Тагове

Заради повече площи и по-добри добиви, се прогнозира и повишаване на реколтата от царевица

Анализаторите на Strategie Grains очакват по-добра реколта от пшеница в ЕС, през новата 2025/26 стопанска година, информира „Зерно Онлайн“. Според последните им прогнози реколтата от мека пшеница може да достигне до 127,2 млн. тона, което е значително над тазгодишното производство.

Основната причина за корекцията на оценката им спрямо прогнозираните преди месец 126,6 млн. тона са благоприятните условия за развитието на посевите в Полша и Германия.

Анализаторите повишиха и прогнозата си за новата реколта от ечемик в ЕС до 50,5 млн. тона,като очакванията са за намаляване на посвените посевите с пролетен ечемик за сметка на площите с царевица. Освен това заради очаквани по-добри средни добиви в страните от Централна и Източна Европа, те са оптимистично настроени и за новата реколта от царевица, като общото производство може да достигне до 60,3 млн. тона.

И през 2025 година се очаква по-слаба реколта от какао и запазване на дефицита

През 2024 година цената на какаото почти се удвои, надминавайки по ръст някои от криптовалутите, информира UkrAgroConsult позовавайки се на Market Watch.

Според анализаторите цената на какаото с доставка през март достигна почти 12 хил. долара за тон, което представлява годишно увеличение от цели 184 процента. За сравнение стойността на биткойна от началото на годината се е увеличила със 128%, а на борсовият индекс 500 с едва 25%. За сега специалистите не виждат причини за спад в цените на какаото.

В информацията се припомня, че миналата стопанска година приключи с най-големият за последните шест месеца дефицит в предлагането на какао заради неблагоприятните климатични условия в Западна Африка.

Влажното време през октомври нанесе допълнителни щети на каковите дървета, отглеждани в тази част на Африка, като наскоро бяха наблюдавани сухите ветрове наречени „харматан“, явление което не е типично за периодите на слабо проявление на „Ла Ниня“. Тези ветрове могат да окажат негативно въздействие върху новата реколта, която се прибира през идната пролет.

По прогнози на Международната организация по какаото дефицитът от какао ще бъде около 458 тона, а годишният спад се оценява на 13,1 процента. Въпреки съществуващият дефицит в предлагането, търсенето на какао остава стабилно, тъй като потребителите не се отказват от какаото и шоколада.

Експертите очакват най-слабата реколта от пшеница за последните 12 години

Европейската комисия намали прогнозите си за производството на маслодайни култури в блока, като реколтата от рапица се оценява вече на 16,9 вместо на 17,2 млн. тона, информира UkrAgroConsult.

Оценката за реколтата от слънчоглед е намалена незначително със 100 хил. тона до 8 млн. тона, което би означавало с 18% по-слаба реколта в сравнение с предходната година.

Реколтата от пшеница по оценки на ЕК може да е най-слабата за последните 12 години заради негативното влияние оказано на посевите по време на сеитбата от проливните дъждове в основни производствени региони на Западна Европа.

Това означава, че общият производствен обем на пшеница в ЕС ще достигне до 11,9 млн. тона спрямо прогнозираните по-рано 112,3 млн . тона. Други наблюдатели също прогнозират подобни добиви заради най-слабата реколта във Франция от 80-те години насам.

ЕК остави оценката на експортния потенциал на страните от ЕС на 25 млн. тона, като очакваното намаление на производството ще доведе и до намаление на крайните запаси от 9,8 на 9,4 млн. тона.

Оценката за производството на царевица и ечемик е намалена незначително с 0,1 млн. тона до 59,5 млн. тона и с 0,4 млн. тона до 49,4 млн. тона.

Strategie Grains прогнозира свиване на реколтата в ЕС до около 58 млн. тона

През текущата стопанска година предвид и на по-слабите добиви, ЕС може да увеличи вноса на царевица, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на анализаторите на Strategie Grains. Вместо от Украйна обаче, се очаква страните членки на блока да увеличат вноса на канадска и бразилска царевица.

Заради по-лоши средни добиви във водещите страни производители, новата реколта от царевица в ЕС може да е третата най-слаба в историята, прогнозират анализаторите на Bloomberg. Според Strategie Grains производството на царевица в ЕС може да се свие до около 58 млн. тона.

В отчета на анализаторите се казва, че в началото на кампанията по прибиране на реколтата, се наблюдава рязко влошаване на средните добиви в страните от Централна Европа и в България и Румъния.

На фона на това Европа според Strategie Grains ще бъде принудена да увеличи вноса при доста слабото предлагане на украинска царевица. Това е причината и се прогнозира, че Европа ще е силно зависима от вноса на царевица от Бразилия и Канада.

USDA очаква намаляване на преработвателните мощности заради недостиг на суровина

Анализаторите на американския департамент по земеделие смятат, че новата реколта от слънчоглед у нас ще е най-слабата за последните десет години, информира UkrAgroConsult. Причина за това ще е сухото и горещо време през юли и август.

По оценки на бюрото на USDA в София реколтата от слънчоглед през текущата стопанска година ще се свие до 1,7 млн. тона, което е с 4% под миналогодишната реколта. Подобен показател за нивото на реколтата са в ярък контраст с прогнозите от пролетта, обусловени от разширяването на площите със слънчоглед. Според USDA по-слабата реколта от слънчоглед се очаква да доведе до недостиг на суровина за преработвателната индустрия, която ще намали своя капацитет.

Според данните на земеделското ни министерство към август се наблюдава увеличаване на обработваемите площи със слънчоглед до 922 хил. ха, което е с над 7% над показателя за аналогичния период на предходната година. Първите данни за средните добиви от слънчоглед обаче показват свиване на средните добиви с 16% спрямо миналата година до 147 килограма от декар при начални запаси от 210 хил. тона.

Търсенето на вносен слънчоглед според анализаторите се очаква да се запази на високо равнище, като се обуславя от лошата реколта от слънчоглед и намаляване на обработваемите площи в региона и в ЕС. Това ще доведе до намаляване на износа на суровина за преработвателната индустрия.

България остава нетен вносител на царевица

И през тази година според USDA страната ни ще остане нетен вносител на рапица. По данни на FAS USDA в София реколтата от рапица у нас през тази година ще е едва 190 хил. тона, което е с 9% под нивото от предходната година. Оценката на анализаторите се базира на данните показващи спад на средните добиви, Освен това според агроведомството ни през текущата година се наблюдава допълнително намаляване на обработваемите площи с рапица до 70 хиил. хектара към началото на август. Това е с 12% под нивото на обработваемите площи от 2023/24 година. При средните добиви понижението спрямо миналата година е 5,7% до 238 килограма от декар.

По-слабите добиви в някои водещи страни ще облагодетелстват фермерите в Испания и Франция

Фермерите в Европа очакват по-слаба реколта от ябълки през текущата стопанска година, информира UkrAgroConsult. Най-голям спад на добивите се отчита в Полша, но за по-слаби добиви се съобщава и от други страни като Германия, Нидерландия, Белгия и Гърция.

Според традиционния доклад за обзора на пазара на FreshPlaza ситуацията за производителите на ябълки в Испания, Италия и Франция е повече от благоприятна. В информацията се отбелязва, че в почти всички региони на Нидерландия и Германия се очакват по-слаби добиви с изключение на региона около Бодензее екъдето спрямо миналата година се регистрира увеличение на добивите с 13 процента.

„Високите температури са повлияли върху развитието на ябълковите дръвчета, които последваха топлата зима. Освен това горещата вълна през юли с температури над 42 градуса също се е отразила негативно най-вече на размера на плодовете, но не и на качеството им“, се казва в експертния анализ.

