петък, април 26, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарРАСТЕНИЕВЪДСТВО

Земеделски календар месец февруари

Земеделски календар месец февруари

4.19ХилядиЧетения
NivaBG.com

Тома Христов

На полето

Една от най-важните фенвруарски грижи за зърнопроизводителя е азотното подхранване на есенниците. То следва да завърши до края на месеца, освен ако метеорологичните условия не го отложат за март. При всички случаи обаче това трябва да стане до началото на трайната пролетна вегетация. Шаблонът при определянето на дозите е недопустим. Те ще зависят от състоянието на посевите, предсеитбеното торене и наличната влага в почвата. Необходим е конкретният съвет на специалиста.

Нападенията от полски мишки са често явление, което налбага специалент преглед на посевите и вземане на конкретни мерки при нужда.

Освен за вреди от полски мишки, есенните посеви трябва внимателно да се прегледат и за нападения от житния бегач. Със затопляне на времето в края на зимата той се активизира. При плътност 5 на ларви на квадратен метър следва да се предприеме химическа борба.

За сеитбата на слънчогледа най-подходящият срок е февруари. Ако метеорологичните условия позволяват, не ги пропускайте. Такива възможности настъпват обикновено в по-южните райони и на склонове с южно изложение, но не са изключение и в районите на Северна България през втората половина на месеца. Ще получите по-добри резултати на изораните площи през август и септември след есенни посеви. Не бива да се засява слънчоглед след слънчоглед, защото вече много се намножиха болестите и неприятелите по него.

За засяване на лещата благоприятни условия възникват обикновено в края на месеца. Може да я настаните на по-бедни, почви на отцедливи места, но не и на богатите градински терени.

Засаждането на лавандулата, започнало през есента, може да продължи през февруари, стига времето да позволява това. Колкото по-рано, толкова по-добре.

При благоприятни условия към края на месеца се засяват и едни от най-употребяваните едногодишни етерично-маслени растенията, каквито са анасонът и резенето.

Февруари е подходящият агротехнически срок за сеитба на такива фуражни култури, като овес, фий, грах. Освен като самостоятелни посеви, те могат да бъдат отгледани в смески за получаване на висококачествено сено. Най-популярната едногодишна бобово-житна смеска е фиево-овесената. Единично или в смеска, засяват се при първа възможност за работа на машините на полето.

В зеленчуковата градина

Точка първа от февруарския дневен ред на градинаря е сеитбата на разсада за ранно полско производство на пипер, домати и патладжан. Предварителната подготовка на култивационните съоръжения за отглеждане на разсада е от изключително важно значение за успеха. Особено важно е да бъде осигурена необходимата топлина чрез биотопливо или някакъв вид техническо отопление, покривни материали и ветрозащитни прегради.

Сеитбата на ранния пипер трябва да започне още в първите дни на месеца в Южна България, а на север от Балкана – десетина дни по-късно. За 100 кв. метра пипер е необходим 1,2-1,5 кв. метра гъст разсад. На 1 кв. метър се засяват 10-12 г семена.

Ранните домати се засяват около 10-ти в Южна България, а в Северна България около 20-ти февруари. За 100 кв. метра са необходими 2,5-3,0 г семена. По толкова се засяват на 1 кв. метър за производство на гъст разсад.

Патладжанът за ранно полско производство започва да се засява от началото на месеца в по-топлите райони на страната и завършва към 20 февруари в по-хладните райони на Северна България. Сеитбената норма е 4-5 г на кв. метър. С толкова разсад може да се отгледа патладжан на 100 кв. метра.

Настъпва време за пикиране на разсадите, предназначени за производство в пластмасови оранжерии на домати, пипер и патладжан. Сроковете са различни според района и броя на покритията на оранжериите, но при всички случаи моментът е когато се появява вторият същински лист (разсадът кръстосва).

В края на месеца трябва да се покрият оранжериите, в които ще се отглежда разсад за средно ранно производство на домати, пипер и патладжан, за да се позатопли почвата. Добре е да се осигури двойно или тройно покритие (едното е тунел). Оформят се и лехите за сеитба на разсада.

През втората половина на месеца се засява разсадът за ранно производство на краставици в оранжерии с пластмасово покритие. За най-южните райони в оранжериите с тайно покритие подходящият срокове е около 15 февруари, за Южна България е седмица по-късно, а за Северна България след още една седмица. За оранжериите с двойно покритие разсадът се засява съответно със 7-15 дни по-късно.

