петък, февруари 23, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

Русия въвежда квоти за експорт на зърно

Опитите на Русия да регулира експорта си ще качи цените на зърното

 

Опитите на Русия да регулира износа си на основните зърнени култури до 24 млн. тона за да намали инфлацията в страната ще доведе до увеличаване на цените на зърното на международните пазари, пише специализирания портал agrarheute.com. Предвидено е квотния механизъм за експорт на зърно да действа от 15 февруари до 30 юни 2024 година. През тази година руските фермери са прибрали третата по значимост най-добра зърнена реколта в историята, а страната изнася рекордни количества пшеница. Според прогнозите на американското министерство на земеделието експортният потенциал на страната до края на текущата стопанска година може да достигне до около 50 млн. тона, с което ще надмине миналогодишния рекорд от 47,4 млн. тона.

В съобщение на „Интерфакс“ се казва , че въвеждането на квоти за износ на руско зърно е част от мерките целящи да защитят вътрешния пазар и да повиши предлагането на продукция в страната. Освен пшеницата в квотния механизъм ще влязат още царевица и ечемик, като той няма да въжи за страните от евроазиатското икономическо пространство.

Освен това се предлага да се заобиколи влизащата о днес забрана за износ на твърда пшеница, чийто краен срок е фиксиран на 31 май 2024 година с въвеждане на безмитна квота за износ на 160 хил. тона.

Според експерти въвеждането на забрана за износ на твърда пшеница няма да окаже влияние на цените на пазара заради това, че се използва основно като суровина за тесто и основните пазари на руска твърда пшеница са Турция и Италия/

В информацията се припомня, че цените на пшеницата през ноември на глобалните пазари достигнаха най-ниското си ниво от почти три години насам.

Още
Агро Новини

Картофите в Европа поскъпнаха

Слабото предлагане и лошите условия при прибиране на реколтата тласнаха цените нагоре

Заради слабото предлагане и лошите климатични условия в Западна и Северна Европа цените на картофите се повишиха с между 8 и 20 евро за сто килограма, информира UkrAgroConsult. Проливните дъждове в тези региони пречат за прибиране на реколтата, която се оценява като добра със средни добиви от 4,58 тона от декар. Подобни добиви надвишават миналогодишните с 6,3%.

Освен това заради увеличените площи с картофи общото производство през текущата стопанска година в ЕС се оценява на 23,6 млн. тона, като към момента са прибрани 22,2 млн. тона. Част от от реколтата се счита за напълно загубена. Неприбрана остава реколтата от картофи в Нидерландия и Белгия, като лошите климатични условия съпътстващи кампанията по прибирането им оказват влияние на пазара.

Още
Агро Новини

Краставиците поскъпнаха с над 20% за седмица, червените чушки с 8%

Сред плодовете най-много поевтиняват портокалите

През изминалата седмица продължи поскъпването на краставиците по борсите, като цената им се увеличи с 22,9% до 3,33 лева за килограм, информира БТА, позовавайки се на данни от комисията по стоковите борси. Най-голям спад в цената при плодовете има при портокалите- с 16,4% до 2, 40 лева за килограм. Според данните цената на доматите пада със 7,2 на сто и те се търгуват по 3,23 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 0,8 на сто до 1,28 лева за килограм.

Цената на морковите се качва с 6,2 на сто до 1,03 лева за килограм, на зрелия лук кромид (внос) – с 1,5 на сто до 1,32 лева за килограм. Зелето поскъпва с 2,1 на сто до 0,98 лева за килограм, салатата – с 2 на сто до 1,02 лева за брой. Цената на червените чушки се увеличава с 8,1 на сто до 2,27 лева за килограм, а на зелените чушки – с 11,3 на сто до 1,87 лв. за килограм.

Вносните ябълки поевтиняват с 1,6 на сто и се търгуват по 1,85 лева за килограм. Лимоните се търгуват с 3,9 на сто по-евтино – по 2,22 лева за килограм. Цената на бананите се увеличава с 3,5 на сто до 2,96 лева за килограм. С 11,3 на сто поскъпва гроздето и се купува за 2,75 лева за килограм.

Цената на кравето сирене нараства с 1 процент и то се продава по 11,58 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ – с минималното 0,1 на сто до 17,57 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 2,5 на сто и се купува по 1,18 лв. за кофичка от 400 гр., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,9 на сто до 2,22 лева за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 1,1 на сто и се предлага по 6,41 лв. за килограм. Яйцата (размер М) също поскъпват – с 5,7 на сто и се купуват по 0,37 лева за брой на едро.

Цената на ориза остава без промяна и той се търгува по 3,18 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 0,5 на сто и се купува по 4,17 лева за килограм. Зрелият фасул се вдига с 1,2 на сто до 4,17 лева за килограм.

Захарта поевтинява с 1,7 на сто и се търгува по 2,33 лева за килограм. Олиото поскъпва с 2,2 на сто до 2,75 лв. за литър. Брашното тип 500 спада с 5,4 на сто до 1,23 лева за килограм. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 3,8 на сто и се продава по 2,73 лв. за брой.

Още
Слънчоглед (Heliantus annus L.)
Агро Новини

Вносът на украински слънчоглед може да бъде възстановен след 30 ноември

Преработвателите имат нужда от минимум 1,5: млн.тона 

 

Вносът на украински слънчоглед може да бъде възобновен след 30 ноември, стана ясно от днешното изслушване  на земеделския министър Кирил Вътев в парламента днес . Очакванията са вносът да се осъществи вас на квотен принцип. Не стана ясно обаче дали съответните квоти ще се определят от украинската или от българската страна. От своя страна преработвателите заявиха, че имат нужда от минимум 1,5   млн. тона вносен слънчоглед. Министър Вътев припомни, че колата за налагане на временна забрана на четири вида земеделска продукция в това число и слънчоглед е била включена в подписания по време на земеделски  протест меморандум, която да важи до изкупуване на българския. Според преработвателите у нас има непродадени 1,5 млн. тона слънчоглед.

„Ние не можем да влияем на отношенията между производители и преработватели. Целта ни е и двата сектора да са добре“; заяви Вътев.

Спиред него в хода на дискусиите производителите са проявили здрав разум, като са разбрали че в настоящата пазарна ситуация на каквато п цена да продадат слънчогледа си не могат да компенсират напълно направените разходи.

 

Още
Контролът на фермерските пазари по нищо не се отличава от този на останалите търговски обекти
Агро Новини

БАБХ облекчава мерките за продажба на храни и живи животни по пазарите

При промяна на епизоотичната обстановка в страната мерките ще бъдат актуализирани своевременно

Българската агенция по безопасност на храните актуализира мерките за контрол на предлаганите на територията на пазарите в страната живи животни и храни. Разрешава се организирането и провеждането на пазари за всички видове животни, с изключение на свине и птици, включително и екзотични птици. Разрешава се продажбата на храни от животински произход.

В сила остава забраната за предлагане на пазарите и от временни и подвижни обекти за търговия с храни като яйца и прясно птиче месо – разфасовки и месни заготовки от птиче месо. Разрешена е продажбата на термично преработени продукти от птиче месо, предназначени за директна консумация. При промяна на епизоотичната обстановка в страната мерките ще бъдат актуализирани своевременно.

 

Още
Новосъздадено предприятие може да се финансира от датата на първото зареждане на птици
Агро Новини

С 12 млн. лева разполага бюджетът за компенсиране на птицевъдите, засегнати от птичия грип

От БАБХ планират поетапно разхлабване на мерките касаещи ограниченията за продажба на животинска продукция на пазарите

 

Планираният бюджет с който да се компенсират птицевъдите, засегнати от инфлуенцата по птиците към момент е 12 млн. лева, стана ясно на брифинг в агроведомството днес. Освен това наложените рестриктивни мерки включващи забрана за продажба на животински продукти на пазарите се очаква да бъдат разхлабени до 10 днислед като излязат данните от анализа, който се прави във всички обекти в страната, отглеждащи птици.

„За последните 20 дни имаме 7 огнища на птичи грип, в резултат на което са засегнати 1,2 млн. птици, което представлява 20% от яйценосните птици у нас. Всички стопани в районите на огнищата ще бъдат обезщетени“, заяви зам. министър Стратев.

„Нашата заповед е доста рестриктивна, но с оглед на ситуацията очакваме до 10 дни те да бъдат разхлабени, така че те да могат спокойно да реализират продукцията си. Идеята на тези мерки е да елиминираме риска от разпространение на заболяването с оглед на това, че както фермерите, така и техните клиенти са потенциален приносител на вируса“, заяви шефът на БАБХ проф. Патарински.

Още
Агро Новини

Украйна засилва контрола върху експорта на земеделска продукция

Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за платените данъци

За да увеличи средствата за финансиране на отбраната във времена н военни действия, Украйна въвежда по-стриктен контрол на износа на земеделска продукция от черноморските и дунавски пристанища на страната, съобщава Ukragroconsult, позовавайки се на Bloomberg. Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за изплатените данъци до началото на войната. В информацията се съобщава, че при промяна на ситуацията този механизъм може да бъде допълван или променян.

Правителството се стреми да ограничи дейността на компаниите-еднодневки и да повиши постъпленията в хазната от чужда валута както и да повиши събираемостта на данъците с оглед на това, че съюзниците които осигуряват международна военна помощ следят внимателно за антикорупционните мерки прилагани от Украйна. Прилагането на подобни мерки изисква време, което за износителите е свързано със задържане на товарите и увеличаване на разходите.

