Тагове

Неблагоприятните климатични условия са довели до компрометиране на натрупването на биомаса у растенията и са понижили очакванията за доходност

Високите температури през разглеждания период и липсата на влага са довели до преждевременно стареене на листата и намален добив от пролетни култури – царевица и слънчоглед в България, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури.

„Времето в периода между 1 август и 10 септември в страната е било изключително топло с температури надвишаващи средните за сезона с между 1 и 3 градуса. В България е било регистрирано рекордно горещо време, като периодът с температури надвишаващи 30 градуса е бил между 4 и 12 дни. Те са били част от гореща вълна обхванала страната между средата и края на август“, пишат експертите.

Според тях у нас са паднали минимални количества валежи и то през първата половина на август, като валежи над средните за сезона са паднали само в някои области на Източна България. Климатичния воден баланс от 1 май насетне показва значителна липса на запаси от влага в почвата. Това е сценарий подобен на този от 2022 година, и е довеел до ускоряване на фенологичното развитие на растенията и по-бързо стареене с намаляване на фото-синтетичната активност и на времето за наливане на зърното и образуване на добив. Това от своя страна според експертите е довело до компрометиране натрупването на биомаса и е намалено очакванията за доходност. Ситуацията с липсата на достатъчно биомаса у посевите се потвърждава от сателитните изображения, като по-обещаващо остава положението в северозападните части на страната.

Забраната за внос на земеделска продукция не е повлияла на вътрешния пазар заради по-високата себестойност на българската продукция

От Българския фермерски съюз са изразили подкрепата си за становището на правителството да бъдат поискани допълнителни компенсации от Европейската комисия (ЕК) за загубите на българските зърнопроизводители и особено на производителите на слънчоглед след отпадането утре на забраната за внос от Украйна, съобщава БТА.

„Правителството и фермерите заедно трябва да набележим пакет от мерки в подкрепа на бранша и да бъдат поискани средства от ЕК. Парите са необходими за осигуряване на ресурс за есенната сеитба и за гарантиране на новата реколта. Освен това да се засили контролът по внос на земеделската продукция от Украйна“, заяви председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение, изпратено до медиите.

Според него забраната за внос на зърно от Украйна не е повлияла на пазара в България и все още има проблеми с реализацията на нашата продукция, тъй като е с по-висока себестойност заради наводнения и суша. Освен това цените на зърното продължават да са ниски и на международните пазари.

Български фермерски съюз предлага министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, каза Георги Стоянов. „Има още нещо, което трябва да се отвори – подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а днес вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалогът с браншовите организации, няма го диалогът какво би могло да се случи. Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство“, коментира председателят на Български фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна, да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по-засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение, пише в съобщението. Според Стоянов за целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарни кризи. Това може да стане чрез създаването на Фонд за управление на кризи с финансов ресурс, което е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта, посочва още Български фермерски съюз.

Румъния, Словакия и Унгария за европейска помощ за инфраструктурата, заради транзитния транспорт на украинско зърно. ова стана ясно на проведена днес онлайн среща с министрите на земеделието на 5-те държави членки, в която участва министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. „Ясно трябва да се заяви, че България се нуждае от сериозна подкрепа за инфраструктурата, тъй като тя не може да поеме тежкия трафик по създадените коридори за транзит на украинско зърно“, подчерта министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. Той уточни, че заедно с Министерство на транспорта и съобщенията и Министерство на регионалното развитие и благоустройството ще се работи по анализ на нуждите от инвестиции в транспортната инфраструктура, свързана с транзита на украинско зърно през България.

Страната ни ще поиска удължаване на забраната за внос на нерафинирани масла и слънчоглед от Украйна до края на годината, съобщи днес след среща с преработватели земеделският министър Кирил Вътев. Според него разговорите с преработвателите на маслодайни семена не са дали резултат към момента и всичко ще зависи от това, дали забраната за внос на някои агропродукти от Украйна ще бъде удължена и след 15 септември. Освен за нерафинирани масла и слънчоглед страната ни ще иска забраната да обхване и вноса на сухо мляко. Венцислав Върбанов съобщи, че от Българската агрохранителна камара също ще настояват за удължаване на забраната за внос на украинска аграрна продукция.

От сектора на преработвателите не дадоха конкретни цифри за залежалите количества суровина и олио, но споделиха че търговията със слънчоглед от новата реколта практически не върви заради натрупани големи резерви. Според тях страната ни ще разполага както с достатъчно суровина за производството на олио, така и с достатъчно олио, и предупредиха потребителите да не се запасяват. Очакванията за новата реколта от слънчоглед са за производство от 2 млн. тона при остатъчни преходни резерви от 600 хил. тона.

Украинският президент Володими Зеленски е обсъдил с българския премиер акад. Николай Денков защитата на алтернативните коридори за износ на украинска аграрна продукция, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на пресслужбата на украинския президент. В информацията се уточнява, че срещата е била осъществена по време на съввета Укайна- Западни Балкани, а Зеленски е изразил благодарността си за българската подкрепа за страната. По време на форума са били обсъдени защитата на коридорите за износ на украинска продукция и безопаснотта в Черно море. Зеленски е потвърдил, че ще продължат разговорите с останалите страни от Балканите.

Както е известно, наскоро американското издание WSJ съобщи, че САЩ разработват алтернативни коридори за износ на украинско зуърно и агропродукция през река Дунав.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) са отчели, че у нас между 1 юли и 15 август климатичните условия са били неблагоприятни за развитието на пролетните култури с температури от 0,5 до 2 градуса над средните и с между 5 и 15 горещи дни с температури над 30 градуса над нормата за сезона. Температурите в най-горещите дни са достигнали между 37 и 41 градуса. През първата половина на месеца горещото време е било съпътствано и от оскъдни валежи особено в централните и източни части на страната, като падналите количества валежи за периода са били с между 20 и 70% под средните за сезона. Кампанията по прибиране на есенниците върви в нормите, като се очакват по-добри добиви от миналата година. За разлика от влошеното състояние на пролетниците заради екстремните горещини и силно намалялото съдържание на влага в почвата в периода на цъфтеж и наливане на зърното. Вследствие на това прогнозите за добивите на експертите са били ревизирани рязко надолу, което се отнася най-вече за царевицата.

Анализаторите на UkrAgroconsult намаляват оценките си за новата реколта от слънчоглед у нас заради по-лошите климатични условия. Подобни сигнали дава и последния доклад на ЕК от юли, според който средните добиви от слънчоглед у нас ще са по-слаби от средните за последните пет години. Според данните на ЕК за слънчогледа се прогнозират с 0,4% по-ниски добиви, докато при рапицата те ще са с 6,5% по-слаби. Падналите през юни интензивни валежи са попълнили почвените влагозапаси според експертите. За разлика от юни, през юли валежите са били неравномерни-обилни в западните части и недостатъчни в източните части на страната.

Кампанията по прибиране на рапицата в Западна България се забавя заради преовлажняване на почвите, като експертите отчитат по-високи средни добиви. Що се отнася до температурите с наближаване края на юли те са се повишили рязко, достигайки в края на месеца до екстремни стойности от 35-40 градуса.

Експертите отчитат, че посевите със слънчоглед са в добро и отлично състояние, като ключови ще се окажат почвено-климатичните условия в близките седмици. При рапицата се регистрира намаляване на обработваемите площи с 24% спрямо миналата година, като въпреки това се очакват стабилни добиви, но реколтата ще е с 22% по-малка.

При слънчогледа намалението на обработваемите площи е с 4%, като средните добиви се очаква да са с 4% по-високи при реколта с 1,2% под миналогодишното ниво.

Позовавайки се на данните на ЕК анализаторите на UkrAgroConsult отчитат спад на износа на българско зърно за пазарите на трети страни. Според оперативните данни за периода юни-юли страната ни е изнесла 2,9 млн. тона пшеница, което е спад с 12% спрямо аналогичния период на миналата година, 103 хил. тона ечемик (-31%) и 693 хил. тона царевица (+9%). По оценки на анализаторите общият експорт на зърно от страната ни за 2023/24 година ще надмине 5,5 млн. тона, което е с 0,9 процента над предварителната оценка. Увеличените оценки са основани на нарастващия износ на зърно за Китай и Алжир. И докато Алжир внася предимно пшеница китайският интерес е насочен основно към царевица. За ръста на обемите на износ на царевица за Китай според анализаторите е допринесла и блокадата на украинските морски пристанища.

Що се отнася до оценката за реколтата от царевица у нас, анализаторите не изключват заради неблагоприятните климатични условия да я преразгледат надолу. За сметка на това те очакват по-добра реколта от пшеница и ечемик заради благоприятните условия по време на наливането на зърното. Те отбелязват, че въпреки закъснението заради хладната и дъждовна пролет и късната сеитба, кампанията по прибиране на зърното у нас е в разгара си.

Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“, посрещна партньори от Китайската академия за селскостопански науки по двустранен проект на тема „Обогатяване на разнообразието от зърнено-бобови култури между България и Китай – интродукция и оценка във връзка с глобалните климатични промени“, съобщават от ССА. Ръководител на проекта от българска страна е проф. д-р Петър Чавдаров. Програмата в ИРГР включваше работна среща с научния колектив, представяне на полската колекция от зърнено-бобови култури, запознаване с работата на генбанката, методите за дългосрочно съхранение на семена и историята на земеделската наука в музея към Института.

