Зърнопроизводителите не приемат предложението на властта нито като методика нито като бюджетна рамка

Както е известно различни браншови организации започнаха от днес ефективни протестни действия с четири основни искания недоволни от предложените формули за подпомагане на чувствителните сектори, и на онази чат от зърнопроизводителите, които докажат чрез декларациите си пред НАП че действително са на загуба. Исканията им освен с подпомагане са свързни общо взето със законови инициативи, които да облекчат бюрократичния натиск, и да намалят ефекта от Зелената сделка и вноса на украинска продукция. За днес беше обявено двучасова блокада на пътищата между 10 и 12 часа.

Ето кратко обобщение на днешните протести по региони.

Както БТА информира в Силистренско десетки зърнопроизводители са подкрепили протестите като се движат с тежка техника по отсечките Тутракан – Нова Черна и Ситово – Нова Попина.

Земеделци затвориха със селскостопански машини пътя Ямбол – Сливен, в района на пътния възел за автомагистрала „Тракия“ до село Хаджидимитрово.

„При нас е едно унищожение направо. Работим, а същевременно не уважават труда, който полагаме в земеделието. С кредити живеем, ако не са кредитите, няма как да оцелеем в бранша“, каза един от протестиращите.

През днешния ден на две места е бил затворен пътя София- Варна. над 200 производители се включиха в протест в региона на Стара Загора изхода за магистрала „Тракия“. „Основните ни искания са да спрат да ни лъжат. За пореден път като магьосници управляващите вадят от ръкавите си всякакви зайци. Ние не излизаме да протестираме за пари, а протестираме, за да бъдем уважавани. Ние не виждаме уважение от управляващата класа и затова сме навън“, каза пред БТА Цветан Берберов, член на Управителния съвет на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Една от ключовите блокирани точки беше пътен възел „Петолъчката, като протестиращи определиха пред БНР предложението на премиера Денков като неприемливо. В област Монтана протестиращи фермери блокираха международния път Е79 и пътя Лом-Козлодуй/

Над 100 земеделски производители от различни сектори блокираха пътя между Мизия и Оряхово към ферибота за Бекет в Румъния.

Протестиращи блокираха и пътя при село Труд, като вече пътуват към Пловдив. Протестна блокада имаше и в Пазарджишко.

„Никъде в ЕС украинската помощ не е обвързана с подобни критерии, и това е измислено само у нас с цел забавяне на плащанията и намаляване на бюджетната рамка. Ние работимм с данни от анализа на МЗХ, според който 47-50 лева са загубите при пшеницата и по-големи при царевицата. Ние не можем да се съгласим с предложението на МС както като бюджетна рамка така и като методика заради това, че данъчните декларации се подават до 30 юни, а ние целим експедитивно подпомагане на реалните производители, а тук има опасност да влязат и лица от сивия сектор“, заяви за БНР председателя на НАЗ Илия Проданов.

Според него данъчната загуба е абстрактно понятие защото маркетинговата година не съвпада с финансовата, и хората не трябва да се взират само в подпомагането а и в законодателните инициативи които са предложили, и за които не са получили гаранции от политиците, че ще бъдат приети.

Очакванията са протестите до петък да продължат като ежедневно се увеличават с един час. За момента не е решено дали протестиращите ще предприемат национален протест с техника в София.

В единството на сектора се крие ключът към развитието му, смята Илия Проданов

Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) проведе ежегодния си Национален Агро Семинар в Албена от 23 до 25 ноември. Проблемите на пазара и климатичните предизвикателства насочиха вниманието и усилията на бизнеса към това, как зърнопроизводството да повиши своята устойчивост.

В двудневната семинарна програма се включиха представители от Министерството на земеделието и храните, учени от различни области, свързани със Земеделието и лектори от най-големите компании в сектора, а именно: Агрополихим – Генерален спонсор на събитието, Тайтън Машинъри – спонсори, Синджента, Green Ground, Агримат, Кортева, НИК, Лебозол, БАСФ, Plant’s soul, Nuseed.

Официални гости на събитието бяха министърът на земеделието и храните – Кирил Вътев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ – Георги Тахов, главният секретар на Икономическият и социален съвет – Смилена Костова и председателят на Българска аграрна камара – Костадин Костадинов.

Генерален спонсор на събитието е Агрополихим, а спонсор – Тайтън Машинъри.

Председателят на УС на НАЗ откри семинара с думите: „Необходимо е всеки член да има отговорността към НАЗ, да брани нейното име и да участва активно в развитието на сектор Земеделие. Важно е да знаем, че НАЗ не е един председател, НАЗ е всеки един член. Възходите на Асоциацията са гордост за всички, но и развитието ни нагоре трябва да е единно.”

“Вие сте бранш, който е добре структуриран и модел, по който трябва да се структурират и останалите. Все още у нас никой не може да преброи колко са точно браншовите организации в сферата на земеделието и храните. А силата е в добрата организация и добрата структура”, каза земеделският министър.

