Добри съвети през юли за градинаря, овощаря, лозаря и пчеларя

Узряват ранните и средноранните домати, засаждат се късните домати, ранният пипер плододава, засаждат се късното зеле и карфиол, подновява
   Прочетена: 3955 пъти

За градинария

 

Ранните и средно ранните домати бързо узряват. Виe, разбира се, ще берете плодовете в степен на зрелост според предназначението им – непосредствена консумация, превоз и кратковременно съхранение, както и за преработка. При беритбата обаче се откъсвайте и повредените и болни плодове, за да не пречат на нарастването на здравите и да не разпространяват заразата.

Късните домати засадете още в началото на месеца. Не след дълго, още щом укрепнат новозасадените растения, се извършва и първото окопаване, придружено от леко загърляне. Първото поливане е след първото окопаване. Добре е то да бъде придружено от подхранване с размит в поливната вода пресен органичен тор.

Ранният пипер е в период на плододаване. Плодовете берате в подходящата консумативна зрялост. Преустановете окопаванията разрохквайте почвената повърхностна след поливка или дъжд, за да разрушите образувалата се почвена кора и така да намалите изпарението на влагата от нея.

Средно ранният пипер се окопава трети път. Зачестяват вече поливките. Нормално те се налагат през 6-8 дни, а понякога и по-често при видима нужда. Не бива да се прекалява с поливането. Преовлажнената почва е причина растенията да пожълтяват и цветовете да окапват.

Патладжанът навлиза в период на активно плододаване. Плодовете не бива да презряват. Берете ги, когато са достигнали нормална големина, характерната си форма, окраска и гланц. През втората половина на месеца започва и беритбата от късния патладжан. Грижите, които се изразяват предимно в напояване, повърхностно разрохкване на почвата и борба с колорадския бръмбар и акарите, продължават.

Ранните краставици продължават да плододават обилно. Деформираните плодове откъсвайте още в млада възраст, за да не пречат на нарастването на нормално развиващите се.

Късните краставици, отглеждани на открито, засйте още в началото на юли. Сеитбата им е резултатна до средата на месеца. От по-късните посевки се получава по-нисък добив, поради захлаждането през есента и образуването на първите слани.

Ранните тиквички продължават да плододават обилно. Берете4 плодовете, ка ги отрязвате с остър нож. При опити да се откъснат чесдто се откъсват и стъбла с цветни пъпки и недорасли плодове.

Късните тиквички засяват още в началото на юли. Отглеждат се както и ранните. От тях обикновено добивите са по-ниски поради есенното захлаждане и образуването на слани, но отглеждането им с оглед употребата им през зимата е по-ефективно, отколкото на ранните.

Късният фасул се засява по принцип около среда на юли. Може да го засеете и по-късно, но ще получите по-нисък добив. По ранната сеитба не е за предпочитане, защото развитието на младите растения съвпада с най-горещото време.

Късното зеле и късният карфиол се засаждат около средата на юли. До края на месеца, след като кореновата система е укрепнала, извършете и първото окопаване.

Летният чесън е готов за прибиране обикновено в началото на юли. Указание за настъпването на този момент е пожълтяването на долните листа и завяхването в обедните часове. Луковиците се извеждат, като се подкопават.

 

 

За овощаря

Подновете ягодите в двора. Ягодата дава най-много плодове на втората година след засаждането. На третата добивът намалява, на четвърта е достатъчно малък, че да не оправдава грижите. Най-добре е тригодишната ягодова леха, след прибирането на плодовете, да прекопаете и заделите за някоя друга градинска култура и още същата есен да засадите нова. Ще ви трябва разсад. Разбира се, най-добре е да си го доставите от специализираните производителни стопанства. Е, не винаги и не на всеки e по джоба, но затова пък всеки може сам да си произведе разсад.

