Тагове

Промените позволяват по-голяма гъвкавост и по-малък контрол при прилагане на еко схемите

Одобрени са промени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г., които ще предоставят възможност за по-голяма гъвкавост при спазване на определени екологични условия от стопаните, облекчаване условията на прилагане на интервенциите и тяхното администриране. Ъова съобщиха от земеделското минстерство.

Измененията са във връзка с предизвикателствата, пред които са изправени земеделските стопани през първата година от прилагането на новата ОСП и предложенията на сектора. Предстои направените промени да бъдат изпратени за одобрение и от службите на Европейската комисия.

 

В областта на директните плащания Еко схемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура) е допълнена с практика за създаване на нови елементи на ландшафта – буферни ивици, както и е създадена допълнителна възможност за използване на площи с угари в рамките на максимум 7 % от обработваемата земя в стопанството, за изпълнение на изискванията по насаждения.

Осигурява се възможност за подпомагане и на буферните ивици от прилаганата Еко схемата за екологично поддържане на трайните насаждания. Разширява се обхвата на еко схемата за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (Еко-ПЗП). По този начин земеделските стопани, отглеждащи пасищни животни, които разполагат с обработваеми земи заети с фуражни и протеинови култури ще имат възможност също да получат подпомагане по интервенцията. При интервенциите в областта на биологичното земеделие, околната среда и климата и хуманно отношение към животните се облекчават условията за изпълнението и спазването на многогодишните ангажименти.

Обученията ще се проведат между 17 септември и 1 октомври

От аграрното ведомство съобщиха, че между 17 септември и 1 октомври всички фермери могат да се включат в специални обучения посветени на прилагането на изискванията на стратегическия план за плащанията на площ и за животни.

По време на събитията лектори от МЗХ, Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) ще разясняват теми като изискванията към земеделските стопани при изпълнение на системата от предварителни условия, необходимите документи, срокове и санкции при неспазването им. Представени ще бъдат функционалностите на Системата за електронни услуги (СЕУ) и Системата за мониторинг на площ. Ще се дискутират и предстоящите приеми по Стратегическия план през 2024 г. в областта на развитие на селските райони.

Обученията ще започнат в София на 17 септември и ще продължат в Ямбол на 18 септември, в Пловдив на 19 септември, в Благоевград на 20 септември, във Варна на 25 септември, във Велико Търново на 26 септември, в Плевен на 27 септември, в Монтана на 30 септември и отново в София на 1 октомври. Те ще се провеждат от 10:00 до 13:00 часа.

Министерство на земеделието ще организира срещи със земеделски производители, за да разясни коркциите в ДЗЕС.

За повишаване на информираността и публичността на фермерите, през месец септември  се предвижда провеждане на практически обучения и информационни срещи по  разясняване на новите възможности и правилата за прилагането им.

Това ще доведе до намаляване процента на несъответствия при изпълнение на изискванията.

График на срещите ще публикуваме в тази страница, веднага щом бъде публикуван.

Василева поема за втори път едни от най-важните ресори в министерството

 

Лозана Василева е назначена за заместник мистър на земеделието след подадената от Таня Георгиева оставка, съобщават от ведомството. Преди да поеме поста на зам. министър Василева е била зам. Изпълнителен директор на ДФЗ от юли миналата година насам. Тя има още един престой като зам. Миистър между май 2017 и май 2020 година. Назначена е със заповед на служебния премиер Димитър Главчев по предложение на земеделския министър Георги Тахов.

Средствата са се отпускат за компенсация за претърпени щети от конфликта в Украйна

Договори на обща стойност над 11 млн. лв. са сключени по Програмата за морско дело и рибарство 2014-2020 , съобщиха от аграрното ведомство. Средствата са за общо 143 проекта по обявените втори приеми по четирите компенсаторни мерки за смекчаване на последиците от войната на Русия срещу Украйна.

Бенефициентите по програмата ще получат компенсации за временно преустановяване на риболовни дейности, за пропуснати приходи и за допълнителни разходи, които са понесли, поради сътресението на пазара в подсекторите – риболов, аквакултури и преработка.

С цел осигуряване на стабилност на операторите в сектора, Управляващият орган извърши изменение на програмата, като осигури допълнителен финансов ресурс за смекчаване на последиците от войната в Украйна. Компенсациите, които се предоставят, ще гарантират устойчивостта на сектора и запазване на работните места на заетите в него.

От министерството все още обработват данните за пострадалите от пожарите стопанства

В настоящите климатични условия при аномални горещини с температура над нормите за сезона и сухо време мнозина животновъди сигурно се питат какви превантивни мерки да предприемат, ако отглеждат например малки телета, без значение на това дали ги отглеждат пасищно или оборно. По тази причина потърсихме отговор от експертите на аграрното ведомство на въпроса за това, какви са необходимите мерки за намаляване на стреса у животните вследствие на високите температури.

От МЗХ отговарят:

„Съгласно ветеринарномедицинското законодателство, при оборно отглеждане, на телетата се осигурява добра вентилация – естествена и/или изкуствена, относителна влажност на въздуха в границите 60 – 80 %, както и свободен и постоянен достъп до прясна питейна вода. В помещенията се набавя суха и удобна постеля, почиства се редовно.

Стопаните проверяват здравословното състояние на телетата най-малко веднъж дневно при телета, отглеждани навън или най-малко два пъти дневно при телета, отглеждани в закрити помещения. При необходимост се подсигурява навременна ветеринарномедицинска помощ.
При целогодишно отглеждане на пасище, на открито, е необходимо на телетата да се подсигури навес за предпазването им от преките слънчеви лъчи и достъп до вода. При временно пасищно отглеждане – естествена сянка и близък достъп до естествен воден източник (река, извор и др.)“

Във връзка с пострадалите от пожарите стопанства от министерството уточняват, че поради динамичната обстановкав страната, продължава събирането на оперативна информация от областните земеделски служби, която предстои да бъде обобщена и към момента няма информация за точния брой на пострадалите отогнената стихия животновъдни ферми.

Промените са обсъдени с бранша и целят намаляване на административната тежест

 

Министерство на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на заповед, с която се променят стандарти 5, 6, 7 и 8 за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС 5, 6,7 и 8) от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на България 2023 – 2027 г. Целта на изменението е да се намали административната тежест за земеделските стопани при прилагането на стандартите през 2024 г.

Какво предвиждат промените

При изменението на ДЗЕС 6: „Поддържане на минимална почвена покривка през периоди, които са най-чувствителни“ e oпределен чувствителен период от 01 юни до 30 септември, включително, в който е задължително върху минимум 80% от цялата обработваема площ на земеделското стопанство, да се поддържа минимална почвена покривка.

На земеделските стопани се предоставя възможност при изпълнението на стандарта да осигурят последваща култура в рамките на 2 седмици след премахването на предходната растителна покривка или 3 седмици след премахването на предходната растителна покривка само за площите с последваща култура рапица. При трайните насаждения, за осигуряване на минимална почвена покривка върху минимум 50% от площта с трайни насаждения в стопанството, се извършва укрепване на междуредията чрез затревяване, засяване с покривни култури или мулчиране през чувствителния период.

Улеснение за ДЗЕС 7 „Сеитбооборот (ротация) на културите върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода или диверсификация на културите“ е възможността фермерите да го изпълняват чрез познатата им от програмния период 2014-2020 г. диверсификация на културите.

Облекчението за стопаните в ДЗЕС 8: „Запазване на непроизводствени обекти и площи за подобряване на биологичното разнообразие в земеделското стопанство“ е отпадането на изискването за заделяне на определен дял от обработваемата земя като непроизводствени площи. Остава задължението за запазване на съществуващите особености на ландшафта (отделни дървета, дървета в редица, синори, живи плетове или, дървета в група и тераси).

Изменението предвижда още, че малките стопанства, които не надвишават 10 хa, са освободени от проверки и санкции на предварителните условия.

При прилагането на стандарти 5, 6, 7 или 9 за ДЗЕС се допускат временни дерогации от изисквания като срокове и периоди, в случай на метеорологични условия, които не позволяват изпълнението им през съответната година.

Предложените промени са предварително обсъдени с браншовите организации и заинтересованите страни в рамките на писмена процедура на Комитета по наблюдение на СПРЗСР 2023-2027 г. и след приключили преговори с Главна дирекция „Земеделие“ и Главна дирекция „Околна среда“ към ЕК.

