Тагове

В Украйна очакват новата реколта от пшеница да е най-слабата за последната декада

Заради неблагоприятните климатични условия в Русия и Украйна на които се пада над 1.3 от глобалния експорт на пшеница, цените и на международните пазари продължават да се повишават, пише UkrAgroConsult, позовавайки се на Blomberg.

Нетипичните за сезона измръзвания са довели до унищожаване на стотици хектари с пшеница и тъй като остават само няколко седмици, шансовете за възстановяване на посевите намаляват драстично.

Експертите отбелязват, че след като последната добра руска реколта и стабилния украински износ доведоха до спад в цените, негативните климатични условия отново са довели до колебания на пазарите.

Цената на фючърсите на пшеницата за месец може да отбележи ръст от 14 процентни пункта, което би било най-голямото поскъпване от началото на войната в Украйна.

По данни на Украинската зърнена асоциация, в страната се очаква новата реколта от пшеница да достигне до 19,1 млн. тона , което се явява най-ниското ниво за последното десетилетие.. Метеорологичните служби на страната очакват увеличаване на валежите в .

Междувременно Русия обяви извънредна ситуация заради унищожените стотици хектари площи, пострадал и от измръзвания. През май анализаторите намалиха прогнозите си за руската реколта с над 10%.

Опитите на Русия да регулира експорта си ще качи цените на зърното

Опитите на Русия да регулира износа си на основните зърнени култури до 24 млн. тона за да намали инфлацията в страната ще доведе до увеличаване на цените на зърното на международните пазари, пише специализирания портал agrarheute.com. Предвидено е квотния механизъм за експорт на зърно да действа от 15 февруари до 30 юни 2024 година. През тази година руските фермери са прибрали третата по значимост най-добра зърнена реколта в историята, а страната изнася рекордни количества пшеница. Според прогнозите на американското министерство на земеделието експортният потенциал на страната до края на текущата стопанска година може да достигне до около 50 млн. тона, с което ще надмине миналогодишния рекорд от 47,4 млн. тона.

В съобщение на „Интерфакс“ се казва , че въвеждането на квоти за износ на руско зърно е част от мерките целящи да защитят вътрешния пазар и да повиши предлагането на продукция в страната. Освен пшеницата в квотния механизъм ще влязат още царевица и ечемик, като той няма да въжи за страните от евроазиатското икономическо пространство.

Освен това се предлага да се заобиколи влизащата о днес забрана за износ на твърда пшеница, чийто краен срок е фиксиран на 31 май 2024 година с въвеждане на безмитна квота за износ на 160 хил. тона.

Според експерти въвеждането на забрана за износ на твърда пшеница няма да окаже влияние на цените на пазара заради това, че се използва основно като суровина за тесто и основните пазари на руска твърда пшеница са Турция и Италия/

В информацията се припомня, че цените на пшеницата през ноември на глобалните пазари достигнаха най-ниското си ниво от почти три години насам.

Турция увеличи квотата си за инос на домати за Русия от 350 на 500 хил. тона информира БТА. Президентът на Асоциацията на егейските производители на плодове и зеленчуци Хайреттин Учак посочи, че увеличението на квотата е било договорено в телефонен разговор между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и руския му колега Владимир Путин.

„Увеличението на квотата е навременно и дойде като допинг за сектора, за което сме много доволни. До неотдавна Руската федерация беше на първо място в списъка на Турция за износ на домати, но през последните години, поради проблема с квотите, изостана на 5-то място. С увеличението на квотата очакваме нашият износ на домати за Русия да се върне към предишните благодатни дни. Това решение ще ни позволи да постигнем нашата цел от 500 милиона долара износ на домати за 2023 г.”, заяви Хайреттин Учак.

По данни на статистиката в периода януари-юни на 2022 г. Турция е изнесла домати за 247 млн. долара. През първата половина на тази година износът се е увеличил с 32 процента и е достигнал 326 млн. долара. В Румъния са изнесени най-големи количества домати – на стойност 61 млн. долара. Следват Украйна – с 51 млн. долара, Полша – 38,6 млн. долара, Германия – 35,5 млн. долара и Русия – 29,5 млн. долара.

Русия се е съгласила за удължаване на зърнените коридори в Черно море за още 60 дни, съобщава авторитетното издание Politico. В информацията се припомня че сключената с посредничеството на ООН и Турция през юли сделка беше продължена за срок от 120 дни през ноември миналата година за 120 дни. На фона на военните действия в Украйна, до момента през черноморските коридори са били транспортирани около 24 млн. тона украинска аграрна продукция.

Русия „не възразява срещу следващото удължаване на „Черноморската инициатива“ след изтичането на втория срок на 18 март, но само за 60 дни“, каза заместник-министърът на външните работи Сергей Вершинин в изявление, публикувано от руската мисия в Женева след разговори с представители на ООН.

ин от най-големите вносители на зърно Египет продължава да купува пшеница от Русия, като за последно е закупил партида от 63 хил. тона, информира БТА, позовавайки се на местното издание „Ал Ахрам“. .

По данни на руското посолство в Кайро през втората половина на 2022 година Русия е най-големият доставчик за Египет, който от своя страна е вторият най-голям купувач на руско зърно. Преди руската инвазия в Украйна, двете страни задоволяваха до 80% от потреблението на пшеница в Египет. Вносът от Украйна обаче е паднал с малко над седемдесет процента през 2022 година, достигайки 918 000 тона, информира изданието „Аш Шарк бизнес“. За сравнение вносът от Русия е намалял с около един процент, достигайки 5,7 милиона тона.

При потребление от 18 млн. тона годишният внос на зърно от Египет се измерва на близо 12 млн. тона. Правителството се стреми да насърчи местното производство, като увеличи с 42 процента изкупната цена за новия сезон, който започва в началото на април.

У нас са регистрирани сделки за купуване на пшеница на цена от 730 лева за тон

Цените на зърното на международните пазари отново тръгнаха надолу след като Русия официално обяви, че се връща в зърнената сделка, информира „Зерно Онлайн“. В сряда цената на пшеницата в Чикаго падна до 310,85 долара за тон, в Канзас до 345,48 долара за тон, а в Минеаполис до 348,78 долара за тон. Търговията с царевица последва тази при пшеницата като допълнителен натиск върху цените оказаха и опасенията за намаляване на американския експорт, докато заради очаквано увеличение на търсенето на маслодайни масла соята увеличи своята цена.

Пшеницата в Европа поевтиня с 16,50 евро до 341,25 евро за тон, а мартенските фючърси се сринаха до 336,50 евро за тон.

У нас през тази седмица продължава търсенето на пшеница, като на Софийска стокова борса са били сключени сделки на цена от 730 лева за тон. Пшеница за изхранване на животните продължава да се търси на цена от 615 лева за тон. Регистрирани са заявки за купуване на слънчоглед на 1 000 лева за тон.

Русия се връща в зърнената сделка, след като само преди дни в събота обяви, че излиза от нея , съобщава UkrAgroConsult позовавайки се на проправителствени руски медии. От ООН излязоха с позиция, че излизането на Русия от сделката не означава, че тя ще бъде прекратена и инспекторите и ще продължат да инспектират украинските кораби изнасящи зърно.

. Междувременно украинските кораби продължиха да изнасят зърно през черноморския коридор. В информацията се уточнява , че съдове с украинско зърно не са излизали в Черно море единствено на 31 октомври и днес на 2 октомври.

Преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на Турция, провели се вчера в Анкара са дали резултат, като е била постигната договорка за частично разминирване на пристанищата в Черно море. Това съобщава „Зерно Онлайн“, позовавайки се на Rhe Wallstreet Journal. По-рано за известен напредък в преговорите съобщи в интервю за испанското издание „Ел Паис“ и украинския външен министър Дмитрий Кулеба. Дипломатически източник от руска страна също е потвърдил че има надежди за постигане на консенсус. Според него по време на преговорите са натежали опасенията свързани със санкциите от логистично и застрахователно естество, които затрудняват руския експорт на аграрна продукция.

В хода на преговорите турският военен министър Хулуз Акар заяви че в Истамбул предстои да бъде създаден общ координационен център, а през следващата седмица предстои нова среща между военните делегации на Русия и Украйна. Според постигнатото споразумение танкери натоварени със зърно ще могат да бъдат изнасяни от три пристанища като са съпроводени от украински военни кораби. Отбелязва се, че турски военни ще проверяват корабите в украинските пристанища. Очаква се окончателното споразумение да бъде подписано през следващите дни след уточняване на съответните технически подробности.

Украйна и Русия се приближиха към постигане на споразумение за разблокиране на черноморските пристанища за търговия със зърно информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на изявление на външния министър на Украйна Дмитрий Кулеба. По думите му остава да се уточнят въпросите свързани с безопасността от руска страна, и ако това стане, скоро може да бъде възобновен износът на зърно.

