Тагове

Администрирането и бюрокрацията около еко схемите остават предизвикателство за малките ферми

Въведените в настоящия период на Общата селскостопанска политик еко схеми трябваше да насърчат повече земеделски производители да положат по-големи усилия за опазване на биоразнообразието и околната среда.. Сега arc2020 се спира на нов доклад на неправителствената организация на Birdlife Europe, в който основното заключение е, че потенциалът им остава недостатъчно използван. Основните причини за това са постоянните предизвикателства при проектирането, финансирането и тяхното изпълнение.

Въпреки че заемат централно място в зелената архитектура, еко схемите не допринасят кой знае колко за опазване на биоразнообразието и околната среда, тъй като функционирането им е свързано с плащане за практики, които вече се прилагат, се казва в доклада.

Той се основава на данни от 12 страни от ЕС сред които и България.

Неизползваният потенциал на екосхемите също така оценява нивата на записване на фермерите и бариерите пред участието, като същевременно подчертава най-добрите практики и предлага препоръки за по-добро усвояване и въздействие.
За проблемите и пречките пред приемането и подобряването на екосхемите анализът черпи данни от целия ЕС. Въздействието върху екосхемите на пакета за „опростяване“ на ОСП за 2024 г. също се оценява, както и инструментите за мониторинг и оценка. Последната част на доклада е пакет от препоръки, базирани на най-добрите практики.

Основни препоръки

Експертите отчитат, че въпреки че 70% от обработваемите площи са обхванати от еко схемите, те остават с ниско въздействие върху околната среда като например схемите за управление на хранителните вещества и тези които специфично са насочени към биоразнообразието.

Администрирането и бюрокрацията около еко схемите остава предизвикателство особено за малките ферми, което намалява участието и усвояемостта по тях. Сред примерите за еко схеми на отделните страни се откриват някои иновативни схеми като например словенската схема насочена към буферните ивици облагодетелстващи популациите на чучулигата. Въпреки това методологиите за създаване на многостепенни еко схеми, които да стимулират участието на фермерите например в Нидерландия не допринасят съществено за опазване на биоразнообразието и околната среда.

Увеличаване на амбициозността на схемите

Авторите на доклада препоръчват увеличаване на амбициозността на схемите от страна на ЕК и отделните страни членки и подобряване на структурата на плащанията и приспособяване на схемите. Освен това да се предоставят целенасочени ангажименти за малки и необлагодетелствени стопанства, на взаимосвързани мерки за климата и биоразнообразието, използване на технология за подобряване на мониторинга и гарантиране на ангажираността на заинтересованите страни.

От разгледаните 12 страни най-голяма актуализация на еко схемите е постигната в Полша и Испания. Отбелязва се обаче, че в повечето страни схемите са били насочени към отглеждане на култури и към мерки за подобряване и надграждане на ангажиментите по опазване на биоразнообразието.

В доклада се открояват две еко схеми от Полша с голям интерес от страна на производителите свързани с избор за прилагане на течни торове и за микробни алтернативи на химическите пестициди. Други популярни еко схеми са например схема за въвеждане на интегрирано растениевъдство в Румъния, схема за намалена употреба на пестициди в Белгия и набор от въглеродни земеделски мерки отново в Полша.

В доклада се подчертава, че някои от схемите насочени към подкрепа за непроизводствени площи, намаляване на пестицидите или създаване на характеристики на ландшафта са покрили едва 15% от обработваемите площи в страни като Белгия, Германия и България.

Според авторите на доклада ниските нива на плащания и непредвидените последици от прехвърлянето на пари от схема в схема са довели до намаляване на усвояването на средствата по еко схемите в Белгия.

За България се отбелязва „интересната главоблъсканица“ между амбиция и свръхинтерес например по отношение на еко схемата за намаляване на пестицидите, за която се препоръчва да стане по-амбициозна като в нея се включи списък с по-голям брой недопустими продукти.

Въпреки че в Чехия е била въведена схема с многостепенни плащания за цялото стопанство след опростяване на ОСП се забелязва намаляване на амбициозността на схемата. Първоначално по нея се е предвиждало фермерите да определят между 3 и 5% непроизводствени площи в зависимост от използваните непродуктивни характеристики , като след опростяването на ОСП изискването остана 5% за всички непродуктивни характеристики в това число междинни и азотфиксиращи култури , като се очаква фермерите да се спрат на най-малко взискателните опции.

В Германия беше определена мащабна еко схема със заделени 1,6 млрд. евро за насърчаване опазването на биоразнообразието в необлагодетелстваните райони, която се характеризираше със своята административна тромавост и неадекватна популяризация сред производителите. След промени в нея поради ниска усвояемост най-съществената от които беше свързана с увеличаване от 5 на 8% на непроизводствените площи в дадено стопанство., нейната популярност се повиши. Тази промяна позволи на фермерите по-добро преразпределение на непроизводствените плоши в стопанствата, което в дългосрочен период може да окаже благотворно влияние върху биоразнообразието.

С промените са въведени и ясни правила за сроковете на сеитба и или поддръжка, като се гарантира, че определените зони служат като местообитания за птици или насекоми за продължителен период от време.

Компании в сферата на биотехнологиите и биопроизводството ще получават достъпна информация за източниците на финансиране

Нов европейски център за биотехнологии ще подпомага развитието на иновативни компании в сферата на биопроизводството, информира Agri-Press.eu. Дейността му ще е ориентирана към подпомагане на стартиращи компании и малки и средни предприятия при въвеждане на нови продукти на европейския пазар и повишаване на тяхната конкурентноспособност.

Експертите в центъра ще обясняват по достъпен начин на всички езици информация за източниците на ЕС за финансиране на биотехнологични и биопроизводствени компании. Освен това ще бъде предоставяна информация за изследователските структури които могат да поддържат биотехнологични или биопроизводствени изследвания, наличните ресурси за подпомагането им с цел тяхното разрастване и защитата на интелектуалната собственост.

Друг аспект от работата им ще е свързана с осведомяване за процесите за разрешаване на нови биотехнологични продукти, като хуманни и ветеринарни лекарства или фуражни и хранителни съставки, и подкрепата, предлагана на кандидатите по време на тези процеси и поравилата и изискванията, които компаниите трябва да спазват при разработването и маркетинга на биотехнологични продукти в ЕС.

Центърът, хостван на портала на Комисията „Вашата Европа“, ще служи като оперативен инструмент за лесна и достъпна информация относно съответното законодателство на ЕС, възможности за финансиране и мрежи за подкрепа на бизнеса, като Enterprise Europe Network и European Cluster Collaboration Platform.

Непрекъснатото развитие на центъра ще бъде подкрепено от специална работна група от съветници на малки и средни предприятия в рамките на Enterprise Europe Network.

Санкции за торовете заплашват земеделието на Европа- алармира Copa Cogeca

На фона на стратегията за конкурентноспособност европейското земеделие е заплашено от санкция за торовете, информира БТА, позовавайки се на позиция на най-голямата лобистка организация на фермерите в Европа- Copa-Cogeca. Причина за страховете е предложението на ЕК за забрана на вноса на торове и препарати от Русия и Беларус, ход който се очаква сериозно да засегне фермерите и конкурентноспособността.

Без ясна стратегия за диверсификация европейските фермери скоро ще се окажат изправени до стената, предупреждава най-голямата европейска земеделска организация – „Копа-Коджека“ (Copa-Cogeca).

Години наред Европа се бори с производството на торове, което не е достатъчно, за да отговори на търсенето, а това прави вноса неизбежен. Тази ситуация само се влоши след затварянето на няколко завода за торове в държавите членки на Европейския съюз (ЕС). Прилагането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) от ЕС също ще увеличи допълнително разходите както за местното производство, така и за доставчиците от трети държави, които навлизат на пазара на ЕС, посочват от „Копа-Коджека“.

Европейските фермери нямат гаранции че ще  получат достатъчно торове на конкурентна цена

Браншовата организация отбелязва, че разбира легитимността на геополитическите причини, които карат Комисията да действа, но селскостопанският сектор трябва да се изправи пред икономическите последици от тези решения. Европейските фермери понастоящем нямат гаранции, че недостигът на торове ще бъде компенсиран от увеличено вътрешно производство на конкурентна цена – ключов аргумент, повдигнат от поддръжниците на предложените санкции. Тези мерки биха повишили цените на торовете с поне 40/45 евро на тон за следващия сезон на реколтата. Това би оказало допълнителен финансов натиск върху земеделските дейности, които вече се борят с изключително предизвикателен икономически климат. Последствията за селскостопанското производство, конкурентоспособността и доходите на фермерите могат да бъдат катастрофални, смятат от „Копа-Коджека“.

Предложението на Комисията не е достатъчно в множество отношения за земеделските общности в ЕС, независимо дали във връзка с много високите тарифи, които ще се прилагат от юли 2025 г., постепенния подход към санкциите или предложените временни спирания въз основа на цените от 2024 г., които вече бяха по-високи от предвоенните. Още по-притеснителното е, че предложението на Комисията не включва средносрочни или дългосрочни мерки, които да предложат перспективи за сектора, независимо дали става дума за диверсифициране на източниците на доставка или спешни смекчаващи мерки.

Над 3600 продукта са включени в списъка със продукти със ЗНП

Европейската комисия включи два нови продукта от Турция и Румъния в списъка със земеделски продукти със защитени природни наименования, информира Agri-Press.eu.

Румънските вина Jidvei са регионални червени, бели, пенливи, розе и ликиорни вина, отглеждани в централната част на Западна Румъния. Районът им на отглеждане е с надморска височина между 250 и 500 метра по склонове с югозападно изложение, които през дълги периоди от летните месеци са облени от топлината на слънцето, а атмосферните течения допринасят за качеството на гроздето. Почвите и климатичните условия на определения географски район Jidvei, за които са характерни високата надморска височина с разлики между дневните и нощните температури, слънцегреенето и късните мъгли, оказват положително въздействие върху характеристиките на гроздето, като се проявяват специфичните качества на сортовете.

Лозята се отглеждат както на големи площи, така и на южни тераси и площадки, което благоприятства производството на грозде. Запазването на местната лозарска традиция и използването на иновативни технологии в лозята придават на вината широк и интензивен ароматен профил, с концентрация на захари и аромати.

Турският продукт ilifke Yoğurdu е защитено географско наименование, което представлява ферментирал млечен продукт от козе мляко, който се произвежда в района на Мерсин в южната част на страната. По време на производството на Silifke Yoğurdu използваното мляко се вари за определен период от време, което придава на това кисело мляко по-голяма консистенция и меко, кремообразно усещане в устата.

Заедно с тези две наименования на продукти, в списъка със защитените природни наименования включва още 3 640 продукта.

ЕК може да предложи още мерки за опростяване на ОСП

Новоизбраният еврокомисар по земеделие Кристоф Хансен представи идеите си за бъдещото развитие на земеделието по време на пресконференция в Берлин снощи при откриване на международното изложение „Зелена седмица“, съобщават организаторите.

„В миналото имаше голяма поляризация между фермери, преработватели и обществото, ето защо за мен е важно да се спре тази поляризация“, заяви европейският комисар.

По думите му с годишен експорт от около 70 млрд. евро, земеделието остава сред най-важните икономически сектори, който изисква освен много работа, но и по-голяма сигурност. Сред най-важните предизвикателства с които Хансен ще се опита да се пребори е прилагането на целите за климата, като земеделските производители са сред последните, които се противопоставят на това.

„Фермерите са сред първите жертви на наводнения и суши, но са и сред първите защитници от климатичните промени“, добави хансен.

Очаква се в рамките на месец еврокомисарят да представи своята програма за промени в ОСП като именно климатичните промени ще са един от акцентите в тях.

„За да можем в бъдеще да произвеждаме още повече и още по-качествена земеделска продукция, трябва да направим фермерската професия отново интересна за земеделските производители“, смята Хансен.

Така той акцентира и върху друг наболял проблем в европейското земеделие- смяната на поколенията. Към момента едва 12% от земеделските производители са на възраст под 40 години, а средната възраст на европейските фермери е 57 години. Ето защо според него всички трябва да се запитат за това, каква е причината.

Освен това фермерите се нуждаят от прозрачни цени за тяхната продукция, яснота за бъдещи инвестиции и намаляване на бюрокрацията. Както е известно през 2024 година ЕК подготви специален пакет от мерки за опростяване на ОСП, като според Хансен през тази година може да се помисли за още мерки в тази насока, които да улеснят работата на земеделските производители.