Интересът към новата еко схема за биоживотновъдство е довел до увеличаване на пасищата и ливадите в системата под контрол

За последната година броят на биопроизводителите и преработватели у нас се е увеличил от4863 през 2022 година на 5026през 2023 което представлява годишно увеличение около 3% , съобщи Павел Чанов от дирекция Биологично производство към земеделското министерство в рамките на двудневния специализиран форум, който се провежда в Пловдив.

Данните събирани за биопроизводството у нас включват броя на регистрираните оператори по вид и по дейности, брой на отглежданите култури и животни по видове и направления и преработена продукция.

От регистрираните 5026 оператори малко над 4400 са земеделски производители, , от които 400 са занимават с животновъдство. Други 382 са биопреработватели. Що се отнася до площите за биоземеделие се наблюдава запазване на тенденцията от последните три години за тяхното увеличаване. Към края на миналата година площите за биоземеделие и в преход у нас са достигнали до около 147 хил. хектара, което се равнява на около 3% от общо използваната площ за 2023 година. Спрямо 2021 година, когато биологични култури са се отглеждали върху 86 хил. хектара това е увеличение от 71%..

Площите с биологично отглеждани зърнени и маслодайни култури според данните на МЗХ запазват размера си през последните шест години, като през 2023 година биопшеница се отглежда върху 4325хектара, слънчоглед върху 5000 хектара и царевица върху 1300 хектара .

Увеличение през 2023 година има и при площите с биологично отглеждан овес – с 69% , което се  дължи и на новите животновъди влезли в системата на контрол.

Декларираните добиви от страна на биопроизводителите са за 12 300 тона пшеница, 7 300 тона биослънчоглед и 4 430 тона царевица.

По-малки добиви при трайните насаждения

 

Спрямо 2022 година насажденията с биологично отглеждани сливи и круши бележат увеличение съответно с 5 и 6%, а площите с ябълки се увеличават с 15%. От министерството отбелязаха още, че въпреки увеличението на площите с трайни насаждения през миналата година е бил отчетен спад в добивите, като сред сред изтъкнатите причини за това са както климатичните условия, така и напускането на част от биопроизводителите на системата за контрол.

При зеленчуците след значителния ръст на биоплощите през 2017 и 2018 година се регистрира спад през миналата година.

„Хубавото е, че през миналата година сме отчели ръст от 59% на площите с биологично отглеждани пресни зеленчуци, което е начало на положителен тренд. Нашите производители са отглеждали по биологичен път през миналата година повече домати и пипер отколкото през предходната година“, добави още Чанов.

Ръст на добивите от пресни биологични зеленчуци

През миналата година както площите, така и добивите от биодомати са се увеличили с почти 20%, като увеличението на площите при пипера спрямо 2022 година е с 10%, а при добивите е отчетено увеличение от почти два пъти и половина. Половината от произведения през миналата година био пипер е дошъл от отопляеми оранжерии.

Спад в производството на био мед

 

В последните години количествата на биологично произведен мед се движи в различни стойности, показват още данните на земеделското министерство. През 2020 година например е било регистрирано намаляване на производството с 27% спрямо предходна та година, докато през 2022 година са били произведени с 21% повече количества биомед спрямо 2021 година. По последни данни произведеният през миналата година биомед е със 7% под нивото на производство през 2022 година. В количествено отношение производството на био мед през миналата година е достигнало до 2 970 тона спрямо 3 200 тона преди година.

122% ръст в броя на отглежданите едри преживни животни

 

При едрите преживни животни отглеждани по биологичен път- биволи и говеда през 2023 година е бил регистриран ръст със 122% и със 179% спрямо 2019 година като в края на 2023 година в електронния регистър са били въведени почти 30 500 говеда,  в това число над 3 500 в млечно направление като произведеното био мляко е било над 11 500 тона. Увеличение е регистрирано и при био овцете и козите, като в края на 2023 година в система на контрол са били почти 40 хил. овце 8 и  8 000 кози, което представлява ръст съответно от 52% и 8%. Биологичните овцеферми са произввели 1400 тона мляко, а козефермите- 306 тона.

„Новата еко схема за биоживотновъдството предизвика голям интерес сред фермерите, в резултат на което пасищата и ливадите намиращи се в системата под контрол са се увеличили над два пъти и половина“, заяви експертът.

Освен новата еко схема за подпомагане на био животновъдите сред причините за ръста на биологично отглежданите животни през 2023 година са и зачестилите кампании за разясняване сертифицирането на ферми като биологични, което е тласнало повече животновъди да включат стопанствата си в системата за контрол. Оттам е дошло не само увеличението на броя на регистрираните в нея животни, но и на площите в това число пасища и площи необходими за отглеждане на едногодишни култури за изхранване на животните.

В зависимост от размера ин, стопанствата ще получат между 31 и 75 лева на хектар

 

Определена е ставката по еко схемата за разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК). Със заповед на министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов, за 2023 г. тя е в размер на 75,10 лева на хектар за земеделски стопанства до 10 ха, 57,89 лева на хектар за земеделски стопанства между 10 и 30 ха и 31,29 лева на хектар за земеделски стопанства над 30 ха.

11 от новите ракетни площадки ще са в областите Сливн и Пловдив

 

За ефективна борба с градушките и опазване на земеделската продукция Министерството на земеделието и храните стартира процедура за изграждане на 24 нови ракетни площадки. Това съобщи министърът на земеделието и храните Георги Тахов на среща с браншови организации на производители в сградата на Министерството.

Министър Тахов посочи, че е извършен обстоен анализ от Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ (ИАБГ) и се предвижда изграждане на площадки и в райони, където към момента няма защита. Към Регионалната дирекция за борба с градушките в Старо село, област Сливен, се предвижда да бъдат изградени още 7 ракетни площадки, а към Регионалната дирекция за борба с градушките в Долни Дъбник, област Плевен, още 4 ракетни площадки.

Трикратен ръст на броя на заявленията за обезщетения

Земеделските производители коментираха претърпените щети върху селскостопански площи и оранжерии, както и причините да има незастраховани площи. В тази връзка участниците в срещата обсъдиха възможностите за изграждането на консолидиран платежен механизъм за компенсиране на производителите при форсмажорни обстоятелства. Министър Тахов припомни, че до момента са подадени 3 пъти повече заявления по схемата за държавна помощ за застраховане на селскостопанска продукция, спрямо същия период на миналата година. ,,Работи се интензивно по оценката на щетите на базата на подадените заявления от земеделците“, каза министърът на земеделието и храните.

 

Обявиха пожароопасният сезон в горските територии в цялата страна

 

Обявен е пожароопасният сезон в горските територии в цялата страна, съобщиха от земеделското минстерство. Според разпоредбите на Закона за горите, обявяването на пожароопасния сезон става по предложение на директора на съответната Регионална дирекция по горите със заповед на областния управител, който определя времетраенето. Поради спецификата на всеки отделен регион, периодът е различен и обхваща месеците от март до ноември.

Изпълнителната агенция по горите е предприела необходимите действия и е извършила мероприятия, с цел превенция и опазване на горите от пожари. Засилен е контролът върху движението на автомобили, техника и хора в горските територии на страната. Специализирани групи за гасене на горски пожари, както и автомобилите за първоначални действия за тяхното потушаване, са в постоянна готовност за оказване на съдействие на служителите от Пожарна безопасност и защита на населението.

По данни на ИАГ, от началото на годината до момента в страната са възникнали 114 пожара, засегнати са площи в размер на 10900 дка, като върхово са унищожени 222 дка гори. Опожарените горски територии са повече от два пъти в сравнение със същия период на миналата година. Основната причина за 96% от пожарите в горите е човешка небрежност.

През 2023 г. в горските територии на страната са регистрирани 448 пожара върху 63 883 дка площ. От тях 6 896 дка са засегнати от върхови пожари.

Крайният срок за подаване на заявления изтича на 30 юни

Стартира приемът на заявления за подпомагане по интервенциите в областта на биологичното земеделие и интервенциите в областта на околната среда, и климата, и хуманно отношение към животните, включени в стратегическия план, съобщиха от аграрното ведомство.

Документите ще се приемат в общинските служби по земеделие или чрез Системата за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“, заедно със заявленията за подпомагане по интервенциите под формата на директни плащания през кампания 2024.