Разнообразието от местни зърнено-бобови култури – фасул и вигна, беше представено от куратора на колекцията проф. д-р Цветелина Стоилова. Проф. д-р Лишиа Ванг запозна българските си колеги с работата по съхранение, документация, характеризиране, оценка и използване на колекцията от зърнено-бобови в Института по растениевъдство към Китайската академия на селскостопански науки. Обсъдени бяха въпроси във връзка с изпълнението на работната програма по проекта. Доц. д-р Гергана Дешева представи генбанката в Садово и методиката на работа. Китайските учени посетиха камерата за дългосрочно съхранение на семена. Гл. ас. д-р Божидар Кьосев представи съвместната китайско-българска лаборатория по молекулярна биология на растителни генетични ресурси, създадена към генбанката. Обсъдени бяха анализите, които се извършват, както и възможностите за съвместна работа. В музея на Института доц. д-р Николая Велчева запозна гостите с историята на Опитната станция в Садово и на основоположника на земеделската наука в България – агронома Константин Малков. Представени бяха ценни исторически документи, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на земеделската наука, периодични издания, отчети, сборници от Юбилейни конференции, почетни дипломи и награди на колектива на ИРГР. Обсъдени бяха въпроси, свързани с документацията на растителния генофонд и изграждането на информационна система на генбанката. Във връзка с темата на проекта, интересът на партньорите от Китай е насочен към местното разнообразие от зърнено-бобови култури – фасул и вигна, и обогатяването на колекциите чрез провеждане на експедиции в селските райони на страната.

По време на визитата на китайските учени в България беше посетена частна семейна фирма в Садово, занимаваща се с отглеждане и изпичане на фъстъци от сортовете, създадени в ИРГР. Посетена беше и винарна „ДиВес Естейт“, намираща се на историческия хълм Симеонова могила в Поморие. Там китайските учени участваха в ароматур и дегустация на колекция от пет сорта българска лавандула. Насажденията са терасирани около винарната с живописна гледка към Черно море. Програмата включваше запознаване с технологията за производство на висококачествени български вина и дегустация. Представени бяха резултати от опити при различни култури с приложение на биологични препарати – биостимулатора Amalgerol Essence и азотофиксиращи бактерии, предлагани на пазара от фирма „Меди плюс Р“. Българският колектив предложи на учените от Китай богата културна програма в София, Пловдив и Несебър. В края на месец септември проф. д-р Цветелина Стоилова и доц. д-р Николая Велчева от ИРГР – Садово ще осъществят работна визита в Китай по проекта, като ще имат възможността да посетят и да се запознаят с работата на китайската генбанка.

Експертите от американския департамент по земеделие USDA повишиха прогнозата си за реколтата от слънчоглед у нас до 2,48 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“. Те са оптимистично настроени най-вече за добивите от слънчоглед и рапица. В информацията се отбелязва, че влажното време през пролетта е оказало благоприятно влияние върху развитието на слънчогледа, но е довело и до забавяне на посевната кампания и повишаване на инфекциозната обстановка. Въпреки това фермерите у нас са успели да наваксат забавянето и към 15 юни засетите площи със слънчоглед са едва с 0,7% от миналогодишното ниво и в момента се намират на оптималното ниво , което позволява сеитбооборота.

Експертите констатират, че слънчогледът продължава да е перспективна култура за производителите заради ниските производствени разходи и заради това, че е „по-безопасна култура“ в периоди на засушаване. Заради благоприятните климатични условия през юни и юли се прогнозират средни добиви при слънчогледа от 240 килограма от декар, а събраната реколта може да се увеличи до 2,2 млн. тона.

Средните добиви при рапицата се прогнозират на 280 килограма от декар като заради намаляване на площите с рапица се прогнозира по-слаба реколта.

В последния ден на шведското председателство на Съвета на ЕС държавите членки, на ниво Комитетът на постоянните представители – КОРЕПЕР 1, одобриха законодателно предложение, което запазва досегашния подход за класифициране на етеричните масла, съобщиха от аговедомството.
Във връзка с предложения от Европейската комисия Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси, Съветът прие аргументите на България и още седем страни членки за трудностите при приемане на предложения подход и включи клауза за преглед, изискваща нови анализи от Комисията, които да бъдат представени след 4 години.
Позицията в защита на производителите на етеричномаслени култури на България бе представена от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, което се проведе на 26 и 27 юни в Люксембург. Тогава той заяви, че България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на култури в ЕС, от които те се добиват, и да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници. Министър Вътев настоя да се изключат етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че те да продължават да бъдат класифицирани по настоящите правила като вещества, а не като смеси. Решението на Съвета на ЕС е позитивен напредък за производителите на натурални съставки за парфюмерия и козметика. Все още предстоят преговорите с Европейския парламент за договаряне на финалният текст на регламента.

Според анализаторите на UkrAgroConsult към момента прогнозите за новата реколта остават оптимистични. Те отбелязват забавянето в сеитбата на пролетните култури заради по-ниските температури регистрирани в първата и втората десетдневка на май. Ситуацията се е подобрила в края на май и началото на юни, като забавяне в развитие на посевите в момента е налице само за северните части на страната. Според тях дългосрочната прогноза от слънчоглед ще зависят от нивото на влага в почвата при формиране на добивите.

Експертите отбелязват, че в края на текущия сезон се забелязва спад в експорта на слънчоглед у нас с 2% и увеличаване на вноса с 28% при ръст на преработката на слънчоглед с 59%. При това делът на вноса на украински слънчоглед надминава 66%. На второ място сред вносителите се нарежда Румъния с 29%. По отношение на експорта на слънчоглед, страната ни е отбелязала ръст в износа между 12 и 70% за страните от ЕС, Турция и Китай. Отбелязва се, че след забраната на украинския внос, преработвателите ни са се насочили към вноса на слънчоглед от Румъния оставяйки българския слънчоглед в складовете в очакване на по-високи цени.ълга

Заради хладното време в началото на лятото у нас във фазата на ранно наливане на зърното, експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) са намалили своята оценка за добивите от есенни култури. Допълнителна причина за това е била повишеният натиск от вредители особено в Северна България. Според сателитната информация у нас се наблюдава по-слабо от обичайното състояние на реколтата заради закъсняла сеитба и забавено развитие на пролетните култури.

През първата половина на май в страната ни са регистрирани по-ниски температури от обичайните с отрицателни температурни аномалии от минус 1 до минус 3,5 градуса под нормата като това е било най-студеното време от 1991 година насам. В последствие е било регистрирано затопляне с повишаване на температурните стойности до среднодневните за сезона. Нивото на валежите в регистрирания период е било близко до средното с известен излишък в западните части на страната, докато в източната са били малко посухи от обичайното. В началото на юни в източните райони не са били регистрирани валежи, но се отбелязва наличието на достатъчно влага в почвата.

Според колегите от UkrAgroConsult евтиният украински слънчоглед е позволил на страната ни да увеличи преработвателните мощности почти двойно до 250-300 хил. тона през миналата година при вътрешно потребление от 150 хил. тона. В информацията си те се позовават на изявление на Степан Капшук, директор на „Укрмаслопром“. Според него подписаното двустранно споразумение между България и Украйна касаещо слънчогледа е резултат от увеличените мощности на страната ни за производството на масла. По думите му само за последните години маслоестракционите заводи у нас са се увеличили от четири на 11. „На тях им е нужно да реализират произведените количества масла както на вътрешния пазар, така и на международните“ заявява Капшук. В същото време отчитайки данните за запасите от слънчоглед се прогнозира, че преработката му в Украйна през май може да стигне до деветгодишно дъно. Напомняме, че по време на парламентарен блиц контрол тази седмица служебният министър на земеделието Явор Гечев изнесе данни за наличните количества слънчоглед у нас, които към края на април са възлизали на 949 хил. тона, като това са количества които родните преработватели не биха могли да преработят дори при непрекъснат режим на работа.

„След въведените национални забрани за внос на украинска агропродукция, Европа реши, че проблемът е сериозен и побърза да го реши с пари, но само финансовият инструмент няма как да ни помогне, защото имаме нужда от мерки и спиране на този внос за време, тъй като България, Румъния и Полша са залети с украинско зърно“, каза в интервю за БНР председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Според него поради краткия период изминал след въвеждане на общата за петте засегнати страни членки на ЕС забрана за внос на някои украински агропродукти все още е рано да се каже, има ли движение на пазара. „Има известно търсене от страна на търговците на слънчоглед, но все още не можем да кажем че ще реализираме продажби“, допълни той. Според него в момента по складовете има нереализирани на пазара около 3 млн. тона пшеница и по 1 млн. тона слънчоглед и царевица. За да се освободи място по складовете на зърнопроизводителите, трябва да се продадат най-малко 50% от тези количества.

Към момента по думите му не е ясно по какви критерии ще бъдат разпределени отпуснатите от ЕС 16 млн. евро. Проданов прогнозира много тежка година поради липсата на износ за традиционни пазари като Испания и Португалия. Той опроверга мненията на някои икономисти, че зърнопроизводителите се опитват да защитят по-високите си печалби като заяви, че ако продават на сегашните цени, те биха фалирали. „Сега ни предлагат по по около 35-40 стотинки на килограм пшеница, което е с 30% под нейната себестойност“, добави Проданов.

Българското и украинското министерство на земеделието започват действия за изготвянето на съвместна декларация за механизми за въздействие при възникване на пазарни смущения, включително резки промени в цените, при двустранната търговия със слънчогледово съобщиха от ароведомството. Това стана ясно по време на работна среща между министъра на земеделието Явор Гечев и неговия украински колега Микола Солски. Тя се проведе днес в София, като основен акцент в разговорите бе актуалната ситуация на зърнения пазар и търговията със слънчогледово олио.

Очаква се декларацията да бъде факт съвсем скоро, а чрез нея ще бъде заявена готовността на двете страни за съвместни действия с цел превенция на бъдещи пазарни аномалии.

