Тагове

Зелени и НПО организации призоваха политиците да не дават отровен подарък на фермерите

Недоволни от бързите промени по отношение на зелените правла в Общата селскостопанска политика представители на зелените и неправителствени организации като Greenpeace излязоха на протест пред сградата на Европейския парламент в Брюксел миналия четвъртък , демонстрирайки със своеобразна отровна ябълка като призив към депутатите да не дават на фермерите отровен подарък с премахването на правилата за опазване на околната среда в ОСП.

От своя страна в предизборен дук депутатите от Европейският парламент дадоха своята благословия за ускорен процес на одобрение, за да се прокара предложение, насочено към опростяване на програмата за субсидиране на селското стопанство на ЕС, което на практика нарушава политиката на екологичните изисквания. Това информира arc2020. eu.

Гласуването, което се проведе на (11 април), позволява на предложението да пропусне обичайния процес през процедурата за парламентарно одобрение, вместо да го премести направо в пълно гласуване по време на пленарната сесия на 22-25 април. Това е последният пленум от настоящия мандат преди избори.

Само Зелените и левицата се противопоставиха на този ход, който получи широка подкрепа от останалата част от парламента. Предложението има за цел да облекчи административното натоварване на фермерите на фона на продължаващите протести срещу това, което протестиращите смятат за прекомерно регулиране, несправедливо ценообразуване и търговска конкуренция.

Най-важното е, че това ще доведе до намаляване на задължителните екологични изисквания в Общата селскостопанска политика (ОСП) до доброволни, както и прехвърляне на повече правомощия в ръцете на страните членки.

На предложенията направени от фермерски организации се противопоставиха от асоциацията на дребните фермери и Европейската асоциация за биопроизводство

„Предложените правила за опростяване в крайна сметка само ще изострят недоволството в земеделската общност, тъй като нито подкрепят фермерите в увеличаването на тяхната устойчивост, нито се занимават с реалните проблеми, пред които са изправени фермерите“, пишат те в съвместно писмо, адресирано до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен , изпратено в деня преди вота.

Организациите твърдят, че „почти нищо“ от техните опасения не е отразено в крайния резултат, което поражда опасения, че тяхното участие е използвано за „легитимиране на процеса“.

По същия начин директорът на селскостопанската политика на Грийнпийс Марко Контиеро нарече премахването на защитата на околната среда „отровен подарък“ за фермерите.

От  „Гриинпийс“ предупреждават че този ход „ще обрече фермерите на по-лоши суши, наводнения и провалени реколти, като същевременно не се прави нищо за справяне с несигурната  икономическа ситуация“.

Въпреки това десноцентристкият евродепутат Норберт Линс, който председателства комисията по земеделие на парламента, каза пред arc2020.eu, че приемането на гласуването с „толкова огромно мнозинство“ показва, че „мнозинството от членовете на ЕП са наясно с спешните нужди на нашите фермери“.

Промените бяха подкрепени от Copa Cogeca, като според фермерската лобистка организация промените, които въвеждат изключения от задължителните мерки, не премахват задълженията за спазване на екологичните стандарти. Вместо това организацията твърди, че промените ще позволят „повече гъвкавост при прилагането на политиката по начин, който отчита почво-климатичните и местните условия и специфики в целия ЕС“.

При липсата на оценка на въздействието Комисията разпространи документ с въпроси и отговори сред законодателите, , целящ да обясни предложението и последиците от него. В него Комисията поддържа, че предложението „постига баланс“ между подкрепата за прехода към устойчиво земеделие, гъвкавостта при изпълнението и „целта за постигане на бързо споразумение между Европейския парламент и Съвета“.

Въпреки многобройните искания от държавите-членки за оценка на въздействието и запитвания дали Комисията ще предостави това на по-късна дата, изпълнителната власт на ЕС отговаря само с обещание да „прегледа стратегическите планове на ОСП по-късно през текущия програмен период (2023-27 г.) ”, за да оцени тяхната ефективност и цялостно въздействие, включително върху целите в областта на климата и околната среда.

Определяйки предложението като  „незаконно и антидемократично“, Европейското екологично бюро разкритикува липсата на научни доказателства, които да обосноват „защо или как премахването на екологичните изисквания ще подпомогне фермерите в краткосрочен план“. Като такова, решението на парламента да ускори гласуването на такова „неправилно“ предложение „отстранява демократичния дебат и възпрепятства правилната оценка на реформа, която засяга 30% от бюджета на ЕС“, добавиха от бюрото.

Междувременно евродепутатът от Зелените Томас Уайц критикува онези, които гласуваха в подкрепа на процедурата, като ги нарече „разрушителна топка“ за опазването на околната среда. „Те унищожават последните няколко зелени пръски в ОСП без оценка на въздействието, демократични преговори и дебати“, каза той.

Страните членки ще могат да избират дали режимът да е регистрационен или разрешителен

Европейският парламент днес взе решение след 2030 година да задължи големите свинеферми с над 350 животни да се регистрират като големи замърсители за да могат да работят, съобщи „Дневник“. Депутатите одобриха промени в директивата за емисиите от промишлеността, които да гарантират по-строг контрол върху издаването на разрешителните за емисиите и да стимулират предприятията да инвестират в по-чисти технологии. С решението си те разшириха обхвата на промишлените замърсители в системата от предприятия, нуждаещи се от разрешителни тъй като технологични им процес води до влошаване състоянието на околната среда.

Към момента директивата обхваща около 52 хил. предприятия в ЕС, които без разрешителни не могат да работят. Освен свинефермите с над 350 свине в обхвата на разрешителните се включват и птицеферми с над 280 домашни птици. Прагът за смесени животни е 380 животни От обхвата на директивата са изключени фермите за едър рогат добитък.

Сред промените приети от ЕП е и такава за въвеждане на реципрочен принцип за вносителите на месо, които ще са задължени да отглеждат животните при същите условия, ако продукцията им е предназначена за общоевропейския пазар.

Освен говедовъдните ферми от правилата на директивата са изключени фермите отглеждащи свине по екстензивен начин, стопанствата отглеждащи животни предимно на открито и свинефермите за биологично отглеждане на животни.

До 31 декември 2026 г. Комисията ще оцени дали има нужда от по-нататъшно разглеждане на емисиите от отглеждане на добитък, включително от едър рогат добитък.

Компаниите, които не ги спазват, могат да получат санкции от най-малко 3% от годишния оборот на оператора в ЕС за най-сериозните нарушения. Държавите от ЕС дават на гражданите, засегнати от неспазване на правилата на директивата , правото да поискат обезщетение за вреди, нанесени на тяхното здраве.

Българският евродепутат от групата на ЕНП Радан Кънев, който преговаря по законодателните промени от името на Европейския парламент, заяви, че всяко правителство ще е свободно да избере между разрешителен и регистрационен режим. В момента е допустим само разрешителен.

„Ние даваме възможност за драстично облекчаване на административните процедури и драстично намаляване на разходите на животновъдните фермери“, каза Кънев пред журналисти в Европейския парламент.

По думите му решението е в ръцете на правителствата, като според него нежеланието на властите да облекчат собствените си режими, предизвиква напрежението в целия земеделски сектор.

Новите правила ще направят задължително определянето на най-строгите постижими нива на емисии за обхванатите сектори. За борба с недостига на вода целите за екологични резултати ще станат задължителни за потреблението на вода. За отпадъците, ефективността на ресурсите, енергийната ефективност и използването на суровини целите ще бъдат в диапазон, а за новите техники те ще бъдат индикативни, се казва в съобщение на ЕП.

Какво предстои

Промените в директивата трябва да бъдат приети от Съвета, преди да бъдат публикуван в Официален вестник на ЕС и да влезат в сила 20 дни по-късно. След това държавите-членки ще разполагат с 22 месеца, за да се съобразят с тази директива.

Депутатите от ЕП настояват новото становище да е готово до юли 2024

Европейската агенция за безопасност на храните (ЕФСА) ще подготви ново становище за така наречените нови геномни техники, съобщава arc2020.eu. Искането за ново становище е отправено от Европейския парламент, след доклади от множество национални агенции които поставят под съмнение научната обосновка на предложените критерии.

Това ново научно становище е поискано, за да „информира по-добре работата на Европейския парламент по предложението“, според писмо, изпратено от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола до изпълнителния директор на органа за безопасност на храните на ЕС,

Идеята, представена в предложението на Комисията – и оттогава подкрепена от законодателите в парламента – е да се разделят новите геномни техники на две различни групи и по този начин да има два различни пътя за одобрение.

NGT растения, считани за еквивалентни на конвенционалните (т.нар. „NGT 1“ растения), ще бъдат освободени от изискванията на законодателството на ЕС за ГМО, докато растенията от категория 2 NGT ще трябва да следват по-строги изисквания.

През последните седмици след публикуване на доклади на различни национални агенции обаче, научната обосновка на подобна категоризация беше посавена под съмнение. В това число влизат френската здравна агенция ANSES и германската Федерална агенция за опазване на природата (BfN), като и двете заключиха, че няма научна основа за този критерий.

