Тагове

Взети са мерки за неразпространение на заболяването

 

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) констатира огнище на шарка по дребните преживни животни в село Свободен, община Раднево, област Стара Загора. Заболяването е установено в животновъден обект с 394 овце.
В четвъртък, 10 октомври 2024 година, е постъпил сигнал от собственик на овце за възникнало съмнение за заболяване сред отглежданите от него животни. Официалният ветеринарен лекар е посетил обекта и е взел проби за лабораторен анализ, които са изследвани в Изпитвателната лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“ към НДНИВМИ, град София. Анализът е отчел положителен резултат за шарка по дребните преживни животни.

Определена е 3-километрова предпазна зона около огнището, в която влиза село Свободен, общ. Раднево, обл. Стара Загора.

Определена е 10-километрова наблюдавана зона около огнището, в която влизат селата Боздуганово, Диня, Трънково, Ковач, Тополяне, Тихомирово, Знаменосец, Българене, Рисиманово, Константиновец и Землен, общ. Раднево; селата Априлово, Великово и Разделна от общ. Гълъбово; селата Княжевско, Венец, Кравино и Пъстрен от общ. Опан и село Стрелец от общ. Стара Загора, обл. Стара Загора.

Предприети са мерки за контрол и ликвидиране на заболяването, съгласно правилата на европейското и националното законодателство – хуманно умъртвяване и обезвреждане на всички заразени и контактни дребни преживни животни в обекта.

Заболяването не представлява опасност за хората, но при разпространение нанася значителни икономически щети.

Прегледани са над 56 700 животни

 

Проверки на Българската агенция за безопасност на храните в 2440 животновъдни обекта в цялата страна установиха, че животните са клинично здрави и няма констатирани случаи на животни заболели от чума по дребните преживни животни. . Прегледани са 54 768 дребни преживни животни в 1062 населени места. Всички взети проби за заболяването са отрицателни, съобщиха от агенцията. Прегледите и изследванията продължават, като към момента няма индикации за наличие на чума по дребните преживни животни.

Действията целят да се предотврати навлизането у нас на заболяването чума по дребните преживни животни , регистрирано в Румъния и Гърция. Проверките се извършват от официалните ветеринарни лекари от областните дирекции на БАБХ във връзка със заповед на изпълнителния директор на Агенцията от 31.07.2024г.

Към настоящия момент, в Румъния са установени 67 огнища на заболяването в четири области, с общо 233 113 засегнати животни. В Гърция огнищата са 85, разположени в пет области, като общо засегнатите животни са 31 389.

При съмнение или констатиране на клинични признаци на заболяването, земеделските стопани и ветеринарните лекари трябва незабавно да уведомяват официалните ветеринарни лекари. Гражданите могат да подават сигнали за нерегламентирани внос, придвижвания и продажба на животни на денонощния телефон 0 700 122 99. В спешен порядък сигналите ще бъдат проверявани от компетентните власти и при установени нарушения ще бъдат налагани санкции.

 

Най-чувствително повишение през изтичащата седмица е регистрирано в цената на украинската царевица

 

Според експертите от Софийската стокова борса отминаващата седмица се характеризира с успокояване на цените на основните култури, търгувани на водещите световни борси. За тази седмица американската пшеница поевтиня само с един долар до 269 долара за тон. Френската пшеница продължи да се търгува на 234 евро за тон.

Промяната в цената на руската и украинската пшеница също беше минимална като в последната седмица беше регистрирано повишение в цената им съответно с 1 и 2 долара до 228 и 225 долара за тон. Цената на американската царевица се повлия от търговията на пшеницата и загуби само долар за последния отчетен период. Френската пшеница се понижи с 2 евро до 218 евро за тон. Най-значимо повишение на пазара на царевица отбеляза цената на царевицата в Украйна, която се повиши с 8 долара до 220 долара за тон.

Рапицата също поскъпна чувствително- с 15 евро за тон до 496 евро за тон. Фючърсите на нерафинираното слънчогледово олио се повишиха с 65 долара до 1180 долара за тон.

Търговията у нас остава спокойна, констатират експертите, като пшеницата от новата реколта продължава да се търси на 370 лева за тон и да се предлага на 530 лева за тон. Пшеницата за храна на животните продължава да се търси на 362 лева за тон и да се предлага на 500 лева за тон.

Липсата на работна ръка и проблемите с напояването са сред най-сериозните пречки за развитие на сектора, смятат членовете на браншшовата камара

 

Несъгласни с отношението на политиците към земеделския сектор една от браншовите организации на производителите на плодове и зеленчуци, едноименната браншива камара обяви стачна готовност, съобщава БТА.

Камарата се позовава на данни от своите структури, в които членуват над 1800 земеделци. Те посочват, че ежедневно се борят с множество предизвикателства – липса на работна ръка, проблеми с напояването, климатични промени, конкурентоспособност спрямо добре субсидираните европейски производители, както и бюрократична тежест. „Това са само част от проблемите, с които се сблъскват реалните земеделци. На този фон сме свидетели на продължителни проблеми с уреждането на финансовите задължения между служебни кабинети, което налага земеделците да проявят разбиране“, пише още в декларацията.
Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ заявява, че земеделците не носят отговорност за финансовите решения на държавните институции, а основната им цел е да произвеждат качествена продукция. В дух на конструктивен диалог, Камарата ще изчака третия отложен срок за изплащане на ключовата помощ за сектора „Украйна 2“. Ако се стигне до четвърто забавяне, организацията подчертава, че ще бъде принудена да организира протест, в който няма да позволи отклоняване на вниманието чрез неоснователни твърдения или ниска активност.

 

Основният мотив за решението на съдиите в Люксембург е липсата на достатъчно данни за оценка на въздействието

 

Съдът на ЕС отмени днес част от европейското законодателство, което предвижда товарните автомобили за международни превози да се връщат в базата на превозвача на всеки два месеца, информира БТА. С решението си Европейският съд потвърди всички останали текстове на новото законодателство, оспорвано от България, Литва, Румъния, Кипър, Унгария, Малта и Полша, се отбелязва в съобщение на институцията.

Посочените държави оспориха шест текста от т. нар. „Пакет Мобилност“, включително забраната водачите да ползват редовната си 4-седмична почивка или компенсационната 5-седмична почивка в превозното средство; задължението на превозвачите да организират работата на водачите така, че да имат възможност за връщане в работно време на всеки три или четири седмици до базата, за да започнат или прекарат седмична почивка там; датата за влизане в сила на задължението за поставяне на ново поколение тахографи; задължението превозните да се връщат в базата в държавата , където е регистриран превозвачът, на всеки осем седмици; срока на изчакване при извършването на каботаж; определянето на водачите като „командировани работници“ при извършването на каботаж от една до друга държава от ЕС, когато нито една от тях не е мястото на регистрация на превозвача.

С днешното си решение Съдът на ЕС отхвърля останалите искове и отбелязва, че Европейският парламент и Съветът на ЕС не са са разполагали с достатъчно данни за оценка на въздействието на отменените днес текстове. В съобщение на пресслужбата на Европейския съд се уточнява, че институциите на ЕС сега следва да „запълнят правния вакуум“, създаден от отмяната на част от европейското законодателство.

 

Бъдещите специалисти посетиха оранжерия, оборудвана със система за микродъждуване

 

Студенти от Агрономическия факултет към Лесотехническия университет в София посетиха Института по овощарство, където имаха възможността да се запознаят с иновативни технологии и да приложат на практика своите знания.Това съобщиха от Селскостопанска академия. Посещението беше част от обучението по дисциплината „Напояване и отводняване“, а в него взеха участие третокурсници от специалностите „Агрономство“ и „Растителна защита“.

След кратка лекция, студентите посетиха експерименталните полета на Института и се запознаха с различни системи за напояване, включително капково напояване, система за подкоронно дъждуване на орехи както и иновативната система за микронапояване изградена от глинени елементи свързани помежду си чрез полиетиленови тръбички.

Институтът разполага с производствено-експериментални полета на територията си в Пловдив, в Асеновград и в с. Цалапица, както и с ин витро лаборатория за производство на овощен и ягодов посадъчен материал. Освен това те посетиха оранжерия, оборудвана със система за микродъждуване, и се запознаха с изпарител клас А, който се използва за измерване на изпарението от свободна водна повърхност.

Саморегулиращото, нискоенергийно, глинесто напояване е техника за подземно напояване, която използва действителната сила на засмукване на заобикалящата почва за регулиране на отделянето на вода от системата, спестявайки вода и енергия. Неговата концепция, производство и монтаж са прости, а материалите и продуктите използвани за производството са на биологична основа. Водата се транспортира чрез глинени тръбички, които имат по-високо смукателно напрежение от приложеното хидравлично налягане, така че повърхността им остава влажна.

Институтът по овощарство – Пловдив извършва производство и продажба на плодове и посадъчен материал, отговарящи на европейските стандарти за качество. Посадъчният материал, който Институтът предлага, включва: ябълки, круши, череши, праскови и нектарини, кайсии, сливи, бадеми. Плодовете, предлагани от ИО, са: череши, вишни, сливи, праскови, круши, ябълки, орехи и лешници.

Посещението на младите хора от ЛТУ – София е пример за отдадеността на Лесотехническия университет към обучението на студентите в сферата на агрономството, коментираха от Институт по овощарство – Пловдив.

Експеримент показал, че използването на биовъглен може да намали с 1/3 използваната за напояване в лозята вода

 

Климатичните промени са все по-голямо предизвикателство пред винопроизводителите във водещи страни като Франция. В публикация на специализираното издание worldcrunch.co се разказва за експериментален лозов масив находящ се в близост до френския град Перпинян, където Антоан Леспе,, който отговаря за научно-изследователската работа във винарната maine Lafage, се опитва да отговори на климатичните предизвикателства като е разпръснал близо 4 тона биовъглен.

Агрономът разказва, че заради основната функция на биовъглена да задържа вода в почвата, по-голяма част от него е заровена на малко над 30 сантиметра (12 инча) с което повишава издръжливостта налозовите насаждения на воден стрес.

Това е особено важна мярка за югоизточните региони на Франция, където в последните две години климатът е станал предпустинен с температури 35 градуса.

„Тъй като въгленът е много порест може да абсорбира повече от два пъти от теглото си във вода. . Ние систематично го смесваме с органична материя, от която той абсорбира влагата, за да я освободи след това според нуждите на растението“, разяснява агрономът.

Резултатите се виждат с просто око. В експерименталния участък агрономът показва ред лози, които са се възползвали от тази смес и без напояване, и го сравнява с друг ред, който е претърпял обратния процес. Редът с биовъглен и без вода очевидно се справя също толкова добре, колкото този, който е бил напоен.

Според собственика на винарната Марк Лафаш използването на биовъглен може да доведе до намаляване на използването на вода с до 1/.3

Този експеримент идва за да покаже, че въпреки понесените от измененията в климата щети, френските лозари не се отказват от мерки за справяне с тях. Оказва се, че сушата е само един от аспектите на тези промени. Другите негативни последици според локацията на лозята им са измръзвания, екстремни валежи, градушки и гъбични болести..

Честотата на екстремните климатични промени налага промяна в модела на винената индустрия

 

Това което прави сложно намирането на решения за справянето с подобни екстремни събития е тяхната интензивност и честота, докато по-рано са били епизодични, смята Жан Мари Фабр, президент на търговската асоциация на лозаровинарите.

Климатичната криза е трудна за управление поради несигурния икономически контекст в който се случва. Производителите вече изпитаха негативния ефект в промяната на потребителските вкусове, подтиквана от здравословни причини, последвана от Ковид кризата, данъчните бариери пред вноса на френски вина в САЩ и войната в Украйна. Всички тези събития доведоха до увеличаване на разходите на винопроизводителите с 33% между февруари 2022 и 2023 година.

Сред другите проблеми е неадекватността в предлагането, тъй като Франция произвежда прекалено много червено вино при условие, че се наблюдава по-голямо търсене на бели и розе вина. Глобалните промени също подкопават усилията им да удовлетворят интереса на потребителите към по-леки вина, тъй като високите температури например през тази година доведоха до по-бързо узряване на гроздето а оттам и увеличаване на захарността за сметка на киселинността. Ето защо секторът се принуди да приеме програма за доброволно изкореняване на лозови масиви за да се възстанови баланса.

Това предизвиква дебат, като някои го сравняват с нещо като „девиндустриализация“. „На някои места няма друго решение освен изкореняване“, признава Жан-Клод Мас, който е построил огромно имение от близо 1000 хектара в целия регион Лангедок-Русийон. Според него обаче то трябва да остане насочено. „Не трябва да ампутираме навсякъде, а да третираме всеки случай индивидуално“, смята той.

