вторник, юли 16, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Царевицата ечемика и хлебната пшеница се продават при 300 лв. без ДДС
НОВИНИ

Украйна е изгубила около 15% от складовия капацитет на зърно, твърдят експерти

От началото на войната Украйна е изгубила около 15 процента от капацитета си за съхранение на зърно, информира БТА, позовавайки се на доклад на американската организация за наблюдение на конфликти (Conflict Observatory). От началото на войната Украйна е изгубила достъп до силози и други складови помещения, които могат да поемат около 8,5 милиона тона зърно, според организацията, която анализира и публикува доказателства за руски военни престъпления и зверства по време на инвазията в Украйна.

От общо около 58 милиона тона складов капацитет в Украйна, руснаците са поели контрола над мощности за съхранение на 6,24 милиона тона, а други, за 2,25 милиона тона, са разрушени.

Според организацията тази липса на помещения усложнява работата на украинските фермери, които се затрудняват със складирането на тазгодишната реколта, а това може да ги разколебае за сеитбата през следващия сезон.

„Пораженията и изземванията, извършвани от Русия и нейните съюзници по отношение на капацитетите за складиране на зърно в Украйна, могат да превърнат настоящата криза в украинското земеделие в катастрофа, отбелязват авторите на доклада.

Оценката на експертите от университета в Йейл и лаборатория на американското министерство на енергетиката са направени на база сателитни снимки на силозите и съораженията за съхраняване на зърно.

Най-засегнати са районите на южните градове Николаев и Запорожие (юг) и източния град Донецк. Много от засегнатите сгради са били разположени в близост до логистични възли, които според доклада са били обстрелвани умишлено.

Още
Добитата царевица превъзхожда реколтата от предходните две години
НОВИНИ

Пострадалите от военните действия украински фермери получават мобилни зърнохранилища

острадалите украински фермери ще получат мобилни зърнохранилища, информира UkrAgroConsult. Ако за съхраняване на пшеница или ечемик силозите са достатъчни това не важи за царевица и слънчоглед. Обемът на слънчогледа е двойно по-голям от този на пшеницата. „Всички държавни структури са мобилизирани за решаване на проблема със съхраняване на аграрната продукция. Очаква се от различни дарители да получим мобилни хранилища“, заяви украинският депутат Дмитрий Соломчук. Той уточни, че преимуществено мобилни зърнохранилища ще се предоставят на тези фермери, чиито силози са разрушени от руските войски. Украйна вече е изкупила почти всички произведени в света ръкави за съхранение на аграрна продукция.

Още
Трудна жътва прогнозира  директорът на Областната дирекция "Земеделие" в Сливен Тодор Братанов.
НОВИНИ

Последиците за добивите в Украйна ще са налице най-малко 100 г. след края на войната

Последиците от военния конфликт с Украйна и най-вече замърсяването на почвите с тежки метали вследствие на артилерийския обстрел ще са налице в Украйна поне в следващите 100 години информира UkrAgroConsult позовавайки се на изследване посветено на Първата световна война, публикувано в European Journal of Soil Science.
Дългосрочното замърсяване на почвата вследствие на попаднали в нея гранати и артилерийски снаряди може да принуди фермерите да изоставят за дълго замърсените територии или да унищожават реколтата отглеждана на подобни почви. Авторите на изследването базират заключенията си на проби, взети от почвата от местата , където са се водили боевете за Сома през 1916 година.

Още
Цената на пшеницата у нас с леко повишение
НОВИНИ

Русия е откраднала вече около 400 хил. тона украинско зърно

Откраднатото от Русия зърно вече достига около 400 хил. тона съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на Евгений Цимбалюк , представител на страната в ОССЕ. „Най-пострадала от тази политика се явява Херсонска област, но не можем да се удивляваме от нея, защото руските войници посягат вече на частни домове и и дори крадат тоалетни. Очевидно е, че мародерството е част вече от руската държавна политика“, заяви Цимбалюк. По думите му Русия блокира освен това морската търговия на страната, забавя тази по сухопътни маршрути като ги променя и методично унищожава земеделска техника. Например в Луганска област са били унищожени построените през 2020 година зърнохранилища с капацитет от 30 хил. тона.

