Тагове

Забраната на Китай за внос на рапица от Канада, я направи привлекателна за европейския пазар според търговец

За да се компенсира дефицитът на слънчоглед за маслопреработвателната индустрия у нас, някои български преработвателни компании са започнали да внасят рапица от Канада, информира UkrAgroConsult.

Според Преслав Райков, търговец на растителни масла преработвателният бранш изпитва недостиг на суровина от края на миналата година.

„В момента се растоварва партида с канадска рапица на пристанище Варна, като идват още три. Вносът на рапица съвпадна с въведената от Китай забрана за вноса на канадска рапица, в резултат на което се получи излишък на рапица, която стана доста привлекателна като цена за Европа“, коментира Райков, цитиран от UkrAgroConsult.

Според него през тази година се наблюдава дефицит на рапица освен в България, и в Румъния и Украйна, ето защо преработвателите които се опитват да диверсифицират дейността си са се сблъскали с допълнителни проблеми в намирането на доставчици на суровина.

Ситуацията е подтикнала все повече фермери да заложат на рапицата в очакване на повишено търсене през следващия сезон. Заради липсата на достатъчно суровина според Райков някои големи преработватели през есента са спрели частично преработката на слънчоглед. Заради неблагоприятните климатични условия и ниските добиви реколтата от слънчоглед у нас е била по-слаба от обичайната.

Администрирането и бюрокрацията около еко схемите остават предизвикателство за малките ферми

Въведените в настоящия период на Общата селскостопанска политик еко схеми трябваше да насърчат повече земеделски производители да положат по-големи усилия за опазване на биоразнообразието и околната среда.. Сега arc2020 се спира на нов доклад на неправителствената организация на Birdlife Europe, в който основното заключение е, че потенциалът им остава недостатъчно използван. Основните причини за това са постоянните предизвикателства при проектирането, финансирането и тяхното изпълнение.

Въпреки че заемат централно място в зелената архитектура, еко схемите не допринасят кой знае колко за опазване на биоразнообразието и околната среда, тъй като функционирането им е свързано с плащане за практики, които вече се прилагат, се казва в доклада.

Той се основава на данни от 12 страни от ЕС сред които и България.

Неизползваният потенциал на екосхемите също така оценява нивата на записване на фермерите и бариерите пред участието, като същевременно подчертава най-добрите практики и предлага препоръки за по-добро усвояване и въздействие.
За проблемите и пречките пред приемането и подобряването на екосхемите анализът черпи данни от целия ЕС. Въздействието върху екосхемите на пакета за „опростяване“ на ОСП за 2024 г. също се оценява, както и инструментите за мониторинг и оценка. Последната част на доклада е пакет от препоръки, базирани на най-добрите практики.

Основни препоръки

Експертите отчитат, че въпреки че 70% от обработваемите площи са обхванати от еко схемите, те остават с ниско въздействие върху околната среда като например схемите за управление на хранителните вещества и тези които специфично са насочени към биоразнообразието.

Администрирането и бюрокрацията около еко схемите остава предизвикателство особено за малките ферми, което намалява участието и усвояемостта по тях. Сред примерите за еко схеми на отделните страни се откриват някои иновативни схеми като например словенската схема насочена към буферните ивици облагодетелстващи популациите на чучулигата. Въпреки това методологиите за създаване на многостепенни еко схеми, които да стимулират участието на фермерите например в Нидерландия не допринасят съществено за опазване на биоразнообразието и околната среда.

Увеличаване на амбициозността на схемите

Авторите на доклада препоръчват увеличаване на амбициозността на схемите от страна на ЕК и отделните страни членки и подобряване на структурата на плащанията и приспособяване на схемите. Освен това да се предоставят целенасочени ангажименти за малки и необлагодетелствени стопанства, на взаимосвързани мерки за климата и биоразнообразието, използване на технология за подобряване на мониторинга и гарантиране на ангажираността на заинтересованите страни.

От разгледаните 12 страни най-голяма актуализация на еко схемите е постигната в Полша и Испания. Отбелязва се обаче, че в повечето страни схемите са били насочени към отглеждане на култури и към мерки за подобряване и надграждане на ангажиментите по опазване на биоразнообразието.

В доклада се открояват две еко схеми от Полша с голям интерес от страна на производителите свързани с избор за прилагане на течни торове и за микробни алтернативи на химическите пестициди. Други популярни еко схеми са например схема за въвеждане на интегрирано растениевъдство в Румъния, схема за намалена употреба на пестициди в Белгия и набор от въглеродни земеделски мерки отново в Полша.

В доклада се подчертава, че някои от схемите насочени към подкрепа за непроизводствени площи, намаляване на пестицидите или създаване на характеристики на ландшафта са покрили едва 15% от обработваемите площи в страни като Белгия, Германия и България.

Според авторите на доклада ниските нива на плащания и непредвидените последици от прехвърлянето на пари от схема в схема са довели до намаляване на усвояването на средствата по еко схемите в Белгия.

За България се отбелязва „интересната главоблъсканица“ между амбиция и свръхинтерес например по отношение на еко схемата за намаляване на пестицидите, за която се препоръчва да стане по-амбициозна като в нея се включи списък с по-голям брой недопустими продукти.

Въпреки че в Чехия е била въведена схема с многостепенни плащания за цялото стопанство след опростяване на ОСП се забелязва намаляване на амбициозността на схемата. Първоначално по нея се е предвиждало фермерите да определят между 3 и 5% непроизводствени площи в зависимост от използваните непродуктивни характеристики , като след опростяването на ОСП изискването остана 5% за всички непродуктивни характеристики в това число междинни и азотфиксиращи култури , като се очаква фермерите да се спрат на най-малко взискателните опции.

В Германия беше определена мащабна еко схема със заделени 1,6 млрд. евро за насърчаване опазването на биоразнообразието в необлагодетелстваните райони, която се характеризираше със своята административна тромавост и неадекватна популяризация сред производителите. След промени в нея поради ниска усвояемост най-съществената от които беше свързана с увеличаване от 5 на 8% на непроизводствените площи в дадено стопанство., нейната популярност се повиши. Тази промяна позволи на фермерите по-добро преразпределение на непроизводствените плоши в стопанствата, което в дългосрочен период може да окаже благотворно влияние върху биоразнообразието.

С промените са въведени и ясни правила за сроковете на сеитба и или поддръжка, като се гарантира, че определените зони служат като местообитания за птици или насекоми за продължителен период от време.

Четирите страни искат и да се въведе праг за минимални вносни цени

България, Румъния, Словакия и Унгария искат от ЕК връщане на квотите за внос на украинска агропродукция, информира БТА позовавайки се на публикация на унгарския министър на земеделието Ищван Наги в X. Четиримата министри са изпратили общата си позиция относно предстоящите промени в задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия между ЕС и Украйна.

Те предлагат ЕС да се върне към предвоенните тарифни квоти след изтичане на регламента за автономни търговски мерки, да въведат двустранни защитни разпоредби във всеобхватната зона за свободна търговия в съответствие с предвоенния период, приложими за всички селскостопански продукти, включително тези, за които митата на ЕС вече са били напълно либерализирани.

Четирите страни от ЕС смятат като уместно да бъдат определяни индивидуални квоти за тях, пропорционални на нормалните двустранни търговски потоци с Украйна, както и да бъде включена клауза в ЗВЗСТ, която да гарантира възможността за преразглеждане на споразумението след две години от прилагането му, като по този начин предотвратява бъдещи изкривявания на пазара и гарантира лоялна конкуренция за фермерите, посочи още Наги в своята публикация.

В писмото до ЕК също така се настоява за санитарни и фитосанитарни разпоредби за украинските селскостопански продукти, свързани с хуманното отношение към животните, общественото здраве и околната среда в съответствие със стандартите на ЕС, както и да се разработи конкретно решение за вноса на царевица.

Четирите страни членки на ЕС искат и да се въведе праг за минимални вносни цени за съответните селскостопански продукти, който би могъл да играе възпираща роля по отношение на вноса на селскостопански стоки в ЕС на цени под себестойността на местно произведените земеделски продукти, пише унгарският външен министър.

Както е известно ревизираният автономни търговски мерки на ЕС, които са в сила от 6 юни 2024 г., включват „аварийна спирачка“ за седем селскостопански продукта – яйца, птиче месо, захар, овес, царевица, зърнени храни и мед. Тя се задейства автоматично, ако обемът на вноса достигне средния годишен внос, регистриран между 1 юли 2021 г. и 31 декември 2023 г.

Предстоящото комплексно споразумение ще включва три протокола като ще реши както проблема с напояването, така и ще предвижда изграждането на общ мултимодален терминал

Страната ни ще търси временно решаване на проблема с отпускане на вода за напояване на Гърция , е заявил пред депутати днес премиерът на страната Росен Желязков, информира БТА. Както е известно под натиска на фермерски протести гръцката страна оказва натиск за сключване на ново споразумение за доставка за осигуряване на достатъчно количества вода за напояване от река Арда. Страната ни по думите му има ясна позиция по проблема, като в момента се водят преговори с гръцката страна. Желязков обаче отказа да даде яснота върху това каква е позицията ни.

Репарационното споразумение сключено между България и Гърция изтече на 9 юли миналата година, като през миналата година е било постигнато временно споразумение за доставка на вода за напояване до края на селскостопанския сезон.

На 5 февруари 2024 г. е проведена междуведомствена среща, на която представители на дирекция „Югоизточна Европа“ се запознават за първи път с изготвения проект на комплексно споразумение между България и Гърция, което включва три протокола – развитие на мултимодален транспортен коридор между двете държави, доставка на регулирани води от р. Арда за Гърция, сътрудничество между двете страни при наемане на площи и използване на съоръжения за обслужване в пристанище Александруполис, каза Росен Желязков.

=Слабото производство не може да отговори на търсенето

Продължава тенденцията за увеличаване на търсенето на ядки на българския пазар, като през 2023/24 година е било регистрирано увеличение от 14%, информира специализираният портал freshplaza.de. Това е свързано с възстановяване както на търговията на дребно, така и на сладкарската индустрия.

Ръст на импорта от САШ до над 14 млн. долара

Въпреки това заради неблагоприятните климатични условия местното производство на черупкови плодове не успя да задоволи подобно търсене и заради засушаването и горещините дори е отбелязало спад. Това е довело до засилване на вноса на ядки в това число и от страни като САЩ, се казва в информацията

. През миналата година тъкмо САЩ е засилил позициите си като вносител номер едно на ядки на българския пазар, тъй като в парично изражение българският внос на черупкови плодове се е увеличил двойно надминавайки 14 млн. долара.

