сряда, февруари 19, 2025
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

НОВИНИ

Търсенето на черупкови плодове у нас продължава да расте и през 2023/24 г.

=Слабото производство не може да отговори на търсенето

Продължава тенденцията за увеличаване на търсенето на ядки на българския пазар, като през 2023/24 година е било регистрирано увеличение от 14%, информира специализираният портал freshplaza.de. Това е свързано с възстановяване както на търговията на дребно, така и на сладкарската индустрия.

 

Ръст на импорта от САШ до над 14 млн. долара

 

Въпреки това заради неблагоприятните климатични условия местното производство на черупкови плодове не успя да задоволи подобно търсене и заради засушаването и горещините дори е отбелязало спад. Това е довело до засилване на вноса на ядки в това число и от страни като САЩ, се казва в информацията

. През миналата година тъкмо САЩ е засилил позициите си като вносител номер едно на ядки на българския пазар, тъй като в парично изражение българският внос на черупкови плодове се е увеличил двойно надминавайки 14 млн. долара.

Очакванията са за леко подобряване на вътрешното производство на черупкови плодове през 2024/25 икономическа година при запазване на високо ниво на импорта и стабилно потребление.

Производството на бадеми и орехи остава нерентабилно

 

„Българските бадеми и орехи са с непостоянни добиви и заради неблагоприятните климатични условия са с големи колебания. Окултурените площи продължават да са под планираните , което прави отглеждането на черупкови плодове нерентабилно за редица производители“, се казва още в информацията.

Припомня се още, че заради слабото производство и увеличеното търсене на ядки на пазара ни, страната ни се е превърнала от нетен износител на орехи и бадеми в нетен вносител.

Като причини за увеличеното търсене на ядки на пазара се посочват още ниската инфлация., повишените доходи на потребителите, добрия туристически сезон и успокояване на сектора на хранителната индустрия. Магазините за продажби на ядки на дребно се оказват особено предпочитани за потребителите и доходоносни.

По данни на НСИ потреблението на ядки на глава от населението през 2023 година се е повишило с 13% до 1,6 килограма, като това се отнася само за чистото потребление на ядки, като ако към него се включи делът и на сладкарската индустрия не е изключено цифрите да са по-високи. Очаква се потреблението на ядки у нас да се запази високо и през текущия сезон.

 

Освен орехи страната ни произвежда и малки количества бадеми предимно за вътрешния пазар, като реколтата от бадеми е достигнала до рекордните 1 300 тона през 2018 година при условие, че десетилетие преди това е била на най-ниското си ниво от едва 100 тона. През миналите години годишното производство на бадеми се е движело между 600 и 900 тона, като производството на бадеми се концентрира основно в три региона в близост до морския бряг_-Бургас, Сливен и Хасково, където се наблюдават най-добрите климатични условия за бадемовите насаждения. На тези региони се падат 80% от всички обработваеми площи с бадеми. Бургас е най-големият регион с дял на бадемовите насаждения от 35%. В структурно отношение с най-голям дял от 65% са градините с бадемови насаждения на възраст от 4 до 12 години, следвани от градини с млади насаждения на възраст под 4 години и градини с насаждения на възраст над 12 години (17%).

Още
НОВИНИ

Заради високи разходи румънските фермери намаляват производството на картофи

През миналата година реколтата от картофи в Румъния е достигнала до осемгодишно дъно

Повишаващите се производствени разходи са причината румънските фермери да намаляват производството на картофи, информира freshplaza.de. Само през миналата година разходите за семена са се увеличили двойно. Местните земеделски производители срещат допълнителни трудности и заради скъпата и оскъдна работна ръка.

По данни на румънската статистическа служба реколтата от картофи в страната е достигнала през 2024 година до осемгодишно дъно, въпреки че 1/3 от насажденията с картофи в ЕС се намират в Румъния.

При средни добиви при картофите в ЕС от 35 тона от хектар, добивите в северната ни съседка са паднали през миналата година до 14,8 тона от хектар, като сушата и горещините през 2024 година са оказали негативно въздействие върху производството.

Въпреки отбелязания спад в производството търсенето продължава да се увеличава, като вътрешното производство задоволява само половината от потреблението, ето защо супермаркетите са пълни с вносна продукция, което сваля цените надолу. Така на пазара килограм картофи се продава по 5 леи (1 лея=0,20 евро). В същото време търговците не получават продукция от местните производители, които заради повишените разходи се налага да намаляват производството.

Спад в добивите и в други страни от ЕС

 

През миналата година по-слаби средни добиви от картофи освен Румъния са регистрирали и други страни членки на ЕС. Както е известно почти 70% от площите с картофи в съюза са концентрирани в едва четири държави производители- Франция, Полша, Нидерландия и Белгия. За периода 2000-2023 година производството на картофи в ЕС е паднало до 27,9 млн. тона, което е спад от 36,7%, като най-забележително е намаляло производството в Полша.

Румъния внася картофи основно най-вече от Полша, която е основен доставчик за страната, като заради намаляване на производството там, това може още повече да окаже негативно влияние върху предлагането на картофи в търговската мрежа на страната.

Още
НОВИНИ

Камбаната за край на българското производство на плодове и зеленчуци бие все по-силно, има ли държава която да я чуе

Както вървят нещата съвсем скоро ще гледаме българските чушки и домати само на картинка

Трябваше ли да дойде поредният форум, на който да лъсне нерадостната картина на българското производство на плодове и зеленчуци, което в условията на единен европейски пазар не само не подобрява състоянието си, но и бавно се топи. Трябваше ли да дойде поредният форум, на който държавата да присъства само фигуративно и декларативно с изговарянето на кухи и добре познати фрази, които обаче са без никакво реално покритие откъм държавни политики?! Трябваше ли да дойде пореден форум на който в случая икономическата мисъл само да твърди, колко важен бил пазарът за българските храни, без да отчита, че например българските плодове и зеленчуци в магазините вече почти ги няма?! Веригите са се втурнали в луда надпревара да рекламират и набиват в очите на потребителите не български плодове и зеленчуци, а вредни вносни изделия на сладкарската индустрия, останали заседнали в нечии складове, и удобно изкарвани предпразнично, в случая преди току що отминалите новогодишни празници.

А българските потребители както сподели и Николай Генов от „Хранкооп“ искат и търсят плодове и зеленчуци, само че предлагането е слабо. В слабото предлагане вярваме са се убедили и самите потребители особено в сезона на доматите, чушките и краставиците, чиито цени дори през лятото не паднаха под 2-3 лева за килограм.

За това, че има увеличение на потреблението на плодове и зеленчуци у нас показват не само твърденията на икономистите, които отчитат бавна промяна в тенденциите на хранене на хората с увеличение на потреблението на плодове и зеленчуци в последното десетилетие, но и данните на НСИ.

Драстично увеличение в потреблението на плодове и зеленчуци

 

Данните на статистиката показват драстично увеличение в потреблението на плодове и ако през 2008 година средната годишна консумация на човек е била 39,9 килограма, то през 2023 година тя се е увеличила на 54,2 килограма. За същия период средното годишно потребление на зеленчуци на глава от населението се е увеличило с около 10 килограма- от 65,2 на 75 килограма. Обратно-драстичен е спадът в потреблението на хляб и хлебни изделие, което е спаднало от 109,5 на 72,5 килограма на глава от населението. За сравнение средното потребление на месо за същия период се е увеличило от 28,3 на 38,1 килограма на глава от населението, а на мляко и млечни изделия от 15 на 16,2 килограма.

Къде са производителите?