Във връзка с публикуването на тези доклади, Европейският парламент счита за „целесъобразно да поиска да изготви научно становище относно анализа“, се казва в писмото, повтаряйки предишни призиви на председателя на комисията по околна среда на Европейския парламент Паскал Canfin.

Писмото изисква това становище да бъде готово до юли 2024 г. От ЕФСА са заявили за изданието, че апочват работа по изготвяне на новото становище. Не е ясно обаче доколко това ново становище ще промени възприетия вече курс по отношение на новите геномни техники.

Според USDA консолидацията на производителите на семена около новите геномни техники е с минимално въздействие върху подобряване на генетичното разнообразие

Призракът на патентите на земеделските култури е надвиснал над европейското земеделие и и поражда все по-вече опасения, че патентите върху храната която ядем ще се съсредоточи в една шепа корпоративни гиганти, пише в материал авторитетното издание POLITICO. Тези опасения се засилват още повече с признаването на така наречените нови геномни техники.

Проектоправилата на ЕС, които ще ги пуснат на пазара, са изправени пред напрегнато пленарно гласуване в Европейския парламент в сряда, докато преговорите между националните правителства в Съвета са в задънена улица.

Вече се появяват ново поколение генно мултиплицирани семена, създадени чрез така наречените нови геноми техники, чиито производители обещават да ни спасят от глад и екстремни климатични промени. В Япония дори вече се появиха първите домати от сорт създаден с помощта на технологии като CCRSP и R-Cas9.

В основата на спора е дали патентите върху тези нови суперкултури ще насърчат иновациите и ще помогнат на фермерите, или вместо това ще проправят пътя за няколко корпорации с милиарди долари да разширят своето господство над хранителната верига.

Ако новите геномни техники бъдат одобрени ( В Европейския парламент вече гласуваха положително за това бел. ред.), тази технология ще е запазена за малцина компании с големи финансови възможности смята Йеспер Карлсон, съветник на Джесика Пьолхарт, докладчик в ЕП по темата за новите геномни техники.

Семената, произведени чрез конвенционални методи на размножаване, са освободени от патенти в ЕС, за да се избегне ограничаването на достъпа до нови сортове за по-малките компании и фермери.

Тези, получени с помощта на нови геномни техники, обаче ще бъдат патентоспособни, което означава, че всеки, който иска да ги отглежда или изучава, ще се нуждае от разрешение от притежателя на патента и може да трябва да плати такса.

Индустрията която влага милиарди в технологията, казва, че се нуждае от патенти, за да защити и възстанови инвестициите си. Но патентите също са позволили преди това на шепа мощни играчи да завладеят глобалния хранителен сектор, като например с въвеждането на ГМО култури в страни като САЩ.

Днес Байер и пет други компании – Corteva, Syngenta, BASF, Limagrain и KWS – продават повече от половината от всички семена и стоят зад скока в заявките за патенти за генно редактирани семена. Само Bayer и Corteva представляват 40 процента от сектора.

Концентрацията на пазара на патенти за семена продукт на новите геномни техники накара американското министерство на земеделието да създаде специален отдел със задача, да разбие съществуващия олигопол. Според USDA консолидацията на производителите на семена е имала ограничено въздействие върху иновациите, подобряване на генетичното разнообразие и усилията за въздействие на промените на климата.

Стремежът на ЕС да одобри генно-редактирани семена разчиства пътя за няколко могъщи играчи да си осигурят доходоносни патенти и да натиснат допълнително пазара, каза евродепутатът от Зелените Томас Вайц.

„Разходите растат, има по-малко конкуренция и три или четири компании определят нивото на цените. Фермерите също биха били изложени на риск полетата им да бъдат замърсени с патентовани семена поради слабите предпазни мерки, предвидени в проектоправилата, каза австрийският депутат. Ако предложението бъде одобрено, добави той, „няма повече производство без ГМО“. Според него първо ще бъде необходимо да се промени патентното законодателство на ЕС, което е възможно на теория, но „ще отнеме много, много години.

Някои дипломати, участващи в преговорите , които бяха в застой заради опасенията за патентите, също изразиха съмнения относно жизнеспособността на предложението. По-рано Комисията изключи възобновяване на съществуващите правила и вместо това планира да публикува доклад до 2026 г., анализиращ въздействието на патентите за редактиране на гени върху хранителния сектор. Според критиците на новите геномни техники този ход на ЕК обаче е твърде закъснял.

Близо 2 хил. камиона са блокирани извън пристанищния комплекс Антверпен-Брюж

Протестиращите фермери блокираха няколко пункта по белгийско-нидерландската граница и спряха трафика през тях, информира БТА, позовавайки се на Ройтерс. Протестът им е насочен срещу повишаващите се цени, евтиния внос, бюрокрацията и високите данъци.

Един от затворените пунктове води към Антверпен, вторият по големина град в Белгия и второто най-голямо пристанище в Европа. В Западна Белгия фермерите от няколко дни насам не дават възможност на камионите да влизат и излизат от пристанището в Зеебрюге, което е част от пристанищния комплекс Антверпен-Брюж. Според фламандската телевизия Ве Ер Те (VRT) блокирани са около 2000 камиона.

Както е известно протестите на фермерите в белгийската столица Брюксел прераснаха в безредици, в които полицията беше принудена да употреби водни струи и сълзотворен газ.

Българката Рада Ганова живееща в белгийската столица сподели, цитирана от БТА, че протестиращи са били издигнали плакати „Това не е Европа, която искаме“, „Храним ви, но ние умираме“, „Без фермери няма храна“, „Европа продава селските си стопани и гражданите, за да печелят многонационалните компании“, „Малките в Европа също искат да бъдат чути“, „Колройт мами потребителите и купува нашите земи“, „Който сее мизерия, жъне гняв“, стана ясно още от думите и.

„Европа е раздирана от протести и манифестации, но Брюксел е особен притегателен център за всички протестиращи, защото тук манифестациите са под прозорците на властта. Площад „Люксембург“ пред Европейския парламент се е превърнал в нещо като „жълтите павета на Европа“ и всички протестиращи искат да стигнат до това място, за да бъдат чути исканията им. Още във вторник в европейския квартал в Брюксел, където се намират трите институции, имаше паркирани земеделски трактори“, допълни Рада Ганкова.

Фермерски протести в последните дни има в Германия, Полша, Португалия, Гърция и Румъния, а от вчера те са напът да спрат във Франция, след като правителството удовлетвори част от исканията на земеделските стопани.

Решението засяга други храни като пюрета, конфитюри и мармалади

Потребителите в ЕС ще могат в бъдеще да узнаят откъде е медът, който консумират, тъй като страната на произхода му трябва да указана върху етикета, реши Европейският парламент, информира БТА, позовавайки се на ДПА.

Евродепутатите гласуваха днес в полза на така наречената „Брекфаст дайректив“ (Breakfast Directive), според която върху етикетите и на други продукти като плодови сокове, конфитюри, желета или мармалади също трябва да присъства страната на произход.

Ако медът или плодовете идват от няколко страни, страните на произход трябва да бъдат изброени в низходящ ред, в зависимост от това от коя страна идват по-голяма част от съставките. Преди новите изисквания да влязат в сила, проектът трябва да бъде одобрен от страните членки на ЕС.

В резолюция, приета във вторник, евродепутатите призовават за повече финанси и опростяване на училищната схема на ЕС за плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, съобщават от пресцентъра на институцията. Сред мотивите им е този, че до момента едва 20% от учениците в ЕС са били обхванати от различните схеми в програмата. В своята резолюция евродепутатите предупреждават, че ограниченият бюджет на програмата е попречил, тя да стигне до повече деца. Като се има предвид, че има големи разлики между държавите членки в прилагането на схемата, приетата резолюция предлага неизползваните суми от едни държави членки да бъдат пренасочени към други.

Най-малко 10% от средствата трябва да бъдат предназначени за образователни мерки за здравословни хранителни навици, допълват евродепутатите. Плодовете, зеленчуците и млечните продукти, които ще се разпространяват в училищата в ЕС, трябва да бъдат непреработени, без добавена захар, мазнини, сол или подсладители, органични, произведени на местно ниво и с обозначения за качество, казват евродепутатите.

Участието на училищата в схемата трябва да бъде по-опростено, за да бъде привлекателно, изискват евродепутатите и призовават за по-малко бюрокрация за училищата, които използват схемата. Те също така предлагат да се проучи възможността за разширяване на схемата за страните кандидатки.

