Анасон- Pimpinella anisum L.

Анасон- Pimpinella anisum L.
Сем. Сенникоцветни- Apiaceae

Разпространение: Само като културно растение в най- топлите части на страната. Отглежда се на големи площи в Азия, Европа, Индия, Чили, Япония и др. Родина на анасона е Южна Европа.

Описание: Анасонът е едногодишно тревисто растение със слабо вре-теновидно задебелен главен корен и с цилиндрично, слабо набраздено към върха разклонено стъбло, високо до 60 см. Листата в основата и в долната част на стъблото са закръглено сърцевидни, цели или врязано назъбени до наделени, с дълги дръжки; в средната му част също са с дълги дръжки, тройно наделени, а връхните са приседнали, с линейно ланцетни делчета. Цветовете са бели, с 5-делна чашка, 5-листно венче, 5 тичинки и един плодник с долен яйчник и 2 стълбчета. Събрани са в сложни сенници, всеки с по 7—15 лъча. Плодовете са яйцевидни и наребрени. Анасонът е медоносно растение. Цъфти през май-юни.

 

 

 

 

 

 

 

 

Използваема част: Плодовете, които се берат през юли-август. Анасонът се събира рано, малко преди пълното узря¬ване, за да се избегне оронването на плодовете. Оставя се да доузрее като по този начин се предотвратява оронването им. Анасоновите плодове са сивозелени с характерна миризма и сладникав вкус. Съхраняват се в сухи и проветриви помещения, защото при овлажняване потъмняват.

 

Химичен състав: Етерично масло от анасон (съдържа до 90% анетол, до 10% метилхавикол, анисов алдехид, анисов кетон и анисова киселина), до 24% мазнини, до 20% белтъчни вещества, смола, танин, горчиви вещества и др.

Приложение: Анасонът притежава следните лечебни действия:

–         отхрачващи и възбуждащи чревната дей­ност свойства

–          пикочогонно и болкоуспокояващо действие

–         при кашлица от различен произход

–         възпаление на бронхите, ларингит, ангина, хронични белодробни катари, възпаление на фаринкса

–         задух

–         болки в стомаха и червата

–         възпаление на стомашната лигавица (гастрити), колики, газове

–          възпаление, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур

–         увеличаване на лактацията у кърмач­ките.

В българската народна медицина се употребява още при пре­сипнал глас, безсъние, главоболие, за регулиране на недостатъчна и болезнена менструация, хълцане и др.

Начин на употреба:  1 чаена лъжичка счукани плодчета от анасон се киснат 1 час в 0,5 л гореща вода. След прецеждането от течността се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно. От етеричното масло се взимат по 1—2 капки на бучка захар.

В българската народна медицина се употребява и дивият ана­сон, или бедреницата (Pimpinella saxifraga L.). Прилагат се коре­ните за същите болести, както и анасонът. Използва се още при подагра, за регулиране на недостатъчна менструация, при безсъние, главоболие. Външно се прилага за лечение на циреи и отоци.

 

Важно! Етеричното масло става отровно при неправилно съхранение!