Арника — Arnica montana L.

Сем. Сложноцветни— Asteraceae

Разпространение: У нас е разпространено в цялата страна, но само като градинско растение. Среща се в диво състояние във влажните горски поляни и високопланинските ливади в Средна и Северна Европа.

Описание: Арниката е многогодишно, високо 20-60см тревисто растение с късо, кафявочервено коренище и с изправено, червеникаво жлезисто окосмено, просто или само във връхната част разклонено стъбло, цялото издаващо своеобразна приятна миризма. При основните листа са едри, продълговати до широко яйцевидно ланцетни_,тъпи или заострени, целокрайни, а стъбловите са по-дребни, по форма продълговато яйцевидни до ланцетни, срещуположни са и са събрани в 2-3 двойки по дължината на стъблото. Всички листа на арниката отгоре са по-тъмни и са окосмени, а отдолу са голи и са по-светли. Цветовете са събрани в 5-8 см широки оранжево- жълти, изправени кошнички- съцветия; периферните цветове (около двадесетина на брой) са едри, езичести и са безплодни, а вътрешните са по-дребни и са плодоносни. Плодовете са заострени, набраздени семки, снабдени с бледожълта хвърчилка.

Използваема част: Това са цветните кошнички, брани в сухо време, след вдигане на сутрешната роса през юни-юли. Сушат се на сянка или в сушилня при t° до 60°С. Изсушеното растение е с жълт цвят, слаб аромат и горчив вкус.

Химичен състав: Цветните кошнички съдържат етерично масло, което се състои от азулен и сесквитерпени, арницин, арнадиол и фернадиол, дъбилни вещества, цинерин, холин, бетаин, заексанти, ксантофиланоксид, геленин, стерини, мазнини, витамин С, захари, органични киселини, жълто багрило, белтъчини и др. Коренището съдържа етерично масло, серни съединения, изомаслена и мравчена киселина, дъбилни вещества, инулин, восък, слизести вещества и др.

Приложение:

– кръвоспиращо

– възбужда сърцето и централната нервна система

– при маточни кръвоизливи в следродилния период при недостатъчно обратно развитие на матката

– цистит и пясък в пикочния мехур

– благоприятен ефект при гръдна жаба и сърдечна слабост.

В българската народна медицина се употребява още при парализи, епилепсия, задух, бронхит, ревматизъм, мозъчни, очни и кожни кръвоизливи при диабетици и др. Външно за компреси при рани, циреи, изгаряния, навяхвания, при ударено, за гаргара при зъбо- бол, при заболяванията на опорно-двигателния апарат. Във ветеринарната медицина — за налагане при ударено, подкожни кръвоизливи, парализи.

Начин на употреба: 2 супени лъжици от билката се киснат ½ час в 400 мл вряла вода. Пие се по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно. За компреси се слагат 3 супени лъжици от билката в 300 мл вода. При изкълчено и подкожни кръвоизливи: 30 г цветни кошнички се заливат с 250 мл горещ винен оцет- за налагане. При очни кръвоизливи за налагане вместо оцет се използува водна настойка от билката.