Разсадът за ранно зелен и ран карфиол се засява през първата половина на месеца в зависимост от климатичните условия на района. На 1 кв. метър се засяват по 4-5 г семена. За 100 кв. метра площ за отглеждане на зеле и карфиол са необходими 6-8 г семена.

Разсадът за салати може да се засява през целия месец. Най-добре е това да се прави на етапи през 7-8 дни, което ще удължи и периода на беритба. За 100 кв. м площ за отглеждане на салати са необходими около 2 г семена. Засяват се рядко, за да се избегне пикирането.

При първа възможност за работа на открито през месеца се засяват семената на ранните моркови, магданоза, на лука за производство на арпаджик, както и на лука, отглеждан от семе.

Чесновата муха вече лети и снася яйцата си. Впрочем това тя започна да прави още през януари в топлите безснежни дни, така че борбата с нея сега през февруари е продължение на януарските пръскания с подходящите препарати.

В овощната градина

Резитбата е най-важната грижа на овощаря през февруари. Това важи най-вече за по-топлите райони на страната, където някои овощни видове при затопляне на времето през март, а понякога и по-рано, може да излязат от състояние на принудителен покой. Започва се с по-рано цъфтящите видове – бадем, кайсия, праскова, череша, вишна и др. До края на месеца трябва да приключи и резитбата на касиса, който също рано започва да се развива. Новозасадените и младите дръвчета се режат за оформяне на короната, а възрастните и застарелите – за плододаване и подмладяване.

Където ябълките страдат от брашнеста мана (особено по-чувствителни сортове като Джонатан и др.), с резитбата трябва да се отстранят заразените клонки и пъпки. Лесно се разпознават, защото са покрити с бял налеп. Освен това пъпките са много дребни, а люспите им са изсъхнали. Така може да бъде предотвратена първичната зараза до над 60%, което повишава ефективността на следващите растителнозащитни мерки.

Успоредно с резитбата може да се подбират калеми за присаждане. До момента на използването им се съхраняват при подходящи условия, а този момент вече настъпва.

До началото на сокодвижението малоценни сортове овошки може да бъдат подменени чрез присаждане на калем по някой от следните начини: на копулация, на кози крак, на седло и на страничен зарез. Условия за тези начини на присаждане възникват през втората половина на месеца.

През февруари може да продължи изкореняването на изсъхнали дървета, почистването на короните от изсъхнали клони, изрязването на клонките с мумифицирани плодове, както и отстраняването на различни други повреди.

Изграждането и потягането на изградените опорни конструкции за палметно формирани дръвчета, както и за малините и къпините, е желателно да приключи през този месец. През следващия ще се извършват много други работи и това ще улесни изпълнението на някои от тях.

Новозасадените ягоди следва да се проверят за изтегляне на корените в резултат на слягането на пръстта и периодичното й замръзване и размръзване. Случило ли се е това, незабавно следва да се вземат мерки за покриването им с пръст. Тази проверка се прави още в началото на месеца или при първото стопяване на снега.

Всички костилкови овощни видове трябва да се напръскат с еднопроцентов бордолезов разтвор. Препаратът действа профилактично срещу различни гъбни болести. Най-често условия за това второ зимно пръскане настъпват през втората половина на февруари, но ако и по-рано има тихи дни с темепература над 4-5 градуса, добре ще е да ги използвате.

В лозeто

С празника на Св.. Трифон започват трудовите делници на лозари и винари през февруари. Не  само професионалистите празнуват, а и любителите и всички почитатели на слънчевата енергия, събрана в искрящите капки на гроздовия сок. Лее се виното, леят се пожелания за здраве, спорен труд и обилна родитба. И още преди да затихне празничното настроение, лозарят се захваща за работа. Знае той поговорката, че лозето не ще молитва, а иска мотика.

Не е време за мотика в лозето, но хубавите дни през месеца може да се използват за потягане на носещите конструкции в лозята и асмовидно отглежданите дворни лози. Ако ще се използват дървени колове, сега трябва да се подберат и подготвят така, че да бъдат по-дълготрайни, да се опънат здрави телове, за да понесат тежестта на богатата реколта.

Местата, определени за нови лозя, се почистват от дървета, храсти и едри камъни и се подравняват, където е необходимо, а на наклонени терени се изграждат и тераси. Там, където има възможност за напояване, се изграждат поливни системи или се почистват съществуващите канали.

Резитбата на лозята си заслужава да започне в големите масиви, за да приключи преди началото на сокодвижението. По-добре по-рано, защото не се знае дали метеорологичните условия през март няма да причинят забавянето й. В районите, където лозята се загребват, както и за дворните асми резитбата може да почака.