Очакванията са за леко подобряване на вътрешното производство на черупкови плодове през 2024/25 икономическа година при запазване на високо ниво на импорта и стабилно потребление.

Производството на бадеми и орехи остава нерентабилно

„Българските бадеми и орехи са с непостоянни добиви и заради неблагоприятните климатични условия са с големи колебания. Окултурените площи продължават да са под планираните , което прави отглеждането на черупкови плодове нерентабилно за редица производители“, се казва още в информацията.

Припомня се още, че заради слабото производство и увеличеното търсене на ядки на пазара ни, страната ни се е превърнала от нетен износител на орехи и бадеми в нетен вносител.

Като причини за увеличеното търсене на ядки на пазара се посочват още ниската инфлация., повишените доходи на потребителите, добрия туристически сезон и успокояване на сектора на хранителната индустрия. Магазините за продажби на ядки на дребно се оказват особено предпочитани за потребителите и доходоносни.

По данни на НСИ потреблението на ядки на глава от населението през 2023 година се е повишило с 13% до 1,6 килограма, като това се отнася само за чистото потребление на ядки, като ако към него се включи делът и на сладкарската индустрия не е изключено цифрите да са по-високи. Очаква се потреблението на ядки у нас да се запази високо и през текущия сезон.

Освен орехи страната ни произвежда и малки количества бадеми предимно за вътрешния пазар, като реколтата от бадеми е достигнала до рекордните 1 300 тона през 2018 година при условие, че десетилетие преди това е била на най-ниското си ниво от едва 100 тона. През миналите години годишното производство на бадеми се е движело между 600 и 900 тона, като производството на бадеми се концентрира основно в три региона в близост до морския бряг_-Бургас, Сливен и Хасково, където се наблюдават най-добрите климатични условия за бадемовите насаждения. На тези региони се падат 80% от всички обработваеми площи с бадеми. Бургас е най-големият регион с дял на бадемовите насаждения от 35%. В структурно отношение с най-голям дял от 65% са градините с бадемови насаждения на възраст от 4 до 12 години, следвани от градини с млади насаждения на възраст под 4 години и градини с насаждения на възраст над 12 години (17%).

Ръст на доставките за магазините в съседните страни

Влизането на България и Румъния в Шенген от началото на тази година се посреща с голямо облекчение от гръцките производители и търговци на свежи плодове, информира freshplaza.de. .Причината за това е, че големите проблеми по границите между отделните страни вече не съществуват.

„Влизането на двете страни в Шенген значително облекчи живота ни. Допреди това заради бюрократични спънки трябваше да чакаме най-малко по два дни по границите, какъвто беше случаят особено в празнични дни и през уикендите“, казва гръцкият предприемач Панаютис Цихлакидис, собственик на логистична компания, ексклузивен партньор на германска верига, представена и в България.

Като следствие от тези спънки се стигаше по думите му до нарушаване на доставките за страни като Чехия и Унгария, защото се получаваше допълнително забавяне на границата с Румъния.

„Днес тези проблеми вече са зад нас и ние преминаваме през границите без никакво задържане“, продължава той.

Цихлакидис обаче не може да оцени, дали тази промяна ще доведе до увеличаване на търсенето на свежи плодове от Гърция, но вече се регистрира значително увеличение на доставките до въпросната търговска верига спрямо миналата година.

Започнали преди осем години с 300 камиона за да достигнат до 4 000 камиона на година за да задоволят нуждите на веригата не само в съседните балкански страни, но и в тези от Източна Европа.

Нестабилната политическа ситуация у нас е пречка за подновяване на преговорите според гръцката страна

Фермерите в Гърция изразяват загриженост за новата реколта след изтичане на споразумението с България за осигуряване на достатъчно количества вода за напояване на обработваемите пллощи в областта Еврос, информира „Ройтерс“. Опасенията им се подсилват от промените в климата. Един от потърпевшите е Димитрис Мариноглу, фермер от Северна Гърция, който се опасява за реколтата след края на споразумението с България. От 1964 година Гърция получава безпрепятствено вода от България, като само с вода от река Арда се напояват около 20 хиил. ха в равнината на провинция Еврос по споразумение за изплащане на репарации от страна на България, сключено след края на Втората световна война.

Срокът на споразумението изтече през лятото наминалата година и засега остава неясно дали ще бъде подновено, защото България сама определя потребностите си от напояване.

Ситуацията подчертава колко жизненоважни – и несигурни – са станали водните ресурси в Южна Европа, където изменението на климата направи лятото по-горещо и дъждовете по-редки. Гърция отбеляза най-топлите си зима и лято през миналата година.

„Без напояване нищо не може да се направи, Купихме оборудване и ниви. Всичко това струва много пари“, казва Мариноглу.

През миналата седмица недоволни от липсата на действия от страна на правителството по продължаване на споразумението с фермери блокираха град Кастание.

Служители от гръцкото министерство на енергетиката и околната среда казват, че политическата нестабилност в България и последователните временни правителства са спрели преговорите.

На въпрос за сделка българското министерство на земеделието каза в изявление: „От съществено значение е България преди всичко да посрещне собствените си национални нужди от вода… и след това нуждите на съседните страни“.

Министерството на енергетиката на България съобщи в изявление, че е създало работна група за оценка на ситуацията.

При предишната сделка България изпускаше 186 милиона кубически метра вода годишно от водноелектрически язовири в Еврос, беден регион без функциониращи резервоари или язовири. Съгласно споразумението България доставяше вода на съседна Гърция от май до септември, когато културите имаха най-голяма нужда от напояване.

Въпреки че сделката изтече през юли, националните електрически компании на Гърция и България подписаха в последния момент споразумение за доставки до септември, чиито условия не бяха оповестени.

В продължение на 60 години Гърция не е изградила никаква инфраструктура за напояване на посевите в област Еврос

Гърция се надява да започне нов кръг от преговори следващия месец, след като в София има ново правителство, но не е ясно дали може да бъде постигнато споразумение до 1 май.

„Никой не може да каже колко близо или колко далеч сме от споразумение“, каза Петрос Варелидис, генерален секретар по водните ресурси на гръцкото министерство на енергетиката и околната среда.
При блокадата на Кастаниес фермерите подредиха повече от 100 трактора в знак на протест. Несигурността около сделката за водата оглавява дълъг списък от оплаквания, включително борбата с високите енергийни и производствени разходи.
„Ако няма дългосрочно споразумение, за нас това означава смърт“, каза 59-годишният фермер Никос Попцоглу, чиято земя се снабдява с вода от България. Още преди изтичането на сделката той каза, че неговите полета са претърпели спад на производството с 30-40% миналата година поради суша.

Димитрис Дракудис, ръководител на местна фермерска асоциация, каза, че водата от България е единственият източник, с който разполагат. Воден резервоар в района тече и не може да задържа вода, казаха местни и правителствени служители.

„Проблемът е, че в продължение на 60 години нищо не е направено, никакви инфраструктурни проекти и никаква поддръжка“, допълни Дракудис.

Цената на земеделската земя е нараснала с 12,5 процента спрямо предходната година

Със средна цена от 312 евро на хектар страната ни заема шесто място в ЕС по ниво на наема на земеделски земи през 2023 г., информира БТА, позовавайки се на проучване на Евростат. За сравнение средната цена за която собствениците или ползвателите на земеделски земи в ЕС са ги отдавали под наем срещу 173 евро за хектарт. У нас най-високи са били цените за аренда на обработваема земя в Североизточния регион (440 евро на хектар на година), а най-ниски – в Югозападния регион (179 евро на хектар на година).

Сред страните от Евросъюза, за които са налични данни, средните цени на договорите за аренда за обработваема земя и/или постоянни пасища е варирала средно от 67 евро на хектар в Словакия до 914 евро в Нидерландия.

Най-високи са били наемите на земеделската земя в нидерландския регион Флеволанд (1787 евро на хектар) и на испанските Канарски острови (1164 евро на хектар).

Най-ниски са били цените на договори за аренда в шведските региони Горен Норланд и Централен Норланд (по 24 евро на хектар през 2022 г.).

През 2023 година средната цена на хектар земеделска земя в ЕС е била 11 791 евро Сред страните от Евросъюза, за които са налични данни, средната цена на 1 хектар земеделска земя е варирала от 4491 евро в Хърватия до 283 039 евро в Малта през 2023 година. Ограничената наличност на обработваема земя в малката островна държава, както и употребата ѝ за алтернативни цели, са причина за високата и цена, посочват експерти.

България е била на 15-о място през 2023 г. сред страните от ЕС, за които са налични данни, на база средна цена на 1 хектар земеделска земя (8215 евро). Спрямо 2022 г. България запазва позицията си, но номинално цената на земята нараства с 912 евро или 12,5 процента.
Най-ниската средна продажна цена е регистрирана в шведските региони Горен Норланд и Централен Норланд – съответно 1 951 евро и 2 378 евро

Сред засегнатите страни е и България

Китайските власти наложиха мащабна забрана за внос на животински продукти от редица страни в Азия, Африка и Европа, като сред засегнатите държави е и България, информира БТА позовавайки се на „Ройтерс“. Причина за тази мярка са възникналите в редица региони заболявания като чума по дребните преживни животнии шап.

Забраната включва както вноса на живи животни като кози, овце и птици, така и преработени и непреработени животински продукти. Забраната от най-големия вносител на месо в света засяга Гана, Сомалия, Катар, Демократична република Конго (ДРК), Нигерия, Танзания, Египет, България, Източен Тимор и Еритрея.

Пекин обяви също, че е спрял вноса на овце, кози и свързани с тях продукти от Палестина, Пакистан, Афганистан, Непал и Бангладеш заради огнища на шарка по овцете и козите в тези страни. Заради огнището на шап властите са наложили забрана и на вноса на чифтокопитни животни и производните от тях продукти от Германия, се уточнява още в информацията.

Някои износители вече се пренасочват към използване на алтернативни морски маршрути

Турски износители се опитват да разтоварят логистиката и трафика на тежкотоварни камиони по границата с България чрез използването на алтернативни морски маршрути, съобщава специализираният портал freshplaza.de. Чрез превоза на камиони по море и съсредоточаването им в Румъния, повечето износители на земеделска продукция се опитват да улеснят достъпа им до европейските пазари, заобикаляйки свръхнатоварения път през ГККП Капитан Андреево.

