Тагове

При интерес учените ще обмислят възможности и за включване на лозари

По Проект на образователното министерство учени от Института по лозарство и винарство в Плевен ще провеждат ученически практики, съобщават от ССА. За целта в края на миналата седмица бяха сключени договори между директора на института доц. Емил Цветанов и на професионалната гимназия по лозарство и винарство „Ал. Стамболийски“ и учителите и наставниците на учениците.

Обучението ще се реализира по проект „Модернизиране на професионалното образование“ на МОН. При интерес от института ще обмислят и включването на лозари.

„Благодаря на колегите за ползотворното сътрудничество с цел повишаване квалификацията на учениците ни!“, заяви директорът на гимназията Геновева Николова.

Лозичките от сортовете „Рубин“ и „Каберне Совиньон“ са на 4 лева, десертните са на 5 лева за жройка

Институтът по лозарство и винарство в Плевен обяви цените на които ще продава лозички от близо 15 сорта.

Ценова листа:

Мискет кайлъшки – 5.00 лв.
Кайлъшки рубин – 5.00 лв.
Болгар – 5.00 лв.
Мискет плевенски – 5.00 лв.
Сторгозия – 5.00 лв.
Палиери – 5.00 лв.
Наслада – 6.00 лв.
Кардинал – 5.00 лв.
Мискет хамбургски – 5.00 лв.
Супер ран Болгар – 5.00 лв.
Рубин – 4.00 лв.
Плевен – 5.00 лв.
Каберне Совиньон – 4.00 лв.
Совиньон блан – 4.00 лв.
Гъмза – 4.00 лв.

Заявки за лозите се приемат само на e-mail: lozi.ilv@abv.bg
Заявката трябва да съдържа информация за:
1. Видове сортове и тяхната бройка.
2. Точен адрес за доставка или удобен за вас офис на ЕКОНТ

Качеството и структурата на дървесината зависят от климатичните условия и почвения състав на терена, възрастта и височината на дървото

В материал от традиционния вече за Института по лозарство и винарство в Плевен информационен бюлетин, учените се спират на ролята на дъбовата дървесина във винопроизводството. Според тях приложението на дъбовата дървесина оказва благоприятно влияние върху състава на вината и техните органолептични характеристики, като прилагането и води до чувствително подобряване на чистотата, бистротата, ароматът и вкуса на вината.

Какви процеси протичат при отлежаване на вината в дъбови бъчви

„В хода на отлежаването основните процеси, които протичат са екстракция на
компоненти от дървесината и тяхната последваща трансформация в напитките до
вещества, придаващи им специфичен вкус, аромат или цвят.

Екстрахируемите съединения са нелетливи и летливи. От групата на нелетливите са фенолите и танините (галотанини и елаготанини). Летливите вещества са особено разнообразни и се отнасят към различни химични групи –летливи феноли, лактони, фуранови компоненти, фенолни алдехиди, фенолни кетони и др“, пишат още учените от ИЛВ.

Освен това видът на използваната дъбова дървесина оказва съществено влияние
върху качествените характеристики на напитките. Различните райони на нейното
добиване обуславят разликите в свойстватаѝ. Качеството и структурата на дървесината зависят от климатичните условия и почвения състав на терена, възрастта и височината на дървото.

Предимствата на дъбовата дървесина пред останалите видове дървесина са свързани основно с това, че е по-мека и податлива на обработка, както и това, че основните ферментациони процеси на виното могат да се провеждат в дъбови бъчви. Освен това в Европа преобладават предимно дъбовите гори. В масовата практика дъбовите бъчви се използват повече за отлежаване на вината след приключване на ферментацията.

От какво зависи продължителността на контакт на виното с дъба

Продължителността на контакта на виното с бъчвата зависи от редица фактори като
период на употреба, потенциал на сорта и стил на крайния продукт, който производителят иска да постигне.

