петък, юли 19, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Ще зареждат тракторите и комбайните по бензиностанциите в страната
Агро Новини

Новият терминал във Варна е увеличил експортния потенциал на България според украински анализатори

Близо 100% от износа на агропродукция е бил реализиран през морските ни пристанища

 

Новоизграденият терминал на пристанище Варна част от проект на стойност 25 млн. евро е довел до увеличаване на експортния потенциал на страната ни, смята украинският анализатор Максим Харченско. Този терминал позволява обработката на до 8 млн. тона товари. Новият терминал е съвместен проект със зърнения терминал Варна-Запад, дъщерно дружество на „Агрополихим“. Той позволява едновременното обработване на няколко кораба, което осигурява износа на до 35 хил. тона зърно на ден. В новите зърнохранилища могат да се складират до 100 хил. тона .

Според анализатора изразено в UkrAgroConsult експортът на продукция от страната ни през 2023/24 година е достигнал до около 8 млн. tона, което е с 28% над нивото от предходната стопанска година. По-голяма чат от експорта е бил реализиран през първата половина на маркетинговата година, Делът на експорта на аграрна продукция през морските пристанища във Варна и Бургас е достигнал общо до 98%. Останалите 2% от експорта е бил реализиран през дунавските пристанища.

Още
Агро Новини

По-слаба реколта но с по-добро качество отчитат зърнопроизводителите в региона на Попово

Липсата на пазар е основният проблем пред фермерите

 

Зърнопроизводителите в региона на Попово отчитат по-слаба реколта от зърно, което обаче е с по-високи качества, информира БТА. Според председателя на местното браншово сдружение Георги Георгиев липсата на търговия на пазара в е основният проблем пред местните фермери.

„Колеги са принудени да продават на много ниски цени, дори под себестойност. В момента цената е 315-320 лв/тон, а разходите ни на декар са над 220 лв. Тоест ние продаваме под себестойност или в най-добрия случай така, че да излезем на нула. Това предопределя подготовката ни за идната година, когато няма да имаме достатъчно средства, които да инвестираме“, посочи той. Производителят допълни, че недостатъчният ресурс за подсигуряване на навременното и достатъчно торене на посевите е един от двата основни фактора, поради които тази година стопаните ожънаха по-малко зърно. Втората причина са климатичните фактори.

Според него в момента у нас нямало внос на пшеница от Русия и Украйна, които обаче заради по-конкурентните цени на зърното което предлагат изместват българското зърно от международните пазари- основно в страни като Тунис и Алжир. Двете szrvawi са сред основните пазари за българска пшеница.

Още
До 2020 г. ще се подпомагат овце и кози-майки само в планински райони и под селекционен контрол
Агро Новини

Приблизително 160 млн. тона мляко е произвел ЕС през 2022 г.т

Под 10 млн. тона мляко са били оставени за директно потребление от производителите

 

По данни на европейската статистика през 2022 година фермите от млекодайното направление в ЕС са произвели приблизително 160 млн. Тона мляко, информира AGRI-Press.eu. По-голяма част от произведените количества са били продадени на преработвателните предприятия, като производителите са оставили за директно потребление само  9,8 млн. тона . От 149,9 млн. тона мляко доставяно на преработвателите- 145,6 млн. тона са краве мляко, а останалото е било овче, козе и биволско мляко.

От своя страна мандрите са произвели 22,5 млн. тона мляко за пиене и 7,7 млн. Тона подкиселени млечни продукти. Що се отнася до промишлените продукти, мандрите са произвели 2,3 милиона тона масло от 46,4 милиона тона пълномаслено мляко; 10,4 милиона тона сирене от 59,2 милиона тона пълномаслено мляко и 16,9 милиона тона обезмаслено мляко; 3,0 милиона тона мляко на прах и 55,9 милиона тона суроватка.

Още
Агро Новини

Българската и румънската пшеница са с по-ниски цени на пазарите от френската и руската

Високите добиви правят пшеницата на двете страни изгодна за търговците

Високите добиви в страните от Черноморския регион способстващи за намаляване на цените правят пшеницата от страни като България и Румъния по-изгодна за търговците на международните пазари информира UkrAgroConsult позовавайки се на Bloomberg.

В информацията се припомня, че тазгодишната руска реколта от пшеница се очаква да е с над 10% по-слаба от миналогодишната, а фермерите във Франция са претърпели щети заради обилните валежи. Междувременно Румъния очаква да събере рекордните 10,5 млн. тона зърно.

По време на последните два египетски търга през юни ,държавната GASK закупи предимно българска и румънска пшеница, като тъкмо Румъния се явява една от най-конкурентноспособните страни на пазарите.

Още
Ръководство за ИНТЕГРИРАНА БОРБА с болестите плевелите и неприятелите при пшеница
Агро Новини

Неблагоприятните климатични условия тласкат цените на пшеницата нагоре

В Украйна очакват новата реколта от пшеница да е най-слабата за последната декада

Заради неблагоприятните климатични условия в Русия и Украйна на които се пада над 1.3 от глобалния експорт на пшеница, цените и на международните пазари продължават да се повишават, пише UkrAgroConsult, позовавайки се на Blomberg.

Нетипичните за сезона измръзвания са довели до унищожаване на стотици хектари с пшеница и тъй като остават само няколко седмици, шансовете за възстановяване на посевите намаляват драстично.

Експертите отбелязват, че след като последната добра руска реколта и стабилния украински износ доведоха до спад в цените, негативните климатични условия отново са довели до колебания на пазарите.

Цената на фючърсите на пшеницата за месец може да отбележи ръст от 14 процентни пункта, което би било най-голямото поскъпване от началото на войната в Украйна.

По данни на Украинската зърнена асоциация, в страната се очаква новата реколта от пшеница да достигне до 19,1 млн. тона , което се явява най-ниското ниво за последното десетилетие.. Метеорологичните служби на страната очакват увеличаване на валежите в .

Междувременно Русия обяви извънредна ситуация заради унищожените стотици хектари площи, пострадал и от измръзвания. През май анализаторите намалиха прогнозите си за руската реколта с над 10%.

Още
Ще се подават проекти за трактори
Агро Новини

Над 28% годишен ръст на глобалния пазар на електротрактори до 2030 г.прогнозират анализатори

Сегментът с най-бързо увеличение на пазара ще са хибридните електротрактори с мощност 50-100 конски сили

По оценки на анализатори глобалният пазар на електротрактори до 2030 година ще бележи годишен темп на растеж от 28,3% като достигне от 0,7 млрд. долара през настоящата година до 3,4 млрд. долара през 2030 година, информира UkrAgroconsult позовавайки се на изследване на ResearchAndMarkets.

Според анализаторите основни двигатели на растежа на този пазар ще са стремежа на фермерите да се ориентират към прецизно земеделие, строгите норми и правила по отношение изхвърлянето на вредни емисии и развитието на акумулаторните технологии.

Сред предимствата на този вид трактори е възможността да бъдат използвани в оранжерии, лозови масиви и от млекопроизводители.

Освен това все повече производители на земеделска техника вече показват свои прототипи на електрически, хибридни и водородни трактори, което допълнително допринася за все по-широкото им навлизане в земеделието. Хибридните електрически трактори с мощност между 50 и 100 конски сили ще са с най-бързо увеличение на дела на пазара, тъй като подобни машини са идеален избор за малки и средни стопанства и за изпълнение на различни задачи. Този вид трактори комбинират електрическо задвижване с дизелови двигатели което води до намаляване на вредните емисии изхвърляни в атмосферата и до запазване на производителността на машините.

 

Още
Агро Новини

Полски посланик призова фермерите: Тръгвайте с тракторите към Брюксел

Варшава опитва да отдалечи бъдещи протести от границата с Украйна, като включи ГКПП-тата в списъка с инфраструктура с критично важно значение

Полският посланик в Украйна Ярослав Гуза посъветва своите сънародници вместо да блокират границата с Украйна да тръгват с тракторите към Брюксел, пише UkrAgroconsult.

В интервю за агенция “ Укринформ.” посланикът заяви:

„Правителството ни реши да предприеме меки мерки по отношение на протестиращите, въпреки че не по-малко от 75% от хората подкрепят действията на земеделските производители и и общите им искания, които не бяха свързани с Украйна. И когато закъснееш с реакцията, проблемът се задълбочава особено когато имаме три страни- полските и украински власти и земеделските производители, за всички които е имало достатъчно възможности за разрешаване на проблемите. Когато са налице протести на фона на липсата на доверие е много трудно да се водят каквито и да са преговори.“

Според думите му полските фермери трябва да отидат да търсят решенията на проблемите си в Брюксел, който държи ключа за това, а от украинска гледна точка било грешка да се смята, че те правят всичко, каквото им разреши Брюксел.

„Нещата в Брюксел не работят така. Вие видяхте протестите на фермерите в страни като Франция, Нидерландия и Италия, под чиито натиск изискванията на Зелената сделка бяха смекчени“, добави той.

Брюксел според него си остава обаче ментално по-близо до страни като Франция, Германия, и страните от Бенелюкс отколкото към Полша.

„В началото когато правителството ни се опита да убеди Брюксел, че прекомерният украински внос на агропродукция изкривява европейския пазар, оттам заявиха, че той оказва влияние само на неговата периферия, а украинците трябва да знаят, че „периферията не е много приятно място“, добави още посланикът.