Друга от важните Задачи на евроинституциите според него е да се създаде мрежа за сигурност на европейските фермери срещу геополитически шокови фактори. Сред тези фактори са както военните блокади на износа на аграрна продукция от Украйна, така и китайските мита върху вноса на европейско мляко и политиката на Тръмп, който по време на първия си мандат наложи наказателни мита върху продукти като италианския пармезан.

Мерки се очакват след препоръки от Брюксел

Ситуацията с огнището на шап се следи от експертите на европейско ниво като мерки за неразпространение на заболяването се очаква да бъдат взети след получаване на насоки от страна на ЕК, съобщават от агенцията по храните, цитирани от БТА,

В края на миналата седмица властите в Германия са констатирали огнище на шап в стадо с водни биволи край Берлин. След установяване на огнището двете зоологически гради в германската столица са били затворени като предпазна мярка, а транспортирането на животни в региона на Берлин беше забранено.

Огнището, намиращо се в град Хьонов близо до Берлин, доведе до унищожаването на прасета и други чифтокопитни животни като предпазна мярка.

Болестта шап се причинява от вирус, който заразява говеда, овце, кози, свине и други чифтокопитни животни. Въпреки че смъртността обикновено е ниска, болестта може да причини треска, намален апетит, мехури и други.

Вирусът се разпространява лесно чрез контакт и въздушно-капково предаване и може бързо да зарази цели стада. Хората могат да разпространят болестта чрез селскостопанско оборудване, обувки, дрехи и гуми на превозни средства, които са влезли в контакт с вируса.

Последното огнище на болестта е било регистрирано в Германия през 1988 г., а последното в Европа през 2011 г., според германския институт за ветеринарно здраве.

Институтът Фридрих-Льофлер (FLI), германският федерален център за болести по животните, идентифицира специфичния вариант на патогена, което позволява производството на ефективна ваксина в рамките на няколко дни, предаде ДПА.

Експертите очакват най-слабата реколта от пшеница за последните 12 години

Европейската комисия намали прогнозите си за производството на маслодайни култури в блока, като реколтата от рапица се оценява вече на 16,9 вместо на 17,2 млн. тона, информира UkrAgroConsult.

Оценката за реколтата от слънчоглед е намалена незначително със 100 хил. тона до 8 млн. тона, което би означавало с 18% по-слаба реколта в сравнение с предходната година.

Реколтата от пшеница по оценки на ЕК може да е най-слабата за последните 12 години заради негативното влияние оказано на посевите по време на сеитбата от проливните дъждове в основни производствени региони на Западна Европа.

Това означава, че общият производствен обем на пшеница в ЕС ще достигне до 11,9 млн. тона спрямо прогнозираните по-рано 112,3 млн . тона. Други наблюдатели също прогнозират подобни добиви заради най-слабата реколта във Франция от 80-те години насам.

ЕК остави оценката на експортния потенциал на страните от ЕС на 25 млн. тона, като очакваното намаление на производството ще доведе и до намаление на крайните запаси от 9,8 на 9,4 млн. тона.

Оценката за производството на царевица и ечемик е намалена незначително с 0,1 млн. тона до 59,5 млн. тона и с 0,4 млн. тона до 49,4 млн. тона.

С промените се коригира процента на националните тавани и се увеличава референтния период

ЕК прие промени в регламента за de minimis с които се повишава таванът на помощта от 25 000 на 50 хил. евро, информира Agri-Press.eu. Промяната се налага за да отрази развитието на пазара и специфичната за сектора на селското стопанство инфлация

Освен това се актуализират и националните тавани, които се изчисляват на база стойността на земеделската продукция от 1,5 на 2% , като референтния период се удължава от 2021-2917 година на 2012-2023 година.

Това позволява да се вземе предвид увеличената стойност на селскостопанската продукция, особено през последните години, като по този начин се увеличи националната горна граница за всички държави-членки.

С изменението държавите членки могат в по-голяма степен да подкрепят земеделските стопани по прост, бърз, пряк и ефективен начин, тъй като не е необходимо такова de minimis подпомагане да бъде нотифицирано или одобрено от Комисията.

Както е известно по сега действащият регламент за земеделието de minimis държавите-членки могат да предоставят подкрепа на селскостопанския сектор до 20 000 евро на бенефициент (25 000 евро, ако държавата-членка има централен регистър за регистриране на помощта de minimis) за период от три фискални години без предварително уведомление за одобрение от Комисията.

Освен тези тавани за бенефициент, всяка държава-членка на ЕС има максимална национална сума за такава подкрепа (така наречената „национална горна граница“), за да се избегне евентуално нарушаване на конкуренцията.

Ревизираният регламент ще влезе в сила три дни след публикуването му ще действа до 2032 година.

Брюксел ще се опита да засили ролятана организациите на производители във веригата за доставки

Европейската комисия предлага нови мерки за засилване конкурентноспособността на фермерите във веригите за доставки на храни както и за засилване на трансграничното правоприлагане срещу нелоялни търговски практики. Това информира Agri-Press.eu. Очаква се тези мерки да залегнат в предложените промени на регламента за създаване на обща организация на пазарите и приемането на изцяло нов регламент за трансгранично правоприлагане срещу нелоялни търговски практики.

Предложените мерки предвиждат:

– засилване на правилата при договаряне между земеделски производители и търговци;
-превръщане на писмените договори в общо задължение;
– подобряване начина на отчитане на развитието на пазара и колебанията на разходите и икономическите условия;
– създаване на механизми на посредничество между земеделски производители и търговци;
– насърчаване на организациите на производители чрез подобряване на тяхната сила при договаряне;
-възможности за по-голяма подкрепа към организациите на производители през секторните интервенции;
-опростяване на правилата за правното им признаване;
– финансова подкрепа от ЕС на организации на производители които са предприели частни инициативи за управление на кризи;
– определяне кога незадължителни термини като „честни“, „справедливи“ и „къси вериги за доставки“ могат да се използват за описание на организацията на веригата за доставки при маркетинг на селскостопански продукти;
– разширяване на възможността за земеделските стопани и други участници да се споразумеят за инициативи за устойчивост с определени социални измерения, като например подпомагане на обновяването на поколенията, запазване на жизнеспособността на малките стопанства или подобряване на условията на труд на земеделските стопани и земеделските работници;

Успоредно с това комисията предлага нови правила за трансгранично правоприлагане срещу нелоялните търговски практики във веригата за доставка на селскостопански продукти и храни, забранени от така наречената Директива за НТП. Средно около 20% от селскостопанските и хранителните продукти, консумирани в една държава членка, идват от друга държава членка. Необходимо е да се засили сътрудничеството между националните правоприлагащи органи, по-специално чрез подобряване на обмена на информация, разследванията и събирането на санкции.

Предложението относно трансграничното правоприлагане срещу нелоялни търговски практики допълнително ще засили правоприлагането срещу нелоялни търговски практики в отношенията между предприятия във веригата за доставки на селскостопански продукти и храни, като подкрепи транснационалното правоприлагане.

Предложението въвежда процедурни правила за това как това сътрудничество в трансгранични случаи ще се извършва и постига. Чрез създаването на механизъм за взаимопомощ националните правоприлагащи органи ще имат възможността да искат и обменят информация и да изискват друг правоприлагащ орган да предприеме мерки за прилагане от тяхно име. Този подход позволява на правоприлагащите органи да се договорят за предприемане на координирани действия, когато има основателно подозрение за широко разпространени нелоялни търговски практики с трансгранично измерение. Такива разследвания засилват защитата на ниво ЕС за земеделските стопани и малките и средни доставчици срещу нелоялни търговски практики във веригата за доставки на селскостопански храни.

Освен нов комисар по земеделие ЕК , ще има и нов говорител за земеделието

Новият състав на Европейската комисия предложен от Урсула фон дер Лайен, който ще е начело до 2029 година встъпва в длъжност, информира Agri-Press.eu. Освен новият комисар по земеделие Кристоф Хансен, ЕК ще има и нов ресорен говорител

Очаква се се новият комисар по земеделие да работи за укрепване на конкурентноспособността и устойчивостта на земеделския сектор следвайки темите от стратегическия диалог за бъдещето на европейското земеделие. Той ще отговаря за разработване на нова визия за развитие на селското стопанство, която трябва да гарантира конкурентоспособност и устойчивост на сектора в дългосрочен план, разработване на стратегия за смяна на поколенията в земеделието и др.. За нов говорите на ЕК за земеделие е назначен полякът Мачей Берестецки.

Вредните емисии отделяни от селското стопанство за година са намалели с около 2%

Емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с 8,3 на сто през 2025 спрямо година по-рано, информира Agri-Press.eu, позовавайки се на данни от последния доклад за напредъка на действията в областта на климата. В доклада се посочва, че нетните емисии на парникови газове сега са с 37% под нивата от 1990 г. През същия период брутният вътрешен продукт (БВП) на ЕС е нараснал с 68%, което показва че намаляването на емисиите и икономическият растеж са съвместими. Новите данни идват в потвърждението на това, че ЕС остава на път да постигне целта си за намаляване на емисиите с поне 55% до 2030 г.

Сред констатациите в доклада са:

рекордно намаление от 16,5% на емисиите през 2023 г. от енергийни и промишлени инсталации, които са включени в системата за търговия с емисии на ЕС.
намаление с 24% на емисиите от производство на електроенергия и отопление, съгласно Системата за търговия с емисии на ЕС, водено от растежа на възобновяемите енергийни източници, по-специално вятърната и слънчевата енергия.
Системата за търговия с емисии EUE генерира приходи от 43,6 милиарда евро през 2023 г. за инвестиции в действия по климата.
около 2% намаление през 2023 г. на общите емисии на сгради, селско стопанство, вътрешен транспорт, малка промишленост и отпадъци.
увеличение с 8,5% през 2023 г. на естественото усвояване на въглерод в ЕС, обръщайки неотдавнашната тенденция на спад в сектора на земеползването и горското стопанство.

От друга страна, авиационните емисии са нараснали с 9,5%, продължавайки тенденцията си след COVID.

Въпреки предимно обнадеждаващите констатации в доклада, неотдавнашните екстремни метеорологични събития в Европа подчертават факта, че са необходими продължителни действия.

Потреблението на слънчоглед ще изпревари производството според експертите

В своя октомврийски отчет експертите от ЕК намалиха прогнозите си за производството при всички основни земеделски култури, информира UkrAgroConsult.

Спрямо предходния месец оценката за производството на мека пшеница е намалена с 1,9 млн. тона до 112,6 млн. тона при експортен потенциал от 25 млн. тона (-1 млн. т.) и крайни запаси от 19,4 млн. тона (-1,3 млн. тона).

Оценката за реколтата от царевица е намалена с 2,1 млн. тона до 48 млн. тона при спад на очакваните крайни запаси от 3,5 млн. тона до 17,4 млн. тона.

Минимално с 0,7 млн. Тона е намалена оценката за реколтата от ечемик- до 49,8 млн. Тонапри експорт от 10 млн. тона. Запасите от ечемик в страните от блока се прогнозират да паднат с 0,9 млн. тона до 3,2 млн. тона.

Производството на соя се оценява на 2,9млн. Тона, което е с 0,2 млн. тона под оценката от септември, като се очаква ЕС да внесе през текущата стопанска година 14 млн. тона соя (+2 млн. тона).
Оценката за реколтата от слънчоглед е намалена с 1,4 млн. тона до 8,1 млн. тона , което е с 0,2 млн. тона под очакваното потребление от 8,3 млн. тона.

Бонус точки ще получат проекти по imcap от страни, които не са участвали в последните две години

Европейската комисия отваря процедура за безвъзмездно финансиране на информационни кампании посветени на ОСП, съобщава Agri-Press.eu. За безвъзмездно финансиране на проекти ще може да се кандидатства до 16 януари 2025 година, като Тази година проекти от страни които не са участвали в процедурата по безвъзмездно финансиране на информационни кампании като Естония, Финландия, Литва, Люксембург, Малта и Швеция ще получат бонус точки.

