Тагове

Изкуственият интелект може да разпознава в ранна фаза дали от яйцето ще се излюпи петел или кокошка

вс

За съвременното производство на яйца е от важно значение да е икономически целесъобразно и когато в една птицеферма се отглеждат кокошки за производство на яйца, не е маловажно дали от тези яйца ще се излюпят нови кокошки или непотребни за нищо петли.. Онези фермери, които се занимават с тицевъдство знаят че има различни породи, едни от тях са подходящи за отглеждане за месо други за яйца.

Австрийската платформа landschafftleben.at разказва как все повече фермери не само в Австрия, но и в Германия инвестират във внедряване на технологии с изкуствен интелект, който в много ранна фаза може да разпознава, дали от яйцата ще се излюпят кокошки или петли.

Само в Австрия годишно се отглеждат най-малко 7 млн. кокошки за да се задоволи частично потреблението на яйца на вътрешния пазар. Установено е, че вероятността от едно яйце да се излюпи кокошка или петел е 50 на 50 процента.

Що се отнася до породите птици отглеждани специално за производство на яйца, излюпването на мъжки птици е проблем тъй като за нуждите на стопанство за производство на яйца те са неизползваеми. За производство на месо те също не са подходящи, защото са от порода птици която е за производство на яйца. Освен това специфичното на породите птици за месо, е по-дългия период на отглеждането им и нуждата от повече фураж за тяхното изхранване.

Тук е мястото на технологиите базирани на изкуствен интелект, за да се предотврати излюпването на мъшки птици от породи , отглеждани за яйца, които в повечето случаи досега са отивали за производството на фуражни съставки за по-едри преживни животни или са отивали за храна на дългоноси мечки, влечуги, кукумявки и орли. Друга част са отивали за производство на месо.

В конвенционалното птицевъдство обаче от 2022 година е забранено умъртвяването на мъжки пилета без определена причина, например ако е констатирано огнище на птичи грип, когато всички птици в дадена ферма трябва да бъдат умъртвени по хуманен пъ за да се избегне разпространяването на заболяването. Така наречените еднодневни пилета които отиват за нуждите на фуражопроизводителите се умъртвяват по хуманен път чрез въглероден диоксид.

Когато всепак мъжките пилета стигнат до кланиците, месото от тях често е по-скъпо, и не толкова предпочитано от потребителите.

С помощта на изкуствения интелект дали едно яйце съдържа мъжки или женски ембрион може да се разпознае още в ранна фаза, и яйцата от които трябва да се излюпят мъшки птици могат да се сортират много по-рано, така че да не се излюпват петли. Птицеферми във Франция и в Германия вече са инвестирали в подобни иновативни технологии за разпознаване на яйцата в ранна ембрионална фаза.

Нов онлайн инструмент позволява по-лесното проследяване на произхода на австрийските вина и дава възможност на потребителите да разберат какви фактори оказват влияние върху вкуса им, съобщава специализираният портал thedrinksbusiness.com. Инструментът позволява проследяване на пътя на виното от лозето до трапезата, като в него вече са добавени почти 5 000 дигитално достъпни лозя. Своеобразния дигитален атлас е съвместно дело на организацията Austrian Wine и Виенския университет.

Всеки лозов масив е посочен с подробности за слънчевите часове, средната температура, валежите, градиента, надморската височина и видовете сортове грозде, отглеждани там. Има и подробна информация за всяко лозарско селище и лозарски район. Сайтът твърди, че е първият в света – и единствен – дигитален винен атлас,Крис Йорк, главен изпълнителен директор на Австрийския борд за маркетинг на виното (Austrian Wine), заяви по този повод: „(Уебсайтът) е мястото, където любителите на виното могат да потърсят всеки един детайл за това къде се отглежда любимото им австрийско вино. Austrianvineyards.com е отличен пример за факта, че Австрия е една от най-иновативните винопроизводителни страни в света.“ Работата по развитието на дигиталния атлас на австрийските вина продължава, като предстои да се добави геоложка информация за  всеки един от масивите.

„Според мен и нашите партньори от чужбина, в последните 15 години у нас се наблюдава засилен интерес за инвестиции в животновъдството. Що се отнася до темповете обаче не можем много да се похвалим. Въпреки това в последните години се обособи ядро от фермери, които преценяват развитието си на ниво както е в Австрия и се съсредоточават в инвестиции, с които целят да повишат своята ефективност, заяви пред представители на медиите по време на днешния българо-австрийски аграрен форум Николай Стевчов, управител на „Агритоп. Според него подобно ядро се е оформило не в резултат на получаваните субсидии а заради изискванията на пазара.

