Тагове

Над 60% от стопанствата в ЕС са били с площ под 5 хектара

През 2020 година в ЕС са били обработвани 157,4 млн. хектара земи, което е съставлявало 38,4% от общата площ става ясно от годишника на европейската статистическа служба за 2022 година. За последните 15 години размерът на обработваемите площи в ЕС се е увеличил незначително с 0,3 процентни пункта.

Делът на обработваемата площ варира от под 1/10 в страни като Швеция и Финландия до над 50% в страни като Нидерландия, Люксембург, Румъния и Дания. С най-голям дял на обработваемите площи от 71 процента е Ирландия. С най-голямо усвояване на земеделските площи от 27,4 млн. ха и 23,9 млн. ха са Франция и Испания. Над 3/5 от земеделската земя в ЕС е била използвана за отглеждане на култури за изхранване на хората и животните.

Постоянните пасища в разглеждания период са представлявали почти 1/3 от земеделските земи, достигайки (30,5%). Делът на земеделската земя, използвана за отглеждане на трайни насаждения и плодове през 2020 година е достигнал до 7,1%.

През разглеждания период броят на земеделските стопанства в ЕС е достигнал до 9,1 млн. като почти 1/3 или 31,8% от фермите са се намирали в Румъния, а с дял от над 1/10 от общия им брой са били Италия, Полша и Испания. Средният размер на стопанствата в ЕС през 2020 година е достигнал до 17,4 хектара. Почти 2/3 или 63,8% от фермите в ЕС са малки по размер с площ под 5 хектара. Други 11.4% от стопанствата са имали 30 хектара обработваеми площи.

Само 3,6% от стопанствата са притежавали обработваеми площи в размер на минимум 100 хектара, като в тях е била концентрирана малко над 50% от общата обработваема площ в ЕС. За последните 15 години броят на фермите в ЕС се е стопил с 5,3 млн. , като най-голям спад в броя им е отчетен при стопанствата с до 5 хектара обработваеми площи (-4,6 млн. стопанства). Единствената категория за която в разглеждания период се наблюдава увеличение в броя, е на фермите притежаващи минимум 100 хектара земеделска земя, при които са регистрирани сливания или поглъщания на по-малки стопанства.

Като специализирани земеделски стопанства през 2002 година са били категоризирани около 3.5 ili 58,3% от фермите. Други 34% от фермите са влезли в категорията специализирани стопанства за отглеждане на полски култури. За 22,1% от фермите основната специализация е била отглеждането на трайни културии едва 2,3% в градинарство. Приблизително една пета (21,6 %) от фермите в ЕС са били
специализирани животновъдни ферми, от тях 5,1% са били за производство на млечни продукти, 4,2% за отглеждане на едър рогат добитък, 3,9% за отглеждане на птици и 3,6% за отглеждане на дребни преживни животни. Делът на смесените стопанства в които се отглеждат различни видове растения и животни в ЕС през 2020 година е достигнал до 19,3%.

Провелото се през 2020 година преброяване на земеделските стопанства в страната е отчело чувствително увеличение в обема на обработваемите площи от едно стопанство с над три пъти и с над 3,5 пъти на животинските единици, съобщават от земеделското министерство. 70% от общия брой на стопанствата отговарят на критериите за европейски физически пра. Данните са потвърдили намаляване на броя на земеделските стопанства с 64% спрямо 2010 година.

Общо използваната земеделска площ е 4 564 152 ха, от нея колективно за паша на животни се ползва затревена площ в размер 604 864 ха. Средният размер на използваната земеделска площ в стопанствата, които стопанисват земя, е 35.9 ха, над 3 пъти повече в сравнение с 2010 г. Съществуват големи разлики в размера на анкетираните структури. 29% от стопанствата са с ИЗП до 1 хектар. Стопанствата със земя от 100 и повече ха са 7 629 и стопанисват 75% от общата ИЗП. 65% от ИЗП са засети със зърнено-житни, зърнено-бобови култури и маслодайни култури. Обработваемата земя на открито е 3 317 071 ха (73% от ИЗП) и се стопанисва от 75 243 земеделски стопанства.

През 2020 г. пшеницата и лимецът заемат 61% от общата площ на зърнено-житните култури, а царевицата за зърно – 29%. Площите с маслодайни култури заемат 21% от общата ИЗП, като най-голям е делът на площите със слънчоглед (821 522 ха) и рапица (119 893 ха).