„Ние сме готови да изнасяме зърно и се намираме в една лодка сонези, които отчаяно се нуждаят от него“, каза в интервю за испанския „Ел Паис“ Кулеба. Както е известно заради войната над 20 млн. тона зърно са блокирани в Украйна, което предизвиква огромни опасения от продоволствени кризи в развиващите се страни, а Киев вече пресметна, че ако ситуацията не се подобри, до кря на годината страната може да има близо 60 млн. . тона зърно, което да не може да изнася.

Русия се опитва да пробута на Египет заграбено от Украйна зърно, съобщава UkrAgroConsult. Кораб натоварен с 27 хил. тона украинско зърно първоначално е тръгнал от Крим за Египет, но след отказ се е пренасочил към Ливан и Сирия, се казва в информацията. След като до 27 април морският съд наречен „Матрос Позинич“ е бил на стоянка в Керченския пролив се отправил към пристанището на Севастопол, , а на 30 април се отправил към египетското пристанище Александрия. Информацията за износа на 27 тона зърно е била потвърдена от украинското министерство на външните работи, като се отбелязва, че намесата на украински дипломати е попречила за доставянето на зърното на Египет.

„Представители на министерството ни са се свързали с властите на Ливан и Сирия за да арестуват товарния кораб, ако навлезе в техни пристанища“, заяви представителят на украинското външно министерство Олег Николенко. По последни данни към 4 май съдът с крaденото зърно е бил на път към пристанището на Бейрут.

Според украинското министерство на земеделието Русия е задигнала стотици тонове украинско зърно от складовете на окупираните територии. Окупаторите са поставили ултиматум на местните фермери че ще им разрешат да сеят царевица и слънчоглед, само ако получат 70% от бъдещата реколта.

Руската армия продължава да ограбва земеделски стопанства в окупираните украински територии, съобщава UkrAgroConsult. Според информациите се засилват грабежите в земеделски стопанства около град Мелитопол, от които са задигани храни и селскостопанска техника. В началото на седмицата украински власти са регистрирали колони с транспортни средства със замаскирани номера, превозващи селскостопанска техника и зърно от Крим.

„Местни депутати-мародери от Красноярския край на Русия са решили да извършат експроприяция на зърно , плодове и зеленчуци от Херсонска област заради недостиг на краставици и други зеленчуци вследствие на наложените международни санкции“ се казва в съобщението. Според украинския омбудсман Людмила Денисова, наследниците на виновниците за украинския голодомор от 30-те години на миналия век сега се опитват отново да провеждат геноцид над украинското население чрез грабежи, определящи ги като изземване на излишни количества земеделска продукция. По думите и подобни действия са в нарушение на Женевската конвенция от 1949 година за защита на мирното население по време на война.

Чуждите доставчици на земеделска техника, семена и препарати за растителна защита остават на руския пазар, информира „Зерно Онлайн“ , позовавайки се на изказване на шефа на департамента по растениевъдство в руското аграрно министерство Роман Некрасов. „Ситуацията много ни притесняваше, но до момента никой от чуждите компании доставчици на земеделска техника, семена и препарати няма намерение да напуска нашия пазар“, заяви той. Според него фермерите в страната са готови за предстоящата кампания, като значителна час от необходимите им ресурси са внесени още преди началото на войната. Ако климатичните условия се запазят на оптимално ниво, то по думите му Русия ще успее да осигури нужната аграрна продукция както за вътрешното потребление, така и за експорт, като страната оставала надежден партньор на международните пазари въпреки санкциите.

Руските войски най-вероятно са бомбардирали силози за зърно в източната част на Украйна, информира „Дневник“ позовавайки се на „Ройтерс“. Подобни твърдения основани на сателитни снимки на разрушени обекти е изказал неназован американски служител.
.
Двете черно-бели разсекретени изображения показвали дълги правоъгълни сгради в Източна Украйна, първо непокътнати през януари, а след това – с повредени покриви с „кратери от удар“ през март. Според него разполагат с информация, че руските сили са повредили поне 6 склада за зърно в Източна Украйна.

По време на заседание на Съвета за сигурност на ООН в началото на тази седмица заместник държавният секретар на САЩ Уенди Шърман заяви, че има данни за това, че руски ракети са ударили най-малко три цивилни кораба, превозващи стоки от черноморски пристанища в това число и един кораб нает от агробизнес компания. Шърман потвърди, че информации за това, че руските войски се насочват към зърнени силози е получена и от украинска страна. „Не е чудно, че много спедитори сега се колебаят да изпратят кораби в Черно море, дори до руски пристанища, предвид опасността, която представляват руските сили“, коментира Шърман.

В сложната ситуация на санкции, руският аграрен сектор изпитва остра нужда от липсата на средства, информира „Зерно Онлайн. Ситуацията според Руския съюз на зърнопроизводителите изглежда неспасяема, въпреки че правителството задели допълнителни 25 млрд. рубли за кредитиране на сектора.

„Кредити с лихва от 5% са ни нужни подобно на въздуха. но тези 25 млрд. рубли са само капка в морето. Разчетът на средствата е бил при ключова ставка лихвения процент от от 9%. При ставка от 20%, средствата нараснаха на 60 млрд. рубли. И това е по старите цени, които вече не съществуват. Кредити под 30% лихва в момента са безумни, но и те в момента са недостъпни за нас“, заяви пред журналисти президентът на РЗС Аркадий Злочевски.

Основният проблем според него се състои в липсата на достъп до финансиране и това, че всички са преминали към 100% предплата без никакво разсрочено плащане, въпреки че има сегмрнти, при които като например препаратите за растителна защита, в продължение на години доставката им се е извършвал при условията на разсрочено плащане. И там по думите му става дума за милиарди рубли а това диктува търсене на средства за посевната кампания, като търсенето им е увеличава в геометрична прогресия. „Ето защо фермерите са принудени да се отказват от тези ресурси от които нямат резерви“, отбеляза още Злочевски. Той отбелязва, че това не означава дефицит на пазара, защото до началото на кризата с Украйна са били натрупани достатъчно резерв от продоволствени ресурси, но все пак се касае до различни сегменти- на едри, средни и дребни стопанства.

Именно последните, които имат дял от 26% в общото производство на зърно в страната обаче са натрупали най-малки резерви. „Имаме масови случаи на отказ за изпълнение на вече договорени сделки за семена. Ако някой е предплатил например дадена доставка на 30% по стари цени, вече няма никакъв шанс за нейното реализиране:, даде пример експертът. Причината е , че цените са се увеличили двойно и предплатата се оказва не 30 а 15%.

Единственият ресурс с който фермерите не изпитват проблеми били горивата, докато всичко останало не само е поскъпнало но дори вече е дефицитно. Утехата за руските фермери според него е, че заради много добрите климатични условия загубите за посевите след края на зимата се оценяват само на 3-4%.

Цените на фуражите в Русия могат да нараснат с между 20 и 30% , информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на браншовия съюз на производителите на фуражи. Освен това оттам очакват дефицит на някои ключови добавки в храните за животните.

„Очакваме повторение на ситуацията от есента на 2021 година когато фуражите на вътрешния пазар рязко поскъпнаха“, заяви по време на специализиранна конференция председателят на организацията Дмитрий Грачев. Тогава месечните загуби от така наречената криза с аминокиселините за фермерите надминаха 10 млрд. рубли. В началото на март например се появиха съобщения, че цената на соевия шот се е увеличила с 1/4.

Цените на слънчогледа и слънчогледовите масла в Русия продължават да вървят нагоре заради скъпия нефт, информира „Зерно Онлайн“. Средната продажна цена на слънчогледовото масло в Русия се е увеличила с 23 600 рубли до 110 500 рубли за тон. Цените на FoB за април достигнаха до 1 905 долара за тон

Продажната цена на слънчогледа за седмица се е увеличила със 7 780 рубли за тон до 49 780 рубли за тон. По думите на вицепрезидента на Руския зърнен съюз Александер Корбут действително се наблюдава увеличение в експортните цени. „Глобалните цени на слънчогледовото масло в голяма степен зависят от цените на енергоресурсите, тъй като след преработка те се използват като биогорива“, добави Корбут. Според него експортните цени на руското слънчогледово масло се доближават до 2 290 долара за тон. По данни на Института за конюктура на аграрния пазар (ИКАР производствената продажбена цена на руските маслодайни масла в момента достига до 1 900 долара за тон. Цените на слънчогледовото олио обаче не са от голямо значение за вътрешното потребление, тъй като средната месечна консумация на олио на глава от населението е 1 литър.

За да запази стабилността на вътрешния пазар, през миналата седмица руското министерство на земеделието реши да бъдат въведени квоти за износ на слънчоглед и слънчогледови масла, като според аграрния министър на РФ Дмитрий Патрушев от 15 април квотата за експорт на слънчоглед и масла може да достигне до 1,5 млн. тона, а на слънчогледов шрот до 700 хил. тона. Предполага се че квотите ще продължат да действат до началото на септември. Освен това руските власти повишиха митата за износ на слънчоглед до 70%.