„Мисля че у нас може съвсем спокойно да се работи и да се печели от животновъдството, когато човек успее да си подреди правилно нещата. Имаме нашите специфики и особености, и просто трябва да ги използваме“, добави още Стефчов.

Към момента въпреки желанието на бизне средите, все още единици от животновъдите се ориентират към внедряване на иновации в стопанствата си. По думите му тласък в този процес могат да дадат няколко животновъдни стопанства без значение от размера им, които с примера си да покажат, че и тук е възможно да се практикува животновъдство така, както се практикува в Западна Европа, с което да покажат че могат да бъдат ефективни.

„Особено по отношение на млечното животновъдство у нас наблюдаваме една устойчивост на стопанствата такава с каквато са известни и тези в Австрия“, заяви още Стефчов. За пример посочи поредицата от кризи от 2008 година насам, след които се заговори за масови фалити на земеделски производители, каквито обаче все още не се наблюдават. Според него има различни пътища като намиране на нови пазари, които да спомогнат за това, мнозина млекопроизводители да избегнат фалитите.

„Банките гледат на фермерите вече като едни от основите си клиенти, и в повечето региони на страната клоновете им се издържат основно с инвестиции в земеделието. Освен за проекти на зърнопроизводители в последните няколко години все повече банки отпускат кредити и на животновъди“, каза още той. Посочи за пример животновъди отглеждащи по 80-100 крави, съумели да вземат кредити за по 1 млн. лева. Такива случаи вече има освен в Лудогорието и Централна Северна България и в северозападните части на страната, където например едно стопанство с 80 крави инвестира във внедряване на иновации. Само по такъв начин може да се покаже, че с премерени инвестиции може да се достигне до по-голяма ефективност в стопанствата.

Австрийски компании ще запознаят земеделски производители от България с възможности за сътрудничество по време на специализиран агро форум, организиран на 21 и 22 март 2013 година, съобщават от австрийското посолство.

Форумът „Made in Austria“ – презентации и срещи се организира съвместно с , Аграрния университет в Пловдив и Тракийския университет в Стара Загора, и ще се състои в 3 града,

Програма в София

21.03.2023 г. (вторник)

09:00 ч.–13:00 ч. София – хотел Hyatt Regency, зала „Христо Ботев“

15:00 ч.–17:30 ч. Пловдив – Аграрен Университет Пловдив

22.03.2023 г. (сряда)

09:30 ч. – 13:00 ч. Стара Загора – Тракийски университет Стара Загора

Програма в София на 21.03.2023 г., 9:00-13:00 ч.

09:00 ч. – Официално откриване на форума
09:15 ч. – Възможности за подкрепа на иновативни предприятия от аграрния сектор в България
09:30 ч. – PowerPoint – презентации на австрийските фирми – продукти, дейност и интереси в България
11:00 ч. – Възможност за срещи с австрийските фирми
12:00 ч. – Обеден коктейл

Програма в Пловдив на 21.03.2023 г., 15:00-17:30 ч.

15:00 ч. – Откриване на форума
15:10 ч. – Представяне на Аграрния университет Пловдив – възможности за партниране с австрийските фирми
15:30 ч. – PowerPoint – презентации на австрийските фирми – продукти, дейност и интереси в България
16:50 ч. – Възможност за срещи с австрийските фирми

Програма в Стара Загора на 22.03.2023 г., 9:30-13:00 ч.

09:30 ч. – Официално откриване на форума, представяне на Тракийския университет – възможности за партниране с австрийските фирми
09:50 ч. – Възможности за подкрепа на иновативни предприятия от аграрния сектор в България
10:00 ч. – PowerPoint – презентации на австрийските фирми – продукти, дейности и интереси в България
11:30 ч. – Възможност за срещи с австрийските фирми

В делегацията се включиха австрийските фирми:

AAC-Austrian Agricultural Cluster
Agrar Produktion und Consulting GmbH
Brantner Fahrzeugbau GesmbH
Energotest Austria
genetic AUSTRIA GmbH
Schaumann Agri Austria GmbH
SCHAUER Agrotronic GmbH
Cimbria Heid GmbH

Европейската комисия одобри стратегическите планове за ОСП на Австрия и Люксембург, информира Ag-Press.eu. Това е вторият пакет на одобрени планове на стратегическия план на ОСП след одобрението на 31 август на плановете на Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания. Както е известно ОСП ще получи финансиране от 270 милиарда евро за периода 2023-2027 г.