По думите му настоящата криза е свързана с политиката на прекомерно увеличаване на лозовите масиви в последните 30 40 години с цел да се произвеждат повече и по-евтино. Повишаването устойчивостта на растенията според него обаче е станало за сметка на загубата на биоразнообразие.

Синтетичните торове са довели до дефицит на хумусния слой в почвата

„За три десетилетия френските лозя са загубили 40% от органичната си материя“, предупреждава енологът Матю Дюберне. Той не се съмнява каква е вината: главните виновници са синтетичните торове. „Те причиняват бактериологична хиперактивност, която завършва с изгаряне на хумуса“, ​​обяснява той. И все пак хумусът или органичните компоненти на почвата са това, което позволява на почвите да задържат по-добре влагата.

Бедствията могат да се случат няколко пъти през сезона.
Затова днес трябва да се върнем към по-естествените технологии. Ако повечето фермери все още не са приели биовъглен, много от тях са се върнали към оборския тор – дори ако това означава да оставят овцете да пасат между редовете. Друг начин за регенериране на почвата са покривните култури — растения, които се засаждат, за да покрият почвата, а не с цел да бъдат прибрани. „През зимата тревата улеснява проникването на дъжд и по този начин позволява създаването на добър воден резерв, който е полезен за стратегическия период на разпадане на пъпките“, обяснява Ален Делоар, бивш учител в SupAgro Montpellier, сега консултант. За да не се конкурират тези покривни култури с лозите, те се унищожават през пролетта, което също осигурява органична материя в почвата.

Въпреки че увеличава устойчивостта на лозата, обработката на почвата сама по себе си не е достатъчна, за да се справи с всички нови климатични опасности. Преди 30 години гроздовете понякога трудно узряваха, днес изгарят на слънце. Затова лозарите трябва да се научат как да ги защитават, като същевременно забавят узряването на зърната, така че гроздето да остане есенен плод. Това означава жонглиране с техниките и периодите на резитба на лозата, които влияят върху листната повърхност. Но също и върху ориентацията на редовете.

„Всички наши нови насаждения сега са направени в посока изток-запад, за да се предотврати залязващото слънце, което е най-опасното, да удари гроздовете“, казва Антоан Леспе. Други не се колебаят да преместят част от лозето. „През последните дванадесет години засадих отново 40 хектара върху равнинна земя, която предлага добър баланс между плодородие, свежест и достъп до вода“, обяснява Жан-Клод Мас.

Целта не е да се заменят мерло или каберне, а да се идентифицират сортовете, които са най-подходящи за изменението на климата.

За Dubernet сътрудничеството между ръководителя на култивацията и майстора на избата, работещ на едно и също лозе, трябва да се подобри. „Твърде често те все още работят в силози“, казва той. „Но прецизното лозарство, към което се движим, предполага по-тясно сътрудничество в рамките на нова дисциплина, агроенология, която свързва храненето на растението с качествените цели, поставени за виното.“

Имайки това предвид, обновяването на сортовете грозде е едно от най-стратегическите решения, тъй като включва ангажимент за няколко десетилетия за винопроизводителите. След прекомерната клонова селекция мнозина сега се връщат към масовата селекция, което означава идентифициране на най-устойчивите лозови насаждения сред старите лози, за да ги засадят отново. Начин за повторно въвеждане на разнообразие в културите.

Някои отиват дори по-далеч

 

На входа на своето имение Château La Tour Carnet в Haut-Médoc Бернар Магрез е създал експериментално лозе от 2013 г., където тества поведението на 86 различни сорта грозде, някои от които насочени към ссилно  алънцегреене. „Целта не е да заменим мерло, каберне совиньон или пети вердо, а да идентифицираме сортовете, които са най-подходящи за изменението на климата, които бихме могли да включим в нашите смеси, без да навредим на тяхната типичност“, обяснява 88-годишният предприемач, който в в допълнение към четирите си гранд крю от Бордо, притежава лозя в Италия, Португалия, Испания и Аржентина.

Решенията срещу плесен или други видове опасност, като замръзване или градушка, често са механични. „Благодарение на дронове, оборудвани с камери, способни да откриват 170 нюанса на жълтото, можем да предвидим атаки от плесен и да лекуваме по съответния начин“, обяснява Бернард Магрез. Срещу измръзване би било добре дошло въвеждането на нови сортове грозде, които пъпкуват по-късно. Но засега лозарите се обръщат към различни техники, като свещи, нагревателни кабели, пръскане на мъгла, за да затворят пъпките в пашкул от лед, или вятърни турбини, за да раздвижат въздуха. За да се борят с градушката, те използват оръдия или балони, които разпръскват разтвори на сребърен йодид в рисковите облаци, за да предотвратят образуването на ледени късове и падането на градушка.

Всички тези решения са скъпи, а според изчисленията на Жан Мари Фабр внедряването им изисква инвестиции от 4 до 5 хил. евро на хектар. Ето защо секторът поиска държавна подкрепа, за да не се налага на винопроизводителите да влизат в ролята на пожарникари при наличие на екстремни климатични събития.

 

 

Вносителите на продукция от трети страни ще трябва да доказватс данни за геолокация, че тя не са произведени в обезлесени територии

ЕК предложи да забави влизането в сила на закона законодателството dre+u обезлесяване в ЕС, информира БТА, позовавайки се на „Франспрес“. Така вместо в края на тази година, законодателството трябва да влезе в сила в края на 2025 година. Решението за отлагане на влизането в сила на новото законодателство ще трябва да бъде ратиифицирано от страните членки на ЕС преди да бъде ratificirano.

Основна причина за предложението е натиска от страни като Германия и Бразилия, се уточнява в информацията. След САЩ през юни бразилското правителство също поиска в средата на септември отлагането на влизането в сила на „този едностранен и наказателен инструмент“, смятан за заплаха за износа. В рамките на самия ЕС Германия на свой ред също поиска допълнително отлагане, за да имат компаниите „времето да се подготвят“.

За сметка на това природозащитниците изразяват безпокойството си от отлагането на приемането на този закон на фона на червения сигнал за обезлесяването, предупреди евродепутатката Мари Тусен.

Новото законодателство, целящо да опази горите, ще забрани пускането на пазара в ЕС на серия от продукти (какао, кафе, соя, палмово масло, дърва, говеждо месо, каучук, кожа, мебели, хартия и др.), ако те произхождат от терени, обезлесени след декември 2020 г.

Компаниите износителки, отговорни за веригите за доставки, трябва да докажат проследимостта чрез данни за геолокация, предоставени от фермерите, съчетани със сателитни снимки.

Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) изчислява, че между 1990 г. и 2020 г. 420 милиона хектара гори – площ, по-голяма от ЕС – са били преобразувани от гори в земеделски площи. Потреблението в ЕС е отговорно за около 10 на сто от глобалното обезлесяване. Палмовото масло и соята са повече от две трети от това потребление.

 

Капацитетът на преработка ще е 1 млн. тона нерафинирано слънчогледово масло

 

Българската компания ATLANTIC AGRO планира да изгради завод за преработка на растителни масла в южната промишлена зона на Бургас, съобщава UkrAgroConsult. Според представител на компанията капацитетът на преработка на завода ще е 1 млн. тона, като основната суровина ще е нерафинирано слънчогледово масло.

Иновативното предприятие ще може да получава суровина както с морски, така и с автомобилен транспорт. Предвижда се готовата продукция да бъде изнасяна за трети страни посредством контейнери. За стратегически партньор на проекта е избран пристанище Бургас, което предвижда през идната година да финализира проект за разширяване на контейнерния терминал. Освен растителни масла компанията планира да произвежда и други продукти като например около 10 хил. тона лецитин на прах

От ATLANTIC AGRO планират да стартират работа по инвестиционния проект в последната четвърт на тази година като заводът се очаква да влезе в експлоатация в началото на 2026 година.

Бизнес групата ATLANTIC AGROе с история от 2003 година, като внея влизат компании от Азия, Америка, Европа, България и Украйна. От компанията считат, че новото предприятие ще подобри нейната логистика и ще и позволи да се превърне в лидер в преработката на растителни масла по черноморското крайбрежие.

Най-голям процент на особености на ландшафта в земеделските земи има в Малта и Кипър

 

Особеностите на ландшафта в земеделските земи в целия Европейски съюз представляват 5,6 на сто от земеделската земя. Най-често срещаните характеристики са гористи площи, които представляват 3,2 на сто от общия брой, следвани от тревисти площи (1,9 на сто), влажни зони (0,4 на сто) и каменисти региони (0,2 на сто), сочи проучване на Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия.

Особеностите на ландшафта могат да включват живи плетове, езера, канавки или малки залесени площи. Всички те са непроизводствени компоненти на земеделската земя. Тяхната роля обаче е от основно значение за насърчаване на биологичното разнообразие и за подкрепа на екосистемните услуги.

Тези констатации са публикувани в проучване, в което се оценяват особеностите на ландшафта на ниво ЕС и на национално ниво въз основа на LUCAS (рамково статистическо изследване на земеползването/земното покритие). Събраните данни играят решаваща роля в подкрепа на Общата селскостопанска политика (ОСП) и наскоро договорения Закон за възстановяване на природата.

Разпределението на особеностите на ландшафта варира значително в рамките на ЕС, като покритието варира от 3,4 до 8,9 на сто в повечето държави. Страни като Гърция, Финландия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия и Швеция са в горната част на диапазона — от 7 до 9 на сто, а Малта и Кипър са дори над 9 на сто.

Подкрепа за ОСП и политиките в областта на околната среда

Опазване на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемите, опазване или възстановяване на местообитанията и ландшафта – всичко това е сред целите на ОСП и Закона за възстановяване на природата. ЕС постига значителен напредък в мониторинга и опазването на биологичното разнообразие в земеделските земи с разработването на всеобхватна и последователна система за наблюдение на особеностите на ландшафта.

ОСП включва рамка за оценка на изпълнението и мониторинга, в която се използват специфични показатели за оценка на ефективността на политиката. Важен показател е делът на особеностите на ландшафта в земеделските земи, който до момента беше труден за количествено определяне.

Това проучване предоставя надеждна базова линия за количествено определяне на особеностите на ландшафта, което дава възможност за по-точен мониторинг и оценка на въздействието на ОСП върху околната среда.

Като запълва критичен недостиг на данни, то гарантира, че бъдещите селскостопански политики могат да бъдат наблюдавани по-добре и адаптирани за подобряване на екосистемите, опазване на местообитанията и опазване на биологичното разнообразие в целия ЕС.

Тази работа също така допринася за установяването на показателя за особеностите на ландшафта с голямо разнообразие, изискван от Стратегията за биологичното разнообразие.

Освен това тези резултати са много ценни за научната общност, като предлагат богат набор от данни, които могат да бъдат използвани за по-нататъшни проучвания на взаимодействието между биологичното разнообразие и елементите на ландшафта, като допринасят за по-задълбочено разбиране на селскостопанските ландшафти в Европа и тяхната роля за поддържането на биологичното разнообразие.

Производителността на всяка отделна порода говеда е в тясна връзка с условията при които се отглеждат животните, смята Щефан Фойрих

 

Изминалото специализирано животновъдно изложение във френския град Рен- SPACE 2024 се превърна в сцена не само за представяне на последните иновативни продукти и услуги идващи в помощ на животновъдния бранш, но и на достиженията в сферата на генетиката. Тук особен принос за развитие има наскоро създаденият френско-германски консорциум Synetics, лидер на пазара в предлагането на висококачествена генетика както в месодайното така и в млечното направление на говедовъдството. У нас компанията си партнира с „Геномика“.

„Преди две години двете най-големи станции за производство на генетичен материал във Франция и Германия си подадохме ръце като се обединихме за да предлагаме по цял свят висококачествена генетика в областта на говедовъдството – за две породи млекодайни и две породи месодайни говеда. Така в момента ние сме лидери на пазара на генетика в говедовъдния сектор в Европа“, казва за Nivabg.com г-н Щефан Фойрих.

За последните тенденции на пазара на генетичен материал

 

„Най-новите тенденции на нашия пазар са свързани с търсенето на генетичен материал-сперма в опаковки. В момента има голямо търсене защото пазарът е сравнително малък от една страна, от друга поголовието особено при висококачествените млекодайни породи крави се свива, и ние наблюдаваме сериозно увеличение на търсенето на генетичен материал за да се подобрят качествата на оставащите в стадата около 30% животни както от млечното, така и от месодайното направление, които са с по-лоши продуктивни качества“, разкрива експертът. Целта според него е да се получат телета с по-високи производителни качества.