Едни от най-големите компании- търговци на зърно и семена като Cargill, Bayer и Archer Daniels Midland остават на руския пазар въпреки натискът да се оттеглят от него след началото на войната в Украйна. Това пише investor.bg позовавайки се на WSJ. Основният им мотив за това са „хуманитарни съображения свързани с наличието на храна и семена“. Както е известно редица компании от почти всички браншове се оттеглиха масово от Русия след началото на конфликта с Украйна.

Междувременно групи от активисти в сферата на земеделието както и служители на няои компании призоваха от ръководителите на големите компании да се оттеглят от руски пазар. През миналата седмица и украинския президент Володимир Зеленски призова за по-голям натиск върху Русия за оттеглянето на всички западни компании.

Подобни причини от хуманно естество за оставането на някои оперативни дейности посочиха и компании от сферата на потребителските услуги и фармацфтичната индустрия.

Оставането на големите земеделски компании да оперират на руския пазар може да има много по-сериозни последици за хранителната индустрия, тъй като конфликтът сблъска две от най-големите страни производителки на зърно, преобръщайки регион с все по-нарастваща роля в изхранването на все по-нарастващото и по-заможно население на света.

Според мнението на анализатори спирането на руския износ на суровини за хранителната индустрия като пшеница, може да доведе до глобален недостиг на храни.

Военният конфликт в Украйна предизвика ефекта на доминото, довеждайки до срив на всевъзможни пазари. Дали обаче и пазарът на вино ще се нареди сред тях? Въведените от редица страни в света безпрецедентни санкции срещу Русия, отслабването на рублата и затварянето на редица пазари накараха руските търговци да се обърнат или към местни винопроизводители, или да търсят алтернативни страни за доставки на вино като Грузия, Азербейджан и Армения пише специализираният портал wine-business-international.com.

Вината също са сред стоките за които някои държави въведоха ограничения за износа им за руския пазар. Така например на 14 март САЩ обяви ембарго за износа на американски вина и спиртни напитки в Русия. ЕС също ограничи експорта, но до момента той беше ограничен само до луксозния сегмент и напитки с цени от 300 евро нагоре.

В същото време руските купувачи се опасяват, че руското правителство може да отмъсти, като забрани вноса на европейски вина, по подобен начин на забраната, която наложи на европейски храни през 2014 г.

През 2020 г. вносните вина са представлявали 32% от вътрешните продажби в Русия, а повече от 56% от този дял идват от страни от ЕС.. Подобно на много сектори и във винената индустрия редица компании обявиха спиране на сътрудничеството си с Русия. Така например компанията за луксозни стоки, LVMH, обяви намерението си да затвори своите около 120 магазина в Русия. Diageo, Pernod Ricard и Eddington спряха продажбите. Калифорнийският винен институт и Германският институт за вино спряха маркетинговите си кампании ,а Vinitaly Roadshow Russia, което беше планирано за 3 март бе отменено.

Сред факторите, които ще определят пазара на вино в Русия през следващите седмици ще е продължаващото обезценяване на рублата и растящите лихвени проценти. През последния месец обменният курс на рублата към долара, определен от Централната банка, падна от 73 рубли до 116 рубли за долар. За първи път от 90-те години рублата по същество престана да бъде свободно конвертируема валута. Продажбата на пари в брой на частни лица е забранена, докато банките са въвели принудителна комисионна от 12% върху валутния курс.

Вносителите на вино са сключили сделки за продажба на цена от 73 рубли за долар, но трябва да купуват нови пратки на цена от 108. Компаниите, които нямат достатъчно финансови ресурси, за да компенсират разликата, рискуват да спрат бизнеса си.

Централната банка повиши основната си лихва от 9,5% на 20% и банките повишават лихвите си по кредитите. Всичко това създава опасност от касова разлика. С падането на търсенето, срива на националната валута и скъпите заеми, компаниите са изправени пред повишени рискове.

Най-засегнатите от новите всеобхватни санкции сфери в руското земеделие са производството на семена и земеделската техника, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на Дмитрий Рилко, директор на Института по конюктура на аграрните пазари (ИКАР). Според него голяма част от вносната селскостопанска техника трудно би могла да бъде заместена в близко време. „Разбира се има руска селскостопанска техника, но в повечето случаи не е със същото качество, а нерядко в окомплектоването и се използват вносни компоненти“, заяви Рилко.

Подобна е ситуацията и в семепроизводството при определени култури, като ще са необходими години за да се преодолее зависимостта от вноса. Освен това и при него не може да се направи ясно разграничение за това, къде минава границата между руското и вносно семепроизводство. „Ние трябва да работим регулярно за създаване на чисти линии и това се прави от семепроизводителите в цял свят“, добави още той. Рилко даде пример с това, че руската селекция разполага с отлични сортове твърда и пролетна пшеница. Той изрази надежда, че цените на руската вносна продукция ще се увеличат.

Според земеделския министър на РФ Дмитрий Патрушев, страната отдавна успява да задоволи вътрешното си потребление на основни храни като зърно, месо, захар,риба, растителни масла. Според него руските фермери знаят какво е да се работи в подобна ситуация, сравнявайки я с ковид пандемията. Патрушев не изключи известни рискове за инфлацията от покачващите се цени, но по думите му се правело всичко възможно за да се минимизирата.

Русия въведе ограничения за износа на зърно за страните от Евразийския съюз, информира BBC. За да осигури вътрешното продоволствие, страната ограничава до 31 август износа на пшеница, царевица, ечемик и ръж за влизащите в икономическия съюз страни, които освен Русия са Беларус , Армения Казахстан и Киргизтан. Освен това до края на лятото на 2022 година се забранява и износа на захар за трети страни, като за страните от Евразийския съюз могат да се направят и някои изключения.

Освен зърнени култури с постановление на Владимир Путин се забранява и износа на селскостопанска техника до края на 2022 година, информира The Dairy News. Извън забраната за износ както на селскостопанска техника, така и на редица други транспортни средства остават страните от Евразийския съюз, Южна Усетия и Абхазия.

Междувременно от американската компания производител на земеделска техника John Deere съобщиха цитирани от Bloomberg , че са преустановени доставките на земеделска техника в Русия и Беларус.„Преди две седмици преустановихме доставките на селскостопанска техника първо за Русия, а след това и за Беларус, като продължаваме внимателно да следим за ситуацията като съблюдаваме всички американски и европейски санкции“, заяви Дженифър Хартман. Компанията разполага със завод за производството на сеитбена и почвообработваща техника и склад за части в Домодедово. Заради усложнената обстановка от Русия се оттегли и производителят на техника за дървообработващата индустрия Caterpillar. Тя разполага със завод в Ленинградска областт и с търговско представителство в Москва. На фона на западните санкции срещу Русия над 100 компании и услуги вече са се оттеглили от руския пазар.

Както е известно западният свят реагира на руското нахлуване в Украйна с налагане на безпрецедентни санкции, които засягат за сега сфери като финанси, транспорт и енергийни доставки. Санкциите обаче при всички случаи ще засегнат и някои от най-големите производители на земеделска техника, част от които разполагат и с производствени мощности в някоя от двете страни.

Колегите от agrarheute.com се допитаха до някои от тези производители за тяхната реакция спрямо конфликта. Така например от Claas продължават да използват всички възможности за да доставят най-необходимите части и машини за руския пазар. „Проверяваме как за напред ще се извършват доставките и ще се правят плащанията за да имаме възможност да предложим на земеделските производители в Русия нужните им машини в навечерието на новата кампания“, заявиха от компанията. Оттам не искат да спекулират с това какво ще е по-нататъчното развитие и икономическите ефекти от войната.

От Claas разполагат с представителство за пласмент на техника в в Киев както и с производствени мощности в руския град Краснодар, където годишно се произвеждат над 1 000 комбайна и се сглобяват трактори от големите серии Axion и Xerion. Компанията има и търговско представителство в Москва. Делът на оборотите на компанията в двете страни от целия и оборот е едноцифрен. Според говорител на компанията машините предназначени за руския пазар трудно и само в ограничени количества могат да се предлагат в други страни заради въведените ограничения за изхвърляните вредни емисии.

От друг голям производител на земеделска техника John Deere заявиха, че ще съобразят дейността си с въведените международни санкции. От компанията оценяват всеки ден възможните икономически последици от конфликта. „В настоящия момент се опитваме да окажем активна подкрепа на нашите служители, партньори и клиенти“, заяви говорител на компанията. За момента всички доставки от страна на John Deere са преустановени докато не се разбере дали определени машинни елементи и технологии не попадат под санкции. Оповестените до момента санкции не съдържат информация касаеща производителите на земеделска техника. Нужна е обаче яснота дали някои строителни елементи и електрониката не попадат в списъка с ограничения. Другото което затруднява производителите са ограничените възможности за извършване на разплащания. Както е известно след началото на войната от Русия се изтеглиха някои от най-големите компании за разплащания а редица банки бяха изключени от международната SWIFT система. Ето защо окончателна оценка на последиците към момента е невъзможна.