Ползките износители на ябълки са песимистично настроени за пазара през настоящия сезон, като цените също са по-високи в сравнение с миналата стопанска година. Прогнозите за спад на полското производство към момента сочат , че то ще е с 20% под миналогодишното. В Италия се прогнозира спад в производството с 1% спрямо предходната година, докато испанските производители са в очакване на развитието на пазара и се надяват на по-високи цени на ябълките във връзка с очакваните по-слаби добиви в останалите водещи производители.

Реколтата от ябълки във Франция се запазва стабилна , въпреки че и там се наблюдава изоставане от реализирането на пълния потенциал на производство. Перспективите се запазват добри, като прогнозите са, че френските производители също ще се възползват от по-слабата реколта в останалите части на континента.

Реколтата от мека пшеница ще стигне четиригодишно дъно според експертите

Нова песимистична оценка на реколтата от основните зърнени и маслодайни култури повлия негативно на търговията на борсата в Париж, и доведе до поевтиняване на фючърсите в края на миналата седмица, съобщава UkrAgroConsult.

Според прогнозите на експертите от Европейската комисия реколтата от зърнени култури в блока ще намалее спрямо предходната стопанска година с 4,5 млн. тона до 265,4 млн. тона. При реколтата от мека пшеница очакванията на експертите са производството да падне до четиригодишно дъно от 116,1 млн. тона спрямо 125 млн. тона преди година. В резултат на това страните от ЕС могат да изнесат към трети държави 26 млн. тона, а не както по-рано бе прогнозирано- 32 млн. тона пшеница.

В информацията се припомня, че наскоро и други експерти също намалиха прогнозите си за реколтата в ЕС заради по-слабите добиви във Франция и Германия, които бяха обхванати от продължителни валежи и влажно време ,и заради засушаването в Източна Европа.

От ЕК намалиха и оценките за производството на ечемик от 52,7 на 51,3 млн. тона и за производството на царевица от 62,9 на 61,6 млн. тона. Заради засушаването очакванията на експертите са за силен спад на реколтата от царевица в Румъния, която доскоро се конкурираше с Франция за водещата позиция на страна-производител.

По-слаба с 0,7 млн. тона се прогнозира да е и реколтата от рапица в страните членки на ЕС, като достигне до 18 млн. тона. През изминалата седмица котировките на пшеницата, царевицата и рапицата на борсата в Париж продължиха да падат , регистрирайки нови минимални месечни нива. В края на седмицата пшеницата със срок на доставка през септември се продаваше при 202, 25 евро за тон, ноемврийските фючърси на царевицата за 198,25 евро за тон и ноемврийските контракти на рапицата при 469,75 евро за тон.

Заради високите температури и липсата на валежи ситуацията при царевицата и слънчогледа е отчайваща

Производителите в България очакват най-слабите добиви от зърно и маслодайни култури, пише „Зерно Онлайн“. Мнозина се колебаят дали въобще да прибират пролетните култури, тъй като това може да им донесе допълнителни разходи.

В информацията се цитира мнението на фермера Звезделин Сурев, обработващ 2 хил. хектара в района на землищата на селата Златарица и Родина. През настоящата година е засадил 550 хектара със слънчоглед и 700 хектара с царевица.

„Заради горещото време при слънчогледа започнаха да изсъхват долните листа и всичко приключва. Топлият вятър обдухващ посевите допринася още повече за това, тъй като семето не може да се напълни. Добивите които очаквам са не повече от 100 килограма слънчоглед от декар“, казва фермерът, цитиран от руската медия.

„Ситуацията при царевицата е подобна. Заради липсата на валежи повече от месец царевицата изчезва. Ако се образуват въобще кочани те са дребни. Виждаме снимки от цялата страна, колегите се оплакват и в Южна, и в Северна България“, коментира още фермерът.

Пенчо Чанев, друг производител от Златарица добавя, че листата на слънчогледа масово съхнат, и на много малко места се вижда качествена продукция. В информацията се припомня, че освен големите разходи за производството на зърно през тази година фермерите са притеснени и от ниските изкупни цени на пазара.

„Имаме различни обработки преди и след прибиране на реколтата, дисковане и торене, но цените са много ниски. Ако реколтата е по 100 килограма от декар, въобще няма смисъл да се прибира от полето, защото ще доведе до допълнителни разходи“, смята Звезделин Сурев.

Той не изключва при подобна ситуация след една или две години банките към които повечето производители имат текущи кредити да станат най-големите земеделски производители

Според повечето производители настоящата гореща и суха вълна е най-сериозната за последните 40 години.

Експертите очакват по-слаба реколта от миналата година

От Европейската асоциация на производителите и търговците на зърно COCERAL повишиха прогнозите си за производството на пшеница в ЕС и Великобритания през 2024 година с 400 хил. тона до 134,5 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Подобна прогноза за производството на пшеница е с 4% под миналогодишната реколта.

Експертите отбелязват , че рекордните валежи в края на миналата календарна година са нанесли щети на есенниците и най- вече на пшеницата и ечемика в Германия, Франция, Полша и Балтийските страни. На обратния полюс е Испания, където се очаква много по-добра реколта от предходната стопанска година, като дори се планира почти двойно увеличаване на производството спрямо сушавата 2023 година.
Що се отнася до производството на ечемик, от COCERAL намалиха оценката си за реколтата в ЕС и Великобритания до 59,9 млн. тона спрямо прогнозираните по-рано 61,2 млн. тона.

Новата реколта от царевица се оценява на 64,8 млн. тона, което е с половин милион тона повече в сравнение с обявената през март прогнозна оценка. Оценката за новата реколта от рапица е намалена от 20,2 на 19,4 млн. тона.

Благоприятните условия създават очаквания за добро качество на зърното

Новата реколта от пшеница у нас да достигне между 6,1 и 6,3 млн тона прогнозира при откриване на жътвената кампания край пловдивското село Златитрап земеделският министър Георги Тахов. При ечемика очакваните добиви са над 800 хил. тона.

През 2024 година се очаква да бъдат ожънати над 11 млн. декара с пшеница и около 1,6 млн. декара с ечемик.

„Благоприятните климатични условия ни дават увереност в доброто качество на зърното“, заяви Тахов. На база очакваните средни добиви от над 500 килограма от декар според него не може да се очаква поскъпване на хляба. Към старта на кампанията около 80% от обема на зърнохранилищата у нас по данни на земеделското министерство е свободен.

Експертите прогнозират по-малка реколта от пшеница

Европейската комисия намали прогнозите си за новата реколта от царевица и рапица, информира UkrAgroConsult. Оценката за реколтата от рапица е намалена с 300 хил. тона до 19,1 млн. тона, което е с 0,6 млн. тона под миналогодишното ниво. Прогнозата за царевицата е намалена с 600 хил. тона до 68,6млн. тона при очакван спад на вноса и до 17,4 млн. тона.

Прогнозата за реколтата от мека пшеница е оставена на нивото от 120,2 млн. тона, което е спад с 4% в сравнение с нивото на реколтата от миналата стопанска година. Експортният потенциал на ЕС се оценява на 31,1 млн. тона спрямо 33 млн. тона през 2023/24 година

Без промяна е оставена и прогнозата за реколтата от ечемик на нивото от 7,1 млн. тона, което ще е с 21% над миналогодишния показател. Очаква се реколтата от слънчоглед в ЕС да достигне до 10,6 млн. тона, което би било само със 100 хил. тона по-малко от предходната реколта.

