агрокалендар за градинаря, овощаря и лозаря през юни

За градинаря

 

Ранните домати от високостъблените сортове, засадени в нормални срокове и отглеждани на открито, през първата десетдневка на месеца достигат фаза 4-6-то съцветие. Ако  в този момент отстраните върховете им върховете им,  ще укорите узряването Това ще направите, като прещипете стъблото над 2 все още недоразвити листа. Градинарите наричат тази операция задънване. Искате ли да отглеждате растенията до есента, запазете най-високо развиващият се колтук. Той ще образува съцветия и ще завърже плодове. Полувисокорастящите сортове се задънват след 2 или 3 съцветия. За продължител се оставя първият колтук под най-горното съцветие.

Разсадът за късни домати се засява в началото на юни в открита леха. За лехата се избира слънчево и проветриво място. На 1 кв. метър се изсяват 1,5 г семена. За любителски нужди по-целесъобразно е семената да се засеят по едно в пластмасови саксийки, запълнени с торопочена смеска. Само няколко саксийки, респ. растения, са напълно достатъчни да задоволят потребностите на семейството Тъй като има опасност под прякото действие на слънцето температурата  на смеската силно да се повиши, би следвало саксийките да се заровят в до ръба в почвата. Предимството на така отгледания разсад е, че след засаждането на постоянно място се прихваща веднага, не боледува, тъй като расетнията се изваждат от саксиките с всичката пръст около корените. Като се има  предвид, че засаждането става, когато настъпва сухо и горещо време, това никак не е без значение.

Краставиците, отглеждани на открито, навлизат вече в период на плододаване. Беритбите трябва да се извършват редовно. Всяко закъснение се отразява не само на качеството на плодовете, но и на добива, защото се забавя образуването на нови плодове.

Готварските тиквички навлизат също във фаза плододаване. Плодовете се берат при дължина около 20 см. И при тях подобно на краставиците прерасналите плодове губят качествата си и пречат на образуването и нарастването на нови завръзи.

Дините и пъпешите вече бързо да нарастват. Напояването се отразява добре на тяхното развитие. Поливките обаче трябва да се прекратят, щом плодовете достигнат големина 15 см в диаметър.

Разсадът за късно зеле е най-добре да се засее между 5 и 15 юни. Семената се засяват рядко,  по 2,5-3 г на квадратен метър, и се покриват с 1-2,5 см пласт торопочвена смес. При такава сеитба разсадът не се пикира. По същото време и по същия начин се засява и разсадът за късен карфиол.

Късните моркови се засяват през втората половина на юни. Сеитбата се извършва във влажна почва, на редове, при разстояние между тях 20-30 см, и до поникването се поливат през няколко дни, а в случай на нужда и всеки ден.

  

За овощаря

 

Младите и новозасадените дръвчета през юни се нуждаят от по-специални грижи за постигане на добър и непрекъснат растеж през лятото. Подхранването с размит в поливната вода пресен органичен тор или с амониева селитра, последвано от редовни поливки, е важно условие за постигането на тази цел.

Оформянето на короната на младите дръвчета продължава и през летните месеци. Една от най-важните операции е филизенето, т. е. премахването на излишните филизи още в най-младата им възраст. Запазените обаче трябва да растат в правилна

посока, а това не винаги е така. Най-здраво ще бъдат прикрепени и трудно ще се отчесват под тежестта на плодов товар или сняг, ако се развиват под ъгъл от 45 градуса спрямо клона от който израстват. Растат ли по-вертикално – отклонете ги с разпонка  (фиг. 1), направена от клонки или фини летвички. Ако клонят към хоризонталата, привържете ги с мека лента, текстилна или пластмасова . Може да отклоните някой филиз към очертаващо се празно пространство в короната чрез подходящо привързване (фиг. 2) към съседна клонка или към специално забито колче.

Тези занимания през лятото ще ви облекчат много по време на зимната резитба.

На встъпващите в плододаване млади овощни дръвчета премахнете всички плодове до 50 см от върховете на водача и на продължителите на скелетните клони. Те изтощават растението и се развиват за сметка на желания прираст и образуването на нова плододаваща дървесина.

Прореждането на плодовете на ябълката и крушата веднага след юнското окапване на завръзите е е овощарска практик с изключително голям стопански ефект. Истина е че е свързана с много ръчен труд и това е проблем на стокопроизводителя, но който иска да се задържи на пазара, се справя. Що се отнася до любителя, който не жали труда си, това е повече въпрос на мерак и знания.

 

Към тази мярка стопаните подхождат със страх да не би да получат по-нисък добив, щом ще трябва да премахнат голяма част от плодовете. Та нали и без това много от завръзите са окапали. Доказано е, че при обилен цъфтеж и само 10-12% от завръза на ябълките да е останал, добивът ще е висок, килограмите ще бъдат, ако не повече, то поне същите, а плодовете –  много по-едри, сочни и привлекателни на външен вид.