Както е известно това е най-натовареният пункт в Европа, като особено в периода на засилен експорт на турска агро продукция към стария континент се стига до образуване на километрични опашки от камиони. Допълнителни затруднения за турските износители на продукция наложи пълната интеграция на страната ни към Шенген и повишаване на контрола за остатъци от пестициди в турските плодове и зеленчуци, се казва в информацията.

Ето защо с подкрепа на различни институции износителите са предприели специална операция по намиране на алтернативни морски пътища за превоз на камионите, които да се съсредоточават в Румъния. Освен това се разработват и алтернативни маршрути за износ на продукция през Гърция и Италия. Плановете са за транспорт на част от камионите по море от турското пристанище Сакария към Констанца, с което да се облекчи транспорта на стоките към пазарите на останалите европейски страни. Делегация от представители на турски компании износители вече се е срещнала с представители на румънските пристанищни власти с цел да се набележат стъпки за изграждане на специализирана лаборатория на пристанището в Констанца, която да проверява дали турските плодове и зеленчуци отговарят на европейските стандарти по отношение на съдържанието на пестициди. Планира се дневно по море да започнат да се превозват по 300 камиона с продукция, като постепенно капацитетът се повиши двойно. Проектът за превоз на продукция по море в момента се ръководи от частния бизнес, но се предвижда да бъде осигурена и държавна подкрепа. Според турския транспортен бранш настоящата инфраструктура на границата с България не позволява да се поеме непрекъснато растящия товаропоток.

Пшеницата от България е на цена от 261 долара за тон

По време на последния търг за зърно, организиран от Египетската държавна компания отговаряща за продоволствената сигурност на страната бяха закупени 290 тона пшеница от България, Румъния и Украйна, информира UkrAgroConsult. Средната цена на закупената пшеница е 274,82 долара за тон на ФОБ, което е с почти 9 долара над цената от предишния търг.

В рамките на търга са били закупени една партида от 50 тона българска пшеница на цена от 261 долара за тон на ФОБ и по две партиди от по 60 тона украинска и румънска пшеница на цени от 252,50 и 260,66 долара за тон на ФОБ.

В информацията се припомня, че на предходния търг на 15 август Египет е закупил 260 тона украинска и българска пшеница.

От БАБХ напомнят, че при отстрел на диви прасета, ловците задължително трябва да предоставят проби за изследване за АЧС и трихинелоза

Във връзка с усложнената епизиотична обстановка в Италия, където особено в провинция Емилия Романия са установени редица огнища на АЧС, вирус предизвикващ огромни икономически щети на свиневъдния сектор, потърсихме Агенцията по храните за повече актуална информация относно епизиотичната ситуация у нас и в съседните страни.

В справката на БАБХ изпратена до Nivabg.com се казва, че до края на октомври са установени 519 случаи на АЧС по диви свине у нас, като последният е от 25.10.2024 година. Единственото за сега огнище на болестта при домашни свине у нас е било регистрирано на 22 март в землището на град съединение.

Огнища на АЧС по домашните свине в съседните държави

· Гърция: 5 огнища (последно на 12.06.2024 г.)

· Република Северна Македония: 4 огнища (последно на 14.08.2024 г.)

· Румъния: 173 огнища (последно на 25.10.2024 г.)

· Сърбия: 278 огнища (последно на 24.10.2024 г.)

Огнища на АЧС по диви свине в съседните страни

· Гърция: 18 случая (последно на 29.08.2024 г.)

· Република Северна Македония: 47 случая (последно на 07.10.2024 г.)

· Румъния: 126 случая (последно на 24.10.2024 г.)

· Сърбия: 88 случая (последно на 16.08.2024 г.)

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) напомня, че с открития сезон за групов лов на дива свиня е задължително представянето на проби за изследване за АЧС и трихинелоза. Изследването е основна мярка за мониторинг и за своевременна реакция при възникнали нови огнища на заболяването.

Загуби от 20 млн. евро на месец нанася АЧС в Италия

Заради невъзможността да изнася своята свинска шунка поради огнищата на АЧС В страната, Италия губи по 20 млн. евро на месец в борбата с болестта, пише колегата Крис Макълол за изданието The Fence Post. В опит да се контролира разпространението на вируса в страната, за последните две години и половина в Италия са били заклани над 120 хил. Прасета. В Италия се отглеждат над 9 млн. прасета в над 4 хил.. Свинеферми, а износът на свинско месо възлиза годишно на над 20 млрд. евро.

Въпреки засилването на мерките за биосигурност вирусът на АЧС обхвана областите Пиемонд и Емилия Романия, където основно се произвежда италианското прошуто.

Според Франческо Фелициани, ръководител на Италианския национален референтен център за чума по свинете, основният проблем пред контрола на заболяването е разпространението му сред дивите прасета, като ситуацията се усложнява в северните части на страната и заради наличието на непроходими горски територии в Апенинската планинска верига, които създават идеални условия за разпространение на вируса.

Властите са отпуснали 6 млн. дози безплатни ваксини

Докато в Рен течеше традиционното животновъдно изложение SPACE 2024 ситуацията във френското овцевъдство продължи да се усложнява. На изложението бяха представени едва около 50 овце от породите „Суфолк“ и „Тексел“, като причина за това бе върлуващата в страната болест „Син език“. Според информациите на местния бранш, заболяването е засегнало най-сериозно стопанства в централните провинции на страната, като разпространението му е обхванало до 80% от територията на Франция, а смъртността сред стадата е достигнала до 20%.

За справяне с болестта френското правителство е отпуснало 6 млн. дози безплатни ваксини, като е задължило френските овцевъди да ваксинират животните си. Очакванията са след края на изложението , представените на него животни да бъдат умъртвени по хуманен път за да не се разпространи болестта и в Бретан, една от малкото все още незасегнати области. Не е изключено заради усложнената ситуация в сектора ,на започващото в Клермон Феран изложение в началото на октомври въобще да не бъдат излагани овце от френски породи.

Последният случай у нас е от 2021 г.

Във връзка с усложнената ситуация със заболяването „Син език“ от Nivabg.com изпратихме запитване до Агенцията по храните за повече яснота по темата. В отговора си от БАБХ припомнят, че последният случай на регистрирано огнище на болестта „Син език“ у нас е от 2021 година. Оттам напомнят , че у нас се изпълнява програма за борба с това заболяване, която включва ежегодна ваксинация на овце и говеда и надзор на млади неваксинирани животни и на такива животни със съмнения за наличие на болестта.

По данни на БАБХ през 2024 г. болестта е широко разпространена в Европейския съюз, като са засегнати Испания, Австрия, Италия, Швеция, Португалия, Чехия, Франция, Германия, Дания, Люксембург, Белгия. В съседните на България държави няма обявени огнища на заболяването син език.

Експертите на БАБХ напомнят още, че Синият език е инфекциозно, неконтагиозно вирусно заболяване, което се разпространява векторно (чрез вид комари от род Куликоиди) и засяга домашни и диви едри и дребни преживни животни – овце, кози, говеда, биволи, еленови, камили, антилопи и др. Известни са 26 различни серотипа на вируса. Клинично болестта може да протече както безсимптомно, така и да причини висока смъртност. Признаци са висока температура, усилено слюноотделяне, затруднено дишане, изтечения от носа, оток на главата, устните, клепачите, подуване на езика, който изпада и може да е със син цвят, язви и некрози по лигавицата на устната кухина, пневмония, аборти. Вирусът на синия език не представлява риск за здравето на хората.

Експертите отчитат отрицателно въздействие на сушата и горещините върху посевите с ориз в България и Румъния

За разлика от пролетните култури, чиито средни добиви се очакват да са значително по-слаби през тази година заради неблагоприятните климатични условия в основни страни производители, перспективите пред производителите на ориз според последния доклад на експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) са значително по-добри.

Според експертите периодът на вегетация на ориза в редица региони на континента е бил белязан от вълни от горещо време и високи температури. Въпреки това оризовата култура е издържала в тези климатични условия и се очакват добивите през тази година да са над средните.

Въпреки това продължителното засушаване съчетано с високи температури и липса на валежи са оказали негативно въздействие върху оризовите поля в България и Румъния- особено в периода на вегетация и възпроизвеждане на растенията.

„Прогнозата ни за добивите от ориз в ЕС е за 6,78 тона ориз от хектар, което е с 6% над средните добиви за последните пет години“, пишат експертите на MARS.

Освен за България и Румъния, експертите отбелязват още че през тази година в Италия е било регистрирано забавяне в развитието на посевите с около 15 дни заради честите валежи през април. По време на вегетацията на растенията през лятото това забавяне в развитието е било частично наваксано. В Испания също е било регистрирано забавяне в развитието на ориза с 15 дни заради по-ниските температури през пролетта.

Комбинацията от благоприятни температури, ниво на влажност и слънцегреене през август и септември са допринесли за създаване на отлични условия за растеж и на оризовите насаждения по време на периода на късна вегетация и зреене.

Въпреки че средните температури в южната ни съседка Гърция през лятото са били с между 3 и 5 градуса над средните, като максималните температурни стойности са надминали 36 градуса, осигуреното напояване е позволило устойчиво развитие на растенията. Очакванията са прибирането на оризовата реколта да започне в началото на октомври като се прогнозират по-високи добиви от средните.

По-слаби добиви у нас заради липса на напояване

За България експертите отбелязват, че липсата на напояване и високите средни температури са повлияли негативно на развитието на оризовите насаждения. Сателитните данни на агенцията потвърждават натрупване на биомаса под средното, като предстои прибиране на реколтата. Прогнозите за реколтата са тя да е под средната за последните пет години. Подобна е ситуацията в северната ни съседка Румъния.

През тази година в Европа е регистрирано увеличение на обработваемите площи с ориз със 7,5% или с 16 хил. хектара. Анализът на сателитните данни е показал много добро натрупване на биомаса особено в някои райони на Италия.

Падналите дъждове през септември не са били от полза за пролетниците

В редовния си доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отново намалиха оценките си за добивите от пролетни култури у нас. Причината за това според тях е продължаващото сухо и горещо време, което допълнително компрометира добивите.