Дъждовете оказват негативно влияние върху качеството на плодовете

Труден и непредвидим сезон прогнозират производители на ягоди в община Попово заради честите валежи. Това каза за БТА Найден Петров, който е регионален представител на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните и член на Управителния съвет.
Забелязва се, че тази година плодовете са повече и по-едри, посочва Петров. Притеснението идва от факта, че ягодата е деликатна и бързо се разваля. Заради честите превалявания от дъжд, качеството на голяма част от зрелия плод е лошо, изгнива още на корена, обясни той.

Педи две години семейството инвестира в покриването на част от ягодовите насаждения и отглеждането им в оранжерии. Все още не са уверени обаче, че си е заслужавало. „Когато ние започнем да берем оранжерийно, в Пловдивско вече се прибират плодовете от насажденията на открито“, коментира Найден Петров. Така обяснява и по-ниската изкупна цена на стоката си. Тази година тя е около 3 лв/кг, неопакована. А с два лева по-скъпо – опакованата.

Освен това насажденията в оранжерии изискват повече грижи, особено по отношение на опазването им от болести, което допълнително оскъпява продукцията, обясни производителят.

По думите му грижите за ягодоплодните са целогодишни. В тях са ангажирани всички от семейството и около 50 наемни работници от различни населени места в общината

Новата реколта от зърнеи и маслодайни култури се очаква да достигне до 81млн. тона

Износът на зърнени култури от Украйна за периода юли 2023 г. – юни 2024 г. намалява до 42,91 млн. метрични тона към 20 май в сравнение с 42,94 милиона, отчетени към 24 май миналата година, съобщава БТА позовавайки се на данни на украинското земеделско министерство. Износът на зърнени култури от Украйна през този сезон включва 16,6 милиона тона пшеница, 25 милиона тона царевица и 2,3 милиона тона ечемик.

Украинското правителство очаква реколтата през тази година да възлезе на 81,3 милиона тона зърнени и маслодайни семена. Прогнозира, че около 50 милиона тона от тях няма да бъдат използвани на вътрешния пазар и ще може да бъдат изнесени.

Сериозното застудяване в началото на месеца в северните и източните региони на Украйна същевременно може да доведе до спад на реколтата от зърнени култури и маслодайни семена през тази година. Това се посочва в анализ на консултантската агенция АПК-Информ. Тя се позовава на селскостопански специалисти, които отбелязват, че в началото на май температурите на въздуха са паднали до минус 2 градуса по Целзий и дори до минус 9 градуса по Целзий в някои райони.

Застудяванията са нанесли щети на посевите от пшеница, ечемик, рапица и и грах. Експертите посочват, че между 20 и 30 на сто от реколтата на зърнени култури и маслодайни семена може да бъде загубена.

Подобряването на климатичните условия в България Румъния и Испания движат прогнозите нагоре

Анализаторите на Strategie Grains повишиха прогнозите си за реколтата от мека пшеница в ЕС до 123,5 млн. тона, съобщава UkrAgroConsult. Това е с милион и 700 хил. тона над оценката им преди месец, като основната причина за положителната корекция са позитивните очаквания за реколтата в Испания.

Прогнозируемото увеличение на реколтата е по-слабо от реколтата през миналата година, която по оценки на анализаторите е достигнала до 126,1 млн. тона.

Оценката за производството на ечемик в ЕС е повишена с 0,5 млн. тона до 53 млн. тона, като отново очакванията за по-добри добиви в Испания са причина за позитивната корекция на прогнозите. Това е с 12% над миналогодишната реколта от 47,4 млн. тона, когато сушата нанесе щети върху посевите.

Освен очакванията за по-добра реколта в Испания, за повишаване на прогнозите на производството на мека пшеница и ечемик другата причина за това е подобряване на условията за развитие на посевите в България и Румъния и в по-малка степен във Франция и Германия.

Според анализаторите падналите в средата на май дъждове в Западна Европа едва ли ще се отразят на добивите, като очакванията са Франция да има най-слабата реколта от пшеница за последните четири години.

По-слабата очаквана реколта през тази година може да доведе до намаляване на експортния потенциал на ЕС, въпреки че прогнозираната по-слаба реколта в Русия заради неблагоприятните условия може да повиши интереса на търговците към европейската пшеница.

Прогнозата за новата реколта от царевица е намалена незначително от 63,4 на 63,3 млн. тона, което надвишава миналогодишната реколта с 1 млн. тона.

По-слабите добиви според анализаторите са резултат от намаляване на обработваемите площи във Франция и Германия

През март анализаторите на Strategie Grains намалиха оценката си за реколтата от пшеница в ЕС през предстоящия сезон с 1,4 млн. тона до 128,8 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Оценката за производството само на мека пшеница е намалена с 1 млн. тона до 121,6 млн. тон, , което би било с над 4 млн.. тона под миналогодишния показател.

Намаляването на оценките според анализаторите се дължи на очаквано съкращение на обработваемите площи с пшеница във водещи европейски производители като Франция и Германия, въпреки че се наблюдава увеличаване на площите с пшеница в Унгария.

С 1,3 млн. тона до 51,8 млн. тона е намалена оценката и за реколтата от ечемик. За сравнение в текущата стопанска година европейските фермери са събрали 47,4 млн. тона. За разлика от пшеницата, при царевица анализаторите очакват разширяване на обработваемите площи с 4% до 8,8 млн. хектара, в резултат на което оценката за производството на царевица през 2024/25 година е увеличена с 300 хил. тона до 64,4 млн. тона.

Безпокойството за по-слаби добиви заради лошите климатични условия остава

Обилните дъждове особено в Западна Европа могат да доведат до намаляване на производството от мека пшеница в ЕС през новия сезон, информира „Зерно Онлайн“. Според главния редактор на германския портал agrarheute.com Олаф Цинке, обилните валежи особено във Франция и Германия увеличават тревогите на фермерите за по-слаби добиви от пролетните култури.

„Условията в Германия в последно време отново се характеризираха с известно засушаване, след което при третиране на посевите с торове, ситуацията малко се подобри“, пише цинке в своя анализ.

От друга страна France AgriMer съобщава за бавно подобряване на състоянието на посевите с пролетен ечемик, като през миналата седмица като добро е оценено състоянието върху 27% от площите, което е увеличение с 1%, колкото са се увеличили за седмица и площите с твърда пшеница в добро състояние. В същото време продължава да се влошава състоянието на посевите с мека пшеница, като само 68% от засятите с основната зърнена култура площи са оценени като добри и отлични. Подобна е ситуацията и със зимния ечемик, при който 70% от площите са се намирали в добро и отлично състояние

В същото време от trategie Grains намалиха оценката си за новата реколта от мека пшеница в ЕС, която се очаква да е с 2,5 на сто по-слаба от миналогодишната и да достине до 122,6 млн. тона, което е със 100 хил. тона по-малко от януарската им прогноза..

Нивото на производство остава под миналогодишното

Анализаторите от Strategie Grains намалиха прогнозата си за реколтата от рапица през текущата стопанска година до 18,3 млн. тона спрямо 18,4 млн. тона преди месец, съобщава „Зерно Онлайн“. Подобна оценка ако се сбъдне ще означава, че производството на рапица в блока ще остане с 8% по-малко от нивото в предходната стопанска година. То идва на фона на намаляване на обработваемите площи с тази маслодайна култура.

Анализаторите отбелязват, че с оглед на по-слабото производство в това число в страни като Полша и Румъния, ЕС ще трябва да увеличи вноса на рапица включително от Украйна и Австралия. Според експертите обаче се очаква намаляване на доставките на рапица заради по-слабото производство и в Украйна и на Зеления континент. Прогнозната оценка за реколтата от слънчоглед се запазва на нивото от 10,7 млн. тона което означава увеличение с 9% спрямо нивото на производство преди година. Оценката за реколтата от соя също се запазвана досега прогнозираното ниво от 3,1 млн. тона, което представлява увеличение от 8% за година.