Европейската комисия съфинансира проекти за информиране на обществеността относно общата селскостопанска политика (ОСП). Проектите могат да включват:

телевизионни предавания за селското стопанство и иновациите;
посещения на ферми;
информационни кампании;
аудиовизуални и медийни дейности;
приложения за смартфони и таблети.сяко физическо или юридическо лице, като асоциации или национални органи, може да участва в поканата за предложения, публикувана веднъж годишно. Европейските правила определят две цели за всички информационни мерки:

да разясни и повиши осведомеността относно подкрепата на ЕС за селското стопанство и развитието на селските райони чрез ОСП;
да се ангажират със земеделски стопани и други участници в селските райони, както и те да информират своите избиратели и широката общественост за ОСП.

Повече информация: https://europa.eu/!FHm39K

Вносителите на продукция от трети страни ще трябва да доказватс данни за геолокация, че тя не са произведени в обезлесени територии

ЕК предложи да забави влизането в сила на закона законодателството dre+u обезлесяване в ЕС, информира БТА, позовавайки се на „Франспрес“. Така вместо в края на тази година, законодателството трябва да влезе в сила в края на 2025 година. Решението за отлагане на влизането в сила на новото законодателство ще трябва да бъде ратиифицирано от страните членки на ЕС преди да бъде ratificirano.

Основна причина за предложението е натиска от страни като Германия и Бразилия, се уточнява в информацията. След САЩ през юни бразилското правителство също поиска в средата на септември отлагането на влизането в сила на „този едностранен и наказателен инструмент“, смятан за заплаха за износа. В рамките на самия ЕС Германия на свой ред също поиска допълнително отлагане, за да имат компаниите „времето да се подготвят“.

За сметка на това природозащитниците изразяват безпокойството си от отлагането на приемането на този закон на фона на червения сигнал за обезлесяването, предупреди евродепутатката Мари Тусен.

Новото законодателство, целящо да опази горите, ще забрани пускането на пазара в ЕС на серия от продукти (какао, кафе, соя, палмово масло, дърва, говеждо месо, каучук, кожа, мебели, хартия и др.), ако те произхождат от терени, обезлесени след декември 2020 г.

Компаниите износителки, отговорни за веригите за доставки, трябва да докажат проследимостта чрез данни за геолокация, предоставени от фермерите, съчетани със сателитни снимки.

Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) изчислява, че между 1990 г. и 2020 г. 420 милиона хектара гори – площ, по-голяма от ЕС – са били преобразувани от гори в земеделски площи. Потреблението в ЕС е отговорно за около 10 на сто от глобалното обезлесяване. Палмовото масло и соята са повече от две трети от това потребление.

С училищната схема ЕК продължава да подкрепя изграждането на здравословни навици у децата

През учебната 2024/25 ЕК е заделила близо 221 млн. евро за да продължат децата в училищата да консумират плодове, зеленчуци и млечни продукти в училище, информира Ag-Press.eu. Така и през новата учебна година ЕК ще продължи да подкрепя промяната в навиците за здравословно хранене на децата.

Училищната схема на ЕС има за цел да осигури питателни продукти и да възстанови връзката на децата със селското стопанство чрез образователни дейности.

Въз основа на последните налични данни приблизително 18 милиона деца, посещаващи около 139 000 учебни заведения във всички 27 държави-членки, са се възползвали от схемата. Тези заведения варират от детски ясли до средни училища. Все по-голям брой деца, които участват в училищната схема на ЕС, се възползват от по-разнообразно предлагане на продукти. Над 60 000 тона пресни плодове и зеленчуци (2,7% органични) и 100 милиона литра мляко за пиене (5,4% органични) бяха раздадени като част от тази програма.

Страните от ЕС също допринесоха с близо 130 милиона евро от национални фондове, за да допълнят схемата на ЕС, засилвайки нейното въздействие. Раздаването на здравословни продукти е придружено и от различни образователни дейности, като дегустационни класове, готварски работилници и създаване на училищни градини. Тези дейности имат за цел да образоват децата на здравословни хранителни навици, последици за общественото здраве, устойчиво производство на храни и борба с хранителните отпадъци.

Реколтата от мека пшеница ще стигне четиригодишно дъно според експертите

Нова песимистична оценка на реколтата от основните зърнени и маслодайни култури повлия негативно на търговията на борсата в Париж, и доведе до поевтиняване на фючърсите в края на миналата седмица, съобщава UkrAgroConsult.

Според прогнозите на експертите от Европейската комисия реколтата от зърнени култури в блока ще намалее спрямо предходната стопанска година с 4,5 млн. тона до 265,4 млн. тона. При реколтата от мека пшеница очакванията на експертите са производството да падне до четиригодишно дъно от 116,1 млн. тона спрямо 125 млн. тона преди година. В резултат на това страните от ЕС могат да изнесат към трети държави 26 млн. тона, а не както по-рано бе прогнозирано- 32 млн. тона пшеница.

В информацията се припомня, че наскоро и други експерти също намалиха прогнозите си за реколтата в ЕС заради по-слабите добиви във Франция и Германия, които бяха обхванати от продължителни валежи и влажно време ,и заради засушаването в Източна Европа.

От ЕК намалиха и оценките за производството на ечемик от 52,7 на 51,3 млн. тона и за производството на царевица от 62,9 на 61,6 млн. тона. Заради засушаването очакванията на експертите са за силен спад на реколтата от царевица в Румъния, която доскоро се конкурираше с Франция за водещата позиция на страна-производител.

По-слаба с 0,7 млн. тона се прогнозира да е и реколтата от рапица в страните членки на ЕС, като достигне до 18 млн. тона. През изминалата седмица котировките на пшеницата, царевицата и рапицата на борсата в Париж продължиха да падат , регистрирайки нови минимални месечни нива. В края на седмицата пшеницата със срок на доставка през септември се продаваше при 202, 25 евро за тон, ноемврийските фючърси на царевицата за 198,25 евро за тон и ноемврийските контракти на рапицата при 469,75 евро за тон.

Великото херцогство може да номинира за еврокомисар някой измежду Кристоф Хансен и досегашния еврокомисар от страната- Николас Шмид

Нараства вероятността следващият европейски комисар по земеделие който да наследи Януш Войчеховски на поста в новия състав на ЕК да е от Люксембург, информира agrarheute.com Става дума за Кристоф Хансен.

Според източници на портала, Хансен е сред най-споменаваните имена за комисар по земеделие в Брюксел. Преди да бъде избран за комисар обаче, Хансен трябва да получи официална номинация за това от люксембургското правителство.

Кристоф Хансен идва от сферата на земеделието, като между 2018 и 2024 година е бил член на Европарламента като член на комисията по търговия. Освен това е бил и заместник председател на комисията по околна среда. Произлиза от фермерско семейство.

След последните парламентарни избори през 2023 година в малкото херцогство, Хансен е депутат в местния парламент. Въпреки че в коалиционното споразумение на управляващите в Люксембург е включена точка, според която той трябва да бъде номиниран за еврокомисар, все още има известни съмнения, дали консервативното правителство ще се спре тъкмо на неговата кандидатура.

Не е изключено досегашният еврокомисар по труда социалдемократът Николас Шмид да получи нова номинация от Люксембург за пост в комисията, още повече че среща подкрепата и на германския канцлер Олаф Шолц.

Дали Хансен ще влезе като агрокомисар в новия състав на ЕК ще се реши най-вероятно в края на август или началото на септември, когато се очаква Урсула фон дер Лаен да посочи новия състав на Европейската комисия.

До 21 юли заинтересованите страни могат да се включат в обществена консултация за промените по de miminis

Като част от планираните промени в регмамента за схемата на подпомагане по de minimis ЕК предлага въвеждане на задължителни централизирани регистри на помощта de minimis на национално или европейско равнище. Целта е да се повиши прозрачността и да се намали административната тежест за фермерите.

Към момента те използват система за самодеклариране, и тъй като вече няма да е необходимо сами да следят за спазването на правилата (към момента наличието на такива централни регистри е на доброволни начала за държавите членки).

В тази връзка ЕК приканва всички заинтересовани страни да се включат с мнения по планираните изменения на регламента като ще могат да дадат своето мнение до 21 юли.

С Регламента de minimis в селското стопанство се изключват малките суми държавни помощи от контрола върху държавните помощи, тъй като се счита, че те нямат отражение върху конкуренцията и търговията в рамките на единния пазар.

След последното преразглеждане през 2019 г. понастоящем държавите членки могат да предоставят подпомагане на селскостопанския сектор в размер до 20 000 EUR на бенефициер за период от три бюджетни години без предварително уведомление до Комисията за одобрение. Ако дадена държава членка разполага с централен регистър на национално равнище за регистриране на помощта de minimis, се прилага по-висок таван от 25 000 EUR за период от три бюджетни години. Освен тези тавани на бенефициер за всяка държава — членка на ЕС, има максимален национален размер за такава помощ (т.нар. „национален лимит“), за да се избегне евентуално нарушаване на конкуренцията.

Какви промени предлага ЕК

Увеличаване на максималния таван de minimis на предприятие за три години от 25 000 EUR на 37 000 EUR, за да бъде отчетена инфлацията.
Корекцията на националните лимити се изчислява въз основа на стойността на селскостопанската продукция. За това изчисление с действащите правила се взема предвид референтният период 2012—2017 г. Този референтен период ще бъде удължен на 2012—2023 г., с което става възможно да се вземе предвид повишената стойност на селскостопанската продукция, особено през последните години, като по този начин се увеличава националният лимит за всички държави членки.
Максималният размер на помощта ще се изчислява за период от три години вместо три бюджетни години в съответствие с общите правила de minimis, които не се отнасят само до сектора.

Чрез увеличаването на максималния таван de minimis на дружество, за да се отчете инфлацията, с предложените изменения ще бъдат увеличени възможностите на държавите членки да предоставят подкрепа на земеделските стопани по по-опростен, по-бърз, по-пряк и ефикасен начин, тъй като за такава помощ не е необходимо уведомление до Комисията и одобрение от нейна страна.

ЕК предлага и удължаване срока на действие на механизма по de minimis до 2023 година.

Експертите прогнозират по-малка реколта от пшеница

Европейската комисия намали прогнозите си за новата реколта от царевица и рапица, информира UkrAgroConsult. Оценката за реколтата от рапица е намалена с 300 хил. тона до 19,1 млн. тона, което е с 0,6 млн. тона под миналогодишното ниво. Прогнозата за царевицата е намалена с 600 хил. тона до 68,6млн. тона при очакван спад на вноса и до 17,4 млн. тона.

Прогнозата за реколтата от мека пшеница е оставена на нивото от 120,2 млн. тона, което е спад с 4% в сравнение с нивото на реколтата от миналата стопанска година. Експортният потенциал на ЕС се оценява на 31,1 млн. тона спрямо 33 млн. тона през 2023/24 година

Без промяна е оставена и прогнозата за реколтата от ечемик на нивото от 7,1 млн. тона, което ще е с 21% над миналогодишния показател. Очаква се реколтата от слънчоглед в ЕС да достигне до 10,6 млн. тона, което би било само със 100 хил. тона по-малко от предходната реколта.

Половината от фермерите не ползват мобилни устройства в стопанствата си

Според първите резултати от проучването на ЕК направено сред фермерите в периода март-април 2024 година над 1/3 от земеделските производители са отговорили, че отделят повече от 6 работни дни годишно за решаване на административни задачи свързани пряко с кандидатстването за подпомагане по ОСП. Това информира в обширна публикация arc2020.eu. Други 25% от фермерите отделят за това между 5 и 6 работни дни годишно.

В анализа на arc2020.eu се отбелязва, че цифрите са трудни за контекстуализиране защото се отнасят само до административната тежест за прилагането на оСП, в допълнение към която земеделските производители имат административната тежест да управляват своите стопанства и предприятия. Междувременно цифрите не са свързани с размера на помощта, която фермерите са получили за това прекарано време – 6 дни биха изглеждали много за получени 200 евро например, но по-разумно за 20 000 евро.

Въпреки че плащанията варират значително в ЕС и от една ферма до друга, според данни на Комисията средно през последните 10 години подпомагането на доходите представлява почти половината от доходите на земеделските производители.

По отношение на проверките и контрола – друг основен момент, към който са насочени плановете на Комисията за опростяване – над две трети от земеделските стопани съобщават, че са били проверявани само веднъж или никога в продължение на 3 години .Междувременно две трети от инспектираните отделят до един пълен ден за управление на целия процес, от подготовката до последващите действия.

