Тагове

Най-чувствително повишение през изтичащата седмица е регистрирано в цената на украинската царевица

Според експертите от Софийската стокова борса отминаващата седмица се характеризира с успокояване на цените на основните култури, търгувани на водещите световни борси. За тази седмица американската пшеница поевтиня само с един долар до 269 долара за тон. Френската пшеница продължи да се търгува на 234 евро за тон.

Промяната в цената на руската и украинската пшеница също беше минимална като в последната седмица беше регистрирано повишение в цената им съответно с 1 и 2 долара до 228 и 225 долара за тон. Цената на американската царевица се повлия от търговията на пшеницата и загуби само долар за последния отчетен период. Френската пшеница се понижи с 2 евро до 218 евро за тон. Най-значимо повишение на пазара на царевица отбеляза цената на царевицата в Украйна, която се повиши с 8 долара до 220 долара за тон.

Рапицата също поскъпна чувствително- с 15 евро за тон до 496 евро за тон. Фючърсите на нерафинираното слънчогледово олио се повишиха с 65 долара до 1180 долара за тон.

Търговията у нас остава спокойна, констатират експертите, като пшеницата от новата реколта продължава да се търси на 370 лева за тон и да се предлага на 530 лева за тон. Пшеницата за храна на животните продължава да се търси на 362 лева за тон и да се предлага на 500 лева за тон.

Острата конкуренция на украинското и руското зърно натискат цените надолу

Продължаващата остра конкуренция на руското и украинско зърно оказва негативно влияние върху цените на основните култури на международните пазари, информира agrarheute.com.. Според анализатори негативната картина на пазарите се допълва и от силните позиции на единната европейска валута спрямо американския долар. Седмицата на борсата в Париж започна със срив на цените на пшеницата, които достигнаха до ново дъно. Септемврийските контракти се продаваха в понеделник при цена от 190 евро за тон, което е с 4 евро по-малко в сравнение с края на миналата седмица. Въпреки че не е толкова значителен, спад се наблюдава и в цената на контрактите със срок на доставка и през следващите месеци.

При все това зачестяват информациите за по-слаба реколта от пшеница в Европа, като освен Франция, Германия също обяви, че очаква по-малка реколта. По оценки на бранша във федералната република само при зимните сортове пшеница се очакват с до 15% по-слаби добиви.

В спирачка на цените се превърна конкурентноспособната руска пшеница при сравнително слабо търсене в началото на сезона. В резултат на това се стигна до срив на цените не само при пшеницата, но и при царевицата, като контрактите от новата реколта се продават на доста евтини ценови нива.

Сред причините за подобно развитие на пазара на царевица е силният украински износ, както и очакванията за добра реколта от царевица в САЩ.. В понеделник контрактите на царевицата от новата реколта в Париж се продаваха при цена от 185,75 евро за тон, което е спад с 2,50 евро спрямо последната борсова сесия в петък.

Пазарът на рапица който е свързан и с цените на растителните масла реагира с по-слаб спад в цената на актуалните контракти от 1 евро до 453,50 евро за ттон. Очакваното рекордно производство на американска соя пък се отразява негативно на цената на тази култура.

Пшеницата във Франция и САЩ поевтинява, в Украйна и Русия- поскъпва

През изминалата седмица борсовата търговия у нас е останала спокойна без реални сделки след сключените такива в началото на месеца за продажбата на пшеница за фураж на цена от 400 лева за тон. Пшеницата за производство на хляб продължава да се предлага на 380 лева за тон , докато пшеницата за изхранване на животните продължава да се търси на 340 лева за тон. Царевицата се предлага на цени-близки до тези на пшеницата- между 360 и 480 лева за тон, а слънчогледа на цена между 810 и 820 лева за тон.

Международните пазари продължиха да са под влияние на новините от САЩ за доброто състояние на посевите и темповете по прибиране на реколтата. Цените на пшеницата зад Океана продължиха да падат, като през тази седмица се сринаха а с 13 долара до 216долара за тон. Седмичното поевтиняване на контрактите на пшеницата в Париж е 5 евро до 214 евро за тон.

За разлика от САЩ и Европа, цените на пшеницата в Украйна се повишиха с 5 долара до 220 долара за тон. Руската пшеница също поскъпна незначително с един долар като се изравни с цената на украинската. Фючърсите на царевицата на пазарите в Европа и САЩ останаха на цените от миналата седмица- 186 долара и 213 евро за тон. Цената на украинската царевица се понижи с 2 долара до 190 долара за тон.

Контрактите на рапицата в Париж поскъпнаха с 10,75 евро за изминалите седем дни до 487,35 евро за тон. Чувствително повишение през разглеждания период имаше в цената на нерафинираното олио търгувано в Ротердам, което поскъпна с 25 евро до 1075 евро за тон.

Розовите домати се продават на цени между 4 и 4,50 лева, краставициtе между 3 и 4 лева за килограм

Цените на някои плодове като ягоди и череши на пазара в Самоков са по-ниски отколкото в магазинната мрежа, информира БТА. Цените на ягодите и черешите например варира между 4 и 6,50 лева за килограм, докато в магазините са двойно по-скъпи.

Някои продавачи на пазара коментират, че няма голям интерес, а цената за две години е скочила почти двойно, други пък посочват, че има търсене.

Поскъпнал е и разсадът. 20 корена чубрица струват три лева, кофичка домати и краставици – 1,50 лв, а босилек – 0,50 лв. Поскъпването на разсада е двойно, но за сметка на това има голямо търсене, коментира пред БТА Христина Ковачка, която излага на пазара собствено производство.

Розовият домат пристига от Южна България на cenaамежду 4 и 4,50 лева за килограм, а краставиците се продават между 3 и 4 лева за килограм.

Смилянският зрял боб се предлага за 8-12 лв. за кг, а радуилският достига 15 лв. за кг, посочи местната производителка.

Семето за картофи се продава nа 1-1,50 лв, заяви производителят Георги Щъркелов. В момента картофите се садят, а дали реколтата ще е добре ще се разбере наесен, допълни той.

На пазара в Самоков се предлагат плодове и зеленчуци, както от самоковския край, така и от други общини в Южна България.

Краставици и домати поевтиняват, картофи и моркови поскъпват

Цените на повечето основни храни търгувани а стоковите борси продължават да вървят надолу, информира БТА, позовавайки се на данни от комисията по стоковите борси.

Вносните краставици поевтиняват с 11,8 на сто до 2,10 лева за килограм, докато оранжерийните са с 4,3 на сто надолу до 2,90 лева за килограм. Цената на доматите (внос) също е по-ниска – с 2,9 на сто до 2,97 лева за килограм. Картофите продължават да поскъпват, този път с 2,9 на сто и се търгуват по 1,44 лева за килограм.

Морковите също вървят нагоре и са на цена от 1,20 лева за килограм, което е с 5,3 на сто повече от миналата седмица. Зрелият лук кромид (внос) поскъпва с 3,4 на сто до 1,50 лева за килограм, а зелето – с 1,6 на сто до 1,28 лева за килограм.

Цената на ябълките е по-ниска с 2,2 на сто до 1,74 лева за килограм, а на лимоните – с 1 на сто до 2,05 лева за килограм. Бананите поскъпват с 3,6 на сто до 2,86 лева за килограм, портокалите – с 4,2 на сто до 1,99 лв./кг, а ягодите (внос) – с 2,3 на сто до 4,83 лева за килограм.Цената на кравето сирене пада с 0,4 на сто до 10,60 лева за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ – с 0,1 на сто до 16,60 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 2,6 на сто и се купува по 1,18 лв. за кофичка от 400 гр., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 1,3 на сто до 2,27 лева за литър.

Пилешкото месо поевтинява с 0,6 на сто и се предлага по 6,44 лв. за килограм, а цената на яйцата (размер М) скача с 2,9 на сто и те се купуват по 0,36 лева за брой на едро в края на седмицата.

Оризът запазва цената си от 3,33 лв. за килограм, а лещата поскъпва с 1 на сто и е съответно 4,24 лева за килограм. Цената на зрелия фасул скача с 0,2 на сто до 4,30 лева за килограм.

Захарта отстъпва с 3,5 на сто и се търгува по 1,91 лева за килограм, а олиото – с 0,4 на сто до 2,72 лв. за литър. Цената на брашното тип 500 също тръгва надолу с 3 на сто до 1,29 лева за килограм, докато тази на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 1,5 на сто до 2,65 лв. за брой.

Цените на зърното на международните пазари продължава да падат

В края на февруари на Софийска стокова борса са регистрирани леки повишения на отделни котировки, съобщават оттам. Пшеницата се продава на 431 лева за тон, а търсенето остава на нивото от 300 лева за тон. Пшеницата предназначена за изхранване на животните се предлага на цени между 350 и 390 лева за тон. На сходни цени между 360 и 390 лева се предлага и царевица. Слънчогледа се продава на 850 лева за тон.

На международните пазари продължава поевтиняването на зърното, като цената на френската пшеница падна със 7 евро за седмица до 199 евро за тон. Зад Океана регистрираното поевтиняване на американската пшеница за същия период бе 3 долара до 250 долара за тон. Украинската пшеница изгуби 2 долара от стойността си до 201 долара за тон. Въпреки че цената на руската пшеница се понижи с 5 долара, тя остана на висока кота от 220 долара за тон.

