Заместник министър Васил Грудев пред вестник „Стопанин”
Над 17 млрд. лева ще влязат в земеделието до 2020 година
Въпросът е как най-правилно да усвоим европейските средства
Инвестициите в сектор земеделие стават все по-търсени
Васил Грудев е роден на 5 май 1980 г. в Пловдив. Завършил е Френската езикова гимназия в града, а след това Юридическия факултет в университета „Franche-Comté“ в Безансон, Франция. Работи в Държавен фонд „Земеделие” от 2006 г., а от 2009 г. до 2011 г. е началник на отдел „Технически инспекторат“. Става зам. директор на фонда и остава на тази длъжност до септември 2013 г. После за кратко оглавява институцията. Напуска я два месеца по-късно. В служебното правителството на проф. Близнашки е служебен министър на земеделието. Във втория кабинет на ГЕРБ е зам.-министър на земеделието.
– Г-н Грудев, Брюксел одобри официално новата Програма за развитие на селските райони. С какво тя е по-различна старата?
–Получихме одобрение на ПРСР 2014-2020 г. заедно с Германия, което е добър показател. Това нямаше да се случи без добрата работа на администрациите, както на Министерството на земеделието и храните, така и на колегите от Европейската комисия. Сътрудничеството, което имахме, беше на много високо ниво. Приемът по първата инвестиционна мярка 4.1 приключи при един изключителен интерес от страна на нашите земеделски стопани. Имаме много качествени проекти, което е най-важното. В настоящия програмен период няма да имаме проблем със захранването на програмата с добри проекти, които да получат своето финансиране. Надявам се, че повече яма да се питаме колко пари ще пропуснем. За последно ще зададем този въпроса през декември тази година, когато приключваме стария програмен период. От тук-натам въпросът ще бъде как най-правилно да усвояваме средствата?
– Кои са приоритетите през новия програмен период?
–Неведнъж сме заявявали кои са нашите приоритети. В директните плащания използваме обвързаната подкрепа и я насочваме към животновъдство, овощарство, зеленчукопроизводство, биологично производство. Това са приоритетните сектори и в програмата. Като прегледахме подадените проекти по първия отворен прием за инвестиции в земеделски стопанства – мярката 4.1, установихме, че при предварителното подреждане най-напред са именно проекти от тези сектори. Това означава, че заложените критерии работят. Разбира се, иска ни се да удовлетворим възможно най-голям брой кандидати. Именно това беше идеята, когато се намали прагът на финансиране на отделен проект и това решение беше взето единодушно от Комитета по наблюдение. Вярвам, че това ще ни позволи възможно най-голямо финансиране. Близо 3 млрд. евро са заделени през този програмен период, но от сега се вижда, че интересът за инвестиции в земеделието ще бъде много по-голям отколкото са финансовите възможности на програмата. Заедно със средствата за директни плащания до 2020 г. в българското земеделие ще влязат над 17 млрд. лв.
– Преди официалното одобрение на програмата приемахте проекти за модернизация на земеделски стопанства. Приемът вече приключи, какви са резултатите?
–Очакванията за огромен интерес се оправдаха. Подадени са 3360 заявления на обща стойност на инвестициите 2,1 млрд. лв. Поисканата субсидия е повече от 1,1 млрд. лв. при предварително определен бюджет от 300 млн. лв. Конкуренцията ще е изключителна. Но от друга страна показва, че нашите земеделски стопани са готови и подготвени качествено да усвояват средствата от програмата. Търсихме обективизъм при оценка на критериите. Стремежът ни беше да избягаме от такъв тип критерии, които могат да бъдат различно интерпретирани от експертите. Честно ще кажем на хората, че финансовите ресурси са такива и няма как да позволят помощ за всички подадени проекти. Напрежение заради отказани проекти, защото липса финансиране, има и в момента. Именно затова решихме, че когато проектите са с равен брой точки бюджетът ще се увеличи, за да удовлетворим всички, които са се оказали в равни позиции.