От Krone също тепърва ще оценяват последиците от войната в Украйна. Компанията работи в сътрудничество с трима украински партньори, за които работят около 120 служители. През миналата година оборотът на компанията в Украйна е достигнал до около 8 млн. евро. „Към момента не можем да направим актуална оценка на евентуалните последици от войната. За момента всякакви прогнози са несериозни“, потвърди и говорителка на компанията.

Заради логистични проблеми руското министерство на търговията е препоръчало на местните производители на торове преустановяване на износа, информира „дневник“. „Имаме ситуация, при която поради саботаж на доставки от редица чуждестранни логистични компании, фермерите в Европа и други страни не могат да получат договорените количества торове“, се казва в съобщението.

Заради затваряне както на канадски американски пристанища, така и на портове в Великобритания и Белгия , европейските терминали в Антверпен и Ротердам отказаха да обработват руски плавателни съдове. Най-големите компании, специализирани в морския транспорт, като Maersk, MSC, CMA CGM, Hapag-Lloyd и други, също отказаха да работят с руски товари.
До 31 май е в сила въведено през ноември силно ограничение на Москва за износ на азотни торове, а до 2 април – на амониева селитра. В същото време санкциите срещу Беларус блокираха закупуването на калиеви торове от Беларускалий.

Според данните на Руската асоциация на производителите на торове през 2021 г. Русия е произвела 58.6 милиона тона (22% от световното производство) торове и е изнесла 37.6 милиона тона (64% от общия обем) с приходи от 12.5 милиарда долара.

В края на ноември 2021 г. цената на амоняка (суровина за азотни торове) се повиши до 998.5 долара за 1 тон, а в САЩ до 990 долара за 1 тон, следва от данните на Refinitiv. Преди това максималното ценово ниво беше фиксирано през 2012 г. – 730 долара за 1 тон в Европа и 720 долара за 1 тон в САЩ.

След руското нападение срещу Украйна цените на газа за април надхвърлиха 2000 долара за хиляда куб. м. При тези условия е възможно цените на всички основни видове торове да се удвоят през следващите два месеца“, прогнозира анализатор за московския в.“Ведомости“.

Цената на петрол сорт бренд, добиван в Северно море наближи границата от 140 долара за барел, информира БНР позовавайки се на „Франс прес“. Подобно ниво е близо до абсолютния рекорд от 147,5 долара. От началото на военните действия петролът сорт бренд поскъпна с над 30%. Междувременно Япония, за която Русия е петият по големина доставчик на горива обсъжда със САЩ и ЕС евентуална забрана на вноса на руски петрол.

Последните дни промениха не само света из основи, но и мирогледа на фермерите, защото няма по-голяма несигурност от война по време на сеитба. Вместо да мислят за добиви и реколти, земеделските производители трябва да мислят повече за това, дали ще оцелеят за да засеят. И това вследствие на един дълго прогнозиран конфликт между две от най-големите страни производители и износители на земеделски култури каквито са Украйна и Русия. Кънтежа на трусовете от него се усетих още в самото начало на абсолютно всички финансови пазари, включително и на този на зърно. Макар че в последните месеци пшеницата бавно да вървеше нагоре, едва ли някой си спомня за цени от порядъка на 350 евро. Тези кънтежи едва ли ще спрат скоро, защото освен с войната, на повечето фермери ще им е съдено ако оцелеят да се справят с непосилно високи цени на горива и торове, с липсата на финансови ресурси за да засеят. Оттам при дефицит на такива  по веригата ще се увеличи суровинната несигурност и ще се появи дефицит на хранителни стоки.

Заради безпрецедентната блокада наложена на Русия и военните действия в Украйна, търговията с двете страни практически е невъзможна. Украйна вече затвори своите пристанища, а Русия освен във въздушна блокада , скоро може да се озове и в морска. Турция затвори вече проливите за руски кораби с изключение на такива базирани в черно море, но под дулата на танковете и летящите ракети, всякаква търговия е е абсурдна. Дори непрекъснато нуждаещият се от зърно Египет отмени поредният търг в началото на седмицата. Войната доведе до масови опашки на руснаци пред банкоматите, и невиждана ситуация с цените по магазините, които буквално ежедневно се повишават. Тя поставя пред неяснота не само украинските фермери, мнозина от които едва ли ще си набавят нужните им семена иторове за старт на каквато и да е посевна кампания, но и техните руски колеги, които са в търсене на лтернативи на вносните до момента семена и торове.

В екстремната обстановка Румъния се превърна в пристан за краткосрочни решения за онези страни, изпитващи недостиг на зърно, защото само от началото на конфликт оттам са изнесени между 400 и 500 хил. тона пшеница и и до 300 хил. тона царевица. Ако конфликтът в Украйна се задълбочи още каквито са предвижданията  , не е изключено всички страни в региона включително и България да забранят временно износа на зърно. Прогнозите са, че Русия може въобще да не предложи зърно на световните пазари заради наложените санкции, а и заради преориентацията към Китай, сделките с които се извършват в рубли и йоани. Допълнителна причина за това ще е и изключването на редица руски банки от системата SWIFT, което би направило сделки с останалия свят ако не почти невъзможни, то поне доста неизгодни.

Най-потърпевши в икономическо отношение от конфликта и финансовите санкции срещу Русия ще се окажат някои от най-бедните страни в Африка и Близкия Изток, които са силно зависими от вноса на зърно тъкмо от Черноморието като Египет, Ливан и Йемен. Според експерти в много от тях хлябът може да се превърне в луксозна стока.

Не бива да се забравя че освен износител на хранителни вещества за агрокултурите, Русия се явява и стратегически износител на газ, от който както знаем Европа още е силно зависима. Той обаче е в основата на производството на минерални торове. От една от най-големите компании производители на торове, норвежката компания Yara International заявиха, цитирани от „Ройтерс“, че 25% от хранителните вещества като азот, потаж и фосфати идват от Русия. Освен това друга страна, която от Украйна беше обявена за съучастничка в руската агресия, предвид на това, че част от ракетните удари идваха от нейна територия-Беларус е един от най-големите износители на калий в света.

„Тъй като геополитическите условия са разбалансирани, най-големите източници на суровини за европейското производство на храни са обект на ограничения и няма краткосрочни алтернативи“, заявиха в заявление от компанията. „Една потенциална последица е, че само най-привилегированата част от световното население получава достъп до достатъчно храна“, завиха още от Yara, добавяйки, че макар високите цени да имат краткосрочно положително въздействие върху печалбата, те биха означавали неустойчива хранителна система, водеща до глад и конфликти в дългосрочен план.

Реколтата от зърно в Русия през тази стопанска година може да бъде по-ниска от очакванията заради недостъпността на производителите до кредити, информира „Зерно Олайн“. Според източници от браншовия сектор банките са започнали да предлагат на фермерите кредити с лихва между 18 и 27% в зависимост от тяхната кредитна история. Представители на местните браншови организации се включиха в проведени преговори с различни банки, като напомниха, че в началото на миналия месец отпусканите кредити са били при лихва от 12%.

„При подобни условия никой няма да вземе кредит, и посевната кампания ще се финансира със собствени средства“, е заявил представител на земеделския бранш. Според него за тази година повечето биха могли да минат и без нови банкови заеми, но не ясно какво щео се случи през 2023 година. Друг представител на бранша е заявил пред руското издание „Ведомости“, че заради сегашната ситуация може да се стигне до намаляване на реколтата . Тя се усложнява и от факта, че отпуснатите средства за подпомагане на фермерите вече са почти изчерпани, като са останали малко над 770 млн. рубли, които да бъдат предоставени под формата на краткосрочни кредити за закупуване на торове, препарати и семена и 1,3 млрд. рубли за инвестиционни проекти. Последните се насочват основно към изграждането, реконструкцията и модернизацията на предприятия от земеделския сектор.

По данни на руското министерство на земеделието за тази година държавата е предвидила 100,4 млрд. рубли за подпомагане на фермерите, но по-голяма част от тях ще отидат за погасяване на стари кредити. В началото на миналия месец заради липса на пари в земеделското министерство, финансовите институции са започнали да отказват нови кредити на земеделските производители.

Междувременно и във връзка с новите санкции, руските производители на храни започнаха да търсят алтернативи на вносни компоненти, най-вече суровини, подправки и опаковки. По информация на „Известя“ редица ритеил вериги вече са отправили запитвания до местната хранителна индустрия каква част от вносните компоненти могат да бъдат заменени с такива, които се произвеждат в страната. Според Рамас Чантури, генерален директор на асоциация „Росчайкофе“, към която също е имало подобни въпроси, по-голяма част от суровините идват в Русия от страни извън Европа, но отслабналата рубла създава рискове от увеличаване себестойността на производството им. Както е известно в последните дни руската рубла достигна историческо дъно, а вследствие на въоръжения конфликт в Украйна и наложените тежки санкции , акциите на руските компании се обезцениха с до 80%.