fig._za_ovostaria_-_1_-_iagodiПриродна даденост на ягодата е да се размножава вегетативно. Това тя прави, като развива пълзящи стъбла, или както обикновени им казват, ластуни (виж фигурата). По тях се оформят пъпки, които образуват растежен връх и листа, а надолу пускат корени. Това са така наречените розетки. Просто трябва да вземете такива розетки от лехата с млади и здрави ягодови растения и да ги засадите в специално подготвена леха за вкореняване. Отгледани с грижи като за разсад, те ще ви осигурят по добри растения за засаждане. Разсадната леха може да подготвите от торопочвена смес в съотношение 1:1. Ако не приготвяте торопочвена смес, то поне прекопайте мястото за направа на лехата, като заровите по 3-5 кг на квадратен метър угнил оборски тор.

За вкореняване е най-добре да използвате розетки с оформени 1-2 листа и зачатъци на корени, но не е беда и ако са малко по-напреднали в развитието си. Засадете ги в лехата в редове при междуредово разстояние 30 см и на 10 см една от друга в реда. Върху лехата изградете сенник, за да предпазите в началото младите растения от палещите лъчи на слънцето. След  около15 дни ще го махнете. Поливайте редовно, разрохквайте почвата и унищожавайте никнещите плевели. Розетките бързо пускат корени, но пускат и ластуни. Тях редовно изрязвайте, защото се развиват за сметка на хранителни вещества, които биха послужили за укрепване на младите растения и за залагане на цветни пъпки. Така на есен ще имате едри ягодови растения с добре развити корени, с които да засадите нова леха ягоди. От нея ще берете повече и по-добри плодове, отколкото от старата.

И още нещо. С такъв разсад може да услужите на приятел, но не се опитвайте да правите търговия. Едно е защото нямате право, друго - защото този разсад не отговаря на високите съвременни изисквания за обезвирусяването му. Нещо повече - постарайте се от време на време да си купувате първокласен обезвирусен разсад от лицензирани производители.

fig._za_ovostaria_-_2_kapinaОт къпинови връхчета може да направите мощни плодни храсти. Къпината е известна като диворастящ вид и плодовете и се използват от незапомнени времена. Но друго е културната къпина, която наред с всичките и по-добри качества на плодовете, има предимството да е без бодли. Това я прави още по-желана за двора на любителя. Онези, които имат намерение да направят по-голямо насаждение, естествено е да потърсят посадъчен материал, произведен в разсадник, но за любителски нужди можете да се възползвате от храста в двора на приятел. Много лесно се размножава чрез така нареченото върхово вкоренияване. Методът се основава на способността на къпиновите леторасти да пускат корени в зоната на връхните пъпки, когато попаднат във влажна почва. Много е лек за изпълнение и успехът идва още с първите опити. Ето как става това:

Избирате добре развит летораст от що-годе по-мощен къпинов храст. В съседство с него изкопавате недълбока (около 8-10 см) ямка. За предпочитане е почвата да бъде рохка и при всички случаи влажна. Това, последното, лесно се постига чрез предварителна поливка, ако се налага, а за да стане по-рохка, когато не е, може да я размесите чрез накопаване с прегорял оборски тор или угнила горска шума. Но към такава мярка ще ви се наложи да прибегнете само на терени с неблагоприятни почвени условия, на каквито рядко някой засажда културна къпина.

В оформената ямка ще положите върха на избрания млад летораст. За да го прикрепите здраво, предварително си направете чаталче от някоя клонка. След като заровите върха, грижата ви ще е само да проверявате от време на време влажността на почвата в зоната на вкореняването и да я поддържате умерена. Не след дълго се образуват корени и се появява новият летораст (виж фигурата). Оставете младата къпина да зимува така, а напролет я засадете на желанато място.