Половината от участвалите в допитването са заявили, че не използват мобилни устройства, а 26% от тях са се сблъскали с проблеми при използване на различни дигитални инструменти заради това, че са прекалено сложни или съдържат неточности.

Въпреки че проучването не навлиза в това ниво на детайлност, също така би могло да бъде разумно да се приеме възрастово разделение между младите фермери, които са по-добри в технологиите, и по-възрастните фермери – което означава, че в крайна сметка младите фермери може да поемат по-голяма тежест от контрола, тъй като проверките стават все по-дигитални.

Като цяло в публикацията на arc2020.eu се заключава, че от първите резултати на проучването на ЕК е трудно да се направи заключение за това, че в ОСП има прекалено високи административни тежести за фермерите, или че географското маркиране и цифровите инструменти предлагат адекватна алтернатива за момента. Междувременно обхватът на проучването оставя много въпроси без отговор.

Според учените въпросите в проучването са били предубедени по отношение премахването на екологичните изисквания

На фона на всеобщото недоволство обхванало земеделските производители в цяла Европа заради Общата селскостопанска политика и нейните административни тежести, от Европейската комисия организираха ново допитване за да съберат мненията на производителите по отношение на промените в ОСП. Първото подобно проучване бе направено през 2017 година. В обширна публикация arc2020.eu разкрива някои от критиките на учени и изследователи към формулираните в допитването към фермерите въпроси.

От ЕК вече публикуваха предварителни резултати от продължилото между 7 март и 8 април проучване целящо да се съберат мненията и предложенията на фермерите и да се включат като предложения за промяна на правилата в ОСП. Проучването трябва да помогне за индентифициране на административните тежести на правилата на ОСП, както и на други законодателни актове, касаещи храните и селското стопанство.

Какво включваше проучването?

Проучването насочено само към фермерите беше съставено от 23 въпроса. Освен редица въпроси, свързани с профила на респондентите, мнозинството се фокусираха върху административната сложност и събирането на данни, включително контроли, цифрови инструменти и геомаркиране. То включваше въпроси относно:

Колко време се отделя всяка година за административни задачи, свързани с кандидатстване за помощ и задължения за докладване?
Земеделските производители използват ли мобилни устройства, за да предоставят геомаркирани снимки – и имат ли проблеми с това?
Как оценяват сложността на различните процедури и правила, приложими във фермите?

Имаше и конкретен въпрос, насочен към „трудностите“, пред които са изправени фермерите, когато прилагат изискванията за добри земеделски и екологични условия (GAEC) – задължителни екологични мерки, свързани с финансирането на ОСП или други екологични и санитарни изисквания.

Кое притеснява изследователите?

Сред основните критици на проучването на направено от ЕК е германският учен Гай Пеер от Германския център за изследване на околната среда Хелмхолц и iDiv, германския център за интегративно изследване на биоразнообразието, който разкритикува предубедения характер на въпросите насочени към премахване на екологичните изисквания и предварително определените цели.

Според него проучването направено от ЕК сред фермерите било отличен материал за учените за това, как да не се проектира проучване. Говорейки пред arc2020.eu, Пеер подчерта по-специално въпрос, свързан с „предложения за опростяване на тежестта, наложена от процедури и правила, свързани с финансовата подкрепа в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) или други правила на ЕС за храните и селското стопанство“, отбелязвайки, че използването на фразата „наложена тежест“ вече предразполага респондента към негативен отговор.

Запитан за мнението му за дизайна на проучването, изследователят Джулиан Роде, който се фокусира върху екологичното поведение и политика в Германския център за изследване на околната среда Хелмхолц, заяви, , че не се притеснява толкова от зададените въпроси, колкото от „въпросите, които не се задават “, отбелязвайки, че проучването изглежда „малко амбициозно“ и „с тесен обхват“.

Според него въпросникът не предполага получаването на прекалено много отговори от страна на фермерите, които биха били неприятни за докладване от страна на брюкселската администрация, и като има само няколко въпроса позволяващи на фермерите да опишат открито трудностите пред които са изправени.

За сравнение, въпросите в проучването от 2017 г. бяха с по-широк обхват, обхващащи въпроси относно справедливия стандарт на живот – най-често избираният проблем сред фермерите през 2017 г. – и по-широк дизайн на ОСП, както и бюрократична тежест.

Според изследователя „цялостния подход за провеждане на подобно проучване и тълкуването на резултатите от него може да се окаже предубеден инструмент в лобистките усилия за намаляване наекологичните ангажименти“. Марион Пико от асоциацията на младите фермери изрази известно „съжаление“, че проучването се фокусира само върху един или два аспекта на данните, тя поддържа в анализ на LinkedIn, че резултатите са „пълни с полезни уроци за бъдещето“.

Това дава възможност да „разсъждаваме върху многото, често подценявани, пропуски в прилагането, които правят нашата политика неефективна и понякога разочароваща“, добави тя.

Гай Пеер разкритикува администрацията на ЕК, че обяви предложенията си за опростяване на 15 март още докато течеше проучването сред фермерите, която цел бе тъкмо да събере техните предложения за тези промени. Така излиза, че проучването има за цел единствено да оправдае взетите от бюрократите решения, смята ученият.

„Ако проучването трябваше да отговори на демонстрациите на фермерите, защо да не попитаме за причините зад тях, за проблемите, пред които са изправени различните типове фермери, или да проучим алтернативни решения? И защо да не използваме резултатите от проучването от 2017 г., което обхваща много по-широк кръг от респонденти?“ – попита той.

Какво показа проучването?

Анкетата събра 26 886 отговора, 87% от които се идентифицираха като фермери. Последните данни на Евростат показват, че в ЕС има около 10 милиона фермери. За сравнение, консултацията през 2017 г. видя 63 295 отговора от редица респонденти, включително отговори от гражданското общество и изследователи.

Гай Пеер критикува проучването на еК и в още една насока, това, че то е насочено основно към управители на стопанства, и може да събере информация от целева група с точно определени специфични цели, докато направеното през 2017 година проучване е обхванало освен фермери,и учени и представители на гражданското общество, давайки една по-пълна представа за проблемите, резултатите в което са дадени по групи.

Обсерваторията ще следи производствените разходи, маржовете и търговските практики

Европейската комисия (ЕК) отправи покана за представяне на кандидатури за създаване на Обсерватория за агрохранителната верига на ЕС (AFCO), която ще разглежда производствените разходи, маржовете и търговските практики, съобщава БТА

. Създаването на обсерваторията беше обявено в средата на март като една от мерките за укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на храни и доверието между всички участници във веригата, пише Еврокомисията на интернет страницата си.

Целта е да се повиши прозрачността на цените, структурата на разходите и разпределението на маржове и добавена стойност във веригата за доставки, като същевременно се спазват правилата за поверителност и конкуренция.

Обсерваторията ще събере до 80 членове, представляващи националните органи, които отговарят за селското стопанство, рибарството и аквакултурите или веригата за доставки на храни, както и организации, представляващи заинтересованите страни, действащи на различни етапи от веригата – от земеделски стопани, доставчици на суровини, хранително-вкусовата промишленост, търговци, до транспорт, логистика, търговия на дребно и потребители.

Малките стопанства с площи под 10 ха да се освободят от проверки с цел намаляване на административната тежест

Като част от предложенията си за разхлабване на Зелената сделка, ЕК включва и възможността страните членки да могат два пъти годишно да иницират промени в стратегическите си планове, вместо както сега е записано веднъж годишно,, информира arc2020.eu.

Това е необходимо за „по-бързо справяне с променящите се ситуации на фермерите, включително тези, причинени от неблагоприятни метеорологични явления“, посочва ЕК.

Освен това се предлага в периода на действие на стратегическите планове, страните членки да могат да отправят по още три допълнителни искания за промени в стратегическите планове.

С цел намаляване на административната тежест Брюксел предлага малките стопанства с площ до 10 ха да бъдат освободени от проверки. Комисията изчислява, че това ще засегне до 65% от бенефициентите на ОСП.

Що се отнася до биопроизводителите се предлага те вече да се счита че изпълняват изискванията на ДЗЕС 7 , като се очаква ЕК да прецени, дали те могат автоматично да отговарят и на изискваниятана ДЗЕС 8.

Брюксел признава, че промените в Зелената сделка се предлагат без да е направена оценка за въздействието им

Изтеклата информация, че европейската комисия планира да разхлаби Зелената сделка като направи голяма част от екологичните изисквания доброволни вместо задължителни за фермерите предизвика реакцията на 330 неправителствени организации информира arc.2020.eu. Така Брюксел се опитва да удовлетвори исканията земеделските фермери, чиито протести от края на миналата година блокираха пътища и магистрали, създавайки транспортен и логистичен хаос и изразявайки несъгласието си със намеренията на ЕК да позелени земеделието

„Комисията е на път да премахне изискванията за обвързване с условия, които се основават на недвусмислени научни доказателства и които тя изрично е признала като основни инструменти за справяне с настоящите проблеми, свързани с климата, околната среда и биоразнообразието.“, се казва в писмо на испанската коалиция Por Otra PAC до Европейската комисия, публикувано на 6 март и подкрепено от 61 организации на НПО сектора, представляващи над 300 организации цяла Европа.

В писмото си въпросните организации изразяват безпокойството си, че стъпките предприети за намаляване на агроекологичните ангажименти предприети от ЕК , без преди това да е направена прозрачна обществена дискусия и това според тях излага земеделието на допълнителни рискове и застрашават неговата устойчивост.

Както стана известно ЕК предлага на държавите-членки да бъде позволено да предоставят специфични изключения от стандарти 5, 6 и 7 за ДЗЕС – съответно относно управлението на обработката на почвата, почвеното покритие и угарите/характеристиките на ландшафта – в ситуации, когато изискванията биха „противоречили на техните цели“.й предлага примери за специфични агрономически ситуации за култури върху специфични типове почви и климатични условия, като добавя, че задължението за почвено покритие в чувствителни зони е „причинило значителна административна тежест и несигурност за земеделските производители“.

Брюксел признава, че с оглед на политическата неотложност на внасянето на това предложение, което има за цел да отговори на кризисна ситуация в селското стопанство на ЕС, не е извършена оценка на въздействието. Вместо това предложените промени се основават на „консултационен процес , който продължи „една седмица“, се посочва в неофициалния документ.

Комисията предлага премахване на задължението за отделяне на минимален дял от обработваема земя за непродуктивни площи – т.е. угари – или елементи на ландшафта като живи плетове и дървета, посочени в ДЗЕС 8.

Вместо това от държавите-членки ще се изисква да предоставят екосхема, предлагаща подкрепа на фермерите за поддържане на дял от обработваемата земя в непродуктивно състояние или за създаване на нови характеристики на ландшафта.

По отношение на стандарт 7 на ДЗЕС , изискващ сеитбообращение, Комисията предлага да се запази сеитбообращението, но да се позволи на страните от ЕС да добавят възможността за изпълнение на това изискване вместо с диверсификация на културите.

Освен това предложението на ЕК включва обща разпоредба, която позволява на държавите-членки да разрешават „временни и целенасочени дерогации“ от определени изисквания за условия с оглед на все по-непредсказуеми метеорологични условия, които могат да попречат на фермерите да спазват изисквания, като например крайни срокове през дадена година.

Фермерите ще могат да дават предложения от утре до 7 април

Европейската комисия пусна онлайн допитване до фермерите за опростяване на ОСП, информира G-Press.eu, Целта на проучването е да се съберат директно мненията на фермерите предложенията им за намаляване на административната тежест на програмата. Проучването е отворено от 7 март до 8 април и ще съдържа кратки въпроси, достъпни на всички езици на ЕС, като например: Колко време се отделя всяка година за административни задачи, свързани с кандидатстване за помощ и задължения за докладване? Използват ли мобилни устройства, за да предоставят геомаркирани снимки? Как оценяват сложността на различните процедури и правила, приложими във фермите? Използвали ли са външна помощ, за да подготвят заявление за помощ от ОСП през 2023 г.? Отговорите, предоставени от фермерите, ще осигурят ценна обратна връзка, за да разберат кои са основните тежести които ги затрудняват.

Проучването ще помогне да се идентифицират източниците на административна тежест и сложност, произтичащи от правилата на ОСП, както и от други правила за храните и селското стопанство, както във връзка с тяхното прилагане на национално ниво, така и във връзка със задълженията за записване и докладване, свързани с тях. Предварителните резултати ще бъдат представени още в средата на април. Успоредно с това ще бъдат организирани интервюта с фермерски организации, за да се допълни картината.

