Тагове

За последните десет години площите със соя са се увеличили почти тройно

Въпреки промените в климата през текущата стопанска година, фермерите в ЕС са прибрали общо 2,7 млн. тона соя, информира „Зерно Онлайн“. Това е третата най-добра реколта от тази култура в блока, която обаче няма да е достатъчна да замени вноса на соя и соев шрот от трети пазари. Според главния редактор на специализирания портал agrarheute.com Олаф Цинке, през тази година Германия се нарежда в топ осем на най-големите производители на соя в ЕС с рекордно високи добиви.

Въпреки добрите добиви анализаторът отбелязва, че те са „капка в морето“ на фона на общото потребление от 16 млн. тона соя, като 85% от соята отиваща основно за храна на животните идва от внос. Делът на площите заети с тази култура в ЕС е само 1,7% от общите, но интересът към отглеждането на соя се увеличава и за последните десет години площите са се увеличили почти три пъти.

Според оценките на USDA към 2023година глобалното производство на соя ще достигне до 400 млн тона. По оценки на ЕК нуждата от соя в ЕС се оценява на 27 млн. тона , като 83% от нея отива за животински фуражи, а под 1% отива за хранителната ни индустрия. Сред основните вносители на соя и соев шрот на европейските пазари са Бразилия, САЩ, Аржентина и в последно време Украйна. Една от инициативите за увеличаване на европейското производство е Дунавска соя“, като в проблем за отглеждането и се превръщат аномално високите температури и засушаването. Бариера пред увеличаване на площите със соя в централните части на Европа е и нарастващата зависимост при отглеждането на тази култура от напояването.

Към момента Италия остава лидер по производство на соя в еС, следвана от Франция, Румъния и Австрия. Други фактори влияещи върху разширяването на площите със соя са високите цени на вносната соя и разстящото търсене на европейска соя без съдържание на ГМО. Що се отнася до торовете в информацията се отбелязва, че за разлика от рапицата, соята е по-малко зависима от азотните торове.

Слабата реколта може да доведе до намаляване на износа

Експертите на американския департамент по земеделие намалиха оценката си за реколтата от царевица у нас до 2,5 млн. тона, информира UkrAgroConsult. Причина за това са нанесените върху посевите щети от засушаването през лятото. Към 8 ноември кампанията по прибиране на царевицата е приключила на 96% като са прибрани 2,2 млн. тона царевица.

Според прогнозите на USDA през настоящата стопанска година страната ни може да изнесе до 1,1 млн. тона царевица, което е с 0,4 млн. тона под миналогодишното ниво. В анализа си експертите отбелязват че заради аномалните климатични условия и ниските цени, царевицата е загубила от своят атрактивност и не е изключено съкращаване на площите с тази култура през 2024 година. Намаляването на рентабилността и цените през тази година са довели до това, фермерите да претърпят най-големите загуби при оглеждането и, в сравнение с останалите зърнени и маслодайни култури.

Обилното предлагане на царевица от останалите страни в региона на Черно море също е оказало натиск на земеделските производители у нас, смятат експертите. Що се отнася до пшеницата, годината в климатично отношение се оценява от тях като по-добра, което е довело до повишаване на реколтата с 6% спрямо миналата година до 6,8 млн. тона.

Износът на българска пшеница върви добре заради по-големите начални запаси, голямото търсене на външните пазари и привлекателните цени. Отбелязва се, че към началото на ноември от страната ни са изнесени малко над 3 млн. тона пшеница. През миналата година са били изнесени общо 4,2 млн. тона пшеница.

Сеитбата на есенниците се бави заради необичайно топлата и суха есени към средата на ноември изостава на 26% от обичайните темпове, но се очаква фермерите да наваксат с кампанията.

MARS прогнозира влошаване на перспективите за развитие на културите в Югоизточна Европа

Заради влошени перспективи за развитието на някои летни култури в страни като Румъния, Унгария, България и Гърция експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха оценките си за реколтата от царевица и слънчоглед за ЕС. В своя октомврийски доклад те отбелязват, че в началото на есента времето е било с най-високите измерени температури в историята. Мекото и топло време в съчетание с добрите запаси от влага в почвата на места в северните части на континента са довели до благоприятно развитие на посевите от летните култури и навременната подготовка за сеитбата на есенниците.

Според анализите на експертите в отчетения период в региона на Югоизточна Европа включително Румъния и България са били регистрирани исторически ниски нива на валежите. Поради влиянието на комбинация от негативни климатични фактори те са ревизирали надолу прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед в тези страни. Както в тези региони така и в Словения, Украйна и Хърватия сухото време и недостига на влага в почвата са допринесли за закъсняване поникването на рапицата.

За периода до края на октомври експертите на MARS прогнозират да паднат дъждове предимно над Иберийския полуостров, докато времето над Балканския полуостров ще продължи да е топло, като за Румъния, Унгария и България се прогнозират температури с над 9 градуса над нормите за сезона. Оскъдни валежи се прогнозират да паднат в големи части на Турция, Южна България, Гърция и Румъния. Дългосрочните прогнози показват затопляне на времето с температури с до 1 градус над нормата през ноември, декември и януари

Реколтата от пшеница се оценява на 125,7 млн. тона, експортният потенциал- на 32 млн. тона

През септември анализаторите на Европейската комисия намалиха оценките си за производството на пшеница и царевица в страните членки на ЕС, информира UkrAgroConsult. Според последните им данни производството на пшеница през текущата година се очаква да достигне до 125,3 млн. тона, което е с 800 хил. тона под предходната им прогноза. През миналия сезон производството на пшеница в ЕС достигна до 125,7 млн. тона.

Оценката за реколтата от царевица също беше намалена от 61,7 на 59,8 млн. тона. По отношение на вноса анализаторите прогнозират съществено увеличение на доставките на пшеница до 6,5 млн. тона, което надвишава предварителната оценка с 2,5 млн. тона. Драстичен скок спрямо първоначалните очаквания с 3 млн. тона до 20 млн. тона се прогнозира и за вноса на царевица.

На фона на подобни оценки анализаторите повишиха оценките си за запасите от пшеница до 17,8 млн. тона. На 17,8 млн. тона се оценяват и запасите от царевица. Според прогнозите на ЕК оценката за реколтата от ечемик е намалена с 300 хил. тона до 48,4 млн. тона. Анализаторите отбелязват, че най-големи негативни корекции за производството на зърно са направени за Испания, Унгария и Румъния. Експортният потенциал на ЕС се оценява на 32 млн. тона пшеница и 10 млн. тона ечемик.

Прогнозата за производството на рапица е повишена незначително до 19,6 млн. тона, като се очаква страните членки на блока да внест още 5,8 млн. тона от тази маслодайна култура.

Анализаторите на UkrAgroconsult намаляват оценките си за новата реколта от слънчоглед у нас заради по-лошите климатични условия. Подобни сигнали дава и последния доклад на ЕК от юли, според който средните добиви от слънчоглед у нас ще са по-слаби от средните за последните пет години. Според данните на ЕК за слънчогледа се прогнозират с 0,4% по-ниски добиви, докато при рапицата те ще са с 6,5% по-слаби. Падналите през юни интензивни валежи са попълнили почвените влагозапаси според експертите. За разлика от юни, през юли валежите са били неравномерни-обилни в западните части и недостатъчни в източните части на страната.

