петък, юли 19, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Ще зареждат тракторите и комбайните по бензиностанциите в страната
Агро Новини

Новият терминал във Варна е увеличил експортния потенциал на България според украински анализатори

Близо 100% от износа на агропродукция е бил реализиран през морските ни пристанища

 

Новоизграденият терминал на пристанище Варна част от проект на стойност 25 млн. евро е довел до увеличаване на експортния потенциал на страната ни, смята украинският анализатор Максим Харченско. Този терминал позволява обработката на до 8 млн. тона товари. Новият терминал е съвместен проект със зърнения терминал Варна-Запад, дъщерно дружество на „Агрополихим“. Той позволява едновременното обработване на няколко кораба, което осигурява износа на до 35 хил. тона зърно на ден. В новите зърнохранилища могат да се складират до 100 хил. тона .

Според анализатора изразено в UkrAgroConsult експортът на продукция от страната ни през 2023/24 година е достигнал до около 8 млн. tона, което е с 28% над нивото от предходната стопанска година. По-голяма чат от експорта е бил реализиран през първата половина на маркетинговата година, Делът на експорта на аграрна продукция през морските пристанища във Варна и Бургас е достигнал общо до 98%. Останалите 2% от експорта е бил реализиран през дунавските пристанища.

Още
Агро Новини

Над 260 пожара са възникнали у нас от началото на годината

Извънредната обстановка бавно се успокоява, увери депутатите служебния премиер Димитър Главчев

 

От началото на годината у нас са възникнали над 260 пожара на площ над 60 хил. декара , заяви по време на извънредно изслушване пред депутатите служебният премиер Димитър Главчев , който отговаря на депутатски въпроси във връзка с усложнената обстановка заради засегнатите от пожарите няколко области в страната. Само за последната седмица на територията на страната са били регистрирани над 50 пожара с обхват над 40 хил. декара, стана ясно още от думите му.

„През последните дни държавата ни е изправена пред едно изключително сериозно природно бедствие като възникналите пожари – резултат от форсмажорни обстоятелства. Причините за възникване на пожарите са свързани с комбинацията между по-високи от средните през последните дни, последвали обилните валежи през април и май, допринесли за бурен растеж на тревната и храстова растителност, която през горещите месеци благоприятства разрастването на горските пожари в степен над нормалната“, заяви пред депутатите премиера Главчев.

Ситуацията в последните няколко дни макар и извънредна и предизвикана от форсмажорни обстоятелства е овладяна, като само през изминалото денонощие са били потушени 204 пожара. Екипите на пожарната, служители на горските и държавните ловни стопанства и военнослужещи продължават да са на терен и да се борят с огнената стихия, увери депутатите премиера Главчев.

От изказването на премиера Димитър Главчев стана ясно още , че към момента няма необходимост от това страната ни да поиска помощ за гасене на пожарите от други съседни страни. При възникналия пожар в съседна Северна Македония се оказва помощ както от българска, така и от турска страна- основно с машини и техника. До сега по линия на системата на ЕС по думите на Главчев има потвърдена помощ за справяне със ситуацията у нас от Чехия и от Румъния.

Най-много площи са засегнати в горските стопанства на Свиленград и Хисар

 

„Само за последната седмица у нас са били регистрирани над 50 пожара засегнали горски територии като са били опожарени над 40 хил. декара. Най-много щети са нанесени в районите на ДГС Свиленград с над 20 хил. декара опожарени площи и ДГС Хисар, в които четири пожара са изпепелили близо 7 хил. декара“ заяви и земеделския министър Георги Тахов.

Обстановката по думите му е динамична и се променя непрекъснато, като най-голям процент от пожарите- над 56% са възникнали заради неправилно боравене с огъня, като над 80% от пожарите са възникнали извън горски територии и впоследствие са се прехвърлили към горите.

От направения пред депутатите отчет от страна на земеделския министър става ясно, че през тази година са оборудвани 294 противопожарни депа, а държавните горски и ловни стопанства имат общо 126 високопроходими автомобила за първоначална реакция на възникнали пожари. От планираните противопожарни мерки на стойност 2,77 млн. лева за 2024 година се наблюдава забавяне в изграждането на минерализовани ивици, при които е изпълнението е на 28% от годишния план.

 

МЗХ има готовност да активира помощта по de minimis след констатиране на щетите от пожарите

Тахов потвърди, че е издал заповед за забрана на косенето на пасищата и ливадите за периода от 18 юли до 18 август, като тази забрана не се отнася за площите, които попадат в зоните по НАТУРА 2000.

„Що се отнася до подпомагането от страна на ДФЗ на засегнатите стопани, най-сигурният инструмент е помощта de minimis, по която фермерите в рамките на три последователни години могат да получат до 25 хил. евро. След установяване на щетите по стопанствата от възникналите пожари, имаме готовност да активираме помощта по тази схема за да компенсираме пострадалите земеделски производители. По линия на de minimis фермерите могат да бъдат компенсирани както за унищожената неокулторена растителна продукция, така и за загинали животни и пчелни семейства“, припомни Тахов.

Земеделският министър увери фермерите, че няма основания за притеснения за евентуални загуби на директни плащания, като засегнатите от пожарите производители при обявено от областния управител на бедствено положение е достатъчно за да получат подпомагане по директните плащания, да подадат декларация за наличие на форсмажор пред областните служби на фонд „Земеделие“ в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. Предстои създаване на организация в структурите на ДФЗ по места за да се приемат заявленията на всички пострадали фермери.

По думите на вътрешния министър Калин Стоянов през вчерашния ден е бил локализиран пожар и в пловдивското село Каравелово.

„Към момента пожарът в село Отец Паисиево не е овладян, и основните ни средства и усилията ни насочени именно натам. Един от двата хеликоптера ще бъде пренасочен натам, докато другият ще остане да гаси в Ямболско. На територията на област Кюстендил е бил получен сигнал за пожар в масив със смесена гора на площ 650 декара, който е бил локализиран. Друг пожар който не е локализиран в същата област е възникнал също вчера във вечерните часове в иглолистна гора в труднодостъпна местност“, каза пред депутатите вътрешният министър Калин Стоянов.

Положението е овладяно при един от най-тежките пожари в Хасковска област, за който властите са установили и неговия извършител. Друг пожар , който е бил локализиран снощи в областта , е бил възникнал на площ около 5 300 декара в близост до покрайнините на град Симеоновград.

Още
Разплащателната агенция изплати втората премия по Мярка 1.1
Агро Новини

България, Румъния и Турция с обща акция за повишаване на безопасността на корабоплаването в Черно море

Специална група ще следи за дрейфуващи мини  в морето

С цел повишаване безопасността на корабоплаването в Черно море, България, Румъния и Турция са започнали съвместна акция за почистване на морските пътища от Мими, съобщава UkragroConsult, позовавайки се на Bloomberg.

Съвместната акция под ръководството на Анкара е първата по мащаба си инициатива след началото на войната в Украйна. В информацията се подчертава, че в резултат на подписано тристранно съглашение се създава специална група за борба с дрейфуващите в басейна на Черно море мини. Припомня се, че след сключването на споразумението с двете воюващи страни с посредничвството на Турция и ООН за създаяане на безопасни коридори, значително е бил облекчен износът на продукция през Черно море.

От август 2023 година, когато споразумението влезе в сила, Украйна е изнесла 37,4 млн.тона продукция от пристанощата си в Черно море.

Още
Агро Новини

Българската и румънската пшеница са с по-ниски цени на пазарите от френската и руската

Високите добиви правят пшеницата на двете страни изгодна за търговците

Високите добиви в страните от Черноморския регион способстващи за намаляване на цените правят пшеницата от страни като България и Румъния по-изгодна за търговците на международните пазари информира UkrAgroConsult позовавайки се на Bloomberg.

В информацията се припомня, че тазгодишната руска реколта от пшеница се очаква да е с над 10% по-слаба от миналогодишната, а фермерите във Франция са претърпели щети заради обилните валежи. Междувременно Румъния очаква да събере рекордните 10,5 млн. тона зърно.

По време на последните два египетски търга през юни ,държавната GASK закупи предимно българска и румънска пшеница, като тъкмо Румъния се явява една от най-конкурентноспособните страни на пазарите.

Още
Зимната маслодайна рапицата е втората по значение маслодайна култура у нас
Агро Новини

Експерти отчитат подобряване на перспективите за зимните култури у нас след падналите валежи

Очакват се по-слаби добиви при рапицата заради по-сухото време в началото на април

посеви

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат в последния си доклад подобряване на перспективите за добиви от зимни култури у нас след падналите в периода април-май валежи. Според сателитното наблюдение е възможно добивите от зимни житни култури да са над средните за сезона заради повишените запаси от влага в почвата.

Високите температури в началото на април съпътствани от липсата на влага според тях ще се отрази негативно на добивите от рапица. Времето за периода от началото на април до средата на май е било с температури между 1 и 2,5 градуса над сезонните, но със силно променлив характер.с по-високи от обичайното температури до средата на април. Застудяването в средата на април е било придружено и с падането на валежи. Падналите на места валежи са били дори с над 200% от нормалните за сезона като под средните за сезона количества са паднали само в северозападните райони на страната.

В същото време сухите периоди между валежите са позволили да напредне сеитбата на летните култури, като последвалите дъждове са допринесли за адекватното и навременно поникване и развитие на посевите. Нивата на почвена влага в северните части на страната са под средните, докато за някои части на Южна България се запазват по-сухи климатични условия.

Бързото развитие на зимните култури завършили етапа на цъфтеж и навлизането им във фаза на пълнене на зърното предполага по-ранен старт на кампанията по прибирането им.

Още
Българска агенция по безопасност на храните възбрани радиоактивни гъби
Агро Новини

Търговци в Германия отчитат добро начало на сезона на „пачи крак“ в България и Сърбия

Заради динамиката на климатичните условия, търговците се въздържат от прогнози за количествата гъби, които могат да бъдат реализирани на пазара

 

Търговците в Германия отчитат добро начало на сезона на „пачи крак“ в България и Сърбия , като доставяната продукция от гъби на пазара е в много добро качество, съобщава специализираният портал freshplaza.de.

Към момента е трудно да се правят прогнози за това, какви количества гъби ще достигнат до европейския пазар заради динамичната ситуация и това, че времето се променя всеки ден. Ако например няколко дни времето се запази горещо без валежи веднага се отразява негативно на търсенето на гъби. Според колегите особено в Германия търговците се насочват към купуването на гъби след края на така наречения „сезон на аспержите“, когато и търсенето на „пачи крак“ е по-високо.

Местна компания от Бавария например предлага специално за големите вериги магазини гъби от България и Сърбия с малък размер, предназначени за кулинарната индустрия или несортирана гъба в расфасовки от по един и три килограма.

За търговията на дребно се предлага гъба в различни расфасофки в опаковки между 140 и 400 грама включително и на шайби. Заради своя вкус и аромат „пачи крак“ са подходящи за различни храни като паста, ризото и за различни сосове.

Още
Агро Новини

Молдовският министър на земеделието Владимир Боля: Войната затвори достъпа ни до експортните пристанища на Украйна

Заради конфликта Молдова е свила значително своя експортен потенциал на зърно

 

„Подобно на България , Молдова е производител и износител на зърно. Войната на Русия в Украйна обаче затвори достъпа ни до основните украински експортни пристанища. Преди началото на войната сме изнасяли зърнени култури в 30 страни основно през черноморските пристанища на Украйна. Заради отрязването на достъпа ни до тях в момента молдовския износ на зърно е насочен  основно през Румъния като изнасяме за 11 страни, като Румъния се явява и основен пазар“, заяви по време на брифинг в земеделското министерство молдовският вицепремиер и министър на земеделието и хранително-вкусовата промишленост на Молдова Владимир Боля.