Според председателя на украинската мисия в ОССЕ действията на Русия по експроприация на храни и имущество от местните фермери напомня на политиката на съветските власти отговорни з масовия глад в Украйна от 1921-23 година, тка нареченият голодомор от 1932-33 година и масовия изкуствен голодомор от 1946-47 година.

„Русия върви по стъпките на Сталин, и макар че в условията на 21-век е невероятно да се говори за глад с мащабите от онези времена, подобна политика е сравнима с някои от най-лошите примери на политиката от времената на Сталин“, добави Цимбалюк

Междувременно в съобщения от украинското министерство на земеделието се казва, че дори за следващите от три до пет години страната не може да достигне нивата си на експорт от преди войната. Заради блокирането на украинските пристанища Одеса и Николаев, износът на аграрна продукция може да достигне едва до 15-20№ от довоенните показатели. „Преди доставяхме на международните пазари 10-15 % от общите количества пшеница, над15-20% от ечемика и над 50% от слънчогледовите масла“, се казва в съобщението. Общият обем на изнасяната преди войната аграрна продукция е достигал до 50 млн. тона, като в рекордни години е съставлявал дори 65 млн. тона. това е довело до увеличаване на цените особено в страните от близкия Изток и Северна Африка. Ако войната продължи до половин година, страните от тези региони ще останат без зърно. За да се компенсира това се търсят алтернативни пътища на експорт в резултат на което например износът през април се е увеличил четирикратно спрямо март.

Още
НОВИНИ

Близо 300 хил. говеда са станали жертва на войната в Украйна

По съобщения на украинската браншова организация на млекопроизводителите, близо 300 хил. крави са станали жертва на военните действия, информира UkrAgroConsult. Поголовието на страната през 2022 година може да намалее с между 8 и 10% или от 3,1 млн. броя животни да падне до 2,8 млн. броя. Една част от животните ще отпаднат от икономиката на страната,тъй като се намират в окупираните територии, а в незасегнатите производствени региони се увеличава себестойността на произведената продукция, което кара фермерите да намаляват стадата си, разяснява анализаторът на браншовата организация Яна Линецкая.

Загубите в количествата произведено мляко се оценяват на 19,5% заради намаляване броя на говедата и обема на млеконадоя. Според нея за да се върне страната към довоенните показатели ще са нужни най-малко пет години и държавна подкрепа. От началото на войната са засегнати десет области на страната, в които е концентрирано 43% от поголовието от едър рогат добитък и около 41% от промишленото производство на мляко. Към края на април 16% от стадата с говеда се намират в региони с активни военни действия. Според главния ветеринар на браншовата асоциация на млекопроизводителите Игор Присяжнюк фермерите попаднали в зоните на конфликта са с различна степен на нанесени щети, но по-голяма част от тях могат да възстановят работата си.

Напълно унищожени са четири стопанства. В едно от тях е попаднал снаряд, който е унищожил част от животните. Другите са избягали. В друго стопанство развличайки се, руски войници буквално са разстреляли цяло стадо с животни. „Укриването на труповете на животните е невъзможно и те се намират в минираните полета. Сега местните власти съвместно с полицията се опитват да се справят с проблема“, заявява Присяжнюк. И в момента сред труповете на животните се забелязват разхождащи се живи животни. Въпреки това според него не е възможна екологична катастрофа, тъй като животните не са умрели от болести и те могат спокойно да бъдат загробени.

Още
НОВИНИ

Руската армия продължава с масовите грабежи на украински ферми

Руската армия продължава да ограбва земеделски стопанства в окупираните украински територии, съобщава UkrAgroConsult. Според информациите се засилват грабежите в земеделски стопанства около град Мелитопол, от които са задигани храни и селскостопанска техника. В началото на седмицата украински власти са регистрирали колони с транспортни средства със замаскирани номера, превозващи селскостопанска техника и зърно от Крим.