Аграрните министри коментираха и извънредната защитна мярка на Европейската комисия, която засяга четири селскостопански продукта с произход от Украйна. В тази връзка Явор Гечев информира за решението на Министерския съвет да отмени националната забрана за внос на някои произведени в Украйна земеделски продукти и заяви, че българската страна наблюдава внимателно пазара както по отношение на слънчогледовото олио, така и на други селскостопански продукти.

„България и Украйна могат да работят заедно по намирането на трайни решения за ускорен транзит на селскостопански стоки в посока трети страни и да ги предложат на Европейската комисия“, заяви министър Гечев. Той увери, че в момента усилията са насочени към разработването на логистични системи, чрез които коридорите на солидарността ще заработят и ще изпълняват функцията, заради която са създадени.

„Надявам се този добър диалог да продължи и двете страни да решават заедно възникналите въпроси занапред“, заяви от своя страна министър Микола Солски.

„Заедно можем да се изправим срещу предизвикателствата, породени от настоящата ситуация, и така да се справим с тях по-бързо и ефективно“, посочи българският земеделски министър.

След като в началото на войната с Русия България е започнала да внася усилено украински слънчоглед и е разширила преработвателните си мощности, се е стигнало до постепенното изместване от страната ни на Украйна на някои от пазарите, пише UkrAgroConsult. На тази тема е била посветена презентация на Юлия Гаркавенко по време на провеждащия се в Букурещ форум EURO GRAIN HUB Exchange.

„С помощта на нашия слънчоглед България успя да впрегне всички свои преработвателни мощности и сега регистрира невероятен експорт на маслодайни масла и шрот. За нас ще е основен проблем, как да си върнем пазарите след края на войната“, заяви Гаркавенко. Според думите на водещата анализаторка става въпрос предимно за пазарите на ЕС, където страната ни може да изнася масла и шрот без проблеми.

„Удивена съм защо Румъния не се е възползвала от ситуацията, а България, където непрекъснато се изграждат нови преработвателни мощности. За разлика от България в Румъния все още липсват големи преработвателни мощности, и решенията за разширяване на съществуващите се вземат много бавно“, уточни още тя. По думите и въпреки негативната ситуация в момента Украйна продължава да е глобален лидер в производството и предлагането на маслодайни масла и шрот но се очаква да намалее делът и на пазарите в някои страни.

Монголия е втората азиатска държава, която ще произвежда българско кисело мляко с бактерията „Лактобацилус булгарикус, съобщиха от министерството на икономиката. Споразумение за използване на лиценза бе подписано между „Ел Би Булгарикум“ и една от най-големите монголски компании за производство на храни „APU Company“. Инициативата за стъпване на азиатския пазар бе на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов и се случва с активната подкрепа на посланика на Монголия у нас Н. Пр. г-жа Лхагвасурен Саянаа. Двамата присъстваха и на официалното подписване на документа.

„Началото на разговорите за това сътрудничество бе поставено през декември миналата година и само за четири месеца успяхме да стигнем до подписването на днешното споразумение. То ще позволи автентичното българско кисело мляко да се продава и в Монголия“, каза министър Никола Стоянов. Икономическият министър и Н. Пр. Лхагвасурен Саянаа подчертаха, че това е стъпка в посока на засилване на двустранните икономически отношения между България и Монголия.

„България е родина на киселото мляко и ще използваме националната традиционна технология за изработването на млечните продукти в Монголия“, коментираха от ръководството на „APU Company“. От тяхна страна бе наблегнато на факта, че споразумението ще им позволи да изпълнят една от целите, заложени от монголската държава за производството на здравословна и полезна храна. Те вече са посетили и базата на „Ел Би“ във Видин, за да се запознаят на място с производствения процес в българското дружество. Интерес има и към общи проекти в развойната дейност и създаване на съвместни продукти, съобразени с особеностите на монголския пазар.

Споразумението е със срок от пет години. Монголската „APU Company“ получава лиценз за разработване, производство, продажба и разпространение на млечни продукти с оригинални български закваски за територията на Монголия, за което ще заплаща и лицензионни такси на „Ел Би Булгарикум“. „Популяризираме България, но и увеличаваме приходите за българското предприятие“, подчерта министър Стоянов.

АPU Company е основана през 1924 година и е една от първите монголски фирми, специализирана в производството на храна и напитки. Общият пазарен дял на компанията на вътрешния пазар на млечни продукти е 31%. В Топ 5 е на монголските фирми по размер на платени данъци. Един от основните акционери в компанията е Heineken. Предлага над 320 продукта, а през 2014 година създава собствена фабрика за млечни продукти, а от миналата година произвежда и сирене. Компанията разработва и проект за монголски номадски млечни продукти (YAK Project).

Авторите на ново изследване базирано на сателитна информация предупреждават за сериозна опасност от засушаване в страни като България, Румъния,Гърция и Полша, съобщава авторитетното издание Politico. „Над ¼ от територията на Европа е в период на трайно засушаване през април и повечето региони на континента се готвят дори за още по-голяма суша през идващото лято“, пише изданието. Проучването показва, че Европа се намира в сериозен период на засушаване от 2018 година насам. Според експерти повишаването на температурите не позволява да се възстанови дефицитът от вода. „Ако преди години можехме да твърдим, че Европа разполага с достатъчно вода, то сега определено сме изправени пред проблеми свързани с недостига и“ казва един от авторите на сателитното проучване Торстен Гюр.

Докато влажните условия през следващите седмици могат да възстановят горния почвен слой и да помогнат на селското стопанство, дори една дъждовна пролет не може да поправи продължаващия недостиг на подземни води в Европа, предупреждават експерти. Поради падналите по-малки количества дъжд и сняг, в редица региони на Европа така и не се облекчиха условията сллед тежкия период на засушаване през миналата година. .В доклад на испанската фермерска асоциация COAG се посочва, че някои зърнени култури трябва да бъдат „отписани“ в цели четири региона на страната тази година, а липсата на достатъчно влага в почвата поставя под въпрос и реколтата от маслини.

Дори при запазване на нивата на валежите, промените в климата ще доведат до намаляване на водата в Европа. Негативни фактори които допринасят за това са и лошото управление на водите и прекомерната консумация. Допълнителен натиск върх водоснабдяването в Европа ще окажат и повишаващите се температури.

Студеното време в началото на пролетта е станало причина за забавяне на сеитбата при пролетните култури, съобщават в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Рязкото застудяване в края на миналия месец, когато са били регистрирани температури до минус 6 градус а места е довело до измръзвания най вече в овощните насаждения. Благодарение на започналите след средата на март валежи, са се натрупали достатъчни запаси от влага в почвата с изключение на южните части на страната.

По-студеното време е довело до забавяне на сеитбата на слънчогледа и отлагане на сеитбата на царевицата. Проблеми за развитието на посевите по-късно през сезона могат да дойдат от дефицита на влага в по-долните почвени слоеве. С оглед на доброто развитие на посевите с житни култури заради меката зима , експертите са ревизирали малко нагоре своята прогноза за реколтата.

„Според мен и нашите партньори от чужбина, в последните 15 години у нас се наблюдава засилен интерес за инвестиции в животновъдството. Що се отнася до темповете обаче не можем много да се похвалим. Въпреки това в последните години се обособи ядро от фермери, които преценяват развитието си на ниво както е в Австрия и се съсредоточават в инвестиции, с които целят да повишат своята ефективност, заяви пред представители на медиите по време на днешния българо-австрийски аграрен форум Николай Стевчов, управител на „Агритоп. Според него подобно ядро се е оформило не в резултат на получаваните субсидии а заради изискванията на пазара.

„Мисля че у нас може съвсем спокойно да се работи и да се печели от животновъдството, когато човек успее да си подреди правилно нещата. Имаме нашите специфики и особености, и просто трябва да ги използваме“, добави още Стефчов.

Към момента въпреки желанието на бизне средите, все още единици от животновъдите се ориентират към внедряване на иновации в стопанствата си. По думите му тласък в този процес могат да дадат няколко животновъдни стопанства без значение от размера им, които с примера си да покажат, че и тук е възможно да се практикува животновъдство така, както се практикува в Западна Европа, с което да покажат че могат да бъдат ефективни.

„Особено по отношение на млечното животновъдство у нас наблюдаваме една устойчивост на стопанствата такава с каквато са известни и тези в Австрия“, заяви още Стефчов. За пример посочи поредицата от кризи от 2008 година насам, след които се заговори за масови фалити на земеделски производители, каквито обаче все още не се наблюдават. Според него има различни пътища като намиране на нови пазари, които да спомогнат за това, мнозина млекопроизводители да избегнат фалитите.

„Банките гледат на фермерите вече като едни от основите си клиенти, и в повечето региони на страната клоновете им се издържат основно с инвестиции в земеделието. Освен за проекти на зърнопроизводители в последните няколко години все повече банки отпускат кредити и на животновъди“, каза още той. Посочи за пример животновъди отглеждащи по 80-100 крави, съумели да вземат кредити за по 1 млн. лева. Такива случаи вече има освен в Лудогорието и Централна Северна България и в северозападните части на страната, където например едно стопанство с 80 крави инвестира във внедряване на иновации. Само по такъв начин може да се покаже, че с премерени инвестиции може да се достигне до по-голяма ефективност в стопанствата.

Румъния е внесла през 2022 г. най-голям обем маслодайни култури от Украйна, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на данни на украинските митнически служби. Като цяло ¾ от доставките на маслодайни култури през миналата година са отишли за страните от ЕС, което е затвърдило ролята на блока като водещ пазар за маслодайни култури от Украйна. Любопитен е фактът, че през 2021 година, когато Германия е била водещ пазар за маслодайните култури Румъния дори е била извън топ 20 на страните вносители. Тя е следвана от Турция с дял от 13,7% и Полша с дял от 12.7%. В информацията се отбелязва още, че с дял от 11,5% страната ни също се нарежда сред най-големите вносители на маслодайни култури от Украйна заемайки четвърто място. Първите шест страни вносители на маслодайни култури от Украйна формират 72% от стойността на приходите от износа на маслодайни култури.

