Тагове

Най-голямо свиване от 76% е регистрирано в износа на гръцки вина

През 2024 година ЕС бележи сериозен спад в износа на вина за Китай, съобщава harpers.co.uk, позовавайки се на данни от Евростат за експорта на вина от осем европейски държави.

Според данните на европейската статистика за деветте месеца на 2024 година най-сериозен спад от 76% е регистриран в износа на гръцки вина за Китай. Износът на вина от Унгария, Португалия и Франция за китайския пазар е намалял в отчетения период спрямо 2023 година съответно с 55%, 22% и 3%.

Данните за експорта на вина към САЩ показват увеличение на експорта на италиански вина с 8%, а на германски- с 9%. Не е изключено обаче заплахите на Тръмп за въвеждане на мита да доведе до търговска война между САЩ и ЕС.

За деветте месеца на годината се регистрира спад в експорта на вина и за британския пазар, като най-съществен е той при австрийските вина- от 51%. Експортът на френски и португалски вина също е спаднал с 21% и 9%.

От осемте изследвани държави само Италия и Германия остават стабилни при 0% ръст на стойността в Обединеното кралство.

Брюксел ще се опита да засили ролятана организациите на производители във веригата за доставки

Европейската комисия предлага нови мерки за засилване конкурентноспособността на фермерите във веригите за доставки на храни както и за засилване на трансграничното правоприлагане срещу нелоялни търговски практики. Това информира Agri-Press.eu. Очаква се тези мерки да залегнат в предложените промени на регламента за създаване на обща организация на пазарите и приемането на изцяло нов регламент за трансгранично правоприлагане срещу нелоялни търговски практики.

Предложените мерки предвиждат:

– засилване на правилата при договаряне между земеделски производители и търговци;
-превръщане на писмените договори в общо задължение;
– подобряване начина на отчитане на развитието на пазара и колебанията на разходите и икономическите условия;
– създаване на механизми на посредничество между земеделски производители и търговци;
– насърчаване на организациите на производители чрез подобряване на тяхната сила при договаряне;
-възможности за по-голяма подкрепа към организациите на производители през секторните интервенции;
-опростяване на правилата за правното им признаване;
– финансова подкрепа от ЕС на организации на производители които са предприели частни инициативи за управление на кризи;
– определяне кога незадължителни термини като „честни“, „справедливи“ и „къси вериги за доставки“ могат да се използват за описание на организацията на веригата за доставки при маркетинг на селскостопански продукти;
– разширяване на възможността за земеделските стопани и други участници да се споразумеят за инициативи за устойчивост с определени социални измерения, като например подпомагане на обновяването на поколенията, запазване на жизнеспособността на малките стопанства или подобряване на условията на труд на земеделските стопани и земеделските работници;

Успоредно с това комисията предлага нови правила за трансгранично правоприлагане срещу нелоялните търговски практики във веригата за доставка на селскостопански продукти и храни, забранени от така наречената Директива за НТП. Средно около 20% от селскостопанските и хранителните продукти, консумирани в една държава членка, идват от друга държава членка. Необходимо е да се засили сътрудничеството между националните правоприлагащи органи, по-специално чрез подобряване на обмена на информация, разследванията и събирането на санкции.

Предложението относно трансграничното правоприлагане срещу нелоялни търговски практики допълнително ще засили правоприлагането срещу нелоялни търговски практики в отношенията между предприятия във веригата за доставки на селскостопански продукти и храни, като подкрепи транснационалното правоприлагане.

Предложението въвежда процедурни правила за това как това сътрудничество в трансгранични случаи ще се извършва и постига. Чрез създаването на механизъм за взаимопомощ националните правоприлагащи органи ще имат възможността да искат и обменят информация и да изискват друг правоприлагащ орган да предприеме мерки за прилагане от тяхно име. Този подход позволява на правоприлагащите органи да се договорят за предприемане на координирани действия, когато има основателно подозрение за широко разпространени нелоялни търговски практики с трансгранично измерение. Такива разследвания засилват защитата на ниво ЕС за земеделските стопани и малките и средни доставчици срещу нелоялни търговски практики във веригата за доставки на селскостопански храни.

Зелето продължава да се продава на 1,40 лева за килограм

Зелето и морковите остават най-евтините сезонни зеленчуци на стокова борса „Родопи 95“. Закъснелите с туршиите потребители могат да намерят зеле на цена между 1,20 и 1,40 лева за килограм. Морковите са на цени между 1,00 и 1,20 лева за килограм. През изминалата седмица не е имало предлагане на зелени домати и камби, показва информация на борса „Родопи 95“.. Карфиолът се предлага на цена между 3 и 3,20 лева.

Цената на доматите и зелените чушки остава в широки граници между 2,00 и 3,50 lewa за килограм. Картофите са на цена между 1и 1,40 лева за килограм. Краставиците са на 3,50 лева за килограм. Патладжаните също са на цена между 3 и 3,50 лева за килограм. Зелената салата е на цена между 0,80 и 1,20 лева, а спанакът -2-2,20 лева.

От сезонните плодове бананите се продават на 1,80-2,30 лева за килограм, грейпфрутите на цена между 1,40 и 2,40 лева за килограм, гроздето -4,00-6,00 лева за килограм. Лимоните се продават на цена от 1,40 лева за килограм, а мандарините между 1,40 и 2,20 лева за килограм и портокалите 1,40-2,00 лева за килограм. Боровинките продължават да се продават на цени между 17 и 18 лева за килограм.

Рапицата компенсира сривовете от миналия месец

В началото на декември международните борси отчитат леко повишение на цените на зърнените контракти, като за изминалата седмица американската пшеница поскъпна с 3 долара до 248 долара за тон, последвана от френската която повиши цената си с 3 евро до 225 евро за тон.

Минимално поевтиняване за отчетения период имаше украинската пшеница, която понижи цената си с 1 долар до 239 долара за тон. Руската пшеница спря да поевтиняването и прибави 1 долар за седмица до 229 долара за тон.

Тази седмица пазарът на царевица не последва напълно в развитието си този на пшеницата, и Американската царевица отчете малко по-драстично поскъпване- с 4 долара до 207 долара за тон. За сметка на това френската царевица остана на червено, губейки 5 евро от цената си до 200 евро за тон. Украинската царевица повиши цената си за последната седмица с 2 долара до 219 долара за тон.

Рапицата търгувана на Euronext компенсира сривовете от миналия месец като поскъпна с цели 36,25 евро за тон до 529,25 евро за тон. Търгуваните в Ротердам контракти на нерафинираното слънчогледово олио поскъпнаха с 5 долара до 1230 долара за тон.

Раздвижване на пазара у нас

Търговията у нас регистрира известно раздвижване със сключване на сделки за продажба на пшеница на цена от 545 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните продължава да се търси на 340 лева за тон. Експертите на Софийска стокова борса отбелязват че е имало и сделки за купуване на слънчоглед на 1000 лева за тон.

В последните години основните пазари за българско зърно остават Африка и АЗИЯ

Зърнените пазари се развиват непрекъснато и динамиката на тях е зависима както знаем от редица глобални политически и икономически фактори. Темата присъстваше и сред дискусиите по време на последния семинар на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според Артур Акопян в десетилетието преди асоцирането на Украйна, българското зърно е намирало добри пазари в ес, ПРЕДИМНО Италия и Испания.

„След идването на Украйна ние вече не можем да продаваме там по различни причини, най вече политически и икономически.. Украинското зърно е толерирано както политически, така икономически, и аз дори на същата цена да предлагам моето зърно, пак се предпочита украинското“, заяви бизнесменът.

По думите му в зависимост от качеството на реколтата ни, пазарите ни са различни, като специално през тази година най-добър пазар продукцията ни намира в Алжири Египет. Някои хора изнасят за страни като Бангладеш и Индонезия.

„Една от причините за разликите между цената на зърното на физическите и борсовите пазари е, че на последните влияние оказват различни новини и спекулативни информации, докато реалния пазар търгува фундамент, и той ще изчака например да се убеди, че в Австралия наистина ще има по-слаби добиви. Премията не е константна величина и зависи от предлагане и търсене“, добави зърнопроизводителят.

Цената на краставиците не пада под 3,50 лева за килограм

Листните зеленчуци като салата „Айзберг“на борса „Родопи 95“ се движат на цени близки до 4 лева. Арпаджикът е с 20 стотинки по-евтин от тях, като се продава на 3,80 лева. Босилекът е на 1 левче, а броколито се продава на 3 -3,20 лева. Зелената салата е на 0,90-1 лев за килограм.

Цената на доматите е между 3,20 и 3,80 лева за килограм. От сезонните зеленчуци зелето се продава на 1,40-1,60 лева за килограм, зелените домати на 1,80-2,00 лева за килограм. Камбите остават най-скъпи с цена от 4 до 4,80 лева за килограм, следвани от карфиола- 3,50-3,00 лева за килограм. Кервизът е на цена от 2-2,20 лева за килограм. Копърът е на 40 стотинки за връзка, а магданоза се продава на 30 стотинки за връзка. Морковите са на цена между 1 и 1,10 лева за килограм.

Зеленият пипер е на цена от 2,00-2,50 лева за килограм, зеленият лук на 0,55 лева за връзка. Зрелият боб се продава между 5 и 5,20 лева за килограм. Картофите се продават между 1 и 1,10 за килограм, а краставиците на цени между 3,50 и 4 лева за килограм.

