неделя, декември 8, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
АгрокалендарРАСТЕНИЕВЪДСТВО

Земеделски календар месец ноември

Технология Артезиан

Земеделски календар месец ноември

2.52ХилядиЧетения
NivaBG.com

 ЗЕМЕДЕЛСКИ КАЛЕНДАР МЕСЕЦ НОЕМВРИ

Тома Христов

На полето

Благоприятните срокове за сеитба на пшеница и ечемик за всички райони на страната вече изтекоха. Ако по някаква причина се налага да бъдат засети допълнителни площи, посевната норма следва да се завиши със 100 кълняеми семена на квадратен метър. Сеитбата трябва да се извърши още в началото на месеца. От по-късните посеви е съмнително дали приходите ще покрият разходите по отглеждането на посевите.

Отводнителни бразди трябва да се направят веднага след сеитбата във всички посевни, където има вероятност да се задържа водата от есенно-зимните валежи дори за кратко време. Ако това не е извършено досега, следва да се побърза. Лошо време може да осуети по-нататък изпълнението на тази земеделска практика.

Дълбоката оран, ако по някаква причина е закъсняла, трябва да бъде завършена още в първите дни на месеца. По-нататъшното и закъснение я прави безпредметна, а превръщането и в пролетна дълбока оран има отрицателен ефект.

С приключването на есенните земеделски работи всичката техника следва да бъде прибрана и подложена на ремонт и зазимяване. Всичко това се извършва съгласно указанията на фирмата производител на различните земеделски машини. Не е нормално ремонтът да се извършва едва когато наближи времето на пролетните полски работи.

През месеца следва да се извърши преглед на всички есенни посеви. Полезно е да се установи гъстотата, фазата на развитие и заплевелеността. Наблюденията ще ви подскажат какви агротехнически мерки да приложите през есенно-зимния и зимно-пролетния период. Особено внимание си заслужава да обърнете на нападения от полски мишки и житния бегач. При отчитане на численост, надвишаваща прага на икономическата вредност, трябва незабавно да предприемете борбата срещу тези вредители с възприетите химически средства.

Прегледайте внимателно и съхраняваното зърно. Проследявайте редовно влажността. Високата влажност може да причини развитието на плесени. Такава вероятност има най-вече в примитивните складове в малкото домашно стопанство, където се съхранява зърно за изхранване на добитъка. Мухлясалото зърно е негодно и за фураж. Вгледайте се и за повреди от складови неприятели.

Голяма опасност за съхранявания фасул и за лещата представлява фасулевия зърнояд. За да ги опазите, съхранявайте ги на възможно най-хладното място, но и да е сухо и проветриво. Малки количества за домашна употреба може да се обеззаразят предварително, като престоят едно денонощие във фризера.

Първата половина на месеца е все още благоприятен срок за създаване на нови розови градини и лавандулови насаждения. Може и по-късно, но броят на неприхваналите се растения ще е по-голям, а и времето едва ли ще е подходящо за работа.

В зеленчуковата градина

Най-важната грижа на градинаря през ноември е дълбоката обработка на почвата в градината. Успоредно с тази обработка се внасят органични и минерални торове според запасеността на почвата и предвижданите за отглеждане култури. Обработката на почвата се предшества от почистването на площта от растителните остатъци, както и на освобождаването на участъците, заети от късни зеленчуци.

Време е за ускорено прибиране на късното главесто зеле и късния карфиол. Ако ниски температури са причинили замръзване на зелките, не бързайте, а изчакайте размразяването им с подобряване на времето. Когато прогнозите не показват повишаване на температурите, изрежете зелките и ги внесете в студено помещение, където постепенно да се размразят.

