За градинаря
През април трудовото натоварване на градинаря, професионалист или любител, чувствително нараства. Започва засаждането или сеитбата на повечето от зеленчуците, което е свързано и с бърза предварителна подготовка на определената им площ.
Ранните домати, отглеждани на открито, започват да се засаждат към 20 април в Южна България, а към края на месеца и в много райони на север от Балкана.
Ранният пипер се засажда на открити площи откъм 20 април в най-южните райони на страната и постепенно в Южна България до началото на май в Северна България.
Ранният патладжан се засажда по същото време, по което и ранния пипер.
Ранните краставици, отглеждани чрез разсад, се засаждат на открито към края на месеца в топлите райони на Южна България. По същото време може да се засеят и семената направо на постоянно място.
Ранните готварски тиквички се засаждат по същото време, по което и ранните краставици. В началото на месеца се засяват семена за отглеждане на ранни тиквички и в по-хладните райони.
Дините и пъпешите се засяват направо на постоянно място около средата на април в Южна България, а малко по-късно и на север от Балкана.
Ранният зелен фасул започва да се засява в по-топлите райони на Южна България още през първата половина на април. Малко по-късно може да се засява и в Северна България и по-високите полета. Почвата трябва да се е затоплила до 8-10 градуса.
Градинският грах започва бързо да нараства. Щом растенията достигнат 8-10 см височина, трябва да се окопаят.
Бамята ще се засява през май, но площта за нея, заемана от някои зеленчуци като зелен лук и спанак трябва своевременно да се освобождава през април и подготвя за сеитба.
Ранното зеле задължително се окопава десетина дни след засаждането му. За повечето места в страната този момент настъпва още в началото на април. С това окопаване се извършва и подхранване с амониева селитра.
Ранният карфиол се окопава и подхранва така, както и ранното главесто зеле.
Салатите, засадени през март, се окопават, щом растенията видимо укрепнат след разсаждането. С това окопаване при нужда се подхранват с умерена доза амониева селитра.
Ранните моркови, засети навреме, се прореждат още в началото на април на 1-2 см растение от растение и втори път до края на месеца при разстояние около 3 сантиметра. С прореждането се премахват и всички плевели.
Магданозът, засят в началото на март се прорежда на два пъти през месеца. Окончателните разстояния в реда на листния магданоз трябва да 3-5 см, а на кореновидния – 8-10 сантиметра.
Кореновидната целина се засява за получаване на разсад докъм 10 април. Температурата на почвата не бива да е по-малко от 10 градуса. За нормалното пониква се поддържа и висока почвена влажност.
Репички може да се засяват все още докъм средата на април. От по-късните посеви резултатите се влошават – получават се груби и кухи кореноплодчета.
Зеленият чесън и зеленият лук през април трябва често да се плевят. Окопаването им с мотика или други инструменти не е за предпочитане, за да не се нараняват нарастващите им подземни части.
За овощаря
Повишаването на температурите през апрл подтиква към цъфтеж и развитие почти всички овощни видове. Темповете, с които преминават от фаза във фаза дръвчетата и лозите налагат ускореното изпълнение на някои от специфичните пролетни грижи. Най-често те се свеждат до:
Бързо приключване на резитбата на всички овощни видове. Сокодвижението вече започва и всички резервни хранителни вещества се насочват от корените стъблата към върховете и местата на нарастване. Те са обект на резитба и с отстраняването им тези резервни хранителни вещества, необходими за пролетното развитие, се изхвърлят от растителния организъм. Затова резитбата, ако не е приключила през март, трябва да приключи още в първите дни на парил.
Бързо приключване на пролетното засаждане на овощни дръвчета. Температурата на въздуха през април се повишава много по-бързо отколкото на почвата. В топлата въздушна среда пъпките се развиват и филизите започват да нарастват. Скоро обаче се оказва, че корените не може да им доставят нужните хранителни вещества, поради значително по-ниската температура на почвата. Освен това нарушена е и целостта на кореновата система на засадените дървета. Всичко това е причина те да страдат и не са редки случаите да загинат. Това обяснява по-ниския процент на прихващане при пролетното засаждане, особено при по-късното.