През 2020 г. в 72 000 стопанства се отглеждат селскостопански животни, птици и пчелни семейства. Животинските единици са общо 1 026 174 (с 11% по-малко спрямо 2010 г.). Средният размер на животинските единици на стопанство се е увеличил 3.5 пъти спрямо предходното преброяване за сметка на намалелия брой на стопанствата, които отглеждат животни и птици (-74%). Увеличава се средният брой на отглежданите животни в стопанствата за всички наблюдавани видове. В стопанствата на физически лица се отглеждат 74% от говедата, 92% от козите, 88% от овцете. Свинете и птиците се отглеждат основно от търговски дружества – съответно 90% от свинете и 82% от птиците. В 76% от стопанствата със свине се отглеждат по 1 или 2 животни. В свиневъдните стопанства с над 1 000 животни, се отглеждат над 95% от общия брой свине в страната. Птицевъдните стопанства с над 100 кокошки носачки и подрастващи са 254 и отглеждат 94% от кокошките в страната.

79% от трудещите се в земеделието са стопаните и членовете на семействата им

Селското стопанство е източник на доходи за малко на 294 хил. души (без сезонните работници и лицата, непряко наети от стопанството), като обемът на вложения от тях труд е равен на 168.0 хил. годишни работни единици (ГРЕ). Сезонните работници са вложили 12 232 ГРЕ, а получените външни услуги от изпълнители по договори през 2020 година се равняват на 1 609 ГРЕ. 79% от лицата, влагащи труд в земеделието, са самите стопани и членовете на техните семейства (т. нар. семейна работна ръка). В семейната работна ръка жените са 40%. Лицата, влагащи труд в земеделието, които принадлежат към несемейната работна ръка (не са членове на семейството на стопанина на стопанството, в което работят), са 61 392, от които 75% са мъже. 55% от управителите са на възраст 55 и повече години. 29% от постоянно заетите лица са заети в стопанства с икономически размер до 2 000 евро стандартна продукция и те влагат 19% от общите ГРЕ.

82% от постоянно заетите лица влагат труд в специализирани стопанства, 18% – в смесени. 80% от стопанствата са специализирани в отглеждането на култури или животни, останалите 20% са смесени стопанства и в тях се отглеждат различни култури и животни. 30% от стопанствата в България (почти 40 хил.) са специализирани в отглеждането на полски култури, като техният дял в общата стандартна продукция е 61.5%. 29.6% от стопанствата отглеждат тревопасни животни. Стопанствата, специализирани в отглеждането на зеленчукови култури, са 7.1 хил. и средно стопанисват 1.8 ха ИЗП. Средно 4.6 ха ИЗП имат стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни насаждения (13% от стопанствата в страната). Стопанствата със СП под 2 000 евро са 37%. Стопанствата със СП от 250 000 и повече евро са 2% и генерират 59% от общата СП на страната. Почти 5 пъти над средния размер за страната е икономическият размер на стопанствата, които отглеждат свине и птици – 153 хил. евро за свине и птици при среден размер от 30.8 хил. евро.

Кризата в американското земеделие придобива все по- големи размери, и местните фермери масово продават стопанствата си, съобщава agrarheute.com. Нещо повече,  фалитите на стопанства през тази година се очаква да стигнат до нов 8 годишен връх. Основните причини за незавидното положение на американските фермери са лошите климатични условия и проблемите с пазарите, най-вече заради търговския конфликт с Китай,  който макар и затихващ вече, все още не е разрешен напълно. Освен това преговорите с Канада и Мексико за подновяване на споразумението за зоната за свободна търговия се проточиха вече две години.Мнозина фермери предпочитат силна търговия пред получаване на помощи, макар че признават, че благодарение на тях е последните две години са запушили дупките.   Масовите фалити и продажби на стопанствата се очаква да прекроят картината както в агросектора,жуака и в селските райони и съсредоточаване на собствеността върху земите въвнвде по-малко ръце.

26 август е крайният срок, в който трябва да се представяг протоколиге за дезинфекция на стопанствата, съобщиха от агроведомсвото. Само така стопаните ще могат да получат финансова подкрепа в размер на 300 лв. за почистен и дезинфекциран двор“. По време на среща във Велико Търново с представители на Националното сдружение на общините и фермери земеделският министър Десислава Танева подчерта още веднъж, че личните стопаства трябва да бъдат задължително регистрирани и с минимални нива на биосигурност.