С дял от 13,3% Полша заема лидерска позиция сред пазарите за украинско слънчогледово масло, измествайки Индия и Турция.. Отбелязва се , че през 2022 година страната ни е била с дял на вноса на слънчогледови масла от Украйна от 4,9%.

Според данните на властите през миналата година Украйна е изнесла маслодайни култури на обща стойност в парично изражение от почти 3,8 млрд. долара, което е с 54% повече в сравнение с предходната година. В Количествено отношение увеличението е над два пъти. За същия период Украйна е изнесла и слънчогледови масла за общо 4,3 млн. долара.

В публикация на Светлана Купреева, анализатор на пазарите на маслодайни култури към UkrAgroConsult косвено се задава въпросът, дали страната ни е враг или приятел на украинския слънчоглед. В нея се припомня, че страната ни е сред водещите производители и преработватели на тази маслодайна култура в Източна Европа,като след началото на войната в Украйна анализаторите отбелязват значително увеличаване на преработвателните мощности на България. Въпреки рекордно високото производство през първото тримесечие на 2022/23 стопанска година се регистрира забавяне на износа на български слънчоглед и повишаване на вноса като дела на украинския слънчоглед в общия внос надминава 73%.

Купреева отбелязва, че в условията на войната страната ни се явява спасителна сламка за украинските производители, но от друга страна се явява конкурент с амбициите както да увеличи производството си, така и да инвестира в още преработвателни мощности.

Диалог и компромис между заинтересованите страни, бяха най-често повтаряните думи по време на провелия се вчера форум посветен на българското земеделие, организиран от българската група от евродепутати от Европейската партия на социалистите и демократите. И докато политиците както от Европа, така и от България призоваваха за диалогичност и компромиси между заинтересованите страни за да се случи Зелената сделка, представителите на бранша за пореден път представиха основните си опасения – че не дотам добре обмислената европейска политика и реакции по време на кризи като войната в Украйна, както и повишената зелена амбиция в осп ще доведе до там – те да станат още по-неконкурентноспособни. От българска страна всички признаха, че ние изоставаме с приемането на мерки, които да хармонизират националното законодателство към изискванията на Зелената сделка.

Затова, че в подобна икономическа и геополитическа ситуация, най-трудно ще е за самите фермери, призна и земеделският министър Явор Гечев, тъй като политическите решения рефлектират върху тях. „Европа пак е пред реформи, този път пред най-голямата,най-скъпата и най-зелената. Тя е част от зелената сделка, като дори все още липсва необходимото законодателство. Идеята ние да ядем чиста храна, тя да е на достъпна цена, политиката да е лесна за прилагане от фермерите и разбираема за потребителите и справедлива за сега ще си остане само със своя романтизъм заради многото въпросителни“заяви Гечев.

Румъния е за подход към пестицидите , съобразен с потреблението им

Сред основните притеснения на Румъния по отношение на европейската политика в земеделието са редукцията на пестицидите и намаляването на броя на животните в стопанствата. Споредд Сори Моисе, държавен секретар за земеделие основното предизвикателство е свързано с намаляване броя на животните във фермите, и трябва да се намери подход за справяне с него. Такъв подход може да е например създаването на повече малки стопанства с по-малко на брой животни. По въпроса с пестицидите експертът заяви, че Европа трябва да приложи подход за намаляването им, съобразен с нивото на използване в съответните страни членки, тъй като например Румъни и България не използват толкова препарати за растителна защита, колкото например ползват фермерите в Нидерландия. „Трябва да говорим за солидарност с Украйна и да гарантираме зеления преход, но на първо място трябва да подкрепим нашите фермери“, каза румънският държавен секретар.

Испанската депутатка Клара Агилера подчерта, че фермерите трябва да знаят, че подобно на други документи и стратегията „От фермата до масата“ е политически документ, който изразява намеренията на Европа за трансформация, като в нея се разглежда не визията за земеделието а за агрохранителната верига. „Не може да има различни стандарти за българските или турски производители, или за тези от Мароко. Нужно е всички да спазват единни общоевропейски стандарти, защото тогава европейските фермери ще изгубят своята конкурентноспособност“, заяви Агилера. Според нея трябва да се отчете важността на времето в което се извършва зелената трансформация на земеделието и това, кой ще плати цената за нея. По думите и е нужно да се намери баланса между производството на храни и околната среда, и да има реципрочност на стандартите при производството на храни.

Науката е против драстичното увеличаване на изискванията за фермите с над 150 животни

„Според нас налагането от страна на Европа на драстични изисквания към фермите с над 150 животни би имало отражение върху различните производствени системи като екстензивните системи, където се намира месодайното говедовътство“, предупреди проф. Живко Кръстанов от Земеделския институт в Стара Загора към ССА.

„Отделянето на вредни емисии от подобни екстензивни системи на производство с над 150 животни на практика е изравнено с емисиите, които се поглъщат от пасищата, като в някои модернизирани системи дори пасищата поглъщат повече вредни емисии отколкото отделят“, добави проф. Кръстанов. Въвеждането на подобни ограничения според него ще доведе до загуба на рентабилност на стопанствата с над 150 животни и увеличаване на себестойността на произведената продукция. „За мен прилагането на подобен подход към всички видове животни и стопанства е неперспективен и неосъществим метод“ заяви още Кръстанов.

Що се отнася до подхода към интензивните системи на производство, от които у нас идва по-голямото производство на мляко и месо, проф. Кръстанов каза , че в момента няма друго технологично решение за намаляване на вредния отпечатък, освен добавките към фуражите като водорасли например, които могат да намалят частично нивата на изхвърлянето на вредни емисии.

„Може да се изгради кравеферма с нулев вреден отпечатък, нещо за което имам одобрен патент, но тя трябва да се направи изцяло наново. Що се отнася до преструктуриране на интензивни системи за производство с над 150 животни, науката все още не разполага с модели и решения, които са доказали своята ефективност за да се осъществи това преструктуриране“, добави още той. Ако Европа запази политиката си за въвеждане на драстични мерки срещу животновъдните стопанства с над 150 животни, това според него ще доведе до фалити на повечето екстензивни стопанства, които срещу направените от тях инвестиции за намаляване на вредния отпечатък няма да получат нищо, нито повече продукция като количество, нито като качество. Подобна политика по думите му ще доведе до застрашаването на продоволствената сигурност не само на Европа, но и на България. “В условията на кризи като настоящата война в Украйна Европа трябва много добре да премисли някои от детайлите на тази своя политика, така че да не се стигне до там, че тя да стане неосъществима и да доведе до силна редукция в производствените системи в Източна Европа и в България“ предупреди още ученият.

Copa-Cogeca: Фермерите са притеснени, че не знаят как ще се прилагат правилата

]Фермерите трябва да знаят условията и правилата за прилагането на стратегията „От фермата до трапезата“, а засега прилагането им е неизвестно, и това е притеснително.
„Посоката е ясна, но прегледах едни цифри – от 28 действия, които има в стратегията, досега са представени 10 и предстои да бъдат представени още 18. Трябва тепърва да видим как ще започне изпълнението, но се чуват разнопосочни гласове“, заяви Патрик Пагани, политически съветник от най-голямата европейска лобистка организация на фермерите. Според него в оставащите седем години до 2030 година, трябва да се приложат иновации в земеделието, в същото време да се въведат справедливи условия за всички, справедливо заплащане на фермерите и справедлива търговия, защото иначе тази стратегия няма да работи. Освен това в новия бюджет на ЕС за земеделие трябва да се вземе в предвид и инфлацията, тъй като това е важно за фермерите.

Ключово за производителите на фуражи ще е диверсификацията на производството

Според Александер Гьоринг, председател на Европейската федерация на производителите на фуражи, в контекстана зелената сделка от важно значение за тях ще бъде да успеят да диверсифицират своето производство. „Нещата са в нашите ръце и с помощта на иновациите можем да оптимизираме нашето производство“, заяви той. По думите му производителите на фуражи са отворени към използване на различни алтернативни източници на протеин, като в условията на Зелената сделка тя е ориентирана както към потреблението, така и към усилията за намаляване на вредния отпечатък и антибиотичната резистентност на животните.

Симеон Караколе: Проблемът е отсъствието на хармонизирано национално законодателство

За нас като браншове проблемът не е толкова Зелената сделка,а липсата на национално хармонизирано законодателство към нея и трябва на фона на ситуацията в момента да обясняваме, че страната ни се е превърнала от нетен износител в нетен вносител на продуктите. Ние консумираме 40% от млечните си продукти,които не се произвеждат от българско мляко. 70% от свинското месо което потребяваме също не е българско Важно е да се говори за това, и какви мерки ще се приложат на хоризонтално ниво, защото в момента у нас Зелената сделка се разбира като масово отдаване на пасища за изграждане на соларни системи, нещо което не знам как би се разбрало например в Германия“, заяви председателят на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите НОКА Симеон Караколев. Като пример за отсъствие на национално законодателство, което да предотвратява измамите с храни, Караколев посочи производството на сирене, при което съдържанието на вода достига до 80%. Никой според него не говори за това, какви мерки ще предприемем на национално ниво за хармонизиране на националното законодателство към принципите на Зелената сделка.

Явно човечеството съвсем скоро ще се управлява не от политици, а от изкуствен интелект. Дали навлизането му в ежедневието ни ще донесе само ползи или вреди, тепърва ще оценяваме. За сега ползата от него е, че за разлика от политиците, без да проявява неудобство или нежелание, може да отговаря на всякакви въпроси. Ето защо от Nivabg.com се обърнахме с няколко въпроса за да разберем какво мисли за българското и европейско земеделие. След въпроса, как да преборим субсидаджиите явно се притесни 🙂 или му писна да отговаря на български език, но това може да се отчете като минус в развитието му като интелект.