Според Ярослав Гуза в протестите на фермерите не може да става и дума за антиукраински настроения, защото по думите им те искали да доведа до края своя протест защото не искали да ги обвиняват по-късно за проблемите на Украйна. За него проблемите възникнали с прекомерния внос на украинска продукция са били по-скоро икономически проблем за полските производители, които са мислили как да планират производството си през следващата година.

„Ако говорим за глобалната ситуация, цените на зърното са доста ниски и поради руския дъмпинг. Ето тази година можем да призовем например потребителите да не купуват италианска паста, защото е направена от руско зърно. Това са достатъчно сложни проблеми и за тяхното решаване е нужно да се потопим по-дълбоко във фактите“, каза в интервюто си още посланикът.

Той съобщи още, че полското правителство е взело решение, територията на всички КПП-та по границата с Украйна да се обяви за инфраструктура от критично важно значение, което ще направи бъдещи протести около тях невъзможни.

 

Още
Критичен анализ на неверните твърдения на автора на книгата Пшеницата – маскираният убиец
Агро Новини

Китай прави плахи стъпки към отглеждането на ГМ пшеница с търговскицели

Повдигането на бариерите пред навлизане на ГМО храни на пазара остава предпазливо заради опасения за вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда

С одобряването на първия сорт генномодифицирана пшеница Китай прави първи стъпки към включването на ГМО храни в търговската мрежа, съобщава БТА позовавайки се на „Ройтерс“.

През изминалата година Китай увеличи одобренията за генно модифицирани (ГМ) семена от царевица и соя, които са с по-високи добиви и са по-устойчиви на насекоми и хербициди, за да гарантира продоволствената си сигурност, но повдигането на бариерите остава бавно и предпазливо поради опасения относно въздействието върху здравето и екологията.

Китай внася предимно ГМ култури като царевица и соя за храна на животни и отглежда не-ГМ сортове за консумация в храни. Много китайски потребители остават загрижени за безопасността на генетично модифицираните хранителни култури.

Одобрението за генно редактираната устойчива на болести пшеница се разглежда като крайъгълен камък, тъй като съставката, използвана за направата на паста, нудъли и хляб, се отглежда предимно в Китай за консумация в храната. Страната е най-големият производител и потребител на пшеница в света.

Освен това се очаква Пекин да приеме нови правила тази година за етикетиране на генетично модифицирани култури, използвани в хранителни продукти, съобщиха държавните медии през март.

Министерството на земеделието също одобри нов сорт генетично модифицирана царевица с характеристики, устойчиви на хербициди и насекоми, както и един генно модифициран сорт царевица, който е с по-високи добиви.

Сертификатите за безопасност са одобрени за пет години от 5 май, според документ, публикуван от Министерството на земеделието и селските райони.

Още
Малките ферми ще могат да продават мляко и след 1 януари
Агро Новини

Производствените цени на биомлякото у нас през март- сред най-високите в Европа

Минимално повишение на цените на млякото в ЕС през март

Цените на млякото в страните членки на ЕС през март са се повишили незначително спрямо предходния месец, съобщава Agri-Press.eu , позовавайки се на данни от обсерваторията за мониторинг на млякото. За отчетения период производствената цена на млякото се е увеличила с 0,2% достигайки до 46,39 цент за килограм. Тази цена остава със 7,7% под нивото от март миналата година. За април прогнозираната цена е 46,31 евроцента за килограм.

Най-голямо понижение на производствените цени на млякото през март с между 15 и 21 процента е било регистрирано в Унгария, Португалия и Чехия, най-голямо увеличение с между 2 и 15% е имало на цените на млякото в Белгия, Латвия и Литва.

Що се отнася до производствената цена на биомлякото, сред страните с най-високи цени през април се нареждат Кипър 103,3 цента за килограм, Полша 62,8 цента и България с 61,5 евроцента за килограм.

С най-ниски цени на биомлякото са били Латвия с 37,1 евроцента за килограм, Естония с 37,3 цента за килограм и Румъния с 42,4 цента за килограм.

 

Още
Средният добив от реколтираните 3 906 дка в областта
Агро Новини

Високи температури ускоряват развитието на костилковите и горски плодове в Сърбия

Търговци очакват по-ранна реколта от сини сливи

 

Високите температури в съседна Сърбия, достигащи на места до 30 градуса ускоряват развитието на различни видове овошни костилкови плодове като сини сливи и на горските плодове в това число и ягодите, информира freschplaza.de. Според първите прогнози новата кампания по прибиране на местните сортове сини сливи се очаква да за почне със седмица по-рано през втората половина на юни.

За някои сортове сливи като „Лепотица“ и „Стенли“ прогнозите са да започнат да плододават дори с между две и три седмици по-рано от нормалното. „За това може да попречи единствено евентуална вълна от по-студено време. Не изключвам обаче на места да има късни мразове“, заяви Анализе Фолвайлер, изпълнителен директор на германска компания, присъстваща на сръбския пазар.

1/3 от реализирания от нея внос на плодове от Сърбия се реализира на пазара на свежа продукция в Германия. По-голяма част от тях се реализират за производството на спиртни напитки.

Подобно на ябълките, при сините сливи добивите зависят от възрастта на овошките и реколтата е различна всяка година. По отношение на плодовете Германия се явява сред основните пазари за сръбската продукция, а за много от местните производители е чест да изнасят за германския пазар,заради това, че там ценят хомогенното качество на предлаганата продукция за което заплащат доста по-висока цена.

За съжаление в последните години не са редки случаите, в които сини сливи от Сърбия се преопаковат като се предлагат като италиански на пазарите в Австрия и Германия“, отбелязва още тя.

За да запазят достъпа на сръбските плодове до германския пазар според нея местните производители трябва да модернизират както процеса на производство, така и веригата на предлагане. Стъпка в тази посока може да се окаже развитието на по-устойчиви модели на опаковка на продукцията при които картона и хартията се заместят от касетки за многократна употреба. Освен това според нея е важно сръбските производители да повишат контрола при употребата на пестициди, нещо което искат всички доставчици в Европа.

Още
Агро Новини

Чехия предлага забрана на вноса на зърно от Русия и Беларус в ЕС

Включването на подобна забрана в списъка със санкции към двете страни може и да не повиши цените заради излишъка от зърно в световен мащаб

Чехия предлага забрана на вноса на зърно от Русия и Беларус, информира UkrAgroconsult. Очаква се предложението на бъде направено по време на следващия съвет на ЕС., когато премиерът на Чехия Петер Яла ще представи позицията на страната си.

Ще настояваме на това вносът на зърно и маслодайни култури от Русия и Беларус да бъде включен в новия списък от санкции“, заяви пред чешка телевизия земеделският министър на страната Марек Виборни.

Според него включването на подобна забрана в списъка от санкции не се очаква да доведе до повишаване на цените на зърното поради съществуващия излишък от зърно не само в Чехия но и на глобално ниво. По думите на Виборни „няма никаква причина за подкрепа на агресора, чрез закупуване на руско зърно в Европа.“

По данни на Евростат, цитирани в чешките медии, през миналата стопанска одина страните от ЕС са внесли 1,5 млн. тона руско зърно, което надвишава размера на вноса от преди началото на войната. С призиви за забрана на вноса на руско зърно в ЕС по-рано излязоха още Латвия, Литва и Полша.

 

Още
Агро Новини

Лек ръст на цените на борсата у нас

Цените на зърното на международните пазари продължава да падат

В края на февруари на Софийска стокова борса са регистрирани леки повишения на отделни котировки, съобщават оттам. Пшеницата се продава на 431 лева за тон, а търсенето остава на нивото от 300 лева за тон. Пшеницата предназначена за изхранване на животните се предлага на цени между 350 и 390 лева за тон. На сходни цени между 360 и 390 лева се предлага и царевица. Слънчогледа се продава на 850 лева за тон.

На международните пазари продължава поевтиняването на зърното, като цената на френската пшеница падна със 7 евро за седмица до 199 евро за тон. Зад Океана регистрираното поевтиняване на американската пшеница за същия период бе 3 долара до 250 долара за тон. Украинската пшеница изгуби 2 долара от стойността си до 201 долара за тон. Въпреки че цената на руската пшеница се понижи с 5 долара, тя остана на висока кота от 220 долара за тон.

Както е обичайно в подобни случи цените на царевицата последваха тези на пшеницата. Американската царевица продължи да се продава на 187 долара за тон, докато френската регистрира незначителен спад от 1 евро до 176 евро за тон.

За втора поредна седмица рапицата поевтиня, този път с 4 евро до 412 евро за тон. Контрактите на слънчогледа търгувани на борсата в Ротердам се понижиха с 20 евро за седмица до 910 евро за тон.

Още
Агро Новини

Русия въвежда квоти за експорт на зърно

Опитите на Русия да регулира експорта си ще качи цените на зърното

 

Опитите на Русия да регулира износа си на основните зърнени култури до 24 млн. тона за да намали инфлацията в страната ще доведе до увеличаване на цените на зърното на международните пазари, пише специализирания портал agrarheute.com. Предвидено е квотния механизъм за експорт на зърно да действа от 15 февруари до 30 юни 2024 година. През тази година руските фермери са прибрали третата по значимост най-добра зърнена реколта в историята, а страната изнася рекордни количества пшеница. Според прогнозите на американското министерство на земеделието експортният потенциал на страната до края на текущата стопанска година може да достигне до около 50 млн. тона, с което ще надмине миналогодишния рекорд от 47,4 млн. тона.

