Високата инфлация и нарасналите разходи намаляват БВП в земеделието през последните години
В опит да определят мястото на България сред страните от ЕС в периода от присъединяването на страната към блока до днес, агроикономистите извършват различни оценки на нивото на брутния вътрешен продукт спрямо останалите държави и степента на сближаване с тези от региона на Централна и Източна Европа.
„Конвергенцията измерва сближаването на страната ни по показателя БВП на човек от населението спрямо другите държави и ЕС като цяло. Недвусмислено е, че след присъединяването ни към блока страната върви към приближаване до останалите държави, като най-близо сме до Гърция и Полша“, заяви по време на организираната в София кръгла маса, посветена на устойчивостта на земеделието, проф. Божидар Иванов.
По отношение на сближаването в земеделието също се наблюдава напредък, но в момента сме на ниво от около 80 на сто спрямо страните от ЕС и около 60 на сто от средното за Съюза.
До 2021 г. брутната продукция в българското земеделие по думите му е възлизала на около 4 млрд. евро, но след това, заради инфлацията и въпреки увеличаването на брутната продукция, тя намалява поради нарасналите разходи.
„Според коефициента, който използваме, за да определим как се разпределят субсидиите у нас, се оказва, че само 40 на сто от средствата се разпределят справедливо, а останалите се разпределят неравномерно“, добави Иванов по темата за разпределението на субсидиите.
В началото според него това съотношение е било още по-неблагоприятно – 20 към 80 процента, но заради намаляването на броя на производителите е достигнало 40 към 60 на сто.
Агроикономистите очертават три основни сценария за развитие на отделните сектори у нас, като най-висока конкурентоспособност демонстрират зърнопроизводството и маслодайните култури. Според изследванията им в най-неблагоприятния сценарий конкурентоспособността на земеделието може да се понижи съществено. Въпреки това дори и при реализирането на най-песимистичния сценарий конкурентоспособността на зърнения сектор ще остане висока. Подобна е ситуацията и при маслодайния сектор, при който както при оптимистичен, така и при песимистичен сценарий за развитие на земеделието прогнозите показват спад в производството и конкурентоспособността.
При зеленчукопроизводството според агроикономистите се наблюдават двойно по-ниски нива на конкурентоспособност в сравнение със зърнопроизводството и маслодайните култури, като те са дори под средните за света.
„Зеленчукопроизводството ни е с до 30 на сто под световното равнище по показателя конкурентоспособност, но дори и при реализиране на песимистичния сценарий за развитието на земеделието ситуацията няма да се промени съществено. Очакваме запазване на нивата на конкурентоспособност на този подсектор“, заяви проф. Иванов.
Картината при овощарството показва известно съживяване в периода между 2007 и 2020 г., съпроводено с известни флуктуации заради климатичните условия. Агроикономистите очакват, подобно на зеленчукопроизводството, и този сектор да остане под средните за света нива, като и тук при реализиране на песимистичен сценарий не се очаква съществена промяна.
При месното животновъдство се наблюдава траен упадък, тъй като секторът е сред най-засегнатите от настъпилите промени и вече е под средните нива на конкурентоспособност. При липса на добра адаптация към променящите се условия не е изключено показателите да се влошат допълнително.
За разлика от останалите подсектори млечното животновъдство стартира, по думите му, от много ниски нива, последвани от обръщане на тенденцията през 2015-2016 г., но въпреки това остава далеч под средните световни показатели.
По отношение на цените на храните данните на агроикономистите показват обща инфлация в ЕС от около 27% за периода между 2020 и 2025 г. Подобна е ситуацията и в еврозоната, където ръстът също е около 27 процента, докато у нас достига приблизително 45 процента.
„Това според нас се дължи на намаляване на предлагането и увеличаване на производствените разходи. Като цяло световното търсене на храни ще продължи да нараства. Разходите в земеделието също ще се увеличават, което от своя страна ще създава предпоставки за повишаване на цените“, добави още проф. Иванов.
Последвайте ни в Google News