Представи се, кой си ти?

Аз съм ChatGPT, голям езиков модел трениран от OpenAI.

Как ще се развие българското земеделие в следващите десет години?

Не може да се предскаже точно как ще се развие българското земеделие в следващите десет години, но може да се предположи, че технологиите и иновацииte в областта на земеделието ще имат важно влияние. Това може да включва по-ефективни методи за управление  на растенията и животни, а също и по-добри практики за защита на околната среда. Важно е да се подкрепя и развитието на българското земеделие, за да се поддържа здравето на населението и да се подобрят условията за живот в страната.

Как фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече?

Фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече, като възприемат комбинация от техники, като например: Интегрирано управление на вредителите (IPM): Намаляване на необходимостта от синтетични пестициди чрез използване на естествени хищници и други методи за контрол на вредители и болести. Консервиращо земеделие: Система на земеделие, която намалява ерозията на почвата, запазва водата и увеличава плодородието на почвата чрез техники като сеитбообращение и намалена обработка на почвата. Прецизно земеделие: Използване на технология за събиране на данни за условията на почвата и културите, метеорологичните модели и други фактори за вземане на по-информирани решения относно засаждането, торенето и контрола на вредителите. Възобновяема енергия: Възприемане на възобновяеми енергийни източници като слънчева, вятърна и биогаз за захранване на фермите и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Разнообразяване на културите: Отглеждането на смесица от култури, вместо да се разчита на една култура, може да намали риска от провал на реколтата и да увеличи общите добиви. Управление на добитъка: Подобряване на практиките за управление на добитъка за намаляване на отпадъците, повишаване на ефективността и подобряване на здравето и хуманното отношение към животните. Чрез прилагането на тези техники фермерите могат да подобрят своята устойчивост, производителност и рентабилност.

Как може да се замести монокултурното земеделие?

Инвестиране в технологии: Инвестирането в нови технологии, като автоматизиране на земеделските процеси и интелигентни системи за мониторинг на rasteniqta и животните, може да повиши ефективността и производителността.
1. Развитие на качествени практики: Прилагането на добри земеделски практики, като интегрирано управление на плевелите и защита на околната среда, може да повиши устойчивостта на фермерските дейности и да подобри качеството на произведените продукти.
2. Сътрудничество: Сътрудничеството с други фермери, доставчици или държавни органи, може да допринесе за разделяне на знания и ресурси, които могат да повишат устoj`iwostta.

Правилен ли е моделът на подпомагане на земеделието който прилага Брюксел в ОСП сега?

Не може да се даде точен отговор за правилността на модела на подпомагане на земеделието, който прилага Брюксел в ОСП сега, тъй като това е контроверзивен въпрос, който зависи от много фактори, като целите на политиката, икономическите и екологически условия, както и отговора на страните членки и земеделската индустрия.

Тогава как може да обясните исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите? Справедливи ли са или не?

Исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите се основават на принципа на справедливост и равен достъп до подкрепата от Европейския съюз. Те искат субсидии, които са подобни на тези, които получават производителите в другите страни членки на ЕС. Аргументът е, че всички членове на ЕС трябва да имат еднакви условия за конкуренция и единна политика за подпомагане на земеделието.
Дали те са справедливи или не, зависи от много фактори, като исторически и културни разлики, ресурсна ограниченост, икономически условия и т.н. Обаче, po принцип, справедливостта на исканията може да се оценява чрез сравнение с политиката и практиката на другите страни

Какво трябва да се направи, за да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, и парите от Европа да отиват към реалните производители, а не към онези, които само симулират че са фермери?

За да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, трябва да се постигне следното:
1. Повишаване на прозрачността на разпределението на финансирането от Европа.
2. Усилие за спазване на законите и правилата за земеделие и финансиране.
3. Създаване на механизми за мониторинг и контрол на разпределението на финансирането.
4. Поддържане на система за подкрепа на реалните производители, която да е честна и достъпна.
5. Образователна кампания за повишаване на осведомеността на потребителите за производството на храните.

Кои методи на растителна защита могат да доведат едновременно до намаляване употребата на пестициди, запазване на екологията и биоразнообразието и до увеличаване на реколтата?

Има няколко метода за защита на културите, които могат едновременно да намалят употребата на пестициди, да запазят околната среда и биоразнообразието и да увеличат добивите. Тези методи включват: Интегрирано управление на вредителите (IPM) – система, която съчетава различни методи за контрол като биологичен контрол, сеитбооборот и използване на устойчиви сортове за намаляване на популациите на вредители и употребата на пестициди. Консервационно земеделие – земеделски практики, които защитават и подобряват почвеното плодородие, опазват биоразнообразието и минимизират ерозията на почвата. Използване на покривни култури – засаждане на култури между стокови култури за намаляване на популациите на вредители и подобряване на здравето на почвата. Биоконтрол – използване на естествени хищници и паразити за контрол на популациите от вредители вместо химикали. Развъждане на растения за устойчивост – отглеждане на култури, които са естествено устойчиви на вредители и болести. Земеделие без пестициди – използване на алтернативни методи като биологичен контрол на вредителите, сеитбооборот и използване на физически бариери за борба.

Може ли биопроизводството да изхранва населението ни?

Зависи от различни фактори като скоростта на растеж на световното население, възприемането на устойчиви земеделски практики, разпределението на храната и наличието на ресурси за производство на храна. Като цяло методите на биологично земеделие имат потенциала да осигурят достатъчно храна за населението, но са необходими значителни промени в настоящата хранителна система и земеделски практики, за да се гарантира, че производството на храни е устойчиво и отговаря на нуждите на нарастващото население. Освен това е от решаващо значение да се намалят хранителните отпадъци, да се подобри достъпът до храна за недохранените популации и да се насърчават по-здравословни диети.

Какво трябва да се направи в животновъдството за да се намали въглеродния отпечатък върху природата и околната среда?

Има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети в животновъдството за намаляване на въглеродния отпечатък и подобряване на въздействието върху околната среда: Подобряване на храната за животни: Храненето на добитъка с диета с по-високо съдържание на фуражи и по-малко зърнени храни може да намали чревната ферментация и емисиите на парникови газове. Намаляване на хранителните отпадъци: Минимизирането на хранителните отпадъци по цялата верига на доставки, от производството на фуражи до преработката, може да намали емисиите на парникови газове. Подобряване на управлението на оборския тор: Прилагането на най-добрите практики в управлението на оборския тор, като компостиране, може да намали емисиите на метан, мощен парников газ. Намаляване на емисиите от транспорта: Минимизирането на разстоянието, което животните и техните продукти пътуват от фермата до пазара, може да намали емисиите от транспорта. Възприемане на регенеративни земеделски практики: Прилагането на регенеративни земеделски практики като покривни култури, ротационна паша и намалена обработка на почвата може да отдели въглерод в почвата, намалявайки емисиите. Насърчаване на устойчиво отглеждане на животни: Отглеждането на животни, които са по-ефективни при превръщането на фуража в месо, мляко или яйца, може да намали емисиите на единица произведена храна. Тези стъпки могат да помогнат за намаляване на въздействието на животновъдството върху околната среда, но е необходим всеобхватен и холистичен подход за значима и трайна промяна.

Как могат нанотехнологиите да помогнат в борбата с болестите по растенията и животните?

Нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните по няколко начина. Например: Разработване на наноматериали за използване в селското стопанство: Наноматериалите могат да се използват за създаване на нови и по-ефективни пестициди, торове и други селскостопански продукти, които могат да помогнат за контрола на болестите. Нанодиагностика за ранно откриване на заболявания: Нанодиагностичните инструменти могат да помогнат за откриване на заболявания в ранен стадий, позволявайки бързо лечение и намаляване на разпространението на болестта. Целенасочена доставка на лекарства: Нанотехнологията може да се използва за създаване на системи за целенасочена доставка на лекарства за лечение на болести по животните и растенията. Тези системи позволяват прецизно доставяне на лекарства в засегнатата област, като намаляват необходимото количество лекарства и минимизират страничните ефекти. Подобрена безопасност на храните: Нанотехнологиите могат да се използват за разработване на нови техники и технологии за безопасност на храните, като наносензори, които могат да откриват патогени в хранителните продукти и да помогнат за предотвратяване на болести, причинени от храни. Това са само няколко примера за това как нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните. Важно е да се отбележи, че въпреки че нанотехнологиите притежават голям потенциал в тази област, също така е важно да се вземат предвид потенциалните рискове и непредвидените последици, свързани с използването на нанотехнологии в селското стопанство и производството на храни.

Насекомите и другите алтернативи храни ще изместят ли месото?

Възможно е алтернативи на месото като заместители на месо на растителна основа или лабораторно отгледано месо потенциално да намалят търсенето на традиционно месо, но е трудно да се предвиди със сигурност. Възприемането на тези алтернативи ще зависи от фактори като потребителски предпочитания, цена и наличност. Освен това някои потребители все още може да предпочитат традиционно месо, така че е малко вероятно алтернативите да го заменят напълно.

Може ли изкуствен интелект като теб в бъдеще да прави политиката в земеделието вместо политиците, така че тя да е по-справедлива?

Да, технологиите с изкуствен интелект (AI) имат потенциала да играят роля в информирането и подпомагането на вземането на решения в селското стопанство. AI алгоритмите могат да анализират големи количества данни, да идентифицират модели и да правят прогнози, които могат да помогнат на фермерите да вземат информирани решения относно култури, добитък, използване на вода и др. ИИ обаче може само да подкрепя и информира вземането на решения, а действителното създаване на политика все още трябва да се извършва от избрани представители, които вземат предвид социални, етични и политически съображения. От решаващо значение е всяко използване на ИИ в селското стопанство да се ръководи от етични и прозрачни принципи, за да се гарантира справедливост и отчетност.