„Местни депутати-мародери от Красноярския край на Русия са решили да извършат експроприяция на зърно , плодове и зеленчуци от Херсонска област заради недостиг на краставици и други зеленчуци вследствие на наложените международни санкции“ се казва в съобщението. Според украинския омбудсман Людмила Денисова, наследниците на виновниците за украинския голодомор от 30-те години на миналия век сега се опитват отново да провеждат геноцид над украинското население чрез грабежи, определящи ги като изземване на излишни количества земеделска продукция. По думите и подобни действия са в нарушение на Женевската конвенция от 1949 година за защита на мирното население по време на война.

Още
През последните 3 години (2009-2011 г.) се наблюдава постоянно нарастване на засетите площи с царевица за зърно. През 2009 г. са били засети 2
НОВИНИ

Около 40% от обработваемите си площи може да загуби украйна заради войната

Украйна може да загуби около 39% от обработваемите си площи с пролетни култури и 41% с есенни, информира Зерно Онлайн“, позовавайки се на аналитична информация от „АПК-Информ“. Според публикувано в миналия четвъртък съобщение на премиера на страната Денис Шмигал внимателните прогнози на правителството са показали че загубите на обработваеми площи вследствие на военния конфликт с Русия ще е не повече от 20%

„Според оценките ни посевните площи с пролетни култури през 2022 година ще достигнат до 4,7 млн. хектара, което е с 39% под нивото от предходната година 7,7 млн. хектара“, се казва  в анализа на „АПК-Информ“. Според анализаторите още по-големи загуби се очакват при площите за есенни култури, които могат да се свият с 41% до 3,1 млн. хектара. Става дума за обработваеми площи които се намират в най-засегнатите от военните действия региони като Херсонска Донецка, Луганска, Запорожка, Николаевска, Харковска, Сумска, Черниговска и Киевска област. Както е известно Украйна е сред най-големите износители а земеделска продукция в света, като само през 2021 година износът на аграрна продукция е възлизал в доларово отношение на над 12 млрд. долара.

Още
Анализатори очакват френския импорт на зърно през 2016/17 г. да достигне 1 млн. тона
НОВИНИ

Русия вероятно е ударила украински силози за зърно

Руските войски най-вероятно са бомбардирали силози за зърно в източната част на Украйна, информира „Дневник“ позовавайки се на „Ройтерс“. Подобни твърдения основани на сателитни снимки на разрушени обекти е изказал неназован американски служител.
.
Двете черно-бели разсекретени изображения показвали дълги правоъгълни сгради в Източна Украйна, първо непокътнати през януари, а след това – с повредени покриви с „кратери от удар“ през март. Според него разполагат с информация, че руските сили са повредили поне 6 склада за зърно в Източна Украйна.

По време на заседание на Съвета за сигурност на ООН в началото на тази седмица заместник държавният секретар на САЩ Уенди Шърман заяви, че има данни за това, че руски ракети са ударили най-малко три цивилни кораба, превозващи стоки от черноморски пристанища в това число и един кораб нает от агробизнес компания. Шърман потвърди, че информации за това, че руските войски се насочват към зърнени силози е получена и от украинска страна. „Не е чудно, че много спедитори сега се колебаят да изпратят кораби в Черно море, дори до руски пристанища, предвид опасността, която представляват руските сили“, коментира Шърман.

Още
НОВИНИ

За ефекта на доминото и войните

Демонтирането на наложеният в последната декада и малко повече модел на субсидаджийство в българското земеделие, чието опорочаване стана видимо за широката общественост ще е сложно ако не и невъзможно. Влезлите във фолклора като чертожници, тиквите и „къщите за тъщи“ са само видимите проекции на този модел, осветлени благодарение на журналистически разследвания. Невидимата част са „Подводните мини“ заложени от бившите управляващи в цялата икономика. Някои от тях като изливането на почти 900 млн. лева в ръцете на компрометирано държавно дружество като „Напоителни системи“ през плана за възстановяване бяха успешно обезвредени. Други мини се появиха с началото на първата реална война в Европа след края на Втората световна война, поставила на карта сигурността във всичките и аспекти включително и продоволствената. И най-логичната стъпка в подобни условия, когато продоволствената сигурност на една страна е застрашена, е да се предприемат мерки за нейното оздравяване.