В съобщение на „Интерфакс“ се казва , че въвеждането на квоти за износ на руско зърно е част от мерките целящи да защитят вътрешния пазар и да повиши предлагането на продукция в страната. Освен пшеницата в квотния механизъм ще влязат още царевица и ечемик, като той няма да въжи за страните от евроазиатското икономическо пространство.

Освен това се предлага да се заобиколи влизащата о днес забрана за износ на твърда пшеница, чийто краен срок е фиксиран на 31 май 2024 година с въвеждане на безмитна квота за износ на 160 хил. тона.

Според експерти въвеждането на забрана за износ на твърда пшеница няма да окаже влияние на цените на пазара заради това, че се използва основно като суровина за тесто и основните пазари на руска твърда пшеница са Турция и Италия/

В информацията се припомня, че цените на пшеницата през ноември на глобалните пазари достигнаха най-ниското си ниво от почти три години насам.

Още
Агро Новини

Картофите в Европа поскъпнаха

Слабото предлагане и лошите условия при прибиране на реколтата тласнаха цените нагоре

Заради слабото предлагане и лошите климатични условия в Западна и Северна Европа цените на картофите се повишиха с между 8 и 20 евро за сто килограма, информира UkrAgroConsult. Проливните дъждове в тези региони пречат за прибиране на реколтата, която се оценява като добра със средни добиви от 4,58 тона от декар. Подобни добиви надвишават миналогодишните с 6,3%.

Освен това заради увеличените площи с картофи общото производство през текущата стопанска година в ЕС се оценява на 23,6 млн. тона, като към момента са прибрани 22,2 млн. тона. Част от от реколтата се счита за напълно загубена. Неприбрана остава реколтата от картофи в Нидерландия и Белгия, като лошите климатични условия съпътстващи кампанията по прибирането им оказват влияние на пазара.

Още
Агро Новини

Краставиците поскъпнаха с над 20% за седмица, червените чушки с 8%

Сред плодовете най-много поевтиняват портокалите

През изминалата седмица продължи поскъпването на краставиците по борсите, като цената им се увеличи с 22,9% до 3,33 лева за килограм, информира БТА, позовавайки се на данни от комисията по стоковите борси. Най-голям спад в цената при плодовете има при портокалите- с 16,4% до 2, 40 лева за килограм. Според данните цената на доматите пада със 7,2 на сто и те се търгуват по 3,23 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 0,8 на сто до 1,28 лева за килограм.

Цената на морковите се качва с 6,2 на сто до 1,03 лева за килограм, на зрелия лук кромид (внос) – с 1,5 на сто до 1,32 лева за килограм. Зелето поскъпва с 2,1 на сто до 0,98 лева за килограм, салатата – с 2 на сто до 1,02 лева за брой. Цената на червените чушки се увеличава с 8,1 на сто до 2,27 лева за килограм, а на зелените чушки – с 11,3 на сто до 1,87 лв. за килограм.

Вносните ябълки поевтиняват с 1,6 на сто и се търгуват по 1,85 лева за килограм. Лимоните се търгуват с 3,9 на сто по-евтино – по 2,22 лева за килограм. Цената на бананите се увеличава с 3,5 на сто до 2,96 лева за килограм. С 11,3 на сто поскъпва гроздето и се купува за 2,75 лева за килограм.

Цената на кравето сирене нараства с 1 процент и то се продава по 11,58 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ – с минималното 0,1 на сто до 17,57 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 2,5 на сто и се купува по 1,18 лв. за кофичка от 400 гр., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,9 на сто до 2,22 лева за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 1,1 на сто и се предлага по 6,41 лв. за килограм. Яйцата (размер М) също поскъпват – с 5,7 на сто и се купуват по 0,37 лева за брой на едро.

Цената на ориза остава без промяна и той се търгува по 3,18 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 0,5 на сто и се купува по 4,17 лева за килограм. Зрелият фасул се вдига с 1,2 на сто до 4,17 лева за килограм.

Захарта поевтинява с 1,7 на сто и се търгува по 2,33 лева за килограм. Олиото поскъпва с 2,2 на сто до 2,75 лв. за литър. Брашното тип 500 спада с 5,4 на сто до 1,23 лева за килограм. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 3,8 на сто и се продава по 2,73 лв. за брой.

Още
Слънчоглед (Heliantus annus L.)
Агро Новини

Вносът на украински слънчоглед може да бъде възстановен след 30 ноември

Преработвателите имат нужда от минимум 1,5: млн.тона 

 

Вносът на украински слънчоглед може да бъде възобновен след 30 ноември, стана ясно от днешното изслушване  на земеделския министър Кирил Вътев в парламента днес . Очакванията са вносът да се осъществи вас на квотен принцип. Не стана ясно обаче дали съответните квоти ще се определят от украинската или от българската страна. От своя страна преработвателите заявиха, че имат нужда от минимум 1,5   млн. тона вносен слънчоглед. Министър Вътев припомни, че колата за налагане на временна забрана на четири вида земеделска продукция в това число и слънчоглед е била включена в подписания по време на земеделски  протест меморандум, която да важи до изкупуване на българския. Според преработвателите у нас има непродадени 1,5 млн. тона слънчоглед.

„Ние не можем да влияем на отношенията между производители и преработватели. Целта ни е и двата сектора да са добре“; заяви Вътев.

Спиред него в хода на дискусиите производителите са проявили здрав разум, като са разбрали че в настоящата пазарна ситуация на каквато п цена да продадат слънчогледа си не могат да компенсират напълно направените разходи.

 

Още
Контролът на фермерските пазари по нищо не се отличава от този на останалите търговски обекти
Агро Новини

БАБХ облекчава мерките за продажба на храни и живи животни по пазарите

При промяна на епизоотичната обстановка в страната мерките ще бъдат актуализирани своевременно

Българската агенция по безопасност на храните актуализира мерките за контрол на предлаганите на територията на пазарите в страната живи животни и храни. Разрешава се организирането и провеждането на пазари за всички видове животни, с изключение на свине и птици, включително и екзотични птици. Разрешава се продажбата на храни от животински произход.

В сила остава забраната за предлагане на пазарите и от временни и подвижни обекти за търговия с храни като яйца и прясно птиче месо – разфасовки и месни заготовки от птиче месо. Разрешена е продажбата на термично преработени продукти от птиче месо, предназначени за директна консумация. При промяна на епизоотичната обстановка в страната мерките ще бъдат актуализирани своевременно.

 

Още
Новосъздадено предприятие може да се финансира от датата на първото зареждане на птици
Агро Новини

С 12 млн. лева разполага бюджетът за компенсиране на птицевъдите, засегнати от птичия грип

От БАБХ планират поетапно разхлабване на мерките касаещи ограниченията за продажба на животинска продукция на пазарите

 

Планираният бюджет с който да се компенсират птицевъдите, засегнати от инфлуенцата по птиците към момент е 12 млн. лева, стана ясно на брифинг в агроведомството днес. Освен това наложените рестриктивни мерки включващи забрана за продажба на животински продукти на пазарите се очаква да бъдат разхлабени до 10 днислед като излязат данните от анализа, който се прави във всички обекти в страната, отглеждащи птици.

„За последните 20 дни имаме 7 огнища на птичи грип, в резултат на което са засегнати 1,2 млн. птици, което представлява 20% от яйценосните птици у нас. Всички стопани в районите на огнищата ще бъдат обезщетени“, заяви зам. министър Стратев.

„Нашата заповед е доста рестриктивна, но с оглед на ситуацията очакваме до 10 дни те да бъдат разхлабени, така че те да могат спокойно да реализират продукцията си. Идеята на тези мерки е да елиминираме риска от разпространение на заболяването с оглед на това, че както фермерите, така и техните клиенти са потенциален приносител на вируса“, заяви шефът на БАБХ проф. Патарински.

Още
Агро Новини

Украйна засилва контрола върху експорта на земеделска продукция

Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за платените данъци

За да увеличи средствата за финансиране на отбраната във времена н военни действия, Украйна въвежда по-стриктен контрол на износа на земеделска продукция от черноморските и дунавски пристанища на страната, съобщава Ukragroconsult, позовавайки се на Bloomberg. Правителството ще поиска от търговците да се лицензират или да предоставят данни за изплатените данъци до началото на войната. В информацията се съобщава, че при промяна на ситуацията този механизъм може да бъде допълван или променян.

Правителството се стреми да ограничи дейността на компаниите-еднодневки и да повиши постъпленията в хазната от чужда валута както и да повиши събираемостта на данъците с оглед на това, че съюзниците които осигуряват международна военна помощ следят внимателно за антикорупционните мерки прилагани от Украйна. Прилагането на подобни мерки изисква време, което за износителите е свързано със задържане на товарите и увеличаване на разходите.