И накрая, ако можеш да направиш прогноза, как ще се развие европейското земеделие през следващите петдесет години?

Като езиков модел нямам способността да предсказвам със сигурност бъдещи събития. Въпреки това е вероятно европейската селскостопанска индустрия да продължи да се развива и да възприема нови технологии, като прецизно земеделие и устойчиви практики, за да отговори на изискванията за производство на храни и екологична устойчивост. Използването на възобновяеми енергийни източници и алтернативни източници на протеин също може да стане по-разпространено в индустрията. Тези прогнози обаче подлежат на промяна въз основа на различни непредвидими фактори като глобални икономически промени, природни бедствия и политически събития.

Експерти отчитат възстановяване на експортните цени на украински слънчоглед по направление към България , информира UkrAgroConsult, позовавайки се на канала на SPIKE BROKERS в Телеграм. Според тях цената на слънчогледът по това направление продаван от място е достигнала до 540-550 долара за тон, с премия между 20 и 34 долара за тон за високоолеинов слънчоглед. Близки до тези нива са цените на слънчогледа по направление към Румъния и Унгария- между 530 и 540 долара за тон. Отчита се още липсата на сериозни промени в пазара на рапица в Европа през изминалата седмица.

Европейската комисия одобри днес стратегическите планове за развитие на селските райони до 2027 година на България и Румъния, информира Ag-Press.eu.

Подпомагането на доходите заема важно място в българския план за намаляване на разликата в доходите между земеделските производители и работниците в други сектори. За да се постигне по-справедливо разпределение на подпомагането, малките и средните стопанства ще получат преразпределително плащане, а за по-големите стопанства ще се прилага таван от 100 000 евро. Над 600 милиона евро ще бъдат отделени за подкрепа на секторите на месото, млечните продукти и плодовете и зеленчуците, които изпитват затруднения. По отношение на екологичните действия планът ще гарантира, че над 80% от обработваемата земя има минимално почвено покритие в чувствителни периоди, за да се подобри качеството на почвата. Планът на България предвижда и конкретни инвестиции за увеличаване на площите с биологично земеделие. Финансирането за развитие на селските райони ще помогне за справяне с предизвикателствата на обезлюдяването, бедността и застаряващото население. Планът ще подпомогне създаването на 9 413 работни места и 650 инфраструктурни инвестиции в селските райони. Те включват изграждане или реконструкция на водоснабдителни системи или реконструкция на местни пътища, училища и детски градини. Повече от 5 200 млади фермери също ще получат специална подкрепа за установяване.

Планът на Румъния цели да подобри поминъка на фермерите и тяхната конкурентоспособност. В допълнение към подпомагането на доходите около 1,1 милиарда евро ще бъдат разпределени за инвестиции във ферми и преработвателни единици. Освен всичко друго, това ще подпомогне развитието на възобновяемите енергийни източници и ще увеличи добавената стойност на селскостопанските продукти. Стопанствата под 50 хектара също ще получат допълнително преразпределително плащане. Румъния използва 41% от своя бюджет за развитие на селските райони, за да насърчи екологосъобразни практики в райони с висока природна стойност за защита на биоразнообразието. Очаква се 611 000 хектара земя да бъдат обхванати от подобни практики. За да се запази привлекателността на селските райони в Румъния, планът ще подкрепи създаването на повече от 12 000 работни места в тези райони с финансиране за предприятия и инфраструктура. Например около 170 милиона евро ще бъдат инвестирани в модернизиране на общински пътища в селските райони. Конкретна помощ ще бъде предоставена на млади фермери, за да могат да започнат и развият своя бизнес.

аради значителното съкращаване на реколтата от рапица с 41% до едва 394 хил. тона през миналата година Светлана Купреева специалист по маслодайните пазари на UkrAgroConsult счита, че през текущата стопанска година фермерите ще ограничат площите с рапица. Добрите добиви през 2020/21 година са довели до увеличаване на площите с тази култура с 9%, което е довело и до увеличаване на износа на рапица и масла основно за ЕС с 46%.

. Според оценките през тази година се очаква спад производството на рапица у нас с 24% до 293 хил. тона, заради по-слаби средни добиви. Това според Купреева ще се отрази и на износа, който може да се свие с 22% и обема на преработените количества суровина с 18%. Според прогнозите площите засяти с рапица през 2023 година могат да намалеят с между 5 и 8%.

Според доклад на експертите от американския департамент по земеделие страната ни е внесла рекордни обеми от украински слънчоглед, като към момента възлиза на близо 500 хил. тона. това информира „Зерно Онлайн“. Само за първите два месеца на тази стопанска година страната ни е внесла над 200 хил. тона, а според представителите на администрацията у нас, общо до момента вносът на украински слънчоглед дори е достигнал 650 хил. тона.

Заради това, че тази суровина е била използвана основно за нуждите на преработвателната индустрия, в доклада се казва, че страната ни е заела първо място сред износителите на слънчогледови масла, но в същото време е довело до протести на земеделските производители заради подбиване на цените на слънчогледа на вътрешния пазар.

Според анализаторите фермерите за сега се въздържат от продажбата на слънчоглед в очакване на по-изгодни цени, като в момента са се концентрирали върху прибиране и складиране на реколтата. Очаква се активизация на пазарите по-късно през есента след като се изясни какви количества слънчоглед ще могат да предложат на международните пазари Украйна и Русия.

Базирайки се на последните данни от земеделското ни министерство, експертите на UkrAgroCnsult намалиха своите прогнози за добивите и експорт на царевица през текущата стопанска година съобщават оттам. Според последните данни на МЗм реколтата от царевица при обработени 79% от площите е около 2 млн. тона при средни добиви от 479 килограма от декар, което е с 18,5% под миналогодишния показател. Ето защо експертите редуцират прогнозата си за реколтата от царевица през тази година до 2,63 млн. тона както и за експорта от 2 млн. тона на 1,4 млн. тона. От UkrAgroConsult уточняват, че прогнозите им за реколтата и експорта на пшеница и ечемик остават без промяна.

В информацията се казва още, че българските търговци на зърно са извлекли изгоди от руското нахлуване в Украйна, тъй като експортът на пшеница през тази година надминава средните нива за последните пет сезона, като от февруари насам експортните цени на пшеницата са двойно по-високи в сравнение с миналата година и към 13 октомври българската пшеница е с 40долара по-скъпа. Ако зърнените коридори в Черно море се запазят и след 18 ноември, според експертите не е изключено украинското зърно да си върне част от позициите на експортните пазари и българския износ на пшеница да се върне на познатите нива.

Експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) отново намалиха оценките си за добивите от пролетни култури у нас.. Те констатират, че обилните валежи са паднали прекалено късно за да се компенсира загубата от добиви, причинени от сухото и горещо лято. Те подчертават още, че жътвената кампания е започнала с очаквания за по-ниска от средната доходност, като в разглеждания период средните температури са останали с между 2 и 4 градуса над обичайните за сезона със стойности доближаващи 35 градуса за няколко дни. Времето се е запазило изключително сухо и през първата половина на август в североизточните райони на страната. Слаби валежи са паднали в западните и централни райони на България. Заради падналите през втората половина на август обилни валежи, стойностите на натрупаната в почвата влага се доближават до средните в някои източни и западни части на страната. Въпреки това тези валежи няма да допринесат за възстановяване на растежа на пролетните култури, повечето от които са завършили фазите на растеж. Най-благоприятно отражение на валежите са изпитали някои късни сортове пролетни култури. Експертите на MARS са намалили прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед, като потвърждават, че те ще са под средните за последните пет години. Отчита се, че жътвата на слънчогледа започнала в края на август е била затруднена от валежите, които може да се отразят благоприятно на есенната рапица, докато кампанията по прибиране на царевицата е минала при сухо и горещо време.

Анализаторите на UkrAgroConsult преразглеждат оценката си за предлагането и търсенето на слънчоглед у нас, като Светлана Купреева специалист по пазарите на маслодайни култури смята, че през тази календарна година България може да внесе рекордни количества слънчоглед. Оценката и се основава на темповете на внос от януари насам, които значително превишават миналогодишните. Една от причините за това е Украйна, която след началото на войната се превърна в най-големия вносител на слънчоглед у нас, измествайки Молдова.

„Въпреки че крайна дестинация на украинския слънчоглед в повечето случаи би трябвало да е Турция, България вече изпитва значителен натиск на вътрешния си пазар, като след пиковите нива на цените, достигнати през март, се стигна до почти двоен спад в стойността на слънчогледа“, пише в анализа си Купреева.

В същото време оперативните данни за посевите със слънчоглед значително превишават миналогодишните, като прогнозите са за рекордна реколта заради увеличението на площите. Анализаторите също не изключват това при условие че се запазят очакванията за по-високи средни добиви.

Експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат нуждата от повече валежи за да се запазят положителни перспективите за добри добиви от летни култури у нас. В актуалния си доклад те констатират, че продължителното засушаване последвало периода на обилни валежи през юни е довело до намаляване на перспективите за добиви от пролетни култури. Освен това се отчита бързо напредване на жътвата на есенниците като се очакват добри добиви малко над средните за последните пет години. Те отбелязват също, че в периода на горещините от края на юни и началото на юли, температурите в страната са достигнали до 35 градуса, което е съвпаднало с етапа на цъфтеж на културите и е повишило топлинния стрес на посевите.

