Тагове

Най-голямо свиване от 76% е регистрирано в износа на гръцки вина

През 2024 година ЕС бележи сериозен спад в износа на вина за Китай, съобщава harpers.co.uk, позовавайки се на данни от Евростат за експорта на вина от осем европейски държави.

Според данните на европейската статистика за деветте месеца на 2024 година най-сериозен спад от 76% е регистриран в износа на гръцки вина за Китай. Износът на вина от Унгария, Португалия и Франция за китайския пазар е намалял в отчетения период спрямо 2023 година съответно с 55%, 22% и 3%.

Данните за експорта на вина към САЩ показват увеличение на експорта на италиански вина с 8%, а на германски- с 9%. Не е изключено обаче заплахите на Тръмп за въвеждане на мита да доведе до търговска война между САЩ и ЕС.

За деветте месеца на годината се регистрира спад в експорта на вина и за британския пазар, като най-съществен е той при австрийските вина- от 51%. Експортът на френски и португалски вина също е спаднал с 21% и 9%.

От осемте изследвани държави само Италия и Германия остават стабилни при 0% ръст на стойността в Обединеното кралство.

Производители използват игрите като плацдарм за вината които предлагат

Провеждащите се в момента Летни олимпийски игри в Париж доведоха до повишаване на интереса и респективно на продажбите на френските вина в Китай, информира vino-joy.com, позовавайки се на информация от китайските медии.

Продажбите на четири вида френски вина – Champagne Mallol-Gantois Reserve Grand Cru, Rothberg Bordeaux White, M. Chapoutier Cotes du Rhone и Chateau De Costis Bordeaux – са се увеличили с над 120% на месечна база в една от най-големите търговски вериги в страната.

Търговската верига, която е представена и у нас, отвори първия си хипермаркет в Китай през 1996 година в Шанхай. Според представители на индустрията делът на приходите от продажбата на вносни вина през миналата година от търговската верига надвишава този на продажбите на местни вина. По-голяма част от вината предлагани в търговската мрежа на компанията от над 1000 магазина в страната идват директно от производителите.

Освен това от началото на игрите във веригата е регистрирано увеличение с над седем пъти на продажбите на агнешки котлети внос от Франция. Увеличение са отбелязали и продажбите на някои разхлаждащи продукти като сладолед.

Действителните олимпийски игри обаче са по-скоро трезво събитие, тъй като забраняват продажбата на алкохолни напитки на обществеността по време на спортни събития. В резултат на това зрителите не могат да пият алкохол на трибуните, а алкохолни напитки се предлагат само в определени лицензирани обекти.

Въпреки строгата забрана за употреба на алкохол на местата на Олимпиадата, фирмите са използвали събитието, за да насърчат продажбите на вино в Китай. Техните стратегии обикновено се фокусират върху три теми: историческата връзка между Олимпиадата и виното, предлагането на вино като напитка, докато гледате Олимпиадата, и пускането на тематични за Олимпиадата възпоменателни вина.

Въпреки това редица търговци на вино в Китай споделят, че промоционалните кампании на вината които предлагат в периода на игрите са постигнали ограничени резултати.

Йоланда Юан, основател на водещия онлайн магазин за сладко вино в Китай „Miss Yuan’s Sweet Wine Shop“, отбеляза, че въпреки че нейната платформа Taobao наскоро проведе значителна промоция на олимпийска тематика, резултатите са ограничени, включително за летни сухи бели, сладки и пенливи вина.

Уанг Хонги, агент в Чунцин за чилийската марка вино Wise Monkey, съобщи, че не е забелязал увеличение на продажбите на вино, предизвикано от Олимпийските игри в югозападния град. „Логично лятото би трябвало да е подходящо време за продажба на сухи бели продукти, но пазарната атмосфера за сухи бели продукти в Чунцин не е достатъчно зряла. Хората все още предпочитат бирата през лятото и в момента работя върху култивирането на интереса на клиентите си към сухите бели напитки“, каза Уанг пред Vino Joy News.