Цената на боровинката продължава да се движи между 17 и 18 лева. Гроздето остава на цена от 6,50 лева. Сред цитрусите най-евтини са грейпфрутите и портокалите с цени 2,40-2,60 лева, следвани от бананите с цени от около 3 лева. Крушите са между 2,90 и 3,50 лева за килограм. Тиквата е на цена от 60-80 стотинки за килограм. Ябълките се продават на 1-1,20 за килограм.

Софийска стокова борса регистрира известно движение на пазара у нас

В края на месец ноември по-голяма част от котировките тръгнаха надолу . Цената на американската пшеница отново се понижи с 5 долара до 245 долара за тон., последвана от френската, която поевтиня с 3 евро до 222 евро за тон.

Цената на украинската пшеница се запази на нивото от предходната седмица до 240 долара за тон, докато руската пшеница поевтиня с 2,50 долара до 228 долара за тон.

Както обикновено цените на царевицата следват тези на пшеницата, като американската царевица регистрира осезаем спад в цената си с 9 долара до 203 долара за тон. Подобно и на пшеницата, царевицата търгувана на борсата в Париж се понижи с 3 евро до 305 евро за тон. Отново само цената на украинската царевица остана на нивото от предходната седмица от 2017 долара за тон.

Контрактите на рапицата търгувани на Euronext се сринаха с цели 17 евро до 474 евро за тон. Най-сериозен спад на пазара на масла претърпяха търгуваните в Ротердам контракти на нерафинираното слънчогледово олио, които се понижиха с 25 долара до 1225 долара за тон.

У нас пазарът отбеляза раздвижване, като се появиха предложение на купувачите на пшеница на 460 лева за тон. Търсенето на пшеница за храна на животните продължава да е на цена от 340 лева за тон. Предлага се и слънчоглед на 1400 лева за тон.

Неблагоприятните климатични условия тласкат цените нагоре

Контрактите на кафе сорт „Арабика“ , търгувани на борсата в Ню Йорк стигнаха 40-годишен исторически връх, повишавайки се до
3,1715 долара за фунт, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на Bloomberg. В течение само на тази година кафе „Арабика“ е поскъпнало със 70%. Основните причини за повишаване на цените са неблагоприятните климатични условия в главните страни производители.

Засушаването последвано от обилни валежи са затруднили развитието на посевите в Бразилия, докато във Виетнам неблагоприятните условия са затруднили прибирането на реколтата от кафе. В информацията се отбелязва, че поскъпването на сорт :Арабика“ ще се отрази на цените на кафето за крайните потребители. За минимизиране на загубите най-големият производител на кафе в света „Нестле“ обяви, че повишава цените и намалява опаковките.

Анализаторите отбелязват също и други фактори, оказващи влияние върху цените като транспортни и логистични проблеми, новите европейски изисквания относно обезлесяване на горите и спекулативни операции от страна на инвеститорите.

По-достъпният сорт кафе „Робуста“, който се използва най-вече в разтворимите напитки също поскъпна през тази година, покачвайки цената си с до 85% на борсата в Лондон. Според прогнозите на специалистите цените на кафето ще останат високи и в близко бъдеще заради слабото предлагане на пазара и увеличеното търсене.

Внедряването на иновации в бутилирането и опаковката на продукцията могат да върнат сектора на печеливши позиции

Според проучване направено в рамките на последното специализирано изложение а SIMEI 2024, 63% от винопроизводителите в света очакват спад на печалбите, информира winetitles.com.au. Очакванията на винения бранш са за повсеместен спад на приходите от около 4 процента.

Едва 25% от анкетираните са посочили, че очакват да завършат годината си в съответствие с резултатите си за 2024 година. Под 14% от участвалите в допитването очакват повишени приходи за тази календарна година.

AI събиране на данни за управление на ферментационните процеси

Специализираното търговско изложение SIMEI 2024, , което се провежда на всеки две години в Милано показа, че секторът разглежда внедряването на иновации като възможност за връщане към рентабилността на производството. Става дума за внедряване на усъвършенствана роботизирана техника при бутилирането и опаковането на продукцията, което да доведе до повишаване на ефективността и намаляване на разходите на производство. Сред най-актуалните иновации е използването на изкуствен интелект и събирането на данни за подобряване на различни процеси като ферментацията на виното. Според експерти около 20%от винопроизводителите са отворени за внедряването на нови технологии.

През тази година в SIMEI 2024, се вклщчиха 578 производители на вина и напитки покриващи над 30 хил. кв. метра изложбена площ.

Тенденция за производство на безалкохолни вина

Друга тенденция, очертана по време на изложението бе насочването на все повече производители към производство на безалкохолни или NoLo вина.
„В Щатите предпочитаме да ги наричаме вина с „ниско съдържание на захар“, отколкото с „ниско съдържание на алкохол“, каза Ранди Улом, енолог и вицепрезидент на калифорнийския винен гигант Jackson Family Wines.

Организаторите на SIMEI обясниха, че именно технологиите за безалкохолно винопроизводство са привлекли най-голямо внимание на тазгодишното събитие.Една от последните иновации за широкомащабно производство на вина NoLo, известна като Libero, беше представена по време на изложението.

Разработено от Omnia Technologies, това осигурява непрекъснат цикъл, способен да премахне алкохола от виното.

Omnia Technologies разкри, че е изпитала „безпрецедентен интерес“ към новата технология, особено от испански, гръцки и американски производители.

„В девет от 10 винарни по света има машини и компоненти, проектирани и произведени в Италия“, обясни Педро Кастелети, генерален секретар на Unione Italiana Vini (UIV), която управлява SIMEI. „Това е сектор, който често се пренебрегва в секторните анализи, но въпреки това представлява важен и решаващ актив за свързаните индустрии на цялата винарска система, за която знаем, че преживява сложна икономическа ситуация.

Изложенията дойдоха да покажат, че и за производителите на първична земеделска продукция може да има алтернативи

Последните издания на специализираните хранителни изложения преминали в София през изминалата седмица показаха две ясни тенденции- консолидация и търсене на нови и незаети пазарни ниши. И ако консолидацията беше най-видима в сектора на млекопреработвателите, голяма част от които се обединиха в общ път на млякото, то на изложенията не липсваха и малки стартиращи и семейни бизнеси, които да търсят усвояването на нови пазарни ниши с познати или не дотам познати продукти.

Изложенията дойдоха за да покажат, че и пред производителите на първична земеделска продукция може да има и по-печеливши алтернативи на слънчогледа и рапицата като сусама, и защо не фъстъците.

У нас все повече се появяват дребни производители на масла като фъстъченото, за които вместо да търсят суровина от страни като Аржентина, могат спокойно да разчитат на качествена българска суровина, стига да има достатъчно производство

Подобна е ситуацията и с производителите на тахани, като както споделиха от родна компания, базирана в Димитровград, заради това, че у нас сусам се отглежда предимно от дребни производители, не могат да разчитат на наша суровина, а заради високите стандарти които спазват са принудени да внасят такава от съседни нам страни.

В усвояването на нови ниши на пазара се е устремила и малка компания, производител на замразени тестени изделия, базирана в Монтана. Изградили производствените си мощности със собствени инвестиции, на изложенията в София те показаха богата гама от тестени изделия от баници и бюреци до кроасани, за които пазар намират най-вече в големите вериги.

Билки и още нещо…

Когато чуем за билки, повечето хора си представят, че нашето висококачествено многообразие от билки отива предимно за износ като първична продукция. Сега обаче вече не е така, защото малък стартъп бизнес си е поставил за цел да се опита да произведе от тях нещо немислимо- масла.

Занимаваме се с различни видове билки и производството на масла от тях- от маслова екстракция до студено пресоване, Използваме черен кимион, чия, лен, и други. Може би ние сме единствените в България, които произвеждаме масла от немаслодайни билки“, казва Димитър Димитров от „Екоидеал“.

Извличат маслата посредством специална машина сто процента натурално, без да използват примеси. Компанията е съвсем нова на пазара- само от две години.

:Към това да се захванем с производството на масла от билки ни подтикна пазара, на който повечето подобни масла не ни харесаха с техния натрапчив вкус. Ето защо решихме с малка мелничка да пробваме да извлечем собствено масло , и да видим как ще се получи. След като разбрахме какъв продукт сме направили, решихме да започнем собствено производство“, продължава той.

Технологията на извличане на маслата се пази в тайна, но всичко е резултат на смесване на базово масло на определена температура и за определено време се стига дотам, билките да изпуснат своите полезни вещества, като маслата се изцеждат след определено време.

Домашни консерви с вкуса на баба..

Друг пример за малък бизнес, при това семеен е русенската компания „Мелничаря“, произвеждаща основно консервирани месни и рибни продукти.

„Ние произвеждаме основно месни и рибни консерви както и готвени ястия, като основната ни концепция да използваме суровини без ГМО оцветители и консерванти“, казва Анелия Личева.

В допълнение на това освен преработватели, те са и земеделски производители, което означава че са затворили цикъла на производство.

„Ние работим основно с фермерски и био магазини, тъй като капацитетът ни на производство не е толкова голямо производство. Интересни за потребителите сред големия асортимент от консервирани храни които предлагаме са тези с биволско месо, което не е много популярно“, споделя още тя.

Сред най-търсените продукти са консервирания паламуд, патешкото мегре, телешкото месо и пилешкото филе.

Без промени в цените на европейските зърнени пазари

Ако на пазара на пшеница в Европа през изминалата седмица нямаше почти никакви промени , то не така стоят нещата зад Океана. Само за седмица цената на американската пшеница се срина с 15 долара до 242 долара за тон. Падналите дъждове подобряват състоянието на зимните култури в САЩ, като според анализатори се очаква нов циклон през тази седмица да донесе още валежи в американския среден Запад, информира UkrAgroConsult. Падналият сняг в северните щати допълнително ще защити посевите в Ню Мексико и Колорадо от измръзвания.

