното.

Още
НОВИНИ

MARS отчита забавяне на сеитбата на есенниците у нас

В последния си за годината доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат забавяне на сеитбата в редица региони на Източна Европа , сред които в България, части от Чехия и Словакия и Румъния. В резултат на преобладаващите меки условия, натрупването на толерантност към замръзване при зимната пшеница започна много по-късно от обикновено и остава слабо в по-голямата част от Западна, Южна, Централна и Югоизточна Европа. Поради слабото развитие и ниската си устойчивост, посевите в тези региони са силно уязвими на измръзвания, Поради проникване на по-студено време се очакват локални измръзвания на посевите в Северна Румъния.

Според експертите в големи части на Централна, източна и Югоизточна Европа времето се е запазило по-сухо от обичайното. По-влажно от нормалното време в периода на анализ от средата на ноември до началото на декември се е запазило в части от Италия, Испания, Швеция и Финландия.

Нахлуването на студен въздух в Източна и Югоизточна Европа в края на ноември и началото на декември доведе до понижаване на минималните температури под -15 ° C локално в Северна и Централна Румъния Северна Скандинавия и големи части от Европейска Русия (в Волжкия окръг , дори под -20 градуса.

По-студеното време в началото на декември смекчи температурните аномалии от ноември, който се е оказал вторият най-топъл от 2015 година за големи части на Стария континент. В някои региони на Централна и Източна Европа аномалиите на валежите за отчетения период варират между – 80 и -50%.

Експертите прогнозират по-топли климатични условия в големи части на Европа със средно дневни температурни аномалии от между +2 и + 4 градуса. За периода 12-16 декември от MARS очакват сухо време в източните и централни части на Европа Дългосрочната прогноза за времето за декември, януари и февруари показва, че е вероятно да се появят по-топли от обичайните условия в по-голямата част от Източна и Северна Европа, както и средиземноморския регион.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

MARS: Топлото време отложи сеитбата у нас

Топлото време през септември е довело до отлагане на посевната кампания при есенниците у нас, твърдятт в ежемесечния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). Средните температури в страната за разглеждания период са били с между 2 и 4 градуса над нормата. Те отбелязват че времето между началото на септември и 5 октомври се е характеризирало със значителен дефицит на валежи. От MARS са преразгледали надолу прогнозата си за средните добиви от царевица у нас заради неблагоприятните климатични условия.

Перспективите за средните добиви при слънчогледа са под средните. Липсата на влага в горния почвен слой води до забавяне на сеитбата на рапицата както и до забавяне в поникването и ранното развитие на културите. Отчита се забавяне на сеитбата при зърнените култури, въпреки повишаването на запасите от влага в почвата от началото на октомври.

Още
НОВИНИ

Експерти отчитат трудности за посевната кампания в редица региони на Европа

Топлото и сухо време последвано от валежи през септември и октомври са станали причина за затрудняване на посевната кампания при есенниците в различни региони на Европа, пишат в редовния си доклад експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Влажното време в края на септември и октомври причинява забавяне на прибирането на летни култури, както и за посевни дейности в Западна и Югозападна Франция, Бенелюкс, Южна Полша, Източна Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция.

Експертите не изключват навременно приключване на сеитбата на есенните зърнени култури, докато периодът за засаждане на рапицата приключи. Сеенето на рапица беше възпрепятствано във Франция, Румъния, България и Украйна, На ниво ЕС прогнозите за добива за всички летни култури бяха преразгледани надолу, най-вече въз основа на повторен анализ на данните от началото на сезона. По-топли от обичайните условия в началото на септември са били наблюдавани в Източна, Югоизточна и Северна Европа, Европейска Русия и Турция. В големи части на Стария континент през отчетения период са били измерени най-високите температури от 1979 година насам. Високите температури са повлияли основно в Турция, където пролетните култури се прибират по-късно. В източните части на континента средните температури в първите три седмици на септември са надминали с между 2 и 4 градуса над нормата, а на места дори с до 6 градуса над нея. По-студено време е било наблюдавано предимно в някои части на Франция, Испания и Великобритания.