“Този форум е доказателство за амбицията ви да работите неуморно за развитието на зърнопроизводството. Това е основополагащ сектор за цялата българска икономика”, коментира Тахов от сцената. Директорът на Държавен фонд “Земеделие” представи част от предстоящите плащания към земеделците – средства, които ще бъдат изплатени до края на годината.

На събитието НАЗ връчи за осма поредна година стипендията “Иван Генчев Танев” на тазгодишния стипендиант – Цветомир Коев, магистър по специалност “Интегрирано производство на полски култури” от Аграрния университет в Пловдив.

Темата на тазгодишното издание е „Устойчиво зърнопроизводство в условия на променящи се климат и пазари“.

XI Национален Агро Семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите ще се проведе в к.к Албена, х-л Maritim Paradise Blue. 

Семинарът ще посрещне двойно повече изложители и над 450 души, ангажирани в земеделския сектор. Форумът ще предостави възможности за срещи и дискусии по актуалните теми в областта на Зърнопроизводството.

Поканени са президентът Румен Радев, министър-председателят акад. Николай Денков, министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Георги Тахов, председателят на комисията по земеделието и храните Десислава Танева и евродепутатът Атидже Алиева-Вели.

Семинарът в първия ден ще бъде открит с лектори: Снежана Благоева и Георги Ралчев от Постоянното представителство на Р България в Брюксел, проф. Валентин Казанджиев от НИМХ и доц. д-р Наталия Петровска и доц. д-р Валентина Вълкова от Института по царевицата – Кнежа.

Генерален спонсор на събитието е Агрополихим. Компанията ще представи първите торове с нисък въглероден отпечатък. В новата „синя“ серия продуктът амониев нитрат е произведен с почти нулеви въглеродни емисии.

Други теми, върху които ще се фокусират Агрополихим, са инхибирания карбамид, течния тор със собствен транспорт и зърнения терминал – по-ниски транспортни разходи и въглеродни емисии при комбинирани доставки.

Тайтън Машинъри ще бъдат спонсор на събитието и ще открият втория семинарен ден с темата „Предизвикателства пред земеделието днес и технологии за устойчивост в променящи се условия на работа“.

През втория ден от семинарната програма лектори ще бъдат компаниите Синджента, НИК, BASF, Corteva, Лебозол, Green Ground, Nuseed, Plant’s Soul Bulgaria, Агримат и UPL.

Васил Василев и Мариян Марков от ТехноЛогика, част от европейския иновационен хъб АгроХъб.БГ, ще разкажат как използването на сателитни данни може да повиши добива и качеството на реколтата и да подпомогне ефективното управление на стопанството.

Браншовата организация настоява за спиране на практиката, промени в закони да се правят през преходни и заключителни разпоредби

ОТ Националната асоциация на зърнопроизводителите се обявиха срещу промените в закона за опазване на земеделските земи, информира БТА.

Искаме да обърнем внимание на нарастващата тенденция да се променят основни земеделски закони през преходни и заключителни разпоредби на закони, касаещи други области на икономиката, се казва в писмена позиция на браншовата организация.

Оттам дадоха за пример обнародвания Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници – част от законите по Плана за възстановяване и устойчивост, с който народните представители въведоха и промени в Закона за опазване на земеделските земи. Чрез него депутатите премахнаха почти всички ограничения пред поставянето на инсталации за производство на ВЕИ върху обработваема земя. В позицията им се отбелязва, че допускането на безконтролен строеж на ВЕИ ще повлияе на същинската стойност на земята, която е ограничен, невъзобновяем ресурс.

„Искаме да предпазим обработваемата земя да бъде превърната в строителна площадка необратимо, а отнемането на хумусния слой и изливането на хиляди кубици бетон да унищожат завинаги тези земи“, пише НАЗ в заключение.

Депутатите приеха промените в Закона за енергията от възобновяеми източници в края на септември. Измененията предвиждат министърът на околната среда и водите, съвместно с министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията и министъра на земеделието и храните да разработват План за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия.

„След въведените национални забрани за внос на украинска агропродукция, Европа реши, че проблемът е сериозен и побърза да го реши с пари, но само финансовият инструмент няма как да ни помогне, защото имаме нужда от мерки и спиране на този внос за време, тъй като България, Румъния и Полша са залети с украинско зърно“, каза в интервю за БНР председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Според него поради краткия период изминал след въвеждане на общата за петте засегнати страни членки на ЕС забрана за внос на някои украински агропродукти все още е рано да се каже, има ли движение на пазара. „Има известно търсене от страна на търговците на слънчоглед, но все още не можем да кажем че ще реализираме продажби“, допълни той. Според него в момента по складовете има нереализирани на пазара около 3 млн. тона пшеница и по 1 млн. тона слънчоглед и царевица. За да се освободи място по складовете на зърнопроизводителите, трябва да се продадат най-малко 50% от тези количества.

