Тагове

Броят на пчелните семейства в региона е паднал под 1000

Председателят на общинската пчеларска организация в Перник Сия Манолова определи 2024 година като лоша за местните пчелари, информира БТА. Причината за това е загубата на пчелни семейства заради болести и нападения.

„Преди две, максимум три години, имахме 4000 пчелни семейства в Пернишко, а в момента те са под хиляда“, обясни тя.

Забелязва се и прогресивно намаляване на пчеларите в региона, които към днешна дата са под сто. Преди пандемията от КОВИД-19 пчеларските дружества в община Перник са били 13, а днес са над пет, като активно работещите от тях са само две.

Манолова коментира още, че за любителите и непрофесионалистите пчелари е все по-трудно да работят и оцеляват. Пречките пред тях са породени от липсата на държавна политика, субсидиране и помощи в бранша, както и от високата цена на препаратите за предпазване на пчелите от болести. Негативна тенденция е и това, че младото поколение не желае да унаследи този вид дейност, тъй като същата не гарантира бърза доходност.

Каквото правим и изкарваме е от нашия труд. Никой не ни помага, но и никой от управляващите до момента не иска да се досети, че дребното и любителското пчеларство, което е в Перник и Пернишко, е в основата на равномерната популация. Без пчели и опрашителна дейност, няма да има нито житни култури, нито картофи, нито плодове и др.“, заяви Манолова.

За разлика от 2023 година, когато пчелари с 50-60 пчелни семейства са успели да извадят между 800 и 1000 килограма мед, през миналата година добивът е паднал с 2/3, което не е позволило на фермерите да реинвестират печалбата си.

Надеждите на пчеларите в региона са липсата на сняг и продължителното засушаване през тази година да не се отразят на пашата на пчелите през сезона.

Пчеларите от Пернишко планират скоро да организират обща среща, на която да се обединят и да търсят решение на проблемите си в името на оцеляването на бранша.

За оплаквания от страна на животновъди, лишени от получаване на субсидии за които са кандидатствали поради неизпълнени ангажименти, алармира депутатката от „Демократична България“ Зорница Стратиева. Нейният избирателен регион е Перник.
„Оплакванията получени от земеделски производители от моя избирателен регион са свързани с това, че на тях им е отказвано изплащането на субсидии по директните плащания. Когато подписват договори, те поемат ангажименти свързани с наема на пасища, договорите им са за срок от две години, доколкото ме информираха, и когато изтече той, те спират да получават субсидии“, заяви Стратиева. Причината била по думите и, че не изпълнявали поетите ангажименти.

Земеделският министър Иван Иванов заяви в отговор, че откакто е встъпило новото ръководство в министерството, подобни жалби за отказ на приемане на заявления за директни плащания не са постъпвали. „За да получи право на директни плащания когато се касае до пасища, всеки бенефициер трябва да е изпълнил най-малко три условия- декларираната площ да е на разположение на земеделския стопанин, да има правни основания и да поддържа пасищата в добро земеделско и екологично състояние“уточни шефката на дирекцията отговаряща за директните плащания Аделина Стоянова. Според нея в конкретния случай най-вероятно се касае за неизпълнение на условието свързано с наличието на правни основания за ползване на пасищата.

Министър Иванов съобщи още, че в аграрното ведомство предстои да бъде създадена работна група която да обсъди и приети промени в механизма за ползването на мери и пасища. „Поели сме ангажименти до края на годината този процес да бъде урегулиран, като по тази тема сме отворени за всякакви жалби“, добави и земеделският министър. наем.

Кампанията по прибиране на царевицата е приключила в четири общини на Пернишка област, информира БТА. Това са Земен, Ковачевци, Брезник и Трън. По данни на местните земеделски служби от обработени 1 160. хектара площи са произведени 3 244 тона царевица. Най-висок добив е постигнала община Радомир- 3 000 килограма от хектар Царевицата за зърно заема 3 116 ха в Пернишки регион. Прибирането й продължава в общините Радомир и Перник.

Кампанията по прибиране на пшеницата в региона на Перник приключи при средни добиви от 373 килограма от декар, съобщава БТА. По данни на местната земеделска служба жътвата е приключила в още две общини-Трън и Земен. 350 килограма от декар са средните добиви в община Трън, докато в община Земен са били отчетени най-ниски средни добиви от 289 килограма от декар.
Към 16 август от засадени в област Перник 14 249 декара са обработени 83% от площите, а средният добив за региона е 389 килограма от декар.