Дългосрочната прогноза за времето за ноември, декември и януари сочи към вероятно по-топли от обичайните условия в средиземноморския регион (много вероятно в региона на Източното Средиземноморие), в големите региони на Източна Европа / Русия и в Северна Европа.

Още
Използването на царевица като втора
НОВИНИ

Експерти намалиха прогнозите си за средните добиви от пролетници в Европа

В своя септемврийски доклад Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха прогнозите си за средните добиви от пролетни култури в ЕС, като най-силни корекции са направили в оценките си за България, Румъния и Гърция. Тежкото засушаване в отчетения период е продължило в източните части на Румъния и България, както и в Южна Украйна, като неблагоприятните климатични условия са оказали негативно въздействие върху развитието на царевицата и слънчогледа.

Сушата според експертите е обхванала и североизточните части на Гърция, където основно се произвежда слънчоглед. В Западна Европа, след горещите вълни, отчетени през август, температурите спаднаха, но дефицитът на валежи продължи в големи части на Франция, Белгия, Люксембург, Западна Германия и Южна Холандия, като подобни климатични условия ще се отразят на добивите на цвекло, царевица и картофи в тези региони. В Ирландия и части от Обединеното кралство честите и обилни валежи от средата на август отрицателно повлияха на узряването и прибирането на пролетните и есенни зърнени култури. Излишъкът от валежи благоприятства пролетните култури встрани като Северна Италия, Австрия, Словакия, Чехия и Полша.

Повече от 10 тежки горещи дни са били регистрирани в големи райони на Иберийския полуостров, средиземноморската част на Турция и на местно ниво в Италия, Албания, Гърция и България. По-влажни условия от обикновено са наблюдавани в северозападните части на Иберийския полуостров, Великобритания, в региони на Италия и Полшаи други. За периода 12-18 септември се прогнозира времето в Европа да остане по-топло от обичайното, със средно дневни температури с до 6 градуса над нормата. Валежи под нормата за сезона се очакват за Източна Европа. Дългосрочната прогноза за времето за септември, октомври и ноември сочи, че е вероятно да се появят по-топли от обичайните условия в по-голямата част от Европа

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Експертите на MARS песимистично настроени за реколтата от царевица и слънчоглед у нас

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури продължават с песимистичните си прогнози за реколтата от царевица и слънчоглед у нас, като основната причина е оскъдицата от валежи. Това става ясно от последния им доклад, публикуван на 24 август. Те отчитат температурни аномалии и горещо време в края на юли с температури до 39 градуса, а броят на горещите дни за отчетения от тях период е бил с между 5 и 17 дни над нормата. След по-влажният юни месец намаляване на валежите през юли и началото на август е отбелязано основно в Източна и Централна България. Валежи близки до средните са паднали в западните части на страната. Това е довело до подобряване на условията за развитие на царевицата и слънчогледа в тези regioni по време на цъфtежа, като в периода на наливане на зърното след средата на юли в почти цялата страна се е стигнало до намаляване на запасите от влага в почвата.

Нашите компютърни симулации показват натрупване на биомаса в растенията под средните нива, заради което преразгледахме прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед“, казват в заключение от Европейската агенция.

Още
НОВИНИ

Експерти намалиха прогнозите си за добивите от пролетните култури в ЕС

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури преразгледаха своите прогнози за добивите от пролетните култури в ЕС , като оценките остават над или близо до средните многогодишни показатели. Това пишат от MARS в актуалния си доклад, публикуван на 24 август. За България виж тук.

В сравнение с юли най-голяма ревизия на оценките за добивите от пролетни култури са направени за Франция, Румъния, България, Германия, страните от Бенелюкс и Полша. Единствено прогнозата за добив на соя беше преразгледана нагоре, тъй като в Северна Италия и Унгария преобладават много благоприятни условия. . В доклада си експертите отбелязват, че големи части на Западна и Централна Европа са засегнати от засушаване и липса на валежи, съпътствани от повишаване на температурите в края на миналия месец и гореща вълна от 7 до 10 последователни дни. „Комбинацията от ограничено водоснабдяване и високи температури се отразява негативно на пролетните култури, с очаквани намаления на добивите“, пишат експертите. Засушаването се е отразило на пролетниците освен у нас , в Румъния и Украйна. Оскъдни валежи са регистрирани във Франция, страните от Бенелюкс, Германия, Западна Полша и Северна Чехия. Топлинна вълна с температури над 30 градуса е регистрирана в средата на юли във Франция, Бенелюкс и Северна Германия, като наблюдаваните високи температури се очаква да се отразят основно на добивите от картофи, цвекло, царевица за зърно и силаж и слънчоглед.

