В условията на променящ се климат, подкрепата в земеделието трябва да се насочи към отделните еко системи, счита ученият
„Съществуващата вече четири години съвместна българо-китайска научна лаборатория за управление на климатичните промени в селските региони, изградена от различни водещи институции от двете страни е пример за това, как подобен проект може да тласне напред двустранните ни отношения. Ето защо планираме да продължим сътрудничеството си с колегите си от университета Жа Тон гза нов период от четири години. Това е университет от топ 50 в света със 120 хил. студенти, което е три пъти повече от студентите у нас“, каза пред представители на медиите проф. Храбрин Башев от Института по Аграрна икономика към ССА по време на проведения вчера българо-китайски научен форум, посветен на климатичните промени и развитието на селските райони.
Според него се наблюдава интерес и от двете страни не само за развитие на научните изследвания в областта на аграрните науки, но и в търговията. За отминалия период по думите му тази лаборатория е развила обширна дейност, свързана с обучението на млади учени, извършването на специфични изследвания и обмен на преподаватели. Последната публикация резултат от съвместните научни изследвания е научна студия която беше представена по време на вчерашната конференция .
„В нея са разгледани проблемите , свързани с климатичните рискове в селските райони. Ключовото в нашите изследвания показва, че на база използваните модели можем да заключим, че има сериозни рискове за различните отрасли от земеделието, свързани с промените в климата. По различни сценарии се очаква продължаване на затоплянето с рискове като засушаване и екстремни явления, като отчитаме голяма деференциация , в регионален мащаб. Това означава, че според науката някои райони ще са по-засегнати от климатичните промени от други“, добави още проф. Башев.
Учените препоръчват различни по тип действия за предотвратяване на негативния ефект от промените вклимата както от страна на фермерите, така и от страна на политиците, в това число и на междудържавно ниво за преодоляване на тези ефекти.
„Нашите препоръки са свързани с адаптацията на селските райони към промените в климата, чрез използване на съответните технологии и сортове, които са адаптирани и към нуждите на фермите. Другото е продължаване на подкрепата , но на ниво еко система и райони, но мерките трябва да са адаптирани към нуждите на производителите, много от които вече искат да предлагат подобрено еко управление на стопанствата си. Това изисква дългогодишни усилия както от страна на отделните държави, така и от страна на ОСП“, смята проф. Башев.
Според него процедурите за кандидатстване за подкрепа по екологичните мерки са много трудни и скъпи. Освен това липсват многогодишни еко мерки, а борбата с промените в климата е свързана с многогодишна подкрепа. Освен това е необходим по-регионален подход при прилагане на тези мерки.