Както е обичайно в подобни случи цените на царевицата последваха тези на пшеницата. Американската царевица продължи да се продава на 187 долара за тон, докато френската регистрира незначителен спад от 1 евро до 176 евро за тон.

За втора поредна седмица рапицата поевтиня, този път с 4 евро до 412 евро за тон. Контрактите на слънчогледа търгувани на борсата в Ротердам се понижиха с 20 евро за седмица до 910 евро за тон.

Ценовите нива са съобразени с начина на доставка и са определени по клонове

С цел защита на интересите на земеделските производители, цената на водата през новия поливен сезон ще остане на нивото от миналата година, стана ясно след проведения вчера консултативен съвет по хидромелиорации и напояване към земеделското министерство. Както е известно още през януари изпълнителният директор на държавното дружество „Напоителни системи“ АД Снежина Динева съобщи, че ще се направи всичко възможно цента на водата за напояване за новия поливен сезон да не се променя.

Цените, по които ще се извършва доставката на вода за напояване, са утвърдени с решение на Съвета на директорите на Дружеството, на база на което е издадена заповед на изпълнителния директор. Те са определени както по клонове, така и в зависимост от начина на доставка.

Цените са формирани като съотношение на разходите към обема на прогнозните водни маси, които ще бъдат подадени. Необходимите количества водни маси са на база площта, структурата на предвидените за напояване култури и водните маси, необходими за напояването им.

Предвижда се и през тази година земеделските стопани да бъдат финансирани с до 80% от разходите за доставката за вода за напояване. Това ще стане след одобрение на държавна помощ по Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след войната на Русия срещу Украйна.

Цени на услугата „доставка на вода за напояване“ за 2024 г.:

Логистични проблеми спъват доставките на лук в страните от ЕС

Увеличаването на дела на вноса на лука в страните членки на ЕС е причина за това, цените му да гонят рекордни стойности, информира UkrAgroConsult. Поскъпването е резултат също и от това, че голяма част от вноса идва от африканските страни и е породен от логистични проблеми заради действията на хутите. Междувременно един от основните доставчици на лук Египет е наложил забрана за износ, а идващата от Централна Азия продукция пък е с по-ниско качество от очакваното.

Според анализаторите Европа увеличава значително дела на вноса на лук особено извън сезона от Нова Зеландия най-вече в години с високи цени. Заради дейността на хутите в Червено море корабите с товари са принудени да заобикалят Африка, което увеличава с до 17 дни периода на транспорт и оскъпява продукцията.

Въпреки че в страни като Узбекистан и Казахстан има достатъчно запаси от евтин лук, съхраняването му в неклиматизирани складове носи голям риск за вносителите. Падналите снегове в региона на Централна Азия допълнително създават  логистични проблеми.

Анализаторите не очакват сериозна промяна на пазара до средата на май, което може да доведе до ново рекордно поскъпване на лука.

Газоразпределителната мрежа на страната може да поеме преноса на до 20% водород

Цената на природния газ която се определя от КЕВР по предложение на „Булгаргаз“ и се прилага както на регулирания, така на нерегулирания пазар се определя от непазарни принципи, заяви Юлия Георгиева от „Овергаз“ цитирана от БТА по време на форума Renewable 2023. Тя обясни, че това се случва, защото „Булгаргаз“ от една страна е обществен доставчик, но от друга е търговец и доставчик до крайни клиенти.

Цената на природния газ не може да се прогнозира. Затова е трудно да се каже каква ще бъде тя през предстоящата зима, изтъкна Георгиева. Тя смята, че повишение на цената би имало при много студена зима, в която нагнетеният и съхранен газ в газохранилищата не стигне. По думите й вече е имало една тежка година и се знае как ще изглежда пазарът на природен газ при доста пречки за доставките, затова за предстоящата зима има по-голяма готовност.

Според нея с много малко инвестиции, газоразпределителната мрежа на страната може да поеме до 20% водород, но към момента не може да се говори за развитие на мащабни проекти с голям мащаб в тази насока.

В началото на септември продължава плавното повишение на цените на някои основни храни , информира БТА, като се позовава на даните на комисията по стоковите борси. През изминалата седмица е регистрирано незначително поскъпване на пъпешите с с 0,7 на сто до 1,41 лева за килограм, а дините поевтиняват с 2,6 на сто до 0,75 лева за килограм. Ябълките от внос поскъпват с 1,6 на сто до 1,95 лева. Вносните ябълки също повишиха цените си с 1,6% до 1,95 лева. Бананите поевтиняват с 1,5 на сто до 2,69 лева за килограм, а лимоните вдигат цената си с 1,4 на сто до 3,00 лева за килограм. Прасковите падат с 3,7 на сто до 2,58 лева за килограм.

Картофите поевтиняват с 2,9 на сто до 1,35 лв. за килограм, зелето – с 5,0 на сто до 1,14 лева за килограм. Оранжерийните краставици свалят цената си с 3 на сто до 2,92 лева за килограм. Доматите поскъпват със 7,5 на сто до 2,58 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват през седмицата с 6,1 на сто до 1,70 лева за килограм, а червените чушки – с 6,7 на сто до 2,23 лева за килограм. Зрелият лук кромид от внос се продава с 1,9 на сто по-ниско по 1,56 лева за килограм. Морковите отстъпват с 0,7 на сто и се търгуват по 1,37 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,5 на сто до 11,28 лева за килограм, кашкавалът тип „Витоша“ – с 1,5 на сто и се продава по 17,30 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 5,3 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,08 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) се понижава с 1,8 на сто и се продава по 2,13 лева за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 0,9 на сто и се предлага по 6,57 лв. за килограм.

Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 3,8 на сто и се търгува по 3,30 лв. за килограм. Лещата прибавя 1,7 на сто до 4,20 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул спада с 3,6 на сто до 3,99 лв. за килограм.

Захарта поскъпва с 1,2 на сто и се продава по 2,44 лв. за килограм, а брашното тип 500 – с 2,2 на сто до 1,42 лева за килограм. Олиото скача с 3,9 на сто и се търгува по 2,94 лв. за литър в пластмасова бутилка, а кравето масло (пакетче от 125 грама) отстъпва с 0,4 на сто до 2,55 лв. за брой.

През последната седмица цените на някои от основните храни по борсите тръгнаха нагоре, като сезонните плодове продължават да поскъпват, информира БТА. Пъпешите губят 3,4 на сто до 1,40 левав за килограм. Спад се отчита и при дините – с 8,3 на сто до 0,77 лева за килограм, при ябълките – с 4 на сто до 1,90 лева. Бананите поскъпват леко – с 1,1 на сто до 2,73 лева за килограм, прасковите прибавят 6,7 на сто до 2,72 лева за килограм.

Движението на цените на зеленчуците остава разнопосочно. Картофите поскъпват с 3 на сто до 1,37 лв. за килограм, зелето – с 5,4 на сто до 1,18 лева за килограм. Оранжерийните краставици вдигат цената си със 17,9 на сто до 3,09 лева за килограм. Доматите поскъпват с 1,7 на сто до 2,42 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват през седмицата с 8,3 на сто до 1,77 лева за килограм, а червените – с 6,8 на сто до 2,34 лева за килограм. Зрелият лук кромид от внос се продава с 1,3 на сто повече до 1,61 лева за килограм. Морковите падат с 5,5 на сто и се търгуват по 1,38 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 0,9 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,13 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) се покачва с 0,9 на сто и се продава по 2,16 лева за литър.
Пилешкото месо поскъпва с 1,9 на сто и се предлага по 6,52 лв. за килограм.
Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.
Оризът поскъпва с 0,6 на сто и се търгува по 3,21 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 1,5 на сто до 4,15 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул – с 3 на сто до 4,16 лв. за килограм.
Захарта също поскъпва – с 0,8 на сто и се продава по 2,43 лв. за килограм, както и брашното тип 500 – с 5,3 на сто до 1,40 лева за килограм. Олиото се търгува по 2,85 лв. за литър в пластмасова бутилка, а кравето масло (пакетче от 125 грама) – по 2,57 лв. за брой.

Краставиците и картофите продължават да поскъпва, информира БТА, позовавайки се на данните от комисията по стоковите борси. Оранжерийните краставици поскъпват с 9,7 на сто до 2,26 лв. за килограм, а картофите – с 0,8 на сто до 1,20 лв. за килограм. Най-много поевтиняват зеленият пипер – с 13,4 на сто до 2,07 лв. за килограм, оранжерийните домати – с 10,1 на сто и се търгуват по 2,41 лв. за килограм, и морковите – с 9,1 на сто и се купуват по 1,49 лв. за килограм. Цената на зелето също пада – с 5,6 на сто до 0,85 лв. за килограм. Зелената салата остава без промяна в края на седмицата и се продава по 1,26 лв. за брой.

За първа седмица се отчитат цената на прасковите, които поевтиняват с 0,4 на сто в края на седмицата и се продават по 2,39 лв. за килограм. Кайсиите поскъпват с 1,9 на сто до 2,62 лв. за килограм. Вносните ябълки се вдигат с 9,6 на сто до 2,05 лв. за килограм. По-евтино се продават лимоните – с 1,1 на сто до 2,79 лв. за килограм, и бананите – с 1,8 на сто до 2,74 лв. за килограм.