Към момента по думите му не е ясно по какви критерии ще бъдат разпределени отпуснатите от ЕС 16 млн. евро. Проданов прогнозира много тежка година поради липсата на износ за традиционни пазари като Испания и Португалия. Той опроверга мненията на някои икономисти, че зърнопроизводителите се опитват да защитят по-високите си печалби като заяви, че ако продават на сегашните цени, те биха фалирали. „Сега ни предлагат по по около 35-40 стотинки на килограм пшеница, което е с 30% под нейната себестойност“, добави Проданов.

Националната асоциация на зърнопроизводителите в България излиза на ефективни протести следващата седмица, съобщи БНР.

От Асоциацията предвиждат да разположат земеделска техника по основните пътища, водещи към граничните пунктове с Румъния при Видин, Русе, Силистра и Кардам.

Основното искане на земеделските производители е България да наложи вето върху свободния внос на продукция от Украйна. Протестите ще се проведат между 9 и 31 март. Земеделците от Румъния също се готвят за протести, планират се и съвместни действия.

Девет страни членки на ЕС сред които и България ще поискат в меморандум, който ще бъде връчен утре по време на срещата на земеделските министри на страните от ЕС в Прага ревизия на целите по отношение ограничаването на пестицидите., съобщи на пресконференция днес председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Освен България в групата от девет страни попадат още Полша, Чехия, Словакия, Унгария, , Хърватия, Латвия и Естония.

„Ние подкрепяме целите на Зелената сделка за редукция на пестицидите с 50%, но в хода на преговорите по целите се оформиха три групи държави,които трябва да намалят употребата на пестициди с между 35 и 50%. Употребата на пестициди у нас обаче е под средната за ЕС, ето защо ние ще настояваме от ЕК всички страни, в които употребата на препарати е под средната да няма намаление“, заяви Костадинов.

За пример той посочи Нидерландия, където употребата на пестициди е 8,8 кг на хектар, докато българските фермери използват средно по 3,8килограма пестициди на хектар. Ако се приложи редукцията от 50% за нидерландските им колеги, то средните количества пестициди на хектар ще трябва да паднат до 4,4 килограма. В нашия случай при редукция на пестицидите с 35%, според Костадинов, използването им ще падне под санитарния минимум.

Освен това Зърнопроизводителите се оплакаха, че са изправени до стената заради „Невиждания по обема си внос“ на украинска аграрна продукция, изкупувана под себестойността на българската . Заради това в момента на пазара липсвала всякаква търговска активност, а фермерите са изправени пред невъзможността да реализират продукцията си. Най-неконкурентноспособни според бранша са онези производители, които не разполагат със складове и зърнени бази. Липсата на фитосанитарен контрол по границите пък е предпоставка за поява на вредители и намножаване на много места на ливадната пеперуда.

От асоциацията вече отчитат сигнали за негативно отражение на ситуацията заради комбинацията от ниски добиви, ниски изкупни цени и висока себестойност на продукцията което може да доведе някои земеделски производители до фалити и невъзможност да изплащат рентите и наемите на наетите от тях земеделски земи.

Като пример за качеството на внасяното украинско зърно за изхранване на животните от браншовата организация посочиха данни от направено от тях изследване в независима лаборатория. То е показало например, че при стандарт 72, украинското зърно идва у нас с хектолитрово число от 66,97 . То е и с по-високо ниво на чужди примеси от 3,4 при стандарт за българската пшеница от 2. Украинското зърно е и с по-нисък протеин ит 8,8 при стандартно ниво от 11,5%. При стандарт 0 по отношение на жива зараза на килограм, вносното зърно е показало 14. В резултат на влошените качествени показатели, лабораторията е определила украинската пшеница като негодна за използване.

Очаква се по-късно днес обобщените искания на протестиращите фермери да бъдат внесени в аграрното ведомство.

На съвместна пресконференция утре от Националната асоциация на зърнопроизводителите и Националния съюз на коопераиите ще осведомят обществеността за подготвяните протестни шествия.
Недоволството на зърнопроизводителите е провокирано от липсата на ефективни действия от страна на националните власти за защита на българското зърнопроизводство и българските потребители във връзка със засиления внос на зърнени и маслодайни култури от Украйна.

Днес от 13 30 часа в министерския съвет  ще се проведе извънреден консултативен съвет по зърното, съобщиха от асоциацията на зърнопроизводителите. Очаква се техни представители да дадат брифинг след нейния край. На съвета се очаква да присъстват министърът на земеделието Иван Иванов и на финансите Асен Василев.

Тазгодишната реколта и високите цени на пшеницата обнадеждават зърнопроизводителите, информира БТА. Реколтата от пшеница достига около 7 000 000 тона и е рекордна за страната, съобщи пред журналисти в Добрич председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов, като се позова на обобщените данни на браншовата организация.

Той коментира, че поне от две десетилетия в пазарната динамика не е регистриран толкова висок среден добив – около 600 килограма, при толкова висока изкупна цена на зърното. Тон фуражна пшеница това лято върви по 410 лева, а хлебната е с пет лева по-скъпа при изкупна цена на зърното 300-305 лева през същия период на миналата година, добави Костадинов.

