Тагове

В свой пост в социалните мрежи пловдивският агробизнесмен Красимир Кумчев отново повтаря своя отдавнашна теза че моделът на ОСП у нас е сбъркан, а субсидии трябва да се дават за произведена и продадена земеделска продукция, доказана чрез финансов документ. Вследствие на това фермерите сами ще имат възможности за инвестиции, без да се чака фонд „Земеделие“ да отвори тази или онази мярка.

Кумчев дава за пример своето стопанство: „Входирали сме проект по Мярка 4.1 преди година и половина за закупуване на трактор и инвентар.
Все още отлежава в ДФЗ.Синът ми реши, че може да се пенсионира докато бъде утвърден, ако въобще се утвърди. И днес си закупи този трактор без да тормози бюджета на Европа. Преди година, виждайки накъде тръгват цените на електричеството, другият ми син инвестира във фотоволтаична централа.
И докато ДФЗ се накани да отвори мярка за фотоволтаици, този в стопанството ни вече ще се е изплатил!“

Пловдивският агробизнесмен Красимир Кумчев, който е и от Трилистник, едно от засегнатите след излизането на река Стряма от коритото и села, написа в пост в социалните мрежи, че адекватната реакция на властите е довела до предотвратяване на по-големи поражения върху десетки декари площи с все още неприбрана реколта. „Адекватна проява на президента Румен Радев.
Минути след като се запозна с обстановката в наводненото село Трилистник, той разпореди да се облети районът с хеликоптер. Летяха само ЕКСПЕРТИ, които оцениха обстановката“, написа Кумчев. По думите му впоследствие в координация с местните власти е било взето решение за пренасочване на на част от ударната вълна с техника, така че да се запазят от заливане стотици декари с неприбрана продукция.

Агробизнесменът с нови критики към земеделското министерство

Известният агробизнесмен Красимир Кумчев отново изказа силно критично мнение както за земеделското министерство, така и за провежданата от него политика. „Министърът на земеделието и екипът му са катастрофа! Не за седем, за седемдесет месеца няма да са в състояние да сътворят читав стратегически план за развитие на селското ни стопанство“, написа в профила си в социалните мрежи бизнесменът като добавя: “ Причината – преди да тръгнеш да ставаш гросмайстор, трябва да знаеш как се нареждат фигурите на шахматната дъска. Те не знаят.“ Кумчев цитира проведена анкета, в която 85% от участвалите производители са дали негативна оценка за работата на агроведомството, а това по думите му е оценка от хората, които произвеждат храната на българския народ. Кумчев призова преговарящите за нов кабинет да поправят грешката направена от Кирил Петков с назначаването на Иван Иванов за земеделски министър.

Пловдивският агробизнесмен Красимир Кумчев алармира с пост в социалните мрежи, че реколтата в Пловдивско отново се поставя под въпрос. Причината е добре известна от миналата година- наближаващият сезон на градушките, който започва към средата на месеца и фактът, че в небето над Пловдивско където се намира едно от най-големите военни летища у нас -базата в Граф Игнатиево се наблюдава засилен трафик на военни самолети. Както е известно заради войната в Украйна и сложната геополитическа обстановка, от Северноатлантическия съюз засилиха военното си присъствие в така наречените страни от южния фланг, а небето ни се охранява от сили освен на ВВС на България и от самолети на съюзниците.

Известно е че именно заради полет на самолет на съюзниците от алианса, в края на август миналата година, ракетите на противоградовата защита не бяха изстреляни и това доведе до огромни щети за местните зеленчукопроизводители, ударени от мощна градушка.

След констатирането на щетите от нея, те започнаха да очакват не само помощ от държавата за компенсиране на понесените щети, но и предприемане на мерки за урегулиране дейността на агенцията по градушките при подобни сценарии. Сега по думите на Кумчев само за ден в небето над Пловдив са прелетели 15 военни самолета.

„Настоявам, правителството да застрахова тазгодишната ни реколта, ако отново няма да бъдат задействани противоградушните системи“, пише още  агробизнесменът. Той припомни че от НС са гласувани 15 млн. лева компенсации за производителите на плодове и зеленчуци в региона на Пловдив, пострадали при силната градушка през миналата година. За да изясним има ли готовност за действия в подобна усложнена геополитическа обстановка агенцията по градушките, и дали е създаден план за действия, координиран с отговарящите в министерството на отбраната за прелитането на военни самолети, изпратихме няколко въпроса до агроведомството.