Цената на кравето сирене се понижава с 1,6 на сто и то се продава по 11,19 лв. за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ – с 1,3 на сто до 17,08 лв. за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) остава без промяна в края на седмицата, като кофичка от 400 г. се купува за 1,13 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) поевтинява с 0,9 на сто и се продава по 2,14 лв. за литър.

Пилешкото месо отстъпва минимално – с 0,3 на сто до 6,57 лв. за килограм.

Цената на яйцата (размер М) не се променя и те се купуват по 0,32 лева за брой на едро. Оризът също остава без промяна и се купува по 3,20 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 0,7 на сто до 4,13 лв. за килограм, а зрелият фасул – с 3,8 на сто до 4,09 лв. за килограм.

Захарта прибавя 0,4 на сто до 2,42 лв. за килограм. С 3,1 на сто по-евтино се продава брашно тип 500 – по 1,27 лв. за килограм.

Олиото понижава стойността си с 2 на сто и се продава по 2,94 лв. за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 2,54 лв. за брой.

Цените на торовете на международните пазари отново тръгнаха нагоре, и ако в Германия поскъпването е по-бавно, то френските фермери ве1е трябва да плащат доста повече, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. Анализаторите не изключват тенденцията за поскъпване на торовете да продължи и през август. По последни данни от изминалата седмица, цената на калиевите торове на борсата в Германия вече премина границата от 300 евро за тон, което е увеличение с 20 евро в сравнение с цената им в началото на месеца. Покачващите се цени на международните пазари вече оказват влияние и на вътрешните пазари на торове в Германия и Франция. Така например само за седмица азотните торове във Франция са поскъпнали с между 35 и 60 евро за тон, като една от причините за това е и поскъпването на газта с 30 евро.

В същото време се наблюдава увеличение на търсенето на торове като ежеседмично се регистрира сериозно поскъпване и на карбамида, като със запазването на стабилна цена от 460 евро за тон, Германия остава известно изключение. Анализаторите на пазара смятат, че дъното в цените на торовете на международните пазари вече е отминало и всички търговци и фермери, които не са си набавили по-евтини торове през юни, ще трябва да плащат доста по-висока цена през следващите месеци.

Цените на течните торове в Германия към момента също са отбелязали поскъпване за седмица и са в порядъка на 280 евро за тон. Цената на амониевия нитрат във Франция се е повишила за последната седмица с 27% до 315 евро за тон, което е повишение с 37 евро за последните седем дни. За да си го набавят френските фермери вече плащат по 383,50 евро на тон, което е с 58 евро преди седмица. Карбамидът там също е поскъпнал с 36,50 евро за тон само през последната седмица.

Цената на черешите през изминалата седмица тръгна нагоре като те бележат поскъпване с 8,9% до 4,40 лева за килограм, информира БТА, позовавайки се на информация от комисията по стоковите борси. Вносните ябълки също поскъпват с 1,7 процентни пункта до 1,84 лева за килрам. По-скъпо продават лимоните – с 6,4 на сто до 2,84 лева за килограм, а бананите поевтиняват с 4,7 на сто до 2,81 лева за килограм

С изключение на краставиците всички останали зеленчуци поевтиняват. През седмицата цената на оранжерийните краставици се повишава – с 9,2 на сто до 2,01 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 7,8 на сто и се продават по 1,19 лева за килограм, морковите – с 1,7 на сто до 1,69 лева за килограм, зелената салата – с 4,6 на сто и се продава по 1,25 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 2,2 на сто, и се купува по 0,90 лева за килограм. С 12 на сто надолу се търгуват оранжерийните домати – по 2,79 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се повишава с 0,8 на сто и то се продава по 11,33 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ се понижава с 0,7 на сто до 17,48 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 3,4 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,12 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,5 на сто и се продава по 2,18 лв. за литър.

Пилешкото месо отстъпва с 0,9 на сто до 6,63 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поевтинява с 1,8 на сто и той се купува по 3,31 лева за килограм, лещата поскъпва с 1,4 на сто до 4,22 лв. за килограм, зрелият фасул пада с 4,8 на сто до 3,93 лв. за килограм.

С 6,9 на сто по-евтино се продава брашно тип 500 – по 1,34 лева за килограм, а захарта губи 2 на сто до 2,44 лева за килограм.

Олиото повишава стойността си с 4,1 на сто и се продава по 3,08 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 4 на сто се търгува по 2,63 лева.

Черешите на едро продължават да поевтиняват на тържищата у нас и през тази седмица, съобщава БТА, позоваайки се на от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Цените им спадат с 4,1 на сто и те се търгуват по 4 лева за килограм. Вносните ябълки също отбелязват спад т с 3,2 на сто до 1,82 лева за килограм. По-скъпо се продават лимоните – с 1,5 на сто до 2,72 лева за килограм, а бананите поевтиняват с 0,7 на сто до 2,90 лева за килограм.

С изключение на доматите всички останали зеленчуци също поевтиняха през изминалата седмица. През седмицата цената на оранжерийните краставици се понижава – с 9 на сто до 1,83 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 7,3 на сто и се продават по 1,27 лева за килограм, морковите – с 9 на сто до 1,72 лева за килограм, зелената салата – с 5,6 на сто и се продава по 1,34 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 10,7 на сто, и се купува по 0,92 лева за килограм. Със 7,1 на сто поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,15 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се понижава с 0,1 на сто и то се продава по 11,21 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ се повишава с 1,3 на сто до 17,60 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 6,6 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,9 на сто и се продава по 2,18 лв. за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 4 на сто до 6,81 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 3,9 на сто и той се купува по 3,43 лева за килограм, лещата пада с 1,9 на сто до 4,11 лв. за килограм, зрелият фасул скача с 2,5 на сто до 4,14 лв. за килограм.

С 0,7 на сто повече се продава брашно тип 500 – по 1,42 лева за килограм, а захарта поскъпва с 2,45 на сто до 2,48 лева за килограм.

Олиото повишава стойността си с 1 на сто и се продава по 3,04 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама се търгува по 2,72 лева.

началото на лятото цените на плодовете и зеленчуците продължават плавния си спад, информира БТА, по данни на комисията по стоковата борса. В подкрепа на това цената на оранжерийните домати поевтиняват с 0,10 на сто и се продават по 2,89 лева за килограм. Цената на оранжерийните краставици също пада – с 0,46 на сто, и те се търгуват за 2,18 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 0,03 на сто и се продават по 1,39 лева за килограм, морковите – с 0,10 на сто до 2 лева за килограм, зелената салата – с 0,04 на сто и се продава по 1,46 лева за брой. Минимално повишение с 0,02 процентни пункта е регистрирано само при зелето, което се продава при 1,06 лева за килограм.

Черешите продължават да поевтиняват – с 0,47 на сто, и се търгуват по 4,50 за килограм, за разлика от ягодите, които поскъпват с 0,31 на сто до 4,17 лева за килограм. Ябълките от внос също поскъпват – с 0,11 на сто до 1,89 лева за килограм, както и лимоните – с 0,18 на сто до 2,63 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 0,01 на сто до 2,90 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се увеличава с 0,11 на сто и то се търгува по 11,20 лева за килограм, а на кашкавала тип „Витоша“ – с 0,05 на сто до 17,34 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) остава без промяна през тази седмица, като кофичка от 400 г. се купува за 1,19 лв. С 0,01 на сто поскъпва прясното мляко (3 процента масленост) и се продава по 2,18 лв. за литър.

През изминалата седмица е регистрирано минимално поевтиняване на оранжерийните домати по стоковите борси с 0,17 пункта до 2,93 лева за килограм, съобщава БТА. Цената на оранжерийните краставици пада с 0,81 процента и те се купуват по 2,40 лева за килограм.

Картофите поевтиняват с 0,09 на сто и се продават по 1,41 лева за килограм, морковите – с 0,06 на сто до 2,04 лева за килограм, зелето – с 0,09 на сто и то се купува по лев за килограм. Зелената салата поскъпва с 0,06 на сто и се продава по 1,48 лева за брой.

При плодовете се наблюдава поевтиняване при черешите с 0,72% до 4,70 лева за килограм и ягодите с 0,26% до 3,88 лева за килограм. Ябълките от внос поскъпват с 0,07 на сто до 1,82 лева за килограм, а лимоните – с 0,18 на сто до 2,52 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 0,07 на сто до 2,86 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,04 на сто и се търгува по 11,04 лева за килограм, Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 0,02 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,19 лв. По-ниска с 0,04 на сто е цената на прясното мляко (3 процента масленост), което се продава на 2,17 лв. за литър. с 0,04 на сто и се търгува по 11,04 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 0,16 на сто по-ниско – по 17,26 лева за килограм.

Пилешкото месо поскъпва с 0,15 на сто до 6,63 лева за килограм. Яйцата (размер М) поевтиняват с 0,01 на сто и се купуват по 0,33 лева за брой на едро. Оризът поевтинява с 0,02 на сто и се купува по 3,14 лева за килограм, лещата също поевтинява с 0,02 на сто до 4,17 лв. за килограм, зрелият фасул – с 0,07 на сто до 4,04 лв. за килограм.