Повдигането на бариерите пред навлизане на ГМО храни на пазара остава предпазливо заради опасения за вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда

С одобряването на първия сорт генномодифицирана пшеница Китай прави първи стъпки към включването на ГМО храни в търговската мрежа, съобщава БТА позовавайки се на „Ройтерс“.

През изминалата година Китай увеличи одобренията за генно модифицирани (ГМ) семена от царевица и соя, които са с по-високи добиви и са по-устойчиви на насекоми и хербициди, за да гарантира продоволствената си сигурност, но повдигането на бариерите остава бавно и предпазливо поради опасения относно въздействието върху здравето и екологията.

Китай внася предимно ГМ култури като царевица и соя за храна на животни и отглежда не-ГМ сортове за консумация в храни. Много китайски потребители остават загрижени за безопасността на генетично модифицираните хранителни култури.

Одобрението за генно редактираната устойчива на болести пшеница се разглежда като крайъгълен камък, тъй като съставката, използвана за направата на паста, нудъли и хляб, се отглежда предимно в Китай за консумация в храната. Страната е най-големият производител и потребител на пшеница в света.

Освен това се очаква Пекин да приеме нови правила тази година за етикетиране на генетично модифицирани култури, използвани в хранителни продукти, съобщиха държавните медии през март.

Министерството на земеделието също одобри нов сорт генетично модифицирана царевица с характеристики, устойчиви на хербициди и насекоми, както и един генно модифициран сорт царевица, който е с по-високи добиви.

Сертификатите за безопасност са одобрени за пет години от 5 май, според документ, публикуван от Министерството на земеделието и селските райони.

Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“, посрещна партньори от Китайската академия за селскостопански науки по двустранен проект на тема „Обогатяване на разнообразието от зърнено-бобови култури между България и Китай – интродукция и оценка във връзка с глобалните климатични промени“, съобщават от ССА. Ръководител на проекта от българска страна е проф. д-р Петър Чавдаров. Програмата в ИРГР включваше работна среща с научния колектив, представяне на полската колекция от зърнено-бобови култури, запознаване с работата на генбанката, методите за дългосрочно съхранение на семена и историята на земеделската наука в музея към Института.

Разнообразието от местни зърнено-бобови култури – фасул и вигна, беше представено от куратора на колекцията проф. д-р Цветелина Стоилова. Проф. д-р Лишиа Ванг запозна българските си колеги с работата по съхранение, документация, характеризиране, оценка и използване на колекцията от зърнено-бобови в Института по растениевъдство към Китайската академия на селскостопански науки. Обсъдени бяха въпроси във връзка с изпълнението на работната програма по проекта. Доц. д-р Гергана Дешева представи генбанката в Садово и методиката на работа. Китайските учени посетиха камерата за дългосрочно съхранение на семена. Гл. ас. д-р Божидар Кьосев представи съвместната китайско-българска лаборатория по молекулярна биология на растителни генетични ресурси, създадена към генбанката. Обсъдени бяха анализите, които се извършват, както и възможностите за съвместна работа. В музея на Института доц. д-р Николая Велчева запозна гостите с историята на Опитната станция в Садово и на основоположника на земеделската наука в България – агронома Константин Малков. Представени бяха ценни исторически документи, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на земеделската наука, периодични издания, отчети, сборници от Юбилейни конференции, почетни дипломи и награди на колектива на ИРГР. Обсъдени бяха въпроси, свързани с документацията на растителния генофонд и изграждането на информационна система на генбанката. Във връзка с темата на проекта, интересът на партньорите от Китай е насочен към местното разнообразие от зърнено-бобови култури – фасул и вигна, и обогатяването на колекциите чрез провеждане на експедиции в селските райони на страната.

