В хода на дебатите около приемането на параметрите за следващата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз, една от горещите теми бе как ще се обвърже достъпът на отделните страни членки до структурните фондове на ЕС с принципите на спазване на върховенството на закона. Основен двигател за това се оказа европейския комисар по правосъдието Вера Йоурова. Наскоро в публикация в авторитетното германско издание „Ди Велт“ отново беше повдигнат този въпрос, а с оглед и на политическата криза у нас, и основните искания на участниците в антиправителствените протести за отстраняване на мафията от властта, а с това и от възможността за достъп до европейските фондове, темата скоро няма да слезе от дневния ред. След началото на протестите , все повече западни анализатори обръщат внимание на ситуацията у нас, липсата на легитимност на политическите партии и не по-маловажен въпрос- „мълчанието на Брюксел“.
В анализ на д-р Хелене Кортлендер, ръководител на бюрото на фондация „Фридрих Еберт“ у нас се казва :“Дълго време се задържа очакването, че ЕС ще освободи българите от онова, което те наричат мафия: картела от великолепно омрежени олигарси, свързани и с организираната престъпност. Постепенно обаче става ясно, че в Брюксел никой не забелязва случващото се в България. Дори по-лошо: никой не желае да го забележи. И парите от Брюксел продължават да се стичат, въпреки скандалите.“
Преди време се обърнахме с няколко въпроса към администрацията на европейския комисар по правосъдие Вера Йоурова с искане на уточнения относно бъдещия механизъм обвързващ достъпа до финансиране на проекти и спазване принципите на върховенството на закона.
Как се процедира при подозрение за нарушение на принципите на върховенство на закона ?
Поне докато не се въведе въпросният обвързващ механизъм при условие, че е има подозрения за нарушение на върховенството на закона има специална процедура , която се задейства по искане на 1/3 от държавите членки, които предлагат на Съвета на ЕС да се произнесе и вземе решение. „Тази процедура може да бъде задействана, когато съществува ясен риск от сериозно нарушение от страна на държава-членка на ценностите , посочени в член 2 от Договора за Европейския съюз, ценности, които включват върховенството на закона. Съгласно член 7, параграф 2 от Договора за Европейския съюз, сериозно и трайно нарушение от страна на държава-членка на всяка ценност , посочена в член 2 от ДЕС, може да бъде определено само от Европейския съвет, който действа с единодушие по предложение на една трета от държавите-членки или от Комисията и след получаване на съгласието на Европейския парламент“, се казва в отговорите от Брюксел.
Как се управлява бюджета на ЕС?
Според член 62 от Регламент 2018/1046 , бюджетът на ЕС се управлява по три основни начина- чрез пряко управление от ЕС чрез отделите си и в делегациите си в отделните страни, както и със съответните изпълнителни агенции; чрез споделено управление с държавите членки; чрез непряко управление чрез възлагане на задачите на управление на трети държави или на международни организации или техните агенции или Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и други.
При споделено управление на бюджетните средства заедно със страните членки, съгласно член 63 от регламента, ЕК и страните членки се задължават да спазват „принципите на добро финансово управление, прозрачност и недискриминация и осигуряват видимост на дейността на Съюза“, като за целта „Комисията и държавите членки изпълняват съответните си задължения за контрол и одит и поемат произтичащите от тях отговорности, предвидени в настоящия регламент“. Освен това страните членки са длъжни да вземат различни мерки- регулаторни, административни и законодателни за защита интересите на ЕС, като са длъжни да предотвратяват, откриват и корегират нередности и измами с европейски средства, сътрудничейки си с ОЛАФ , Европейската сметна палата и Европейската прокуратура.
Какви инструменти могат да се използват за контрол на достъпа до европейските фондове при условие на установени нарушения?
От ЕК уточняват, че правилата отнасящи се до контролиране на разходите от бюджета са посочени във вече цитирания регламент, като за да се гарантира, че европейските средства се изразходват по правилата, от страна на ЕК се прилагат процедури за проверка и приемане на отчетите на определените органи, които трябва да гарантират тяхната точност, пълнота и достоверност. Също така могат да бъдат изключени от финансиране разходи, направени в нарушение на установените правила, Ако е предвидено в специални секторни правила или да бъдат спрени сроковете за плащания или самите плащания .
От Брюксел напомнят, че „през 2018 година от ЕК преразгледаха своите финансови правила, като ги направиха по-строги срещу конфликта на интереси с фондовете на ЕС, и беше подобрена цялостната си стратегия за борба с измамите миналата година, за по-добро предотвратяване, разкриване и санкциониране на измами и по-голяма координация между всички отдели на комисията.
Каква ще е ролята на Европейската прокуратура в разследванията на корупция с европейски фондове или при подозрения за неспазване принципите на правовата държава?
„Създаването на новата европейска прокуратура е друг пример за ясния ангажимент на Комисията за борба с престъпността срещу бюджета на ЕС“, продължават от ЕК, като уточняват, че конкретни запитвания трябва да се отправят към самата прокуратура. „В отговор на този конкретен въпрос, ролята на EPPO е да разследва, т.е. преследване и привеждане в съда за престъпления срещу бюджета на ЕС, като измами, корупция или сериозни трансгранични измами с ДДС.“
Заплашена ли е в момента България от спиране на достъпа до различни европейски фондове и има ли процедури срещу страната за неспазване на принципа на правовата държава или наличието на неефективни инструменти за контрол на корупцията?
По този въпрос от администрацията на Вера Йоурова отговарят, че „това не е практика на ЕК, да коментира“ разследвания на случаи за спиране на достъпа до европейските фондове и ни препраща към ОЛАФ. Що се отнася до спазването принципите на върховенството на закона, оттам заявяват, че „механизмът за сътрудничество и проверка е създаден в момента на присъединяването на България, за да помогне в усилията на България за реформи и да наблюдава този процес, въз основа на определен набор от референтни стойности. В последния доклад на CVM от 22 октомври 2019 г. Комисията счита, че напредъкът, постигнат от България, е достатъчен за изпълнение на ангажиментите, поети към момента на присъединяването на България към ЕС. „В същото време изяснихме, че България трябва да осигури непрекъснато прилагане на необходимите реформи, по-специално свързани със съдебната независимост и борбата с корупцията, допълват от Брюксел“
От всичко написано до тук става ясно, че Европа прилага различни инструменти и механизми както за управление на средствата от хазната, така и за осъществяване на контрол по тяхното разходване . Наличието обаче в последните два програмни периода на толкова много случаи на корупция със средства по европейските програми у нас поставят въпроса, доколко те са ефективни. Въпрос, отговор на който ще получим можеби едва след като видим ясен и точен механизъм за обвързване спазването на върховенството на закона със достъпа до финансиране.
Последвайте ни в Google News