Проверките доведоха до временно спиране на експорта на земеделска продукция от пристанището в Одеса, което доведе до многобройни жалби, а търговците от дунавските пристанища съобщиха, че проверките на документацията за експорт са довели за съществено забавяне. Търговията по река Дунав според тях се забавя освен заради бюрократичните мерки на Киев, заради лошото време и задръстванията по маршрута. По оценки на търговци износители всеки ден забавяне на товарите води до увеличаване на разходите им с 4 хил. долара.

Още
Агро НовиниБез категория

Торовете запазват стабилни цени въпреки глобалните конфликти и поскъпването на природния газ

Анализаторите очакват повишаване на европейския импорт на амоняк заради поскъпването на природния газ

Силното поскъпване на природния газ както и ескалацията на напрежението в региона на Близкия Изток към момента почти не оказват влияние на пазара на торове, чиито цени се запазват стабилни, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. Анализатори на пазара обаче не изключват бърза промяна на ситуацията. На пазара на нитроваровик (CAN) цените оставт без промяна ß345 евро за тон.

По думите на анализаторите поскъпването на природния газ ще доведе дотам, производството на амоняк да стане икономически неизгодно и мнозина очакват да се повиши вноса на амоняк в ЕС включително и от Русия. Освен това Египет намали продажбите на карбамид за Европа, повишавайки експортните му цени, което също е сигнал за увеличаване на продажбите. Според търговци това е още един сигнал за влошеното предлагане на карбамид в Европа.

По-ниски глобални цени на азотните торове през ноември

През изминалата седмица на основните германски пристанища не е била регистрирана промяна в цената на карбамида, който продължава да се продава на 490 евро за тон. Наблюдатели почти не регистрират промяна в цените на карбамида и в Близкия изток въпреки започнатата война от Израел в региона след нападението на Хамас от 7 октомври. В началото на седмицата на пристанищата в Близкия Изток карбамида се предлага на цена от 480 долара за тон, което е с 10 долара под цената му от началото на октомври. За доставки през ноември цената на карбамида е 390 долара за тон.
Цената на карбамида в египетските пристанища през тази седмица е 412 долара за тон, като контрактите за ноември са на цена от 408 долар за тон. Анализаторите очакват поскъпване на амонивия нитрат в Европа заради силното повишаване на цените на газа на Стария континент през миналата седмица.

Бразилия продължава да купува ограничени количества торове от Русия заради изгодните им цени. В Германия обаче вносът на руски торове е забранен, като предлагането остава ниско. Ситуацията се отразява и на търсенето на торове от страна на фермерите, като паарни анализатори очакват до края на октомври някои от тях все пак да успеят да се заредят частично с количества. През изминалата седмица амонивия нитрат в Германия продължава да се продава на 310 евро за тон. Без промяна остават цените на нитроваровика и карбамида продаван на германските пристанища както и на течния амониев нитрат. Най-важният за земеделските производители диамониев фосфат през изминалата седмица се е търгувал на цена от 615 евро за тон, което е повишение с 10 евро спрямо цената от предходната седмица.

Още
Агро Новини

В опит да ограничат износа за България, украински преработватели започнаха да предлагат по-атрактивни цени на слънчогледа

Въпреки това преработвателите у нас продължават да търсят слънчоглед от Украйна

За пръв път през тази стопанска година преработвателите в Украйна започнаха да предлагат по-високи цени на местните производители на слънчоглед, с които да конкуират експорта на суровина към България, информира „Зерно Онлайн“. Цената която предлагат те е дори по-висока отколкото предлаганата на пазара в България, пише в публикацията. Актуалната цена на украинския слънчоглед в момента е между 290 и 305 долра за тон което се равнява на експортната цена на суровината за България между 400 и 410 долара за тон. В същото време цената на украинския слънчоглед в България с доставка на място през декември-януари е между 370 и 380 долара за тон. Отбелязва се, че преработвателите на слънчоглед у нас продължават да търсят украински слънчоглед заради недостиг на суровина.

Още
Агро Новини

Брюксел ще мисли докрай за решението за продължаване ограниченията за украинския внос

Украйна започва да изнася през хърватски пристанища

Европейската комисия все още няма готовност да обяви, дали наложената забрана за внос на някои земеделски продукти за пет от страните членки на блока сред които и България ще остане в сила и след 15 септември , съобщава БТА. Според говорител на комисията, тя разполага с осем дни за да вземе решение за това.

Трябва да постигнем общоприемливо решение. От една страна е необходимо да запазим подкрепата за Украйна, но същевременно наблюдаваме затруднения в пет съседни държави (България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия . Необходимо ни е решение, което подкрепя Украйна и премахва трудностите, обобщи говорителят на пресконференция днес. ЕК ще вземе много бързо решение (дали да запази или да премахне временните мерки), след като съобщи намерението си на държавите от ЕС, каза още говорителят.

Той допълни, че постоянно възможните действия се обсъждат с Украйна и Молдова, а в последното работно заседание са се включили също балтийските държави и Хърватия. Не изключваме в бъдещи разговори да се присъединят още държави от ЕС, освен петте пряко засегнати, посочи говорителят.

Междувременно Украйна е започнала да изнася зърно през пристанищата на Хърватия, за да разшири експортните си маршрути, докато черноморските й пристанища остават затворени, съобщи първият вицепремиер на страната Юлия Свириденко, цитирана от Ройтерс. Договорка между Украйна и Хърватия е била постигната по време на посещението на украинския външен министър Дмитрий Кулеба през юли.

„Украинско зърно вече се изнася през хърватските пристанища. Благодарни сме за тази възможност. Макар и този маршрут да е нишов, той вече е популярен“, заяви Свириденко. „Готови сме да развием възможностите на този транспортен коридор“. Тя обаче не съобщи колко зърно вече е изнесено през хърватските пристанища.

Още
НОВИНИ

Страната ни ще иска удължаване на забраната за внос на слънчоглед и нерафинирани масла от Украйна до края на годината

Страната ни ще поиска удължаване на забраната за внос на нерафинирани масла и слънчоглед от Украйна до края на годината, съобщи днес след среща с преработватели земеделският министър Кирил Вътев. Според него разговорите с преработвателите на маслодайни семена не са дали резултат към момента и всичко ще зависи от това, дали забраната за внос на някои агропродукти от Украйна ще бъде удължена и след 15 септември. Освен за нерафинирани масла и слънчоглед страната ни ще иска забраната да обхване и вноса на сухо мляко. Венцислав Върбанов съобщи, че от Българската агрохранителна камара също ще настояват за удължаване на забраната за внос на украинска аграрна продукция.

От сектора на преработвателите не дадоха конкретни цифри за залежалите количества суровина и олио, но споделиха че търговията със слънчоглед от новата реколта практически не върви заради натрупани големи резерви. Според тях страната ни ще разполага както с достатъчно суровина за производството на олио, така и с достатъчно олио, и предупредиха потребителите да не се запасяват. Очакванията за новата реколта от слънчоглед са за производство от 2 млн. тона при остатъчни преходни резерви от 600 хил. тона.

Още
НОВИНИ

80% от зърното в Сърбия на склад в очакване на по-високи цени

След приключване на жътвата фермерите в Сърбия са оставили 80% от произведеното зърно на склад в очакване на по-високи цени, съобщава „Зерно Онлайн“.. Според информациите на Сръбската независима асоциация на фермерите, реколтата през тази година е добра, като в основния производствен регион Войводина средните добиви са между 500 и 600 килограма от декар. Фермерите се въздържат от продажби заради ниските цени, като ако продадат на текущата цена от 22 динара за килограм биха били на загуба. Минималната цена която би оправдала разходите им е от 30 динара за килограм.

В края на жътвата са били продадени незначителни партиди за да се възстановят направените разходи за семена и торове. Забавянето в изплащането на държавните субсидии също пречи за продаването на по-големи количества. Земеделските производители са недоволни от навлизащата в страната евтина украинска пшеница и заради загубените пазарни позиции вследствие на миналогодишното ембарго за износ на пшеница, въведено от Сърбия след началото на конфликта в Украйна.

Още
Няма значителни измръзвания по кайсиите
НОВИНИ

Кайсиите и краставиците двуцифрено повишение на цените в началото на авуст

По данните на комисията по стоковите борси през изминалата седмица цената на кайсиите и краставиците по борсите е отбелязала най-голямо поскъпване, съобщава БТА. ната комисия по стоковите борси и тържища. Оранжерийните краставици поскъпват с 16,3 на сто до 2,50 лв. за килограм, а кайсиите с 11,4 на сто до 2,84 лв. за килограм. Покачване в цената, макар и минимално, има и при другите плодове. Прасковите поскъпват с 3,7 на сто и се продават по 2,50 лв. за килограм, лимоните се вдигат с 3,2 на сто до 2,88 лв. за килограм, бананите – с 1,5 на сто до 2,76 лв. за килограм, вносните ябълки с 0,5 на сто до 2 лв. за килограм. Все още в бюлетините на ДКСБТ няма данни за цените на дини и пъпеши на борсите в страната.