Времето за такова вкореняване е доста разтеглено, но най-подходящото е през юли, защото младите леторастти са доста дълги и удобни за целта.

fig._za_ovostaria_-_3_-_prisagdane_cip_budingОпитайте да присадите по метода чип бъдинг.Използван широко в страните от Западна Европа, напоследък този метод намира все по-широко приложение в практиката на овощните разсадници и у нас. Много е интересен и за любителите овощари. По същество представлява присаждане на пъпка (окулиране). За този вид окулиране е без значение дали кората на подложката се отделя от дървесината. С еднакъв успех може да се използва както през лятото (сезонът на окулирането на спяща пъпка), така и в края на зимата и в ранна пролет, когато няма активно сокодвижение. Названието му идва от английския език (chip – тресчица), защото представлява присаждане на изрезка, подобна на тресчица с пъпка в еднаква изрезка на подложката. Едва ли ще сбъркаме, ако на български го наречем присаждане в изрезка, и това му название струва ми се ще му приляга по-добре. Но това е друга тема.

И при този начин на окулиране първата работа е да се премахнат страничните клончета в мястото на присаждането (около 10 см над почвата или по-високо, както и в короната, ако присаждането ще се извършва там). Кората, за предпочитане с гладна повърхност, се почиства със суха и мека памучна кърпа. След това се подготвя леглото на пъпката. За целта на избраното място на подложката правим напречно кос зарез под ъгъл около 30 градуса спрямо хоризонталата и на дълбочина до около 3 милиметра. Над него на около 2,5-3 см с едно изтегляне на ножчето изрязваме тресчица с кора и дървесина, която изхвърляме. Правилно направеният изрез трябва да има формата на латинската буква U обърната надолу. От калема изрязваме еднакво по форма щитче с пъпка. Това правим като държим калема с основата му към себе си (обратно на вземането на пъпка при Т-образния срез). Под пъпката правим зарез също под ъгъл около 30 градуса и с едно изтегляне на ножчето отделяме щитчето с пъпката (тресчицата). При тези манипулации внимаваме пъпката да е разположена в средата на долната част на щитчето. Кората на подложката и на присадката трябва да съвпадат и затова щитчето се изрязва малко по-тясно. Поставяме го в приготвеното легло и привързваме с рафия, PVC лентичка или друг подходящ превързочен материал.

 

 

За лозаря

 Напояването  на лозите, през юли, винени и десертни, се отразява добре на добива и качеството на гроздето. Сериозен показател за нуждата от напояване е затихването на  вегетацията, при което върховете на леторастите остават изправени, а най-долните листа започват да пожълтяват и подгарят. Започнат ли зърната да се прошарват, то вече е вредно. За да е резултатна поливката, необходими са от 70-80 до 100-120 л вода на квадратен метър.

По-ранното узряване на гроздето от десертните сортове лозиможе да се предизвика чрез колцуване. То представлява премахване на кората заедно с ликото под формата на пръстенче в основата на плодна пръчка или на отделен летораст. Ширината на пръстенчето е 1-5 мм. За направата му професионалистите използват специални ножици – колцувачи, но любителят ще си свърши работата и с обикновено лозарско ножче, защото ще го приложи на 1-2, нека и да са 3-4 места на дворната асма. Целта на тази операция е да се спре отокът на синтезираните в листата хранителни вещества към корените и да се насочи към ресите или гроздовете. С колцуването може да се избегне изресяването при сортовете, които проявяват такава склонност. В такива случаи то се извършва след появата на ресата и преди цъфтежа. Най-често обаче към тази мярка се прибягва с цел да се ускори наедряването на зърната, както и узряването им. Извършва се след цъфтежа, когато зърната са достигнали едрината на грахово зърно.

Тази намеса във физиологичните процеси на лозата, която е от полза за човека, не е полезна и за растението. Въпреки че раната след известно време зараства, намаленият поток на хранителни вещества от листата към корените има вредни последици, макар и неголеми. Затова не трябва да се колцува повече от една плодна пръчка на лоза. При това тя трябва да е силна и да не е претоварена с грозде; над колцуваното място не бива да има повече от 5-6 грозда. Ето защо мястото на колцуването не е строго определено и се извършва на различни места по дължината на пръчката. Една и съща лоза може да бъде колцувана повторно след 3-4 години. Тази практика, прилагана обмислено, е твърде полезна. Тя дава възможност част от продукцията да се получи по-рано, т. е. гроздоберът да се разтегли. При това качеството е по-високо.

