Тагове

Според USDA консолидацията на производителите на семена около новите геномни техники е с минимално въздействие върху подобряване на генетичното разнообразие

Призракът на патентите на земеделските култури е надвиснал над европейското земеделие и и поражда все по-вече опасения, че патентите върху храната която ядем ще се съсредоточи в една шепа корпоративни гиганти, пише в материал авторитетното издание POLITICO. Тези опасения се засилват още повече с признаването на така наречените нови геномни техники.

Проектоправилата на ЕС, които ще ги пуснат на пазара, са изправени пред напрегнато пленарно гласуване в Европейския парламент в сряда, докато преговорите между националните правителства в Съвета са в задънена улица.

Вече се появяват ново поколение генно мултиплицирани семена, създадени чрез така наречените нови геноми техники, чиито производители обещават да ни спасят от глад и екстремни климатични промени. В Япония дори вече се появиха първите домати от сорт създаден с помощта на технологии като CCRSP и R-Cas9.

В основата на спора е дали патентите върху тези нови суперкултури ще насърчат иновациите и ще помогнат на фермерите, или вместо това ще проправят пътя за няколко корпорации с милиарди долари да разширят своето господство над хранителната верига.

Ако новите геномни техники бъдат одобрени ( В Европейския парламент вече гласуваха положително за това бел. ред.), тази технология ще е запазена за малцина компании с големи финансови възможности смята Йеспер Карлсон, съветник на Джесика Пьолхарт, докладчик в ЕП по темата за новите геномни техники.

Семената, произведени чрез конвенционални методи на размножаване, са освободени от патенти в ЕС, за да се избегне ограничаването на достъпа до нови сортове за по-малките компании и фермери.

Тези, получени с помощта на нови геномни техники, обаче ще бъдат патентоспособни, което означава, че всеки, който иска да ги отглежда или изучава, ще се нуждае от разрешение от притежателя на патента и може да трябва да плати такса.

Индустрията която влага милиарди в технологията, казва, че се нуждае от патенти, за да защити и възстанови инвестициите си. Но патентите също са позволили преди това на шепа мощни играчи да завладеят глобалния хранителен сектор, като например с въвеждането на ГМО култури в страни като САЩ.

Днес Байер и пет други компании – Corteva, Syngenta, BASF, Limagrain и KWS – продават повече от половината от всички семена и стоят зад скока в заявките за патенти за генно редактирани семена. Само Bayer и Corteva представляват 40 процента от сектора.

Концентрацията на пазара на патенти за семена продукт на новите геномни техники накара американското министерство на земеделието да създаде специален отдел със задача, да разбие съществуващия олигопол. Според USDA консолидацията на производителите на семена е имала ограничено въздействие върху иновациите, подобряване на генетичното разнообразие и усилията за въздействие на промените на климата.

Стремежът на ЕС да одобри генно-редактирани семена разчиства пътя за няколко могъщи играчи да си осигурят доходоносни патенти и да натиснат допълнително пазара, каза евродепутатът от Зелените Томас Вайц.

„Разходите растат, има по-малко конкуренция и три или четири компании определят нивото на цените. Фермерите също биха били изложени на риск полетата им да бъдат замърсени с патентовани семена поради слабите предпазни мерки, предвидени в проектоправилата, каза австрийският депутат. Ако предложението бъде одобрено, добави той, „няма повече производство без ГМО“. Според него първо ще бъде необходимо да се промени патентното законодателство на ЕС, което е възможно на теория, но „ще отнеме много, много години.

Някои дипломати, участващи в преговорите , които бяха в застой заради опасенията за патентите, също изразиха съмнения относно жизнеспособността на предложението. По-рано Комисията изключи възобновяване на съществуващите правила и вместо това планира да публикува доклад до 2026 г., анализиращ въздействието на патентите за редактиране на гени върху хранителния сектор. Според критиците на новите геномни техники този ход на ЕК обаче е твърде закъснял.