Кампанията по прибиране на рапицата в Западна България се забавя заради преовлажняване на почвите, като експертите отчитат по-високи средни добиви. Що се отнася до температурите с наближаване края на юли те са се повишили рязко, достигайки в края на месеца до екстремни стойности от 35-40 градуса.

Експертите отчитат, че посевите със слънчоглед са в добро и отлично състояние, като ключови ще се окажат почвено-климатичните условия в близките седмици. При рапицата се регистрира намаляване на обработваемите площи с 24% спрямо миналата година, като въпреки това се очакват стабилни добиви, но реколтата ще е с 22% по-малка.

При слънчогледа намалението на обработваемите площи е с 4%, като средните добиви се очаква да са с 4% по-високи при реколта с 1,2% под миналогодишното ниво.

Лозята в прочутия с производството на пенливо вино (кава) каталунски район Пенедес са изсъхнали до такава степен, че корените на 30-годишните лозя са умрели, оставяйки изсъхнали чепки червено и зелено грозде под палещото слънце за ужас на сектора, съобщи БТА позовавайки се на Франс прес.

Североизточният регион е сред най-засегнатите от дългата суша, регистрирайки най-сухото начало на годината през първите четири месеца, откакто има налични данни от 1961 година.

Секторът за производство на кава смята, че може да загуби между 35 и 55 на сто от гроздето заради липсата на дъжд. Това заяви Куим Тосас, председател на АЕ КАВА (AE CAVA), бизнес група, представляваща 75 на сто от производителите на пенливата напитка. „Ситуацията е драматична“, коментира той.

По-голямото количество каталунско вино се продава извън Испания, която е вторият най-голям производител на пенливо вино след Франция.

Миналата година секторът е произвел 249 милиона бутилки или с 4,6 на сто повече, отколкото през 2021 г.

С оглед на това, че се очаква сушата и по-високите от обикновено температури да стават все по-интензивни заради климатичните промени, някои производители се опитват да намерят креативни решения, надявайки се да намалят използването на вода.

Винарната „Виларнау“ например използва водата за почистване и за поливане на лозята, като ги разделя, за да страдат по-малко от т. нар. „хидратичен стрес“, като междувременно прибягва към други семена и разновидности, за които се смята, че са по-устойчиви на суша.

„Климатичните промени засягат не само производството ни, но и променят манталитета в лозарския сектор“, заяви Ева Плазас, енолог във „Виларнау“. „Смятам, че бъдещето ще върви в тази насока: местни сортове, по-голямо разстояние между стълбовете и повторно използване на наличната вода, само така ще имаме качествено грозде“, добави тя.

Анализаторите на Strategie Grains продължават да намаляват прогнозните си оценки за реколтата от пшеница в ЕС, съобщава „Зерно Онлайн“. В последния си доклад те намаляват с нови 2,5 млн. тона до 126,2 млн. тона оценката за реколтата от мека пшеница в ЕС. Продължаващото засушаване ще окаже по-сериозно негативно влияние от очакваното, като голяма част от меката пшеница ще отиде само за изхранване на животните. Оценката за реколтата от ечемик също е намалена с 0,8 млн. тона до 47,1 млн. тона. При липсата на валежи през юли експертите на Strategie Grains не изключват нови понижителни прогнози.

Кампанията по прибиране на черешите и вишните в област Търговище е пред приключване, съобщава БТА. Дъждовното време забави кампанията, а влагата в периода на същинското зрее на места увреди плода, коментират стопани. В региона с трайните насаждения са засети общо 190 хектара (ха), от които плододаващи 106,3 ха вишни и 84,7 ха череши по данни на земеделското министерство.

В землищата на четири от петте общини има масиви с череши. Най-много са те на територията на община Търговище – 43 ха, следва община Омуртаг – 26 ха, и 14,4 ха в Поповско. Към момента са прибрани 114,2 тона черешови плодове. Средният добив по общини е: Търговище – 4232 кг/ха, Омуртаг – 2000 кг/ха и 5508 кг/ха в Поповско.

Трайните насаждения с вишни са 106, 3 ха. В региона на Търговищко те са 91 ха, а останалите 12,5 в Поповско. В Антоновско и Омуртагско насажденията са по-малко. На места прибирането на реколтата все още продължава.

Кайсиеви насаждения има в землищата на петте общини. Общо в областта те са 12,9 хектара. На този етап от Министерството не посочват данни за средни добиви.

Кампанията по прибиране на пшеницата в Хасковско върви при средни добиви от 501 килограма от декар, информира БТА. От областната земеделска служба уточняват, че данните са предварителни и се основават на едва 6,3% ожънати площи.
Общо тази година са засети 558 232 декара, докато миналата са били 517 598 декара. Въпреки падналите дъждове, качеството на зърното засега е добро, допълниха от дирекцията.

Засетите площи с ечемик са 38 150 декара, като кампанията е в по-напреднал стадий от пшеницата с 57 процента ожънати площи. Средният добив е 451 кг от декар. Започнало е и прибирането на рапицата, която е на площ от 77 198 дка. Тук средният добив от 14 процента прибрана продукция е 172 кг от декар.

Новата реколта от круши в ЕС която се очаква да е около 1,9 млн. тона се прогнозира да е най-слабата за последното десетилетие, информира UkrAgroConsult. Подобна прогноза направиха производители и експерти по време на международния специализиран форум Interpera, провел се в Испания. В резултат на извършените наблюдения върху развитието на насажденията с круши, за Испания се прогнозира увеличение на реколтата от круши с 53% до малко над 190 хил. тона. За Португалия прогнозираното увеличение на добивите е 7% до 130 хил. тона, а за Франция- 16% до 109 хил. тона. По-слаба реколта от круши по предварителни данни се очаква за Италия и Нидерландия.

Според експертите освен наводненията в Емилия Романия от месец май негативно влияние върху производството на круши в Италия може да окаже и слабото развитие на овошките, които не са успели да родят достатъчно плод през тази година. За Нидерландия влияние върху добивите от круши ще окаже липсата на валежи в ключовите периоди от развитието на овошките, докато за Белгия очакванията са за по-високи добиви заради това, че растенията са успели да завържат достатъчно плодове.

Ситуацията във Франция остава различна- като производителите очакват по-лош производствен потенциал в южните части на страната и влошаване на добивите в северните региони. Португалските производители са оптимистично настроени за добри добиви и плодове с високо качество и размери заради благоприятните климатични условия. В Испания очакват благодарение на по-добрата реколта да възстановят баланса след лошата миналогодишна реколта, въпреки че остава неясно как ще се отрази на добивите засушаването в някои региони на страната.

По отношение на пазара на круши в Европа, оценките остават оптимистични с изключение на Италия. Общото мнение на производителите е, че трябва да се насърчат потребителите да консумират повече круши, които с значително по-евтини от други плодове. По време на форума в Испания бяха изнесени и презентации, свързани с влиянието на климатичните промени върху отглеждането на круши.

Експертите на ЕК очакват новата реколта от пшеница в блока да е с 2,7 млн. тона по-слаба и общото производство се оценява на 128,9 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“.. Прогнозата за експортния потенциал на ЕС остава на нивото от 32 млн. тона. Крайните запаси от пшеница се прогнозират да достигнат до 2,5 млн. тона, което е с 3,4 млн. тона под прогнозата от миналата година. Надолу са свалени още прогнозите за производството на ечемик с 2,4 млн. тона до 49,7 млн. тонз и на царевицата с 0,4 млн. тона до 63,7 млн. тона при крайни запаси от 19,5 млн. тона и потребление от 75,9 млн. тона.