Цената на пшеницата във Франция и Украйна остава на нивото от миналата седмица- съответно от 218 евро и 241 долара за тон. Руската пшеница поевтиня за последните седем дни с 10 долара до 235 долара за тон.

На пазара на царевица беше отчетен спад в цената на контрактите в САЩ с 4 долара до 210 долара за тон. Френската пшеница запази ценовото си ниво от миналата седмица от 204 евро за тон, докато украинската царевица регистрира минимален спад от един долар до 219 долара за тон.

Рапицата търгувана на Euronext запазва цената си от миналата седмица- 543,75 евро за тон, докато контрактите на нерафинираното слънчогледово олио в Ротердам поскъпнаха с 15 долара до 1270 долара за тон.

У нас пшеницата продължава да се търси на 340 лева за тон.

Рапицата поскъпна за четвърта поредна седмица

В редовния си седмичен обзор експертите на Софийската стокова борса отчитат по-слаби колебания на цените на международните пазари. Контрактите на пшеницата на борсата в Чикаго загубиха един долар за последните седем дни до 257 долара за тон. Френската пшеница поевтиня с 5 евро до 218 евро за тон. На другия полюс беше цената на украинската пшеница, която се повиши с един долар до 241 долара за тон. Само руската пшеница запазва цената си от предишната седмица от 245 долара за тон.
През тази седмица американската царевица възстанови цената си от миналия месец, повишавайки се с 4 долара до 214 долара за тон. Френската царевица остана на червено, сваляйки 4 евро за седмица до 204 евро за тон. Украинската царевица пък поевтиня с един долар до 220 долара за тон.

Рапицата отново регистрира голямо поскъпване с 10,50 евро до 532,75 евро за тон. Контрактите на нерафинираното слънчогледово олио търгувани в Ротердам се повишиха с 5 долара до 1270 долара за тон.

След регистрираните сделки за продажба на пшеница на цена от 545 лева за тон, търговията у нас остава спокойна. Офертите на купувачите на пшеница продължават да са на цени около 340лева за тон.

Пшеницата от България е на цена от 261 долара за тон

По време на последния търг за зърно, организиран от Египетската държавна компания отговаряща за продоволствената сигурност на страната бяха закупени 290 тона пшеница от България, Румъния и Украйна, информира UkrAgroConsult. Средната цена на закупената пшеница е 274,82 долара за тон на ФОБ, което е с почти 9 долара над цената от предишния търг.

В рамките на търга са били закупени една партида от 50 тона българска пшеница на цена от 261 долара за тон на ФОБ и по две партиди от по 60 тона украинска и румънска пшеница на цени от 252,50 и 260,66 долара за тон на ФОБ.

В информацията се припомня, че на предходния търг на 15 август Египет е закупил 260 тона украинска и българска пшеница.

Дипломатическо напрежение сваля цените надолу

В средата на седмицата цените на контрактите на пшеницата в Европа поевтиняха на фона на съмненията на трейдърите, чр на предстоящия търг е Алжир ще закупи френска пшеница, информира UkrAgroConsult. В информацията се припомня, че заради дипломатическо напрежение между двете страни, Алжир изключи френската пшеница от предишния търг.

Фючърсите на пшеницата на борсата в Париж паднаха в сряда с 0,2% до 219,25 евро за тон. В последните дни цените на пшеницата бяха подкрепяни от информациите, че Мароко може да закупи няколко партиди френска пшеница. Според трейдъри някои кои компании вече са получили покана да се включат в мароканския търг.

За сравнение в началото на седмицата руската пшеница със 12,5% съдържание на протеин се продаваше при цена от 237 долара за тон (217,94 евро за тон) на FoB на фона на това, че минималната експортна цена на руската пшеница през тази седмица се задържа на 245 долара за тон (225,30 евро за тон).

В информацията се отбелязва, че цената на руската пшеница е останала на нивото на пшеницата от Румъния и България със същото съдържание на протеин. Най-евтина продължава да е украинската пшеница с 11,5% съдържание на протеин, която се предлага на 223 долара за тон (206,9 евро за тон) при цена на аналогичната руска пшеница от 215,18 евро за тон).

Глобалният пазар на етерични масла бележи спад за втора поредна година

По данни на сдружението „Дестилирано в България“ обединяващо производителите на етерични масла, за първата половина на тази година е отчетен спад от 8% в експорта им, информира БТА. По време на специализиран форум в София днес, председателят на сдружението Николай Вълканов представи данни за развитието на глобалните пазари на етерични масла. Като цяло глобалният пазар на етерични масла бележи спад за втора поредна година. Спрямо пика си през 2021 г. намалението в количеството (килограми) продукция е една четвърт спад, а в стойност е около 18 процента.

Според Вълканов причините за свиване за на пазара са ребалансирането му след периода на пандемията и практиката на някои клиенти да извличат етеричните масла от някои крайни продукти, което предизвиква по-големи тревоги у бранша. Най-голям спад в последната година е отбелязан на американския пазар, а тенденцията за свиване е била характерна за осем от десетте топ пазари.

Що се отнася до страната ни, през 2023 година тя е регистрирала над 30% спад на износа на етерични масла, което означава, че тя също изпитва негативите на динамиката на международните пазари. Тенденцията продължава и през тази година, като най-съществен дял в намаляване на общите експортни обеми има намаляването на износа на лавандулови масла.

Вълканов подчерта, че за поредна година се наблюдават различия в данните за сектора, изнесени от земеделското министерство и от розопроизводителите Ясно е, че методологията е различна, но МЗХ трябва да калибрира своите данни, защото се пораждат все повече съмнения дали част от пазара не е останал в сивия сектор, коментира Вълканов.

В проучването си от бранша на производителите на етерични масла са установили увеличаване на биопроизводителите на рози, като над половината розопроизводители въобще са малки семейни бизнеси с площи под пет декара с дял от около 22% от производството на маслодайна роза. На другия полюс са площите с лавандула, където спрямо пика преди няколко години се регистрира спад с 50%., като заявените за подпомагане площи са под 100 хил. Декара. Спада интересът и към биологично отглеждане на лавандула.

При маточината продължава спадът на площите с около една четвърт. От много области, които се опитваха да развиват тази култура, маточината практически вече е изчезнала, посочи Вълканов.

По отношение на лайката, след огромния срив от 2018 г., през 2024 г. се наблюдава леко повишение в площите и в потенциала за производство на масло.

Според данните към края на октомври 2024 г. регистрираните дестилерии в регистъра на REACH у нас са 86 с преработвателен капацитет над 3500 кубични метра.

За последните 12 месеца експортът на царевица се е свил снад 70%

ЗА първия месец на текущата стопанска година от страната ни са изнесени 739 300 тона пшеница, което е спад с 22,6% спрямо аналогичния период на предходната стопанска година, информира БТА, позовавайки се на данни на НСИ. За същия период са били изнесени още 243 600 тона царевица и 3000 тона рапица.

За периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. експортът на царевица се свива със 17,9 на сто на годишна база, до 1 021,7 хил. тона, а този на слънчоглед – с 13 на сто до 644,8 хил. тона.

Макар да бележи неколкократен ръст спрямо година по-рано, вносът на пшеница и рапица, реализиран през юли 2024 г., остава ограничен – съответно 11,8 хил. тона и 10,5 хил. тона. Отчетен е и минимален внос на ечемик от 25 тона, при липса на такъв през юли 2023 г.

Внесеното количество слънчоглед за периода от септември 2023 г. до юли 2024 г. е в размер на 632,8 хил. тона, което представлява намаление с 11,6 на сто на годишна база. Още по-чувствително спадат доставките на царевица – с 22,8 на сто до 33,5 хил. тона.

По данни на статистиката през първите седем месеца на 2024 г. вносът на пресни зеленчуци се свива с 6,8 на сто спрямо същия период на предходната година, възлизайки на малко под 177 хил. тона. Същевременно, при импорта на пресни плодове се наблюдава леко нарастване с 2,3 на сто до 229,7 хил. Тона.

Намалението на общия внос на пресни зеленчуци е свързано най-вече с редуцираните доставки на картофи – със 7,4 хил. тона (22,3 на сто) и краставици и корнишони – с 3,2 хил. тона (16,3 на сто). По-малко са и влезлите в страната патладжани (22,8 на сто), тиквички (3,4 на сто), домати (1,2 на сто) и сладки пиперки (0,8 на сто), докато при зелето, гъбите, морковите и марулите се отчита увеличение в границите от 3,1 на сто (зеле) до 24,1 на сто (марули).

Близо половината от внесените пресни плодове през седемте месеца на 2024 г. са цитрусови плодове и банани – общо 109 хил. тона, с 2 на сто под нивото отпреди една година. Доставките на ябълки също заемат сравнително голям дял (13,4 на сто), като отбелязват увеличение с 18,4 на сто на годишна база. Леко повишение спрямо същия период на 2023 г. се наблюдава при вноса на дини (+ 1,9 на сто) и круши (+ 6,9 на сто), а по-съществено – при този на череши (9,4 на сто), праскови (21,6 на сто), черупкови плодове (42,4 на сто) и грозде (56,3 на сто). Намаляват доставките на кайсии (12,5 на сто), ягоди (19,3 на сто), сливи (22,2 на сто), пъпеши (42,4 на сто) и вишни (50,1 на сто).