Не бива да се отлага повече изваждането и на праза, въпреки неговата студоустойчивост. Практиката на някои стопани в по-топлите райони на страната да го оставят в градина и да ползват за собствени нужди директно от там не е за препоръчване – голяма част от „стъблата” се повреждат от ниски температури. По-добре е да бъде съхранен в трап, заровен до една трета от стъблата. Така хем няма да се похаби, хем мястото, което е заемал, ще бъде обработено. Някои стопани предпочитат да го съхраняват в изби при ниски положителни температури, заровен във влажен пясък. Този начин не е погрешен.

Ряпата, морковите и целината също трябва да бъдат извадени колкото е възможно по-бързо. Рискът от похабяване все повече се увеличава, защото почвената повърхност започва да замръзва, а заедно с нея и частта на кореноплодите, която е в зоната на замръзването.  Загубите ще са още по-големи, ако по някаква причина някои от челата са останали над почвената повърхност.

Салатите, засадени с цел презимуване на открито, се нуждаят от повърхностно разрохкване на почвата. Поливане, желателно е чрез дъждуване, се налага само при засушаване. Целесъобразно е на лехите със салати да изградите ветрозащитни прегради, ако в двора липсва естествена защита. Правият се само от страната на студените северни ветрове.

Лук за консумация в зелено състояние е целесъобразно да се засажда до средата на ноември в неотопляеми оранжерии. Реколтата ще се прибира през март. По същото време ще е готов и чесънът, ако се засади в началото на месеца, но при условие, че има възможност оранжерията да се отоплява.

Към края на месеца, а в по-топлите райони и през следващия, настъпва подходящото време за пряка предзимна сеитба на салати, моркови, магданоз, градински грах, бакла, градинска лобода за ранно пролетно производство от открити площи. В края на зимата и началото на пролетта развитието на някои посеви може да се ускори чрез покриването им с полиетиленово платно.

В овощната градина

Беритбата на плодовете и от най-късно зреещите овощни сортове и видове вече е приключила. Сега трябва да се съхрани използваният инвентар, а дръвчетата да бъдат почистени от евентуално счупените по време на беритбата клони и клончета. Коловете и различни други пръти, които са служили за опора на натежалите от плод клони, също трябва да се съхранят.

Важна мярка в борбата срещу вредните насекоми в овощната градина е остъргването на старата напукана кора. След изпълнението на тази практика варосайте стволовете и по-дебелите клони. Белият цвят ще подобри температурния режим на кората през ясните зимни дни и тя няма да се отделя от дървесината, образувайки т. нар. мразобойни петна. Тази мярка е особено наложителна при видовете, които се отличават с по-слабо свързана кора като кайсията, черешата и др. но при всички останали има положителен ефект.

Обвийте стволовете на младите ябълкови и крушови дръвчета с амбалажна хартия, за да ги предпазите от дивите зайци и мишките, които нагризват кората. Направете това още в началото на месеца, защото никога не се изключени и ранни снеговалежи. Най-големи повреди нанасят зайците при падането на първия сняг.

В края на листопада се предприемат пръскания срещу къдравостта по прасковата, струпясването по ябълката и крушата, ранното кафяво гниене, сачмянката и други болести по черешите, вишните, кайсиите, сливите. Не ги подценявайте. Борбата с тези болести ще е по-трудна по време на развитието им през пролетта, а в някои случай дори и невъзможна.

На сухи терени и при очертаващо се есенно-зимно засушаване след окапването на листата се предприемат влагозапасяващи поливки. Установено е, че във влажна почва дръвчетата понасят по-леко зимните студове, отколкото в суха.

Времето за засаждане на овощни дръвчета настъпва непосредствено след листопада. Периодът до настъпването на студовете често е много кратък, но в замяна на това  есенното засаждане е по-резултатно. Изкопайте дупките още в началото на месеца, ако не сте сторили това през миналия.

Калеми за облагородяване на семеначета и преоблагородяване с желан сорт на стари дръвчета в градината може да събирате от края на листопада до началото на сокодвижението в края на зимата и да ги съхраните при подходящи условия. В края на листопада може да поставите резници от касис за размножаване. Взетите по-късно ще трябва да съхранявате до пролетта.

