понеделник, април 15, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

ЕК създава обсерватория за агрохранителната верига

Обсерваторията ще следи производствените разходи, маржовете и търговските практики

 

Европейската комисия (ЕК) отправи покана за представяне на кандидатури за създаване на Обсерватория за агрохранителната верига на ЕС (AFCO), която ще разглежда производствените разходи, маржовете и търговските практики, съобщава БТА

. Създаването на обсерваторията беше обявено в средата на март като една от мерките за укрепване на позицията на земеделските стопани във веригата за доставки на храни и доверието между всички участници във веригата, пише Еврокомисията на интернет страницата си.

Целта е да се повиши прозрачността на цените, структурата на разходите и разпределението на маржове и добавена стойност във веригата за доставки, като същевременно се спазват правилата за поверителност и конкуренция.

Обсерваторията ще събере до 80 членове, представляващи националните органи, които отговарят за селското стопанство, рибарството и аквакултурите или веригата за доставки на храни, както и организации, представляващи заинтересованите страни, действащи на различни етапи от веригата – от земеделски стопани, доставчици на суровини, хранително-вкусовата промишленост, търговци, до транспорт, логистика, търговия на дребно и потребители.

Още
Близо 40% от бюджета на ЕС отива за финансиране на проекти от Общата селскостопанска политика
Агро Новини

Два пъти годишно страните членки на ЕС да искат промени в стратегическите планове, предлага ЕК

 

Малките стопанства с площи под 10 ха да се освободят от проверки с цел намаляване на административната тежест

Като част от предложенията си за разхлабване на Зелената сделка, ЕК включва и възможността страните членки да могат два пъти годишно да иницират промени в стратегическите си планове, вместо както сега е записано веднъж годишно,, информира arc2020.eu.

Това е необходимо за „по-бързо справяне с променящите се ситуации на фермерите, включително тези, причинени от неблагоприятни метеорологични явления“, посочва ЕК.

Освен това се предлага в периода на действие на стратегическите планове, страните членки да могат да отправят по още три допълнителни искания за промени в стратегическите планове.

С цел намаляване на административната тежест Брюксел предлага малките стопанства с площ до 10 ха да бъдат освободени от проверки. Комисията изчислява, че това ще засегне до 65% от бенефициентите на ОСП.

Що се отнася до биопроизводителите се предлага те вече да се счита че изпълняват изискванията на ДЗЕС 7 , като се очаква ЕК да прецени, дали те могат автоматично да отговарят и на изискваниятана ДЗЕС 8.

Още
Агро НовиниБез категория

Над 300 организации поискаха ЕК да не разхлабва Зелената сделка

Брюксел признава, че промените в Зелената сделка се предлагат без да е направена оценка за въздействието им

 

Изтеклата информация, че европейската комисия планира да разхлаби Зелената сделка като направи голяма част от екологичните изисквания доброволни вместо задължителни за фермерите предизвика реакцията на 330 неправителствени организации информира arc.2020.eu. Така Брюксел се опитва да удовлетвори исканията земеделските фермери, чиито протести от края на миналата година блокираха пътища и магистрали, създавайки транспортен и логистичен хаос и изразявайки несъгласието си със намеренията на ЕК да позелени земеделието

„Комисията е на път да премахне изискванията за обвързване с условия, които се основават на недвусмислени научни доказателства и които тя изрично е признала като основни инструменти за справяне с настоящите проблеми, свързани с климата, околната среда и биоразнообразието.“, се казва в писмо на испанската коалиция Por Otra PAC до Европейската комисия, публикувано на 6 март и подкрепено от 61 организации на НПО сектора, представляващи над 300 организации цяла Европа.

В писмото си въпросните организации изразяват безпокойството си, че стъпките предприети за намаляване на агроекологичните ангажименти предприети от ЕК , без преди това да е направена прозрачна обществена дискусия и това според тях излага земеделието на допълнителни рискове и застрашават неговата устойчивост.

Както стана известно ЕК предлага на държавите-членки да бъде позволено да предоставят специфични изключения от стандарти 5, 6 и 7 за ДЗЕС – съответно относно управлението на обработката на почвата, почвеното покритие и угарите/характеристиките на ландшафта – в ситуации, когато изискванията биха „противоречили на техните цели“.й предлага примери за специфични агрономически ситуации за култури върху специфични типове почви и климатични условия, като добавя, че задължението за почвено покритие в чувствителни зони е „причинило значителна административна тежест и несигурност за земеделските производители“.