Въпреки оптимистичните очаквания, Костадинов не пропусна да засегне и темата с поскъпването на химикалите и торовете, като даде пример с цената на амониевата селитра, която за година е поскъпнала от 320 на 670 лева. Стопанската година ще бъде обобщена от браншовата година след прибирането на царевицата и слънчогледа, като посевите са в добро състояние.

Междувременно по отношение цената на хляба заместник министър Явор Гечев коментира, че конкуренцията ще си каже думата и няма да позволи отварянето на голяма ножица. Според него цените на пшеницата са най-високи за последните четири пет години, и това ще позволи на зърнопроизводителите да вземат глътка въздух на пазара.

Членове от региналните сдружения на асоциацията на зърнопроизводителите се включиха в разчистването на заснежените пътища съобщават от браншовата организация. Сериозните валежи от сняг усложниха пътната обстановка в страната, а по традиция в малките населени места пътищата остават непочистени дълго време.

Зърнопроизводителите обаче не се изплашиха от лошото време, а бързо се организираха и показаха, че могат да реагират във всякакви ситуации.

От асоциацията на зърнопроизводителите предлагат текстовете на дефинициите за допустимите за подпомагане обработваеми площи и земи, оставени под угар да се прецизират и допълнят с оглед прилагането на стандартите за добри земеделски практики. Това става ясно от публикуваните в сайта на земеделското министерство предложения за промени в интервенциите включени в стратегическия план за следващия седемгодишен период на прилагане на ОСП .

Зърнопроизводителите предлагат обработваемите земи да са “допустима за подпомагане – земя, която се обработва за производството на култури и на която трябва да бъде приложена поне една от следните дейности – изораване, дисковане, култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура“.

Освен обработваемата земя за подпомагане да подлежи “ оставена под угар, допустима за подпомагане – земя, на която не се произвежда земеделска продукция и на която е извършена поне една от следните дейности: изораване, дисковане, култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура.“ Предложенията се мотивират с внедряването на иновативни почвени обработки. , изключващи изораване и дисковане. „ Минималните или никакви обработки на почвата се практикуват с цел запазване на влагата в почвата, борба с ерозията, задържане на въглерода в почвата и използването му за храна на растенията, както и за възстановяване на биологичната активност на почвата“, се казва в позицията им.

От НАЗ предлагат още картиране на национално ниво на торфищата и влажните зони. Те искат изясняване на термина „презимуващи култури със слята повърхност“ за да се изясни дали в него са включени площите под мулч и покривните култури. НАЗ предлага изискването да се допълни със следния текст: „или в земеделското стопанство с уникален идентификационен номер и с обработваема площ над 5 хектара се допуска минимум 25% от площите оставени за пролетни култури да са покрити с покривни култури или мулч от предходната култура през чувствителните периоди на годината.“ Аргументите на НАЗ за направеното предложение касаят земеделските стопанства, които не използват дълбоки орани обработки и не допускат гола почва, тъй като през чувствителните периоди на годината почвата е покрита с мулч от предходната култура. Стопанствата, практикуващи минимални или никакви обработки освен мулчирането, също така засяват покривни култури, които остават върху почвата и през зимата. Тази земеделска практика спомага за борбата с ерозията, допринася за биологичната активност на почвата и задържа въглерода в почвата. НАЗ предлага изискването да касае минимум 25% от площите предназначени за пролетни култури, тъй като повечето стопанства практикуващи минимални или никакви обработки не прилагат тази технология върху цялата площ на земеделските си стопанства, а само върху част от площите. Стопанствата практикуващи минимални или никакви обработки се борят с ерозията независимо дали отглеждат слети или окопни култури;

От браншовата организация предлагат покривните култури, да са засети до 30 ноември и да остават на полето до засяване на първите пролетни култури през март. Освен това да се запазват площите с мулч до началото на пролетната кампания, с което да се допринесе за запазване на биоразнообразието . .

Друго от предложенията е свързано с прецизиране на текста, касаещ площите оставени под угар, които се считат като култура за покриване на изискването от две при стопанства от 10 до 30 хектара и от три култури при стопанства над 30 хектара по аналог на досега прилаганото зелено изискване за диверсификация на площите

Към непроизводствените площи и характеристики на ландшафта да се включат и следните площи за които земеделските стопани имат правно основание, но не се ползват като обработваема земя, а именно: затревени или захрастени полски граници или необработваеми земеделски земи от КВС с начин на трайно ползване „нива“, с цел намаляване на интензитета на ползването на обработваемите земи. Това ще даде възможност земеделските земи с НТП „нива“, които към момента все още не са разработени, да останат необработваеми, което ще спомогне за запазване на биоразнообразието на тези площи.

От асоциацията на зърнопроизводителите са създали работна група, която ще работи за промяна на регулаторния режим касаещ напояването каза пред представители на медиите вчера Наталия Шукадарова, изпълнителен директор на организацията . „Без да има ясна регулаторна рамка, която да изясни собствеността върху различните източници на напояване няма как да стане. В рамките на НАЗ сме направили специална работна група, която ще работи по темата за напояването и ще се концентрираме върху даването на предложения за изготвяне на подобна регулаторна рамка”, каза тя.

