Експериментална ферма помага на учените да задълбочат изследванията си върху резистентността на растенията към препарати за растителна защита
Белгия не е сред големите страни в земеделието на Европа, но със своя напредък в развитието на разнообразие от технологични проекти, дело на комбинираните усилия на наука и бизнес може спокойно да се нареди сред водещите европейски страни в това направление. И въобще не е случайно, че тъкмо по време на нейното председателство на ЕС между водещите и приоритети в аграрната политика бе прокарването и налагането на законодателството за внедряване на определяните от мнозина като спорни нови геномни техники.
Като един от водещите центрове на развитие на изследователски проекти в сферата на селското стопанство се е оформил университетът на Гент, който в средата на юли се превърна в демонстрационна сцена за 15 стартъпа, представили своите проекти, резултат от синергията между бизнес и наука. Освен това университетът разполага със собствена експериментална ферма, която също е с основен принос за бързото претворяване на най-различни научни проекти в практиката и бизнеса. Експерименталното стопанство е ръководено от проф. Геерт Хаезерт водещ преподавател във факултета по по бионаучно инженерство на университета в Гент и експерт по тритикалето. Агроном и селекционер с участие в над 60 международни проекта с фокус на изследванията му в областта на устойчивото производство на земеделските култури и защитата на растенията в умерените и тропични агроекологични зони.
„Нашата ферма е резултат от усилията на два белгийски университета и в нея ние провеждаме експериментални изследвания, които впоследствие да бъдат приложени в практиката, което е много важно за нас. Освен това благодарение на дейността на фермата можем да изследваме различни локални европейски продукти като работим в тясно сътрудничество с различни европейски компании“, споделя ученият.
Експерименталното стопанство е разположено на около 60 хектара, като за научни изследвания са заделени около половината от площите, а останалите се използват за за реализацията на конкретни проекти, резултат от тези експерименти. Изследванията на учените са концентрирани основно върху три култури- царевица, картофи и тритикале.
„Над 20 години сме насочили нашите усилия към устойчивото отглеждане на зърнени култури, но в последно време сме се фокусирали към това, как да се разнообрази отглеждането на зърнени култури и тяхната растителна защита“, споделя проф. Хаезерт:
Интересна сфера на експериментите и научните изследвания на учените е също така проучването на това, как растенията комуникират помежду си и за нивото на резистентност към различните препарати за растителна защита. Основа за тези изследвания са данните, събирани от различни видове сензори, разположени в експерименталното стопанство, за което то е подпомогнато финансово и от страна на бизнеса и държавата.
Сензори помагат на фермерите какви стратегии за напояване да прилагат
И като споменаваме че чрез различни сензори белгийските учени успяват да събират по-прецизни данни за растенията, университетът на Гент е „дом“ и на няколко други проекта в тази насока, които вече са превърнати в реални бизнес решения в помощ на фермерите на полето или в стопанството. Една от тези стартъп компании, специализирала се в разработката на сензори е 2Gro.
„Ние сме насочили усилията си към управление на растенията като сме създали два типа сензори, с помощта на които може да се проследяват нивата на стрес у растенията да се осъществява мониторинг на данни“, казва Максим.
Сензорите позволяват събиране на данни в реално време, както и да се проследи в рамките на 24 часа нуждата от вода за растенията.
„С помощта на данните които събираме можем да разберем кога растенията са щастливи образно казано, и кога са стресирани и така можем да помогнем на производителите да отглеждат своите култури по по-балансиран начин“, споделя още Максим.
Благодарение на сензорите, фермерите могат да разберат моментално например, кога растенията изпитват стрес от липсата на достатъчно вода и за това как се чувства като цяло дадено растение.
А има ли го обратния ефект, когато дадено растение е получило повече вода от нужното му?
„В подобни случаи растенията не изпитват стрес, но когато водата в тях е повече от необходимото им, това се отразява на качеството на производството, било ако фермерите отглеждат цветя или плодове. Тук идва и нашата роля да им помогнем чрез събиране на данни за това да отглеждат растенията си по- балансирано“, отговаря Максим . Освен това събраните от сензорите данни ще покажат на фермерите каква стратегия за напояване на растенията да приложат, така че да постигнат оптимални резултати.
Самите устройства със сензорите са разработка на учени от университета на Гент, след което проектът е предизвикал инвеститорски интерес, в резултат на което е създадена и частна компания за практическото им разработване. Към момента проектът се развива много успешно и фермери от над 20 европейски страни използват техните сензори. Стартъпът е разработил два вида сензори. Единият е приложим за производителите отглеждащи малки растения като цветя или за вертикални ферми, а другият за по-големи растения, като се разработва и сензор насочен специално към производителите на плодове.
Чрез качествен анализ на млякото към по-висока устойчивост на малките и средни ферми
Друг проект насочен към прецизното събиране на данни е проектът HllCow.
„Нашият проект е създаден с финансовата подкрепа на програмата Interreg и в него работим 12 партньори и усилията ни са насочени към подобряване на качеството на произвежданото мляко чрез събиране на данни и изготвяне на прецизни анализи на суровината, Освен това помагаме на малките и средни производители да подобрят нивото на мениджмънт на стопанствата си. Проектът ни е насочен към това да опрости максимално събирането на данни и анализа на произведеното от тях мляко“, казва Жули Лебоа.
Освен със средства по програмата Interreg, HollCow е съфинансиран и от региона на Валония. Партньори по проекта са организации от Белгия, Германия, Люксембург, Франция и Ирландия. В него са се включили и партньори от Австрия и Швейцария. Сред основните цели на проекта е да се противопостави на изчезването на малките и средни млечни ферми, като чрез прилагане на различни иновативни решения да се повиши тяхната устойчивост.