През октомври миналата година в Молдова е въведен лицензионен режим за внос на украинска аграрна продукция, какъвто действа и у нас. Молдовският министър призна, че заради украинския внос на агропродукция, множество фермери в страната са били изправени пред фалит и целта на този режим е била да намали негативните ефекти върху вътрешния пазар на зърно.

Заедно с министър Кирил Вътев двамата се срешнаха днес и обсъдиха теми от взаимен интерес. Министър Вътев коментира, че през 2023 г. обменът на селскостопански стоки между двете страни възлиза на 89,7 млн. щ. д., но има възможност със задълбочаването на отношенията в областта на земеделието, храните, контрола на храните, селекцията в животновъдството и образованието този обем да нарасне значително.

Още
Агро Новини

В Украйна: Българските и румънски пристанища стават ключови за глобалната търговия по украинския зърнен коридор

Киев разглежда търговския път по река Дунав като основен маршрут за развитие на активна търговия със страните разположени по течението на реката

 

Българските и румънски пристанища намиращи се в северната час на Черно море с изход към Дунава се превръщат в ключови за глобалната търговия по украинския зърнен коридор, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на председателят на украинския парламент (Върховната рада) Руслан Стефанчук по време на конференция посветена на стратегията на еС за развитие на Дунавския регион, провела се в австрийския парламент.

„Ние сме благодарни на ЕС за създаването на „пътищата за солидарност“ , които ни позволяват да изнасяме най-важната си продукция в ЕС и трети страни. Дунавският маршрут на тези пътища си остава ключов за украинския експорт на аграрна продукция““, заяви Степанчук.

Председателят на Върховната рада отбелязал още, че въпреки излизането на Русия от зърнената сделка, съвместно с международните си партньори Украйна е съумяла да намери алтернативни маршрути за своя износ.

„Още през октомври милата година създадохме коридора Украйна-Молдова-Румъния, който допринесе за преодоляване на руската блокада Сега вече говорим и за коридора Украйна-Румъния-България чрез техните пристанища, който вече постепенно се трансформира в един от глобалните пазари на зърно в северозападната част на Черно море с изход към река Дунав“, отбелязал в изказването си Стефанчук.

Според него Украйна продължава да развива търговията с останалите страни намиращи се по течението на река Дунав чрез активно корабоплаване по горното течение на реката.

 

Още
Агро Новини

Втори ден на протести на фермери в страната (Обзор)

Производители отново блокираха възлови пътища в страната

 

Въпреки че се очаква тази вечер да се състоят нов кръг преговори между правителството и представители на земеделския бранш, десетки фермери отново излязоха на протест днес с блокади на възлови пътища в страната. Днес времето на блокадите е увеличено с един час до 13 часа.

В област Монтана по информация на БТА протестиращите производители са блокирали пътища на три места. Главен път Е-79 е блокиран в района на село Горна Вереница . Втората блокада е на изхода от Монтана към Лом, Бойчиновци и Козлодуй, а третата на пътя от град Вълчедръм към село Септемврийци и Козлодуй. Пропускат се само автомобили със специален режим на движения и на болни хора отиващи за хемодиализа или операция.

Протестиращи земеделски производители отново затвориха с тежка техника главния път София – Варна на две места в Ловешка област заради протест – на п.в. „Абланица“ и п.в. „Боаза“Ограничено е и движението на пътя София – Русе при Луковит

 

Фермери край Русе блокираха „Дунав мост“ и разляха цистерна с мляко, като организираха шествие при граничния пункт. С протестни колони от тежка земеделска техника се включиха и производители от Силистренско. За БТА организаторите на протеста съобщиха, че са били инструктирани от органите на реда, че нямат право да блокират републикански пътища, като глобата за това е от порядъка на 8000 лева.

„Искаме ясно да се разбере, че ние не искаме пари. Искаме дългосрочни мерки, които да доведат до намаляване на себестойността на продукцията ни, за да можем да устоим във времето“, заявиха протестиращи, цитирани от БТА.

Протестиращи земеделски производители затвориха трите подхода на магистрала „Тракия“ към Ямбол. Затворени са участъци на трите най-важни пътни артерии в областта – на пътя Ямбол-Сливен след разклона за село Дражево, което блокира изхода към магистралата, втората точка е до село Кабиле, а третата до село Веселиново, което включва и международния път към граничен пункт „Лесово“.

Междувременно земеделски производители и животновъди са блокирали със земеделска техника подбалканския път в района на разклона за казанлъшкото село Дунавци.

На все повече места производителите заявяват, че нямат политически искания, свързани с оставката на земеделския министър Кирил Вътев, а единствено искат законови промени.

 

Още
Агро Новини

11 производители представят страната ни на„Зелена седмица“ в берлинпрез тази година

Основен фокус на „Зеле“на седмица“ е устойчивостта, продоволствената сигурност и бъдещето на агробизнеса

 

11 производители ще представят традиционните ни храни на започващото утре изложение „Зелена седмица“ в Берлин, съобщават от земеделското министерство. Те ще представят млечни и месни продукти, подправки, вина, биопродукти, пчелен мед, растителни масла и продукти с Българско розово масло.

Българският щанд на изложението ще бъде открит от министър Вътев на 19 януари, когато се очаква той да бъде посетен от федералния министър на прехраната и земеделието Джем Йоздемир, управляващия кмет на Берлин Кай Вегнер, европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски и други официални гости.

В рамките на своето посещение министър Вътев ще участва в конференцията на министрите на земеделието, организирана от Федералното министерство на храните и земеделието като част от Глобалния форум за прехрана и земеделие (GFFA).
Тази година изложението „Зелена седмица“ се провежда с фокус върху устойчивостта, продоволствената сигурност и бъдещето на агробизнеса.

Още
Агро Новини

От „сглобката до „светофарената коалиция“- прилики и разлики на фона на едни протести

Крепежните елементи на коалиционните управления се движат от различна логика – в Германия надделяват икономически и екологични доводи, у нас ползват фермерите като бухалки или за формиране на електорални ядра

Ако коалицията управляваща Германия има своето обяснение в цветовете на съставляващите я партии, българската сглобка си е чисто родна измислица на иначе доста креативни политически умове. Нейното съответствие в цветово отношение е далеч по-трудно да се определи дори от социолозите за разлика от Германия, където различните комбинации между партиите си имат класическите определения- червено-черна, Джамайка или светофарена коалиция. Ако се опитаме все пак да определим в цветово отношение нашенската сглобка, то тя би варирала от тъмно синьо с малко зелено и розово до лилаво. Цветове характерни по-скоро за четката на някой художник от сюреалистичната епоха, отколкото за епохата на реализма. Даже връщайки се назад в политическата ни история е трудно да се правят аналогии с Демократичния сговор или Конституционния блог на Ляпчев и Буров от 20-те 30-те години на миналия век , просто защото времената и целите днес са различни.

В Германия сега управляващата „светофарена коалиция“ е една от възможните между класическите партии на политическия ландшафт там, в която водещи са социалдемократите, излъчили канцлера Олаф Шолц, следвани от Зелените част от чиито министри държат ключовите за фермерите министерства на икономиката и земеделието. Коалицията се поддържа от либералите, които се явяват нещо като крепежен елемент, подобно нанегласно оформилия се такъв в българската сглобка- ДПС.

Не случайно споменаваме, че ключовите министерства за земеделските производители се държат от представители на Зелените и либералите Джем Йоздемир, Роберт Хабек и Кристиян Линднер, защото от тях именно зависи дали ще се достигне до политическо споразумение с фермерите, което да потуши протестите им. В Германия се стигна до ситуацията с фермерите заради това, че конституционния съд на страната обяви предвидените бюджетни разходи за противоконституционни и за да се намалят, отнякъде трябваше да се отреже. Още повече Зелените които са втория по значимост партньор в правителството настояват за поемане на доста сериозни екологични амбиции с оглед и на климатичните промени. И няма как супермощните иначе земеделски машини в подобна светлина да ползват отстъпка от акциза за ползване на фосилни горива, нанасяйки щети на климата с производството на вредни емисии, и на почвите с влагането на торове и препарати в тях.

У нас мащабният протест от миналата година беше преодолян с подписването на меморандум от Премиера Николай Денков, финансовия министър Асен Василев и земеделския Кирил Вътев. Като цяло реакцията на тези ключови за българските фермери министри срещу протестите водени от зърнопроизводителите бяха по-скоро негативни, но в нашия случай е не маловажно да се отбележи, че роля за стихването им изиграха две от формациите в сглобката, ползващи от години земеделските производители я като бухалка, я за формиране на твърди електорални ядра. Сещате се за кои от тях става дума.

Както у нас, така и в Германия политическата класа не пропусна възможността да се опита да яхне недоволството на производителите, и в двата случая имаше опити за намеса и на извън системни партии от крайнодесния политически спектър.

Сега у нас се задават поредни протести,движени пак от зърнопроизводителите в опит да подражават на германските им колеги. Исканията им обаче след като в продължение на десетилетие и половина бяха галеници на земеделските политики и след като само за последната година в сектора се наляха близо 3 млрд. евро сега изглеждат сякаш изсмукани от пръстите. Действията им ще са под мотото „Дайте и ние да излезем на протест, че да не останем по-назад от Европата“. Освен това част от исканията им са вече изпълнени или в ход на изпълнение. Украинският внос се регулира от лицензионен режим, а в напояването стартираха проекти за рехабилитация на магистралната мрежа от съоражения, и ако парламентът си свърши работата може да се облекчи режимът за отдаване на концесия на съораженията от вътрешната напоителна мрежа за да отпочне и тяхното възстановяване. Ако излязат на протест зърнопроизводителите рискуват повече да усилят антагонизма на обществото към тях, отколкото да постигнат нещо, поради нереалистичните им искания, далеч от очакванията не само на обществото, но и на политическата класа.

В края на миналата седмица земеделският министър Кирил Вътев още веднъж потвърди по време на посещението си в стопанството на Иван Кабуров в Мало Конаре, че напояването е основен приоритет.

„Няма как да се прави земеделие без напояване. Големият ни проблем е, че все още нямаме прогноза за състоянието на източниците ни за напояване. Едва ли някой се съмнява, че имаме достатъчно източници за напояване, и реки, и подземни води и язовири, но този режим трябва да е не разрешителен, а задължителен, защото не може държавата да те спъва да получаваш вода за напояване, ако си земеделски производител.“

Що се отнася до украинската помощ министър Вътев добави, че трябва да се види кои реално са ощетени от това, че няма да я получават, защото ако разходите за енергоносители засягат всички, при нея не е така. Той припомни, че бюджетът за земеделие през 2024 година ще достигне до 3,6 млрд. лева.

„усилено работим в рамките на този бюджет да се намерят механизми за изплащане на украинската помощ“, заяви още Вътев.

Основното което разгневи германските им колеги беше премахването на една от благините им, да ползват горива с намален акциз. Родните производители не могат да се оплачат от подобни намерения на управляващите, които едва ли биха стигнали до там. Нещо повече, те се радват на още един лукс- да са може би единственият икономически сектор в държавата с обратно начисляване на ДДС след като са продали зърното и слънчогледа си.

„Винаги има условия за протести, въпросът е кога са обективни. На германските фермери освен че им вдигнаха данъците за машините им отнеха възстановяването на акциза за горивата, което изкара хората на протест. При нас такава ситуация няма“, коментира министър Вътев ситуацията в Германия.

Очевидно е, че ако у нас започнат нови протести движени от зърнопроизводителите, те ще натрупат нови черни точки не само сред обществото, но и сред управляващите. Друг е въпросът как ще реагират крепежните елементи на сглобката, ползващи клетите фермери я като бухалка, я като партиен електорат.

