ДЗЕС са Стандарти за добро и екологично състояние, които са част от новата ОСП 2023-2027.

Структура на ДЗЕС в „Кръстосано съответствие – определение и базови принципи“

Кръстосаното съответствие представлява набор от правила към земеделските стопани,
които е необходимо да бъдат спазвани, за да се получава пълния размер на субсидията.

Кръстосаното съответствие се състои от:

– Законоустановени изисквания за управление (ЗИУ) съгласно правото на ЕС
– Стандарти за Добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС).
Стандартите и изискванията са групирани в 3 области:
– Околна среда, изменение на климата, добро земеделско състояние на земята;
– Обществено здраве, здраве на животните и здраве на растенията;
– Хуманно отношение към животните.

ДЗЕС ПРЕЗЕНТАЦИЯ ОТ МЗХ

За земеделските стопани в България се прилагат
следните ЗИУ съгласно актуалните текстове в регламентите или секторното
национално законодателство:
I. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 1 – Ограничаване на замърсяването
на водите в нитратно-уязвимите зони.

II. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 2 – Опазване на дивите птици.

III. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 3 – Опазване на местообитанията.

IV. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 4 – Законодателство за храните и
фуражите.

V. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 5 – Ограничения при употребата
на определени субстанции с хормонално или тиреостатично действие и на бетаагонисти в животновъдството.

VI. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 6 – Идентификация и
регистрация на прасета.

VII. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 7 – Идентификация и
регистрация на едър рогат добитък (ЕРД).

VIII. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 8 – Идентификация и
регистрация на овце и кози.

IX. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 9 – Превенция и контрол на
някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ).

X. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 10 – Продукти за растителна
защита.

XI. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 11 – Минимални изисквания за
защита и хуманно отношение при отглеждане на телета.

XII. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 12 – Минимални изисквания за
защита и хуманно отношение при отглеждане на свине.

XIII. Законоустановено изискване за управление (ЗИУ) 13 – Минимални изисквания за
защита и хуманно отношение при отглеждане на селскостопански животни.

Заетостта вместо броя на хектарите да се обвърже със европейските субсидии. Това предлага в новопубликуван доклад Френският национален институт по стратегии информира euractiv.de. Ако се приеме подобен подхот, това ще означава пълно преосмисляне на Общата селскостопанска политика. Числящият се към бюрото на френския премиер експертен  институт публикува в края на октомври специален доклад под заглавието „ОСП като лост към агроекологичен преход”.

В основа на предлаганото преработване на ОСП за периода след 2021 година е една по-силна концентрация върху заетостта в земеделския сектор, защото сега създадената система за подпомагане на фермерите, практически не им дава  възможност да дишат.

„Ето защо искаме да помислим, как да направим една по-идеална ОСП”, казват авторите на документа. При своето основаване пррез 60-те години на миналия век общоевропейската  селскостопанска програма имаше за цел да повиши производството на аграрна продукция и да повиши независимостта на Европа по отношение на прехраната и снабдяването с продоволствени  стоки. И това е най-голямото и постижение, но от гледна точка на околната среда и предизвикателствата пред климата , ОСП според експертите от френския институт трябва да намери няй-правилните отговори. Освен това  фермерите не се чувстват добре от факта, че 25% от френските селяни вече живеят под границата на бедността. „От 90-те години насетне въпросите за околната среда и климата постепенно се интегрират в ОСП, инструментите за това обаче не са напаснати”, казва директорът на Френския национален институт по аграрни изследвания  Пиер Дюпре. „Плащането на хектар едва ли ще падне, но ние винаги сме предлагали средствата, които остават над таваните на директните плащания, които годишно са може би между 60 и 70 млн. евро, да се дават за заплати и осигуровки. Предвид и на новите предизвикателства по отношение на климата и опазването на околната среда, обаче ЕК още миналата година реши тези пари да отиват за насърчаване на агроекологични мерки” коментира за Nivabg  Светла  Василева, председател на Федерацията на независимите синдикати в земеделието към КНСБ.