Френско-германският консорциум за производство на генетичен материал развива четири специални програми сред които програми за производството на генетичен материал от породите „Холщайн“, „Червен Холщайн“ и „Джърси“. Освен това произвеждат генетика и от по-слабо известни френски породи говеда като „Таранте“, „Абонданс“, и „Пирож“. . Интересното е, че подобни породи биха били подходящи за отглеждане в страни където например условията не са толкова добри за отглеждане на говеда от породи като „Холщайн“ .

„Например в повечето южноамерикански страни все по-голямо разпространение добива отглеждането на крави от породата „Нормандско говедо“, които са подходящи и за отглеждане в планински иполупланински ферми., където има голямо богатство на трева по пасищата. Това е порода която обича малко по-хладно време“, допълва експертът.

Няма еднозначен отговор на въпроса коя е най-добрата порода, защото това какви качества може да покаже всяка една порода, зависи от предоставените и условия. „Всеки може например да реши да отглежда „Джърси“, „Холщайн“, или „Флекви“, но трябва да прецени дали дадена порода е оптималният избор например за стопанство от 500 животни в стопанство находящо се в планински райони на 1000 метра надморска височина със специфична система на пасищно отглеждане, което е по-различно от интензивното отглеждане на животни, които се хранят основно с фуражна царевица“, разяснява Щефан Фойрих.

Според него не може да се даде точна рецепта за това какъв трябва да е оптималния брой на животните, отглеждани в дадено стопанство за да се постигне най-голяма производителност.

„Както знаете например в Източна Германия разполагаме с много големи животновъдни стопанства, докато в Бавария е тъкмо обратното- там са разпространени по-малки ферми. Няма еднозначен отговор, защото в съседна Полша стопанствата също са с до 150 крави, но има и страни например като Иран където стадата в дадено стопанство може да достигне до 1000 или 2000 животни. Има страни където цената на млякото е много висока или които произвеждат различни видове сирена, където стопанствата могат да имат по-големи индустриални размери“, продължава експертът.

Според него последните рестрикции на европейско ниво свързани с намаляване на броя на животните с цел намаляване на екологичния отпечатък на животновъдството ще имат най-голям отрицателен ефект в страни като Ирландия и Нидерландия, където има голяма концентрация на животновъдни ферми, в които фермерите са инвестирали в продължение на десетилетия, а сега под натиска на Брюксел трябва да затворят.

Испания е сред топ три на пазарите за украинска продукция

 

Испанските фермери определено са недоволни от вноса на украинско зърно, но както призна ръководителят на търговско-икономическия отдел на представителството на ЕС в Украйна Алберто Фернандес Диего, цитиран от UkrAgroConsult испанските фермери имат нужда от украинското зърно като храна за свинете, от които произвеждат традиционната шунка-хамон.

. Страната му си остава един от ключовите пазари за украинска агропродукция, като сред нея доминира вноса на зърнени култури. От своя страна Испания изнася за Украйна предимно храни и животинска продукция

„Въпреки фермерските протести изгодите за испанското земеделие от украинския вноса повече отколкото загубите“, казва експертът Яна Охрименко.По данни на Украинския център за икономическо сътрудничество Испания е част от топ три на пазарите, за които през 2023 година Украйна е изнесла аграрна продукция.

Според първите оценки на анализаторите през следващата година се очаква разширяване на обработваемите площи с рапица

Заради лошите климатични условия в Централна и Източна Европа анализаторите на Strategie Grains отново намалиха оценките си за реколтата от слънчоглед и рапица, съобщава ukrAgroConsult.

И докато при рапицата първите данни на анализаторите показват, че през следващата година може да се очаква увеличение на обработваемите площи с с 4%, то площите със слънчоглед и соя се очаква да останат стабилни.

От Strategie Grains прогнозират, че реколтата от слънчоглед в ЕС 27 ще достигне до 8,9 млн. тона, което е с 400 хил. тона под предходната им прогноза и с 1,1 млн. тона под миналогодишната реколта.

„Кампанията по прибиране на слънчогледа потвърждава катастрофално ниски добиви, като за България и Румъния те могат да достигнат до 15 годишно дъно“, пишат експертите.

От анализаторската компания уточняват още, че за Унгария се очаква спад в добивите с 5%, докато за Франция се очаква закъснялата кампания по прибиране на реколтата да направи добивите зависими от климатичните условия.

Що се отнася до реколтата от рапица, според Strategie Grains страните от блока ще съберат общо 16,7 млн. тона, което е под очакваните преди месец 16,9 млн. тона, но над миналогодишната реколта от 16,5 млн. тона. Оценката на анализаторите е намалена най-вече заради по-слабите добиви в Германия.

Продължаващата тенденция за спад в производствоъо и растящото търсене доведоха до увеличаване на дефицита от тази маслодайна култура въпреки че заради благоприятния марж ЕС ускорява вноса на канадска рапица.

Заради увеличения дефицит на суровина на пазара, анализаторите прогнозират увеличение на цените на слънчогледа и рапицата. Те виждат също потенциал за увеличение и на цените на соята заради влизането в сила на новия европейски регламент, който забранява вноса на соя и палмови масла, произведени върху обезлесени горски територии.

Отглежданите във фермата птици ще бъдат умъртвени по хуманен начин

 

Експерти на агенцията по храните са установили огнище на птичи грип в птицеферма в пловдивското село Стряма. Във фермата се отглеждат 6 842 фазана, 375 диви американски пуйки и 3 750 яребици.

Около засегнатия животновъден обект е определена 3-километрова предпазна зона, в която попадат следните населени места в област Пловдив: общ. Раковски – с. Стряма; общ. Марица – с. Калековец и с. Трилистник. В 10-километровата наблюдавана зона влизат: общ. Раковски – гр. Раковски и с. Момино село; общ. Марица- с. Ясно поле, с. Динк, с. Крислово, с. Калековец, с. Труд, с. Желязно, с. Войводиново, с. Скутаре, с. Рогош, с. Маноле, с. Манолско Конаре; общ. Пловдив – гр. Пловдив.

С цел ограничаване на болестта и недопускане на неговото разпространение, ще се предприемат действия за умъртвяване по хуманен начин на заболелите и контактни птици в обекта.

Извършва се епизоотично проучване и проследяване на движенията на домашни и други птици, продукти и странични животински продукти, добити от тях, фураж за птици, както и на транспортните средства, свързани с технологичния процес в обекта.

 

Френското правителство планира да финансира изкореняването на най-малко още 37 хил. хектара с лозя

След като през тази година неблагоприятните климатични условия оказаха негативното си въздействие върху винопроизводството, в един от водещите световни винопроизводители Франция вече са в ход дискусии по темата за свиване на лозовите масиви в страната, информира meiningers-international.com. Освен с климатичните условия френските винопроизводители се принудени да се справят и с негативните последствия от войната в Украйна и динамично променящите се нагласи на потребителите.

Почти сигурно е, че френското правителство ще финансира изкореняването на още 37 500 хектара лозя в допълнение към до 9 000 ха, които вече са предназначени за изкореняване в Бордо.

В момента Франция има 800 000 хектара лозя. Колко ще има в края на десетилетието? Дали ще са 762 500, 750 000 или може би 650 000 – намаление от 19?

Всички тези цифри се обсъждат широко след идването на Ани Женевард като новоназначен министър на земеделието при новия министър-председател Мишел Барние. След изкореняването на почти 9 000 хектара в Бордо, на ЕС бяха представени планове за изкореняване на още 37 500 хектара като част от програма на стойност 150 милиона евро за подпомагане на предприятия, засегнати от войната в Украйна.

Първоначалният план предвиден от френското правителство бе за изкореняването на 30 хил. хектара с лози и той трябваше да бъде финансиран със 120  млн . евро.

Според Жан Мари Фабр, президент на асоциацията на независимите винопроизводители обаче трябва да бъдат изкоренени много повече хектари с лозови насаждения и то възможно най-скоро, а това според него означава между 37 и 50 хил. хектара за да има най-голям ефект подобна мярка.

Други оценки показват, че дори тази по-висока цифра може да не е достатъчна. Когато официалната френска земеделска статистическа организация FranceAgrimer изпрати въпросник до над 44 000 производители миналата пролет, малко над 11% отговориха. От тях близо една трета – 32% – са заявили, че не желаят да изкореняват лози, като малко по-висок дял – 35% – са заявили предпочитание за окончателното им премахване.

От останалите, близо една пета, – 19% – са избрали временно изкореняване и замяна на настоящите сортове грозде с по-атрактивни от търговска гледна точка алтернативи, докато 14% искат комбинация от премахване и замяна. Разглеждайки тези цифри Жером Деспе, президент на FranceAgriMer заяви, че площта на лозята, която трябва да бъде премахната, може да бъде „между 50 и 60 000 хектара“.

В общественото пространство се появиха предположение на други експерти като Бернард Фаргес, президент на организацията на френските винен региони, според който могат да бъдат искоренени дори до 100 хил.. хектара с лози, ако не се намерят нови по-атрактивни сортове лози и не се спечелятнови групи от потребители. За подобна цифра заговори и бившият земеделски министър на страната Марк Фесно но в контекста на бъдещо презасаждане на площите с нови и по-атрактивни сортове.

Нередностите с обществените поръчки водят до загуба на пазари за биопроизводителите

„Радващо е че заради хубавото време все още можем да намерим всички биопродукти свежо набрани на масата си, това което нас биопроизводителите не ни радва обаче са продължаващите проблеми с неспазване на последните промени в наредбата за обществените поръчки съгласно които над 2% от храните набавяни за различни учреждения посредством подобни поръчки трябва да са произведени по биологичен път“, заяви пред медиите по време на Деня на биопроизводството Веселина Ралчева, председател на Българска Асоциация Биопродукти.

Това по думите и е било една дълго чакана промяна, която е трябвало да стимулира най-вече продажбите на биологични продукти предимно у нас, а не само да се изнасят към външни пазари. Оказало се обаче с приемането на промените в закона, подобен тласък на пазара все още не се наблюдава. Ралчева припомни за подадения сигнал до медиите за нарушаване на разпоредбите на закона.

„Подали сме сигнали до всички институции от които зависи спазването на новите изисквания и се надяваме на бърза реакция за да се спазва наредбата. Сега получаваме писма от различните институции от които става ясно, че топката по контрол на спазване на изискванията на наредбата се прехвърлят от една институция на друга, и никой не може да спре тези неправомерни обществени поръчки, при някои от които става въпрос за договри за една година, а при други за пет. Това от своя страна води до загуби на пазари за биопроизводителите“, добави още тя.

По-добър имидж и повече търсене могат да тласнат българското биопроизводство нагоре

„Една от последните промени в стратегическия планкасае и биопроизводителите. Според него когато има настъпили форсмажорни обстоятелства като неблагоприятни за тях условия, те няма да доказват добив от съответния парцел при получаване на подпомагането“, заяви по време на Деня на биоземеделието зам. Министър Лозана Василева.

Събитието се провежда в София днес с участието на Българска асоциация биопродукти и подкрепата на земеделското министерство.

Тя припомни и за промяната в закона за обществените поръчки задължаващи различните институции които откриват такива процедури за доставки на храни да включват най-малко 2% биологично произведени продукти.

„В диалог сме със сдружението на общините за да изясним възможностите които дават промените в нормативната уредба, и се надяваме час по-скоро изискванията да се спазват от всички“, добави още Василева.

Според д-р Стоилко Апостолов, председател на фондация „Биоселена“ към момента у нас са сертифицирани 5025 оператори като в това число се включват не само биопроизводители но и преработватели и търговци на биологична продукция.

„Площите сертифицирани за биопроизводство към края на 2023 година са около 150 хил. хектара, което е около 3% от земеделските площи. Целта която сме си поставили е до 2025 година да имаме 5% сертифицирани площи за биоземеделие. Важно е да постигнем тази цел, защото тя е обвързана и с плащания. До 2030 годинасме си поставили за цел площите за биоземеделие да достигнат до 10%“, заяви д-р Апостолов.

Според него ако се подобри имиджа на българските биопродукти и се повиши търсенето, това може да тласне повече хора към биопроизводството.

Най-голямо увеличение според данните на МЗХ има при говедата отглеждани по биологичен път, които от 10 хил. са нараснали на около 30 хил.. При овцете отглеждани по биологичен път увеличението е двойн- от 20 на 40 хил.