 

Още
Агро Новини

Украйна ще санкционира нарушители на лицензионния режим за България

Киев ще отнеме лицензите на некоректните износители до средата на месеца

Очаква се до средата на януари Киев да отнеме лицензиите на износители на включените в лицензионния режим стоки за България за които е установено, че са изнасяли продукцията си в нарушение на този режим. Това е заявил в онлайн разговор с министъра на земеделието Кирил Вътев украинският му колега Николай Солски.

На срещата министър Вътев представи данни за вноса на рапица, царевица и слънчоглед в България за периода декември – началото на януари. Той съобщи, че са установени единични случаи на опити за заобикаляне на лицензионния режим с внос на черен маслодаен слънчоглед, рапица и царевица за посев.

Министър Вътев подчерта, че през последните седмици се наблюдава засилен внос на слънчоглед с баржи по река Дунав. Той предупреди своя украински колега, че ако това темпо на внос се задържи, лимитът, необходим за нуждите на българските преработватели, ще бъде достигнат. Това респективно ще доведе до прекратяване на вноса с оглед на реализация на слънчогледа от българско производство.

Още
Агро НовиниБез категория

Износителите на украински слънчоглед за България подготвят документи за издаване на лицензи

Украйна и България са се договорили за стриктен контрол върху износа на агропродукция

Износителите на украински слънчоглед за България се подготвят да подават документи за издаване на съответните лицензи, съобщава UkrAgroConsul позовавайки се на последно проведената онлайн среща между украинския земеделски министър Николай Солский и българският му колега Кирил Вътев.

  • „След съгласуване на заявките с българската страна украинските предприемачи ще получат съответните лицензи за експорт на слънчоглед“, е заявил украинският агроминистър Николай Солски, цитиран от украинската прес служба.

Той е акцентирал и върху контрола на експорта на някои категории аграрна продукция към България. В информацията се отбелязва, че двете страни са обсъдили още износа на пшеница, рапица, ягоди ,царевица и захар като са се договорили за прилагане на щателен контрол върху процеса на износа.

Още
Агро Новини

Молдова измести Украйна като лидер при вноса на слънчоглед в ЕС

За периода от юли до края на ноември България е изнесла 33,3 хил. тона слънчоглед, вносът е достигнал около 39 хил. тона

 

По данни на еК през текущата стопанска година Молдова е изместила Украйна от лидерската позиция при износа на слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Според данните между 1 юли и 26 ноември 2023 година страните членки на ЕС са внесли малко над 190 хил. тона слънчоглед, което е с 85% по-малко в сравнение с аналогичния период на предходната стопанска година.

Делът на Молдова в този внос възлиза на 63% или около 120 хил. тон. За  сравнение преди  година молдовският експорт на слънчоглед за ЕС е възлизал на 108 хил. тона. Украйна която е водещ износител на слънчоглед за ЕС през 2023/24 година е намалила значително своя износ от 1,08 млн. тона на едва 35 хил. тона.

Ключови вносители на слънчоглед в ЕС се явяват Румъния със 78,8 хил. тона, България с с почти 39 хил. тона тона и Испания с 13,7 хил. тона. За указания период от юли до края на ноември Румъния е изнесла 64,05 хил. тона, следвана от България с 33,3 хил. тона и Хърватия с 20,6 хил. тона слънчоглед.

Още
Торене на царевица през пролетта
Агро Новини

Американски експерти намалиха прогнозата си за реколтата от царевица у нас

Слабата реколта може да доведе до намаляване на износа

Експертите на американския департамент по земеделие намалиха оценката си за реколтата от царевица у нас до 2,5 млн. тона, информира UkrAgroConsult. Причина за това са нанесените върху посевите щети от засушаването през лятото. Към 8 ноември кампанията по прибиране на царевицата е приключила на 96% като са прибрани 2,2 млн. тона царевица.

Според прогнозите на USDA през настоящата стопанска година страната ни може да изнесе до 1,1 млн. тона царевица, което е с 0,4 млн. тона под миналогодишното ниво. В анализа си експертите отбелязват че заради аномалните климатични условия и ниските цени, царевицата е загубила от своят атрактивност и не е изключено съкращаване на площите с тази култура през 2024 година. Намаляването на рентабилността и цените през тази година са довели до това, фермерите да претърпят най-големите загуби при оглеждането и, в сравнение с останалите зърнени и маслодайни култури.

Обилното предлагане на царевица от останалите страни в региона на Черно море също е оказало натиск на земеделските производители у нас, смятат експертите. Що се отнася до пшеницата, годината в климатично отношение се оценява от тях като по-добра, което е довело до повишаване на реколтата с 6% спрямо миналата година до 6,8 млн. тона.

Износът на българска пшеница върви добре заради по-големите начални запаси, голямото търсене на външните пазари и привлекателните цени. Отбелязва се, че към началото на ноември от страната ни са изнесени малко над 3 млн. тона пшеница. През миналата година са били изнесени общо 4,2 млн. тона пшеница.

Сеитбата на есенниците се бави заради необичайно топлата и суха есени към средата на ноември изостава на 26% от обичайните темпове, но се очаква фермерите да наваксат с кампанията.

Още
Общо около 20 млн. лева са получили фермерите за изпълнение на ангажименти за хуманно отношение
Агро Новини

България и Румъния се борят с птичия грип на фона на растящи опасения в Европа за разпространение на болестта

Нови близо 40 хил. птици у нас ще бъдат умъртвени по хуманен начин в два засегнати от вируса обекта

 

След съобщения за новооткрити случаи на птичи грип в България и Румъния нараства безпокойството за разпространението му в Европа, пише UkrAgroConsult. Причината е, че регионът се намира в сезона на пик на разпространението на това заболяване.

Последните случаи за констатирани огнища на птичи грип у нас по данни на БАБХ са от началото на месеца от обекти в село Главиница Пазарджишко и в село Криво Поле в Хасковско. В първия обект са се отглеждали около 248 кокошки носачки, а вторият е със значително по-голям брой на отглежданите кокошки 39 950 хил. кокошки, като предстои умъртвяване по хуманен начин на животните в двата обекта. Предприети са съответните мерки за недопускане разпространението на вирусното заболяване.

Вирусът в обекта на пазарджишкото село е установен при извършване на мерки за контрол в 10-километровата зона, която беше създадена за наблюдение около огнището на Инфлуенца по птиците, регистрирано на 26.10.2023 г. в землището на с. Мало Конаре, област Пазарджик.

В края на октомври от огнища на птичи грип бяха засегнати още обект в село Мало Конаре, отглеждащ около 171 хил. кокошки и в стопанство в град Дебелец, област велико Търново, в което се отглеждат около 395 хил. птици.

Румънските власти са обявили случай на заразени с птичи грип птици в обект в село Тиганеш, в близост до границата с България, в който са се отглеждали около 120 птици.

Още
Агро Новини

Сухите условия са се отразили негативно на сеитбата на рапицата у нас според експерти

Между 65 и 90% е бил дефицитът на валежи в някои региони

Сухите почвени условия и слабите валежи са оказали негативно въздействие върху сеитбата и поникването на рапицата у нас, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). В някои области на Югоизточна и Централна България дефицитът на валежи през октомври е достигнал до между 65 и 90%, като валежите са паднали предимно през първата половина на септември, след което е последвал период на засушаване с дневи температури с до 3 градуса над нормата за сезона. Сухите условия са допринесли за бързо напредване на кампанията по прибиране на пролетните култури, но от друга страна са станали причина за намаляване на добивите от царевица и слънчоглед. Освен това липсата на влага в почвата води до забавяне на сеитбата и поникване на есенните култури, като най-засегнати са посевите с рапица в Източна България, където не е изключено фермерите да презасеят площите с пшеница. Сеитбата на зърнените култури също се забавя, но при валежи от дъжд според експертите при тях може да бъде наваксана.

Още
Агро Новини

В опит да ограничат износа за България, украински преработватели започнаха да предлагат по-атрактивни цени на слънчогледа

Въпреки това преработвателите у нас продължават да търсят слънчоглед от Украйна

За пръв път през тази стопанска година преработвателите в Украйна започнаха да предлагат по-високи цени на местните производители на слънчоглед, с които да конкуират експорта на суровина към България, информира „Зерно Онлайн“. Цената която предлагат те е дори по-висока отколкото предлаганата на пазара в България, пише в публикацията. Актуалната цена на украинския слънчоглед в момента е между 290 и 305 долра за тон което се равнява на експортната цена на суровината за България между 400 и 410 долара за тон. В същото време цената на украинския слънчоглед в България с доставка на място през декември-януари е между 370 и 380 долара за тон. Отбелязва се, че преработвателите на слънчоглед у нас продължават да търсят украински слънчоглед заради недостиг на суровина.

Още
Агро Новини

Постигната в договорка с Украйна за обмен на данни за търговията с агропродукция

Обмяната на информация ще е ежеседмично на нивобексперти

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев се договори с министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски да започне редовен обмен на данни между двете министерства за търговията със селскостопански стоки. Експерти от двете ведомства ще обменят информация всяка седмица за износа и вноса на определени земеделски продукти. Това стана ясно по време на онлайн среща между двамата министри, на която те обсъдиха поетия ангажимент от страна на Украйна за контрол на износа.

Министър Вътев запозна украинския си колега с подписания Меморандум между българското правителство и инициативния комитет на земеделските производители, който предвижда забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на ноември. След този срок в сила ще бъде лицензионен режим за износ на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица, съгласно договорен план между Украйна и Европейската комисия.

Министър Вътев информира и за опасенията на българските земеделски производители и преработватели във връзка с вноса на рафинирано и нерафинирано слънчогледово масло, сухо мляко, пчелен мед, захар и замразени малини от Украйна.

„Много е важно да обсъждаме всички проблеми, които засягат земеделските ни производители и заедно да търсим решения“, подчерта министър Вътев.

Още
Агро Новини

Експерти отчитат влошени перспективи за добивите от пролетните култури у нас заради горещо и сухо време

Неблагоприятните климатични условия са довели до компрометиране на натрупването на биомаса у растенията и са понижили очакванията за доходност

 

Високите температури през разглеждания период и липсата на влага са довели до преждевременно стареене на листата и намален добив от пролетни култури – царевица и слънчоглед в България, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури.

„Времето в периода между 1 август и 10 септември в страната е било изключително топло с температури надвишаващи средните за сезона с между 1 и 3 градуса. В България е било регистрирано рекордно горещо време, като периодът с температури надвишаващи 30 градуса е бил между 4 и 12 дни. Те са били част от гореща вълна обхванала страната между средата и края на август“, пишат експертите.

Според тях у нас са паднали минимални количества валежи и то през първата половина на август, като валежи над средните за сезона са паднали само в някои области на Източна България. Климатичния воден баланс от 1 май насетне показва значителна липса на запаси от влага в почвата. Това е сценарий подобен на този от 2022 година, и е довеел до ускоряване на фенологичното развитие на растенията и по-бързо стареене с намаляване на фото-синтетичната активност и на времето за наливане на зърното и образуване на добив. Това от своя страна според експертите е довело до компрометиране натрупването на биомаса и е намалено очакванията за доходност. Ситуацията с липсата на достатъчно биомаса у посевите се потвърждава от сателитните изображения, като по-обещаващо остава положението в северозападните части на страната.

Още
Ще зареждат тракторите и комбайните по бензиностанциите в страната
Агро Новини

Браншовици настояват за компенсации след вдигане на забраната за внос на украинска продукция

Забраната за внос на земеделска продукция не е повлияла на вътрешния пазар заради по-високата себестойност на българската продукция

 

От Българския фермерски съюз са изразили подкрепата си за становището на правителството да бъдат поискани допълнителни компенсации от Европейската комисия (ЕК) за загубите на българските зърнопроизводители и особено на производителите на слънчоглед след отпадането утре на забраната за внос от Украйна, съобщава БТА.