Напоследък борбата на българските производители на плодове и зеленчуци за тяхното оцеляване с оглед и на всеобхватната криза с коронавируса може да се охарактеризира със заглавието на Шекспировата комедия -“Много шум за нищо“. Само че тяхната кауза не е комична, а с трагични оттенъци, защото става въпрос за оцеляването им не само като производители, но и за оцеляване на българския плод и зеленчук.

Акцията на пловдивския фермер Красимир Кумчев в търсене на разумна антикризисна подкрепа от 150 млн. лева за сега не дава резултат и агроминистърката удобно мълчи по темата, макар, че имаше среща с премиера Борисов, след която се чакаше Танева да официализира с решение постигнатата договорка.

Не случайно в предишен коментар по темата написах, че няма време за бавене и оплитане в комуникации с Брюксел, а помощта трябва да е налице до края на май, иначе после е безсмислена.

Вече е средата на месец май, но резултат така и няма, и логично в неделя в своя профил в социалните мрежи г-н Кумчев зададе твърде неудобния въпрос:“Г-н Борисов, лобито на госпожа Танева по-силно ли е от вас?“
Доводите за исканата подкрепа са повече от разумни: да се избегне срив в производството, да се изсветли сектора и да се подпомогнат реално хората, които произвеждат храна. Подобни доводи бяха част и от второто действие в „пиесата“, а именно искането за намаляване на ДДС на основните храни. След изненадващото предложение за намаляване на данък добавена стойност по лобистки начин на ресторантьори и хотелиери, в което първоначално се прокраднаха и храните, те бяха отрязани от данъчни облекчения с аргумента, че в тази криза не е време за такива.

Финансова помощ от 140 млн. лева бе намерена от агроведомството, но разхвърляна между обвързана подкрепа и плащане на хектар, а не за „субсидии за доказан доход“, каквато беше инициативата на г-н Кумчев. Нещо за което Танева не пропусна да се похвали, но с това драмата на производителите на плодове и зеленчуци не намалява. Още повече, че не се предприемат никакви мерки за решаване на друг не по-маловажен проблем, този за сезонната заетост, нещо за което производителите на плодуве и зеленчуци също настояват , които в специално писмо пак до премиера Борисов обърнаха внимание, че кризата със сезонната заетост е резултат от неадекватната селскостопанска политика от приемането на страната ни в ЕС насам. Кой обаче да чете?, бихме попитали.

В така широко рекламираната антикризисна мярка за подкрепа с цел преодоляване на негативните последици от пандемията с коронавируса, сценарият на разпределение на средствата пак изглежда ясен- повече за лобитата, и малко за цвят на „приоритетните“ иначе производители на плодове и зеленчуци, и то май след края на кампанията им.

А, че чрез тази мярка Брюксел дава възможност на страните членки с национални средства да покриват допълнителни разходи на фермерите, свързани със защитата и здравеопазването на наетата работна ръка или за покриване на заплащането на наетите работници, никой не говори. Това означава просто казано, създаване под някаква форма на възможности за субсидирана заетост в земеделието, нещо за което отдавна настояват и синдикати, и фермери. Нищо, всичко е много шум за нищо. Дали пиесата“ ще завърши с комичен или трагичен край, ще си проличи след края на кампанията в магазините, ако въобще до тях достигнат български плодове и зеленчуци, а производителите им са оцелели..

В края на миналата седмица фермерът Красимир Кумчев за пореден път предложи адекватни мерки, които да позволят рестарт за българските плодове и зеленчуци, мерки, които секторът предлага поне от две години, и които целят обвързване чисто и просто на подпомагането с реалното производство, а не раздаването на субсидии на калпак и на очертани площи, върху които така и после се оказва, че нищо не е садено. Порочна практика на подпомагане, която знаем от години до какви изкривявания води. Практика, която пречи, а не помага на реалните производители да реализират продукцията си. А времената след като отмине коронавирусът ще са трудни за тях, и поради свития пазар, и поради намалялото потребление. Ако не друго, поне властта в лицето на агроведомството обеща да се вслуша в разума на един реален производител, но с уговорката ако Брюксел и позволи. Навред обаче беше разтръбена инициативата на страната ни пред ЕК за „извънредна мярка с европейски средства във връзка с коронавируса“, която така формулирана не носи никаква конкретика, изглежда прекалено обща, и не става ясно, кой и за какво ще бъде подпомаган.