Брюксел признава, че с оглед на политическата неотложност на внасянето на това предложение, което има за цел да отговори на кризисна ситуация в селското стопанство на ЕС, не е извършена оценка на въздействието. Вместо това предложените промени се основават на „консултационен процес , който продължи „една седмица“, се посочва в неофициалния документ.

 

Комисията предлага премахване на задължението за отделяне на минимален дял от обработваема земя за непродуктивни площи – т.е. угари – или елементи на ландшафта като живи плетове и дървета, посочени в ДЗЕС 8.

Вместо това от държавите-членки ще се изисква да предоставят екосхема, предлагаща подкрепа на фермерите за поддържане на дял от обработваемата земя в непродуктивно състояние или за създаване на нови характеристики на ландшафта.

По отношение на стандарт 7 на ДЗЕС , изискващ сеитбообращение, Комисията предлага да се запази сеитбообращението, но да се позволи на страните от ЕС да добавят възможността за изпълнение на това изискване вместо с диверсификация на културите.

Освен това предложението на ЕК включва обща разпоредба, която позволява на държавите-членки да разрешават „временни и целенасочени дерогации“ от определени изисквания за условия с оглед на все по-непредсказуеми метеорологични условия, които могат да попречат на фермерите да спазват изисквания, като например крайни срокове през дадена година.

 

Още
В бъдеще още 7 млн. ха трябва да бъдат покрити от директните плащания
Агро Новини

Брюксел стартира допитване за опростяване на ОСП

Фермерите ще могат да дават предложения от утре до 7 април

 

Европейската комисия пусна онлайн допитване до фермерите за опростяване на ОСП, информира G-Press.eu, Целта на проучването е да се съберат директно мненията на фермерите предложенията им за намаляване на административната тежест на програмата. Проучването е отворено от 7 март до 8 април и ще съдържа кратки въпроси, достъпни на всички езици на ЕС, като например: Колко време се отделя всяка година за административни задачи, свързани с кандидатстване за помощ и задължения за докладване? Използват ли мобилни устройства, за да предоставят геомаркирани снимки? Как оценяват сложността на различните процедури и правила, приложими във фермите? Използвали ли са външна помощ, за да подготвят заявление за помощ от ОСП през 2023 г.? Отговорите, предоставени от фермерите, ще осигурят ценна обратна връзка, за да разберат кои са основните тежести които ги затрудняват.

Проучването ще помогне да се идентифицират източниците на административна тежест и сложност, произтичащи от правилата на ОСП, както и от други правила за храните и селското стопанство, както във връзка с тяхното прилагане на национално ниво, така и във връзка със задълженията за записване и докладване, свързани с тях. Предварителните резултати ще бъдат представени още в средата на април. Успоредно с това ще бъдат организирани интервюта с фермерски организации, за да се допълни картината.

Достъп до анкетата може да намерите от линка по-долу.

https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/Public_Consultation_EU_Simplification_2024rs_point_of_view_2024

 

Още
Агро Новини

ЕК одобри парите за помощта за Украйна

 

Средствата ще сеизплатят до 30 юни

Брюксел одобри  държавна помощ от 61.3 милиона евро за подпомагане на българските земеделци заради войната, предприета от Русия срещу Украйна, съобщава „Дневник“, позовавайки се на информация от ЕК .

Предвижда се средствата да бъдат предоставени безвъзмездно и пряко. От тази възможност ще могат да се възползват производители на пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед, защото могат да претърпят финансови загуби от затрудненията на пазара, свързани с войната, се пояснява в съобщението.

Още
Агро Новини

Представители на протестиращите фермери седнаха на преговори с ЕК

Еврократите за сега се ограничават с мъгливи обещания за намаляване на бюрокатичната тежест

Представители на фермерите блокирали Брюксел по време на срещата на върха в ЕС най-накрая бяха приети от висшите представители на ЕК, които заедно с премиерите на Белгия и Нидерландия Александер де Кро и Марк Рюте обсъдиха наболелите проблеми, пише POLITICO.