Допустими кандидати по интервенциите са регистрирани земеделски стопани, които могат да заявяват подпомагане по направленията:

• Биологично растениевъдство;
• Биологично пчеларство;
• Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство;
• Насърчаване на естественото опрашване;
• Насърчаване на използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия;
• Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за земеделското стопанство;
• Опазване на местните породи (автохтонни), важни за селското стопанство;
• Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм);
• Поддържане на местообитанията червеногушата гъска (Branta ruficollis), Кръстат (царски) орел и Египетски лешояд в орнитологични важни места в обработваеми земи;
• Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии;
• Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност.

В информацията  се напомня че при тазгодишното кандидатстване по интервенциите в рамките на Кампания 2024 има новости, с които кандидатите е нужно да се запознаят предварително, преди да подадат своите заявления. Те са разписани в нормативни документи – Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните и на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и Биологично пчеларство“, които бяха обнародвани на 31 май 2024 г., в бр. 46 на Държавен вестник. Измененията отразяват направените промени в прилагането на интервенциите, във връзка с Първото изменение на Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони (2023-2027 г.). Крайният срок за подаване на документи е 30 юни 2024

 

Ставката по интервенцията за оранжерийно производство е в размер на 18 552,26 лв./ха.

 

От земеделското министерство съобщиха, че са определени ставките за обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци.

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар по интервенцията за обвързано подпомагане за културите сливи и десертно грозде е в размер на 1033,01 лв./ха и 2066,03 лв./ха за останалите допустими култури по интервенцията.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване ставката е в размер на 985,14 лв./ха.

По интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) ставката е в размер на 2031,64 лв./ха за първите 30 ха и 1354,44 лв./ха за над 30-ия хектар.

Ставките за подпомагане за зеленчуци (пипер) са в размер на 2852,96 лв./ха за първите 30 ха и 1901,98 лв./ха за над 30-ия хектар.

В рамките на интервенцията за обвързано подпомагане зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте производителите ще получат 1625,09 лв./ха за първите 30 ха и 1083,40 лв./ха за над 30-ия хектар.

Размерът на плащането за един допустим за подпомагане хектар за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) е в размер на 1251,24 лв./ха.

 

 

Очаква се системата за електронни услуги на фонд „Земеделие“ да заработи до седмица

 

Остатъкът от украинската помощ да бъде изплатен до 24 май са се разбрали по време на среща със земеделския министър Георги Тахов представители на Българска агрохранителна камара (БАК), съобщиха от камарата. По отношение на втория транш по украинската помощ, от БАК са заявили, че ще настояват след юни месец да започнат разговорите и работните срещи за актуализация на държавния бюджет, така че средствата да бъдат осигурени и изплатени до 30 септември 2024 г.

– От организацията са поставили различни текущи теми и въпроси пред ръковоството на министерството, по които от ведомството са поели следните ангажименти:

 

– Заповедта на министъра на земеделието и храните за промените на стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) ще бъде публикувана на сайта на МЗХ веднага след като бъдат публикувани измененията в Регламента за Стратегическите планове в официалния вестник на ЕС, които са резултат на приетия от ЕС пакет за опростяване на ОСП;

 

– Наредбите по прилагане на директните плащания – Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции и Наредба № 4 за условията и реда за подаване на заявленията за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни ще бъдат обнародвани до края на месец май;

– Наръчникът по директните плащания за кампания 2024 ще бъде публикуван на страницата на МЗХ веднага след като бъдат обнародвани промените в законодателството, т.е. началото на юни;
– Системата за електронни услуги на ДФЗ (СЕУ) ще заработи до седмица;
– ПДУ ще бъде изплатено до 24 май;

– Остатъкът за плащане от първия транш по украинската помощ ще бъде изплатен до 24 май;

 

– Обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци ще бъде изплатено според графика до 31 май;

 

– Ще се състои спешна работна среща по нерешени казуси с намалени и отказани плащания по обвързаната подкрепа 2023 при ДПЖ.

По настояване на БАК по отношение на помощта де минимис, заложен в държавния бюджет за 2024 г., г-н Тахов пое ангажимент да бъде проведена нарочна среща, на която да бъде обсъдено разпределението на бюджета за помощта де минимис за 2024 по сектори.

Министър Тахов потвърди своята ангажираност да продължи работата по законопроектите относно аграрната камара и представителността на браншовите организации в земеделието, поливното земеделие и хидромелиорациите, веригата на доставки на земеделски продукти, кооперативите в земеделието, облекченията в данъчното облагане на земеделските производители, виното и спиртните напитки и пчеларството, така че веднага при сформиране на Народното събрание да има готовност да бъдат разгледани и приемани от Парламента.

По отношение промените в Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ във връзка последните промени по ЗСПЗЗ за отдаване на ДПФ под наем и аренда, г-н Капитанов се ангажира в края на предстоящата седмица промените да бъдат представени за обсъждане.

От кампания 2024 г. се разширява обхватът на подпомаганите по интервенцията зони, като са включени още 5 защитени зони по Натура 2000

 

От утре започва прием по  интервенциите  по НАТУРА 2000 и и за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения, съобщиха от агроведомството. Земеделските стопани ще могат да очертават площите си по интервенциите за подпомагане в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), заедно със заявленията за подпомагане за директните плащания за кампания 2024. По интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“ стопаните се компенсират за спазване на забраните и ограниченията, свързани с извършваната земеделска дейност на териториите, попадащи в обхвата на зоната. Забраните се отнасят за трите вида земеползване: пасища, ливади и мери (постоянно затревени площи), обработваеми земи и трайни насаждения. От кампания 2024 г. се разширява обхватът на подпомаганите по интервенцията зони, като са включени още 5 защитени зони по Натура 2000, с което се предоставя възможност на повече земеделски стопани да кандидатстват за подкрепа

От 13 май до 22 май 2024 г. Министерството на земеделието и храните ще проведе информационна кампания за директни плащания 2024

 

От 13 май до 22 май 2024 г. Министерството на земеделието и храните ще проведе информационна кампания за директни плащания 2024 г. за земеделските производители от цялата страна. Дискутираните теми ще бъдат свързани с новите моменти в условията по интервенциите за директни плащания и подаването на заявления.

По време на срещите експертите ще представят промените при компенсаторните мерки и интервенции в областта на околната среда, климата, агроекологията, биоземеделието и хуманното отношение към животните. Ще се обсъдят и възможните им комбинации по Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.

Участниците ще бъдат запознати с новостите в Стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и предварителна условност. Земеделските стопани ще могат да зададат своите въпроси и получат отговор от екипа експерти на Министерството на земеделието и храните.

Припомняме, че до 24 юни 2024 г. стопаните могат да подават заявленията си по кампанията в общинските служби по земеделие, както и да очертават площи, заявяват животни и схеми за подпомагане в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Г

Очаква се фермерите да получат средствата до края на деня

 

Фермерите отглеждащи протеинови култури ще получат през тази година по 274,90 лева на хектар, съобщиха от аграрното ведомство. Държавен фонд „Земеделие“ ще извърши плащанията към земеделските производители днес.

Премиерът Главчев поема поста и на външен министър

Президентът Румен Радев издаде указ за назначаване на досегашния шеф на фонд „Земеделие“ Георги Тахов за служебен министър на земеделието, информира „Дневник. Тахов ще замени на поста досегашният министър Кирил Вътев. Припомняме, че през миналата седмица депутатът Росен Костурков изказа предположение, че смяната на Вътев е поискана с цел овакантяване на поста на шеф на ДФЗ, която да се заеме от човек близък до ГЕРБ.

След отказа да назначи Даниел Митов за външен министър, постът ще бъде поет от премиера Димитър Главчев.

Основните промени предвиждат възможности за разширяване на площите в ангажиментите

 

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) публикува за обществено обсъждане проект на Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, съобщиха от аграрното ведомство.

Изменението на нормативната уредба е вследствие на неофициалното одобрение от страна на Европейската комисия (ЕК) на предложените промени в компенсаторните интервенции в рамките на първо изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г.

Основните промени в интервенциите предвиждат възможности за разширяване на площите в ангажиментите без поемане на нов многогодишен такъв.

 

Обособяват се две самостоятелни операции в интервенцията „Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия“. В първата операция „Отглеждане на устойчиви сортове с разрешени за употреба в биологичното производство продукти за растителна защита“ се запазват допустимите кандидати с площите, изпълняващи ангажименти от 2023 г., както и нови фермери с по-малки земеделски стопанства. Във втората операция „Насърчаване на отглеждането на устойчиви сортове“ изискванията към употребата на препарати за растителна защита и торове са премахнати. Определени са нови размери за подпомагане на хектар.