Достъп до анкетата може да намерите от линка по-долу.

https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/Public_Consultation_EU_Simplification_2024rs_point_of_view_2024

Средствата ще сеизплатят до 30 юни

Брюксел одобри  държавна помощ от 61.3 милиона евро за подпомагане на българските земеделци заради войната, предприета от Русия срещу Украйна, съобщава „Дневник“, позовавайки се на информация от ЕК .

Предвижда се средствата да бъдат предоставени безвъзмездно и пряко. От тази възможност ще могат да се възползват производители на пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед, защото могат да претърпят финансови загуби от затрудненията на пазара, свързани с войната, се пояснява в съобщението.

Помощта ще бъде до 280 хил. евро на получател и ще бъде осигурена до 30 юни от средства от българския бюджет.

1

Специална клауза в споразуменията за реципрочна търговия  трябва да гарантира спазването на идентични производствени стандарти

На фона на фермерски протести в Брюксел се проведе дискусия между ЕК и министрите на земеделието на странитеч ленки целяща да бъдат взети спешни мерки за решаване на проблемите на земеделските производители съобщиха от МЗХ. Участие в нея взе и земеделският министър Кирил Вътев, който припомни за протестите на производителите у нас и поиска Брюксел да подложи на цялостна преоценка Зелената сделка и съпътстващото я законодателство.

Заедно с това според него е необходимо да се предвиди клауза за реципрочност в споразуменията за свободна търговия, която да гарантира спазването на идентични производствени стандарти за качество и безопасност на храните и от двете страни.

Той допълни, че предложените от ЕК мерки за намаляване на административната тежест за земеделските стопани са стъпка в правилната посока, но считаме, че биха могли да бъдат и по-амбициозни. Министър Вътев коментира по отношение на условността, че трябва да се направи всеобхватен преглед на изискванията на всички стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние и тяхната екологична полза на фона на динамиката на климатичните промени, пазарни дисбаланси и икономическа устойчивост на продоволствения сектор.

Големите браншови организации не подкрепиха протеста

Стотици чешки фермери излязоха вчера на протест в Прага срещу високите цени на енергията, евтиния украински внос и Зелената сделка, съобщава POLITICO. Фермерите планиращи да организират и пътни блокади са изготвили специален списък с искания към земеделския министър на страната марек Виборни, включващи оттегляне на страната от Зелената сделка.

Пред Министерството на земеделието фермери се събраха и крещяха „Срам“ и „Оставка“ в коментари, насочени към министъра, който обяви, че няма да говори с организаторите на протестите. Земеделският министър обвини бившия председател на аграрната камара Зденек Яндешек в преследване на политически цели и за това че заедно с Боднар Дуфек не представляват чешките фермери.

„Днешната демонстрация няма много общо с борбата за по-добри условия за фермерите“, каза премиерът Петр Фиала в пост в X. „Демонстрацията се организира от хора, които например не крият подкрепата си за Кремъл и преследват цели различни от интересите на фермерите.“

Ние работим с онези, които наистина представляват фермерите и говорим заедно за това от какво се нуждае нашето селско стопанство“, добави Фиала.

В интервю за чешкото издание „Seznam pravy” Дуфек отрече обвиненията сравнявайки ситуацията с времената на комунизма, когато инакомислещите са били отбелязвани от тайните служби в досиетата им.

В протеста не участват големи браншови организации като Земеделската камара или Земеделския съюз, които се разграничиха от него и подготвят нов протест срещу граничната политика на ЕС в четвъртък.

Участниците в новите протести планират блокади по границите

Земеделски производители от Централна и Източна Европа са се срещнали с идеята да организират нови съвместни протести срещу земеделската политика на Брюксел, информира agraheute.com. За ден на масовия фермерски протест е определен 22 февруари. За това да има всеобщ протест са се обединили организации на земеделски производители от Полша, Чехия, Словакия, Литва, Латвия и Унгария, като земеделските производители от останалите страни в региона могат да се чувстват поканени.

Въпреки различните искания на производителите от отделните страни, недоволството срещу общоевропейската политика в земеделието е еднакво. Ако в страни като Германия доминираща е темата за отменените данъчни облекчения за ползваните горива, на Изток това е вносът на украинска агропродукция. Освен за намаляване на излишъка от агропродукция внос от Украйна, източноевропейските фермери както е известно настояват и за напасване на новите екологични изисквания, и опростяване на ОСП.

Въпреки направените отстъпки както на национално, така и на европейско ниво, фермерите все още не са успокоени/ Според председателя на Чешката земеделска камара Ян Долежал само чрез общи действия земеделските производители биха могли да насочат вниманието към отчайващото положение в което се намира европейското земеделие, и да се окаже натиск върху европейските и чешки политици да предприемат действителни мерки в подкрепа на земеделските производители.

За да изострят вниманието на обществото към проблемите на земеделските производители, плановете на организаторите на общата акция са да блокират границите между отделните страни. За сега не са известни други подробности . Както е известно например полските фермери с неколкократни блокади на границата с Украйна се опитаха да блокират вноса и на украинска земеделска продукция,

Защитниците на тезата земеделието да остане в обхвата на целите искат реформа на ОСП и пренасочване на средства от животновъдство към по-ниски емисионни дейности

Новината за оттегляне на изискванията по отношение на хранителната индустрия от целите за климата и околната среда на ЕС до 2040 година предизвика гнева на зелените, които поискаха оттеглянето на европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски, информира ar2020.eu.

Коментирайки с пост в X, комисарят потвърди, че целите са премахнати от окончателния текст и добави, че това „положително решение за фермерите беше взето по моя молба“.
Коментарите му предизвикаха гнева на зелените групи, които разкритикуваха този ход като стъпка в грешната посока. Междувременно, говорейки по време на среща на членовете на ЕП, занимаващи се със селско стопанство тази седмица, председателят на Научния консултативен съвет на ЕС по изменението на климата Отмар Еденхофер подчерта необходимостта земеделието да е в центъра на разговорите „при постигането на целите на ЕС за климата до 2040 г., като посочи необходимостта от реформиране на Общата Селскостопанска политика ОСП за пренасочване на подкрепата от животновъдство към дейности с по-ниски емисии.

Този ход обаче също така не успя да спечели фермерите, все по-голям брой от които призовават за оставката на комисаря.

„Януш Войчеховски ще бъде запомнен като най-лошия еврокомисар по земеделието заради неговата неефективност“, заяви представител на испанската селскостопанска асоциация ASAJA Брюксел пред arc2020.eu , критикувайки комисаря по земеделието за неговото „пасивно управление и неговата небрежност в защитата на европейските фермери през тези пет години“ и призовавайки той да се оттегли от поста си.

Този ход идва на фона на подобни призиви от родната страна на Войчеховски Полша, където в момента се провежда едномесечна обща стачка в знак на протест срещу политиките на ЕС.

Както съобщава Politico, Ярослав Качински, лидер на опозиционната партия „Право и справедливост“ (PiS), също призова еврокомисаря да „прекрати мисията си“, докато подкрепата за комисаря сред полските фермери остава незначителна.

Войчеховски обаче отхвърли подобни призиви, като отрече да има проявена небрежност от негова страна. Междувременно говорител на Комисията каза пред arc2020.eu , че председателят на ЕК фон дер Лайен „има пълно доверие в своя екип“.

Чрез уведомление страните членки ще могат да променят своите екосхеми, така че да отговорят на новите изисквания

Европейската комисия официализира с приемането на регламент предложението за освобождаване на фермерите от условието да оставят земеделска земя под угар, съобщава AG-Press.eu. Както е известно предложението за прилагане на тази мярка беше отправено от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен на 31 януари в опит да отговори на гнева на протестиращите земеделски производители.

Регламентът влиза в сила от утре, 14 февруари, и ще се прилага със задна дата от 1 януари за една година – тоест до 31 декември 2024 г/ Частичното освобождаване отговаря на няколко искания за повече гъвкавост, поискани от държавите членки, за да отговорят по-добре на предизвикателствата, пред които са изправени земеделските производители в ЕС.

Вместо да оставят земя без угар или да поддържат непродуктивни елементи на 4% от своята обработваема земя, фермерите в ЕС могат да оттлеждат азотфиксиращи култури (като леща, грах или фавас) и/или междинни култури без продукти за растителна защита С това те могат да изискването касаещо непродуктивните площи. Тези от производителите които решат могат да оставят този процент земеделски площи под угар.

Приетият окончателен акт също така дава възможност на държавите членки да променят своите екосхеми, които подкрепят непроизводителни площи, за да вземат предвид алтернативната базова линия съгласно условието GAEC 8. Едно обикновено уведомление до Европейската комисия ще бъде достатъчно за незабавно актуализиране на съответните екосхеми.

ржавите членки, които желаят да приложат дерогацията на национално ниво, трябва да уведомят Комисията в рамките на 15 дни от влизането в сила на регламента, за да могат земеделските производители да бъдат информирани възможно най-скоро.

Ние като фермери имаме нужда от нови инструменти които да ни позволят да произвеждаме екологично, казва браншовичката

Госпожо Йорданова, с оглед на това че Зелената сделка претърпя фиаско какви са опциите за ревизирането и ?

Всички земеделски производители в Европа са в трудно положение. Протестите им се катализираха допълнително и от войната в Украйна, но Европа сгреши при формирането на Зелената сделка. Казано по нашенски постави каруцата пред коня. Тя сега създава голямо недоволство сред фермерите, и ако се признае, че е претърпяла провал, нещата трябва да се поставят на новите реалности и новата структура на земеделието в Европа в същото време трябва да се отчита приемането на Украйна , защото за нас няма съмнения дали а кога тя ще стане фактически член на съюза. Ето защо Зелената сделка трябва да стъпи на иновациите и технологиите, а решенията да се вземат не под натиска на зеления екстремизъм.

Ние фермерите често казваме, че няма как да работим на зелено, когато от много години вече сме на червено. Искаме да се отключи потенциала на фермерския експерт, защото браншовите организации вече изпреварват по експертиза чиновниците и администрацията включително и европейската. Да се даде възможност за отключване на научния потенциал, и да получим нови инструменти за справяне с промените в климата и замърсяването на околната среда. Един от тези инструменти е въглеродно независимото земеделие и новите геномни техники.

Надяваме се решението за прилагането им да се вземе много бързо от ЕП въпреки необоснованата и неекспертна съпротива на псевдонаучни и екологични организации. Ние имаме нужда от нов инструмент защото трябва да произвеждаме екологично, но това да не става с цената на фалити на цели сектори и земеделски стопанства. Ако трябва да заключим на протестите в последните три дни излизаха недоволните, а сега започват да излизат отчаяните, защото отчаянието е повсеместно.

Споменахте зеления екстремизъм в Европа. Какво ще направите обаче ако в новия ЕП влязат повече представители на популистки партии?

Надяваме се че опареният европеец е прагматичен и поумнял и ще вземе правилното решение.

Казахте че приемането на Украйна в ЕС е въпрос на време. Вие като бизнес как се подготвяте за този момент?

Трябва да се случат две неща. Или в Украйна да се приемат нашите правила на производство които на европейско ниво са твърде радикални. Ние от 15 години сме в тежки забрани и отпадане на активни вещества и цели групи препарати и правила и екологичнни норми които водят до значително оскъпяване на продукцията ни. Другото е либерализация на нашето производство, защото трябва да се върви към дерогация на непроизводствени площи, което означава ревизия на Зелената сделка, към разрешаване на препарати за растителна защита, забранени в ЕС, но разрешени в Украйна. Освен това като общо семейство Европа трябва да търси възможности ние да получим дивиденти от кризата с Украйна и да се търси общ пазар на украинска и европейска аграрна продукция, произведени под общи правила.

Дали Брюксел е признал, че е направил грешка по отношение на Зелената сделка?
Урсула фон дер Лайен го потвърди онзи ден когато се предложи отлагане влизането в сила на регламента за намаляване на пестицидите.

Очаквате ли след 2027 година да има промяна в модела на подпомагане защото явно той се оказва сбъркан по някакъв начин?

Зависи от това какъв бюджет е готова да отдели Европа за селскостопанската политика, но директните плащания при наличието на Украйна в ЕС се обезсмислят и стават невъзможни и моделът при всички случаи ще се промени.

