ЗИМНА МАСЛОДАЙНА РАПИЦА
Фенофаза – бутонизация – начало – масов цъфтеж
Чернилка по рапицата – ( р. Alternaria )
Признаците на болестта се проявяват върху всички надземни части. При влажни условия патогена заразява растенията през целия вегетационен период. Върху най- външните листа се формират първоначално жълтеникави, а по- късно черни едри петна с концентрична структура.Тъканите в петната бързо отмират и се накъсват. Болестта нанася най- значителни вреди по цветоносите. Върху стъблата, разклоненията и шушулките се образуват многочислени тъмновиолетови петна. Върховете на цветоносите се покриват изцяло с черен кадифен налеп. Нападнатите шушулки се деформират, засъхват и пукат. Рано нападнатите семена са спаружени, с ниска кълняемост и са носители на зараза. Стратегия за борба: Основно изискване е спазването на сеитбооборота. Изораване на полетата възможно най-бързо след прибиране на реколтата и сеитба на обеззаразени семена.
Сухо стъблено гниене (Фома) – Leptosphaeria macularia
Най – характерните признаци се образуват върху кореновата шийка, която некротира, често се напуква, а по стъблата на
израстналите растения се развива кафява засъхнала ивица, която започва от подземната част и расте нагоре. Нападнатите растения жълтеят и увяхват, наподобявайки външните признаци, предизвикани от гуша.. При ранно нападение растенията загиват, а при късно образуват съвсем малко семена. Рано напролет става най-опасното поразяване на стъблото непосредствено над или на кореновата шийка. Кореновата шийка некротира и често се напуква. По нападнатите части се развиват сиви петна, които постепенно засъхват и около тях се образува тъмен контур. Присъствието на черни точки по всички нападнати части отличава симптомите на болестта от другите заболявания по рапицата. За нашите условия се препоръчва есенното прилагане на фунгициди или рано напролет, когато гъбата се среща по листата – под формата на листни петна. Инфекциите по стъблата са нелечими. 
За да е ефективен контролът срещу фомозата са нужни редовни огледи на полетата, особено през есента и рано напролет, тъй като е известно, че при подходящи условия заболяването може да се разпространи от отделни огнища по цялото поле само за две седмици. . . . Бяло гниене, склеротиния 
Гъбата напада стъблата и генеративните органи на рапицата по време на цъфтеж. Първите признаци се появяват няколко седмици след началото на цъфтежа, на мястото на прикачване на листата или на мястото на разклоняване на стъблото. Петната отначало са светложълти до бледокафяви, меки, воднисти. Некротиралата тъкан на петната се напуква и при влажни условия се покрива с гъст, наподобяващ памук мицел. Цялото вътрешно съдържание на стъблото може да бъде запълнено с белия мицел, а по-късно в него се образуват черни склероции. Растенията узряват преждевременно и си личат в полето със сламено жълтия си цвят, за разлика от зелените незасегнати растения. Инфекциите започват най-често в цветовете, откъдето се разпространяват към стъблото, особено при опадването на венчелистчетата, които залепват по по-ниско разположените части на растенията. Това е така, защото покълващите спори на патогена използват венчелистчетата като „стартов” субстрат за покълването на спорите и за развитието на мицела, който после напада стъблото или органа, по който са се закачили венчелистчетата. За ограничаване разпространението на бялото гниене най-важни са превантивните мерки:
- Правилен сеитбооборот – минимум 4 год.;
- Не е подходящо да се отглежда рапица след слънчоглед, фасул, рапица;
- Балансирано торене с акцент върху съдържанието на фосфор и калий;
- Растителните остатъци да се отстранят, но още по-добре е да се раздробят и да се заровят с дълбока оран. Заораните склероции остават жизнени, но големите вълни от инфекции възникват, когато склероциите са на или непосредствено под почвената повърхност;
Решението да се премине към химичен контрол на болестта е трудно, тъй като след появата на първите симптоми химическата защита е вече недостатъчно ефикасна. Оптималните срокове за борба са, когато 40-60% от цветовете по първите 3-5 цветоноса са отворени, тоест когато по растенията още няма никакви симптоми. Регистриран фунгицид за борба с трите болестти е ПИКТОР СК – 50 мл/дка в 20-40 л работен разтвор /дка
Мана – Peronospora parasitica 
Патогенът се съхранява като ооспори в почвата и като мицел в семената, където запазва жизненост до 6 години. Разпространението й се осъществява чрез дъждовните капки по растенията и в температурен интервал от 8 -12°С. По – нататъшното развитие на патологичния процес се осъществява при температури 15 -19°С. Симптомите на болестта се проявяват под формата на локални жълтеникави напетнявания с неправилна форма. По цветоносите петната са надлъжни и бледо жълти. Нарастващите цветни части обикновено хипертрофират и остават стерилни. При влажно време всички нападнати растителни части се покриват със светъл спорообразуващ налеп.