По време на визитата на китайските учени в България беше посетена частна семейна фирма в Садово, занимаваща се с отглеждане и изпичане на фъстъци от сортовете, създадени в ИРГР. Посетена беше и винарна „ДиВес Естейт“, намираща се на историческия хълм Симеонова могила в Поморие. Там китайските учени участваха в ароматур и дегустация на колекция от пет сорта българска лавандула. Насажденията са терасирани около винарната с живописна гледка към Черно море. Програмата включваше запознаване с технологията за производство на висококачествени български вина и дегустация. Представени бяха резултати от опити при различни култури с приложение на биологични препарати – биостимулатора Amalgerol Essence и азотофиксиращи бактерии, предлагани на пазара от фирма „Меди плюс Р“. Българският колектив предложи на учените от Китай богата културна програма в София, Пловдив и Несебър. В края на месец септември проф. д-р Цветелина Стоилова и доц. д-р Николая Велчева от ИРГР – Садово ще осъществят работна визита в Китай по проекта, като ще имат възможността да посетят и да се запознаят с работата на китайската генбанка.

В китайската провинция Хуббей са построили най-голямата вертикална свинеферма в света, съобщава UkrAgroConsult. Мегакомплексът е с размерите на блок в „Люлин“ и с височина от 26 етажа. Проектът е реализиран от компанията Zhong Xin Kai Wei Elevage Moderne, като в началото на октомври във фермата са постъпили първите 3 700 животни. Свинекомплексът е снабден със система за мониторинг на нивата на вентилация, температурата и влажността на въздуха в реално време и шест гигантски ескалатора способни да транспортират по 240 животни едновременно. Всички операции в комплекса се управляват дистанционно от специална стая за управление.

От компанията се опитват да въведат в своята вертикална ферма кръгово производство включващо и висока анаеробна ферментация без кислород, която ще произвежда по 120 хил. куб. Метр биогаз дневно, които да се използват за производството на електроенергия с която да се обслужва свинефермата. Според авторите на проекта с негова помощ могат да се решат най-малко два проблема, да се намали използването на земеделска земя и да се задоволи все по-растящото търсене на свинско месо.

Видео

Слуховете че се готви забрана за употребата на алкохол за лицата на висши партийни и държавни позиции в Китай доведоха до спад в акциите на държавната компания Kweichow Moutai, съобщава vino-joy.com. Държавната компания се явява една от най-големите производители и търговци на алкохол в Китай.

Слухът беше достатъчен, за да понижи цената на акциите на Kweichow Moutai с над 5% до 1786 йоана до момента на затваряне на босата в понеделник. По подобен начин други регистрирани китайски компании за алкохол, включително Wuliangye и Luzhou Laojiao, отбелязаха различни спадове на акциите си след новината за ппланираната мащабна забрана. За готвената забрана е потвърдил и мениджър от водеша компания. Ако бъде въведен „сух режим“, той ще обхване всички структури на КПП и правителствените органи на държавния апарат. Наскоро по своята стойост Kweichow Moutai надмина китайския технологичен гигант Tencen, се казва още в информацията.

Китай продължава да увеличава своите запаси от храни и продоволствия, като през 2021 година изкупи половината глобална реколта от пшеница, информира UkrAgroConsult. По данни на Nikkei „Поднебесната империя“ вече съхранява 59% от запасите от царевица, 50% от тези с пшеница и 30% от запасите от соя в света. През 2021 година страната е зкупила земеделска продукция за рекордните 98,1 млрд. долара, увеличавайки вноса на аграрна продукция с 22% за година и с цели 360% за последното десетилетие. „Имаме запаси от пшеница достатъчни за половин година, и практически нямаме никакви продоволствени проблеми“, заяви още през ноември Цин Юйюн, председател на националната администрация на Държавния резерв на страната. Един от най-големите складове обхващащ 310 гигантски силоза се намира в северозападната част на страната. Там се извършват основните доставки на царевица и соя от САЩ и Бразилия, които за последните пет години са се увеличили 12 пъти.