Фермерите очакват падналите през есента валежи да се отразят на средните добиви

Заради срив на сеитбената кампания анализаторите от Strategie Grains намалиха прогнозата си за реколтата от пшеница в ЕС през 2024 година с 2,5% , съобщава UkrAgroConsult. Според прогнозите им реколтата от мека пшеница в страните членки на блока ще достигне през новия сезон до 122,6 млн. тона спрямо прогнозираните преди месец 122,7 млн. тона.

В анализа на Strategie Grains се казва, че падналите през есента обилни дъждове в Европа все още предизвикват сериозни тревоги сред фермерите заради това, че могат да имат негативно отражение върху потенциала на средните добиви

Анализаторите намалиха и оценката си за новата реколта от ечемик до 53,1 млн. тона спрямо прогнозираните през януари 53,4 мл. тона, което все пак надминава с 12% миналогодишното производство. Оценката за реколтата от царевица е повишена от 66,3 на 64 млн. тона, което е с 4,6% над миналогодишното производство.

Очаква се заради срива при сеитбата на есенните култури някои фермери да увеличат площите с пролетен ечемик и царевица. Излишъкът на влага в почвата е довел до забавяне на кампанията по сеитбата на пролетни култури в страни като Испания и Франция, въпреки че на ниво ЕС не са били регистрирани сериозни проблеми.

За последните десет години площите със соя са се увеличили почти тройно

Въпреки промените в климата през текущата стопанска година, фермерите в ЕС са прибрали общо 2,7 млн. тона соя, информира „Зерно Онлайн“. Това е третата най-добра реколта от тази култура в блока, която обаче няма да е достатъчна да замени вноса на соя и соев шрот от трети пазари. Според главния редактор на специализирания портал agrarheute.com Олаф Цинке, през тази година Германия се нарежда в топ осем на най-големите производители на соя в ЕС с рекордно високи добиви.

Въпреки добрите добиви анализаторът отбелязва, че те са „капка в морето“ на фона на общото потребление от 16 млн. тона соя, като 85% от соята отиваща основно за храна на животните идва от внос. Делът на площите заети с тази култура в ЕС е само 1,7% от общите, но интересът към отглеждането на соя се увеличава и за последните десет години площите са се увеличили почти три пъти.

Според оценките на USDA към 2023година глобалното производство на соя ще достигне до 400 млн тона. По оценки на ЕК нуждата от соя в ЕС се оценява на 27 млн. тона , като 83% от нея отива за животински фуражи, а под 1% отива за хранителната ни индустрия. Сред основните вносители на соя и соев шрот на европейските пазари са Бразилия, САЩ, Аржентина и в последно време Украйна. Една от инициативите за увеличаване на европейското производство е Дунавска соя“, като в проблем за отглеждането и се превръщат аномално високите температури и засушаването. Бариера пред увеличаване на площите със соя в централните части на Европа е и нарастващата зависимост при отглеждането на тази култура от напояването.

Към момента Италия остава лидер по производство на соя в еС, следвана от Франция, Румъния и Австрия. Други фактори влияещи върху разширяването на площите със соя са високите цени на вносната соя и разстящото търсене на европейска соя без съдържание на ГМО. Що се отнася до торовете в информацията се отбелязва, че за разлика от рапицата, соята е по-малко зависима от азотните торове.

Слабата реколта може да доведе до намаляване на износа

Експертите на американския департамент по земеделие намалиха оценката си за реколтата от царевица у нас до 2,5 млн. тона, информира UkrAgroConsult. Причина за това са нанесените върху посевите щети от засушаването през лятото. Към 8 ноември кампанията по прибиране на царевицата е приключила на 96% като са прибрани 2,2 млн. тона царевица.

Според прогнозите на USDA през настоящата стопанска година страната ни може да изнесе до 1,1 млн. тона царевица, което е с 0,4 млн. тона под миналогодишното ниво. В анализа си експертите отбелязват че заради аномалните климатични условия и ниските цени, царевицата е загубила от своят атрактивност и не е изключено съкращаване на площите с тази култура през 2024 година. Намаляването на рентабилността и цените през тази година са довели до това, фермерите да претърпят най-големите загуби при оглеждането и, в сравнение с останалите зърнени и маслодайни култури.

Обилното предлагане на царевица от останалите страни в региона на Черно море също е оказало натиск на земеделските производители у нас, смятат експертите. Що се отнася до пшеницата, годината в климатично отношение се оценява от тях като по-добра, което е довело до повишаване на реколтата с 6% спрямо миналата година до 6,8 млн. тона.

Износът на българска пшеница върви добре заради по-големите начални запаси, голямото търсене на външните пазари и привлекателните цени. Отбелязва се, че към началото на ноември от страната ни са изнесени малко над 3 млн. тона пшеница. През миналата година са били изнесени общо 4,2 млн. тона пшеница.

Сеитбата на есенниците се бави заради необичайно топлата и суха есени към средата на ноември изостава на 26% от обичайните темпове, но се очаква фермерите да наваксат с кампанията.

MARS прогнозира влошаване на перспективите за развитие на културите в Югоизточна Европа

Заради влошени перспективи за развитието на някои летни култури в страни като Румъния, Унгария, България и Гърция експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха оценките си за реколтата от царевица и слънчоглед за ЕС. В своя октомврийски доклад те отбелязват, че в началото на есента времето е било с най-високите измерени температури в историята. Мекото и топло време в съчетание с добрите запаси от влага в почвата на места в северните части на континента са довели до благоприятно развитие на посевите от летните култури и навременната подготовка за сеитбата на есенниците.

Според анализите на експертите в отчетения период в региона на Югоизточна Европа включително Румъния и България са били регистрирани исторически ниски нива на валежите. Поради влиянието на комбинация от негативни климатични фактори те са ревизирали надолу прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед в тези страни. Както в тези региони така и в Словения, Украйна и Хърватия сухото време и недостига на влага в почвата са допринесли за закъсняване поникването на рапицата.

За периода до края на октомври експертите на MARS прогнозират да паднат дъждове предимно над Иберийския полуостров, докато времето над Балканския полуостров ще продължи да е топло, като за Румъния, Унгария и България се прогнозират температури с над 9 градуса над нормите за сезона. Оскъдни валежи се прогнозират да паднат в големи части на Турция, Южна България, Гърция и Румъния. Дългосрочните прогнози показват затопляне на времето с температури с до 1 градус над нормата през ноември, декември и януари

Реколтата от пшеница се оценява на 125,7 млн. тона, експортният потенциал- на 32 млн. тона

През септември анализаторите на Европейската комисия намалиха оценките си за производството на пшеница и царевица в страните членки на ЕС, информира UkrAgroConsult. Според последните им данни производството на пшеница през текущата година се очаква да достигне до 125,3 млн. тона, което е с 800 хил. тона под предходната им прогноза. През миналия сезон производството на пшеница в ЕС достигна до 125,7 млн. тона.

Оценката за реколтата от царевица също беше намалена от 61,7 на 59,8 млн. тона. По отношение на вноса анализаторите прогнозират съществено увеличение на доставките на пшеница до 6,5 млн. тона, което надвишава предварителната оценка с 2,5 млн. тона. Драстичен скок спрямо първоначалните очаквания с 3 млн. тона до 20 млн. тона се прогнозира и за вноса на царевица.