Благоприятните валежи паднали у нас са причина, експертите на европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) да прогнозират, че добивите от основните култури през новата кампания ще бъдат над средните. В последния си доклад за състоянието на посевите те отбелязват, че обилните валежи през юни са довели до попълване на влагата в почвата, което ще благоприятства по-високите добиви, като при есенните култури очакванията са те да надминат средните стойности за последните пет сезона. Прогнозите за добивите от пролетни култури също са леко повишени. В първата половина на май според експертите, времето у нас е било по-студено от обичайното с температури с до 4 градуса под нормата. Падналите през юни валежи са довели до компенсиране на дефицита от валежи в предходния месец. Заради по-студеното време през май, развитието на посевите с есенници се е забавило с около 20 дни , което обаче е довело до съвпадане на фазите на растеж на посевите с валежите благоприятствало за наливане на зърното и натрупването на биомаса.

Според анализаторите на UkrAgroconsult през новата стопанска година страната ни може да прибере рекордни количества слънчоглед. Темповете на сеитба през тази година значително надвишават миналогодишните. Въпреки неравномерните запаси от влага в почвата, очакванията са по-оптимистични в сравнение с предходния месец, което дава надежди за по-високи средни добиви. Това дава възможност да се прогнозира втора по значимост реколта за последните пет години.

През отминаващата вече стопанска година се запазва тенденцията за намаляване на износа на слънчоглед за сметка на увеличаване на количествата за преработка на износа на масла на фона на недостига им на пазара на ЕС. Анализаторите отбелязват също високи нива на импорт на слънчоглед у нас в средата на сезона, когато по принцип се усеща дефицит на суровина.

Заради недостиг на фуражи, гръцките фермери са започнали директен внос на фуражи от страната ни, съобщи БНР. В южната ни съседка вече изпитват недостиг на фуражи за изхранване на животните и са се принудили да внасят български фуражи въпреки високата му цена и големите транспортни разходи.

В информацията се цитира мнението на председателя на браншова организация на животновъдите на остров Наксос, според който високите цени на горивата, фуражите и транспорт поставят под въпрос съществуването на животновъдството. В резултат на това се стига до намаляване на поголовието, като животновъдите настояват за бърза реакция от страна на гръцкото министерство на земеделието

Количеството мляко също е рязко спаднало, а от там и постоянното покачване на цените на млечните продукти. Литър мляко покачи до цена 1 евро и 50 цента, което не е рентабилно за производство на кашкавал и сирене. С 30% е намаляло количеството на месото за вътрешния пазар.

Логистичната мрежа и търговците в Европа не са готови за интензивен товаропоток от Украйна, съобщава UkrAgroConsult позовавайки се на съобщения в канала в Телеграм на SPIKE BROKERS. Отбелязва се, че най-бързият начин за доставка на насипни товари от Украйна си остава автомобилният транспорт, като средно за 10 дни включващи товарене, разтоварване и митническа обработка са нужни на товарите за транспорт от Украйна до Румъния и България.

Позовавайки се на данните от американския департамент по земеделие от SPIKE BROKERS прогнозират, че украинската реколта от пшеница през новия сезон може да достигне до 21,5 млн. тона, от които да бъдат изнесени 10 млн. тона. За царевицата се прогнозира реколта от 19,5 млн. тона, като за износ бъдат предложени 9 млн. тона. Според последния доклад на USDA от май, преходните зърнени запаси в страната се оценяват общо на 12,3 млн. тона. По оценки на играчи на пазара, към момента в страната са налични 9 млн. тона пшеница, 17 млн. тона царевица и 7 млн. тона слънчоглед, което според брокерите не съвпада с данните на американския департамент по земеделие.

Делегацията от мониторинговия комитет на ЕП, посетила страната ни през септември настоя пред ЕК да затегне контрола и одита на еврофондовете у нас, информира БНР. В това число на повишен контрол трябва да бъдат поставени и фондовете от мехнизма за устойчивост и възстановяване. В изготвен след посещението им доклад се казва, че групата ще продължи да наблюдава как се управляват еврофондовете у нас и в бъдеще.

Делегацията признава ограничените правомощия на служебното правителство да се справи с много от предизвикателствата, но е окуражена от ефективното използване на инструментите, с които то разполага, се казва в документа.В него се подчертава, че остава проблемно преследването на корупцията по високите етажи на властта.

На база 85% от обработените протоколи от провелите се вчера предсрочни парламентарни избори седем партии влизат в новия парламент, информира БНР. Данните към 8 часа тази сутрин показват, че новата формация „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев получават над 26% от гласовете. Втори остават бившите управляващи от ГЕРБ и СДС с 21,4%, ДПС излязоха трети 13,7%, докато социалистите се смъкнаха до пето място с около 10%. Пред нея са и спечелилите предходните избори от ИТН с малко над 10%. 6,1% от избирателите са предпочели „Демократична България“, а в парламента се завръща и националистическа формация- партията „Възраждане“ с 5,1%.

След обработени около 43% от протоколите на изборите за президент стана ясно, че на балотаж отиват сегашния президент Румен Радев, получил подкрепата на 49,45% от избирателите и кандидата на „ГЕРБ-СДС“ Атанас Герджиков с 21,93%.

„Очаква се нова центристка политическа партия да спечели парламентарните избори в България, увеличавайки шансовете за прекратяване на политическата безизходица в най-бедната страна членка на Европейския съюз“, коментира изборите „Ройтерс“. Като цяло международните медии отбелязват ниската избирателна активност в страната и умората на хората от изборите, ковид, икономическата и социална криза. В материал посветен на изборите от SRF пък посочват, че мнозина българи очакват от новите управляващи „чиста и прозрачна политика“.

Русия е забранила временно вноса на фуражи и добавки към тях от България информира „Зерно Онлайн“. Мярката се въвежда от руската служба по ветеринарен и фитосанитарен контрол „Росселхознадзор“ и ще важи от 21 октомври за всички български предприятия. Решението идва вследствие на незадоволителните инспекции, направени между 16 и 19 август тази година от руска страна на български предприятия за производство на фуражи.

Сред посочените причини за налагане на забраната е, че страната ни не упражнява контрол върху вноса на растителни суровини от трети страни. за наличие на ГМО компоненти. Освен това в проверените предприятия липсва проследяемост на всички етапи в производството на фуражи. Също така сертифицирането на фуражите предназначени за износ в Русия не са съпътствани от съответните лабораторни проби, които да потвърждават, че отговарят на съответните показатели за безопасност.

В информацията се казва, че въпросът за ново допускане на българските фуражи на руския пазар ще подлежи на разглеждане след отстраняване на констатираните нарушения и предоставяне на „Росселхознадзор“ на всички необходими документи.

Сухото и горещо време в първата половина на август е продлжило да оказва негативно влияние върху развитието на летните култури у нас, пишат в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Това е било причината те да преразгледат своята прогноза за добивите. В доклада си те отбелязват, че от началото на миналия месец у нас са паднали едва под 30 мм валежи, което е по-малко от половината очаквани количества, като освен това в първата половина на август в отделни региони на страната са били регистрирани температури над 40 градуса. Това е довело до ускорено фенологично развитие на растенията в условията на засилване на недостига на почвена влага. За страната ни експертите прогноират климатичните условия да останат малко по-топли от обичайните.

По-високите добиви от рапица се очаква да намалят напрежението на пазара у нас, което в момента определя търсенето и предлагането на тази маслодайна култура, счита Светлана Купреева, анализатор на UkrAgroConsult за пазарите на маслодайни култури. Тя отбелязва още че в условията на високите цени на рапицата у нас се регистрира увеличение на обработваемите площи с тази култура с 9% в сравнение с миналата година.

Засушливата есен на 2020 година и липсата на достатъчно запаси от влага в почвата според нея са станали основните фактори, възпрели земеделските производители да решат дали да отглеждат рапица. Според оперативните данни средните добиви са с 25% по-високи в сравнение с 2020 година, а реколтата се очаква да е с почти 50% над предходната. По-добрата реколта според Купреева ще доведе до намаляване зависимостта на страната от вноса и ще подсигури рекордно големи обеми от суровина за преработвателната индустрия. Предвид на усиленото търсене на рапица от страна на вносителите, не е изключено според анализаторите страната ни да предложи по-големи количества рапица основно на вътрешноевропейския пазар.

Засушаването и горещините у нас усложняват отглеждането на пролетните култури, информират в последния си доклад публикуван на 23 август експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. В него се казва още, че за отчетения период в страната ни времето е било по-топло от обичайното с температурни аномалии от плюс 1 до плюс 4 градуса от нормите, като в региона на Западна България са били отчетени рекордно високи температури. „С изключение на крайбрежните и планински райони, максималните температури достигнаха до 40 градуса в повечето части на страната, а на места в Централна и Южна България до 42 градуса“, се казва в доклада им. В същото време в по-голяма част от страната са били регистрирани слаби валежи, което е довело до засушаване и намаляване на нивата на влагозапасите в почвата. Това е изложило пролетните култури на воден стрес, вследствие на което експертите са редуцирали своите прогнози за добивите от пролетни култури.

Страната ни има всички шансове да събере рекордна реколта от слънчоглед, смята Светлана Купреева, анализатор на пазарите за маслодайни култури от UkkrAgroConsult. Причините за оптимистичните прогнози са текущите климатични условия и състоянието на посевите. Анализаторите очакват производството на слънчоглед у нас да надмине рекордното ниво от 2017 година. За нуждите на преработвателната индустрия също се очаква да отидат по-големи количества слънчоглед от миналата година. Въпреки че ще се намали зависимостта от вноса, той ще се запази на високи нива.

Анализаторите не изключват и възможността за по-слаби добиви от слънчоглед ако климатичните условия окажат по-силно негативно влияние.