Пшеницата у нас вече се търси на 399 лева за тон – цена пшеница 2024

Търговията на международните пазари в средата на месеца се характеризира с противоречиво движение на цените, информират от Софийска стокова борса. За последната седмица цената на пшеницата в Чикаго отбеляза понижение с 5 долара до 264 долара за тон, последвана от фючърсите в Париж, които поевтиняха с 2 евро до 232 евро за тон.

На другия полюс остават цените на пшеницата в Украйна и Русия, където котировките се повишиха за седмица съответно с 5 и 7 долара за тон достигайки до цени от 235 и 230 долара за тон.

Контрактите на царевицата зад Океана също поевтиняха с 6 долара до 206 долара за тон. Във Франция спада в цената на котировките е с 4 евро до 214евро за тон. Цената на украинската царевица последва тази на пшеницата като се повиши с 5 долара до 225 долара за тон.

Без промяна остана цената на рапицата търгувана на Euronext като контрактите продължиха да се продават при 496 евро за тон. Нерафинираното олио търгувано в Ротердам отбеляза седмично повишение от 20 долара до 1200 долара за тон.

Новината от Софийска стокова борса е повишаването на цената на пшеницата от тазгодишната реколта, която вече се търси на 399 лева за тон. Предлагането остава на цена от 550 лева за тон. При пшеницата за изхранване на животните офертите на купувачите са за около 340 лева за тон, а при насипната пшеница – офертите на търсещите я са от 385 лева за тон, докато търговците я предлагат при 505 лева за тон. Фуражният ечемик се предлага на 400 лева за тон, а маслодайният слънчоглед на 1100 лева за тон.

ПО-ниско търсене на международните пазари е причина за спад в продажбите на френски бъчви

57-те компании производители на бъчви членове на Френската асоциация на производители на бъчви са регистрирали през 2023 година общи продажби на стойност 567 млн. евро, което е увеличение с 2% sprqmo предходната година, съобщава winebusiness.com. Според Федерацията на френските бъчвари лекото увеличение на оборота в индустрията прикрива спад в обемите, който вероятно ще продължи и през следващата година.

Благоприятният вътрешен пазар увеличи местните продажби с 5%, докато износът остана стабилен с 0,5%. По отношение на обема са продадени 640 600 бъчви, което представлява спад от 6%, поради спад в международното търсене.

Франция продължава да държи водеща позиция в топ 5 на пазара с 33% в стойност и 36,5% в обем, следвана от Съединените щати (31% в стойност, 28% в обем), Испания (7% в стойност, 8% в обем ), Италия (6% в стойност, 6% в обем) и Австралия (4,5% в стойност, 4% в обем). Големите бъчви представляват над 32,5 милиона евро оборот (-1,1%), с продажби от общо 2027 единици (-8,4%).

Освен спад в търсенето на френски бъчви според бранша се забелязва и намаляване на средния размер на големите бъчви, което се дължи на повишаване на цената на дъбовата дървесина и wk’\`waneto и в цените на бъчвите. Поскъпването на френската дървесина се дължи на увеличения износ на дървесина на трупи съчетан с липсата на surowina.
Според бранша влияние върху спада в търсенето на френски бъчви оказва и предпочитанията на потребителите към бели вина и розета.

Най-чувствително повишение през изтичащата седмица е регистрирано в цената на украинската царевица

Според експертите от Софийската стокова борса отминаващата седмица се характеризира с успокояване на цените на основните култури, търгувани на водещите световни борси. За тази седмица американската пшеница поевтиня само с един долар до 269 долара за тон. Френската пшеница продължи да се търгува на 234 евро за тон.

Промяната в цената на руската и украинската пшеница също беше минимална като в последната седмица беше регистрирано повишение в цената им съответно с 1 и 2 долара до 228 и 225 долара за тон. Цената на американската царевица се повлия от търговията на пшеницата и загуби само долар за последния отчетен период. Френската пшеница се понижи с 2 евро до 218 евро за тон. Най-значимо повишение на пазара на царевица отбеляза цената на царевицата в Украйна, която се повиши с 8 долара до 220 долара за тон.

Рапицата също поскъпна чувствително- с 15 евро за тон до 496 евро за тон. Фючърсите на нерафинираното слънчогледово олио се повишиха с 65 долара до 1180 долара за тон.

Търговията у нас остава спокойна, констатират експертите, като пшеницата от новата реколта продължава да се търси на 370 лева за тон и да се предлага на 530 лева за тон. Пшеницата за храна на животните продължава да се търси на 362 лева за тон и да се предлага на 500 лева за тон.

Испания е сред топ три на пазарите за украинска продукция

Испанските фермери определено са недоволни от вноса на украинско зърно, но както призна ръководителят на търговско-икономическия отдел на представителството на ЕС в Украйна Алберто Фернандес Диего, цитиран от UkrAgroConsult испанските фермери имат нужда от украинското зърно като храна за свинете, от които произвеждат традиционната шунка-хамон.

. Страната му си остава един от ключовите пазари за украинска агропродукция, като сред нея доминира вноса на зърнени култури. От своя страна Испания изнася за Украйна предимно храни и животинска продукция

„Въпреки фермерските протести изгодите за испанското земеделие от украинския вноса повече отколкото загубите“, казва експертът Яна Охрименко.По данни на Украинския център за икономическо сътрудничество Испания е част от топ три на пазарите, за които през 2023 година Украйна е изнесла аграрна продукция.

Нередностите с обществените поръчки водят до загуба на пазари за биопроизводителите

„Радващо е че заради хубавото време все още можем да намерим всички биопродукти свежо набрани на масата си, това което нас биопроизводителите не ни радва обаче са продължаващите проблеми с неспазване на последните промени в наредбата за обществените поръчки съгласно които над 2% от храните набавяни за различни учреждения посредством подобни поръчки трябва да са произведени по биологичен път“, заяви пред медиите по време на Деня на биопроизводството Веселина Ралчева, председател на Българска Асоциация Биопродукти.

Това по думите и е било една дълго чакана промяна, която е трябвало да стимулира най-вече продажбите на биологични продукти предимно у нас, а не само да се изнасят към външни пазари. Оказало се обаче с приемането на промените в закона, подобен тласък на пазара все още не се наблюдава. Ралчева припомни за подадения сигнал до медиите за нарушаване на разпоредбите на закона.

„Подали сме сигнали до всички институции от които зависи спазването на новите изисквания и се надяваме на бърза реакция за да се спазва наредбата. Сега получаваме писма от различните институции от които става ясно, че топката по контрол на спазване на изискванията на наредбата се прехвърлят от една институция на друга, и никой не може да спре тези неправомерни обществени поръчки, при някои от които става въпрос за договри за една година, а при други за пет. Това от своя страна води до загуби на пазари за биопроизводителите“, добави още тя.

Търсенето на говеждо месо намалява заради пренасочване на потребителите към птиче месо

През август цените на говеждото месо в Европа са останали на високо ниво, като на пазара влияние са оказали няколко различни фактора, пише UkrAgroConsult. На първо място продължава спадът на производството на говеждо месо в Европа. Това от своя страна води до повишаване на разходите за енергия и фуражи. На второ място причина за запазване на високите ценови равнища са строгите екологични изисквания към животновъдите.

Не на последно място производството на говеждо месо особено в някои страни от Централна Европа се поддържа от държавни субсидии, което спомага да се компенсира спадът на производството в други региони.

Заради пренасочването на интереса на потребителите към по-евтино птиче месо, в Европа се констатира спад в търсенето на говеждо месо. Въпреки че намаляват обемите на покупка на говеждо месо, пазарите на Китай и Хонконг си остават стратегически важни за Европа.

За поддържането на цените на нива над средните за годината допринася и стабилния потребителски интерес към висококачествено говеждо месо в страни като Франция и Германия.

Реколтата от мека пшеница ще стигне четиригодишно дъно според експертите

Нова песимистична оценка на реколтата от основните зърнени и маслодайни култури повлия негативно на търговията на борсата в Париж, и доведе до поевтиняване на фючърсите в края на миналата седмица, съобщава UkrAgroConsult.

Според прогнозите на експертите от Европейската комисия реколтата от зърнени култури в блока ще намалее спрямо предходната стопанска година с 4,5 млн. тона до 265,4 млн. тона. При реколтата от мека пшеница очакванията на експертите са производството да падне до четиригодишно дъно от 116,1 млн. тона спрямо 125 млн. тона преди година. В резултат на това страните от ЕС могат да изнесат към трети държави 26 млн. тона, а не както по-рано бе прогнозирано- 32 млн. тона пшеница.

В информацията се припомня, че наскоро и други експерти също намалиха прогнозите си за реколтата в ЕС заради по-слабите добиви във Франция и Германия, които бяха обхванати от продължителни валежи и влажно време ,и заради засушаването в Източна Европа.

От ЕК намалиха и оценките за производството на ечемик от 52,7 на 51,3 млн. тона и за производството на царевица от 62,9 на 61,6 млн. тона. Заради засушаването очакванията на експертите са за силен спад на реколтата от царевица в Румъния, която доскоро се конкурираше с Франция за водещата позиция на страна-производител.

По-слаба с 0,7 млн. тона се прогнозира да е и реколтата от рапица в страните членки на ЕС, като достигне до 18 млн. тона. През изминалата седмица котировките на пшеницата, царевицата и рапицата на борсата в Париж продължиха да падат , регистрирайки нови минимални месечни нива. В края на седмицата пшеницата със срок на доставка през септември се продаваше при 202, 25 евро за тон, ноемврийските фючърси на царевицата за 198,25 евро за тон и ноемврийските контракти на рапицата при 469,75 евро за тон.