Класическият метод за съзряване на вината в бъчви е бавен и скъп.
Използването му е свързано с някои недостатъци. Изискват се инвестиции за
помещения и бъчви, които трябва да се сменят през определен период от време.
Има значителни загуби от изпарение, опасност от развитие на инфекция от
вредна микрофлора (дрожди от вида.

Brettanomyces/Dekkera и др.), необходима е повече работна ръка за обслужване, поради по-трудното почистване и поддържане на хигиената на бъчвите. Това налага разработването и прилагането на ускорени методи за подобряване качеството на вината.

ъ
Енологични практики с използване на дъбова дървесина

В практиката широко се използва обработката на вина с дъбова дървесина
под формата на дъги, летви, пръчки, кубове, гранули, чипс с различна едрина и степен на изпичане. Употребата на дъбовата дървесина под такава форма е приета от OIV през 2001 г. и е широко използвана.

операция във винарството в САЩ, Австралия, Южна Африка и Южна Америка.
Прилагането на тази енологична практика официално е разрешено в Европейския
съюз с Регламент 1507/2006. Настоящото европейско законодателство предвижда
използването във винопроизводството само на дървесина от вида Quercus..

Засушаването и високите температури доведоха до поява на слънчеви пригори и изсъхване на лозите на места

„По отношение на добивите можем да кажем за сега, че те се различават в зависимост от различните сортове грозде, тъй като те са с различна устойчивост на засушаване. Освен това зависят и от региона , насажденията, почвения тип , защото има например почви, които по-бързо изпускат влагата, и такива които я задържат. Като цяло обаче мога да кажа, че добивите са доста по-ниски“, сподели пред Nivabg.com доц. Николай Генов от ИЛВ Плевен.

Друг негативен фактор в резултат на промените в климата според него са високите температури, които са довели до по-ранна беритба на гроздето,което по-късно може да окаже влияние и на качествата на вината.

„Като година тази е много особена за нас, защото започна с много ранна вегетация на лозите. Всички фенологични фази вървяха с по две или три седмици по-рано, след което имаше известно забавяне през май когато имаше дъждове и температурите паднаха. С началото на периода на засушаване температурите се повишиха до над 35 градуса. В комбинация с ниската атмосферна влажност и силното слънцегреене доведоха до засъхване на някои лозя, които са на неполивни условия и там където се откриха гроздовете се стигна до слънчеви пригори както по листата, така и по плодовете“, сподели още ученият.

Съчетаването на сухо и горещо време според него поне е предпазило лозовите насаждения от обичайните гъбични болести, поради липса на условия за появата им. Според него ще става все по-належащо в подобни условия за поливане на лозите при условие, и че липсва добро запасяване на почвите с влага при сухи и безвалежни зими.

„При условие че валежите са интензивни и за кратко време пада много количество вода, те не са толкова ефективни за растенията, защото почвата не може да се запаси с влага толкова бързо, и тя изтича по наклоните“, добави още доц. Генов.

По думите му при условие, че съораженията за напояване не се подновиха във времето, а бяха премахнати и сега ако не се използват средства от плана за възстановяване и развитие за инвестиции в напояването, ще трябва държавата да инвестира, защото с промените в климата периодите на засушаване ще зачестяват.

„За качеството на вината ще могат да се произнесат енолозите по-късно, но ние все пак можем да се радваме, че имаме някакво грозде, защото на някои места лозовите масиви пострадаха от бури и градушки. Ние също имахме известни щети от подобни неблагоприятни явления, но все пак успяхме да приберем някаква реколта“, каза в заключение доц. Генов.

Учените от Института по лозарство и винарство изследват влиянието на дъбовата дървесина върху повишаване на биологичния потенциал на вината

61 винени и десертни сортове грозде можаха да видят гостите по време на традиционния открит ден на Института по лозарство и винарство в Плевен вчера. Той беше организиран съвместно с АУ Пловдив и още два института на Селскостопанска академия- ИЗС Образцов чифлики ИЗК Кюстендил.