Постъпва се така:

Най-напред се премахват дребните, деформирани, засегнати от болести и неприятели или механично повредени плодчета, както и растящите едно до друго. На един метър от дължината на клона се оставят 10-15 плода. На торбестите клонки, характерни за ябълката и крушата, обикновено се развиват по няколко един до друг. Оставя се само по един (фиг. 1 и 2).

Подпирането на клоните не търпи отлагане. Под бремето на едреещите плодове те увисват и може да се откършат. Това вече е беда. На помощ идва подпирането и привързването. От подобна намеса се нуждаят предимно ябълките, крушите, сливите и по-малко други дръвчета. Освен пряката цел, с подпиране се постига и по-добро огряване, така необходимо за оцветяването на плодовете, както и по-интензивно залагане на плодни пъпки за следващата година. Тази овощарска практика се прилага още в началото на лятото, педи клоните да променят чувствително местоположението си. Закъснее е ли се, не само че е по-трудно, но е и опасно – обрулват се плодове, може да се счупят клонки , че и по-дебели клони.

Най-различни са начините на подпиране и привързване. Обикновена практика е единични клони да се подпират с помощта на пръти, завършващи на върха си с чатал (фиг. 1). Но вие можете да приготвите специални подпори, които да подкрепят няколко клона или няколко скелетни разклонения. Това става лесно, като приковете на носещия прът напречно друг, така че да се получи Т-образна кофигурация. Подпорите поставяйте вертикално. Така са най-устойчиви и заемат най-малко място.

В други случаи по-сполучливо може да се окаже привързването. Използват се въжета, сезал, тел, арматурно желязо и други подобни. Така отделни скелетни  разклонения и клонки се привързват към по-солидни скелетни клони. Един, няколко или всичките обаче може да привържете към водача на короната, както е показано на фиг. 2. Ако короната е без водач, нищо не пречи да го заместите със забит здрав кол до ствола, към който е добре и да го привържете.

При подпирането и привързването избягвайте рязкото и силно огъване, за да предотвратите счупването. Огъвайте клоните плавно и с леки тласъци променяйте неколкократно положението им, а не се стремете направо да заемат желаното от вас място. Там, където подпорите и превръзките се опират о клоните, задължително поставете подложки от парчета плат, гума, дунапрен или друг подходящ материал, за да предпазите кората от претриване. Може да направите и по-специални превръзки, каквато идея е показана на фиг. 3.

Беритбата на ягодите приключва и в по-високите и хладни райони на страната. Първа грижа след този етап е да се изрежат старите листа, да се прекопаят и полеят. Това ще ускори развитието на нова листна маса, по активна, и ще способства за залагането на повече плодни пъпки.

 

 

За лозаря

 

Лозите са във фаза буен растеж, което налага редовно привързване на леторастите към носещата конструкция. Не бива да се допуска полягането и разстилането им по земята, защото така опасността от зараза с мана е много голяма, а пръскането е силно затруднено.

Цъфтежът на лозите следва да бъде обект на постоянно наблюдение. Ако се забележи окапване на цветчета и завръзи (изресяване) или изтачане на ресите в мустаци (също форма на изресяването), прещипването на върховете на леторастите с 2-3 недоразвити листа е надеждно средство за възпиране на това неприятно явление.

Премахването на колтуците при десертните сортове лози в зоната на ресите е наложително, ако растат на гъсто и възпрепятстват опрашването. Буйните лози също се колтучат, независимо от условията на цъфтеж.

Колцуването при десертните сортове може да се извършва седмица до десет дни след прецъфтяването с цел да се получат по-едри гроздове, които да узреят и по рано. Колцуването изтощава лозовото растение. Прави се само на отделни лози. Същите може да се колцуват след няколко години.

 

За пчеларя

 

Пчелните семейства са в особено активно състояние с настъпването на главния медосбороен период. Ако обаче в резултат на неблагоприятни метеорологични условия пчелната паша закъснява и цъфтящата растителност е ограничена, а поради валежи и пчелите не могат да летят, опасността от изпадането на семействата в роево състояние е голяма.

Преди да настъпи главния медосборен период пчеларят трябва да направи преглед на състоянието на семействата и да взема съответни мерки. Основна негова задача е да постави магазини на дадан-блатовите кошери или корпуси на многокорпусните.

Пчеларят редовно трябва да следи как протича медосборът и щом питите в някой от корпусите или магазините се напълнеят с мед, да ги центрофугира и отново да ги върне на пчелите. От гнездата също се центрофугират 2-3 пити с мед и се връщат отново за залагане на пило. Това е нужно, защото при ограничаване на пилото и отмиране на голяма част от по-старите пчели семейството може да отслабне и да не е в състояние да използва по-нататъшната паша.