Шукадарова даде пример със сегашната държавна помощ- отстъпката от корпоративния данък, която ползват зърнопроизводителите, която им дава възможност да инвестират в техника и инфраструктура, но в която не се разрешават инвестиции в напояване с мотива, че това ще я усложни прекалено много. „ Тъй като зърнопроизводството не е приоритетен сектор, шансът за инвестиции в машини и в някаква инфраструктура е чрез този данък. Ние обаче още от тази малка , но ефективна помощ сме сложили спирачки за инвестиции в напояването, добави тя.

Що се отнася до новите еко схеми, според нея от аграрното ведомство трябва да предложат работещи и лесно разбираеми схеми, като от НАЗ предлагат като една от еко схемите да се признае консервационното земеделие, използвано вече от редица земеделски производители, които прилагат минимална или никаква обработка на почвите. „Земеделските производители от своя страна искат да е нещо което да се прави по-лесно и да е изпълняемо , така че наистина да са лесно проверими, без да има възможност за тълкувания, например това ивици ли са, синори ли са или буферни зони или угари ли са, така че да не бъдат санкционирани“, каза още тя.

Освен това като еко схема се предлага например такава насочена към прецизното земеделие и свързана с балансираното влагане на торове в почвата, което да се прави на база картиране на почвите вземане на почвени проби изследването на нуждите от хранителни вещества и най-вече от микро и макроелементи . От една страна се вкарват по-малко торове и там, където са нужни, от друга се щадят почвите. Обмисля се също и повишаване процента на екологично насочените площи, който в момента е 5%. От агроведомството предлагат да стигне до 10%, като сред вариантите според Шукадарова е например 7% от площите да се заделят като екологично насочени, но трябва да се види, дали Брюксел ще възприеме това като надграждане на зелените схеми.

От асоциацията на зърнопроизводителите съобщиха, че традиционният семинар, който се провежда в Пловдив е отложен за следващата година. Причината за отлагане на форума е увеличеният брой на заразените с коронавирус и усложнената епидемиологична картина в страната, се казва в прессъобщение от организацията.

NivaBG.com получи писмо с офицалната позиция на НАЗ за т.нар.  Бели Петна. Публикуваме писмото по-долу:

Националната асоциация на зърнопроизводителите припомня, че няма нарушение на конституционното право на собственост при режимът на „белите петна“. НАЗ е категорично против заблужденията, които се тиражират в обществото, че чрез действащото законодателство се ощетяват собствениците на парцели земеделска земя.

Спецификата на земеделската земя в страната е в нейната разпокъсаност.

В България средният размер е 5,5 дка на собственик и това прави не е ефективно земеползването в реални граници. Именно тази разпокъсана структура на земеделието в България безусловно определя нуждата от уедряване по масиви.

В тази връзка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е разписана ясна процедура за уедрено ползване на земеделските земи чрез едногодишни споразумения. В тези споразумения участват всички земеделски производители, допуснати със съответните права на земеползване съгласно сключените договори. В тези масиви влизат и т.нар. „бели петна“ или земите, за които собствениците не са сключили договори и не са подали декларация за начина на стопанисване, както и не са подали декларация, че не желаят да се включат в тези масиви.

Чрез провеждането на т.нар. „уедрено ползване“, без промяна на правото на собственост, се дава възможност на собственици и ползватели, които се занимават със земеделие, да обработват земите в дадено землище уедрено, чрез образуване на икономически ефективни земеделски площи. Държавата администрира целия процес по отдаването на белите петна, а същевременно с това пак държавата събира рентните плащания за ползването на тези парцели.

Защитават се правата и интересите на малките собственици, като им се гарантира и получаването на рента съгласно пазарните стойности, изчислена по ясно регламентиран ред в закона.

Земеделските имоти (представляващи бели петна) се предоставят за едногодишно уедрено ползване чрез заповед от Областна дирекция по земеделие, като всеки имот е индивидуализиран със собственика си и по никакъв начин не може да се придобива по давност. Апелираме всички организации в сектор земеделие да се противопоставят на подобни манипулативни тези, защото те нанасят щети на утвърдени с години практики.

КАТЕГОРИЧНО ТВЪРДИМ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА ИМА ПРОМЯНА В СОБСТВЕНОСТТА НА ЗЕМЯТА ПРИ ПОЛЗВАНЕТО НА БЕЛИ ПЕТНА ЧРЕЗ СПОРАЗУМЕНИЕ.

За последните четири години в земеделието у нас са инвестирани общо над 7 млрд. лева, като годишно те варират  между 1,5 и 1,9 млрд. лева. Това съобщи днес по време на традиционната конференция на асоциацията на зърнопроизводителите аграрният министър Десислава Танева. „Делът на субсидиите по ПРСР от тези инвестиции е едва около 500 млн. лева. Ето защо тази програма не е панацея за зърнопроизводителите”, каза пред фермерите Танева, като им препоръча да не насочват усилията си към теми, които не биха им донесли удовлетворение.