Заради засушаването в северните части на Европа от Strategie Grains намалиха оценката си за реколтата от рапица в ЕС през 2023/24 година с над 600 хил. тона до 19,8 млн. тона. Информира „Зерно Онлайн“. Въпреки това очакванията са новата реколта от рапица да е с 400 хил. тона над миналогодишната. Именно засушаването обхванало северните части на Европа е оказало негативно влияние върху потенциала на добив на тази култура, се казва в отчета на анализаторите. Най-голямо намаляване в добивите от 200 хил. тона се прогнозира за Германия, като производството във Франция и страните от Централна и Източна Европа се очааква да остане удовлетворително. Strategie Grainsнамали оценката си и за реколтата от слънчоглед с 350 хил. тона до 10,9 млн. тона.

Новата реколта от соя в ЕС се очаква да достигне до 2,8 млн. тона, което ще е с 16% над миналогодишната и би било най-високото ниво на производство за последните шест години, съобщава UkrAgroConsult. Прогнозите са, че Италия ще увеличи производството си с 15,6% до 1 млн. тона като остане топ производител на соя. Втора остава Франция с 438 хил. тона с годишен ръст от 17%. Най-голямо увеличение с 63% спрямо 2022 година се прогнозира за Румъния чиято реколта се прогнозира към момента на 394 хил. тон. Производството на соя в Унгария и Хърватия се оценява съответно на 251и 171 хил. тона, което представлява увеличение с 30 и 35%. По-слаба реколта от 91 хил. тона (-24,8%) се прогнозира за Германия и Австрия- 212 хил. тона (-14%).

Прогнозираното увеличение на производството на соя се основава на очакваните по-високи средни добиви, тъй като площите засети с тази култура са се свили с 98 хил. ха до 994 хил. хектара.

Новата реколта от пшеница да надмине 6 млн. тона прогнозира по време на старта на жътвената кампания в Русенско земеделският министър Кирил Вътев. . Според него през миналата година страната ни е била на 11 място в свеета по износ на пшеница. Министърът съобщи, че през миналата година експортът на пшеница е малко над 4 млн. тона. Той подчерта, че новото ръководство на Министерството ще положи усилия да се търсят нови пазари за българската продукция. Вътев припомни, че в момента наличните количества зърно в складовете са по-високи спрямо миналата година заради украинския внос.

„Тази година за нас е много необичайна с редовни дъждове от началото на април, като количествата на валежите което е паднало в Кюстендилско е 312 литра на квадратен метър . Това оказва негативно влияние върху черешовата реколта. В етапа на цъфтежа на дърветата също имаше големи валежи и растенията не успяха да се опрашат. Това което остана по дърветата сега вече е масово напукано и негодно за прясна консумация. Това е причината за намаления добив, защото при една добре гледана градина можеше да се очаква производство от 2 тона на декар. Сега очакваме максимум 500 килограма от декар, като дори в някои градини добивите ще са под половин тон“, каза пред представители на медиите в Кюстендил вчера доц. Иляна Кришкова, директор на Института по земеделие.

Освен обилните валежи негативно влияние върху развитието на черешовите насаждения са оказали и по-ниските температури като са били регистрирани с три до четири градуса по-ниски температури от обичайните за пролетта, нещо което не се е случвало в последните десет години.Това доведе до забавяне на прибиране на реколтата с около 10 дни, като в момента в региона на Кюстендил се прибират най-ранните сортове, които дори не са достатъчно узрели. Ако не бъдат прибрани според нея, фермерите ще търпят допълнителни загуби.

През тази година производителите поне са били пощадени от измръзвания. „Причината е, че времето в периода между януари и март се характеризираше с много високи температури и не са били регистрирани аномалии. Високите температури обаче не са провокирали рано развитие на черешите, защото както другите трайни насаждения и те се намират в период на дълбок покой и не са започнали развитието си, разясни доц. Кришкова.

Според нея единствената възможност пред повечето производители да реализират продукцията си е , да успеят да я продадат за преработка, защото напуквайки се плода, влагата навлиза в него и води до бързо развитие на процес на загниване. „Производителите които успеят да приберат реколтата си навреме, ще успеят да реализират продукцията си в преработвателни предприятия за производство на сокове“, добави още тя.

Учените от института в Кюстендил са регистрирали последните нови сортове череши през 2015 година- „Васиника“, „Дима“,и „Алекстон“, като последните два сорта са първите признати самофертилни сортове череши у нас, които не се нуждаят от опрашване. „Както знаете създаването на един нов сорт е един продължителен процес, който отнема около 15 години, и в момента сме в процес на избор на нови хибриди и кръстоски с които ще целим преодоляване на климатичните промени в региона ни. Внасяме и сортове от чужди страни, които изпитваме при нашите условия, някои от които показват по-добра устойчивост на напукване“, каза в заключение доц. Кришкова. .

Тенденцията за отглеждане на качествени хлебни сортове пшеница сред земеделците в страната се засилва , информира БТА позовавайки се на изказване на един от големите зърнопроизводители в Лудогорието Стефан Пенев. По думите му интересът към този вид сортове досега е бил слаб, защото хлебопроизводителите разчитали за качеството на хляба на подобрителите в него.

Относно очакваните цени на новата реколта зърно Стефан Пенев заяви, че обстановката е много неясна. Сред причините той открои забраната за износ на пшеница през миналата година, като определи това като „глобално грешно решение“. По думите му според информация от негови колеги зърнопроизводители сега в складовете има около 1,5 – два млн. тона зърно. „Складовете са пълни, а идва време за новата реколта и няма къде да се прибере. Миналогодишната реколта от пшеница на пазара се търгува на цени от порядъка на 380-400 лева за тон. Това е много под себестойността“, коментира зърнопроизводителят.

Той прогнозира, че добивите от пшенично-зърнени култури в България ще бъдат доста „пъстри“, а очакванията за Разградския регион са за добра реколта.

Дъждовете са причина за отлагане старта на кампанията по прибиране на черешите в региона на Кюстендил информира БТА. Заради дъждовете черешите все още не са узрели. Плодовете се напукват заради валежите и продукцията е некачествена. От офиса на основния изкупвач в региона – италианския бизнесмен Микеле Мастропаскуа казаха, че от 25 години насам подобна кампания не е имало.

По прогнози на метеоролозите се очаква дъждовете да продължат още 14 дни. Производителите казват, че това е времето, в което трябва да узреят най-сладките късни череши от Кюстендилския регион.

Във италианската фирма в кюстендилското село Копиловци в момента изкупуват на място малки количества череши, които стопаните сами доставят до там. Цената е 1,00 лв. за килограм. Изкупвателните пунктове в региона все още не са отворени, като се очаква това да стане около почивните дни. Това ще даде началото и на същинската кампания.

С около 10 дни се е забавила кампанията тази година, твърди Кирил Димитров, земеделски производител от 60 години и собственик на 100 декаров черешов масив край Дупница. Според него от 25 години насам нищо в този бранш не се е променило. „Не се ли заеме държавата с този проблем, черешопроизводството в региона ще загине“, убеден е овощарят.

