И при трите сценария се отчита ръст на рентите спрямо средните за 2021-2022 година нива
В условията на глобална несигурност и климатични промени мнозина от земеделските производители у нас сигурно се питат как да прогнозират нивата на рентите и арендата в следващите години, в които ще са принудени да се справят с множество предизвикателства- различни по своя характер и продължителност. Ето защо за да улесни задачата им, Национална служба за съвети в земеделието организира на 30 юни специален семинар, посветен на динамиката при цената на договорите за аренда/наем на земеделската земя в България: териториални фактори, зависимости и предвиждания за следващите 10 години. По време на него ас. Стефан Асенов от Института по аграрна икономика към ССА очерта динамиката в развитието на рентите за периода 2011-2012 към 2021-2022 година, базирана на влиянието на различни териториални фактори, като на база на научна методология прогнозира развитието на рентите през следващите десет години.
„В изследването си съм използвал комбинация от методи като неокласическа икономическа школа, теория на пространствената икономика на регионите и новият институционализъм. С помощта на техния инструментариум се изготвят екстраполационните прогнози, основавайки се на идеята, че цените на арендата и наемите следват исторически установени тенденции, обосновани от пазарни сили и териториални различия“, казва ас. Асенов.
На база на това към 2031-2032 година според него динамиката на рентите може да се разглежда в три сценария – нисък, базов и висок .
Резултатите при трите сценарии показват, че след 10 години при ниския сценарии средното ниво на рентата у нас ще достигне до 57 лева на декар, при базовия 84 лева на декар, а при високия 112 лева на декар. И при трите разглеждани сценария се отчита ръст спрямо средната стойност спрямо 2021-2022 година, който е най-голям при високия сценарий от 56 лева на декар, 28 лева на декар при базовия и около 1 лев при ниския сценарии. Според него значителните разлики между разглежданите сценарии очертават различни траектории на бъдещото развитие в динамиката на цените на рентите.
На ниво райони на планиране се прогнозира най-голямо увеличение съответно от 18, 47 и 78 лева на декар за Северозападния район на планиране, докато Югозападния район на планиране е с най-ниски очаквани ръстове при базовия и високия сценарии. Интересното е, че при Североизточния район на планиране се прогнозира спад от -9 лева на декар при ниския сценарий. В процентно измерение най-силен ръст на рентите при нисък и базов сценарий се очаква в Северозападния район- съответно 32 и 83 процента, докато при високия сценарий в Югоизточния район от 149%. С най-слаби прогнозни резултати при всички разглеждани сценарии е Североизточния район на планиране с -10%, +36% и +85%, като при реализиране на ниския сценарий се очаква отрицателна промяна в договорите за аренда и наем.
„Това означава, че ако се сбъдне ниския сценарии, след десет години нивата на рентите в Североизточния район ще са с минус 10%“, пояснява ас. Асенов.
Изследването е показало, че при районите за планиране прогнозите за Северна България са над средните от национално ниво , докато в Южна България всички нива остават под средното национално ниво. Освен това се наблюдават и структурни различия, като в Северна България районите се характеризират с по-добре развити поземлени отношения и по-големи по размер стопанства, които показват по-висок очакван ръст на рентните наеми и цени, докато при южните райони изостават от средните нива.
Прогнозите са базирани на три предварително дефинирани териториални нива, които са в йерархична зависимост: национално, райони за планиране и области. За целите на изследването е използван десетгодишен референтен период с начална базова година 2011-2012 и крайна- 2021-2022 година. На национално ниво средната стойност на рентите през 2011-2012 година е била 32 лева, а през 2021-2022 година 56 лева на декар, като се установява устойчиво нарастване на рентата и повишаване през целия разглеждан референтен период с изключение на 2020 година. Увеличението през референтния период е 24 лева на декар, което представлява 75 на сто спрямо базовия период.
„Ръстът на рентите се движи не от кратки шокове и явления, а от устойчиви икономически тенденции, от структурни промени в сектора- консолидация и модернизация на земеползването и повишено търсене на земеделска земя и по-висока рентабилност“, казва ас. Асенов.
В изследването си той установява, че рентите на земеделската земя нарастват във всички области, като най-високо процентно е увеличението в област Смолян- около 380% или 20 лева.
Що се отнася до динамиката на рентите на ниво райони за планиране, се наблюдава увеличение на рентите, като в началото на периода 2011-2012 година Североизточния район е с най-високи нива на рентата от 52 лева на декар, а Югозападния е с най-ниско ниво на рентата от 15 лева на декар. В края на периода 2021-2022 година в Североизточния район за планиране рентата е достигнала до 86 лева на декар, докато Югозападния остава с ниво на рентата от 30 лева на декар. За изследвания десетгодишен период най-голямо увеличение на рентните нива е наблюдавано в Североизточния регион за планиране с 34 лева на декар, а най-малко увеличение е регистрирано в Югозападния и Югоизточния регион за планиране- съответно с 15 и 16 лева на декар. В процентно повишение най-голямо увеличение е регистрирано в Северозападния район на планиране от 119%, а най-нисък в Североизточния от 65 на сто и Югоизточния регион на планиране от 64 процента .
При районите за планиране се установява задълбочаване на регионалната диференциация като разликата в нивата на рентите между отделните региони достига до 56 лева на декар.
Най-голямо влияние върху формиране на рентата у нас според него е на националното ниво с 59 на сто, следвано от влиянието на областите с 28% и на трето място най-малко влияние върху динамиката на рентите имат регионите за планиране с 13%.
Цитираните данни са използвани единствено и само с научна цел и не представляват каквато и да е препоръка за инвестиционни намерения.
Последвайте ни в Google News