Пленарната сесия на Европейския парламент (ЕП) прие вчера позицията си по предложението на Комисията за регламент относно продукти, които не водят до обезлесяване, информира БТА позовавайки се на прсинформация от ЕП. „Като отчитаме, че ЕС е отговорен за около 10 процента от обезлесяването в световен мащаб, нямаме друг избор, освен да увеличим усилията си да спрем това“, заяви докладчикът Кристоф Ханзен (ЕНП, Люксембург).
Парламентът вече е готов да започне преговори по окончателния закон с държавите членки на ЕС. Той ще задължи дружествата да проверяват (т.нар. „надлежна проверка“) дали стоките, продавани в ЕС, не са произведени върху обезлесени или деградирали земи. Те могат например да използват инструменти за сателитен мониторинг, одити на място, изграждане на капацитет на доставчиците или изотопно изследване, за да проверят откъде идват продуктите. Органите на ЕС ще имат достъп до съответната информация, като например географски координати. Анонимизираните данни ще бъдат достъпни за широката общественост.
Предложението на Комисията обхваща едрия рогат добитък, какаото, кафето, палмовото масло, соята и дървесината, включително продукти, които съдържат, са били хранени с или са били произведени с помощта на тези стоки (като кожа, шоколад и мебели). Парламентът иска да включи също така свине, овце, кози, домашни птици, царевица и каучук, както и въглища и печатни изделия. Членовете на ЕП настояват и продуктите да не са произведени върху земя, обезлесена след 31 декември 2019 г. – една година по-рано от това, което предложи Комисията.
Парламентът настоява финансовите институции също да бъдат обект на допълнителни изисквания, за да се гарантира, че дейностите им не допринасят за обезлесяването. Както и предприятията да проверяват дали стоките са произведени в съответствие с разпоредбите за правата на човека в международното право и дали зачитат правата на коренното население.
Въз основа на прозрачна оценка Комисията ще трябва да класифицира държавите или част от тях в нисък, стандартен или висок риск в рамките на шест месеца от влизането в сила на настоящия регламент. Продуктите от държави с нисък риск ще подлежат на по-малко задължения.
Според оценките на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), между 1990 г. и 2020 г. в резултат на обезлесяване са изчезнали 420 млн. хектара гори – площ, по-голяма от тази на ЕС. Потреблението в ЕС представлява около 10 процента от обезлесяването в световен мащаб. Палмовото масло и соята са причина за повече от две трети от това.
През октомври 2020 г. Парламентът се възползва от прерогативите си, предвидени в Договора, за да поиска от Комисията да представи законодателство за спиране на глобалното обезлесяване, предизвикано от ЕС.

Решението поставя производителите на селскостопанска техника пред редица предизвикателства

Европейският парламент взе решение от 2035 година да бъде забранена продажбата на нови машини с двигатели с вътрешно горене информира agrarheute.com. За производителите на земеделска техника това ще означава, че след около десетина години ще могат да предлагат на пазара само автомобили и технически превозни средства с двигатели, които не изхвърлят вредни емисии в

Според бранша ако подобна забрана засегне специализираната земеделска техника, това ще има непосредствени последици за производителите. По отношение на сегашните планове на ЕС за редукция на изхвърляните в атмосферата вредни газове според д-р Тобиас Ерхард председател на Германския браншови съюз на машинопроизводителие Брюксел явно е пренебрегнал това, какво влияние биха имали те върху други области като земеделието, в което се ползват трактори и специализирана селскостопанска техника.

По оценки на Ерхард заради своя профил на употреба комбайните например недалечно бъдеще ще трябва да бъдат изключени от тези планове за забрана на използването на двигатели с вътрешно горене. Иначе по думите му могат да се намерят и по енергийно ефективни и неутрални спрямо околната решения, които да позволят използването на алтернативни горива и така да се намали нивото на изхвърлените вредни емисии. Това може да се осъществи като с оборудва земеделската техника с двигатели, които редуцират до минимум отделянето на вредни газове.

Производителите на земеделска техника се притесняват и от това, че ако се запазят сегашните планове за забрана на продажбите на машини с двигатели с вътрешно горене , ще се забавят инвестициите в създаването на иновативни съставки в горивата, така че да се изпълнят изискванията за повишаване на тяхното съдържание. Освен това още сега са видими тежки загуби по отношение на научнитеи технически изследвания, което оказва стопиращ ефект върху производството на машини.

Ерхарт очаква, че в средносрочен план машините със съвременни двигатели с вътрешно горене ще останат достъпни, но в дългосрочен план мястото на Европа в сферата на развойната и производствена дейност в машиностроенето изглежда застрашено и заради недостатъчно високото ниво на технологично развитие и устойчивост на европейските машиностроители. Браншът според д-р Ерхард има нужда от приемане на специална рамка за инвестиции в научно-технически изследвания и развитие.

С писмо до комисаря по земеделие Януш Войчеховски депутати от Европейския парламент поискаха временни дерогации от ОСП, информира AG-Press.eu. Причина за искането им е запазването на продоволствената криза в блока в светлината на войната в Украйна.

„Дерогациите, които трябва да бъдат приети за ограничен период от време, „могат да бъдат начин за противодействие на глобалния недостиг на хранителни доставки и за принос към продоволствената сигурност“, се казва в писмото на шефа на земеделската комисия в ЕП Норберт Линс.

В писмото си евродепутатите предлагат дерогиране на актовете за изпълнение чрез които се разрешават различни проблеми. Тези актове се изготвят съгласно член 147 от регламента за стратегическите планове. Писмото е отправено във връзка със среща на министрите на земеделието на Г-7 на 13 – 14 май, по време на коятов полето бяха обсъдени дерогациите от ОСП.

На 24 март Европейският парламент прие резолюция относно необходимостта от спешен план за действие на ЕС за гарантиране на продоволствената сигурност в и извън ЕС след руската инвазия в Украйна, в който евродепутатите призоваха за възможността за използване на угар за производството на протеинови култури през 2022 г. и за разрешаване през тази година „за разглеждане на временни и краткосрочни гъвкави условия с условности и дерогации“.на временната държавна помощ…

Депутатите от Европейския парламент признаха специален доклад на комисията за борба с рака, според който всяко количество на консумация на алкохол носи риск за здравето, информира thedrinksbusiness.com.

Подобно решение засилва опасенията у бранша, че редица европейски страни могат да наложат рестриктивни мерки за производителите на алкохол- от предупредителни етикети върху бутилки през забрана на реклама и популяризирането им.

Депутатите от Европейският парламент обсъдиха и гласуваха поредица от изменения в доклада на BECA, които по-специално правят ключово и ново разграничение между „вредните“ нива на пиене, за разлика от всяко ниво на консумация.

Формулировката на експертите е променена от „консумацията на алкохол носи рискове за различни видове рак“ на „вредната консумация на алкохол носи рискове за различни видове рак“.

Макар че това не означава непременно разводняване на препоръките, това показва, че организацията признава, че злоупотребата с алкохол е основният проблем, когато става въпрос за рак и други заболявания, а не ниските нива на пиене, които десетилетия на научни изследвания показват, че всъщност може да бъде част от здравословния начин на живот.

Генералният директор на Международната организация по лозата и виното (OIV) Паул Рока коментира, че най-важното изменение е въвеждането на термина „вредно потребление“.

Докладът обаче все още съдържа посланието, че „няма безопасно ниво“ на консумация на алкохол, което идва от проучване, направено от The Lancet през 2018 г., за което оттогава е установено, че е погрешно.

Що се отнася до въпроса за здравните предупреждения върху етикетите, Рока каза, че препоръката в изменения доклад е „по-мека“, отколкото той се опасяваше, като отбеляза, че призовава етикетите да носят посланието „пийте с умереност и отговорност“.

В приетия доклад се препоръчва задължителното изброяване върху етикетите на всички съставки и хранителната стойност на всички напитки. Според него налагането на такива препоръки е „в ръцете на държавите-членки“, което означава, че всяка страна може да реши дали да приеме новите насоки за етикетиране.

Утре в ЕП предстои да се проведе обществено изслушване посветено на въздействието на стратегията „От фермата до масата“ върху земеделието и агрохранителните системи, информира Ag-Press.eu. Първата част от него ще е посветена на общото въздействие на стратегията, оценено от европейски и американски изследователи. Във втората част ще бъде разгледана стратегия за нейната адаптация, основана на две независими проучвания. Изслушването ще даде възможност на експертите да обсъдят действителното въздействие на стратегията, връзката и с други политики и което ще е от полза както за европейското земеделие така и за гражданите. Както е известно до момента Брюксел не е предложил обща стратегия за въздействието на стратегията „От фермата до масата“.

Делегацията от мониторинговия комитет на ЕП, посетила страната ни през септември настоя пред ЕК да затегне контрола и одита на еврофондовете у нас, информира БНР. В това число на повишен контрол трябва да бъдат поставени и фондовете от мехнизма за устойчивост и възстановяване. В изготвен след посещението им доклад се казва, че групата ще продължи да наблюдава как се управляват еврофондовете у нас и в бъдеще.

Делегацията признава ограничените правомощия на служебното правителство да се справи с много от предизвикателствата, но е окуражена от ефективното използване на инструментите, с които то разполага, се казва в документа.В него се подчертава, че остава проблемно преследването на корупцията по високите етажи на властта.