От MARS констатират много ранен старт на жътвената кампания с ниски очаквания за среден добив. Падналите през септември валежи са отчетени като закъснели за пролетните култури, но са довели до подобряване на условията за сеитбата на рапицата. За периода между 1 август и 14 септември когато е извършен последният мониторинг на културите, температурите у нас са били с между 2 и 3 градуса над средните, а броят на горещите дни е бил с между 6 и 17 над средните за сезона. Валежите според експертите са били незначителни до 20 мм в северните и югоизточни райони на страната до 20-40 мм в югозападната част на страната. Заради ускореното фенологично развитие на посевите, падналите през септември валежи не са оказали никакво благотворно влияние на посевите. Ето защо експертите на MARS са ревизирали своите прогнози за добивите от царевица и слънчоглед надолу, като очакват добивите през тази година у нас от тези култури да са най-слабите за последните 15 години.

И докато при кампанията по прибиране на слънчогледа се отчита ранен старт подпомогнат от падналите дъждове, то прибирането на царевицата е започнало със закъснение през август.

USDA очаква намаляване на преработвателните мощности заради недостиг на суровина

Анализаторите на американския департамент по земеделие смятат, че новата реколта от слънчоглед у нас ще е най-слабата за последните десет години, информира UkrAgroConsult. Причина за това ще е сухото и горещо време през юли и август.

По оценки на бюрото на USDA в София реколтата от слънчоглед през текущата стопанска година ще се свие до 1,7 млн. тона, което е с 4% под миналогодишната реколта. Подобен показател за нивото на реколтата са в ярък контраст с прогнозите от пролетта, обусловени от разширяването на площите със слънчоглед. Според USDA по-слабата реколта от слънчоглед се очаква да доведе до недостиг на суровина за преработвателната индустрия, която ще намали своя капацитет.

Според данните на земеделското ни министерство към август се наблюдава увеличаване на обработваемите площи със слънчоглед до 922 хил. ха, което е с над 7% над показателя за аналогичния период на предходната година. Първите данни за средните добиви от слънчоглед обаче показват свиване на средните добиви с 16% спрямо миналата година до 147 килограма от декар при начални запаси от 210 хил. тона.

Търсенето на вносен слънчоглед според анализаторите се очаква да се запази на високо равнище, като се обуславя от лошата реколта от слънчоглед и намаляване на обработваемите площи в региона и в ЕС. Това ще доведе до намаляване на износа на суровина за преработвателната индустрия.

България остава нетен вносител на царевица

И през тази година според USDA страната ни ще остане нетен вносител на рапица. По данни на FAS USDA в София реколтата от рапица у нас през тази година ще е едва 190 хил. тона, което е с 9% под нивото от предходната година. Оценката на анализаторите се базира на данните показващи спад на средните добиви, Освен това според агроведомството ни през текущата година се наблюдава допълнително намаляване на обработваемите площи с рапица до 70 хиил. хектара към началото на август. Това е с 12% под нивото на обработваемите площи от 2023/24 година. При средните добиви понижението спрямо миналата година е 5,7% до 238 килограма от декар.

Страната ни ще иска и задействане на защитния механизъм заради вноса на яйца от Украйна

България поиска активиране на средства от земеделския резерв на Европейския съюз заради щетите от сушата. Страната пострада сериозно през месеците юли и август и от неконтролируеми пожари, влошени от климатичните условия, като високи температури и дълъг период на засушаване. Това заяви министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов на неформално заседание на министрите по земеделие и рибарство, което се провежда в Будапеща, Унгария, във връзка с изпратени писма от България до Европейската комисия за задействане на селскостопанския резерв в подкрепа на земеделските производители.

Министър Тахов изтъкна, че бяха унищожени животни, пчелни семейства и кошери, храна за животни, техника, селскостопански съоръжения и домове и подчерта необходимостта да бъдат предприети спешни мерки.

За България адекватната защита при търговията със земеделски стоки с трети страни е ключова за запазване на мястото и бъдещето на устойчивото земеделско производство в рамките на ЕС, каза министър Тахов. Той припомни представената от него позиция на редовното заседание на Съвета през месец май, в която беше отчетен интензивен внос на пресни кокоши яйца за консумация в Република България от Украйна от началото на 2024 г. В тази връзка България изпрати писмено искане към Комисията да задейства защитен механизъм за българските производители на яйца заради наблюдаваните негативни пазарни тенденции в резултат на вноса от Украйна.

Цената на българската пшеница е между 242 и 245 долара за тон

Две партиди от по 50 тона българска пшеница е закупила по време на последния търг египетската държавна компания GASK, съобщава UkrAgroConsult. Цената с включен FoB е между 242,25 и 245, 35 долара за тон а срокът на доставка е октомври-ноември 2024 година.

Освен пшеница от България, Египет е закупил и три партиди украинска пшеница на цена с FoB от 241 долара за тон със срок на доставка 1-30 октомври. Първоначалните планове на властите бяха да закупят мащабните 3,8 млн. тона пшеница.

Заради високите температури и липсата на валежи ситуацията при царевицата и слънчогледа е отчайваща

Производителите в България очакват най-слабите добиви от зърно и маслодайни култури, пише „Зерно Онлайн“. Мнозина се колебаят дали въобще да прибират пролетните култури, тъй като това може да им донесе допълнителни разходи.

В информацията се цитира мнението на фермера Звезделин Сурев, обработващ 2 хил. хектара в района на землищата на селата Златарица и Родина. През настоящата година е засадил 550 хектара със слънчоглед и 700 хектара с царевица.

„Заради горещото време при слънчогледа започнаха да изсъхват долните листа и всичко приключва. Топлият вятър обдухващ посевите допринася още повече за това, тъй като семето не може да се напълни. Добивите които очаквам са не повече от 100 килограма слънчоглед от декар“, казва фермерът, цитиран от руската медия.

„Ситуацията при царевицата е подобна. Заради липсата на валежи повече от месец царевицата изчезва. Ако се образуват въобще кочани те са дребни. Виждаме снимки от цялата страна, колегите се оплакват и в Южна, и в Северна България“, коментира още фермерът.

Пенчо Чанев, друг производител от Златарица добавя, че листата на слънчогледа масово съхнат, и на много малко места се вижда качествена продукция. В информацията се припомня, че освен големите разходи за производството на зърно през тази година фермерите са притеснени и от ниските изкупни цени на пазара.

„Имаме различни обработки преди и след прибиране на реколтата, дисковане и торене, но цените са много ниски. Ако реколтата е по 100 килограма от декар, въобще няма смисъл да се прибира от полето, защото ще доведе до допълнителни разходи“, смята Звезделин Сурев.

Той не изключва при подобна ситуация след една или две години банките към които повечето производители имат текущи кредити да станат най-големите земеделски производители

Според повечето производители настоящата гореща и суха вълна е най-сериозната за последните 40 години.

Близо 100% от износа на агропродукция е бил реализиран през морските ни пристанища

Новоизграденият терминал на пристанище Варна част от проект на стойност 25 млн. евро е довел до увеличаване на експортния потенциал на страната ни, смята украинският анализатор Максим Харченско. Този терминал позволява обработката на до 8 млн. тона товари. Новият терминал е съвместен проект със зърнения терминал Варна-Запад, дъщерно дружество на „Агрополихим“. Той позволява едновременното обработване на няколко кораба, което осигурява износа на до 35 хил. тона зърно на ден. В новите зърнохранилища могат да се складират до 100 хил. тона .

Според анализатора изразено в UkrAgroConsult експортът на продукция от страната ни през 2023/24 година е достигнал до около 8 млн. tона, което е с 28% над нивото от предходната стопанска година. По-голяма чат от експорта е бил реализиран през първата половина на маркетинговата година, Делът на експорта на аграрна продукция през морските пристанища във Варна и Бургас е достигнал общо до 98%. Останалите 2% от експорта е бил реализиран през дунавските пристанища.

Извънредната обстановка бавно се успокоява, увери депутатите служебния премиер Димитър Главчев

От началото на годината у нас са възникнали над 260 пожара на площ над 60 хил. декара , заяви по време на извънредно изслушване пред депутатите служебният премиер Димитър Главчев , който отговаря на депутатски въпроси във връзка с усложнената обстановка заради засегнатите от пожарите няколко области в страната. Само за последната седмица на територията на страната са били регистрирани над 50 пожара с обхват над 40 хил. декара, стана ясно още от думите му.

„През последните дни държавата ни е изправена пред едно изключително сериозно природно бедствие като възникналите пожари – резултат от форсмажорни обстоятелства. Причините за възникване на пожарите са свързани с комбинацията между по-високи от средните през последните дни, последвали обилните валежи през април и май, допринесли за бурен растеж на тревната и храстова растителност, която през горещите месеци благоприятства разрастването на горските пожари в степен над нормалната“, заяви пред депутатите премиера Главчев.

Ситуацията в последните няколко дни макар и извънредна и предизвикана от форсмажорни обстоятелства е овладяна, като само през изминалото денонощие са били потушени 204 пожара. Екипите на пожарната, служители на горските и държавните ловни стопанства и военнослужещи продължават да са на терен и да се борят с огнената стихия, увери депутатите премиера Главчев.

От изказването на премиера Димитър Главчев стана ясно още , че към момента няма необходимост от това страната ни да поиска помощ за гасене на пожарите от други съседни страни. При възникналия пожар в съседна Северна Македония се оказва помощ както от българска, така и от турска страна- основно с машини и техника. До сега по линия на системата на ЕС по думите на Главчев има потвърдена помощ за справяне със ситуацията у нас от Чехия и от Румъния.

Най-много площи са засегнати в горските стопанства на Свиленград и Хисар

„Само за последната седмица у нас са били регистрирани над 50 пожара засегнали горски територии като са били опожарени над 40 хил. декара. Най-много щети са нанесени в районите на ДГС Свиленград с над 20 хил. декара опожарени площи и ДГС Хисар, в които четири пожара са изпепелили близо 7 хил. декара“ заяви и земеделския министър Георги Тахов.

Обстановката по думите му е динамична и се променя непрекъснато, като най-голям процент от пожарите- над 56% са възникнали заради неправилно боравене с огъня, като над 80% от пожарите са възникнали извън горски територии и впоследствие са се прехвърлили към горите.

От направения пред депутатите отчет от страна на земеделския министър става ясно, че през тази година са оборудвани 294 противопожарни депа, а държавните горски и ловни стопанства имат общо 126 високопроходими автомобила за първоначална реакция на възникнали пожари. От планираните противопожарни мерки на стойност 2,77 млн. лева за 2024 година се наблюдава забавяне в изграждането на минерализовани ивици, при които е изпълнението е на 28% от годишния план.

МЗХ има готовност да активира помощта по de minimis след констатиране на щетите от пожарите

Тахов потвърди, че е издал заповед за забрана на косенето на пасищата и ливадите за периода от 18 юли до 18 август, като тази забрана не се отнася за площите, които попадат в зоните по НАТУРА 2000.