„Тъй като от 2015 година се наблюдава стагнация във вътрешното производство, страната е принудена да увеличи вноса, а заради замърсяване на почвите добивите в Китай са ниски и фермерите са принудени да мигрират към големите мегаполиси“, казва Хоро Такашахи професор от Aichi University. Според Акио Шибата президент на Natural Resource Research Institute в Токио, запасите от земеделски култури в Китай са една от причините за ръста в цените на храните по света.

Светлина в тунела на текущата продоволствена криза не се вижда. Заради поскъпването на газта в Европа, редица заводи за производители на изкуствени торове преустановиха работа, а цените им стигнаха до рекордни стойности. Карбамидът поскъпна на 100% до 650 долара за тон, а калиевите и фосфатни торове поскъпнаха двойно и тройно достигайки до многогодишни пикови стойности.

Властите в Китай стартираха специален пилотен проект за отглеждане на лозя на границите с пустинята Гоби, информира порталът winesinfo.com, позовавайки се на China Daily. Целта е подножието на планината Хелан да се превърне в китайския еквивалент на известната френска винена област Бордо. Проектът стартира в автономната област Нинксиа Ху ( Ningxia Hui ), която се счита за златна зона за отглеждане на винени лози.

В пилотната зона – първата по рода си в Китай – с планирана площ от над 500 квадратни километра, се очаква да отглежда 66 667 хектара лозя за пет години, с прогнозна стойност на продукцията от 100 милиарда юана (15,4 милиарда долара).. През следващите 15 години целта на лозаро-винарската зона е да има 1,5 милиона лозя с обща продукция от 200 милиарда юана.

„Ако тази цел може да бъде постигната, пилотната зона ще се превърне в една от най-качествените зони за производство на вино в света“, каза Суи Пенгфей, генерален директор на отдела за международно сътрудничество, Министерство на земеделието и селските райони, по време на церемонията по стартирането.

В сравнение с големите международни производители на вино модерната китайска винарска индустрия стартира късно, а лозаро-винарският район Хелан е още по-млад. Първата бутилка вино е направена в пустинния регион през 1984 година. Китайски телевизионен драматичен сериал, изобразяващ как лозовите масиви и говедовъдството са сред мерките за намаляване на бедността в град Мининг, събра милиони гледания в YouTube. Китайската драма „Shanhaiqing“ е под английското заглавие „Minning Town“.

Понастоящем покритието на лозята в Нингся представлява една четвърт от общия обем на лозята на Китай, давайки 36 висококачествени сорта грозде. Има 211 винарски изби – завършени или в процес на изграждане – с годишна продукция от 130 милиона бутилки вино, което представлява 60 процента от произведените в Китай вина.
Лозаровинарската индустрия се превърна във важен стълб на устойчивото икономическо развитие на Нингся, предлагайки повече от 120 000 работни места.

54 турски компании са получили вече разрешение за износ на млечни продукти за китайския пазар информира UkrAgroConsult. За готовността на страната да изнася млечни продукти за Китай потвърди в своя профил в социалните мрежи и министърът на търговията Рухсар Пекджан, която пише, че това е станало факт благодарение на интензивната работа, вследствие на което са били отстранени всички препятствия. В информацията се припомня, че още от 2015 година Анкара и Пекин имат подписан протокол, с който се уреждат ветеринарномедицинските изисквания относно износа на млечни продукти.

Освен експорта на млечни продукти, южната ни съседка се готви да увеличи износа на земеделска продукция не само за Китай, но и за пазарите в Азия като цяло. Нивото на износ на млечни продукти за Китай само се оценява на 6 млрд. евро годишно. По данни на турското министерство на търговията през миналата година турски компании са изнесли продукция за Китай на стойност от 364 млн. долара.