Шефът на Института по конюктура на аграрните пазари Дмитрий Рилко коментира пред „Известя“, че се касае за компоненти от хранителната индустррия, които остават далеч от вниманието на потребителите като различни овкусители, бои за храни и подправки, които могат да са относително висок дял във вноса. На фона на слабата рубла според него, в следващите два месеца те могат да поскъпнат още повече. Тъй като индустрията няма нужните капацитети за да задоволи потребностите, преминаването към местно производство на повечето от тези компоненти няма да е възможно в средносрочен план. Около 30% от опаковките в хранителната индустрия на Русия идват от внос. До момента русия е внасяла от Европа и Северна Америка високо технологични препарати за растителна защита и за ветеринарната медицина както и семена , като в бъдеще не е изключено подобен внос да бъде заместен с такъв от Китай.

Освен на пазарите на горива, финансовите и зърнени пазари, конфликтът в Украйна ще има негативни последици и за пазара на вино, пише wine-business-international.com. Настоящият конфликт поражда неприятни спомени особено у друга от бившите съветски републики Грузия. Страната изпита негативите от военните действия през 2008 година. В настоящата ситуация подобни страхове се възраждат както там, така и в Молдова, които се очаква да приемат по-голяма част от бежанците от Украйна.

Експерти и търговци на пазара на вино вече обмислят по-широките последици от настоящия конфликт. Припомня се , че при руската анексия на Крим през 2014 година, една от целите декларирани тогава беше свързана със съживяване на винената индустрия на полуострова.

Руските инвестиции със сигурност се изляха в район с недостатъчно финансиране, но това беше с цената на прехвърляне на собствеността от Украйна и обедняване на националната индустрия. Приблизително половината от гроздето в Украйна исторически идва от кримските лозя.

Разбира се това не само не се случи в Крим, но четирите най-големи изби на полуострова, както и близо 600 хектара лозови масиви попаднаха след 2014година в ръцете на банка „Россия“, най-големият инвеститор на полуострова, който след 22 февруари тази година попадна в санкционния списък на ЕС и Великобритания.

Конфликтът поражда въпросителни и около бъдещето на Artwinery, най-големият производител на пенливо вино в Украйна, който се намира в Бахмут, на около 20 километра от източната граница на страната. Докато винената индустрия в много други страни желае техните лидери да проявяват личен интерес към виното, мнозина в Източна Европа биха предпочели Владимир Путин да има по-малко ентусиазъм към сектора.

Часове след началото на военния конфликт между Русия и Украйна зърнените пазари регистрираха десетгодишен връх в цените на пшеницата, съобщават световните медии Въпреки че Украйна увери, че няма да има нарушения в доставките, търговците се опасяват, че военния конфликт неизбежно ще доведе до това. Както е известно части от Близкия Изток и Африка  получават зърно тъкмо от Русия и Украйна.
Борсовата търговия реагира със силно повишение в цените на петрола до 103 долара за барел за пръв път след 2014 година, пише електронното издание на „Дневник“

Ескалацията на конфликта доведе първо до рязко повишение на цените отвъд Океана. По-рано днес CNBC съобщи, че фючърсите върху пшеницата и царевицата, търгувани в САЩ, поскъпват значително, а цената на соята в Китай нараства до най-високото си ниво от 2012 г. Делът на Русия и Украйна от общия износ на пшеница в света е общо около 29%. На борсата в Париж цената на пшеницата днес се повиши до 330 евро и дори 350евро за тон, а на царевицата  също мина границата от 300 евро за тон, достигайки до 303 евро за тон , съобщава agrarheute.com Поскъпване по време на търговията днес беше отбелязано на всички видове зърнени и маслодайни култури. В Източна Украйна, където е основната зона на конфликта за сега се намират големи производители на пшеница и слънчоглед.

Очаква се реакция на българския пазар да има през идната седмица. Изпълнителният директор на „Софийска стокова борса“ Васил Симов коментира пред „Дневник :“
„Всеки военен конфликт влияе на цените, но все още от Софийската стокова борса е трудно да кажем как виждаме изменението. Ние не сме голям пазар – и стоковата, и фондовата борса, влияем се от световните борси. Първо ще реагират световните борси – петролните, зърнените, да не говорим и за цената на златото. Засега не можем да дадем точна оценка на случващото се в ценово отражение“.

Фермери от Европа все по-често са принудени да плащат повече за екологични торове от Русия, които не съдържат токсични метали, съобщава „Зерно Онлайн“, позовавайки се на информация от Руската асоциация на производителите на минерални торове.

„Европа се явява един от най-важните пазари за руските производители на минерални торове, като ограничение върху руския експорт налагат определените от страна на ЕС вносни мита. Така европейските фермери понасят финансовата тежест вследствие на действащата в ЕС единна митническа политика“, се казва в изявление на браншовата организация.

Оттам допълват, че вносното мито наложено от ЕС за вноса на руски минерални торове възлиза на 6,5%, като обхваща дори препаратите на биологична основа, които не съдържат опасна концентрация на метали като кадмий. При все това редица страни на европейския пазар имат сключени двустранни споразумения с ЕС за търговия с торове без вносни мита.

От асоциацията поясняват, че подобна ситуация е парадоксална, защото регулаторът кара земеделските производители да плащат повече за екологични препарати, които не съдържат опасни за хората и околната среда вещества.

В информацията се съобщава и започналите масови протести на полските фермери с блокиране на пътища , недоволни от високите цени на торовете и химикалите, скъпата енергия и безконтролния внос на храни ор чужбина.

Възможен конфликт в Украйна може да доведе до кардинални промени както на вътрешния, така и на външните пазари на земеделска продукция и да причини недостиг от храни за близо 400 млн. души информира UkrAgroConsult. Причината за увеличаване на риска от недостиг на храни ще е евентуалното блокиране на основните експортни точки- пристанищата на Черно море. Наскоро анализатори от Киевската школа по икономика заявиха, цитирани от Forbes, че при евентуален конфликт с Русия, украинските черноморски пристанища могат да са сред основните стратегически цели от страна на Русия.

„Хипотетично това може да удари близо 400 млн. потребители по цял свят, и никой не иска да допусне това“, написа по този повод в свой пост в социалните медии
Андрей Ставницев, акционер в ТИС („Трансинвессървис“). В информацията се отбелязва, че провокирането на напрежение между Русия и Украйна води до увеличаване на цените на пшеницата, тъй като двете страни са сред основните производители явяващи се и маркет мейкъри в зърнения сегмент.

„Основният въпрос при евентуален конфликт ще са санкциите срещу Русия и възможностите за търговия. Тоест възможността да се изключи от пазара една от двете страни износители или вносителите да престанат да купуват зърно от нея. От друга страна е засягането и нарушаването на инфраструктурата, което може да спре украинския износ. Това нагнетяване на обстановката в последните седмици води неминуемо до поскъпване на зърното“, отбелязва и Юрий Гаврилюк, директор на Barva Invest.

Вероятността от поскъпване на цените на някои пазари като този на зърно и енергоносители при евентуален военен конфликт между Русия и Украйна е твърде голяма, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на анализ на агенция Reuters.
Върху пазара на зърно според анализаторите негативно влияние могат да окажат всякакви нарушения на доставките от Черноморския регион и могат а станат причина и за увеличаване на инфлацията във времена, в които пазарите се вълнуват точно от достъпността до товари след кризата с пандемията.

Четири от най-големите доставчици на зърно в света Русия, Украйна, Казахстан и Румъния използват като експортни точки именно черноморските пристанища и в случай на военни действия или санкции е възможно доставките на зърно от региона да бъдат прекъснати. Експертите на Международния съвет по зърното прогнозират, че през текущия сезон Украйна ще влезе в топ 3 на износителите на царевица и четвърта по отношение на експорта на пшеница, докато Русия е лидер по отношение на износа на пшеница.

Според Доминик Шнайдер от UBS увеличените геополитически рискове в региона в последните месеци могат да доведат до поскъпване на зърното.

Що се отнася до пазарите на енергоносители, анализаторите смятат, че те биха поскъпнали при условие че напрежението доведе до реален конфликт между русия и Украйна. Около 35% от природни газ в Европа идва от Русия чрез петролопроводи през Беларус и Украйна. След установяването на локдауна през 2020 година намаля обемът на руските доставки на газ, но се върнаха частично към старите си нива след увеличаване на потреблението, което тласна цените до рекордни стойности.

Както е известно Германия вече съобщи, че ак се стигне до война в Украйна, ще прекрати проекта „Северен поток 2“. При условие че започне конфликт се очаква Русия да намали доставките на природен газ и нефт към Западна Европа и нови пикови стойности на цените на газта. Това може да окаже влияние и на пазара на нефт, като според Morgan Stanley увеличение на цените на нефта до 150 долара за барел може да доведе до забавяне на растежа на бвп в света до 0,9% на годишна база за първото полугодие и да удвои инфлацията до 7,2%.

Въведеното от Русия експортно мито върху пшеницата, което за периода между 12 и 18 януари надмина 98 долара на тон, продължава да оказва влияние върху международните пазари, съобщава „Зерно Онлайн“. Така например въпреки че Египет продължава да е сред водещите пазари за руска пшеница, на обявените търгове все по-вече започнаха да печелят оферти от европейски и украински доставчици на зърно. Заради засушаването и спада в добивите, Турия ще продължи да е зависима от вноса на руска пшеница. В друга дестинация за руската пшеница се превръща и Иран също заради по-слаба реколта.