Както подчерта директора на института в Плевен доц. Емил Цветанов, богатата колекция от сортове демонстрирана пред учени, специалисти и гости показва какво влияние е оказал върху развитието на сортовете различния тероар. Освен грозде, посетители гости дегустираха вино сорт „Рубин“ от различни регионални производители, както и сладолед с вино, разработен по специална италианска технология.

Събитието беше съпътствано и от обичайната конференция, по време на която гостите бяха запознати с последните научни разработки на учените от Института по лозарство и винарство.

Една от последните им разработки е свързана с работа върху проект, целящ да събере данни за влиянието на дървения чипс върху качеството на вината и какъв е приносът му за повишаване на фенолите във виното, повишаване на биологичния потенциал и антиоксидантния ефект на вината.

„Проектът ни е в рамките на четири години, като работим с три сорта два червени- „Рубин“ и „Гъмза“, и един бял- „Димят“ . Всяка година концентрираме изследванията си върху различен сорт, като залагаме в опитите си варианти с различен вид дъбов чипс- български, френски и американски в една и съща доза и степен на изпичане. Целта ни е да проследим влиянието на този дъбов чипс по време на алкохолната ферментация в продължение на три месеца, след това на шестмесечен контакт за да се види какво влияние е оказал той върху развитието на химичния състав и органолептичните качества на вината. Същото проследяване се прави след това и при съхранение на вината“, разказа за Nivabg.com ръководителката на проекта доц. д-р Татяна Йончева.

Постигнатите до момента резултати от изследването на влиянието на дъбовата дървесина върху вината от сорт „Рубин“ са показали, че най-благотворно влияние върху развитието на органолептичните им качества и техния химичен състав е оказал българския дървен чипс. Съдържанието на допълнителни фенолни съединения в дървесния чипс подпомагат за повишаване на фенолния профил на вината а с това и на техния биологичен потенциал. Според учените за да да се изясни по-точно какво е влиянието на дървесния чипс върху повишаването на биологичния потенциал на вината са нужни по-продължителни и задълбочени изследвания, тъй като нивата на съдържание на феноли и антиоксидантната активност зависят и от дадена конкретна реколта. Изследванията на учените по отношение на вината от сорт „Рубин“ са показали до момента, че те са с много висок биологичен потенциал и фенолно натрупване, което демонстрира антиоксидантна активност над 50%. Прилагането на дъбова дървесина е довело до значително повишаване на процента на антиоксидантната активност при вината от този сорт, като българския чипс е допринесъл за нейното увеличаване до над 70% малко след прилагането му.

Интересен е фактът, че редукцията на винените феноли например оказва влияние върху нивата на лошия и добрия холестерол в организма като допринасят и за запазване на стабилен имунитет. Освен това фенолите оказват според учените унищожително или инхибиращо действие върху различни вредни за човешкия организъм бактерии, като в допълнение на това имат антивирусен ефект и оптимизират и повишават антиоксидантната активност на организма.

Гостите дегустираха емблематичното за региона вино сорт „Рубин“

Делегации от побратимените на Плевен градове Плоцк /Полша/, Браила /Румъния/, Битоля и Кавадарци /Република Северна Македония/ са гости за Празника на Плевен – 15 май, съобщиха в социалните мрежи учените от института.

По време на престоя си в Плевен гостите от Плоцк, Браила, Битоля и Кавадарци посетиха избата на Института по лозарство и винарство на Селскостопанска академия в Плевен.

Институтът е основан през 1902 г., а избата е построена през 1890 г. Тя е паметник на културата от 1981 г. и в нея се съхранява най-старата колекция от вина в България.
Доцент Татяна Йончева, научен секретар и енолог на института, разказа на гостите за историята на избата и вината, които се съхраняват в нея. Гостите дегустираха и по чаша вино от сорта „Рубин“ , който е създаден от колектива на Института в далечната 1961 г., а днес набира все по-голяма популярност сред винопроизводителите в страната.

