Тагове

Основният проблем, е че парите на българския потребител не отиват в производителите смята Ради Радев

„Отварянето на границите и вносът на зеленчуци демотивира производителите да отглеждат зеленчуци в отопляеми оранжерии, тъй като в момента те не могат да формират цена, или ако формират такава няма гаранция, че като излязат българските зеленчуци, доматите ще струват 5 лева“, каза за Nivabg.com Ради Радев, производител на разсади от региона на Пловдив.

Големият проблем пред производителите на зеленчуци у нас според него ще дойде когато се съберат трите вида производства на зеленчуци от стъклени и полиетиленови оранжерии и на полски зеленчуци с минимални разходи. Това ще доведе до наводняване на пазара, който няма да може да поеме всички произведени количества защото българския пазар е „един голям град в Европа“. Невъзможността да бъдат реализирани българските зеленчуци води до спад в цената и в търсенето им, докато вносът от други страни с по-малки разходи за отопление влизат на пазара ни, което още повече обезсмисля българското производство.

Един от решаващите фактори за формирането на разходите на производителите на зеленчуци според него ще е климатът.

„Сега повече от месец нямаме нито ден с положителни температури, като ние произвеждаме разсади на неимоверно високи разходи за отопление“, добавя производителят. В подобни условия отопляемото производство на зеленчуци е почти невъзможно.

 

“Лошото е, че парите на българските потребители не отиват при производителите на зеленчуци, заради мижавите отстъпки на веригите. Основната стойност за производството на зеленчуци не отива при производителите а някъде другаде, което автоматично води до намаляване на работната ръка, на разходите за осигуровки и за отглеждане на зеленчуци. Всеки ТИР влизащ у нас в периода в който ние нямаме производство на открито и трябва да се заложи производство в оранжерии обезсмисля отглеждането на един декар оранжерийни зеленчуци“, заяви още Ради Радев.

Българското производство на зеленчуци което е концентрирано предимно в малки и семейни производители не може да се конкурира с вноса, тъй като по думите му не може да бъде „костюмирано“ както вносното и да се подготвят в аналогични заготовки, тъй като основният амбалаж у нас са кашоните от банани. И това също допринася за невъзможността да се продават българските зеленчуци, колкото и да са вкусни.

„Мъчим се да оцеляваме, като търсим различни региони в страната. Семенарските фирми също имат поглед върху пазара, защото всичко тръгва от семената преди да дойде до нас. Накрая се вижда че нещо ни куца. Когато имаше българско производство цената беше смъкната, сега като няма българско производство, защо доматите не са по фва лева, а ги продават по пет“, коментира в заключение Ради Радев.

В условията на непрекъснато променящ се климат, прецизното земеделие се превръща във все по-незаобиколим фактор. Сега една компания, част от европейския иновационен хъб АгроХъб.бГ показва на дело как в една от опитните оранжерии на ИЗК Марица“ в Пловдив могат да се съчетаят в едно прецизното капково напояване и внасяне на торове, като за това спомага и възможността за стриктно следене на климата. Това е само една от 16-те подобни демонстрационни точки, които ще бъдат изградеи в цялата страна при различни почвеноклиматични условия, и в стопанства с различен профил и обем на обработваемите площи, които ще позволят на заинтересованите производители в реални условия да се убедят от ползите на внедряване на нови технологии преди да решат дали да инвестират в тях.

Скоро допълнително инсталирани фитокамери и термоекрани ще допринесат за още по-точно управление на климата и следене дори на метаболизма на растенията в опитната оранжерия. Една от дейностите на компанията ONDO е свързана с разработката на технологии за прецизно земеделие в частта именно насочена към прецизното напояване, торене и управление на климата. Повече за това как работят тези технологични нововъведения в тази оранжерия разказа съоснователят на компанията Ивайло Енев.

Как се стига до преобразяване на оранжерията?

Оранжерията превърнала се в национална демо точка на Европейския иновационен хъб АгриХъб.Бг благодарение на внедрените в нея технологии е била изградена от съществуваща и до днес нидерланска компания. Преди да се стигне до вграждането на технологиите в нея, е била подменена напоителната инфраструктура, която е вкарана под земята като са използвани PVC тръби за високо налягане. „Системата е за капково напояване с дебит от един литър на час през 30 сантиметра“, казва Енев.

След това са били монтирани разпределителен възел, контролер за управление на климата, система за миксиране на торовете във водата , метеостанция и система за контрол на ph на водата.

Как се управлява климатът в оранжерията?

Оранжерията е разделена на девет отделни климатични блока, във всеки от които е инсталиран сензор за температура и влажност на въздуха, чрез който се управлява климата. „Въз основа на данните от сензорите контролираме проветрителите на покрива на оранжерията. Например ако температурата е достигнала 25 градуса, контролерът се отваря, ако градусите паднат до 22 -затваря“, разяснява той.

Как действа на практика прецизното напояване и торене?

Предстои скоро в оранжерията да бъдат инсталирани термоекрани и т.. нар пердета, които се използват за засенчване на растенията и система за охлаждане. Помпата за напояване се управлява от честотен инвертор с който се предотвратява възможността да се спукат тръбите заради голямо налягане на водата поради факта, че системата е с дебит между 700 и 6000 литра на час и е настроена да работи на 2,5 бара. В оранжерията на ИЗК Марица се отглеждат четири различни култури, които изискват торене по различен начин. „Когато в софтуера на системата сме задали четири различни рецепти, избираш нужната за наторяване например на краставици или домати, зареждаш ваните с нужните количества торове и напояването и храненето на растенията върви едновременно“, разкрива още той.. „Тъй като системата разполага с контролер на нивото на ph на водата, това прави възможно използването на еднокомпонентни и по-евтини торове. Единственото което производителите трябва да направят е да зададат целта, какво ph на водата искат да бъде постигнато“, разяснява още експертът. Благодарение на процеса известен като обучение на машината, при стартиране на системата, алгоритъмът се самообучава в първите 60 секунди, преди да започне прецизно подаване на вода и хранителни вещества.