Острата конкуренция на украинското и руското зърно натискат цените надолу

Продължаващата остра конкуренция на руското и украинско зърно оказва негативно влияние върху цените на основните култури на международните пазари, информира agrarheute.com.. Според анализатори негативната картина на пазарите се допълва и от силните позиции на единната европейска валута спрямо американския долар. Седмицата на борсата в Париж започна със срив на цените на пшеницата, които достигнаха до ново дъно. Септемврийските контракти се продаваха в понеделник при цена от 190 евро за тон, което е с 4 евро по-малко в сравнение с края на миналата седмица. Въпреки че не е толкова значителен, спад се наблюдава и в цената на контрактите със срок на доставка и през следващите месеци.

При все това зачестяват информациите за по-слаба реколта от пшеница в Европа, като освен Франция, Германия също обяви, че очаква по-малка реколта. По оценки на бранша във федералната република само при зимните сортове пшеница се очакват с до 15% по-слаби добиви.

В спирачка на цените се превърна конкурентноспособната руска пшеница при сравнително слабо търсене в началото на сезона. В резултат на това се стигна до срив на цените не само при пшеницата, но и при царевицата, като контрактите от новата реколта се продават на доста евтини ценови нива.

Сред причините за подобно развитие на пазара на царевица е силният украински износ, както и очакванията за добра реколта от царевица в САЩ.. В понеделник контрактите на царевицата от новата реколта в Париж се продаваха при цена от 185,75 евро за тон, което е спад с 2,50 евро спрямо последната борсова сесия в петък.

Пазарът на рапица който е свързан и с цените на растителните масла реагира с по-слаб спад в цената на актуалните контракти от 1 евро до 453,50 евро за ттон. Очакваното рекордно производство на американска соя пък се отразява негативно на цената на тази култура.

Краставици и чушки поевтиняват, зелето и доматите поскъпват

Седмичните цени на сезоните плодове и зеленчуци по тържищата и борсите у нас са се понижили, съобщава БТА, позовавайки се на данни от комисията по стоковите борси. Краставиците са регистрирали седмично понижение от 3% до 2,95 лева за килограм. Най-съществен спад от 5,1 пункта е отбелязала цената на зелените чушки до 1,81 лева за килограм. След другите зеленчуци продавани по-евтино по тържищата са морковите и червения лук. Цената на морковите се е понижила за седмица с 3,2% до 1,14 лева за килограм, а червения лук е поевтинял с 3,7 процента до 1,10 лева за килограм.

Цената на зелето се повишава с 10,2 на сто до 1,08 лева за килограм. С 5,4 на сто поскъпват доматите от открити площи и те се търгуват по 1,76 лева за килограм, а оранжерийните домати – с 0,8 на сто и се предлагат по 2,69 лева за килограм. Картофите се купуват по 1,07 лева за килограм – 0,8 на сто повече.

От плодовете,през седмицата с 0,5 на сто поевтиняват прасковите и се купуват по 2,28 лева за килограм, както и кайсиите – с 1,8 на сто до 2,80 лева за килограм, дините – с 2,2 на сто до 0,63 лева за килограм и пъпешите – с 6,5 на сто до 1,06 лева за килограм. Поскъпват лимоните – с 1 на сто до 3,18 лева за килограм и бананите – с 2,6 на сто до 2,77 лева за килограм.

Цената на българската пшеница е между 242 и 245 долара за тон

Две партиди от по 50 тона българска пшеница е закупила по време на последния търг египетската държавна компания GASK, съобщава UkrAgroConsult. Цената с включен FoB е между 242,25 и 245, 35 долара за тон а срокът на доставка е октомври-ноември 2024 година.

Освен пшеница от България, Египет е закупил и три партиди украинска пшеница на цена с FoB от 241 долара за тон със срок на доставка 1-30 октомври. Първоначалните планове на властите бяха да закупят мащабните 3,8 млн. тона пшеница.

Производители използват игрите като плацдарм за вината които предлагат

Провеждащите се в момента Летни олимпийски игри в Париж доведоха до повишаване на интереса и респективно на продажбите на френските вина в Китай, информира vino-joy.com, позовавайки се на информация от китайските медии.

Продажбите на четири вида френски вина – Champagne Mallol-Gantois Reserve Grand Cru, Rothberg Bordeaux White, M. Chapoutier Cotes du Rhone и Chateau De Costis Bordeaux – са се увеличили с над 120% на месечна база в една от най-големите търговски вериги в страната.

Търговската верига, която е представена и у нас, отвори първия си хипермаркет в Китай през 1996 година в Шанхай. Според представители на индустрията делът на приходите от продажбата на вносни вина през миналата година от търговската верига надвишава този на продажбите на местни вина. По-голяма част от вината предлагани в търговската мрежа на компанията от над 1000 магазина в страната идват директно от производителите.

Освен това от началото на игрите във веригата е регистрирано увеличение с над седем пъти на продажбите на агнешки котлети внос от Франция. Увеличение са отбелязали и продажбите на някои разхлаждащи продукти като сладолед.

Действителните олимпийски игри обаче са по-скоро трезво събитие, тъй като забраняват продажбата на алкохолни напитки на обществеността по време на спортни събития. В резултат на това зрителите не могат да пият алкохол на трибуните, а алкохолни напитки се предлагат само в определени лицензирани обекти.

Въпреки строгата забрана за употреба на алкохол на местата на Олимпиадата, фирмите са използвали събитието, за да насърчат продажбите на вино в Китай. Техните стратегии обикновено се фокусират върху три теми: историческата връзка между Олимпиадата и виното, предлагането на вино като напитка, докато гледате Олимпиадата, и пускането на тематични за Олимпиадата възпоменателни вина.

Въпреки това редица търговци на вино в Китай споделят, че промоционалните кампании на вината които предлагат в периода на игрите са постигнали ограничени резултати.

Йоланда Юан, основател на водещия онлайн магазин за сладко вино в Китай „Miss Yuan’s Sweet Wine Shop“, отбеляза, че въпреки че нейната платформа Taobao наскоро проведе значителна промоция на олимпийска тематика, резултатите са ограничени, включително за летни сухи бели, сладки и пенливи вина.

Уанг Хонги, агент в Чунцин за чилийската марка вино Wise Monkey, съобщи, че не е забелязал увеличение на продажбите на вино, предизвикано от Олимпийските игри в югозападния град. „Логично лятото би трябвало да е подходящо време за продажба на сухи бели продукти, но пазарната атмосфера за сухи бели продукти в Чунцин не е достатъчно зряла. Хората все още предпочитат бирата през лятото и в момента работя върху култивирането на интереса на клиентите си към сухите бели напитки“, каза Уанг пред Vino Joy News.

Пшеницата във Франция и САЩ поевтинява, в Украйна и Русия- поскъпва

През изминалата седмица борсовата търговия у нас е останала спокойна без реални сделки след сключените такива в началото на месеца за продажбата на пшеница за фураж на цена от 400 лева за тон. Пшеницата за производство на хляб продължава да се предлага на 380 лева за тон , докато пшеницата за изхранване на животните продължава да се търси на 340 лева за тон. Царевицата се предлага на цени-близки до тези на пшеницата- между 360 и 480 лева за тон, а слънчогледа на цена между 810 и 820 лева за тон.

Международните пазари продължиха да са под влияние на новините от САЩ за доброто състояние на посевите и темповете по прибиране на реколтата. Цените на пшеницата зад Океана продължиха да падат, като през тази седмица се сринаха а с 13 долара до 216долара за тон. Седмичното поевтиняване на контрактите на пшеницата в Париж е 5 евро до 214 евро за тон.

За разлика от САЩ и Европа, цените на пшеницата в Украйна се повишиха с 5 долара до 220 долара за тон. Руската пшеница също поскъпна незначително с един долар като се изравни с цената на украинската. Фючърсите на царевицата на пазарите в Европа и САЩ останаха на цените от миналата седмица- 186 долара и 213 евро за тон. Цената на украинската царевица се понижи с 2 долара до 190 долара за тон.

Контрактите на рапицата в Париж поскъпнаха с 10,75 евро за изминалите седем дни до 487,35 евро за тон. Чувствително повишение през разглеждания период имаше в цената на нерафинираното олио търгувано в Ротердам, което поскъпна с 25 евро до 1075 евро за тон.

Близо 100% от износа на агропродукция е бил реализиран през морските ни пристанища

Новоизграденият терминал на пристанище Варна част от проект на стойност 25 млн. евро е довел до увеличаване на експортния потенциал на страната ни, смята украинският анализатор Максим Харченско. Този терминал позволява обработката на до 8 млн. тона товари. Новият терминал е съвместен проект със зърнения терминал Варна-Запад, дъщерно дружество на „Агрополихим“. Той позволява едновременното обработване на няколко кораба, което осигурява износа на до 35 хил. тона зърно на ден. В новите зърнохранилища могат да се складират до 100 хил. тона .

Според анализатора изразено в UkrAgroConsult експортът на продукция от страната ни през 2023/24 година е достигнал до около 8 млн. tона, което е с 28% над нивото от предходната стопанска година. По-голяма чат от експорта е бил реализиран през първата половина на маркетинговата година, Делът на експорта на аграрна продукция през морските пристанища във Варна и Бургас е достигнал общо до 98%. Останалите 2% от експорта е бил реализиран през дунавските пристанища.

Липсата на пазар е основният проблем пред фермерите

Зърнопроизводителите в региона на Попово отчитат по-слаба реколта от зърно, което обаче е с по-високи качества, информира БТА. Според председателя на местното браншово сдружение Георги Георгиев липсата на търговия на пазара в е основният проблем пред местните фермери.