При липса на сделки през изминалата седмица, продавачите на Софийска стокова борса понижиха цената на пшеницата от 730 на 657 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните продължава да се търси на 380 лева , а царевицата се предлага на цени от 420 до 430 лева за тон. Слънчогледът се предлага на цена от 750 лева за тон.

Тенденцията за повишаване на цените на фючърсите на зърното зад Океана продължи втори пореден ден като в хода на търговията контрактите в Чикаго се повишиха до 224,22 долара за тон, тези търгувани в канзас до 294,86 долара за тон, а в Минеаполис до 289,90 долара за тон. В същото време опасенията за засушаване в Средния Запад и някои спекулативни сделки в началото на месеца оказаха влияние върху пазара на соя, като доведоха до поскъпване на контрактите, информира „Зерно Онлайн“.

Пазарът в Европа остана разнопосочен и докато пшеницата поскъпна до 220,75 евро за тон, контрактите на царевицата със срок през юли паднаха до 213,50 евро за тон. Цената на контрактите от новата реколта със срок на доставка през ноември достигат до  213,25 евро за тон.

Според данни на европейската статистика маслата и мазнините в ЕС са поскъпнали средно с 23% спрямо аналогичния период на миналата година, съобщават оттам. Като цяло статистиката отчита продължаване на тенденцията за поскъпване на храните и през първото тримесечие на 2023 година.

Пикът в годишния темп на промяна настъпи през декември 2022 г. (+32% в сравнение с декември 2021 г.), което показва спад от 9 процентни пункта (pp) през първите три месеца на 2023 г. Това предполага, че темпът на инфлация за масла и мазнини започва да се забавя.

През март 2023 г. почти всички страни от ЕС отчетоха ръст на годишната инфлация при олио и мазнини. Най-високо увеличение на годишната инфлация при маслата и мазнините е регистрирано в Унгария (+33% спрямо март 2022 г.), следвана от Дания (+32%) и Белгия (+31%). За разлика от тях, най-малко повишение на цените е регистрирано в Хърватия (+6%), Австрия (+12%) и Чехия (+16%), като България е единствената страна, която отчита спад (-1%).

Експерти и анализатори продължават да отчитат срив в цените на зърното на европейските пазари, като към началото на май те вече са паднали под себестойността на продукцията, пише „Зерно Онлайн“. Експерти от анализаторската компания Agritel определят ситуацията на пазара като „критична“, най-вече заради големите запаси, украинския внос и голямата конкуренция на пазарите.

Тенденцията за спад в цените на зърното продължава и в началото на май заради възможния транзит на украинска продукция както и наличието на големи запаси от зърно в страните износители. През април беше отчетен спад в цената на пшеницата и царевицата от 24 евро за тон. При рапицата месечното поевтиняване достигна до 32 евро за тон.

Така малко преди старта на новата стопанска година цените са паднали под производствените разходи, направени от фермерите, считат експертите. „фермерите вече все повече гледат към новата реколта, въпреки наличието на големи запаси“, пишат анализаторите. Според Ян Хайнике към момента между 10 и 20% от старата реколта остава непродадена в стопанствата като от логистична гледна точка тези запаси едва ли ще могат да намерят място на пазара тъй като в момента хлебопреработвателната индустрия е обезпечена със суровина.

След регистрираните миналата седмица сделки за продажба на пшеница на цени от 370 лева за тон, на Софийска стокова борса се наблюдава ново затишие при запазване на стабилни цени. Пшеницата продължава да се предлага на цена от 730 лева за тон, докато зърното за фураж се предлага на 430 лева за тон при насрещни оферти за 380 лева за тон. Царевицата се предлага на 450 лева за тон, а слънчогледа на 740 лева за тон.

Цената на американската пшеница продължава да пада, информира „Зерно Онлай“. По време на вчерашната сесия в Чикаго юнските контракти достигнаха до 21 месечно дъно заради засилената конкуренция на експортните пазари. В хода на търговията фючърсите със срок на доставка през юни достигнаха цена от 231,21 долара за тон. Контрактите на твърдата пшеница в Канзас паднаха до 281,18 долара за тон,  а в  Минеаполис до 288,43 долара за тон. Върху пазара на царевица негативно влияние оказа отмяната на американска пратка за Китай, като цената и стигна 9 месечно дъно. Известно облекчение за трейдърите предизвикаха падналите валежи, които намалиха опасенията за суша в зърнения пояс на САЩ.

И пазара в Европа остана на червено като майските фючърси на пшеницата поевтиняха до 239 евро за тон , а фючърсите на царевицата със срок на доставка през юни до 235,50 евро за тон.

Засилената конкуренция на пазара на зелено доведе до рекордно увеличение на цените на картофите за преработка на физическите пазари в Европа, информира UkrAgroConsult. Така например цената на картофите в Нидерландия към 18 април достигна до 330 евро за тон, което е най-високото ниво от 2014 година насам. Забавянето на сеитбата доведе до поява на опасения у търговците за забавяне на реколтата от ранните сортове. Това от своя страна усилва натиска върху крайните запаси от картофи в края на сезона. Освен това обемът на запасите от картофи в глобален мащаб остава под средното ниво при увеличено търсене
До края на сезона се очаква цените на картофите да останат близо до рекордните, докато не излязат достатъчно количества картофи от ранните сортове.

През изминалата седмица продължи поскъпването на доматите и краставиците, съобщава БТА, позовавайки се на данните на комисията по стоковите борси. За последната седмица оранжерийните домати са поскъпнали с нови 7,4% до 3,92 лева за килограм, а краставиците оранжерийно производство вече минаха границата от 4 лева след като поскъпнаха с 2,8 процента. Въпреки че поевтиняват с 4,2%, червените чущки продължават да се продават при 4,11 лева за килограм на едро.
Кравето сирене поскъпва с 0,8 на сто и се търгува по 11,28 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 0,5 на сто по-скъпо – по 17,65 лева за килограм.

Олиото поевтинява с 2,3 на сто и се продава по 3,44 лева за литър, докато кравето масло в пакетче от 125 грама пада с 1,2 на сто и се търгува по 2,57 лева. Пилешкото месо поскъпва с 1,8 на сто до 6,15 лева за килограм.

Брашно тип „500“ повишава цената си с 2,2 на сто до 1,41 лева за килограм. Оризът поевтинява с 0,9 на сто и се купува по 3,19 лева за килограм. Яйцата (размер М) поевтиняват с 1 стотинка и се продават по 0,40 лева за брой на едро.

Само за два дни цените на пшеницата на европейския пазар се сринаха с 10 евро и то въпреки въведените от някои европейски страни в това число и България едностранни забрани за внос на украинска аграрна продукция, пише специализираният портал agrarheute.com. Очакванията бяха тъкмо за обратното особено след като бяха разрешени проблемите с Русия по запазване на така наречения зърнен коридор през Черно море.
Логистични проблеми и натиск от страна на по-евтината украинска пшеница обаче доведоха до това, че европейските фермери да трябва да се конкурират с по-евтината украинска пшеница. Така на европейските пазари се стигна до спад в цената на фючърсите за старата реколта до 250 евро за тон, докато тези от новата се търгуват при 249 евро за тон. В публикацията се припомня за предприетите до момента действия от страна на Брюксел за компенсиране на засегнатите страни както и за намеренията на ЕК за временно ограничаване на вноса на пшеница и маслодайни култури от Украйна за тези страни.

Леко раздвижване на цените на зърнените култури отчитат от Софийска стокова борса през тази седмица. Пшеницата с хлебопекарни качества продължава да се предлага в широк диапазон между 620 и 730 лева за тон, търсенето продължава да е на далеч по-ниската цена от 400 лева за тон. По-малка е разликата в в ценовото съотношение продавач-купувач при пшеницата използвана за фураж, която се търси на 380 лева за тон, докато офертите на предлагащите са за 430лева за тон. Царевицата се предлага на 450 лева за тон, докато маслодайния слънчоглед вече е на 750 лева за тон.

Отслабналите опасения за щети върху посевите както и регистрираните от трейдърите печалби доведоха до спад в цените на майските контракти на пшеницата зад Океана, информира „Зерно Онлайн“. В хода на вчерашната търговия в Чикаго контрактите на пшеницата поевтиняха до 254,08 долара за тон. Оцветени в червено останаха и фючърсите на твърдата пшеница в Канзас продавайки се при 320,58 долара за тон и в Минеаполис при 326,83 долара за тон.

Благоприятни за търговията се оказаха последните метеорологични прогнози, според които в американския Среден Запад може да се очаква по-топло и сухо време, което да допринесе за стопяване на снега преди началото на сеитбата. Цените на царевицата и соята последваха тези на пшеницата също заради подобрените очаквания за благоприятни климатични условия в началото на сеитбената кампания.

Пшеницата търгувана на борсата във Франция също поевтиня, като майските контракти се продавайа вчера при 255,25 евро за тон. Царевицата също тръгна надолу, продавайки се по 254 евро за тон.

Само за седмица цените на оранжерийните домати по борсите са се понижили с 15,3%, а на краставиците с 18,4%, съобщава БТА, позовавайки се на данни от редовния анализ на комисията по стоковите борси. Така те са се търгували на борсата през миналата седмица съответно при 3,10 лева и 3,86 лева за килограм. Червените чушки поскъпват с 2,7 на сто до 4,50 лева за килограм в края на седмицата.