Как фермерите могат да получат достъп до тези технологии?!

На земеделските производители се предлагат две възможности за внедряване на тази технология, или да си закупят хардуера и да заплащат годишна абонаментна такса за свързаност със сървъри и облачна инфраструктура от порядъка на 500 -1000 лева на година или 100% абонаментно базиран модел срещу инсталационна такса и месечен абонамент. Таксите се изчисляват на база използвани функционалности като при условие, че от производителя се заплаща месечна абонаментна такса, за 4 години се изплаща цялото оборудване.

Какво следва?!

Подобно оборудване е в процес на изграждане на още две демо точки на територията на Пловдив- в лозовите масиви на Аграрния университет и в Центъра по системна биология и биотехнологии. Предимството на предлаганата технология е, че включва единствения по рода си контролер, включващ в едно управление на климата и напояване. Разликата с оранжерията в центъра е, че там ще се управляват същите процеси но не в почва а на субстракт. „Тук е почва, а там хидропоника. Ние ще управляваме климата реално благодарение и на проветрители и термоекрани и климатизация, докато в демоточката в лозята с площ 2 500 декара, управлението на напояването ще се извършва абсолютно дистанционно и с помощта на специални модули чрез които се осъществява безжична комуникация с контролера“, пояснява Ивайло Енев.

В лозята на Аграрния университет ще бъде внедрена още една иновативна разработка на компанията- т.нар. Метеохъб, включващ метеорологична станция и мрежа от сензори за измерване на влажност, температура и електрическа проводимост (ec) на почвата.

„Тъй като цялостната идея на проекта е, фермерите да могат да тестват тези технологии, преди да решат дали да си ги купят, инвестирайки в тях, ние сме подбрали най-различни по вид и структура полета и демонстрационни точки, като например в полетата на зърнопроизводителите това ще ни позволи да видим как се отглеждат с напояване не само царевица, но и слънчоглед и рапица, опит какъвто у нас не е правен“, каза в заключение Ивайло Енев.

Съвместно с местните власти черногорското министерство на земеделието започна да разпределя оранжерии срeд хорта с цел увеличаване самозадоволяването чрез увеличаване на домашното производство на плодове и зеленчуци, съобщава БТА. „Очакваме над 40 на сто от общия брой оранжерии да бъдат раздадени до края на тази седмица, а планът е цялото количество да бъде раздадено до края на следващата седмица“, се посочва в съобщението на земеделското министерство на Черна гора.

Оранжериите са предназначени за собствено производство на зеленчуци, като по тази мярка на гражданите ще бъдат раздадени 2500 оранжерии.

„Отпускането на оранжерии за нуждите на домакинствата се осъществява като част от предварително приетите мерки на правителството за безвъзмездно предоставяне на оранжерии за производство на зеленчуци с цел насърчаване на самозадоволяването при производството на храни, като една от допълнителните форми за подпомагане на земеделските производители поради сътресения на световния пазар на земеделски продукти“, се посочва в съобщението.

След два търга, в които поради сътресения в цените на селскостопанските суровини на пазара не се явиха кандидати, отговарящи на условията, третият търг приключи успешно и последва подписване на договори с общините по условията за разпределение на оранжерии за домакинствата.

„Отделните страни членки сами решават дали оранжериите ползващи хидропонни системи за отглеждане на плодове и зеленчуци могат да получават подкрепа по секторните интервенции и инвестициите за селските райони“, се казва в отговор на говорител на ЕК на изпратени от нас въпроси. Това означава че фермерите с оранжерии на хидропоника не биха имали пречка да получат подпомагане по втори стълб от новата селска програма, каквото намерение беше изразено и от земеделското министерство след среща с производителите на плодове и зеленчуци през миналата седмица.

В отговора се уточнява, че ситуацията относно подпомагането на оранжериите на хидропоника по мерките за обвързано с производството подпомагане е по различна. „Подобни системи при които няма директно взаiмодействие между корените на растенията с почвата противоречат на приетото схващане за земеделска площ и не е е допустимо както за обвързани с производството плащания, така и за директни плащания като цяло“, се казва още в отговора на ЕК.

Подпомагане с директни плащания са възможни според Европейската комисия само при условие, че използвания почвен субстракт образува едно цяло с почвата и позволява използването на потенциала на почвата. Като пример се посочва ако корените на растенията преминавайки през използвания субстракт достигат до почвата. Правото за прилагане на тези изисквания също е предоставено на отделnите страни членки.

„По отношение на минималните изисквания (за директни плащания) лимитът, определен от България, е 0,5 ха или 100 евро. Въпреки че не е изключено, вероятно е да се основава на горното изискване, че такива системи не са допустими, а не на минималните изисквания“, се казва в заключение от Брюксел.

Отскоро в бразилското поделение на автомобилния гигант „Мерцедес“ стартираха Urban Farming проект за оранжерийно биопроизводство на зеленчуци, съобщава freshplaza.de. Първите зеленчуци вече се отглеждат в оранжерия, в близост до халетата на завода, и ще се използват за храна на работещите. Те ще могат да си поръчват и седмични кошници с прасни зеленчуци за дома. В зависимост от реколтата, част от продукцията ще се дарява на  различни социални институции.

Проектът се реализира  в партньорство с местния стартъп Be Green, който от 2011 година насам се занимава с производството на устойчива земеделска продукция. Към момента в оранжерията са засети различни видове зелени салати и билки като цветно зеле, бейби салата, спанак, рукола, магданоз, кориандър и др ..