Дефицит на дъжд е наблюдаван от Южна Полша, През Беларус, части на Русия до Украйна, но се отбелязва, че влиянието на екстремните температури върху посевите в тези страни е смекчено заради добрата влагозапасяемост на почвата.

Още
НОВИНИ

Засушаването продължава да оказва негативно въздействие на развитието на късните пролетни култури

Липсата на достатъчно запаси от влага в почвата продължава да оказва негативно въздействие върху развитието на късните пролетни култури у нас, считат анализаторите на UkrAgroConsult. Високите температури от порядъка на 38-39 градуса в края на юли и задълбочаващото се според тях засушаване са допринесли за изсъхване на листата на царевицата в източните региони на страната.

За периода от 5 до 9 август се прогнозира спад в температурите и промяна на времето, като температурите ще останат близки до нормите, а дефицитът от влага в почвата ще продължи, тъй като очакваните незначителни валежи едва ли биха подобрили ситуацията.

На юг и изток засушаването ще продължи да оказва негативно влияние върху развитието на царевицата. Подобряване на състоянието на късните сортове царевица се прогнозира за западната част на страната, където се очакват валежи през втората десетдневка на месеца. В информацията се отбелязва още, че анализаторите на UkrAgroConsult намаляват своите прогнози за производството на зърнени култури у нас заради повсеместното засушаване в страната.

Още
НОВИНИ

MARS отчита рязък спад в прогнозите си за средните добиви от пшеница за България и Румъния

Условията за посевите в Европа през юли са били по-добри с равномерно разпределение на валежите и малко на брой горещи дни отчитат в своя ежемесечен доклад експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS).

Неблагоприятните климатични условия , които са повлияли основно върху развитието на есенниците е имало в някои части на Централна Европа, и части на югозападна Финландия и Южна Русия.

Преобладаващите благоприятни метеорологични условия допринесоха за подобряване на перспективите за добивите в няколко региона, като най-големи корекции спрямо оценките са били направени в прогнозите за средните добиви от ечемик. Прогнозата за добивите от зимна пшеница е била незначително коригирана надолу заради рязката корекция на добивите в Румъния, България и Унгария. Причина за това са станали неблагоприятните климатични условия и обилните валежи около периода на узряване на зърното. Прогнозите за средните добиви от царевица и слънчоглед остават над средния петгодишен показател като отразяват добрите перспективи пред всички основни страни производители.

Неравномерно разпределение на валежите и засушаване в края на юни

В оценката си за страната ни, експертите пишат, че най-вероятно падналите през юни обилни валежи са нанесли щети върху посевите с есенници, което ще се отрази на средните добиви. Прогнозите за производството на царевица и слънчоглед остават над средния петгодишен показател. Дневните температури са били в обичайните норми без големи колебания, но е било отчетено по-студено време в началото на юни и малко преди средата на юли. Не се очаква негативен ефект да има върху развитието на посевите в Източна България фактът, че е регистрирана по-висока честота на горещите дни. Докато през юни е било отчетено неравномерно разпределение на валежите на територията на страната ни, дто след 25 юни е започнал период на засушаване, което ще окаже също негативно влияние. Използваните от експертите на MARS модели показват значително по-малки нива на биомаса от средните и добиви при есенните култури. Фенологичното развитие на пролетниците е обичайно за сезона, като с добри запаси от влага в почвата в северните и западни части на страната и спомага за ускореното им развитие и натрупване на биомаса. За разлика от това в източна България има недостиг на валежи, което спира развитието на културите в периода на цъфтеж. Ето защо експертите са коригирали надолу своите прогнози за средните добиви при царевицата и са повишили незначително оценката си за средните добиви при слънчогледа.