Празните места в лозето може да попълните и през лятото. По една или друга причина някои главини в лозето загиват. Мястото им не бива да остане празно. Да се запълни с млада лозичка не може, защото старите я потискат. Затова се прибягва до попълването с отводи. Стара практика е попълването със зрял отвод. Със същия успех може да се използват и зелени леторасти. Месец юли, особено началото му, е много подходящ за тази работа - леторастите са достатъчно дълги и до есента пускат силни корени.

КолцуванеКакто и при зрелия, така и при зеления отвод предварително се изкопава канавка до мястото на загиналата лоза, дълбока 30-40 см и толкова широка. Дъното и се покрива с прегорял оборски тор и се размесва с почвата. Леторастът се почиства от колтуците, мустаците и листата в онази му част, която ще бъде положена в канавката, а върхът му остава цял. След това се полага на дъното и се прикрепва с буци пръст или предварително подготвени чаталчета. Покрива се с рохка пръст, а върхът се прегъва вертикално и се привързва към колче (виж фигурата). Много е важно отводът да се полее обилно, за да израснат бързо корени. Това се прави преди окончателното му покриване с почва. До есента се налагат още 1-2 или повече поливки. Поливането е единственото неудобство, защото лозята често се намират далеч от водоизточници. Но вода може да бъде откарана и в съдове, защото не става дума за напояване на лозе, а на отделни лози.

 

За животновъда

Сутрин извеждайте животните на най-бедните пасищни терени и по-непродуктивните участъци на пасището или там, където са били предния ден. Гладни използват и отъпканата зелена маса. По-късно, за да се нахранят добре, им предоставете по-богатите парцели.

Опасно е да се пускат животните гладни на богата сочна паша, защото има вероятност от подуване. Това важи особено за пасища с по-голямо участие на бобовите треви.

Настъпват най-горещите дни на годината и високите температури в обедните часове потискат желанието на тревопасните животни от всички видове, категории и възрасти да пасат. Затова пък вече има условия за нощна паша, които си заслужава да се използват.

Високомлечните крави успяват да изпасат на богати пасища 70-90 и повече кг трева, което позволява да изявят дневната си млечност. На средните пасища поемат не повече от 30-40 кг, които осигуряват нуждите на крава със средна дневна млечност 5-8 кг. Затова в такъв случай високомлечнаите крави трябва да получат допълнително зелен и концентриран фураж.

На сухостойните крави не бива да се ограничават дажбите под претекст, че в момента не се доят. Трябва да се хранят според очакваната млечност, за да изявят продуктивните си възможности след отелването.

Листниковият фураж е особено необходим за изхранването на овцете и козите през зимата. Един килограм доброкачествен листник съдържа 0,70 кръмни единици и по хранителна стойност се изравнява с доброкачественото сено. Листиковият фураж се прави през лятото. Сега му е времето. Към края на август качествата на дървесните листа бързо намаляват.

За осигуряването на повече фураж си заслужава на освободените от есенните посеви площи да се засява царевица, смески от царевица и слънчоглед, соя и слънчоглед и други култури, които биха могли да се съхранят като силаж или изсушени.

Сега е необходимо особено голямо внимание при доенето на кравите, пък и при другите дойни животни. Летните горещини благоприятстват развитието на мастит. Първото условие за успешното противопоставяне на това заболяване е високата хигиена на доенето.

От зелена храна се нуждаят и кокошките, както и другите домашни птици. През лятото си заслужава да им се дава ситно нарязана люцерна, детелина или друга трева. Такъв зелен фураж не отменя нуждата от концентрат, но е чудесен източник на витамини.