Хранителни концерни като Tyson Foods отчитат сериозен сррив в американския експорт на свинско месо за Китай заради епидемията от новия корона вирус, съобщава agrarheute.com. Ситуацията се усложнява допълнително и заради върлуващата в страната Африканска чума по свинете, която доведе до намаляване на половина на поголовието , цените на свинското месо достигнаха до рекордно високи нива. Корона вирусът пък блокира търговията на дребно тъй като множество градове остават под карантина, и стоките остават да залежават по складовете в пристанищата, което нанася допълнителни удари върху икономиката на страната. Освен в американския експорт се отчита срив и в експорта на месо от други региони като Европа и Бразилия. Въпреки сериозните икономически трудности китайското министерство на финансите реши да намали от 14 февруари входните ита за някои стоки от 10 на 5%, а за други от 5 на 2,5%.

кциите на редица компании на финансовите пазари продължават да губят от стойността си, а петролът се понижи с 2% достигайки до ценовите нива от преди три месеца, съобщава „Дневник“. Новият китайски корона вирус обаче ще удари и пазарите за аграрни стоки, тъй като както знаем Китай е основен вносител на храни и земеделска продукция. Неизвестността около самото заболяване също оказва натиск върху пазарите, За сега заради наложените рестрикции по отношение на пътуванията най-тежкият удар получиха компании свързани с туризма, хотелиерския бранш и авиокомпаниите. Освен фиксингите на борсите, надолу тръгнаха цените на основните суровини и селскостопанската продукция, информира UkrAgroConsult.

Царевицата и пшеницата на борсата в Чикаго вече поевтиняха, а соята достигна до шестседмично дъно.

Пшеницата на борсата в Париж също поевтиня с 3 евро до 193 евро за тон, а царевицата с 2 евро до 170 евро за тон. „Епидемията е доста сериозна и подтиска както пазарът на акции, така и товарите включително и на селскостопанска продукция“, казва анализаторът Оле Хоу. Анализаторите очакват и спад на американския експорт на селскостопнска продукция за Китай. Редица търговци са обезпокоени и от ситуацията с реколтата от соя в Аржентина и Бразилия, която скоро също може да окаже негативно влияние върху пазара на тази маслодайна култура.

Винопроизводители от България и Сърбия ще са сред изложителите на най-голямото специализирано изложение в Китай Prowine China 2019, съобщава drinksbusiness.com. Седмото издание на форума ще се проведе в шанхайския експоцентър между 12 и 14 ноември. Според организаторите през тази година на изложението се очакват над 800 изложители, които ще представят вина и спиртни напитки от 35 страни и региона.

Най-големите изложители ще са Франция и Италия, следвани от Испания, Германия и Австралия. Португалия също ще присъства с най-големия си щанд до момента. Австрия също разширява присъствието си, а Италия ще увеличи изложбената си площ с 60%.

Китайската компания Mengniu Dairy проектира съвместно с руската АФК „Система” най-голямото млекопреработвателно предприятие в света. Това съобщава специализираният портал The Dairy News.  То ще бъде изградено в руския далекоизточен регион, където дефицитът в сектора привлича огромни чужди инвестиции. В новите млекопреработвателни мощности се планира да бъдат вложени само от руска страна  близо 45 млрд. рубли. В проекта трябва да се включи още една китайска компания- Zhongding Dairy Farming.

Споразумението за изграждането на новото предприятие ще бъде подписано на започващия утре икономически форум във Владивосток. Предвижда се затворен цикъл в производството на мляко с ферма за 50 хил. млечни крави, която ще е разположена на 150 хил. хектара арендовани земи. Готовата продукция ще се реализира в Далечния Изток и в Китай. Mengniu Dairy е най-големият млекопроизводител  в Китай, и е част от топ 10 на компаниите в света по този показател, като обема на производството му  на млечни продукти само през първата половина на тази година е достигнал до 10,6 млн. тона.

България вече може да внася  безпроблемно месни и млечни продукти за Китай, съобщи БНР. За това са се  договорили  президентът Румен Радев и китайския му колега  Си Цзинпин по време на посещението на държавния глава в Пекин.