В момента той плаща на берачи по 70 стотинки за набран килограм и продава продукцията си за един лев килограма. „Спонсорираме берачите и търговците. За нас не остава нищо“, казва Димитров. През миналата година, само в неговия масив неприбрани са останали около 30 тона череши. Засега е реализирал едва около 3,5 тона от продукцията си. На пазара в Кюстендил черешите вървят на цена между 3 и 4 лева за килограм.

Европейската асоциация на търговците на зърнени и маслодайни култури намали прогнозата си за реколтата от мека пшеница в Европа през новия сезон с 2,2 млн. тона до 123,7 млн.тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Оценката за производството на зърно е намалена с 8,7 млн. тона до 283,4 млн. тона. Като основна причина за понижаване на оценките за производството се посочва трайното засушаване в северните региони на ЕС. Анализаторите очакват по-малко зърно да произведат Швеция, Дания, Балтийските страни, Германия и Испания. Падналите дъждове в последните две страни според експертите са дошли твърде късно за да спомогнат за подобряване състоянието на посевите. Прогнозата за производството на царевица също е намалена с 1 млн. тона до 61,1 млн. тона, а на ечемика с 3 млн. тона до 49,5 млн. тона.
Оценката за производството на маслодайни култури е намалена с 0,1 млн. тона до 33,7 млн. тона. Реколтата от рапица се оценява на 19,7 млн. тона (-0,1 млн. тона), Според експертите не е изключено ново намаление на оценките за производството ако продължи засушаването в северните части на Европа.

Европейската комисия повиши с 1,5 млн. тона оценката си за новата реколта от пшеница до 131,5 млн. тона информира „Зерно Онлайн. Ако се оправдае тази оценка, то новата реколта ще е с близо 6 млн. тона по-добра от тази през вече изтичащата стопанска година. Отчитайки по-големите преходни запаси , оценката за крайните запаси е повишена с 300 хил. тона до 19,9 млн. тона.

Оценката за производството на царевица през новата година е намалена с 0,3 млн. тона до до 64,1 млн. тон като се очаква крайните запаси да останат на нивото от 18,9 млн. тона. Прогнозата за реколтата от ечемик е намалена с 0,2 млн. тона до до 52 млн. тона.

Анализаторите на Strategie Grains повишиха оценката си за реколтата от пшеница в ЕС съобщава „Зерно Онлайн“. Според данните от последния им отчет оценката за производството на мека пшеница през новия сезон в страните от ЕС е увеличена с 1 млн. тона до 130 млн. тона, като се очакват по-високи средни добиви във всички страни освен в Испания. Заради съкращаване на обработваемите площи тъкмо в Испания е намалена оценката на производството на ечемик с 17 млн. тона до 49,9 млн. тона.

Оценката за реколтата от царевица е намалена с 0,6 млн. тона до 62,1 млн. тона заради по-влажното и хладно време през пролетта, стопиращо посевната кампания особено в страните от Централна и Източна Европа което може да се отрази на средните добиви.

Според данните от редовния месечен доклад на експертите от американския департамент по земеделие, новата реколта от пшеница в ЕС се очаква да е е с 3,9 млн. тона под миналогодишната като достигне до 134,4 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Оценката за експортния потенциал на страните членки на блока е определен от експертите на 37 млн. тона спрямо 32 млн. тона през текущата стопанска година. Междувременно от USDA повишиха оценките за експорта на пшеница от Русия и Украйна съответно до 45 млн. тона и до 14,5 млн. тона.

глобалната реколта от мека пшеница се прогнозира да достигне до 789 млн. тона, което е с почти 10 млн. тона повече в сравнение с миналата година. Оценката за крайните запаси е намалена до 265 млн. тона, което е със 7,1 млн. тона под нивото от 2022/23 година.

От Европейската комисия излязоха с първите си пронози за производството на основните зърнени и маслодайни култури през задаващия се нов сезон информира „Зерно Онлайн“. Според експертите през 2023/24 стопанска година може да се очаква, че производството на мека пшеница в страните от блока ще достигне до 130,9 млн. тона спрямо 126 млн. тона през текущата.

Вътрешното потребление се очаква да достигне до до 99,1 млн. тона а а за износ могат да отидат около 32 млн. тона пшеница. Запасите в края на сезона се оценяват на 21,9 млн. тона.

Производството на ечемик през новия сезон се прогнозира да достигне 54,2млн. Тона което е с 2,7 млн. тона над миналогодишната реколта, като за вътрешно потребление се очаква да отидат 40 млн. тона, а за износ 10 млн. тона.

Експертите очакват производството на царевица да се увеличи през новата година до 65 млн. тона в сравнение с 62,1 млн. тона преди година. При вътрешно потребление от около 75 млн. тона те очакват страните от ЕС да внесат до 18 млн. тона царевица. Новата реколта от рапица може да достигне според оценките им до 19,8 млн. тона при потребление от 24,8 млн. тона и внос от 5,8 млн. тона. При соята се очаква реколта близка до 3 млн. тона а на слънчоглед 10,9 млн. тона. Вътрешното потребление а слънчоглед се прогнозира да достигне през новата стопанска година до 11,8 млн. тона, а вносът- до 1,8 млн. тона/

Европейската асоциация на търговците на зърно COCERAL намали оценката  си зановата зърнена реколта зв ЕС 27 и Великобритания до 303,5 мюн. тона спрямо предходните 304,4млн. тона, съобщава „Звено Онлайн“.  През миналата година ,производителите събраха общр 290,7 млн.тона зърно.

Експертите отчитат възстановяване на производството на пшеница в Европа за сметка на царевицата, чиято реколта се очаква да достигне до 63,5 млн. тона.  През 2022 г. заради засушаването европейските фермери събраха едва 52,5 млн. тона царевица. По-добри добиви се прогнозират за Унгария, Румъния, България и Италия, докато не е изключено Францияданамали посевите заради по-слаба рентабилност.

Производството на мека пшеница се оценява на 144,5 млн. тона, което надвишава производството от минялятя година  с 2,3 млн.тона.  Високи добиви се очакват в Испанияз Унгария и на Балканите.

Реколтата от ечемик се прогнозира да е увеличи до 59,6 млн. тона, докато производството на рапица се очаква да е близко до тазгодишното ниво от 21,1 млн.тона.

Агенция Strategie Grains публикува нова положителна корекция на оценката си за реколтата от мека пшеница в ЕС, информира UkrAgroConsult. Аргументите на анализаторите за това се основават на добрите условия за развитие на посевите. Според прогнозите им реколтата от мека пшеница през 2023/24 година ще достигне до 129,7 млн. тона спрямо януарската прогноза от 127, 3 млн. тона. Подобно производство би надминало реколтата от тази стопанска година н която с оценява на 125,6 млн. тона с 3%.

Анализаторите от Strategie Grains повишиха своята прогноза за производството на мека пшеница в ЕС през 2023 година до 129,3 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. За сравнение през миналата година европейските фермери събраха 125,6 млн. тона пшеница. В анаиза си те отбелязват още, че към момента посевите се намират преимуществено в добро и много добро състояние въпреки настъпилите на места измръзвания през декември, както и това, че площите засети с пшеница надвишават средния петгодишен показател.