Двуцифрено поскъпване беше регистрирано при картофите с 12,6% и морковите с 10,4% като се продват съответно при 1,34 и 1,28 лева за килограм. Зелето поскъпна с 6 на сто до 0,96 лева за килограм. Ябълките поевтиняват с 2,8 на сто и се купуват по 1,40 лева за килограм. Лимоните поевтиняват с 3,8 на сто до 2,27 лева за килограм. Кравето сирене поевтинява с 1,1 на сто и се търгува по 11,26 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 2,9 на сто по-малко – по 17,82 лева за килограм.Пакетче краве масло от 125 грама поскъпва с 0,8 на сто и се търгува по 2,59 лева. Пилешкото месо прибавя 0,7 на сто до 6,06 лева за килограм. Захарта поскъпва с 0,4 на сто и се продава по 2,52 лева за килограм в края на седмицата.

Цените на зърното на международните пазари регистрираха сериозен срив, като само за последните четири дни се отчита спад от 20 евро във фючърсите до 253,50 евро за тон, съобщава специализираният портал agrarheute.com. Така те достигнаха най-ниското си ниво за последните 19 месеца. Двуцифрен спад от 16 евро отчетоха и цените на царевицата, която се търгуваше за последно при цена от 250 евро на тон.

Като причина за срива na борсовите цени се отчита всеобхватния износ на пшеница от Черноморския регион и разпродажбата на зърно на големите суровинни пазари от страна на големите инвестиционни фондове. Натиск върху цените оказват и логистичните проблеми около украинския експорт. Това доведе до падане на цените на пазарите до нива, близки до тези от предвоенния период.

По оценки на украинското министерство на земеделието новата реколта от пшеница в страната се очаква да достигне до 16,6 млн. тона спрямо 20,5 млн. тона през 2022 година. Новата реколта от царевица се прогнозира да достигне до 21,7 млн. тона спрямо 25,6 млн. тона през текущата стопанска година. При рапицата се прогнозира незначително увеличение на реколтата от 3,7 на 3,8 млн. тона.

Цената на руската пшеница с високо съдържание на протеин на FoB за изминалата седмица падна с 13 долара до 227 долара за тон. Според руски анализатори през март износът на страната може да достигне до 4,2 млн. тона. За периода от началото на текущата стопанска година през юли до 19 март ЕС е изнесла общо около 22,1 млн. тона пшеница, което представлява увеличение с 8% спрямо нивото на износа за аналогичния период на предходната стопанска година.

Спрямо миналия месец се наблюдава лек спад в цените на зърното у нас, съобщават от Софийска стокова борса. Продажната цена на шеницата е между 680 и 730 лева за тон Офертите на купувачите продължават да са на нива от 480 лева за тон. Пшеницата за фураж се търси на 460 лева за тон, а царевицата на цена между 450 и 500 лева на тон. Продажната цена на слънчогледа се движи между 900 и 920 лева за тон.

Цената на пшеницата на борсата в Чикаго вчера се срина до осемнадесет месечно дъно, информира „Зерно Онлай“. В хода на търговията контрактите със срок на доставка през май паднаха до 252,61 долара за тон. Спад имаше и в цените на фючърсите в Минеаполис до 308,9 долара за тон, докато поскъпване беше отбелязано на контрактите твърдите зимни сортове се повишиха до 294,04 долара за тон.

Основните причини за регистрирания срив в цените са очакванията на търговците за това, как ще се развие търговията в Черноморието и продължаващия слаб интерес на износителите към американска пшеница. Цената на царевицата също остана в червения сектор, след като оценките на правителството за вътрешното предлагане на тази култура надминаха очакванията на трейдърите. Пазарът на зърно в САЩ се намира под натиск от руския износ на пшеница и очакванията за продължаване на зърнената сделка с Украйна чрез посредничеството на Турци и ООН след 18 март, което ще увеличи доставките на зърно на международните пазари. Очаква се зърнената сделка да бъде обсъдена на среща между представители на ООН и Русия в Женева през следващата седмица.

Негативната корекция на американския департамент за земеделие за реколтата от соя в Аржентина спомогна за повишаване на цената на соята на американския пазар. Според изнесените от USDA данни, аржентинската реколта от соя може да намалее от 41 на 30 млн. тона, което е над очакванията на анализаторите.

Пазарът на пшеница във Франция продължиха да падат, като майските контракти на пшеницата падаха до 264,75 евро за тон. Последвани от тези на царевицата които се продаваха при цена от 262 евро за тон.

На фона на истерията с цените, която се създаде, сега е момента да успокоим хората, че агнешкото за Великден няма да е по-скъпо, или ако поскъпне ще е с един лев, което няма да се отрази на джоба им“, каза пред БНР съпредседателя на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите Симеон Караколев. Според прогнозите на браншовиците не се очаква цените на агнешкото да последват тези на млечните продукти.. По думите му в момента цената на агнешкото за килограм живо тегло варира между 10 и 12 лева като масовата цена е около 10 лева. Цената на едро която се наблюдава според него е около 8,50 лева на килограм, която се очаква да се запази до Гергьовден.

Караколев припомни за създалата се преди година ситуация, когато заради внос от съседна страна 20 хил. агнета са били продадени ма 40% по-ниски цени от реалните. Той коментира и отпуснатата от държавата помощ за кланиците, която все пак има известен позитивен фект, защото вместо да купуват суровина от Румъния или Северна Македония, те изкупуват част от българското агнешко месо.

В спиралата от избори, в която заживяхме пак дойде времето, в което политиците бе значение на ориентацията им отново подхванаха мантрата с високите цени на храните. А че те са високи е видно даже и от самолет. Достатъчно е човек да се разходи между рафтовете на който и да е магазин от голяма верига и да види само цените на някои плодове, зеленчуци и млечни продукти. Производителите обаче са най-малко облагодетелствани от настоящия ценови климат.

И всичко това идва на фона на крещящ дефицит на български плодове и зеленчуци, на забрана на турския износ на домати включително за България и и на не малък риск от повторение на грешки в субсидирането на производителите на храни, респективно плодове и зеленчуци, които хептем ще превърнат българските краставици и домати в лукс. Всъщност при други условия за българските производители не би било никак лошо, че се ограничава турският внос, по различни причини, нещо за което те настояват от години.А за последното е нужно само да се приведе един пример, отпадането от субсидирането на плодовете и зеленчуците, отглеждани в оранжерии с хидропоника. От земеделското министерство така и не отговориха, защо оранжерии с подобни системи няма да получават подпомагане.

Сещам се тук за една прогноза на Антоанета Божинова мисля от времената на пандемията, когато тя каза, че скоро плодовете и зеленчуците ще станат лукс. Е, това време май дойде много по-бързо, отколкото всички ние като потребители очаквахме. Въпреки оптимистичното настроение на служебния земеделски министър Явор Гечев, според който цените на някои храни в магазините могат да бъдат намалени с до 30%. Дори и на потребителите обаче би им било трудно да повярват, че подобно чудо може да се случи, и то с мерки от държавата за регулиране на цените на пазара, а какво остава за производителите на първична земеделска продукция тоест самите краставици и домати в случая.

Няма как подобни мерки да не се отразят на тях, особено на фона на големите им разходи за енергоносители и торове. Производители, които са планирали своето производство при едни нива на разходи, ако въобще са могли да ги планират, няма как да не бъдат засегнати и то негативно при условие, че цените по магазините бъдат изкуствено свалени. Не е тайна, че оформилата се от години хищническа политика на веригите спрямо производителите е такава, защото законите им позволяват да въвеждат различни практики, които на нас като обеднели потребители, стремящи се към промоциите може и да не изглеждат нелоялни, но не е така за самите производители, за които подобни практики са убийствени, защото на тях им се искат допълнителни такси и таксички за включването им сред промоциите.. И не стига че им изкупуват продукцията ако въобще я има на безценица, а и като ги натоварят с допълнителни такси и освен това продават при изкуствено занижени цени, мислите ли че на производителите на плодове и зеленчуци ще им е хубаво?! Е ,няма как. Няма икономическа и каквато искате логика за това.

А що се отнася до политиката касаеща земеделския сектор, тя беше подложена на критики още по време на така наречените разяснителни срещи по стратегическия план. По време на една от тях председателят на Националната асоциация на оранжерийните производители Венелин Георгиев заяви, че както политиката на министерството така и стратегическия план са правени на тъмно и без реално участие на браншовите организации. И особено оранжерийните производители посрещнаха много болезнено факта, че оранжериите с хидропонни системи за отглеждане на плодове и зеленчуци са отпаднали от подпомагане.

„Някой ни е изолирал, тези които имаме оранжерии на хидропоника. Не искам да говоря дали оранжериите които са на почва или био дали имат бъдеще, но то няма препарати за нематодите. Не виждам как при липса на препарати, земеделските производители с оранжерии на почва ще могат да покрият разходите си“, очерта нерадостната картина Георгиев.