При зеленчуците, след краставиците, на второ място по поскъпване е зелето – с 6,7 на сто и се търгува по 0,95 лв. за килограм. Картофите също се покачват – с 2,5 на сто и се търгуват по 1,23 лв. за килограм, а оранжерийните домати – с 0,4 на сто до 2,50 лв за килограм. Поевтиняват зеленият пипер – със 7,3 на сто до 2,04 лв. за килограм, морковите – с 4,6 на сто и се купуват по 1,46 лв. за килограм, зелената салата – с 3,2 на сто до 1,20 лв. за брой.

Цената на кравето сирене се понижава с 1,1 на сто и то се продава по 11,13 лв. за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ остава без промяна в края на седмицата и се търгува по 17,12 лв. за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) се покачва с 2,7 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,15 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,5 на сто и се продава по 2,15 лв. за литър.

Пилешкото месо остава без промяна и тази седмица също се предлага по 6,57 лв. за килограм. Цената на яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро. Оризът поскъпва с 0,3 на сто и се купува по 3,19 лв. за килограм, лещата – с 2,2 на сто до 4,20 лв. за килограм, а зрелият фасул поевтинява с 0,5 на сто до 4 лв. за килограм. Захарта прибавя 0,8 на сто до 2,40 лв. за килограм. С по 3,1 на сто повече се продават брашно тип 500 – по 1,31 лв. за килограм, олиото по 3 лв. за литър в пластмасова бутилка и пакетче краве масло от 125 грама – по 2,62 лв. за брой.

Още
НОВИНИ

Сделки с царевица и слъСделки с царевица и слънчоглед раздвижиха търговията у наснчоглед раздвижиха търговията у нас

Осъществени сделки с царевица и слънчоглед са причината за настъпилото раздвижване на търговията в края на юли у нас смятат експертите на  Софийска стокова борса. През изминалата седмица офертите за продажба на пшеница варираха между 450 и 591 лева за тон, като търсещите пшеница отговориха със значително по-ниски оферти от 305 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните се предлага на 320 лева за тон. Царевицата продължава да се предлага на цена от 450 лева за тон, а слънчогледът на 730 лева за тон.

Последните прогнози за подобряване на климатичните условия тласнаха цените на търгуваните в Чикаго пшеничени фючърси надолу. По информация на „Зерно Онлайн“ в хода на търговията в четвъртък контрактите на пшеницата паднаха до 261,80 долара за тон. Септемврийските контракти в Канзас се повишиха до 318,38 долара за тон, както и тези в Минеаполис до 322,25 долра за тон.

В търговията с царевица и соя цените също тръгнаха надолу заради оптимистичните прогнози за край на горещините и сухото време в Средния Запад. Върху търговията с фючърсите на тези култури влияние оказа и поскъпването на долара.

Пазарът във Франция търговията в четвъртък приключи разнопосочно. Докато пшеницата със срок на доставка през септември поевтиня до 251,50 евро за тон, контрактите на царевицата със срок на доставка през ноември поскъпнаха леко д

Още
НОВИНИ

Цените на пазарите за торове отново тръгнаха нагоре

Цените на торовете на международните пазари отново тръгнаха нагоре, и ако в Германия поскъпването е по-бавно, то френските фермери ве1е трябва да плащат доста повече, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. Анализаторите не изключват тенденцията за поскъпване на торовете да продължи и през август. По последни данни от изминалата седмица, цената на калиевите торове на борсата в Германия вече премина границата от 300 евро за тон, което е увеличение с 20 евро в сравнение с цената им в началото на месеца. Покачващите се цени на международните пазари вече оказват влияние и на вътрешните пазари на торове в Германия и Франция. Така например само за седмица азотните торове във Франция са поскъпнали с между 35 и 60 евро за тон, като една от причините за това е и поскъпването на газта с 30 евро.

В същото време се наблюдава увеличение на търсенето на торове като ежеседмично се регистрира сериозно поскъпване и на карбамида, като със запазването на стабилна цена от 460 евро за тон, Германия остава известно изключение. Анализаторите на пазара смятат, че дъното в цените на торовете на международните пазари вече е отминало и всички търговци и фермери, които не са си набавили по-евтини торове през юни, ще трябва да плащат доста по-висока цена през следващите месеци.

Цените на течните торове в Германия към момента също са отбелязали поскъпване за седмица и са в порядъка на 280 евро за тон. Цената на амониевия нитрат във Франция се е повишила за последната седмица с 27% до 315 евро за тон, което е повишение с 37 евро за последните седем дни. За да си го набавят френските фермери вече плащат по 383,50 евро на тон, което е с 58 евро преди седмица. Карбамидът там също е поскъпнал с 36,50 евро за тон само през последната седмица.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Цените на царевицата стигнаха до нови максимални стойности след руските атаки по украински пристанища

следствие на последните руски атаки по украинска пристанищна инфраструктура цените на царевицата стигнаха нови максимални стойности, информира UkrAgroConsult. “Украинската царевица е на път отново да се превърне в конкурент на европейскатаи за разлика от миналия сезон, сега реколтата в ЕС се очаква да е с 10 млн. тона повече като забраната за внос на украинска аграрна продукция от съседните страни членки на блока е възможно да продължи до края на годината“, се казва в анализ на Spike Brokers.

Ограничените възможности за логистика според тях могат да донесат доста негативи за монополистите в производството на царевица в Украйна.

Още
НОВИНИ

Цената на черешите тръгна нагоре

Цената на черешите през изминалата седмица тръгна нагоре като те бележат поскъпване с 8,9% до 4,40 лева за килограм, информира БТА, позовавайки се на информация от комисията по стоковите борси. Вносните ябълки също поскъпват с 1,7 процентни пункта до 1,84 лева за килрам. По-скъпо продават лимоните – с 6,4 на сто до 2,84 лева за килограм, а бананите поевтиняват с 4,7 на сто до 2,81 лева за килограм

С изключение на краставиците всички останали зеленчуци поевтиняват. През седмицата цената на оранжерийните краставици се повишава – с 9,2 на сто до 2,01 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 7,8 на сто и се продават по 1,19 лева за килограм, морковите – с 1,7 на сто до 1,69 лева за килограм, зелената салата – с 4,6 на сто и се продава по 1,25 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 2,2 на сто, и се купува по 0,90 лева за килограм. С 12 на сто надолу се търгуват оранжерийните домати – по 2,79 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се повишава с 0,8 на сто и то се продава по 11,33 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ се понижава с 0,7 на сто до 17,48 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 3,4 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,12 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,5 на сто и се продава по 2,18 лв. за литър.

Пилешкото месо отстъпва с 0,9 на сто до 6,63 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поевтинява с 1,8 на сто и той се купува по 3,31 лева за килограм, лещата поскъпва с 1,4 на сто до 4,22 лв. за килограм, зрелият фасул пада с 4,8 на сто до 3,93 лв. за килограм.

С 6,9 на сто по-евтино се продава брашно тип 500 – по 1,34 лева за килограм, а захарта губи 2 на сто до 2,44 лева за килограм.

Олиото повишава стойността си с 4,1 на сто и се продава по 3,08 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 4 на сто се търгува по 2,63 лева.

Още
НОВИНИ

Плодовете и зеленчуците продължават да поевтиняват

Черешите на едро продължават да поевтиняват на тържищата у нас и през тази седмица, съобщава БТА, позоваайки се на от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Цените им спадат с 4,1 на сто и те се търгуват по 4 лева за килограм. Вносните ябълки също отбелязват спад т с 3,2 на сто до 1,82 лева за килограм. По-скъпо се продават лимоните – с 1,5 на сто до 2,72 лева за килограм, а бананите поевтиняват с 0,7 на сто до 2,90 лева за килограм.

С изключение на доматите всички останали зеленчуци също поевтиняха през изминалата седмица. През седмицата цената на оранжерийните краставици се понижава – с 9 на сто до 1,83 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 7,3 на сто и се продават по 1,27 лева за килограм, морковите – с 9 на сто до 1,72 лева за килограм, зелената салата – с 5,6 на сто и се продава по 1,34 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 10,7 на сто, и се купува по 0,92 лева за килограм. Със 7,1 на сто поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,15 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се понижава с 0,1 на сто и то се продава по 11,21 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ се повишава с 1,3 на сто до 17,60 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 6,6 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,9 на сто и се продава по 2,18 лв. за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 4 на сто до 6,81 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 3,9 на сто и той се купува по 3,43 лева за килограм, лещата пада с 1,9 на сто до 4,11 лв. за килограм, зрелият фасул скача с 2,5 на сто до 4,14 лв. за килограм.

С 0,7 на сто повече се продава брашно тип 500 – по 1,42 лева за килограм, а захарта поскъпва с 2,45 на сто до 2,48 лева за килограм.

Олиото повишава стойността си с 1 на сто и се продава по 3,04 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама се търгува по 2,72 лева.

Още
НОВИНИ

Черешите продължават да поевтиняват в началото на юли

И в началото на юли цената на черешите по борсите продължава да върви надолу, информира БТА, позовавайки се на редовния анализ на комисията по стоковите борси. През изминалата седмица черешите са поевтинели 0,46 процентни пункта до 4.10 лева за килограм. Ягодите продължават да поскъпват – с 0,73 на сто до 4,83 лева за килограм. Ябълките от внос отстъпват с 0,02 на сто до 1,86 лева за килограм. По-скъпо се продават лимоните – с 0,10 на сто до 2,70 лева за килограм, и бананите – с 0,06 на сто до 2,96 лева за килограм.