Производителите насочват вниманието си към добре познати, но позабравени сортове като „Рубин“

„В последните години с колегите в Института по лозарство и винарство съсредоточавахме работата си основно върху подобряване устойчивостта на десертните сортове грозде, но вече се насочваме и към винените. С климатичните промени ще тръгнем към създаване на все по-устойчиви варианти и на винените сортове“, сподели пред медиите в Пловдив доц. Емил Цветанов, директор на Института по лозарство и винарство към Селскостопанска академия.

Според учения, в момента световните тенденции налагат търсенето на старите традиционни сортове, но това води до конфликт с климатичните промени, тъй като повечето подобни сортове нямат тази устойчивост. „Затова интересът постепенно се насочва към сортове, които са по-ранна селекция и все пак имат някаква адаптивност към стресови фактори. Такъв е например сорт „Рубин“, който набира все по-голяма популярност и днес почти всяка втора изба на „Винария предлага този сорт“, добавя доц. Цветанов.

Друг сорт който в момента се развива много добре е „Кайлъшки мискет“ . По думите му трябва да се намери баланс между старите традиционни сортове и новите, които отговарят на климатичните предизвикателства.

„Освен климатичните промени предизвикателства пред нас има и по отношение на фитосанитарния контрол. По време на организираният от нашия институт семинар на АГРА 2024 колегата занимаващ се с растителната защита спомена, че е необходимо засилване на контрола, защото навлизат все повече болести по лозите, които не могат да бъдат лекувани“, подчерта доц. Цветанов.

Единият вид болести са сезонните, за които повечето производители и търговци на препарати за растителна защита предлагат решения, но по-малко според него се обръща внимание на системните болести, от които растенията могат да загинат. За да не се допуска това е нужен контрол и мониторинг.

„Що се отнася до районирането се прави по вече установени от колегите преди нас критерии. Ние обаче си направихме експеримент с участието на климатолог специално за региона на Плевен, при който установихме че при обща сумарна температура за лозата от около 4 000 градуса , в нашия регион тя се е повишила с 200 градуса. Това означава, че ако един сорт преди е узрявал условно казано през октомври, сега той при подобно повишение на сумарната температура ще узрее с месец по-рано. Ако за нашия равнинен регион това не е от такова значение, не така стоят нещата с планинските региони с по-кратък период на узряване. Може да се окаже, че сортове, които допреди време не са били подходящи за там, вече ще могат да узряват“, сподели още ученият.

Тъй като в планинските райони на страната с по-висока надморска височина по мнението му лозите не могат да съберат подобни сумарни температури, там се садят по-ранни сортове грозде с по-ранен срок на узряване, докато късните сортове няма как да узреят.

Районирането-сложен и комплексен процес

„Трябва да се прави разлика обаче между така наречената винена карта и реалното райониране, свързано с почвено-климатичните условия, за което трябва много труд и наука“, категоричен е доц. Цветанов. Това е процес който не става за година две, и в него трябва да се включат не само селекционери но и климатолози и районирането да се съобрази със сроковете на узряване на отделните сортове и изискванията им към климатичните промени.

През миналата година според него се е повторила една златна максима, че не е важно колко, а кога се пръскат лозите. Поради нейния особен характер повечето лозари са закъснели с пръсканията с между 5 и 7 дни, което се е оказало фатално. „Така при тези климатични промени, производителите започва сами да ни търсят“, добавя още той.

Сдружаването между избите  пример за правилно развитие на отрасъла

Доц. Цветанов даде за пример инициатива на около 20 изби от централна и Северна България, решили да се обединят за да предлагат общи винени обиколки и да си помагат взаимно.

Прецизното земеделие…

„Имаме интерес и обмисляме дори проект в тази насока чрез който да демонстрираме и предимствата на прецизната растителна защита в лозовите масиви.. Гледаме в тази посока, защото и производителите проявяват интерес. Що се отнася до самите технологии, съвсем нормално е да се използват и заради това, че се икономисват препарати но тук отново идваме до това да се намери точния момент. Когато е установено огнището на заболяването прецизното земеделие при което може чрез различни индекси и сателитни снимки да се локализира проблема и да третираш само тази част от насажденията било чрез използване на дронове или на самоходни машини. Много е важно обаче кой и дали правилно ще локализира дадено огнище на заболяване на лозите“, каза в заключение доц. Цветанов.