Двата одобрени днес плана представляват бюджет от над 6,2 милиарда евро, включително 2,1 милиарда евро за екологични, климатични и екосхеми. Австрийските екосхеми се фокусират например върху опазването на почвата и водите, както и върху подобряването на хуманното отношение към животните, докато Люксембург ще подкрепя непроизводителни площи и ивици и ще предоставя субсидии на фермерите, които ограничават употребата на пестициди. И двете страни ще подкрепят силно практиките за биологично земеделие. Финансирането по линия на ОСП в Люксембург ще спомогне за увеличаване на площта с биологично земеделие до 20% до 2025 г. Австрия вече има един от най-високите дялове на биологично производство в ЕС. С помощта на ОСП този дял ще бъде допълнително увеличен до 30% от земеделската земя.

С цел ЕС да стане независим от вноса на фуражи, трябва да се работи по приемане на обща стратегия за отглеждането на протеинови култури пише topagrar.com. Все по-голям брой земеделски министри от страните членки на ЕС подкрепят усилията на Австрия за приемане на подобна стратегия. Това е станало ясно по време на проведения през миналата седмица съвет на министрите.

Инициативата за подобна стратегия идва от австрийския министър на земеделието Елизабет Кьостингер, който вече предложи план с мерки за засилване на локалните вериги за доставка на суровини, както и за продължаване на изследователската работа в тази насока, Според Кьостингер войната в Украйна ясно е показала, колко зависима е Европа от вноса на растителна продукция. Тя поиска увеличаване на планираните в рамките на ОСП площи с протеинови култури с 50% спрямо 2022 година. Това би означавало площите за протеинови култури да надминат 2 млн. хектара.

Сред подкрепилите австрийската инициатива 19 страни са били Германия, Нидерландия, Полша, Румъния и България.

„Пазарното градинарство “ (Market gardening) е вид селско стопанство, което все повече се разпространява в Европа в момента. Концепцията се основава на ефективното използване на малки площи земя с комбинирано с  ръчен труд и просто механизирано оборудване. Тя има за цел постигане на високи добиви от хектар и директно предлагане на голямо разнообразие от висококачествени зеленчуци.

Предлагаме ви интервю на колегите от EIP Agri  с Алфред Гранд, който успешно прилага методите на пазарно ориентираното градинарство  в своята градина.

От къде идва този вид градинарство?

„През 50-те и 60-те години на миналия век стопанствата стават все по-големи с въвеждането на машини и минерални торове. Тъй като това беше съпътствано със създаването на стопанства, специализирани в един или няколко продукта, вече не беше толкова лесно да се продават директно на потребителите, тъй като често те търсят по-разнообразна гама от продукти. И така бяха добавени посредници и конкуренцията се увеличи.

Пазарното  градинарство е свързано с преразглеждане на традиционните методи на селскостопанско производство, подобряването им благодарение на последните резултати от изследванията и споделянето на текущи практически знания. То се фокусира върху околната среда, благосъстоянието на фермерите и доходите. През последните 10 години наблюдавахме пазарни градини в Северна Америка, но и в Европа – в покрайнините на големите градове.

Как работи пазарното градинарство?

Пазарното градинарство е иновативно градинарство, позволяващо отглеждане на зеленчуци в по-малък мащаб, като прилага биоинтензивен метод, което означава високоинтензивна работа с висока сеитбообработка и широк спектър от култури. Целта е да се произвежда непрекъснато от възможно най-ранна пролет до възможно най-късната есен. В идеалния случай (ако е възможно) продукцията расте през цялата година. Става дума и за оптимизиране на отглеждането на малки площи по такъв начин, че максималната им производителност да бъде постигната по естествен начин. Това е много интензивен метод на производство, днес прибирате маруля, а утре пресаждате такава (която вече е на 20 дни)! Прогнозният оборот всъщност е 200 пъти по-висок (на хектар) от отглеждането на пшеница. Този по-висок оборот и директната продажба дава възможност на земеделския производител да увеличи броя на служителите си – и работата може да се извърши ръчно, премахвайки необходимостта от влагане на химикали и използването на тежки машини.

Разкажете ни за вашата пазарна градина.

Ние създадохме пазарната си градина миналата година, като част от Grand Farm (Австрия), която е ферма за изследвания и демонстрации. Само с един хектар земя отглеждаме 40-50 култури и доставяме 150 кутии зеленчуци всяка седмица. Имаме капацитет да увеличим до 250 кутии. През следващите години също ще представим нови продукти в нашата гама, включително плодове от нашата агролесовъдна зона, заобикаляща пазарната градина.