По-важното обаче, е че вместо да се стигне до намаляване на политическите и обществени страсти, ЕК планира да обяви нови климатични цели, с които допълнително да разгневи всички- от фермери до популисти и да увеличи и без това високите антизелени настроения, което няма как да не се отрази впрочем и на Зелената сделка.

Както е известно протестите на фермерите избухнаха в цяла Европа през последните седмици, предизвикани от падащите доходи, споразуменията за свободна търговия и цялостното недоволство от политиките на ЕС и отделните страни.

„Ние се вслушваме в европейските фермери… Справяме се с краткосрочни предизвикателства“, заяви в пост в социалните мрежи по време на срещата на върха фон дер Лайен.

По-рано в четвъртък фон дер Лайен каза на пресконференция, че Комисията ще работи с белгийското председателство на Съвета по предложение за намаляване на административната тежест върху фермерите преди следващата среща на министрите на земеделието на ЕС.


Протестиращи фермери в Брюксел, снимка Аудио-визуален център на ЕК

Тя също така повтори, че изпълнителната власт на ЕС ще „се заеме със структурните предизвикателства, пред които е изправен секторът в нашия стратегически диалог“ – инициатива, която тя представи по време на годишната си реч за състоянието на Съюза през септември, за да направи селскостопанската политика по-приобщаваща.

„Не само в Нидерландия, но навсякъде в Европа фермерите са изправени пред голям натиск“, каза Рюте. „Трябва да работим заедно, за да постигнем целите на природата и да се борим с изменението на климата и да поддържаме силен земеделски сектор, който произвежда храна за всички нас.“

 

„Сега ЕС трябва да излезе с конкретни и прагматични отговори, далеч от идеологията и догматизма, разработени от Европейската комисия през последните години“, заявиха европейското фермерско лоби Copa-Cogeca преди срещата.

ЕК- бунт гаси, бунт пали

 

И докато фон дер Лайен се опитва да путуши бунта на недоволните от европолитиките производители, за бунт се заговори във вътрешнопартийните редици на консерваторите. Причините за това според POLITICO са намеренията на ЕК да постави на масата нови цели за климата, които трябва да бъдат постигнати до 2040 година.

Очаква се във вторник Европейската комисия да подкрепи предложение за намаляване на 90 процента от емисиите в ЕС до 2040 г., според изтекли чернови. Според източници на POLITICO по време на частно събитие в сряда трима политици от партията на фон дер Лайен в ЕП са се изказали критично за намеренията на Европейската комисия, като са насочили критиките си основно към председателя на ЕК.

Те са изразили възмущението си според изданието от това, че ЕК слага на масата тази цел именно в момент, когато гневът на обществото срещу зелените расте, когато крайнодесните партии увеличават влиянието си при задаващи се евроизбори и блокиран от фермерите Брюксел.

Политиците решили да зпазят своята анонимност и са определили пред изданието намеренията на ЕК като „хвърляне на месо на изгладнелите кучета“.
Раздразнението на евродепутатите създава голямо главоболие за фон дер Лайен – която се очаква да обяви, че възнамерява да се кандидатира за втори петгодишен мандат като ръководител на Комисията – и нейния комисар по въпросите на климата Вопке Хоекстра, също от ЕНП. Тяхната консервативна група се отнася враждебно към новото регулиране на климата, твърдейки, че то поставя пагубно бреме върху бизнеса и селските общности и подхранва възхода на крайнодесни партии в целия континент.

И все пак съгласно законодателството на ЕС в областта на климата, прието през 2021 г., Комисията е правно задължена да предложи нова климатична цел за 2040 г. в рамките на шест месеца след инвентаризацията на ООН на международните действия в областта на климата, която започна на 2 декември и беше финализирана на 13 декември. Но тези дати задължават изпълнителната власт да обяви новата цел четири дни преди или след следващите избори за ЕС, които се провеждат на 6-9 юни. Комисията не каза коя от тези дати смята за обвързваща.

Полицейски кордони около сградата на ЕК , снимка Аудио-визуален център на ЕК

Разногласията между фон дер Лайен и евродепутатите в нейното политическо семейство са кулминацията на дълга кампания на последните , водена от лидера на групата Манфред Вебер, относно посоката на ЕС по отношение на Зелената сделка, разглеждана като проект за наследство на фон дер Лайен. Законодателите на Вебер оказват натиск върху изпълнителната власт на ЕС да намали екологичния дневен ред и да внесе в него повече про-бизнес реализъм, откакто той призова за „мораториум“ върху новите екологични закони през 2022 г.