Празникът на биопроизводството беше съпътстван освен от изложение на български биопродукти- мед, плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти и био козметика от най-различни инициативи за деца. Известният Ути Бъчваров пък учеше децата как да приготвят зеленчукова супа и плодово сладко.

 

Страната е произвела с над 10% по-малко краве мляко

През 2023 година производството на говеда, мляк, яйца о и свине в Гървтия е отбелязало спад, информира БТА позовавайки се на Хърватската информационна агенция. Прирастът на едрия рогат добитък през 2023 г. намалява с 18,2% на годишна база до 74 889 тона, а броят на телетата намалява с 6 000 глави (-5,1%).Общият износ на едър рогат добитък нараства с 13,8% до 91 000 глави, а вносът – с 11,8% до 170 000 глави.

Производството на краве мляко възлиза на 454,3 милиона литра, с 10,4% по-малко спрямо 2022 г. Прирастът на свине спада с 13,3% до 149 296 тона, а броят на донесените прасенца се увеличава с около 5000 глави (+0,4%).

Що се отнася до външната търговия, през 2023 г. износът на свине от всички категории е намалял спрямо 2022 г. с 8,6% до 319 000 глави, а вносът е намалял с 18,7% до 535 000 глави.

Прирастът на овце намалява с 23,7% до 8131 тона, а броят на агнетата намалява с 16,5%. Производството на овче мляко намалява с 21,5% до 4,4 млн. литра.

Спадът на прираста на козите е с 46,1% спрямо 2022 г. до 601 тона, а броят на яретата намалява с 15,1%. Производството на козе мляко намалява с 12,4% до 5,7 млн. литра.

Спад в производството на яйца

 

За 2023 г. Хърватия отчита спад от 3,7% до 642,6 милиона при производството на кокоши яйца, а производството на яйца от други домашни птици намалява с 19% до 639 000.

Броят на излюпените пилета е намалял с 10,3%, а увеличението на домашните птици се с 1,8% до 130 496 тона.

През 2023 г. общият внос на птиче месо е нараснал с 3,2%, а износът е намалял с 41,4% спрямо 2022 г.

 

Над 30 производители ще представят различни биопродукти

 

Министерството на земеделието и храните и Българска Асоциация Биопродукти имат удоволствието да Ви поканят на Деня на биологичното производство – празник с много кулинарно разнообразие, игри и награди за всички деца! Той ще се проведе утре, 28 септември 2024 г. (събота) от 10:00 до 17:00 часа на „Голямата поляна“ в Южния парк, София.
Събитието е част от инициативата на Европейската комисия по отбелязване на биологичното производство в страните от ЕС. То ще предложи на посетителите разнообразие от български биологични храни и продукти, кулинарни демонстрации и забавления за цялото семейство.
По време на празника над 30 производители ще представят био продукти – био млечни и месни продукти, сезонни плодове и зеленчуци, био сокове, вино, ядки, халви и тахани. За подсилване на имунната система ще може да откриете биологичен мед и пчелни продукти, а за ценителите на сладките неща ще има вкусен био шоколад. Родните производители ще покажат и голямо разнообразие от био сладки и солени продукти – солети, вафли, бисквити, крекери, сурови барчета и други. На събитието ще откриете още и био козметични продукти, както и етерични масла и флорални води
Специално за децата от 7 до 12 години ще се проведе кулинарното училище за готвене с биопродукти, водено от известния телевизионен готвач Ути Бъчваров, което ще започне в 10:00 часа. Заедно със своите малки помощници, той ще приготви есенна зеленчукова супа, както и конфитюр от есенни плодове. Децата ще имат възможност да усвояват здравословни рецепти и кулинарни умения.
За всички малчугани програмата включва и арт-ателиета, творчески работилници, игри и много награди. В специално декориран фотокът ще може да запечатате своя спомен от Празника.
Програма на събитието:
• 10:00 часа – Откриване на „Деня на биологичното производство в ЕС“
• 10:00 – 13:00 часа – Кулинарно училище с Ути Бъчваров за деца от 7 до 12 години
• 10:00 – 13:00 часа – Арт-ателиета и забавления за децата
• 14:30 часа – изпълнение на деца от творчески състав „Надежда“ на вокално-театрална формация „Врабчета“.
• 10:00 – 17:00 часа – Специализирано търговско изложение на биологични прабава. одукти
Очакваме Ви на 28 септември 2024 г. от 10:00 часа на „Голямата поляна“ в Южния парк за един ден, изпълнен с био храни, игри и забава.

Заради разликите в симптоматиката на болестта, експертите препоръчват индивидуален подход при лечението на животните

Проучване на Royal GD в което участие са взели над 700 овцевъди в Нидерландия е показало големи различия в симптоматиката на заболяването Син език, съобщава специализираното издание
.hetschaap.nl.

Болните овце през миналата година показват главно подути глави, секреция от носа, слюноотделяне, треска, лезии в устата, куцане и изключително висока смъртност. Тази година клиничната картина е много различна. „Въпреки че все още има сериозни случаи, овцете продължават да ядат и пият, имат по-малко устни лезии и се възстановяват по-често“, се казва в последния доклад на Министерството на здравеопазването.

Повечето от овцевъдите съобщават, че овцете заболели от Син език продължават да се хранят, но често срещат затруднения с приема на храна. Това води до загуба на тегло и отслабване на животните. Освен това овцевъдите съобщават за често задушаване на животните. Друг по-често срещан симптом през тази година е окуцяване на животните без да са налице ставни проблеми.

Въпреки че патологичните изследвания показват по-малко лезии в устата и търбуха, отколкото през 2023 г., все още има ясно увреждане на кръвоносните съдове и мускулна загуба на езика и хранопровода, дори при животни без видими лезии в устата. Тези аномалии вероятно обясняват проблемите с преглъщането, наблюдавани при живи животни.

Белодробният оток, състояние, което се наблюдава и миналата година, се появява тази година в различна степен на тежест при починали животни. В допълнение, вторични бактериални инфекции в дихателните пътища и сепсис са доказани при животни с продължителен ход на заболяването, причинени от опортюнистични бактерии. Освен това са наблюдавани симптоми на ламинит в ноктите, което обяснява дългосрочната куцота при някои овце.

За сега смъртността на животните , разболели се от Син език в Нидерландия е по-слабо от миналата година.

Съветите на експертите от Royal GD към ветеринарните лекари е да вземат решения за хуманно умъртвяване на неизлечимо болните животни въз основа състоянието на всяко едно животно, както и страничните ефекти на прилаганите лекарства. С оглед в разликите при симптоматиката на заболяването ветеринарните лекари трябва да прилагат по-голямо персонализирани при лечението на всяко едно животно. Освен това съпътстващите заболяването инфекции трябва да са под непрекъснато наблюдение и да се лекуват по подходящ начин,

Междувременно група депутати от ЕП са поискали в писмо до комисаря по здравеопазване Стела Кириакидис по-голяма координация и предприемане на общоевропейски мерки за борба с болестта „Син език“.

Според Беноа Касарт инициатор на апела към ЕК , бивш генерален секретар на Федерацията за търговия с добитък и месо (FCBV) липсва координация на европейско ниво. Това доведе до ситуация, при която някои държави-членки предлагат финансова компенсация за ваксинации, докато земеделските стопани в други държави сами поемат пълните разходи. „Това води до нелоялна конкуренция между европейските фермери“, каза Касарт, член на Mouvement Réformateur.

Различия по отношение на мерките за справяне с болестта

 

В писмото си депутатите пишат, че  голяма част от земеделските компании в Белгия са засегнати, което вече води до загуба на 11 000 овце и 6 000 говеда и намаляване на производството на мляко. Подобно е положението и в Холандия. Броят на огнищата също се увеличава в Люксембург, Франция, Италия, Германия и Чехия. Мерките за защита на говеда и овце обаче се различават в отделните държави-членки.“

Друг проблем, повдигнат от писмото на депутатите , е отношението на някои държави-членки. „Въпреки че тези държави-членки също са засегнати от болестта, някои страни ограничават вноса на добитък от Белгия, като същевременно изнасят собствените си животни за други европейски страни.“ Депутатите наричат това нелоялни търговски практики и призовава Европейската комисия да упражнява по-строг контрол върху свободното движение на стоки в рамките на ЕС. „Здравните мерки не трябва да се превръщат в алиби за протекционизъм“, подчертават евродепутатите.

Централизирана стратегия за ваксиниране

Евродепутатите също така искат централизирана стратегия за ваксиниране, в която всички държави членки да бъдат третирани еднакво и разходите за ваксини да бъдат възстановени. Това не само ще се бори по-ефективно с разпространението на болестта син език, но и ще намали административната тежест за фермерите. Следователно въпросът за Европейската комисия е как ще осигури координиран подход, така че болестта да може да бъде ограничена, без да възпрепятства търговията в рамките на ЕС.

Експортът за трети страни ще се свие заради намалено търсене на едър рогат добитък от Турция

Неблагоприятните икономически условия, въвеждането на регулации и намаляването на поголовието ще станат причина за спад в производството на говеждо месо в ЕС през 2025 година, информира UkrAgroConsult. Така производството ще се свие за девета поредна година. Тази тенденция ще засегне преди всичко Западна Европа, докато в Централна Европа комерсиализацията на сектора ще доведе до стабилизация на поголовието както при млечните, така и при месодайните породи.

В спънка за увеличаване на производството на говеждо месо в Западна Европа се превръщат някои болести като вирусното заболяване Син език и епизиотичната хеморологична болест. Експорта на едър рогат добитък от ЕС в трети страни се свива заради значително намаляване на износа за Турция.

За 2025 година се прогнозира спад в производството на говеждо месо от 1,5% на фона на напрегната ситуация на пазара заради спад на вноса и увеличение на експорта.

Силното предлагане на свинско месо на европейския пазар ще доведе до увеличаване на конкуренцията и намаляване на цените

 

Докато през тази година в ЕС се очаква възстановяване на производството на свинско месо, през идната се очаква спад, информира UkrAgroConsult. Припомня се, че голямото търсене и слабото производство през миналата година са тласнали повечето индустриални производители към увеличение на производството на свине-майки. Това ще доведе до възстановяване на производството през текущата година.

Очакванията са цикълът на производство на свинско месо да достигне ново рекордно ниско дъно през 2025 година, като прогнозираният спад е с 1,7%. Като цяло търговията с живи свине не играе голяма роля в цялостната картина на производството.

През 2024 година тласък в свинепроизводството дава по-голямото тегло на животните за угояване, като очакваният ръст е от 2%. Според прогнозите се очаква увеличаване на производството на свинско месо в Испания, като голяма част от него ще е предназначена за вътрешноевропейския пазар.

Наблюдава се също така незначително увеличение на потреблението на свинско месо в страните от Централна Европа, като нито вътрешното потребление нито експорта ще могат да компенсират увеличеното предлагане. То от своя страна може да доведе до увеличаване на конкуренцията и намаляване на цените, което пък да направи свинското месо с произход от ЕС по-конкурентно на външните пазари.

Великобритания остава водещ вносител на птиче месо в ЕС

 

Засиленото търсене на птиче месо през тази и следващата година може да доведе до ръст в производството му в ЕС, информира UkrAgroConsult. През следващата година се очаква Полша да остане лидер в производството на птиче месо в блока с дял от 22%. Заради слабата конкуренция от страна на Украйна, ниските разходи за фуражи и засиленото търсене на експортните пазари, полското производство ще продължи да просперира.

Като цяло производството на птиче месо в ЕС е на цикъл от два -три месеца и се намира под влиянието на условията на пазара. Заради възстановяване на загубени експортни пазари и съкращаване на вноса се очаква страните от блока да запазят положителен търговски баланс по отношение на производството на птиче месо.

Като съблюдават различните ветеринарномедицински правила след Брекзит, британските търговци се очаква да заемат водещи позиции на европейския пазар на птиче месо. Великобритания запазва предимството си при вноса на свежо охладено птиче месо, още повече че внася пилешко месо от Украйна без мита. И досега заради действащите санитарни ограничения, вносът на птиче месо от Бразилия остава ограничен. От друга страна украинските търговци се сблъскват с известни ограничения и наличието на лицензи за внос на продукция на пазара на ЕС.

Увеличение в експорта на пилешко месо от ЕС се очаква заради отпадането на някои регионални забрани за износ, наложени заради наличието на птичи грип.

Заради по-ниската си цена, пилешкото месо остава предпочитано за европейските потребители, като през тази и следващата година се очаква потреблението да остане стабилно.