„Правителството и фермерите заедно трябва да набележим пакет от мерки в подкрепа на бранша и да бъдат поискани средства от ЕК. Парите са необходими за осигуряване на ресурс за есенната сеитба и за гарантиране на новата реколта. Освен това да се засили контролът по внос на земеделската продукция от Украйна“, заяви председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение, изпратено до медиите.

Според него забраната за внос на зърно от Украйна не е повлияла на пазара в България и все още има проблеми с реализацията на нашата продукция, тъй като е с по-висока себестойност заради наводнения и суша. Освен това цените на зърното продължават да са ниски и на международните пазари.

Български фермерски съюз предлага министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, каза Георги Стоянов. „Има още нещо, което трябва да се отвори – подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а днес вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалогът с браншовите организации, няма го диалогът какво би могло да се случи. Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство“, коментира председателят на Български фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна, да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по-засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение, пише в съобщението. Според Стоянов за целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарни кризи. Това може да стане чрез създаването на Фонд за управление на кризи с финансов ресурс, което е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта, посочва още Български фермерски съюз.

Още
НОВИНИ

България ще поиска подкрепа за инфраструктура от ЕК заради транзитния транспорт на украинско зърно

Румъния, Словакия и Унгария за европейска помощ за инфраструктурата, заради транзитния транспорт на украинско зърно. ова стана ясно на проведена днес онлайн среща с министрите на земеделието на 5-те държави членки, в която участва министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. „Ясно трябва да се заяви, че България се нуждае от сериозна подкрепа за инфраструктурата, тъй като тя не може да поеме тежкия трафик по създадените коридори за транзит на украинско зърно“, подчерта министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Той уточни, че заедно с Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще се работи по анализ на нуждите от инвестиции в транспортната инфраструктура, свързана с транзита на украинско зърно през България.

Още
НОВИНИ

Страната ни ще иска удължаване на забраната за внос на слънчоглед и нерафинирани масла от Украйна до края на годината

Страната ни ще поиска удължаване на забраната за внос на нерафинирани масла и слънчоглед от Украйна до края на годината, съобщи днес след среща с преработватели земеделският министър Кирил Вътев. Според него разговорите с преработвателите на маслодайни семена не са дали резултат към момента и всичко ще зависи от това, дали забраната за внос на някои агропродукти от Украйна ще бъде удължена и след 15 септември. Освен за нерафинирани масла и слънчоглед страната ни ще иска забраната да обхване и вноса на сухо мляко. Венцислав Върбанов съобщи, че от Българската агрохранителна камара също ще настояват за удължаване на забраната за внос на украинска аграрна продукция.

От сектора на преработвателите не дадоха конкретни цифри за залежалите количества суровина и олио, но споделиха че търговията със слънчоглед от новата реколта практически не върви заради натрупани големи резерви. Според тях страната ни ще разполага както с достатъчно суровина за производството на олио, така и с достатъчно олио, и предупредиха потребителите да не се запасяват. Очакванията за новата реколта от слънчоглед са за производство от 2 млн. тона при остатъчни преходни резерви от 600 хил. тона.

Още
Без категорияНОВИНИ

Денков и Зеленски обсъдиха защитата на алтернативните коридори за износ на украинска пшеница

Украинският президент Володими Зеленски е обсъдил с българския премиер акад. Николай Денков защитата на алтернативните коридори за износ на украинска аграрна продукция, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на пресслужбата на украинския президент. В информацията се уточнява, че срещата е била осъществена по време на съввета Укайна- Западни Балкани, а Зеленски е изразил благодарността си за българската подкрепа за страната. По време на форума са били обсъдени защитата на коридорите за износ на украинска продукция и безопаснотта в Черно море. Зеленски е потвърдил, че ще продължат разговорите с останалите страни от Балканите.

Както е известно, наскоро американското издание WSJ съобщи, че САЩ разработват алтернативни коридори за износ на украинско зуърно и агропродукция през река Дунав.

Още
Три нови сорта хибридна царевица показаха от „Лиматрейн“ по време на провеждащия се  агро семинар организиран от асоциацията на зърнопро
НОВИНИ

MARS отчете неблагоприятни климатични условия за пролетните култури у нас

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) са отчели, че у нас между 1 юли и 15 август климатичните условия са били неблагоприятни за развитието на пролетните култури с температури от 0,5 до 2 градуса над средните и с между 5 и 15 горещи дни с температури над 30 градуса над нормата за сезона. Температурите в най-горещите дни са достигнали между 37 и 41 градуса. През първата половина на месеца горещото време е било съпътствано и от оскъдни валежи особено в централните и източни части на страната, като падналите количества валежи за периода са били с между 20 и 70% под средните за сезона. Кампанията по прибиране на есенниците върви в нормите, като се очакват по-добри добиви от миналата година. За разлика от влошеното състояние на пролетниците заради екстремните горещини и силно намалялото съдържание на влага в почвата в периода на цъфтеж и наливане на зърното. Вследствие на това прогнозите за добивите на експертите са били ревизирани рязко надолу, което се отнася най-вече за царевицата.

Още
НОВИНИ

Анализатори намаляват оценките си за реколтата от слънчоглед у нас

Анализаторите на UkrAgroconsult намаляват оценките си за новата реколта от слънчоглед у нас заради по-лошите климатични условия. Подобни сигнали дава и последния доклад на ЕК от юли, според който средните добиви от слънчоглед у нас ще са по-слаби от средните за последните пет години. Според данните на ЕК за слънчогледа се прогнозират с 0,4% по-ниски добиви, докато при рапицата те ще са с 6,5% по-слаби. Падналите през юни интензивни валежи са попълнили почвените влагозапаси според експертите. За разлика от юни, през юли валежите са били неравномерни-обилни в западните части и недостатъчни в източните части на страната.

Кампанията по прибиране на рапицата в Западна България се забавя заради преовлажняване на почвите, като експертите отчитат по-високи средни добиви. Що се отнася до температурите с наближаване края на юли те са се повишили рязко, достигайки в края на месеца до екстремни стойности от 35-40 градуса.

Експертите отчитат, че посевите със слънчоглед са в добро и отлично състояние, като ключови ще се окажат почвено-климатичните условия в близките седмици. При рапицата се регистрира намаляване на обработваемите площи с 24% спрямо миналата година, като въпреки това се очакват стабилни добиви, но реколтата ще е с 22% по-малка.

При слънчогледа намалението на обработваемите площи е с 4%, като средните добиви се очаква да са с 4% по-високи при реколта с 1,2% под миналогодишното ниво.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Анализатори отчитат спад на експорта на зърно от България за трети страни

Позовавайки се на данните на ЕК анализаторите на UkrAgroConsult отчитат спад на износа на българско зърно за пазарите на трети страни. Според оперативните данни за периода юни-юли страната ни е изнесла 2,9 млн. тона пшеница, което е спад с 12% спрямо аналогичния период на миналата година, 103 хил. тона ечемик (-31%) и 693 хил. тона царевица (+9%). По оценки на анализаторите общият експорт на зърно от страната ни за 2023/24 година ще надмине 5,5 млн. тона, което е с 0,9 процента над предварителната оценка. Увеличените оценки са основани на нарастващия износ на зърно за Китай и Алжир. И докато Алжир внася предимно пшеница китайският интерес е насочен основно към царевица. За ръста на обемите на износ на царевица за Китай според анализаторите е допринесла и блокадата на украинските морски пристанища.

Що се отнася до оценката за реколтата от царевица у нас, анализаторите не изключват заради неблагоприятните климатични условия да я преразгледат надолу. За сметка на това те очакват по-добра реколта от пшеница и ечемик заради благоприятните условия по време на наливането на зърното. Те отбелязват, че въпреки закъснението заради хладната и дъждовна пролет и късната сеитба, кампанията по прибиране на зърното у нас е в разгара си.

Още
НОВИНИ

Български и китайски учени обмениха опит в ИГРГ Садово в съвместен проект за обогатяване на разнообразието от зърнено-бобови култури

Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“, посрещна партньори от Китайската академия за селскостопански науки по двустранен проект на тема „Обогатяване на разнообразието от зърнено-бобови култури между България и Китай – интродукция и оценка във връзка с глобалните климатични промени“, съобщават от ССА. Ръководител на проекта от българска страна е проф. д-р Петър Чавдаров. Програмата в ИРГР включваше работна среща с научния колектив, представяне на полската колекция от зърнено-бобови култури, запознаване с работата на генбанката, методите за дългосрочно съхранение на семена и историята на земеделската наука в музея към Института.

Разнообразието от местни зърнено-бобови култури – фасул и вигна, беше представено от куратора на колекцията проф. д-р Цветелина Стоилова. Проф. д-р Лишиа Ванг запозна българските си колеги с работата по съхранение, документация, характеризиране, оценка и използване на колекцията от зърнено-бобови в Института по растениевъдство към Китайската академия на селскостопански науки. Обсъдени бяха въпроси във връзка с изпълнението на работната програма по проекта. Доц. д-р Гергана Дешева представи генбанката в Садово и методиката на работа. Китайските учени посетиха камерата за дългосрочно съхранение на семена. Гл. ас. д-р Божидар Кьосев представи съвместната китайско-българска лаборатория по молекулярна биология на растителни генетични ресурси, създадена към генбанката. Обсъдени бяха анализите, които се извършват, както и възможностите за съвместна работа. В музея на Института доц. д-р Николая Велчева запозна гостите с историята на Опитната станция в Садово и на основоположника на земеделската наука в България – агронома Константин Малков. Представени бяха ценни исторически документи, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на земеделската наука, периодични издания, отчети, сборници от Юбилейни конференции, почетни дипломи и награди на колектива на ИРГР. Обсъдени бяха въпроси, свързани с документацията на растителния генофонд и изграждането на информационна система на генбанката. Във връзка с темата на проекта, интересът на партньорите от Китай е насочен към местното разнообразие от зърнено-бобови култури – фасул и вигна, и обогатяването на колекциите чрез провеждане на експедиции в селските райони на страната.

По време на визитата на китайските учени в България беше посетена частна семейна фирма в Садово, занимаваща се с отглеждане и изпичане на фъстъци от сортовете, създадени в ИРГР. Посетена беше и винарна „ДиВес Естейт“, намираща се на историческия хълм Симеонова могила в Поморие. Там китайските учени участваха в ароматур и дегустация на колекция от пет сорта българска лавандула. Насажденията са терасирани около винарната с живописна гледка към Черно море. Програмата включваше запознаване с технологията за производство на висококачествени български вина и дегустация. Представени бяха резултати от опити при различни култури с приложение на биологични препарати – биостимулатора Amalgerol Essence и азотофиксиращи бактерии, предлагани на пазара от фирма „Меди плюс Р“. Българският колектив предложи на учените от Китай богата културна програма в София, Пловдив и Несебър. В края на месец септември проф. д-р Цветелина Стоилова и доц. д-р Николая Велчева от ИРГР – Садово ще осъществят работна визита в Китай по проекта, като ще имат възможността да посетят и да се запознаят с работата на китайската генбанка.

 

Още
НОВИНИ

Експерти очакват по-високи добиви от слънчоглед у нас

Експертите от американския департамент по земеделие USDA повишиха прогнозата си за реколтата от слънчоглед у нас до 2,48 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Те са оптимистично настроени най-вече за добивите от слънчоглед и рапица. В информацията се отбелязва, че влажното време през пролетта е оказало благоприятно влияние върху развитието на слънчогледа, но е довело и до забавяне на посевната кампания и повишаване на инфекциозната обстановка. Въпреки това фермерите у нас са успели да наваксат забавянето и към 15 юни засетите площи със слънчоглед са едва с 0,7% от миналогодишното ниво и в момента се намират на оптималното ниво , което позволява сеитбооборота.