 

„Ние спряхме да ходим както по телевизии, така и по протести. Нашият протест е на изчезване тихомълком. Мълчим, намаляваме производството и спираме да работим.“ Констатацията колкото тъжна, толкова и вярна е на Мариана Милтенова.

Повсеместно свиване на производството и площите

 

В подкрепа на нейните думи идват и данните. За да сме релевантни, пак ще използваме сравнение между 2008 и 2023 година, с източник МЗХ.

По данни на министерството на земеделието през 2008 година за производството на зеленчуци са били използвани близо 53 хил. ха с общ размер на зеленчуковата продукция от 843 хил. тона в това число 134 хил. тона домати и 353 хил. тона картофи . Относителният дял на оранжериите е бил едва 2%, а намалението на обработваемите площи спрямо предходната година е паднало с 6%. С пресни зеленчуци са били засадени 24,5 хил. ха. .Общото производство на оранжерийни зеленчуци е възлизало на 96 хил. тона, а като причина за намаляването на оранжерийното производство е отчетена „слабите инвестиции в изграждането на нови и реконструкцията на стари оранжерии“.

През същата година с овощни насаждения са били заети 44 хил. хектара като тогава е отбелязан спад в площите спрямо предходната година с 22,7%, а делът на насажденията с изтекъл амортизационен срок за които не са се полагали грижи т.е. старите и изоставени градини е нараснал до 763,2 хектара. Общото производство на плодове през 2008 година е било 90 746 тона , спад с над 13% спрямо 2007 година. Спадът на производството на плодове е повсеместен и при почти всички видове, череши, ябълки, праскови, кайсии, и сливи. Тогава с най-голям дял от 25,9% в общото производство на плодове са били ябълките, следвани от черешите- 17,7% и прасковите с 16,4%.

Спрямо 2008 година, площите със зеленчуци през 2023 година са се стопили с почти 23 хил. хектара до 30 674 хектара. Зеленчуци на открито са се отглеждали върху 29 520 хектара, а оранжерийните площи са паднали до едва 1 154 хектара. Общото производство на зеленчуци през 2023 година спрямо 2008 година е паднало до под 600 хил. тона- 594 хил. тона в това число 485,9 хил. тона зеленчуци от открити площи и 108,1 хил. тона оранжерийна продукция. През миналата година с най-голям дял в общото производство на зеленчуци са били картофите със 119 200 тона, следвани от доматите -115 700 тона. Производството на пипер е достигнало до едва 52 хил. тона спрямо 59 542 тона през 2008 година.

При плодовете общите площи през 2023 година са достигнали до 50 904 хектара, като в сметката за разлика от 2008 година са включени освен овощните насаждения, черупковите и ягодоплодните, като е регистриран спад от 10% в обема на окултурените площи а заради климатични и други причини около 18% от площите с овошки въобще не са обработвани. Общото производство на плодове у нас през миналата година е достигнало до 179 613 тона , спад с почти 20% спрямо предходната година. С над 50% е паднало производството на праскови и нектарини, докато при кайсиите спадът е с наф 40% . Производството на ябълки спрямо предходната година се е свило с почти 1/4- 24,7%.

Данните показват още една тенденция, на увеличаване на дела на насажденията с черупкови плодове. Ако през 2008 година делът на обработваемите площи с орехи е бил само 7,4%, то през 2023 година е достигнал до 18,4%. Ако през 2008 година статистиката не посочва какъв е делът на насажденията с орехи от общия на младите насаждения невстъпили в плододаване, то през 2023 година вече се посочва, че делът им от 34,6% е най-големият. Ясно е защо производителите залагат повече на черупкови и семкови плодове, отколкото например на костилковите, което е отразено и в сериозния спад в производството на на прасковите, ябълките и кайсиите.

Всички посочени цифри идват само да покажат, че българските производители на плодове не съумяват да отговорят на нарасналото потребителско търсене на плодове и зеленчуци, а тяхното бавно и постепенно изчезване от супермаркетите става наистина без шум и тихомълком, напук на декларативните послания от страна на държавата и уверенията в помощта към земеделието. Само че ние като потребители все по-рядко ще виждаме в магазините резултата от труда на нашите производители- българските плодове и зеленчуци. И това е тревожният факт, който декларациите на разни фигуранти в политиката едва ли скоро ще оборят.

Още
Агро Новини

Над 60% от винопроизводителите в света очакват спад на печалбите

Внедряването на иновации в бутилирането и опаковката на продукцията могат да върнат сектора на печеливши позиции

Според проучване направено в рамките на последното специализирано изложение а SIMEI 2024, 63% от винопроизводителите в света очакват спад на печалбите, информира winetitles.com.au. Очакванията на винения бранш са за повсеместен спад на приходите от около 4 процента.

Едва 25% от анкетираните са посочили, че очакват да завършат годината си в съответствие с резултатите си за 2024 година. Под 14% от участвалите в допитването очакват повишени приходи за тази календарна година.

AI събиране на данни за управление на ферментационните процеси

 

Специализираното търговско изложение SIMEI 2024, , което се провежда на всеки две години в Милано показа, че секторът разглежда внедряването на иновации като възможност за връщане към рентабилността на производството. Става дума за внедряване на усъвършенствана роботизирана техника при бутилирането и опаковането на продукцията, което да доведе до повишаване на ефективността и намаляване на разходите на производство. Сред най-актуалните иновации е използването на изкуствен интелект и събирането на данни за подобряване на различни процеси като ферментацията на виното. Според експерти около 20%от винопроизводителите са отворени за внедряването на нови технологии.

През тази година в SIMEI 2024, се вклщчиха 578 производители на вина и напитки покриващи над 30 хил. кв. метра изложбена площ.

Тенденция за производство на безалкохолни вина

 

Друга тенденция, очертана по време на изложението бе насочването на все повече производители към производство на безалкохолни или NoLo вина.
„В Щатите предпочитаме да ги наричаме вина с „ниско съдържание на захар“, отколкото с „ниско съдържание на алкохол“, каза Ранди Улом, енолог и вицепрезидент на калифорнийския винен гигант Jackson Family Wines.

Организаторите на SIMEI обясниха, че именно технологиите за безалкохолно винопроизводство са привлекли най-голямо внимание на тазгодишното събитие.Една от последните иновации за широкомащабно производство на вина NoLo, известна като Libero, беше представена по време на изложението.

Разработено от Omnia Technologies, това осигурява непрекъснат цикъл, способен да премахне алкохола от виното.

Omnia Technologies разкри, че е изпитала „безпрецедентен интерес“ към новата технология, особено от испански, гръцки и американски производители.

„В девет от 10 винарни по света има машини и компоненти, проектирани и произведени в Италия“, обясни Педро Кастелети, генерален секретар на Unione Italiana Vini (UIV), която управлява SIMEI. „Това е сектор, който често се пренебрегва в секторните анализи, но въпреки това представлява важен и решаващ актив за свързаните индустрии на цялата винарска система, за която знаем, че преживява сложна икономическа ситуация.

Още
Регистър на одобрените изкупвачи на краве мляко
Животновъдство

Сезонни фактори и климатични промени водят до спад в глобалното производство на мляко

Франция повишава производството си, въпреки щетите от вируса „Син език“

Производството на мляко в света през тази година продължава да пада, информира UkrAgroConsult. За отрицателната тенденция влияние оказват както сезонни фактори, така и такива като болести по животните, климатичните промени, високите цени на фуражите и загубите, които търпят фермерите.