В известен смисъл подходът на Комисията към плана за 2040 г. изглежда признава тези опасения. Вместо действително да предложи ново законодателство – което някои тълкуват закона за климата като задължителен – изпълнителната власт на ЕС ще издаде по-слабо „съобщение“, което излага три варианта за цел за намаляване на емисиите на ЕС и подкрепя избора от 90 процента.

Един евродепутат, който присъства на срещата на ЕНП, твърди – без да предоставя доказателства – че мнозинството от законодателите на групата искат целта за климата до 2040 г. да бъде представена след изборите за ЕС, така че антиевропейските сили да не могат да се възползват от нея, за да нападат Европа.

„Ако те трябва да бъдат представени през следващите седмици, това може да направи някои хора в нашето политическо семейство малко по-нервни“, каза депутатът. „Дори и да знаете, че има някои рационални обяснения зад [това], популистите няма да ги слушат. [Те] просто ще представят това като [една] допълнителна тежест за фермерите и дори да има контрааргументи, след като популистите крещят това, е по-трудно да се оправдае.

Германският консервативен евродепутат Петер Яр, който също е фермер, каза, че той и други негови колеги поставят под въпрос изобщо необходимостта от цел за 2040 г.

„Политическият въпрос е, ако сме на прав път, имаме ли нужда от цел между тях?“ каза той пред POLITICO, позовавайки се на съществуващата траектория на ЕС към законовия му мандат да постигне климатична неутралност до 2050 г.

Според Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, „розовите“ прогнози на Комисията разчитат на „силни нови действия на ЕС – а именно на зелено финансиране на ЕС и на управление на енергията и климата – за да се гарантира прилагането на национално ниво“.

 

Недоволството не е само в ЕНП. Чешки евродепутати от популистите предлага път напред, който е както екологичен, така и икономически жизнеспособен. Проучванията показват, че доходите на земеделските стопанства действително могат да се подобрят чрез възприемане на растителна консумация и производство, докато широкомащабните проекти за възстановяване на природата имат потенциала да съживят селските икономики и да подобрят качеството на живот.

Реализирането на тези възможности обаче изисква смело лидерство и решителни действия. Трябва да се направят трудни избори относно бъдещето на европейското селско стопанство, включително ролята на интензивното животновъдство и принципите на кръговрат в сектора.

Още
В бъдеще още 7 млн. ха трябва да бъдат покрити от директните плащания
Агро Новини

ЕС даде на заден ход: Предлага на фермерите да могат да използват земите оставяни под угар за земеделски нужди до края на годината

Брюксел обещава и защитни механизми за вноса на чувствителна агропродукция от Украйна и Молдова

Брюксел

На фона на фермерските протести заливащи Европа и очакваното струпване на трактори в Брюксел по време на провеждащия се там съвет на ЕС, бюрократите в Брюксел дадоха на заден ход, като предложиха да отпадне изискването, земеделските производители да оставят част от обработваемите площи под угар, информира БТА.
Предложението на ЕК е правилото да се оставя определен процент от обработваемите площи като необработваеми да действа до края на 2024 година. Предложението е в отговор на опасенията за доходите на земеделските производители, се посочва в съобщение на ЕК.

Европейските правила предвиждат земеделците да спазват изисквания в областта на опазването на околната среда, за да получат средства от ЕС. Собствениците на земя с площ под 10 хектара са освободени от някои изисквания, а новото предложение предвижда облекченията тази година да се прилагат за всички стопани.

По-рано вчера ЕК предложи удължаване на срока на безмитния внос на украинска земеделска продукция до юни 2025 година като се засили защитата върху вноса на чувствителна продукция. Както е известно именно безмитния внос на украинска продукция е една от причините за масовите протести на производителите. Освен за Украйна се предлага удължаване на срока за безмитен внос на агропродукция и от Молдова. В предложението на ЕК се декларира, че при условие че вноса на някои продукти като птиче месо, яйца и захар в нивата надвишат средните нива за 2023 и 2024 година, митата ще се включат автоматично за да се защити вътрешното производство и да се избегнат смущения на пазара.