Проверките доведоха до временно спиране на експорта на земеделска продукция от пристанището в Одеса, което доведе до многобройни жалби, а търговците от дунавските пристанища съобщиха, че проверките на документацията за експорт са довели за съществено забавяне. Търговията по река Дунав според тях се забавя освен заради бюрократичните мерки на Киев, заради лошото време и задръстванията по маршрута. По оценки на търговци износители всеки ден забавяне на товарите води до увеличаване на разходите им с 4 хил. долара.

Още
Агро НовиниБез категория

Торовете запазват стабилни цени въпреки глобалните конфликти и поскъпването на природния газ

Анализаторите очакват повишаване на европейския импорт на амоняк заради поскъпването на природния газ

Силното поскъпване на природния газ както и ескалацията на напрежението в региона на Близкия Изток към момента почти не оказват влияние на пазара на торове, чиито цени се запазват стабилни, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. Анализатори на пазара обаче не изключват бърза промяна на ситуацията. На пазара на нитроваровик (CAN) цените оставт без промяна ß345 евро за тон.

По думите на анализаторите поскъпването на природния газ ще доведе дотам, производството на амоняк да стане икономически неизгодно и мнозина очакват да се повиши вноса на амоняк в ЕС включително и от Русия. Освен това Египет намали продажбите на карбамид за Европа, повишавайки експортните му цени, което също е сигнал за увеличаване на продажбите. Според търговци това е още един сигнал за влошеното предлагане на карбамид в Европа.

По-ниски глобални цени на азотните торове през ноември

През изминалата седмица на основните германски пристанища не е била регистрирана промяна в цената на карбамида, който продължава да се продава на 490 евро за тон. Наблюдатели почти не регистрират промяна в цените на карбамида и в Близкия изток въпреки започнатата война от Израел в региона след нападението на Хамас от 7 октомври. В началото на седмицата на пристанищата в Близкия Изток карбамида се предлага на цена от 480 долара за тон, което е с 10 долара под цената му от началото на октомври. За доставки през ноември цената на карбамида е 390 долара за тон.
Цената на карбамида в египетските пристанища през тази седмица е 412 долара за тон, като контрактите за ноември са на цена от 408 долар за тон. Анализаторите очакват поскъпване на амонивия нитрат в Европа заради силното повишаване на цените на газа на Стария континент през миналата седмица.

Бразилия продължава да купува ограничени количества торове от Русия заради изгодните им цени. В Германия обаче вносът на руски торове е забранен, като предлагането остава ниско. Ситуацията се отразява и на търсенето на торове от страна на фермерите, като паарни анализатори очакват до края на октомври някои от тях все пак да успеят да се заредят частично с количества. През изминалата седмица амонивия нитрат в Германия продължава да се продава на 310 евро за тон. Без промяна остават цените на нитроваровика и карбамида продаван на германските пристанища както и на течния амониев нитрат. Най-важният за земеделските производители диамониев фосфат през изминалата седмица се е търгувал на цена от 615 евро за тон, което е повишение с 10 евро спрямо цената от предходната седмица.

Още
Агро Новини

В опит да ограничат износа за България, украински преработватели започнаха да предлагат по-атрактивни цени на слънчогледа

Въпреки това преработвателите у нас продължават да търсят слънчоглед от Украйна

За пръв път през тази стопанска година преработвателите в Украйна започнаха да предлагат по-високи цени на местните производители на слънчоглед, с които да конкуират експорта на суровина към България, информира „Зерно Онлайн“. Цената която предлагат те е дори по-висока отколкото предлаганата на пазара в България, пише в публикацията. Актуалната цена на украинския слънчоглед в момента е между 290 и 305 долра за тон което се равнява на експортната цена на суровината за България между 400 и 410 долара за тон. В същото време цената на украинския слънчоглед в България с доставка на място през декември-януари е между 370 и 380 долара за тон. Отбелязва се, че преработвателите на слънчоглед у нас продължават да търсят украински слънчоглед заради недостиг на суровина.

Още
Агро Новини

Брюксел ще мисли докрай за решението за продължаване ограниченията за украинския внос

Украйна започва да изнася през хърватски пристанища

Европейската комисия все още няма готовност да обяви, дали наложената забрана за внос на някои земеделски продукти за пет от страните членки на блока сред които и България ще остане в сила и след 15 септември , съобщава БТА. Според говорител на комисията, тя разполага с осем дни за да вземе решение за това.

Трябва да постигнем общоприемливо решение. От една страна е необходимо да запазим подкрепата за Украйна, но същевременно наблюдаваме затруднения в пет съседни държави (България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия . Необходимо ни е решение, което подкрепя Украйна и премахва трудностите, обобщи говорителят на пресконференция днес. ЕК ще вземе много бързо решение (дали да запази или да премахне временните мерки), след като съобщи намерението си на държавите от ЕС, каза още говорителят.

Той допълни, че постоянно възможните действия се обсъждат с Украйна и Молдова, а в последното работно заседание са се включили също балтийските държави и Хърватия. Не изключваме в бъдещи разговори да се присъединят още държави от ЕС, освен петте пряко засегнати, посочи говорителят.

Междувременно Украйна е започнала да изнася зърно през пристанищата на Хърватия, за да разшири експортните си маршрути, докато черноморските й пристанища остават затворени, съобщи първият вицепремиер на страната Юлия Свириденко, цитирана от Ройтерс. Договорка между Украйна и Хърватия е била постигната по време на посещението на украинския външен министър Дмитрий Кулеба през юли.

„Украинско зърно вече се изнася през хърватските пристанища. Благодарни сме за тази възможност. Макар и този маршрут да е нишов, той вече е популярен“, заяви Свириденко. „Готови сме да развием възможностите на този транспортен коридор“. Тя обаче не съобщи колко зърно вече е изнесено през хърватските пристанища.

Още
НОВИНИ

Страната ни ще иска удължаване на забраната за внос на слънчоглед и нерафинирани масла от Украйна до края на годината

Страната ни ще поиска удължаване на забраната за внос на нерафинирани масла и слънчоглед от Украйна до края на годината, съобщи днес след среща с преработватели земеделският министър Кирил Вътев. Според него разговорите с преработвателите на маслодайни семена не са дали резултат към момента и всичко ще зависи от това, дали забраната за внос на някои агропродукти от Украйна ще бъде удължена и след 15 септември. Освен за нерафинирани масла и слънчоглед страната ни ще иска забраната да обхване и вноса на сухо мляко. Венцислав Върбанов съобщи, че от Българската агрохранителна камара също ще настояват за удължаване на забраната за внос на украинска аграрна продукция.

От сектора на преработвателите не дадоха конкретни цифри за залежалите количества суровина и олио, но споделиха че търговията със слънчоглед от новата реколта практически не върви заради натрупани големи резерви. Според тях страната ни ще разполага както с достатъчно суровина за производството на олио, така и с достатъчно олио, и предупредиха потребителите да не се запасяват. Очакванията за новата реколта от слънчоглед са за производство от 2 млн. тона при остатъчни преходни резерви от 600 хил. тона.

Още
НОВИНИ

80% от зърното в Сърбия на склад в очакване на по-високи цени

След приключване на жътвата фермерите в Сърбия са оставили 80% от произведеното зърно на склад в очакване на по-високи цени, съобщава „Зерно Онлайн“.. Според информациите на Сръбската независима асоциация на фермерите, реколтата през тази година е добра, като в основния производствен регион Войводина средните добиви са между 500 и 600 килограма от декар. Фермерите се въздържат от продажби заради ниските цени, като ако продадат на текущата цена от 22 динара за килограм биха били на загуба. Минималната цена която би оправдала разходите им е от 30 динара за килограм.

В края на жътвата са били продадени незначителни партиди за да се възстановят направените разходи за семена и торове. Забавянето в изплащането на държавните субсидии също пречи за продаването на по-големи количества. Земеделските производители са недоволни от навлизащата в страната евтина украинска пшеница и заради загубените пазарни позиции вследствие на миналогодишното ембарго за износ на пшеница, въведено от Сърбия след началото на конфликта в Украйна.

Още
Няма значителни измръзвания по кайсиите
НОВИНИ

Кайсиите и краставиците двуцифрено повишение на цените в началото на авуст

По данните на комисията по стоковите борси през изминалата седмица цената на кайсиите и краставиците по борсите е отбелязала най-голямо поскъпване, съобщава БТА. ната комисия по стоковите борси и тържища. Оранжерийните краставици поскъпват с 16,3 на сто до 2,50 лв. за килограм, а кайсиите с 11,4 на сто до 2,84 лв. за килограм. Покачване в цената, макар и минимално, има и при другите плодове. Прасковите поскъпват с 3,7 на сто и се продават по 2,50 лв. за килограм, лимоните се вдигат с 3,2 на сто до 2,88 лв. за килограм, бананите – с 1,5 на сто до 2,76 лв. за килограм, вносните ябълки с 0,5 на сто до 2 лв. за килограм. Все още в бюлетините на ДКСБТ няма данни за цените на дини и пъпеши на борсите в страната.

При зеленчуците, след краставиците, на второ място по поскъпване е зелето – с 6,7 на сто и се търгува по 0,95 лв. за килограм. Картофите също се покачват – с 2,5 на сто и се търгуват по 1,23 лв. за килограм, а оранжерийните домати – с 0,4 на сто до 2,50 лв за килограм. Поевтиняват зеленият пипер – със 7,3 на сто до 2,04 лв. за килограм, морковите – с 4,6 на сто и се купуват по 1,46 лв. за килограм, зелената салата – с 3,2 на сто до 1,20 лв. за брой.