Депутатите от земеделската комисия към ЕП започнаха работа по плана за действие за биоземеделието, който предвижда ¼ от обработваемите площи в блока до 2020 година да бъдат заделени за биопроизводство информира topagrar.com. За сега на общоевропейско ниво около 8,8% от площите се обработват по биологичен начин. „В основата на европейския екшън план за постигане на поставената цел от 25% обработваеми площи заделени за биоземеделие са предвидени три основни аспекта- правилни институционални импулси, гъвкавост и добър баланс“, заяви австрийската евродепутатка Симоне Шмидтбауер.

Според евродепутатите планът трябва да допринесе за съвместен растеж на биопроизводството и търсенето на биопродукти. По думите и секторът на биопроизводството може да се развива само ако е устойчив и пазарно ориентиран. Освен това биопроизводителите трябва да заложат на огромния си потенциал да предлагат регионална и сезонна продукция, а сред предимствата за фермерите ще са това, че работят в селските региони и допринасят за опазването на климата.
Според нейния френски колега Клод Груфа Европа трябва да произвежда повече биопродукти и да ограничи вноса им По време на започналите дискусии около плана за действие някои евродепутати отбелязаха, че към момента цените на биопродуктите на европейския пазар са доста високи и непосилни за повечето хора.

Депутатите от Европейския парламент все още се надяват, че е възможно постигането на споразумение между преговарящите страни до края на португалското председателство, което да се приеме по време на последното заседание на Съвета на министрите в края на месеца, съобщава euractiv.de. Такива надежди са били изразени и по време на последното заседание на комисията по земеделие към ЕП на 15 юни, когато е било обсъждано състоянието на преговорите по ОСП. Германският евродепутат Норберт Линс е изказал мнението си че ако се постигне пробив, то общата позиция на трите страни може да се приеме по време на последното заседание на Съвета на министрите на 28 юни. Както е известно от 26 май насам аграрните министри на страните членки на ЕС се опитват да изгладят различията си на-вече по въпросите за опазване на климата и околната среда за да се опитат да направят проби в преговорите по една от най-тежките програми на блока, за която отиват милярди от европейския бюджет.

По време на дебатите в ЕП, румънският евродепутат Даниел Буда призова ЕК да се включи по-сериозно в преговорите, докато страните членки са длъжни да преодолеят различията в своите позиции. Както е известно в новия програмен период ОСП ще се състои от три регламента– за стратегическите планове, за управление, финансиране и контрол на ОСП и за организация на общите пазари на земеделска продукция. Основните различия между комисията и парламента са свързани с регламент за стратегическите планове. Петер Яр, който отговаря от страна на ЕП за този регламент заяви че по 90% от спорните въпроси преговорите са приключили. От своя страна парламентът внесе едно ново предложение, което цели плащанията към фермерите по ОСП да се основават на по-малко бюрокрация и да са обвързани със социална отговорност.

След провал на преговорите през май, португалският министър на земеделието Мария ду Сеу Антунеш даде последен шанс до края на юни да се постигне обща позиция по новата ОСП между преговарящите страни, каквато е и целта на португалското председателство.

Депутатите от ЕП ще започнат проверки на националните планове за възстановяване на страните членки, информира БНР. За целта е създадена специална работна група, която вече проведе своето първо заседание. Тяще задейства процедурите така, че Европарламентът да може да гарантира, че всяко евро от Фонда за възстановяване за над 672 милиарда да бъде похарчено там, където е необходимо, подчерта зам.-председателят на групата на ЕНП Зигфрид Муреша

През тази седмица депутатите от Европейския парламент разглеждат плана за действие за биоземеделие предложен от ЕК, съобщава topagrar.com. Сега проблемът е как да се убедят потребителите да купуват повече биологично произведени продукти. Както е известно в предложения от Брюксел план е поставена целта до 2030 година площите с биокултури в ЕС да се увеличат до 25%, докато от парламента предлагат те да достигнат 30%.

По време на дискусиите Херберт Дорфман от ЕНП поиска, предложената от комисията цел за повишаване на обработваемите площи за биоземеделие не бъде повече оставяна да виси във въздуха, а да се подкрепи от конкретни предложения за това, как да се повиши предлагането на биопродукти на пазара.

Евродепутатката Сузане Шмидтбауер посочи, че администрацията на ЕП трябва да даде пример, като в заведенията за хранене обслужващи депутатите да се предлагат само биопродукти. Иначе депутатите от земеделската комисия в ЕП се концентрираха върху обсъждане значението на биопроизводството. Депутатът от групата на Зелените Мартин Хойслинг предложи 30% от средствата по програмата „Хоризонт Европа“ да бъдат заделени за изследвания в биосектора. Той припомни, че до момента за подобни изследвания се дават едва 2% от средствата.

От своя страна аграрният комисар Януш Войчеховски заяви, че конвенционалното и биологичното производство трябва да се развиват съвместно, като според него целта за това до 2030 година площите за биоземеделие в Европа да стигнат до 25% е напълно постижима. Според него търсенето на повече биопродукти от страна на потребителите зависи в крайна сметка от благосъстоянието им, и не секи може да си позволи да си купува такива продукти. Освен това ако все повече фермери започнат да предлагат своята продукция, това би трябвало да доведе до поевтиняването на биопродуктите на пазара. Войчеховски вижда в биопроизводството преди всичко шанс за развитие на дребните и средните фермери.

Депутатите от Европейския парламент задължиха страните членки да включат в стратегическите си планове анализ на биологичното производство, пише AGPress.eu, обобщавайки резултатите от гласуванията по трите регламента за новата Обща селскостопанска политика.

Членовете на ЕП одобриха промяна в политиката, която би трябвало по-добре да приспособи селскостопанската политика на ЕС към нуждите на отделните държави-членки, но те настояват да се запазят равни условия в целия Съюз. Националните правителства трябва да изготвят стратегически планове, които Комисията ще одобри, като посочат как възнамеряват да изпълняват целите на ЕС на място. Комисията ще проверява тяхното изпълнение, а не само тяхното съответствие с правилата на ЕС.

Парламентът засили задължителните климатични и екологични практики, така наречените условия, които всеки земеделски производител трябва да кандидатства, за да получи пряка подкрепа. Освен това евродепутатите искат да отделят поне 35% от бюджета за развитие на селските райони за всички видове мерки, свързани с околната среда и климата. Най-малко 30% от бюджета за директни плащания трябва да отидат за еко-схеми, които биха били доброволни, но биха могли да увеличат доходите на фермерите.

Създаване на консултантски услуги във фермите

Евродепутатите настояват да се създадат консултантски услуги във фермите във всяка държава-членка и да се разпределят най-малко 30% от финансирането от ЕС за подпомагане на земеделските производители в борбата с изменението на климата, устойчивото управление на природните ресурси и защитата на биологичното разнообразие. Те също така призовават държавите-членки да насърчат фермерите да отделят 10% от земята си за озеленяване, което е от полза за биоразнообразието, като жив плет, непродуктивни дървета и езера.

Постепенно намаляване на директните плащания

Депутатите гласуваха постепенно да намаляват годишните директни плащания на земеделски производители над 60 000 евро и да ги ограничават на 100 000 евро. Въпреки това на земеделските производители може да бъде позволено да приспадат 50% от заплатите, свързани със селското стопанство, от общата сума преди намаляването. Най-малко 6% от националните преки плащания трябва да се използват за подпомагане на малки и средни ферми, но ако се използват повече от 12%, ограничаването трябва да стане доброволно.

Държавите от ЕС биха могли да използват поне 4% от бюджетите си за директни плащания за подпомагане на млади фермери. Допълнителна подкрепа може да бъде предоставена от финансирането за развитие на селските райони, където инвестициите на младите фермери могат да бъдат приоритетни.

Превръщане на интервенционния механизъм в постоянен инструмент

Парламентът настоя за по-нататъшни мерки, които да помогнат на фермерите да се справят с рисковете и потенциалните бъдещи кризи. Той иска пазарът да бъде по-прозрачен, интервенционна стратегия за всички селскостопански продукти и практики, целящи по-високи стандарти за опазване на околната среда, здравето на животните или хуманното отношение към животните, да бъдат освободени от правилата за конкуренция. Депутатите искат също да превърнат кризисния резерв, помагащ на земеделските производители с нестабилност на цените или пазара, от временен инструмент в постоянен с подходящ бюджет.

Механизъм за подаване на жалби

Евродепутатите искат да бъде създаден специален механизъм за жалби на ЕС. Това би дало гаранции за земеделските производители и бенефициерите в селските райони, които са третирани несправедливо или в неравностойно положение по отношение на субсидиите от ЕС, ако националното им правителство не се справи с тяхната жалба. Освен това те настояват за увеличаванеот сегашните 5 на 10%(от субсидиите) на санкциите за онези, които многократно нарушават изискванията на еС например относно околната среда и хуманното отношение на животните.

Ето как бяха одобрени трите регламента:

Регламентът за стратегическите планове беше одобрен с 425 гласа „за“ срещу 212 „против“ и 51 „въздържал се“.

Регламентът за общата организация на пазара беше приет с 463 гласа „за“, 133 „против“ и 92 „въздържали се“.