На фона на подобни оценки анализаторите повишиха оценките си за запасите от пшеница до 17,8 млн. тона. На 17,8 млн. тона се оценяват и запасите от царевица. Според прогнозите на ЕК оценката за реколтата от ечемик е намалена с 300 хил. тона до 48,4 млн. тона. Анализаторите отбелязват, че най-големи негативни корекции за производството на зърно са направени за Испания, Унгария и Румъния. Експортният потенциал на ЕС се оценява на 32 млн. тона пшеница и 10 млн. тона ечемик.

Прогнозата за производството на рапица е повишена незначително до 19,6 млн. тона, като се очаква страните членки на блока да внест още 5,8 млн. тона от тази маслодайна култура.

Анализаторите на UkrAgroconsult намаляват оценките си за новата реколта от слънчоглед у нас заради по-лошите климатични условия. Подобни сигнали дава и последния доклад на ЕК от юли, според който средните добиви от слънчоглед у нас ще са по-слаби от средните за последните пет години. Според данните на ЕК за слънчогледа се прогнозират с 0,4% по-ниски добиви, докато при рапицата те ще са с 6,5% по-слаби. Падналите през юни интензивни валежи са попълнили почвените влагозапаси според експертите. За разлика от юни, през юли валежите са били неравномерни-обилни в западните части и недостатъчни в източните части на страната.

Кампанията по прибиране на рапицата в Западна България се забавя заради преовлажняване на почвите, като експертите отчитат по-високи средни добиви. Що се отнася до температурите с наближаване края на юли те са се повишили рязко, достигайки в края на месеца до екстремни стойности от 35-40 градуса.

Експертите отчитат, че посевите със слънчоглед са в добро и отлично състояние, като ключови ще се окажат почвено-климатичните условия в близките седмици. При рапицата се регистрира намаляване на обработваемите площи с 24% спрямо миналата година, като въпреки това се очакват стабилни добиви, но реколтата ще е с 22% по-малка.

При слънчогледа намалението на обработваемите площи е с 4%, като средните добиви се очаква да са с 4% по-високи при реколта с 1,2% под миналогодишното ниво.

Лозята в прочутия с производството на пенливо вино (кава) каталунски район Пенедес са изсъхнали до такава степен, че корените на 30-годишните лозя са умрели, оставяйки изсъхнали чепки червено и зелено грозде под палещото слънце за ужас на сектора, съобщи БТА позовавайки се на Франс прес.

Североизточният регион е сред най-засегнатите от дългата суша, регистрирайки най-сухото начало на годината през първите четири месеца, откакто има налични данни от 1961 година.

Секторът за производство на кава смята, че може да загуби между 35 и 55 на сто от гроздето заради липсата на дъжд. Това заяви Куим Тосас, председател на АЕ КАВА (AE CAVA), бизнес група, представляваща 75 на сто от производителите на пенливата напитка. „Ситуацията е драматична“, коментира той.

По-голямото количество каталунско вино се продава извън Испания, която е вторият най-голям производител на пенливо вино след Франция.

Миналата година секторът е произвел 249 милиона бутилки или с 4,6 на сто повече, отколкото през 2021 г.

С оглед на това, че се очаква сушата и по-високите от обикновено температури да стават все по-интензивни заради климатичните промени, някои производители се опитват да намерят креативни решения, надявайки се да намалят използването на вода.

Винарната „Виларнау“ например използва водата за почистване и за поливане на лозята, като ги разделя, за да страдат по-малко от т. нар. „хидратичен стрес“, като междувременно прибягва към други семена и разновидности, за които се смята, че са по-устойчиви на суша.

„Климатичните промени засягат не само производството ни, но и променят манталитета в лозарския сектор“, заяви Ева Плазас, енолог във „Виларнау“. „Смятам, че бъдещето ще върви в тази насока: местни сортове, по-голямо разстояние между стълбовете и повторно използване на наличната вода, само така ще имаме качествено грозде“, добави тя.

Анализаторите на Strategie Grains продължават да намаляват прогнозните си оценки за реколтата от пшеница в ЕС, съобщава „Зерно Онлайн“. В последния си доклад те намаляват с нови 2,5 млн. тона до 126,2 млн. тона оценката за реколтата от мека пшеница в ЕС. Продължаващото засушаване ще окаже по-сериозно негативно влияние от очакваното, като голяма част от меката пшеница ще отиде само за изхранване на животните. Оценката за реколтата от ечемик също е намалена с 0,8 млн. тона до 47,1 млн. тона. При липсата на валежи през юли експертите на Strategie Grains не изключват нови понижителни прогнози.

Кампанията по прибиране на черешите и вишните в област Търговище е пред приключване, съобщава БТА. Дъждовното време забави кампанията, а влагата в периода на същинското зрее на места увреди плода, коментират стопани. В региона с трайните насаждения са засети общо 190 хектара (ха), от които плододаващи 106,3 ха вишни и 84,7 ха череши по данни на земеделското министерство.

В землищата на четири от петте общини има масиви с череши. Най-много са те на територията на община Търговище – 43 ха, следва община Омуртаг – 26 ха, и 14,4 ха в Поповско. Към момента са прибрани 114,2 тона черешови плодове. Средният добив по общини е: Търговище – 4232 кг/ха, Омуртаг – 2000 кг/ха и 5508 кг/ха в Поповско.

Трайните насаждения с вишни са 106, 3 ха. В региона на Търговищко те са 91 ха, а останалите 12,5 в Поповско. В Антоновско и Омуртагско насажденията са по-малко. На места прибирането на реколтата все още продължава.

Кайсиеви насаждения има в землищата на петте общини. Общо в областта те са 12,9 хектара. На този етап от Министерството не посочват данни за средни добиви.

Кампанията по прибиране на пшеницата в Хасковско върви при средни добиви от 501 килограма от декар, информира БТА. От областната земеделска служба уточняват, че данните са предварителни и се основават на едва 6,3% ожънати площи.
Общо тази година са засети 558 232 декара, докато миналата са били 517 598 декара. Въпреки падналите дъждове, качеството на зърното засега е добро, допълниха от дирекцията.

Засетите площи с ечемик са 38 150 декара, като кампанията е в по-напреднал стадий от пшеницата с 57 процента ожънати площи. Средният добив е 451 кг от декар. Започнало е и прибирането на рапицата, която е на площ от 77 198 дка. Тук средният добив от 14 процента прибрана продукция е 172 кг от декар.

Новата реколта от круши в ЕС която се очаква да е около 1,9 млн. тона се прогнозира да е най-слабата за последното десетилетие, информира UkrAgroConsult. Подобна прогноза направиха производители и експерти по време на международния специализиран форум Interpera, провел се в Испания. В резултат на извършените наблюдения върху развитието на насажденията с круши, за Испания се прогнозира увеличение на реколтата от круши с 53% до малко над 190 хил. тона. За Португалия прогнозираното увеличение на добивите е 7% до 130 хил. тона, а за Франция- 16% до 109 хил. тона. По-слаба реколта от круши по предварителни данни се очаква за Италия и Нидерландия.

Според експертите освен наводненията в Емилия Романия от месец май негативно влияние върху производството на круши в Италия може да окаже и слабото развитие на овошките, които не са успели да родят достатъчно плод през тази година. За Нидерландия влияние върху добивите от круши ще окаже липсата на валежи в ключовите периоди от развитието на овошките, докато за Белгия очакванията са за по-високи добиви заради това, че растенията са успели да завържат достатъчно плодове.

Ситуацията във Франция остава различна- като производителите очакват по-лош производствен потенциал в южните части на страната и влошаване на добивите в северните региони. Португалските производители са оптимистично настроени за добри добиви и плодове с високо качество и размери заради благоприятните климатични условия. В Испания очакват благодарение на по-добрата реколта да възстановят баланса след лошата миналогодишна реколта, въпреки че остава неясно как ще се отрази на добивите засушаването в някои региони на страната.