Цената на кравето сирене се понижава с 1,1 на сто и то се продава по 11,13 лв. за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ остава без промяна в края на седмицата и се търгува по 17,12 лв. за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) се покачва с 2,7 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,15 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,5 на сто и се продава по 2,15 лв. за литър.

Пилешкото месо остава без промяна и тази седмица също се предлага по 6,57 лв. за килограм. Цената на яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро. Оризът поскъпва с 0,3 на сто и се купува по 3,19 лв. за килограм, лещата – с 2,2 на сто до 4,20 лв. за килограм, а зрелият фасул поевтинява с 0,5 на сто до 4 лв. за килограм. Захарта прибавя 0,8 на сто до 2,40 лв. за килограм. С по 3,1 на сто повече се продават брашно тип 500 – по 1,31 лв. за килограм, олиото по 3 лв. за литър в пластмасова бутилка и пакетче краве масло от 125 грама – по 2,62 лв. за брой.

Още
НОВИНИ

Сделки с царевица и слъСделки с царевица и слънчоглед раздвижиха търговията у наснчоглед раздвижиха търговията у нас

Осъществени сделки с царевица и слънчоглед са причината за настъпилото раздвижване на търговията в края на юли у нас смятат експертите на  Софийска стокова борса. През изминалата седмица офертите за продажба на пшеница варираха между 450 и 591 лева за тон, като търсещите пшеница отговориха със значително по-ниски оферти от 305 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните се предлага на 320 лева за тон. Царевицата продължава да се предлага на цена от 450 лева за тон, а слънчогледът на 730 лева за тон.

Последните прогнози за подобряване на климатичните условия тласнаха цените на търгуваните в Чикаго пшеничени фючърси надолу. По информация на „Зерно Онлайн“ в хода на търговията в четвъртък контрактите на пшеницата паднаха до 261,80 долара за тон. Септемврийските контракти в Канзас се повишиха до 318,38 долара за тон, както и тези в Минеаполис до 322,25 долра за тон.

В търговията с царевица и соя цените също тръгнаха надолу заради оптимистичните прогнози за край на горещините и сухото време в Средния Запад. Върху търговията с фючърсите на тези култури влияние оказа и поскъпването на долара.

Пазарът във Франция търговията в четвъртък приключи разнопосочно. Докато пшеницата със срок на доставка през септември поевтиня до 251,50 евро за тон, контрактите на царевицата със срок на доставка през ноември поскъпнаха леко д

Още
НОВИНИ

Цените на пазарите за торове отново тръгнаха нагоре

Цените на торовете на международните пазари отново тръгнаха нагоре, и ако в Германия поскъпването е по-бавно, то френските фермери ве1е трябва да плащат доста повече, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. Анализаторите не изключват тенденцията за поскъпване на торовете да продължи и през август. По последни данни от изминалата седмица, цената на калиевите торове на борсата в Германия вече премина границата от 300 евро за тон, което е увеличение с 20 евро в сравнение с цената им в началото на месеца. Покачващите се цени на международните пазари вече оказват влияние и на вътрешните пазари на торове в Германия и Франция. Така например само за седмица азотните торове във Франция са поскъпнали с между 35 и 60 евро за тон, като една от причините за това е и поскъпването на газта с 30 евро.

В същото време се наблюдава увеличение на търсенето на торове като ежеседмично се регистрира сериозно поскъпване и на карбамида, като със запазването на стабилна цена от 460 евро за тон, Германия остава известно изключение. Анализаторите на пазара смятат, че дъното в цените на торовете на международните пазари вече е отминало и всички търговци и фермери, които не са си набавили по-евтини торове през юни, ще трябва да плащат доста по-висока цена през следващите месеци.

Цените на течните торове в Германия към момента също са отбелязали поскъпване за седмица и са в порядъка на 280 евро за тон. Цената на амониевия нитрат във Франция се е повишила за последната седмица с 27% до 315 евро за тон, което е повишение с 37 евро за последните седем дни. За да си го набавят френските фермери вече плащат по 383,50 евро на тон, което е с 58 евро преди седмица. Карбамидът там също е поскъпнал с 36,50 евро за тон само през последната седмица.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Цените на царевицата стигнаха до нови максимални стойности след руските атаки по украински пристанища

следствие на последните руски атаки по украинска пристанищна инфраструктура цените на царевицата стигнаха нови максимални стойности, информира UkrAgroConsult. “Украинската царевица е на път отново да се превърне в конкурент на европейскатаи за разлика от миналия сезон, сега реколтата в ЕС се очаква да е с 10 млн. тона повече като забраната за внос на украинска аграрна продукция от съседните страни членки на блока е възможно да продължи до края на годината“, се казва в анализ на Spike Brokers.

Ограничените възможности за логистика според тях могат да донесат доста негативи за монополистите в производството на царевица в Украйна.

Още
НОВИНИ

Цената на черешите тръгна нагоре

Цената на черешите през изминалата седмица тръгна нагоре като те бележат поскъпване с 8,9% до 4,40 лева за килограм, информира БТА, позовавайки се на информация от комисията по стоковите борси. Вносните ябълки също поскъпват с 1,7 процентни пункта до 1,84 лева за килрам. По-скъпо продават лимоните – с 6,4 на сто до 2,84 лева за килограм, а бананите поевтиняват с 4,7 на сто до 2,81 лева за килограм

С изключение на краставиците всички останали зеленчуци поевтиняват. През седмицата цената на оранжерийните краставици се повишава – с 9,2 на сто до 2,01 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 7,8 на сто и се продават по 1,19 лева за килограм, морковите – с 1,7 на сто до 1,69 лева за килограм, зелената салата – с 4,6 на сто и се продава по 1,25 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 2,2 на сто, и се купува по 0,90 лева за килограм. С 12 на сто надолу се търгуват оранжерийните домати – по 2,79 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се повишава с 0,8 на сто и то се продава по 11,33 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ се понижава с 0,7 на сто до 17,48 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 3,4 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,12 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,5 на сто и се продава по 2,18 лв. за литър.

Пилешкото месо отстъпва с 0,9 на сто до 6,63 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поевтинява с 1,8 на сто и той се купува по 3,31 лева за килограм, лещата поскъпва с 1,4 на сто до 4,22 лв. за килограм, зрелият фасул пада с 4,8 на сто до 3,93 лв. за килограм.

С 6,9 на сто по-евтино се продава брашно тип 500 – по 1,34 лева за килограм, а захарта губи 2 на сто до 2,44 лева за килограм.

Олиото повишава стойността си с 4,1 на сто и се продава по 3,08 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 4 на сто се търгува по 2,63 лева.

Още
НОВИНИ

Плодовете и зеленчуците продължават да поевтиняват

Черешите на едро продължават да поевтиняват на тържищата у нас и през тази седмица, съобщава БТА, позоваайки се на от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Цените им спадат с 4,1 на сто и те се търгуват по 4 лева за килограм. Вносните ябълки също отбелязват спад т с 3,2 на сто до 1,82 лева за килограм. По-скъпо се продават лимоните – с 1,5 на сто до 2,72 лева за килограм, а бананите поевтиняват с 0,7 на сто до 2,90 лева за килограм.

С изключение на доматите всички останали зеленчуци също поевтиняха през изминалата седмица. През седмицата цената на оранжерийните краставици се понижава – с 9 на сто до 1,83 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 7,3 на сто и се продават по 1,27 лева за килограм, морковите – с 9 на сто до 1,72 лева за килограм, зелената салата – с 5,6 на сто и се продава по 1,34 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 10,7 на сто, и се купува по 0,92 лева за килограм. Със 7,1 на сто поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,15 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се понижава с 0,1 на сто и то се продава по 11,21 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ се повишава с 1,3 на сто до 17,60 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 6,6 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,14 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,9 на сто и се продава по 2,18 лв. за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 4 на сто до 6,81 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 3,9 на сто и той се купува по 3,43 лева за килограм, лещата пада с 1,9 на сто до 4,11 лв. за килограм, зрелият фасул скача с 2,5 на сто до 4,14 лв. за килограм.

С 0,7 на сто повече се продава брашно тип 500 – по 1,42 лева за килограм, а захарта поскъпва с 2,45 на сто до 2,48 лева за килограм.

Олиото повишава стойността си с 1 на сто и се продава по 3,04 лева за литър в пластмасова бутилка, а пакетче краве масло от 125 грама се търгува по 2,72 лева.

Още
НОВИНИ

Черешите продължават да поевтиняват в началото на юли

И в началото на юли цената на черешите по борсите продължава да върви надолу, информира БТА, позовавайки се на редовния анализ на комисията по стоковите борси. През изминалата седмица черешите са поевтинели 0,46 процентни пункта до 4.10 лева за килограм. Ягодите продължават да поскъпват – с 0,73 на сто до 4,83 лева за килограм. Ябълките от внос отстъпват с 0,02 на сто до 1,86 лева за килограм. По-скъпо се продават лимоните – с 0,10 на сто до 2,70 лева за килограм, и бананите – с 0,06 на сто до 2,96 лева за килограм.