Освен това от Strategie Grains повишиха прогнозата си и за производството на царевица до 63,8 млн. тона. Както е известно реколтата през миналата година бе най-слабата от 15 години насам, достигайки до едва 50,6 млн. тона. Въпреки че оценката за производството на ечемик в ЕС е намалена до 52,6 млн. тона се очаква реколтата да е малко над миналогодишната.

аради значителното съкращаване на реколтата от рапица с 41% до едва 394 хил. тона през миналата година Светлана Купреева специалист по маслодайните пазари на UkrAgroConsult счита, че през текущата стопанска година фермерите ще ограничат площите с рапица. Добрите добиви през 2020/21 година са довели до увеличаване на площите с тази култура с 9%, което е довело и до увеличаване на износа на рапица и масла основно за ЕС с 46%.

. Според оценките през тази година се очаква спад производството на рапица у нас с 24% до 293 хил. тона, заради по-слаби средни добиви. Това според Купреева ще се отрази и на износа, който може да се свие с 22% и обема на преработените количества суровина с 18%. Според прогнозите площите засяти с рапица през 2023 година могат да намалеят с между 5 и 8%.

Според последните оценки на Refinitiv Commodities Research тазгодишната реколта от рапица в ЕС ще достигне до 19,7 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Прогнозите им за производството на мека и твърда пшеница са съответно за 135,2 млн. тона и 85 млн. тона. Те отбелязват, че се наблюдават благоприятни климатични условия за сеитбата на есенните култури като се очаква прес тази седмица в редица региони на континента температурите да останат над средните за сезона.

„Топлото време, количеството на валежите и прогнозируемата липса на студове в периода декември-февруари са предпоставка за развитието на посевите“, се отбелязва още в оценката на  Refinitiv Commodities Research.

Сушата през тази година определено е оказала влияние върху гроздопроизводителите, но пък за сметка на това гроздето е било по-здраво и благодарение на климатичните условия е успяло да се предпази от различни гъбични болести, коментираха от Лозаровинарския институт в Плевен пред Nivabg.com. Определено заради климатичните условия в последно време се наблюдава интерес към средно ранните и късни сортове десертно грозде, като е нужна държавна политика за възвръщане на хубавите български сортове като :Гъмза“ и :Димят“, защото в момента преобладават вносните сортове, които са пригодени за нашите условия.

Оценката на анализаторите от  Strategie Grains за производството на пшеница в ЕС е повишена през октомври с 1,6 млн. тона до 132,7 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Въпреки това се очаква ЕС да събере по-малко пшеница от миналата година, когато фермерите са прибрали общо 137,5 млн. тона пшеница. Оценката за реколтата от мека пшеница е повишена с 1,4 млн. тона до 125,5 млн. тона (-4,3 млн. тона) заради по-високите средни добиви и увеличените обработваеми площи в Полша и Литва. Освен това анализаторите са констатирали по-слабо съдържание на протеин в пшеницата, прибрана във Франция, Германия и страните от Скандинавието. Очакванията са 68% от пшеницата събрана в ЕС да отговаря на стандартите за производство на хляб спрямо 63% преди година. От Strategie Grains повишиха оценката си и за производството на ечемик с 0,4 млн. тона до 51,4 млн. тона Въпреки това заради намаляване на обработваемите площи, реколтата от ечемик се очаква да е с 0,4 млн. тона под миналогодишната. Отбелязва се много високо качество на зърното особено в страните от Северна Европа.

Заради засушаването в Европа обаче, прогнозата за реколтата от царевица в ЕС е намалена с 2,6 млн. тона до 50,4 млн. тона спрямо 70,2 млн. тона през 2021/22 година. Според анализаторите сушата е повлияла негативно на средните добиви, които са под средните за последните пет години особено в Унгария и Франция.

Засушаването и проблеми с вредителите могат да доведат до намаляване на зърнената реколта у нас през текущата година, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на прогнози на американския департамент по земеделие. Очакванията на експертите са за по-слаба нова зърнена реколта с между 10 и 13% . Новата реколта от царевица се оценява на 2,8 млн. тона, което е с 18% под миналогодишното ниво. Реколтата от пшеница се прогнозира на 6,3 млн. тона , ечемикът на 640 хил. тона, които са са съответно с 10 и 13% под нивото от 2021/22 година.

Влияние върху средните добиви през следващия сезон 2023/24 година може да окажат растящите производствени загуби. „Фермерите са все по-притеснени заради растящите производствени загуби, като ги оценяват на 50% при официален размер на инфлацията от 18% към август месец“, се казва в оценката на експертите. Отчитат се сериозното повишение в цените на торовете, енергоносителите и химикалите и семената.

Новата реколта от ранни сортове зърнени култури в Украйна може да намалее с до 50% вследствие на това че площите за сеитба на зимните култури едва ли ще надмине 2 млн. ха инфорира БТА, позовавайки се на изявление на ръководител на голямо зърнопроизводително предприятие. Според данните на украинското министерство на земеделието сеитбата на зимните култури върви с три пъти по-бавни темпове. Фермите са засели 1,1 милиона хектара зимна пшеница към 3 октомври, или 27 процента от очакваната площ, в сравнение с 3,1 милиона хектара, засети на същата дата през 2021 г., показват данните.

„Малко вероятно е да разполагаме с повече от 2 милиона хектара площи за засяване на зимно зърно“, коментира Алекс Лисица, главен изпълнителен директор на интегрирания земеделски бизнес на IMC, цитиран от Интерфакс Украйна. Според него реколтата от ранни зърнени култури (предимно пшеница и ечемик) ще бъде с 50-70 процента по-малка през 2023 г. спрямо 2022 г. „Всъщност ние ще покрием собствените си нужди, но не всичко ще е толкова розово с износа“, добави той.

Лисица каза още , че липсата на средства за сеитбата остава огромен проблем за фермерите в ситуация, в която местните цени на зърното са паднали, докато разходите за суровини са се повишили рязко.

Според високопоставен украински чиновник в повечето региони на страната се наблюдава забавяне на жътвата заради падналите дъждове.
Министерството все още не е дало прогноза за площите със зимна пшеница през 2023 г., въпреки че министърът на земеделието Микола Солски каза пред Ройтерс през август, че площта може да падне до 3,8 милиона хектара от 4,6 милиона година по-рано поради инвазията на Русия.

Експертите от Strategie Grains повишиха оценката си за реколтата от рапица в ЕС през този сезон, информира „Зерно Онлайн“. Реколтата от рапица се прогнозира да достигне до 19,45 млн. тона, което е ръст с 15% от очакваното по-рано. За сравнение преди година фермерите събраха 17 млн. тона.

Реколта от маслодайни култури в млн. т

	2021/22	септември 2022/23	октомври 2022/23
Рапица	17,00	19,15	19,45
Слънчоглед	10,27	9,17	9,25
Соя	2,69	2,4	2,47

От агенцията очакват цените на рапицата да паднат в дългосрочен план в сравнение с високите цени от началото на годината. „Заради запазването на търсенето на рапица за биодизел не очакваме през идващата зима спад в цените на рапицата. Такъв спад може да започне след постъпването на пазара на австралийската рапица и на южноамериканската соя“, се казва в съобщение на агенцията. От началото на сезона фючърсите на рапицата в Париж вече са поевтинели с 9% и поевтиняха с 42% в сравнение с края на април месец заради подобряване на перспективите за реколтата.