„Колеги са принудени да продават на много ниски цени, дори под себестойност. В момента цената е 315-320 лв/тон, а разходите ни на декар са над 220 лв. Тоест ние продаваме под себестойност или в най-добрия случай така, че да излезем на нула. Това предопределя подготовката ни за идната година, когато няма да имаме достатъчно средства, които да инвестираме“, посочи той. Производителят допълни, че недостатъчният ресурс за подсигуряване на навременното и достатъчно торене на посевите е един от двата основни фактора, поради които тази година стопаните ожънаха по-малко зърно. Втората причина са климатичните фактори.

Според него в момента у нас нямало внос на пшеница от Русия и Украйна, които обаче заради по-конкурентните цени на зърното което предлагат изместват българското зърно от международните пазари- основно в страни като Тунис и Алжир. Двете szrvawi са сред основните пазари за българска пшеница.

Под 10 млн. тона мляко са били оставени за директно потребление от производителите

По данни на европейската статистика през 2022 година фермите от млекодайното направление в ЕС са произвели приблизително 160 млн. Тона мляко, информира AGRI-Press.eu. По-голяма част от произведените количества са били продадени на преработвателните предприятия, като производителите са оставили за директно потребление само  9,8 млн. тона . От 149,9 млн. тона мляко доставяно на преработвателите- 145,6 млн. тона са краве мляко, а останалото е било овче, козе и биволско мляко.

От своя страна мандрите са произвели 22,5 млн. тона мляко за пиене и 7,7 млн. Тона подкиселени млечни продукти. Що се отнася до промишлените продукти, мандрите са произвели 2,3 милиона тона масло от 46,4 милиона тона пълномаслено мляко; 10,4 милиона тона сирене от 59,2 милиона тона пълномаслено мляко и 16,9 милиона тона обезмаслено мляко; 3,0 милиона тона мляко на прах и 55,9 милиона тона суроватка.

Високите добиви правят пшеницата на двете страни изгодна за търговците

Високите добиви в страните от Черноморския регион способстващи за намаляване на цените правят пшеницата от страни като България и Румъния по-изгодна за търговците на международните пазари информира UkrAgroConsult позовавайки се на Bloomberg.

В информацията се припомня, че тазгодишната руска реколта от пшеница се очаква да е с над 10% по-слаба от миналогодишната, а фермерите във Франция са претърпели щети заради обилните валежи. Междувременно Румъния очаква да събере рекордните 10,5 млн. тона зърно.

По време на последните два египетски търга през юни ,държавната GASK закупи предимно българска и румънска пшеница, като тъкмо Румъния се явява една от най-конкурентноспособните страни на пазарите.

В Украйна очакват новата реколта от пшеница да е най-слабата за последната декада

Заради неблагоприятните климатични условия в Русия и Украйна на които се пада над 1.3 от глобалния експорт на пшеница, цените и на международните пазари продължават да се повишават, пише UkrAgroConsult, позовавайки се на Blomberg.

Нетипичните за сезона измръзвания са довели до унищожаване на стотици хектари с пшеница и тъй като остават само няколко седмици, шансовете за възстановяване на посевите намаляват драстично.

Експертите отбелязват, че след като последната добра руска реколта и стабилния украински износ доведоха до спад в цените, негативните климатични условия отново са довели до колебания на пазарите.

Цената на фючърсите на пшеницата за месец може да отбележи ръст от 14 процентни пункта, което би било най-голямото поскъпване от началото на войната в Украйна.

По данни на Украинската зърнена асоциация, в страната се очаква новата реколта от пшеница да достигне до 19,1 млн. тона , което се явява най-ниското ниво за последното десетилетие.. Метеорологичните служби на страната очакват увеличаване на валежите в .

Междувременно Русия обяви извънредна ситуация заради унищожените стотици хектари площи, пострадал и от измръзвания. През май анализаторите намалиха прогнозите си за руската реколта с над 10%.

Сегментът с най-бързо увеличение на пазара ще са хибридните електротрактори с мощност 50-100 конски сили

По оценки на анализатори глобалният пазар на електротрактори до 2030 година ще бележи годишен темп на растеж от 28,3% като достигне от 0,7 млрд. долара през настоящата година до 3,4 млрд. долара през 2030 година, информира UkrAgroconsult позовавайки се на изследване на ResearchAndMarkets.

Според анализаторите основни двигатели на растежа на този пазар ще са стремежа на фермерите да се ориентират към прецизно земеделие, строгите норми и правила по отношение изхвърлянето на вредни емисии и развитието на акумулаторните технологии.

Сред предимствата на този вид трактори е възможността да бъдат използвани в оранжерии, лозови масиви и от млекопроизводители.

Освен това все повече производители на земеделска техника вече показват свои прототипи на електрически, хибридни и водородни трактори, което допълнително допринася за все по-широкото им навлизане в земеделието. Хибридните електрически трактори с мощност между 50 и 100 конски сили ще са с най-бързо увеличение на дела на пазара, тъй като подобни машини са идеален избор за малки и средни стопанства и за изпълнение на различни задачи. Този вид трактори комбинират електрическо задвижване с дизелови двигатели което води до намаляване на вредните емисии изхвърляни в атмосферата и до запазване на производителността на машините.

Варшава опитва да отдалечи бъдещи протести от границата с Украйна, като включи ГКПП-тата в списъка с инфраструктура с критично важно значение

Полският посланик в Украйна Ярослав Гуза посъветва своите сънародници вместо да блокират границата с Украйна да тръгват с тракторите към Брюксел, пише UkrAgroconsult.

В интервю за агенция “ Укринформ.” посланикът заяви:

„Правителството ни реши да предприеме меки мерки по отношение на протестиращите, въпреки че не по-малко от 75% от хората подкрепят действията на земеделските производители и и общите им искания, които не бяха свързани с Украйна. И когато закъснееш с реакцията, проблемът се задълбочава особено когато имаме три страни- полските и украински власти и земеделските производители, за всички които е имало достатъчно възможности за разрешаване на проблемите. Когато са налице протести на фона на липсата на доверие е много трудно да се водят каквито и да са преговори.“

Според думите му полските фермери трябва да отидат да търсят решенията на проблемите си в Брюксел, който държи ключа за това, а от украинска гледна точка било грешка да се смята, че те правят всичко, каквото им разреши Брюксел.

„Нещата в Брюксел не работят така. Вие видяхте протестите на фермерите в страни като Франция, Нидерландия и Италия, под чиито натиск изискванията на Зелената сделка бяха смекчени“, добави той.

Брюксел според него си остава обаче ментално по-близо до страни като Франция, Германия, и страните от Бенелюкс отколкото към Полша.

„В началото когато правителството ни се опита да убеди Брюксел, че прекомерният украински внос на агропродукция изкривява европейския пазар, оттам заявиха, че той оказва влияние само на неговата периферия, а украинците трябва да знаят, че „периферията не е много приятно място“, добави още посланикът.

Според Ярослав Гуза в протестите на фермерите не може да става и дума за антиукраински настроения, защото по думите им те искали да доведа до края своя протест защото не искали да ги обвиняват по-късно за проблемите на Украйна. За него проблемите възникнали с прекомерния внос на украинска продукция са били по-скоро икономически проблем за полските производители, които са мислили как да планират производството си през следващата година.

„Ако говорим за глобалната ситуация, цените на зърното са доста ниски и поради руския дъмпинг. Ето тази година можем да призовем например потребителите да не купуват италианска паста, защото е направена от руско зърно. Това са достатъчно сложни проблеми и за тяхното решаване е нужно да се потопим по-дълбоко във фактите“, каза в интервюто си още посланикът.

Той съобщи още, че полското правителство е взело решение, територията на всички КПП-та по границата с Украйна да се обяви за инфраструктура от критично важно значение, което ще направи бъдещи протести около тях невъзможни.

Повдигането на бариерите пред навлизане на ГМО храни на пазара остава предпазливо заради опасения за вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда

С одобряването на първия сорт генномодифицирана пшеница Китай прави първи стъпки към включването на ГМО храни в търговската мрежа, съобщава БТА позовавайки се на „Ройтерс“.

През изминалата година Китай увеличи одобренията за генно модифицирани (ГМ) семена от царевица и соя, които са с по-високи добиви и са по-устойчиви на насекоми и хербициди, за да гарантира продоволствената си сигурност, но повдигането на бариерите остава бавно и предпазливо поради опасения относно въздействието върху здравето и екологията.

Китай внася предимно ГМ култури като царевица и соя за храна на животни и отглежда не-ГМ сортове за консумация в храни. Много китайски потребители остават загрижени за безопасността на генетично модифицираните хранителни култури.

Одобрението за генно редактираната устойчива на болести пшеница се разглежда като крайъгълен камък, тъй като съставката, използвана за направата на паста, нудъли и хляб, се отглежда предимно в Китай за консумация в храната. Страната е най-големият производител и потребител на пшеница в света.

Освен това се очаква Пекин да приеме нови правила тази година за етикетиране на генетично модифицирани култури, използвани в хранителни продукти, съобщиха държавните медии през март.

Министерството на земеделието също одобри нов сорт генетично модифицирана царевица с характеристики, устойчиви на хербициди и насекоми, както и един генно модифициран сорт царевица, който е с по-високи добиви.

Сертификатите за безопасност са одобрени за пет години от 5 май, според документ, публикуван от Министерството на земеделието и селските райони.

Минимално повишение на цените на млякото в ЕС през март

Цените на млякото в страните членки на ЕС през март са се повишили незначително спрямо предходния месец, съобщава Agri-Press.eu , позовавайки се на данни от обсерваторията за мониторинг на млякото. За отчетения период производствената цена на млякото се е увеличила с 0,2% достигайки до 46,39 цент за килограм. Тази цена остава със 7,7% под нивото от март миналата година. За април прогнозираната цена е 46,31 евроцента за килограм.