Прогнози на MARS за основните добиви от основите култури в Европа

 

Още
НОВИНИ

Климатичните условия носят рискове за посевите в Черноморския регион

Повсеместното засушаване и високите температури, които се очакват до края на седмицата носят рискове за развитието на посвите в Черноморския регион, съобщава UkrAgroConsult. С най-голям риск за намаляване на добивите са южните региони на Русия, като прогнозите показват, че вълната от топло време до средата на месеца ще се разпространи и в други региони от европейската и азиатска част на страната. Метеоролозите очакват средните дневни температури да превишат обичайните за сезона с от 3 до 6 градуса, като дефицит на валежи ще се наблюдава във всички страни от Черноморския регион. Най-рискови са регионите с ниски запаси от влага в почвата, като застрашени са абсолютно сички видове култури. Ако подобен модел се реализира, най-много ще пострадат фермерите в южните части на Русия и Казахстан.

В същото време климатичните модели показват, че в по-големи части на Европа, времето през юни ще се задържи влажно и прохладно, което ще доведе до намаляване на рисковите от щети по посевите вследствие от неблагоприятните климатични условия. Нещо повече, очакваните валежи в Европа могат да тласнат нагоре цените на основните аграрни култури.

В информацията се казва още, че текущата прогноза на експертите от компанията „Рефинитив“ за новата руска реколта от пшеница е намалена с 2% до 76,1 млн. тона заради засушаването на юг, докато оценката за Украйна е повишена с 4,5% до 25,5 млн. тона пшеница заради валежите в последнат седмица.

Още
НОВИНИ

Обилните дъждове са допринесли за подобряване състоянието на пролетниците- смятат анализатори

Според анализаторите на UkrAgroConsult прохладното време и обилните дъждове у нас в края на май са спомогнали за подобряване състоянието на пролетните култури. Повишаването на запасите от влага в горния почвен слой е допринесло за ускоряване процеса на вегетация на пролетните култури като в информацията се отбелязва, че падналите дъждове са се оказали закъснели за посевите с пролетна пшеница в източните части на страната. Макар и благоприятно времето е довело и до повишаване на инфекциозния фон, а с това и на риска от болести по растенията.

Още
НОВИНИ

MARS преразгледа и намали прогнозите си за добивите от зърнените култури

Европейската служба по мониторинг на агрокултурите преразгледа през май всичките си оценки, и намали очакваните добиви от зърнените култури в Европа, като най-значителна корекция има в средните добиви за рапицата, есенния ечемик и есенната пшеница. В случая с пролетния ечемик, преразглеждането на прогнозите за добив в повечето страни беше компенсирано от ревизия в Испания в посока нагоре. За летните култури току-що започна сезонът и повечето от прогнозите за добив, отчетени на ниво държава, все още се базират на исторически тенденции или средни стойности.

Климатичните условия в по-голяма чаsт от Западна Европа се запазиха почти същите, каквито бяха отчетени преди месец, характеризиращи се с високи температури и недостатъчно валежи, които да спомогнат за попълването с влага на почвения слой. Сериозни щети засушаването оказва върху посевите в Източна Румъния и Украйна. Липсата на достатъчно влага според експертите ще се отрази и върху развитието на пролетните култури. Благоприятни климатични условия за развитие на посевите се наблюдават в Северна Европа, Атлантическото крайбрежие и средиземноморските страни.

В момента големи части на Западна и Централна Европа изпитват голям дефицит на валежи. За сериозността на проблема е показателен фактът, че от Източна Великобритания, през Бенелюкс, Германия, Полша, до Италия, Словения и Хърватия, метеорологичнитеусловия се характеризираха със слаби валежи и температури над средните за периода. Макар че в якои региони като Източна Франция са паднали до 60 мл/кв.м количества дъжд, а а другите места до 30 мл/кв.м, през последния десетдневен период, количествата на валежите не са били достатъчни за поддържане на благоприятни нива на влагата в почвата за развитие както на есенните, така и на пролетните култури. Това доведе до забавяне в развитието на културите, което изостана спрямо миналата година. Освен това не се прогнозират нови валежи в близките дни, в които зърнените култури наближават чувствителен период на фаза на цъфтеж.

