ЗЕМЕДЕЛСКИ КАЛЕНДАР МЕСЕЦ ЯНУАРИ
Тома Христов
На полето
Грижата за есенните посеви не слиза от януарския дневен ред на стопанина. Трябва внимателно да се прегледат и да се предприемат съответстващи на състоянието им мерки. Към края на месеца е нормално да се пристъпи към подхранване. От това подхранване се нуждаят пред всичко късно засетите и небратили пшеница и ечемик. Ако метеорологичните условия не позволяват, естествено е подхранването да се отложи за февруари, но трябва да се има предвид, че колкото повече се забавя, толкова повече не се отразява благоприятно на братенето. От специални наблюдения се нуждаят есенните посеви за поражения от житен бегач.
Трябва да се има предвид, че той нанася повреди и през по-топлите зимни дни. При наличие на ларви над икономическия праг на вредност следва да се набележат мерки за ефективна растителнозащитна намеса. Не бива да отпадат от вниманието съхраняваните пшеница, ечемик, царевица, фасул, леща, фуражен грах и други видове зърно. Складовите неприятели са много – житната и оризовата гъгрица, бобовия зърнояд, молци, мишки, плъхове и др. Следва да се съблюдава също температурата и влагата, за да не се развият плесени и други гъбни заболявания. Ако не сте си потегнали машините за пролетните работи, крайно време е да сторите това през януари. През февруари ще трябва да се засяват някои култури, да се обработва почвата за по-късните, да се подхранват посеви.
В зеленчуковата градина
Най-голямата януарска грижа на градинаря е подготовката за отглеждане на ранните разсади. Трябва да бъдат приведени в наличност и пълна готовност всички материали, съоръжения и инструменти, за да бъдат използвани максимално малкото подходящи дни за работа през месеца. В оранжериите, особено в отопляемите, температурата и влагата са изключително благоприятни за развитието на различни болести и неприятели по отглежданите зеленчуци. Трябва да се следи за нападения от листни въшки, акари, оранжерийна белокрилка и др.
Съблюдаването на предпазните мерки и преди всичко на строгото спазване на температурния и водно-въздушния режим ще ограничи възможностите за развитие на гъбни болести. При нужда се предприема химическа борба. Който иска да отгледа ранни картофи, през януари трябва да постави посадъчния материал за рътене. Нерътените картофи никнат по-бавно и продукцията от тях закъснява.
От особено важно значение през месеца е сполучливият избор на зеленчуковия сорт и набавянето на необходимите семена. При преценката трябва да се вземат под внимание не само различни качествени показатели, свързани със собствения вкус или предпочитанията на потребителите при производство за пазара, но и срока на узряване, с оглед задоволяването на потребностите в желан период. Не бива да отпада от контрол и състоянието на съхраняваните зеленчуци.
Следи се температурата и влагата и внимателно се наблюдава за евентуалната поява на характерните за съхраняваните зеленчуци болести. През месеца се пристъпва към засяването на семена за производство на разсади от топлолюбивите култури с дълъг вегетационен период като домати, пипер, патладжан. Започва сеитбата на разсадите за ранно зеле и ран карфиол. Не бива да се закъснява, но и по-ранната сеитба е съвсем нежелателна. Определяйте срока съобразно климатичните условия на района и начина на отглеждане. Много стопани отглеждат ранния зеленчуков разсад в сандъчета, които настаняват в оранжерии или в подходящи отопляеми жилищни помещения. Този начин е много добър от гледище на възможността да се пренася разсадът на най-подходящи за него места според променящите се условия през деня или в по-дълъг период. Бедата е в това, че обикновено засяват семената разпръснато, от което следват и всичките неприятности на разпръснатата сеитба. Най-честата от тях е развитието на болестта сечене на разсада, но не по.малки са неприятностите и от това, че на растенията не се осигурява достатъчно и еднаква хранителна площ. Затова препоръката е да се очертават предварително редове, по които да се полагат семената.
А на мераклиите ще им подскажем как да си направят специален маркир и с негова помощ да засяват разсада.
Ето как:
1. За да постигнете възможно най-равномерна сеитба, поставяйки семената в еднакво благоприятни за всички условия, са ви необходими някои инструменти. Сред тях дъската за притъпкване и един или два маркира са от първостепенно значение, редом с подходящия съд, добре приготвената хранителна смес, ситото за пресяване и някои други от подобен характер. Не се и опитвайте да ги намерите на пазара. Няма ги. Затова пък не е никакъв проблем да си ги направите сами. 
2. За направата им са ви необходими дъска с подходящи размери, летвичка с триъгълен или заоблен напречен профил, дърводелски дюбели, трион, пробивна машина, лепило за дърво, винтове за дърво, някои прибори за измерване и молив за отбелязване. Всичко това навярно го имате в домашната си работилница, а онова, което ви липсва, не е проблем да си го набавите. Когато сте готови, за направата на тези градинарски инструменти ще ви трябва само около час време. 