Сегашният модел не стимулира обединяването на фермерите особено в страни като нашата. В този смисъл предвиждате ли в бъдеще по-голяма част от бюджета за земеделие да отива към организации и групи на производители?

Ако това се случи ще означава ново окрупняване на земеделския бранши това може да се случи тогава, когато държавните членки узреят за това, администрирането на политиките да се прехвърли към браншовите организации. Държавата да делегира права на тези организации. Само тогава фермерите биха намерили смисъл да се ссдружават, защото в края на крайщата не всичко е пари.

В интервюто са използвани въпроси и на колеги от други медии

Урсула фон дер Лайен призна, че ЕК трябва да се вслуша в исканията на фермерите

Притисната от повсеместната протестна вълна на фермери от цяла Европа, председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви пред депутатите от ЕП че ще предложи оттегляне на регламента за устойчива употреба на пестициди, информира БНР.

„Фермерите са на първа линия и усещат ефекта от климатичните промени. Сушите и наводненията унищожиха реколтата и заплашват добитъка. Фермерите усещат ефекта от руската война, инфлацията, поскъпването на енергията и торовете. Въпреки това те здраво работят всеки ден, за да произвеждат качествената храна, която ядем. Затова им дължим признателност, благодарности и уважение. Затова те заслужават да бъдат чути“< заяви пред депутатите фон дер Лайен.

Предложението за регламент е от юни 2022 г. и е част от Зеления преход. Идеята бе то да бъде първа стъпка към намаляване на производството и използването на пестициди в ЕС.

Еврократите за сега се ограничават с мъгливи обещания за намаляване на бюрокатичната тежест

Представители на фермерите блокирали Брюксел по време на срещата на върха в ЕС най-накрая бяха приети от висшите представители на ЕК, които заедно с премиерите на Белгия и Нидерландия Александер де Кро и Марк Рюте обсъдиха наболелите проблеми, пише POLITICO.

По-важното обаче, е че вместо да се стигне до намаляване на политическите и обществени страсти, ЕК планира да обяви нови климатични цели, с които допълнително да разгневи всички- от фермери до популисти и да увеличи и без това високите антизелени настроения, което няма как да не се отрази впрочем и на Зелената сделка.

Както е известно протестите на фермерите избухнаха в цяла Европа през последните седмици, предизвикани от падащите доходи, споразуменията за свободна търговия и цялостното недоволство от политиките на ЕС и отделните страни.

„Ние се вслушваме в европейските фермери… Справяме се с краткосрочни предизвикателства“, заяви в пост в социалните мрежи по време на срещата на върха фон дер Лайен.

По-рано в четвъртък фон дер Лайен каза на пресконференция, че Комисията ще работи с белгийското председателство на Съвета по предложение за намаляване на административната тежест върху фермерите преди следващата среща на министрите на земеделието на ЕС.

Тя също така повтори, че изпълнителната власт на ЕС ще „се заеме със структурните предизвикателства, пред които е изправен секторът в нашия стратегически диалог“ – инициатива, която тя представи по време на годишната си реч за състоянието на Съюза през септември, за да направи селскостопанската политика по-приобщаваща.

„Не само в Нидерландия, но навсякъде в Европа фермерите са изправени пред голям натиск“, каза Рюте. „Трябва да работим заедно, за да постигнем целите на природата и да се борим с изменението на климата и да поддържаме силен земеделски сектор, който произвежда храна за всички нас.“

 

„Сега ЕС трябва да излезе с конкретни и прагматични отговори, далеч от идеологията и догматизма, разработени от Европейската комисия през последните години“, заявиха европейското фермерско лоби Copa-Cogeca преди срещата.

ЕК- бунт гаси, бунт пали

И докато фон дер Лайен се опитва да путуши бунта на недоволните от европолитиките производители, за бунт се заговори във вътрешнопартийните редици на консерваторите. Причините за това според POLITICO са намеренията на ЕК да постави на масата нови цели за климата, които трябва да бъдат постигнати до 2040 година.

Очаква се във вторник Европейската комисия да подкрепи предложение за намаляване на 90 процента от емисиите в ЕС до 2040 г., според изтекли чернови. Според източници на POLITICO по време на частно събитие в сряда трима политици от партията на фон дер Лайен в ЕП са се изказали критично за намеренията на Европейската комисия, като са насочили критиките си основно към председателя на ЕК.

Те са изразили възмущението си според изданието от това, че ЕК слага на масата тази цел именно в момент, когато гневът на обществото срещу зелените расте, когато крайнодесните партии увеличават влиянието си при задаващи се евроизбори и блокиран от фермерите Брюксел.

Политиците решили да зпазят своята анонимност и са определили пред изданието намеренията на ЕК като „хвърляне на месо на изгладнелите кучета“.
Раздразнението на евродепутатите създава голямо главоболие за фон дер Лайен – която се очаква да обяви, че възнамерява да се кандидатира за втори петгодишен мандат като ръководител на Комисията – и нейния комисар по въпросите на климата Вопке Хоекстра, също от ЕНП. Тяхната консервативна група се отнася враждебно към новото регулиране на климата, твърдейки, че то поставя пагубно бреме върху бизнеса и селските общности и подхранва възхода на крайнодесни партии в целия континент.

И все пак съгласно законодателството на ЕС в областта на климата, прието през 2021 г., Комисията е правно задължена да предложи нова климатична цел за 2040 г. в рамките на шест месеца след инвентаризацията на ООН на международните действия в областта на климата, която започна на 2 декември и беше финализирана на 13 декември. Но тези дати задължават изпълнителната власт да обяви новата цел четири дни преди или след следващите избори за ЕС, които се провеждат на 6-9 юни. Комисията не каза коя от тези дати смята за обвързваща.

Разногласията между фон дер Лайен и евродепутатите в нейното политическо семейство са кулминацията на дълга кампания на последните , водена от лидера на групата Манфред Вебер, относно посоката на ЕС по отношение на Зелената сделка, разглеждана като проект за наследство на фон дер Лайен. Законодателите на Вебер оказват натиск върху изпълнителната власт на ЕС да намали екологичния дневен ред и да внесе в него повече про-бизнес реализъм, откакто той призова за „мораториум“ върху новите екологични закони през 2022 г.

В известен смисъл подходът на Комисията към плана за 2040 г. изглежда признава тези опасения. Вместо действително да предложи ново законодателство – което някои тълкуват закона за климата като задължителен – изпълнителната власт на ЕС ще издаде по-слабо „съобщение“, което излага три варианта за цел за намаляване на емисиите на ЕС и подкрепя избора от 90 процента.

Един евродепутат, който присъства на срещата на ЕНП, твърди – без да предоставя доказателства – че мнозинството от законодателите на групата искат целта за климата до 2040 г. да бъде представена след изборите за ЕС, така че антиевропейските сили да не могат да се възползват от нея, за да нападат Европа.

„Ако те трябва да бъдат представени през следващите седмици, това може да направи някои хора в нашето политическо семейство малко по-нервни“, каза депутатът. „Дори и да знаете, че има някои рационални обяснения зад [това], популистите няма да ги слушат. [Те] просто ще представят това като [една] допълнителна тежест за фермерите и дори да има контрааргументи, след като популистите крещят това, е по-трудно да се оправдае.

Германският консервативен евродепутат Петер Яр, който също е фермер, каза, че той и други негови колеги поставят под въпрос изобщо необходимостта от цел за 2040 г.

„Политическият въпрос е, ако сме на прав път, имаме ли нужда от цел между тях?“ каза той пред POLITICO, позовавайки се на съществуващата траектория на ЕС към законовия му мандат да постигне климатична неутралност до 2050 г.

Според Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, „розовите“ прогнози на Комисията разчитат на „силни нови действия на ЕС – а именно на зелено финансиране на ЕС и на управление на енергията и климата – за да се гарантира прилагането на национално ниво“.

Недоволството не е само в ЕНП. Чешки евродепутати от популистите предлага път напред, който е както екологичен, така и икономически жизнеспособен. Проучванията показват, че доходите на земеделските стопанства действително могат да се подобрят чрез възприемане на растителна консумация и производство, докато широкомащабните проекти за възстановяване на природата имат потенциала да съживят селските икономики и да подобрят качеството на живот.

Реализирането на тези възможности обаче изисква смело лидерство и решителни действия. Трябва да се направят трудни избори относно бъдещето на европейското селско стопанство, включително ролята на интензивното животновъдство и принципите на кръговрат в сектора.

Брюксел обещава и защитни механизми за вноса на чувствителна агропродукция от Украйна и Молдова

Брюксел

На фона на фермерските протести заливащи Европа и очакваното струпване на трактори в Брюксел по време на провеждащия се там съвет на ЕС, бюрократите в Брюксел дадоха на заден ход, като предложиха да отпадне изискването, земеделските производители да оставят част от обработваемите площи под угар, информира БТА.
Предложението на ЕК е правилото да се оставя определен процент от обработваемите площи като необработваеми да действа до края на 2024 година. Предложението е в отговор на опасенията за доходите на земеделските производители, се посочва в съобщение на ЕК.

Европейските правила предвиждат земеделците да спазват изисквания в областта на опазването на околната среда, за да получат средства от ЕС. Собствениците на земя с площ под 10 хектара са освободени от някои изисквания, а новото предложение предвижда облекченията тази година да се прилагат за всички стопани.

По-рано вчера ЕК предложи удължаване на срока на безмитния внос на украинска земеделска продукция до юни 2025 година като се засили защитата върху вноса на чувствителна продукция. Както е известно именно безмитния внос на украинска продукция е една от причините за масовите протести на производителите. Освен за Украйна се предлага удължаване на срока за безмитен внос на агропродукция и от Молдова. В предложението на ЕК се декларира, че при условие че вноса на някои продукти като птиче месо, яйца и захар в нивата надвишат средните нива за 2023 и 2024 година, митата ще се включат автоматично за да се защити вътрешното производство и да се избегнат смущения на пазара.

Украинският внос на земеделска продукция в ЕС за периода октомври 2022-октомври 2023 година е достигнал до 24,3 млрд. евро. Преди войната той е бил в размер на 24 млрд. евро. Износът на аграрна продукция от Молдова се е увеличил от 1,8 млрд. евро през 2021 г. до 2,6 млрд. евро през 2023 година.

Производството остава близко до миналогодишното, експортът отстъпва с 1,6 млн. тона

По прогнози на ЕК в края на текущата стопанска година запасите от мека пшеница в страните членки могат да се увеличат до 19,1 млн. тона спрямо прогнозата от 18,4 млн. тона преди месец, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на „Ройтерс“. За сравнение крайните запаси за предходната стопанска година са достигнали до 19,4 млн. тона.

От ЕК прогнозират общото производство на мека пшеница в ЕС през 2023/24 стопанска година да достигне до 125,9 млн. тона което е с 0,2 млн. тона над оценката направена през декември. През 2022/23 стопанска година европейските фермери са прибрали 125,8 млн. тона мека пшеница.

Прогнозата за вноса на мека пшеница в ЕС е увеличена до 7 млн. тона, което ще остане под миналогодишното му ниво от 9,6 млн. тона. Експортът се прогнозира на 31 млн. тона, което е спад с 1,6 млн. тона в сравнение с миналия сезон.

Производството на ечемик в ЕС според експертите се очаква да достигне до 12 годишно дъно, като се прогнозира да падне до 476 млн. тона. Прогнозата за реколтата от царевица е запазена на нивото от 61,4 млн. тона при експортен потенциал от 4,5 млн. тона и внос от 19 млн. тона.

Средствата ще позволят подобряване на мерките за хуманно отношение към животните

ЕК одобри две германски схеми на обща стойност около 1 млрд. евро насоочеи към животновъдите и по-конкретно към свиневъдите, информира AG-Press.eu. Целта на подпомагането е да се подобрят меркиъе за хуманно отглеждане на животните.

Германия уведоми Комисията за своите планове да въведе две схеми с общ бюджет от около 1 милиард евро за подпомагане на животновъдите в инвестиции за модернизиране на свиневъдните обекти и прилагане на управленски практики за подобряване на стандартите за хуманно отношение към свинете. И двете схеми могат да бъдат разширени в бъдеще за животни, различни от свине. Схемите са отворени за малки и средни животновъди в Германия.

