Извънредната обстановка бавно се успокоява, увери депутатите служебния премиер Димитър Главчев

От началото на годината у нас са възникнали над 260 пожара на площ над 60 хил. декара , заяви по време на извънредно изслушване пред депутатите служебният премиер Димитър Главчев , който отговаря на депутатски въпроси във връзка с усложнената обстановка заради засегнатите от пожарите няколко области в страната. Само за последната седмица на територията на страната са били регистрирани над 50 пожара с обхват над 40 хил. декара, стана ясно още от думите му.

„През последните дни държавата ни е изправена пред едно изключително сериозно природно бедствие като възникналите пожари – резултат от форсмажорни обстоятелства. Причините за възникване на пожарите са свързани с комбинацията между по-високи от средните през последните дни, последвали обилните валежи през април и май, допринесли за бурен растеж на тревната и храстова растителност, която през горещите месеци благоприятства разрастването на горските пожари в степен над нормалната“, заяви пред депутатите премиера Главчев.

Ситуацията в последните няколко дни макар и извънредна и предизвикана от форсмажорни обстоятелства е овладяна, като само през изминалото денонощие са били потушени 204 пожара. Екипите на пожарната, служители на горските и държавните ловни стопанства и военнослужещи продължават да са на терен и да се борят с огнената стихия, увери депутатите премиера Главчев.

От изказването на премиера Димитър Главчев стана ясно още , че към момента няма необходимост от това страната ни да поиска помощ за гасене на пожарите от други съседни страни. При възникналия пожар в съседна Северна Македония се оказва помощ както от българска, така и от турска страна- основно с машини и техника. До сега по линия на системата на ЕС по думите на Главчев има потвърдена помощ за справяне със ситуацията у нас от Чехия и от Румъния.

Най-много площи са засегнати в горските стопанства на Свиленград и Хисар

„Само за последната седмица у нас са били регистрирани над 50 пожара засегнали горски територии като са били опожарени над 40 хил. декара. Най-много щети са нанесени в районите на ДГС Свиленград с над 20 хил. декара опожарени площи и ДГС Хисар, в които четири пожара са изпепелили близо 7 хил. декара“ заяви и земеделския министър Георги Тахов.

Обстановката по думите му е динамична и се променя непрекъснато, като най-голям процент от пожарите- над 56% са възникнали заради неправилно боравене с огъня, като над 80% от пожарите са възникнали извън горски територии и впоследствие са се прехвърлили към горите.

От направения пред депутатите отчет от страна на земеделския министър става ясно, че през тази година са оборудвани 294 противопожарни депа, а държавните горски и ловни стопанства имат общо 126 високопроходими автомобила за първоначална реакция на възникнали пожари. От планираните противопожарни мерки на стойност 2,77 млн. лева за 2024 година се наблюдава забавяне в изграждането на минерализовани ивици, при които е изпълнението е на 28% от годишния план.

МЗХ има готовност да активира помощта по de minimis след констатиране на щетите от пожарите

Тахов потвърди, че е издал заповед за забрана на косенето на пасищата и ливадите за периода от 18 юли до 18 август, като тази забрана не се отнася за площите, които попадат в зоните по НАТУРА 2000.

„Що се отнася до подпомагането от страна на ДФЗ на засегнатите стопани, най-сигурният инструмент е помощта de minimis, по която фермерите в рамките на три последователни години могат да получат до 25 хил. евро. След установяване на щетите по стопанствата от възникналите пожари, имаме готовност да активираме помощта по тази схема за да компенсираме пострадалите земеделски производители. По линия на de minimis фермерите могат да бъдат компенсирани както за унищожената неокулторена растителна продукция, така и за загинали животни и пчелни семейства“, припомни Тахов.

Земеделският министър увери фермерите, че няма основания за притеснения за евентуални загуби на директни плащания, като засегнатите от пожарите производители при обявено от областния управител на бедствено положение е достатъчно за да получат подпомагане по директните плащания, да подадат декларация за наличие на форсмажор пред областните служби на фонд „Земеделие“ в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. Предстои създаване на организация в структурите на ДФЗ по места за да се приемат заявленията на всички пострадали фермери.

По думите на вътрешния министър Калин Стоянов през вчерашния ден е бил локализиран пожар и в пловдивското село Каравелово.

„Към момента пожарът в село Отец Паисиево не е овладян, и основните ни средства и усилията ни насочени именно натам. Един от двата хеликоптера ще бъде пренасочен натам, докато другият ще остане да гаси в Ямболско. На територията на област Кюстендил е бил получен сигнал за пожар в масив със смесена гора на площ 650 декара, който е бил локализиран. Друг пожар който не е локализиран в същата област е възникнал също вчера във вечерните часове в иглолистна гора в труднодостъпна местност“, каза пред депутатите вътрешният министър Калин Стоянов.