„Що се отнася до подпомагането от страна на ДФЗ на засегнатите стопани, най-сигурният инструмент е помощта de minimis, по която фермерите в рамките на три последователни години могат да получат до 25 хил. евро. След установяване на щетите по стопанствата от възникналите пожари, имаме готовност да активираме помощта по тази схема за да компенсираме пострадалите земеделски производители. По линия на de minimis фермерите могат да бъдат компенсирани както за унищожената неокулторена растителна продукция, така и за загинали животни и пчелни семейства“, припомни Тахов.

Земеделският министър увери фермерите, че няма основания за притеснения за евентуални загуби на директни плащания, като засегнатите от пожарите производители при обявено от областния управител на бедствено положение е достатъчно за да получат подпомагане по директните плащания, да подадат декларация за наличие на форсмажор пред областните служби на фонд „Земеделие“ в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. Предстои създаване на организация в структурите на ДФЗ по места за да се приемат заявленията на всички пострадали фермери.

По думите на вътрешния министър Калин Стоянов през вчерашния ден е бил локализиран пожар и в пловдивското село Каравелово.

„Към момента пожарът в село Отец Паисиево не е овладян, и основните ни средства и усилията ни насочени именно натам. Един от двата хеликоптера ще бъде пренасочен натам, докато другият ще остане да гаси в Ямболско. На територията на област Кюстендил е бил получен сигнал за пожар в масив със смесена гора на площ 650 декара, който е бил локализиран. Друг пожар който не е локализиран в същата област е възникнал също вчера във вечерните часове в иглолистна гора в труднодостъпна местност“, каза пред депутатите вътрешният министър Калин Стоянов.

Положението е овладяно при един от най-тежките пожари в Хасковска област, за който властите са установили и неговия извършител. Друг пожар , който е бил локализиран снощи в областта , е бил възникнал на площ около 5 300 декара в близост до покрайнините на град Симеоновград.

Специална група ще следи за дрейфуващи мини  в морето

С цел повишаване безопасността на корабоплаването в Черно море, България, Румъния и Турция са започнали съвместна акция за почистване на морските пътища от Мими, съобщава UkragroConsult, позовавайки се на Bloomberg.

Съвместната акция под ръководството на Анкара е първата по мащаба си инициатива след началото на войната в Украйна. В информацията се подчертава, че в резултат на подписано тристранно съглашение се създава специална група за борба с дрейфуващите в басейна на Черно море мини. Припомня се, че след сключването на споразумението с двете воюващи страни с посредничвството на Турция и ООН за създаяане на безопасни коридори, значително е бил облекчен износът на продукция през Черно море.

От август 2023 година, когато споразумението влезе в сила, Украйна е изнесла 37,4 млн.тона продукция от пристанощата си в Черно море.

Високите добиви правят пшеницата на двете страни изгодна за търговците

Високите добиви в страните от Черноморския регион способстващи за намаляване на цените правят пшеницата от страни като България и Румъния по-изгодна за търговците на международните пазари информира UkrAgroConsult позовавайки се на Bloomberg.

В информацията се припомня, че тазгодишната руска реколта от пшеница се очаква да е с над 10% по-слаба от миналогодишната, а фермерите във Франция са претърпели щети заради обилните валежи. Междувременно Румъния очаква да събере рекордните 10,5 млн. тона зърно.

По време на последните два египетски търга през юни ,държавната GASK закупи предимно българска и румънска пшеница, като тъкмо Румъния се явява една от най-конкурентноспособните страни на пазарите.

Очакват се по-слаби добиви при рапицата заради по-сухото време в началото на април

посеви

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат в последния си доклад подобряване на перспективите за добиви от зимни култури у нас след падналите в периода април-май валежи. Според сателитното наблюдение е възможно добивите от зимни житни култури да са над средните за сезона заради повишените запаси от влага в почвата.

Високите температури в началото на април съпътствани от липсата на влага според тях ще се отрази негативно на добивите от рапица. Времето за периода от началото на април до средата на май е било с температури между 1 и 2,5 градуса над сезонните, но със силно променлив характер.с по-високи от обичайното температури до средата на април. Застудяването в средата на април е било придружено и с падането на валежи. Падналите на места валежи са били дори с над 200% от нормалните за сезона като под средните за сезона количества са паднали само в северозападните райони на страната.

В същото време сухите периоди между валежите са позволили да напредне сеитбата на летните култури, като последвалите дъждове са допринесли за адекватното и навременно поникване и развитие на посевите. Нивата на почвена влага в северните части на страната са под средните, докато за някои части на Южна България се запазват по-сухи климатични условия.

Бързото развитие на зимните култури завършили етапа на цъфтеж и навлизането им във фаза на пълнене на зърното предполага по-ранен старт на кампанията по прибирането им.

Заради динамиката на климатичните условия, търговците се въздържат от прогнози за количествата гъби, които могат да бъдат реализирани на пазара

Търговците в Германия отчитат добро начало на сезона на „пачи крак“ в България и Сърбия , като доставяната продукция от гъби на пазара е в много добро качество, съобщава специализираният портал freshplaza.de.

Към момента е трудно да се правят прогнози за това, какви количества гъби ще достигнат до европейския пазар заради динамичната ситуация и това, че времето се променя всеки ден. Ако например няколко дни времето се запази горещо без валежи веднага се отразява негативно на търсенето на гъби. Според колегите особено в Германия търговците се насочват към купуването на гъби след края на така наречения „сезон на аспержите“, когато и търсенето на „пачи крак“ е по-високо.

Местна компания от Бавария например предлага специално за големите вериги магазини гъби от България и Сърбия с малък размер, предназначени за кулинарната индустрия или несортирана гъба в расфасовки от по един и три килограма.

За търговията на дребно се предлага гъба в различни расфасофки в опаковки между 140 и 400 грама включително и на шайби. Заради своя вкус и аромат „пачи крак“ са подходящи за различни храни като паста, ризото и за различни сосове.

Заради конфликта Молдова е свила значително своя експортен потенциал на зърно

„Подобно на България , Молдова е производител и износител на зърно. Войната на Русия в Украйна обаче затвори достъпа ни до основните украински експортни пристанища. Преди началото на войната сме изнасяли зърнени култури в 30 страни основно през черноморските пристанища на Украйна. Заради отрязването на достъпа ни до тях в момента молдовския износ на зърно е насочен  основно през Румъния като изнасяме за 11 страни, като Румъния се явява и основен пазар“, заяви по време на брифинг в земеделското министерство молдовският вицепремиер и министър на земеделието и хранително-вкусовата промишленост на Молдова Владимир Боля.

През октомври миналата година в Молдова е въведен лицензионен режим за внос на украинска аграрна продукция, какъвто действа и у нас. Молдовският министър призна, че заради украинския внос на агропродукция, множество фермери в страната са били изправени пред фалит и целта на този режим е била да намали негативните ефекти върху вътрешния пазар на зърно.

Заедно с министър Кирил Вътев двамата се срешнаха днес и обсъдиха теми от взаимен интерес. Министър Вътев коментира, че през 2023 г. обменът на селскостопански стоки между двете страни възлиза на 89,7 млн. щ. д., но има възможност със задълбочаването на отношенията в областта на земеделието, храните, контрола на храните, селекцията в животновъдството и образованието този обем да нарасне значително.

Киев разглежда търговския път по река Дунав като основен маршрут за развитие на активна търговия със страните разположени по течението на реката

Българските и румънски пристанища намиращи се в северната час на Черно море с изход към Дунава се превръщат в ключови за глобалната търговия по украинския зърнен коридор, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на изявление на председателят на украинския парламент (Върховната рада) Руслан Стефанчук по време на конференция посветена на стратегията на еС за развитие на Дунавския регион, провела се в австрийския парламент.

„Ние сме благодарни на ЕС за създаването на „пътищата за солидарност“ , които ни позволяват да изнасяме най-важната си продукция в ЕС и трети страни. Дунавският маршрут на тези пътища си остава ключов за украинския експорт на аграрна продукция““, заяви Степанчук.

Председателят на Върховната рада отбелязал още, че въпреки излизането на Русия от зърнената сделка, съвместно с международните си партньори Украйна е съумяла да намери алтернативни маршрути за своя износ.

„Още през октомври милата година създадохме коридора Украйна-Молдова-Румъния, който допринесе за преодоляване на руската блокада Сега вече говорим и за коридора Украйна-Румъния-България чрез техните пристанища, който вече постепенно се трансформира в един от глобалните пазари на зърно в северозападната част на Черно море с изход към река Дунав“, отбелязал в изказването си Стефанчук.

Според него Украйна продължава да развива търговията с останалите страни намиращи се по течението на река Дунав чрез активно корабоплаване по горното течение на реката.

Производители отново блокираха възлови пътища в страната

Въпреки че се очаква тази вечер да се състоят нов кръг преговори между правителството и представители на земеделския бранш, десетки фермери отново излязоха на протест днес с блокади на възлови пътища в страната. Днес времето на блокадите е увеличено с един час до 13 часа.

В област Монтана по информация на БТА протестиращите производители са блокирали пътища на три места. Главен път Е-79 е блокиран в района на село Горна Вереница . Втората блокада е на изхода от Монтана към Лом, Бойчиновци и Козлодуй, а третата на пътя от град Вълчедръм към село Септемврийци и Козлодуй. Пропускат се само автомобили със специален режим на движения и на болни хора отиващи за хемодиализа или операция.

Протестиращи земеделски производители отново затвориха с тежка техника главния път София – Варна на две места в Ловешка област заради протест – на п.в. „Абланица“ и п.в. „Боаза“Ограничено е и движението на пътя София – Русе при Луковит

Фермери край Русе блокираха „Дунав мост“ и разляха цистерна с мляко, като организираха шествие при граничния пункт. С протестни колони от тежка земеделска техника се включиха и производители от Силистренско. За БТА организаторите на протеста съобщиха, че са били инструктирани от органите на реда, че нямат право да блокират републикански пътища, като глобата за това е от порядъка на 8000 лева.

„Искаме ясно да се разбере, че ние не искаме пари. Искаме дългосрочни мерки, които да доведат до намаляване на себестойността на продукцията ни, за да можем да устоим във времето“, заявиха протестиращи, цитирани от БТА.

Протестиращи земеделски производители затвориха трите подхода на магистрала „Тракия“ към Ямбол. Затворени са участъци на трите най-важни пътни артерии в областта – на пътя Ямбол-Сливен след разклона за село Дражево, което блокира изхода към магистралата, втората точка е до село Кабиле, а третата до село Веселиново, което включва и международния път към граничен пункт „Лесово“.