С изключение на доматите, всички други зеленчуци поевтиняват. През седмицата цената на оранжерийните краставици се понижава – с 0,45 на сто, и те се търгуват за 1,89 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 0,09 на сто и се продават по 1,33 лева за килограм, морковите – с 0,20 на сто до 1,80 лева за килограм, зелената салата – с 0,12 на сто и се продава по 1,36 лева за брой. Зелето също поевтинява – с 0,07 на сто и се купува по 0,98 лева за килограм. С 0,16 на сто поскъпват оранжерийните домати, които се търгуват по 3,10 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се увеличава с 0,12 на сто и то се продава по 11,23 лева за килограм, а на кашкавал тип „Витоша“ – с 0,15 на сто до 17,48 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 0,02 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,17 лв., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,01 на сто и се продава по 2,19 лв. за литър.

Пилешкото месо поевтинява с 0,02 на сто до 6,54 лева за килограм. Цената на яйцата (размер М) остава без промяна и те се купуват по 0,33 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 0,08 на сто и той се купува по 3,29 лева за килограм, лещата – с 0,05 на сто до 4,18 лв. за килограм, зрелият фасул – с 0,06 на сто до 4,07 лв. за килограм.

Още
НОВИНИ

Спад в цените на зърното на международните пазари в началото на седмицата

Контрактите на пшеницата на международните пазари в началото на седмицата регистрираха спад след регистрирания през миналата седмица четиримесечен връх в цената си, информира „Зерно Онлайн“. Влияние на пазара оказаха най-вече новините от Русия свързани с опита за метеж на евгений Пригожин. В хода на търговията фючърсите в Чикаго се понижиха до 271,26 долара за тон, а на контрактите в Минеаполис до 320,58 долара за тон. Повишение регистрираха септемврийските контракти търгувани в Канзас до 319,02 долара за тон.

Натиск върху търговията зад Океана оказаха както дела на търговия на американска пшеница, и увеличеното предлагане на пазарите във връзка с продължаващата кампания по прибиране на зимните сортове пшеница. На обратния полюс беше пазарът на царевица, повлиян от меките температури и дъждовете допринесли за повишаване на добивите в някои части на Средния Запад.

Пазарът на зърно в Европа в понеделник остана разнопосочен. В хода на търговията септемврийските контракти на пшеницата паднаха до 246,24 евро за тон. Фючърсите на царевицата със срок на доставка през ноември поскъпнаха до 244,00 евро за тон.

 

 

Още
От утре
НОВИНИ

ЕК позволи на страните членки да отворят временна мярка за кризисна дестилация на вино

С цел справяне с дисбалансите на пазара на вино в няколко европейски страни, ЕК прие кризисни мерки като позволи на страните членки да включат временна мярка в националните си програми за вино за кризисна дестилация за да се премахне излишъка от вино на пазара, съобщава AG-Press.eu. Дава се възможност и за по-голяма гъвкавост по прилагане на практиката за прибиране на реколтата на зелено и увеличаване на европейското съфинансиране по мерки, свързани с преструктуриране на лозята, бране на реколтата на зелено и инвестиции.

Винарският сектор е засегнат от намалено потребление поради текущата инфлация на цените на храните и напитките, което в съчетание с добрата реколта през 2022 г. и произтичащите от това последици от пазарните трудности по време на пандемията доведоха до натрупване на запаси. Производството на вино в ЕС се е увеличило с 4% тази година в сравнение с предходната година, докато първоначалните запаси са били по-високи с 2% в сравнение със средното за последните 5 години. Спадът в потреблението на вино за текущата пазарна година се оценява на 7% в Италия, 10% в Испания, 15% във Франция, 22% в Германия и 34% в Португалия. Успоредно с това износът на вино от ЕС за периода януари – април 2023 г. е с 8,5% по-нисък в сравнение с предходната година, което допринася за по-нататъшното увеличаване на запасите.

Подобно рзвитие на пазара води до затруднения при продажбите за лозарите и производителите в ЕС, намаляване на пазарните цени и следователно сериозна загуба на доходи, особено в определени региони, които са засегнати най-вече от тези тенденции. Ситуацията е много фрагментирана в целия ЕС и дисбалансът между наличното предлагане и търсенето е по-скоро концентриран в определени региони и вина. Най-засегнати са червените и розовите вина от определени региони на Франция, Испания и Португалия, но други вина и/или държави-членки могат да срещнат подобни трудности в определени производствени региони.

Благодарение на днешното решение ще бъде възможно до 15 октомври 2023 г. да се дестилира най-засегнатото от пазарната криза вино по програмите за подпомагане на виното. Дестилираното вино се изтегля от пазара, а полученият алкохол може да се използва само за нехранителни цели, за да се избегне нарушаване на конкуренцията.

От държавите-членки се изисква да насочат мярката за кризисна дестилация към регионите или видовете вина с пазарен дисбаланс, който да бъде идентифициран въз основа на обективни критерии, като например значително увеличение на запасите или намаляване на цената и продажбите. Финансовата компенсация, която ще бъде предоставена на виното, отговарящо на условията за дестилация, ще бъде ограничена до дял от последните пазарни цени. Това ще избегне всякакви злоупотреби или свръхкомпенсации след прилагането на тази изключителна мярка. Очаква се държавите членки да уведомят Комисията до 31 август 2023 г. за критериите за прилагане на тази изключителна мярка. Държавите членки също ще имат право да допълват финансирането от ЕС със сума до същото ниво на националните плащания.

Още
Бурна дискусия протече на проведената на 07.03.2013г. среща между ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите и експертен екип на МЗХ по отношение на обществената поръчка с наименование
НОВИНИ

Агроведомството обмисля създаването на специална дирекция, която да отговаря за намирането на нови пазари

Новото ръководство на агроведомството обмисля да създаде специална дирекция, която да отговаря за търговията със земеделска продукция и намирането на пазари. Това е съобщил земеделският министър Кирил Вътев по време на заседание на консултативния съвет по зърното. Както е известно още при представянето си пред депутатите от земеделската комисия Вътев заяви, че използвайки търговските аташета на страната ни, от министерството ще подпомогнат реализирането на българското зърно на международните пазари.

Още
НОВИНИ

Минимално поевтиняване на краставиците и доматите по борсите

 

През изминалата седмица е регистрирано минимално поевтиняване на оранжерийните домати по стоковите борси с 0,17 пункта до 2,93 лева за килограм, съобщава БТА. Цената на оранжерийните краставици пада с 0,81 процента и те се купуват по 2,40 лева за килограм.

Картофите поевтиняват с 0,09 на сто и се продават по 1,41 лева за килограм, морковите – с 0,06 на сто до 2,04 лева за килограм, зелето – с 0,09 на сто и то се купува по лев за килограм. Зелената салата поскъпва с 0,06 на сто и се продава по 1,48 лева за брой.

При плодовете се наблюдава поевтиняване при черешите с 0,72% до 4,70 лева за килограм и ягодите с 0,26% до 3,88 лева за килограм. Ябълките от внос поскъпват с 0,07 на сто до 1,82 лева за килограм, а лимоните – с 0,18 на сто до 2,52 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 0,07 на сто до 2,86 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,04 на сто и се търгува по 11,04 лева за килограм, Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поскъпва с 0,02 на сто, като кофичка от 400 г. се купува за 1,19 лв. По-ниска с 0,04 на сто е цената на прясното мляко (3 процента масленост), което се продава на 2,17 лв. за литър. с 0,04 на сто и се търгува по 11,04 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се купува с 0,16 на сто по-ниско – по 17,26 лева за килограм.

Пилешкото месо поскъпва с 0,15 на сто до 6,63 лева за килограм. Яйцата (размер М) поевтиняват с 0,01 на сто и се купуват по 0,33 лева за брой на едро. Оризът поевтинява с 0,02 на сто и се купува по 3,14 лева за килограм, лещата също поевтинява с 0,02 на сто до 4,17 лв. за килограм, зрелият фасул – с 0,07 на сто до 4,04 лв. за килограм.

Още
НОВИНИ

Очакванията за по-добра реколта в Европа свалят цените на зърното надолу

Прогнозите че новата зърнена реколта в Европа ще е по-добра от миналогодишната оказват натиск върху цените на зърното и те вървят надолу, пише в анализ специализираният портал agrarheute.com. В края на май цената на пшеницата в Париж падна под 220 евро за тон. Друг фактор оказващ влияние върху движението на цените са високите крайни запаси. В началото на тази седмица контрактите на пшеницата от новата реколта на европейския пазар се продават по 226 евро за тон, което е с почти 20 евро под цената им преди седмица.

Ечемикът за фураж търгуван на пристанището в Хамбург се продава при 200 евро за тон, което е с почти 20 евро по-евтино отколкото през май. Заради опасенията от засушаване, цената на царевицата се повиши с 10 евро за седмица до 200 евро за тон, но все пак остава с 1 евро под нивото си от предходния месец.

В анализа се припомня, че в края на май от ЕК повишиха значително прогнозата си за новата реколта от мека пшеница и понижиха незначително оценките си за производството на царевица и ечемик. Освен това както е известно заради нестабилното геополитическо положение в региона на черно море, голяма част от зърното в този регион все още остава нереализирано. Рисков фактор за пазара на зърно както обикновено се очаква да остане и прогнозата за времето.