В интервенцията „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ е прецизиран териториалният обхват. Включени са мерки и препоръки от Становище по екологична оценка и постъпили предложения от Министерство на околната среда и водите.

При изпълнение на дейностите във „Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии“ за новите многогодишни ангажименти от 2024 г. е въведено условието за наличие на 1 животинска единица за един заявен хектар.

В интервенцията „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“ от 2024 г. е увеличен размерът на подпомагане за животинска единица. Прецезирани са

Производителите получават още време за да си набавят нужните им документи

Срокът за вписване на тютюнопроизводителите в регистъра бе удължен още месец до 31 май 2024 година, информират от земеделското ведомство. Целта е да се даде възможност на по–голям брой земеделски стопани да спазят нормативната уредба в сектор „Тютюн“, набавяйки си необходимите документи, като договори, правни основания и приемно – предавателни протоколи

От постовете си са освободени Александър Йоцев и Георги Тошев

Иван Капитанов е назначен за заместник министър на земеделието, като от постовете си са освободени досегашните заместници на Кирил Вътев – Александър Йоцев и Георги Тошев, съобщават от пресцентъра на Министерския съвет. От биографичната справка става ясно че Капитанов е бил зам. изпълнителен директор на фонд „Земеделие“, като освен в министерството на земеделието е работил и в министерството на финансите.

Дали старите кучета в земеделския бранш не подкокоросаха задкулисието да смени главния „актьор“ в земеделското министерство

 

В късния следобед днес стана ясно, че служебният премиер Димитър Главчев е поискал смяната на земеделския министър Кирил Вътев. Мотивите- несправяне с работата, тлеещото напрежение в сектора и стратегическия план. И от Космоса е видно, че подобни аргументи изглеждат или изсмукани от пръстите или подшушнати от „тайни“ и подмолни задкулисни сили. Друг е въпросът как за една седмица Главчев си смени мнението и как Кирил Вътев перефразираме от познато лице за сектора, което има работа за довършване стана неперспективен, и Главчев смени позицията си на 180 градуса.

Само можем да гадаем, кои фигури дърпат конците на подмолните задкулисници. Всъщност защо да гадаем, като е ясно, че зад тях стоят Борисов и Пеевски. Именно последният измести като очакван Месия Борисов по време на последните протести на част от старите браншовици. Дали те не са подшушнали на който трябва, че Вътев им е неудобен, защото не могат да си разиграват коня из министерството, също не можем да кажем със сигурност.

Напрежението ако го има в сектора се подклажда тъкмо от външни сили, защото всичко що се отнася до субсидиите се плаща съгласно установения график. Старите браншови мутри обаче са свикнали на запазване на статуквото да преразпределят плащанията така, че да има много за големите, а малките да не вземат нищо. И когато Кирил вътев реши да промени модела, стана неудобен за тях.

Що се отнася до втория аргумент- Несправяне с работата“, изглежда още по-необясним, защото Кирил Вътев идва от средите на месопреработвателите, където много преди да стане министър е доказал, че може да ръководи успешен бизнес.

Най-несъстоятелен е последният аргумент на Главчев, доколкото го има- стратегическия план. Той беше преработван и финализиран от последната служебна власт, и Вътев само го завари. Освен това неговото прилагане е още в самото начало. Брюксел прие вече облекчения които предвиждат страните членки да правят промени по него по два пъти годишно. Да речем че Главчев не е врял и кипял в земеделието, то задкулисието със сигурност знае, че макар всяка страна членка да има по-голяма самостоятелност по неговото управление, процесът по въвеждането на каквито и да са промени е бавен, бюрократичен и не става от днес за утре без санкцията на Брюксел.

А в Брюксел подобно на София на администрацията съвсем не и е до промени на стратегическия план на България, тъй като и там поне до началото на юни са на вълна избори, след които ще трябва да се конституират европейски органи – новият състав на ЕК и Европейския парламент. Освен това Брюкселската административна машина не се слави с огромна бързина. Факт в подкрепа на това, че за последните промени в ОСП, целящи нейното опростяване, дори не беше направена оценка за въздействието им а те както изглежда предзборно ще минат по бързата процедура.

Евентуалната подмяна на Кирил Вътев с настоящия шеф на фонд „Земеделие“ Георги Тахов едва ли ще промени нещо, с оглед на ограниченото действие на служебния кабинет. Може би задкулисието ГЕРБ-ДПС, ще иска да сложи свой човек начело на фонда, който да дърпа финансовия лост така, както им се иска на старите кучета от бранша. Тогава белким са доволни, че няма да ходят да протестират „гладни“ и „боси“ по площадите търсене на нови Месии. Че то и повече Месии не останаха.

Удължават забрана за улов на бяла риба, распер и щука в река Дунав

С цел създаване на оптимални условия за естествено възпроизводство на пролетно-лятно размножаващите се риби и в съответствие със Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА), министърът на земеделието и храните, съгласувано с министъра на околната среда и водите, ежегодно със заповед въвежда забрана за улов на риба и други водни организми през периода на тяхното размножаване. Забраната се въвежда за Черно море, река Дунав и вътрешните водни обекти.

През настоящата 2024 г. се забранява риболова на карагьоз (Alosa immaculata) от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г. вклю

Забраната за риболов на калкан (Scophthalmus maximus) е от 15.04.2024 г. до 15.06.2024 г. включително. По отношение на калкана в този период се забраняват освен всякаква риболовна дейност и трансбордиране, задържане на борда, разтоварване и първа продажба, съгласно Регламент (ЕС) 2024/259 на Съвета от 10 януари 2024 година за определяне за 2024 г. на възможностите за риболов на някои рибни запаси и групи рибни запаси, приложими в Средиземно море и Черно море.

За всички останали пролетно–лятно размножаващи се риби забраните за риболов са в зависимост от надморската височина на водните обекти съгласно периодите определени в Приложение № 1 от ЗРА.

Също така се удължава забраната за улов на бяла риба (Sander lucioperca), щука (Esox lucius) и распер (Aspius aspius) в българския участък на река Дунав до 31.05.2024 г. включително с цел опазване на популацията на пролетно-лятно размножаващите се шаранови, сомови и други топлолюбиви риби в реката и намаляване на прилова им.

Важно за лицата, извършващи любителски риболов е, че са определени водоеми, в които любителският риболов е разрешен в периода на забраната. Списък със свободните за риболов водоеми през 2024 г. по области може да откриете в заповедта тук: https://www.mzh.government.bg/bg/sektori/ribarstvo/?edit_off

Защитата с ракети ще обхване около 22 млн. декара

 

От утре започва сезонът на противоградова защита чрез използване на ракетния способ, съобщиха от агроведомството. Противоградовата защита с ракети ще се осъществява над територия от около 22 милиона дка в областите Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Хасково, Сливен, Видин, Монтана, Враца и Плевен от 11 командни пункта и 262 ракетни площадки към тях.

Тази година градозащитната дейност започва по-рано от обичайното поради прогнозираните през второто десетдневие на април наднормени температури, които в комбинация с неустойчиво стратифицирана атмосфера, са предпоставка за развитие на градоопасна купесто дъждовна облачност.

Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ е обезпечила осъществяването на операциите по изкуствени въздействия към момента с 11 793 противоградови ракети. При висока честота и интензивност на градовите процеси през сезона, ИАБГ има готовност да закупи допълнително ракети, за което са предвидени средства, съобразно закона за държавния бюджет.

Фермерите подали възражения по слой „Физически блокове” могат да се запознаят с тях през СЕУ

 

От министерството на земеделието и храните съобщиха , че в Дъжавен вестник е обнародвана заповедта на министъра на земеделието от 8.03.2024 г. за публикуване на слой „Физически блокове”, вкл. площите подходящи за косене за кампания 2023 г., както и със слой „Постоянно затревени площи.

В тази връзка земеделските стопани, подали възражения по образец в периода 05-16 февруари 2024 г., могат да се информират за резултатите от тяхното разглеждане чрез Система за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“.

Окончателния слой „Физически блокове“, ведно с подходящите за косене площи в тях са предоставени на Разплащателната агенция за извършване на задължителните административни проверки на подадените през Кампания 2023 заявления за подпомагане за площи, които не са били обект на проверки на място и за прием на заявления за подпомагане през 2024 година.