Междувременно земеделски производители и животновъди са блокирали със земеделска техника подбалканския път в района на разклона за казанлъшкото село Дунавци.

На все повече места производителите заявяват, че нямат политически искания, свързани с оставката на земеделския министър Кирил Вътев, а единствено искат законови промени.

Основен фокус на „Зеле“на седмица“ е устойчивостта, продоволствената сигурност и бъдещето на агробизнеса

11 производители ще представят традиционните ни храни на започващото утре изложение „Зелена седмица“ в Берлин, съобщават от земеделското министерство. Те ще представят млечни и месни продукти, подправки, вина, биопродукти, пчелен мед, растителни масла и продукти с Българско розово масло.

Българският щанд на изложението ще бъде открит от министър Вътев на 19 януари, когато се очаква той да бъде посетен от федералния министър на прехраната и земеделието Джем Йоздемир, управляващия кмет на Берлин Кай Вегнер, европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски и други официални гости.

В рамките на своето посещение министър Вътев ще участва в конференцията на министрите на земеделието, организирана от Федералното министерство на храните и земеделието като част от Глобалния форум за прехрана и земеделие (GFFA).
Тази година изложението „Зелена седмица“ се провежда с фокус върху устойчивостта, продоволствената сигурност и бъдещето на агробизнеса.

Крепежните елементи на коалиционните управления се движат от различна логика – в Германия надделяват икономически и екологични доводи, у нас ползват фермерите като бухалки или за формиране на електорални ядра

Ако коалицията управляваща Германия има своето обяснение в цветовете на съставляващите я партии, българската сглобка си е чисто родна измислица на иначе доста креативни политически умове. Нейното съответствие в цветово отношение е далеч по-трудно да се определи дори от социолозите за разлика от Германия, където различните комбинации между партиите си имат класическите определения- червено-черна, Джамайка или светофарена коалиция. Ако се опитаме все пак да определим в цветово отношение нашенската сглобка, то тя би варирала от тъмно синьо с малко зелено и розово до лилаво. Цветове характерни по-скоро за четката на някой художник от сюреалистичната епоха, отколкото за епохата на реализма. Даже връщайки се назад в политическата ни история е трудно да се правят аналогии с Демократичния сговор или Конституционния блог на Ляпчев и Буров от 20-те 30-те години на миналия век , просто защото времената и целите днес са различни.

В Германия сега управляващата „светофарена коалиция“ е една от възможните между класическите партии на политическия ландшафт там, в която водещи са социалдемократите, излъчили канцлера Олаф Шолц, следвани от Зелените част от чиито министри държат ключовите за фермерите министерства на икономиката и земеделието. Коалицията се поддържа от либералите, които се явяват нещо като крепежен елемент, подобно нанегласно оформилия се такъв в българската сглобка- ДПС.

Не случайно споменаваме, че ключовите министерства за земеделските производители се държат от представители на Зелените и либералите Джем Йоздемир, Роберт Хабек и Кристиян Линднер, защото от тях именно зависи дали ще се достигне до политическо споразумение с фермерите, което да потуши протестите им. В Германия се стигна до ситуацията с фермерите заради това, че конституционния съд на страната обяви предвидените бюджетни разходи за противоконституционни и за да се намалят, отнякъде трябваше да се отреже. Още повече Зелените които са втория по значимост партньор в правителството настояват за поемане на доста сериозни екологични амбиции с оглед и на климатичните промени. И няма как супермощните иначе земеделски машини в подобна светлина да ползват отстъпка от акциза за ползване на фосилни горива, нанасяйки щети на климата с производството на вредни емисии, и на почвите с влагането на торове и препарати в тях.

У нас мащабният протест от миналата година беше преодолян с подписването на меморандум от Премиера Николай Денков, финансовия министър Асен Василев и земеделския Кирил Вътев. Като цяло реакцията на тези ключови за българските фермери министри срещу протестите водени от зърнопроизводителите бяха по-скоро негативни, но в нашия случай е не маловажно да се отбележи, че роля за стихването им изиграха две от формациите в сглобката, ползващи от години земеделските производители я като бухалка, я за формиране на твърди електорални ядра. Сещате се за кои от тях става дума.

Както у нас, така и в Германия политическата класа не пропусна възможността да се опита да яхне недоволството на производителите, и в двата случая имаше опити за намеса и на извън системни партии от крайнодесния политически спектър.

Сега у нас се задават поредни протести,движени пак от зърнопроизводителите в опит да подражават на германските им колеги. Исканията им обаче след като в продължение на десетилетие и половина бяха галеници на земеделските политики и след като само за последната година в сектора се наляха близо 3 млрд. евро сега изглеждат сякаш изсмукани от пръстите. Действията им ще са под мотото „Дайте и ние да излезем на протест, че да не останем по-назад от Европата“. Освен това част от исканията им са вече изпълнени или в ход на изпълнение. Украинският внос се регулира от лицензионен режим, а в напояването стартираха проекти за рехабилитация на магистралната мрежа от съоражения, и ако парламентът си свърши работата може да се облекчи режимът за отдаване на концесия на съораженията от вътрешната напоителна мрежа за да отпочне и тяхното възстановяване. Ако излязат на протест зърнопроизводителите рискуват повече да усилят антагонизма на обществото към тях, отколкото да постигнат нещо, поради нереалистичните им искания, далеч от очакванията не само на обществото, но и на политическата класа.

В края на миналата седмица земеделският министър Кирил Вътев още веднъж потвърди по време на посещението си в стопанството на Иван Кабуров в Мало Конаре, че напояването е основен приоритет.

„Няма как да се прави земеделие без напояване. Големият ни проблем е, че все още нямаме прогноза за състоянието на източниците ни за напояване. Едва ли някой се съмнява, че имаме достатъчно източници за напояване, и реки, и подземни води и язовири, но този режим трябва да е не разрешителен, а задължителен, защото не може държавата да те спъва да получаваш вода за напояване, ако си земеделски производител.“

Що се отнася до украинската помощ министър Вътев добави, че трябва да се види кои реално са ощетени от това, че няма да я получават, защото ако разходите за енергоносители засягат всички, при нея не е така. Той припомни, че бюджетът за земеделие през 2024 година ще достигне до 3,6 млрд. лева.

„усилено работим в рамките на този бюджет да се намерят механизми за изплащане на украинската помощ“, заяви още Вътев.

Основното което разгневи германските им колеги беше премахването на една от благините им, да ползват горива с намален акциз. Родните производители не могат да се оплачат от подобни намерения на управляващите, които едва ли биха стигнали до там. Нещо повече, те се радват на още един лукс- да са може би единственият икономически сектор в държавата с обратно начисляване на ДДС след като са продали зърното и слънчогледа си.

„Винаги има условия за протести, въпросът е кога са обективни. На германските фермери освен че им вдигнаха данъците за машините им отнеха възстановяването на акциза за горивата, което изкара хората на протест. При нас такава ситуация няма“, коментира министър Вътев ситуацията в Германия.

Очевидно е, че ако у нас започнат нови протести движени от зърнопроизводителите, те ще натрупат нови черни точки не само сред обществото, но и сред управляващите. Друг е въпросът как ще реагират крепежните елементи на сглобката, ползващи клетите фермери я като бухалка, я като партиен електорат.

Киев ще отнеме лицензите на некоректните износители до средата на месеца

Очаква се до средата на януари Киев да отнеме лицензиите на износители на включените в лицензионния режим стоки за България за които е установено, че са изнасяли продукцията си в нарушение на този режим. Това е заявил в онлайн разговор с министъра на земеделието Кирил Вътев украинският му колега Николай Солски.

На срещата министър Вътев представи данни за вноса на рапица, царевица и слънчоглед в България за периода декември – началото на януари. Той съобщи, че са установени единични случаи на опити за заобикаляне на лицензионния режим с внос на черен маслодаен слънчоглед, рапица и царевица за посев.

Министър Вътев подчерта, че през последните седмици се наблюдава засилен внос на слънчоглед с баржи по река Дунав. Той предупреди своя украински колега, че ако това темпо на внос се задържи, лимитът, необходим за нуждите на българските преработватели, ще бъде достигнат. Това респективно ще доведе до прекратяване на вноса с оглед на реализация на слънчогледа от българско производство.

Украйна и България са се договорили за стриктен контрол върху износа на агропродукция

Износителите на украински слънчоглед за България се подготвят да подават документи за издаване на съответните лицензи, съобщава UkrAgroConsul позовавайки се на последно проведената онлайн среща между украинския земеделски министър Николай Солский и българският му колега Кирил Вътев.

• „След съгласуване на заявките с българската страна украинските предприемачи ще получат съответните лицензи за експорт на слънчоглед“, е заявил украинският агроминистър Николай Солски, цитиран от украинската прес служба.

Той е акцентирал и върху контрола на експорта на някои категории аграрна продукция към България. В информацията се отбелязва, че двете страни са обсъдили още износа на пшеница, рапица, ягоди ,царевица и захар като са се договорили за прилагане на щателен контрол върху процеса на износа.

За периода от юли до края на ноември България е изнесла 33,3 хил. тона слънчоглед, вносът е достигнал около 39 хил. тона

По данни на еК през текущата стопанска година Молдова е изместила Украйна от лидерската позиция при износа на слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Според данните между 1 юли и 26 ноември 2023 година страните членки на ЕС са внесли малко над 190 хил. тона слънчоглед, което е с 85% по-малко в сравнение с аналогичния период на предходната стопанска година.

Делът на Молдова в този внос възлиза на 63% или около 120 хил. тон. За  сравнение преди  година молдовският експорт на слънчоглед за ЕС е възлизал на 108 хил. тона. Украйна която е водещ износител на слънчоглед за ЕС през 2023/24 година е намалила значително своя износ от 1,08 млн. тона на едва 35 хил. тона.

Ключови вносители на слънчоглед в ЕС се явяват Румъния със 78,8 хил. тона, България с с почти 39 хил. тона тона и Испания с 13,7 хил. тона. За указания период от юли до края на ноември Румъния е изнесла 64,05 хил. тона, следвана от България с 33,3 хил. тона и Хърватия с 20,6 хил. тона слънчоглед.