И докато разразилата се епидемия от „Син език“ се отрази на млечния отрасъл в Западна Европа, основният негативен фактор в източната част на континента беше продължителното засушаване

След период на спад в САЩ се наблюдава известно стабилизиране на производството. Недостигът на производство на мляко в света се компенсира благодарение на Нова Зеландия, която увеличава своето производство. Поскъпването на фуражите и засушаването са се отразили негативно на австралийското производство.

По данни на американския департамент по земеделие производствените обеми на мляко в Европа през октомври са се стабилизирали. Въпреки това нивото на производство остава различно в отделните страни. Ако в Германия и Ирландия е бил регистриран известен спад, във Франция и Великобритания е регистрирано увеличение на производството.

На фона на това по данни на Dairy Global 6 000 крави във Франция са пострадали от вируса „Син език“. В централните и източни части на континента пък заради продължителното засушаване и недостига на фуражи е регистриран спад в производството.

По данни ЕК средната цена на млякото в ЕС през септември е достигнала до 47,45 евроцента за килограм, което е с 0,1 на сто пове1че от предходния месец. В сравнение с аналогичния период на предходната година средната цена на млякото в ЕС се е повишила с 8,6%. Тласък на цените на Стария континент дава както по-слабото производство, така и повишеното търсене на суровина от страна на млекопреработвателната индустрия.

Още
Агро Новини

Анализатори прогнозират ръст на украинската реколта от слънчоглед през 2025 г.

Цената на украинския слънчоглед достигна до 535 долара за тон

Ръст между 6 и 8 на сто на реколтата от слънчоглед в Украйна през 2025 година прогнозират анализаторите на „АКП Информ“, информира БТА. Причина за това може да се окаже увеличаването на обработваемите площи с около 5%.

Според анализаторите основната причина за подобна оптимистична прогноза е настоящата ценова ситуация на международните пазари.

По данни на „АКП-Информ“ цената на украинския слънчоглед продължава да расте, като през последната седмица се е повишила с 15-30 долара за метричен тон и е достигнала 505-535 долара.

Украйна почти е приключила прибирането на слънчогледовата реколта за 2024 г. като към 8 ноември е събрала 9,6 милиона метрични тона от 95,2 на сто от засетите площи.

„Увеличението на площите може да стане за сметка на тези със соя, която не даде желаните добиви заради недобрите метеорологични условия“, посочват от консултантската компания.

От „АКП-информ“ очакват през 2025 г. площите със соя да намалеят с между 7 и 10 на сто, а реколтата с около 5 на сто. През 2024 г. Украйна е прибрала 5,9 милиона тона соеви зърна.

Още
Между 206 и 275лева ще получат стопаните
Агро Новини

Спад в производството на говеждо месо в ЕС за девети пореден път през 2025 г.

Експортът за трети страни ще се свие заради намалено търсене на едър рогат добитък от Турция

Неблагоприятните икономически условия, въвеждането на регулации и намаляването на поголовието ще станат причина за спад в производството на говеждо месо в ЕС през 2025 година, информира UkrAgroConsult. Така производството ще се свие за девета поредна година. Тази тенденция ще засегне преди всичко Западна Европа, докато в Централна Европа комерсиализацията на сектора ще доведе до стабилизация на поголовието както при млечните, така и при месодайните породи.

В спънка за увеличаване на производството на говеждо месо в Западна Европа се превръщат някои болести като вирусното заболяване Син език и епизиотичната хеморологична болест. Експорта на едър рогат добитък от ЕС в трети страни се свива заради значително намаляване на износа за Турция.

За 2025 година се прогнозира спад в производството на говеждо месо от 1,5% на фона на напрегната ситуация на пазара заради спад на вноса и увеличение на експорта.

Още
Агро Новини

Производството на свинско месо в ЕС може да достигне до ново рекордно дъно през 2025 г.

Силното предлагане на свинско месо на европейския пазар ще доведе до увеличаване на конкуренцията и намаляване на цените

 

Докато през тази година в ЕС се очаква възстановяване на производството на свинско месо, през идната се очаква спад, информира UkrAgroConsult. Припомня се, че голямото търсене и слабото производство през миналата година са тласнали повечето индустриални производители към увеличение на производството на свине-майки. Това ще доведе до възстановяване на производството през текущата година.

Очакванията са цикълът на производство на свинско месо да достигне ново рекордно ниско дъно през 2025 година, като прогнозираният спад е с 1,7%. Като цяло търговията с живи свине не играе голяма роля в цялостната картина на производството.

През 2024 година тласък в свинепроизводството дава по-голямото тегло на животните за угояване, като очакваният ръст е от 2%. Според прогнозите се очаква увеличаване на производството на свинско месо в Испания, като голяма част от него ще е предназначена за вътрешноевропейския пазар.

Наблюдава се също така незначително увеличение на потреблението на свинско месо в страните от Централна Европа, като нито вътрешното потребление нито експорта ще могат да компенсират увеличеното предлагане. То от своя страна може да доведе до увеличаване на конкуренцията и намаляване на цените, което пък да направи свинското месо с произход от ЕС по-конкурентно на външните пазари.

Още
Общо около 20 млн. лева са получили фермерите за изпълнение на ангажименти за хуманно отношение
Агро Новини

Силното търсене тласка производството на птиче месо в ЕС нагоре

Великобритания остава водещ вносител на птиче месо в ЕС

 

Засиленото търсене на птиче месо през тази и следващата година може да доведе до ръст в производството му в ЕС, информира UkrAgroConsult. През следващата година се очаква Полша да остане лидер в производството на птиче месо в блока с дял от 22%. Заради слабата конкуренция от страна на Украйна, ниските разходи за фуражи и засиленото търсене на експортните пазари, полското производство ще продължи да просперира.

Като цяло производството на птиче месо в ЕС е на цикъл от два -три месеца и се намира под влиянието на условията на пазара. Заради възстановяване на загубени експортни пазари и съкращаване на вноса се очаква страните от блока да запазят положителен търговски баланс по отношение на производството на птиче месо.

Като съблюдават различните ветеринарномедицински правила след Брекзит, британските търговци се очаква да заемат водещи позиции на европейския пазар на птиче месо. Великобритания запазва предимството си при вноса на свежо охладено птиче месо, още повече че внася пилешко месо от Украйна без мита. И досега заради действащите санитарни ограничения, вносът на птиче месо от Бразилия остава ограничен. От друга страна украинските търговци се сблъскват с известни ограничения и наличието на лицензи за внос на продукция на пазара на ЕС.

Увеличение в експорта на пилешко месо от ЕС се очаква заради отпадането на някои регионални забрани за износ, наложени заради наличието на птичи грип.

Заради по-ниската си цена, пилешкото месо остава предпочитано за европейските потребители, като през тази и следващата година се очаква потреблението да остане стабилно.

 

Още
Агро Новини

Добри перспективи за производството на ориз в Европа

Експертите отчитат отрицателно въздействие на сушата и горещините върху посевите с ориз в България и Румъния

 

За разлика от пролетните култури, чиито средни добиви се очакват да са значително по-слаби през тази година заради неблагоприятните климатични условия в основни страни производители, перспективите пред производителите на ориз според последния доклад на експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) са значително по-добри.

Според експертите периодът на вегетация на ориза в редица региони на континента е бил белязан от вълни от горещо време и високи температури. Въпреки това оризовата култура е издържала в тези климатични условия и се очакват добивите през тази година да са над средните.

Въпреки това продължителното засушаване съчетано с високи температури и липса на валежи са оказали негативно въздействие върху оризовите поля в България и Румъния- особено в периода на вегетация и възпроизвеждане на растенията.