По отношение на пазара на круши в Европа, оценките остават оптимистични с изключение на Италия. Общото мнение на производителите е, че трябва да се насърчат потребителите да консумират повече круши, които с значително по-евтини от други плодове. По време на форума в Испания бяха изнесени и презентации, свързани с влиянието на климатичните промени върху отглеждането на круши.

Експертите на ЕК очакват новата реколта от пшеница в блока да е с 2,7 млн. тона по-слаба и общото производство се оценява на 128,9 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“.. Прогнозата за експортния потенциал на ЕС остава на нивото от 32 млн. тона. Крайните запаси от пшеница се прогнозират да достигнат до 2,5 млн. тона, което е с 3,4 млн. тона под прогнозата от миналата година. Надолу са свалени още прогнозите за производството на ечемик с 2,4 млн. тона до 49,7 млн. тонз и на царевицата с 0,4 млн. тона до 63,7 млн. тона при крайни запаси от 19,5 млн. тона и потребление от 75,9 млн. тона.

Заради засушаването в северните части на Европа от Strategie Grains намалиха оценката си за реколтата от рапица в ЕС през 2023/24 година с над 600 хил. тона до 19,8 млн. тона. Информира „Зерно Онлайн“. Въпреки това очакванията са новата реколта от рапица да е с 400 хил. тона над миналогодишната. Именно засушаването обхванало северните части на Европа е оказало негативно влияние върху потенциала на добив на тази култура, се казва в отчета на анализаторите. Най-голямо намаляване в добивите от 200 хил. тона се прогнозира за Германия, като производството във Франция и страните от Централна и Източна Европа се очааква да остане удовлетворително. Strategie Grainsнамали оценката си и за реколтата от слънчоглед с 350 хил. тона до 10,9 млн. тона.

Новата реколта от соя в ЕС се очаква да достигне до 2,8 млн. тона, което ще е с 16% над миналогодишната и би било най-високото ниво на производство за последните шест години, съобщава UkrAgroConsult. Прогнозите са, че Италия ще увеличи производството си с 15,6% до 1 млн. тона като остане топ производител на соя. Втора остава Франция с 438 хил. тона с годишен ръст от 17%. Най-голямо увеличение с 63% спрямо 2022 година се прогнозира за Румъния чиято реколта се прогнозира към момента на 394 хил. тон. Производството на соя в Унгария и Хърватия се оценява съответно на 251и 171 хил. тона, което представлява увеличение с 30 и 35%. По-слаба реколта от 91 хил. тона (-24,8%) се прогнозира за Германия и Австрия- 212 хил. тона (-14%).

Прогнозираното увеличение на производството на соя се основава на очакваните по-високи средни добиви, тъй като площите засети с тази култура са се свили с 98 хил. ха до 994 хил. хектара.

Новата реколта от пшеница да надмине 6 млн. тона прогнозира по време на старта на жътвената кампания в Русенско земеделският министър Кирил Вътев. . Според него през миналата година страната ни е била на 11 място в свеета по износ на пшеница. Министърът съобщи, че през миналата година експортът на пшеница е малко над 4 млн. тона. Той подчерта, че новото ръководство на Министерството ще положи усилия да се търсят нови пазари за българската продукция. Вътев припомни, че в момента наличните количества зърно в складовете са по-високи спрямо миналата година заради украинския внос.

„Тази година за нас е много необичайна с редовни дъждове от началото на април, като количествата на валежите което е паднало в Кюстендилско е 312 литра на квадратен метър . Това оказва негативно влияние върху черешовата реколта. В етапа на цъфтежа на дърветата също имаше големи валежи и растенията не успяха да се опрашат. Това което остана по дърветата сега вече е масово напукано и негодно за прясна консумация. Това е причината за намаления добив, защото при една добре гледана градина можеше да се очаква производство от 2 тона на декар. Сега очакваме максимум 500 килограма от декар, като дори в някои градини добивите ще са под половин тон“, каза пред представители на медиите в Кюстендил вчера доц. Иляна Кришкова, директор на Института по земеделие.

Освен обилните валежи негативно влияние върху развитието на черешовите насаждения са оказали и по-ниските температури като са били регистрирани с три до четири градуса по-ниски температури от обичайните за пролетта, нещо което не се е случвало в последните десет години.Това доведе до забавяне на прибиране на реколтата с около 10 дни, като в момента в региона на Кюстендил се прибират най-ранните сортове, които дори не са достатъчно узрели. Ако не бъдат прибрани според нея, фермерите ще търпят допълнителни загуби.

През тази година производителите поне са били пощадени от измръзвания. „Причината е, че времето в периода между януари и март се характеризираше с много високи температури и не са били регистрирани аномалии. Високите температури обаче не са провокирали рано развитие на черешите, защото както другите трайни насаждения и те се намират в период на дълбок покой и не са започнали развитието си, разясни доц. Кришкова.

Според нея единствената възможност пред повечето производители да реализират продукцията си е , да успеят да я продадат за преработка, защото напуквайки се плода, влагата навлиза в него и води до бързо развитие на процес на загниване. „Производителите които успеят да приберат реколтата си навреме, ще успеят да реализират продукцията си в преработвателни предприятия за производство на сокове“, добави още тя.

Учените от института в Кюстендил са регистрирали последните нови сортове череши през 2015 година- „Васиника“, „Дима“,и „Алекстон“, като последните два сорта са първите признати самофертилни сортове череши у нас, които не се нуждаят от опрашване. „Както знаете създаването на един нов сорт е един продължителен процес, който отнема около 15 години, и в момента сме в процес на избор на нови хибриди и кръстоски с които ще целим преодоляване на климатичните промени в региона ни. Внасяме и сортове от чужди страни, които изпитваме при нашите условия, някои от които показват по-добра устойчивост на напукване“, каза в заключение доц. Кришкова. .

Тенденцията за отглеждане на качествени хлебни сортове пшеница сред земеделците в страната се засилва , информира БТА позовавайки се на изказване на един от големите зърнопроизводители в Лудогорието Стефан Пенев. По думите му интересът към този вид сортове досега е бил слаб, защото хлебопроизводителите разчитали за качеството на хляба на подобрителите в него.

Относно очакваните цени на новата реколта зърно Стефан Пенев заяви, че обстановката е много неясна. Сред причините той открои забраната за износ на пшеница през миналата година, като определи това като „глобално грешно решение“. По думите му според информация от негови колеги зърнопроизводители сега в складовете има около 1,5 – два млн. тона зърно. „Складовете са пълни, а идва време за новата реколта и няма къде да се прибере. Миналогодишната реколта от пшеница на пазара се търгува на цени от порядъка на 380-400 лева за тон. Това е много под себестойността“, коментира зърнопроизводителят.

Той прогнозира, че добивите от пшенично-зърнени култури в България ще бъдат доста „пъстри“, а очакванията за Разградския регион са за добра реколта.

Дъждовете са причина за отлагане старта на кампанията по прибиране на черешите в региона на Кюстендил информира БТА. Заради дъждовете черешите все още не са узрели. Плодовете се напукват заради валежите и продукцията е некачествена. От офиса на основния изкупвач в региона – италианския бизнесмен Микеле Мастропаскуа казаха, че от 25 години насам подобна кампания не е имало.

По прогнози на метеоролозите се очаква дъждовете да продължат още 14 дни. Производителите казват, че това е времето, в което трябва да узреят най-сладките късни череши от Кюстендилския регион.