Вадите са широки 75 см, с пътеки с ширина 45 см между тях, така че да могат лесно да се работят на ръка от двете страни. На пазара виждаме специфично механично оборудване, което е пригодено за този размер на вадите. Ние сме биологично стопанство, използващо агроекологични методи и искаме да приложим стратегия за нулеви пестициди, дори да не използваме продуктите за растителна защита, разрешени в рамките на сертифицирането за биологични продукти. Работата е интензивна и изисква знания както от фермера, така и от персонала. Ние имаме 6 души персонал.

В понеделник изпращаме на нашите клиенти имейл за това, което ще получат в кутията си тази седмица, заедно с рецепта за вдъхновение. Използваме Facebook, за да говорим повече за пазарно ориентираното градинарство. Освен че произвеждаме зеленчуци в същото време сме и изследователска станция и демонстрационна ферма. Все още имаме много неща за оценка и усъвършенстване и искаме да помогнем за по-нататъшното развитие и разпространение на тази концепция.

Кои са основните предимства?

Пазарното градинарство има много ползи за здравето на потребителите: здравословни, свежи, органични продукти. Има ползи за смекчаване на изменението на климата, запазване на биоразнообразието, възстановяване на почвата. Освен това допринася за местната икономика, намалява нуждите от внос, а децентрализираната система означава, ако едно стопанство се срине, това не оказва влияние върху другите и системата е устойчива, когато е изправена пред много предизвикателства – икономически или екологични. Земята е по-достъпна за фермерите, тъй като се нуждаете само от много малка площ, за да работите. Търсенето на устойчива, здравословна, местна храна непрекъснато се увеличава и особено младите хора са силно заинтересовани от този метод. Пазарното градинарство създава работни места в селските райони , и се оказа реален отговор на кризата с  Covid-19 по отношение на местното предлагане на зеленчуци за европейските граждани. Тъй като се произвежда здравословна храна посредством една подобна децентрализирана производствена система с голям брой малки единици, пазарно ориентираното градинарство  не се нуждае от промишленост, транспорт и търговци на дребно.

Какви са предизвикателствата?

Пазарните градинари използват традиционните знания и практически опит, съчетани с модерно ноу-хау. Придобиването на тези знания отнема много време и училищата / университетите в Европа все още не преподават тези умения. Има огромно търсене на повече изследвания за производство, регенерация на почви, растителна защита и торене, но също така и маркетинг, дистрибуция или търговия. Младите хора, често идващи от различни сектори, трябва да разполагат с ресурси, където да намерят отговорите на стотиците си въпроси. Подкрепата за стартиращи фирми с информация и финансиране е необходима, ако искаме да имаме обещаващи производствени системи в цяла Европа и извън нея.

„Избрахме да поканим аграрните министри от Европа в едно биостопанство в провинция Долна Австрия, за да покажем колко залагаме на регионалното производство, и че то е част от нашето самосъзнание.” Това заяви пред журналисти австрийският министър на земеделието Елизабет Кьостингер. Заедно със своите колеги като част от програмата на провеждащата се във Виена неформална среща на земеделските министри от ЕС, тя посети днес планинска биоферма за кози, която за последните пет години е инвестирала 1 млн. евро в преработката на млякото в три вида  сирене. „Австрия е с много дребно структурирано стопанство, като голяма част от фермите  са семейни, и за да успеят, трябва да се специализират, като някои от тях са избрали да произвеждат биологична продукция.  Основното им предимство е, че работата им е прозрачна, с което  намират собствен път към успеха, и в това виждам бъдещето на земеделието”, допълни още тя.  За Австрия според нея е важен и втория стълб на финасиране по ОСП, защото той води до повишаване на конкурентноспособността на стопанствата. Утре министрите на страните членки ще продължат с обсъжданията по актуалните теми  за бъдещето на европейското земеделие.

Австрийските фермери все повече ползват дронове в борбата срещу царевичния стълбопробивач, информира topagrar. Според Raifaisen Ware  Austria само през юни тази година близо 200 фермери са проявили интерес към ползването на дронове в растителната защита, като с помощта им са облетяни близо 5 000 хектара с посеви. Това е близо 1/3 от посевите с царевица в Австрия. За сравнение през миналата година с летящите дронове са облитани едва 1 000 хектара с царевица.  За да отговорят на засиления интерес от RWA са увеличили с шест души броя на пилотите на дронове.