Най-голямо понижение на производствените цени на млякото през март с между 15 и 21 процента е било регистрирано в Унгария, Португалия и Чехия, най-голямо увеличение с между 2 и 15% е имало на цените на млякото в Белгия, Латвия и Литва.

Що се отнася до производствената цена на биомлякото, сред страните с най-високи цени през април се нареждат Кипър 103,3 цента за килограм, Полша 62,8 цента и България с 61,5 евроцента за килограм.

С най-ниски цени на биомлякото са били Латвия с 37,1 евроцента за килограм, Естония с 37,3 цента за килограм и Румъния с 42,4 цента за килограм.

Търговци очакват по-ранна реколта от сини сливи

Високите температури в съседна Сърбия, достигащи на места до 30 градуса ускоряват развитието на различни видове овошни костилкови плодове като сини сливи и на горските плодове в това число и ягодите, информира freschplaza.de. Според първите прогнози новата кампания по прибиране на местните сортове сини сливи се очаква да за почне със седмица по-рано през втората половина на юни.

За някои сортове сливи като „Лепотица“ и „Стенли“ прогнозите са да започнат да плододават дори с между две и три седмици по-рано от нормалното. „За това може да попречи единствено евентуална вълна от по-студено време. Не изключвам обаче на места да има късни мразове“, заяви Анализе Фолвайлер, изпълнителен директор на германска компания, присъстваща на сръбския пазар.

1/3 от реализирания от нея внос на плодове от Сърбия се реализира на пазара на свежа продукция в Германия. По-голяма част от тях се реализират за производството на спиртни напитки.

Подобно на ябълките, при сините сливи добивите зависят от възрастта на овошките и реколтата е различна всяка година. По отношение на плодовете Германия се явява сред основните пазари за сръбската продукция, а за много от местните производители е чест да изнасят за германския пазар,заради това, че там ценят хомогенното качество на предлаганата продукция за което заплащат доста по-висока цена.

За съжаление в последните години не са редки случаите, в които сини сливи от Сърбия се преопаковат като се предлагат като италиански на пазарите в Австрия и Германия“, отбелязва още тя.

За да запазят достъпа на сръбските плодове до германския пазар според нея местните производители трябва да модернизират както процеса на производство, така и веригата на предлагане. Стъпка в тази посока може да се окаже развитието на по-устойчиви модели на опаковка на продукцията при които картона и хартията се заместят от касетки за многократна употреба. Освен това според нея е важно сръбските производители да повишат контрола при употребата на пестициди, нещо което искат всички доставчици в Европа.

Включването на подобна забрана в списъка със санкции към двете страни може и да не повиши цените заради излишъка от зърно в световен мащаб

Чехия предлага забрана на вноса на зърно от Русия и Беларус, информира UkrAgroconsult. Очаква се предложението на бъде направено по време на следващия съвет на ЕС., когато премиерът на Чехия Петер Яла ще представи позицията на страната си.

Ще настояваме на това вносът на зърно и маслодайни култури от Русия и Беларус да бъде включен в новия списък от санкции“, заяви пред чешка телевизия земеделският министър на страната Марек Виборни.

Според него включването на подобна забрана в списъка от санкции не се очаква да доведе до повишаване на цените на зърното поради съществуващия излишък от зърно не само в Чехия но и на глобално ниво. По думите на Виборни „няма никаква причина за подкрепа на агресора, чрез закупуване на руско зърно в Европа.“

По данни на Евростат, цитирани в чешките медии, през миналата стопанска одина страните от ЕС са внесли 1,5 млн. тона руско зърно, което надвишава размера на вноса от преди началото на войната. С призиви за забрана на вноса на руско зърно в ЕС по-рано излязоха още Латвия, Литва и Полша.

Цените на зърното на международните пазари продължава да падат

В края на февруари на Софийска стокова борса са регистрирани леки повишения на отделни котировки, съобщават оттам. Пшеницата се продава на 431 лева за тон, а търсенето остава на нивото от 300 лева за тон. Пшеницата предназначена за изхранване на животните се предлага на цени между 350 и 390 лева за тон. На сходни цени между 360 и 390 лева се предлага и царевица. Слънчогледа се продава на 850 лева за тон.

На международните пазари продължава поевтиняването на зърното, като цената на френската пшеница падна със 7 евро за седмица до 199 евро за тон. Зад Океана регистрираното поевтиняване на американската пшеница за същия период бе 3 долара до 250 долара за тон. Украинската пшеница изгуби 2 долара от стойността си до 201 долара за тон. Въпреки че цената на руската пшеница се понижи с 5 долара, тя остана на висока кота от 220 долара за тон.

Както е обичайно в подобни случи цените на царевицата последваха тези на пшеницата. Американската царевица продължи да се продава на 187 долара за тон, докато френската регистрира незначителен спад от 1 евро до 176 евро за тон.

За втора поредна седмица рапицата поевтиня, този път с 4 евро до 412 евро за тон. Контрактите на слънчогледа търгувани на борсата в Ротердам се понижиха с 20 евро за седмица до 910 евро за тон.

Опитите на Русия да регулира експорта си ще качи цените на зърното

Опитите на Русия да регулира износа си на основните зърнени култури до 24 млн. тона за да намали инфлацията в страната ще доведе до увеличаване на цените на зърното на международните пазари, пише специализирания портал agrarheute.com. Предвидено е квотния механизъм за експорт на зърно да действа от 15 февруари до 30 юни 2024 година. През тази година руските фермери са прибрали третата по значимост най-добра зърнена реколта в историята, а страната изнася рекордни количества пшеница. Според прогнозите на американското министерство на земеделието експортният потенциал на страната до края на текущата стопанска година може да достигне до около 50 млн. тона, с което ще надмине миналогодишния рекорд от 47,4 млн. тона.

В съобщение на „Интерфакс“ се казва , че въвеждането на квоти за износ на руско зърно е част от мерките целящи да защитят вътрешния пазар и да повиши предлагането на продукция в страната. Освен пшеницата в квотния механизъм ще влязат още царевица и ечемик, като той няма да въжи за страните от евроазиатското икономическо пространство.

Освен това се предлага да се заобиколи влизащата о днес забрана за износ на твърда пшеница, чийто краен срок е фиксиран на 31 май 2024 година с въвеждане на безмитна квота за износ на 160 хил. тона.

Според експерти въвеждането на забрана за износ на твърда пшеница няма да окаже влияние на цените на пазара заради това, че се използва основно като суровина за тесто и основните пазари на руска твърда пшеница са Турция и Италия/

В информацията се припомня, че цените на пшеницата през ноември на глобалните пазари достигнаха най-ниското си ниво от почти три години насам.

Слабото предлагане и лошите условия при прибиране на реколтата тласнаха цените нагоре

Заради слабото предлагане и лошите климатични условия в Западна и Северна Европа цените на картофите се повишиха с между 8 и 20 евро за сто килограма, информира UkrAgroConsult. Проливните дъждове в тези региони пречат за прибиране на реколтата, която се оценява като добра със средни добиви от 4,58 тона от декар. Подобни добиви надвишават миналогодишните с 6,3%.

Освен това заради увеличените площи с картофи общото производство през текущата стопанска година в ЕС се оценява на 23,6 млн. тона, като към момента са прибрани 22,2 млн. тона. Част от от реколтата се счита за напълно загубена. Неприбрана остава реколтата от картофи в Нидерландия и Белгия, като лошите климатични условия съпътстващи кампанията по прибирането им оказват влияние на пазара.

Сред плодовете най-много поевтиняват портокалите

През изминалата седмица продължи поскъпването на краставиците по борсите, като цената им се увеличи с 22,9% до 3,33 лева за килограм, информира БТА, позовавайки се на данни от комисията по стоковите борси. Най-голям спад в цената при плодовете има при портокалите- с 16,4% до 2, 40 лева за килограм. Според данните цената на доматите пада със 7,2 на сто и те се търгуват по 3,23 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 0,8 на сто до 1,28 лева за килограм.

Цената на морковите се качва с 6,2 на сто до 1,03 лева за килограм, на зрелия лук кромид (внос) – с 1,5 на сто до 1,32 лева за килограм. Зелето поскъпва с 2,1 на сто до 0,98 лева за килограм, салатата – с 2 на сто до 1,02 лева за брой. Цената на червените чушки се увеличава с 8,1 на сто до 2,27 лева за килограм, а на зелените чушки – с 11,3 на сто до 1,87 лв. за килограм.

Вносните ябълки поевтиняват с 1,6 на сто и се търгуват по 1,85 лева за килограм. Лимоните се търгуват с 3,9 на сто по-евтино – по 2,22 лева за килограм. Цената на бананите се увеличава с 3,5 на сто до 2,96 лева за килограм. С 11,3 на сто поскъпва гроздето и се купува за 2,75 лева за килограм.

Цената на кравето сирене нараства с 1 процент и то се продава по 11,58 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ – с минималното 0,1 на сто до 17,57 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 2,5 на сто и се купува по 1,18 лв. за кофичка от 400 гр., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,9 на сто до 2,22 лева за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 1,1 на сто и се предлага по 6,41 лв. за килограм. Яйцата (размер М) също поскъпват – с 5,7 на сто и се купуват по 0,37 лева за брой на едро.

Цената на ориза остава без промяна и той се търгува по 3,18 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 0,5 на сто и се купува по 4,17 лева за килограм. Зрелият фасул се вдига с 1,2 на сто до 4,17 лева за килограм.