„Прогнозата ни за добивите от ориз в ЕС е за 6,78 тона ориз от хектар, което е с 6% над средните добиви за последните пет години“, пишат експертите на MARS.

Освен за България и Румъния, експертите отбелязват още че през тази година в Италия е било регистрирано забавяне в развитието на посевите с около 15 дни заради честите валежи през април. По време на вегетацията на растенията през лятото това забавяне в развитието е било частично наваксано. В Испания също е било регистрирано забавяне в развитието на ориза с 15 дни заради по-ниските температури през пролетта.

Комбинацията от благоприятни температури, ниво на влажност и слънцегреене през август и септември са допринесли за създаване на отлични условия за растеж и на оризовите насаждения по време на периода на късна вегетация и зреене.

Въпреки че средните температури в южната ни съседка Гърция през лятото са били с между 3 и 5 градуса над средните, като максималните температурни стойности са надминали 36 градуса, осигуреното напояване е позволило устойчиво развитие на растенията. Очакванията са прибирането на оризовата реколта да започне в началото на октомври като се прогнозират по-високи добиви от средните.

По-слаби добиви у нас заради липса на напояване

 

За България експертите отбелязват, че липсата на напояване и високите средни температури са повлияли негативно на развитието на оризовите насаждения. Сателитните данни на агенцията потвърждават натрупване на биомаса под средното, като предстои прибиране на реколтата. Прогнозите за реколтата са тя да е под средната за последните пет години. Подобна е ситуацията в северната ни съседка Румъния.

През тази година в Европа е регистрирано увеличение на обработваемите площи с ориз със 7,5% или с 16 хил. хектара. Анализът на сателитните данни е показал много добро натрупване на биомаса особено в някои райони на Италия.

Още
До 2020 г. ще се подпомагат овце и кози-майки само в планински райони и под селекционен контрол
Агро Новини

Приблизително 160 млн. тона мляко е произвел ЕС през 2022 г.т

Под 10 млн. тона мляко са били оставени за директно потребление от производителите

 

По данни на европейската статистика през 2022 година фермите от млекодайното направление в ЕС са произвели приблизително 160 млн. Тона мляко, информира AGRI-Press.eu. По-голяма част от произведените количества са били продадени на преработвателните предприятия, като производителите са оставили за директно потребление само  9,8 млн. тона . От 149,9 млн. тона мляко доставяно на преработвателите- 145,6 млн. тона са краве мляко, а останалото е било овче, козе и биволско мляко.

От своя страна мандрите са произвели 22,5 млн. тона мляко за пиене и 7,7 млн. Тона подкиселени млечни продукти. Що се отнася до промишлените продукти, мандрите са произвели 2,3 милиона тона масло от 46,4 милиона тона пълномаслено мляко; 10,4 милиона тона сирене от 59,2 милиона тона пълномаслено мляко и 16,9 милиона тона обезмаслено мляко; 3,0 милиона тона мляко на прах и 55,9 милиона тона суроватка.

Още
Агро Новини

Strategie Grains прогнозира по-добра реколта от слънчоглед и соя в ЕС през 2024 г.

Заради намаляване на обработваемите площи се очаква спад в производството на рапица

Анализаторите от Strategie Grains прогнозират по-добра реколта от соя и слънчоглед през новата стопанска година, информира UkrAgroConsult. По отношение на реколтата от слънчоглед се прогнозира увеличение с 8% до 10,7 млн. тона заради по-добри средни добиви. Плановете на европейските фермери са да заделят за производството на слънчоглед 4,7 млн. декара.

Що се отнася до реколтата от соя, тя се прогнозира на 3,1 млн. тона, което ще е увеличение със 7% за година заради разширяване на обработваемите площи до 1,1 млн. хектара.

Обемът на производството на рапица през 2025 година може да падне със 7% до 18,4 млн. Тона като според анализаторите това ще се дължи на намаляване на обработваемите площи до 5,6 млн. хектара. Според Strategie Grains е много вероятно ЕС да увеличи вноса на рапица от Украйна и Австралия.

Още
Агро Новини

ЕК прогнозира по-високи запаси от пшеница в края на текущата стопанска година

Производството остава близко до миналогодишното, експортът отстъпва с 1,6 млн. тона

 

По прогнози на ЕК в края на текущата стопанска година запасите от мека пшеница в страните членки могат да се увеличат до 19,1 млн. тона спрямо прогнозата от 18,4 млн. тона преди месец, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на „Ройтерс“. За сравнение крайните запаси за предходната стопанска година са достигнали до 19,4 млн. тона.

От ЕК прогнозират общото производство на мека пшеница в ЕС през 2023/24 стопанска година да достигне до 125,9 млн. тона което е с 0,2 млн. тона над оценката направена през декември. През 2022/23 стопанска година европейските фермери са прибрали 125,8 млн. тона мека пшеница.

Прогнозата за вноса на мека пшеница в ЕС е увеличена до 7 млн. тона, което ще остане под миналогодишното му ниво от 9,6 млн. тона. Експортът се прогнозира на 31 млн. тона, което е спад с 1,6 млн. тона в сравнение с миналия сезон.

Производството на ечемик в ЕС според експертите се очаква да достигне до 12 годишно дъно, като се прогнозира да падне до 476 млн. тона. Прогнозата за реколтата от царевица е запазена на нивото от 61,4 млн. тона при експортен потенциал от 4,5 млн. тона и внос от 19 млн. тона.

Още
Агро Новини

Strategie Grains даде по-високи прогнози за реколтата от маслодайни култури в ЕС

Експертите очакват по-високите добиви от слънчоглед в Германия, Италия и Франция да компенсират по-слабите у нас

 

Анализаторите на Strategie Grains дадоха нови по-големи прогнози за реколтата от маслодайни култури в ЕС, съобщава UkrAgroConsult. Според последните им данни реколтата от основите маслодайни култури през текущия сезон може да достигне до 2,8 млн. тона, което е с 1.5 млн. тона над миналогодишната реколта. Оценката за реколтата от рапица е повишена с 200 хил. тона до 19,7 млн. тона заради по-високите средни добиви от рапица в Германия, Франция и Румъния.

Оценките за реколтата от слънчоглед остава на досегашното ниво от 10,1 млн. тона, което е с 0,8 млн. тона над миналогодишното производство.

„Очакваната по-слаба реколта от слънчоглед в България може да бъде компенсирана с по-високи добиви във Франция, Германия и Италия“, се казва в анализа на Strategie Grains.

Оценката за реколтата от соя е повишена със 100 хил. тона до 3 млн. тона.

Още
170 000 тона е реколтата от грозде
НОВИНИ

Производство на вино близко до миналогодишното очакват във Франция

Производството на вино във Франция се очаква да е близко до миналогодишното като реколтата от грозде в Шампан и Бургундия ще бъде над средните нива, което ще компенсира по-слабите добиви в Бордо, информира специализираният портал decanter.com позовавайки се на първите прогнози на френското земеделско миинстерство.

Според тях производството на вино във Франция през 2023 година се очаква да достигне между 43 и 47 млн. хектолитра спрямо 45,4 млн. хектолитра през миналата. Експертите коментират, че Франция изглежда ще има по-добра година от Испания и Италия, за които се очаква производството на вино да е по-слабо. Все пак френското министерство на земеделието подчерта предварителния характер на прогнозата си, позовавайки се на несигурността около щетите от мана в Бордо и югозападна Франция и продължителната суша в Лангедок и Русийон.

„От друга страна, ситуацията в други лозя остава като цяло благоприятна“, се казва в изявление на френското министерство във вторник. Благодарение на оптималните условия и ранните валежи през пролетта съпътствали развитието на лозите, гроздовете са добре запълнени с плод.