Положението е овладяно при един от най-тежките пожари в Хасковска област, за който властите са установили и неговия извършител. Друг пожар , който е бил локализиран снощи в областта , е бил възникнал на площ около 5 300 декара в близост до покрайнините на град Симеоновград.

Заради големия ръст в цените на торовете след нахлуването на Русия в Украйна се увеличи натискът върху продоволствената сигурност, което наложи приемане на мерки от ЕК за справяне с дефицита на торове на пазара, съобщава Ag-Press.eu.

ОТ ЕК очертават няколко практики и начини за подпомагане в бъдеще на фермерите за оптимизация на използването на торове като намалят зависимостта си от тях, но в същото време да могат дагарантират своите добиви. Сред тези практики е даването на приоритетен достъп до газ на производителите на торове в страните членки, и определяне на целева финансова подкрепа. Последните промени във временната рамка за държавни помощи позволява предоставянето на специфично подпомагане на фермери и производители на торове.

Средства, генерирани от мерки като таван на пазарните приходи на определени производители на електроенергия и солидарна вноска, също могат да се използват, при спазване на приложимите условия, за целите на националните схеми за подпомагане. Освен това Комисията заедно с държавите членки ще проучи целесъобразността от използване на земеделския резерв на стойност 450 милиона евро за финансовата 2023 година за земеделски производители, засегнати от високи разходи за производствени ресурси.

Европейската комисия планира да стартира специален мониторинг на пазара на торове от 2023 година с цел постигане на по-голяма прозрачност чрез споделяне на данни за производството, употребата, цените и търговията на торове.

Брюксел декларира, че ще работи с държавите членки, за да гарантира, че съответните интервенции като планове за управление на хранителните вещества, подобряване на здравето на почвата, прецизно земеделие, органично земеделие, използване на бобови култури в схеми за сеитбообращение са широко възприети от земеделските производители. При бъдещи ревизии в националните стратегически планове на страните членки, Брюксел ще настоява за повишаване на приоритета на тези интервенции.

В информацията се припомня, че регламентът по торовете вече улеснява достъпа до пазара на органични торове произведени например от отпадъци или други алтернативни на газта източници. Хоризонт Европа също инвестира 180 милиона евро в проекти за оптимизиране на бюджета на хранителните вещества, алтернативни продукти за торене и базирани на природата решения за управление на хранителните вещества. Предвижда се приемане през 2023 година на план за действия за интегрирано управление на хранителните вещества инасърчаване инвестициите в разработването на проекти за производството на възобновяем водород и биометан за производство на амоняк.

Европейската комисия направи нова крачка в борбата с обезлесяването като за целта стартира специална платформа, съобщава AgPress.eu. Тя ще помогне за опазването и възстановяването на световните гори, и обединява безпрецедентен кръг от заинтересовани страни- потребители, НПО-та и индустриални организации.

Освен че е форум за обмен, платформата трябва да служи и като инструмент за създаване на политики – информиране за текущата работа на комисията по законодателно предложение за свеждане до минимум на риска от продаване на продукти, свързани с обезлесяване на горите. Това е залегнало в различните стартегически документи на ЕС като стратегията за биоразнообразието и „От фермата до масата“. Горите са незаменими за благосъстоянието на всички хора на Земята и въпреки това ги губим с тревожна скорост. ЕС е решен да действа, за да промени този курс, като използва всички инструменти, с които разполагаме, за да защити горите по света. Но не можем да го направим сами. Надявам се, че тази платформа на най-важните заинтересовани страни ще бъде отличен катализатор за сътрудничество за спиране и преодоляване на обезлесяването“ ,заяви комисарят по околната среда, океаните и рибарството Вирджиниус Синкевичюс.

Платформата осигурява форум за насърчаване на обмена между заинтересованите страни с цел изграждане на съюзи, настояване и споделяне на ангажименти за значително намаляване на обезлесяването. Участниците включват представители на държавите-членки на ЕС, водещи неправителствени организации в областта на защитата на горите, индустриални организации, международни организации и неевропейски страни, включително най-големите потребителски пазари извън ЕС и някои от страните, преживяващи значително унищожаване на горите си.

Дойде ли време за определяна на субсидиите, или простичко казано , кой колко ще взема, земеделският сектор заприличва на бойно поле.