Експертите констатират, че слънчогледът продължава да е перспективна култура за производителите заради ниските производствени разходи и заради това, че е „по-безопасна култура“ в периоди на засушаване. Заради благоприятните климатични условия през юни и юли се прогнозират средни добиви при слънчогледа от 240 килограма от декар, а събраната реколта може да се увеличи до 2,2 млн. тона.

Средните добиви при рапицата се прогнозират на 280 килограма от декар като заради намаляване на площите с рапица се прогнозира по-слаба реколта.

Още
НОВИНИ

Съветът на ЕС прие позицията на България в защита на производителите на етеричномаслени култури

В последния ден на шведското председателство на Съвета на ЕС държавите членки, на ниво Комитетът на постоянните представители – КОРЕПЕР 1, одобриха законодателно предложение, което запазва досегашния подход за класифициране на етеричните масла, съобщиха от аговедомството.
Във връзка с предложения от Европейската комисия Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси, Съветът прие аргументите на България и още седем страни членки за трудностите при приемане на предложения подход и включи клауза за преглед, изискваща нови анализи от Комисията, които да бъдат представени след 4 години.
Позицията в защита на производителите на етеричномаслени култури на България бе представена от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, което се проведе на 26 и 27 юни в Люксембург. Тогава той заяви, че България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на култури в ЕС, от които те се добиват, и да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници. Министър Вътев настоя да се изключат етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че те да продължават да бъдат класифицирани по настоящите правила като вещества, а не като смеси. Решението на Съвета на ЕС е позитивен напредък за производителите на натурални съставки за парфюмерия и козметика. Все още предстоят преговорите с Европейския парламент за договаряне на финалният текст на регламента.

Още
НОВИНИ

Анализатори прогнозират добра реколта от слънчоглед у нас

Според анализаторите на UkrAgroConsult към момента прогнозите за новата реколта остават оптимистични. Те отбелязват забавянето в сеитбата на пролетните култури заради по-ниските температури регистрирани в първата и втората десетдневка на май. Ситуацията се е подобрила в края на май и началото на юни, като забавяне в развитие на посевите в момента е налице само за северните части на страната. Според тях дългосрочната прогноза от слънчоглед ще зависят от нивото на влага в почвата при формиране на добивите.

Експертите отбелязват, че в края на текущия сезон се забелязва спад в експорта на слънчоглед у нас с 2% и увеличаване на вноса с 28% при ръст на преработката на слънчоглед с 59%. При това делът на вноса на украински слънчоглед надминава 66%. На второ място сред вносителите се нарежда Румъния с 29%. По отношение на експорта на слънчоглед, страната ни е отбелязала ръст в износа между 12 и 70% за страните от ЕС, Турция и Китай. Отбелязва се, че след забраната на украинския внос, преработвателите ни са се насочили към вноса на слънчоглед от Румъния оставяйки българския слънчоглед в складовете в очакване на по-високи цени.ълга

Още
Около 250 хил. декара са попадналите площи под вода в следствие на последните интензивни валежи
НОВИНИ

Експерти намалиха прогнозите си за добивите от есенни култури у нас заради хладното време

Заради хладното време в началото на лятото у нас във фазата на ранно наливане на зърното, експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) са намалили своята оценка за добивите от есенни култури. Допълнителна причина за това е била повишеният натиск от вредители особено в Северна България. Според сателитната информация у нас се наблюдава по-слабо от обичайното състояние на реколтата заради закъсняла сеитба и забавено развитие на пролетните култури.

През първата половина на май в страната ни са регистрирани по-ниски температури от обичайните с отрицателни температурни аномалии от минус 1 до минус 3,5 градуса под нормата като това е било най-студеното време от 1991 година насам. В последствие е било регистрирано затопляне с повишаване на температурните стойности до среднодневните за сезона. Нивото на валежите в регистрирания период е било близко до средното с известен излишък в западните части на страната, докато в източната са били малко посухи от обичайното. В началото на юни в източните райони не са били регистрирани валежи, но се отбелязва наличието на достатъчно влага в почвата.

Още
НОВИНИ

Заради евтиния украински слънчоглед преработваме двойно повече отколкото потребяваме

Според колегите от UkrAgroConsult евтиният украински слънчоглед е позволил на страната ни да увеличи преработвателните мощности почти двойно до 250-300 хил. тона през миналата година при вътрешно потребление от 150 хил. тона. В информацията си те се позовават на изявление на Степан Капшук, директор на „Укрмаслопром“. Според него подписаното двустранно споразумение между България и Украйна касаещо слънчогледа е резултат от увеличените мощности на страната ни за производството на масла. По думите му само за последните години маслоестракционите заводи у нас са се увеличили от четири на 11. „На тях им е нужно да реализират произведените количества масла както на вътрешния пазар, така и на международните“ заявява Капшук. В същото време отчитайки данните за запасите от слънчоглед се прогнозира, че преработката му в Украйна през май може да стигне до деветгодишно дъно. Напомняме, че по време на парламентарен блиц контрол тази седмица служебният министър на земеделието Явор Гечев изнесе данни за наличните количества слънчоглед у нас, които към края на април са възлизали на 949 хил. тона, като това са количества които родните преработватели не биха могли да преработят дори при непрекъснат режим на работа.

Още
НОВИНИ

НАЗ: Само финансовият инструмент няма как да ни помогне

„След въведените национални забрани за внос на украинска агропродукция, Европа реши, че проблемът е сериозен и побърза да го реши с пари, но само финансовият инструмент няма как да ни помогне, защото имаме нужда от мерки и спиране на този внос за време, тъй като България, Румъния и Полша са залети с украинско зърно“, каза в интервю за БНР председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Според него поради краткия период изминал след въвеждане на общата за петте засегнати страни членки на ЕС забрана за внос на някои украински агропродукти все още е рано да се каже, има ли движение на пазара. „Има известно търсене от страна на търговците на слънчоглед, но все още не можем да кажем че ще реализираме продажби“, допълни той. Според него в момента по складовете има нереализирани на пазара около 3 млн. тона пшеница и по 1 млн. тона слънчоглед и царевица. За да се освободи място по складовете на зърнопроизводителите, трябва да се продадат най-малко 50% от тези количества.

Към момента по думите му не е ясно по какви критерии ще бъдат разпределени отпуснатите от ЕС 16 млн. евро. Проданов прогнозира много тежка година поради липсата на износ за традиционни пазари като Испания и Португалия. Той опроверга мненията на някои икономисти, че зърнопроизводителите се опитват да защитят по-високите си печалби като заяви, че ако продават на сегашните цени, те биха фалирали. „Сега ни предлагат по по около 35-40 стотинки на килограм пшеница, което е с 30% под нейната себестойност“, добави Проданов.

 

Още
Бурна дискусия протече на проведената на 07.03.2013г. среща между ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите и експертен екип на МЗХ по отношение на обществената поръчка с наименование
НОВИНИ

България и Украйна подписват обща декларация за съвместни действия при възникване на смущения на пазара на слънчогледово олио

 

 

Българското и украинското министерство на земеделието започват действия за изготвянето на съвместна декларация за механизми за въздействие при възникване на пазарни смущения, включително резки промени в цените, при двустранната търговия със слънчогледово съобщиха от ароведомството. Това стана ясно по време на работна среща между министъра на земеделието Явор Гечев и неговия украински колега Микола Солски. Тя се проведе днес в София, като основен акцент в разговорите бе актуалната ситуация на зърнения пазар и търговията със слънчогледово олио.

Очаква се декларацията да бъде факт съвсем скоро, а чрез нея ще бъде заявена готовността на двете страни за съвместни действия с цел превенция на бъдещи пазарни аномалии.

Аграрните министри коментираха и извънредната защитна мярка на Европейската комисия, която засяга четири селскостопански продукта с произход от Украйна. В тази връзка Явор Гечев информира за решението на Министерския съвет да отмени националната забрана за внос на някои произведени в Украйна земеделски продукти и заяви, че българската страна наблюдава внимателно пазара както по отношение на слънчогледовото олио, така и на други селскостопански продукти.

„България и Украйна могат да работят заедно по намирането на трайни решения за ускорен транзит на селскостопански стоки в посока трети страни и да ги предложат на Европейската комисия“, заяви министър Гечев. Той увери, че в момента усилията са насочени към разработването на логистични системи, чрез които коридорите на солидарността ще заработят и ще изпълняват функцията, заради която са създадени.

„Надявам се този добър диалог да продължи и двете страни да решават заедно възникналите въпроси занапред“, заяви от своя страна министър Микола Солски.

„Заедно можем да се изправим срещу предизвикателствата, породени от настоящата ситуация, и така да се справим с тях по-бързо и ефективно“, посочи българският земеделски министър.

Още
НОВИНИ

В Украйна: България ни измества от европейските пазари на растителни масла

След като в началото на войната с Русия България е започнала да внася усилено украински слънчоглед и е разширила преработвателните си мощности, се е стигнало до постепенното изместване от страната ни на Украйна на някои от пазарите, пише UkrAgroConsult. На тази тема е била посветена презентация на Юлия Гаркавенко по време на провеждащия се в Букурещ форум EURO GRAIN HUB Exchange.

„С помощта на нашия слънчоглед България успя да впрегне всички свои преработвателни мощности и сега регистрира невероятен експорт на маслодайни масла и шрот. За нас ще е основен проблем, как да си върнем пазарите след края на войната“, заяви Гаркавенко. Според думите на водещата анализаторка става въпрос предимно за пазарите на ЕС, където страната ни може да изнася масла и шрот без проблеми.

„Удивена съм защо Румъния не се е възползвала от ситуацията, а България, където непрекъснато се изграждат нови преработвателни мощности. За разлика от България в Румъния все още липсват големи преработвателни мощности, и решенията за разширяване на съществуващите се вземат много бавно“, уточни още тя. По думите и въпреки негативната ситуация в момента Украйна продължава да е глобален лидер в производството и предлагането на маслодайни масла и шрот но се очаква да намалее делът и на пазарите в някои страни.

Още
НОВИНИ

Монголска компания ще произвежда българско кисело мляко

Монголия е втората азиатска държава, която ще произвежда българско кисело мляко с бактерията „Лактобацилус булгарикус, съобщиха от министерството на икономиката. Споразумение за използване на лиценза бе подписано между „Ел Би Булгарикум“ и една от най-големите монголски компании за производство на храни „APU Company“. Инициативата за стъпване на азиатския пазар бе на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов и се случва с активната подкрепа на посланика на Монголия у нас Н. Пр. г-жа Лхагвасурен Саянаа. Двамата присъстваха и на официалното подписване на документа.

„Началото на разговорите за това сътрудничество бе поставено през декември миналата година и само за четири месеца успяхме да стигнем до подписването на днешното споразумение. То ще позволи автентичното българско кисело мляко да се продава и в Монголия“, каза министър Никола Стоянов. Икономическият министър и Н. Пр. Лхагвасурен Саянаа подчертаха, че това е стъпка в посока на засилване на двустранните икономически отношения между България и Монголия.

„България е родина на киселото мляко и ще използваме националната традиционна технология за изработването на млечните продукти в Монголия“, коментираха от ръководството на „APU Company“. От тяхна страна бе наблегнато на факта, че споразумението ще им позволи да изпълнят една от целите, заложени от монголската държава за производството на здравословна и полезна храна. Те вече са посетили и базата на „Ел Би“ във Видин, за да се запознаят на място с производствения процес в българското дружество. Интерес има и към общи проекти в развойната дейност и създаване на съвместни продукти, съобразени с особеностите на монголския пазар.