Брашнеста мана – ( Erysiphe communis ) Първоначално симтомите се появяват под формата на единични петна, покрити с брашнест налеп. Постепенно петната се разширяват и покриват цялата повърхност. Растителните тъкани жълтеят и прегарят преждевременно, което се отразява фатално върху младите растения. Болестта се развива масово при сухо и умерено хладно време.
НЕПРИЯТЕЛИ
Рапичен цветояд – (Meligethes aeneus ) 
Напролет бръмбарите се появяват при температура над 12°С. Борбата е насочена срещу възрастното, преди яйцеснасяне във фенофаза ,,начало на бутонизация” на рапицата. Праг на икономическа вредност – 6-8 бр./растение. Повреди: бръмбарите прогризват малки дупчици отстрани на цветните пъпки и изгризват цялата им вътрешност, в резултат на което пъпките изсъхват и окапват. Женските снасят яйцата си на групички (до 5 броя). Ларвите се развиват вътре в цветните пъпки като изгризват тичинките и венчелистчетата. Химическа борба се води срещу възрастните при следните прагове на вредност:
- Фенофаза бутонизация – „зелен бутон”:
– 2 бр./растение във посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал; – 4 бр./растение във посев с оптималната гъстота и добър потенциал;
- Фенофаза бутонизация – „жълт бутон”:
– 4 бр./растение във посев под оптималната гъстота и по-слаб потенциал; – 6 бр./растение във посев с оптималната гъстота и добър потенциал; Броят на цветоядите се установява на 20 места в посева. Броят се бръмбарите на върха на съцветието, на пет намиращи се едно до друго растения (общо 100 съцветия). При температура над 12°С възрастните са много подвижни и затова трябва да се броят рано сутринта (до 7:00 ч.) или вечер (след 17:00 ч.). При хладна пролет, плътността е по-висока и загубите от вредната дейност на рапичния цветояд достигат до 50-60%. Освен това късните сортове рапица се нападат по-силно. Регистрирани ПРЗ за борба с вредителя :
| Активно в-во | Продукт за РЗ | Доза/дка |
| Алфациперметрин | Вазтак нов 100 ЕК | 20 мл |
| Циперметрин + хлорпирифос | Нуреле Д | 60 мл |
| Хлорпирифос-етил | Дурсбан 4 Е | 120 мл |
| Ламбда -цихалотрин | Карате зеон | 15 мл |
| Тиаклоприд + делтаметрин | Протеус 110 ОД | 45 мл |
| Тиаклоприд | Калипсо 480 СК Биская 240 ОД | 10 мл 25 мл |
Рапична стъблена бълха – (Psylloides chrysocephala ) Вреда нанасят основно възрастните, като нагризват малки отвори по листата, стъблата и листните дръжки. Неприятелят зимува като яйце, ларва и възрастно насекомо. Развива едно поколение годишно.ПИВ по време на вегетация на културата: възрастни 2-4 броя м2 , ларви –5 броя/растение. Регистрирани инсектициди за провеждане на химични третирания няма. Рапичен стъблен скритохоботник – (Ceutorhynchus napi ) Бръмбарите се хранят с младите листа, цветните розетки и цветните пъпки на културата. Излюпените ларви се вгризват в стъблото. Нападнатите стъбла се изкривяват и пречупват. ПИВ-2-4 броя възрастни на м2 , или 8-10 броя нападнати растения на м2 Внимание! Рапицата е силно медоносно растение и затова своевременно трябва да се уведомяват пчеларите в региона! Съгласно Наредба №15 за мерките за опазване на пчелите и пчелните семейства от отравяне и начините за провеждане на растителнозащитни, дезинфекционни и дезинсекционни дейности (обн., ДВ,бр.47 от 01.06.2004 год., изм. ДВ, бр.82 от 19.09.2008 г.) не се допуска използването на наземна и авиационна техника при третиране с инсектициди в интервала от 11.00 ч до 18.30 ч до края на месец май и от 10.00 ч. до 19.30 ч. за месеците от юни до октомври.
