неделя, февруари 24, 2019
0887257707 videnov@abv.bg
Без категорияНОВИНИ

Сорт от времето на Орфей възкресява варненец

Винопроизводителят инвестира в дуално обучение

Гроздоберна кампания 2011: Изпълнителният директор на ИАЛВ Красимир Коев очаква се високи добиви и качествено грозде
1.68ХилядиЧетения

Варненският лозар Атанас Карагеоргиев, който се грижи за стари сортове лози, възкресява сорт от времената на Орфей, информира БТА. Разсадът е от село Татул, открит на около 100 метра от оброчището на Орфей. Направен му е и ДНК-анализ, който е доказал, че произходът е древен  Освен това в духа  на новото време  се бори да практикува интегрирано земеделие и да въведе дуалното обучение, което според него е единствената алтернатива за развитие на модерно земеделие . Запалил   се по лозарството  от изключителния роден специалист по почвите проф. Марин Пенков, който твърдял пред прохождащия земеделец, че българските сортове лозя не отстъпват по нищо на френските, нито виното ни е по-лошо.

“Хвърлих се с главата напред, взех земи от държавния поземлен фонд и започнах”, спомня си Карагеоргиев. Единият от терените, които започва да обработва, е бивше лозе и то на “Евксиноград”, като са го избирали специалисти на цар Фердинанд. В момента Карагеоргиев обработва към 1000 декара лозя. Били са 1 400, но после започва да става все по-трудно и по-трудно с намирането на кадри и е принуден да продава. Казва, че ако проблемът с липсата на работна ръка продължи да се задълбочава, ще бъде принуден да се раздели с още терени. Според Карагеоргиев каквито и чудеса да сътворяват съвременните технологии, в сила остава старата пословица, че лозето си иска мотика. “За тази работа трябват ръце, можещи човешки ръце, защото не винаги става с машини”, допълва  Карагеоргиев.

Субсидии за продукция, а не за площи

За политиката в земеделския сектор неговата позиция е, че на малките производители трябва да се помага, тъй като не са достатъчно конкурентноспособни. Проблемът е, че по различните програми, свързани със сектора, понякога се отпускат неща, които са абсолютно ненужни, отбелязва Карагеоргиев. Като конкретен пример посочва, че той имал право да ползва помощ за капково напояване. “Че то тази година дъждът направо ни удави, какво капково напояване?! Аз нямам нужда от това, а от мрежи да си покрия отгоре лозята, както е във Франция”, посочва земеделецът. И уточнява, че програмите трябва да станат по-адекватни и да са адаптивни към нуждите на конкретните производители. Според Карагеоргиев е нужно да има промени и в правилата за субсидиране. Парите трябва да се дават за краен продукт, не на база площи, казва стопанинът. Според него субсидиите трябва да се дават за вино, а не за лозе или грозде, за брашно или за хляб, а не на декар пшеница.

Трябва да се развива интегрираното земеделие

“Пет години се борих и страдах, страдаха и растенията, та сега се възстановявам от биологичното земеделие и не искам да чувам за него”, prodzlvawa  Карагеоргиев. Неговата лична позиция е, че правилният път е интегрираното земеделие, което става все по-актуална тема. По думите му това е добрият начин – да се даде на растението това, което му трябва, а то да върне на стопанина, което той очаква. Много ще е трудно да се наложи интегрираното земеделие, защото то предполага вземане на почвени проби, на листни проби, да се прецени къде какво да се тори и колко, а това са разходи, разказва Карагеоргиев. И допълва, че у нас масово все още се ползват препарати каквито са се ползвали и преди 20-30 години и се хвърля на декар – трябва ли навсякъде, не трябва ли – няма значение.

Науката изостава с 30 години

Лошото е, че родната наука е много назад, в лозарството специално изостава поне с 30 години, смята земеделецът. Веднага допълва, че все пак все още има специалисти, които полагат усилия, следят какво става, четат и знаят. Той лично работи с професор-специалист по растителна защита, който е наясно какво трябва да се прави. Проблемът е обаче, че не е ясно къде да се изследват взетите проби, разказва Карагеоргиев. По думите му намерил е няколко родни фирми, които предлагат такива услуги, само че те не са показали някакви сертификати, нито са доказали опит в тази област. Предложили му да изпратят взетите проби за изследване във Великобритания. “Оказа се обаче, че на Острова се следят показатели, които за нашите условия не са интересни, а това, което нас ни интересува, те не го извършват”, разказва Карагеоргиев.

Той посочва, че по света вече се прави диагностика и с дронове. “Има си математически модел на масива, дронът прави спектрален анализ, а данните се обработват на компютър. Когато излязат резултатите, се пръска там, където трябва, а не като при нас – навсякъде”, обяснява Карагеоргиев. допълва, че сега с екипа му са в процес на издирване как да правят детайлно интегрирано земеделие и изразява надежда, че на специализираното изложение в Щутгард, Германия, ще намери фирми, предлагащи необходимите му услуги.

В масивите му има 184 сорта от  националната генна банка.  Всъщност, днешните вина са продукт на хилядолетна селекция, дело на поколения лозари, отгледали между 300 до 500 вида лози с различен аромат и вкус, обяснява специалистът. “Когато засаждах терените, нямаше производители на посадъчен материал, които да ми предложат български сортове. Тези, които имах, после пък трябваше да ги изкореня, защото добивите бяха много ниски”, казва земеделецът.