Между юли и декември 2021 година по данни на USDA Русия изнесла на международните пазари 21,6 млн. тона пшеница. Експертите не изключват повторение на миналогодишния сценарий,при който търговците реализираха ускорен експорт преди правителството да въведе квоти за износ на зърно.

Междувременно ръководейки се от въведените мита и очакваното въвеждане на квоти за износ, в януарския си доклад експертите на американския департамент по земеделие намалиха оценката си за руския износ с 1 млн. тона до 35 млн. тона. Очаква се квотите за износ на руско зърно от 11 млн. тона в това число 8 млн. тона пшеница да бъдат въведени от 15 февруари и да действат до 30 юни.

Евентуален конфликт в Украйна и климатичните условия през зимата могат да станат причина за ръст в цените на зърното на международните пазари с 19%, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на експерти от Hackett Financial Advisor. Те не изключват дори още по-голямо поскъпване в случай на конфликт между Русия и Украйна. Отношенията помежду им са предмет на дипломатически разговори в края на годината, и ще продължат да се обсъждат и през новата, като за 10 януари в Женева са насрочени руско-американски преговори, в които Украйна е сред основните теми.

Според Шон Хакет в Европа, САЩ и Русия се наблюдават много лоши климатични условия, а зимата може да продължи много по-дълго от очакваното, което може да увеличи риска от щети по посевите. Той прогнозира, че цената на пшеницата може да скочи до 9-9,5 долара за бушел от сегашните 8,1 долара за бушел. Ако се стигне до конфликт между Русия и Украйна, той не изключва цената да се повиши до 10,1 долара за бушел.

Факторът руско-украински отношения означава много повече за пазара на зърно отколкото мислят хората, защото двете страни имат решаващо влияние на него. Според данните на USDA се очаква през 2021/22 година Русия да стане вторият по значимост износител на зърно, а Украйна ще е четвърта. Двете се очаква да изнесат 60 млн. тона пшеница или 29% от прогнозируемия глобален експорт.

За увеличението на цените на международните пазари ще допринесе и експортното мито въведено от Русия с надеждата да удържи вътрешнте цени на ниско ниво.. Ако се предприеме сходна мярка и в Украйна, това също може да тласне цените на международните пазари нагоре.

Все пак анализаторите отбелязват, че  военните конфликти и климатичните събития са сред най-непредсказуемите събития, и ако не се оправдаят анализите им, то нищо чудно да не се състои и ценовия шок.

Наблюдаваният в последните седмици срив на турската лира оказва сериозен натиск върху търсенето на пшеница от Черноморския регион информира UkrAgroConsult. Ситуацията с турската валута практически доведе до замиране на търговията с руска пшеница от региона на Азовско море. Стремителния спад в курса на лирата започна след решението на централната банка на страната да намали лихвения процент от 16 на 15 при инфлация от 20%, като в последните дни падна до исторически минимум от 13,8 лири за долар. По информация на „Ройтерс“ пък в Истанбул се извиха опашки за евтин хляб.

Според търговци натиск върху търсенето оказва и наличието на големи партиди руска пшеница в турските зърнохранилища, което дава предимство на износителите, които по-рано са успели да складират зърно в складове в южната ни съседка. За периода от 8 до 14 декември аграрното министерство на Русия въведе експортно мито за зърното от 84,9 долара за тон, което е най-високото му ниво от началото на юни насам.

Скъпият товар на малотонажни партиди пшеница пък допълнително засили позициите на износителите, успели да реагират по-рано и да избегнат повишаването на експортните мита. Ставките за товар на пшеница по маршрута от Азовско до Мраморно море се увеличиха до 60 долара за тон.

В допълнение на лошите климатични условия в редица страни производители, влияние върху поскъпването на пшеницата на международните пазари оказва и намерението на Русия да повиши експортните мита, информира UkrAgroconsult. “Можем да преразгледаме сегашната формула на плаващи експортни мита на зърното, ако цените на международните пазари продължат да растат“, заяви аграрният министър на страната Дмитрий Патрушев. Митата бяха въведени в средата на 2021 година за да се намали износа на страната и да намали вътрешната инфлация в Русия. Според думите му Русия възнамрява да установи и квоти за експорта на зърно през първата половина на следващата година.

В началото на ноември цените на контрактите на пшеницата в Чикаго достигнаха до най-високото си ниво от 2012 година насам, а фючърсите в Париж достигнаха до рекордно високи цени след като засушаването оказа негативно влияние върху добивите в редица производствени региони по света заедно с измръзвания и проливните дъждове в различни периоди на развитието на посевите. От своя страна в последния си доклад експертите от американския департамент намалиха прогнозната си оценка за предлагането на пшеница на международните пазари,което надмина очакванията на анализаторите.

„Ако се стигне до значително увеличение на цените на пшеницата на международните пазари например до 400 долара за тон, смятаме да увеличим експортните мита“, заяви Патрушев. Неотдавнашните мерки касаещи въвеждането на квоти при износа и експортните мита оказаха ограничено влияние на общото предлагане на пшеница през сезона, а износът на руска пшеница продължи въпреки почти двойното увеличение на митата в последните месеци.

Въпреки това отчитайки ограничаването на пазарите се очаква положението за търговците да остане напрегнато. „Всеки път когато стане дума за преразлеждане на експортните мита, това предизвиква безпокойството ни, още повече че в последния си отчет от USDA намалиха прогнозата си за запасите от пшеница и увеличиха оценката си за глобалната търговия до рекордни нива“, заяви Мет Амерман, експерт по управление на риска.

Очаква се според Патрушев размерът на квотите за износ на руска пшеница да бъде определен в края на годината, след като се направи отчет на реколтата и нивата на износ в пърата половина на текущата стопанска година. Планира се квотите да бъдат въведени от средата на февруари. Русия оценява вътрешното търсене на пшеница на около 80 млн. тона зърно.

Експертите от Института по конюктура на аграрните пазари (ИКАР) повишиха своята прогноза за руската реколта от пшеница до 75,6 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Това е с 1 млн. тона над предходната им прогноза. Експертите прогнозират общата реколта от зърно в страната да достигне до 121,7 млн. тона, а експортният потенциал по отношение на пшеницата да остане в рамките между 31,5 и 32 млн. тона

Русия е забранила временно вноса на фуражи и добавки към тях от България информира „Зерно Онлайн“. Мярката се въвежда от руската служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол „Росселхознадзор“ и ще важи от 21 октомври за всички български предприятия. Решението идва вследствие на незадоволителните инспекции, направени между 16 и 19 август тази година от руска страна на български предприятия за производство на фуражи.

Сред посочените причини за налагане на забраната е, че страната ни не упражнява контрол върху вноса на растителни суровини от трети страни. за наличие на ГМО компоненти. Освен това в проверените предприятия липсва проследяемост на всички етапи в производството на фуражи. Също така сертифицирането на фуражите предназначени за износ в Русия не са съпътствани от съответните лабораторни проби, които да потвърждават, че отговарят на съответните показатели за безопасност.

В информацията се казва, че въпросът за ново допускане на българските фуражи на руския пазар ще подлежи на разглеждане след отстраняване на констатираните нарушения и предоставяне на „Росселхознадзор“ на всички необходими документи.

царевица и слънчоглед в страната, информира „Зерно Онлайн цитирайки експерти на „СовЭкон“. „Времето е доста горещо и сухо и ако до преди време се смяташе, че има достатъчно запас от влага в почвата, сега се оказва, че тя бързо се изчерпва, което може да повлияе върху реколтата от слънчоглед и царевица“, се казва в мониторинговия доклад на експертите.

Заради неблагоприятните условия в страната от „СовЭкон“ намалиха прогнозната си оценка за реколтата от пшеница с 2,3 млн. тона до 82,3 млн. тона. Експертите на Института за конюктурата на аграрните пазари (ИКАР) също намалиха своята прогноза за реколтата от руска пшеница от 83,5 на 81,5 млн. тона. Причината е изчерпването на запасите от влага в почвата в южните те райони, където „пшеницата буквално губи тежест и се изпарява“. Официалната прогноза на руското министерство на земеделието за тазгодишната реколта от пшеница е за 80,7 млн. тона.

От „СовЭкон“ информират, че на фона на намаляващи прогнози за новата зърнена реколта се наблюдава поскъпване на пшеницата на международните пазари. Така например в сряда пазарите са затворили при 240 долара за тон пшеница при 226 долара за тон в началото на седмицата.

Анализаторите от Института по аграрна конюктура (ИКАР) повишиха своята прогноза за новата руска реколта от пшеница с 1,6 млн. тона до 83,6 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Според шефа на ИКАР Дмитрий Рилко минимално е намалена оценката за реколтата в Поволжието и Урал. Заради засушавамнето в източната част на Поволжието може да има спад в добивите при есенните сортове пшеница, като минимални щети има и при пролетните сортове. В Урал след период на засушаване са паднали известно количество валежи, които обаче едва ли ще променят ситуацията.
„Без промяна е оставена прогнозната оценка за реколтата в Сибир, но падналите наскоро валежи там също едва ли ще подобрят нещата“, добави Рилко.