Епизиотичната комисия в Перник реши цялата област да бъде обявена за санитарна зона с цел недопускане на заразата от АЧС. Това съобщава БНР. Експертите призоваха стопаните доброволно да заколят прасетата от стопанствата тип „заден двор”.

Всеки стопанин, който се погрижи за своите прасета, консервира месото им и обезпаразити и дезинфекцира помещенията, в които са пребивавали, ще получи сумата от 300 лв. за обезпечаване на санитарно-хигиенните действия, заяви областният управител Ирена Соколова. За сега Пернишка област остава един от трите незасегнати от заболяването региона в страната.

Междувременно нови огнища на заразата са установени в Русенско, Ловеч и Горна Оряховица . Огнището в Русенско е в промишлен обект в село Караманово, който е с капацитет от 4 500 животни. Заболяването е открито и в отстреляна дива свиня в град Априлци в Ловешка област. Случаят  в Горна Оряховица също е на отстреляно диво прасе в държавното горско стопанство. 12 проби от отстреляни глигани са дали в последните дни ловците от ловните полета в Горнооряховското горско стопанство. Положителна за африканска чума по свинете е тази от животното, отстреляно в землището на лясковското село Мерданя. Случаят е първи за тази част на Великотърновска област.

Жътвата на ечемика в три общини на Пернишка област приключи, съобщава БТА. В Перник, Радомир и Земен са обработени общо 5 850 декара.  Най-висок е добивът в Радомирско – 400 кг от декар. В Пернишки регион са засети 9 028 дка с ечемик, най-много културата е застъпена в общините Радомир и Брезник. Ожънати са 90,72 на сто от площите, при среден добив 347 кг/дка. Кампанията по жътвата на ечемика предстои само в Трън.

988 декара са засегнати в региона на Перник, като на територията на областта до момента са регистрирани 17 пожара, съобщи БТА. Най-много – 8, са пожарите в Държавното горско стопанство в Трън, по три в Радомир и Брезник, два в Земен и един в Държавно ловно стопанство „Витошко-Студена“. През същия период на миналата година е имало един пожар със засегната площ от 7 дка. Ежегодно горските стопанства и общините, собственици на горски територии с площ над 50 хектара, изготвят годишни планове за защита на горските територии от пожари, уточнява още пресцентърът.

В региона на Перник са засети  75 700 декара със слънчоглед, съобщи БТА, позовавайки се на местната служба по земеделие.  Най-активни са земеделските производители  в община Радомир, които са засели 28 650 дка и в Брезник – 26 100 дка. В общините Трън, Перник, Земен и Ковачевци са засети  общо  16 160 дка. За отглеждането му в региона са подготвени 79 080 дка. Половината от площите са наторени с азот, фосфор и калий, 26 100 дка са третирани с хербициди.

Средните добиви от картофи в региона на Перник са 3092 кг/дка съобщава БТА, позовавайки се на информация от областната служба „Земеделие. Това е със 774 килограма над миналогодишния среден добив. Реколтата е прибрана като са обработени общо 5 181 декара . Общите добиви от картофи възлизат на малко над 16 хил. тона.  Засадените тази година площи са с 859 дка повече от 2017 г.

Най-висок е добивът в община Трън – 4000 кг/дка, което е с 1000 кг/дка повече от миналата година. Традиционно в граничния край културата е най-широко застъпена и заема 2750 дка. На второ място по площ с картофи е община Радомир – 1650 дка, по добив обаче я изпреварва община Брезник, регистрирала 2500 кг/дка, при 2200 кг/дка за Радомир.

Приключи жътвата в Пернишка област, съобщо БТА позовавайки се на областната дирекция „Земеделие“. Обработени са над 153 хил декара като най-висок добив от 390 кг/дка  са получили фермерите в Трънско и Радомирско. Най- ниски са в Ковачевци-220 кг/ дка.  Средно за областта са прибирани по 352 кг пшеница  от декар. На полето са работили 25 зърнокомбайна, няма пропаднали площи.  Предсеитбена подготовка е направена върху 33 130 дка, като най-активни са стопаните в община Радомир, подготвили 31 200 дка.
Дълбоко изорани са 8560 дка, засега само в общините Радомир и Земен.