Облекчават се екологичните изисквания към земеделските производители за изпълнение на стандарта ДЗЕС 8

 

Министерството на земеделието и храните публикува Насоки за прилагане на дерогацията от първото условие на стандарта за добро земеделско и екологично състояние на земята ДЗЕС 8 „Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени площи или обекти“.

Според първото изискване на ДЗЕС 8 стопанство с обработваема земя ≥ 10 ха трябва да задели и поддържа поне 4% от обработваемата земя за непроизводствени площи и обекти (особености на ландшафта), включително земя, оставена под угар.

За 2024 г. земеделските стопани може да изпълнят първото изискване на стандарта, като заделят най-малко 4% от обработваемата земя за азотфиксиращи или междинни култури, както и за непроизводствени площи и обекти, включително оставена под угар земя. Върху заявените с азотфиксиращи култури площи не трябва да се прилагат продукти за растителна защита. Ако междинните култури ще се отглеждат след прибиране на основната култура, е необходимо те да са налични на полето от 1 септември до 1 ноември 2024 г. и през този период не трябва да се прилагат продукти за растителна защита.

Важно е да се знае, че този стандарт се отнася само за обработваемите земи и че стопанствата под 10 ха са освободени от задълженията за него. Освободени са и стопанствата, които притежават на повече от 75% от площите си фуражни или азотфиксиращи култури и/или постоянно затревени, и различната комбинация между тях.

Две министерства се договориха за предприемане на спени мерки за ремонт

 

Да се предприемат спешни мерки за ремонт на язовир „Огоста“ са се договорили екипите на земеделското и икономическото министерства. Това са решили експерти на двете ведомства на среща днес. Всички се обединиха около необходимостта от спешен ремонт на язовира, така че да бъде минимизиран риска за населението от възможно преливане. Набелязан бе ясен план за действие между отговорните държавни институции. До месец се очаква да бъде обявена обществена поръчка по ЗОП за избор на изпълнител на предстоящия ремонт на язовира.

На срещата бяха обсъдени още възможностите за осигуряване на частичен финансов ресурс за ремонта на язовира, като по предварителни разчети ще са необходими около 10 млн. лева.

„След извършена проверка бе установено, че разрешителното за строеж на язовир Огоста изтича през април 2025 г. Необходимо е бързо да задвижим документално процедурата между институциите, така че да имаме ясен план за ремонта на язовира“, каза икономическият министър Богдан Богданов.

„През годините ремонтът на язовир Огоста не е бил приоритизиран, а парите са изхарчени“, каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев. По неговите думи са необходими спешни действия, така че да бъде намален риска от възможни аварийни ситуации.

Бюджетът по помощта е 71 млн. лева

От агроведомството съобщиха, че са определени ставките за тютюна по националната преходна помощ.  Общият размер на бюджета по схемата е 71 млн. лв

Производителите на сорт „Басми“ до 2000 кг. ще получат по 5.50 лв./кг, а тези с производство над 2000 кг. по 4.13 лв./кг. За сортовете „Каба Кулак“ и „Бърлей“ определената ставка е 4.00 лв./кг., а за сортовата група „Виржиния“ е 3.00 лв./кг.

Кандидатите по схемата за 2023 г. са 8 295, а количеството произведен тютюн е 17 049 140 килограма.

Депутатите ще обсъдят с екипа на ведомството мерки за решаване на проблемите на сектора

 

Днес в земеделското министерство от 16 и 30 часа ще се проведе открито заседание на ресорната парламентарна комисия, съобщават от ведомството. На него ще бъдат обсъдени мерки за подпомагане на сектора и решаване на проблемите на производителите. Заседанието ще се излъчва в страницата на МЗХ във „Фейсбук“.

Освен от безпаричие производителите са разочаровани от липсата на разбиране от министерството

„Имаме 160 животи и ни е много трудно защото за всяко животно има изисквания които да спазваме. Това с какво да се хранят животните, как да се отглеждат. Фуражите поскъпват двойно, а млякото стои на нивото каквото е било преди 10 години а фермерите живеят по-зле от животните. Затова искаме контакт с министерството , ако не го направим, по-добре да сменят надписа отгоре с „ министерство на ликвидацията“ и да се приключва “, разказаха за нелеката си съдба днес пред медиите семейство животновъди от Чирпанско.

Заедно със свои колеги и представители на браншови организации, те отново поискаха оставката на земеделския министър. Според протестиращите земеделският министър Кирил Вътев се е възползвал от ситуацията, като е разделил бранша на две.

„Ние отново сме тук и потвърждавме исканията си от края на миналата година за промени в стратегическия план защото той беше направен без наше участие“, заяви пред медиите Бойко Синапов, председател на Обединени български животновъди.

По време на днешните протести фермерите запалиха бали със слама и разляха прясно мляко.

„Разочарованието ни е голямо особено след последните действия на министър Вътев от протестите през септември до момента. Вместо да намалява административната тежест върху нас, тя се увеличава и сега ние трябва да си караме пръскачките само в две сертифицирани лаборатории в Пловдив и Русе за да бъдат калибрирани. Това няма как да се случи“, заяви и Венцислав Върбанов.

Фермерите събрали се на протеста изразиха недоволството си от факта, че земеделските политики не се правят от министерството, а от определени неправителствени организации.

„Проблемите ни са безпаричието, натиска от украинските стоки и липсата на разбиране от хората които са в министерството“, обобщи върбанов.

Димитър Зоров определи намеренията на управляващите да отпуснат подпомагане на производителите като „след дъжд качулка“.

„Ни искахме парите да се заложат в бюджета когато е необходимо, а не сега да се обещават когато няма бюджет“, заяви Зоров. Той още веднъж призова всички които искат да имат на масата си български плодове и зеленчуци и млечни продукти, да подкрепят протеста им.

„Работните места се създават от животновъди и производители на плодове и зеленчуци. Друг поминък в селата няма. В Северозападна България бомба е паднала. Ако в София средната продължителност на живота е80 години в селата като Ружинци, Видинско е 67 години. Всичко е до начин на живот. Там обаче няма нищо“, добави още Зоров.

След безрезултатна среща с министър Вътев, протестиращите се зарекоха да продължат да изразяват мирно своето недоволство и през следващите дни.

 

 

 

През 2023 година коневъдите за пръв път са били включени в помощта за преодоляване последиците от войната в Украйна

 

Към 1 януари 2024 година броят на регистрираните у нас коне в системата ВетИС са 32 687, е станало ясно по време на проведения вчера консултативен съвет по конете. На него с представители на бранша се срещнаха земеделският министър Кирил Вътев и неговите заместници Александър Йоцев и Деян Стратев.

От общия брой на регистрираните коне има под селекционен контрол, които към края на месец септември 2023 г. са разделени на стопанства с животни от 1 до 50 коня и в стопанства над 51 коня. Броят на конете под селекционен контрол в стопанствата до 50 животни са 6 535, като те се отглеждат в 687 стопанства. Броят коне под селекционен контрол – с над 51 коня са 5 642 и се отглеждат в 56 стопанства.

Общият брой на конете под селекционен контрол е 12 178 животни, които се отглеждат в 744 стопанства. Подпомогнатите животни за 2022 г., по линия на застрашени от изчезване породи по мярка „Агроекология и климат“ от „Програмата за развитие на селските райони (2014-2020 г.) са общо 6 918 коня – каракачански, дунавски, френски, източнобългарски.

„През 2023 г. за първи път по държавната помощ „de minimis“ са подпомогнати 7 743 коне, а по помощта за Украйна са финансирани – 7 790 коне. Освен това по схемата за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне продуктивността и генетичните качества на животните през 2023 г. са отпуснати средства за 8 679 животни на стойност – 418 427 лв., които са предоставени на 4 асоциации.

Председателят на Асоциацията за развъждане на местни автохтонни породи в България Бойко Стоянов каза, че от 20 години за първи път някой си позволява да говори за конете. Проблемите, според него, са няколко – идентификация, подпомагане и реализация и предложи за решаването на неотложни задачи да се направи работна група по коневъдството.

