Статия от бр.3/март 2014 г. на сп. «Практично земеделие»
Зимната маслодайна рапица е рентабилна полска култура, която изисква интензивни агротехнически и растителнозащитни грижи за постигане на максимални добиви.
Много усилия и инвестиции се влагат за отглеждането й, но вложеното се връща в пъти и изпреварва по доходност традиционните житни – пшеница и ечемик. Увеличаване на площите, засети с рапица в отделни стопанства води до намаляване на площите с други култури, участващи в сеитбообръщенията, а това повишава опасността от болести и създава благоприятни условия за развитие и масово намножаване неприятелите.
Многократното отглеждане на рапицата на едно и също място води до натрупване на причинителите на гъбни болести и силно намалява добива. Такива болести се наричат болести на сеитбооборота и обитават почвата и стърнищата. Най-широко разпространение има болестта /Phoma lingam/ загниване на кореновата шийка. Източник на болестта са плевелите от сем. Кръстоцветни, върху които зимуват патогените. Рационалният сеитбооборот е най-ефективното средство за борба с болестите и неприятелите, чрез него те се понижават 2-3 пъти в посева /Аmelung D., et. al. 1996/.
При топла и влажна зима (каквато наблюдаваме т. г.), и ранна пролет, рапицата израства бързо, стъблата стават високи, увеличава се и листната маса, което предпоставка посевът да е по-уязвим на болести и неприятели. Затова е необходимо редовното обследване на рапицата напролет, което позволява да се вземат адекватни растителнозащитни мерки.
Икономически опасни болести по рапицата са:
кореновото гниене, причинявано от група гъбни патогени от родовете Rhizoctonia, Pythium и Fusarium,
склеротийното (бяло) гниене,
сухото стъблено гниене (фомоза, черен крак, рак),
черни листни петна (чернилка или алтернариоза),
мана,
брашнеста мана,
светли листни петна,
вертицилийно увяхване;
(Т3101)
- Симптомите на склеротийното (бяло) гниене (Sclerotiniasclerotiorum) се откриват в края на май – началото на юни. По стъблото на инфектираното рапично растение се образува воднисто петно с дължина около 30 см с бял налеп. С развиване на гниенето засегнатата част от стъблото избледнява и епидермисът се обелва лесно. Заразените зони обикновено са в основата на листата. Пръстеновидното обхващане на стъблата води най-често преждевременно узряване, полягане на стъблата и оронване на семената. В сърцевината на поразените стъбла, които са кухи се образуват тъмнокафяви склероции. Болните растения изсъхват и стават чупливи.
Инфекцията се разпространява чрез склероциите, които попадат в почвата или остават в растителните остатъци. В почвата те са жизнени от 7 до 12 години. Заразяването на растенията се осъществява през април-май и се ускорява от по-високата влажност. Най-благоприятна фенофаза за инфектиране е масовият цъфтеж на рапицата.
Склеротийното гниене има голям брой гостоприемници – технически и зеленчукови култури, фасул, слънчоглед, който често участва в сеитбообръщенията и така се увеличава риска заболяването да заеме едно от първите места по маслодайната рапица.
Контрол върху болестта се осъществява чрез агротехнически и химически методи. От агротехническите на първо място стои задължително сеитбообръщение от 4 до 7 години; избягване на предшественици от род Кръстоцветни и чувствителни култури към патогена: картофи, соя, фасул, слънчоглед, тютюн и други.
От фунгицидите срещу склеротийното гниене посевите може да се третират с Прозаро 250 ЕК- 100 мл/ дка по време на прецъфтяване и окапване на първите венчелистчета; Фоликур 250 ЕК/ Хоризонт- 100 мл/ дка при пръскане от зелен бутон до преди цъфтеж; Пиктор СК– 50 мл/ дка с 20-40 л/ дка работен разтвор; Карамба 60 ЕК– 120 мл/дка във фенофаза от първо разклонение до появата на първите листенца на цвета. Фунгицидите Карамба и Фоликур оказват и растежно-регулаторен ефект. При пръскането се използва по-голямо количество работен разтвор, да се облеят добре целите растения.
- Черни листни петна (Alternariabrassicae), известна и като чернилка се появява всеки сезон по рапицата, а при влажни условия инфектира растенията през целия вегетационен период. По листата и чушките се формират сивкави петна с жълтеникав ореол, а няколко седмици преди узряване на рапицата петната почерняват и често имат концентрични кръгове. Най-сериозни са повредите по чушките, които в млада възраст се деформират. Заразените чушки се свиват, разпукват преждевременно и семената падат върху почвата. Те имат ниско тегло и качество.
Основен източник на зараза са инфектираните растителни остатъци. Вятърът разнася конидиите и заразява младите растения. Оптимална температура за развитие на болестта е 10оС, а редуването на влажни и сухи периоди действат много благоприятно.
Предпазна мярка е изораване на площите непосредствено след прибиране на реколтата и спазване на сеитбообръщението. От химическите средства срещу чернилката добро действие имат Карамба 60 ЕК- 120 мл/ дка или Пиктор СК- 50 мл/ дка.
•Болестта светли листни петна (Pyrenopezizabrassicae) по рапицата се разпространява в години с влажно време през зимата и пролетта. По листата се формират бели петна с концентрични кръгове. При нападение във висока степен листата изсъхват, а заразата преминава към цветните пъпки, които покафеняват. Чушките също се повреждат и деформират, а често се разпукват. Инфекцията се появява през есента и при мека зима може да причини сериозни повреди, но признаците по листата и стъблата се откриват при настъпване на пролетта. Основен източник на зараза са растителните остатъци. За борба се прилагат предпазни мерки, като сеитба на устойчиви сортове рапица и заораване на растителните остатъци.
………………………………………
Продължение по темата, отнасяща се за ефикасни средства и контрол над неприятелите по рапицата по време на вегетацията – четете в новия бр. 3/ март 2014 г. на сп. „Практично земеделие”. Подробности за абонамент и контакти: 0888 58 54 68.
Последвайте ни в Google News