Регламентът за финансиране, управление и мониторинг на ОСП беше одобрен с 434 гласа „за“, 185 „против“ и 69 „въздържал се“.

Миналата седмица членовете на Европейския парламент гласуваха реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП), а земеделските министри постигнаха споразумение в Съвета, откривайки възможността за започване на тристранни преговори. Според движението за биологични храни и земеделие в Европа (IFOAM Еуропе) европейските депутати пренебрегнаха исканията на гражданите за истинска трансформация на хранителната верига и земеделието и не успяха да приведат изцяло ОСП в съответствие с целите на европейските стратегии за зелена сделка, „От фермата до масата“ и биологично разнообразие.

„Малките стъпки за озеленяване на ОСП не са достатъчни. Следващите десет години трябва да бъдат десетилетие на действия и трансформация, за да спечелим състезанието срещу катастрофата за климата и биологичното разнообразие. Сега Комисията има огромна отговорност да гарантира, че парите на ЕС ще бъдат добре използвани от държавите-членки и че националните стратегически планове на ОСП ще отговарят на предизвикателствата на кризата с биологичното разнообразие и климата. Органичното движение ще продължи да подкрепя всички инициативи за привеждане на ОСП в съответствие със стратегиите на ЕС за зелена сделка, „От фермата до масата“ и биологично разнообразие в предстоящите преговори „, заяви председателят на организацията Ян Плаге.

Според него тъй като въздействията от изменението на климата вече са върху нас, устойчивото производство на храни се нуждае от добре функциониращи екосистеми, здрави почви, чиста вода и повече биологично разнообразие на всички нива. „По-голямата част от земеделските производители искат да направят повече за околната среда, но те трябва да бъдат стимулирани и подкрепени от ОСП правилно, за да променят своите земеделски системи и практики. Зелената сделка на ЕС е това, което европейските граждани очакват от Европа, но е и възможност за земеделските производители и селските райони“, каза още той.

Курт Санен, председател на IFOAM Organics Europe Group за интереси на биологичните земеделски производители, добави, че „Огромно мнозинство от членовете на Европейския парламент (589„ за “срещу 94„ против “) гласуваха за изменение 811, изискващо държавите-членки да включат анализ на биологичния сектор като част от техния стратегически план и определят цели за увеличаване на дела на органично управляваните земи. Това е положителна стъпка в съответствие със стратегиите „От фермата до масата“ и за биоразнообразието но за да трансформираме нашите хранителни системи ни е необходима ОСП, която по-добре стимулира и помага на всички фермери да възприемат по-устойчиви практики. “

Проследявайки дебатите в Европейския парламент относно бъдещето на Общата селскостопанска политика все повече се убеждавам, че царящото политическо късогледство, борбата между фракции и партийни групи, между привърженици на по-дълбоки или никакви промени в европейското земеделие не са в полза на самите производители.

За какъв нов модел в ОСП може да се говори, след като той нито въвежда намаляване на административната тежест, нито ще доведе до ползи от една страна за опазване на ресурсите и климата, от друга за повишаване устойчивостта в земеделието а оттам и в производството на селскостопанска продукция?

Горките земеделци едва ли ще са доволни от резултата, политика постигната в резултат на размити компромиси в името на политическите групи, а не в името на фермерите, запазване на стария модел, който едва ли ще доведе до по-справедливо разпределение на онези малко над 340 млрд. евро за земеделие през следващите седем години, без да се реформират директните плащания, така че да не се дават 80% от средствата на 20% от фермерите и без да се прави нищо за запазване на едни жизнени селски региони.

Мисля, че въпроси като този дали ще се подсигури достатъчно стабилно производство на храни и дали земеделието ще допринесе  за опазване  op на околната среда и климата ще останат висящи и след още седем години, ако ОСП запази сегашното си статукво. По време на дебатите се изрази намерението ,чрез новите еко схеми да се намали тази ножица и да се спомогне за запазването на дребните стопанства. Дали? Екосхеми, за които са предвидени 80 млрд. евро, които на всичко отгоре в момента са без ясен дизайн и без съдържание, така че да знаят земеделските производители какви ангажименти поемат.

Скептицизмът по темата идва именно от факта, че някои от средствата може да не бъдат изразходвани, и да бъдат прехвърлени към други инструменти, които биха били далеч по-ясни и атрактивни. Дори и да има интерес от фермери към новите екосхеми , то не е гаранция че парите за тях ще достигнат до тези кандидати. Примерът със сегашното положение у нас що се отнася до схемите за биоземеделие и агроекология е достатъчно показателен за това. Ако имаше средства, то те или бяха давани за мерки, които изкривяваха тези ангажименти, или бяха източени към други схеми.

Вижда се че еврократите все по-усилено прехвърлят горещите картофи в кошницата на отделните страни, които чрез стратегическите си планове да ги вадят от пеща. Дали обаче не възлагат прекалено големи надежди на тези стратегически планове? Дали могат да се дадат достатъчно гаранции за изработването на ясен контролен механизъм не само по тяхното изпълнение съобразно поставените цели, но най-важното за целенасоченото изразходване на милиардите евро?

Темата за бъдещето на европейското земеделие тепърва ще разгори споровете между отделните страни, тъй като преговорите между ЕП, Съвета на министрите и ЕК ще започнат, и това допълнително ще покаже , дали ОСП в нейния окончателен вариант ще е инструмент за фермерите, или по-скоро политически инструмен, който няма да промени съществено нищо в европейското земеделие, нито неговата структура, нито нещо по отношение на приноса му за опазване на климата и околната среда и за повишаване устойчивостта на продукцията.

https://www.facebook.com/watch/?v=646518246057481

вид и тя се нуждае от промени за да бъде приета, съобщава „Дневник“ позовавайки се на пресслужбата на ЕП. Според тях е нужен „демократичен контрол“ върху инструмента за възстановяване на ЕС за да се осигури отчетност на средствата. Проблемен остава и въпросът за липсата на механизъм за спазване върховенството на закона, за какъвто лидерите на страните членки не се споразумяха.

Фондът за възстановяване (който евродепутатите не е нужно да одобрят за разлика от многогодишната финансова рамка) е „исторически ход“, но дългосрочните приоритети на ЕС като Зеления пакт и Програмата в областта на цифровите технологии са изложени на риск, казват евродепутатите.

По отношение на дългосрочния бюджет на ЕС те не одобряват съкращенията, направени по програмите, ориентирани към бъдещето, и смятат, че по този начин ще бъдат „подкопани основите за трайно и устойчиво възстановяване“. Водещи програми на ЕС за защита на климата, дигитален преход, здравеопазване, младежта, културата, научните изследвания и управлението на границите „са изложени на риск от незабавен спад на финансирането от 2020 г. до 2021 г.“, както и че, считано от 2024 г., „бюджетът на ЕС като цяло ще бъде под равнищата от 2020 г., което излага на риск ангажиментите и приоритетите на ЕС“.

Евродепутатите са „готови да оттеглят одобрението си“ за дългосрочния бюджет на ЕС (МФР), докато не бъде постигнато задоволително споразумение в предстоящите преговори между парламента и съвета, за предпочитане най-късно до края на октомври, за да бъде осигурен плавен старт на програмите на ЕС от 2021 г.

Днес Европейския парламент се събира на извънредна сесия за да обсъди и вземе решение по постигнатото през тази седмица споразумение между лидерите на страните членки за бюджета до 2027 година и кризисния фонд за справяне с последиците от кризата с коронавируса. Още вчера обаче представители на различните фракции се обединиха около обща резолюция срещу някои планирани съкращения. „Планираните съкращения за някои програми ще окажат влияние върху опазването на климата, а недостатъчните законови основания за действия ще позволят да продължат нарушенията на принципите на върховенството на закона от страна на Орбан и Co”, заяви депутатът Свен гиголд, цитиран от „Ройтерс“.

За да влезе в сила споразумението за бюджета както и за пакета от помощи за справяне с последиците от кризата с Covid 19 е нужно то да получи одобрение както от Европейския, така и от националните парламенти на 27- те страни членки на ЕС. Според председателя на ЕП Давид Сасоли одобрението на финансовия пакет от страна на парламентаристите не е сигурно. “Имаме едно предложение на масата на преговорите, но ние искаме да го подобрим“, заяви Сасоли по време на пресконференция в Брюксел.

„Ще се опитаме да дадем отговори за някои съкращения, които считаме за несправедливи“, добави той. Сасоли се обяви основно срещу намаляването на финансирането на програмите за образование „Еразмус“ и за научни изследвания. Сасоли изрази резерви и относно връзката между спазване принципите на върховенството на закона и достъпа на страните членки до бюджетните средства. „Искаме да знаем с какви инструменти ще бъде подкрепена подобна връзка“, заяви още Сасоли, според който ЕП няма да подкрепи очакванията за намаляване на общите стойности. Що се отнася до пакета от средства за справяне с последиците от кризата с коронавируса, най-доволни са южноевропейските страни, които пострадаха и най-силно от кризата. В информацията се казва още, че одобрението на двата финансови пакета от парламентаристите може да се проточи няколко месеца.