Украинският внос на земеделска продукция в ЕС за периода октомври 2022-октомври 2023 година е достигнал до 24,3 млрд. евро. Преди войната той е бил в размер на 24 млрд. евро. Износът на аграрна продукция от Молдова се е увеличил от 1,8 млрд. евро през 2021 г. до 2,6 млрд. евро през 2023 година.

Още
Агро Новини

ЕК прогнозира по-високи запаси от пшеница в края на текущата стопанска година

Производството остава близко до миналогодишното, експортът отстъпва с 1,6 млн. тона

 

По прогнози на ЕК в края на текущата стопанска година запасите от мека пшеница в страните членки могат да се увеличат до 19,1 млн. тона спрямо прогнозата от 18,4 млн. тона преди месец, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на „Ройтерс“. За сравнение крайните запаси за предходната стопанска година са достигнали до 19,4 млн. тона.

От ЕК прогнозират общото производство на мека пшеница в ЕС през 2023/24 стопанска година да достигне до 125,9 млн. тона което е с 0,2 млн. тона над оценката направена през декември. През 2022/23 стопанска година европейските фермери са прибрали 125,8 млн. тона мека пшеница.

Прогнозата за вноса на мека пшеница в ЕС е увеличена до 7 млн. тона, което ще остане под миналогодишното му ниво от 9,6 млн. тона. Експортът се прогнозира на 31 млн. тона, което е спад с 1,6 млн. тона в сравнение с миналия сезон.

Производството на ечемик в ЕС според експертите се очаква да достигне до 12 годишно дъно, като се прогнозира да падне до 476 млн. тона. Прогнозата за реколтата от царевица е запазена на нивото от 61,4 млн. тона при експортен потенциал от 4,5 млн. тона и внос от 19 млн. тона.

Още
Близо 40% от бюджета на ЕС отива за финансиране на проекти от Общата селскостопанска политика
Животновъдство

ЕК одобри близо 1 млрд. евро държавна помощ за германските фермери

Средствата ще позволят подобряване на мерките за хуманно отношение към животните

 

ЕК одобри две германски схеми на обща стойност около 1 млрд. евро насоочеи към животновъдите и по-конкретно към свиневъдите, информира AG-Press.eu. Целта на подпомагането е да се подобрят меркиъе за хуманно отглеждане на животните.

Германия уведоми Комисията за своите планове да въведе две схеми с общ бюджет от около 1 милиард евро за подпомагане на животновъдите в инвестиции за модернизиране на свиневъдните обекти и прилагане на управленски практики за подобряване на стандартите за хуманно отношение към свинете. И двете схеми могат да бъдат разширени в бъдеще за животни, различни от свине. Схемите са отворени за малки и средни животновъди в Германия.

По първата схема от 675 милиона евро помощта ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства, покриващи до 60% от допустимите инвестиционни разходи за модернизиране на обектите за отглеждане на свине с цел подобряване на стандартите за хуманно отношение. Това включва подобрения на условията на живот (като достъп до външен климат или възможности за охлаждане), както и ограничения за гъстотата на добитъка и емисиите на CO2. Тази първа схема ще действа до края на 2030 г.

По втората схема от 325 милиона евро помощта ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства, покриващи до 80% от допълнителните разходи в резултат на привеждане в съответствие на животновъдните практики с методи, осигуряващи по-високи стандарти за хуманно отношение (като допълнителен груб фураж и постеля и електричество за вентилация и охлаждане). Тази схема ще действа до края на 2031 г.

 

Още
Агро Новини

Протестите на фермерите поставят Европа на кръстопът

Недоволството на земеделските производители е тест не само за бъдещето на Зелената сделка, но и на Европа

 

Въвеждането на нови по-високи екологични изисквания и ограничаване употребата на пестициди и антибиотици са само върха на айсберга на всеобщото фермерско недоволство, обхванало Европа през изминалите седмици. Вместо да са по полетата и нивите да сеят пролетни култури, земеделските производители блокират пътища и магистрали. Недоволството им изригна като снежна лавина и обхвана почти цяла Западна Европа- от Балтийските страни през Румъния, Полша, Германия и Франция. Протести обмислят и производителите в Италия. У нас дипломатичните усилия най-вече на премиера Денков и съществуващото междубраншово разделение за сега спират организирането на по-мащабни протести, които да се включат в общоевропейската лавина.