Обработка на почвата в овощните градини. По принцип тя е плитка (до 10-12 см), но абсолютно необходима. Плевелната растителност започва бързо да се развива и унищожаването и чрез обработка на почвата е най-ефективният начин. Освен това по време на резитбата почвената повърхност е силно отъпкана, което редом с плевелната растителност, е причина за бързо изпарение на влагата от нея. В компактните овощни насаждения почвата са е обработва цялостно. Единичните дръвчета вм дволните градини се окопават в околостъблени кръгове с диаметър по-голям отколкото е диаметърът на короната им.
В ягодоплодните насаждения (ягоди, малини, къпини, френско грозде и др.) почвата задължително също се обработва, но по-плитко – до 7-8 см в междуредията и до 4-5 см близо до растенията.
За опазването на ябълките от струпясване се налагат няколко пръскания.
До фаза „миши уши” (фиж фигурата) и по време на тази фаза пръскайте на два пъти с някой от двата препарата – шампион или купроксат.
Вэв фаза „бутонизация” (фиж фигурата) използвайте някой от следните препарати – делан 700 ВДГ, пънч 40 ЕК, фоликур 25 ВГ, а също и дитан М-45 и шавит. В края на цъфтежа (виж фигурага), когато пчелите вече не летят по цветовете, пръскай пак с някой от тези репарати, но добре е да не е същият. След това през 7-10 дни още три пъти, а при влажно време и повече, като сменяте пепаратите.
Присаждания на овощни дръвчета с цел подмяна на сорта.
Април е подходящият период за присаждане на калеми под кора при овощните дръвчета.
От всички начини за присаждане на калем това е може би най-популярният сред любителите. Ако досга не сте опитвли, опитайте. Необходими са вми мабко познания и може би едно-две упражнения.
Към този начин на присаждане се прибягва предимно, когато целта е да се преоблагородят възрастни дръвчета и клоните, върху които се поставят калемите, са значително по-дебели от тях, поне 2-3 пъти. В мястото на присаждането те не бива и да са по-дебели от 5-6 сантиметра. Някой би възразил на това изискване, защото е известно, че калемът все пак се сраства с подложката, дори и тогава, когато тя е чувствително по голяма. Да, така е. Но когато диаметър е по голям и кората е по-дебела. Това затруднява превързването и се отразява на неговото качество. По-важното обаче е, че развиващата се присадка трудно покрива или изобщо не покрива голямата рана на подложката и спойката не е достатъчно здрава.
Любителските предпочитания към присаждането под кора се дължат на лесното му усвояване, а може би и на това, че се изпълнява в благоприятно за работа на открито време – през април. Основното условие за успешното срастване, като изключим естествения афинитет между подложка и присадник, е сокодвижението в подложката да е започнало, тя да е вече в активен растеж, но калемите задължително трябва да са в пълен покой, съхранявани до момента на присаждане на хладно място, най-добре в хладилник. За успешното срастване също е важно калемите да са добре развити, узрели, взети от южната страна на короните. Присаждането е лесно и ако спазвате елементарните правила, дори и за първи път да ви е, ще успеете. Разбира се, винаги е по-добре да опитате най-напред на непотребни клони.
Ето как се постъпва:
Първо прерязвате напряко ствола или клона на подложката. Отрезът заглаждате с косер или друго остро ножче. След това на кората правите надлъжен срез, като внимавате да не нараните тъканите под кората. Дължината му трябва да се съобрази с дължината на отреза, който ще направите на калема, обикновено между 3 и 5 сантиметра. На клоните този срез се прави от горната им страна, а ако има възможност за поставяне на два или три калема, срезовете се правят срещу него или на друго подходящо място, симетрично разположени един спрямо друг (фиг. 1). Изтегляйки внимателно ножчето от долу на горе, към края на срязването малко го разклащате в ляво и дясно, при което кората се отцепва леко от дървесината. Веднага след това подготвяте калема.