Споразумението е със срок от пет години. Монголската „APU Company“ получава лиценз за разработване, производство, продажба и разпространение на млечни продукти с оригинални български закваски за територията на Монголия, за което ще заплаща и лицензионни такси на „Ел Би Булгарикум“. „Популяризираме България, но и увеличаваме приходите за българското предприятие“, подчерта министър Стоянов.

АPU Company е основана през 1924 година и е една от първите монголски фирми, специализирана в производството на храна и напитки. Общият пазарен дял на компанията на вътрешния пазар на млечни продукти е 31%. В Топ 5 е на монголските фирми по размер на платени данъци. Един от основните акционери в компанията е Heineken. Предлага над 320 продукта, а през 2014 година създава собствена фабрика за млечни продукти, а от миналата година произвежда и сирене. Компанията разработва и проект за монголски номадски млечни продукти (YAK Project).

Още
НОВИНИ

Експерти предупреждават за предстоящо сериозно засушаване в България, Полша, Гърция и Румъния

Авторите на ново изследване базирано на сателитна информация предупреждават за сериозна опасност от засушаване в страни като България, Румъния,Гърция и Полша, съобщава авторитетното издание Politico. „Над ¼ от територията на Европа е в период на трайно засушаване през април и повечето региони на континента се готвят дори за още по-голяма суша през идващото лято“, пише изданието. Проучването показва, че Европа се намира в сериозен период на засушаване от 2018 година насам. Според експерти повишаването на температурите не позволява да се възстанови дефицитът от вода. „Ако преди години можехме да твърдим, че Европа разполага с достатъчно вода, то сега определено сме изправени пред проблеми свързани с недостига и“ казва един от авторите на сателитното проучване Торстен Гюр.

Докато влажните условия през следващите седмици могат да възстановят горния почвен слой и да помогнат на селското стопанство, дори една дъждовна пролет не може да поправи продължаващия недостиг на подземни води в Европа, предупреждават експерти. Поради падналите по-малки количества дъжд и сняг, в редица региони на Европа така и не се облекчиха условията сллед тежкия период на засушаване през миналата година. .В доклад на испанската фермерска асоциация COAG се посочва, че някои зърнени култури трябва да бъдат „отписани“ в цели четири региона на страната тази година, а липсата на достатъчно влага в почвата поставя под въпрос и реколтата от маслини.

Дори при запазване на нивата на валежите, промените в климата ще доведат до намаляване на водата в Европа. Негативни фактори които допринасят за това са и лошото управление на водите и прекомерната консумация. Допълнителен натиск върх водоснабдяването в Европа ще окажат и повишаващите се температури.

 

Още
Хербицидни технологии от СИНДЖЕНТА в царевица
НОВИНИ

MARS: Студеното време забави сеитбата на пролетниците в България

Студеното време в началото на пролетта е станало причина за забавяне на сеитбата при пролетните култури, съобщават в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Рязкото застудяване в края на миналия месец, когато са били регистрирани температури до минус 6 градус а места е довело до измръзвания най вече в овощните насаждения. Благодарение на започналите след средата на март валежи, са се натрупали достатъчни запаси от влага в почвата с изключение на южните части на страната.

По-студеното време е довело до забавяне на сеитбата на слънчогледа и отлагане на сеитбата на царевицата. Проблеми за развитието на посевите по-късно през сезона могат да дойдат от дефицита на влага в по-долните почвени слоеве. С оглед на доброто развитие на посевите с житни култури заради меката зима , експертите са ревизирали малко нагоре своята прогноза за реколтата.

Още
НОВИНИ

Николай Стевчов: Българските фермери все повече насочват инвестициите в животновъдството към постигане на по-голяма ефективност

„Според мен и нашите партньори от чужбина, в последните 15 години у нас се наблюдава засилен интерес за инвестиции в животновъдството. Що се отнася до темповете обаче не можем много да се похвалим. Въпреки това в последните години се обособи ядро от фермери, които преценяват развитието си на ниво както е в Австрия и се съсредоточават в инвестиции, с които целят да повишат своята ефективност, заяви пред представители на медиите по време на днешния българо-австрийски аграрен форум Николай Стевчов, управител на „Агритоп. Според него подобно ядро се е оформило не в резултат на получаваните субсидии а заради изискванията на пазара.

„Мисля че у нас може съвсем спокойно да се работи и да се печели от животновъдството, когато човек успее да си подреди правилно нещата. Имаме нашите специфики и особености, и просто трябва да ги използваме“, добави още Стефчов.

Към момента въпреки желанието на бизне средите, все още единици от животновъдите се ориентират към внедряване на иновации в стопанствата си. По думите му тласък в този процес могат да дадат няколко животновъдни стопанства без значение от размера им, които с примера си да покажат, че и тук е възможно да се практикува животновъдство така, както се практикува в Западна Европа, с което да покажат че могат да бъдат ефективни.

„Особено по отношение на млечното животновъдство у нас наблюдаваме една устойчивост на стопанствата такава с каквато са известни и тези в Австрия“, заяви още Стефчов. За пример посочи поредицата от кризи от 2008 година насам, след които се заговори за масови фалити на земеделски производители, каквито обаче все още не се наблюдават. Според него има различни пътища като намиране на нови пазари, които да спомогнат за това, мнозина млекопроизводители да избегнат фалитите.

„Банките гледат на фермерите вече като едни от основите си клиенти, и в повечето региони на страната клоновете им се издържат основно с инвестиции в земеделието. Освен за проекти на зърнопроизводители в последните няколко години все повече банки отпускат кредити и на животновъди“, каза още той. Посочи за пример животновъди отглеждащи по 80-100 крави, съумели да вземат кредити за по 1 млн. лева. Такива случаи вече има освен в Лудогорието и Централна Северна България и в северозападните части на страната, където например едно стопанство с 80 крави инвестира във внедряване на иновации. Само по такъв начин може да се покаже, че с премерени инвестиции може да се достигне до по-голяма ефективност в стопанствата.

Още
НОВИНИ

Румъния е внесла през 2022 г. най-много маслодайни култури от Украйна, България е в топ 4

Румъния е внесла през 2022 г. най-голям обем маслодайни култури от Украйна, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на данни на украинските митнически служби. Като цяло ¾ от доставките на маслодайни култури през миналата година са отишли за страните от ЕС, което е затвърдило ролята на блока като водещ пазар за маслодайни култури от Украйна. Любопитен е фактът, че през 2021 година, когато Германия е била водещ пазар за маслодайните култури Румъния дори е била извън топ 20 на страните вносители. Тя е следвана от Турция с дял от 13,7% и Полша с дял от 12.7%. В информацията се отбелязва още, че с дял от 11,5% страната ни също се нарежда сред най-големите вносители на маслодайни култури от Украйна заемайки четвърто място. Първите шест страни вносители на маслодайни култури от Украйна формират 72% от стойността на приходите от износа на маслодайни култури.

С дял от 13,3% Полша заема лидерска позиция сред пазарите за украинско слънчогледово масло, измествайки Индия и Турция.. Отбелязва се , че през 2022 година страната ни е била с дял на вноса на слънчогледови масла от Украйна от 4,9%.

Според данните на властите през миналата година Украйна е изнесла маслодайни култури на обща стойност в парично изражение от почти 3,8 млрд. долара, което е с 54% повече в сравнение с предходната година. В Количествено отношение увеличението е над два пъти. За същия период Украйна е изнесла и слънчогледови масла за общо 4,3 млн. долара.

 

Още
НОВИНИ

В Украйна се питат: България враг ли е или приятел на нашия слънчоглед

В публикация на Светлана Купреева, анализатор на пазарите на маслодайни култури към UkrAgroConsult косвено се задава въпросът, дали страната ни е враг или приятел на украинския слънчоглед. В нея се припомня, че страната ни е сред водещите производители и преработватели на тази маслодайна култура в Източна Европа,като след началото на войната в Украйна анализаторите отбелязват значително увеличаване на преработвателните мощности на България. Въпреки рекордно високото производство през първото тримесечие на 2022/23 стопанска година се регистрира забавяне на износа на български слънчоглед и повишаване на вноса като дела на украинския слънчоглед в общия внос надминава 73%.

Купреева отбелязва, че в условията на войната страната ни се явява спасителна сламка за украинските производители, но от друга страна се явява конкурент с амбициите както да увеличи производството си, така и да инвестира в още преработвателни мощности.

Още
НОВИНИ

Българското земеделие- между диалога, компромисите и опасенията за все по-слаба конкурентоспособност

Диалог и компромис между заинтересованите страни, бяха най-често повтаряните думи по време на провелия се вчера форум посветен на българското земеделие, организиран от българската група от евродепутати от Европейската партия на социалистите и демократите. И докато политиците както от Европа, така и от България призоваваха за диалогичност и компромиси между заинтересованите страни за да се случи Зелената сделка, представителите на бранша за пореден път представиха основните си опасения – че не дотам добре обмислената европейска политика и реакции по време на кризи като войната в Украйна, както и повишената зелена амбиция в осп ще доведе до там – те да станат още по-неконкурентноспособни. От българска страна всички признаха, че ние изоставаме с приемането на мерки, които да хармонизират националното законодателство към изискванията на Зелената сделка.

Затова, че в подобна икономическа и геополитическа ситуация, най-трудно ще е за самите фермери, призна и земеделският министър Явор Гечев, тъй като политическите решения рефлектират върху тях. „Европа пак е пред реформи, този път пред най-голямата,най-скъпата и най-зелената. Тя е част от зелената сделка, като дори все още липсва необходимото законодателство. Идеята ние да ядем чиста храна, тя да е на достъпна цена, политиката да е лесна за прилагане от фермерите и разбираема за потребителите и справедлива за сега ще си остане само със своя романтизъм заради многото въпросителни“заяви Гечев.

Румъния е за подход към пестицидите , съобразен с потреблението им

 

Сред основните притеснения на Румъния по отношение на европейската политика в земеделието са редукцията на пестицидите и намаляването на броя на животните в стопанствата. Споредд Сори Моисе, държавен секретар за земеделие основното предизвикателство е свързано с намаляване броя на животните във фермите, и трябва да се намери подход за справяне с него. Такъв подход може да е например създаването на повече малки стопанства с по-малко на брой животни. По въпроса с пестицидите експертът заяви, че Европа трябва да приложи подход за намаляването им, съобразен с нивото на използване в съответните страни членки, тъй като например Румъни и България не използват толкова препарати за растителна защита, колкото например ползват фермерите в Нидерландия. „Трябва да говорим за солидарност с Украйна и да гарантираме зеления преход, но на първо място трябва да подкрепим нашите фермери“, каза румънският държавен секретар.

Испанската депутатка Клара Агилера подчерта, че фермерите трябва да знаят, че подобно на други документи и стратегията „От фермата до масата“ е политически документ, който изразява намеренията на Европа за трансформация, като в нея се разглежда не визията за земеделието а за агрохранителната верига. „Не може да има различни стандарти за българските или турски производители, или за тези от Мароко. Нужно е всички да спазват единни общоевропейски стандарти, защото тогава европейските фермери ще изгубят своята конкурентноспособност“, заяви Агилера. Според нея трябва да се отчете важността на времето в което се извършва зелената трансформация на земеделието и това, кой ще плати цената за нея. По думите и е нужно да се намери баланса между производството на храни и околната среда, и да има реципрочност на стандартите при производството на храни.

 

Науката е против драстичното увеличаване на изискванията за фермите с над 150 животни

 

„Според нас налагането от страна на Европа на драстични изисквания към фермите с над 150 животни би имало отражение върху различните производствени системи като екстензивните системи, където се намира месодайното говедовътство“, предупреди проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора към ССА.