Малко по-оптимистични са очакванията за реколтата в централните и южни региони на страната, но по думите му и там резултатите няма да са оптимални. Руското министерство на земеделието дава прогноза за новата реколта от порядъка на 80,7 млн. тона. Общо се очаква фермерите да приберат 127,4 млн. тона зърно. За сравнение през тази година реколтата възлизаше на 133,5 млн. тона зърно в това число 85,9 млн. тона пшеница.

Русия оценява пазара на млечни продукти у нас на 60 млн. долара, информира специализираният портал The Dairy News, позовавайки се на данни, представени от търговския представител на Руската федерация у нас Константин Артюшин. В специална рубрика, посветена на търговските отношения между Русия и останалите страни на руското министерство на търговията, Артюшин говори за перспективите пред двустранните търговски отношения между Русия и България.

Според него през миналата година оборотът на товари между двете страни е е надхвърлил 2,5 млрд. долара, което е позволило на Русия да се нареди на седмо място сред партньорите на страната ни във външната търговия и трето място в търговията с трети страни извън ЕС след Турция и Китай. „Отчитаме положително търговско салдо, като руският износ за България е възлизал на 2 млрд. Долара, а вносът на български стоки е бил за над 500 млн. долара.

В изказването си Константин Артюшин е отбелязал, че руските компании, желаещи да стъпят на българския пазар трябва да се съобразят и с особеностите на местната икономика. „Разбираме, че платежоспособността на икономическите субекти в България е доста ниска, а основен сегмент са стоките не от премиум клас, а от възможно най-нисък икономичен клас“, отбелязва Артюшин. Сред най-перспективните отрасли на търговските отношения между двете страни са машиностроенето, металургията, продукцията от сферата на медицината и фармацефтичната индустрия информационните технологии и селскостопанската продукция и храните.

Търговският представител на Русия у нас е отбелязал още известната носталгия на българските потребители особено към храните, произведени в Русия, като в този смисъл има известна ниша, и нейното заемане от подобна продукция зависи най-вече от необходимите разрешителни за търговия в страните от ЕС, с които трябва да разполагат руските производители от хранителната индустрия.

По отношение на пазара на млечни продукти той е отбелязал , че българският пазар е готов да си взаймодейства с производители от Русия, но те от своя страна трябва да са наясно с особеностите на пазара и позициите на останалите вносители на млечни продукти в страната, сред които са и Беларус, Литва и Украйна.

Продължаващите валежи от дъжд и сняг в редица производствени региони по света подобряват състоянието на посевите и се очаква да окажат влияние върху прогнозните оценки за производството на основните зърнени и маслодайни култури пише UkrAgroConsult.

В Южна Америка, където в последните месеци прогнозите за реколтите от соя и царевица бяха намалени заради засушаването продължават валежите от дъжд, докато обилните снеговалежи в редица региони на САЩ, Украйна и Русия ще окажат благотворно влияние върху опазването на посевите от прогнозираните през идната седмица ниски температури и измръзвания.

Вниманието на търговците е насочено към Южна Америка, а заради падналите дъждове експертите от борсата в Буенос Айрес повишиха с 2 млн. тона прогнозата си за новата реколта от соя до 49 млн. тона. Реколтата от царевица, чиято кампания по прибирането започва през този месец и трябва да приключи през април пък се прогнозира да достигне до 48,5 млн. тона (+2,5 млн. тона). Въпреки че според прогнозите дъждовете в някои части на страната ще продължат до средата на следващата седмица, в някои области се отчита недостиг на влага в почвата, което се отразява негативно на посевите.

Сухото време в Бразилия позволи да се ускори прибирането на соята и сеитбата на втората царевична култура. Очакваните през следващата седмица дъждове могат да окажат благотворно влияние върху посевите с царевица, но пък ще затруднят прибирането на соята. Въпреки че кампанията по прибиране на соята изостава, от Conab коригираха нагоре своите прогнози за новата реколта от царевица и соя в Бразилия съответно до 105,4 млн. тона (+3,1 млн. тона) и 133,8 млн. тона (+0,1 млн. тона).

В американския Среден Запад в същото време през следващата седмица се очакват силни снеговалежи и студено време с температури от порядъка на – 18 до -12 градуса, което може да нанесе щети на посевите на местата, където има незначителна снежна покривка в това число в щатите Илинойс и Индиана. Умерени и силни снеговалежи се прогнозират за умерения пшеничен пояс на САЩ, които да защитят посевите от измръзвания при очакваните температури от около – 20 до – 15 градуса.

В следващите няколко дни обилни снеговалежи се очакват и за южните части на Украйна и Русия, които могатда защитят посевите от измръзвания при прогнозираните ниски температури от 18 до 12 градуса, които ще се запазят през цялата седмица Въпреки че в някои части на Украйна и Русия снежната покривка е незначителна, експертите отчитат повисоки нива на влагозапасите в почвата от миналата година

Санкциите срещу Русия струват на Брюксел 21 млрд. евро, съобщава The Dairy News, позовавайки се на изследване на експерти от Германския институт по икономически изследвания (IFO). Изследването е направено по поръчка на търговско промишлената палата в Дюселдорф . Само Германия губи 5,4 млрд. евро годишно от санкциите.

Най-засегнати от санкциите са преработвателната, химическата и автомобилна индустрия. Според експертите на IFO евентуална отмяна на санкциите би имала благотворно влияние както за руската, така и за германската икономика. Най-голяма полза от това биха имали източногерманските провинции. Аарон Решке, ръководител на Центъра за германско-руско сътрудничество към търговско промишлената палата смята, че ако санкциите бъдат отменени, износът на федералната република за Русия би се повишил с над 15%.

По-рано председателят на ХДС в провинция Тюрингия  Михаел Морис заяви, че ответните санкции, наложени от Русия на ЕС нанасят по-голяма вреда на страната, като преди въвеждането им Германия почти не е усещала негативи от санкциите срещу Москва.

Изследването още веднъж показва, е икономическите санкции водят единствено до загуби и за двете страни, смятат експертите. Както е известно, ЕС наложи санкциите на Русия през август 2014 година след анексирнето от Москва на Крим и обострянето на ситуацията в Домбас. В резултат на това Москва обяви ембарго за вноса на млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци от трните от ЕС.

Сушата в последната фаза на растеж и по време на кампанията по прибиране ще е основната причина za по-слабо производство на слънчоглед в Русия и Украйна през текущия сезон, пише „Зерно Онлайн“, позовавайки се на данни от американския департамент по земеделие. Според експертите се очаква двете страни да произведат общо с милион и половина тона по-малко слънчоглед. Руската реколта се оценява на 13 млн. тона, а украинската на 14 млн. тона. За сравнение през 2019/20 година Русия е произвела 15,3 млн. тона а Украйна- 16,5 млн. тона слънчоглед.

Производството на мляко в Русия през тази година ще се увеличи със 740 хил. тона, като достигне до 32 млн. тона, съобщава специализираният портал The Dairy News, позовавайки се на изявление на земеделския министър на страната Дмитрий Патрушев. По оценки на аграрното ведомство на Русия през 2020 година се очаква увеличние с 453 хил. тона в производството на птиче и говеждо месо, като общото количество ще достигне до 15,6 млн. тона. Ръст по думите му се наблюдава още в производството на краве масло, слънчогледово масло, сирене и месни полуфабрикати. Към момента планът по експорт на селскостопанска продукция, който през тази година трябва да достигне до 25 млрд. долра е изпълнен на 75%.

При оптимални климатични условия през настоящата стопанска година Русия и Украйна могат да произведат общо рекордните 32 млн. тона слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Прогнозите за подобни рекордни добиви вече оказват натиск върху пазара. Контрактите за доставка на слънчоглед и слънчогледово масло от старата реколта са почти на приключване и търсенето щенамалее, което ще доведе до спад на цените. Това смятат анализатори от независимата агенция Oil world.
Според тях дълготрайно влияние върху пазара може да окаже последващата експортна политика на Русия по отношение на слънчогледа. „Убедени сме, че руските преработватели ще направят всичко възможно за да предотвратят сценария от миналата година, при който пазарът беше наводнен със слънчоглед“, казват от агенцията.

Руски експерти по пазарите от ИКАР прогнозират, че новата реколта от слънчоглед в страната ще достигне до 15 млн. тона, като близка оценка дават и от Руския съюз на зърнопроизводителите. През юни анализаторите на „СовЭкон“повишиха своята оценка за руското производство на слънчоглед от 13,9 на 14,6 млн. тона, а експертите на външната служба на USDA дават прогноза от 15,5 млн. тона. Според вицепрезидента на зърнения съюз Александер Корбут все още е сложно да се даде точна прогноза, колко слънчоглед ще се произведе през 2020 година, защото климатичните условия все още могат да окажат влияние на добивите. Според него ако цените на слънчогледовото масло се запазят високи, това ще подкрепи производителите. Освен това той прогнозира, че местните производители няма да бързат да реализират продукцията си в очакване на добри цени.