Прогнози за средните доби от основните зърнени и маслодайни култури

Според експертите на MARS за периода до 21 май се прогнозират по-топли метеорологични условия за Източна Европа и източното Средиземноморие с реднодневни температури надвишаващи нормите за сезона с до 4 градуса, а в Гърция и Турция дори с 8 градуса. В тези райони се очакват няколко дни с дневни максимални температури над 30 ° C. По-топли условия от обичайното се прогнозират и за Южна Италия, както и в някои райони на Западна Европа: Португалия, Обединеното кралство и Ирландия се очаква да се наблюдават среднодневни температурни аномалии между 2 ° C и 4 ° C.. Дългосрочната прогноза за времето за май, юни и юли силно предполага, че в по-голяма част от Европа, както и в централната част на Средиземноморието и в Югоизточна Европа, ще има по-топли условия от обичайното.

Още
Без категорияНОВИНИ

Експерти отчитат сериозно засушаване в Европа в началото на пролетта

В началото на пролетния сезон, експертите от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат сериозно засушаване след влажната зима, като от средата на март почти не е валял дъжд. Това се казва в априлския им доклад, излязъл вчера. Полша, Украйна и Румъния също са изправени пред сухи условия от края на зимата. Есенните култури в тези региони все още са в добро състояние, но липсата на влага в горните почвени слоеве оказва влияние върху пролетните култури.

Излишък от валежи според данните им от началото на пролетта е имало на Иберийския полуостров, Гърция, Кипър и югоизточните части на Турция. Въпреки недостига от работна ръка, според експертите през отчетения период не се е наблюдавало забавяне в пролетната сеитба заради covid 19. Засега доставката на семена, торове и пестициди изглежда адекватна и не се очакват смущения.

Почти никакви валежи от средата на март насам не са отчетени в някои части на Великобритания, Франция и Германия, като липсата на влага в горния почвен слой е повлияла върху сеитбата на пролетните култури. Подобни неблагоприятни климатични условия могат да попречат за увеличаване на площите с пролетници, които трябва да компенсират спада в обработваемите площи с есенници заради лошото време през зимата. Липсата на дъжд се отразява негативно и върху кампанията по сеитбата на пролетниците в Полша и Румъния.

В редица части на Европа- от Германия, Чехия и Словакия-до Хърватия и Западна Румъния, минималните температури са паднали до -8 градуса по Целзий, което е лишило току що появилите се пролетни култури от оптимални условия за развитие. Има съобщения, че овошните дървета в тези региони са силно засегнати от тези температури.

В Източна Европа, някои райони на Швеция и Финландия и Европейска Русия, средните температури през разглеждания период варираха основно от + 2 ° C до + 4 ° C. Дневните максимални температури достигнаха стойности над 20 ° C в по-голямата част от Европа, с няколко по-горещи дни от температури между 26 ° C и 28 ° C с няколко кратки студени вълни в края на март, началото и средата на април. Експертите очакват условия за измръзване на овошките. В големи региони на Централна и Източна Европа, както и във Великобритания, валежите в анализирания период там са били с между 50 и 80% по-малко .Въпреки условията за измръзване, експертите констатират слаби поражения на посевите с пшеница основно върху листата, въпреки намалената студоустойчивост на зимните култури,както и никакви щети за рапицата, която все още не беше навлязла в етап на цъфтеж.

За времето от 24 април до 1 май експертите на MARS прогнозират валежи в някои от засегнатите региони, като по-топло време от обичайното се очаква в някои райони на Западна, Централна и Югоизточна Европа, с температурни аномалии от – 2 до +4 градуса по Целзий и дневни максимални стойности над 20 градуса по Целзий и дори над 26 градуса в големи части от Източна Европа. Студено време се очаква във Финландия и европейската част на Русия. По-малко валежи се прогнозират за някои региони на България, Турция, Сърбия, Румъния и Унгария.