 В края на миналата седмица депутатите от ЕП гласуваха за по-висок бюджет от ЕФРСР за подпомагане на засегнатите от кризата с коронавируса.  Заявления за отпускане на помощ за справяне с последиците от кризата с коронавируса ще се подават до края на годината, а изплащането на помощта ще се извършва в срок до 30 юни 2021 г. ,информира AGPress.eu.

За земеделските производители размерът на помощта ще е до 7 хил. евро, а за малки и средни предприятия от областта на хранителната индустрия- до 50 хил. евро. Размерът на максималната компенсация на индивидуалните земеделски производители е с 2 хил. евро над предложените от ЕК 5 хил. евро. Таванът на средствата за малките и средни предприятия от хранителния бранш е запазен на нивото, предложено от Европейската комисия.

Спешната мярка, одобрена в ЕП ще позволи на държавите-членки на ЕС да използват пари от ЕС, останали от техните програми за развитие на селските райони, за да изплащат еднократна компенсация на фермери и малки селски предприятия, особено засегнати от кризат а COVID-19. Смата за подпомагане на земеделските производители и малките и средни предприятия трябва да е максимум до 2% от средствата по ПРСР във всички страни членки.

Европейският парламент ще създаде специална анкетна комисия, която ще следи за нарушения на правилата за хуманно отношение към животните при техния трнспорт в рамките на ЕС и в трети страни, съобщава AgPress.eu. Тя ще се състои от 30 членове, а резултатите от нейната работа ще трябва да бъдат обявени до 12 месеца след формирането и. В правомощията на анкетната комисия ще се включва и разследване на предполагаеми нарушения на правилата и разпоредбите, свързани със защита на животните, като ще се следят всякакви транспортни операции, осъществявани по въздух, вода и на сушата. Комисията ще се съсредоточи върху това как правилата на ЕС се прилагат от държавите-членки и дали Европейската комисия ги прилага правилно, се казва в приетото решение.

Тя ще разследва предполагаемата липса на изпълнение и прилагане на разпоредбите на ЕС относно осигуряването на допълнително пространство в помещенията за транспортиране на животни, за тяхното поливане, хранене и постеля и за температурата и вентилационната система по време на транспортиране.

Днес в 19 часа българско време депутатите от Европейския парламент ще гласуват споразумението за така дълго чакания развод с Великобритания, съобщава „Дневник“ Сагата Brexit се очаква да приключи в петък в полунощ, когато Островът ще изчезне от картата на Обединена Европа. Заради излизането и, от февруари броят на депутатите в парламента ще намалее с 50 до 705 души. За евродепутати от държави, които предстои да се присъединят към ЕС, ще бъдат запазени 46 места от освободените от британците мандати. Останалите 27 места ще бъдат разпределени между 14 държави.

Ако днес евродепутатите съберат необходимото мнозинство, до влизането в сила на споразумението остава единствено одобрение с квалифицирано мнозинство „на подпис“ от Европейския съвет. Процедурата трябва да приключи до 31 януари, когато знамето на Великобритания пред ЕП ще бъде свалено и отнесено в Музея на европейската история. Следва 11 месечен преходен период, в който Лондон ще е длъжен да изпълнява решенията на Брюксел, но без да участва в тяхното обсъждане и приемане.

Депутатите от Европейския парламент одобриха Зелената сделка, предложена от Урсула фон дер Лайен, съобщава „Дневник“. Той предвижда ЕС да стане въглеродно неутрална икономика до 2050 година, като парламентаристите призоваха за :адекватно финансиран механизъм“ за справедлив преход към неутрална икономика и по-амбициозни цели за намаляване на вредните емисии до 2030 година- 55% спрямо 1990 година вместо предложените от комисията 50%.

С цел да се предотврати изместване на въглеродните емисии, породени от различията в амбициите по отношение на климата на световен мащаб, парламентът призовава за механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, съвместими с правилата на СТО. По-високи цели за енергийна ефективност и възобновяема енергия, включително обвързващи национални цели за всяка държава членка за последното, както и преглед на други законодателства на ЕС в областта на климата и енергетиката са необходими преди юни 2021 г., добавиха още депутатите.Резолюцията бе приета с 482 гласа „за“, 136 гласа „против“ и 95 „въздържал се“.

Членовете на Европейския парламент очакват амбициозно предложение на Комисията за новата дългосрочна и интегрирана хранителна политика на ЕС, която гарантира безопасни, качествени и достъпни храни за всички европейски граждани, но без да навреди на участниците във веригата на доставки.

Любопитна за законодателите на Европейския парламент е политиката „Farm to Fork“ (F2F), описана от председателя на ЕК Урсула фон дер Лейен като стратегия за устойчива храна, която ще обхване всяка стъпка в хранителната верига от производството до консумацията.

Стратегията ще бъде координирана от вицепрезидента на ЕК, Франс Тимерманс, и ще включва още еврокомисарите по здравеопазване – Стела Кириакидес, по земеделие и развитие на селските райони – Януш Войчеховски и по околна среда – Вирджинюс Синкевичиус. Въпреки това никой от четиримата членове на Комисията не представи много подробности по време на изслушванията си в Парламента. В Страсбург EURACTIV попита евродепутатите върху кой аспект биха искали да се съсредоточат по време на законодателната процедура.

Евродепутатът от социалистите Изабел Карвалхайс заяви, че би оценила високо това, ако узнае каква е и дългосрочната визия на Войчеховски за селските райони и как тази визия ще бъде интегрирана в стратегията „От фермата до вилицата“. „Честно казано, все още се надявам, че той действително може да излезе с повече информация по този въпрос“, каза португалският депутат и добави, че съдържанието на политиката трябва да е равно на амбицията.

Депутатът от Християндемократическата партия Даниел Буда, заместник-председател на комисията по земеделие (AGRI), също очаква кандидатите за член на Комисията да излязат с определена визия за стратегията и въздействието й върху фермерите и секторите, свързани с производството на храни. Той припомня също, че бъдещият еврокомисар Стела Кириакидес на няколко пъти е подчертала в изслушването си, че новата стратегия ще бъде заложена в Зелената сделка на ЕС, която трябва да бъде водещата политика на Комисията на Урсула фон дер Лейен.

Другият зам.-председател на COMAGRI, финландският представител на либералите Елси Катайнен, заяви, че е по-скоро доволна от това, че идеята за дългосрочна стратегия за храните е повдигната, отколкото да е разочарована от липсата на подробности на настоящия етап.

Безопасна и здравословна храна

„Гарантирането на висококачествена храна за европейците е пренебрегвано от Европейската комисия твърде дълго. Очакваме отново да бъде на първо място в дневния ред“, каза френският евродепутат Пиер Карлескинд, който е за първи мандат член на ЕП и е избран за заместник-председател в Комисията за вътрешен пазар и координатор на групата „Renew Europe“ в Комисията по рибно стопанство.

По отношение на морските храни, той заяви че стратегията „Farm to Fork“ трябва да има за цел подобряване на проследимостта на вносни рибни продукти и продукти от аквакултури, за да се гарантира, че те отговарят на екологичните, социалните и санитарните стандарти на ЕС. Карлескинд, който е океанограф по професия и има богат опит по морските въпроси, добави, че новата политика в областта на храните трябва да гарантира, че европейските продукти за рибарство и аквакултури са правилно валоризирани с ясно и ефективно етикетиране. „Защитата на потребителите трябва да бъде основният ни фокус и подобряването на проследяемостта и етикетирането са от ключово значение за постигането на това“, заключи той.

Евродепутатът от групата на „Зелените“ Сара Винер, която е сред новите лица в ЕП, но е известен телевизионен готвач в Австрия посочи, че хранителният аспект е доста важен, тъй като новата хранителна политика „От фермата до вилицата“ трябва да насърчава здравословното и устойчиво хранене за всички. Тя очаква, че стратегията ще осигури достъп до земя за устойчиво производство на храни, но също така ще възстанови устойчивите на климата и здрави агроекосистеми, базирани на агроекология. Цялостната стратегия на ЕС, която подкрепя прехода към устойчиви хранителни системи, също така трябва да изгради по-справедливи, по-къси и прозрачни вериги за доставки и да включи търговията в услугата за устойчиво развитие, каза тя.

За фермерите

Фокусът върху екологичната устойчивост на хранителната верига като цяло беше приветстван от евродепутатите. „Но ние не можем да позволим фермерите да бъдат слабата връзка в тази интегрирана стратегия“, заяви евродепутатът от социалистите Изабел Карвалхайс. Според нея земеделските стопани и по-специално малките стопанства трябва да бъдат активно признати за важната си роля. Обществените ползи, които те осигуряват трябва да бъдат силен стълб на тази стратегия.

Евродепутатът Даниел Буда е на същото мнение, като посочи, че постигането на целите на новата стратегия не трябва да бъде в ущърб на нито един от включените участници.“Като член на COMAGRI моят приоритет ще бъде защита на позицията на земеделските производители в стратегията“, каза той и добави, че вече е предложил доклад по собствена инициатива по този въпрос.