Ако някое семейство изпадне в роево състояние, пчеларят трябва да вземе мерки за прекратяването му. За целта многокорпусният кошер с роевото семейство се измества в страни, а на негово място се поставя корпус с восъчни основи и сред тях пита с младо пило заедно с майката. Над корпуса се поставя ханеманова решетка, а над нея празен корпус. Изваждат се питите от роевото семейство и пчелите се смитат върху платно пред новия кошер. Освободените пити се подреждат в празния корпус. Над него се поставят нови, докато по описания начин се прехвърлят всички пити. Маточниците се унищожават. Входовете на корпусите над ханемановата решетка временно се затварят. При тази подредба пилото остава най-отгоре. Майката с част от младите пчели е отделена в долния корпус с восъчни основи. Така семейството е в състояние на естествен рой, организира бързо гнездото си и се включва в активна паша. Пчелите в по-горните корпуси може да заложат свищеви маточници. След 8-9 дни те се унищожават и входовете се отварят. По идентичен начин се постъпва и с дадан-блатовите кошери. Ако кошерът е лежак, отмества се и на негово място се поставя празен дадан-блатов кошер с корпус.

Постарайте се да уловите роевете, ако на някое и друго семейство не сте успели да прекратите роевото състояние.

Юни е времето за създаване на отводки и е най-благоприятният месец за отглеждане на нови висококачествени майки за подмяна на старите.

 

 

За животновъда

 

 

Грижата на животновъда по изхранването на тревопасните животни през юни е главно пълноценното и правилно оползотворяване на пасищата и прибирането на сеното от естествените ливади и изкуствените посеви.

Дойните крави не бива да престояват на пасището повече от 10-12 часа, включително и отиването и връщането до него. След всеки 3-4 часа паша е добре животните да почиват за час – час и половина, след почивката да се напоят и отново да пасат, като се придвижват бавно и спокойно.

Телетата, навършили двумесечна възраст, се изкарват редовно на паша, но приемат малко трева, което налага млякото и концентрираният фураж да им бъдат предоставяни в количество по предвидената до момента схема.

При недостиг на паша полезна практика е на животните да се дава допълнително накосен тревен фураж. Най-често това е люцерна. Трябва да се коси толкова, колкото могат да поемат. В натрупаната зелена маса бързо започват гнилостни процеси, които може да се окажат изключително вредни за животните. Лекото затопляне на купчината е признак, че процесът е започнал. С люцерната и другите бобови треви трябва да се постъпва много внимателно, защото предизвикват подуване, особено при овцете.

Интензивната полска работа налага и по-интензивно използване на конете и магаретата за работа, предимно като теглителна сила. Възможностите им да пасат са по-ограничени.  Затова след всеки 2-3 часа работа следва да им се дава сено или прясно накосена трева, както и концентриран фураж.

Сенокосът през юни в по-ниските райони навлиза в интензивна фаза. Стопаните следва да имат предвид, че от някои ливади си заслужава да получат два откоса. Вторият, отавата, е много ценен за малките агнета, ярета и телета, които ще се раждат през зимата.

Ливадите, от които ще се получава втори откос, трябва да се косят при пълното изкласяване на житните треви в самото начало на цъфтежа им, за разлика от еднооткосните ливади, които се косят по късно – по време на пълния цъфтеж.

Трябва да се полагат грижи за бързото и правилно изсушаване на окосената трева, и навременното и събиране, за да не бъде допусната загуба на хранителни вещества. Побеляването под продължителното действие на слънчевите лъчи е указание за такава загуба и най-вече на витамини. Не бива да се допуска оронване на листата, особено от бобовите треви, в където се намират 70-80% от белтъчините.

 

За цветаря

 

Преустановете поливките на лалетата и зюмбюлите. Щом листата започнат леко да пожълтяват и да проявяват признаци на завяхване, извадете луковиците и ги подгответе за съхранение – просушете ги добре на сянка, почистете ги от пръстта и ги настанете в сухо и прохладно помещение.

Луковиците на кокичетата и минзухарите, както и на нарцисите, се изваждат веднъж на 4-5 години. Може да ги съхраните в леко влажен пясък. Допълнително навлажняване ще се наложи само ако много просъхне.

Розите в двора  вече цъфтят. За да се радвате през цялото лято на благоуханните им цветове, поливайте редовно без да допускате продължително преовлажняване на почвата. След всяка поливка окопавайте, прецъфтелите цветове изрязвайте с по-дълга дръжка, като съблюдавате отрезът да е над добре развита пъпка. От нея ще израсне нова клонка с хубав цвят на върха.

За вкореняване на резници от храстовидни или виещи се рози юни е подходящ момент. Резниците се подготвят от млади зелени леторасти, които се нарязват на по 2-3 пъпки. Вкореняването на разнека (резниците) може да протече саксия или в сандъче с пясък или перлит, покрито със стъкло, за да се постигне желаната висока въздушна влажност.

Подхранването на хризантемите през юни с разтвор от 7-8 г амониева селитра, толкова калиев сулфат и около 15 г суперфосфат за 1 кв. метър се отразява добре на развитието им и залагането на цветни пъпки. Същият резултат се постига и чрез подхранването с размит в поливната вода оборски тор вместо с химически средства.

Време е за сеитбата на разсада от теменуги, който ще послужи за есенно засаждане. Разсадът може да отгледате на добре подготвена открита леха на сенчесто място. Семената се засяват много плитко и на редове, за да е лесна грижата за младите растения. За 1 кв. метър са нужни 0,30-0,35 г семена. Получават се 240-280 растения. До поникването лехата покрийте с найлон или хартия, за да поддържате висока влажност.