По първата схема от 675 милиона евро помощта ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства, покриващи до 60% от допустимите инвестиционни разходи за модернизиране на обектите за отглеждане на свине с цел подобряване на стандартите за хуманно отношение. Това включва подобрения на условията на живот (като достъп до външен климат или възможности за охлаждане), както и ограничения за гъстотата на добитъка и емисиите на CO2. Тази първа схема ще действа до края на 2030 г.

По втората схема от 325 милиона евро помощта ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства, покриващи до 80% от допълнителните разходи в резултат на привеждане в съответствие на животновъдните практики с методи, осигуряващи по-високи стандарти за хуманно отношение (като допълнителен груб фураж и постеля и електричество за вентилация и охлаждане). Тази схема ще действа до края на 2031 г.

Недоволството на земеделските производители е тест не само за бъдещето на Зелената сделка, но и на Европа

Въвеждането на нови по-високи екологични изисквания и ограничаване употребата на пестициди и антибиотици са само върха на айсберга на всеобщото фермерско недоволство, обхванало Европа през изминалите седмици. Вместо да са по полетата и нивите да сеят пролетни култури, земеделските производители блокират пътища и магистрали. Недоволството им изригна като снежна лавина и обхвана почти цяла Западна Европа- от Балтийските страни през Румъния, Полша, Германия и Франция. Протести обмислят и производителите в Италия. У нас дипломатичните усилия най-вече на премиера Денков и съществуващото междубраншово разделение за сега спират организирането на по-мащабни протести, които да се включат в общоевропейската лавина.

Стремежите за екологизация на земеделието които определено не се нравят на земеделските производители са допълнени и от геополитически проблеми като конфликта в Украйна, в резултат на които брюкселските бюрократи позволиха безмитен внос на украинска аграрна продукция, без преди това да е изградена надеждна система за контрол, като освен това оставиха страните членки сами да се оправят със заливащите ги слънчоглед и царевица от Украйна.

Всичко това допълнено от все още невъзстановени пазари след края на пандемията, с нараснала себестойност на земеделската продукция в цяла Европа заради вложените в производството скъпи препарати и енергия на висока цена, изкара фермерите по улиците. Еврократите несъбудили се още от зимната летаргия бяха заляти от протестната вълна. Председателят на ЕК Урсула фон Дерлаен обяви началото на някакъв стратегически диалог за нов ред в земеделието, без обаче да спомене дали това означава смекчаване на неговото позеленяване или прилагане на други мерки като финансови инструменти за потушаване на фермерското недоволство. Друг е въпросът дали отиващият си вече състав на Европейската комисия ще има време да събере образно казано някакви плодове от обявения стратегически диалог.

Политическата ситуация и то при задаващи се европейски избори съвсем не е в полза на заспалите евробюрократи, свикнали да живеят в собствения си лъскъв свят. Защото на хоризонта се задава още една вълна, способна да разтърси из основи света в който са свикнали да живеят . Много по-опасна от тази на фермерските протести. Вълната на крайно десните и популистки организации, за които протестите на фермерите са като мана небесна пред стремежите им да получат още по-голяма представителност в европейските институции. Опити да се яхнат протестите на фермерите от такива организации не липсваха както у нас, в края на миналата година, така и в страни като Германия и Франция в началото на тази.

При развитие на сценарий приемащ се от политолози и наблюдатели като вероятен, при който популистките организации се окажат не и без помощта на земеделските производители главни победители на европейските избори, не е изключено следващият еврокомисар отговарящ за земеделие съвсем да не прилича на отворения към диалог Войчеховски, а на гаулайтер от популистка формация, който да зачеркне всички досегашни усилия за каквото и да е позеленяване на европейското земеделие.

Европейското земеделие от десетилетия суперсубсидирано наистина има нужда от реформи, ама такива които да променят модела на субсидиране, който очевидно не работи. Въпросът е обаче, дали еврократите в Брюксел не се сетиха прекалено късно за стратегически диалог със заинтересуваните страни, едва след като колата се обърна и недоволните фермери наложиха пътни блокади ?

А за кого бие камбаната, дали за промяна на неработещия модел на европейско земеделие, или за край на олялите се еврократи и Европа каквато я познаваме, ще покажат самите жители на Европа.

Максималната подкрепа за производител ще е до 280 хил евро

Европейската комисия е одобрила държавна помощ от 230 млн. евро в подкрепа на полските производители на царевица информира Ag-Пресс.еу. Средствата са предвидени като компенсация от претърпените щети от конфликта в Украйна. Схемата беше одобрена съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход, приета от Комисията на 9 март 2023 г. и изменена на 20 ноември 2023 г., в подкрепа на мерки в сектори, които са ключови за ускоряване на зеления преход и намаляване на зависимостите от горива.

Мярката ще бъде отворена за производители на царевица, които са изложени на риск от загуба на финансова ликвидност поради затрудненията на селскостопанския пазар, провокирани от войната на Русия срещу Украйна.

Всеки кандидат за подпомагане по тази схема ще може да получи до 280 хил. евро, които трябва да бъдат изплатени най-късно до 30 юни 2024 година.

Средствата трябва да бъдат изплатени до 30 септември 2024 г.

Европейската  комисия ще компенсира птицевъди в Италия с 46,7 млн. евро заради претърпени от тях щети от птичия грип, информира AG-Press.eu. Финансирани от земеделския резерв, плащанията трябва да бъдат извършени на фермерите до 30 септември 2024 г.

Между 1 януари 2022 г. и 30 април 2022 г. 23 огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5 („птичи грип“) бяха потвърдени и нотифицирани от Италия. Засегнатите видове са кокошки, кокошки носачки, пуйки, патици и токачки. Италия незабавно и ефективно предприе всички необходими мерки за здравето на животните и ветеринарни мерки, включително контрол, наблюдение и превантивни мерки. Установени са предпазни и наблюдателни зони. Това доведе до загуба на производство на яйца за люпене, яйца за консумация и живи животни във фермите, намиращи се в зоните с ограничения за движение, както и загуби поради унищожени и декласирани яйца и месо.

След официално искане от страна на Италия Комисията реши, след задълбочен анализ, да покрие със средства на ЕС 50% от разходите, поети от Италия, за подпомагане на фермери, сериозно засегнати в райони с ограничения за движение поради огнища на птичи грип.

Само ферми, намиращи се в тези регулирани зони и засегнати от контролните мерки, причинени от 23-те споменати огнища, ще имат право да получат това подпомагане. За да се избегне двойното финансиране с публични средства, претърпените загуби не трябва да се компенсират от държавна помощ или застраховка. Плащанията,

Предлага се въвеждане на тарифни квоти за повечето чувствителни земеделски стоки

Министрите на земеделието на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия подписаха писмо за износа на селскостопански продукти от Украйна до заместник-председателя на Европейската комисия и еврокомисаря по търговията Валдис Домбровскис и еврокомисаря по земеделието Януш Войчеховски. Това съобщиха от агроведомството.

В писмото се посочва, че в резултат на увеличения внос от Украйна, производителите в държавите членки на предна линия продължават да срещат трудности при реализацията на своите продукти на традиционните си експортни пазари, където те биват заменени от евтини украински селскостопански продукти.

Петте държави излагат подробно данни за проблема, свързан със загубата на пазари на фермерите.

Смятаме, че е необходимо Комисията да въведе такива мерки, които защитават пазарите на държавите членки на предна линия и в същото време им предоставя възможността да използват своя експортен потенциал. Една възможност би било да се въведат тарифни квоти за повечето чувствителни земеделски продукти в рамките на преговорите за удължаване на ATM Регламента /Автономни тарифни мерки/.

За продуктите, които е невъзможно да се въведат отново тарифни квоти следва да бъде намерено различно решение за адресиране на проблема с нарастващия внос от Украйна, се казва още в писмото.

Заинтересованите лица могат да намерят в него информация и за създаване на оперативни програми за организациите на производителите

Европейската комисия публикува нов наръчник със съвети относно финансирането на организации на производители със средства от оперативните програми, информира AG-Press.eu. Освен това в него може да се намери и полезна информация за създаване на оперативни програми за групи и организации на производители Наръчникът е наличен на всички официални езици в ЕС. Докладът включва теми като критерии за допустимост за ОП и техните ОП, както и новия секторен обхват на ОП. Набор от съвети за добри практики обхваща както култури, така и добитък, включително технически оперативни теми като управление, инструменти за управление, качество и комуникация.

ОП и асоциациите на ОП (APO) са признати субекти, които насърчават сътрудничеството между земеделските производители.

Преди това оперативните програми бяха достъпни само в секторите на плодовете и зеленчуците, хмела и маслините (трапезни и маслодайни), но вече са налични и за други селскостопански сектори в рамките на ОСП 2023-2027 г. ЕС съфинансира оперативни програми, които се използват за подпомагане на действия и инвестиции (известни като интервенции), които подобряват позицията на земеделските производители във веригата на доставки чрез повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта.

Наръчникът на български език може да бъде изтеглен от тук

Засушаването, климатичните промени и различни екстремни събития са сред аргументите за исканото отлагане

Седем страи сред които и България са поискали от ЕК отлагане с още година на влизането на правилата по час от екологичните схеми информира „Дневник“. Те са свързани със еко схемите за сеитбооборот и за поддържане на минимален дял от площите за непроизводствени нужди. Документът е внесен от Румъния по време на последния съвет на земеделските министри, като е подкрепен още от България, Латвия, Унгария, Италия, Полша и Словакия. Както е известно след началото на войната в Украйна, която доведе до повишаване цените на семената и торовете, Брюксел разреши да не се прилагат част от приетите екологични изисквания за добро състояние на земеделските земи.

Така за настоящата година държави членки можеха да не изискват от фермерите да поддържат ключовото правило за сеитбооборот – минимални изисквания за ротация на отглежданите култури, необходима за запазване на плодородието на почвите. Същевременно беше дадена възможност да не се прилага за срок от една година и друго правило – да се оставя 4% от обработваемата земя като непроизводствена с цел запазване на биологичното разнообразие.

Освен военните действия като аргументи страните искащи отлагане прилагането на част от еко изискванията посочват промените в климата, засушаването и други екстремни събития като градушки, които са довели до намаляване на производството и доходите на фермерите.

Отчита се по-високо потребление отколкото производство на биомаса в ЕС

Биомасата макар и с важно значение е ограничен ресурс, и експерти предупреждават, че прекомерната и употреба може да доведе до изчерпването и, информира БТА, позовавайки се на данни от нов доклад на Европейската агенция по мониторинг на земеделските култури.

Тенденцията в предлагането на биомаса се увеличава както от първично вътрешно производство, така и от вторични източници. Докладът подчертава, че макар биомасата да може да играе важна роля в подхранването на Европейската зелена сделка, тя е ограничен ресурс.

Колко биомаса произвеждаме и използваме

Общите източници на биомаса в ЕС, които включват местното производство и нетния внос, възлизат на приблизително 1 милиард тона сухо вещество, докато употребите възлизат на 1,2 милиарда тона сухо вещество. Допълнителната биомаса в употребата по отношение на източниците се дължи на оползотворяването на отпадъци от промишлеността и домакинствата. С течение на времето ЕС се снабдява с повече биомаса, както от първични (необработени) източници, така и от вторични източници (странични продукти и отпадъци).

Селско стопанство

Почти 70 процента от доставката на биомаса е от селскостопанския сектор, като включва храна, събрани остатъци и пасищна биомаса. Биомасата, произведена в ЕС за хранителни цели (включително суровини), възлиза на приблизително 500 милиона тона сухо вещество за една година, от които приблизително 100 милиона тона сухо вещество са храни на растителна основа.

Горско стопанство

Голяма част от останалите източници на биомаса (27 процента) са от горското стопанство. Изчислено е, че 551 милиона кубични метра са били отстранени от горите през 2017 г. (включително кора). Вторичната дървесина (дървесни стърготини и частици; черна луга) възлиза на 179,6 милиона кубични метра през същата година. Коефициентът на изсичане в горите за 2020 г. е 77 процента за стокови сечи и 88 процента за всички сечи. Коефициентът на изсичане се е увеличил през последното десетилетие на ниво ЕС, което отчасти се обяснява с природните смущения и произтичащите от тях спасителни операции по дърводобив.