С изключение на доматите, всички други зеленчуци поевтиняват. През седмицата цената на оранжерийните краставици се понижава – с 0,45 на сто, и те се търгуват за 1,89 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 0,09 на сто и се продават по 1,33 лева за килограм, морковите – с 0,20 на сто до 1,80 лева за килограм, зелената салата – с 0,12 на сто и се продава по 1,36 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 0,07 на сто и се купува по 0,98 лева за килограм. С 0,16 на сто поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,10 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се увеличава с 0,12 на сто и то се продава по 11,23 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ – с 0,15 на сто до 17,48 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 0,02 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,17 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,01 на сто и се продава по 2,19 лв. за литър.

Пилешкото месо поевтинява с 0,02 на сто до 6,54 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 0,08 на сто и той се купува по 3,29 лева за килограм, лещата – с 0,05 на сто до 4,18 лв. за килограм, зрелият фасул – с 0,06 на сто до 4,07 лв. за килограм.

Още
НОВИНИ

Спад в цените на зърното на международните пазари в началото на седмицата

Контрактите на пшеницата на международните пазари в началото на седмицата регистрираха спад след регистрирания през миналата седмица четиримесечен връх в цената си, информира „Зерно Онлайн“. Влияние на пазара оказаха най-вече новините от Русия свързани с опита за метеж на евгений Пригожин. В хода на търговията фючърсите в Чикаго се понижиха до 271,26 долара за тон, а на контрактите в Минеаполис до 320,58 долара за тон. Повишение регистрираха септемврийските контракти търгувани в Канзас до 319,02 долара за тон.

Натиск върху търговията зад Океана оказаха както дела на търговия на американска пшеница, и увеличеното предлагане на пазарите във връзка с продължаващата кампания по прибиране на зимните сортове пшеница. На обратния полюс беше пазарът на царевица, повлиян от меките температури и дъждовете допринесли за повишаване на добивите в някои части на Средния Запад.

Пазарът на зърно в Европа в понеделник остана разнопосочен. В хода на търговията септемврийските контракти на пшеницата паднаха до 246,24 евро за тон. Фючърсите на царевицата със срок на доставка през ноември поскъпнаха до 244,00 евро за тон.

 

 

Още
От утре
НОВИНИ

ЕК позволи на страните членки да отворят временна мярка за кризисна дестилация на вино

С цел справяне с дисбалансите на пазара на вино в няколко европейски страни, ЕК прие кризисни мерки като позволи на страните членки да включат временна мярка в националните си програми за вино за кризисна дестилация за да се премахне излишъка от вино на пазара, съобщава AG-Press.eu. Дава се възможност и за по-голяма гъвкавост по прилагане на практиката за прибиране на реколтата на зелено и увеличаване на европейското съфинансиране по мерки, свързани с преструктуриране на лозята, бране на реколтата на зелено и инвестиции.

Винарският сектор е засегнат от намалено потребление поради текущата инфлация на цените на храните и напитките, което в съчетание с добрата реколта през 2022 г. и произтичащите от това последици от пазарните трудности по време на пандемията доведоха до натрупване на запаси. Производството на вино в ЕС се е увеличило с 4% тази година в сравнение с предходната година, докато първоначалните запаси са били по-високи с 2% в сравнение със средното за последните 5 години. Спадът в потреблението на вино за текущата пазарна година се оценява на 7% в Италия, 10% в Испания, 15% във Франция, 22% в Германия и 34% в Португалия. Успоредно с това износът на вино от ЕС за периода януари – април 2023 г. е с 8,5% по-нисък в сравнение с предходната година, което допринася за по-нататъшното увеличаване на запасите.

Подобно рзвитие на пазара води до затруднения при продажбите за лозарите и производителите в ЕС, намаляване на пазарните цени и следователно сериозна загуба на доходи, особено в определени региони, които са засегнати най-вече от тези тенденции. Ситуацията е много фрагментирана в целия ЕС и дисбалансът между наличното предлагане и търсенето е по-скоро концентриран в определени региони и вина. Най-засегнати са червените и розовите вина от определени региони на Франция, Испания и Португалия, но други вина и/или държави-членки могат да срещнат подобни трудности в определени производствени региони.

Благодарение на днешното решение ще бъде възможно до 15 октомври 2023 г. да се дестилира най-засегнатото от пазарната криза вино по програмите за подпомагане на виното. Дестилираното вино се изтегля от пазара, а полученият алкохол може да се използва само за нехранителни цели, за да се избегне нарушаване на конкуренцията.

От държавите-членки се изисква да насочат мярката за кризисна дестилация към регионите или видовете вина с пазарен дисбаланс, който да бъде идентифициран въз основа на обективни критерии, като например значително увеличение на запасите или намаляване на цената и продажбите. Финансовата компенсация, която ще бъде предоставена на виното, отговарящо на условията за дестилация, ще бъде ограничена до дял от последните пазарни цени. Това ще избегне всякакви злоупотреби или свръхкомпенсации след прилагането на тази изключителна мярка. Очаква се държавите членки да уведомят Комисията до 31 август 2023 г. за критериите за прилагане на тази изключителна мярка. Държавите членки също ще имат право да допълват финансирането от ЕС със сума до същото ниво на националните плащания.

Още
Бурна дискусия протече на проведената на 07.03.2013г. среща между ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите и експертен екип на МЗХ по отношение на обществената поръчка с наименование
НОВИНИ

Агроведомството обмисля създаването на специална дирекция, която да отговаря за намирането на нови пазари

Новото ръководство на агроведомството обмисля да създаде специална дирекция, която да отговаря за търговията със земеделска продукция и намирането на пазари. Това е съобщил земеделският министър Кирил Вътев по време на заседание на консултативния съвет по зърното. Както е известно още при представянето си пред депутатите от земеделската комисия Вътев заяви, че използвайки търговските аташета на страната ни, от министерството ще подпомогнат реализирането на българското зърно на международните пазари.

Още
НОВИНИ

Минимално поевтиняване на краставиците и доматите по борсите

 

През изминалата седмица е регистрирано минимално поевтиняване на оранжерийните домати по стоковите борси с 0,17 пункта до 2,93 лева за килограм, съобщава БТА. Цената на оранжерийните краставици пада с 0,81 процента и те се купуват по 2,40 лева за килограм.

Картофите поевтиняват с 0,09 на сто и се продават по 1,41 лева за килограм, морковите – с 0,06 на сто до 2,04 лева за килограм, зелето – с 0,09 на сто и то се купува по лев за килограм. Зелената салата поскъпва с 0,06 на сто и се продава по 1,48 лева за брой.

При плодовете се наблюдава поевтиняване при черешите с 0,72% до 4,70 лева за килограм и ягодите с 0,26% до 3,88 лева за килограм. Ябълките от внос поскъпват с 0,07 на сто до 1,82 лева за килограм, а лимоните – с 0,18 на сто до 2,52 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 0,07 на сто до 2,86 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,04 на сто и се търгува по 11,04 лева за килограм, Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 0,02 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,19 лв. По-ниска с 0,04 на сто е цената на прясното мляко (3 процента масленост), което се продава на 2,17 лв. за литър. с 0,04 на сто и се търгува по 11,04 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 0,16 на сто по-ниско – по 17,26 лева за килограм.

Пилешкото месо поскъпва с 0,15 на сто до 6,63 лева за килограм. Яйцата (размер М) поевтиняват с 0,01 на сто и се купуват по 0,33 лева за брой на едро. Оризът поевтинява с 0,02 на сто и се купува по 3,14 лева за килограм, лещата също поевтинява с 0,02 на сто до 4,17 лв. за килограм, зрелият фасул – с 0,07 на сто до 4,04 лв. за килограм.

Още
НОВИНИ

Очакванията за по-добра реколта в Европа свалят цените на зърното надолу

Прогнозите че новата зърнена реколта в Европа ще е по-добра от миналогодишната оказват натиск върху цените на зърното и те вървят надолу, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. В края на май цената на пшеницата в Париж падна под 220 евро за тон. Друг фактор оказващ влияние върху движението на цените са високите крайни запаси. В началото на тази седмица контрактите на пшеницата от новата реколта на европейския пазар се продават по 226 евро за тон, което е с почти 20 евро под цената им преди седмица.

Ечемикът за фураж търгуван на пристанището в Хамбург се продава при 200 евро за тон, което е с почти 20 евро по-евтино отколкото през май. Заради опасенията от засушаване, цената на царевицата се повиши с 10 евро за седмица до 200 евро за тон, но все пак остава с 1 евро под нивото си от предходния месец.

В анализа се припомня, че в края на май от ЕК повишиха значително прогнозата си за новата реколта от мека пшеница и понижиха незначително оценките си за производството на царевица и ечемик. Освен това както е известно заради нестабилното геополитическо положение в региона на черно море, голяма част от зърното в този регион все още остава нереализирано. Рисков фактор за пазара на зърно както обикновено се очаква да остане и прогнозата за времето.

Още
НОВИНИ

Продавачите намалиха цената на пшеницата

При липса на сделки през изминалата седмица, продавачите на Софийска стокова борса понижиха цената на пшеницата от 730 на 657 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните продължава да се търси на 380 лева , а царевицата се предлага на цени от 420 до 430 лева за тон. Слънчогледът се предлага на цена от 750 лева за тон.