Прогнози на MARS за средните добиви от основните култури в Европа тон/хаа

Култури

Средни добиви за последните 5 години

Прогноза

Март 2020

Прогноза

Април 2020

Съотношение в % спрямо средната прогноза за последните пет години

Съотношение в % април спрямо март

Пшеница (всичко)

544

566

565

+1,9

0,2

Мека пшеница

577

588

587

+1,7

0,2

Твърда пшеница

349

344

343

1,5

0,3

Ечемик (всичко)

478

485

486

+1,6

+0,2

Пролетен

402

402

403

+0,1

+0,2

Есенен

575

591

592

+2,9

+0,2

Фуражна царевица

758

805

804

+6,0

0,1

Ръж

381

384

392

+2,7

+2,1

Тритикале

404

414

418

+3,6

+1,0

Рапица

409

318

314

+1,7

1,3

Още
2500 дка посеви със зърнено-житни култури унищожени от пожари досега
НОВИНИ

Топлото и меко време е намалило устойчивостта на посевите към измръзвания

Необичайно топлото и меко време в Европа в периода до 10 февруари е допринесло за намаляване устойчивостта на посевите към измръзвания, съобщават експертите от Европейската служба по мониторинг на агрокултурите. В отделни части на Франция, Балтийските страни и Източна Европа са били регистрирани най-високите температури от 1979 година насам. Те отчитат много по-ниска устойчивост на посевите към измръзване в Германия, Полша, Балтийските страни, Балканите и др. . В региона на Средиземноморието и Иберийския полуостров топлото и меко време е било придружено и с дефицит н влага в почвата. Падналите в края на януари валежи в някои части на Румъния не са билил достатъчни за компенсиране недостига на влага. . В по-голямата част от засегнатите региони това няма да има пряко въздействие върху културите, но над средните валежи ще са необходими в края на зимата и в началото на пролетта, за да се поддържа оптимален растеж на зимните зърнени култури. Симулациите на експертите от MARS дори показват, че на места в Европа статусът на втвърдяване на зимните култури е още по-ниска. Липсата на втвърдяване при зимната пшеница я прави податлива на проникване на студен въздух. Закаляването е биофизиологичен процес при зимните култури, при който в отговор на студените атмосферни условия клетъчното нишесте се трансформира в захар за да устоят на неблагопроятните климатични условия. Дългосрочната прогноза за времето за следващите три месеца (март-април-май) показва по-топли от обичайните условия в по голяма част от Европа, Русия и Скандинавието.

Още
НОВИНИ

Експертите на MARS: Топлото време през юни няма да окаже влияние върху добивите от зърнените култури

Експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури отчетоха, че на редица места в Европа юни е бил най-горещият месец от 1979-та  година насам, съобщава AgPress.eu. Особено последната седмица на месеца се е характеризирала  според тях с изключително горещото време в Западна Европа. Най-голямо влияние върху агрокултурите топлата вълна е оказала в Източна Испания, Източна Франция, Германия, Чехия, Полша, Литва и Латвия. На ниво ЕС се очаква климатичните условия, регистрирани през миналия месец почти да не окажат влияние върху добивите от твърда пшеница, зимен ечемик и рапицата и сравнително слабо негативно влияние върху добивите от слънчоглед, царевица и зимна мека пшеница. Потенциалът за добив на пролетен ечемик и пролетна пшеница се очаква да бъде значително по-малък. Перспективите за захарното цвекло и картофите също са понижени, но все още са възможни общи добиви в зависимост от топлинните условия и наличието на вода през следващите месеци.

По отношение на Унгария, България и Румъния  експертите  пишат, че нетипичното топло време е довело до температури с между 2 и 4 градуса над нормите, като дните с температури между 15 и 30 градуса са превишили средния показател с между 5 и 15 дни. Валежите през юни са били над средните за сезона. Поради факта, че есенниците са в късен етап на зреене, се очаква ефекта върху тези сортове пшеница, ечемик и рапица от топлото време да е малък. От MARS прогнозират по-скоро негативно влияние на климатичните условия върху качеството на зърното заради комбинацията на горещо време и влага, като за пролетния ечемик се прогнозира евентуално по-слаби добиви, заради това, че се намира в по-ранна фаза на растеж. Благоприятно влияние върху вегетативното развитие на царевицата е оказало топлото време

Следващият бюлетин с актуализирани прогнози ще бъде публикуван на 22 юли.