 

Системата е съвместима с всички доилни роботи

 

Както е известно в процеса на доене на млечните крави има различни тънкости и специфики с които фермерите трябва да са запознати за да предпазят от една страна здравето на животните, а от друга да запазят високо качеството на издоеното мляко . Сега на помощ им идва нова дигитална система, която се внедрява в доилните роботи и допринася за дезинфекция на виметата на кравите. Тази система бе ше една от иновациите представени по време на специализираното животновъдно изложение SPACE 2024 във френския град Рен.

„Системата която предлагаме е с два различни входа. По единия тече вода с която почистваме животните, а по другия дезинфектант като целия процес протича между половин и една минута. Единственото което се изка от  фермера е да инсталира тази система в доилния робот“, разказаха за Nivabg.com от компанията производител.

Специално приложение позволява на стопаните да изберат дали само да почистят или само да дизинфекцират животните. Системата се адаптира към всички модели доилни роботи, които се предлагат на пазара.

 

Властите са отпуснали 6 млн. дози безплатни ваксини

Докато в Рен течеше традиционното животновъдно изложение SPACE 2024 ситуацията във френското овцевъдство продължи да се усложнява. На изложението бяха представени едва около 50 овце от породите „Суфолк“ и „Тексел“, като причина за това бе върлуващата в страната болест „Син език“. Според информациите на местния бранш, заболяването е засегнало най-сериозно стопанства в централните провинции на страната, като разпространението му е обхванало до 80% от територията на Франция, а смъртността сред стадата е достигнала до 20%.

За справяне с болестта френското правителство е отпуснало 6 млн. дози безплатни ваксини, като е задължило френските овцевъди да ваксинират животните си. Очакванията са след края на изложението , представените на него животни да бъдат умъртвени по хуманен път за да не се разпространи болестта и в Бретан, една от малкото все още незасегнати области. Не е изключено заради усложнената ситуация в сектора ,на започващото в Клермон Феран изложение в началото на октомври въобще да не бъдат излагани овце от френски породи.

Последният случай у нас е от 2021 г.

 

Във връзка с усложнената ситуация със заболяването „Син език“ от Nivabg.com изпратихме запитване до Агенцията по храните за повече яснота по темата. В отговора си от БАБХ припомнят, че последният случай на регистрирано огнище на болестта „Син език“ у нас е от 2021 година. Оттам напомнят , че у нас се изпълнява програма за борба с това заболяване, която включва ежегодна ваксинация на овце и говеда и надзор на млади неваксинирани животни и на такива животни със съмнения за наличие на болестта.

По данни на БАБХ през 2024 г. болестта е широко разпространена в Европейския съюз, като са засегнати Испания, Австрия, Италия, Швеция, Португалия, Чехия, Франция, Германия, Дания, Люксембург, Белгия. В съседните на България държави няма обявени огнища на заболяването син език.

Експертите на БАБХ напомнят още, че Синият език е инфекциозно, неконтагиозно вирусно заболяване, което се разпространява векторно (чрез вид комари от род Куликоиди) и засяга домашни и диви едри и дребни преживни животни – овце, кози, говеда, биволи, еленови, камили, антилопи и др. Известни са 26 различни серотипа на вируса. Клинично болестта може да протече както безсимптомно, така и да причини висока смъртност. Признаци са висока температура, усилено слюноотделяне, затруднено дишане, изтечения от носа, оток на главата, устните, клепачите, подуване на езика, който изпада и може да е със син цвят, язви и некрози по лигавицата на устната кухина, пневмония, аборти. Вирусът на синия език не представлява риск за здравето на хората.

Уредът позволява лесното и бързо ваксиниране на между 50 и 100 свине

 

Специализираното животновъдно изложение SPACE 2024 ,което се проведе през изминалата седмица във френския град Рен се превърна в сцена на последните иновативни решения в помощ на агробизнеса. Компании от цял свят се надпреварваха да предлагат било различни дигитални инструменти, било иновативни машини посредством които да направят работата във фермите и на полето по-атрактивна за хората от младото поколение.

С напредването на технологиите интелигентното управление на стопанствата става все по-ключово за минимизиране на разходите и увеличаване на ефективността на работа. Здравеопазването на животните пък е не по-маловажно за фермерите и правилното управление на стопанствата.

Едно от устройствата представено на изложението бе мобилен ваксинатор за ваксинация на прасета. Чрез него могат да се правят лесно и бързо мащабни ваксинации на цялото поголовие в дадено стопанство, като се предлага в два различни варианта- за 50 или 100 дози. Уредът е германска разработка, реализирана от американска компания.

Експертите отчитат отрицателно въздействие на сушата и горещините върху посевите с ориз в България и Румъния

 

За разлика от пролетните култури, чиито средни добиви се очакват да са значително по-слаби през тази година заради неблагоприятните климатични условия в основни страни производители, перспективите пред производителите на ориз според последния доклад на експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) са значително по-добри.

Според експертите периодът на вегетация на ориза в редица региони на континента е бил белязан от вълни от горещо време и високи температури. Въпреки това оризовата култура е издържала в тези климатични условия и се очакват добивите през тази година да са над средните.

Въпреки това продължителното засушаване съчетано с високи температури и липса на валежи са оказали негативно въздействие върху оризовите поля в България и Румъния- особено в периода на вегетация и възпроизвеждане на растенията.

„Прогнозата ни за добивите от ориз в ЕС е за 6,78 тона ориз от хектар, което е с 6% над средните добиви за последните пет години“, пишат експертите на MARS.

Освен за България и Румъния, експертите отбелязват още че през тази година в Италия е било регистрирано забавяне в развитието на посевите с около 15 дни заради честите валежи през април. По време на вегетацията на растенията през лятото това забавяне в развитието е било частично наваксано. В Испания също е било регистрирано забавяне в развитието на ориза с 15 дни заради по-ниските температури през пролетта.

Комбинацията от благоприятни температури, ниво на влажност и слънцегреене през август и септември са допринесли за създаване на отлични условия за растеж и на оризовите насаждения по време на периода на късна вегетация и зреене.

Въпреки че средните температури в южната ни съседка Гърция през лятото са били с между 3 и 5 градуса над средните, като максималните температурни стойности са надминали 36 градуса, осигуреното напояване е позволило устойчиво развитие на растенията. Очакванията са прибирането на оризовата реколта да започне в началото на октомври като се прогнозират по-високи добиви от средните.

По-слаби добиви у нас заради липса на напояване

 

За България експертите отбелязват, че липсата на напояване и високите средни температури са повлияли негативно на развитието на оризовите насаждения. Сателитните данни на агенцията потвърждават натрупване на биомаса под средното, като предстои прибиране на реколтата. Прогнозите за реколтата са тя да е под средната за последните пет години. Подобна е ситуацията в северната ни съседка Румъния.

През тази година в Европа е регистрирано увеличение на обработваемите площи с ориз със 7,5% или с 16 хил. хектара. Анализът на сателитните данни е показал много добро натрупване на биомаса особено в някои райони на Италия.

Уредът позволява безпроблемно извършване на различни манипулации- от стригане до ваксиниране на животните

По време на току що отминалото специализирано животновъдно изложение SPACE 2024 в Рен беше представена иновативна машина, която позволява безпроблемно извършване на различни по вид манипулации върху овцете- от стригане до ваксиниране или подрязване на копитата, без излишни физически натоварвания за овцевъдите и без стрес за самите животни.

Уредът представлява хидравлична въртяща се клетка, като е е много лесен за работа и дава възможност животновъдите да вкарват всяко животно в специален подвижен бокс, който позволява даденото животно да заеме всякакво положение- от седнало до legnalo, след което позволява безпроблемното извършване на различни манипулации. Използването му води до значително намаляване на физическия труд в обора при извършване на различни манипулации върху животните. Регулирането на размерите позволява в подвижната клетка да се вкарват както по-малки по размери агнета, до големи овни,

Машината позволява извършването на три хидравлични операции- поставянето на животното в бокса на крака, в изправено или в седящо положение, като има възможност за добавяне и на индентификационен панел.

 

Сушата и дефицитът на влага вече оказват негативно влияние на посевите и в страни като Русия, Беларус и Украйна

Заради неблагоприятните климатични условия- продължаващото сухо и горещо време, в редовния си месечен доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) очакват допълнително влошаване на добивите от пролетни култури особено в Централна и Източна Европа. Заради неблагоприятните условия те са намалили прогнозите си за добивите от зърнени култури с 3%.

Експертите констатират особено лоши перспективи за добивите от пролетни култури в България и Румъния. Не е такава ситуацията в западните части на континента, където благоприятните условия са допринесли за повишаване на перспективите пред добивите на пролетни култури.

Високите температури в централните и източни части на Европа според експертите са довели до съкращаване на периода на наливане на зърното и са попречили за натрупване на достатъчно биомаса. Освен това в различни региони на България, Румъния, Словакия и Австрия подобно отрицателно въздействие върху развитието на посевите е било допълнено и изострено от дефицита на влага в почвата.

Липсата на валежи вече започва сериозно да се усеща в различни области на Русия, Беларус и Украйна, където също оказва негативно влияние върху напълването на зърното, пишат още експертите. Сухите условия могат да окажат негативно влияние и върху добивите от царевица в някои други страни като Полша, Литва и Германия.

Захлаждането на времето през септември е довело до падането на продължителни валежи в някои региони на Европа, и до поява на бури, които също са допринесли негативно за посевите заради предизвиканите наводнения в различни региони на Полша, Чехия, Австрия, Словакия, Словения и Германия.

Според прогнозите на експертите на mARS времето в Централна и Източна Европа до края на месеца ще остане по-топло от обичайното за сезона, докато в някои части на Испания, Великобритания и Турция времето ще е по-студено с температури с до 2градуса под средните за сезона. Дългосрочната им прогноза показва запазване вероятно на по-топлото време с температури над средно измерените за последните 24 години, като през октомври и ноември ще са с до 1 градус над средните, а през декември с до 2 градуса.

Падналите дъждове през септември не са били от полза за пролетниците

В редовния си доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отново намалиха оценките си за добивите от пролетни култури у нас. Причината за това според тях е продължаващото сухо и горещо време, което допълнително компрометира добивите.

От MARS констатират много ранен старт на жътвената кампания с ниски очаквания за среден добив. Падналите през септември валежи са отчетени като закъснели за пролетните култури, но са довели до подобряване на условията за сеитбата на рапицата. За периода между 1 август и 14 септември когато е извършен последният мониторинг на културите, температурите у нас са били с между 2 и 3 градуса над средните, а броят на горещите дни е бил с между 6 и 17 над средните за сезона. Валежите според експертите са били незначителни до 20 мм в северните и югоизточни райони на страната до 20-40 мм в югозападната част на страната. Заради ускореното фенологично развитие на посевите, падналите през септември валежи не са оказали никакво благотворно влияние на посевите. Ето защо експертите на MARS са ревизирали своите прогнози за добивите от царевица и слънчоглед надолу, като очакват добивите през тази година у нас от тези култури да са най-слабите за последните 15 години.

И докато при кампанията по прибиране на слънчогледа се отчита ранен старт подпомогнат от падналите дъждове, то прибирането на царевицата е започнало със закъснение през август.

По-слабо поскъпване на фючърсите на зърнените култури, олиото се срина с 40 долара

 

През тази седмица на международните пазари се наблюдава стабилизиране на цените според експертите на Софийска стокова борса. Контрактите на американската пшеница търгувани в Чикаго се повишиха със 7 долара за седмица – до 246 долара. Френската пшеница последва този тренд, поскъпвайки с 5 евро до 223 евро за тон.

Руската и украинска пшеница също поскъпнаха съответно с 1 и 3 долара до 216 и 226 долара за тон. Котировките на царевицата зад Океана се повишиха само с един долар до 205 долара за тон. Аналогично на пшеницата и царевицата търгувана на борсата в Париж поскъпна с 5 евро до 206 евро за тон. Украинската царевица също отбеляза повишение на цената си с 2 долара до 202 долара за тон.

Фючърсите на рапицата поевтиняха незначително с 3 евро и половина до 466 ,25 вро за тон.
Най-сериозни позиции през тази седмица загубиха контрактите на нерафиираното олио търгувани в Ротердам, които се понижиха с цели 40 долара до 10050 долара за тон.

Към момента на ССБ се търсят големи количества пшеница от новата реколта при цена от 370 евро за тон. Пшеницата за изхранване на животните продължава да се предлага на 400 лева за тон и да се търси на цена от 340 до 362 лева за тон. Фуражният ечемик се предлага на 320 лева за тон, а царевицата на 360-380 лева за тон. Маслодайният слънчоглед се предлага на 820-840 лева за тон.