Представителката от групата „Renew Europe“, Катайнен постави акцент върху изграждането на устойчива и печеливша хранителна система като цяло, включително горското стопанство и био-кръговата икономика. „Производството на храна и хранителната сигурност трябва да бъдат в основата на всичко това, което е възможно само ако производството е печелившо“, категорична е Катайнен.

Информация на Института за агростратегии и иновации/ Източник: euractiv

Стотици фермери ще излязат днес на протест пред ЕП в Стразбург, съобщава euractiv.de. Основното им искане е за коренни промени в европейската селска политика и премахване на директните плащания. Десетки фермери и екоактивисти имат намерение да преминат с трактори и селскостопанска техника по улиците пред сградата на Европейския парламент. „Протестът трябва да послужи като сигнал не само за депутатите, но и за новата Европейска комисия, че предложеният проект за промени в ОСП трябва да се промени из основи”, заяви Саския Рихардс, говорител на германската неправителствена организация Good food, ,Good farming. Демонстрацията маркира края на един месец на всеобхватни протести срещу ОСП и десетки акции в 19 страни членки на ЕС. Активисти набраха 114 хил. подписа в специална петиция до новия аграрен комисар.

Според авторите и преломът в ОСП трябва да е насочен към малките фермери и регионалните производители и доставчици на храни. „Все повече фермери произвеждат за глобалните пазари, а не за своите собствени региони, а това съвсем не е устойчиво”, добавя Рихардс. Протестиращите настояват също за опазване на животните, ориентирано към отделните видове, повече средства за опазване на почвите и ограничаване употребата на пестициди.

„Основата на ОСП обаче са директните плащания, които отиват предимно в ръцете на големите, вместо при малките и средни земеделски производители, които са основната маса”, казва още Рихардс. Според нея трябва да се преразгледа цялостно политиката на директните плащания, като се преразпределят  50% от средствата  по първи и втори стълб на финансиране. Обвързването на директните плащания със съответните условия според нея е толкова широко определение, че това не би допринесло за необходимото преструктуриране на земеделието. Например средствата за обновяване на оборите са предвидени общо, без да са предвидени мерки във връзка с климатичните промени.

Лобистите на земеделските производители се отнасят обаче критично към подобни  условия. Все още не се вижда  сближаване на позициите между отделните заинтересовани страни в преговорите по ОСП между Съвета на ЕС и Европейския парламент. Разединение цари и по темата за така наречените „екосистеми”. Някои от страните членки настояват за това, те да са доброволни, Италия иска да се направи изключение за малките фермери. От лобистката  организация на европейските  фермери Copa Cogeca се обявиха срещу нови изисквания по отношение на директните плащания. „При условие на намален бюджет на ОСп, това изглежда неприемливо, заявиха от организацията. „Това би довело до отчетлив спад в доходите на фермерите, и ще доведе до значително намаляване на възможностите за прилагане  на екологичните мерки от втори стълб”, се казва в отворена позиция на организацията по отношение на проекта за промени в ОСП.

Полякът  Януш Войчеховски беше одобрен днес от депутатите в ЕП за нов аграрен комисар, съобщава agrarheute.com. Одобрението идва само ден  след второто изслушване проведено вчера, преди което депутатите поискаха допълнителни отговори от него. Депутатите са изпратили писмо до шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен за одобрението на кандидатурата му. Зелена светлина от ЕП получи и кандидатката за комисар по вътрешните работи-шведката  Илва Йохансон.  Новата комисия би трябвало да започне работа от 1 ноември.

Ако все пак  бъде избран  за комисар по земеделието, полският кандидат Януш Войчеховски обеща да прокара специален план за развитие на биоземеделието. Това става ясно от писмените отговори на допълнителни въпроси от депутатите в ЕП, след края на първото несполучливо препитване на Войчехоски. Поправителният изпит пред комисиите по земеделие и околна среда на Европейския парламент предстои днес, след като първоначално  беше насрочено за 14 октомври. Според думите му дългосрочната визия за развитието  на европейското земеделие ще се  отразява в обширен  анализ, част от оценката за въздействие, която ще придружава реформите на ОСП. „Биоземеделието наистина може да играе важна роля в контекста на европейската зелена сделка и постигането на поставените цели за климата”, се казва в отговорите на поляка. Намаляването на пестицидите  според него ще допринесе  за подобряване на биоразнообразието и опазване на почвите. Според него държавите трябва да се възползват от предвидените по-големи възможности за подкрепа и да включи подпомагането на  биофермерите в техните стратегически планове. „Нови еко-схеми могат да бъдат използвани за популяризирането на биоземеделието  и за съответното възнаграждение на тези земеделски стопани”, добавя Войчеховски.

По отношение новите техники за размножаване, Войчеховски е на мнение, че трябва да се започне широка дискусия, като всички нови мерки за размножаване на животни и растения трябва да са „адекватни” и „пропорционални” .

Директните плащания…

По отношение на преките разпределителни плащания, полякът е на мнение, че днес близо 72% от парите по този инструмент отиват за семейните ферми с размер между  5 и 250 хектара, които представляват 2/3 от стопанствата в ЕС. Той напомня, че в предложенията за промени са въведени различни механизми, които да попречат на това, голяма част от плащанията да отиват към големите ферми обработващи над 250 ха като допълнително преразпределително плащане за устойчивост за малки и средни стопанства и механизма за намаляване на директните плащания.  Освен това сред целите в стратегическите планове на страните членки ще има и такава, която ще касае преразпределението на плащанията между малките и средни стопанства, като от ЕК ще контролират как се изпълняват тези цели.

Иновациите….

Един от основните проблеми по отношение на иновациите в земеделието, е че съществуващите до момента знания  не се използват от селскостопанската общност. „Стопаните трябва да поемат собствеността върху новите технологии, новите бизнес модели и новите форми на сътрудничество. ОСП може да даде съществен принос, като постави фермерите в центъра на иновационния процес. Един ефективен инструмент е Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI)”, се казва още в отговорите му.

„Друга важна област, която ще има огромен потенциал за иновации, е областта на цифровизацията на селското стопанство (интернет на нещата, прецизно земеделие). Той има потенциал да насърчи устойчивостта на сектора и на цялата верига на стойност, от производство до потребление. Иновациите в кръговата икономика ще допринесат за подобряване на използването на природни ресурси (повторна употреба на отпадъци и др.) И за насърчаване на растежа на селските райони с нови дейности и предприятия.” Така например могат да се намерят нови приложения на произведената биомаса, което ще позволи на фермерите да повишат добавената стойност на  произведената продукция чрез интегриране на нови компоненти като възобновяема енергия и др, .” Иновациите в биоконтрола на вредители и болести, подпомогнати от дигитализацията, също трябва да позволят намаляване на използването на химически пестициди в селскостопанския сектор.”

Намаляване разликите в субсидиите…

По отношение на една от темите, които най-много интересува българските  фермери- намаляването на разликите в субсидиите Войчеховски пише:” Благосклонен съм да постигна навреме пълно вътрешно сближаване. Наясно съм, че разликите в нивото на основното плащане на хектар между земеделските производители в държавите -членки съществуват. Някои от тези различия са напълно оправдани и ще бъдат оправдани и при изпълнение на предложението на Комисията, тъй като не всички земеделски производители в една държава-членка са изправени пред еднакви агрономически и социално-икономически ситуации… В настоящата система от 18-те държави-членки, които предоставят основното плащане, използвайки права на плащане, 7 все още ще имат права, отчасти базирани на исторически референции за производството в края на тази година (в резултат на реформата от 2013 г.). Комисията предлага да наложи допълнително сближаване на стойността на правата с минимална цел от 75% от средната стойност за всички права в една и съща държава-членка или група територии най-късно до 2026 г.”

Малките и средните предприятия в Европа (МСП) трябва да играят роля в изготвянето на новата стратегия „От фермата до вилицата“ – цялостната хранителна политика на ЕС, очертана от бъдещия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лейен, заяви австрийският евродепутат Лукаш Мандл. Законодателите проявяват голям интерес към политиката „Farm to Fork“, описана в концепцията на Урсула фон дер Лейен като стратегия за устойчива храна, която ще обхване всяка стъпка в хранителната верига от производството до консумацията.

Стратегията ще бъде координирана от зам.-председателя на ЕК Франс Тимерманс и ще включва още бъдещите еврокомисари по здравеопазване – Стела Кириакидес, по земеделие и развитие на селските райони – Януш Войчеховски и по околна среда – Вирджинюс Синкевичиус.

И Войчеховски, и Кириакидес се очаква да бъдат питани по тази тема в изслушванията им пред ЕП днес, 1 октомври, тъй като те са водещи в усилията за осигуряване на безопасност на храните и устойчиво производство на храни. Темата с хранителната политика е била засегната миналата сряда по време на прием в Брюксел, организиран от Хербалайф и Работната група за здравословно хранене на мрежа от МСП – неотдавна създадена платформа, която представлява интересите на 10 милиона малки и средни предприятия в Европа.

