Тагове

Коментар на председателя на НАЗ, Илия Проданов за цената на пшеницата, по време на официалното откриване на Ден на полето 2024

„Разходите са над 200 лв./дка в цяла България. При среден добив за пшеница от 500 кг/дка, говорим за себестойност над 40 ст./кг. Към момента такава цена няма, особено във вътрешността на страната. Ако се сметне транспортът, който във Видин и Монтана например достига 60-70 лв./тон, цената на пшеницата пада под 350 лв./тон”

🌾 След две успешни издания на  фестивала Ден на полето край Добрич, „Съюз на зърнопроизводителите „Маркели“и „Съюз на зърнопроизводителите от Бургаска област“ за пръв път ще бъдат домакини на „Ден на Полето – пшеница и ечемик 2024“.

📌 Програмата е разнообразна и предлага възможност за обсъждане на важни теми в сектора на земеделието, представяне на нови технологии и продукти, както и създаване на връзки между производители и доставчици.

📆  28 до 30 май в с. Българово, обл. Бургас!

Програмата за тазгодишното събитие включва:

28 май – Официално откриване на събитието

*Участие на Министерството на земеделието и храните;

29 май – „AgroHub.BG в полза на зърнопроизводителите“

*10:30 – Деца на полето

*11:00 – „Pix2Logica – уеб платформа за мониторинг и прилагане на прецизно земеделие“ – Васил Василев, Продуктов мениджър в ТехноЛогика ЕАД;

*11:30 – „Мониторинг на зърнените култури с ONDO Sense спрямо климатичните показатели и почвените данни“ – Ивайло Енев, изпълнителен директор на „ОНДО Солюшънс“;

30 май – Откриване на демо точка на ЕЦИХ AgroHub.BG в лозовите масиви на „Винекс Славянци“, с. Костен, област Бургас

На 22 май фермери от страната и чужбина уважиха деня на отворени врати, който учените от Института по растителни генетични ресурси организират традиционно всяка година за да представят своята безценна и богата палитра  от сортове пшеница. По време на събитието бяха проведени  и различни демонстрации на полезни растително-защитни практики.  Те се запознаха с основните стандарти на засятите през тази година сортове пшеница, ръж, овес и грах. Въпреки немотията в която работят, морално остарялата техника и липсата на достатъчно земя, която е основният ресурс за производството на семена, учените от института продължават традициите и защитават качеството на  изключителни български сортове пшеница. Нещо  повече, мислят и работят в крак с времето и динамично променящите се климатични условия, на които сме свидетели всички ние, и работят върху повишаване устойчивостта на различните сортове на явления характерни вече за субтропичния климат. Доказват го и думите на ас. Иван Алексиев, който прогнозира, че все пак реколта ще има, въпреки неблагоприятните климатични условия. „Това бе една изключително трудна година за фермерите, и мнозина от  тях особено в Северна България се бяха отказали да жънат. Проливните дъждове, които паднаха в тази част на страната горе долу закрепиха положението, и жътва ще има”, каза той.

Освен това обръщат поглед и към биоземеделието. Към момента шест от предлаганите сортове пшеница имат отлични качества да се отглеждат по биологичен път, но предстои броят им да се обогатява

Фермери и гости получиха възможност да се разходят из демонстративното поле на института, засято в края на октомври 2018 година. Условията са били такива, че късно падналите през ноември валежи със стопанско значение в съчетание с понижените температури са довели до там, че пшеницата на полето да поникне през зимата. Това, че тя е била топла, е допринесло за навлизането   на част от посевите във фаза братене. „Фитосанитарната обстановка на полето беше такава, че през април, когато паднаха повече валежи, е имало превантивно пръскане с хербициди на посевите. От тогава обаче се наблюдава много голямо засушаване, и те не са били третирани със фунгициди”, обобщи асистент  Алексиев. Освен българските сортове на демонстративното поле  бяха показани и два чужди сорта пшеница- „Авеню” и „Анапурна”по стандартите за група А и Б. Той посъветва земеделските производители внимателно да подбират най-подходящите сортове за отглеждане в съответното землище. Сред сортовете пшеница от група А е и най-студоустойчивия сорт пшеница у нас- „Победа”, който се характеризира и с висока сухоустойчивост. Друг изключителен сорт от по-старата селекция е „Боряна”, който благодарение наличието на ръжената хромозома в него, е подходящ за по-слаби почви за района на Западна България. Пластичен сорт, подходящ за биоземеделие, като по време на изпитването му в ИАСАС е показал, че превъзхожда сорт „Енола” с 13,6% по-голяма продуктивност. С високи нива на устойчивост към всички икономически важни болести и с  висока продуктивна братимост .

Основният стандарт при пшеницата от повече от четири десетилетия с много висока продуктивност продължава да е сорт „Садово 1” със стандарт Б, толерантен към всички болести, и устойчив към жълта ръжда. Най-високодобивният сорт е „Гея”, който е устойчив на болести, но се препоръчва превантивно пръскане. Предимството му е, че изкласява и узрява с до 5 дни преди стандарта, което е благоприятно особено за Южна България и дава добив от 1000 килограма на декар. Устойчив на полягане и уронване.

Един от най-подходящите според специалистите сортове пшеница за Северна България е сравнително новия сорт „Надина”, който се характеризира с добра хектолитрова маса. Лабораторните изследвания са показали, че този сорт държи високо качество при торене, като има отлична студоустойчивост и по-ниска сухоустойчивост. При изпитване в Северна България е дал  добиви оот над 1000 килограма на декар.

Освен пшеницата учените отчитат голям интерес и към тритикалето. Един от сортовете от тази култура, разработен  през 2008 година в института е „Рожен”, който се характеризира с висока зимоустойчивост, изисква по-малки норми на торене, и е подходящ да се отглежда в комбинация с грах върху недотам плодородни площи.