Липсата на закон за браншовите организации, по който да се определят организациите с тежест и национално представителство по определени критерии създава условията в обсъждане на политиките в аграрния сектор да се включват повече или по-малко неизвестни субекти и допринася още повече за различни вътрешни битки, битки за които си признават и от отделните браншове, а и те не са тайна за никого.

За властта няма по-лесен начин да владее един толкова тежък сектор като земеделието, освен ако той е разделен на всевъзможни групички, следвайки още познатия от римско време принцип “Разделяй и владей”.

Или иначе казано удобните са с нас, а срещу неудобните играем с моркова и тоягата.
Слушайки вчерашната пресконференция на земеделския министър десислава Танева , се убедих, че със своята реторика и тя успешно се включва като генерал без армия в тази своеобразна битка използвайки термини като “демаркация на мерките”, и “нотификация”.

Направих си труда да чуя още веднъж внимателно цялата пресконференция, и да преброя колко пъти са използвани тези неразбираеми термини- 6 пъти нотификация и 3 пъти демаркация.

За сведение на бедния земеделец, който също е издържал да чуе министерските излияния, под нотификация се разбира уведомление, т.е. когато страната ни иска да подпомогне земеделските производители например за подобряване присъствието им на пазара, трябва да получи зелена светлина от Брюксел под формата на официално уведомление, че дадената помощ не противоречи на принципите на свободния пазар и движението на стоки и че подобна помощ не влиза в графа държавна подкрепа.

Терминът демаркация би трябвало да е по-познат на бедния фермер. Най-малкото голяма част от земеделските производители са от поколение, което са ходили казарма и се сещат за понятия като “демаркационни линии” (линии на разграничаване).
Когато говорим за подобни линии на разграничение или разделение, те са видими и в земеделския сектор, който сам по себе си е разпарчетосан не на десетки а на стотици организации, някои от които без никакво представителство и от вида “Клубът на Шаро и аз”. Разделение правим и самите ние, които малко или много наблюдаваме процесите отстрани и понякога на полето и във фермата. Разделение между конвенционални и биопроизводители, между едри и дребни производители, между животновъди и латифундисти, между истински и неистински фермери, между производители и чертожници. Може да се продължи още с разделителните линии.
Хала на който са в момента земеделските производители у нас, ударени от климатични и пандемичникризи, с влошаваща се жизнеспособност и почти без перспективи за някакви инвестиции в бъдеще, е показателен, че земеделските производители сами по себе си нямат интерес да се работи на парче и да има разделение между секторите. Два показателни факта за този хал от вчерашната пресконференция: зърнопроизводителите искат разсрочване на кредитите си, а ударени от климатичните промени животновъдите няма къде да пасат стадата си, и са принудени да купуват скъпа балирана люцерна. За да оцелеят искат облекчаване на разрешителния режим за сондажи за да могат да осигурят живителната течност за стопанствата си.

Тези факти обаче ще останат в страни, и ще бъдат заличени от поредната битка за разпределение на помощи в опит за справяне само с една от кризите, тази с коронавируса.

Битка, която ще доведе само до задълбочаване на разделителните линии между отделните сектори, а не до реален изход от кризата.

И въпреки че министър Танева изтъкна, че сегашната администрация в земеделското ведомство е е най-прозрачната, си мисля, че обикновения фермер ще продължава да е в неведение за това как се предлага и реализират отделните политики в сектора и ще чува непрекъснато думи като ‘демаркация”, “комуникация’ и “нотификация”, и ще се чуди за какво иде реч. Опитвам се да се поставя на негово място. Сигурно бих си казал:”Абе животните ми няма какво да ядат, или чушките и доматите ми са изсъхнали. Тия ще ме занимават с някакви глупости като демаркации и нотификации на мерки, от които ефект никакъв.”. И на подобен фермер не би му останало нищо друго, освен да им тегли една сочна, да ги прати на някъде и да си сипне обедната ракийка и сам да ходи да си реши проблемите.

 А докато земеделието у нас както написах вчера в един пост в социалните мрежи се свързва повече с демаркация и нотификация, а не с плодородие и напояване, значи пиши го загинало.