Макар да са напуснали властта официално, неофициално обаче ГерБ продължава да дърпа конците чрез назначените преди оттеглянето им политически верни кадри, които саботират усилията на новата власт да промени модела и мисленето в икономиката- от това да се мисли не кой колко може да открадне по веригата, , до това да се мисли как да се изграждат успешни бизнеси. С кадри на долните нива, които отказват да провеждат държавната политика и да приемат и изпълняват правителствени решения, подклаждани с явни политически цели от страна на бившите управляващи да го правят, промяната в модела изглежда ако не невъзможна, то много трудна. Това важи и за земеделието,където вече беше деклариран отказ да се раздават пари на чертожници и фалшиви фермери очертали например площи с непродуктивни сортове лешници.

Защо говорим за ефекта на доминото и войните? Защото един реален конфликт съвсем близо до нас разпали отдавна тлеещите междубраншови страсти в земеделието свързани разбира се с разпределението на така жизнено необходимите средства както за обвързана подкрепа, така и за антикризисните мерки. Ако има нещо, което куца в усилията на новите управляващи да променят модела, това е липсата на достатъчна обосновка за предприетите от тях решения, както за разпределението на средствата по обвързаната подкрепа, така и за парите по антикризисната мярка та дори и за закупуване на зърно за държавния резерв. Видя се и вчера в комисията по земеделие, когато беше обявено, че парите по антикризисните мерки ще се разпределят в съотношение 64,5 на 79 млн. лева между растениевъди и животновъди. Това може да се отдаде на липсата на политическа обиграност и факта, че идвайки от средите на предприемаческия бизнес подобно на премиера Петков и вицепремиера Василев, и част от екипа на земеделското министерство все още мислят като предприемачи, а не като политици, нещо от което умело се възползват в своите схватки бившите управляващи

Голяма част от фермерите са свикнали да са на хранилката. И вместо отделните сектори да се обединят в името на едната цел да изплуват заедно от блатото на българското земеделие в което уханието на корупция едва ли скоро ще се изчисти, те се държат като удавници които в стремежа си да се докопат до спасителната сламка се бутат взаимно все по-надолу.

Малцина са тези производители, които се опитват да мислят за земеделието като бизнес модел, който за да е успешен не трябва само да чака на помощи от държавата а да търпи развитие, мнозинството са свикнали явно само да гледат под лупа индикативния график на фонда и да чакат поредната субсидиика или помощ и така да затъват с всяка изминала година самоизяждайки се. Клинично точна диагноза постави един от производителите на картофи, който каза, че вместо да мислят за това как да градят бизнеса си и да инвестират в него за да са по-конкурентни, те са принудени да се борят за оцеляването си всяка година. На тяхното дередже  сигурно  сане малко хора, оказали се на него именно заради порочния модел на субсидаджийството. Най-точно ситуацията беше обобщена от Тодор Джиков с думите „Настанало е време разделно. Или оцеляваме или загиваме“. Също както в реалната война, в която опрени до стената украинците са изправени пред дилемата или да оцелеят или да загинат.

И като говорим за войни в тяхното реално измерение не може да се мине и без троянски коне. В подобен троянски кон поне що се отнася до политиката в земеделието може да се превърне БСП, партия, която в недалечното минало също допринесе за проявата на порочни практики в субсидаджийството. Достатъчно е да си спомним за заменките в горите по време на тройната коалиция, в които потънаха милиони. Именно опитите на социалистите в типично партизански стил да овладеят и сега управлението на горите е камъка, който може да преобърне усилията за постигане на прозрачност и за изкореняване на корупцията в земеделието. Това като нищо може да разпали междукоалиционна война и да сложи пръта в каруцата, който да я катурне, действие което умело пак ще доведе онези старите мутри, а моделът отново ще се върне в старото си познато русло с корупция, кражби по веригата и затъване на бизнеси. Не малка вина за това обаче ще имат и представителите на земеделския бранш, за които не е тайна, че в продължение на десетилетие изкуствено бяха държани разединени и сега вместо да се обединяват, те пак се карат и пак се делят.