По рано стана известно, че Русия ще повиши експортните мита на слънчогледа до 20%, но не повече от 80 евро на тон, В момента експортното мито възлиза на 6,5% или не повече от 9,50 евро за тон. Ако решението се приеме, ще влезе в сила от 1 февруари 2021 година и ще остане в сила до 31 август.

В ЕС също има специален режим при износа на слънчоглед за трети страни , който влезе в сила от 1 юли тази календарна година и замени забраната за експорт, която действаше до 30 юни и ще е в срок до края на август 2020 година. Редица участници на пазара обаче се оплакват, че все още няма яснота, как ще работи този нов режим.

Заради пандемията от коронавируса, редица руски фермери и АПК-та са лишени през тази година от помощта на сезонни работници, съобщава The Dairy News. Блокадите и затварянето на границите между републиките доведе до невъзможността да се използва наемен труд поне до юни месец. В подобни условия редица предприятия търсят други механизми за компенсиране недостига на работна ръка чрез използване и на допълнително механизация или разчитайки на помощта на съседни региони. Въпреки това не се изключва възможността за намаляване на посевите заради недостиг на работна ръка.

Така например в аграрнопромишления комплекс на Пприморския край, които през тази година разчитаха на над 1 000 работници от Китай, както и на жители от Таджикистан и Киргизия, ще използват основно местни кадри за полската работа. Очаква се съкращаване в използването на мигранти като сезонни работници с около 30% заради епидемията от коронавируса. Обсъждат се варианти за привличане на работници сред хора, които са останали временно безработни, както и организиране на студентски бригади. Към такива могат да бъдат привлечени около 60 студенти от местната Селскостопанска академия, а също и между 300 и 400 души от различни колежи, както и затворници.

Очаква се и увеличаване на подкрепата за местните стопанства с цел модернизация и засилване процесите на автоматизация с въвеждане на различни комбайни за прибиране на зеленчуците, и внедравне на технологии за автоматизация на производството на разсади. „Това ще доведе до намаляване на зависимостта от ръчния труд“, се казва в позиция на регионалното правителство.

„Ако не се реши въпросът с работната ръка, ще се наложи да съкратим двойно посевите. Голяма част от земите ни са взети под аренда, и ще възникнат проблеми с арендодателите. Нямаме китайски работници, и не знаем на кого можем да преотдадем тези земи под наем“, казва Сергей Ким, шеф на местна компания за производство на зеленчуци.

Според оценките на руското министерство на земеделието потребността от допълнителна сезонна работна ръка в страната през целия сезон се оценява на около 23 хил. души.

Русия се подготвя да изнася пшеница от новата реколта още през втората половина на юни, малко преди официалното начало на новата стопанска година, съобщава UkrAgroConsult. Причина за това е по-ранния старт на посевната кампания при пролетниците. Освен това през новия сезон се очаква страната да събере около 130 млн. тона зърно, в това число близо 80 млн. тона пшеница. Някои експерти дори прогнозират, че при благоприятни климатични условия, реколтата може да надмине установеният през 2017 година рекорд от 135,5 млн. тона. Заради неблагоприятните климатични условия в южните части на страната, експертите на ИКАР намалиха прогнозата си за реколтата от пшеница от 79,5 млн. тона на 77,2 млн. тона.

Специалистите са на мнение, че експортните цени на всички агросуровини през новия сезон ще са по-ниски в сравнение с текущия, като цените на фючърсите от новата реколта вече се разглеждат на стойности с 30 долара под настоящите, Това за сега обаче е психологическа граница, тъй като в текущата стопанска година 200 долара за тон пшеница се оказа най-ниската цена за сезона, и създаде много проблеми за вътрешния пазар. При това подобни цени се очакват и за царевицата и ечемика. На пазара няма предпоставки за повишаване на цените, още повече че се увеличават крайните запаси, и върху цените едва ли ще окажат влияние подобни рискове като евентуално засушаване в Европа.

В момента тон пшеница от новата реколта се продава между 201 и 202 долара за тон. В Украйна и страните от Източна Европа се наблюдава липса на достатъчно почвена влага, а в ЕС състоянието на посевите е по-лошо заради липсата на достатъчно валежи, в сравнение с миналата година когато се наблюдаваше преовлажняване на почвите, . Според последните прогнози на руското министерство на земеделието руският експортен потенциал  се оценява на 45 млн. тона зърно, в това число и 36 млн. тона пшеница, въпреки въведените квоти.

След Украйна и Казахстан, Русия също въведе ограничение на експорта на зърно. Това съобщава „Зерно Онлайн“. Мярката важи за износа на пшеница, ръж,ечемик и царевица, и ще действа до 30 юни. Максималното количество зърно което може да бъде предложено на международните пазари е определено на 7 млн. тона. Въведеното ограничение не засяга пазара на Европейския съюз.

Според правителствения указ, така определената квота ще се разпределя на основание на подадените от участниците в търговете документи в митническата служба на страната. Руското министерство на земеделието ще трябва да публикува информация онлайн за разпределение на квотата от 7 млн. тона зърно.

Междувременно различни фермери в южната част на страната вече изпитват затруднения с работата на полето във връзка с въведените ограничения. Вчера руският президент Владимир Путин удължи до 30 април срока, в който повечето руснаци трябва да се самоизолират у дома за да се намали разпространението на covid 19, като всеки регион сам трябва да определи конкретните мерки.

Съобщава се, че стотици фермери не могат да излязат за работа на полето поради липса на разрешителни, чието съдържание се променя всеки ден. Според участници на пазара, това поставя под въпрос продоволствената сигурност на страната. Освен това според директора на аналитичната агенция „Совекон“ Андрей Сизов редица фермери се жалват, че не могат да получат кредити за финансиране на посевната кампания, тъй като повечето банки са преминали на дистанционен режим на работа.

По думите на Сизов посевната кампания в страната навлиза в активна фаза, като към момента в Русия са засети около 2 млн. ха, като за мнозина фермери засяването е въпрос на дни. По последни прогнози на аграрното ведомство, през тази година се очаква реколтата да достигне до 125,3 млн. тона зърно. Страната обаче не се страхува толкова от последиците от коронавируса, отколкото от икономическите последствия от пандемията.

Цената на руската пшеница достигна рекордно високи нива, като надмина тази на петрола, съобщава „Зерно Онлайн“. Девалвацията на руската рубла и относително високите цени на зърното на международните пазари са основните причини за това. Само за седмица цената на пшеницата на вътрешния пазар се повиши с 1 000 рубли до 13 300 рубли за тон, което е нов исторически рекорд. Подобно увеличение се приема негативно от износителите, а анализаторите прогнозират поскъпването на пшеницата на вътрешния пазар да продължи. За сравнение тон руски петрол сорт „Урал“ на Средиземноморския пазар струваше през миналата седмица 12 850 рубли.

Според информация на анализаторите от „Совекон» , международните пазари са реагирали на възможните новини за ограничаване на руския експорт и високите цени на вътрешните пазари. От своя страна фермерите се възползват от благоприятните цени на зърното, осигурявайки си нужните средства за новата посевна кампания и освобождавайки зърнохранилищата.

Докато малките стопанства все повече намаляват производството си на свинско месо, расте делът на индустриалните производители, информира topagrar.com. Така за пръв път Русия се превърна в нетен износител на свинско месо, като причина за ръста в дела на производството на големите концерни е държавната подкрепа която са получили в последните години. Правителството се ангажира да подкрепя сектора не само на производителите, но и на преработвателите на месо, както и на производителите на фуражи. По информация на Руския съюз на свинепроизводителите, производството на свинско месо у 10-те най-големи производители в страната през 2019 година се е увеличило с 14,1% или почти 280 хил. тона живо тегло до 2,28 млн. тона. Общото производство на свинско месо се изчислява на 4,41 млн. тона, което е увеличение със 7,1%. Според браншовата организация производството на свинско месо в малките ферми за същия период се е свило с 2,7%. Пазарният дял на десетте водещи производители на свинско месо през 2019 година се е увеличил до 51,5% при условие, че през 2017 година е достигал до 44,6%.

През текущата 2019/20 стопанска година Турция е вносител номер едно на руско зърно, съобщава topagrar.com, позовавайки се на данни на „Росагротранс“. Според официалната информация за периода юли-декември 2019 година южната ни съседка е внесла общо 5,4 млн. тона зърно от Русия, което е ръст с 60% спрямо аналогичния период на предходната година. В това число влизат 4,9 млн. тона пшеница, което е със 70% повече в сравнение с предходния сезон.

Досегашният лидер сред вносителите на руско зърно-Египет е намалил за същия период вноса си наполовина до 3,76 млн. тона от които 3,73 млн.тона пшеница. В топ пет на вносителите на руско зърно влизат още бангладеш с 1,8 млн. тона, Иран с 1,5 млн. тона и Саудитска Арабия.