Рибарство и аквакултури

Доставката на риба от аквакултури е достигнала 1,1 милиона тона през 2020 г. Що се отнася до морския риболов, приблизително 3,9 милиона тона морски дарове (включително риба) са уловени от водите на ЕС през 2020 г. Има намаление на доставките на морски дарове в ЕС и икономическите резултати от морски риболов от 2016-17 г., поради усилията за намаляване на свръхексплоатацията и външни фактори като Брекзит, въздействието на пандемията от КОВИД-19 и, напоследък, високите цени на горивата.

Морски водорасли

Морските водорасли са все по-важен източник на биомаса. Макроводораслите играят важна роля в морските екосистеми, като допринасят за глобалното първично производство и поддържат сложни хранителни мрежи в крайбрежните зони. Те са ценен ресурс в европейската биоикономика, главно от хранително-вкусовата и химическата промишленост. Страните от ЕС са внесли 157,3 хиляди тона продукти от морски водорасли през 2019 г. (измерено в нетно тегло на продукта) и са изнесли общо 89,5 хиляди тона. През 2020 г. търгуваната продукция се увеличава, като вносът възлиза на 173,4 хиляди тона, а износът – 98,3 хиляди тона.

Отпадъци

Отпадъците също са важен източник на биомаса. Генерираните биологични отпадъци в ЕС през 2018 г. възлизат на 147 милиона тона сухо вещество, от които 133 милиона тона сухо вещество са оползотворени или като рециклиран нов материал, или за оползотворяване на енергия. Тези биологични отпадъци идват както от индустрията, така и от домакинствата. Останалите биологични отпадъци, които не се оползотворяват, се депонират или изгарят без възстановяване на енергията.

Изводи

Докладът потвърждава тенденция за увеличаване ефективността на биологичните ресурси на ниво ЕС, но също така и цялостно увеличаване на доставките и употребата на биомаса, включително от първични източници. Въпреки че това може да означава, че биоикономиката набира сила, докладът завършва с предупреждение относно наличността на биомаса: макар биомасата да е възобновяем ресурс, тя е ограничена и може да подхрани Европейската зелена сделка само до известна степен.

Реколтата от пшеница се оценява на 125,7 млн. тона, експортният потенциал- на 32 млн. тона

През септември анализаторите на Европейската комисия намалиха оценките си за производството на пшеница и царевица в страните членки на ЕС, информира UkrAgroConsult. Според последните им данни производството на пшеница през текущата година се очаква да достигне до 125,3 млн. тона, което е с 800 хил. тона под предходната им прогноза. През миналия сезон производството на пшеница в ЕС достигна до 125,7 млн. тона.

Оценката за реколтата от царевица също беше намалена от 61,7 на 59,8 млн. тона. По отношение на вноса анализаторите прогнозират съществено увеличение на доставките на пшеница до 6,5 млн. тона, което надвишава предварителната оценка с 2,5 млн. тона. Драстичен скок спрямо първоначалните очаквания с 3 млн. тона до 20 млн. тона се прогнозира и за вноса на царевица.

На фона на подобни оценки анализаторите повишиха оценките си за запасите от пшеница до 17,8 млн. тона. На 17,8 млн. тона се оценяват и запасите от царевица. Според прогнозите на ЕК оценката за реколтата от ечемик е намалена с 300 хил. тона до 48,4 млн. тона. Анализаторите отбелязват, че най-големи негативни корекции за производството на зърно са направени за Испания, Унгария и Румъния. Експортният потенциал на ЕС се оценява на 32 млн. тона пшеница и 10 млн. тона ечемик.

Прогнозата за производството на рапица е повишена незначително до 19,6 млн. тона, като се очаква страните членки на блока да внест още 5,8 млн. тона от тази маслодайна култура.

ЕК не е запозната с мерките налагани от България

Европейската комисия предупреди днес, че може да предприеме наказателни процедури срещу държавите от Европейския съюз, които налагат едностранни ограничения на земеделския внос от Украйна, съобщва БТА. Целта ни е да постигнем решение съвместно с всички засегнати страни, уточни говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси.

Държавите в ЕС нямат право да налагат едностранни мерки. Целта ни е да постигнем решение с помощта на всички засегнати. Украйна представи тази седмица план за действие, обсъждаме го, добави говорителят.

Планът предвижда Украйна да въведе бързо надзор на износа. В този случай няма да има нужда от едностранни ограничения. ЕК запазва правото си, ако прецени, да предприеме наказателни процедури срещу държавите, които поддържат едностранни мерки, поясни той.

Говорителят добави, че засега ЕК не е запозната с мерките, предприемани от България. Обсъждаме тези въпроси двустранно, уточни той. По неговите думи ЕК ще бъде длъжна да представлява държавите от ЕС в спора в Световната търговска организация (СТО) по въпроса за украинския износ. Украйна предяви преди дни иск в СТО срещу Полша, Унгария и Словакия заради предприетите от тях едностранни ограничения срещу вноса на украински земеделски стоки.

Европейската комисия публикува нови насоки свързани с прилагането на устойчиви практики в горите. Те имат за цел да укрепят многофункционалността на гората и устойчивостта на изменението на климата, като същевременно насърчават дългосрочни икономически и други обществени ползи. Ръководството относно схемите за плащане за горски екосистемни услуги представя различни начини, по които управителите на земи, включително лесовъдите, могат да извлекат парични ползи от предоставянето на различните екосистемни услуги. Двете насоки са ключови резултати от стратегията на ЕС за горите.

Горите в Европа са били оформяни от човешка намеса от векове. В резултат на това структурната сложност и видовото разнообразие са неестествено ниски в много части на Европа: 75% от горите са с еднаква възраст и 1/3 от горите се състоят само от един вид, а други 50% са ограничени до 2 или 3 вида. Липсата на разнообразие намалява устойчивостта на нашите гори. Повече от 60% от биомасата в европейските гори е изложена на рискове като пожари, епидемии от вредители или ветрове, оказващи влияние върху капацитета на горите за доставяне на дървесина, улавяне на въглерод или други услуги.

Управлението на горите, което е по-близо до природата, също така предоставя възможност за използване на по-широкия икономически потенциал на горите отвъд доставките на дървен материал. В допълнение към дървесината и недървесните материали и продукти, горите предоставят ценни екосистемни услуги, като местообитания за биоразнообразие, пречистване на водата, наводнения и регулиране на климата. Улавянето на въглерод и недървесните горски продукти, като мед, гъби или диво месо, са търговски източници на доходи.

Насоките следват Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2030 г. и Стратегията за горите на ЕС до 2030 г. и са разработени в тясно сътрудничество с държавите членки и съответните участници в областта на горите. Насоките могат да се използват на доброволна основа от национални и регионални органи по горите, както и директно от горски мениджъри, които желаят да въведат елементи на горско стопанство „по-близо до природата“ в практиките за управление. Те ще бъдат предоставени на всички езици на ЕС, за да се улесни широкото им възприемане.

Горите не само предоставят дървесни и недървесни материали и продукти, но и множество други услуги като местообитания за биоразнообразие, пречистване на водата и регулиране на наводненията и климата. Те имат капацитет за улавяне на въглерод и охлаждане и играят роля в осигуряването на възобновяеми суровини, храна и лекарства. Тези услуги са незаменими за борбата с изменението на климата, прехода към кръгова биоикономика и поддържането на здраво общество.

Въпреки действителната стойност и нарастващото търсене на голямото разнообразие от услуги на горските екосистеми, производството на дървесина остава основният – ако не и единственият – източник на доходи за собствениците и мениджърите на гори. Финансовите възнаграждения или печалби от други екосистемни услуги са много ограничени.

Без плащания от Общата селскостопанска политика големи дялове от райони с природни ограничения – като планини или земя в сухи или студени територии – биха били изложени на риск от изоставяне, пише AG-Press.eu. ЕК публикува ново проучване, затвърждаващо досегашните мнения на експерти, че директните плащания и инвестициите от фондовете за развитие на селските региони са от ключово значение за тяхното оцеляване чрез поддържане на земеделието и поминъка в тях.

Проучването показало още, че фермите, разположени в райони с природни ограничения, са средно по-малко интензивни, с повече използване на земята, което е полезно за околната среда и биоразнообразието, като пасища, протеинови култури и угари.

Районите, изправени пред природни или други специфични ограничения , са тези, в които земеделието е по-трудно поради неблагоприятни условия като надморска височина, наклон, сухота, ниска температура, неблагоприятна текстура и каменистост. Тези райони могат също да бъдат повлияни от други фактори, които ги излагат на по-голям риск от изоставяне на земята. Районите с природни ограничения покриват 59% от използваната земеделска площ в ЕС.

Земеделските стопани, извършващи дейността си в такава определена зона, могат да получат подпомагане на доходите от ОСП в допълнение към средното годишно плащане на хектар, за да компенсират недостатъците, причинени от съществуващите ограничения. В периода 2023-27 г. подкрепата на земите със специфични природни ограничения се предоставя от 23 стратегически плана на ОСП с планирани публични разходи от 18,7 милиарда евро, обхващащи 47 милиона хектара. Тази сума представлява 17% от общото публично финансиране за развитие на селските райони и 6% от общото публично финансиране на ОСП. Като цяло, плащанията за такива райони помагат за поддържането на екстензивни и нисковложени земеделски системи, които, макар и по-малко ефективни в икономическо отношение, произвеждат храна и фуражи в по-маргинални райони.

От икономическа гледна точка стопанствата в райони със специфични природни ограничения са средно по-слабо ефективни, с по-нисък доход, по-нисък икономически размер и получават по-високи субсидии на хектар в сравнение с други ферми. Въпреки значителната подкрепа от ОСП, разликата в доходите между фермите, разположени в райони със специфичи природни ограничения и извън такива райони , остава голяма, възлизаща на 20,4% по-малко в планинските райони и 26,5% по-малко в в райони със специфични природни ограничения , различни от планините. Без обществена подкрепа значителна част от тези стопанства ще трябва да прекратят дейността си.

От гледна точка на околната среда данните показват, че фермите в планински и полупланински райони използват по-малко суровини, като минерални торове и пестициди. Например ферми, специализирани в полски култури в планински и непланински райони със специфични природни ограничения , използват съответно 55% и 26% по-малко минерални азотни торове в сравнение със същия вид ферми извън полупланинските и планински райони. По същия начин, сред фермите, специализирани в трайни насаждения, разходите на хектар за пестициди и други продукти за растителна защита в планински и непланински стопанства в райони със специфични природни ограничения са съответно с 56% и 49% по-ниски, отколкото в стопанства извън тези райони. .

Европейската комисия прие нов пакет от извънредна помощ за фермерите в Европа, които ще получат общо 330 млн. евро, съобщава Ag-Press.eu. Фермери от ЕС от Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция ще се възползват от тази допълнителна финансова подкрепа. Български, унгарски, полски, румънски и словашки фермери получават отделна помощ от 100 милиона евро за справяне с пазарните дисбаланси, се казва в информацията .

Този пакет от мерки за подпомагане е отпуска , тъй като земеделските производители продължават да срещат трудности, както се вижда от доклада, публикуван днес от Европейската комисия относно краткосрочния прогнозен доклад за селскостопанските пазари в ЕС. Земеделските производители в ЕС все още са изправени пред по-високи от дългосрочните средни разходи за вложени ресурси и цените на някои селскостопански стоки продължават да спадат. Освен това фермерите в ЕС бяха изправени пред разнообразни и тежки метеорологични условия през пролетта, което доведе до по-ниски прогнози за добиви и по-ниско качество на няколко селскостопански стоки. В същото време се наблюдават ранни признаци на подобрение. Например, торовете станаха по-достъпни след спада на цените на природния газ. В допълнение, макар и все още над общия процент на инфлация, инфлацията на храните в ЕС започва да се стабилизира.

Експертите на ЕК очакват новата реколта от пшеница в блока да е с 2,7 млн. тона по-слаба и общото производство се оценява на 128,9 млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн“.. Прогнозата за експортния потенциал на ЕС остава на нивото от 32 млн. тона. Крайните запаси от пшеница се прогнозират да достигнат до 2,5 млн. тона, което е с 3,4 млн. тона под прогнозата от миналата година. Надолу са свалени още прогнозите за производството на ечемик с 2,4 млн. тона до 49,7 млн. тонз и на царевицата с 0,4 млн. тона до 63,7 млн. тона при крайни запаси от 19,5 млн. тона и потребление от 75,9 млн. тона.