През тази  година  със зърнено-житни култури са заявени за подпомагане  19,3 млн. дка., други 9,7 млн. декара с технически култури и общо делът им достига до 74% от общия обем на обработваамите площи. Освен това за угари са били заявени 2,8 млн. декара. За същата година заявените за подпомагане площи с трайни насаждения са 1,6% , 1% със зеленчуци и 1,4% с етерично-маслени култури. Затревените площи и пасищата  са възлизали общо  на 5,3 млн. декара.

Танева обяви, че 94 земеделски производители няма да получат субсидии по СЕПП за над 12 хил. хектара, заради това, че лицата са очертали площи без правни основания. По отношение на добивите през 2018 година страната ни е произвела над 12 млн. тона зърнени култури, като експортът е възлизал на 6,8 млн. тона зърно. Реколтата от пшеница през текущата година според Танева се очаква да достигне до 6 млн. тона, над 1,7 млн. тона слънчоглед и 3,1 млн. тона царевица, като данните за царевицата и слънчогледа не са окончателни.

Националната асоциация на зърнопроизводителите организира Деветия Национален Агро Семинар. Тази година най-голямото събитие в земеделския сектор ще протече под надслов „Зърнопроизводството – реалност и възможности в новия програмен период след 2020 г.“

Събитието ще се състои на 28 и 29 ноември в Гранд Хотел Пловдив, град Пловдив.

ПРОГРАМА

12:40-15:00

Официално откриване – слово от председателя на УС на НАЗ
Костадин Костадинов, приветствие от официалните гости –
Десислава Танева, министър на земеделието, храните и горите;
Васил Грудев, изпълнителен директор на Държавен Фонд
„Земеделие“

Новата реформа в общата селскостопанска политика –
презентация от координационното звено на МЗХГ

15:30-16:00 Генерален спонсор – Белхим –
„Белхим Кроп Протекшън – истински решения за устойчиво
земеделие“
16:00-16:30 БАСФ – „БАСФ – РЗ и семена – Реални резултати в Реални
условия“

16:30-16:45 Рапид – Представяне на новостите на CLAAS и AMAZONE по
случай 30-ата годишнина на РАПИД
16:45-17:15 Иновативно застраховане – Откровено за застраховането в
земеделието – алтернативни методи на покритие при суша и други
екстремни рискове в земеделието
17:15-18:00 Актуални теми и въпроси към екип на МЗХГ

Ден 2 (29. 11. 2019 г. )

9:30-10:00 Лебозол – Лебозол и новите изисквания към храненето на
растенията в условията на климатичните промени
10:00-10:30 Bayer – Интегрирани решения и иновации от Байер
10:30-11:00 Corteva – За българските земеделци – най-новите продукти от
Corteva Agriscience
11:00-11.30 Лимагрейн – Решения за рентабилно земеделие от Лимагрейн
11:30-12:00 СУММИТ АГРО – Надежден партньор в правилния момент

13:30-14:00 Синджента – Новости сезон 2019/2020
14:00-14:30 Лекция за иновациите и дигитализация в земеделието –
Светлана Боянова – Цифровата трансформация на българското
земеделие
14:30-15:00 НИК – Една обикновена презентация

15:30-16:00 ЕкоДарпол – Земеделието е изкуство с ЕкоДарпол: Прецизни
решения за торене с акцент върху органиката!
16:00-16:30 Аграрен университет – Пловдив – възможности за обучение и
повишаване на квалификацията в земеделието

Гости ще бъдат високопоставени представители на европейски институции, които пряко отговарят за развитието на земеделския сектор.

Поканени са министър-председателят Бойко Борисов, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев и председателят на комисията по земеделие и храни Мария Белова.

Националният Агро Семинар се утвърди като водещо престижно събитие в календара на земеделските производители, предоставящо възможности за срещи и дискусии относно най-иновативните и оптимални решения в областта на Зърнопроизводството.

В семинарната програма ще включва и презентации от партньорски компании, дискусии по актуални за бранша теми и обмяна на опит с гост-лектори.

Генерален спонсор на Деветия Национален Агро Семинар е Белхим.

Националната асоциация на зърнопроизводителите организира Деветия Национален Агро Семинар. Тази година най-голямото събитие в земеделския сектор ще протече под надслов „Зърнопроизводството – реалност и възможности в новия програмен период след 2020 г.“

Събитието ще се състои на 28 и 29 ноември в Гранд Хотел Пловдив

Гости ще бъдат високопоставени представители на европейски институции, които пряко отговарят за развитието на земеделския сектор.

Поканени са министър-председателят Бойко Борисов, министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева, изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ Васил Грудев и председателят на комисията по земеделие и храни Мария Белова.

Националният Агро Семинар се утвърди като водещо престижно събитие в календара на земеделските производители, предоставящо възможности за срещи и дискусии относно най-иновативните и оптимални решения в областта на Зърнопроизводството.