На фона образно казано на цунамито, което се задава за българските производители на плодове и зеленчуци, заигравката с цените по магазините от политиците в удобен за тях предизборен момент с цел да набират електорални точки, ще се стори за едни като слънце след дъжд, но на други ще им дойде като гръм от ясно небе. Политиците са изпаднали в такова предизборно опиянение, че не усещат, че си правят майтап и с малкото останали производители, на това, което и те слагат на масата. И вместо да се замислят за това което говорят, е е крайно време за мерки на държавно ниво за спасяване на сектора, но не само със субсидии, от които те пак ще вземат трохи или някакъв си измислен de minimis, а със създаване на нормален бизнес климат.

Защото диагнозата поставена за бизнеса от Георгиев е ясна и недвусмислена:“Ако тази година не го подкрепите, той си заминава.“ Тогава и политиците няма да имат дан да се занимават с каквито и да са цени, защото в магазините вече и без това няма български плодове и зеленчуци. Според оценки на друг браншовик-Георги василев, в момента само около 1% от плодовете и зеленчуците в магазинната мрежа са българско производство. А народа си го е казал- три пъти мисли, един път режи. Това важи особено за политиците, и особено преди избори.

През изминалата седмица индексът на тържищните цени нахраните у нас отчете ново повишение от 0,76 процента до 2,472 пункта информира БТА. Оранжерийните домати поскъпват с 12 на сто до 4,12 лева за килограм през последната седмица. Оранжерийните краставици скачат с 6 процента и се купуват за 5,99 лева за килограм. Червените чушки падат с 1,2 на сто до 4,15 лева за килограм в края на седмицата.
Картофите поевтиняват с 4 процента и се продават по 1,19 лева за килограм, а морковите скачат с 6,7 процента и се търгуват по 1,28 лева за килограм. Зелето поевтинява с 5 стотинки и се търгува по 0,80 лева за килограм.

Ябълките поевтиняват с 3,5 на сто и се купуват по 1,38 лева за килограм. Лимоните се купуват по 2,40 лева за килограм. Портокалите поскъпват с 5,1 на сто и се търгуват по 1,84 лева за килограм, мандарините се купуват по 2,31 лева за килограм. Бананите се продават по 3,19 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,7 на сто и се търгува по 11,43 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с с 0,3 на сто повече – до 18,15 лева за килограм.Олиото поевтинява с 5,1 на сто и се продава по 3,90 лева за литър.Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 2,53 лева. Пилешкото месо се вдига с 1,3 на сто до 6,30 лева за килограм. Захарта пада с 1,9 на сто и се продава по 2,52 лева за килограм в края на седмицата.

Междувременно индексът на глобалните цени на храните на Световната организация по прехрана и земеделие отчете спад за единадесети пореден месец, като в момента е с 19 на сто под рекордните нива от март миналата година.

Индексът, който следи движението на цените на основните храни и ресурси, през февруари е паднал до 129,8 пункта спрямо 130,6 пункта през януари. Това е най-ниското му ниво от септември 2021 г.

Данните на ФАО показват, че зърнените храни през февруари са поевтинели незначително с 0,1 на сто на месечна база, като пшеницата поскъпва, а оризът спада.

Цените на растителните масла и млечните продукти падат съответно с 3,2 и 2,7 на сто, докато тези на захарта се покачват с 6,9 на сто до шестгодишен връх заради сериозен спад на производството в Индия.

повечето области на страната производителите на разсад за домати, краставици, пипер и други основни зеленчуци прогнозират поскъпване през тази година, съобщава БТА. Като причини посочват по-високата цена на семената, на водата, на торовете, на тока и други енергоносители, които ползват за отопление на оранжериите, както и на горивата за превоза до пазара.

В опит за запазят клиентите си и да реализират цялата продукция, част от производителите планират да задържат цените на миналогодишното ниво, въпреки повишаването на разходите. „Не смеем да вдигаме цените, тъй като така натоварваме и без това притиснатите стопани“, коментира собственикът на оранжерия в Минерални бани, Хасковско Иван Тончев.

Някои стопани предпочитат сами да подготвят разсада като заделят семена от продукцията си. „Много е трудно да се отглежда разсад. Нямаш ли хора покрай теб, които да ти помагат, е немислимо. Разсадът се гледа като бебе. Иска много грижи. През два часа трябва да си в оранжерията. Ако е топло, трябва да го отвиеш, ако е студено, трябва да го завиеш“, разказа за БТА Елка Лунгова от русенското село Ряхово.

Въпреки очакваното поскъпване на разсада, има и оптимисти за отражението му върху шопската салата. „Краставиците, доматите и чушките няма да „вдигнат“ цената на шопската салата през лятото, защото там факторите са олиото и сиренето“, прогнозира за БТА градинарят Йончо Нейков от горнооряховското село Поликраище.

В Пернишко, където традиционно много от хората отглеждат разсад в домашни условия, цената му няма да бъде повишена. Това прогнозира Симеон Рангелов – производител със собствена оранжерия в Радомир. Според него към момента се забелязва поскъпване при семената – с между 20 и 30 процента.
Рангелов смята да задържи цените на разсадите си на миналогодишните им стойности, когато кофичка домати е струвала един лев, кофичка краставици – 80 стотинки, а корен пипер – 20 стотинки. Рангелов коментира, че въпреки инфлацията, няма да увеличава цените си и ще работи на по-ниска печалба. Той разчита, че така ще задържи клиентите си.

Пазарът на зърно у нас продължава да е статичен, като цените не се променят вече втори пореден месец. От Софийска стокова борса съобщават, че пшеницата продължава да се предлага на 730 лева за тон, докато търсенето е на значително по-ниски оферти от 490 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните се предлага на 570 лева за тон. Маслодайният слънчоглед се търси на цени от 920 до 930 лева за тон.

Пазарът на зърно зад Океана към края на седмицата се характеризира с леко поевтиняване на пшеницата в Чикаго, където контрактите със срок на доставка през март достигнаха цена от 281,08 долара за тон. На обратния полюс останаха контрактите в Канзас и Минеаполис, които се повишиха до 330,14 долара за тон, и до 341,80 долара за тон. Заради противопоставянето между информациите за лошата реколта в Аржентина, с ръста на реколтата от соя и царевица и соя в Бразилия и опасенията за повишаване на износните мита, пазарът на царевица се разви разнопосочно. Очаква се през следващата седмица американския департамент по земеделие да излезе с първите данни за състоянието на посевите и очакваните добиви в сАЩ за 2023 година.

В Бразилия тече кампанията по прибиране на соята, като местните анализатори очакват рекордна реколта от 160.9 млн. тона. Освен сушата , в Аржентина се очаква измръзванията също да нанесат щети на посевите.

И пазарът в Европа в четвъртък остана в червения сектор, като мартенските фючърси на пшеницата в Париж поевтиняха до 293,75 евро за тон, а на царевицата до 294 евро за тон.

Международните борси зад Океана приключиха в петък достигайки до семичен минимум на цените, съобщава „Зерно Онлайн“. Поевтиняването засегна най-вече контрактите при соята, като вниманието на анализатори и търговци беше насочено към жертвите в обхванатата от пожари заради засушаването Аржентина. Спадът в цената на царевицата беше до известна степен компенсиран от по-добрите резултати при експорта на американска царевица.. Вследствие на сушата анализаторите вече намалиха своите прогнози за аржентинската реколта от соя и царевица, като надеждите за предотврятяване на по-големи щети са свързани с падането на дъждове в най-близко време.

В същото време Бразилия се подготвя за кампанията по прибиране на рекордни добиви от соя и царевица, което може да доведе до ускоряване на американския експорт. Позитивните данни за експорта на американска пшеница тласнаха цените и леко нагоре, като на седмична база те останаха над минимума в дългосрочен план, достигнат на 10 януари тази година. .

През изминалата седмица на Софийска стокова борса имаше основно оферти за предлагане на зърно и маслодайни култури, съобщават оттам. Пшеницата се предлага вече при 620-630 лева за тон, пшеницата за изхранване на животните се предлага на 570 лева за тон. Царевицата се предлага дори на 560 лева за тон. Цената на слънчогледа вече клони към границата от 900 лева за тон и се предлага на920 лева за тон.

По данни на Евростат, цените на торовете и почвени подобрители в страните от ЕС са се увеличили с 87% през 2022 г. спрямо година по-рано, информира БТА. Вложенията, които не са свързани с инвестиции, част от които са и цените на торовете и подобрителите са се повишили като цяло на годишна основа с 30%. Енергията и смазочните материали също са поскъпнали, като цените им са се увеличили с 59%.

Най-бързо повишаване през миналата година е имало в цените на зърнените храни, яйцата и млякото са се повишили най-бързо през 2022 г. съответно във Финландия, Франция и Латвия.

Средните цени на зърнените култури като цяло (включващи пшеница, ечемик, царевица, ръж и овес, както и други видове зърнени култури) са се увеличили във всички страни от ЕС между 2021 г. и 2022 г., като процентът варира от 33 в Австрия и Нидерландия и 34 в Латвия до 67 в Унгария и 70 във Финландия.

Сушата в ЕС през 2022 г. намали наличието на прясна трева като храна за добитъка. През 2022 г. се наблюдава повишение на цените на млякото във всички страни от ЕС, вариращи от сравнително ниските 3 процента в Кипър (където козето мляко също е ключов продукт) и 9 процента в Малта до около 50 процента в Белгия, Литва, Унгария и Латвия.