Захарта поевтинява с 1,7 на сто и се търгува по 2,33 лева за килограм. Олиото поскъпва с 2,2 на сто до 2,75 лв. за литър. Брашното тип 500 спада с 5,4 на сто до 1,23 лева за килограм. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 3,8 на сто и се продава по 2,73 лв. за брой.

Преработвателите имат нужда от минимум 1,5: млн.тона 

Вносът на украински слънчоглед може да бъде възобновен след 30 ноември, стана ясно от днешното изслушване  на земеделския министър Кирил Вътев в парламента днес . Очакванията са вносът да се осъществи вас на квотен принцип. Не стана ясно обаче дали съответните квоти ще се определят от украинската или от българската страна. От своя страна преработвателите заявиха, че имат нужда от минимум 1,5   млн. тона вносен слънчоглед. Министър Вътев припомни, че колата за налагане на временна забрана на четири вида земеделска продукция в това число и слънчоглед е била включена в подписания по време на земеделски  протест меморандум, която да важи до изкупуване на българския. Според преработвателите у нас има непродадени 1,5 млн. тона слънчоглед.

„Ние не можем да влияем на отношенията между производители и преработватели. Целта ни е и двата сектора да са добре“; заяви Вътев.

Спиред него в хода на дискусиите производителите са проявили здрав разум, като са разбрали че в настоящата пазарна ситуация на каквато п цена да продадат слънчогледа си не могат да компенсират напълно направените разходи.

При промяна на епизоотичната обстановка в страната мерките ще бъдат актуализирани своевременно

Българската агенция по безопасност на храните актуализира мерките за контрол на предлаганите на територията на пазарите в страната живи животни и храни. Разрешава се организирането и провеждането на пазари за всички видове животни, с изключение на свине и птици, включително и екзотични птици. Разрешава се продажбата на храни от животински произход.

В сила остава забраната за предлагане на пазарите и от временни и подвижни обекти за търговия с храни като яйца и прясно птиче месо – разфасовки и месни заготовки от птиче месо. Разрешена е продажбата на термично преработени продукти от птиче месо, предназначени за директна консумация. При промяна на епизоотичната обстановка в страната мерките ще бъдат актуализирани своевременно.

От БАБХ планират поетапно разхлабване на мерките касаещи ограниченията за продажба на животинска продукция на пазарите

Планираният бюджет с който да се компенсират птицевъдите, засегнати от инфлуенцата по птиците към момент е 12 млн. лева, стана ясно на брифинг в агроведомството днес. Освен това наложените рестриктивни мерки включващи забрана за продажба на животински продукти на пазарите се очаква да бъдат разхлабени до 10 днислед като излязат данните от анализа, който се прави във всички обекти в страната, отглеждащи птици.

„За последните 20 дни имаме 7 огнища на птичи грип, в резултат на което са засегнати 1,2 млн. птици, което представлява 20% от яйценосните птици у нас. Всички стопани в районите на огнищата ще бъдат обезщетени“, заяви зам. министър Стратев.

„Нашата заповед е доста рестриктивна, но с оглед на ситуацията очакваме до 10 дни те да бъдат разхлабени, така че те да могат спокойно да реализират продукцията си. Идеята на тези мерки е да елиминираме риска от разпространение на заболяването с оглед на това, че както фермерите, така и техните клиенти са потенциален приносител на вируса“, заяви шефът на БАБХ проф. Патарински.

Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за платените данъци

За да увеличи средствата за финансиране на отбраната във времена н военни действия, Украйна въвежда по-стриктен контрол на износа на земеделска продукция от черноморските и дунавски пристанища на страната, съобщава Ukragroconsult, позовавайки се на Bloomberg. Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за изплатените данъци до началото на войната. В информацията се съобщава, че при промяна на ситуацията този механизъм може да бъде допълван или променян.

Правителството се стреми да ограничи дейността на компаниите-еднодневки и да повиши постъпленията в хазната от чужда валута както и да повиши събираемостта на данъците с оглед на това, че съюзниците които осигуряват международна военна помощ следят внимателно за антикорупционните мерки прилагани от Украйна. Прилагането на подобни мерки изисква време, което за износителите е свързано със задържане на товарите и увеличаване на разходите.

Проверките доведоха до временно спиране на експорта на земеделска продукция от пристанището в Одеса, което доведе до многобройни жалби, а търговците от дунавските пристанища съобщиха, че проверките на документацията за експорт са довели за съществено забавяне. Търговията по река Дунав според тях се забавя освен заради бюрократичните мерки на Киев, заради лошото време и задръстванията по маршрута. По оценки на търговци износители всеки ден забавяне на товарите води до увеличаване на разходите им с 4 хил. долара.

Анализаторите очакват повишаване на европейския импорт на амоняк заради поскъпването на природния газ

Силното поскъпване на природния газ както и ескалацията на напрежението в региона на Близкия Изток към момента почти не оказват влияние на пазара на торове, чиито цени се запазват стабилни, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. Анализатори на пазара обаче не изключват бърза промяна на ситуацията. На пазара на нитроваровик (CAN) цените оставт без промяна ß345 евро за тон.

По думите на анализаторите поскъпването на природния газ ще доведе дотам, производството на амоняк да стане икономически неизгодно и мнозина очакват да се повиши вноса на амоняк в ЕС включително и от Русия. Освен това Египет намали продажбите на карбамид за Европа, повишавайки експортните му цени, което също е сигнал за увеличаване на продажбите. Според търговци това е още един сигнал за влошеното предлагане на карбамид в Европа.

По-ниски глобални цени на азотните торове през ноември

През изминалата седмица на основните германски пристанища не е била регистрирана промяна в цената на карбамида, който продължава да се продава на 490 евро за тон. Наблюдатели почти не регистрират промяна в цените на карбамида и в Близкия изток въпреки започнатата война от Израел в региона след нападението на Хамас от 7 октомври. В началото на седмицата на пристанищата в Близкия Изток карбамида се предлага на цена от 480 долара за тон, което е с 10 долара под цената му от началото на октомври. За доставки през ноември цената на карбамида е 390 долара за тон.
Цената на карбамида в египетските пристанища през тази седмица е 412 долара за тон, като контрактите за ноември са на цена от 408 долар за тон. Анализаторите очакват поскъпване на амонивия нитрат в Европа заради силното повишаване на цените на газа на Стария континент през миналата седмица.

Бразилия продължава да купува ограничени количества торове от Русия заради изгодните им цени. В Германия обаче вносът на руски торове е забранен, като предлагането остава ниско. Ситуацията се отразява и на търсенето на торове от страна на фермерите, като паарни анализатори очакват до края на октомври някои от тях все пак да успеят да се заредят частично с количества. През изминалата седмица амонивия нитрат в Германия продължава да се продава на 310 евро за тон. Без промяна остават цените на нитроваровика и карбамида продаван на германските пристанища както и на течния амониев нитрат. Най-важният за земеделските производители диамониев фосфат през изминалата седмица се е търгувал на цена от 615 евро за тон, което е повишение с 10 евро спрямо цената от предходната седмица.

Въпреки това преработвателите у нас продължават да търсят слънчоглед от Украйна

За пръв път през тази стопанска година преработвателите в Украйна започнаха да предлагат по-високи цени на местните производители на слънчоглед, с които да конкуират експорта на суровина към България, информира „Зерно Онлайн“. Цената която предлагат те е дори по-висока отколкото предлаганата на пазара в България, пише в публикацията. Актуалната цена на украинския слънчоглед в момента е между 290 и 305 долра за тон което се равнява на експортната цена на суровината за България между 400 и 410 долара за тон. В същото време цената на украинския слънчоглед в България с доставка на място през декември-януари е между 370 и 380 долара за тон. Отбелязва се, че преработвателите на слънчоглед у нас продължават да търсят украински слънчоглед заради недостиг на суровина.

Украйна започва да изнася през хърватски пристанища

Европейската комисия все още няма готовност да обяви, дали наложената забрана за внос на някои земеделски продукти за пет от страните членки на блока сред които и България ще остане в сила и след 15 септември , съобщава БТА. Според говорител на комисията, тя разполага с осем дни за да вземе решение за това.

Трябва да постигнем общоприемливо решение. От една страна е необходимо да запазим подкрепата за Украйна, но същевременно наблюдаваме затруднения в пет съседни държави (България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия . Необходимо ни е решение, което подкрепя Украйна и премахва трудностите, обобщи говорителят на пресконференция днес. ЕК ще вземе много бързо решение (дали да запази или да премахне временните мерки), след като съобщи намерението си на държавите от ЕС, каза още говорителят.

Той допълни, че постоянно възможните действия се обсъждат с Украйна и Молдова, а в последното работно заседание са се включили също балтийските държави и Хърватия. Не изключваме в бъдещи разговори да се присъединят още държави от ЕС, освен петте пряко засегнати, посочи говорителят.

Междувременно Украйна е започнала да изнася зърно през пристанищата на Хърватия, за да разшири експортните си маршрути, докато черноморските й пристанища остават затворени, съобщи първият вицепремиер на страната Юлия Свириденко, цитирана от Ройтерс. Договорка между Украйна и Хърватия е била постигната по време на посещението на украинския външен министър Дмитрий Кулеба през юли.

„Украинско зърно вече се изнася през хърватските пристанища. Благодарни сме за тази възможност. Макар и този маршрут да е нишов, той вече е популярен“, заяви Свириденко. „Готови сме да развием възможностите на този транспортен коридор“. Тя обаче не съобщи колко зърно вече е изнесено през хърватските пристанища.