Още
НОВИНИ

Земеделие под дулата на танковете

Последните дни промениха не само света из основи, но и мирогледа на фермерите, защото няма по-голяма несигурност от война по време на сеитба. Вместо да мислят за добиви и реколти, земеделските производители трябва да мислят повече за това, дали ще оцелеят за да засеят. И това вследствие на един дълго прогнозиран конфликт между две от най-големите страни производители и износители на земеделски култури каквито са Украйна и Русия. Кънтежа на трусовете от него се усетих още в самото начало на абсолютно всички финансови пазари, включително и на този на зърно. Макар че в последните месеци пшеницата бавно да вървеше нагоре, едва ли някой си спомня за цени от порядъка на 350 евро. Тези кънтежи едва ли ще спрат скоро, защото освен с войната, на повечето фермери ще им е съдено ако оцелеят да се справят с непосилно високи цени на горива и торове, с липсата на финансови ресурси за да засеят. Оттам при дефицит на такива  по веригата ще се увеличи суровинната несигурност и ще се появи дефицит на хранителни стоки.

Заради безпрецедентната блокада наложена на Русия и военните действия в Украйна, търговията с двете страни практически е невъзможна. Украйна вече затвори своите пристанища, а Русия освен във въздушна блокада , скоро може да се озове и в морска. Турция затвори вече проливите за руски кораби с изключение на такива базирани в черно море, но под дулата на танковете и летящите ракети, всякаква търговия е е абсурдна. Дори непрекъснато нуждаещият се от зърно Египет отмени поредният търг в началото на седмицата. Войната доведе до масови опашки на руснаци пред банкоматите, и невиждана ситуация с цените по магазините, които буквално ежедневно се повишават. Тя поставя пред неяснота не само украинските фермери, мнозина от които едва ли ще си набавят нужните им семена иторове за старт на каквато и да е посевна кампания, но и техните руски колеги, които са в търсене на лтернативи на вносните до момента семена и торове.

В екстремната обстановка Румъния се превърна в пристан за краткосрочни решения за онези страни, изпитващи недостиг на зърно, защото само от началото на конфликт оттам са изнесени между 400 и 500 хил. тона пшеница и и до 300 хил. тона царевица. Ако конфликтът в Украйна се задълбочи още каквито са предвижданията  , не е изключено всички страни в региона включително и България да забранят временно износа на зърно. Прогнозите са, че Русия може въобще да не предложи зърно на световните пазари заради наложените санкции, а и заради преориентацията към Китай, сделките с които се извършват в рубли и йоани. Допълнителна причина за това ще е и изключването на редица руски банки от системата SWIFT, което би направило сделки с останалия свят ако не почти невъзможни, то поне доста неизгодни.

Най-потърпевши в икономическо отношение от конфликта и финансовите санкции срещу Русия ще се окажат някои от най-бедните страни в Африка и Близкия Изток, които са силно зависими от вноса на зърно тъкмо от Черноморието като Египет, Ливан и Йемен. Според експерти в много от тях хлябът може да се превърне в луксозна стока.

Не бива да се забравя че освен износител на хранителни вещества за агрокултурите, Русия се явява и стратегически износител на газ, от който както знаем Европа още е силно зависима. Той обаче е в основата на производството на минерални торове. От една от най-големите компании производители на торове, норвежката компания Yara International заявиха, цитирани от „Ройтерс“, че 25% от хранителните вещества като азот, потаж и фосфати идват от Русия. Освен това друга страна, която от Украйна беше обявена за съучастничка в руската агресия, предвид на това, че част от ракетните удари идваха от нейна територия-Беларус е един от най-големите износители на калий в света.

„Тъй като геополитическите условия са разбалансирани, най-големите източници на суровини за европейското производство на храни са обект на ограничения и няма краткосрочни алтернативи“, заявиха в заявление от компанията. „Една потенциална последица е, че само най-привилегированата част от световното население получава достъп до достатъчно храна“, завиха още от Yara, добавяйки, че макар високите цени да имат краткосрочно положително въздействие върху печалбата, те биха означавали неустойчива хранителна система, водеща до глад и конфликти в дългосрочен план.

Още