По-добра реколта от плодове, ръст при част от зеленчуците и сериозно увеличение на износа – така изглежда пазарът на плодове и зеленчуци в България през 2026 г. Министерството на земеделието и храните публикува анализ на сектора за септември, който показва значителна промяна спрямо тежката за производителите 2025 г.
Основният извод е, че производството на плодове се възстановява, но при зеленчуците картината остава нееднозначна. В същото време вносът продължава да расте, а цените на различните продукти се движат в различни посоки.
По-добра реколта от плодове през 2026 г.
2025 г. беше изключително тежка за овощарите. Късните снеговалежи, ниските температури и пролетните слани доведоха до сериозни щети и голям брой пропаднали площи.
В резултат производството на плодове през 2025 г. се срина с 68,1% спрямо предходната година – до 65,4 хил. тона. При някои култури спадът беше изключително голям – над 90% при кайсиите.
През 2026 г. ситуацията е значително по-различна. Климатичните условия са по-благоприятни, пропадналите площи са много по-малко, а добивите от декар са по-високи.
Към началото на септември Министерството отчита многократен ръст на прибраните количества при череши, вишни, праскови, кайсии, сливи и ябълки спрямо същия период на миналата година.
Производството на круши например вече е с 51,8% над миналогодишното. При малините продукцията изостава с около 1%, а при десертното грозде е отчетен спад от 48,4%, който според анализа се дължи основно на по-късната беритба.
Зеленчуците: различна картина при отделните култури
При зеленчуците тенденциите са по-разнопосочни.
Към 3 септември производството на открито се увеличава при:
- краставиците – +10%;
- картофите – +6,3%;
- зелето – +4,2%;
- пипера – +1,2%;
- дините – +1%.
При доматите обаче произведените количества от открити площи са с 23,6% по-ниски, а при пъпешите спадът е 0,8%.
При оранжерийното производство също има различия – производството на краставици се увеличава с 8,4%, докато при оранжерийните домати е отчетен спад от 6%.
Вносът продължава да расте
Един от важните въпроси за българските производители остава конкуренцията от вносна продукция.
През първите пет месеца на 2026 г. вносът на пресни плодове е нараснал с 27,9% спрямо същия период на 2025 г., а този на пресни зеленчуци – с 14,6%.
През 2025 г. в страната са внесени близо 414 хил. тона пресни плодове и около 311 хил. тона пресни зеленчуци.
При плодовете основни доставчици са Гърция и Турция, които заедно формират около 61% от вноса на пресни плодове през 2025 г.
При зеленчуците Турция е водещ доставчик с 44,1% от целия внос, следвана от Гърция с 17,5% и Германия с 10%.
Особено силно увеличение се отчита при някои продукти. Вносът на пресни сладки пиперки през първите пет месеца на 2026 г. е с 43% по-висок, а този на картофи – с 34,4%.
Българският износ също расте
Пазарната картина обаче не е само внос. Българските производители увеличават реализацията на част от продукцията си на външните пазари.
През първите пет месеца на 2026 г. износът на пресни зеленчуци достига 30,9 хил. тона, което е ръст от 75,3% спрямо същия период на 2025 г.
Най-сериозен е ръстът при доматите – +159,2%, при сладките пиперки – +73,6%, и при краставиците – +47%.
Основните пазари за българските зеленчуци са Германия, Румъния и Полша. През 2025 г. износът за Германия е нараснал със 75,8%, за Румъния – с 8,2%, а за Полша – със 73,1%.
При плодовете картината също показва сериозно увеличение на износа през първите пет месеца на 2026 г. – до близо 51 хил. тона, или ръст от 79,1% на годишна база. Трябва обаче да се има предвид, че значителна част от този износ е от продукти, които не се произвеждат в България, като цитрусовите плодове.
Как се движат цените?
Възстановяването на производството през 2026 г. се отразява и на цените.
Към август 2026 г. средните цени на едро на някои плодове са значително по-ниски спрямо година по-рано:
- череши: -40%;
- праскови: -33,3%;
- кайсии: -32,7%;
- пъпеши: -9,3%;
- дини: -7%;
- ябълки: -3,4%;
- круши: -3,1%.
При зеленчуците обаче тенденцията е различна. На едро доматите са с 1,4% по-скъпи, картофите – със 7,5%, лукът – с 11,8%, зеленият пипер – с 16,8%, зелето – с 18,1%, а морковите – с 24,5% спрямо година по-рано.
При цените на дребно също се наблюдават значителни разлики. Черешите са поевтинели с 51,9%, кайсиите с 35,3%, а прасковите с 28,6% на годишна база. В същото време картофите са поскъпнали с 14,3%, зеленият пипер с 20,5%, морковите с 25%, а зелето с 30%.
Какво може да се очаква през следващите месеци?
Според анализа на Министерството до края на сезона на масово предлагане на българска продукция цените на основните плодове и зеленчуци се очаква да останат сравнително ниски.
След това традиционно се очаква поскъпване през студените месеци. Движението на цените ще зависи както от количеството и качеството на българската реколта, така и от развитието на пазарите в основните търговски партньори на страната.
За производителите 2026 г. носи по-добра картина при плодовете спрямо кризисната 2025 г., но и нови предизвикателства – растящ внос, различни ценови тенденции при отделните култури и необходимост от по-добра реализация на продукцията.
Източник: Министерство на земеделието и храните – „Ситуация на пазара на плодове и зеленчуци в България“, септември 2026 г.; данни на НСИ, САПИ и Европейската комисия.
Последвайте ни в Google News