3. Най-лесно ще направите дъската за притъпкване и заглаждане. Ще я изрежете от приготвената вече дъска за направата на инструментите. Размерите и са произволни. Изискването към нея е да бъде не идеално, а достатъчно гладка и да е удобна за хващане. Това ще постигнете лесно, като с помощта на два винта прикрепите дръжка. За улеснение надлъжно по средата и предварително пробийте с тънък свредел две дупки, в които да поставите винтовете.
4. За направата на многоредовия маркир използвайте дъска с ширина, съобразена с ширината на сандъчето, в което ще засявате семената (в показвания случай е 15 см). Дължината й не е от значение. Върху нея отбелязвате мястото, на което ще залепите нарязаните според ширината на дъската части на профилната летвичка. Първата линия нанасяте на разстояние от ръба, равно на половината на дебелината на летвичката. Следващите са през 3, 4 или 5 см от него.
5. На отбелязаните места залепете профилните летвички. Ако използвате някое от бързо действащите лепила, само след 10 минути те ще бъдат здраво прикрепени. Инструментът, разбира се, ще е готов, след като му поставите и дръжка. Разстоянието между профилните летвички е най-добре да е съобразено с вида на семената – по-голямо за едрите и по-малко за дребните. Затова няма да сгрешите, ако си направите няколко такива маркира.
6. При направата на точковия маркир също съобразявате ширината на дъската с ширината на сандъчетата. За него ще ви трябват дърводелските дюбели, които ще отбелязват местата на семената (или засаждането на растения). Мястото им отбелязвате така, че те да са на равни разстояния помежду си, примерно 5 см. Крайните редове отстоят на половината на това разстояние от ръбовете на дъската. Дюбелите се поставят в предварително направените дупки. 
7. За да направите гнездата, в които ще поставите дюбелите, естествено е да си послужите с пробивна машина (бормашина). В случая от значение е изборът на свердлото. Неговият диаметър трябва да е равен на диаметъра на дюбелите. Още по-добре ще е ако е по-малък с 0,1-0,2 милиметра. В такъв случай дюбелите се набиват лесно с чукче, без да се налага употребата на лепила. Тай като такъв маркир служи и за пикиране, разстоянието може да е повече от 5 см.
8. С един лек натиск на точковия маркир върху почвената повърхност вие ще определите точното място на всяко семе. Ако натискът е по-силен, ще направите дупки, в които да засадите младите растения при пикирането на гъстия разсад. В случая дюбелите изпълняват ролята на садило. При този начин на употреба, обаче те трябва да са по-широки и по-дълги, а дъската съответно по-голяма. Ако ще пикирате в голяма леха, вместо дюбели може да нарежете дълга пръчка с кръгло сечение (като точилка). 
9. Независимо от начина на сеитба, неотменната практика при сеитбата на разсада е създаването на така нареченото твърдо легло на семената. Ще го постигнете с дъската за заглаждане и притъпкване. Това е първото условие семената да бъдат на еднаква дълбочина. Освен това притъпквайки леко почвата, вие създавате и възможност за нормално постъпване на влага към семената по капилярен път. Равната повърхност гарантира и маркирането с помощта на маркирите. 
10. С редовата сеитба се създават значително по-добри условия за развитие на младите растения – хранителна площ, светлина, проветряване, бързо просъхване на почвената повърхност, а всичко това е и средство за опазването им от болестта сечене. Когато разполагате с многоредов маркир, достатъчно е само леко да го натиснете върху вече изравената и притъпкана почва. До отбелязаните редове маркирате и следващите, като първото ребро поставяте в последния ред. 
11. Когато имате вече очертаните редове, не е проблем в тях да положите семената. Ако те са по-едри, лесно ще е да ги поставите на що-годе еднакво разстояние едно от друго. Почти невъзможно е това при по-дребните семена. Затова пък може да извършите след поникването прореждане, като отскубнете някои от тях. Засяването в редове ви улеснява и в отстраняването на евентуално никнещите плевели – без колебание може да премахнете всичко, което расте между редовете. 
12. Засетите семена се покриват със слой торопочвена смеска. Неговата дебелина е различна за различните видове семена и представлява дълбочината на сеитбата. За да я отмерите, може да си послужите с дървени клечки, на които сте отбелязали желаната дебелина на пласта. В показвания случай работа ни свърши дюбел, който оставихме да стърчи 1,5 см – подходяща дълбочина на сеитба за пипера. Заравнете просто пласта на тази височина.