Преди да започне резитбата, всички инструменти (различни видове ножици, триони, косери) трябва да бъдат приведени в готовност, а липсващите да бъдат набавени.

Ясните и мразовити дни на февруари са подходящ момент за претакане на виното. Тогава твърдите частици са плътно на дъното и виното е бистро. Най-добре е това претакана да става без достъп на въздух и налято в новия съд виното да го изпълва. Ако все пак остава празнина, в нея трябва да се изгори сярна лентичка.

Който съхранява резници за облагородяване, трябва да провери състоянието им и да осигурява необходимата температура и влага. А на онези начинаещи лозари, още неуверини в резитбата, в настоящето изданиие ва земеделсккия колендар ще разкажем как се прави най-старата формировка на лозата – чашовидната и как се поддържа през годините.

резитба лоза1. (Фиг. 1) В годината на засаждането режем най-силния летораст на лозичката чеп с две очи. Слабите леторасти (ако има) премахваме. (фиг. 1)

 

резитба лоза2. (Фиг. 2) На втората година (следващата на засаждането) от развилите се две пръчки горната премахваме, като режем през средата на стария чеп, а долната съкращаваме на чеп с две очи.

 

резитба лоза3. (Фиг. 3) По време на зимната резитба на третата година израсналите две пръчки режем на чепове с по две видими очи.

 

резитба лоза4. (Фиг. 4) На четвъртата година пръчките вече са четири. Тях също режем на чепове с по две видими очи. И по този начин формираме началото на бъдещите рамена. Те в случая са четири и това е нормалният среден брой. На по-богати равнини терени може да  се формират през годините още, но не повече от 6, докато на наклонените терени, където растенията често страдат от недостиг на влага, не бива да са повече от 3-4.

 

резитба лоза5 (Фиг. 5) На така оформената главина всяка година на всяко рамо оставяма по един чеп с две видими очи.

 

Резитба лоза6 (Фиг. 6) Някои стопани запазват само три рамена, симетрично разположени, но на всяко от тях оставят по два чепа с две очи и наричат резитбата „заешки уши”.

В цветната градина

Предвестникът на пролетта – кокичето – вече цъфти, но условията са все още зимни и на първо място си остават грижите за стайните цветя. През февруари те не се различават съществено от януарските – осигуряване на необходимата, температура, светлина и поливане. И всичко това трябва да става според конкретните изисквания на всеки отделен вид стайно растение. Не бива да е толкова топло, колкото обикновено на нас самите ни се иска. Стайната температура (около 18-20 градуса) е подходяща за повечето цветя, а за някои от тях задължително трябва и да е по-ниска. Не забравяйте, че колкото и невзискателни към светлината цветя да отглеждате, без нея те също не могат. Затова почиствайте праха от листата им и при възможност ги обливайте с вода под формата на дъжд. Обръщайте внимание и на въздушната влажност. Овлажняването с пулверизатор се отразява добре.

Луковиците, грудките и коренищата на гладиолите, гергините, туберозата и други видове, които сте поставили на съхранение до пролетното им засаждане, трябва редовно да се наблюдават. Ако има изсъхнали или загнили, отстранете ги. Повредите най-често се дължат на неблагоприятната влага и висока или ниска температура. Поддържайте тези условия в оптималните им граници – 3-7 градуса температура и 60-70% въздушна влажност.

Розовите храсти, които досега са били покрити в основата с купчинки пръст, за да бъдат предпазени от зимните студове, в хубави дни през втората половина на февруари може да ги освободите от зимната им завивка и да извършите резитбата. Критично ниски температури за тях вече няма. Клонките на слаборастящите храсти се режат на 2-3 пъпки, среднорастящите на 4-5, а на силнорастящите – на 5-6.

В хубавите февруарски дни може да засеете на избраните им места в градината семената на цветния грах, голдецята, ибериса, ешлоцята, шибоя, мака, топкарамфила, делфиниума, декоративния слънчоглед. Ако времето не позволява, не е беда – това може да сторите и през март.

Настъпва време за сеитбата на разсади от различни цветя. Подгответе култивационните съоръжения (парници, сандъчета и др.), както и добрата пръст, която ще им осигури нормално развитие.

Към края на февруари може да се засяват семената на някои цветя за производство на разсад – пламък (салвиа), латинка, петльов гребен, агератум, а на лобелитията, – още в средата на месеца. Карамфилът шабо, който обикновено се размножава чрез резници, ако сте се снабдили със семената на някой сорт, също засейте.

 

NivaBG.com

1 коментар

Вашият коментар