Стремежите за екологизация на земеделието които определено не се нравят на земеделските производители са допълнени и от геополитически проблеми като конфликта в Украйна, в резултат на които брюкселските бюрократи позволиха безмитен внос на украинска аграрна продукция, без преди това да е изградена надеждна система за контрол, като освен това оставиха страните членки сами да се оправят със заливащите ги слънчоглед и царевица от Украйна.

Всичко това допълнено от все още невъзстановени пазари след края на пандемията, с нараснала себестойност на земеделската продукция в цяла Европа заради вложените в производството скъпи препарати и енергия на висока цена, изкара фермерите по улиците. Еврократите несъбудили се още от зимната летаргия бяха заляти от протестната вълна. Председателят на ЕК Урсула фон Дерлаен обяви началото на някакъв стратегически диалог за нов ред в земеделието, без обаче да спомене дали това означава смекчаване на неговото позеленяване или прилагане на други мерки като финансови инструменти за потушаване на фермерското недоволство. Друг е въпросът дали отиващият си вече състав на Европейската комисия ще има време да събере образно казано някакви плодове от обявения стратегически диалог.

Политическата ситуация и то при задаващи се европейски избори съвсем не е в полза на заспалите евробюрократи, свикнали да живеят в собствения си лъскъв свят. Защото на хоризонта се задава още една вълна, способна да разтърси из основи света в който са свикнали да живеят . Много по-опасна от тази на фермерските протести. Вълната на крайно десните и популистки организации, за които протестите на фермерите са като мана небесна пред стремежите им да получат още по-голяма представителност в европейските институции. Опити да се яхнат протестите на фермерите от такива организации не липсваха както у нас, в края на миналата година, така и в страни като Германия и Франция в началото на тази.

При развитие на сценарий приемащ се от политолози и наблюдатели като вероятен, при който популистките организации се окажат не и без помощта на земеделските производители главни победители на европейските избори, не е изключено следващият еврокомисар отговарящ за земеделие съвсем да не прилича на отворения към диалог Войчеховски, а на гаулайтер от популистка формация, който да зачеркне всички досегашни усилия за каквото и да е позеленяване на европейското земеделие.

Европейското земеделие от десетилетия суперсубсидирано наистина има нужда от реформи, ама такива които да променят модела на субсидиране, който очевидно не работи. Въпросът е обаче, дали еврократите в Брюксел не се сетиха прекалено късно за стратегически диалог със заинтересуваните страни, едва след като колата се обърна и недоволните фермери наложиха пътни блокади ?

А за кого бие камбаната, дали за промяна на неработещия модел на европейско земеделие, или за край на олялите се еврократи и Европа каквато я познаваме, ще покажат самите жители на Европа.

Още
Основният ни приоритет е да запазим сегашния бюджет от 418 млрд. евро и за новата обща селскостопанска политика.
Агро Новини

ЕК одобри 230 млн. евро държавна помощ за производителите на царевица в Полша

Максималната подкрепа за производител ще е до 280 хил евро

 

Европейската комисия е одобрила държавна помощ от 230 млн. евро в подкрепа на полските производители на царевица информира Ag-Пресс.еу. Средствата са предвидени като компенсация от претърпените щети от конфликта в Украйна. Схемата беше одобрена съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход, приета от Комисията на 9 март 2023 г. и изменена на 20 ноември 2023 г., в подкрепа на мерки в сектори, които са ключови за ускоряване на зеления преход и намаляване на зависимостите от горива.

Мярката ще бъде отворена за производители на царевица, които са изложени на риск от загуба на финансова ликвидност поради затрудненията на селскостопанския пазар, провокирани от войната на Русия срещу Украйна.

Преди това оперативните програми бяха достъпни само в секторите на плодовете и зеленчуците, хмела и маслините (трапезни и маслодайни), но вече са налични и за други селскостопански сектори в рамките на ОСП 2023-2027 г. ЕС съфинансира оперативни програми, които се използват за подпомагане на действия и инвестиции (известни като интервенции), които подобряват позицията на земеделските производители във веригата на доставки чрез повишаване на конкурентоспособността и устойчивостта.