Промените позволяват по-голяма гъвкавост и по-малък контрол при прилагане на еко схемите

Одобрени са промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г., които ще предоставят възможност за по-голяма гъвкавост при спазване на определени екологични условия от стопаните, облекчаване условията на прилагане на интервенциите и тяхното администриране. Ъова съобщиха от земеделското минстерство.

Измененията са във връзка с предизвикателствата, пред които са изправени земеделските стопани през първата година от прилагането на новата ОСП и предложенията на сектора. Предстои направените промени да бъдат изпратени за одобрение и от службите на Европейската комисия.

 

В областта на директните плащания Еко схемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура) е допълнена с практика за създаване на нови елементи на ландшафта – буферни ивици, както и е създадена допълнителна възможност за използване на площи с угари в рамките на максимум 7 % от обработваемата земя в стопанството, за изпълнение на изискванията по насаждения.

Осигурява се възможност за подпомагане и на буферните ивици от прилаганата Еко схемата за екологично поддържане на трайните насаждания. Разширява се обхвата на еко схемата за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (Еко-ПЗП). По този начин земеделските стопани, отглеждащи пасищни животни, които разполагат с обработваеми земи заети с фуражни и протеинови култури ще имат възможност също да получат подпомагане по интервенцията. При интервенциите в областта на биологичното земеделие, околната среда и климата и хуманно отношение към животните се облекчават условията за изпълнението и спазването на многогодишните ангажименти.

Високите лихви на финасовите пазари са сред факторите за лошата ликвидност на фермерите

 

Европейската комисия съобщи, че е упълномощила държавите от ЕС да осигурят по-високи предварителни плащания за земеделците от бюджета по Общата селскостопанска политика за справяне с проблемите с ликвидността, информира БТА.
Земеделските производители ще могат да получават до 70 на сто от преките плащания предварително от 16 октомври, като досега те получаваха 50 на сто, се отбелязва в съобщение на комисията. По същия начин предварителните плащания за развитие на селските райони може да бъдат увеличени до 85 на сто, вместо обичайните 75 процента.
Европейските земеделци имат проблеми с ликвидността заради неблагоприятните метеорологични явления, оказали въздействие върху добивите през последните години, както и заради високите лихви на европейските финансови пазари и високите цени на суровините за тяхната работа. Днешното решение на комисията е в резултат на искане от няколко държави от ЕС, се пояснява в съобщението.

Strategie Grains прогнозира свиване на реколтата в ЕС до около 58 млн. тона

През текущата стопанска година предвид и на по-слабите добиви, ЕС може да увеличи вноса на царевица, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на анализаторите на Strategie Grains. Вместо от Украйна обаче, се очаква страните членки на блока да увеличат вноса на канадска и бразилска царевица.

Заради по-лоши средни добиви във водещите страни производители, новата реколта от царевица в ЕС може да е третата най-слаба в историята, прогнозират анализаторите на Bloomberg. Според Strategie Grains производството на царевица в ЕС може да се свие до около 58 млн. тона.

В отчета на анализаторите се казва, че в началото на кампанията по прибиране на реколтата, се наблюдава рязко влошаване на средните добиви в страните от Централна Европа и в България и Румъния.

На фона на това Европа според Strategie Grains ще бъде принудена да увеличи вноса при доста слабото предлагане на украинска царевица. Това е причината и се прогнозира, че Европа ще е силно зависима от вноса на царевица от Бразилия и Канада.

 

USDA очаква намаляване на преработвателните мощности заради недостиг на суровина

 

Анализаторите на американския департамент по земеделие смятат, че новата реколта от слънчоглед у нас ще е най-слабата за последните десет години, информира UkrAgroConsult. Причина за това ще е сухото и горещо време през юли и август.

По оценки на бюрото на USDA в София реколтата от слънчоглед през текущата стопанска година ще се свие до 1,7 млн. тона, което е с 4% под миналогодишната реколта. Подобен показател за нивото на реколтата са в ярък контраст с прогнозите от пролетта, обусловени от разширяването на площите със слънчоглед. Според USDA по-слабата реколта от слънчоглед се очаква да доведе до недостиг на суровина за преработвателната индустрия, която ще намали своя капацитет.

Според данните на земеделското ни министерство към август се наблюдава увеличаване на обработваемите площи със слънчоглед до 922 хил. ха, което е с над 7% над показателя за аналогичния период на предходната година. Първите данни за средните добиви от слънчоглед обаче показват свиване на средните добиви с 16% спрямо миналата година до 147 килограма от декар при начални запаси от 210 хил. тона.

Търсенето на вносен слънчоглед според анализаторите се очаква да се запази на високо равнище, като се обуславя от лошата реколта от слънчоглед и намаляване на обработваемите площи в региона и в ЕС. Това ще доведе до намаляване на износа на суровина за преработвателната индустрия.

България остава нетен вносител на царевица

 

И през тази година според USDA страната ни ще остане нетен вносител на рапица. По данни на FAS USDA в София реколтата от рапица у нас през тази година ще е едва 190 хил. тона, което е с 9% под нивото от предходната година. Оценката на анализаторите се базира на данните показващи спад на средните добиви, Освен това според агроведомството ни през текущата година се наблюдава допълнително намаляване на обработваемите площи с рапица до 70 хиил. хектара към началото на август. Това е с 12% под нивото на обработваемите площи от 2023/24 година. При средните добиви понижението спрямо миналата година е 5,7% до 238 килограма от декар.

Обученията ще се проведат между 17 септември и 1 октомври

От аграрното ведомство съобщиха, че между 17 септември и 1 октомври всички фермери могат да се включат в специални обучения посветени на прилагането на изискванията на стратегическия план за плащанията на площ и за животни.

По време на събитията лектори от МЗХ, Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) ще разясняват теми като изискванията към земеделските стопани при изпълнение на системата от предварителни условия, необходимите документи, срокове и санкции при неспазването им. Представени ще бъдат функционалностите на Системата за електронни услуги (СЕУ) и Системата за мониторинг на площ. Ще се дискутират и предстоящите приеми по Стратегическия план през 2024 г. в областта на развитие на селските райони.

Обученията ще започнат в София на 17 септември и ще продължат в Ямбол на 18 септември, в Пловдив на 19 септември, в Благоевград на 20 септември, във Варна на 25 септември, във Велико Търново на 26 септември, в Плевен на 27 септември, в Монтана на 30 септември и отново в София на 1 октомври. Те ще се провеждат от 10:00 до 13:00 часа.

Според Тахов дългосрочните забрани за пашуване в националните паркове могат да имат негативни демографски и стопански последици

Депутатите от ресорната парламентарна комисия решиха да бъде създадена работна група, която да се заеме с решаването на проблема с пашуването в природните паркове, информира БТА. До това решение се стигна след дискусия с участието на земеделския министър Георги Тахов и други заинтересовани страни, продължила над три часа.

Министър Тахов представи ретроспекция на казуса, който започва през 2022 г. с разработването на интервенцията „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. Следват съгласуване с Министерството на околната среда и водите (МОСВ), доклади за екологична оценка и за оценка на степента на въздействие. Следват и нови правила за пашуването в националните паркове. Съгласно утвърдените годишни планове за паша, площта за извършване на тази дейност в парковете през 2024 г. е приблизително 34 000 ха, като нормата за натоварване е 0,4 животински единици на хектар.

По думите на Тахов до момента в Министерството на земеделието и храните (МЗХ) не е предоставена информация за утвърдена, използвана методология, както и данни от извършван мониторинг, които да потвърждават изложеното в становището на НПО, че основната причина и потенциално негативното въздействие на интервенцията произтича единствено от предоставената възможност за компенсиране на допълнителните разходи на земеделските стопани, които извършват именно тази сезонна паша. „Тъй като в МЗХ не постъпват данни във връзка с изпълнение на нормативно установеното задължение на дирекциите на националните паркове относно анализ на данните, получени от мониторинга, извършван ежегодно от националните паркове, то регулярно извършваният анализ на данните за нарушаване на функции по контрола за спазване на режимите и нормите в защитените територии сочи, че нарушенията са не повече от 10 процента“, посочи аграрният министър.

„Смятаме, че трябва да се основава на баланс между защита на околната среда и възможностите за икономическо развитие, което допринася за осигуряване на препитание на местните общности, посредством утвърдените през годините инструменти за традиционното пашуване“, заяви Тахов.

Според него ограничението на селскостопанската дейност в тези райони има и би имало значителни негативни последици, които далеч не се свеждат само до териториите на националните паркове. По думите на министъра прекомерно тежките забрани и регулации в дългосрочен план биха могли да имат въздействие върху по-широк набор от обществени, демографски, стопански, както и регионални въпроси, извън рамките на ограничените територии на националните паркове.

Тахов уточни, че МЗХ е предоставило възможност за прилагане на интервенцията „Пасторализъм“ и извън териториите на националните паркове.По данни на МОСВ през 2024 година за пашуване в парковете е била определена територия от 34 хил. ха, върху която са пашували ,3% от говедата и 2,8 % от овцете в страната.

„Истината е, че когато говорим за такъв вид мярка, е важно да се знае едно нещо – всяка мярка има условия. Когато говорим за условията и допустимостта на броя животни на тази ограничена територия, идеята е чрез разпръскване на тези животни да постигнем ограничена инвазивност в земята, да запазим видовете, от друга страна, хората да могат да развиват своя поминък, да помагаме и да поддържаме баланса“, обясни зам. Министъра на околната среда Виктор Атанасов. Според него системата за отдаване на пасища в парковета работела, но всички щели да се възползват от нея по по-специфичен начин.

Николай Василиев от Българска асоциация „Биопродукти“, който заедно със съпругата си Благовеста стои зад „Дивата ферма“, разказа емоционално как екологичното им стадо, гледано 30 години, към днешна дата гине. По думите му те са едни от първите, които започват да качват стадата си в националните паркове, 7 години преди в парк „Рила“, където пашуват техните животни, да се появи субсидия за пасторализъм. Той си спомни как в началото са били в много добри отношения с парковете, защото сред целите им е и опазването на околната среда, за което фермата има многократни награди. „В един момент се оказа, че говедата ни пречат на околната среда по начин, който е неразбираем. Всички говорим за екологичната оценка, но дори и тя не е такъв проблем, защото не е направена правилно, според терените, които се ползват – има пасища, на които и 50 дка на крава е малко, има такива, на които 4 дка на крава е много“, коментира Василиев. Той допълни, че трябва да се картират самите пасища и да се направи екологична оценка на всяко пасище и всеки район.

По отношение на разпръскването на животните за по-малка инвазивност, Василиев посочи, че животните имат определени изисквания, те се събират на групи, за да се пазят, постоянно се местят.

„Днес се навършват точно 30 години, откакто се занимавам с животновъдство. За това време доказах, че може да се прави и по този начин, може да се прави и производство на световно ниво, полезно за природата и за нас самите. В един момент тези животни се затриха. Сега се борим за физическото оцеляване на животните и съм дал стотици хиляди левове да им намеря подходяща храна, която да замести тази паша. Качих се през август на пасището в Рила и там няма никой, тревата расте, изсъхва и се губи“, разказа Василиев.

Мирослав Калугеров заяви, че животните на „Дивата ферма“ тази година са повече от предходната, на което Василиев отговори, че те не са имали намерение да качат всичките си над 1800 говеда, а толкова колкото миналата година – около 1200, 600 крави и 600 телета, което би отговорило на нормата. Но са получили разрешение да качат само 293 животни.

Емилия Тончева, юрист, еколог, бивш зам.-министър на околната среда и водите, която представлява земеделски производители повече от 15 години, заяви, че нееднократно са предлагали множество на брой решения на МОСВ, които по един или друг начин са били отхвърляни. Тя потвърди, че няма никакво време – лятната паша се случва в много кратък период на годината и тя приключва на 30 октомври. Според нея за тази година откриването на решение на проблема не се крие в обсъждането основателни или не са разпоредбите на годишните планове за паша. По думите на Тончева годишните планове за 2022 и 2023 г. са отменени на две инстанции от съда. Тя изрази увереност, че отменени ще бъдат и разпоредбите за 2024 г., но това ще стане догодина по това време.

 

 

 

 

От браншовата организация са открили множество случаи на неспазване на нормативните изисквания, според които определен процент от храните да са био

 

В сигнал изпратен до медиите от Българска асоциация „Биопродукти“ реагират на открити нарушения във връзка с процедури по Закона за обществените поръчки, които директно касаят интересите на биопроизводителите.