На форум на овцевъдите експертите на МЗХ представиха промените в стратегическия план

Ставки за жвотновъдите

Размер на помощта за едно животно:

∙ до 36 лв. до 50-то животно, вкл., до 30 лв. от 51-то до 200-то животно, вкл. и до 24 лв. над 201-то животно, вкл., за млечни крави под селекционен контрол;

∙ до 36 лв. до 50-то животно, вкл., до 30 лв. от 51-то до 200-то животно, вкл. и до 24 лв. над 201-то животно, вкл., за млечни крави;

∙ до 36 лв. за млечни крави в планински райони;

∙ до 36 лв. до 50-то животно, вкл., до 30 лв. от 51-то до 200-то животно, вкл. и до 24 лв. над 201-то животно, вкл., за месодайни крави и/или юници;

∙ до 36 лв. до 50-то животно, вкл., до 30 лв. от 51-то до 200-то животно, вкл. и до 24 лв. над 201-то животно, вкл., за месодайни крави под селекционен контрол;

∙ до 36 лв. до 50-то животно, вкл., до 30 лв. от 51-то до 200-то животно, вкл. и до 24 лв. над 201-то животно, вкл., за биволи;

∙ до 10 лв. до 300-то животно, вкл., и до 7 лв. над 301-то животно, вкл., за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол;

∙ до 10 лв. за овце майки и/или кози майки в планински райони;

∙ до 10 лв. до 300-то животно, вкл., и до 7 лв. над 301-то животно, вкл., за животните по Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството.

Размер на помощта за един кон под селекционен контрол:

∙ до 30 лв. до 50-то животно, вкл., и до 24 лв. над 51-то животно, вкл.;

Размер на помощта за едно пчелно семейство:

∙ до 7 лв. до 150-то пчелно семейство, вкл. и до 5 лв. над 151-то пчелно семейство, вкл.

Размер на ставките за сектор „Растениевъдство“

 

Размер на помощта за един хектар за плодове и зеленчуци, винено грозде, маслодайна роза и тютюн:

∙ до 367,50 лв./ха до 10 ха, вкл. и до 245 лв./ха над 10 ха за ябълки, круши, кайсии/зарзали, праскови/нектарини, череши/вишни, ягоди, малини;

∙ до 367,50 лв./ха до 10 ха, вкл. и до 245 лв./ха над 10 ха за сливи и десертно грозде;

∙ до 367,50 лв./ха до 10 ха, вкл. и до 245 лв./ха над 10 ха за домати полски, краставици полски, корнишони, патладжан;

∙ до 367,50 лв./ха до 10 ха, вкл. и до 245 лв./ха над 10 ха за пипер полски;

∙ до 367,50 лв./ха до 10 ха, вкл. и до 245 лв./ха над 10 ха за картофи, лук, чесън;

∙ до 367,50 лв./ха до 10 ха, вкл. и до 245 лв./ха над 10 ха за моркови, зеле, дини и пъпеши;

∙ до 2756,25 лв./ха до 5 ха, вкл. и до 2205 лв./ха над 5 ха за домати оранжерийни, пипер оранжериен, краставици оранжерийни;

∙ до 367,50 лв./ха до 5 ха, вкл. и до 245 лв./ха над 5 ха за винено грозде;

∙ до 367,50 лв./ха до 5 ха, вкл. и до 245 лв./ха над 5 ха за маслодайна роза;

∙ до 367,50 лв./ха до 5 ха, вкл. и до 245 лв./ха над 5 ха за тютюн.

 

Експертите от Министерството на земеделието и храните (МЗХ) представиха актуална информация по отношение на Кампанията 2023, както и промени заложени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. В хода на дискусията земеделските производители получиха отговори на техните въпроси от експертите на МЗХ.

Одобрените проекти получават близо 13,9 млн. лева

 

Заместник-министърът на земеделието и храните и Ръководител на Управляващия орган на Програма морско дело и рибарство 2014-2020 г. (ПМДР) Деян Стратев подписа над 120 договора на стойност 13,19 млн. лева. Одобрените бенефициенти ще се подпомогнат чрез четири компенсаторни мерки за смекчаване на последиците срещу агресията в Украйна.
До края на годината Управляващият орган на Програмата планира старта на новите компенсации, обхващащи цялата 2023 г.

Операторите в сектор „Рибарство“ ще получат компенсации за временно преустановяване на риболовни дейности, за пропуснати приходи и за допълнителни разходи, които са понесли, поради сътресението на пазара в подсекторите – риболов, аквакултури и преработка за 2022 г.

За борба с градушките са предвидени 7 млн. лева и увеличение на заплатите на персонала в агенцията с 30%

През следващата година в бюджета за министерството на земеделие е предвидено увеличаване на средствата за Селскостопанска академия и агенциите по храните и за борба с градушките, стана ясно при представяне на параметрите му в ресорната земеделска комисия вчера.

За разходната част на бюджета на МЗХ през 2024 година са заложени 303,7 млн. лева.

По политики разпределението им е както следва:

–за политиката в областта на земеделието и селските региони 234 млн. лева
– за политика в сферата на рибарството и аквакултурите- 7 млн. лева
– за политиките в горския сектор- 40 млн. лева
– за администрацията- 21. 9 млн. лева

Според проектобюджета за 2024 година за ССА е предвиден бюджет от 53,9 млн. лева като в това число са предвидени допълнителни 3 млн. лева за увеличаване на възнагражденията за работещите в академията. Спрямо тази година увеличението на бюджета на ССА е с 9 млн. лева.

Трансферите към сметките за ЕС, свързани с национално съфинансиране по програмата за борба с болестите по животните и зоонозите и другите програми получаващи съфинансиран от ЕК са в размер на 20,7 млн. лева. В бюджета са заложени още до 7 млн. лева за борба с градушките и 10 млн. лева за превенция и ремонт на язовирите управлявани от земеделското министерство при възникване на кризи и бедствена ситуация.

Според проектобюджета за 2024 година не са предвидени средства за капиталови разходи. Разходите за персонал са увеличени с 19 млн. лева, като са предвидени средства в размер на 1,4 млн. лева за увеличение на минималната заплата от 780 на 933 лева, като голяма част от тях ще са насочени към агенцията по борба с градушките.

За персонала в структурите на ведомството, които не са получили увеличение през тази година, предвиденото увеличение за новата година е от 20% и ръст от 30% на разходите за персонал в агенцията по градушките. С 10% се предлага да се увеличат разходите за персонал за служителите на агенцията по горите и БАБХ.

През 2024 година в бюджета на МЗХ са предвидени 29,7 млн. лева субсидии към „Напоителни системи“ ЕАД за осъществяване на дейността им по защита от опасното въздействие на водите.

Планираните приходи в земеделското министерство съгласно проектобюджета за 2024 година са в размер на 204 млн. лева, което представлява увеличение с 30 млн. лева спрямо текущата година заради отражението на инфлацията върху тръжните цени на земята от държавния поземлен фонд. За осъществяване процеса на дигитализация „От фермата до трапезата“ с финансиране по НПВУ са предвидени 3 млн. лева.

От помощта ще се възползват фермери, които не могат да получат средства по украинската помощ.

 

След срещи с експерти от МЗХ са решили да подадат искане пред икономическото министерство за одобрение н нова държавна помощ, докато да се покрият до79% от направените от фермерите енергийни разходи

Това съобщи по време на днешното заседАние на ресорната парлМентРн комисия земеделският министър Кирил Вътев. От средствата ще могат да се възползват земеделските производители, които няма да могат да получат компенсации по украинскГа помощ. Очаква се за тази помощ да бъде заделен остатъкът от украинската помощ от 39 млн. лева като се изключат 5 млн. лева предвидени за доплащане н новия таван от 280 Хил.  евро.

Министерството на земеделието и храните ще стартира кампания за представяне на  успешни агробизнес модели в страната.

Целта е да се покажат и насърчат добрите практики в земеделието, прилагани от стопани с опит в областта на растениевъдството и животновъдството, които успешно развиват своя бизнес.

Това съобщи министърът на земеделието и храните по време на церемонията за връчването на приза „Агробизнесмен на България за 2023 г.“ в София. Конкурсът за принос към развитието на земеделието се организира от вестник „Български фермер“.

Министър Вътев каза, че земеделието като бизнес начинание е трудно, защото е свързано с  променящите се климатични условия и риска от появата на болести при растенията и животните. В тази връзка той подчерта, че аграрната наука със своите достижения е изключително необходима и ценна за работата на фермерите.