Тенденцията за повишаване на цените на фючърсите на зърното зад Океана продължи втори пореден ден като в хода на търговията контрактите в Чикаго се повишиха до 224,22 долара за тон, тези търгувани в канзас до 294,86 долара за тон, а в Минеаполис до 289,90 долара за тон. В същото време опасенията за засушаване в Средния Запад и някои спекулативни сделки в началото на месеца оказаха влияние върху пазара на соя, като доведоха до поскъпване на контрактите, информира „Зерно Онлайн“.

Пазарът в Европа остана разнопосочен и докато пшеницата поскъпна до 220,75 евро за тон, контрактите на царевицата със срок през юли паднаха до 213,50 евро за тон. Цената на контрактите от новата реколта със срок на доставка през ноември достигат до  213,25 евро за тон.

Още
НОВИНИ

В Румъния обмислят удължаване на забраната за внос на украинско зърно след 5 юни

Румънското министерство на земеделието обмисля възможността да удължи забраната за внос на украинско зърно и след 5 юни, съобщава „Зерно Онлайн“. В информацията се цитира румънският министър на земеделието Петре Дая, според когото освен страната му и други държави членки искат да продължат този срок.Както е известно ЕК вече въведе временно ограничение за украинския внос на зърно за пет страни членки до отстраняване на натрупаните логистични проблеми с вече внесеното зърно. Идеята на тези страни в това число и Румъния е да извлекат най-много ползи от забраната за да освободят нужните им складови наличности за съхраняване на новата реколта. „Ние не искаме фермерите да пострадат от подобна ситуация“, заяви Дая, според който румънските фермери освен с решаването на проблема с пълните зърнохранилища ще трябва да се справят и с конкуренцията на пазара. Той добави, че засегнатите от украинския внос страни сред които и българия вече са поискали с писмо от Брюксел да удължи срока на забраната.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Липса на сделки бележи пазара на зърно у нас, на международните пазари зърното поевтинява

За поредна седмица у нас не се отчитат сделки на софийската стокова борса. По информация на борсата пшеницата продължава да се предлага на 730 лева за тон. Пшеницата за фураж се търси на 380 лева за тон. Царевица продължава да се предлага на 440 лева за тон, а слънчогледа се търси на 750 лева за тон.

Търговията на международните пазари продължава да се намира под влиянието на ситуацията в Черноморския басейн. Намаляването на напрежението около зърнения коридор за износ на украинска пшеница оставиха контрактите на пшеницата на борсата в Чикаго на червено, информира „Зерно Онлайн“. В хода на търговията вчера фючърсите на пшеницата със срок на доставка през юли паднаха до 230,47 долара за тон, последвани от контрактите търгувани в Канзас до 309,19 долара за тон и тези в Минеаполис до 307,45 долара за тон.

Освен развитието на ситуацията около зърнения коридор, влияние върху търговията със зърно зад Океана оказа и слабото търсене на американска пшеница и царевица като според данни на USDA за последната седмица на външните пазари са били продадени едва 340 хил. тона царевица и почти 360 хил.. Тона пшеница

Пазарът в Европа също регистрира спад в цените на зърното. Юлските контракти на пшеницата в Париж поевтиняха до 232 евро за тон, а на царевицата до 227 евро за тон.

Още
НОВИНИ

Евростат отчита възстановяване на пазара на пестициди през 2021 г.

Европейската статистика отчита възстановяване на пазарите на пестициди през 2021 година са били продадени 355 175 тона пестициди. Това е умерено увеличение от 2,7% в сравнение с 2020 г. (346 000 тона) и представлява допълнително възстановяване към средносрочната годишна стойност между 2011 г. и 2021 г.

По отношение на продадените пестициди, най-високите обеми на продажбите през 2021 г. са били за „фунгициди и бактерициди“ (44%), „хербициди, средства за унищожаване на дървесни неприятели и мъхове“ (34%) и „инсектициди и акарициди“ (14%).
Сред страните от ЕС обемът на продадените пестициди през 2021 г. е бил най-висок в Испания (21% от общото количество в ЕС), Франция (20%), Германия и Италия (и двете по 14%). Тези четири страни са едни от основните селскостопански производители в ЕС.

В сравнение с 2011 г. 11 от 16-те държави от ЕС с налични данни регистрират спад в продажбите на пестициди през 2021 г. Най-резкият спад е регистриран в Чехия (-36%), Дания (-35%) и Португалия (-32%) , следвана от Италия (-29%) и Румъния (-27%).

За разлика от тях Латвия (+85%) и Австрия (+68%) отчитат значително по-високи продажби на пестициди през 2021 г., отколкото през 2011 г.

Още
НОВИНИ

НАЗ: Само финансовият инструмент няма как да ни помогне

„След въведените национални забрани за внос на украинска агропродукция, Европа реши, че проблемът е сериозен и побърза да го реши с пари, но само финансовият инструмент няма как да ни помогне, защото имаме нужда от мерки и спиране на този внос за време, тъй като България, Румъния и Полша са залети с украинско зърно“, каза в интервю за БНР председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Според него поради краткия период изминал след въвеждане на общата за петте засегнати страни членки на ЕС забрана за внос на някои украински агропродукти все още е рано да се каже, има ли движение на пазара. „Има известно търсене от страна на търговците на слънчоглед, но все още не можем да кажем че ще реализираме продажби“, допълни той. Според него в момента по складовете има нереализирани на пазара около 3 млн. тона пшеница и по 1 млн. тона слънчоглед и царевица. За да се освободи място по складовете на зърнопроизводителите, трябва да се продадат най-малко 50% от тези количества.

Към момента по думите му не е ясно по какви критерии ще бъдат разпределени отпуснатите от ЕС 16 млн. евро. Проданов прогнозира много тежка година поради липсата на износ за традиционни пазари като Испания и Португалия. Той опроверга мненията на някои икономисти, че зърнопроизводителите се опитват да защитят по-високите си печалби като заяви, че ако продават на сегашните цени, те биха фалирали. „Сега ни предлагат по по около 35-40 стотинки на килограм пшеница, което е с 30% под нейната себестойност“, добави Проданов.

 

Още
НОВИНИ

В Украйна: България ни измества от европейските пазари на растителни масла

След като в началото на войната с Русия България е започнала да внася усилено украински слънчоглед и е разширила преработвателните си мощности, се е стигнало до постепенното изместване от страната ни на Украйна на някои от пазарите, пише UkrAgroConsult. На тази тема е била посветена презентация на Юлия Гаркавенко по време на провеждащия се в Букурещ форум EURO GRAIN HUB Exchange.

„С помощта на нашия слънчоглед България успя да впрегне всички свои преработвателни мощности и сега регистрира невероятен експорт на маслодайни масла и шрот. За нас ще е основен проблем, как да си върнем пазарите след края на войната“, заяви Гаркавенко. Според думите на водещата анализаторка става въпрос предимно за пазарите на ЕС, където страната ни може да изнася масла и шрот без проблеми.

„Удивена съм защо Румъния не се е възползвала от ситуацията, а България, където непрекъснато се изграждат нови преработвателни мощности. За разлика от България в Румъния все още липсват големи преработвателни мощности, и решенията за разширяване на съществуващите се вземат много бавно“, уточни още тя. По думите и въпреки негативната ситуация в момента Украйна продължава да е глобален лидер в производството и предлагането на маслодайни масла и шрот но се очаква да намалее делът и на пазарите в някои страни.

Още
НОВИНИ

Експерти: Цените на зърното в Европа вече са под себестойността на продукцията

Експерти и анализатори продължават да отчитат срив в цените на зърното на европейските пазари, като към началото на май те вече са паднали под себестойността на продукцията, пише „Зерно Онлайн“. Експерти от анализаторската компания Agritel определят ситуацията на пазара като „критична“, най-вече заради големите запаси, украинския внос и голямата конкуренция на пазарите.

Тенденцията за спад в цените на зърното продължава и в началото на май заради възможния транзит на украинска продукция както и наличието на големи запаси от зърно в страните износители. През април беше отчетен спад в цената на пшеницата и царевицата от 24 евро за тон. При рапицата месечното поевтиняване достигна до 32 евро за тон.

Така малко преди старта на новата стопанска година цените са паднали под производствените разходи, направени от фермерите, считат експертите. „фермерите вече все повече гледат към новата реколта, въпреки наличието на големи запаси“, пишат анализаторите. Според Ян Хайнике към момента между 10 и 20% от старата реколта остава непродадена в стопанствата като от логистична гледна точка тези запаси едва ли ще могат да намерят място на пазара тъй като в момента хлебопреработвателната индустрия е обезпечена със суровина.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Фермерите в ЕС намаляват площите с царевица

Голямата конкуренция и проблемите с климата карат все повече фермери в ЕС да намаляват площите с царевица, пише „Зерно Онлайн“. Заради влажното и студено време в страни като Германия например закъсня старта на сеитбената кампания, докато в Испания и Франция засушаването продължава да носи негативни последици. Първите публикувани прогнози на ЕК за новата стопанска година показват, че площите с царевица в страните членки ще достигнат до 8,5 млн. хектара, което е с 330 хил. хектара по-малко в сравнение с 2022/23 година.

По-малко площи с царевица се очаква да засеят някои от най-големите производители като освен Германия и Франция в това число влизат още България и Румъния. Все пак анализаторите се надяват, че при добри климатични условия, фермерите в ЕС могат да съберат доста по-добра реколта в сравнение със засушливата 2022 година, когато производството стигна най-ниското си ниво от 2007 година насам.