Според браншовата организация след влизане на наредбата която регламентира при обявяване на процедури за обществени поръчки за кетъринг и доставка на храни, определен процент от тях да са биологично произведени, се констатират множество случаи на неспазване на нейните разпоредби. От направения преглед на всички обществени поръчки обявени след влизане на наредбата в сила е била открита само една, която отговаря на изискванията- обществена поръчка за доставка на храни за детските и социални заведения на територията на Горна Оряховица.

В огромната част от останалите поръчки, няма дори „намек“ за такова изискване, а в други наредбата е спомената в проекта за договор заедно с всички останали наредби, регламенти и нормативни документи, на които следва да отговарят продуктите, без обаче да са предвидени гаранции за спазването й, доказване на биопродуктите чрез биосертификат или последствия при неизпълнението на изискванията.

В сигнала се припомня че: „На 14.08.2024 г. влезе в сила Наредба № Н-1 за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки. Съгласно тази НАРЕДБА, всички обществени поръчки за храни и кетъринг, публикувани след тази дата, следва да бъдат съобразени с изискванията на наредбата, а именно – да включват мин. 2 % биологично сертифицирани храни през 2024 г., като този дял трябва да нараства с по 1 % на година до достигане на 10 %.“

Целта на тази наредба е да се стимулира българското производство като се отворят и нови пазари за биопродукти.

От 02.09.2024 г. до днес /бел. 10.09.2024/ са публикувани от различни общини над 10 обществени поръчки за доставка на хранителни продукти, които не отговарят на изискванията на Наредба Н-1. Както например „Доставка на хранителни продукти за детските и социални заведения на територията на община Пазарджик“ – с прогнозна стойност над 4,5 млн лв. ; „Доставка на хранителни продукти за нуждите на социални услуги в община Кърджали по 5 обособени позиции“ – с прогнозна стойност 2,1 млн лв. Друг пример, който можем да дадем е поръчка за доставка на пресни, преработени и консервирани плодове и зеленчуци за нуждите на ОП „Социални дейности”, детски и социални заведения на територията на община Враца“ – с прогнозна стойност 2,1 млн лв. В указанията към процедурите не са упоменати никакви изисквания за доставка биологични продукти, нито представяне на биосертификат. В повечето от тях НАРЕДБА Н-1 дори не е спомената, въпреки че са изредени десетки други наредби и европейски регламенти.

Такова е положението и в голяма част от останалите обществени поръчки – публикувани от Болници, Социални заведения, Университети и др.

 

Търсенето на говеждо месо намалява заради пренасочване на потребителите към птиче месо

 

През август цените на говеждото месо в Европа са останали на високо ниво, като на пазара влияние са оказали няколко различни фактора, пише UkrAgroConsult. На първо място продължава спадът на производството на говеждо месо в Европа. Това от своя страна води до повишаване на разходите за енергия и фуражи. На второ място причина за запазване на високите ценови равнища са строгите екологични изисквания към животновъдите.

Не на последно място производството на говеждо месо особено в някои страни от Централна Европа се поддържа от държавни субсидии, което спомага да се компенсира спадът на производството в други региони.

Заради пренасочването на интереса на потребителите към по-евтино птиче месо, в Европа се констатира спад в търсенето на говеждо месо. Въпреки че намаляват обемите на покупка на говеждо месо, пазарите на Китай и Хонконг си остават стратегически важни за Европа.

За поддържането на цените на нива над средните за годината допринася и стабилния потребителски интерес към висококачествено говеждо месо в страни като Франция и Германия.

 

Събитието се организира с помощта на ДФ „Земеделие“

На 16 ноември сдружението на Дунавските овощари ще организира традиционното си изложение като организаторите му обещават събитието през тази година да е много по-мащабно и интересно. В информацията се уточнява, че изложението се организира с помощта на ДФ“ Земеделие“ . Предстои скоро да стане ясна програмата на форума.

В рамките на юбилея ще се проведе и ден на плодородието

На 27 септември с научна сесия Институтът по земеделие към ССА ще отбележи 95 години от своето създаване, съобщават от академията. Тържеството ще бъде съпътствано от празник на плодородието, който ще се проведе на следващия ден на градския площад в Кюстендил.

Институтът по земеделие в Кюстендил се явява наследник на откритата през далечната 1929 година овощарска опитна станция, като в годините след създаването си постепенно се е превърнал в средище на теоретичната и практична овощарска мисъл у нас.

Овощарската опитна станция в гр. Кюстендил започва своята дейност с директор ст.н.с. І ст. Тодор Захов. Проучва се интерстерилитета при черешови сортове и се установяват 3 интерстерилни групи. Изследва се степента на фертилност при сливови и вишневи сортове и влиянието на климатичните фактори върху размера на черешовата реколта в Кюстендилско. Провеждат се опити с химически средства за борба с болести по сливата и неприятели по ябълката. За първи път в България се правят цитологични изследвания при овощните растения.

През 1947 г. за директор на Института е назначен ст.н.с. І ст. Иван Илиев. Разширяват се започнатите изучавания и по отношение биологията и средства за борба срещу икономически важни болести – къдравост по прасковата, червени листни петна и кривули по сливата и неприятелите – черешова муха, ябълков плодов червей, ябълков цветопробивач. Започва работа за създаване на сливови сортове, устойчиви на червени листни петна и шарка, на кайсиеви – с продължителен дълбок покой, на ябълкови, крушови и прасковени с по-добри вкусови качества на плодовете и с различен период на зреене. За първи път в България се залагат опити за преодоляване на алтернативното плододаване и торене при ябълката със сидератни култури. Продължават изучаванията върху ябълкови клонови подложки и др. Научните работници проучват условията за развитие на овощарството по долините на реките Струма, Огоста, Искър и Места и участват в експедицията за създаване на полезащитни пояси в Добруджа.

През 1951 г. се провежда първият производствен опит със самолет за пръскане на черешовите насаждения срещу черешовата муха. Проучен е местният крушов сортимент, утвърдени са първите 3 български сливови сорта – Осоговска едра, Струмска синя и Кюстендилска ранна и прасковеният сорт 7-14, създадени в Института. Започва работа по селекция на черешата.

През 60-те години на миналия век се залагат първите съдови опити с овощни растения и се поставя началото на проучвания върху кореновата система при ябълка, круша и слива и определяне торопотребността на овощните растения чрез листна диагностика. Създават се опитни насаждения за изучаване системите на засаждане и формиране, водно-хранителния режим при ябълката и крушата, сортоподложковите комбинации при черешата и крушата.

Провеждат се първите опити в България за установяване ефекта на самолетното пръскане срещу струпясването, плодовия червей и акарите по ябълката, започват изучавания върху биологията и средствата за борба с брашнестата мана по ябълката и листозавивачките при черешата. Утвърдени са нови сортове: круша –Пауталия и череша – Победа, Кюстендилска хрущялка и Черна Конявска. Провеждат се селекционно-генетични проучвания при черешата и сливата. Започват проучвания за създаване на слаборастящи форми чрез въздействие с йонизираща радиация върху зелени резници от черешови сортове.

През следващото десетилетия са поставени основите на вирусологичните изследвания при черешата и при крушата както и на целенасочено използуване на индуцирания мутагенез за ускоряване на селекционния процес, установяват се средства за борба срещу брашнестата мана по ябълката и листозавивачките, утвърдени са новите сортове кайсия – Фестивална и круша – Юбилеен дар. През периода 1967-1970 г. от САЩ и Канада са интродуцирани повече от 250 овощни сорта, между които 40 сорта нектарини и клингове, 9 – културна боровинка, 7 подложки и др. От внесените сортове 43 са включени в националния стандартен сортимент. Проектирано е и започва изграждането на система за напояване на опитните насаждения чрез дъждуване.

След първите турболентни за науката години след промяната, с основна заслуга за стабилизиране и възстановяване на научната дейност на института е избраният през 1993 г. за директор ст. нс. Д-р Димитър Домозетов. В началото на 21-ви век започва изграждането на генбанки при ябълката и черешата, а института разширява използваните за научни изследвания обработваеми площи.

Като генбанка при черешата и ябълката  днес ИЗ Кюстендил съхранява над 200 сорта череши, 1200 образци на сортове и хибриди растения и 500 сорта ябълки, всеки от които има различни системни качества, които учените използват в процеса на селекция на нов комплексни и сортове.

Деца ще участват в различни работилници и ше научат повече за произхода на храните

 

Екологичното възпитание на децата, засилване на връзката им с природата и отношение към здравословния начин на живот. Това са трите теми, по които Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА работи в рамките на проекта „Преоткрий природата в София”, който започна на 1 септември.

Проектът е насочен основно към деца в училищна възраст, като е отворен и към родителите и цели да допринесе за повишаване на културата на здравословното хранене и природосъобразния начин на живот.

Фондацията от години работи по проблемите на устойчивия начин на живот: устойчивото производство на храни, здравословно хранене, опазване на природната среда. Не за първи път БИОСЕЛЕНА насочва вниманието си към децата, като се опитва да подпомогне за изграждането на здравословни навици, обич към природата и земеделския труд: един от първите й проекти бе детската биоферма „Слънчева градина“ край Пловдив.

В рамките на „Преоткрий природата в София” ще бъдат подготвени обучителни материали за деца, които на достъпен език ще представят храните: техния произход, история, начин на използване. Ще бъдат организирани работилници за месене на хляб, както и за изработване на картини с бобови и царевични семена.

При посещения в Института по цветарство в с. Негован, земеделски стопанства на територията на Столична община, както и в Националния земеделски музей в Селскостопанската академия децата ще могат да видят с очите си богатата природа и биоразнообразието на София и каква е връзката им със здравословните храни.

Проектът ще се включи в Празника на район Надежда, посветен на Деня на София – 17 септември. Деца, както и техните родители ще имат възможност да участват в приложни работилници за месене на хляб, рисуване и работа с природни материали, както и в дискусия за хранителните отпадъци.

Проектът „Преоткрий природата в София“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2024 от Фондация БИОСЕЛЕНА в партньорство с Центъра за подкрепа на личностното развитие – Център за изкуства и култура и образование „София“ и Район Надежда.

С училищната схема ЕК продължава да подкрепя изграждането на здравословни навици у децата

 

През учебната 2024/25 ЕК е заделила близо 221 млн. евро за да продължат децата в училищата да консумират плодове, зеленчуци и млечни продукти в училище, информира Ag-Press.eu. Така и през новата учебна година ЕК ще продължи да подкрепя промяната в навиците за здравословно хранене на децата.

Училищната схема на ЕС има за цел да осигури питателни продукти и да възстанови връзката на децата със селското стопанство чрез образователни дейности.

Въз основа на последните налични данни приблизително 18 милиона деца, посещаващи около 139 000 учебни заведения във всички 27 държави-членки, са се възползвали от схемата. Тези заведения варират от детски ясли до средни училища. Все по-голям брой деца, които участват в училищната схема на ЕС, се възползват от по-разнообразно предлагане на продукти. Над 60 000 тона пресни плодове и зеленчуци (2,7% органични) и 100 милиона литра мляко за пиене (5,4% органични) бяха раздадени като част от тази програма.

Страните от ЕС също допринесоха с близо 130 милиона евро от национални фондове, за да допълнят схемата на ЕС, засилвайки нейното въздействие. Раздаването на здравословни продукти е придружено и от различни образователни дейности, като дегустационни класове, готварски работилници и създаване на училищни градини. Тези дейности имат за цел да образоват децата на здравословни хранителни навици, последици за общественото здраве, устойчиво производство на храни и борба с хранителните отпадъци.

По-слабите добиви в някои водещи страни ще облагодетелстват фермерите в Испания и Франция

 

Фермерите в Европа очакват по-слаба реколта от ябълки през текущата стопанска година, информира UkrAgroConsult. Най-голям спад на добивите се отчита в Полша, но за по-слаби добиви се съобщава и от други страни като Германия, Нидерландия, Белгия и Гърция.

Според традиционния доклад за обзора на пазара на FreshPlaza ситуацията за производителите на ябълки в Испания, Италия и Франция е повече от благоприятна. В информацията се отбелязва, че в почти всички региони на Нидерландия и Германия се очакват по-слаби добиви с изключение на региона около Бодензее екъдето спрямо миналата година се регистрира увеличение на добивите с 13 процента.

„Високите температури са повлияли върху развитието на ябълковите дръвчета, които последваха топлата зима. Освен това горещата вълна през юли с температури над 42 градуса също се е отразила негативно най-вече на размера на плодовете, но не и на качеството им“, се казва в експертния анализ.