За разлика от това италианската национална земеделска група Coldiretti заяви, че екстремните метеорологични явления могат да намалят реколтата от вино с 14% тази година, докато производителите в Испания изчисляват, че жегата и сушата могат да намалят производството на вино и мъст в страната с 12%.

Във Франция регионът Шампан избегна щети от замръзване и градушка, гроздовите чепки са добре снабдени и болестта е ограничена, с производствен потенциал над средния, се казва от министерството.

В Бургундия производството на грозде ще бъде по-високо от средното за пет години, въпреки известен натиск от плесен и местни щети от градушка. Потенциалът за производство на вино също е обещаващ в съседното Божоле с оптимална влажност на почвата след сушата миналата година.

Ситуацията е сложна в Бордо, където последователните гръмотевични бури и високите температури през май и юни създадоха благоприятни условия за мана и попречиха на мерките за растителна защита.

Земеделската камара на Жиронд миналата седмица започна проучване сред производителите, за да събере информация за пораженията нанесени от маната, като особено засегнати са били масивите с „Мерло“.

Още
Неблагоприятните климатични условия са причина за спад в производството с между 33 и 15%
НОВИНИ

В Италия очакват по-слабо производство на вино заради екстремните климатични условия

екстремните климатични условия в Италия могат да доведат до спад в производството на вино през тази година с 14% спрямо миналата година, информира специализирания винен портал decanter.com. В информацията все пак се уточнява, че прогнозите на експертите от най-голямата земеделска организация в страната
Coldiretti са първоначални.

От браншовата организация заявиха, че все още е рано за по-точни прогнози, и всичко ще зависи от времето през следващите седмици. Според прогнозите им производството на вино в Италия през тази година може да достигне до 43 млн. хектолитрапри 50 млн. хектолитра през 2022 година. Ако прогнозите им се оправдаят тазгодишното производство на вино в Италия може да се нареди до някои от най-слабите години- 1948, 2003 2017 година.

От организацията заявиха, че лозята на Италия плащат висока цена за изменението на климата и цитираха последните метеорологични събития, от горещи вълни до бури.

Ситуацията обаче варира значително в различните региони. Южните и централните райони на Италия са изправени пред по-тежки потенциални спадове в производството, посочиха от Coldiretti. Части от Северна Италия бяха изправени пред поредица от ожесточени градушки през последните седмици потенциалните добиви изглеждат стабилни в Пиемонт, Ломбардия и Венето.

В Сицилия местните общности са сред тези в Европа, изправени пред опустошителни горски пожари през последните седмици. В лозята има опасения относно въздействието на топлината и плесента върху размера на реколтата през 2023 г.

Винарската асоциация Assovini Sicilia заяви тази седмица, че качеството на гроздето през 2023 г. не е било компрометирано, дори ако някои винарни очакват производството да спадне. Assovini Sicilia също цитира производители в района на Етна, които казват, че надморската височина и бризът са помогнали да се сведе до минимум натискът от плесен в техните лозя.

В западна Сицилия Филипо Бутафуоко, лозарски техник в Cantine Settesoli, заяви: „В момента качеството на гроздето е отлично, тъй като се справихме с брашнестата мана, но поради горещините през последните седмици загубихме около 40% от предстоящата продукция. Тъй като температурите паднаха, неизгорялото грозде започва да възстановява силата си, така че общият спад [в производството] може да бъде по-нисък.“

Още
Рапица снимки
НОВИНИ

Есеннен синап като алтернатива на рапицата

Есенният синап се оказва добра алтернатива за производителите сеещи през този период на годината рапица, пише UkrAgroConsult позовавайки се на The Ukrainian Farmer. Късния период на засяване на синапа към средата на септември и намаления риск от загуби могат да го направят предпочитана за фермерите култура. Растението се възползва отлично от периоди на по-висока влажност през есента и преди настъпване на зимата може да формира както стабилна коренова система, така и между шест и осем листа в розетка, което се явява залог за добро презимуване на тази култура.

Според резултатите от изследвания на учените потенциалът на добивите от синап се оценява на между 300 и 350 килограма от декар при съдържание на масло в семената до 50%. В информацията се отбелязва, че украински селекционери вече са създали първите местни сортове есенен синап , като посевите с тази култура в последните години са достигнали до 50 хил. хектара.

В последните години според учените почвено-климатичните условия в южната част на страната са станали неблагоприятни за отглеждане на множество пролетни култури с между 40 и 50 часа липса на продуктивна влага и високи температури на въздуха и почвите, което превръща есенния синап в алтернатива на много култури

Още
НОВИНИ

С 230 млн. евро инвестиции :Агрополихим“ ще удвои производството на азотни торове

С инвестиция в размер на 250 млн. евро през следващите 5 години „Агрополихим“ се очаква да удвои капацитета си на производство на азони торове, съобщава „Капитал“. Така годишното производство на азотни торове се планира да достигне до 1,5 млн тона. редприятието планира да ползва син амоняк и да пусне продукти с почти нулев отпечатък.Разширението идва на фона на свито производство в Европа след поскъпването на природния газ миналата година и очаквания за окончателно закриване на неефективни заводи.

Предвидената технология позволява да се генерира максимално количество зелена енергия, а заедно с подготвяното използване на син амоняк (с уловени въглеродни емисии) компанията ще може да пусне на пазара продукти с почти нулев отпечатък. А това ще й даде конкурентно предимство.

„Агрополихим“ преди дни обяви, че е подписала споразумение с швейцарската Casale за проектиране на нова инсталация за азотна киселина, която ще бъде пусната в експлоатация до края на 2027 г. С това на практика ще бъде надградено съществуващото подобно производство по същата технология, което работи на площадката на завода още от 1973 г. и което беше изцяло модернизирано последните няколко години, отново с помощта на Casale.

Още
НОВИНИ

Производството на зеленчуци през 20022 г. у нас е стигнало дъното според експерти

 

Производството на зеленчуци у нас през 2022 г. е паднало на едно от най-ниските равнища в исторически план, сочи равносметката на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство към Института по аграрна икономика към Селскостопанска академия, съобщават от ССА.

В стойностно изражение се отчита спад от 6% на годишна база, сочи анализът им. Зеленчуците през изтеклата година са заемали едва 4% от родното растениевъдство и до 3% в брутната продукция от цялото селско стопанство. Макар обемите при доматите да са по-ниски (-7% спрямо 2021 г.) – 109 хил. тона, то паричната им стойност се увеличава, отбелязват експертите. През 2022 г. те заемат 29% от общата стойност на зеленчукопроизводството, възлизайки на 103 млн. лв., а само година по-рано делът им е бил 28%.

Повишението на дела на доматите в общата продукция от зеленчуци се дължи на повишение на цените, които са нараснали с 18% за година, докато физическите обеми са паднали с 22%”, констатират анализаторите и акцентират, че спадът на количествата идва предимно от оранжериите, в които са отгледани по-малко домати.

Спад има и при краставиците. Добитите количества се изчисляват на 47 хил. тона (-12% към 2021 г). Ръст в продукцията се отчита при пипера. За изминалата година полското производство на пипер се оценява на 59 хил. тона (+4% спрямо 2021 г) и общо производство от 61 хил. тона.

Според анализа на икономическите експерти цените на зеленчуците у нас за година са се увеличили с 22%. При доматите поскъпването за последните 12 месеца е с 35%, а на едро увеличението достига до 40%. При краставиците поскъпването е между 17% на дребно и 20% на едро, а според прогнозите изкупните цени за януари ще са между 1,50 лева за пипера и 2,20 лева за краставиците..