Амбицията на учените са да предоставят актуална и специализирана информация за лозаро-винарския сектор

Учените от института по лозарство и винарство в Плевен стартираха издаването на безплатен специализиран информационен бюлетин, съобщават от ССА. Инициативата и амбицията на ръководството на Института е да се осигури актуална и полезна информация за тенденциите на развитие в лозаро-винарския сектор, а разпространението на изданието е безплатно. Обръща се внимание на възможностите за финансиране, промените в националната и европейска секторни политики, важните събития, както и осигуряване на достъп до резултатите от провежданите от екипа на ИЛВ – Плевен научни изследвания. Всеки заинтересован може да се свърже с Института за получаване на бюлетина, и да направи коментари и препоръки относно бъдещите теми, които биха представлявали интерес.

Сортовете получени от селекционерите на института чрез междувидова хибридизация показват по-голяма сухоустойчивост

„При нас в масивите на института лозите се развиха много добре, защото успяхме да се справим с гъбичните болести. Повечето производители имаха проблем с тези болести и затова голяма част от реколтата пропадна“, коментира пред представители на медиите доц. Марина Проданова от ИЛВ Плевен, част от ССА.

Тя посъветва производителите да пръскат навреме, защото да се уцели точния момент е по-важно отколкото това да се пръска с повишаване на нормата на прилаганите препарати.

„Работим по сортове, устойчиви на стресови фактори, и най-вече на ниските температури, които бяха проблем в миналото особено в Северна България и основните болести- обикновената и брашнестата мана. В последните години като проблеми се появяват високите температури, но както знаете лозата е култура, която се отглежда върху американски подложки, и сега тепърва започва да се работи по него“, добави и проф. Мирослав Иванов.

Според него изследванията на учените са показали, че сортовете получени по пътя на междувидовата хибридизация от селекцията на института са с повишена устойчивост на засушаването което се проявява в последните години. „Изследванията за устойчивост на растенията към засушаване са все още в началото и тепърва изпитваме нашите сортове. Ние знаем обаче например в резултат на многогодишната ни работа, че устойчивостта на нашите сортове на ниски температури е до минус 23 градуса“, допълни ученият.

Освен това институтът в Плевен е водещ в направлението устойчивост на сортовете към обикновена мана. „Имаме създадени десетки винени и десертни сортове намиращи приложение и в нашата лозарска практика, и към които има интереси от страни с развито лозарство, заяви още проф. Иванов.

Учените все повече се замислят, как да се справят с дефицита на влага в почвата

Дефицитът на влага в почвата по думите му се явява сред най-големите предизвикателства не само за лозите, но и за други култури, като липсата на вода ще се превърне в глобален проблем. На въпрос, дали не изключва вариант, при който лозите да се отглеждат чрез напояване, проф. Иванов отговори, че и в момента съществува подобна опция по лозаровинарската програма чрез системи за капково напояване.

„Въпреки че заради нейната дълбока коренова система, проблемът с дефицита на влага в почвата при отглеждането на лози все още не стои на дневен ред, у повечето земеделски производители се наблюдава тенденция на залитане за изграждане на системи за капково напояване дори в райони, в които не е необходимо, което води до пилеене на финансов ресурс“, категоричен е ученият.

Според него в новите интервенции липсва основно доброто финансиране, поради увеличените разходи за отглеждане на декар лозе, които в момента достигат до 700-800 лева. „Неколкократното им увеличение спрямо нивото им да речем преди 20 години ни прави неконкурентноспособни на пазара заради високата себестойност на продукцията“, каза в заключение проф. Мирослав Иванов.

Проф.Иванов сподели още , че на винения хоризонт на страната ни все пак се вижда лъч надежда поради факта, че с отглеждането на лозя все повече се захващат млади хора. Не така стоят обаче нещата с производството на десертните сортове грозде, което бавно залязва.