В лозeто

Есенната дълбока обработка е най-важната грижа за всяко лозе, независимо от възрастта му, а ноември, след окапването на листата, е времето, когато трябва да се извърши. Дълбочината на тази обработка трябва да е около 23-25 см в средата на междуредията, а в близост до лозите по-плитка, за да не се разкъсват много корените. На леките почви, където те се разполагат по-дълбоко, може да се обработва и до 30 см дълбочина.

Редом с дълбоката обработка, на наклонени терени не е излишно да направите и землени прегради за задържане на водата от есенно зимните валежи. Това е много ефективна мярка за влагозапасяване на почвата в лозето. Ако обаче има опасност от заблатяване в равни и ниски терени, следва да направите отводнителни канавки.

Ноември е подходящото време и за периодично запасяващо торене на стари лозя. Извършва се през едно или две междуредия, според ширината им, в 2-3 последователни години в дълбоки 50-60 см траншеи. Цялата норма за такова торене е в рамките на 2-4 т оборски тор, 80-100 кг суперфосфат и 40-60 кг калиев сулфат на декар.

В районите с рисково ниски зимни температури през месеца трябва да се извърши загребването на лазите. То е задължителна мярка срещу повреди от ниски зимни температури и във всички останали райони на сраната при младите лозя. Загребването се предшества от резитба, която може да е цялостна или частична, а при едногодишните изобщо не се налага.

Асмовидно отглежданите лози в рисковите райони също следва да бъдат предпазени от измръзване чрез загребване. За целта се извършва предварително резитбата, стъблата се прегъват и се заравят само кордоните с плодните звена по тях. Огънатите стъбла се обвиват със слама и амбалажна хартия.

Резитбата и загребването на лозите  можете да съчетаете с попълване на празни места в лозето чрез полагане на отводи. Местата на загиналите лозички в насаждения до тригодишна възраст се попълват, като се засаждат нови.

Всички лози, особено отглежданите средностъблено и високостъблено, трябва да бъдат почистени от старата напукана и белеща се кора. Там зимуват акарите, молците и други неприятели по лозата. Събраната кора се изгаря. Главините на приземно отглежданите лози също се почистват от старата кора.

Периодът от края на листопада до трайното влошаване на времето е най-подходящият момент за засаждане на нови лози. При наличие на посадъчен материя следва да се използва.

Ако възнамерявате да засаждате през пролетта ново лозе, използвайте всяка възможност до трайното влошаване на времето за риголване. Това може да правите и през декември и януари, но тогава е малко вероятно да има подходящи условия за работа. А риголването трябва да е приключило два месеца преди засаждането, за да може почвата да се уплътни достатъчно преди засаждането.

В цветната градина

Грижите за дворната цветна градина не престават и през ноември, когато няма цъфтяща растителност. Трябва да се извадят растителните остатъци от лехите с едногодишни цветя, а почвата да се обработи дълбоко на 25-30 см (една права лопата). С тази обработка е добре да се зарови оборски тор по 2-4 кг на квадратен метър, както по няколко грама суперфосфат и калиев сулфат.

Ще  предпазите от екстремни зимни студове двегодишните и многогодишните цветя в градината, като ги покриете с тънък пласт оборски тор, слама, шума или друг подобен на тях материал. Стъблата на розовите храсти покрийте в основата им с почва още преди да са окапали напълно листата. Резитбата ще извършите в края на зимата, когато опасността от критично ниски температури е отминала.

Прекопайте почвата около декоративните дръвчета и храсти – по-дълбоко в страни от тях и по-плитко близо до стъблата. Това ще позволи влагата от есенно-зимните валежи да навлезе по-дълбоко в почвата. Заравянето на органични и минерални торове с тази обработка ще се окаже благоприятно през следващия вегетационен сезон, особено ако почвата е бедна.