Още
НОВИНИ

17,6 млрд. литра вино е произвел ЕС през 2021 година

През 2021 година по данни на Евростат общото производство на вино в страните членки на ЕС е достигнало до 17,6 млрд. литра. Сред топ производителите на вино са Испания с дял от 29% от общото производство, следвана от Италия с дял от 28% и Франция с 20%. Гермаия, Португалия и Унгария са с дял сот между 7 и 2% от общото а ЕС производство.

Още
НОВИНИ

Евростат отчита увеличение от 1,6% в производството на свинско месо в ЕС през 2021 г.

По данни на Евростат през 2021 година е регистрирано умерено увеличение на производството на свинско месо с 1,6 процентни пункта като общото производство е достигнало до 234 млн. тона. За същия период е отчетено почти два пъти по-голямо производство на птиче месо (13,2 млн. тона ) в сравнение производството на говеждо месо от 6,8 млн. тона. Производството на овче и козе месо е било незначително.

За периода между 2006 и 2021 година е регистриран бърз и равномерен растеж в производството на птиче месо, което е свързано и с промяна във вкусовите предпочитания на потребителите. Общо за този период производството на птиче месо в ЕС се е увеличило с 44%. Що се отнася до производството на свинско месо , при него наблюдаваният растеж за същия период е от 9,4% въпреки, че се наблюдава спад в поголовието от свине. За разлика от това, при производството на говеждо месо между 2006 и 2021 година е регистриран спад със 7,4%. За производството на овче и козе месо са наблюдавани сериозни спадове с по около 40% за периодите между 2006 и 2009 година и 2006 и 2014 година.

Сред страните от ЕС Испания е с най-голям дял в производството на свинско месо от 1/5 или малко над 5,2 млн. тона, следвана от Германия с дял от 21,2%. С най-голям дял в производството на птиче месо през 2021 година е била Полша- 19,2% или 2,4 млн. тона. С двуцифрен дял в производството на птиче месо са още Франция 12,5%, Испания 12,3%, Германия 12% и Италия с 10,4%. Над 1/5 или 20,9% от производството на говеждо месо в ЕС през 2021 година се е падал на Франция, следвана от Германия с 15,8%, Италия с 11%, Испания 10,6% и Ирландия 8,7%.

С 28% дял Испания се явява най-големият производител на овче месо в съюза, като голяма част от останалото производство идва от Франция, Гърция и Ирландия.

Още
Сирене Чедър” мина границата от 4 000 долара за тон
НОВИНИ

Незначителен ръст от 0,4% в производството на мляко отчита ЕС през 2021 г.

Производството на мляко в ЕС през 2021 година по данни на Евростат е достигнало до 161 млн. тона което представлява незначително увеличение спрямо предходната година с 0,4%. По-голяма част от суровото мляко е било доставяно за преработка до мандрите, като едва 10,4% от произведените количества са останали за собствена консумация и директни продажби. Преобладаващото количество от 146,5 млн. тона доставяно до мандрите е било краве мляко, Делът на овчето, биволското и козе мляко отишло за нуждите на преработвателната а индустрия е бил 4,7 млн. тона. Нидерландия, Германия, Италия и Полша са с общ дял от над 2/3 от общо събраното мляко за производство в ЕС.

Германия остава водещ производител на млечни продукти в ЕС , като през 2021 година е произвела 2,4 млн. тона сирене и 391 хил. тона масло. Сред водещите страни производители на сирене са били още Франция, с 1,9 млн. тона, Италия с 1,4 млн. тона и Нидерландия с 954 хил. тона.

Още
НОВИНИ

Обмисля се лицензирането на още една лаборатория за изследване на съдържанието на канабиол в индустриалния коноп

За три години са издадени 390 разрешителни за производство на индустриален коноп

 

От земеделското министерство обмислят да се лицензира лабораторията към Института по тютюна към Селскостопанска академия за извършване на анализи на проби от индустриален коноп за съдържание на тетрахидроканабиол (ТХК). Това стана известно по време на дебатите по двата предложени законопроекта за промени в закона за наркотичните вещества и прекурсурите. Вносителите на законопроектите , които бяха приети от комисията представиха сходни мотиви свързани основно с разкриващите се перспективи пред бизнеса при разрешаване на преработката на индустриалния коноп. Основната разлика в двата текста беше свързана с максимално разрешения процент на съдържание на ТХК- 0,3% в единия, и 1% в другия.

Като причина за искане на по-висок процент беше посочена климатичните промени и фактът, че при по-топло време се получават големи отклонения в съдържанието на наркотично вещество в растенията. За примери бяха посочени някои страни като Чехия и Испания, където е разрешено отглеждането и преработката на индустриален коноп със съдържание на ТХК между 0,6 и 1%.

„Надявам се с исканите промени в закона да не задълбочим, а да разрешим сегашните проблеми, които не са един и два, и са свързани както със съществуващите законови противоречия, така и с липсата на достатъчно лаборатории. Мисля, че ако се изпипат промените, и се вкарат хора, които разбират крайния продукт който ще се лицензира, и се създаде регистър на преработвателите, ще улесним както контролните органи, така и бизнеса, заяви Петър Кировски, председател на лицензионната комисия към земеделското министерство.

За последните три години според него през специалната комисия са минали 390 разрешителни за производство на индустриален коноп , като пробите за съдържание на ТХК в растенията постъпват в единствената за сега у нас лицензирана лаборатория. През тази година заради регистрирани отклонения в съдържанието на наркотично вещество, проби са били изпращани и в чужда лаборатория. От депутатите дойде предложение и самия бранш да си направи собствена лаборатория за анализ на пробите.

Представители на здравното министерство изразиха някои притеснения свързани с това, че промяната в дефиницията за конопа може да доведе до занижен контрол и използване на индустриален коноп със съдържание на ТХ под законово установените граници не по предназначение.

Още
Три нови сорта хибридна царевица показаха от „Лиматрейн“ по време на провеждащия се  агро семинар организиран от асоциацията на зърнопро
НОВИНИ

ЕК намали оценката си за производството на царевица през тази година

В последния си отчет от края на миналата седмица, Европейската комисия отново намали своята прогноза за производството на царевица през тази година до 53,3 млн. тона, информира Зерно Онлайн“. Само месец по-рано през октомври от Брюксел оцениха тазгодишната реколта от царевица на 54,9 млн. тона. Както отбелязват експертите новата негативна корекция в оценката е свързана с дългия период на засушаване на Стария континент.

По-слабото производство се очаква да се отрази и на вноса на царевица в страните от ЕС. Спрямо октомври оценката за вноса е увеличена с 1 млн. тона до 23 млн. тона.

Още
НОВИНИ

COCRAL намали прогнозата си за реколтата от зърнени култури в ЕС

Експертите от Европейската асоциация на търговците COCERAL намалиха своята прогноза за реколтата от зърнени култури в ЕС и Великобритания през текущата година с 21,1 млн. тона до 264,6 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Основната причина за подобна корекция е намаляването на оценката за производството на царевица с 14,1 млн. тона до 59,1 млн. тона заради засушаването и екстремно високите температури. За сравнение през миналата година фермерите в Европа са произвели 70,2 млн. тона царевица. Сред най-засегнатите от климатичните условия страни са били Франция, Италия, Германия, Унгария и Румъния. Очаква се с реколта над 7 млн. тона царевица Полша да влезе в топ три на производителите след Франция и Румъния.