В семинарната програма ще включва и презентации от партньорски компании, дискусии по актуални за бранша теми и обмяна на опит с гост-лектори.

Генерален спонсор на Деветия Национален Агро Семинар е Белхим.

Кампанията по прибиране на слънчогледа у нас е пред приключване, съобщава БТА. Към момента са прибрани около 50% от добивите, като кампанията според председателя на асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов  се очаква да приключи към 20 септенври. Картината с постигнатите добиви е много пъстра – там, където е валяло, стопаните прибират по 300 килограма от декар, а, където не са паднали дъждове – по 150 килограма, каза председателят на НАЗ, като  добави, че вероятно средният добив от маслодайно семе за страната ще бъде около 200-220 килограма.

Той очаква пред земеделските производители през тази година да се отворят нови пазари в Европа за реализиране  на слънчогледа,  и с окглед забраната за внасяне на палмово масло. Костадин Костадинов коментира, че в България са засети доста площи с олеинови хибриди слънчоглед, изкупната цена за които достига около 600 лева за тон, колкото е била и през миналата година. Прогнозата е за ръст на цената, ако се отворят нови пазари за продукцията.

Отчитайки важността на директните плащания като инструмент за формиране на доходите на фермерите, представителите на осем европейски земеделски камари приеха декларация по време на двудневен форум в София, в която се призоваха политическите лидери на еС да осигурят плавен преход в общоевропейското земеделие от модел на подкрепа към  такъв , основан на резултати.  Домакин на форума беше Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) .

Те подчертаха че е необходимо селскостопанската политика да е добре финансирана, като се запази нивото на ресурсите от сегашния период, приключващ през 2020 година. Освен това те отново поискаха запазване на нивото на обвързаната подкрепа на сегашното ниво от 13%, и да се даде право на всяка страна членка на ЕС сама да определя размера на тавана на директните плащания.

Представителите на земеделските камари от инициативата „три морета”  призоваха в своята декларация, оповестена на пресконференция днес, за запазване на разумни нива на зелените екологични мерки, така че борбата с климатичнитепромени да не се превръща в бреме за земеделските производители. „Намираме се в много сложен и важен период, тъй като само след два месеца ни  очакват избори за Европейски парламент, които ще са много важни за нас като земеделски  производители  защото желаем съхраняване на бюджета на сегашните му нива”, казаха от земеделската камара на Чехия.

Те отчетоха негативната тенденция за отлив на младите хора от земеделието и обезллюдяването на селата, като подчертаха, че в новата ОСП се предвижда 2% от средствата да се насочат  имено към младите фермери. Освен това в новите стратегически планове се говори, че ще влязат допълнителни мерки за младите фермери, като увеличаване на възрастовата граница до 45 години и липса на тавани на директните плащания за тях. От Полша дадоха пример с това, че имат близо 40 схеми за подпомагане на малкитеи семейни фермери, и поставиха акцент върху координацията и сътрудничеството . Според тях нарастването на доходността на стопанствата в бъдеще, трябва да накара младите хора да се занимават със земеделие и респективно да останат в селата, а не получаването на  определен вид и размер на субсидиите. Освен това участниците в конференцията  призоваха,  да се помисли за по-висока рентабилност в производството на храни, защото цените им не могат да остават на същите нива, а разходите за фермерите непрекъснато да се увеличават.

Програма на 8мия национален агросеминар на Националната Асоциация на Зърнопроизводителите НАЗ 2018

На 12 септември 2018 г. (сряда) в х-л „Метрополитън”, гр. София ще се състои следващото работно заседание на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“. Ротационен домакин на форума ще бъде Национална асоциация на зърнопроизводителите. За участие в работната среща са поканени представители на всички неправителствени организации, участвали досега в този дискусионен формат.

Програмата на срещата предвижда информиране на земеделската общност за хода на дебатите по ОСП 2020+ на ниво ЕС, което ще бъде представено от Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ).

Основен фокус на дискусията между участниците ще бъде поставен върху предварителните условия за подпомагане (изискванията за добрите земеделски и екологични практики, които трябва да спазва всеки бенефициент на плащания за площ), застъпени в проекта на Регламент за стратегическите планове.

За представителите на медиите ще бъде организиран брифинг след приключване на форума от 16.30 ч. в зала „София”, х-л Метрополитън.

Недоволство кипи сред зърнопроизводителите паралелно с очаквания старт на кампанията по прибиране на пшеницата. Причината са последните промеми в закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които дават възможност за това, вслучай че договорите за наем  на земеделски земи над една година не бъдат препотвърдени съобразно последните промени, те да биват автоматично заличавани. За да се избегне това от НАЗ настояват за спешни мерки за промяната на това условие, като припомнят , че в хода на обсъжданията на промените са се противопоставили на подобна възможност.

Зърнопроизводителите определят като „недопустимо” утежняването на голяма част от добросъвестните ползватели на земеделски земи по двустранни споразумения, като това може да доведе до хаос в предстоящата кампания. Ако не се вземат спешни мерки за промяна на това условие в закона, от браншовата организация заплашиха, че излизат на протести.