Във италианската фирма в кюстендилското село Копиловци в момента изкупуват на място малки количества череши, които стопаните сами доставят до там. Цената е 1,00 лв. за килограм. Изкупвателните пунктове в региона все още не са отворени, като се очаква това да стане около почивните дни. Това ще даде началото и на същинската кампания.

С около 10 дни се е забавила кампанията тази година, твърди Кирил Димитров, земеделски производител от 60 години и собственик на 100 декаров черешов масив край Дупница. Според него от 25 години насам нищо в този бранш не се е променило. „Не се ли заеме държавата с този проблем, черешопроизводството в региона ще загине“, убеден е овощарят.

В момента той плаща на берачи по 70 стотинки за набран килограм и продава продукцията си за един лев килограма. „Спонсорираме берачите и търговците. За нас не остава нищо“, казва Димитров. През миналата година, само в неговия масив неприбрани са останали около 30 тона череши. Засега е реализирал едва около 3,5 тона от продукцията си. На пазара в Кюстендил черешите вървят на цена между 3 и 4 лева за килограм.

Европейската асоциация на търговците на зърнени и маслодайни култури намали прогнозата си за реколтата от мека пшеница в Европа през новия сезон с 2,2 млн. тона до 123,7 млн.тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Оценката за производството на зърно е намалена с 8,7 млн. тона до 283,4 млн. тона. Като основна причина за понижаване на оценките за производството се посочва трайното засушаване в северните региони на ЕС. Анализаторите очакват по-малко зърно да произведат Швеция, Дания, Балтийските страни, Германия и Испания. Падналите дъждове в последните две страни според експертите са дошли твърде късно за да спомогнат за подобряване състоянието на посевите. Прогнозата за производството на царевица също е намалена с 1 млн. тона до 61,1 млн. тона, а на ечемика с 3 млн. тона до 49,5 млн. тона.
Оценката за производството на маслодайни култури е намалена с 0,1 млн. тона до 33,7 млн. тона. Реколтата от рапица се оценява на 19,7 млн. тона (-0,1 млн. тона), Според експертите не е изключено ново намаление на оценките за производството ако продължи засушаването в северните части на Европа.

Европейската комисия повиши с 1,5 млн. тона оценката си за новата реколта от пшеница до 131,5 млн. тона информира „Зерно Онлайн. Ако се оправдае тази оценка, то новата реколта ще е с близо 6 млн. тона по-добра от тази през вече изтичащата стопанска година. Отчитайки по-големите преходни запаси , оценката за крайните запаси е повишена с 300 хил. тона до 19,9 млн. тона.

Оценката за производството на царевица през новата година е намалена с 0,3 млн. тона до до 64,1 млн. тон като се очаква крайните запаси да останат на нивото от 18,9 млн. тона. Прогнозата за реколтата от ечемик е намалена с 0,2 млн. тона до до 52 млн. тона.

Анализаторите на Strategie Grains повишиха оценката си за реколтата от пшеница в ЕС съобщава „Зерно Онлайн“. Според данните от последния им отчет оценката за производството на мека пшеница през новия сезон в страните от ЕС е увеличена с 1 млн. тона до 130 млн. тона, като се очакват по-високи средни добиви във всички страни освен в Испания. Заради съкращаване на обработваемите площи тъкмо в Испания е намалена оценката на производството на ечемик с 17 млн. тона до 49,9 млн. тона.

Оценката за реколтата от царевица е намалена с 0,6 млн. тона до 62,1 млн. тона заради по-влажното и хладно време през пролетта, стопиращо посевната кампания особено в страните от Централна и Източна Европа което може да се отрази на средните добиви.

Според данните от редовния месечен доклад на експертите от американския департамент по земеделие, новата реколта от пшеница в ЕС се очаква да е е с 3,9 млн. тона под миналогодишната като достигне до 134,4 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Оценката за експортния потенциал на страните членки на блока е определен от експертите на 37 млн. тона спрямо 32 млн. тона през текущата стопанска година. Междувременно от USDA повишиха оценките за експорта на пшеница от Русия и Украйна съответно до 45 млн. тона и до 14,5 млн. тона.

глобалната реколта от мека пшеница се прогнозира да достигне до 789 млн. тона, което е с почти 10 млн. тона повече в сравнение с миналата година. Оценката за крайните запаси е намалена до 265 млн. тона, което е със 7,1 млн. тона под нивото от 2022/23 година.

От Европейската комисия излязоха с първите си пронози за производството на основните зърнени и маслодайни култури през задаващия се нов сезон информира „Зерно Онлайн“. Според експертите през 2023/24 стопанска година може да се очаква, че производството на мека пшеница в страните от блока ще достигне до 130,9 млн. тона спрямо 126 млн. тона през текущата.

Вътрешното потребление се очаква да достигне до до 99,1 млн. тона а а за износ могат да отидат около 32 млн. тона пшеница. Запасите в края на сезона се оценяват на 21,9 млн. тона.

Производството на ечемик през новия сезон се прогнозира да достигне 54,2млн. Тона което е с 2,7 млн. тона над миналогодишната реколта, като за вътрешно потребление се очаква да отидат 40 млн. тона, а за износ 10 млн. тона.

Експертите очакват производството на царевица да се увеличи през новата година до 65 млн. тона в сравнение с 62,1 млн. тона преди година. При вътрешно потребление от около 75 млн. тона те очакват страните от ЕС да внесат до 18 млн. тона царевица. Новата реколта от рапица може да достигне според оценките им до 19,8 млн. тона при потребление от 24,8 млн. тона и внос от 5,8 млн. тона. При соята се очаква реколта близка до 3 млн. тона а на слънчоглед 10,9 млн. тона. Вътрешното потребление а слънчоглед се прогнозира да достигне през новата стопанска година до 11,8 млн. тона, а вносът- до 1,8 млн. тона/

Европейската асоциация на търговците на зърно COCERAL намали оценката  си зановата зърнена реколта зв ЕС 27 и Великобритания до 303,5 мюн. тона спрямо предходните 304,4млн. тона, съобщава „Звено Онлайн“.  През миналата година ,производителите събраха общр 290,7 млн.тона зърно.

Експертите отчитат възстановяване на производството на пшеница в Европа за сметка на царевицата, чиято реколта се очаква да достигне до 63,5 млн. тона.  През 2022 г. заради засушаването европейските фермери събраха едва 52,5 млн. тона царевица. По-добри добиви се прогнозират за Унгария, Румъния, България и Италия, докато не е изключено Францияданамали посевите заради по-слаба рентабилност.

Производството на мека пшеница се оценява на 144,5 млн. тона, което надвишава производството от минялятя година  с 2,3 млн.тона.  Високи добиви се очакват в Испанияз Унгария и на Балканите.

Реколтата от ечемик се прогнозира да е увеличи до 59,6 млн. тона, докато производството на рапица се очаква да е близко до тазгодишното ниво от 21,1 млн.тона.

Агенция Strategie Grains публикува нова положителна корекция на оценката си за реколтата от мека пшеница в ЕС, информира UkrAgroConsult. Аргументите на анализаторите за това се основават на добрите условия за развитие на посевите. Според прогнозите им реколтата от мека пшеница през 2023/24 година ще достигне до 129,7 млн. тона спрямо януарската прогноза от 127, 3 млн. тона. Подобно производство би надминало реколтата от тази стопанска година н която с оценява на 125,6 млн. тона с 3%.