Слабата реколта може да доведе до намаляване на износа

Експертите на американския департамент по земеделие намалиха оценката си за реколтата от царевица у нас до 2,5 млн. тона, информира UkrAgroConsult. Причина за това са нанесените върху посевите щети от засушаването през лятото. Към 8 ноември кампанията по прибиране на царевицата е приключила на 96% като са прибрани 2,2 млн. тона царевица.

Според прогнозите на USDA през настоящата стопанска година страната ни може да изнесе до 1,1 млн. тона царевица, което е с 0,4 млн. тона под миналогодишното ниво. В анализа си експертите отбелязват че заради аномалните климатични условия и ниските цени, царевицата е загубила от своят атрактивност и не е изключено съкращаване на площите с тази култура през 2024 година. Намаляването на рентабилността и цените през тази година са довели до това, фермерите да претърпят най-големите загуби при оглеждането и, в сравнение с останалите зърнени и маслодайни култури.

Обилното предлагане на царевица от останалите страни в региона на Черно море също е оказало натиск на земеделските производители у нас, смятат експертите. Що се отнася до пшеницата, годината в климатично отношение се оценява от тях като по-добра, което е довело до повишаване на реколтата с 6% спрямо миналата година до 6,8 млн. тона.

Износът на българска пшеница върви добре заради по-големите начални запаси, голямото търсене на външните пазари и привлекателните цени. Отбелязва се, че към началото на ноември от страната ни са изнесени малко над 3 млн. тона пшеница. През миналата година са били изнесени общо 4,2 млн. тона пшеница.

Сеитбата на есенниците се бави заради необичайно топлата и суха есени към средата на ноември изостава на 26% от обичайните темпове, но се очаква фермерите да наваксат с кампанията.

Нови близо 40 хил. птици у нас ще бъдат умъртвени по хуманен начин в два засегнати от вируса обекта

След съобщения за новооткрити случаи на птичи грип в България и Румъния нараства безпокойството за разпространението му в Европа, пише UkrAgroConsult. Причината е, че регионът се намира в сезона на пик на разпространението на това заболяване.

Последните случаи за констатирани огнища на птичи грип у нас по данни на БАБХ са от началото на месеца от обекти в село Главиница Пазарджишко и в село Криво Поле в Хасковско. В първия обект са се отглеждали около 248 кокошки носачки, а вторият е със значително по-голям брой на отглежданите кокошки 39 950 хил. кокошки, като предстои умъртвяване по хуманен начин на животните в двата обекта. Предприети са съответните мерки за недопускане разпространението на вирусното заболяване.

Вирусът в обекта на пазарджишкото село е установен при извършване на мерки за контрол в 10-километровата зона, която беше създадена за наблюдение около огнището на Инфлуенца по птиците, регистрирано на 26.10.2023 г. в землището на с. Мало Конаре, област Пазарджик.

В края на октомври от огнища на птичи грип бяха засегнати още обект в село Мало Конаре, отглеждащ около 171 хил. кокошки и в стопанство в град Дебелец, област велико Търново, в което се отглеждат около 395 хил. птици.

Румънските власти са обявили случай на заразени с птичи грип птици в обект в село Тиганеш, в близост до границата с България, в който са се отглеждали около 120 птици.

Между 65 и 90% е бил дефицитът на валежи в някои региони

Сухите почвени условия и слабите валежи са оказали негативно въздействие върху сеитбата и поникването на рапицата у нас, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). В някои области на Югоизточна и Централна България дефицитът на валежи през октомври е достигнал до между 65 и 90%, като валежите са паднали предимно през първата половина на септември, след което е последвал период на засушаване с дневи температури с до 3 градуса над нормата за сезона. Сухите условия са допринесли за бързо напредване на кампанията по прибиране на пролетните култури, но от друга страна са станали причина за намаляване на добивите от царевица и слънчоглед. Освен това липсата на влага в почвата води до забавяне на сеитбата и поникване на есенните култури, като най-засегнати са посевите с рапица в Източна България, където не е изключено фермерите да презасеят площите с пшеница. Сеитбата на зърнените култури също се забавя, но при валежи от дъжд според експертите при тях може да бъде наваксана.

Въпреки това преработвателите у нас продължават да търсят слънчоглед от Украйна

За пръв път през тази стопанска година преработвателите в Украйна започнаха да предлагат по-високи цени на местните производители на слънчоглед, с които да конкуират експорта на суровина към България, информира „Зерно Онлайн“. Цената която предлагат те е дори по-висока отколкото предлаганата на пазара в България, пише в публикацията. Актуалната цена на украинския слънчоглед в момента е между 290 и 305 долра за тон което се равнява на експортната цена на суровината за България между 400 и 410 долара за тон. В същото време цената на украинския слънчоглед в България с доставка на място през декември-януари е между 370 и 380 долара за тон. Отбелязва се, че преработвателите на слънчоглед у нас продължават да търсят украински слънчоглед заради недостиг на суровина.

Обмяната на информация ще е ежеседмично на нивобексперти

Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев се договори с министъра на аграрната политика и храните на Украйна Микола Солски да започне редовен обмен на данни между двете министерства за търговията със селскостопански стоки. Експерти от двете ведомства ще обменят информация всяка седмица за износа и вноса на определени земеделски продукти. Това стана ясно по време на онлайн среща между двамата министри, на която те обсъдиха поетия ангажимент от страна на Украйна за контрол на износа.

Министър Вътев запозна украинския си колега с подписания Меморандум между българското правителство и инициативния комитет на земеделските производители, който предвижда забрана за внос на слънчоглед от Украйна до края на ноември. След този срок в сила ще бъде лицензионен режим за износ на слънчоглед, пшеница, царевица и рапица, съгласно договорен план между Украйна и Европейската комисия.

Министър Вътев информира и за опасенията на българските земеделски производители и преработватели във връзка с вноса на рафинирано и нерафинирано слънчогледово масло, сухо мляко, пчелен мед, захар и замразени малини от Украйна.

„Много е важно да обсъждаме всички проблеми, които засягат земеделските ни производители и заедно да търсим решения“, подчерта министър Вътев.

Неблагоприятните климатични условия са довели до компрометиране на натрупването на биомаса у растенията и са понижили очакванията за доходност

Високите температури през разглеждания период и липсата на влага са довели до преждевременно стареене на листата и намален добив от пролетни култури – царевица и слънчоглед в България, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури.

„Времето в периода между 1 август и 10 септември в страната е било изключително топло с температури надвишаващи средните за сезона с между 1 и 3 градуса. В България е било регистрирано рекордно горещо време, като периодът с температури надвишаващи 30 градуса е бил между 4 и 12 дни. Те са били част от гореща вълна обхванала страната между средата и края на август“, пишат експертите.

Според тях у нас са паднали минимални количества валежи и то през първата половина на август, като валежи над средните за сезона са паднали само в някои области на Източна България. Климатичния воден баланс от 1 май насетне показва значителна липса на запаси от влага в почвата. Това е сценарий подобен на този от 2022 година, и е довеел до ускоряване на фенологичното развитие на растенията и по-бързо стареене с намаляване на фото-синтетичната активност и на времето за наливане на зърното и образуване на добив. Това от своя страна според експертите е довело до компрометиране натрупването на биомаса и е намалено очакванията за доходност. Ситуацията с липсата на достатъчно биомаса у посевите се потвърждава от сателитните изображения, като по-обещаващо остава положението в северозападните части на страната.

Забраната за внос на земеделска продукция не е повлияла на вътрешния пазар заради по-високата себестойност на българската продукция

От Българския фермерски съюз са изразили подкрепата си за становището на правителството да бъдат поискани допълнителни компенсации от Европейската комисия (ЕК) за загубите на българските зърнопроизводители и особено на производителите на слънчоглед след отпадането утре на забраната за внос от Украйна, съобщава БТА.

„Правителството и фермерите заедно трябва да набележим пакет от мерки в подкрепа на бранша и да бъдат поискани средства от ЕК. Парите са необходими за осигуряване на ресурс за есенната сеитба и за гарантиране на новата реколта. Освен това да се засили контролът по внос на земеделската продукция от Украйна“, заяви председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение, изпратено до медиите.

Според него забраната за внос на зърно от Украйна не е повлияла на пазара в България и все още има проблеми с реализацията на нашата продукция, тъй като е с по-висока себестойност заради наводнения и суша. Освен това цените на зърното продължават да са ниски и на международните пазари.

Български фермерски съюз предлага министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, каза Георги Стоянов. „Има още нещо, което трябва да се отвори – подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а днес вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалогът с браншовите организации, няма го диалогът какво би могло да се случи. Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство“, коментира председателят на Български фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна, да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по-засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение, пише в съобщението. Според Стоянов за целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарни кризи. Това може да стане чрез създаването на Фонд за управление на кризи с финансов ресурс, което е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта, посочва още Български фермерски съюз.

Румъния, Словакия и Унгария за европейска помощ за инфраструктурата, заради транзитния транспорт на украинско зърно. ова стана ясно на проведена днес онлайн среща с министрите на земеделието на 5-те държави членки, в която участва министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. „Ясно трябва да се заяви, че България се нуждае от сериозна подкрепа за инфраструктурата, тъй като тя не може да поеме тежкия трафик по създадените коридори за транзит на украинско зърно“, подчерта министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Той уточни, че заедно с Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще се работи по анализ на нуждите от инвестиции в транспортната инфраструктура, свързана с транзита на украинско зърно през България.

Страната ни ще поиска удължаване на забраната за внос на нерафинирани масла и слънчоглед от Украйна до края на годината, съобщи днес след среща с преработватели земеделският министър Кирил Вътев. Според него разговорите с преработвателите на маслодайни семена не са дали резултат към момента и всичко ще зависи от това, дали забраната за внос на някои агропродукти от Украйна ще бъде удължена и след 15 септември. Освен за нерафинирани масла и слънчоглед страната ни ще иска забраната да обхване и вноса на сухо мляко. Венцислав Върбанов съобщи, че от Българската агрохранителна камара също ще настояват за удължаване на забраната за внос на украинска аграрна продукция.

От сектора на преработвателите не дадоха конкретни цифри за залежалите количества суровина и олио, но споделиха че търговията със слънчоглед от новата реколта практически не върви заради натрупани големи резерви. Според тях страната ни ще разполага както с достатъчно суровина за производството на олио, така и с достатъчно олио, и предупредиха потребителите да не се запасяват. Очакванията за новата реколта от слънчоглед са за производство от 2 млн. тона при остатъчни преходни резерви от 600 хил. тона.