Още
НОВИНИ

Стремежът за създаване на високодобивни сортове е понижил устойчивостта на европейската пшеница

Стремежът на селекционерите да създават нови и по-високодобивни сортове е довел до намаляване генетичното разнообразие на европейската пшеница и понижаване на нейната устойчивост на климатичните условия. Това пише „Зерно  Онлайн, позовавайки се на ново изследване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. Както е известно продоволствената сигурност се основава на добивите от основните аграрни култури, а промените в климата водят след себе си промяна във времето и нестабилни добиви и цени на продукцията и на нейната  достъпност. Повишаването на цените на храните от своя страна води до политическа нестабилност.

Към момента селекционерите успяват да произведат сортове, които се характеризират с високи добиви, но динамичните промени в климата скоро може да ги направят недостатъчно високодобивни. Европа произвежда 1/15 от пшеницата в света, а с промените в климата се обясняват между 31 и 51% от отклоненията в средните добиви в Западна Европа и между 23 и 66% в отклоненията в Източна Европа.  В Южна Европа климатичните изменения са отговорни за колебания в добивите между 15 и 45% (Италия и Гърция) и с над 75% в Испания.  Едва наскоро учените са успели да изучат устойчивостта на тези култури към климатичните изменения.

Заедно със свои колеги от различни европейски университети  Хелена Кихилуото от Технологическия университет във финландския град Лапенранта е анализирала средните добиви от пшеница в девет страни между които Дания, Франция, Германия и Италия, като са събрали данни  за средните добиви от хектар пшеница съпоставяйки ги с различни данни за температурата, влажността и други. Учените са използвали данните от 991 сорта зимна пшеница и  сортове твърда пшеница, отглеждани в периода 1991-2014 година в 636 местности в деветте страни. В първия етап от изследването си , учените са избрали фактори за изменения в климата, които оказват най-голямо влияние върху добивите като влажност, минималните температури в различните годишни времена, оценявайки влиянието на климатичните фактори върху средните добиви.

Изследователите са установили, че устойчивостта на пшеницата  към климатичните условия е започнала да се влошава  от началото на 2000-та  година, като най-силен ефект е регистриран в Чехия.  Въпреки най-малкото разнообразие в отглежданите аграрни култури, Финландия се оказала единствената от изследваните страни, където е регистрирано увеличение на устойчивостта  на пшеницата на климатичните условия.  Особено рязък спад се наблюдавал по отношение на повишената влажност в различните страни, тъй като пшеницата е доста чувствителна към високата влажност, благоприятстваща разпространението на различни болести.

Според учените основната причина за намаляване устойчивостта на пшеницата към промените в климата е пониженото генетично разнообразие. Селекцията в полза само на някои определени характеристики, които спомагат за обедняване на генофонда, процес започнал през  90-те години на миналия век. Учените обясняват това с факта, че увеличаващата се конкуренция между производителите е довела  до намаляване на производствения цикъл без да се губи време за технологични подобрения. Те са установили съобразни „генетични пустини” в Чехия, Германия, Италия и Испания. Авторите на  изследването смятат, че съвременните методи на селекция трябва да бъдат преразгледани, защото не съответстват на голяма част от предсказуемите климатични промени. Ето защо според тях правителствата на отделните страни трябва да въведат по-гъвкави  мерки за регулиране работата на селекционерите и да създадат възможност за  постоянен обмен на данни за средните добиви и климатичните промени. От своя страна според тях , производителите трябва да отделят по-голямо внимание на онези култури, които отглеждат.  Специалистите обаче отбелязват, че са необходими още изследвания за да се разбере взаймовръзката между генетичната  основа на отделните  сортове и устойчивостта им на различните климатични условия. Изследователите вече съобщават за намаляване на биоразнообразието заради изкуствения подбор  например в Южна Америка, където е бил създаден сорт царевица с високи средни добиви, но със слаба устойчивост на климатичните промени.

Още