Оценката за производството на мека пшеница е намалена с 1,8 млн. тона до 125,6 млн тона и на реколтата от твърда пшеница с 0,5 млн. тона до 7,2 млн. тона. Оценката за реколтата от ечемик също е намалена с 0,7 млн. тона до 52,4 млн. тона.

Общата оценка за производството на маслодайни култури е намалена с 0,9 млн. тона до 31,3 млн. тона в това число на производството на слънчоглед с 1,7 млн. тона до 9 млн. тона, реколтата от соя с 0,4 млн. тона до 2,8 млн. тона. Оценката за реколтата от рапица е увеличена с 1,1 млн. тона до 19,5 млн. тона.

 

Още
Д-р Димитър Гайдарски
НОВИНИ

Нежеланието на потребителите да плащат възпрепятства разрастването на площите с биолозя

Нежеланието на потребителите да плащат за биовина възпрепятства растежа на площите с биолозя, информира .Vinex Marketпозовавайки се на ново проучване на доклад на организаторите на изложението Pro Wein в Дюселдорф.

Проучване направено по тяхна поръчка установи различия на мненията на различните пазари за вино. Докато различни търговци от Скандинавия, Белгия, Люксембург изразяват оптимизъм по отношение на бъдещ растеж на пазара на биовина, тези в Германия, Нидерландия и Източна Европа са далеч по-песимистичо настроени заради по-слабо търсене на биовина и нежеланието на потребителите да плащат за тях.

„За тези, които се занимават с търговия с вино, нежеланието на потребителите да плащат за биологично вино и разходите за биологично сертифициране са на първо място в списъка на причините за отказ на сертифициране“, се добавя в доклада.

В проучване, проведено от университета Гайзенхайм, бяха анкетирани около 3000 професионалисти от винената индустрия в 48 държави, като по-голямата част от специализираните търговци на вино (78%), хотелиерите (77%) и доставчиците на хранителни услуги (72%) твърдят, че биологичното производство на вино ще продължи да расте и в бъдеще.

Понастоящем има около половин милион акра лозя, посветени на производството на биологични лозя по целия свят, като основната част е в Европа, но секторът набира популярност и в други части на света.

Франция, Испания и Италия са първите три пазара, на които се падат три четвърти от общите биологични лозя, според OIV, до голяма степен защото тези страни се радват на предимството на дългото сухо средиземноморско лято.

„Само 30% от германските лозари, 40% във Франция и Италия и 58% в Испания смятат, че биологичното лозарство е икономически жизнеспособно в дългосрочен план. По-голямата готовност да плащат от страна на потребителите би била ключова предпоставка за покриване на по-високите разходи за производство на биологично вино в региони, които не се отличават с идеален климат“, пишат още експертите в своя доклад.

Още
НОВИНИ

ЕС ще увеличи реколтата от рапица през 2022 г.

Анализаторите на Strategie Grains прогнозират, че реколтата от рапица в страните членки на ЕС през 2022 година ще се увеличи с 6% до 18 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“.

Основната причина за това са високите цени на тази маслодайна култура на международните пазари, което води до разширяване на обработваемите площи. През новия сезон 2022/23 година се очаква повече рапица да произведат основни страни производители като Франция, Германия и Полша. Производството на рапица в Чехия и Словакия може да остане под нивото от тази стопанска година заради по-слабите средни добиви.

Що се отнася до реколтата от слънчоглед в ЕС, анализаторите прогнозират намаляването и до 9,9 млн. тона спрямо рекордните 10,4 млн. тона прибрани от фермерите през текущия сезон.

Още
НОВИНИ

Турция осигурява 90% от компонентите за местното производство на агротехника

Освен като активен производител на селскостопанска продукция, през последните години югоизточната ни съседка Турция заема все по-големи позиции и при производството на земеделска техника и компоненти към нея. Това потвърди по време на специализираното изложение Growtech в Анталия пред представители на аграрни медии от цял свят и Бекинч Айгнеш от Турската асоциация на производителите на агротехника,

„Страната ни е не само водещ производител на аграрна продукция, но и притежава големи капацитети за производството на земеделска техника. Ние имаме 22 компании заети с производството на селскостопанска техника, чието производство в парична стойност годишно възлиза на 1,2 млрд. долара, а в сектора са заети над 20 хил. работници“, заяви Айнеш.

Този брой на компании осигурява дял от 5% на страната на пазара на селскостопанска техника в света, като Турция се нарежда на трето място по брой на произведени машини, с годишно производство от 1,8 млн.. машини. При това делът на производството на земеделска техника от общото машиностроене на страната възлиза на 8,6%. През миналата година Турция, която е в топ 15 на най-големите износители е изнесла на международните пазари селскостопанска техника за 1 млрд. долара, като се очаква износът да нарастне до 1,4 млрд. долара през следващата година. В същото време вносът на земеделски машини в парично отношение възлиза на 500 млн. долара.

Основните експортни дестинации за произведените в страната трактори са САЩ, Швеция, Ирак, Италия и Австралия. Частично в последните години Турция реализира износ на земеделска техника и за страни като Азербейджан, Узбекистан, Туркменистан, Русия и Иран. Освен трактори югоизточната ни съседка предлага на международните пазари и друга специфична селскостопанска техника и оборудване за млекопреработвателната индустрия.

„Нашето производство на земеделска техника е напълно адаптирано към европейските регулации, като ние следваме всички европейски стандарти, благодарение на което пред нас се отварят нови възможности за партньорство с различни европейски страни и създаването на джойнт венчър компании“, добави още експертът.

Производството на земеделска техника в страната по думите му се възползва почти изцяло от собствени ресурси, като 90% от технологиите и компонентите са собствено производство, без да се използват компоненти от Китай или други южноазиатски страни. Ето защо във времената на пандемия местните производители почти не са изпитвали трудности с доставките на различни компоненти и чипове, такива, каквито са изпитали някои западни производители зависими от китайския внос.

„В рамките на индустрия 4.0 нашето производство на селскостопанска техника все повече се фокусира върху цифровизацията и дигитализацията“, казва още той. Местната индустрия вече се насочва и към производството на електрически трактори и автономно управляеми машини, като за целта се изгражда и нужната инфраструктура. Има и съвместн разработки като трактоите „ЗАЗ“, които са създадени в партньорство с Азербейджан.

В страната са изградени 17 центъра за тестване на новите модели земеделска техника, а във висшите училища има над 20 департамента специализирани в създаването на кадри свързани с производството на агротехника, които са в непрекъснато партньорство с местните производители. В Коня пък се организира едно от най-големите международни изложения за селскостопанска техника в страната. Секторът организира още ежегодни бизнес форуми в Бурса и Измир.

Турската асоциация на производителите на агротехника със своите около 200 членове е най-голямата по рода си браншова организация в страната. Югоизточната ни съседка обработва общо 23,2 млн. хектара земеделски земи, от които 81% са заети със зърнени култури, 15% с плодове и 3,5% със зеленчуци.

Още
НОВИНИ

Италия може да остане без макарони заради недостиг на твърда пшеница

След сериозното повишение на цените на твърдата пшеница, италианските производители на макаронени изделия се готвят за сериозен дефицит на суровина, информира UkrAgroConsult. “Най-лошото по отношение на високите цени и недостига на суровини предстои“, казва анализатор на пазарите от Strategie Grains. Някои преработватели дори са заплашени да прекратят производство в следващите месеци.

През тази година Канада, която е основен производител на твърда пшеница в света регистрира по-слаба реколта. Освен това заради лоши климатични условия във Франция и други страни производители, на международните пазари се усеща дефицит от 2-3 млн. тона суровина. През 2021 година производството на твърда пшеница в света падна до 20-годишно дъно.