От един съхранен калем може да получите два или повече калема за присаждане в зависимост от дължината им.
Калемът, който ще поставите върху подложката, трябва да има поне две добре развити, ясно видими растежни пъпки. Ще го подготвите, като го прережете косо от срещуположната страна на долната пъпка и непосредствено под нея. След малко упражнения и след няколко несполучливи и сполучливи опита ще можете и майсторски да му оформите и седло (фиг. 2). Така отрезът ще е по-тънък и ще отваря по-малка рана при поставянето на калема под кората на подложката. Практиката е отрезът да започва на половин до един сантиметър под пъпка. Препоръчва се срещу него, около средата му, да се запази също пъпка и тогава той може да започва на по-голямо разстояние. Калемът се прерязва над най-горната пъпка под ъгъл от около 45 градуса срещуположно на нея. Отрезът за копулация трябва да има дължина 3-5 см, колкото е и на разреза на кората на подложката. Преди да го поставите там, с върха на ножчето, обърнато към отреза с обратната (тъпата) страна на резеца, отделяте двете крилца на кората. Ако работите с ножче, което има на предната си част „ухо”, за тази цел си служите с него. Ако ножчето има монтиран повдигач, може да го използвате. Няма ли, а употребата му се налага, нищо не пречи да си подготвите повдигач от някоя дървесна клонка. Фабрично или собственоръчно направен, вмъквате го отгоре между кората и дървесината, приплъзвате го леко надолу в едната страна, после в другата и така двете крилца на кората се разтварят (фиг. 3). По време на активното сокодвижение обикновено кората се отделя много лесно и само върхът на ножчето е достатъчен, за да се справите. Нещо повече, поради лесното отделяне и от неоправдан стремеж да се отвори повече място за калема, често начинаещите се увличат и отделят много повече кора отколкото е нужно, а това може да се отрази негативно на крайния резултат. Отделянето на двете крилца е нужно само в горната им част, на около една трета от дължината на среза, за да се вмъкне калемът. Като го приплъзвате надолу, е най-добре да чувствате съпротивлението, което оказва кората при отделянето й от дървесината. Ако на калема сте оформили седло, вмъквате го до него. В случай че не оформяте седл и отрезт придобива само формата на елипса, горният му края трябва да е малко над отреза над подложката и да изглежда като дъгичка. Когато го поставяте по описания начин, раната ще е по-малка, а и ще е фиксиран по-плътно. Не е лишено от основание мнението на някои специалисти, че за успешното срастване по-голямо е значението на правилното поставяне на калема отколкото дължината на отреза му. След поставянето той трябва да стои стабилно, дори и да не е превързан (фиг. 4 ). Това не означава, че нуждата от превръзка отпада. Напротив, задължителна е.
За превързване се използва рафия, лико, но напоследък най-често пластмасови лентички. Независимо от естеството на лентата, краят и се притиска с палеца на дясната ръка към подложката на известно разстояние под мястото на срязването й. Превързването започва от горния ръб, като се правят две намотки една върху друга. Следващите намотки се допират една до друга. При третата или четвъртата намотка придържаният с палеца на лявата ръка край на лентата вече е здраво фиксиран и може да се пусне. Превързването продължава докато се покрие целият отрез. Накрая с палеца или показалеца се осигурява място за прокарване на лентичката и направата на т. нар. петлица. За предпочитане е да се направят две петлици. Така превръзката ще се държи стабилно. Тя, както и откритите отрезни рани на подложката и калема се покриват старателно със овощарска замазка. Ако срещу отреза на калема е запазена пъпка, тя не се покрива с превръзката и замазката. На нея се разчита да се развие в случай че по-горните пъпки бъдат повредени от вятър или кацащи птици. Замажете и раните, направени по подложката при изрязването на ненужните клонки.
Пролетта е време, когато птиците прелитат и подскачат от клон на клон и никак не е изключено да кацнат върху калемите и да ги повредят. Затова мераклиите привързват клонка, дори я свиват като арка (фиг. 5), за да стъпват неволните пакостници на нея. Впрочем такава защита е полезна и за всички други калеми, присадени по което и да било време.