Българската суровина покрива нуждите на индустрията едва наполовина

Едно от специализираните изложения в света на хранително-вкусовата промишленост, „Месомания“ през тази година отбелязва своето 30-то издание. Заедно с празничното настроение секторът не скрива и проблемите и предизвикателствата пред които е изправен. „За нас „Месомания“ е един форум със собствено лице, ето защо се събираме за пореден път с колегите от бранша за да обсъдим докъде сме стигнали по отношение на технологиите и иновациите. Освен традиционните продукти през тази година имаме и нови производители с иновативни продукти“ каза пред медиите председателят на уС на асоциацията на месопреработвателите Атанас Орджанов , без обаче да спестява и проблемите пред сектора.

„В последните години все поусезаемо се усеща проблемът с работната ръка, защото все по-трудно намираме кадри за средния мениджмънт и хора които да работят като пълначи, шприцьори и други. Като месопреработватели ние спазваме европейските изисквания, и условията на работа са такива, че се работи на студено и влажно. Другото е перманентният недостиг на българска суровина. Около 50% от нужното ни месо внасяме от вътрешноевропейския пазар“, добави още Орджанов.

Според него пазарът на месни продукти остава стабилен, а основните страни за износ на традиционните ни продукти си остават страните с българска общност. „С външните пазари е много трудно, защото нашия вкус си е традиционен, Изнасяме добре само за пазари в които има големи български общности. Ходим на изложения и се представяме добре, но по отношение на новите пазари не можем да се похвалим с някакви успехи тъкмо поради специфичния традиционен характер на продуктите ни“, сподели още Атанас Орджанов.

В ситуация като днешната, в която темата с продоволствената криза на глобално ниво е повече от гореща, седем български производители и преработватели на насекоми се обединиха в асоциация за да намерят мястото на този бизнес в картината на българското земеделие. Бизнес свързан с индустриалното производство и преработка на насекоми, който в останалата част на Европа и света търпи небивал бум, а произведените от него продукти са с неподозирана от мнозина широка употреба. Производството на храни, козметика и фуражи са само малка част от приложенията на продуктите, производни от индустриалното производство на насекоми, а областите на приложение освен от земеделие и хранителна индустрия се простират до медицина, нано технологии и космически науки.

„Със създаването на нашата организация сме си поставили за цел да спомогнем за изграждането на законова и административна рамка за този бизнес, който е с огромен потенциал“, заяви при представянето и днес съпредседателят на асоциацията Кремена Дервенкова. Част от членовете и отглеждат насекоми като брашнен червей, домашен щурец, супер брашнен червеи, копринени буби и черна муха-войник. Визията на асоциацията е да превърне страната ни в лидер в индустриалното производство на насекоми на Балканите и в Източна Европа.

Пречка пред неговото развитие у нас към момента обаче е, че разработените на Европейско ниво още от 2017 година регулации за производството на насекоми както за храна на животните и за изхранване на аквакултури, така и за използването им като съставка в храни за човека не са въведени в българското законодателство. Тя обоснова необходимостта от създаването на асоциацията и с изключителната възможност, която страната ни има като дадености да се превърне в един от лидерите по износ на продукти от насекоми като протеин и торове, които са с широк кръг на приложение.

На глобално ниво се наблюдава непрекъснат растеж на пазара на насекоми, а ЕС вече ги разпознава като алтернативен източник на протеини. Към момента близо ¼ или 2 млрд. души на планетата консумират ежедневно насекоми. „Завръщането им като храна в така наречения Западен свят става в последните 10 години , когато развития свят все повече осъзнава, че те могат да са едно от решенията за избягване на продоволствени кризи в резултат на нарастващото население изчерпването на ресурси.“, допълни още тя. Най-голямата индустриална ферма за производство и преработка на насекоми с капацитет от 100 тона продукция в момента се изгражда във Франция, а такива ферми съществуват освен в Европа в Северна Америка, Азия и Австралия.

Като цяло отглеждането на насекоми особено в Европа и заради това, че се използват технологии за оползотворяване на отпадъчните продукти особено във вит на вертикални ферми е много рентабилно В декари някои фабрики са със средни размери между 4 и 25 декара. Въпреки че у нас за сега вложените инвестиции в този бизнес са несъмнено по-малки от тези в Европа, към момента страната ни е единствената на Балканите, където са положени основите за индустриално производство и преработка на насекоми. Очаква се в следващите пет години да се направят сериозни инвестиции в производство на протеини от насекоми, като в Европа те могат да надминат 2 млрд. евро.