Още
НОВИНИ

Продавачите намалиха цената на пшеницата

При липса на сделки през изминалата седмица, продавачите на Софийска стокова борса понижиха цената на пшеницата от 730 на 657 лева за тон. Пшеницата за изхранване на животните продължава да се търси на 380 лева , а царевицата се предлага на цени от 420 до 430 лева за тон. Слънчогледът се предлага на цена от 750 лева за тон.

Тенденцията за повишаване на цените на фючърсите на зърното зад Океана продължи втори пореден ден като в хода на търговията контрактите в Чикаго се повишиха до 224,22 долара за тон, тези търгувани в канзас до 294,86 долара за тон, а в Минеаполис до 289,90 долара за тон. В същото време опасенията за засушаване в Средния Запад и някои спекулативни сделки в началото на месеца оказаха влияние върху пазара на соя, като доведоха до поскъпване на контрактите, информира „Зерно Онлайн“.

Пазарът в Европа остана разнопосочен и докато пшеницата поскъпна до 220,75 евро за тон, контрактите на царевицата със срок през юли паднаха до 213,50 евро за тон. Цената на контрактите от новата реколта със срок на доставка през ноември достигат до  213,25 евро за тон.

Още
НОВИНИ

В Румъния обмислят удължаване на забраната за внос на украинско зърно след 5 юни

Румънското министерство на земеделието обмисля възможността да удължи забраната за внос на украинско зърно и след 5 юни, съобщава „Зерно Онлайн“. В информацията се цитира румънският министър на земеделието Петре Дая, според когото освен страната му и други държави членки искат да продължат този срок.Както е известно ЕК вече въведе временно ограничение за украинския внос на зърно за пет страни членки до отстраняване на натрупаните логистични проблеми с вече внесеното зърно. Идеята на тези страни в това число и Румъния е да извлекат най-много ползи от забраната за да освободят нужните им складови наличности за съхраняване на новата реколта. „Ние не искаме фермерите да пострадат от подобна ситуация“, заяви Дая, според който румънските фермери освен с решаването на проблема с пълните зърнохранилища ще трябва да се справят и с конкуренцията на пазара. Той добави, че засегнатите от украинския внос страни сред които и българия вече са поискали с писмо от Брюксел да удължи срока на забраната.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Липса на сделки бележи пазара на зърно у нас, на международните пазари зърното поевтинява

За поредна седмица у нас не се отчитат сделки на софийската стокова борса. По информация на борсата пшеницата продължава да се предлага на 730 лева за тон. Пшеницата за фураж се търси на 380 лева за тон. Царевица продължава да се предлага на 440 лева за тон, а слънчогледа се търси на 750 лева за тон.

Търговията на международните пазари продължава да се намира под влиянието на ситуацията в Черноморския басейн. Намаляването на напрежението около зърнения коридор за износ на украинска пшеница оставиха контрактите на пшеницата на борсата в Чикаго на червено, информира „Зерно Онлайн“. В хода на търговията вчера фючърсите на пшеницата със срок на доставка през юли паднаха до 230,47 долара за тон, последвани от контрактите търгувани в Канзас до 309,19 долара за тон и тези в Минеаполис до 307,45 долара за тон.

Освен развитието на ситуацията около зърнения коридор, влияние върху търговията със зърно зад Океана оказа и слабото търсене на американска пшеница и царевица като според данни на USDA за последната седмица на външните пазари са били продадени едва 340 хил. тона царевица и почти 360 хил.. Тона пшеница

Пазарът в Европа също регистрира спад в цените на зърното. Юлските контракти на пшеницата в Париж поевтиняха до 232 евро за тон, а на царевицата до 227 евро за тон.

Още
НОВИНИ

Евростат отчита възстановяване на пазара на пестициди през 2021 г.

Европейската статистика отчита възстановяване на пазарите на пестициди през 2021 година са били продадени 355 175 тона пестициди. Това е умерено увеличение от 2,7% в сравнение с 2020 г. (346 000 тона) и представлява допълнително възстановяване към средносрочната годишна стойност между 2011 г. и 2021 г.

По отношение на продадените пестициди, най-високите обеми на продажбите през 2021 г. са били за „фунгициди и бактерициди“ (44%), „хербициди, средства за унищожаване на дървесни неприятели и мъхове“ (34%) и „инсектициди и акарициди“ (14%).
Сред страните от ЕС обемът на продадените пестициди през 2021 г. е бил най-висок в Испания (21% от общото количество в ЕС), Франция (20%), Германия и Италия (и двете по 14%). Тези четири страни са едни от основните селскостопански производители в ЕС.

В сравнение с 2011 г. 11 от 16-те държави от ЕС с налични данни регистрират спад в продажбите на пестициди през 2021 г. Най-резкият спад е регистриран в Чехия (-36%), Дания (-35%) и Португалия (-32%) , следвана от Италия (-29%) и Румъния (-27%).

За разлика от тях Латвия (+85%) и Австрия (+68%) отчитат значително по-високи продажби на пестициди през 2021 г., отколкото през 2011 г.

Още
НОВИНИ

НАЗ: Само финансовият инструмент няма как да ни помогне

„След въведените национални забрани за внос на украинска агропродукция, Европа реши, че проблемът е сериозен и побърза да го реши с пари, но само финансовият инструмент няма как да ни помогне, защото имаме нужда от мерки и спиране на този внос за време, тъй като България, Румъния и Полша са залети с украинско зърно“, каза в интервю за БНР председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Илия Проданов.

Според него поради краткия период изминал след въвеждане на общата за петте засегнати страни членки на ЕС забрана за внос на някои украински агропродукти все още е рано да се каже, има ли движение на пазара. „Има известно търсене от страна на търговците на слънчоглед, но все още не можем да кажем че ще реализираме продажби“, допълни той. Според него в момента по складовете има нереализирани на пазара около 3 млн. тона пшеница и по 1 млн. тона слънчоглед и царевица. За да се освободи място по складовете на зърнопроизводителите, трябва да се продадат най-малко 50% от тези количества.

Към момента по думите му не е ясно по какви критерии ще бъдат разпределени отпуснатите от ЕС 16 млн. евро. Проданов прогнозира много тежка година поради липсата на износ за традиционни пазари като Испания и Португалия. Той опроверга мненията на някои икономисти, че зърнопроизводителите се опитват да защитят по-високите си печалби като заяви, че ако продават на сегашните цени, те биха фалирали. „Сега ни предлагат по по около 35-40 стотинки на килограм пшеница, което е с 30% под нейната себестойност“, добави Проданов.

 

Още
НОВИНИ

В Украйна: България ни измества от европейските пазари на растителни масла

След като в началото на войната с Русия България е започнала да внася усилено украински слънчоглед и е разширила преработвателните си мощности, се е стигнало до постепенното изместване от страната ни на Украйна на някои от пазарите, пише UkrAgroConsult. На тази тема е била посветена презентация на Юлия Гаркавенко по време на провеждащия се в Букурещ форум EURO GRAIN HUB Exchange.

„С помощта на нашия слънчоглед България успя да впрегне всички свои преработвателни мощности и сега регистрира невероятен експорт на маслодайни масла и шрот. За нас ще е основен проблем, как да си върнем пазарите след края на войната“, заяви Гаркавенко. Според думите на водещата анализаторка става въпрос предимно за пазарите на ЕС, където страната ни може да изнася масла и шрот без проблеми.

„Удивена съм защо Румъния не се е възползвала от ситуацията, а България, където непрекъснато се изграждат нови преработвателни мощности. За разлика от България в Румъния все още липсват големи преработвателни мощности, и решенията за разширяване на съществуващите се вземат много бавно“, уточни още тя. По думите и въпреки негативната ситуация в момента Украйна продължава да е глобален лидер в производството и предлагането на маслодайни масла и шрот но се очаква да намалее делът и на пазарите в някои страни.

Още
НОВИНИ

Експерти: Цените на зърното в Европа вече са под себестойността на продукцията

Експерти и анализатори продължават да отчитат срив в цените на зърното на европейските пазари, като към началото на май те вече са паднали под себестойността на продукцията, пише „Зерно Онлайн“. Експерти от анализаторската компания Agritel определят ситуацията на пазара като „критична“, най-вече заради големите запаси, украинския внос и голямата конкуренция на пазарите.

Тенденцията за спад в цените на зърното продължава и в началото на май заради възможния транзит на украинска продукция както и наличието на големи запаси от зърно в страните износители. През април беше отчетен спад в цената на пшеницата и царевицата от 24 евро за тон. При рапицата месечното поевтиняване достигна до 32 евро за тон.

Така малко преди старта на новата стопанска година цените са паднали под производствените разходи, направени от фермерите, считат експертите. „фермерите вече все повече гледат към новата реколта, въпреки наличието на големи запаси“, пишат анализаторите. Според Ян Хайнике към момента между 10 и 20% от старата реколта остава непродадена в стопанствата като от логистична гледна точка тези запаси едва ли ще могат да намерят място на пазара тъй като в момента хлебопреработвателната индустрия е обезпечена със суровина.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Фермерите в ЕС намаляват площите с царевица

Голямата конкуренция и проблемите с климата карат все повече фермери в ЕС да намаляват площите с царевица, пише „Зерно Онлайн“. Заради влажното и студено време в страни като Германия например закъсня старта на сеитбената кампания, докато в Испания и Франция засушаването продължава да носи негативни последици. Първите публикувани прогнози на ЕК за новата стопанска година показват, че площите с царевица в страните членки ще достигнат до 8,5 млн. хектара, което е с 330 хил. хектара по-малко в сравнение с 2022/23 година.