Хубавото време през месеца следва да се използва за засаждане на декоративни дръвчета и храсти с опадливи листа (конски кестен, офика, чашкодрян, кисел трън и др.). Засаждат се и растенията за вертикално озеленяване като клематис, дива лоза, глициния, текома.

Цветята на балконите и терасите, които досега са намирали там защита от относително ниските температури, трябва вече да бъдат настанени на по-сигурно място. Преди внасянето им на закрито място се постарайте почвата в саксиите да е просъхнала. Премахнете прецъфтелите цветове и изсъхнали колонки и листа и разрохкайте почвата в саксията колкото е възможно по-дълбоко, като се стремите да не повредите много корените. В резултат на честите поливки през лятото почвата е доста уплътнена.

Хортензията, обичката и други цветя като тях с опадливи листа може да настаните в полумрачни помещения. Те не се нуждаят от светлина и така могат да устоят до пролетта. Но не ги забравяйте съвсем, поливайте ги от време на време с малко вода, за да не изсъхне почват съвсем, а заедно с нея и корените.

Олеандрите приберете в прохладни помещения. Светлината може да е оскъдна, но температурата не бива да се понижава под един градус. Най-благоприятната температура за успешното им презимуване е около 4-5 градуса. Поливайте ги рядко

Бегониите, фикусите, филодендроните настанете в умерено топли помещения, но колкото е възможно по-добре осветени. През цялата зима трябва до почиствате праха от листата им, защото той пречи на проникването на светлината в тях. Поливайте ги, но не прекалявайте.

И не забравяйте, че ноември е много подходящ момент за засаждане на луковиците на лалетата и зюмбюлите. Едно от цветята, чиято мисия в градината е сякаш да украси с аромат и багри пролетното й събуждане, е зюмбюлът. Нашият народ го е възпял и в песните си. Българката го е отглеждала от незапомнени времеа и така както учените твърдят, че родината му е Западна Азия и крайбрежието на Източното Средиземноморие, трудно е да си представим, че в Европа е проникнал едва преди около три столетия. Но така или иначе днес холандците са тези, които са създали повечето съвременни сортове с техните особености на отглеждане и възможности за управляван цъфтеж. Да, така е. Защото вече не е рядкост пролетната свежест на  зюмбюлите по време и на зимните празници.

Да постигнете цъфтеж в желано време е и по вашите сили. Добре е да знаете, че луковиците, предлагани на пазара от професионалинте производители, са поставяни в благоприятните условия за преминаване на определени биологични цикли и  сага остава само да ги засадите в двора или да ги поставите в условия на ран цъфтеж. Най-важното, от което се нуждаят, са ниските положоителни температури. Това през зимата не представлява трудност. Не е трудност и да си купите луковици от най-новите сортове с желаната от вас багра на цвета. Може да ги засадите в дворната градина, може и да ги заставите да се развият бързо и да се радвате на цвят през зимата. Решението как да постъпите с тях си е лично ваше, но при всички случаи е важно да изпълните на практика претенциите на това растение. Най-разпространено е засаждането в градината, където ще цъфтят в ранна пролет през април, а може и през март. Ако и вие ще ги засаждате в двора, изберете им слънчево място. Луковиците може да засадите в редички край пътеки и алеи, оформяайки цветен бордюр (сн. 1), или да оформите цветни петна в затревенета площ (сн. 2). За да бъдат добре гарнирани тези декоративни елементи, трябва да се подберат и подходящите разстояния между луковиците. За едрите то е 10-12 см, за средните – 8-10, а за по-дребните 3-6. Дълбочината на засаждане също се съобразява с едрината на луковиците, но и с качествата на почвата. Най-общо дълбочината е три пъти по-голяма от височината на луковицата, но ако почвата е лека, може да е малко по-голяма, а на тежки почви – малко по-малка. Много добре ще се отрази на развитието на растенията и на оформянето на хубави луковици, ако обогатите почвата преди засаждането с 6-10 кг на квадратен метър напълно угнил оборски тор или компост.