13. След като сте постигнали желаната равна повърхност, трябва да уплътните рохкия покривен пласт. Така щ осигурите необходимия добър контакт на почвата със семената. Освен това ще предотвратите чувствителното й слягане по късно, след поникването. То може да причини разкъсване на покарващите коренчета. Еднаквата плътност на покривния пласт поставя и семената при еднакви условия. Уплътнението ще постигнете отново с помощта на дъската за притъпкване.
14. Засетите семена задължително се поливат. Почвата, с която сте работили, не е достатъчно влажна. Някои семена, за да поникнат, поемат значително повече вода, отколкото е тяхното собствено тегло. За поливане използвайте ръчния пулверизатор, в най-лошия случай лейка с много ситна решетка. При всички други начини на поливане ще изровите и разместите семената. До поникването покрийте вашия посев с лист хартия, за да предотвратите изпарението.
15. При подходяща за вида температура скоро пониците очертават редовете. От този момент нататък към значението на температурата и влагата се прибавя и светлината. Настанете сандъчето с разсада на светло място и периодично го въртете, за да бъдат растенията при еднакви условия и да растат изправени. При недостиг на светлина (облачно, мрачно време и нощем) се придържайте към ниските стойности в препоръчваните граници на оптимална температура.
В овощната градина
Овощните дръвчета са в зимен покой, но има за какво да се погрижат стопаните им. Трябва да се провери за повреди от бури и обилни снеговалежи. Счупените клони следва да се изрежат, а отрезите да се замажат с овощарски мехлем или блажна боя.
Проверете състоянието на обвивките на стъблата, направени срещу повреди от зайци и други гризачи. Повредите следва незабавно да се отстранят. Неблагоприятните за работа навън зимни дни е добре да се използват за потягане на овощарския инвентар. Захабените ножици, ножчета и триони следва да се наострят. Вижте състоянието и на стълбите и ако е необходимо, потегнете ги.Те също скоро ще ви потрябват за резитбата.
Сега, когато листата са окапали, по оголените клонки ясно личат мумифицираните плодове и гъсеничните гнезда. Изрежете ги с помощта на ножица гъсеничарка и ги хвърлете в огъня. От растителнозащитна гледна точка важно е изкореняването на изсъхналите и засъхващите дръвчета и на сухите клони. Несъмнено там зимуват различни вредители по овошките. Тази дървесина също се изгаря.
В хубави дни може да започне и резитбата, но това сега не е желателно. Налага се в по-големите градини, когато дните през февруари и март няма да стигнат резитбата да завърши преди началото на сокодвижението. През месеца може да продължите събирането на калеми от желани сортове, стига метеорологичните условия да позволяват това.
Проверявайте редовно състоянието на съхраняваните плодове. Ако има загнили, отстранете ги. Поддържайте възможната най-ниска температура, но не и под точката на замръзването, и създавате условия за по-висока влажност на въздуха. Няма да мине много време и пак ще се садят дръвчета.
Сега е моментът да се изберат видовете и сортовете, да се уточнят местата на засаждане. Това изисква повече информация и повече знания. Но януари и без това е време, когато овощарят усърдно повишава знанията си.
В цветната градина
Основната грижа през януари за цветята е тяхното успешно презимуване в стайни условия. Изискванията им са различни, различни са и грижите, които трябва да се полагат. Външният им вид подсказва как се чувстват. При най-малка промяна към влошаване на вида им потърсете причините, за да ги отстраните колкото е възможно по-навреме.
От повече светлина се нуждаят цъфтящите сега циклама, азалея, примула, камелия, орхидеи и др. Постарайте се те да бъдат по-близо до прозорец с южно изложение. Ще се чувстват добре, ако температурата в стаята е около 18 градуса, а въздушната влажност по-висока. На светло предпочитат да са и кактусите и алоето, но трябва да им е прохладно – 5-10 градуса.
На по-тъмно и прохладно място (6-8 градуса) ще се чувстват добре хортензията, стайната роза, пеларгониума и др. През този месец цветята най-общо се поливат по рядко, но се съобразявайте с конкретните условия и специфичните изисквания на различните видове.
От чести поливки се нуждаят азалеята, цикламата, примулата и други, които в момента са в период на активна вегетация и цъфтеж. Кактусите, алоето, хортензията стайната роза и повечето сукулентни видове изпитват по-малка нужда от вода. Поливайте ги рядко.
Светлината е необходима на всички стайни растения, дори и за най-невзискателните към нея. Прахът ограничава достъпа на и без това оскъдната през месеца светлина. Почиствайте го редовно от листата с помощта на влажна кърпа, четка, а най-добре е и периодично да ги “къпете” под душ с хладка (около 18 градуса) вода. Сухият въздух се отразява зле на повечето стайни цветя, особено в жилищата с парно отопление. Затова периодично ги пръскайте с помощта на пулверизатор.