По-малко площи с царевица се очаква да засеят някои от най-големите производители като освен Германия и Франция в това число влизат още България и Румъния. Все пак анализаторите се надяват, че при добри климатични условия, фермерите в ЕС могат да съберат доста по-добра реколта в сравнение със засушливата 2022 година, когато производството стигна най-ниското си ниво от 2007 година насам.

Според анализаторите сред причините за намаляване на посевите с царевица е както насочването на производителите към по-сухоустойчиви култури, така и предпочитанието им към рапицата и есенните култури. Друг негативен фактор е оказваният натиск върху пазара особено в страните, в близост до Украйна. Ако се запазят оптимални климатични условия, дори и при по-малко площи, анализаторите на ЕК очакват възстановяване на производството на царевица на ЕС до нивото от 65 млн. тона.

Рязкото намаляване на поголовието от едър рогат добитък, огнищата на птичи грип и високата инфлация ограничаваща потреблението на млечни и месни продукти, също водят до намаляване на потреблението на царевица за храна на животните. Високата и цена пък кара все повече животновъди да я заместват с пшеница като съставка за фуражите.

Още
НОВИНИ

Очаква се правителството да наложи забрана за внос на украинска земеделска продукция

Очаква се днес на заседание на кабинета да бъде взето решение за забрана на вноса на земеделска продукция от Украйна съобщава БНР. Предложението е на министерство на икономиката. Предвижда се забраната да е за времето от три месеца, и да обхване освен пшеница и други стоки като месо и мляко.. Така страната ни ще се нареди до Полша, Унгария и Словакия, които вече приеха подобни забрани, които са в противоречие с общата търговска политика на блока.

Забраната за внос от Украйна ще е временна, вероятно до края на юни, и ще включва освен пшеница, слънчоглед и царевица, също и мед, сурово и сухо мляко, плодове и зеленчуци, яйца, пилешко, телешко и свинско месо, ядки и други земеделски стоки. Забраната няма да обхване транзитното преминаване на земеделска продукция от Украйна.

Министерството на земеделието предлага временна забрана за внос от Украйна на пшеница, слънчоглед и царевица. От агроведомството аргументират подобен ход с тежката ситуация на българските зърнопроизводители, които не могат да продадат миналогодишната си реколта, притиснати от по-евтиното украинско зърно. Според бранша след забраната на внос в Полша, Унгария и Словакия, огромни количества зърно от Украйна ще се насочат към България, което окончателно ще взриви пазара у нас. В съседна Румъния също се обсъжда решение за забрана на вноса на украинска земеделска продукция.

Очаква се въпросът за внос на украинска земеделска продукция да бъде обсъден в петък при посещението на украинския министър на земеделието у нас. За сега не е ясно какви санкции ще бъдат наложени от Брюксел на страната ни заради предприетите едностранни действия.

Още
НОВИНИ

Войната в Украйна затвори 70% от мощностите за производство на амоняк в Европа

Войната в Украйна продължава да оказва негативно влияние не само върху пазара на торове, но и върху индустрията. Според изнесени  от ГД „Земеделие“ данни към септември 2021 година 70% от производството на амоняк в Европа е било спряло заради нестабилния пазар на газ. С началото на военните действия в Украйна се затруднява и вносът на калиев карбамид и амонячни торове от Русия и Беларус. В резултат на това цените на торовете до крайния потребител са се увеличили петкратно. Според данните на Евростат годишната консумация на калиев оксид се оценява на 5,03 млн. тона, 92% от които се използва за производството на торове, и само 8% за нуждите на химическата индустрия. През 2017 година 20% от калиевия оксид е идвал от Русия и Беларус. Що се отнася до консумацията на калиев карбамид, през 2017 година според данните на статистиката в ЕС тя е възлизала на малко над 2 млн. тона, от които 86% са били за нуждите на индустриалните производители на минерални торове, като Русия допреди войната е била с най-висок дял на вноса в блока с 20%.

За да успее да отговори на предизвикателствата според него, ЕС се нуждае от мерки за подобряване на производството на торове и диверсификация на вноса, като за целта както е известно след началото на военните действия в Украйна , ЕК даде възможност да се подпомогнат производителите на торове, като създаде и специален инструмент за мониторинг на пазара на торове. Освен това се предвижда в близко бъдеще да се намали зависимостта от вноса на минерални торове, чрез насърчаване на земеделските производители да ги заместват с алтернативни органични подобрители.

Още
НОВИНИ

Слънчогледа вече се търси на борсата на цена до 800 лева за тон

Въпреки настъпването на пролетта, търговията на Софийска стокова борса продължава да е в състояние на зимен сън. Според справка от борсата, през изминалата седмица слънчогледът продължава да се търси при цени между 780 и 800 лева за тон без да има насрещни предложения от страна на продавачите. Продажната цена на пшеницата продължава да е застинала на нивото между 620 и 730 лева за тон, докато търсенето е на доста по-ниска цена от 400 лева за тон. Фуражния ечемик се предлага на цена от 410 -430 лева за тон, докато царевицата се търси при цена между 420 до 440 лева за тон.

Още
НОВИНИ

Лек спад в борсовите цени у нас

Спрямо миналия месец се наблюдава лек спад в цените на зърното у нас, съобщават от Софийска стокова борса. Продажната цена на шеницата е между 680 и 730 лева за тон Офертите на купувачите продължават да са на нива от 480 лева за тон. Пшеницата за фураж се търси на 460 лева за тон, а царевицата на цена между 450 и 500 лева на тон. Продажната цена на слънчогледа се движи между 900 и 920 лева за тон.

Още
НОВИНИ

Животновъдите пак алармираха, че стават все по-неконкурентноспосбни в Европа

Животновъдите у нас за пореден път алармираха обществеността на пресконференция днес , че стават все по-неконкурентноспособни на европейските им колеги. Освен това определиха темата с цените на млечните продукти като „банална“ и резултат от липсата на контрол. „ Неконкурентоспособността ни спрямо европейските животновъди става все по-голяма, а същевременно допускаме от Украйна свободно движение на стоките все едно са страна членка на ЕС“, заяви Димитър Зоров, председател на Националния съюз на говедовъдите в България. За пореден път те поискаха нормални условия за правене на бизнес. Сред обсъжданите теми по време на последния съвет по животновъдство е била все още неизплатената държавна помощ, която трябва да компенсира фермерите заради конфликта в Украйна.

Сред очертаните от представителите на сектора проблеми бяха още спирането на изкупуването на сурово мляко в страната, както и вечната тема с търговските вериги, извиващи ръцете на производителите.

„Потребителят трябва да знае, че ще плати огромна цена. Над 40 ферми са затворили, в Добрич са две – една с 200, друга с 250 животни. Други намаляват животните“, добави още Зоров. Според него за януари са били произведени едва 5 хил. тона мляко, като ако се запази негативната тенденцията за спад в производството след година нямало да има и един литър. Технологичните карти , които трябва да влязат в сила също бяха определени като „нещо, далеч от действителността“.

„През последните две години чувам само думата „оцеляване“ от нашите животновъди“, изрази своята загриженост Михаил Михайлов от Националния съюз на говедовъдите в България. Той цитира статистически данни, според които внасяме 20 процента от млякото и млечните продукти, а според собствените му изчисления произвеждаме едва 10 кг сирене на месец.

Още
Царевицата ечемика и хлебната пшеница се продават при 300 лв. без ДДС
НОВИНИ

Цената на пшеницата зад Океана се срина до осемнадесет месечно дъно

Цената на пшеницата на борсата в Чикаго вчера се срина до осемнадесет месечно дъно, информира „Зерно Онлай“. В хода на търговията контрактите със срок на доставка през май паднаха до 252,61 долара за тон. Спад имаше и в цените на фючърсите в Минеаполис до 308,9 долара за тон, докато поскъпване беше отбелязано на контрактите твърдите зимни сортове се повишиха до 294,04 долара за тон.

Основните причини за регистрирания срив в цените са очакванията на търговците за това, как ще се развие търговията в Черноморието и продължаващия слаб интерес на износителите към американска пшеница. Цената на царевицата също остана в червения сектор, след като оценките на правителството за вътрешното предлагане на тази култура надминаха очакванията на трейдърите. Пазарът на зърно в САЩ се намира под натиск от руския износ на пшеница и очакванията за продължаване на зърнената сделка с Украйна чрез посредничеството на Турци и ООН след 18 март, което ще увеличи доставките на зърно на международните пазари. Очаква се зърнената сделка да бъде обсъдена на среща между представители на ООН и Русия в Женева през следващата седмица.

Негативната корекция на американския департамент за земеделие за реколтата от соя в Аржентина спомогна за повишаване на цената на соята на американския пазар. Според изнесените от USDA данни, аржентинската реколта от соя може да намалее от 41 на 30 млн. тона, което е над очакванията на анализаторите.

Пазарът на пшеница във Франция продължиха да падат, като майските контракти на пшеницата падаха до 264,75 евро за тон. Последвани от тези на царевицата които се продаваха при цена от 262 евро за тон.

 

Още