„Като членове на Европейския парламент, ние наистина оценяваме новия подход на политиката в областта на храните, поставен на дневен ред от избрания председател на Комисията Урсула фон дер Лейен, тъй като това означава и задоволяване на нуждите от изменението на климата“, е заявил депутатът от християндемократите Мандл по време на събитието. Той е посочил още, че в новата стратегия има част, посветена на земеделието и селското стопанство, но трябва да има нещо, насочено към МСП поради тяхната гъвкавост и иновации в хранителната верига.

Трябва да изградим общности сред МСП и да им дадем насоки, тъй като те предоставят продукти, близки до клиентите и те могат веднага да задоволят нуждите на клиентите, дори повече от по-големите компании и корпорации“, подчертава още австрийският евродепутат.

Въпреки че новата хранителна политика все още не е добре дефинирана, от отговорите на членовете на Комисията, предоставени на писмените въпроси на Европарламента, може да се получи намек за това каква може да бъде новата политика на ЕС в областта на храните.

Например, в отговорите във въпросника си Тимерманс пояснява, че му е възложено да координира цялата верига от „Фермата до вилицата“ като част от европейската зелена сделка. По-широката стратегия ще се занимава с цялата верига на производство и потребление на храни, като се обръща специално внимание на насърчаването на ефективни и устойчиви методи за производство на храни, но също така и на засилването на подкрепата за иновации, цифровизация и smart технологии, се казва още в писмените отговори на Тимерманс.

Говорейки за стратегията, Войчеховски също подчертава необходимостта от стимулиране на използването на цифрови технологии и гарантиране, че секторът може да остане конкурентоспособен, докато Кириакидес пише: „Напълно съм убеден, че храната, здравето и околната среда са неразделни и очаквам приносът ми към „Зелената сделка“ да бъде от съществено значение чрез новата стратегия „Farm to Fork“. Според кандидата за здравен комисар, една от целите на тази стратегия ще бъде да осигури на европейците питателна, достъпна и безопасна храна.

Новата стратегия ще разчита на консолидирана рамка, наскоро подсилена с преработката на Общия закон за храните. Приет след противоречията около оценките за безопасност на оспорвани продукти като хербицида глифозат, ревизираният закон обаче ще има голямо влияние не само върху пестицидите, но и върху всички разрешения по агро-хранителната верига. Ревизираното законодателство на ЕС относно взаимното признаване на стоки, основата на вътрешния пазар на ЕС, също беше разгледано от хранително-вкусовата промишленост като основна стъпка към постигането на единния пазар на ЕС. Бъдещият комисар по здравеопазването Кариакидес посочва в писмените си отговори, че ЕС „трябва да проучи етикетирането на хранителните вещества и здравето по холистичен начин, като се отвори към преразглеждане на настоящата система за етикетиране на храните.

Информация на Институт за агростратегии и иновации

През миналата седмица депутатите  от Европейския парламент се обявиха срещу издаването на нови разрешителни за внос на ГМ  растения като гласуваха за целта специална резолюция, информира topagrar.com. Става въпрос за генномодифицирани совртове царевица, рапица и памук. Резолюцията е била иницирана от депутатите  от групата ма Зелените. Парламентаристите се обявиха за по-високи стандарти при проверките при издаване  на разрешителни и демократизация на правилата при вземане на решения. Растенията на компаниите Bayer и Singenta са резистентни спрямо различни хербициди или произвеждат отрови за насекомите. Освен това според евродепутатите едно от растенията съдържа генна конструкция, която го прави резистентно срещу  антибиотиците. Друго от растенията е било предназначено за производството на по-голяма биомаса.

Само една от страните членки на ЕС се обяви при гласуването за даване на разрешително за внос на въпросните сортове за нуждите на хранителната индустрия и за фураж за животните. Все пак от ЕК планират да дадат подобни разрешителни.

„С решението си ЕП даде силен знак и даде ясно да се разбере, че сегашната оценка на риска от генните технологии  не е добра, защото например не са били подложени на проучване ефектите от комбиниране на растенията. Освен това не са измерени детайлно остатъците от хербициди и все още има доста въпроси  без отговор, що се отнася до негативните последици за имунната система”, казва Кристоф Тен. Двете компании според него не са представили доказателства, че растенията са толкова надеждни, че да могат да се използват в хранителната индустрия и като фураж за животните.

Това не е първият случай, в който депутатите от ЕП се обявяват срещу издаването на разрешителни за ГМ растения. От декември 2015 година насам са били гласувани 31 подобни резолюции, без обаче това да е повлияло на решенията на Европейската комисия. „Проблемите са спешни и не могат да се отричат защото законите на ЕС дават висок приоритет на здравеопазването и опазването на околната среда, но на практика това не придава нужната тежест за постигане на поставените от комисията цели”, коментира още  Тен.

.

Европейският парламент ще гласува доклад, който предвижда спиране на евросредствата за държави-членки, нарушаващи върховенството на закона, съобщава БНР. За да има правно основание подобна мярка според европейския депутат Емил Радев, е необходима промяна на европейските договори. „Според мен аргументите, които биват изкарвани от някои колеги в подкрепа на доклада са, за съжаление и нарушение на европейското право. Текстът, който ще бъде подложен на гласуване в ЕП, за съжаление не помага за решаване на този проблем”, заяви Радев. По думите му липсата на правни основания е проблем за функциониране на този механизъм.

Съветът на ЕС и ЕП приключиха преговорите за бюджета за 2019 година без да е постигнато съгласие по между им, съобщава AgPress.eu. „Съжаляваме че не успяхме да се договорим за бюджета на ЕС за 2019 година”, заяви главният преговарящ от страна на ЕС  австрийският финансов министър и главен преговарящ Хардвиг  Льогер. Той изрази надеждата си, че двете институции ще успеят да се споразумеят до края на годината. Докато  Съветът направи конструктивна оферта, която би надхвърлила първоначалното предложение на Комисията, Парламентът предпочете да използва неизползвани средства от предишни години, свързани с изследователски проекти. Евродепутатите са за редуциране на средствата за следващата година за ограничаване на миграцията.  През юни държавите-членки постигнаха съгласие да финансират 1 млрд. евро от допълнителни 3 млрд. евро за механизма чрез вноски според техния дял от БНП  на ЕС. Следователно 2 милиарда евро от тази сума трябва да идват от бюджета на ЕС. спомени не забелязвам колко снеговалежът се е засилил.

Европейският парламент одобри нов регламент  с който се въвеждат по-строги правила за използване на антибиотици в животновъдството, съобщава UkrAgroConsult позовавайки се на британското издание The Gardian. Според новите правила на животновъдите в страните членки на ЕС ще бъде забранено използването на антибиотици за увеличаване на показателите в животновъдството и за профилактични цели. Подобна забрана се налага за борба срещу антимикробнатарезистентност. По  данни на статистиката 25 хил.  души годишно умират от препарати устойчиви на антимикробни инфекции. Учените предупреждават, че ако не се променят нещата, скоро обичайната медицинска намеса  може да стане невъзможна.

Използването на антибиотици ще е възможно само при операции или в индивидуални случаи. Например ако се разболее  група животни, фермерите ще могат да използват антибиотици за да сpрат разпространението на болеста. Сега в ЕС е често срещана практиката, когато е заболяло едно животно, да се третират  с антибиотици всички животни в стопанството. Новият регламент забранява използването на лекарства от хуманната във ветеринарната медицина. Новите правила ще влязат в сила през 2022 година.  Ветеринарите  ще са задължени да предоставят данни за обемите на продажба на антибиотиците, а вносните ще трябва да отговарят на европейските стандарти за антимикробните вещества.

Малко преди очакваните в края на май предложения на аграрния комисар Фил Хоган реформи в общата   селскостопанска политика, комисията по аграрните въпроси към ЕП излезе със своя позиция, като се противопостави на намеренията на ЕК да намали парите за земеделие след 2020 година. Това информира topagrar. Европейските депутати настояват за още по-голяма подкрепа за малките фермери и драстично намаляване на субсидиите за големите стопанства. С публикуваното в сряда решение на депутатите от специализираната комисия се стигна до там , че бяха вързани ръцете на аграрния комисар Хоган и се тръгна към курс на остро институционално  противопоставяне на депутатите на  позицията на земеделските министри на Германия и Франция, които предложиха таван  на директните плащания от 60 хил. евро.

Според депутатите малките и семейни фермери не трябва да се превръщат в основни губещи от излизането на Великобритания от Общността, и очаквания във връзка с това бюджетен дефицит от 14 млрд. евро годишно. Обратното според тях реформите в ОСП трябва да доведат до увеличаване на доходите им и намаляване на плащанията на хектар за големите. Основната причина за това е, че според аграрните експерти на ЕП при производството на земеделска продукция големите стопанства пестят много повече разходи, отколкото малките, чиито позиции в хранителната верига във времената на глобализация изглеждат значително по-слаби и притеснителни.