Ако искате да подложите луковиците на форсаж и да имате цъфнали зюмбюли през зимата, може да постъпите по два начина. Първият е да ги отгледате като цвете в саксия. Може да използвате саксии с различна големина – малки за едно растение и големи за три и повече. Осигурете на саксията добър дренаж, като поставите на дъното кермазит или дребни камъни, а върху тях насипете чист речен пясък (сн. 3). Почвата, която ще използвате, не е от особено значение, защото растенията ще се развиват за сметка на резервните хранителни вещества в луковицата. Тя може да е обикновена градинска, която в случай че е по-тежка, може да подобрите чрез добавка на торф или угнил оборки тор, а може да купите от магазина готова почва за стайни цветя. Каквато и да е, насипете я върху подготвения дренаж и леко притъпчете. Може да засадите луковицата направо (сн. 4), но по-добре е да нанесете върху нея тънък слой пясък (сн. 5). Това много помага за предпазването на луковицата от загниване. След това допълнете съда с почва, но така че една трета от луковицата да остане открита (сн. 6). В по-големи саксии може да засадите 3, 5 или повече луковици (сн. 7). Полейте така, че всичката почва в саксията да се овлажни нормално (сн. 8). Това ще е едниственото поливане до цъфтежа, а след това – когато и ако се налага. Оттук нататък най-важното е да осигурите тъмнина и ниски положителни температури. Отдавнашна практика е саксията да се заравя в градината и след 2 месеца да се изважда и внася на топло. Вие може да прибегнете и до други начини. Покрийте я с плътен найлонов плик, който не пропуска светлината (сн. 9). Още по-лесно ще ви е да захлупите луковицата с подходящ съд, например друга саксия, но не забравяйте да запушите дренажният и отвор на дъното (сн. 10). На така засадената луковица може да осигурите ниската температура на балкона, в неотопляемо помещение на жилището или в избата. Тъмно и студено – това са естествените условия, при които прорастват луковиците на зюмбюла. След около 8 седмици корените ще са обхванали цялото съдържание на саксията и растенията ще са се устремили нагоре. Тогава опипайте внимателно връхчето. Ще установите наличието на цветовете, които са по-твърди от листата. Пипайте без да притискате, за да не ги повредите. Има ли ги, внесете растението в стаята на светло и топло. След няколко дни ще разцъфне.

Много практичен, лесен и удобен начин е форсажът във ваза. Тя трябва да е присвита в горния си край, така че да задържа луковицата (сн. 11). Може да се използват и други стъклени съдове, чиято гърловина не позволява луковицата да хлътне навътре. Напоследък на нашия пазар се появиха и специално направени съдове, които се продават заедно с луковиците.

Съдът, който ще се използва за форсаж,  напълнете с обикновена вода (фиг. 12). Разтварянето на подхранващи вещества е излишно, тъй като зюмбюлите ще растат за сметка на резервните хранителни вещества в луковиците. Най-важното в случая е да напълните съда така, че след поставянето на луковицата дънцето й да е на 5-6 мм над нейната повърхност (сн. 13). Потапянето й е недопустимо, тъй като тя ще загние. В условията на висока влажност във въздушния слой между нея и водата тя пуска корени, които бързо стигат и дъното.

Покрийте съда така, че да гарантирате тъмнината. Ниската температура ще осигурите на балкона, в неотопляемо жилищно помещение или в избата. Най-подходящата е 3-5 градуса. Периодично проверявайте нивото на водата във вазата и ако е необходимо, доливайте, като повдигате луковицата, за да не я мокрите. Когато установите, че пъпката е достигнала около 5 см височина, внесете цветето на светло и топло в стаята. Това ще е след 8-10 до 12 седмици.

Ще се радвате на пролет и през зимата.

/p/p

NivaBG.com

Вашият коментар