Наръчникът на български език може да бъде изтеглен от тук

Още
Агро Новини

Седем държави искат удължаване на изключението за прилагане на правилата по част от еко схемите

Засушаването, климатичните промени и различни екстремни събития са сред аргументите за исканото отлагане

 

Седем страи сред които и България са поискали от ЕК отлагане с още година на влизането на правилата по час от екологичните схеми информира „Дневник“. Те са свързани със еко схемите за сеитбооборот и за поддържане на минимален дял от площите за непроизводствени нужди. Документът е внесен от Румъния по време на последния съвет на земеделските министри, като е подкрепен още от България, Латвия, Унгария, Италия, Полша и Словакия. Както е известно след началото на войната в Украйна, която доведе до повишаване цените на семената и торовете, Брюксел разреши да не се прилагат част от приетите екологични изисквания за добро състояние на земеделските земи.

Така за настоящата година държави членки можеха да не изискват от фермерите да поддържат ключовото правило за сеитбооборот – минимални изисквания за ротация на отглежданите култури, необходима за запазване на плодородието на почвите. Същевременно беше дадена възможност да не се прилага за срок от една година и друго правило – да се оставя 4% от обработваемата земя като непроизводствена с цел запазване на биологичното разнообразие.

В този случай остава неясно, защо служебното правителство избърза да обяви забрана за внос не само на зърно и растителни масла, а на цели над 20 продукта, и то след като се е знаело предварително за очакваните разговори с Валдис Домбровскис с министри от засегнатите държави.

Позовавайки се на представители на еК, Politico пише, че настоящата криза е „специфичен проблем“ тъй като излишното зърно е предназначено за трети страни, а не за европейския пазар.

Кризата съ зърното- проверка за готовността на ЕС да приеме Украйна

Политически кръгове в Брюксел гледат на настоящата криза с експорта на зърно от Украйна като на тест за готовността на ЕС да приеме Украйна за пълноправен член. Според служител на ЕК преди Украйна да се присъедини към блока, ЕС трябва да отговори на въпроси като: Как се преразглежда така наречената Обща селскостопанска политика, която защитава доставките на храни и доходите на фермерите, за да приспособи стабилната селскостопанска индустрия на Украйна? Как се справя с плащанията от „кохезионния фонд“, които Украйна би получила като по-бедна членка на ЕС? Уточнява се, че това са въпроси, отговор на които може да бъде даден чак след десетилетие.

„Най-тревожен за Украйна е фактът, че някои от нейните най-верни съюзници – включително Полша и Словакия – са тези, които ръководят хода за забрана на украинския внос. Ограниченията са рядко нарушение в отношенията между Киев и Варшава, като Украйна критикува решението на Полша“, продължава в анализа си Politico. Според данни, цитирани от високопоставен служител на ЕК, вносът на украинско зърно от Украйна в Полша, която първа предприе едностранна забрана се е увеличил от 8 хил. тона през 2021 година на 500 хл. Тона през 2022 година.

Ето защо в писмо до петте страни Комисията предлага „превантивни мерки“ за вноса на украинска царевица, пшеница, слънчоглед и рапица. Говорител на Комисията първоначално каза пред Politico , че това включва налагане на мита върху украински продукти, но по-късно поясни, че процесът първо ще изисква започване на „prewantiwno разследване“ за въздействието на вноса върху по-широкия пазар на ЕС.

„Трябва наистина допълнително да улесним този транзит към държави-членки, към други трети страни. Как да го направим? Продължаваме това, което правим, но, разбира се, с още по-висока скорост“, каза друг високопоставен служител на ЕС, добавяйки, че това изисква намаляване на логистичните разходи, което прави твърде скъпо преместването на излишното зърно, което в момента е заседнало в източните страни .

Ръководителят на търговията Валдис Домбровскис и комисарят по земеделието Януш Войчеховски представиха предложението на Комисията на министрите на търговията на петте държави в сряда следобед, но срещата завърши в задънена улица. Брюксел обяви, че преговорите ще продължат през следващите дни.

Другите разглеждани варианти включват преразглеждане на едногодишното споразумение с Украйна, съгласно което по същество всички оставащи мита и проверки за внос от страната са премахнати и което Комисията предложи да бъде удължено до юни 2024 г..

