събота, ноември 2, 2024
0887257707 videnov@abv.bg
Животновъдство

Нови възможности за оползотворяване на петлите от яйценосни породи кокошки разработиха учени от ИЖН Костинброд

Проф. Теодора Попова и доц. Евгени Петков

Чрез специално разработен метод, учените усилват растежните качества на мъжките пилета

 

В последните години когато птицепроизводителите са изправени пред редица предизвикателства как да развиват фермите си, така че да им носят освен икономическа изгода, и по-голяма стабилност на фона на най-силния за тях бич, птичия грип, заболяване нанасящо огромни щети, все още твърде малко се говори за един друг проблем пред птицевъдите, за който за разлика от справянето с птичия грип се намират решения- а именно оползотворяването на мъжките пилета от яйценосните породи птици.

В птицевъдството подобно на другите подсектори на животновъдството има ясно разделение и специализиране на стопанствата на такива, отглеждащи птици за угояване, така познатите ни бройлери, и на стопанства- специализирани в отглеждането на птици за производството на яйца. Тъкмо за тези стопанства е от важно значение разрешаването на проблема за оползотворяване на мъжките Пилета.

Благодарение на разработените от учените в Института по животновъдни науки два проекта с финансовата подкрепа на Селскостопанска академия и на фонд „Научни изследвания“, те вече предлагат икономически изгодни за птицевъдите решения на този проблем. Повече за научната дейност на ИЖН Костинброд в тази насока за Nivabg.com разказаха проф. Теодора Попова и доц. Евгени Петков.

За втора поредна година учените от ИЖН Костинброд представиха експериментални продукти от мъжки птици от яйценосни породи

По време на традиционния празник на аграрната наука „Даровете на природата“ от ИЖН Костинброд за втора година представиха експериментални деликатесни птичи продукти от месо на мъжки птици от яйценосното направление.

„Нашите продукти са все още на експериментално ниво, и при условие че има интерес, може да се мисли за внедряване в производство. Явявайки се на други изложения видяхме, че посетителите определено проявяват интерес, защото това са специфични продукти от кокошо месо, които въобще не приличат на другите“, казва проф. Теодора Попова, специалист по технология и качество на животинската продукция.

Според нея учените са в непрестанно търсене на възможности за реализация на мъжките пилета, която да носи добавена стойност, вместо те да бъдат убивани.

 

„Ние работим по два проекта. Единият е финансиран от фонд „Научни изследвания“ е свързан тъкмо с оползотворяване на мъжките пилета от строго яйценосни четирилинейни хибриди птици, които се предлагат и техните мъжки форми се унищожават още на първия ден след излюпването им като се фиксират по цвета на перата като мъжките са жълти, а червените- женски“, казва доц. Петков.

Масовата практика до момента в птицефермите е, мъжките пилета да отиват или в газови камери или в мацератори. Освен че не снасят яйца, тези птици са с много ниска продуктивност на месо, което до момента е правело отглеждането им икономически неизгодно.

Яйценосната продуктивност е обратно пропорционална на месото

 

„Яйценосната продуктивност на птиците е обратно пропорционална при селекцията на тази на месото. Колкото по яйценосна е дадена птица, толкова по-малко месо има по нея. Същото е при породите селектирани за производството на месо, при които целта е те да влизат в кланиците на по-ранна възраст, но с вече достатъчно натрупано тегло.. Те пък за сметка на по-високото си тегло имат по-ниска носливост“, уточнява ученият.

Учените предлагат две решения

 

„С двата проекта ние предлагаме два различни пътя за разрешаване на проблема оползотворяване на мъжките пилета от яйценосните породи птици. Единият е традиционен, практикуван у нас до 70-те години на миналия век когато са се ползвали чисти линии. При излюпване на птиците, те се гледат заедно до проличаване на техните белези, след което мъжките се отглеждат като бройлери по светлинна програма до 4 месеца след което се колят“, разказва доц. Попов.

Той уточнява, че специално в проекта на учените от животновъдния институт подпомогнат от ССА тези мъжки пилета се отглеждат за по-малък срок, тъй като ползваните породи птици са аутосексингови и позволяват различаване на отделните линии още в края на първата седмица от излюпването им. Това позволява клане на птиците още на 9 седмична възраст, когато темпът на растеж е най-добър, след което отглеждането им става неефективно.

С другия проект подпомогнат от фонд „Научни изследвания“ учените по думите му прилагат отглеждане на мъжките пилета от яйценосните породи на две възрасти. Специално за тяхното отглеждане учените са разработили нова методика за подобряване темпа на растеж наречен DFM (Dencity Fragmentation Metod).

Една трета от отглежданите пилета се колят на петата седмица, при чието отглеждане се ползва въпросния метод, а другите при достигане на тегло от 400-500 грама. Докато птиците заклани на по-ранна възраст са подходящи за кетъринг, тези които се отглеждат до 400-500 грама са по-подходящи за грил.

Работата и резултатите от тези проекти като продуктите, добивани от мъжките птици от яйценосните направления са били представени вече и на две международни конференции, провели се в турския град Бурса и във Валенсия. По думите на доц. Петков, интерес към тези резултати от страна на международни партньори не липсва.

„Този проблем е доста наболял защото поради обществен натиск наблюдаваме в момента малко изпреварване на възможностите за неговото решаване, от действителното състояние на науката и практиката. Политически и неправителствени организации включващи големите търговски вериги от една страна бламират производство на яйца от птици отглеждани в клетки, а от друга бламират хибриди птици, при които не се усвояват мъжките птици от яйценосните породи“, добави още доц. Попов.

Ученият уточни още, че с изключение на един хибрид птици, всички останали са пригодени за отглеждане в клетки, и се характеризират с много ниско тегло и лоши растежни и угоителни способности, което налага отлагане на решаването на този проблем заради липсата на възможности за отговор от страна на практиката, защото все още няма разработени яйценосни хибриди с по-високо тегло, а всички са създадени за клетъчно отглеждане, което означава с възможно най-ниско тегло.

Доц. Попов посочи за пример птици от хибрида „Декалп“, които са с тегло на зряла кокошка, снасяща яйца до килограм и половина, което е много ниско тегло. За сравнение една кокошка използвана в обикновените домашни дворове достига тегло от около 1,8- 2,2 килограма като снася яйца със среден размер 60-65 грама , докато средния размер на яйцата от кокошките, отглеждани в клетки е между 50 и 60 грама.