Европейската комисия предложи допълнителни мерки за подкрепа на земеделието в условията на кризата с коронавируса, съобщава AGPress.eu. Въпреки устойчивостта на сектора в тази криза, някои пазари са силно засегнати от последиците от нея. Новият пакет включва мерки за подпомагане на частните складове на месни и млечни продукти, разширяване мерките за организация на пазари в силно засегнати региони и гъвкаво прилагане на програмите в сферата на производството на плодове и зеленчуци и винопроизводството. „Последиците от кризата с covid 19 все повече се усещат в селскостопанския и хранително-вкусовия сектор и затова решихме да предприемем бързи действия в допълнение към мерките, които вече бяха предприети след избухването на кризата. Предложените мерки имат за цел да изпратят сигнал, насочен към стабилизиране на пазарите“, заяви европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски. Според него тези мерки ще спомогнат за стабилизиране на цените и доставките на храни и гарантиране на продоволствена сигурност.

• Комисията предлага да предостави помощ за частно съхранение на млечни продукти (обезмаслено мляко на прах, масло, сирене) и месни продукти (говеждо, овче и козе месо). Тази схема ще позволи временно изтегляне на продукти от пазара за минимум от 2 до 3 месеца и максимален период от 5 до 6 месеца.
• Въвеждане на гъвкавост за управление на пазари на вино, плодове и зеленчуци, зехтин, пчеларски продукти и училищната схема на ЕС (мляко, плодове и зеленчуци). Това ще позволи преориентиране на приоритетите за финансиране към мерки за управление на кризи за всички сектори.
• Дерогация от правилата на ЕС в областта на конкуренцията приложима за пазарите на мляко, картофи и цветя.
• Разрешаване на производителите на картофи и цветя да изтеглят продукция от пазарите.

  Целта на комисията е тези мерки да влязат в сила до края на април, като преди това те ще бъдат обсъдени и приети от страните членки на ЕС.

Плащанията по мярката 60/40 ще стартират след 14 април, каза по време на пресконференция в министерсия съвет социалният министър Деница сачева. „Държавата поема 60% от осигурителния доход и осигуровките на работодателя“, уточни тя.До вчера по мярката 80/40 са подадени над 840 заявления на фирми за почти 13 хил. работници в преработвателната индустрия, хотелиерството и ресторантьорството, като повечето са малки и средни предприятия.

Що се отнася до работата в селскостопанския сектор, Сачева още веднъж потвърди, че работниците в неплатен отпуск ще имат право да сключват втори трудов договор без разрешение на работодателя там където е възможно, като това важи и за сферата на селското стопанство. „Няма как да накараме хората да работят нещо което не желаят, но сме направили всичко за да стимулираме онези които желаят да работят в земеделието и да си докарат допълнителни доходи“, заяви Сачева.

От началото на извънредното положение има над 61 хил. Нови беzработни, от които близо половината са подали искания за парични обезщетения.

Карантиннкте зони във връзка с вируса на АЧС в Полша достигнахя до Гданск, а болестга вече е превзела над 13 отгериторията на страната. Това информира UkrAgroConsult. Това наложи увеличаване на зоните с предприети мерки, като на юг те достигат вече до Пшемисъл. Във връзка с новите сручаи на болестта в Румъния, Унгария и България ЕС е направила преоценка както на определениге зони, така и на мерките за оценка на риска. Експертите са оцанили като висок риска, вземайки пренвид факта, че през августв т.нар. „жълта зона“ в Полша са регистрирано тра нови случая на АЧС по диви свине.
Междувременно аграрният министър Десислава Танава заяни пред журналисти в Стара Загора днас, че се наблюдавй намаляване на интенотета на болестта у нас, а на фермерите са изплатени над 5 млн. лева рлезщетения.

До справянето с Африканската чума по свинете, кланниците в страната ще могат да извършват дейността си само в присъствието на ветеринар и военна полиция, съобщава БНР. Това е една от мерките, обявени след засдеание на националния епизиотичен съвет днес. По думите на земеделския министър Десислава Танева 67 кланници в страната са за клане на свине. Освен това около големите свинекомплекси в страната се определя санитарна зона от 20 километра. В тях  не трябва да има „заден двор“ – не следва и не трябва да има отглеждане на домашни свине без мерки за биосигурност.

Държавата ще обезщети стопаните за всички евтаназирани животни, а след това ще очаква възстановяване на разходите от Европейската комисия. Междувременно експертите на Агенцията по храните са потвърдили нов случай на АЧС във Видин, който отново е в стопанство тип „Заден двор”.

С цел недопускане на огнища на АЧС в близост до големите индустриални свинекомплекси, се въвеждат 20 километрови предпазни зони, съощи БНР.  Такива предпазни зони ще има и около самите огнища на болестта и развъдните стопанства за дивеч .Междувременно  още два нови случая н заболели от АЧС животни са констатирани в Търговище и русенското село Абланово, като броят на ефтаназираните през последните дни животни в различните области достигна до 500.