Според анализаторите сред причините за намаляване на посевите с царевица е както насочването на производителите към по-сухоустойчиви култури, така и предпочитанието им към рапицата и есенните култури. Друг негативен фактор е оказваният натиск върху пазара особено в страните, в близост до Украйна. Ако се запазят оптимални климатични условия, дори и при по-малко площи, анализаторите на ЕК очакват възстановяване на производството на царевица на ЕС до нивото от 65 млн. тона.

Рязкото намаляване на поголовието от едър рогат добитък, огнищата на птичи грип и високата инфлация ограничаваща потреблението на млечни и месни продукти, също водят до намаляване на потреблението на царевица за храна на животните. Високата и цена пък кара все повече животновъди да я заместват с пшеница като съставка за фуражите.

Още
НОВИНИ

Очаква се правителството да наложи забрана за внос на украинска земеделска продукция

Очаква се днес на заседание на кабинета да бъде взето решение за забрана на вноса на земеделска продукция от Украйна съобщава БНР. Предложението е на министерство на икономиката. Предвижда се забраната да е за времето от три месеца, и да обхване освен пшеница и други стоки като месо и мляко.. Така страната ни ще се нареди до Полша, Унгария и Словакия, които вече приеха подобни забрани, които са в противоречие с общата търговска политика на блока.

Забраната за внос от Украйна ще е временна, вероятно до края на юни, и ще включва освен пшеница, слънчоглед и царевица, също и мед, сурово и сухо мляко, плодове и зеленчуци, яйца, пилешко, телешко и свинско месо, ядки и други земеделски стоки. Забраната няма да обхване транзитното преминаване на земеделска продукция от Украйна.

Министерството на земеделието предлага временна забрана за внос от Украйна на пшеница, слънчоглед и царевица. От агроведомството аргументират подобен ход с тежката ситуация на българските зърнопроизводители, които не могат да продадат миналогодишната си реколта, притиснати от по-евтиното украинско зърно. Според бранша след забраната на внос в Полша, Унгария и Словакия, огромни количества зърно от Украйна ще се насочат към България, което окончателно ще взриви пазара у нас. В съседна Румъния също се обсъжда решение за забрана на вноса на украинска земеделска продукция.

Очаква се въпросът за внос на украинска земеделска продукция да бъде обсъден в петък при посещението на украинския министър на земеделието у нас. За сега не е ясно какви санкции ще бъдат наложени от Брюксел на страната ни заради предприетите едностранни действия.

Още
НОВИНИ

Войната в Украйна затвори 70% от мощностите за производство на амоняк в Европа

Войната в Украйна продължава да оказва негативно влияние не само върху пазара на торове, но и върху индустрията. Според изнесени  от ГД „Земеделие“ данни към септември 2021 година 70% от производството на амоняк в Европа е било спряло заради нестабилния пазар на газ. С началото на военните действия в Украйна се затруднява и вносът на калиев карбамид и амонячни торове от Русия и Беларус. В резултат на това цените на торовете до крайния потребител са се увеличили петкратно. Според данните на Евростат годишната консумация на калиев оксид се оценява на 5,03 млн. тона, 92% от които се използва за производството на торове, и само 8% за нуждите на химическата индустрия. През 2017 година 20% от калиевия оксид е идвал от Русия и Беларус. Що се отнася до консумацията на калиев карбамид, през 2017 година според данните на статистиката в ЕС тя е възлизала на малко над 2 млн. тона, от които 86% са били за нуждите на индустриалните производители на минерални торове, като Русия допреди войната е била с най-висок дял на вноса в блока с 20%.

За да успее да отговори на предизвикателствата според него, ЕС се нуждае от мерки за подобряване на производството на торове и диверсификация на вноса, като за целта както е известно след началото на военните действия в Украйна , ЕК даде възможност да се подпомогнат производителите на торове, като създаде и специален инструмент за мониторинг на пазара на торове. Освен това се предвижда в близко бъдеще да се намали зависимостта от вноса на минерални торове, чрез насърчаване на земеделските производители да ги заместват с алтернативни органични подобрители.

Още
НОВИНИ

Слънчогледа вече се търси на борсата на цена до 800 лева за тон

Въпреки настъпването на пролетта, търговията на Софийска стокова борса продължава да е в състояние на зимен сън. Според справка от борсата, през изминалата седмица слънчогледът продължава да се търси при цени между 780 и 800 лева за тон без да има насрещни предложения от страна на продавачите. Продажната цена на пшеницата продължава да е застинала на нивото между 620 и 730 лева за тон, докато търсенето е на доста по-ниска цена от 400 лева за тон. Фуражния ечемик се предлага на цена от 410 -430 лева за тон, докато царевицата се търси при цена между 420 до 440 лева за тон.

Още
НОВИНИ

Лек спад в борсовите цени у нас

Спрямо миналия месец се наблюдава лек спад в цените на зърното у нас, съобщават от Софийска стокова борса. Продажната цена на шеницата е между 680 и 730 лева за тон Офертите на купувачите продължават да са на нива от 480 лева за тон. Пшеницата за фураж се търси на 460 лева за тон, а царевицата на цена между 450 и 500 лева на тон. Продажната цена на слънчогледа се движи между 900 и 920 лева за тон.

Още
НОВИНИ

Животновъдите пак алармираха, че стават все по-неконкурентноспосбни в Европа

Животновъдите у нас за пореден път алармираха обществеността на пресконференция днес , че стават все по-неконкурентноспособни на европейските им колеги. Освен това определиха темата с цените на млечните продукти като „банална“ и резултат от липсата на контрол. „ Неконкурентоспособността ни спрямо европейските животновъди става все по-голяма, а същевременно допускаме от Украйна свободно движение на стоките все едно са страна членка на ЕС“, заяви Димитър Зоров, председател на Националния съюз на говедовъдите в България. За пореден път те поискаха нормални условия за правене на бизнес. Сред обсъжданите теми по време на последния съвет по животновъдство е била все още неизплатената държавна помощ, която трябва да компенсира фермерите заради конфликта в Украйна.

Сред очертаните от представителите на сектора проблеми бяха още спирането на изкупуването на сурово мляко в страната, както и вечната тема с търговските вериги, извиващи ръцете на производителите.

„Потребителят трябва да знае, че ще плати огромна цена. Над 40 ферми са затворили, в Добрич са две – една с 200, друга с 250 животни. Други намаляват животните“, добави още Зоров. Според него за януари са били произведени едва 5 хил. тона мляко, като ако се запази негативната тенденцията за спад в производството след година нямало да има и един литър. Технологичните карти , които трябва да влязат в сила също бяха определени като „нещо, далеч от действителността“.

„През последните две години чувам само думата „оцеляване“ от нашите животновъди“, изрази своята загриженост Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите в България. Той цитира статистически данни, според които внасяме 20 процента от млякото и млечните продукти, а според собствените му изчисления произвеждаме едва 10 кг сирене на месец.

Още
Царевицата ечемика и хлебната пшеница се продават при 300 лв. без ДДС
НОВИНИ

Цената на пшеницата зад Океана се срина до осемнадесет месечно дъно

Цената на пшеницата на борсата в Чикаго вчера се срина до осемнадесет месечно дъно, информира „Зерно Онлай“. В хода на търговията контрактите със срок на доставка през май паднаха до 252,61 долара за тон. Спад имаше и в цените на фючърсите в Минеаполис до 308,9 долара за тон, докато поскъпване беше отбелязано на контрактите твърдите зимни сортове се повишиха до 294,04 долара за тон.

Основните причини за регистрирания срив в цените са очакванията на търговците за това, как ще се развие търговията в Черноморието и продължаващия слаб интерес на износителите към американска пшеница. Цената на царевицата също остана в червения сектор, след като оценките на правителството за вътрешното предлагане на тази култура надминаха очакванията на трейдърите. Пазарът на зърно в САЩ се намира под натиск от руския износ на пшеница и очакванията за продължаване на зърнената сделка с Украйна чрез посредничеството на Турци и ООН след 18 март, което ще увеличи доставките на зърно на международните пазари. Очаква се зърнената сделка да бъде обсъдена на среща между представители на ООН и Русия в Женева през следващата седмица.

Негативната корекция на американския департамент за земеделие за реколтата от соя в Аржентина спомогна за повишаване на цената на соята на американския пазар. Според изнесените от USDA данни, аржентинската реколта от соя може да намалее от 41 на 30 млн. тона, което е над очакванията на анализаторите.

Пазарът на пшеница във Франция продължиха да падат, като майските контракти на пшеницата падаха до 264,75 евро за тон. Последвани от тези на царевицата които се продаваха при цена от 262 евро за тон.

 

Още
НАЗ настоява за запазване на сегадействащия режим за контрол и отчетност на доставките и зарежданията на течни горива
НОВИНИ

Украйна и ООН призовават за удължаване на зърнените коридори

Украйна и ОOН излязоха с общ призив за удължаване на зърнената сделка при посещението на шефа на международната организация Антоио Гутериш в Киев, съобщава авторитетното издание „Политико“. „Днес сме заинтересовани да гарантираме, че няма глад в света. И нашата обща политика е да продължим работата на „зърнения коридор“, каза Зеленски след разговори в Киев.Сделката, която първоначално беше сключена с посредничеството на ООН и Турция миналия юли и удължена през ноември, предстои да бъде подновена отново на 18 март.