Анализаторите от Strategie Grains повишиха своята прогноза за производството на мека пшеница в ЕС през 2023 година до 129,3 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. За сравнение през миналата година европейските фермери събраха 125,6 млн. тона пшеница. В анаиза си те отбелязват още, че към момента посевите се намират преимуществено в добро и много добро състояние въпреки настъпилите на места измръзвания през декември, както и това, че площите засети с пшеница надвишават средния петгодишен показател.

Освен това от Strategie Grains повишиха прогнозата си и за производството на царевица до 63,8 млн. тона. Както е известно реколтата през миналата година бе най-слабата от 15 години насам, достигайки до едва 50,6 млн. тона. Въпреки че оценката за производството на ечемик в ЕС е намалена до 52,6 млн. тона се очаква реколтата да е малко над миналогодишната.

аради значителното съкращаване на реколтата от рапица с 41% до едва 394 хил. тона през миналата година Светлана Купреева специалист по маслодайните пазари на UkrAgroConsult счита, че през текущата стопанска година фермерите ще ограничат площите с рапица. Добрите добиви през 2020/21 година са довели до увеличаване на площите с тази култура с 9%, което е довело и до увеличаване на износа на рапица и масла основно за ЕС с 46%.

. Според оценките през тази година се очаква спад производството на рапица у нас с 24% до 293 хил. тона, заради по-слаби средни добиви. Това според Купреева ще се отрази и на износа, който може да се свие с 22% и обема на преработените количества суровина с 18%. Според прогнозите площите засяти с рапица през 2023 година могат да намалеят с между 5 и 8%.

Според последните оценки на Refinitiv Commodities Research тазгодишната реколта от рапица в ЕС ще достигне до 19,7 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Прогнозите им за производството на мека и твърда пшеница са съответно за 135,2 млн. тона и 85 млн. тона. Те отбелязват, че се наблюдават благоприятни климатични условия за сеитбата на есенните култури като се очаква прес тази седмица в редица региони на континента температурите да останат над средните за сезона.

„Топлото време, количеството на валежите и прогнозируемата липса на студове в периода декември-февруари са предпоставка за развитието на посевите“, се отбелязва още в оценката на  Refinitiv Commodities Research.

Сушата през тази година определено е оказала влияние върху гроздопроизводителите, но пък за сметка на това гроздето е било по-здраво и благодарение на климатичните условия е успяло да се предпази от различни гъбични болести, коментираха от Лозаровинарския институт в Плевен пред Nivabg.com. Определено заради климатичните условия в последно време се наблюдава интерес към средно ранните и късни сортове десертно грозде, като е нужна държавна политика за възвръщане на хубавите български сортове като :Гъмза“ и :Димят“, защото в момента преобладават вносните сортове, които са пригодени за нашите условия.

Оценката на анализаторите от  Strategie Grains за производството на пшеница в ЕС е повишена през октомври с 1,6 млн. тона до 132,7 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Въпреки това се очаква ЕС да събере по-малко пшеница от миналата година, когато фермерите са прибрали общо 137,5 млн. тона пшеница. Оценката за реколтата от мека пшеница е повишена с 1,4 млн. тона до 125,5 млн. тона (-4,3 млн. тона) заради по-високите средни добиви и увеличените обработваеми площи в Полша и Литва. Освен това анализаторите са констатирали по-слабо съдържание на протеин в пшеницата, прибрана във Франция, Германия и страните от Скандинавието. Очакванията са 68% от пшеницата събрана в ЕС да отговаря на стандартите за производство на хляб спрямо 63% преди година. От Strategie Grains повишиха оценката си и за производството на ечемик с 0,4 млн. тона до 51,4 млн. тона Въпреки това заради намаляване на обработваемите площи, реколтата от ечемик се очаква да е с 0,4 млн. тона под миналогодишната. Отбелязва се много високо качество на зърното особено в страните от Северна Европа.

Заради засушаването в Европа обаче, прогнозата за реколтата от царевица в ЕС е намалена с 2,6 млн. тона до 50,4 млн. тона спрямо 70,2 млн. тона през 2021/22 година. Според анализаторите сушата е повлияла негативно на средните добиви, които са под средните за последните пет години особено в Унгария и Франция.

Засушаването и проблеми с вредителите могат да доведат до намаляване на зърнената реколта у нас през текущата година, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на прогнози на американския департамент по земеделие. Очакванията на експертите са за по-слаба нова зърнена реколта с между 10 и 13% . Новата реколта от царевица се оценява на 2,8 млн. тона, което е с 18% под миналогодишното ниво. Реколтата от пшеница се прогнозира на 6,3 млн. тона , ечемикът на 640 хил. тона, които са са съответно с 10 и 13% под нивото от 2021/22 година.

Влияние върху средните добиви през следващия сезон 2023/24 година може да окажат растящите производствени загуби. „Фермерите са все по-притеснени заради растящите производствени загуби, като ги оценяват на 50% при официален размер на инфлацията от 18% към август месец“, се казва в оценката на експертите. Отчитат се сериозното повишение в цените на торовете, енергоносителите и химикалите и семената.

Новата реколта от ранни сортове зърнени култури в Украйна може да намалее с до 50% вследствие на това че площите за сеитба на зимните култури едва ли ще надмине 2 млн. ха инфорира БТА, позовавайки се на изявление на ръководител на голямо зърнопроизводително предприятие. Според данните на украинското министерство на земеделието сеитбата на зимните култури върви с три пъти по-бавни темпове. Фермите са засели 1,1 милиона хектара зимна пшеница към 3 октомври, или 27 процента от очакваната площ, в сравнение с 3,1 милиона хектара, засети на същата дата през 2021 г., показват данните.

„Малко вероятно е да разполагаме с повече от 2 милиона хектара площи за засяване на зимно зърно“, коментира Алекс Лисица, главен изпълнителен директор на интегрирания земеделски бизнес на IMC, цитиран от Интерфакс Украйна. Според него реколтата от ранни зърнени култури (предимно пшеница и ечемик) ще бъде с 50-70 процента по-малка през 2023 г. спрямо 2022 г. „Всъщност ние ще покрием собствените си нужди, но не всичко ще е толкова розово с износа“, добави той.

Лисица каза още , че липсата на средства за сеитбата остава огромен проблем за фермерите в ситуация, в която местните цени на зърното са паднали, докато разходите за суровини са се повишили рязко.

Според високопоставен украински чиновник в повечето региони на страната се наблюдава забавяне на жътвата заради падналите дъждове.
Министерството все още не е дало прогноза за площите със зимна пшеница през 2023 г., въпреки че министърът на земеделието Микола Солски каза пред Ройтерс през август, че площта може да падне до 3,8 милиона хектара от 4,6 милиона година по-рано поради инвазията на Русия.

Експертите от Strategie Grains повишиха оценката си за реколтата от рапица в ЕС през този сезон, информира „Зерно Онлайн“. Реколтата от рапица се прогнозира да достигне до 19,45 млн. тона, което е ръст с 15% от очакваното по-рано. За сравнение преди година фермерите събраха 17 млн. тона.

Реколта от маслодайни култури в млн. т

	2021/22	септември 2022/23	октомври 2022/23
Рапица	17,00	19,15	19,45
Слънчоглед	10,27	9,17	9,25
Соя	2,69	2,4	2,47

От агенцията очакват цените на рапицата да паднат в дългосрочен план в сравнение с високите цени от началото на годината. „Заради запазването на търсенето на рапица за биодизел не очакваме през идващата зима спад в цените на рапицата. Такъв спад може да започне след постъпването на пазара на австралийската рапица и на южноамериканската соя“, се казва в съобщение на агенцията. От началото на сезона фючърсите на рапицата в Париж вече са поевтинели с 9% и поевтиняха с 42% в сравнение с края на април месец заради подобряване на перспективите за реколтата.