Тагове

Българските зърнопроизводители отново поискаха от Брюксел да предприеме мерки за предооляване на пренасищането на пазара на зърно, последвал след вноса на агрокултури от Украйна, съобщава БТА. В подобна ситуация са също Румъния, Чехия, Унгария и Полша. Производители от тези държави ще излязат с декларация до Съвета на министрите на ЕС и ще настояват за спешни мерки за овладяване на пренасищането на пазара, което води до натиск върху цените. С отварянето на „коридорите на солидарност“ в помощ на износа на селскостопански стоки от Украйна, България се превърна в буферен склад. Зърното по тези коридори не достига до страните по предназначение, това води до пренасищане на пазара у нас и оказва натиск върху цените на продукцията, заяви пред БТА председателят на Управителния съвет (УС) на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.

Той даде пример със слънчогледа. „Колкото слънчоглед произвеждаме, толкова слънчоглед е влязъл в страната. Складовете на преработвателните предприятия се пълнят с украински слънчоглед. Нашият слънчоглед стои непродаден. Реално пазарната ситуация в момента е следната: имаме стока, искаме да продаваме, но няма пазар, няма интерес“, заяви Костадинов и допълни, че ситуацията и с другите култури е сходна.

„Същото е положението с пшеницата и царевицата. Имаме достатъчно стока, но няма пазар. Заради това цените се сриват. На борсата в световен мащаб цените също паднаха. Русия изнесе достатъчно зърно, Украйна също. В момента цената на тон пшеница в България е около 500 лв., на слънчогледа около 900 лв., на царевицата 470 – 480 лв.“, заяви Костадин Костадинов.

Вече има зърнопроизводители, които поради невъзможност да продадат стоката си, са изтеглили кредити. Пролетната сеитба също е под въпрос, тъй като цените на семената и препаратите са се повишили с 40 до 50%, а липсва пазар за произведената през миналата година зърнена реколта, коментира още председателят на УС на НАЗ.

Предвид относително топлата зима и липсата на валежи, председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Костадин Костадинов определи ситуацията с посевите в страната като „относително критична“. „Имаме притеснения за посевите. Обикновено годината е с валежи около 400-500 литра дъжд. До момента в цялата страна са около 80-100 литра, на някои места където са паднали повече количества валежи достигат и до 200“, заяви пред Nivabg.com Костадинов. По думите му в Добруджа пшеницата е поникнала още през декември, като там все още посевите се държат благодарение на повърхностните валежи, но на места се наблюдава жълтеене на растенията. Освен липсата на достатъчно влага в почвата причина за това състояние на посевите е и изключително топлото време, което е предпоставка за развитие на болести.

„Знаете, че през миналата година видяхме какво ли не като ливадна пеперуда и други. Сега е перфектната година за подобни вредители. Заради топлата зима ще излезе неизведена борба с тях поради липса на препарати, а през миналата година препаратите които разрешиха, закъсняха с действието си. Сега напролет ще се спасяваме сами заради некомпетентността на органи като БАБХ и комисии по одобрение. Ако искат да се махат тези които не разбират, защото ни тласкат към нерегламентирани действия. В момента говорим за нелегален внос на препарати. Тласкат производителите към подобни действия, граничещи с престъпление.“, допълни още Костадинов.

Той засегна и темата с употребата на глифозата като средство за борба с хоботника, като заяви, че разрешението за страната ни е дадено за използването му при царевицата, докато за Румъния е направено изключение и за борбата с ннего при слънчогледа. „Не вземането на решения от страна на съвета за одобрение на продукти за растителна защита, в който членовете му ги е страх за местенцата им и да избягат от отговорност, прикривайки се зад някой друг граничи с престъпление“,смята Костадинов.

Девет страни членки на ЕС сред които и България ще поискат в меморандум, който ще бъде връчен утре по време на срещата на земеделските министри на страните от ЕС в Прага ревизия на целите по отношение ограничаването на пестицидите., съобщи на пресконференция днес председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Освен България в групата от девет страни попадат още Полша, Чехия, Словакия, Унгария, , Хърватия, Латвия и Естония.

„Ние подкрепяме целите на Зелената сделка за редукция на пестицидите с 50%, но в хода на преговорите по целите се оформиха три групи държави,които трябва да намалят употребата на пестициди с между 35 и 50%. Употребата на пестициди у нас обаче е под средната за ЕС, ето защо ние ще настояваме от ЕК всички страни, в които употребата на препарати е под средната да няма намаление“, заяви Костадинов.

За пример той посочи Нидерландия, където употребата на пестициди е 8,8 кг на хектар, докато българските фермери използват средно по 3,8килограма пестициди на хектар. Ако се приложи редукцията от 50% за нидерландските им колеги, то средните количества пестициди на хектар ще трябва да паднат до 4,4 килограма. В нашия случай при редукция на пестицидите с 35%, според Костадинов, използването им ще падне под санитарния минимум.

Освен това Зърнопроизводителите се оплакаха, че са изправени до стената заради „Невиждания по обема си внос“ на украинска аграрна продукция, изкупувана под себестойността на българската . Заради това в момента на пазара липсвала всякаква търговска активност, а фермерите са изправени пред невъзможността да реализират продукцията си. Най-неконкурентноспособни според бранша са онези производители, които не разполагат със складове и зърнени бази. Липсата на фитосанитарен контрол по границите пък е предпоставка за поява на вредители и намножаване на много места на ливадната пеперуда.

От асоциацията вече отчитат сигнали за негативно отражение на ситуацията заради комбинацията от ниски добиви, ниски изкупни цени и висока себестойност на продукцията което може да доведе някои земеделски производители до фалити и невъзможност да изплащат рентите и наемите на наетите от тях земеделски земи.

Като пример за качеството на внасяното украинско зърно за изхранване на животните от браншовата организация посочиха данни от направено от тях изследване в независима лаборатория. То е показало например, че при стандарт 72, украинското зърно идва у нас с хектолитрово число от 66,97 . То е и с по-високо ниво на чужди примеси от 3,4 при стандарт за българската пшеница от 2. Украинското зърно е и с по-нисък протеин ит 8,8 при стандартно ниво от 11,5%. При стандарт 0 по отношение на жива зараза на килограм, вносното зърно е показало 14. В резултат на влошените качествени показатели, лабораторията е определила украинската пшеница като негодна за използване.

Очаква се по-късно днес обобщените искания на протестиращите фермери да бъдат внесени в аграрното ведомство.

От асоциацията на зърнопроизводителите водят преговори с банките за разсрочване на кредитите на земеделските производители, съобщи на пресконференция днес нейният председател Костадин Костадинов. По време на срещата с премиера вчера сушата е била разгледана като форсмажорно обстоятелство. „В момента иницираме разговори с всички банки за разсрочване на кредитите на производителите , които имат проблеми. В момета всички работим под себестойността си, заради ниските добиви“, каза Костадинов. Според него проблемите тепърва ще възникват, и затова бранша се готви да договори решаването им по-отрано.