„Например при производството на естествена коприна, чиято цена в момента на международните пазари се движи около 60 долара за килограм, остава като отпадъчен продукт копринената какавида. За производител на копринени прежди като мен , този продукт е отпадъчен, който се изхвърля или се използва за други продукти“, посочи за пример Десислава Димитрова. Според нея рентабилността на производството на инсекти е между 12 и 15%, тъй като се ползват органични материали, които в повечето случаи за тях са с нулева стойност.

Протеинът от насекоми може да се влага в производството на различни храни като барчета, хлебчета, паста или макарони. Най-големият производител на протеини от насекоми за храни за човека в Европа се е насочил към производството на хранителни добавки за спортисти, които са с огромен потенциал, защото вече е доказано, че този протеин се усвоява много по-лесно от организма. Подобни храни съдържащи протеини от насекоми вече се продават по магазините в Швейцария.

С цел стартиране на процеса по създаване на законова и административна рамка за индустриалното производство и преработка на насекоми, от асоциацията ще организират специална конференция с международно участие на 20 юни.

ЕК стартира специална платформа, чрез която се надява да насърчи производството и преработката на водорасли, съобщава Ag-Press.eu. EU4Algae. Както се нарича тя е създадена за да насърчи производството и употребата на водорасли за хранителни и други нужди.

Водораслите се произвеждат и консумират по целия свят от векове. Те са ценени особено в азиатската кухня заради високата си хранителна стойност и отчетливия им вкус. През последните години те се превръщат в стандартна съставка и в западните вегански ястия..

Извън кулинарната сфера, водораслите се превърнаха в изходна суровина за устойчиви индустриални приложения, като биоразградими пластмаси. Освен това тяхното производство помага за подобряване на здравето на океана чрез намаляване на въглеродния диоксид, фосфора и азота в морските екосистеми.

Въпреки това експертите констатират, че процесът по усвояване и преработка на водораслите в ЕС върви с много бавни темпове. Ето защо различни заинтересовани групи с чиито усилия е създаден проектът EU4Algae се надяват да ускорят развитието на на регенеративна и устойчива индустрия за производството и преработката н водорасли.

В търсене на новите пътища за трансформация на земеделието, и ролята не само на основните актьори в тази трансформация, на 20 януари 2020 година в Берлин се проведе петото поредно издание на конференцията Farn&Food 4.0, който събра на едно място над 500 участници-фермери, представители на науката и ИТ индустрията и инженери. Форумът беше и пример за това, как открито трябва и може да си сътрудничат различните страни в този процес. Един от участниците бе и Германската академия на техническите науки, в която членуват водещи учени от всички видове индустрии във федералната република , които представиха последния си доклад, посветен на блокчейн технологиите. Интересното е, че два пъти годишно учените публикуват научни доклади в рамките на проект „Хоризонти“ (Horizonte) по най-актуалните теми, обсъждани в обществото като мобилност, устойчиво земеделие и други, написани на език, достъпен за по-широк кръг от обществото, но без да се излиза от принципите на една научна публикация.

„Имаме богат спектър отнад 40 теми, от които да избираме. Редовно провеждаме едно проучване сред нашите членове, по кои от тези теми искат да се подготви научна публикация. Освен от членовете на академията, тези теми се определят и оценяват и от специален експертен съвет към проект „Хоризонти“, в който влизат и представители на браншови други неправителствени организации и представители на медиите“, казва Керстин Пробирен от маркетинг отдела на академията. Именно ролята на представителите на медиите според нея е важна, за да се оцени, как подобни теми биха се приели от по-широка публика. Основавайки се на оценките от една страна на учените, от друга на членовете на този съвет, се решава по кои конкретни теми да се създадат доклади, решението за което се взема от президиума на академията. Следващият доклад например ще е посветен на изкуствения интелект. През 2018 година учените подготвиха и специален доклад посветен на устойчивото земеделие, в който се потърсиха отговори на въпроси, като това как трябва да изглежда устойчивото земеделие на бъдещето и какви основни условия трябва да изпълни за целта. Повече за този доклад и дискусиите около него може да разберете във видеото.

Публикациите подготвяни по проект „Хоризонти“ биват представяни както на специализирани научни срещи, така и по време на срещи с различни политически и обществени организации и повечето големи изложения, организирани в Германия.