Министърът на земеделието връчи приза „Агробизнесмен на България за 2023 г.“ на инж. Рашид Узунов, управител на предприятието за производство на прикачна почвообработваща техника „Раломекс“ АД, гр. Завет. Освен производител на техника инж. Узунов е и пчелар, който се грижи за 100 кошера.

Изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие“ Георги Тахов връчи отличие на Мария Василева за инвестиция с кауза – бутиковата животновъдна ферма Детска ферма „Кеффа“ и фермерска мандра в село Строево.

Издателят на в. „Български фермер“ и „24 часа“ Венелина Гочева награди семейната биоферма „Софина“ на Стоян Симеонов, където се произвеждат биологични зеленчуци, подправки, плодове и орехи.

В церемонията бяха отличени още Мария Николова, управител на опитната база на Опора Заден в село Цалапица, за създаването на нов сорт розов домат Мами Пинк F1, Пламен Янчев от стопанство „Дини Янчев“ от Долни Дъбник за пробив на българския пазар с дини без семки, а в категорията млад агробизнесмен бе награден Георги Мутафчиев, собственик на биоферма „Козле“.

 

От агроминистерството водят разговори с МОСВ за облекчаване на процедурата за прокарване на сондажи от земеделските производители

С подписаните днес 24 проекта за финансиране на дейности по обновяването на напоителните съоражения от фидро-мелиоративната мрежа на страната, за което ще бъдат изразходвани 112,3 млн. лева ще се увеличат почти двойно поливните площи у нас. Дейностите по тези проекти, 75% от финансирането за които идва от Европейския фонд за развитие на селските райони ще са насочени към рехабилитация на съществуващата мрежа с цел повишаване нейната ефективност и увеличаване на площите за поливно земеделие. Проектите трябва да бъдат реализирани до края на 2025 година.

„Обновяването на част от напоителната мрежа като напоителни канали и изравнители ще допринесат за увеличаване на площите за напояване с 200 хил. декара. Към момента поливните площи у нас са около 300 хил. декара и очакваме увеличение на коефициента на полезно действие на поливните системи от сегашните 30,7% на 86% като това доведе до икономия на вода с близо 50%“, заяви изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева.

С оглед на климатичните промени намаляването на натиска върху водните тела е изключително важно и ще спомогне за рационалното използване на водата. „Това не е цялата мрежа на напоителните системи, но сме заявили обекти там, където е било регистрирано най-голямо желание от страна на земеделските производители“, “, добави още Динева.

„Знаете, че през годините имахме три стратегии за развитие на напояването, нито една от които все още не действа и ние решихме, че трябва да са предприемат мерки за подобряване състоянието на хидро-мелиоративната мрежа на страната. За целта ние ще стартираме ново преброяване на поливните площи у нас, каквото не е правено от 1999 година насам“, каза и земеделският министър Кирил Вътев. Преброяването на площите за напояване ще стартира в началото на следващата година, като ще продължи минимум две години като се осъществи на база на картите с напоителните съоражения от преброяването през 1999 година.

Проектите по подмярка 4.3 от ПРСР ще бъдат реализирани в 14 клона на „Напоителни системи“ ЕАД – „Тополница“ , „Долни Дунав“, „Шумен“, „Видин“, „Горна Тунджа“, „Мизия“, „София“, „Среден Дунав“, „Средна Тунджа“, „Бургас“, „Марица“, „Струма“, „Струма-Места“ „Хасково“ и „Черно море“.

Според министър Вътев с реализирането на тези проекти се цели още цената на водата за земеделските производители да бъде сведена до нула като вече са изпратени експерти в Гърция и Румъния за да почерпят опит от съседните ни страни, където това вече е направено на практика. От „Напоителни системи“ ЕАД дори обмислят възможност в бъдеще част от напоителните съоражения да бъдат отдавани на концесия на организации и групи на производителите, нещо за което има голям интерес, и посредством което ще бъдат генерирани средства, които да послужат за рехабилитация на мрежата.

Междувременно се водят разговори с министерството на околната среда и водите за облекчаване на процедурата за прокарване на сондажи от земеделските производители, която в момента отнема до две години, което за един фермери е немислим срок. В тази връзка се планират и промени в закона за водните сдружения.

МЗХ е поискало 9 млн лева за обновяване на помпените станции

Заедно с напояването не по-маловажна задача на „Напоителни системи“ ЕАД е и отводняването с оглед на промените в климатичните условия и зачестяващите случи на интензивни валежи в определени региони на страната, като от министерството на земеделието са поискали 9 млн. лева от държавния бюджет за рехабилитация и подновяване на помпените съоражения в страната, които не са били подменяни откакто са построени преди 60 години.

„Ако не се погрижим да имаме едно ефективно отводняване в настоящата ситуация, когато се редуват дълготрайни перриоди на засушаване и краткотрайни такива на интензивни валежи ще имаме много сериозни поражения. Паралелно на това трябва да се погрижим и за събиране на водата, за да има с какво да поливат производителите“, коментира още министър Вътев

 

 

 

От БАБХ планират поетапно разхлабване на мерките касаещи ограниченията за продажба на животинска продукция на пазарите

 

Планираният бюджет с който да се компенсират птицевъдите, засегнати от инфлуенцата по птиците към момент е 12 млн. лева, стана ясно на брифинг в агроведомството днес. Освен това наложените рестриктивни мерки включващи забрана за продажба на животински продукти на пазарите се очаква да бъдат разхлабени до 10 днислед като излязат данните от анализа, който се прави във всички обекти в страната, отглеждащи птици.

„За последните 20 дни имаме 7 огнища на птичи грип, в резултат на което са засегнати 1,2 млн. птици, което представлява 20% от яйценосните птици у нас. Всички стопани в районите на огнищата ще бъдат обезщетени“, заяви зам. министър Стратев.

„Нашата заповед е доста рестриктивна, но с оглед на ситуацията очакваме до 10 дни те да бъдат разхлабени, така че те да могат спокойно да реализират продукцията си. Идеята на тези мерки е да елиминираме риска от разпространение на заболяването с оглед на това, че както фермерите, така и техните клиенти са потенциален приносител на вируса“, заяви шефът на БАБХ проф. Патарински.

Основната им цел е привеждането и в съответствие със закона за горите

 

В Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите действат нови правила, съгласно утвърдени изменения на документа и обнародвани в Държавен вестник на 31 октомври, съобщиха от МЗХ. Промените влизат в сила от публикуването им, като основната им цел е усъвършенстване на подзаконовия нормативен документ и привеждането му в съответствие със Закона за горите.

Промените прецизират начина за провеждане на санитарни и принудителни сечи, чрез наличието на горскостопански план или програма, издадено предписание от Регионална дирекция по горите или одобрено план – извлечение.

Измененията създават възможност за прилагане на видовете сечи по начин, който да обвързва Закона за горите с подзаконовата нормативна уредба.

 

До 100 млн. лева е бюджетът на схемата

 

Фермерите ще получат отстъпка от 0,41 лева от стойността на акциза за литър закупен газьол, използван за механизирани дейности в първичното селскостопанско производство през 2022 г., съобщиха от агроведомството. Годишният бюджет по схемата възлиза на 100 млн. лева. Парите ще бъдат изплатени два транша, като земеделските производители ще получат общо малко над 90 млн. лева до края на годината, а останалите ще бъдат преведени в началото на 2024 година.

Средствата ще се изплатят през октомври

 

От агроведомството съобщиха, че са определени ставките за преходната помощ необвързана с производството за говеда и биволи.Подпомагането ще се изплати на един транш през месец октомври тази година.По интервенцията за преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството, ставката е 73,75 лева за говедо и 129,06 лева за бивол.

Сред допустимите дейности е закупуването и монтирането на соларни панели за проиводство на енергия за собствени цели

 

С бюджет от 15 млн. лева стартира прием на предложения за извършване на инвестиции по направление „Центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“, предвидена в Националния план за възстановяване и устойчивост, аъобщиха от агроведомството. Финансовата подкрепа е насочена към инвестиции, които допринасят за предлагането на продукти, чието качество, състояние и вид отговарят на потребностите на крайния потребите

По направлението ще се финансират дейности по изграждане, ремонт и/или реконструкция на сгради и други недвижими активи, свързани със съхранение и/или подготовка на продукцията за продажба. Допустими са разходите за закупуване на машини, съоръжения и оборудване, използвани за съхранение и складиране на продукцията, както и такива, чието предназначение е свързано с подготовка на продукцията за продажба. Възможно е закупуването на специализирани транспортни средства, включително хладилни такива, за превоз на продукцията, произвеждана от кандидата, както и машини използвани за вътрешно цехов и вътрешнозаводски транспорт. Допустимо е и финансиране при доставка и монтаж на машини, оборудване и инсталации за производството на енергия от фотоволтаични системи за собствено потребление.

Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 50% от общия размер на допустимите за подпомагане разходвани средства. Разходите за невъзстановим ДДС също представляват допустим разход по НПВУ и ще се финансират от държавния бюджет, в размер на допълнителни 3 млн. лева.

Одобрените проектни предложения трябва да бъдат изпълнени в срок до 18 месеца от датата на подписването на договора, но не по-късно от 30 юни 2025 г.

Насоките за кандидатстване са публикувани на електронната страница на МЗХ, както и в Информационната система за управление и наблюдение (ИСМ-ИСУН 2020), раздел НПВУ. Предложенията ще се подават по електронен път чрез ИСМ-ИСУН 2020, раздел НПВУ с използването на квалифициран електронен подпис (КЕП), на следния интернет адрес: http://eumis2020.government.bg/

При търговете за земя предимство ще имат производители на плодове и зеленчуци, млади и нови фермери

Министерството на земеделието и храните подготвя промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с които пасищата да се разпределят приоритетно на местни животновъди. Това каза министърът на земеделието и храните Кирил Вътев след второто заседание на Консултативния съвет по поземлени отношения и комасация, което се проведе в МЗХ.

„Темата е доста сложна и оттук нататък смятаме да ускорим работата на този Консултативен съвет“, коментира министър Вътев.

Участниците в заседанието обсъдиха предложението при търговете за земя от държавния и общинския поземлен фонд предимство да имат животновъди с отчитане на местоположението на животновъдния обект, производители на плодове и зеленчуци, млади и нови земеделски производители. „Целта е да имат достъп до земеделска земя всички, които искат да се занимават със земеделско производство“, разясни министър Вътев.

От улеснения прием на документи ще могат да се възползват бенефициери на които предстоят междинни плащания

От агроведомството съобщиха, че е направена актуализация на изисквните от кандидатите с проекти по подмярка 4.2 касаеща инвестициите в преработка и маркетинг на земеделска продукция. Измененията на Насоките за кандидатстване са приложими по процедурите – BG06RDNP001-4.014 – Целеви прием за проектни предложения с инвестиционна стойност до 300 000 евро и BG06RDNP001-4.015 от подмярката.

От тази възможност ще могат да се възползват всички бенефициенти, на които предстои подаване на междинни и окончателни искания за плащане по изпълнени проекти по двете процедури. В Държавен фонд „Земеделие“ е създадена необходимата организация за тяхната приоритетна обработка в кратки срокове.

 

 

Предстои обществено обсъждане на предложените промени в насоките за кандидатстване

Министерството на земеделието и храните предвижда намаляване на изискуемите документи за плащане от бенефициентите със сключени договори по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г, съобщиха от ведомството. Предстои обществено обсъждане на предложените промени в насоките за кандидатстване. Измененията са в условията за изпълнение и по-конкретно актуализиране на изискуемите от бенефициентите документи приложими при подаване на искания за плащания, като част от тях ще отпаднат, а други ще се обновят.

Удължаването стана факт след обнародване на промени в Наредба 2

 

До 4 октомври 2023 г.  се удължава срокът за подаване заявления за подпомагане Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. Това съобщиха от агроведомството.м Това стана възможно с обнародваното днес изменение в Държавен вестник на Наредбата за изменение на Наредба № 2 от 2023 г. за прилагане на подмярката.

джетът на програмите за следващщите пет години е 1,8 млн. лева

 

Със заповед на министъра на земеделието и храните Кирил Вътев за първи път ще стартира прием по оперативните програми за сектор „Мляко и млечни продукти“. Той ще бъде с бюджет от 360 хил. лв. за тази година, като за петгодишния период на прилагане на програмите стойността е 1,8 млн. лв. За финансиране по оперативните програми ще могат да кандидатстват организации, асоциации и групи на производители, които са признати от министъра на земеделието и храните.

Приемъ ще се осъществи по реда и условията на Наредба № 13 от 01.09.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенции от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г. в секторите „Плодове и зеленчуци“ и „Мляко и млечни продукти“.

 

Прилагането на новата наредба ще започне от 15 октомври

 

Утвърдени са правилата за прилагане на интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 година. Това става с новата Наредба № 14 от 11 септември 2023 г., в която се регламентират условията и редът за предоставяне на финансова помощ по интервенциите за сектора , съобщиха от агроведомството днес. Прилагането на новата наредба ще започне от 15 октомври.

Интервенциите, които България ще прилага през новия програмен период, са седем и предвиждат подпомагане за преструктуриране и конверсия на лозя, за инвестиции в лозаро-винарския сектор, за събиране на реколтата на зелено, за застраховане на реколтата, за информиране в държавите членки, за популяризиране в трети държави и за инвестиции в екологични съоръжения.

Първият прием ще се проведе в периода от 16 октомври до 15 ноември 2023 г. по интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Бюджетът, определен в наредбата за този прием, е в размер на 21 322 171,03 лв. За финансова помощ могат да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г., които са физически или юридически лица, вкл. признати от министъра на земеделието и храните групи и организации на производители на винено грозде, вписани в лозарския регистър като гроздопроизводители с регистрирани лозарски стопанства по реда на Закона за виното и спиртните напитки. Подаването на заявления ще бъде чрез Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“. Подпомагането по интервенцията е в размер на до 75% от одобрените разходи за преструктуриране и конверсия на лозята.

По интервенциите „Информиране в държавите членки“ и „Популяризиране в трети държави“ първият прием за новия програмен период ще се проведе от 1 до 15 декември 2023 г., а по „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“ – в периода 15 януари – 15 февруари 2024 г. За застраховане на реколтата гроздопроизводителите ще могат да подават заявления от 15 май до 15 юни 2024 г. Интервенция „Събиране на реколтата на зелено“ е кризисна и прием по нея ще се осъществява само в годините, за които е констатиран дисбаланс на пазара на винено грозде.

 

 

Министърът на земеделието и храните се срещна с представители на протестиращи пчеларите

 

От 1 до 10 октомври производителите на пчелен мед ще получат извънредното подпомагане по подмярка 22.1 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Това съобщи министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на среща в МЗХ с представители на осем протестиращи браншови организации от сектор „Пчеларство“.

По подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“, валидните заявления са 4905, като се предвижда да бъдат подпомогнати над 623 хил. пчелни семейства с около 6 млн. лв.

Като друга спешна мярка за подкрепа на сектора министър Вътев посочи схемата „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“, по която на днешното си заседание Министерският съвет предвижда да бъдат осигурени допълнителни 63 млн. лв. за земеделските производители. Той информира и за предстоящо подпомагане по de minimis за фермерите.

Бързото развитие на климатичните промени налага бързо адаптиране към тях

Експерти от американския департамент по земеделие USDA споделиха своя опит в прилагането на климатично ориентирано земеделие време на среща в земеделското министерство. Един от водещите експерти на Департамента по земеделие на САЩ, който работи за Агенцията за опазване на природните ресурси към USDA, Тибор Хорват, направи презентация на американския модел за климатично ориентирано земеделие и подкрепа на прилагането му от фермеритеТой подчерта, че основите на този модел са доброволност на участие, индивидуален подход към всеки производител и ферма и финансиране на внедряването на иновационни технологии, които да доведат едновременно до по-ниски вредни емисии и същевременно до по-висока производителност и доход на фермерите, без компромис с продоволствената сигурност. С участниците в дискусията бяха споделени практиките и опитът от прилагането на най-новите технологии и иновации за така нареченото климатично интелигентно земеделие (climate smart agriculture), заедно с успешни практики за устойчиво фермерство, от почвено здраве и ефективни почвени обработки до управление на пестицидите и природните ресурси.

По време на дискусията зам. министър Александър Йоцев заяви:

„Модерното земеделие се нуждае от съвременни технологии и тяхното навременно прилагане с помощта на науката. Бързото развитие на климатичните промени налага бързо адаптиране към тях.“

В дискусията участие взеха учени от Селскостопанска академия и Националната служба за съвети в земеделието, както и експерти от дирекции „Растениевъдство“ и „Политики по агрохранителната верига“.