Тагове

В обширен анализ за портала arc2002.eu Оливър Муур и Матео Мета разсъждават около настоящото състояние на стратегическите планове в отделните страни членки на ЕС, основавайки се на последно отправените в края на миналата година специфични и общи препоръки към всяка една страна членка.

Авторите припомнят, че преговорите по новата ОСП продължават да са лишени от нужните реформи, а на страните членки бяха изпратени съответните препоръки. Дали обаче тези препоръки ще се окажат златни правила които да приведат стратегическите планове към основните цели на Зелената сделка, или ще се окажат само лъскави думи без съдържание изпълнено с конкретика?

Матео Мата и Оливър Муур достигат до извода , че тези препоръки очертават много добре проблемите в съответните страни, но не дават ефективни решения за тяхното преодоляване. „Анализите, предоставени в тези документи, показват, че дребните фермери и околната среда са под огромен натиск. Списъкът с препоръки към държавите-членки обаче е пълен с доста неясни предложения или пропуски. Прецизното земеделие, макар и слабо дефинирано, по някакъв начин е всеобхватно засегнато , докато обещаващите инициативи, предоставящи множество обществени блага, като социалното земеделие, продължават да бъдат изключвани или въобще не се споменават“, пишат авторите.

Препоръките според тях обаче не водят до точни ангажименти за разработване на стратегии за намеса. Като цяло те просто повтарят списъка с намеси, налични в Регламента за стратегическия план на ОСП без да заемат съществени критични позиции по ключови проблеми или да предлагат необходимите промени, които да се включват във всяка интервенция.

Авторите на анализа критикуват това, че в процеса на създаване на тези препоръки, те са били консултирани единствено между страните членки и европейските бюрократи, но не са били поставени на обществена дискусия и контрол. „Нямаме представа дали всъщност Комисията се е опитала по някакъв начин да направи препоръките по-стабилни. След известен обмен на данни с агроминистрите, добрата новина е, че тези препоръки бяха направени публично достъпни и могат да бъдат обсъждани между националните и регионалните парламенти, властите, учените и организациите на гражданското общество“, пишат те.

До момента официални позиции относно направените от ЕК препоръки са публикували само Испания и Франция. Испанският министър на земеделието заяви, че 16 от 17 препоръки съвпадат с нуждите, отправени от правителството за бъдещите стратегически планове на ОСП. Анализът към френските препоръки пък в голяма степен се основава на слот анализ на стратегическия план. „

„Общото впечатление от кръстосаното сравнение между препоръките е, че Комисията е положила значителни усилия, за да улесни възможно най-лесно държавите-членки да ги включат“, пишат още авторите и питат:“Дали това може да се разглежда като знак за възвръщане на доверието от страните членки към ЕК по отношение на управлението, одобряването или отхвърлянето на стратегическите планове, предвид на факта, че включването на препоръките ще е един от критериите за оценка на стратегическите планове? Трябва ли да се притесняваме, че част от тях са предвидени с цел да се улесни оценката на комисията?

Ако страните членки възприемат отправените им от еК препоръки за стратегическите планове като необвързващи, ще бъде много трудно според Муур и Мета, за организациите на гражданското общество да проследят процеса на включването им в стратегическите планове за ОСП.

Кой докъде е стигнал?!

Полша публикува първия проект от стратегическия план за ОСП (дълъг около 1000 страници) и се консултира със заинтересованите страни през януари и февруари 2021 г.

Франция даде някои актуализации на текущото състояние на Стратегическия план за ОСП в средата на януари 2021 г. . Проектната версия може да е готова още в края на пролетта на 2021 г.

Испания следва подобен график като Франция и има за цел да представи първия проект на Комисията до втората половина на 2021 г.

Италия работи по насоките за извършване на оценка на нуждите въз основа на SWOT доказателства, но в момента преструктурира националното си правителство.

Германия ще проведе вътрешен семинар на 18-19 февруари 2021 г., за да се консултира с федералните провинции относно стратегическия план за ОСП и да обсъди графика, еко-схемите и т.н.

Чешката република организира редовни консултативни кръгове със заинтересованите страни относно конкретни намеси и решения, включени в проекта на стратегически план за ОСП.

Холандия проведе голяма конференция за зелената архитектура през декември 2020 г. През същия месец Университетът Вагенинген представи 25 становища и препоръки относно стратегическия план за ОСП в Камарата на представителите на Холандия. Сега основното внимание е насочено към националните избори, които се очакват през март 2021 г.

Ирландия се е консултирала със заинтересованите страни относно проектирането на еко-схеми в края на 2020 г. и не очаква да представи своя стратегически план за ОСП преди лятото.