Въпреки засушаването се очаква ръстът във винопроизводството във Франция през тази година да запаи стабилни обемите в Европа, информира БТА позовавайки се на „Ройтерс“. Въпреки по-слабите добиви от грозде, фермерите очакват то да е с много добри качества. Няколко страни от ЕС, включително Франция и Испания, преживяха едни от най-тежките суши, регистрирани досега и съпътствани от серия последователни горещи вълни.

Най-големите производители на Стария континент Франция,Италия и Испания се очаква да произведат през тази година общо 130,2 млн. хектолитра вино, което е с 1,1% повече в сравнение с 2021 година но с 2,1% под средния петгодишен показател от 132,9 млн. хектолитра. В съобщение на Copa-Cogeca се казва, че спад в добивите от грозде се наблюдава в почти всички европейски страни.

„Като цяло реколта 2022/23 се характеризира с въздействието на сушите и високите температури, които бушуват в цяла Европа и водят до по-слаба реколта и намалени добиви. Положително е, че гроздето е в много добро фитосанитарно състояние, което предвещава вина с отлично качество“, се казва в изявлението.

В разбивка по държави фермерският съюз сподели, че във Франция се очаква производството да нарасне с 16 процента до 44 милиона хектолитра, повтаряйки оценка на министерството на земеделието от втория по големина производител на вино в ЕС.

Copa-Cogeca заяви още, че в най-големия производител – Италия, производството на вино се очаква да бъде практически стабилно през годината, въпреки че не даде подробна прогноза.

За разлика от това, продукцията е спаднала с 10,5 процента в Испания, след като лозята пострадаха от липсата на дъжд.

Независимата агенция Strategie Grains повиши с 0,8млн. тона прогнозната си оценка за реколтата от пшеница в ЕС през тази година до 131 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Подобни добиви отстъпват с 6,5 млн. тона от показателя за миналата година. Анализаторите уточняват, че корекцията е наложена заради повишената оценка за реколтата от мека пшеница. В своя доклад те отбелязват, че по-голяма част от пшеницата от новата реколта не е заразена с микотоксини, като пшеницата събрана във Франция, Германия и страните от Балтийския регион е с по-ниско съдържание на протеин, въпреки че останалите показатели са удовлетворителни. Очакванията са близо 68% от зърното в ЕС да отговаря на хлебопекарните стандарти.

Оценката за реколтата от ечемик е увеличена с 1 млн. тона до 51 млн. тона, докато по отношение на царевицата се отбелязва, че дъждовете паднали в средата на август едва ли ще окажат влияние за повишаване на добивите тъй като са паднали прекалено късно. Първите резултати от кампанията по прибиране на царевицата показват по-слаби средни добиви във Франция, Румъния, Германия и Унгария. Оценката за реколтата от царевица в ЕС е намалена с 2,5 млн. тона до 52,9 млн. тона.

Най-голямото засушаване за последния половин век, обхванало Румъния през тази година е довело до щети върху близо 600 хил. хектара земеделска земя информира „Зерно Онлайн“. Според данните на аграрното министерство, най-големи щети са претърпели фермерите в областите Арджеш,Бакеу, Васлуи, Ням, Олт и др.

Съобщава се за унищожена на сто процента реколта от пшеница, овес, ечемик, царевица и слънчоглед в редица региони на страната. В парично изражение загубите на реколтата се оценяват в стотици милиони долари.

Очаква се в кратки срокове румънското правителство да отпусне допълнително средства за компенсиране на земеделските производители, въпреки че по-рано румънският премиер Николае Чука заяви, че в хазната няма пари за още компенсации.

В региона на Стралжда през тази година реколтата от грозде ще е по-слаба, информира БТА. Въпреки това за да се избегнат кражби, лозовите масиви ще са под денонощна охрана.

„Тази година очакваме по-слаба реколта, защото имаше поражения от сланите, които паднаха през февруари. Състоянието на гроздето обаче е много добро, с висок захарен процент – 23 към момента, тъй като тази година нямаше дъждове Брането на винените сортове „мерло“ и „мискет“ в Стралджанско се очаква да започне съответно след 15 септември и в края на месеца, при достигане на технологична зрялост на гроздето, обясни Караиванова.“, заяви кметът на Лозенец Динка Караианова. Според нея на места вече е апочнал гроздоберът на някои сортове , като в масивите на селото вече се прибира гроздето от сорт „Мускат Отонел“

Експертите на ЕК намалиха с 5,4 млн. тона оценката си за реколтата от царевица в страните членки до 59,3 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Подобна оценка ако се оправдае, ще означава, че реколтата от царевица ще е с 13,4 млн. тона под миналогодишното ниво. Експертите запазват прогнозата си за потребление в рамките на 82,3 млн. тона, като се очаква ЕС да внесе 20 млн. тона царевица. Крайните запаси се прогнозира да достигнат до 13,1 млн. тона.

В същото време прогнозата за реколтата от ечемик е намалена с 1,1 млн. тона до 50,4 млн. тона. Спрямо миналия месец оценката за реколтата от мека пшеница е повишена с 2,1 млн. тона до 126 млн. тона, при очаквани крайни запаси от 15,7 млн. тона

През текущата стопанска година ЕС може да внесе повече царевица от Китай

Очакванията за слаби добиви от царевица в Европа поради засушаването обхванало редица региони на континента повлияха сериозно на баланса в отчета на американския департамент по земеделие, информира UkrAgroConsult. През август експертите намалиха оценката си за производството на царевица в Европа с цели 8 млн. тона спрямо оценката преди месец, което значително се отрази на прогнозите за общото глобално производство и крайните запаси.

Пазарите обаче почти не реагираха на изнесените в доклада данни, тъй като вече отчетоха прогнозите на Strategie Grains за очаквани слаби добиви в Европа. От USDA намалиха с 6,29 млн. тона оценката си за глобалното производство до 1,17 млрд. тона, като оценката за ЕС е намалена с 8 млн. тона до 60 млн. тона. Негативна корекция има и в прогнозата за американското производство с 3,7 млн. тона до 364,7 млн. тона. На другия полюс са Украйна и Русия, за които оценките са увеличени съответно с 5 млн. тона до 30 млн. тона и с 400 хил. тона до 15 млн. тона.

Потреблението на царевица в света остава близко до производството – 1,17 млрд. тона, като е намалено с 0,4 млн. тона, а причината е намаляването на царевицата за фуражи в САЩ и ЕС. Оценката за глобалния експорт на царевица е повишена с 3 млн. тона до 185,6 млн. тона, като заради отблокирането на черноморските пристанища се очаква украинският износ на царевица да се увеличи от 9 на 12 млн. тона. Това може да компенсира очаквания по-слаб експорт на царевица от ЕС и САЩ ,за които се прогнозира експортен потенциал съответно с 2 млн. тона и 0,6 млн. тона по-малко.