Проблемът с изпълнението на изискванията за внос на българска селскостопанска продукция в Китай е от повече от две години. „Особено за мляко и млечни произведения, където протоколите за фитосанитарен контрол са подписани повече от 2 години, но по едни или други причини тези фирми не се допускат тук. В рамките на една минута този проблем беше решен. Вече се допускат. Нашият бизнес може от тук нататък да разширява много обхвата на вноса в областта на селскостопанската продукция”, заяви Радев. Радев очаква развитие по проектите за разкриване на пряка въздушна линия София-Пекин, китайска банка да има офис в България, както и в София да бъде изграден българо-китайски център за научна дейност и иновации:. Двете страни подписаха декларация за стратегическо партньорство.

Китай затвори пазара си за българско свинско месо заради вируса на АЧС, съобщи UkrAgroConsult, позовавайки се на митническите власти в Пекин. Мярката е въведена още през миналата седмица, и ще засегне вноса на месни продукти от свинско месо, внесени в страната в последно време, които ще бъдат унищожени.

В информацията се припомня, че Китай също е  засегнат от това заболяване, ето защо решението е било незабавно, след като страната ни обяви първото огнище на АЧС в село Тутраканци. Освен това властите са наложили забрана за превоз на животни между засегнатите китайски провинции. Поголовието от свине в Китай възлиза на 433 млн. животни, което е дял от 50% от общия брой на свинете в света, а свинепроизводството се оценява на 122 млрд. долара.

Учени от Селскостопанска академия  и китайските им колеги от Шанхайския университет подписаха споразумение за сътрудничество , чиято цел е да стимулира развитието на съвместните научни изследванияи да се развиват нови двустранни проекти в областта на аграрните науки. Това стана на провеждащия се в София специализиран българокитайски форум за развитие на селското стопанство. „Ние представяме междуправителствен научен проект с Пекинския университет по комуникации, който ни отвори врати за връзка и с нашите колеги от университета на град Шанхай”, каза пред журналисти доц. Храбрин Бачев от Института по аграрна икономика. Досегашното сътрудничество с китайските им колеги  според него е спомогнало да се направи оценката и управлението на аграрната устойчивост в Китай и България на различни нива- национално и регионално, и да се дадат препоръки за бъдещото развитие в това число и на различните бизнес стратегии.

„Установихме, че въпреки различията по между ни имаме много сходни предизвикателства в развитието на аграрната наука, свързани с проблеми като обезлюдяването на селските райони, липсата на работна ръка, силната конкуренция на вносните продукти, замърсяване и ерозия на почвите вследствие на недобри агропрактики и др”, поясни още доц. Башев. И в двете страни според него има политики като силна държава намеса и подкрепа на фермерите, които са се превърнали в тенденция. Тъй като сред идеите на сътрудничеството между учените от двете страни в бъдеще влиза и трансфер на технологии, сред гостите от Поднебесната империя имаше и представители на водещи технологични компании. „Проблемите на една мащабна страна никак не са малки, но създадените в Китай институционални проблеми и липсата на пазар на земи ограничава свободното развитие на различни частни и колективни форми, които са познати у нас. Напоследък обаче се работи върху това да се предостави земята за ползване чрез приватизация”, каза още той.

Необятните китайски пазари са шанс за българските производители на аграрна продукция. Към момента по данни на аграрното ведомство всички страни от Централна и Източна Европа имат  негативен търговски баланс с Китай. Според предварителни прогнози търговският ни оборот с Китай до края на 2018 година може да достигне до 500 млн. евро. Сред най-разпознаваемите български стоки на китайския пазар са виното, козметичните продукти с розово масло и други етерични масла и киселото мляко.

„В последните години китайското земеделие се развива с бързи темпове като изцяло се разчита на субсидии от правителството”, каза пред медиите и проф. Пей Джоу ( Pei Zhou) , ръководител на аграрния факлутет към Шанхайския университет. Според него Китай разчита много на сътрудничеството си с България, защото страната ни е богата на природни ресурси, а контактите между фермерите от двете страни могат да се осъществяват в области като технологично развитие, модернизация на земеделието, и образованието.