Тагове

„Към момента 40 хил. декара с трайни насаждения са пострадали от късните слани, като пораженията са основно в градини в Сливенско и Североизточна България“, заяви в отговор на депутатски въпрос служебният министър на земеделието Явор Гечев. Според него за да се прецени дали щетите са на 100% предстои на производителите предстои и втори оглед на пострадалите площи, тъй като когато растенията са във фаза на развитие поява на първа пъпка това е трудно да се установи. Гечев припомни пред депутатите, че съгласно сегашните правила на подпомагане подлежат само производители със 100% щети, без значение дали ще стигне бюджета. Ставката на декар в зависимост от културите по технологични карти е между 500 и 600 лева на декар.

„Към момента няма законови основания за подпомагане на фермерите с под 100% пропаднали площи. Надеждите ни са след активиране на новия стратегически план, където има мерки и финансов ресурс на социален принцип да може и това да се задейства“, заяви Гечев.

Според Цветан Ценков, председател на Българска камара „Плодове и зеленчуци“ през тази година земеделските производители особено в Североизточна България са претърпели големи щети във връзка с промените в климата. :Колегите особено в регионите на Хасково,Димитровград и Сливен претърпяха щети по трайните насаждения особено при сливите, череши , ранни кайсии и праскови, и за района на Сливен смятаме, че ще бъде обявена нулева година“, заяви пред медиите Цеков.

Между 30% и 50% от плодовите  дръвчета в Североизточна България  са попарени от сланата и няма да дадат  плодове, съобщава БНР. Студовете от последните дни унищожиха част от кайсиите в района на Силистра, които заради топлата зима цъфнаха две седмици по-рано.

„Ранният цъфтеж по принцип не е проблем, ако няма студ, но ниските нощни температури през последните дни нанесоха доста поражения“, каза председателят на Съюза на дунавските овощари Николай Колев. В най-засегнатите места, където температурите паднаха до минус 5, до минус 6 градуса в ниското, има до 100 процента погинали градини, тоест, ще има нулева реколта“. „Не можем да застраховаме насажденията от осланяване. Даже и да го направим, застраховката е безполезна“, обясни Колев:

„Тази застраховка започва да тече след 20-и април, което при постоянно изменящия се климат и все по-честите ранни цъфтежи при овошките, не ни устройва

Ниските температури в ранните часове през последните дни и падналите слани може би ще доведат до проваляне на тазгодишната реколта от череши, информира БНР. Засегнати са и насаждения със сливи, праскови, кайсии и вишни. „Реколтата тази година от тези плодове или няма да я има, или ще бъде критично слаба“, сигнализира Красимир Кумчев.

„Мисля си как реагират политиците при наводнения и земетресения например – изсипват се на място с ботуши, дъждобрани и всички останали атрибути, с което да ни покажат загрижеността си. Медиите, разбира се, и те са там! Това, което ни се случи вчера сутринта, е по- трагично!, коментира специалистът. Така трудът на овощарите остава незащитен, защото те не могат да сключват договори за застраховка на насажденията срещу настъпили преди 20 април събития. Въпреки исканията на сектора, застрахователите отказват да сключват договори за щети преди този срок. Застраховки на овощни градини могат да се сключват само след тоя срок, а всъщност сланите падат преди него.