„Отделянето на вредни емисии от подобни екстензивни системи на производство с над 150 животни на практика е изравнено с емисиите, които се поглъщат от пасищата, като в някои модернизирани системи дори пасищата поглъщат повече вредни емисии отколкото отделят“, добави проф. Кръстанов. Въвеждането на подобни ограничения според него ще доведе до загуба на рентабилност на стопанствата с над 150 животни и увеличаване на себестойността на произведената продукция. „За мен прилагането на подобен подход към всички видове животни и стопанства е неперспективен и неосъществим метод“ заяви още Кръстанов.

Що се отнася до подхода към интензивните системи на производство, от които у нас идва по-голямото производство на мляко и месо, проф. Кръстанов каза , че в момента няма друго технологично решение за намаляване на вредния отпечатък, освен добавките към фуражите като водорасли например, които могат да намалят частично нивата на изхвърлянето на вредни емисии.

„Може да се изгради кравеферма с нулев вреден отпечатък, нещо за което имам одобрен патент, но тя трябва да се направи изцяло наново. Що се отнася до преструктуриране на интензивни системи за производство с над 150 животни, науката все още не разполага с модели и решения, които са доказали своята ефективност за да се осъществи това преструктуриране“, добави още той. Ако Европа запази политиката си за въвеждане на драстични мерки срещу животновъдните стопанства с над 150 животни, това според него ще доведе до фалити на повечето екстензивни стопанства, които срещу направените от тях инвестиции за намаляване на вредния отпечатък няма да получат нищо, нито повече продукция като количество, нито като качество. Подобна политика по думите му ще доведе до застрашаването на продоволствената сигурност не само на Европа, но и на България. “В условията на кризи като настоящата война в Украйна Европа трябва много добре да премисли някои от детайлите на тази своя политика, така че да не се стигне до там, че тя да стане неосъществима и да доведе до силна редукция в производствените системи в Източна Европа и в България“ предупреди още ученият.

 

Copa-Cogeca: Фермерите са притеснени, че не знаят как ще се прилагат правилата

]Фермерите трябва да знаят условията и правилата за прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“, а засега прилагането им е неизвестно, и това е притеснително.
„Посоката е ясна, но прегледах едни цифри – от 28 действия, които има в стратегията, досега са представени 10 и предстои да бъдат представени още 18. Трябва тепърва да видим как ще започне изпълнението, но се чуват разнопосочни гласове“, заяви Патрик Пагани, политически съветник от най-голямата европейска лобистка организация на фермерите. Според него в оставащите седем години до 2030 година, трябва да се приложат иновации в земеделието, в същото време да се въведат справедливи условия за всички, справедливо заплащане на фермерите и справедлива търговия, защото иначе тази стратегия няма да работи. Освен това в новия бюджет на ЕС за земеделие трябва да се вземе в предвид и инфлацията, тъй като това е важно за фермерите.

Ключово за производителите на фуражи ще е диверсификацията на производството

 

Според Александер Гьоринг, председател на Европейската федерация на производителите на фуражи, в контекстана зелената сделка от важно значение за тях ще бъде да успеят да диверсифицират своето производство. „Нещата са в нашите ръце и с помощта на иновациите можем да оптимизираме нашето производство“, заяви той. По думите му производителите на фуражи са отворени към използване на различни алтернативни източници на протеин, като в условията на Зелената сделка тя е ориентирана както към потреблението, така и към усилията за намаляване на вредния отпечатък и антибиотичната резистентност на животните.

Симеон Караколе: Проблемът е отсъствието на хармонизирано национално законодателство

 

За нас като браншове проблемът не е толкова Зелената сделка,а липсата на национално хармонизирано законодателство към нея и трябва на фона на ситуацията в момента да обясняваме, че страната ни се е превърнала от нетен износител в нетен вносител на продуктите. Ние консумираме 40% от млечните си продукти,които не се произвеждат от българско мляко. 70% от свинското месо което потребяваме също не е българско Важно е да се говори за това, и какви мерки ще се приложат на хоризонтално ниво, защото в момента у нас Зелената сделка се разбира като масово отдаване на пасища за изграждане на соларни системи, нещо което не знам как би се разбрало например в Германия“, заяви председателят на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите НОКА Симеон Караколев. Като пример за отсъствие на национално законодателство, което да предотвратява измамите с храни, Караколев посочи производството на сирене, при което съдържанието на вода достига до 80%. Никой според него не говори за това, какви мерки ще предприемем на национално ниво за хармонизиране на националното законодателство към принципите на Зелената сделка.

Още
НОВИНИ

Nivabg пита, ChatGPT отговаря и прогнозира, как ще се развие земеделието в близко бъдеще

Явно човечеството съвсем скоро ще се управлява не от политици, а от изкуствен интелект. Дали навлизането му в ежедневието ни ще донесе само ползи или вреди, тепърва ще оценяваме. За сега ползата от него е, че за разлика от политиците, без да проявява неудобство или нежелание, може да отговаря на всякакви въпроси. Ето защо от Nivabg.com се обърнахме с няколко въпроса за да разберем какво мисли за българското и европейско земеделие. След въпроса, как да преборим субсидаджиите явно се притесни 🙂 или му писна да отговаря на български език, но това може да се отчете като минус в развитието му като интелект.

 

Представи се, кой си ти?

Аз съм ChatGPT, голям езиков модел трениран от OpenAI.

Как ще се развие българското земеделие в следващите десет години?

Не може да се предскаже точно как ще се развие българското земеделие в следващите десет години, но може да се предположи, че технологиите и иновацииte в областта на земеделието ще имат важно влияние. Това може да включва по-ефективни методи за управление  на растенията и животни, а също и по-добри практики за защита на околната среда. Важно е да се подкрепя и развитието на българското земеделие, за да се поддържа здравето на населението и да се подобрят условията за живот в страната.

Как фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече?

Фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече, като възприемат комбинация от техники, като например: Интегрирано управление на вредителите (IPM): Намаляване на необходимостта от синтетични пестициди чрез използване на естествени хищници и други методи за контрол на вредители и болести. Консервиращо земеделие: Система на земеделие, която намалява ерозията на почвата, запазва водата и увеличава плодородието на почвата чрез техники като сеитбообращение и намалена обработка на почвата. Прецизно земеделие: Използване на технология за събиране на данни за условията на почвата и културите, метеорологичните модели и други фактори за вземане на по-информирани решения относно засаждането, торенето и контрола на вредителите. Възобновяема енергия: Възприемане на възобновяеми енергийни източници като слънчева, вятърна и биогаз за захранване на фермите и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Разнообразяване на културите: Отглеждането на смесица от култури, вместо да се разчита на една култура, може да намали риска от провал на реколтата и да увеличи общите добиви. Управление на добитъка: Подобряване на практиките за управление на добитъка за намаляване на отпадъците, повишаване на ефективността и подобряване на здравето и хуманното отношение към животните. Чрез прилагането на тези техники фермерите могат да подобрят своята устойчивост, производителност и рентабилност.

Как може да се замести монокултурното земеделие?

 

Инвестиране в технологии: Инвестирането в нови технологии, като автоматизиране на земеделските процеси и интелигентни системи за мониторинг на rasteniqta и животните, може да повиши ефективността и производителността.
1. Развитие на качествени практики: Прилагането на добри земеделски практики, като интегрирано управление на плевелите и защита на околната среда, може да повиши устойчивостта на фермерските дейности и да подобри качеството на произведените продукти.
2. Сътрудничество: Сътрудничеството с други фермери, доставчици или държавни органи, може да допринесе за разделяне на знания и ресурси, които могат да повишат устoj`iwostta.

Правилен ли е моделът на подпомагане на земеделието който прилага Брюксел в ОСП сега?

Не може да се даде точен отговор за правилността на модела на подпомагане на земеделието, който прилага Брюксел в ОСП сега, тъй като това е контроверзивен въпрос, който зависи от много фактори, като целите на политиката, икономическите и екологически условия, както и отговора на страните членки и земеделската индустрия.

Тогава как може да обясните исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите? Справедливи ли са или не?

 

Исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите се основават на принципа на справедливост и равен достъп до подкрепата от Европейския съюз. Те искат субсидии, които са подобни на тези, които получават производителите в другите страни членки на ЕС. Аргументът е, че всички членове на ЕС трябва да имат еднакви условия за конкуренция и единна политика за подпомагане на земеделието.
Дали те са справедливи или не, зависи от много фактори, като исторически и културни разлики, ресурсна ограниченост, икономически условия и т.н. Обаче, po принцип, справедливостта на исканията може да се оценява чрез сравнение с политиката и практиката на другите страни

Какво трябва да се направи, за да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, и парите от Европа да отиват към реалните производители, а не към онези, които само симулират че са фермери?

За да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, трябва да се постигне следното:
1. Повишаване на прозрачността на разпределението на финансирането от Европа.
2. Усилие за спазване на законите и правилата за земеделие и финансиране.
3. Създаване на механизми за мониторинг и контрол на разпределението на финансирането.
4. Поддържане на система за подкрепа на реалните производители, която да е честна и достъпна.
5. Образователна кампания за повишаване на осведомеността на потребителите за производството на храните.

Кои методи на растителна защита могат да доведат едновременно до намаляване употребата на пестициди, запазване на екологията и биоразнообразието и до увеличаване на реколтата?

 

Има няколко метода за защита на културите, които могат едновременно да намалят употребата на пестициди, да запазят околната среда и биоразнообразието и да увеличат добивите. Тези методи включват: Интегрирано управление на вредителите (IPM) – система, която съчетава различни методи за контрол като биологичен контрол, сеитбооборот и използване на устойчиви сортове за намаляване на популациите на вредители и употребата на пестициди. Консервационно земеделие – земеделски практики, които защитават и подобряват почвеното плодородие, опазват биоразнообразието и минимизират ерозията на почвата. Използване на покривни култури – засаждане на култури между стокови култури за намаляване на популациите на вредители и подобряване на здравето на почвата. Биоконтрол – използване на естествени хищници и паразити за контрол на популациите от вредители вместо химикали. Развъждане на растения за устойчивост – отглеждане на култури, които са естествено устойчиви на вредители и болести. Земеделие без пестициди – използване на алтернативни методи като биологичен контрол на вредителите, сеитбооборот и използване на физически бариери за борба.

Може ли биопроизводството да изхранва населението ни?

Зависи от различни фактори като скоростта на растеж на световното население, възприемането на устойчиви земеделски практики, разпределението на храната и наличието на ресурси за производство на храна. Като цяло методите на биологично земеделие имат потенциала да осигурят достатъчно храна за населението, но са необходими значителни промени в настоящата хранителна система и земеделски практики, за да се гарантира, че производството на храни е устойчиво и отговаря на нуждите на нарастващото население. Освен това е от решаващо значение да се намалят хранителните отпадъци, да се подобри достъпът до храна за недохранените популации и да се насърчават по-здравословни диети.

Какво трябва да се направи в животновъдството за да се намали въглеродния отпечатък върху природата и околната среда?

 

Има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети в животновъдството за намаляване на въглеродния отпечатък и подобряване на въздействието върху околната среда: Подобряване на храната за животни: Храненето на добитъка с диета с по-високо съдържание на фуражи и по-малко зърнени храни може да намали чревната ферментация и емисиите на парникови газове. Намаляване на хранителните отпадъци: Минимизирането на хранителните отпадъци по цялата верига на доставки, от производството на фуражи до преработката, може да намали емисиите на парникови газове. Подобряване на управлението на оборския тор: Прилагането на най-добрите практики в управлението на оборския тор, като компостиране, може да намали емисиите на метан, мощен парников газ. Намаляване на емисиите от транспорта: Минимизирането на разстоянието, което животните и техните продукти пътуват от фермата до пазара, може да намали емисиите от транспорта. Възприемане на регенеративни земеделски практики: Прилагането на регенеративни земеделски практики като покривни култури, ротационна паша и намалена обработка на почвата може да отдели въглерод в почвата, намалявайки емисиите. Насърчаване на устойчиво отглеждане на животни: Отглеждането на животни, които са по-ефективни при превръщането на фуража в месо, мляко или яйца, може да намали емисиите на единица произведена храна. Тези стъпки могат да помогнат за намаляване на въздействието на животновъдството върху околната среда, но е необходим всеобхватен и холистичен подход за значима и трайна промяна.