Да припомним, че преди два дни представители на индустриалните производители на свинско месо призоваха за крути мерки и обявяване на военно положение за справяне с Африканската чума по свинете, която може да нанесе пагнубни последици на сектора. Освен това от днес и армията ще се вклюи в зоните с открити огнища на болестта, с цел да се подпомогне контрола по предвижване на хора и животни. Ще се извършва санитарен отстрел на диви прасета само от служители на горските стопанства, без да се позволява такъв на ловните дружинки. Това е уточнил бившият заместник министър и сега съветник на Десислава Танева Георги Костов.

Допълнителни мерки ще се предприемат на пристанищата и на местата, където преминават множество туристи, тъй като заболяването се разпространява с отпадъци и изхвърлена храна, поясни земеделският министър Десислава Танева на изслушване в парламента по настояване на депутатите от парламентарната група на БСП.

В „Държавен вестник” днес бяха обнародвани три наредби касаещи земеделските производители  поели агроекологични ангажименти или чиито стопанства се намират в райони с природни ограничения, определящи размера на субсидиите по съответните мерки от ПРСР за 2019 г.

За площи в в преход към  биологично земеделие заявени за подпомагане до началото на 2018 година субсидията  която може да се получи по мярка 11 ще е 284 евро за хектар, а за такива заявени след 1 януари 2018 година- 282 евро за хектар. За вече сертифицираните стопанства помощтта ще е 166 евро за хектар, за заявените преди 1.01.2018 г. площи и 166 евро/ха за тези, заявени след тази дата.

В наредбата за прилагане на мярката за агроекология също се определят нива на подпомагане спрямо срковете на заявените за това площи- до 1.01.2018 година е определено до  278 евро/ха, а след тази дата- 247 евро/ха за мерки свързани с опазването на Царския орел и Египетския лешояд, и 40 съответно 36 евро/ха за прилагане на противоерозионни мерки.

В наредбата за прилагане на мярката за необлагодетелстваните райони  се определя компенсаторно плащане на хектар допустима площ за райони, засегнати от значителни рприродни ограничения за кампанията през 2019 година от  30 евро на хектар.

Белгийските фермери призоваха за координиране усилията на всички страни в Европа за борба срещу вируса на АЧС, информира UkrAgroConsult. Докато родната им страна смекчава правилата на карантина в зоните с огнища, съседна Франция се огражда за да не допусне вируса на своя територия. Аграрният министър Денис Дюкарм  иска да задели между 800 хил. и 1 млн. евро компенсации за засегнатите фермери. Към момента в Белгия са умъртвени над 6 000 свине с цел предотвратяване разпространението на заболяването.

Обособената в южната част на Белгия карантинна зона, обхващаща 63  хил. хектара е разделена на три части, в които се спазват различни условия на карантина, като извън основната зона от 12,5 хил.  хектара властите разрешиха достъпа до останалите зони. Към 5 октомври регистрираните случаи на АЧС в Белгия достигнаха до 89. В това време с цел ограничаване разпространението на вируса, властите в северните френски провинции въведоха ограничения в придвижването и лова на животни. Сто ферми са застрашени от непосредствената опасност за проникване на заболяването. Като допълнителна мярка се предприема поставянето на гранична ограда със съседна Белгия, като в местатакъдето това е невъзможно, ще  се поставят вещества които да отблъскват дивите свине.

От браншовата организация на белгийските фермери проявиха разбиране към предприетите от френската страна ограничителни мерки, но заявиха, че е необходима координация на противоепизиотичните мерки на ниво ЕС.

„Мерките предприети по предотвратяване разпространението на заболяването чума по дребните преживни животни са бързи,  адекватни и своевременни ”, каза по време на пресконференция в аграрното ведомство д-р Трифон Цветков, председател на Българския ветеринарен съюз.  По думите му прави чест на неговия колега Мартин Божков, който е открил и диагностицирал заболяването в село Водем, след което е изпратил проби в лабораторията, които са потвърдени от френската лаборатория.  Той припомни ситуацията със синия език, когато не са били взети мерки и заболяването се е разпространило из цялата страна. „Към момента има проблем с оказване на помощ от държавните власти по  места, и това може да доведе до проблеми”, каза още д-р Цветков. Според него всеки който е завършил ветеринарна медицина първото му задължение е да лекува животните, но тази професия има още един аспект- стопанския. Така той отговори на често задавания от обществото въпрос, дали е морално да се убива едно животно и зададе контра въпрос, дали е нормално заради едно заразено животно, страната ни да пропусне икономическите ползи от евентуална невъзможност да реализира вече договорена за износ продукция.