И старта на новата година не успя да събуди пазара на зърно у нас, като котировките на основните зърнени и маслодайни култури в началото на януари остават на нивата от декември, съобщават от Софийска стокова борса. Пшеницата за нуждите на хлебопроизводителите продължава да се предлага при 660 лева , без да има търсене. Слънчогледът също продължава да се търси на 950 лева за тон.

Първата седмица на годината донесе повсеместен спад в цените на международните пазари, като американската пшеница регистрира спад от 12 долара в цената си до 329 долара за тон. Френската пшеница поевтиня с девет евро до 307 долара за тон. Руската пшеница продължава да се продава на 305 долара за тон, докато украинската поевтиня за седмица 10 долара до 285 долара за тон.

Цените на царевицата също отчитат спад- на американската с 13 долара до 307 долара за тон, и на френската с 10 евро до 295 евро за тон. Рапицата регистрира най-голям спад в цената си от 17 евро до 583 евро за тон.

Статистиката отчита огромни разлики в цената на обработваемата земя в ЕС

По данни на Евростат за 2021 година цената за хектар постоянни пасища у нас е била най-ниската в ЕС- 1423 евро за хектар. За сравнение най-висока е била цената на хектар пасище в Люксембург -41 930 евро . И през миналата година обработваемата земеделска земя е била по-скъпа от пасищата.

Освен това от Европейската статистическа служба отчитат огромни разлики в цената на обработваемата земеделска земя в различните региони на Стария континент. Според данните през 2021 година цената на земята на един хектар обработваема земя в ЕС е варирала от 3361 евро в Хърватия до цели 47 290 евро в Люксембург, като данни са предоставили само 19 страни членки на ЕС. Този диапазон вероятно ще бъде още по-широк, тъй като средната цена на един хектар обработваема земя в Холандия е била 71 225 евро през 2020 г.

На регионално ниво най-високи са цените на обработваемата земя в испанския регион на Канарските острови (средно 120 477 евро на хектар). За разлика от тях, най-ниската е в шведския регион Övre Norrland (средно 1 882 евро). Нивото на цените на земята зависи от редица фактори; те включват национални фактори (като закони), регионални фактори (като климат и близост до мрежи) и локализирани фактори за продуктивност (като качество на почвата, наклон или дренаж). Пазарните сили на търсене и предлагане, включително влиянието на правилата за чуждестранна собственост, също могат да окажат влияние върху цената на земеделската земя.

Слънчогледът у нас вече се предлага на цена под 1000 лева за тон

По време на търговията на международните пазари в четвъртък, цените на основните зърнени култури и на соята регистрираха спад информира Зерно Онлайн“. Като причина за поевтиняването на пшеницата на борсата в Чикаго се посочват разочароващите данни за експорта. В хода на търговията мартенските фючърси на пшеницата паднаха до 287,70 долара за тон, контрактите в Канзас до 327,11 долара за тон а тези в Минеаполис до 344,60.

Пазарът на соя също регистрира спад в цените, заради по-слабите от очакванията предложения от страна на правителството, количества суровина за производството на биогорива. От Американската агенция по опазване на околната среда предложиха по-ниско съдържание на етанол и други биогорива, които преработвателите трябва да добавят към горивата през следващите три години.

Натиск върху цените на царевицата пък оказаха доставките на по-евтина царевица от Русия и Украйна, както и благоприятните перспективи за бразилската реколта. Пазарът на зърно в Европа също регистрира поевтиняване на фючърсите. Мартенските контракти на пшеницата поевтиняха до 312,50 евро за тон, а тези на царевицата до 297,50 долара за тон.

На Софийска стокова борса няма новорегистрирани сделки, като пшеницата продължава да се предлага на 660 лева за тон. Пшеница за изхранване на животните продължава да се търси на 615 лева за тон, а слънчогледът вече се предлага на 950 лева за тон.

Моментният спад в цените на торовете на международните пазари заради понижаването на цената на газта не означава, че фермери и експерти не се отнасят със загриженост за това , какви ще са цените им през новата година. Причината според анализ на специализирания портал agrarheute.com е, че в момента не могат да се прогнозират нито как ще се развие цената, нито какво ще е предлагането на торове през идната година. Притесненията се засилват както заради несигурността на пазара, така и заради все още неясните последици от войната в Украйна върху търговията с торове.

Ако влияние върху нея продължи да оказва геополитическият фактор, нещата на пазара няма да изглеждат добре, така каквато беше ситуацията в последните две години характеризираща се с постоянна турболентност на цените, се казва в новопубликуван анализ. „Предполага се, че през 2023 година ще видим известно успокояване на пазарите“, казва Бруно Фонсека от Rabobank, според който развитието на пазара през тази година е показало известно повторение на тенденции в предходни периоди като например във времената след глобалната финансова криза през 2008 година, когато се наблюдава поевтиняване на торовете.

В подкрепа на подобно твърдение само за периода между септември и края на ноември, цената на торовете в САЩ падна с 35% до465 долара за тон. Все пак това е двойно повече от това, което са плащали земеделските производители за торове преди година. Обратно очакванията на финансистите от Rabobank са за продължаващо поскъпване на торовете на борсите поне до пролетта, като връщането на цените на нивата им от предвоенния период не може да стане толкова бързо.

Пазарът на азотни торове остава най-волатилен заради това, че е пряко свързан с пазара на газта, и цената им ще зависи от това колко дълго ще продължи газовата криза в Европа. Тъй като търсенето на фосфатни торове заради високите цени беше преустановено, сега се наблюдава спад в цените им, като само в Германия през септември е бил регистриран спад в цената им с 25% до почти 800 евро за тон По-слабо поевтиняване с 10% е регистрирано на пазара на калиеви торове до 570 долара за тон.

Други фактори, които биха могли да окажат влияние на пазара на торове през следващите месеци ще са евентуални проблеми с логистиката или неблагоприятните климатични условия.

След като ООН обяви официално за продължаване на зърнения коридор през Черно море, фючърсите на американската пшеница регистрираха 2,5 месечно дъно, информира „Зерно Онлайн“. Поевтиняването им беше подсилено и заради опасения за спад в търсенето, тъй като Китай продължава да се бори с последиците от пандемията от коронавируса. Данните за американския експорт успяха да подпомогнат обаче повишение в цените на царевицата.

„Новините за продължаване на зърнения коридор за експорта на украинска пшеница се явяват водещи що се отнася до пазара на пшеница“, заяви пазарният анализатор на Price Futures Group Джек Скоувил.

Пазарът на соя последва низходящия тренд на пазарите на нефта, като цената на нефта в САЩ регистрира спад от над 3 долара за барел заради опасения за увеличаване на броя на заразените от Covid-19 в Китай. Страната се явява основен вносител на соя. Върху пазара на тази култура влияние оказа и поевтиняването на соевото масло основна суровина за производството на биодизел.

Информациите за обезпокоителен спад на търсенето на суровини от страна на Китай бяха до известна степен компенсирани от новините за подобряване на условията за посевите със соя в Бразилия заради падналите дъждове и обнадеждаващите новини за седмичния експорт на американска соя.

Междувременно цените на Софийската стокова борса остават стабилни, с голямо търсене на пшеница на 680 лева за тон , но без нови сделки. Пшеницата за изхранване на животните се търси на 615 лева за тон. Продължава да има заявки за покупка на слънчоглед на цена от 1000 лева за тон.

На международните пазари се забелязва известен спад в цените на торовете, информира UkrAgroConsult, позовавайки с на Bloomberg. Основната причина за това е създалия се излишък заради нежеланието на фермерите да ги купуват. Както е известно цените на химикалите и торовете скочиха до небесата след руското нахлуване в Украйна и наложените срещу Русия и Беларус международни санкции. Ситуацията в началото на годината е довела до презапасяване с препарати на някои ключови страни производители на аграрна продукция и все повече фермери, които не искат да ги купуват, нещо което оказва натиск на пазара. Подобна е ситуацията както в САЩ, страната най-голям вносител на торове, така и в Бразилия, която пък е най-големият износител на соя.

Въпреки това по данни на Bloonberg азотът се търгува на международните пазари на цени петкратно по-високи от средното историческо ниво. Работещите в сектора на производството на торове се надяваха, че земеделските производители ще купуват торове на фона на високите цени на зърното по борсите. Когато обаче цените на зърното започнаха да падат, последните започнаха да се въздържат все повече от купуването на торове, пресмятайки какво би им струвало ако преразгледат нормите на третиране на посевите, и как това може да се отрази на бъдещата реколта. Така например ако за фермерите отглеждащи царевица е задължително ежегодното азотно третиране, то подобно нещо не важи за земеделските производители в САЩ.

Според Джоп Линвил от StoneX през есента внасянето на торове в САЩ е било по-слабо от обичайното, като според прогнозите му на пазара може да се появят множество купувачи, чийто интерес обаче едва ли ще може да бъде задоволен от производителите. Подобна е ситуацията и в Бразилия, която през 2022 година внесе рекордни количества от торове за да гарантира на фермерите, че ще могат да разширят обработваемите площи. „Рекордният внос доведе до запълване на складовете, което предизвика излишък на пазара. Това наложи страната да реекспортира част от внесените количества“, заяви Майса Романелло, анализатор в Safras & Mercado. Това води до натиск върху цените на международните пазари заради спад в бразилския внос през втората половина на годината. От асоциацията на бразилските вносители на торове прогнозират годишен спад във вноса на торове в страната с между 5 и 7%. Междувременно цените на торовете в Бразилия паднаха двойно в сравнение с достигнатите през април максимуми.

