Тагове

Белгийски стартъп предлага възможности за ускорена селекция на местни сортове соя

Както вече споменахме в предишен текст, през миналата седмица университетът на белгийския град Гент даде възможност на 15 стартъп компании да представят решения в земеделието наложени в практиката благодарение на плодотворното сътрудничество между бизнес и наука.

Една от тези стартиращи белгийски компании предлага решения за фермерите особено в страните на Западна и Северна Европа които са решили да отглеждат соя. Тази култура както знаем не е сред предпочитаните от земеделските производители най-вече заради това, че се отглежда доста трудно.

„Ние сме малък стартъп в който работим 20 души и сме основани през 2021 година като част от специална белгийска програма за насърчаване отглеждането на соя, чиято идея е да подкрепи местните фермери ориентирали се към отглеждането на соя“, казва Ренате Деграве.

Компанията е изцяло ориентирана към селекцията на различни сортове соя и производството на семена, както и към технологична подкрепа за ускорена селекция на устойчиви регионални сортове соя ориентирани изцяло към климатичните условия на страните от Северна Европа.

Какво е специфичното на тези сортове?

„Обикновено заради по-студения климат, страните от Северна Европа не са най-подходящото място за отглеждане на соя. Това е растение, което обича по-топъл климат и повече светлина, но благодарение на технологиите ние сега можем да предложим нови сортове соя, адаптирани към климатичните условия на тези страни. Тези сортове се характеризират както с по-добра резистентност, така и с по-високо съдържание на протеини“, продължава тя.

Тези нови  сортове се създават чрез използване в процеса на селекция на специфична бактерия , която позволява ускорено развитие и растеж на посевите при по-студени климатични условия. В компанията са съкратили времето за селекция на нови сортове соя на четири години, като отглеждат растенията и в оранжерии.

Соята- от новите геномни техники до AI

„Ние сме готови да започнем да използваме и изкуствения интелект в процеса на селекция на нови устойчиви сортове соя. Това което правим в момента е да използваме данни, събирани с помощта на дрон, които да ни помагат да разберем кои растения са с най-добри показатели за кръстосване. Подпомагаме технологично фермерите да следят за качеството на зърното и за съдържанието на протеин в него“, продължава Ренате.

В момента предлагат шест различни сорта соя на пазара, като един от тях е с много високо съдържание на протеин от около 46%, като разработват и ново поколение сортове с още по-високо съдържание на протеин. Освен това се работи и върху създаването на сортове соя, които да позволяват поливно отглеждане.

„Към момента не използваме нови геномни техники за да повишим устойчивостта на нашите сортове на климатичен с стрес, но не е невъзможно това да се промени в близко бъдеще. Мисля че цялата тази дискусия по темата в Европа ще позволи на компаниите специализирани в създаването на сортове да се напаснат към новите реалности, защото внедряването на нови технологии изисква и наличието на достатъчно средства. Това което използваме в момента е екстракция на ДНК на растенията с помощта на която се анализират качествата им при създаване на хибриди“, казва още тя.

Ренате пояснява още, че  чрез подобни технологии, които обаче са различни от мултипликацията на гени, но позволяват в лабораторни условия да се ускори конвенционалната селекция на нови сортове и да се идентифицира в случая със соята нивото на съдържание и концентрацията на протеин в растенията. Тези методи по думите и са приложими както при конвенционалното, така и при биологичното отглеждане на соя.

„Всички варианти изискват да бъдат тествани на полето. Това което правим преди да регистрираме нови сорртове соя, е да ги тестваме на специални полета заедно с фермерите, каквито имаме в страни като Полша, Словения и Чехия например. Този процес на тестване ни отнема най-малко две години“, казва в заключение Ренате.

Експериментална ферма помага на учените да задълбочат изследванията си върху резистентността на растенията към препарати за растителна защита

Белгия не е сред големите страни в земеделието на Европа, но със своя напредък в развитието на разнообразие от технологични проекти, дело на комбинираните усилия на наука и бизнес може спокойно да се нареди сред водещите европейски страни в това направление. И въобще не е случайно, че тъкмо по време на нейното председателство на ЕС между водещите и приоритети в аграрната политика бе прокарването и налагането на законодателството за внедряване на определяните от мнозина като спорни нови геномни техники.

Като един от водещите центрове на развитие на изследователски проекти в сферата на селското стопанство се е оформил университетът на Гент, който в средата на юли се превърна в демонстрационна сцена за 15 стартъпа, представили своите проекти, резултат от синергията между бизнес и наука. Освен това университетът разполага със собствена експериментална ферма, която също е с основен принос за бързото претворяване на най-различни научни проекти в практиката и бизнеса. Експерименталното стопанство е ръководено от проф. Геерт Хаезерт водещ преподавател във факултета по по бионаучно инженерство на университета в Гент и експерт по тритикалето. Агроном и селекционер с участие в над 60 международни проекта с фокус на изследванията му в областта на устойчивото производство на земеделските култури и защитата на растенията в умерените и тропични агроекологични зони.

