Тагове

Промени в закона за собствеността и ползването на земеделски земи предвиждат улесняване на достъпа на животновъдите до общинските и държавнипасища, съобщи техния вносител, депутатката от ДБ Албена Симеонова. Сред целите на предложените промени е пресичане на „вредната практика да дойде фирма от някъде си, близка до кмета или държавните земеделски институции, и да взима пасищата, за които получава яки субсидии“.

Практиката според нея е показала, че на редица места животновъдите са лишени от достъп до пасища, като в същото време няма реално пасящи животни върху тях. Промените предвижат отдаването на общинските пасища да става от специални комисии формирана от общинските земеделски служби, като при разпределение на пасищата предимство да се дава на фермер, чиито стопанства се намират в землищата на съответните общини.

По време на вчерашното заседание на земеделската комисия в парламента, земеделският министър Явор Гечев призна че заради готвените промени в наредбата за биопроизводство съществува известно напрежение в диалога с бранша. „Констатирали сме известно напрежение, но една политика се прави за да бъде приложена от производителите, иначе няма смисъл от нея. Отстранихме забележките направени от ЕК, като позволихме на биопроизводителите да вземат компенсации по 5-6 интервенции“, заяви той в отговор на въпрос на депутата и председател на асоциация „Биопродукти Албена Симеонова. Ако се изпълни заложеното в стратегическия план поставената цел за дял на площите за биопроизводство от 10% според него е напълно постижима.

Основните притеснения на сектора според нея са, че администрацията продължава да налага нови административни тежести на биопроизводителите. „Администрацията в земеделското министерство продължава да се изживява като полицай, като биопроизводителите биват наказвани със спиране на плащанията заради сгрешени парцели и кодове в заявленията и редица дребни неща, като с промените в наредбата за биопроизводството които се предвиждат, се създава допълнителна административна тежест и се измислят и национални правила, противоречащи на европейския регламент“, заяви тя.

По думите и „ситуацията е стряскаща, а биоземеделците са поставени в среда без аналог у нас. Административната тежест и наложените свръхрегуации водят до масово отказване от биопроизводство. В резултат на това от почти 7 хил. биопроизводители през 2016 година с общо обработваеми площи в системата за контрол от 160 хектара сме паднали до 4 352 биопроизводители, а площите за биоземеделие са се свили наполовина до 83,8 ха“. В момента дела на биоплощите у нас е далеч от лелеяните 8% и се равнява на 1.6%. От 240 млн. лева по сегашната мярка 11, към юни 2022 година по думите и са усвоени 168 млн. лева.

Що се отнася до диалога със сектора по планираните промени в наредбата, заместник министър Георги Събев увери, че в различните работни групи, включително и в предстоящият през следващата седмица консултативен съвет по биоземеделие присъства представител на политическия кабинет.

Във всяко стадо има и такива които  правят бели, и биопроизводителите не правят изключение. След като у нас има 16 сертифициращи организации на 7 000 биопроизводители, а във Франция са три за около 30 хил., може да си представите какво се случва в тази страна”, каза за БНР Албена Симеонова председател на Асоциация „Биопродукти”, коментирайки публикувания през август доклад на сметната палата с констатации за нередности при сертифициране  на биопроизводителите  .  От сектора са се срещнали с ръководството на аграрното ведомство по повод новата наредба за  биопроизводството и закона за организация на пазарите, по които имат много  забележки.

Биопроизводителите според нея както в Европа така и България са сред най-проверяваните, като някои от сертифициращите организации нямат достатъчно капацитет, и в същото време проверяват доста биофермери, което води до някои изкривявания. Отделно някои земеделски производители само заради по-високите субсидии се опитват да заобиколят контрола. Тя припомни за проблемите с биопроизводителите на мед. „Да се твърди обаче, че целия цектор е изкривен е обида първо за самите биопроизводители, и второ за всички онези потребители, които искат да си купуват биохрани”, допълни тя.