Укрепването на долара спрямо еврото и надеждите за запазване на зърнените коридори през Черно море доведоха до поевтиняване на пшеницата на международните пазари, информирс „Зерно Онлайн“. По време на търговията в петък, фючърсите на пшеницата на борсата в Чикаго загубиха натрупаното в предходните борсови сесии. В хода на търговията декемврийските фючърси на пшеницата в Чикаго паднаха до 315,90 долара за тон, тези в Канзас до 349,89 долара за тон, а търгуваните в Минеаполис до 250,62 долара за тон. Слабото търсене и натискът от страна на пазарите доведе до спад и в цените на царевицата и соята.

Цените на пшеницата в Европа също последваха тенденцията за спад наложена от търговията зад Океана. Декемврийските контракти на пшеницата паднаха до 350,75 евро за тон, а ноемврийските фючърси на царевицата до 340,25 евро за тон.

Междувременно на фона на опасенията за затваряне на черноморските коридори, азиатски търговци се преориентират към австралийска пшеница. Появиха се информации за закупени от Филипините и Южна Корея на най-малко четири партиди с австралийска пшеница за фураж на цени около 340 -354 долара за тон със срок на доставка януари-март.

По информация на търговци договорки за доставка на царевица в Северна Азия се правят на цени с между 5 и 10 долара повече в сравнение с цените на спот пазарите заради дефицита на предлагане. В САЩ се наблюдават затруднения в логистиката заради спада в нивото на Мисисипи, а аржентинската кампания по сеитба на царевицата върви по-бавно заради високите температури, като заради сушата фермерите могат да изключатот нея част от първоначално планираните площи. Китай също се готви да замени украинската царевица с бразилска, а не е изключено мнозина животновъди да предпочетат да закупят пшеница вместо царевица за изхранване на стадата си.

Кампанията по прибиране на пшеницата в Австралия е в самото си начало, като се очаква много добра реколта, макар че производителите едва ли ще са удовлетворени напълно от качеството и, защото се прогнозира, че зърното ще е с по-ниско съдържание на протеини заради падналите над средните количества валежи в някои централни и северни части на страната. Пазарите са в очакване на увеличаване на предлагането на пшеница с по-ниско качество която да отиде за фураж на животните. Заради ограничения брой на януарските слотове на Австралия обаче се очаква ново поскъпване на пшеницата.

Продължава поскъпването на плодовете и зеленчуците по борсите, като най-чувствително повишение на цените през миналата седмица има при оранжерийните домати с 14,01% и се продават при 2,91 лева за килограм. Това съобщава БТА. Полските домати поскъпват със 7% до 2,29 лева за килограм. Оранжерийните краставици повишиха цената си с 2,6% до 1,95 лева за килограм. Незначително поевтиняване се регистрира при зелените чушки, които се продават при 1,97 лева за килограм. Зелето също повиши цената си с 2,2% до 0,92 лева за килограм.

Ябълките са поскъпнали за седмица с 1 стотинка до 1,36 лева за килограм, прасковите се продават на 2,03 лева за килограм, а гроздето на 2,08 лева за килограм.

В началото на октомври се отчита поскъпване на плодовете и зеленчуците по стоковите борси, информира бТА . Най-съществено увеличение от 15,6% има в цената на оранжерийните домати, които се продават при 2,70 лева за килограм. Полските домати поскъпват с 4,4% до 2,15 лева за килограм. Оранжерийните краставици се продават с 10,3% по-скъпо до 1,92 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват с 0,6 на сто и се продават по 1,65 лева за килограм, а червените поскъпват с 6,3 на сто и се търгуват по 2,03 лв./кг в края на седмицата. Зелето поскъпва с 4,7 на сто до 0,90 лева за килограм.

Сред плодовете най-голямо поскъпване отбелязват прасковите с 23 стотинки до 2,09 лева за килограм, докато гроздето поевтинява с 6 стотинки до 2,09 лева за килограм.

За да се справят с очерталата се криза с горива и торове, фермерите в Европа започват да се отказват от засяването на маслодайни култури, замествайки ги с отглеждането на грах, намаляват поголовието си и се ориентират към използването на все повече приложения за управление на селскостопанската техника, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на Bloomberg. „Фермерите се опитват да използват по-малко хранителни вещества, които са жизнено важни за отглеждането на култури като пшеница и рапица. Подобен ход е показател за постоянната опасност от скъпите торове. Заради намалелите газови доставки вследствие на войната в Украйна, редица европейски производители на торове спряха производство поради недостиг на основната суровина за производство на азотни торове.

Някои от фермерите успяха да се сдобият с торове още преди поскъпването им но сега се сблъскват с проблема за набавянето им на по-високи цени преди старта на новата сеитбена кампания. Рискът за увеличаване на производствената инфлация се засилва и заради оскъпяващата се употреба на селскостопанска техника заради голямата загуба на енергия като трактори и сушилни за зърно. „Това е невъзможно да се планира“, казва Адам Новак, фермер от южните части на Полша.

Bloomberg отбелязва как фермерите се опитват да се справят със ситуацията чрез търсене на алтернативни култури които да отглеждат. През тази година заради засушаването реколтата от пшеница в Европа е с 9% по-малка. Въпреки че още е рано да се правят прогнози за следващата година, повечето европейски фермери започват да преминават към отглеждането на земеделски култури, при които не се изисква използването на чак толкова торове. казва анализаторът на Strategie Grains Винсент Браак. Един от примерите е тъкмо Адам Новак, предпочел да замести третата си култура рапицата с отглеждането на бобови култури като граха. Подобна тенденция се наблюдава още и във Франция и Великобритания.

По-малко за хляб, повече за фуражи

Засяващите се обичайно през лятото пшеница и ечемик се нуждаят най-много от торове през пролетта за да се постигнат удовлетворително високи добиви, които да задоволят нуждите на производителите на хлебни изделия и фуражи и пиво. При високи цени на торовете или слаби добиви обаче, фермерите могат да заложат на производството на повече фуражни култури за изхранване на животните.

„Или третираме с торове само най-добрите култури, а останалите ги оставяме на минимални количества“, казва финландският фермер Макс Шулман. Според него е много трудно да се правят прогнози за реколтата през следващата година. Другата посока на развитие са технологичните решения.

Един от залагащите повече на иновациите отколкото на торовете е и британският фермер Ричард Бремли, който в последните две години постепенно намалява използваните торове. За целта е инвестира близо 23 хил. лири под формата на държавна подкрепа от правителството за закупуване на специален датчик за своя трактор следящ за състоянието на растенията и указващ да се тори само там , където е необходимо. За да има торове за следващата кампания, той е оставил частичен резерв още през май. „Това ми излиза доста скъпо, но ако знам че трябва да отглеждам земеделски култури, трябва да съм убеден, че мога да го направя правилно“, казва фермерът. Другият проблем освен цените на торовете е забавянето на доставките им. Например финландската компания Schulman замрази доставките си през пролетта, но не е ясно, дали кога ще може да доставя ограничени количества торове в Европа.

„Използването на торове от европейските фермери през следващата година ще зависи от това, дали те ще успеят да се запасят с препарати сега, и да купят нови на цени с между 30 и 50%“ по-ниски цени“, казва Фабио Сантини, заместник председател на Главна дирекция „Земеделие към ЕК. Според него те все още имат време за това, и колкото по-дълго се изчаква, толкова по-големи стават рисковете.

Средната цена на хляба в ЕС през август 2022 г. е била с 18% по-висока в сравнение с преди година показват данните на европейската статистика. За сравнение увеличението на цената на хляба през август 2021 година спрямо същия период на предходната година е било едва 3%. Данните за месечната инфлация показват, че тя е нараснала с между 3 и 10% в отделните страни. Най-голямо поскъпване на хляба за последната година е било регистрирано в Унгария – от 66% следвана от Литва с 33% и Естония и Словакия с по 32%. Най-малко е поскъпнал хлябът във Франция (+8%), Нидерландия и Люксембург, в които е отчетено поскъпване на годишна основа през август от 10%. В информацията се отбелязва, че най-голямо влияние върху поскъпването на храните е оказал конфликтът в Украйна.

В началото на сезона на туршиите, зеленият пипер бележи поевтиняване от 11,7% до 1,65 лева, а червения поевтинява дори с 13% до 1,88 лева за килограм информира БТА. Цената на доматите е между 1,64 и 2,05 лева в зависимост това дали се отглеждат на открито или в оранжерии. Краставиците са поскъпнали в в началото на септември с 5% до 2,36 лева за килограм. Картофите също продължават да поевтиняват и вече се продават под един лев за килограм. Сред плодовете минимално поевтиняване се регистрира при ябълките с 5 стотинки до 1,28 лева за килограм. Най-съществен спад в цената си от 8,7% се регистрира при прасковите, които се продават на едро по 1,87 лева за килограм. Кравето сирене продължава да поскъпва с нови над 1% до 11,17 лева за килограм, а кашкавалът поевтинява незначително до 16,13 лева за килограм. Олиото продължава да поевтинява, като вече се продава по 4,76 лева на едро.