Летните температури са причина за бързо разваляне на храната, заложена на прасетата. Затова поставяйте в хранилките толкова, колкото могат да погълнат, при това достатъчно бързо.

 

За пчеларя

fig._za_pchelaria_-_vodopoilkaВниманието на пчеларя през юли е насочено предимно към оползотворяването на все още богатата пчелна паша. Цъфтят слънчогледовите посеви, лавандуловите насаждения, тютюна, памука, както и някои бобови треви в семепроизводителните участъци. В планинските и полупланинските райони разцъфтява балканската чубрица, дребнолистната върбовка, зърнастецът, риганът и друга тревна растителност. Към края на месеца в повечето райони на страната главната паша привършва.

Със завършването на главната паша трябва да се направи и преглед на пчелните семейства. Целта на този преглед е да се получи представа за тяхното състояние. Специално внимание следва да се обърне на пилото, защото по това време се проявява и американският гнилец.

Цъфтящите слънчогледови ниви са ценна паша за пчелите и трудът на пчеларя да настани кошери в посевите се възнаграждава богато. Огромна е и ползата от пчелоопрашването за собствениците на слънчогледа. Еднопосочните им интереси могат да бъдат удовлетворени, разбира се, като се спазят изискванията, свързани с освидетелствуване на пчелните семейства за здравословното им състояние от ветеринарен лекар и разрешение от районните кметове за настаняването им на ново място.

Още към края на пчелната паша следва да се снемат магазините и корпусите, а питите с мед да се центрофугират. До помещението за центрофугиране се пренасят в сандъче или празен магазин или корпус. На мястото им в кошера се поставят резервни пити или восъчни основи, ако приносът на нектар продължава.

Освободените от меда пити не бива де се внасят веднага в склада. Вечерта на същия ден след центрофугирането те трябва да се поставят отново в кошерите, където пчелите ги почистват от остатъците мед за няколко дни. Едва тогава може да се приберат в склада.

Магазините и корпусите също не се поставят в склада непочистени. Останалият по тях мед вкисва. Обикновено нещо е да се образуват и захарни кристалчета, които през следващия сезон ще предизвикат бързото кристализиране на меда.

Поради усиленият медосбор през юли, който протича при високите летни температури, нуждата на пчелите от вода е твърде голяма.

Водопоилките трябва да се поддържат пълни, ако няма чиста течаща вода в района. Не бива да се принуждават пчелите да я търсят далече.

 

За цветаря

Ако не сте засели семената на теменужките за производство на разсад през юни, може да го направите и през юли, но побързайте това да стане още през първата половина на месеца. Ако сте засели и семената вече са поникнали, трябва да проредите растенията, където са много нагъсто в реда.

Изберете полусенчесто място и засейте вече семената на незабравката за да си отгледате разсад. Когато растенията поотраснат, пикирайте ги на разстояние 10-12 см., също на полусенчесто място. Ще ги посадите на постоянното им място през октомври, но тогава им изберете слънчево място, за да са красиви през следващото лято.

Хризантемите е добре да подхраните още в началото на месеца с разтворени във вода 7-8 г амониева селитра, толкова грама калиев сулфат и двойно повече суперфосфат на квадратен метър. Едроцветните хризантеми почиствайте от странични разклонения и пъпки, за да получите едри цветове на дълги дръжки.

На нападения от листни въшки и акари са изложени повечето от цветята, отглеждани в двора. По розите е възможно развитието на брашнеста мана и на черни листни петна. Трябва да се извършват чести наблюдения и при появата на вредителя да се вземат подходящи мерки.

Срещу акарите има различни химически препарати, но ако опръсквате с вода (поливате чрез дъждуване) цветята и декоративните храсти често, вероятността да ги опазите от тези неприятели е изключително голяма. Те предпочитат сухото.

 


Автор  
ОЩЕ ПО ТЕМАТА