Любопитното е, че по отношение на вноса на царевица експертите прогнозират ЕС да внесе повече количества от Китай. За ЕС се очаква да внесе 19 млн. тона (+3 млн. т) през текущата година, докато за Китай очакванията за внос от 18 млн. тона. Оценката за крайните запаси от царевица в света е намалена с 6,2 млн.тона 306,6 млн. тона, което е с около 3 млн. тона под очакванията на пазарните анализатори. Разминаването в оценките им довед до поскъпване на декемврийските фючърси на царевицата, търгувани на борсата в Чикаго с 2,4% до 252,8 долара за тон. Октомврийските фючърси на черноморската царевица също поскъпнаха макар и минимално с 0,5% до 322,5 долара за тон. Също с толкова поскъпнаха и ноемврийските контракти на царевицата в Париж до до 336,5 евро за тон. Редуцирането на американския експорт се очаква да окаже тласък на украинския износ на царевица, ето защо анализаторите считат, че при ново блокиране на черноморските коридори това може да окаже сериозно отражение на пазарите.

Отчитайки негативното влияние на засушаването в редица региони на Европа, анализаторите на Strategie Grains намалиха своята прогноза за реколтата от царевица в ЕС с 10 млн. тона информира „Зерно Онлайн“. Актуалната им оценка е за 55,4 млн. тона, което би било с 14млн. тона под показателя от миналата година. В своя анализ те отбелязват, че най-големи щети вследствие на горещото и сухо време са нанесени на посевите в Унгария, Италия, Хърватия, Румъния и България.

Що се отнася до прогнозата за реколтата от мека пшеница в страните от блока, тя е запазена на нивото от предходния месец- 123,3 млн. тона ( -6,5 млн. тона спрямо 2021/22 г.) . Очакванията са по-високите добиви в западните части на континента да компенсират по-ниските средни добиви в централните и югоизточни части. Експертите повишиха минимално с 0,4 млн. тона оценката за реколтата от ечемик до 50 млн. тона, която също ще е по-слаба от миналогодишната с почти 2 млн. тона.

всеместните пожари в страни като Португалия, Франция и Испания през това лято поставят под натиск европейските винопроизводители, пише в обширен материал специализираното издание Wine Spectator. В лозарските райони на континента пролетта беше суха, а лятото донесе рекордни температури, намалявайки потенциалната реколта и предизвиквайки горски пожари.

Пожари са обхванали обширни територии на Испания от границата с Португалия, през Навара и Галисия до част от Андалусия на юг и Кастилия и Леон. Местните винопроизводители съобщават, че най-тежко до момента е положението в Навара, а щетите за винопроизводителите тепърва ще се оценяват. През това лято горски пожари са застрашили винопроизводителни региони в Испания, Гърция и Португалия, а винопроизводителите, които за сега са избегнали борбата с огъня са принудени да се справя с горещините. Мнозина се притесняват, че добивите ще намалеят драстично тази година след няколко малки реколти през последните години.

„Изменението на климата – ние го преживяваме“, казва Бруно Сами, директор на консултантската служба за лозарство в Земеделската камара на Gironde в Бордо. „През последните седем месеца открихме воден дефицит от 3 инча (около 7,62 см бел.ред( и средни температури с близо 2°C по-високи.

Екипът на Земеделската камара сравнява данните между 1991 г. и 2021 г. с първите седем месеца на 2022 г. Техните данни разкриха, че ниските температури през 2022 г. са с 1,24° C по-високи от предходните 30-годишни средни стойности, а високите температури са с 2,44°C по-висока.

Високите температури, съчетани със сушата, могат да ограничат добивите за реколта 2022 в Бордо, ако ситуацията не се промени. Вече преживяхме температури над 40° C, но толкова рано и с толкова малко вода през годината, това е рядкост“, добавя още той. Заради засушаването и високите температури в редица френски региони отчитат нива на почвена влага близки до обичайните за края на август. Това че като средиземноморски растения лозите по принцип са адаптивни към сушата не е особена утеха за винопроизводителите в Европа, тъй като целта им е да произведат здраво и зряло грозде, а заради екстремно високите температури се наблюдава забавяне в процеса на растеж на лозовите растения.

По време на тази последна гореща вълна експертите съобщиха, че лозята спират вегетативния растеж, листата изсъхват, растенията страдат от известно обезлистване и загуба на обем в плодовете.

Вино и билети за ръгби мач за френски пожарникари

Междувременно thedrinksbusiness.com информира за това, че винопроизводители от Бордо решили да се отблагодарят на местните пожарникари за усилията им за справяне с огнената стихия с вино и билети за ръгби. Идеята е по съвместна инициатива на местните винопроизводители и клуба по ръгби в Бордо. по оценки пожарите в региона са унищожили над 20 хил. хектара с лозови насаждения, но се отбелязва, че благодарение намесата на пожарникарите огнената стихия не е придобила по-опустошителни размери засягайки големи градове и причинявайки жертви сред населението им.

Като награда за смелостта им президентът на Union Bordeaux Bègles Лоран Марти предложи на пожарникарите 1000 билета за мача на откриването на сезона на местния отбор по ръгби срещу Stade Toulousain този септември. Ще има и почетна обиколка за присъстващите пожарникари преди началото на мача.

Отчитайки продължаващото засушаване в страните членки на ЕС, експертите на ЕК намалиха оценката си за тазгодишната реколта от царевица с почти 6 млн. тона до 65,8 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Ако подобна прогноза се сбъдне, то новата реколта ще е с почти 7 млн. тона под миналогодишната. Експертите са повишили прогнозата си за вноса на царевица в ЕС с милион и половина тона до 16,5 млн. тона. Крайните запаси се очаква да се свият с 5,3 млн. тона до 15,6 млн. тона.
Прогнозната оценка за реколтата от мека пшеница също е намалена с малко над един милион тона до 123,9 млн. тона, а експортният потенциал се прогнозира да остане на нивото от 36 млн. тона (-2 млн. тона). Крайните запаси от мека пшеница се оценяват на 13,7 млн. тона, което е с 3,2 млн. тона под нивото от предходната стопанска година.

Анализаторите на UkrAgroConsult преразглеждат оценката си за предлагането и търсенето на слънчоглед у нас, като Светлана Купреева специалист по пазарите на маслодайни култури смята, че през тази календарна година България може да внесе рекордни количества слънчоглед. Оценката и се основава на темповете на внос от януари насам, които значително превишават миналогодишните. Една от причините за това е Украйна, която след началото на войната се превърна в най-големия вносител на слънчоглед у нас, измествайки Молдова.

„Въпреки че крайна дестинация на украинския слънчоглед в повечето случаи би трябвало да е Турция, България вече изпитва значителен натиск на вътрешния си пазар, като след пиковите нива на цените, достигнати през март, се стигна до почти двоен спад в стойността на слънчогледа“, пише в анализа си Купреева.

В същото време оперативните данни за посевите със слънчоглед значително превишават миналогодишните, като прогнозите са за рекордна реколта заради увеличението на площите. Анализаторите също не изключват това при условие че се запазят очакванията за по-високи средни добиви.

Засушаването обхванало Европа засилва опасенията за спад в добивите през тази година на половината от териториите на ЕС, информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на излязъл вчера доклад на ЕК. Очакваната през тази седмица гореща вълна ще е втората за последния месец в Западна Европа, като учените директно я свързват с глобалното затопляне и парниковия ефект. Те предупреждават за засилване на опасността от горски пожари. Такива вече бушувар във Франция, Гърция, Испания и Португалия и доведоха до унищожаването на десетки хиляди гори.