Бъдещето на Общата селскостопанска политика и дигитализацията в земеделието – във фокуса на клуб Investor.bg – Агробизнес

Дискусията ще се проведе на 9 ноември в Интер Експо Център

Как ще се развива земеделието след 2020 година и какви промени да очакват фермерите в европейската Обща селскостопанска политика (ОСП) – това ще обсъдят представители на сектора и експерти по време на дискусията Клуб Investor.bg – Агробизнес на 9 ноември в Интер Експо Център. По време на седмото издание на форума участниците ще дискутират още дигитализацията и новите технологии в земеделието и преработвателните индустрии. Събитието е част от програмата на изложението Интерфуд & Дринк и е насочено към фермери, производители, преработватели, представители на институциите и браншови организации.

Усложнява ли се европейската земеделска политика? Какво ще заложи България в стратегическия си план за земеделието? По какъв начин фермерите ще могат да изпълнят изискванията към зелените плащания? Тези и още теми ще обсъдят участниците в рамките на първата дискусия от Клуб Investor.bg – Агробизнес. Сред тях са Искра Вълчева, директор на дирекция „Европейска координация и международни отношения“ в Министерство на земеделието и храните, Венцислав Върбанов, председател на Асоциация на земеделските производители, Николай Вълканов, управител на InteliAgro, и други браншови представители.

Дебатът ще продължи с втора дискусия, посветена на новите технологии в земеделието. Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации, както и още представители на сектора, ще споделят успешни примери за внедряване на нови технологии в българските стопанства. Ще заменят ли роботите недостигащата работна ръка във фермите? Какви са възможностите за дигитализация на българското земеделие? Тези ключови за бъдещето на сектора въпроси ще бъдат разисквани по време на Клуб Investor.bg – Агробизнес.

Събитието е безплатно за производители от сектора. Повече за Клуб Investor.bg – Агробизнес и подробна програма може да откриете на https://club.investor.bg/.

1. Събитието се провежда с подкрепата на Philip Morris Bulgaria EOOD, Агрион, Индустриален Холдинг България. Медийни партньори: NivaBG.com, Fermer.bg, Синор.bg, AGROTV.

В интервю за NIvaBG.com министърът на земеделието Румен Порожанов даде подробна информация за парите, които България ще получи за селско стопанство през следващия програмен период на ОСП след 2020

Владимир Уручев за бъдещето на ОСП след 2020 година. Ще се запазят директните плащания за фермерите.

Форум ОСП след 2020

Добрата новина е, че бюджетът за директните плащания за България през следващия програмен период след 2020 г. няма да бъде намален с 0,7%, каквито бяха първоначалните разчети, а дори ще има увеличение с около 250 млн. евро. Това съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на дискусия на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“, ротационен домакин на която беше Националната асоциация на зърнопроизводителите. За 2020-2024 г. парите по първи стълб – директни плащания за България се планира да бъдат 5,6 млрд. евро при около 5,35 млрд. евро през настоящия програмен период.

България ще се присъедини и към страните, които настояват да няма намаление като цяло на средствата за Общата селскостопанска политика и те да бъдат запазени, обясни още министър Порожанов. Това нямаше как да стане по-рано, защото страната ни не можеше да подкрепи подобна декларация преди края на председателството на Съвета на ЕС.

Предвиденото на този етап намаление на парите за развитие на селските райони ще може да бъде компенсирано с национални средства.

По многогодишната финансова рамка всяка страна от ЕС има различни претенции и ще бъде голям успех, ако преговорите приключат до април 2019 г., каза земеделският министър. На този етап повечето от държавите в ЕС изразяват позиция, че предложените от ЕК тавани на субсидиите трябва да са доброволни и всяка страна след анализ да взема решение за размера им. България настоява и в ОСП да бъде поне запазен или увеличен процентът на т.нар. обвързана подкрепа и да продължи прилагането на преходната национална помощ. В дискусията участваха и зам.-министър Вергиния Кръстева и експерти от земеделското министерство.