На ствола на една млада подложка или на един клон може да бъдат поставени два и повече калема, а на едно дърво – калеми от различни сортове. Мнозина любители се гордеят със сортово разнообразие в едно дърво, предизвиквайки недоумение у непосветените.
За лозаря
Грешат онези стопани, които отллагат резитбата на лозите, предимно дворните асми, за април, когато се появяват зелените листенца. Такова отлагане е оправдано само тогава, когато вероятността от измръзване през зимата е била очевидна и трябва да се установи какво е количеството на оцелялите пъпки, за да се осигури нормално натоварване с плод на лозите. През април сокодвижението е започнало и голяма част от резервните хранителни вещества, натрупани в корените и стъблото от есента, се изнасят към леторасстите и пъпките по тях. С резитбата те се изхвърлят и и по този начин лозата се лишава от необходимите и хранителни вещества, каквито корените в този период трудно доставят от почвата.
Първото пролетно окопаване на лозето никак не е за подценяване, защото почвата след резитбата, привързването и потягането на носещата конструкция е доста утъпкана, а и плевелите бързо никнат и растат. Затова всяка възможност, която метеорологичните условия предлагат, трябва да се използва.
Ако сортът на асмата не ви харесва, може да го подмените не като я изкорените, а чрез преоблагородяване. Ето как се прави:
Използва се познатият в лозарската практика начине на облагородяване в пълен разцеп на приземно отглежданите лози, където присаждането се извършва под почвената повърхност. Доскоро и в специализираната лозарска литература не се споменаваше за такова присаждане високо в стъблото, но научни работници провериха, а и практиката потвърди, че това е възможно.
Подходящото време за такова облагородяване настъпва през април, след силното сокодвижение. Стъблото на лозата се прерязва напречно. Най-добре е този пререз да направите на 10-15 см под мястото, където сте я прегънали по хоризонталната част на носещата конструкция. Ако последва плач, ще трябва да почакате затихването му. Непосредствено преди присаждането заглаждате отреза с остро ножче, почиствате старателно старата кора. По средата на отреза (диаметрално) правите разцеп. За целта може да използвате по-солиден и добре наострен кухненски нож. Обикновено разцепът не може да се направи с натиска на ръката и затова се прибягва до помощта на чук. До поставянето на калемите поддържате разцепа отворен с помощта на дървено клинче.
За калеми се използват съхранени резници, може и с набъбнали пъпки. Калемите ще подготвите, като накиснатите, измити и подсушени резници нарязвате на по две очи. Над горното око режете на 1,5-2 см, при което междувъзлието под долното око остава почти цяло. С два отреза от двете страни на долното око оформяте клин, дълъг, колкото разцепа на подложката – 3-4 сантиметра. Единият отрез трябва да е под по-голям наклон, за да не излиза сърцевината на върха на клина, а той да завършва с твърда дървесина. Добре ще е да оформите и т. нар. седло. Това ще постигнете, като направите плитки до милиметър-два в основата на клина (под долното око) два напречни среза (фиг. 1-б). Калемите поставете в двата края на разцепа, така че вътрешната част на тяхната кора да съвпада с вътрешната част на кората на старата лоза, а долните очи да са външно разположени (фиг. 2). Щом извадите клинчето, което е придържало разцепа отворен, привържете с пластмасова лента или от друг подходящ материал. С леки почуквания с дървено чукче набийте калемите, така че седлата (ако сте оформили) да опрат на отреза на подложката. Отвора между двата калема покрийте с изрезка от кора и замажете откритите повърхности на отреза и калемите в горния им край с овощарски мехлем. Може да използвате и асфалт, загрят на огън до течно състояние без примес на животинска мазнина.
Когато присаждането е направено както трябва, скоро покарват филизи. В случай на неуспех на следната година опитът може да бъде повторен, защото старата лоза не загива. При сполучливо прихващане трябва да отстранявате всички филизи още в най-млада възраст, които може да се появят по стъблото. Така ще дадете възможност да се развият силни леторасти от калемите.