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да дават положителни перспективи за реколтата от есенни зърнени култури у нас. В публикувания вчера месечен бюлетин на агенцията се казва, че те се развиват добре, въпреки дефицита на валежи, регистриран особено в югоизточните части на страната. Експертите очакват при есенните култури да се получат добиви, по-добри от средните, докато за пролетните култури се отчита известно забавяне в развитието заради по-студеното време в началото на юни.

Обичайните температури от началото на май паднаха заради малко по-студеното време и валежите в началото на юни, като в североизточните части на страната нивото на валежите е било над средните за периода. Нивото на влагата в горния почвен слой е над средното в тези части, докато в Югоизточна България заради дефицита на валежи е по-скоро задоволително. Меката пшеница вече е достигнала фаза на узряване в южните части на страната, докато на север все още е във фаза пълнене на зърното.

Новоназначеното служебно правителство има ограничен периметър от време, в който трябва да промени доколкото е възможно плана за възстановяване изготвен от преждеуправляващите. Сигналите, че в него цъкат истински корупционни бомби, които са като минно поле пред служебния кабинет се появиха още с появата на неговите чернови в интернет, които бяха подложени на усмиване и шеги. Съвсем не на шега ако се концентрираме само върху средствата за земеделие и съществуващият дизбаланс при разпределението им ще видим поне две такива цъкащи бомби.

Първата е свързана с насочването на огромен ресурс за възстановяване на магистралната мрежа от хидро-мелиоративни съоражения, не само без изграждането на нови такива, но и на вътрешната мрежа от напоителни съоражения, която на практика трябва да осигурява достъп на фермерите до вода. . Втората цъкаща бомба е с проектите за дигитализация, парите по които са предвидени не да отидат за бизнеса а да послужат за модернизиране на съществуващи административни регистри на министерството на земеделието.

На фона на последните разкрития за зависимостите на агробизнесмени осветени от Илчовски и Ангелов преработването на плана за възстановяване от служебното правителство, така че да бъде представен първо за одобрение от новия парламент, а после и от Брюксел изглежда наложителна и от първостепенна важност задача.

Не на последно място Брюксел също може да окаже натиск за промени в плана, така както го стори с Унгария- друга страна с ясно изразено авторитарно управление подобно на това на Борисов, и където не от сега се наблюдават зависимости между властта и някои бизнеси приближени на Орбан. Един или два месеца забавяне в представянето на плана едва ли ще са толкова пагубни, колкото ако предвидените в него средства отидат за кухи проекти, миришещи на корупция и обвързаности.
Тук нещата дори изглеждат още по-изродени и цинични, защото власт и определени бизнеси образно преразпределят картите по-между си. И Унгария подобно на България е кандидатствала само за безвъзмездното финансиране по плана за възстановяване, което в нейния случай е малко над 7 млрд. евро, без да се възползва от кредитите. И в Унгария подобно на България неправителствения сектор и опозицията критикуваха властта, че проектите за възстановяване на икономиката не са били обсъдени от гражданското общество и че в него са „заложени схеми, които целят увеличаване на влиянието на управляващата партия чрез прехвърляне управлението на средства на приближени на премиера“. Последната формулировка в кавички с пълна сила важи и за нашия план за възстановяване, в който са заложени драстични възможности за корупционни схеми, които биха увеличили състоянието на нечии чекмеджета, но не и просперитета на бизнеса в случай че не бъдат отстранени. Целите в унгарския план също изглеждат толкова мъгляво определени, колкото и в нашия. Можем да посочим само един пример за да се убедите в това. Актуализиране на стратегическата рамка на земеделието- цел от абстрактна по-абстрактна, за която както наскоро стана ясно от една дискусия на всичко отгоре ще се прави не с европейски средства, а с пари от националния бюджет.

Планът е като минно поле защото в него са заложени корупционни бомби и с проекти за енергийна ефективност, саниране на жилища, транспорт, зелен преход. В свой анализ от „Зелени закони“твърдят, че подобни корупционни мини са заложени и в проектите за реновиране на училища, болници, подкрепа за деинституализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания и други.

Какво може да направи новото правителство?!

Пак от „Зелени закони“ казват, че за разминирването на плана за възстановяване от корупционните бомби могат да се вземат някои лесни и ефективни мерки. Първото нещо е ускоряване на диалога с всички заинтересовани страни от неправителствения сектор и различни експерти с идеи които да позволят на плана за възстановяване наистина да заработи в интерес на икономиката. Да се стартира процедура за екологична оценка на плана за възстановяване и да се създаде работна група, която да предложи механизъм на следващите управляващи за това, как да се включат средства от пакета, които ще се предоставят под формата на заеми. Това са само някои от мерките, които служебното правителство може да приеме за да отпочне разминирането на плана за възстановяване. Той обаче се нуждае от основно преработване, за да се създадат гаранции, че средствата предвидени по него няма да отидат в нечии чекмеджета, а ще допринесат за реално възстановяване на икономиката ни от кризата с коронавируса. С такава задача може да се захване едно ново редовно правителство, почвата за нея обаче може да се подготви от служебния кабинет.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури са констатирали, че в периода от средата на март до средата на април времето у нас е било необичайно студено. „Меката зима беше последвана от необичайно студено начало на пролетта с температурни аномалии от 4 градуса от нормите. Март се е характеризирал със студено време и понижение на температурите в някои части на Западна България до 10 и дори под 10 градуса. Нова вълна на застудяване засегнала северните и западни части на страната е имало в средата на април, като в Северна България са регистрирани обилни валежи, чийто количества са надвишили нормата за сезона с над 50%. По-студеното време е довело до известно забавяне в развитието на есенните култури, но фенологичното им развитие е близо до очакваното в този период на годината“, се казва в последния им моиторингов доклад. Отчита се че есенните култури са в добро състояние, а сеитбата на пролетните е забавена заради по-студеното време и честите валежи. Възможно е студеното време да е нанесло известни вреди на овошките особено в северната част на страната, докато есенните посеви не са засегнати, и перспективите за реколтата от тях остават в съответствие с дългосрочните прогнози.

Очакванията за по-добра реколта от слънчоглед не изключват неговия внос в България, счита Светлана Купреева, анализатор на UkrAgroConsult за пазарите за маслодайни култури. Тя отбелязва, че у нас подобно на всички страни от Черноморския регион, цените на слънчогледа в настоящия си сезон са достигнали пикови стойности, което с увеличаване на количествата за преработка от местни компании прави тази култура доста привлекателна за фермерите.

Заради по-слабите средни добиви, реколтата от слънчоглед у нас през 2020 година е била най-слабата от седем години насам. Междувременно пазарът се преоринтира към увеличаване на преработката на суровина и отчитайки увеличеното търсене по думите и България се е превърнала от нетен износител във вносител на слънчоглед. През текущата календарна година се очаква известно увеличение на площите със слънчоглед, а благоприятните климатични условия ще допринесат за по-малки загуби на реколта. Увеличеното производство според анализаторите на UkrAgroConsult ще позволи да се намали зависимостта на страната от вноса.

Русия оценява пазара на млечни продукти у нас на 60 млн. долара, информира специализираният портал The Dairy News, позовавайки се на данни, представени от търговския представител на Руската федерация у нас Константин Артюшин. В специална рубрика, посветена на търговските отношения между Русия и останалите страни на руското министерство на търговията, Артюшин говори за перспективите пред двустранните търговски отношения между Русия и България.

Според него през миналата година оборотът на товари между двете страни е е надхвърлил 2,5 млрд. долара, което е позволило на Русия да се нареди на седмо място сред партньорите на страната ни във външната търговия и трето място в търговията с трети страни извън ЕС след Турция и Китай. „Отчитаме положително търговско салдо, като руският износ за България е възлизал на 2 млрд. Долара, а вносът на български стоки е бил за над 500 млн. долара.

В изказването си Константин Артюшин е отбелязал, че руските компании, желаещи да стъпят на българския пазар трябва да се съобразят и с особеностите на местната икономика. „Разбираме, че платежоспособността на икономическите субекти в България е доста ниска, а основен сегмент са стоките не от премиум клас, а от възможно най-нисък икономичен клас“, отбелязва Артюшин. Сред най-перспективните отрасли на търговските отношения между двете страни са машиностроенето, металургията, продукцията от сферата на медицината и фармацефтичната индустрия информационните технологии и селскостопанската продукция и храните.

Търговският представител на Русия у нас е отбелязал още известната носталгия на българските потребители особено към храните, произведени в Русия, като в този смисъл има известна ниша, и нейното заемане от подобна продукция зависи най-вече от необходимите разрешителни за търговия в страните от ЕС, с които трябва да разполагат руските производители от хранителната индустрия.

По отношение на пазара на млечни продукти той е отбелязал , че българският пазар е готов да си взаймодейства с производители от Русия, но те от своя страна трябва да са наясно с особеностите на пазара и позициите на останалите вносители на млечни продукти в страната, сред които са и Беларус, Литва и Украйна.

Благоприятните климатични условия у нас през отминаващата зима са запазили посевите в относително добро състояние, констатират експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) в своя поледен доклад. Освен мека, зимата се е оказала с температури с между 2 и 4 градуса над нормата, като са били регистрирани само два периода на застудяване от средата на януари и началото на февруари, в които температурите са достигнали стойности близки или под нормата. Минималните температури през февруари не са падали под минус 15 градуса. В някои райони на Източна и Централна България, падналите валежи са били над нормите за сезона, Най-много валежи са паднали в югоизточните части на страната. Отбелязва се, че по-голяма част от валежите са паднали през януари, докато февруари е останал малко по-сух.

Меката зима е допринесла за намаляване устойчивостта на посевите срещу измръзвания, и ако са настъпили такива, те според експертите ще се дължат основно на застудяването през февруари. Падналите валежи според тях ще осигурят достатъчно влага за растенията в периода на вегетация.