„Искам да подчертая критичното значение на продължаването на Черноморската инициатива за зърно на 18 март и на работата за създаване на условия за възможно най-голямо използване на експортните инфраструктури през Черно море, в съответствие с целите на инициативата, “, каза Гутериш. До момента през оформилите се в Черно море коридори са били транспортирани около 23 млн. тона украинска продуция.

Гутериш подчерта още важността на сделката за понижаване на световните цени на храните и за справяне с продоволствената несигурност.. Откакто западните санкции бяха насочени за първи път срещу Русия през февруари 2022 г., бяха направени изключения за храни и торове. Кремъл обаче твърди, че „скритите“ санкции, насочени към олигарсите в производството на торове и основната селскостопанска банка на Русия, са задушили собствения й износ на торове и храни.

Последният път, когато сделката беше подновена през ноември, Русия заплаши, че ще се оттегли, освен ако тези санкции не бъдат премахнати, но в крайна сметка се съгласи на удължаване.

Сега Москва иска да има свой собствен износ на селскостопански продукти и торове, включени в споразумението за зърно като условие за неговото подновяване.
Според данните от проследяването на ООН Китай, Испания и Турция са получили най-големия дял от доставките на зърно по сделката, но част от пшеницата, доставена в Турция, се обработва там и се реекспортира в страни като Ирак и Судан или се продава на ООН. на Световната продоволствена програма и се разпространява като хранителна помощ.

Още
НОВИНИ

Храните у нас продължават да поскъпват, ФАО отчита спад за единадесети пореден месец

През изминалата седмица индексът на тържищните цени нахраните у нас отчете ново повишение от 0,76 процента до 2,472 пункта информира БТА. Оранжерийните домати поскъпват с 12 на сто до 4,12 лева за килограм през последната седмица. Оранжерийните краставици скачат с 6 процента и се купуват за 5,99 лева за килограм. Червените чушки падат с 1,2 на сто до 4,15 лева за килограм в края на седмицата.
Картофите поевтиняват с 4 процента и се продават по 1,19 лева за килограм, а морковите скачат с 6,7 процента и се търгуват по 1,28 лева за килограм. Зелето поевтинява с 5 стотинки и се търгува по 0,80 лева за килограм.

Ябълките поевтиняват с 3,5 на сто и се купуват по 1,38 лева за килограм. Лимоните се купуват по 2,40 лева за килограм. Портокалите поскъпват с 5,1 на сто и се търгуват по 1,84 лева за килограм, мандарините се купуват по 2,31 лева за килограм. Бананите се продават по 3,19 лева за килограм. Кравето сирене поскъпва с 0,7 на сто и се търгува по 11,43 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с с 0,3 на сто повече – до 18,15 лева за килограм.Олиото поевтинява с 5,1 на сто и се продава по 3,90 лева за литър.Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 3,1 на сто и се търгува по 2,53 лева. Пилешкото месо се вдига с 1,3 на сто до 6,30 лева за килограм. Захарта пада с 1,9 на сто и се продава по 2,52 лева за килограм в края на седмицата.

Междувременно индексът на глобалните цени на храните на Световната организация по прехрана и земеделие отчете спад за единадесети пореден месец, като в момента е с 19 на сто под рекордните нива от март миналата година.

Индексът, който следи движението на цените на основните храни и ресурси, през февруари е паднал до 129,8 пункта спрямо 130,6 пункта през януари. Това е най-ниското му ниво от септември 2021 г.

Данните на ФАО показват, че зърнените храни през февруари са поевтинели незначително с 0,1 на сто на месечна база, като пшеницата поскъпва, а оризът спада.

Цените на растителните масла и млечните продукти падат съответно с 3,2 и 2,7 на сто, докато тези на захарта се покачват с 6,9 на сто до шестгодишен връх заради сериозен спад на производството в Индия.

Още
Ръст в средните добиви от домати отчете статистиката
НОВИНИ

Производители прогнозират поскъпване на разсада

повечето области на страната производителите на разсад за домати, краставици, пипер и други основни зеленчуци прогнозират поскъпване през тази година, съобщава БТА. Като причини посочват по-високата цена на семената, на водата, на торовете, на тока и други енергоносители, които ползват за отопление на оранжериите, както и на горивата за превоза до пазара.

В опит за запазят клиентите си и да реализират цялата продукция, част от производителите планират да задържат цените на миналогодишното ниво, въпреки повишаването на разходите. „Не смеем да вдигаме цените, тъй като така натоварваме и без това притиснатите стопани“, коментира собственикът на оранжерия в Минерални бани, Хасковско Иван Тончев.

Някои стопани предпочитат сами да подготвят разсада като заделят семена от продукцията си. „Много е трудно да се отглежда разсад. Нямаш ли хора покрай теб, които да ти помагат, е немислимо. Разсадът се гледа като бебе. Иска много грижи. През два часа трябва да си в оранжерията. Ако е топло, трябва да го отвиеш, ако е студено, трябва да го завиеш“, разказа за БТА Елка Лунгова от русенското село Ряхово.

Въпреки очакваното поскъпване на разсада, има и оптимисти за отражението му върху шопската салата. „Краставиците, доматите и чушките няма да „вдигнат“ цената на шопската салата през лятото, защото там факторите са олиото и сиренето“, прогнозира за БТА градинарят Йончо Нейков от горнооряховското село Поликраище.

В Пернишко, където традиционно много от хората отглеждат разсад в домашни условия, цената му няма да бъде повишена. Това прогнозира Симеон Рангелов – производител със собствена оранжерия в Радомир. Според него към момента се забелязва поскъпване при семената – с между 20 и 30 процента.
Рангелов смята да задържи цените на разсадите си на миналогодишните им стойности, когато кофичка домати е струвала един лев, кофичка краставици – 80 стотинки, а корен пипер – 20 стотинки. Рангелов коментира, че въпреки инфлацията, няма да увеличава цените си и ще работи на по-ниска печалба. Той разчита, че така ще задържи клиентите си.

Още
НОВИНИ

Румъния е внесла през 2022 г. най-много маслодайни култури от Украйна, България е в топ 4

Румъния е внесла през 2022 г. най-голям обем маслодайни култури от Украйна, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на данни на украинските митнически служби. Като цяло ¾ от доставките на маслодайни култури през миналата година са отишли за страните от ЕС, което е затвърдило ролята на блока като водещ пазар за маслодайни култури от Украйна. Любопитен е фактът, че през 2021 година, когато Германия е била водещ пазар за маслодайните култури Румъния дори е била извън топ 20 на страните вносители. Тя е следвана от Турция с дял от 13,7% и Полша с дял от 12.7%. В информацията се отбелязва още, че с дял от 11,5% страната ни също се нарежда сред най-големите вносители на маслодайни култури от Украйна заемайки четвърто място. Първите шест страни вносители на маслодайни култури от Украйна формират 72% от стойността на приходите от износа на маслодайни култури.

С дял от 13,3% Полша заема лидерска позиция сред пазарите за украинско слънчогледово масло, измествайки Индия и Турция.. Отбелязва се , че през 2022 година страната ни е била с дял на вноса на слънчогледови масла от Украйна от 4,9%.

Според данните на властите през миналата година Украйна е изнесла маслодайни култури на обща стойност в парично изражение от почти 3,8 млрд. долара, което е с 54% повече в сравнение с предходната година. В Количествено отношение увеличението е над два пъти. За същия период Украйна е изнесла и слънчогледови масла за общо 4,3 млн. долара.

 

Още
НОВИНИ

В Украйна се питат: България враг ли е или приятел на нашия слънчоглед

В публикация на Светлана Купреева, анализатор на пазарите на маслодайни култури към UkrAgroConsult косвено се задава въпросът, дали страната ни е враг или приятел на украинския слънчоглед. В нея се припомня, че страната ни е сред водещите производители и преработватели на тази маслодайна култура в Източна Европа,като след началото на войната в Украйна анализаторите отбелязват значително увеличаване на преработвателните мощности на България. Въпреки рекордно високото производство през първото тримесечие на 2022/23 стопанска година се регистрира забавяне на износа на български слънчоглед и повишаване на вноса като дела на украинския слънчоглед в общия внос надминава 73%.

Купреева отбелязва, че в условията на войната страната ни се явява спасителна сламка за украинските производители, но от друга страна се явява конкурент с амбициите както да увеличи производството си, така и да инвестира в още преработвателни мощности.

Още
НОВИНИ

Без промени в цените на зърното у нас, поевтиняване на пшеницата Европа изад Океана

Пазарът на зърно у нас продължава да е статичен, като цените не се променят вече втори пореден месец. От Софийска стокова борса съобщават, че пшеницата продължава да се предлага на 730 лева за тон, докато търсенето е на значително по-ниски оферти от 490 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните се предлага на 570 лева за тон. Маслодайният слънчоглед се търси на цени от 920 до 930 лева за тон.

Пазарът на зърно зад Океана към края на седмицата се характеризира с леко поевтиняване на пшеницата в Чикаго, където контрактите със срок на доставка през март достигнаха цена от 281,08 долара за тон. На обратния полюс останаха контрактите в Канзас и Минеаполис, които се повишиха до 330,14 долара за тон, и до 341,80 долара за тон. Заради противопоставянето между информациите за лошата реколта в Аржентина, с ръста на реколтата от соя и царевица и соя в Бразилия и опасенията за повишаване на износните мита, пазарът на царевица се разви разнопосочно. Очаква се през следващата седмица американския департамент по земеделие да излезе с първите данни за състоянието на посевите и очакваните добиви в сАЩ за 2023 година.