Ползките износители на ябълки са песимистично настроени за пазара през настоящия сезон, като цените също са по-високи в сравнение с миналата стопанска година. Прогнозите за спад на полското производство към момента сочат , че то ще е с 20% под миналогодишното. В Италия се прогнозира спад в производството с 1% спрямо предходната година, докато испанските производители са в очакване на развитието на пазара и се надяват на по-високи цени на ябълките във връзка с очакваните по-слаби добиви в останалите водещи производители.

Реколтата от ябълки във Франция се запазва стабилна , въпреки че и там се наблюдава изоставане от реализирането на пълния потенциал на производство. Перспективите се запазват добри, като прогнозите са, че френските производители също ще се възползват от по-слабата реколта в останалите части на континента.

Сделки за над 90 хи

л. тона пшеница регистрира ССБ

 

На фона на бързото прибиране на реколтата зад Океана, цените на пшеницата в началото на септември останаха под влиянието на геополитическата ситуация в Близкия Изток и лошите макроикономически прогнози, съобщават от Софийска стокова борса.

Цената на пшеницата на американския пазар за седмица се повиши с цнад 20 долара до 239 долара за тон за доставка през септември. Котировките на френската пшеница също последваха този тренд, като се повишиха с 9 евро за седмица до 218 евро за тон. Само руската и украинска пшеница регистрираха седмично поевтиняване съответно от 2 и 3 долара до 223 и 215 долара за тон.

Американската царевица също поскъпна с над 20 долара в първата седмица на септември до 204 долара за тон. Цените на царевицата във Франция останаха без промяна на 201 евро и на 200 долара за тон. Украинският ечемик продължи да се продава на 185 долара за тон.

След силното повишаване рапицата продължава да се продава през тази седмица на 469,75 евро за тон. Контрактите на нерафинирано слънчогледово олио, търгувани в Ротердам се понижиха с 5 евро за последните седем дни до 1090 евро за тон.

Цената на пшеницата от старата реколта у нас е 314 лева за тон, като на борсата бяха сключени сделки за над 90 хил. тона. Пшеница от новата реколта се търси на 370 лева за тон. Зърното за храна на животните се търси на цени между 340 и 362 лева за тон, и се предлага на 400 лева за тон. На борсата се предлага и фуражен ечемик на цена от 320 лева за тон.

Експортът на зърнени култури е спаднал с 14%- на растителни масла с 37%

 

През май 2024 година страните членки на ЕС са регистрирали увеличение на вноса на селскостопанска продукция от трети страни спрямо аналогичния период на предходната година с 3%, съобщава Agri-Press.eu. В парично отношение вносът на селскостопанска продукция за споменатия период е възлизал на 14,7 млрд. евро, Причина за неговото увеличение е по-големия внос на ядки, какао, плодове и зехтин.

През месец май е била изнесена земеделска продукция на стойност 19,7 млрд. евро с увеличение на експорта на маслини и зехтин, но спад на износа на зърнени храни и растителни масла. По-специално при износа на зърнени култури е регистриран спад с 14% до 937 млн. евро, поради по-ниските цени на международните пазари. По същата причина е регистриран спад от 37% при експорта на растителни масла, който през май е достигнал до 654 млн. евро.

Отчита се стабилен търговски излишък от 5 млрд. евро.

Сред най-големите търговски партньори на общността са Великобритания, САШ, Китай, Бразилия и Украйна.

 

Реколтата от мека пшеница ще стигне четиригодишно дъно според експертите

 

Нова песимистична оценка на реколтата от основните зърнени и маслодайни култури повлия негативно на търговията на борсата в Париж, и доведе до поевтиняване на фючърсите в края на миналата седмица, съобщава UkrAgroConsult.

Според прогнозите на експертите от Европейската комисия реколтата от зърнени култури в блока ще намалее спрямо предходната стопанска година с 4,5 млн. тона до 265,4 млн. тона. При реколтата от мека пшеница очакванията на експертите са производството да падне до четиригодишно дъно от 116,1 млн. тона спрямо 125 млн. тона преди година. В резултат на това страните от ЕС могат да изнесат към трети държави 26 млн. тона, а не както по-рано бе прогнозирано- 32 млн. тона пшеница.

В информацията се припомня, че наскоро и други експерти също намалиха прогнозите си за реколтата в ЕС заради по-слабите добиви във Франция и Германия, които бяха обхванати от продължителни валежи и влажно време ,и заради засушаването в Източна Европа.

От ЕК намалиха и оценките за производството на ечемик от 52,7 на 51,3 млн. тона и за производството на царевица от 62,9 на 61,6 млн. тона. Заради засушаването очакванията на експертите са за силен спад на реколтата от царевица в Румъния, която доскоро се конкурираше с Франция за водещата позиция на страна-производител.

По-слаба с 0,7 млн. тона се прогнозира да е и реколтата от рапица в страните членки на ЕС, като достигне до 18 млн. тона. През изминалата седмица котировките на пшеницата, царевицата и рапицата на борсата в Париж продължиха да падат , регистрирайки нови минимални месечни нива. В края на седмицата пшеницата със срок на доставка през септември се продаваше при 202, 25 евро за тон, ноемврийските фючърси на царевицата за 198,25 евро за тон и ноемврийските контракти на рапицата при 469,75 евро за тон.

Промените в климата налагат на учените да работят нови сортове с по-комплексни качества

Ако за някои видове култури като черешите сушата и високите температури се оказаха благодатни през тази година, защото са запазили плодовете от разпукване, за други като сливите и ябълките те се оказаха доста сериозен проблем.

„Многото дни с високи температури и силно слънце предизвикаха пригори по растенията. Най-потърпевши при нас в Кюстендилско се оказаха сливите и ябълките. Те пострадаха най-много, защото при тях най-много видяхме какви са симптомите на тези промени в климата“, каза пред Nivabg.com доц. д-р Симеон Крумов от Института по земеделие в Кюстендил, който се включи в традиционния открит ден на учените от Института по лозарство и винарство в Плевен.

„За нас това е новото нормално, защото тепърва ще станем свидетели на много такива периоди през лятото, тъй като периоди от три месеца без валежи са доста често срещани в последните десет години“, добави още той.

Промените в климата според него налагат на учените така да работят върху селекцията на различни сортове, които да са устойчиви на подобни екстремни промени.

„Както колегите тук в ИЛВ Плевен, така и ние в Кюстендил все повече работим в тази насока. Имаме и доста положителни примери като например сорт „Кайлъшки Рубин“, който е комплексно устойчив не само на болести, но и на суша. Нещо което се убедихме в последно време. Ние в Кюстендил например правим изследвания, чрез които наблюдаваме влиянието на този стресов фактор върху овощните растения. Вече имаме резултати, но са нужни още изследвания“, подчерта доц. Крумов.

Като генбанка при черешата и ябълката  ИЗ Кюстендил съхранява над 200 сорта череши, 1200 образци на сортове и хибриду растения и 500 сорта ябълки, всеки от които има различни системни качества, които учените използват в процеса на селекция на нов комплексни и сортове.

 

Засушаването и високите температури доведоха до поява на слънчеви пригори и изсъхване на лозите на места

„По отношение на добивите можем да кажем за сега, че те се различават в зависимост от различните сортове грозде, тъй като те са с различна устойчивост на засушаване. Освен това зависят и от региона , насажденията, почвения тип , защото има например почви, които по-бързо изпускат влагата, и такива които я задържат. Като цяло обаче мога да кажа, че добивите са доста по-ниски“, сподели пред Nivabg.com доц. Николай Генов от ИЛВ Плевен.

Друг негативен фактор в резултат на промените в климата според него са високите температури, които са довели до по-ранна беритба на гроздето,което по-късно може да окаже влияние и на качествата на вината.

„Като година тази е много особена за нас, защото започна с много ранна вегетация на лозите. Всички фенологични фази вървяха с по две или три седмици по-рано, след което имаше известно забавяне през май когато имаше дъждове и температурите паднаха. С началото на периода на засушаване температурите се повишиха до над 35 градуса. В комбинация с ниската атмосферна влажност и силното слънцегреене доведоха до засъхване на някои лозя, които са на неполивни условия и там където се откриха гроздовете се стигна до слънчеви пригори както по листата, така и по плодовете“, сподели още ученият.

Съчетаването на сухо и горещо време според него поне е предпазило лозовите насаждения от обичайните гъбични болести, поради липса на условия за появата им. Според него ще става все по-належащо в подобни условия за поливане на лозите при условие, и че липсва добро запасяване на почвите с влага при сухи и безвалежни зими.

„При условие че валежите са интензивни и за кратко време пада много количество вода, те не са толкова ефективни за растенията, защото почвата не може да се запаси с влага толкова бързо, и тя изтича по наклоните“, добави още доц. Генов.

По думите му при условие, че съораженията за напояване не се подновиха във времето, а бяха премахнати и сега ако не се използват средства от плана за възстановяване и развитие за инвестиции в напояването, ще трябва държавата да инвестира, защото с промените в климата периодите на засушаване ще зачестяват.

„За качеството на вината ще могат да се произнесат енолозите по-късно, но ние все пак можем да се радваме, че имаме някакво грозде, защото на някои места лозовите масиви пострадаха от бури и градушки. Ние също имахме известни щети от подобни неблагоприятни явления, но все пак успяхме да приберем някаква реколта“, каза в заключение доц. Генов.

 

Учените от Института по лозарство и винарство изследват влиянието на дъбовата дървесина върху повишаване на биологичния потенциал на вината

61 винени и десертни сортове грозде можаха да видят гостите по време на традиционния открит ден на Института по лозарство и винарство в Плевен вчера. Той беше организиран съвместно с АУ Пловдив и още два института на Селскостопанска академия- ИЗС Образцов чифлики ИЗК Кюстендил.

Както подчерта директора на института в Плевен доц. Емил Цветанов, богатата колекция от сортове демонстрирана пред учени, специалисти и гости показва какво влияние е оказал върху развитието на сортовете различния тероар. Освен грозде, посетители гости дегустираха вино сорт „Рубин“ от различни регионални производители, както и сладолед с вино, разработен по специална италианска технология.

Събитието беше съпътствано и от обичайната конференция, по време на която гостите бяха запознати с последните научни разработки на учените от Института по лозарство и винарство.

Една от последните им разработки е свързана с работа върху проект, целящ да събере данни за влиянието на дървения чипс върху качеството на вината и какъв е приносът му за повишаване на фенолите във виното, повишаване на биологичния потенциал и антиоксидантния ефект на вината.

„Проектът ни е в рамките на четири години, като работим с три сорта два червени- „Рубин“ и „Гъмза“, и един бял- „Димят“ . Всяка година концентрираме изследванията си върху различен сорт, като залагаме в опитите си варианти с различен вид дъбов чипс- български, френски и американски в една и съща доза и степен на изпичане. Целта ни е да проследим влиянието на този дъбов чипс по време на алкохолната ферментация в продължение на три месеца, след това на шестмесечен контакт за да се види какво влияние е оказал той върху развитието на химичния състав и органолептичните качества на вината. Същото проследяване се прави след това и при съхранение на вината“, разказа за Nivabg.com ръководителката на проекта доц. д-р Татяна Йончева.

Постигнатите до момента резултати от изследването на влиянието на дъбовата дървесина върху вината от сорт „Рубин“ са показали, че най-благотворно влияние върху развитието на органолептичните им качества и техния химичен състав е оказал българския дървен чипс. Съдържанието на допълнителни фенолни съединения в дървесния чипс подпомагат за повишаване на фенолния профил на вината а с това и на техния биологичен потенциал. Според учените за да да се изясни по-точно какво е влиянието на дървесния чипс върху повишаването на биологичния потенциал на вината са нужни по-продължителни и задълбочени изследвания, тъй като нивата на съдържание на феноли и антиоксидантната активност зависят и от дадена конкретна реколта. Изследванията на учените по отношение на вината от сорт „Рубин“ са показали до момента, че те са с много висок биологичен потенциал и фенолно натрупване, което демонстрира антиоксидантна активност над 50%. Прилагането на дъбова дървесина е довело до значително повишаване на процента на антиоксидантната активност при вината от този сорт, като българския чипс е допринесъл за нейното увеличаване до над 70% малко след прилагането му.

Интересен е фактът, че редукцията на винените феноли например оказва влияние върху нивата на лошия и добрия холестерол в организма като допринасят и за запазване на стабилен имунитет. Освен това фенолите оказват според учените унищожително или инхибиращо действие върху различни вредни за човешкия организъм бактерии, като в допълнение на това имат антивирусен ефект и оптимизират и повишават антиоксидантната активност на организма.