Препоръките към страната ни за стратегическия план за следващия програмен период, изпратени през тази седмица възлизат на цели 25 страници, става ясно от отговорите на пресслужбата на ЕК на поставени от нас въпроси.. Препоръките се основават на анализ на състоянието, нуждите и приоритетите за селското стопанство и селските райони в България. Ето кои са част от препоръките на Брюксел.

От ЕК приканват страната ни да определи изрични национални стойности за целите на Зелената сделка, като се вземат предвид конкретната ситуация и тези препоръки. За да подпомага по-ефективно селскостопанските доходи, България трябва да продължи да подобрява ефективността на директните плащания и други инструменти за подпомагане на доходите. Отчита се слабо производство на вредните емисии с изключение на областта на управление на оборския тор. Чрез подобрено управление на горите, подкрепа за устойчивото производство на биомаса в биоикономиката, отглеждане на покривни култури или превръщането на обработваемите земи в пасища.

Експертите отчитат, че страната ни е с най-висока степен на риск от градушки сред страните членки на ЕС. „Подобно на други страни в южните региони на ЕС, увеличаването на топлинните вълни и по-ниските валежи поради климатичните промени правят българското земеделие уязвимо на по-висока променливост на добива и топлинен стрес за животните, въпреки че има и някои възможности, свързани с повишена производителност или отглеждането на нови култури“, пишат те.

Въпреки че над 34% от територията на страната ни е част от европейската мрежа НАТУРА 2000, близо 20% от тях са обработваеми земи, а над 50% са гори се отчита по-нисък от средния за ЕС дял на подпомагане на биоразнообразието и ландшафта и горите. Влошеното състояние на биоразнообразието в страната изисква специално внимание, а основен фактор за влошаване на състоянието му и оказване на натиск върху защитените местообитания са интензивните практики на земеделие. Страната ни е в челото на класацията по загуба на земи с висока природна стойност заради силно развитие на земеделието. Ето защо се препоръчва насърчаване на устойчиви практики за намаляване натиска върху земите с висока природна стойност и мерки за управление на местообитанията.

Страната ни остава сред държавите с по-ниско съдържание на органични вещества в почвите. За компенсиране на недостига на фосфор в почвите ни, от ЕК препоръчват ребалансиращи практики на торене. Отчита се също, че въпреки наличието на относително богати сладководни ре. сурси, катто всички области със сладководни басейи са изправени пред проблема с недостиг на водата. Поставянето на приоритет върху практики, които конкретно са насочени към предизвикателствата на почвата и местните водни количества, ще бъде важно за успешния зелен преход на българското земеделие. „Това би засилило продължаващата трансформация към по-биологично производство, като по този начин би допринесло за намаляването на пестицидите и хранителните вещества и ще увеличи производството на биоенергия“, се казва още в препоръките.

Страната ни остава снай-висок риск от бедност в селските региони

В анализа си експертите на ЕК отчитат, че голяма част от селските региони у нас са изправени пред справянето с двойното предизвикателство- от една страна постоянното обезлюдяване, а от друга ниското ниво на БВП, като страната остава с най-висок риск от бедност в селските райони, а БВП на глава от населението в селските райони е най-ниският в ЕС. Ограничените възможности за заетост и по-ниското качество на живот са ключови фактори за обезлюдяването на селските райони. Инфраструктурата и услугите (например водоснабдяване и канализация, училища и др.).

Младите фермери се възпрепятстват от редица фактори, а капацитетът на службите по земеделие е недостатъчен

„Въпреки че процентът на младите фермери в България е над средния за ЕС, очевидно е, че привличането им към професията е възпрепятствано от множество фактори като трудни условия на труд поради ниско технологично развитие на сектора, недостатъчен собствен капитал за инвестиране в иновации и модернизация на фермите и труден достъп до кредити. Въпреки положителните ефекти от подкрепата, предоставена по двата стълба на ОСП, младите фермери са изправени пред трудности при изготвянето на заявления за банкови заеми, предложения за проекти и бизнес планове“, пишат в анализа си към препоръките от ЕК. Капацитетът на националната служба за съвети в земеделието да предоставя лесно достъпни услуги и консултации се отчита като недостатъчен.

От Брюксел препоръчват още засилване на нормативната база, касаеща използването на екологични практики , подобряване мерките за устойчива употреба  на пестицидите, , подобрения при продажбата на антимикробни средства, подобрение на биосигурността във фермите и регистрацията на стопанства и индентификация на животните с оглед наличието на АЧС, и подобряване мерките за хуманно отношение към животните.

От фонд „Земеделие” публикуваха препоръки за правилно отчитане на одобрените проекти по ПРСР 2014-2020, както и подаването на заявки за плащане.  С това се цели кандидатите да получат обобщена информация, която да им е от полза за правилното отчитане на проектите. Фермерите ще намерят и информация за ангажиментите, които поемат с подписване на договорите до изтичане на периода на наблюдение.