Провеждаме комплексни изследвани върху хранителните системи при животните за да разберем как да намалим вредния отпечатък от животновъдството върху околната среда
Проф. Лалева, върху какви нови научни разработки работят учените в ЗИ Стара Загора?
Освен в селекцията на на говеда, овце, зайци, кокошки и пуйки, което е основното направление на института ни, нашите учени работят по няколко направления, които са много важни и са свързани с качеството на храната защото с нея е свързан и здравословния статус на хората. Едната посока е използване на пробиотици вместо антибиотици и други ветеринарномедицински препарати. По темата има направени множество изследвания, но е важно да се отбележи, че всеки вид пробиотик трябва да е изследван за всяка категория животни за да се види, къде е най-ефективен и така в крайна сметка можем да предотвратим тази антимикробна резистентност. Тя става все по-актуална между другото не само при животните, но и при хората, защото все по-често усещаме как сме резистентни на много антибиотици и те не ни действат.
Има ли породи животни с по-силно изразена антимикробна резистентност?
Не, защото тя се определя на базата на употребата на различни антибиотици и щамовете причиняващи различни коли, коки и заболявания стават много бързо резистентни към антибиотиците, чието използване става неефективно. Така дори да се поемат в по-големи количества те не оказват никакво действие на тези патогенни организми. Ние работим вече с един пробиотик , като сме разработили още един, който е насочен към дребни преживни животни. Изследваме не само влиянието на пробиотиците към качеството на месо, мляко и яйца, но и следим дали във фекалната маса са налице оцелели пробиотични щамове, дали има намаляване на броя на колите и коките защото това е кръговрат, и тази маса под формата на торове отива в почвата.
Другата посока на работата ни като учени са усилията за намаляване на въглеродния отпечатък от животновъдството и изхвърляните в околната среда газови емисии. Имаме разработки на системи за хранене чрез комбинирани дажби, които спомагат за известно намаляване на въглеродния отпечатък. Тъй като при преживните животни се отделят най-много вредни емисии, целта е да се намери оптимална комбинация на дажбата, където някои фуражи водят до намаляване вредните емисии. Другата възможност за редукция на вредните емисии е чрез селекция на животните и създаване на породи с по-нисък вреден отпечатък, но поради голямото вариране между животните по породи, технологии и начин на отглеждане, това е много сложен процес. Ето защо ние провеждаме комплексни проучвания върху хранителните системи при животните, за да разберем как да се намали въглеродния отпечатък в животновъдството. Освен чрез пробиотици това се оказва възможно и чрез използване на различни билки, тъй както знаем страната ни е много богата на билки. Такива билки, които могат да се използват като масла или сушени могат да са например мащерката и ригана, и водят до по-добро съотношение на мастните киселини и промяна в съотношението между наситени ненаситени киселини.
Ние работим и по специален проект по мярка 16.1 с фермери наречен „Овцевъдство без антибиотици“, чрез който целим да дадем повече информация на животновъдите. Самите те виждат вече ползата при заместване на антибиотиците с пробиотици особено при агнетата, което води до по-бърз растеж на животните и до по-добра реализация тъй като се предотвратяват храносмилателни проблеми, които водят до прилагане на антибиотици.
Споменахте за използването на пробиотици с цел намаляване на въглеродния отпечатък в животновъдството. Има ли оптимален вариант при употребата им, който да дава най-голям резултат в тази насока?
Използването на пробиотици е само малка част от тези усилия, защото освен тях се използват и различни добавки към фуражите. Всичко е свързано със състава на концентрирания фураж, дали в него присъстват шротове, протеинови или ниско протеинови култури и въглихидрати и като цяло какво е съотношението в тях между различните видове фуражи. Ето защо не могат да се правят индивидуални заключение, защото нашите изследвания както казах са комплексни и с различни комбинации от съставки в хранителните дажби на животните. Разполагаме с капацитет освен да правим анализи за производството на газове и за смилаемост и енергийна стойност. За всяка ферма особено данните за смилаемост са много важни за да се определи оптималната дажба без да се стига до преразход на фуражи или до недостиг на хранителни вещества за животните. Друг показател за здравословния статус на животните в стадото който изследваме са кръвните проби. Правим и изследвания върху качествения и количествения състав на млечни проби. Колегите ни вече се ориентират и върху изследване на ефекта от използването на пробиотици върху технологичните свойства на киселото мляко за производството на млечни продукти. Нещата и тук обаче са доста комплексни защото пак е свързано с изследвания на фекалната маса и след това попадането и в почвата.
ЕС реши да наложи високи мита върху вноса на фуражни добавки от Китай. Как Вие като учен може да коментирате това?
Това са високопротеинови добавки, които слагайки ги във фуражите спомагат за подобряване храненето на животните, давайки им всички необходими вещества. Така се повишава ефективността на всяко едно стопанство, защото целта за всеки бизнес е , да е печеливш. Субсидиите са добре дошли и помагат на животновъдите, но ако се окаже че ги няма какво правим тогава?! Ето защо трябва да използваме всички механизми и за разлика от Европа, където животновъдите имат семейни наследствени стопанства, при нас особено след 2 000 година ситуацията е доста по-различна, и ние имаме ново поколение по-информирани фермери. За съжаление все по-малко са желаещите да се занимават с животновъдство, защото това е много трудна професия. Работата е 365 дни по 24 часа, има и проблем с работната ръка.
Напоследък особено в САЩ зачестиха случаите на предаване на птичи грип от птици на говеда. Това на какво се дължи?
Не мога да кажа, Тук ще се произнесат ветеринарите. В момента при всички тези пандемии сме свидетели на бързо мутиране и промяна на всички тези вируси и това е свързано с човешката ни дейност, която води до замърсяване на околната среда която си ни го връща.
Изброихте в началото различните направления в селекцията на животните по които работите. Има ли интерес от животновъдите към отглеждането на пуйки?
Работата ни е насочена по-скоро към личните стопанства с кокошки и пуйки, но всяка година интересът намалява, защото възрастното население си отива. Към пуешкото месо което е най-качественото след заешкото определено има интерес и и е препоръчително да се консумира от хора с някои заболявания. Ние в Стара Загора сме единствената племенна ферма за пуйки в страната, като поддържаме около 1000 възрастни пуйки и близо 10 000 кокошки.