Още
Новата методика за контрол на храните ще влезе в сила от 2018 г.
НОВИНИ

Интерактивно табло за мониторинг на целите на ОСП пусна ЕК

. Чрез него потребителите могат да разберат например за планирания брой млади фермери, подкрепени от ОСП във всяка държава от ЕС за периода до 2027 година., дела на земеделската площ, подкрепена от ОСП за биологично земеделие, или броя на ферми, които се възползват от подкрепата за цифрови земеделски технологии. Търсенето може да се извърши по държава или по цел.

 

Държавите от ЕС започнаха да изпълняват своите стратегически планове за ОСП от 1 януари 2023 г., за да осигурят подкрепа за доходите на земеделските производители и да ги подкрепят в прехода към устойчиво производство. Всеки план съчетава широк набор от целенасочени интервенции, насочени към специфичните нужди на съответната държава от ЕС. Тези интервенции дават осезаеми резултати по отношение на целите на ниво ЕС, като същевременно допринасят за амбициите на Европейския зелен пакт.

Законодателството за ОСП включва 44 „показателя за резултат“, свързани с конкретни цели. Например, за да се оцени дали планът за ОСП е бил успешен в привличането и поддържането на млади фермери, поставената и преразгледана цел ще бъде броят на младите фермери, които се възползват от подкрепата за създаване от ОСП през 2023-27 г. П ще покаже дали ОСП върви по план. Това ще става публично и по прозрачен начин благодарение на онлайн таблото за управление.

 

Още
НОВИНИ

Брюксел подготвя нов пакет с помощи за засегнатите от украинския внос на агропродукция фермери

ропейската комисия съобщи, че подготвя предложение за отпускане на допълнителна помощ за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на селскостопански стоки от Украйна, съобщава БТА.

Както е известно ЕС вече отпусна 56 милиона евро за земеделците в България, Румъния и Полша, и може да се очаква, че ще осигури още толкова средства, заяви говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси.

Подготвяме ново предложение за условията за украинския внос, което много скоро ще предложим за обсъждане от държавите в ЕС. Връщането на временно отменените мита за украинския внос може да бъде съобразено с цялостното влияние на пазара, а не само в отделни региони на ЕС, поясни говорителят.

Инструментът се основава на набор от 15 индикатора за процеси на деградация на почвата, обхващащи следните девет теми: ерозия на почвата, замърсяване на почвата, хранителни вещества, загуба на органичен въглерод в почвата, загуба на почвено биоразнообразие, уплътняване на почвата, засоляване на почвата, загуба на органични почви и запечатване на почвата.

Още
НОВИНИ

Брюксел: Дали оранжериите с хидропонни системи да се подпомагат по секторните интервенции или с пари по ПРСР, решават отделните страни

 

„Отделните страни членки сами решават дали оранжериите ползващи хидропонни системи за отглеждане на плодове и зеленчуци могат да получават подкрепа по секторните интервенции и инвестициите за селските райони“, се казва в отговор на говорител на ЕК на изпратени от нас въпроси. Това означава че фермерите с оранжерии на хидропоника не биха имали пречка да получат подпомагане по втори стълб от новата селска програма, каквото намерение беше изразено и от земеделското министерство след среща с производителите на плодове и зеленчуци през миналата седмица.

В отговора се уточнява, че ситуацията относно подпомагането на оранжериите на хидропоника по мерките за обвързано с производството подпомагане е по различна. „Подобни системи при които няма директно взаiмодействие между корените на растенията с почвата противоречат на приетото схващане за земеделска площ и не е е допустимо както за обвързани с производството плащания, така и за директни плащания като цяло“, се казва още в отговора на ЕК.

Подпомагане с директни плащания са възможни според Европейската комисия само при условие, че използвания почвен субстракт образува едно цяло с почвата и позволява използването на потенциала на почвата. Като пример се посочва ако корените на растенията преминавайки през използвания субстракт достигат до почвата. Правото за прилагане на тези изисквания също е предоставено на отделnите страни членки.

„По отношение на минималните изисквания (за директни плащания) лимитът, определен от България, е 0,5 ха или 100 евро. Въпреки че не е изключено, вероятно е да се основава на горното изискване, че такива системи не са допустими, а не на минималните изисквания“, се казва в заключение от Брюксел.

Още