Според анализа на експертите опасенията за негативните последици от сушата обхващат 46% от ериториите на ЕС, като към момента има пряка заплаха за 11% от териториите на блока заради недостиг на почвена влага. ЕК предупреди , че се очаква по-слаба реколта в страни като Франция, Румъния, Испания Португалия, Италия, Германия, Полша, Унгария, Словения и Хърватия.

Анализаторите на ЕС очакват рекордна реколта от слънчоглед през тази година заради увеличаване на обработваемите площи, информира ukrAgroConsult. Причина за нарастващия интерес на фермерите към тази маслодайна култури са увеличаващите се цени на международните пазари. Освен това през тази година се очакват по-слаби добиви от зърно заради засушаването, което ще се отрази на средните добиви. Според прогнозите ЕС може да предложи на международните пазари около 8 млн. Тона зърно, като се очаква намаляване на потреблението за производство на биоетанол и за фуражи.

На фона на продължаващата кампания по прибиране на пшеницата и ечемика в Европа, анализаторите на Strategie Grains намалиха оценките си за зърнената реколта в страните членки на ЕС, информира „Зерно Онлайн“. Една от причините за това е продължаващото засушаване в регионите, където се отглежда преимуществено царевица.

Според последните им прогнози реколтата от пшеница в ЕС през настоящата стопанска година може да достигне до 123,3 млн. тона, което е с 1 млн. тона под предходната оценка. През миналата година европейските фермери събраха 129,9 млн. тона. Оценката за реколтата от ечемик е намалена с 0,9 млн. тона до 49,6 млн. тона. През 2021/22 година бяха събрани общо 51,9 млн. тона ечемик. Относно реколтата от царевица очакванията на анализаторите са за реколта от 65,4 млн. тона. Това е по-малко както от предходната оценка от 66,8 млн. тона така и от предходната реколта от 69,7 млн. тона. Според отчета им дефицитът на почвена влага и засушаването се явяват пречка за развитие на посевите.

Въз основа на голямата конкурентноспособност на европейската пшеница и добрите данни за търговията в първите седмици на новата маркетингова година експортният потенциал на ЕС е оставен на нивото от 30,4 млн. тона.

Според Strategie Grains морските доставки могат да достигнат дял между 30 и 50% от общия, като е възможно оценките да бъдат преразгледани на фона на преговорите за отваряне на коридори за износ на украинска пшеница. Износът на руска пшеница се прогнозира на ниво близко до 40 млн. тона, като ако реколтата в страната надмине 89 млн. тона, може да се очаква, че руският експортен потенциал може да се повиши с още около 5 млн. тона.

Според оценките на експертите от ЕК новата реколта от мека пшеница в страните членки на ЕС ще бъде с 5,3 млн. тона по-слаба в сравнение с прогнозите им от преди месец и ще достигне до 125 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Подобна реколта би била под нивото на добивите през току що отминалата стопанска година от 130,1 млн. тона.

С 0,4 млн. тона е намалена и прогнозата за вътрешното потребление, което се очаква да достигне до 92,9 млн. тона спрямо 94,7 млн. тона в предходната година. Експортният потенциал на блока се очаква да достигне до 38 млн. тона а крайните запаси се очаква да се свият с 4 млн. тона до 13 млн. тона.

Експертите са намалили незначително и оценката си за новата реколта от царевица с 0,8 млн. тона до 71,7 млн. тона, което е с един милион тона под миналогодишната реколта. За ечемика редукцията в прогнозата е със 100 хил. тона до 52,2 млн. тона. Потреблението на царевица се очаква да достигне до 82,4 млн. тона. Прогнозира се страните членкина ЕК да внесат около 15 млн. тона царевица, а крайните запаси да намалеят леко до 20,9 млн. тона.

ЕК е повишила своята прогноза за новата реколта от рапицав страните членки на блока до 18,1 млн. тона спрямо 17,9 млн. тона в предходната си прогноза, информира „Зерно Онлайн“.Според анализатори увеличението на добивите се дължи на повишеното търсене на рапични масла за нуждите на хранителната индустрия и на производство на биодизел, който в условията на високи цени на горивата може да се превърне в алтернатива и дори в основен източник на енергийна независимост.
Друга причина за увеличението е усещащият се в ЕС недостиг на растителни масла заради войната в Украйна. Експертите на ЕК повишиха и оценката си за вноса на слънчогледови масла до 2 млн. тона.

Украйна е потърсила съдействие от САЩ, Канада, Великобритания и ЕС за предоставяне на приспособления за съхраняване на зърно на открито, съобщава „Зерно Онлайн“, позовавайки се на изявление на заместник министъра на земеделието на страната Маркиян Дмитрасевич. Причината з искането съдействие е бавния ход на експорта на украинско зърно. По думите му първите подобни съоражения вече пътуват към Украйна и ще позволят на фермерите да съхраняват временно зърно на полето.

Отчитайки бавните темпове на експорт на зърно заради блокираните пристанища той е на мнение, че до края на годината дефицитът от мощности за съхранение на зърно може да достигне до 10-15 млн. тона. Това зърно може да се съхранява в конструкции от полиетилен наподобяващи ръкави, които могат да събират до 200 хил. тона зърно. Според последните прогнози през новата стопанска година Украйна може да събере общо 60 млн. тона зърно и маслодайни култури.

Според анализаторите на UkrAgroconsult през новата стопанска година страната ни може да прибере рекордни количества слънчоглед. Темповете на сеитба през тази година значително надвишават миналогодишните. Въпреки неравномерните запаси от влага в почвата, очакванията са по-оптимистични в сравнение с предходния месец, което дава надежди за по-високи средни добиви. Това дава възможност да се прогнозира втора по значимост реколта за последните пет години.

През отминаващата вече стопанска година се запазва тенденцията за намаляване на износа на слънчоглед за сметка на увеличаване на количествата за преработка на износа на масла на фона на недостига им на пазара на ЕС. Анализаторите отбелязват също високи нива на импорт на слънчоглед у нас в средата на сезона, когато по принцип се усеща дефицит на суровина.

Експертите на Strategie Grains отново намалиха своята прогноза за реколтата от пшеница в ЕС, информира „Зерно Онлайн“. В последния си отчет те прогнозират, че новата реколта ще е с 1,8 млн. по малко в сравнение с последната им прогноза и ще достигне до 124,4 млн. тона. Ако се сбъдне подобна прогноза, ще означава, че новата реколта ще е с 6,1 млн. тона под реколтата от тази година. Незначително с 200 хил. тона е намалена оценката за реколтата от твърди сортове пшеница до 7,4 млн. тона.

От Strategie Grains отбелязват, че през май климатичните условия в големи части на Европа са се характеризирали със засушаване с най-голям изразен дефицит на влага в почвата във Франция, Испания и Италия. Условията за развитие на посевите с пшеница и ечемик са били затруднени допълнително и от по-високите температури спрямо средните за сезона. Прогнозната оценка за реколтата от ечемик е намалена с с 1,4 млн. тона до 50,3 млн. тона.

Заради благоприятните условия за развитие на посевите с царевица, оценката за новата реколта е повишена със 100 хил. тона до 66,8 млн. тона. За сравнение през отминаващата вече стопанска година са били събрани 69,5 млн. тона. В доклада си експертите на Strategie Grains отбелязват, че за да се поддържа високият добивен потенциал на посевите в страните от Централна и Източна Европа са необходими още валежи