В Бразилия тече кампанията по прибиране на соята, като местните анализатори очакват рекордна реколта от 160.9 млн. тона. Освен сушата , в Аржентина се очаква измръзванията също да нанесат щети на посевите.

И пазарът в Европа в четвъртък остана в червения сектор, като мартенските фючърси на пшеницата в Париж поевтиняха до 293,75 евро за тон, а на царевицата до 294 евро за тон.

Още
Цената на зърното ще пада
НОВИНИ

Масираният внос на украинско зърно свалил цените на пазара в Полша с между 20 и 30 долара на тон

Заради масирания украински внос, цените на зърното на полския пазар са паднали с между 20 и 30 евро на тон, което поставя въпросителни пред ликвидността на местните фермери, съобщава UkrAgroConsult. Според основателя на „Агрооилтрейд“ Сергей Орловски в момента на полския пазар е много трудно да се продава царевица поради това, че цената и е много ниска. По думите му търговците на полските пристанища в Гданск и Гдиня вече договарят доставки за март. Освен при царевицата се наблюдава спад и в цената на пшеницата, която не мърда от границата от 200 долара за тон. За сега най-конкурентна на местния пазар остава цената на рапицата. За пшеница с високо съдържание на протеин има пазар, и поляците са готови да плащат.

„Цената на пшеницата падна с 30 долара заради масираното предлагане на украинско зърно. Едно е на преработватели да се предлагат 1 000 тона, друго 50 хил тона“, коментира Владимир Божок. Ситуацията на пазара на царевица е подобна, въпреки че за там е много по-тудно да се направи преценка, тъй като повечето търговци си имат собствени изисквания.

В информацията се припомня, че полското правителство ще дотира фермерите за продажба на пшеница и царевица, като мярка за компенсация на силния украински внос.

Още
НОВИНИ

Зърнопроизводители искат от Брюксел да предприеме мерки за овладяване пренасищането на пазара на зърно

Българските зърнопроизводители отново поискаха от Брюксел да предприеме мерки за предооляване на пренасищането на пазара на зърно, последвал след вноса на агрокултури от Украйна, съобщава БТА. В подобна ситуация са също Румъния, Чехия, Унгария и Полша. Производители от тези държави ще излязат с декларация до Съвета на министрите на ЕС и ще настояват за спешни мерки за овладяване на пренасищането на пазара, което води до натиск върху цените. С отварянето на „коридорите на солидарност“ в помощ на износа на селскостопански стоки от Украйна, България се превърна в буферен склад. Зърното по тези коридори не достига до страните по предназначение, това води до пренасищане на пазара у нас и оказва натиск върху цените на продукцията, заяви пред БТА председателят на Управителния съвет (УС) на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Костадин Костадинов.

Той даде пример със слънчогледа. „Колкото слънчоглед произвеждаме, толкова слънчоглед е влязъл в страната. Складовете на преработвателните предприятия се пълнят с украински слънчоглед. Нашият слънчоглед стои непродаден. Реално пазарната ситуация в момента е следната: имаме стока, искаме да продаваме, но няма пазар, няма интерес“, заяви Костадинов и допълни, че ситуацията и с другите култури е сходна.

„Същото е положението с пшеницата и царевицата. Имаме достатъчно стока, но няма пазар. Заради това цените се сриват. На борсата в световен мащаб цените също паднаха. Русия изнесе достатъчно зърно, Украйна също. В момента цената на тон пшеница в България е около 500 лв., на слънчогледа около 900 лв., на царевицата 470 – 480 лв.“, заяви Костадин Костадинов.

Вече има зърнопроизводители, които поради невъзможност да продадат стоката си, са изтеглили кредити. Пролетната сеитба също е под въпрос, тъй като цените на семената и препаратите са се повишили с 40 до 50%, а липсва пазар за произведената през миналата година зърнена реколта, коментира още председателят на УС на НАЗ.

 

Още
НОВИНИ

Спад в цените на борсата у нас

През изминалата седмица на Софийска стокова борса имаше основно оферти за предлагане на зърно и маслодайни култури, съобщават оттам. Пшеницата се предлага вече при 620-630 лева за тон, пшеницата за изхранване на животните се предлага на 570 лева за тон. Царевицата се предлага дори на 560 лева за тон. Цената на слънчогледа вече клони към границата от 900 лева за тон и се предлага на920 лева за тон.

Още
НАЗ организира информационна среща с участието на проф. Светла Бъчварова (Председател на Комисията по земеделие и храни в НС)
НОВИНИ

Борсовите котировки на международните пазари тръгнаха нагоре след последните данни на USDA

Борсовите котировки на царевицата и соята в четвъртък тръгнаха нагоре след излизане на последния доклад на американския департамент по земеделие, информира UkrAgroConsult. Причината за това се оказа неочакваното за анализаторите понижение на оценките за реколтата от двете култури за 2022 година, което означава и спад в доставките.

Пазарът на царевица и соя тласна нагоре и цените на пшеницата, като трейдърите на пазарите зад Океана игнорираха по-високата от очакванота оценка за състоянието на посевите. Със зимна пшеница, тъй като засушаването в стопанствата в американския Среден Запад доведе до спад в производството.

От USDA дадоха по-лоши оценки и за запасите в първото тримесечие на годината, както и за производството на царевица и соя в Аржентина заради засушаването. Прогнозите на американския департамент съвпадат с оформилата се тенденция за дългосрочен спад в производството на зърнени култури и увеличаване на цените на храните. Най-изненадваща за нас се оказа понижената оценка за производството на царевица и соя в САЩ“, коментира пред „Ройтерс Тери Райли, старши анализатор към Futures International.

Мартенските контракти на пшеницата, търгувани в Чикаго поскъпнаха до четиримесечен връх. Заради най-голямото засушаване за последните шест десетилетия аржентинската борса в Росарио намали рязко прогнозата си за производството на соя от 48 млн тона на 41 млн. тона. Оценката и за производството на царевица беше още по-рязко понижена с 10 млн. тона до 45 млн. тона. Въпреки понижената от експертите на Conab оценка за реколтата от бразилска соя, тя се очаква през 2022/23 година да достигне до рекордните 152,7 млн. тона ,

Още
НОВИНИ

От Allied Market Research очакват бърз растеж на пазара на продукти от насекоми

Според доклад на пазарния анализатор Allied Market Research се очаква бърз растеж през следващите години на пазара на продукти с протеин от насекоми, съобщават от Асоциацията на насекомовъдите в България. Според анализа им се очаква пазарът на продуктите от насекоми за фураж се прогнозоира да достигне 2,2 млрд. долара до 2031 година. В доклада се посочват и глобалните лидери в новосъздадената индустрия, сред които е и българската компания „Насекомо“. Тя се нарежда сред световни компании в сектора като AgriProtein Holdings, Protix, Enterra Feed, entofood, InnovaFEED, Ynsect,

Една от основните причини за очаквания бърз растеж на този пазар са хранителните качества на насекомите, използвани в диетите на селскостопанските животни. Ларвите на черната муха-войник, брашнените червеи, копринените буби и скакалците предлагат между 42%-63% по-високо съдържание на протеин в сравнение с традиционните ресурси като соево и рибно брашно. Ако сегментът на брашнените червеи доминира на световния пазар през 2021 г. с пазарен дял от над 32%, то продуктите от ларви на черната муха-войник ще са най-бързо растящият сегмент през прогнозния период до 2031 година.

Причина за растежа на пазара на фуражите с протеин от насекоми е и засилващият се интерес от страна на птицевъдния сектор, който до голяма степен стимулира развитието на производството на продукти от насекоми. Протеинът е необходим за здравословния метаболизъм на животните, а дефицитът му намалява тяхната продуктивност. Това според доклада също е решаващ фактор за стимулирането на пазара на храните за животни, съдържащи протеини от насекоми. Натискът за нововъведения в агроиндустрията, които да допринасят за по-ниско въздействие върху околната среда допълнително допринасят за растежа на пазара, се посочва в доклада. Entobel и други.

 

Още
НОВИНИ

Летаргията на пазара на зърно у продължава и през януари

И старта на новата година не успя да събуди пазара на зърно у нас, като котировките на основните зърнени и маслодайни култури в началото на януари остават на нивата от декември, съобщават от Софийска стокова борса. Пшеницата за нуждите на хлебопроизводителите продължава да се предлага при 660 лева , без да има търсене. Слънчогледът също продължава да се търси на 950 лева за тон.

Първата седмица на годината донесе повсеместен спад в цените на международните пазари, като американската пшеница регистрира спад от 12 долара в цената си до 329 долара за тон. Френската пшеница поевтиня с девет евро до 307 долара за тон. Руската пшеница продължава да се продава на 305 долара за тон, докато украинската поевтиня за седмица 10 долара до 285 долара за тон.

Цените на царевицата също отчитат спад- на американската с 13 долара до 307 долара за тон, и на френската с 10 евро до 295 евро за тон. Рапицата регистрира най-голям спад в цената си от 17 евро до 583 евро за тон.

Още