Как могат нанотехнологиите да помогнат в борбата с болестите по растенията и животните?

Нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните по няколко начина. Например: Разработване на наноматериали за използване в селското стопанство: Наноматериалите могат да се използват за създаване на нови и по-ефективни пестициди, торове и други селскостопански продукти, които могат да помогнат за контрола на болестите. Нанодиагностика за ранно откриване на заболявания: Нанодиагностичните инструменти могат да помогнат за откриване на заболявания в ранен стадий, позволявайки бързо лечение и намаляване на разпространението на болестта. Целенасочена доставка на лекарства: Нанотехнологията може да се използва за създаване на системи за целенасочена доставка на лекарства за лечение на болести по животните и растенията. Тези системи позволяват прецизно доставяне на лекарства в засегнатата област, като намаляват необходимото количество лекарства и минимизират страничните ефекти. Подобрена безопасност на храните: Нанотехнологиите могат да се използват за разработване на нови техники и технологии за безопасност на храните, като наносензори, които могат да откриват патогени в хранителните продукти и да помогнат за предотвратяване на болести, причинени от храни. Това са само няколко примера за това как нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните. Важно е да се отбележи, че въпреки че нанотехнологиите притежават голям потенциал в тази област, също така е важно да се вземат предвид потенциалните рискове и непредвидените последици, свързани с използването на нанотехнологии в селското стопанство и производството на храни.

Насекомите и другите алтернативи храни ще изместят ли месото?

Възможно е алтернативи на месото като заместители на месо на растителна основа или лабораторно отгледано месо потенциално да намалят търсенето на традиционно месо, но е трудно да се предвиди със сигурност. Възприемането на тези алтернативи ще зависи от фактори като потребителски предпочитания, цена и наличност. Освен това някои потребители все още може да предпочитат традиционно месо, така че е малко вероятно алтернативите да го заменят напълно.

Може ли изкуствен интелект като теб в бъдеще да прави политиката в земеделието вместо политиците, така че тя да е по-справедлива?

Да, технологиите с изкуствен интелект (AI) имат потенциала да играят роля в информирането и подпомагането на вземането на решения в селското стопанство. AI алгоритмите могат да анализират големи количества данни, да идентифицират модели и да правят прогнози, които могат да помогнат на фермерите да вземат информирани решения относно култури, добитък, използване на вода и др. ИИ обаче може само да подкрепя и информира вземането на решения, а действителното създаване на политика все още трябва да се извършва от избрани представители, които вземат предвид социални, етични и политически съображения. От решаващо значение е всяко използване на ИИ в селското стопанство да се ръководи от етични и прозрачни принципи, за да се гарантира справедливост и отчетност.

И накрая, ако можеш да направиш прогноза, как ще се развие европейското земеделие през следващите петдесет години?

Като езиков модел нямам способността да предсказвам със сигурност бъдещи събития. Въпреки това е вероятно европейската селскостопанска индустрия да продължи да се развива и да възприема нови технологии, като прецизно земеделие и устойчиви практики, за да отговори на изискванията за производство на храни и екологична устойчивост. Използването на възобновяеми енергийни източници и алтернативни източници на протеин също може да стане по-разпространено в индустрията. Тези прогнози обаче подлежат на промяна въз основа на различни непредвидими фактори като глобални икономически промени, природни бедствия и политически събития.

 

Още
НОВИНИ

Експерти отчитат възстановяване на експортните цени на украинския слънчоглед по направление към България

Експерти отчитат възстановяване на експортните цени на украински слънчоглед по направление към България , информира UkrAgroConsult, позовавайки се на канала на SPIKE BROKERS в Телеграм. Според тях цената на слънчогледът по това направление продаван от място е достигнала до 540-550 долара за тон, с премия между 20 и 34 долара за тон за високоолеинов слънчоглед. Близки до тези нива са цените на слънчогледа по направление към Румъния и Унгария- между 530 и 540 долара за тон. Отчита се още липсата на сериозни промени в пазара на рапица в Европа през изминалата седмица.

Още
НОВИНИ

Брюксел одобри стратегическите планове за развитие на селските райони на България и Румъния до 2027 година

Европейската комисия одобри днес стратегическите планове за развитие на селските райони до 2027 година на България и Румъния, информира Ag-Press.eu.

Подпомагането на доходите заема важно място в българския план за намаляване на разликата в доходите между земеделските производители и работниците в други сектори. За да се постигне по-справедливо разпределение на подпомагането, малките и средните стопанства ще получат преразпределително плащане, а за по-големите стопанства ще се прилага таван от 100 000 евро. Над 600 милиона евро ще бъдат отделени за подкрепа на секторите на месото, млечните продукти и плодовете и зеленчуците, които изпитват затруднения. По отношение на екологичните действия планът ще гарантира, че над 80% от обработваемата земя има минимално почвено покритие в чувствителни периоди, за да се подобри качеството на почвата. Планът на България предвижда и конкретни инвестиции за увеличаване на площите с биологично земеделие. Финансирането за развитие на селските райони ще помогне за справяне с предизвикателствата на обезлюдяването, бедността и застаряващото население. Планът ще подпомогне създаването на 9 413 работни места и 650 инфраструктурни инвестиции в селските райони. Те включват изграждане или реконструкция на водоснабдителни системи или реконструкция на местни пътища, училища и детски градини. Повече от 5 200 млади фермери също ще получат специална подкрепа за установяване.

 

Планът на Румъния цели да подобри поминъка на фермерите и тяхната конкурентоспособност. В допълнение към подпомагането на доходите около 1,1 милиарда евро ще бъдат разпределени за инвестиции във ферми и преработвателни единици. Освен всичко друго, това ще подпомогне развитието на възобновяемите енергийни източници и ще увеличи добавената стойност на селскостопанските продукти. Стопанствата под 50 хектара също ще получат допълнително преразпределително плащане. Румъния използва 41% от своя бюджет за развитие на селските райони, за да насърчи екологосъобразни практики в райони с висока природна стойност за защита на биоразнообразието. Очаква се 611 000 хектара земя да бъдат обхванати от подобни практики. За да се запази привлекателността на селските райони в Румъния, планът ще подкрепи създаването на повече от 12 000 работни места в тези райони с финансиране за предприятия и инфраструктура. Например около 170 милиона евро ще бъдат инвестирани в модернизиране на общински пътища в селските райони. Конкретна помощ ще бъде предоставена на млади фермери, за да могат да започнат и развият своя бизнес.

Още
НОВИНИ

UkrAgroConsult: В България намаляват обработваемите площи с рапица заради слаба реколта

аради значителното съкращаване на реколтата от рапица с 41% до едва 394 хил. тона през миналата година Светлана Купреева специалист по маслодайните пазари на UkrAgroConsult счита, че през текущата стопанска година фермерите ще ограничат площите с рапица. Добрите добиви през 2020/21 година са довели до увеличаване на площите с тази култура с 9%, което е довело и до увеличаване на износа на рапица и масла основно за ЕС с 46%.

. Според оценките през тази година се очаква спад производството на рапица у нас с 24% до 293 хил. тона, заради по-слаби средни добиви. Това според Купреева ще се отрази и на износа, който може да се свие с 22% и обема на преработените количества суровина с 18%. Според прогнозите площите засяти с рапица през 2023 година могат да намалеят с между 5 и 8%.

Още
НОВИНИ

USDA: България е внесла над 500 хил. тона украински слънчоглед и чака благоприятна възможност за експорт

Според доклад на експертите от американския департамент по земеделие страната ни е внесла рекордни обеми от украински слънчоглед, като към момента възлиза на близо 500 хил. тона. това информира „Зерно Онлайн“. Само за първите два месеца на тази стопанска година страната ни е внесла над 200 хил. тона, а според представителите на администрацията у нас, общо до момента вносът на украински слънчоглед дори е достигнал 650 хил. тона.

Заради това, че тази суровина е била използвана основно за нуждите на преработвателната индустрия, в доклада се казва, че страната ни е заела първо място сред износителите на слънчогледови масла, но в същото време е довело до протести на земеделските производители заради подбиване на цените на слънчогледа на вътрешния пазар.

Според анализаторите фермерите за сега се въздържат от продажбата на слънчоглед в очакване на по-изгодни цени, като в момента са се концентрирали върху прибиране и складиране на реколтата. Очаква се активизация на пазарите по-късно през есента след като се изясни какви количества слънчоглед ще могат да предложат на международните пазари Украйна и Русия.

 

Още
Зърнопроизводителите искат да бъде продължен мораториума върху продажбата на земеделска земя на чужденци
НОВИНИ

Експерти намалиха пронозите си за производството на царевица у нас през тази година

 

Базирайки се на последните данни от земеделското ни министерство, експертите на UkrAgroCnsult намалиха своите прогнози за добивите и експорт на царевица през текущата стопанска година съобщават оттам. Според последните данни на МЗм реколтата от царевица при обработени 79% от площите е около 2 млн. тона при средни добиви от 479 килограма от декар, което е с 18,5% под миналогодишния показател. Ето защо експертите редуцират прогнозата си за реколтата от царевица през тази година до 2,63 млн. тона както и за експорта от 2 млн. тона на 1,4 млн. тона. От UkrAgroConsult уточняват, че прогнозите им за реколтата и експорта на пшеница и ечемик остават без промяна.

В информацията се казва още, че българските търговци на зърно са извлекли изгоди от руското нахлуване в Украйна, тъй като експортът на пшеница през тази година надминава средните нива за последните пет сезона, като от февруари насам експортните цени на пшеницата са двойно по-високи в сравнение с миналата година и към 13 октомври българската пшеница е с 40долара по-скъпа. Ако зърнените коридори в Черно море се запазят и след 18 ноември, според експертите не е изключено украинското зърно да си върне част от позициите на експортните пазари и българския износ на пшеница да се върне на познатите нива.

Още
Проф. Димитър Греков и посланика на Украйна Н. Пр. Микола Балтажи обсъдиха идеята за създаване на Черноморски комитет по зърното
НОВИНИ

Експерти отново намалиха прогнозите си за добивите от пролетници у нас

Експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) отново намалиха оценките си за добивите от пролетни култури у нас.. Те констатират, че обилните валежи са паднали прекалено късно за да се компенсира загубата от добиви, причинени от сухото и горещо лято. Те подчертават още, че жътвената кампания е започнала с очаквания за по-ниска от средната доходност, като в разглеждания период средните температури са останали с между 2 и 4 градуса над обичайните за сезона със стойности доближаващи 35 градуса за няколко дни. Времето се е запазило изключително сухо и през първата половина на август в североизточните райони на страната. Слаби валежи са паднали в западните и централни райони на България. Заради падналите през втората половина на август обилни валежи, стойностите на натрупаната в почвата влага се доближават до средните в някои източни и западни части на страната. Въпреки това тези валежи няма да допринесат за възстановяване на растежа на пролетните култури, повечето от които са завършили фазите на растеж. Най-благоприятно отражение на валежите са изпитали някои късни сортове пролетни култури. Експертите на MARS са намалили прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед, като потвърждават, че те ще са под средните за последните пет години. Отчита се, че жътвата на слънчогледа започнала в края на август е била затруднена от валежите, които може да се отразят благоприятно на есенната рапица, докато кампанията по прибиране на царевицата е минала при сухо и горещо време.

Още