„Нашата ферма е резултат от усилията на два белгийски университета и в нея ние провеждаме експериментални изследвания, които впоследствие да бъдат приложени в практиката, което е много важно за нас.  Освен това благодарение на дейността на фермата можем да изследваме различни локални европейски продукти като работим в тясно сътрудничество с различни европейски компании“, споделя ученият.

Експерименталното стопанство е разположено на около 60 хектара, като за научни изследвания са заделени около половината от площите, а останалите се използват за за реализацията на конкретни проекти, резултат от тези експерименти. Изследванията на учените са концентрирани основно върху три култури- царевица, картофи и тритикале.

„Над 20 години сме насочили нашите усилия към устойчивото отглеждане на зърнени култури, но в последно време сме се фокусирали към това, как да се разнообрази отглеждането на зърнени култури и тяхната растителна защита“, споделя проф. Хаезерт:

Интересна сфера на експериментите и научните изследвания на учените е също така проучването на това, как растенията комуникират помежду си и за нивото на резистентност към различните препарати за растителна защита. Основа за тези изследвания са данните, събирани от различни видове сензори, разположени в експерименталното стопанство, за което то е подпомогнато финансово и от страна на бизнеса и държавата.

Сензори помагат на фермерите какви стратегии за напояване да прилагат

И като споменаваме че чрез различни сензори белгийските учени успяват да събират по-прецизни данни за растенията, университетът на Гент е „дом“ и на няколко други проекта в тази насока, които вече са превърнати в реални бизнес решения в помощ на фермерите на полето или в стопанството. Една от тези стартъп компании, специализирала се в разработката на сензори е 2Gro.

„Ние сме насочили усилията си към управление на растенията като сме създали два типа сензори, с помощта на които може да се проследяват нивата на стрес у растенията да се осъществява мониторинг на данни“, казва Максим.

Сензорите позволяват събиране на данни в реално време, както и да се проследи в рамките на 24 часа нуждата от вода за растенията.

„С помощта на данните които събираме можем да разберем кога растенията са щастливи образно казано, и кога са стресирани и така можем да помогнем на производителите да отглеждат своите култури по по-балансиран начин“, споделя още Максим.

Благодарение на сензорите, фермерите могат да разберат моментално например, кога растенията изпитват стрес от липсата на достатъчно вода и за това как се чувства като цяло дадено растение.

А има ли го обратния ефект, когато дадено растение е получило повече вода от нужното му?

„В подобни случаи растенията не изпитват стрес, но когато водата в тях е повече от необходимото им, това се отразява на качеството на производството, било ако фермерите отглеждат цветя или плодове. Тук идва и нашата роля да им помогнем чрез събиране на данни за това да отглеждат растенията си по- балансирано“, отговаря Максим . Освен това събраните от сензорите данни ще покажат на фермерите каква стратегия за напояване на растенията да приложат, така че да постигнат оптимални резултати.
Самите устройства със сензорите са разработка на учени от университета на Гент, след което проектът е предизвикал инвеститорски интерес, в резултат на което е създадена и частна компания за практическото им разработване. Към момента проектът се развива много успешно и фермери от над 20 европейски страни използват техните сензори. Стартъпът е разработил два вида сензори. Единият е приложим за производителите отглеждащи малки растения като цветя или за вертикални ферми, а другият за по-големи растения, като се разработва и сензор насочен специално към производителите на плодове.

Чрез качествен анализ на млякото към по-висока устойчивост на малките и средни ферми

Друг проект насочен към прецизното събиране на данни е проектът HllCow.

„Нашият проект е създаден с финансовата подкрепа на програмата Interreg и в него работим 12 партньори и усилията ни са насочени към подобряване на качеството на произвежданото мляко чрез събиране на данни и изготвяне на прецизни анализи на суровината, Освен това помагаме на малките и средни производители да подобрят нивото на мениджмънт на стопанствата си. Проектът ни е насочен към това да опрости максимално събирането на данни и анализа на произведеното от тях мляко“, казва Жули Лебоа.

Освен със средства по програмата Interreg, HollCow е съфинансиран и от региона на Валония. Партньори по проекта са организации от Белгия, Германия, Люксембург, Франция и Ирландия. В него са се включили и партньори от Австрия и Швейцария. Сред основните цели на проекта е да се противопостави на изчезването на малките и средни млечни ферми, като чрез прилагане на различни иновативни решения да се повиши тяхната устойчивост.