Българските зърнопроизводители искат запазване на сегашните тавани за директни плащания.

Това е  позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Тя е във връзка с предложението на Европейската комисия (ЕК) за понижаване на тавана на директните плащания в Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2021-2027 г.

Управителният съвет на НАЗ е взел решение организацията да се противопостави на предложението.

Аргументите са,че  директните плащания представляват безспорно най-значимият инструмент на ОСП за осигуряване както на селскостопанското производство, така и на икономическата жизнеспособност на земеделието на ЕС. Ефективността на прилагането отразява стабилизиращата роля, която изпълнява директното подпомагане, за осъществяването на земеделска дейност и гарантирането на доставките на здравословни и безопасни храни на достъпни цени.

В своята позиция НАЗ подчертава разрушителното въздействие, което би оказало върху българското земеделие въвеждането на задължително прилагане на таван на директните плащания. Продължаващата неравнопоставеност и слаба конкурентоспосност на българските земеделски стопанства на ниво ЕС и спрямо трети страни показва силна обвързаност и зависимост на земеделието у нас от европейското подпомагане.

Зърнопроизводителите се отказаха от планираното за утре протестно зареждане на селскостопанска  техника  след среща с премиера Бойко Борисов и аграрния министър Румен Порожанов днес. Това потвърдиха и от Националната асоциация на зърнопроизводителите пред  Nivabg.com като казаха, че са получили достатъчно гаранции за изключване от спорните изменения в законопроекта  за горивата на земеделските производители, Както е известно въпросните промени бяха отхвърлени през миналата седмица на няколко парламентарни комисии, като дори се наложи спешно заседание на земеделската комисия в края на седмицата, която също излезе с отрицателно решение.

На специална пресконференция днес  представители на зърнопроизводителите заявиха, че в момента всички форми на диалог по отношение предвижданите законови промени за контрол на горивата са изчерпани. „Ние сме тук за да защитим правата си на граждани”, заяви Ангел Вукодинов, който обвини в лобизъм депутатите от комисията по наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата, разглеждаща законопроекта. Недопустимо е борбата с нелегалния внос на горива да ограничава дейността на земеделските производители”, допълни Костадин Костадинов , председател на НАЗ. Предстоящите протести  действия са подкрепени от АЗПБ,асоциация „Български пипер” и Националния съюз на земеделските кооперации в България.

„Този закон е недопустим за земеделските производители”, каза и  Явор Гечев, председател на Националния съюз на земеделските  кооперации в България. Според него ако се приемат промените някои от бензиностанциите ще трябва да затворят, а горивата за земеделските производители ще поскъпнат с между 40 и 50 стотинки. Агробизнесът се противопостави на политизирането на предстоящите протестни действия и прозрачност по отношение на диалога в парламента. Според тях законопроектът е написан без да е направена оценка за социалноикономическото въздействие на готвените промени.

Изпълнявайки вменените им задължения фермерите предвиждат да започнат да зареждат земеделската техника по бензиностанцията. До момента от МЗХГ не се реагирали на предложените законови промени. Земеделието според бранша е било изключено от дебата по готвените промени, и той поиска спешно заседание и становище на земеделската комисия в парламента.

Зърнопроизводителите припомниха, че още при първите опити за въвеждане на нивомери са предложили земеделските производители да използват оцветени горива. Земеделските организации са готови да предложат конкретни мерки, но за целта е необходимо да има диалог. Към момента върху земеделските производители се осъществяват 10 проверки върху употребата на горива – от страна на митниците, НАП и МЗХГ, като по данни на нАП до момента няма ведомствени бензиностанции, които да са нарушавали законовите разпоредби. От промените в закона ще спечелят 10 фирми, а прогнозираната от бранша печалба от 100 млн. лева няма да влезе в държавата.

Зърнопроизводителите ще излязат на протест от 3 април  в случай, че властта не чуе  исканията им по отношение на промените в закона за горивата. На извънредно заседание на управителния съвет на НАЗ, след като беше разгледан а административното регулиране на икономически дейности,  беше приета специална декларация, в която се казва, че „поради лоша чуваемост и лобистки подход” предложенията на браншовата организация за изключване на земеделските производители от обхвата на законопроекта са били бламирани.

Заради опасността да им вменят „неприложими изисквания’ и утежняване на бюрюкратичния и финансов режим на регистриране зърнопроиzводителите заявиха, че ще отстояват бъдещето на земеделския сектор. „Недопустимо е борбата срещу нелегалния внос и търговия на горива да води до утежняване на дейността на земеделските стопанства”, се казва още в декларацията.  От браншовата организация настояха депутатите да се вслушат в исканията на земеделските производители и се разграничиха от лицата, замесени в злоупотреба и контрабанда с горива. Освен това от НАЗ изразяват готовност да направят конкретни предложения за подобряване на контрола върху горивата.

При неприемане на исканията им, зърнопроизводителите заплашват с активни протестни действия от 3 април.