–-Кажете кои други мерки на селската програма ще бъдат отворени до края на годината?
–Индикативният график вече е на разположение на стопаните. Правим го, за да знаят къде да се насочат и да започнат работа по своите проекти. Очевидно трябва да свикваме, че инвестициите в сектор земеделие стават все по-търсени. До края на годината ще отворим още два приема за инвестиционни мерки – втори по подмярка 4.1 и там инвестициите ще бъдат насочени най-вече в хидромелиоративния сектор. Все още обаче изчакваме стратегията за развитие на сектора, която се изготвя от Световната банка. От финансовата институция поеха ангажимент да изготвят доклада до края на юни, след което той трябва да бъде приет и от Европейската комисия. Зеленчукопроизводство и овощарство не може да се прави без напояване.
– Какви са новите правила за младите фермери?
–По мярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ ще се кандидатства до 24 юли, а бюджетът е 35 млн. евро. Остава 18-месечният срок за кандидатстване на младия фермер, т.е. трябва да е регистриран преди не повече от година и половина. Още веднъж ще приемаме проекти на млади фермери, но това няма да е през тази година. За пръв път даваме възможност на кандидатите да подават своите документи по електронен път. Искам пак да припомня, че през този програмен период няма да има значение кога е подаден проектът. Ако има два качествени проекта с еднакъв брой точки, а единият е постъпил с 20 секунди или с 3 дни по-късно, те ще бъдат финансирани.
– Как ще ограничите безсмислените проекти като например за калифорнийски червеи, които се правеха с основната цел да се получи субсидията?
–Философията на „Млад фермер“ е стартова помощ, тя не трябва да бъде разглеждана като панацея за развитието на земеделието в селските райони. Целта й е да се подпомогнат нашите млади, качествени, земеделски производители. И тук отново с тежест са приоритетните сектори отглеждане на зеленчуци и плодове, животновъдство и биологично производство. В животновъдството влизат говеда, овце и кози. При зеленчуците и плодовете попадат традиционните сортове за страната, за които има ноу-хау и възможност за преработка и износ. Много модерно беше в миналия програмен период да се правят проекти с калифорнийски червеи. Но в последствие това се изроди. Такъв тип проекти ще продължи да има, но те не са приоритетни и няма как да получат финансиране.
– Може ли млад фермер от София да има стопанство в Ямбол, примерно?
Изискванията от миналия програмен период, според които физическите лица и еднолични търговци трябва да имат постоянен и настоящ адрес в общината или в една от общините, където извършват подпомаганата дейност, или в община, съседна на някоя от тях, отпаднаха. Сега кандидатстването е опростено, както от гледна точка на критериите за допустимост, така и като документи, които се изискват. Например, възможност за кандидатстване освен физически лица и еднолични търговци, имат също и юридически лица под формата на ЕООД. Кандидатите могат да заявят подпомагане не по-късно от 18 месеца, считано от датата, на която е стартирало създаването на стопанството. Преди този срок беше 14 месеца. Според настоящата нормативна уредба бенефициентът сам ще определи кога да подаде заявка за второ плащане. Срокът се посочва от кандидата в заявлението за подпомагане и трябва да бъде не по-рано от две години и 6 месеца и не по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаване на заявлението за подпомагане.
– Мнозина фермери не кандидатстваха, защото им се струваха тежки изискванията и голяма бюрокрацията. Опростени ли са сега условията?
Предприети са мерки в тази насока. Намален е броят на документи при кандидатстване въз основа на информация, която може да бъде набавена по служебен път чрез публични регистри или междуведомствена кореспонденция. Но трябва да се знае, че европейското законодателство ни налага правила, към които трябва да се придържаме. Една част от условията са неизменна част от процеса на прилагане на мерките, схемите и инструментите за предоставяне на финансова помощ.
Последвайте ни в Google News