Дано министър Десислава Танева не протака, оправдавайки се с „комуникираме с Брюксел“ и произтичащите от тази комуникация сложни процедури. Не влязат ли предложените от Кумчев мерки в сила до края на месеца, след това през юни вече ще е късно. Това, че нещата пак стигнаха до Слънцето за да получат въобще някакъв тласък за пореден път показва, че страната ни не следва никаква аграрна политика в подкрепа на производителите с логични мерки. Доказателство за това беше и безумното постановление с веригите, което до нищо не доведе.

Мисля си, дали сред тези мерки, които трябваше да се предложат,не може и да е такава за стимулиране на сезонната заетост, защото тя си остава перманентен проблем за производителите особено на плодове и зеленчуци. Като чета какви мерки предлагат в Германия, Англия, дори и Русия, а тук социалната министърка само с „направихме всичко възможно“ се оправдава, а всъщност нищо не са направили. може да се мисли за субсидирана заетост, да се привлече работна ръка от трети страни, да се субсидират проекти за създаване на условия от самите фермери за приемане на сезонна ръка. В Австрия съм виждал фермери които чрез субсидии от Европа са изградили като хотелска част към стопанствата си с 10-15 легла например, където да настаняват сезонни работници. В Англия сега покрай кризата пък беше повдигнат въпроса, дали тези които искат да се включват като сезонни работници могат да идват със собствени каравани. Има много рационални неща, ама тази пуста власт все трябва да се ръчка с устена, защото тя се сеща да мисли рационално единствено и само преди избори, а после действа под девиза „след нас потоп“. Земеделието обаче е прекалено чувствителен сектор, в който всичко зависи от много неща, а пък ние като потребители зависим от него, защото ако искаме качествена храна на масата, то тя първо трябва да се произведе. Производството и обаче зависи не само от климатичните условия, но и от жизнеспособността на фермерите за капиталовложения, а пък тя на свой ред зависи от продажбите. Ето защо един потоп породен не от климатични фактори, а от властови безумия и административна тъпота, би се отразил негативно и на без това изострените ни от кризата сетива, а производителите на плодове и зеленчуци пак ще се изоставят на течението, да плуват дотам, докъдето им стигне въздухът…

Вносът на пестициди от трети страни за деветте месеца на текущата година по данни на Агенция Митници е достигнал до 3,2 млн. кг, в това число около 50%  или 1,04 млн  кг от Турция. За периода януари-септември 2019 г, количеството препарати за растителна защита, забранени за внос в ЕС и  задържани от митническите органи е 990 литра и 360 кг., по-голямата част от препаратите са задържани на българо-турската граница.

Наскоро известният производител на ябълки от Пловдивско Красимир Кумчев публикува пост в социалните мрежи, в който твърди че ежегодно  нас се внасят нелегално турски препарати за растителна защита, които са на цени до пет пъти по-евтини от българските им аналози, и за които от агроведомството и Агенцията по храните твърдят, че съдържат канцерогенни вещества. Ако това е вярно, Кумчев пита, защо от Турция всеки ден се внасят стотици плодове и зеленчуци, третирани с тези препарати, вместо да се спре този внос . Ако пък твърдението на властите е невярно,и в плодовете и зеленчуците не са открити следи от канцерогенни вещества тогава защо не се разреши легалния  внос на препарати за растителна защита от Турция, които биха излезли по 60-70 лева на декар за българските производители, вместо 300-400 лева за декар.

Европейски регламент регулира достъпа на нови препарати за растителна защита у нас

Във връзка с поставените въпроси потърсихме коментар от земеделския министър Десислава Танева. „Вносът на нови препарати за растителна защита се регулира от специален европейски регламент, и ние не можем да разрешим служебно това. Направили сме всичко възможно при постъпване на искане от производител, да придвижим процедурата по издаване на разрешително. Всеки който е поискал достъп до пазара ни, му е разрешен”, каза за Nivabg.com  министър Танева. Другият вариант за достъп на препарати за растителна защита на пазара е по искане на производител и браншова организация, ползвайки анализа на риска в съседни страни членки на ЕС.

„Сега сме стартирали процедура за внос на препарати, щадящи околната среда”, добави тя, като уточни, че става въпрос за мултинационални производители. По-краткия режим за издаване на разрешително между три и шест месеца е, ако се ползват проучвания на съседни страни членки на ЕС. Ще потърсим и позицията на БАБХ за това, дали има регистрирани случаи на внесени плодове и зеленчуци с остатъци от канцерогенни вещества от Турция.