Украинският президент Володими Зеленски е обсъдил с българския премиер акад. Николай Денков защитата на алтернативните коридори за износ на украинска аграрна продукция, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на пресслужбата на украинския президент. В информацията се уточнява, че срещата е била осъществена по време на съввета Укайна- Западни Балкани, а Зеленски е изразил благодарността си за българската подкрепа за страната. По време на форума са били обсъдени защитата на коридорите за износ на украинска продукция и безопаснотта в Черно море. Зеленски е потвърдил, че ще продължат разговорите с останалите страни от Балканите.

Както е известно, наскоро американското издание WSJ съобщи, че САЩ разработват алтернативни коридори за износ на украинско зуърно и агропродукция през река Дунав.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) са отчели, че у нас между 1 юли и 15 август климатичните условия са били неблагоприятни за развитието на пролетните култури с температури от 0,5 до 2 градуса над средните и с между 5 и 15 горещи дни с температури над 30 градуса над нормата за сезона. Температурите в най-горещите дни са достигнали между 37 и 41 градуса. През първата половина на месеца горещото време е било съпътствано и от оскъдни валежи особено в централните и източни части на страната, като падналите количества валежи за периода са били с между 20 и 70% под средните за сезона. Кампанията по прибиране на есенниците върви в нормите, като се очакват по-добри добиви от миналата година. За разлика от влошеното състояние на пролетниците заради екстремните горещини и силно намалялото съдържание на влага в почвата в периода на цъфтеж и наливане на зърното. Вследствие на това прогнозите за добивите на експертите са били ревизирани рязко надолу, което се отнася най-вече за царевицата.

Анализаторите на UkrAgroconsult намаляват оценките си за новата реколта от слънчоглед у нас заради по-лошите климатични условия. Подобни сигнали дава и последния доклад на ЕК от юли, според който средните добиви от слънчоглед у нас ще са по-слаби от средните за последните пет години. Според данните на ЕК за слънчогледа се прогнозират с 0,4% по-ниски добиви, докато при рапицата те ще са с 6,5% по-слаби. Падналите през юни интензивни валежи са попълнили почвените влагозапаси според експертите. За разлика от юни, през юли валежите са били неравномерни-обилни в западните части и недостатъчни в източните части на страната.

Кампанията по прибиране на рапицата в Западна България се забавя заради преовлажняване на почвите, като експертите отчитат по-високи средни добиви. Що се отнася до температурите с наближаване края на юли те са се повишили рязко, достигайки в края на месеца до екстремни стойности от 35-40 градуса.

Експертите отчитат, че посевите със слънчоглед са в добро и отлично състояние, като ключови ще се окажат почвено-климатичните условия в близките седмици. При рапицата се регистрира намаляване на обработваемите площи с 24% спрямо миналата година, като въпреки това се очакват стабилни добиви, но реколтата ще е с 22% по-малка.

При слънчогледа намалението на обработваемите площи е с 4%, като средните добиви се очаква да са с 4% по-високи при реколта с 1,2% под миналогодишното ниво.

Позовавайки се на данните на ЕК анализаторите на UkrAgroConsult отчитат спад на износа на българско зърно за пазарите на трети страни. Според оперативните данни за периода юни-юли страната ни е изнесла 2,9 млн. тона пшеница, което е спад с 12% спрямо аналогичния период на миналата година, 103 хил. тона ечемик (-31%) и 693 хил. тона царевица (+9%). По оценки на анализаторите общият експорт на зърно от страната ни за 2023/24 година ще надмине 5,5 млн. тона, което е с 0,9 процента над предварителната оценка. Увеличените оценки са основани на нарастващия износ на зърно за Китай и Алжир. И докато Алжир внася предимно пшеница китайският интерес е насочен основно към царевица. За ръста на обемите на износ на царевица за Китай според анализаторите е допринесла и блокадата на украинските морски пристанища.

Що се отнася до оценката за реколтата от царевица у нас, анализаторите не изключват заради неблагоприятните климатични условия да я преразгледат надолу. За сметка на това те очакват по-добра реколта от пшеница и ечемик заради благоприятните условия по време на наливането на зърното. Те отбелязват, че въпреки закъснението заради хладната и дъждовна пролет и късната сеитба, кампанията по прибиране на зърното у нас е в разгара си.

Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“, посрещна партньори от Китайската академия за селскостопански науки по двустранен проект на тема „Обогатяване на разнообразието от зърнено-бобови култури между България и Китай – интродукция и оценка във връзка с глобалните климатични промени“, съобщават от ССА. Ръководител на проекта от българска страна е проф. д-р Петър Чавдаров. Програмата в ИРГР включваше работна среща с научния колектив, представяне на полската колекция от зърнено-бобови култури, запознаване с работата на генбанката, методите за дългосрочно съхранение на семена и историята на земеделската наука в музея към Института.

Разнообразието от местни зърнено-бобови култури – фасул и вигна, беше представено от куратора на колекцията проф. д-р Цветелина Стоилова. Проф. д-р Лишиа Ванг запозна българските си колеги с работата по съхранение, документация, характеризиране, оценка и използване на колекцията от зърнено-бобови в Института по растениевъдство към Китайската академия на селскостопански науки. Обсъдени бяха въпроси във връзка с изпълнението на работната програма по проекта. Доц. д-р Гергана Дешева представи генбанката в Садово и методиката на работа. Китайските учени посетиха камерата за дългосрочно съхранение на семена. Гл. ас. д-р Божидар Кьосев представи съвместната китайско-българска лаборатория по молекулярна биология на растителни генетични ресурси, създадена към генбанката. Обсъдени бяха анализите, които се извършват, както и възможностите за съвместна работа. В музея на Института доц. д-р Николая Велчева запозна гостите с историята на Опитната станция в Садово и на основоположника на земеделската наука в България – агронома Константин Малков. Представени бяха ценни исторически документи, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на земеделската наука, периодични издания, отчети, сборници от Юбилейни конференции, почетни дипломи и награди на колектива на ИРГР. Обсъдени бяха въпроси, свързани с документацията на растителния генофонд и изграждането на информационна система на генбанката. Във връзка с темата на проекта, интересът на партньорите от Китай е насочен към местното разнообразие от зърнено-бобови култури – фасул и вигна, и обогатяването на колекциите чрез провеждане на експедиции в селските райони на страната.

По време на визитата на китайските учени в България беше посетена частна семейна фирма в Садово, занимаваща се с отглеждане и изпичане на фъстъци от сортовете, създадени в ИРГР. Посетена беше и винарна „ДиВес Естейт“, намираща се на историческия хълм Симеонова могила в Поморие. Там китайските учени участваха в ароматур и дегустация на колекция от пет сорта българска лавандула. Насажденията са терасирани около винарната с живописна гледка към Черно море. Програмата включваше запознаване с технологията за производство на висококачествени български вина и дегустация. Представени бяха резултати от опити при различни култури с приложение на биологични препарати – биостимулатора Amalgerol Essence и азотофиксиращи бактерии, предлагани на пазара от фирма „Меди плюс Р“. Българският колектив предложи на учените от Китай богата културна програма в София, Пловдив и Несебър. В края на месец септември проф. д-р Цветелина Стоилова и доц. д-р Николая Велчева от ИРГР – Садово ще осъществят работна визита в Китай по проекта, като ще имат възможността да посетят и да се запознаят с работата на китайската генбанка.

Експертите от американския департамент по земеделие USDA повишиха прогнозата си за реколтата от слънчоглед у нас до 2,48 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Те са оптимистично настроени най-вече за добивите от слънчоглед и рапица. В информацията се отбелязва, че влажното време през пролетта е оказало благоприятно влияние върху развитието на слънчогледа, но е довело и до забавяне на посевната кампания и повишаване на инфекциозната обстановка. Въпреки това фермерите у нас са успели да наваксат забавянето и към 15 юни засетите площи със слънчоглед са едва с 0,7% от миналогодишното ниво и в момента се намират на оптималното ниво , което позволява сеитбооборота.

Експертите констатират, че слънчогледът продължава да е перспективна култура за производителите заради ниските производствени разходи и заради това, че е „по-безопасна култура“ в периоди на засушаване. Заради благоприятните климатични условия през юни и юли се прогнозират средни добиви при слънчогледа от 240 килограма от декар, а събраната реколта може да се увеличи до 2,2 млн. тона.

Средните добиви при рапицата се прогнозират на 280 килограма от декар като заради намаляване на площите с рапица се прогнозира по-слаба реколта.

В последния ден на шведското председателство на Съвета на ЕС държавите членки, на ниво Комитетът на постоянните представители – КОРЕПЕР 1, одобриха законодателно предложение, което запазва досегашния подход за класифициране на етеричните масла, съобщиха от аговедомството.
Във връзка с предложения от Европейската комисия Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси, Съветът прие аргументите на България и още седем страни членки за трудностите при приемане на предложения подход и включи клауза за преглед, изискваща нови анализи от Комисията, които да бъдат представени след 4 години.
Позицията в защита на производителите на етеричномаслени култури на България бе представена от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, което се проведе на 26 и 27 юни в Люксембург. Тогава той заяви, че България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на култури в ЕС, от които те се добиват, и да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници. Министър Вътев настоя да се изключат етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че те да продължават да бъдат класифицирани по настоящите правила като вещества, а не като смеси. Решението на Съвета на ЕС е позитивен напредък за производителите на натурални съставки за парфюмерия и козметика. Все още предстоят преговорите с Европейския парламент за договаряне на финалният текст на регламента.

Според анализаторите на UkrAgroConsult към момента прогнозите за новата реколта остават оптимистични. Те отбелязват забавянето в сеитбата на пролетните култури заради по-ниските температури регистрирани в първата и втората десетдневка на май. Ситуацията се е подобрила в края на май и началото на юни, като забавяне в развитие на посевите в момента е налице само за северните части на страната. Според тях дългосрочната прогноза от слънчоглед ще зависят от нивото на влага в почвата при формиране на добивите.

Експертите отбелязват, че в края на текущия сезон се забелязва спад в експорта на слънчоглед у нас с 2% и увеличаване на вноса с 28% при ръст на преработката на слънчоглед с 59%. При това делът на вноса на украински слънчоглед надминава 66%. На второ място сред вносителите се нарежда Румъния с 29%. По отношение на експорта на слънчоглед, страната ни е отбелязала ръст в износа между 12 и 70% за страните от ЕС, Турция и Китай. Отбелязва се, че след забраната на украинския внос, преработвателите ни са се насочили към вноса на слънчоглед от Румъния оставяйки българския слънчоглед в складовете в очакване на по-високи цени.ълга