Канада обичайно заема дял от 2/3 от световната търговия с твърди сортове пшеница, но заради сериозната суша през тази година реколтата там е била с 50% под добивите през 2020 година. Това доведе до увеличаване на цените, като в последния месец тя се продава по-скъпо отколкото за последните 13 години.

Италианските производители на макарони могат да покрият по-голяма част от нужната им суровина с вътрешното производство на твърда пшеница. Като цяло обаче ситуацията с производството на твърдите сортове пшеница в ЕС не изглежда оптимистична, а през октомври ЕК намали оценката си за новата реколта от 4,3 на 3,7 млн. тона. Освен това глобалните запаси от твърда пшеница към момента се намират на най-ниското си ниво за последните шест години, а това се свързва и с рязкото повишение в търсенето на макаронени изделия заради пандемията. Мнозина потребители са прибегнали до запасяване с макаронени изделия за да се подготвят за вероятна карантина или изолация. Това доведе до двойно увеличение на експортните цени на твърдата пшеница от юли насам. Ето защо италианските производители не крият притеснението си, че ще имат трудности с доставката на суровина през първата половина на 2022 година „Ситуацията се очертава да е още по-драматична от сега, защото в момента все още работим със собствени суровини“, казва Винченцо Дивела.

Освен с липсата на достатъчно суровина, производителите на макаронени изделия трябва да се справят и с повишаващите се разходи за транспорт, логистика и опаковки. От Strategie Grains не изключват нова негативна корекция в прогнозите за реколтата от твърда пшеница през декември.

Подобно на Канада и в САЩ се отбелязва почти двойно намаляване на добивите от твърди  сортове пшеница. „Повишаването на цената на твърдата пшеница е последица от промените в климата, казва Алберто Картасенья, шеф на компания, която е собственик на десетки ресторанти в Италия.

Според експертите по-високите цени на макароните ще доведат обаче не само до спад на търсенето в развитите страни, но ще рефлектират още повече върху развиващите се страни. За пример те посочват северноафриканските страни, в които и сега се усеща повишаване с ¼ на цените на хлебните изделия, произведени от твърди сортове пшеница. Кускусът и булгура също се произвеждат от твърди сортове пшеница. „Ние нямаме друг избор освен да повишим цените за да отговорим на повишаващите се разходи, казва Абдел Азис Бушареб, хлебопекар от Алжир.

Най-големият износител на макаронени изделия в света- Турция намали своите изисквания за да увеличи максимално дела на обикновената пшеница в тези продукти от 30 на 100%

Потребителите дори от така наречените богати страни могат да усетят разликата в цените, защото по данни на Nielsen цените на евтините макарони във френските супермаркети, които най-много зависят от суровината през октомври са се повишили с 20% спрямо същия месец на миналата година.

Още
НОВИНИ

Експерти прогнозират по-добра реколта от пшеница в Русия

Експертите от Института по конюктура на аграрните пазари (ИКАР) повишиха своята прогноза за руската реколта от пшеница до 75,6 млн. тона, информира „Зерно Онлайн“. Това е с 1 млн. тона над предходната им прогноза. Експертите прогнозират общата реколта от зърно в страната да достигне до 121,7 млн. тона, а експортният потенциал по отношение на пшеницата да остане в рамките между 31,5 и 32 млн. тона

Още
НОВИНИ

ЕС ще увеличи преработката на слънчоглед до рекордни нива

През тази стопанска година се очаква страните от ЕС да преработят нови рекордни количества слънчоглед, информира „Зерно Онлайн“. Според прогнозите на Oil World преработените количества слънчоглед могат да достигнат до 9 млн. тона на фона на увеличеното проиводство на слънчоглед, което се прогнозира да достигне до 10.5 млн. тона. За сравнение през миналата стопанска година страните от ЕС са произвели 8,9 млн. тона слънчоглед

Анализаторите прогнозират, че с най-голям принос за по-добрата европейска реколта ще са Румъния (2,96 млн. тона) с годишно увеличение от 43% и Франция с 1,9 млн. тона (+18%). За страната ни се очаква реколтата от слънчоглед да е с 16% по-висока и да достигне 2,1 млн. тона. Най-малко увеличение от 8% се прогнозира за унгарската реколта която се оценява към момента на 1,8 млн. тона. Заради по-добрата реколта вносът на слънчоглед в ЕС може да падне до най-ниското си ниво за последните три години от 0,6 млн. тона, като се очаква да спадне най-вече вноса на слънчоглед от Русия.
На обратната страна се очаква да е експортния потенциал на слънчоглед от ЕС, който да достигне до 750 хил. тона- най-доброто ниво за последните осем години.

Още
НОВИНИ

COCERAL понижи оценката си за производството на пшеница в ЕС през текущия сезон

Европейската асоциация на търговците на зърно намалиха своята прогнозна оценка за производството на пшеница в ЕС в текущия сезон информира „Зерно Онлайн“. Спрямо оценката си от май, експертите очакват с 2,4 млн. тона по-слаба реколта, като оценяват общото производство на 128,6 млн. тона. За сравнени през 2020/21 стопанска година европейските фермери събраха общо 118,7 млн. тона пшеница. В информацията се уточнява, че негативната корекция в прогнозата е свързана с по-голямото съкращаване от очакванията на обработваемите площи с пшеница във Франция и Германия съответно до 4,9 млн. ха и до 2,9 млн. ха. Експертите оценяват тазгодишната френска реколта от пшеница на 35,1 млн. тона при средни добиви от 711 кг от декар и за Германия – 21,1 млн. тона при средни добиви от 726 килограма от декар.
От COCERAL намалиха прогноата си и за производството на ечемик с 1,9 млн. тона до 53,5 млн. тона, докато оценката за реколтата от царевица в ЕС е повишена с 2,3 млн. тона до 67 млн. тона.

Още
Около 250 хил. декара са попадналите площи под вода в следствие на последните интензивни валежи
НОВИНИ

USDA внесе незначителни изменения в прогнозите за пшеницата

Експертите на американския департамент направиха незначителни корекции в оценките касаещи глобалното производство и търговия с пшеница, информира „Зерно Онлайн“. В доклада си за месец септември те повишиха оценката си за световното производство с 3,27 млн. тона до 780,2 млн. тона. Това е с 4,4 млн. тона над миналогодишното ниво. Направената корекция в оценката обаче няма да позволи да се компенсират значителните редукции направени през август, които доведоха и до трусове на пазарите.

С ред регионите за които са повишени прогнозните оценки са ЕС с 0,4 млн. тона до 139 млн. тона и Австралия с 1,5 млн. тона до 31,5 млн. тона, докато оценките за Аржентина и Канада бяха намалени. Прогнозата за глобалния експорт на пшеница през текущия сезон е увеличена с 1,5 млн. тона до 199,7 млн. тона. По-голям износ на пшеница на международните пазари се очаква За Австралия, докато Канада логично може да свие своя потенциал. Оценката за крайните запаси от пшеница е повишена с малко над 4 млн. тона до 283,2 млн. тона.

Още
Представителите на браншовите организации съобщиха информация за състоянието на есенниците и готовността за жътва на ечемика.
НОВИНИ

Международният съвет по зърното отново намали оценките за производството и експорта на пшеница

Заради влошените средни добиви основно в Русия и Канада , експертите на Международния съвет по зърното намалиха своята оценка за глобалното производство на пшеница през текущата стопанска година, информира „Зерно Онлайн“. Според данните от августовския им отчет прогнозата за глобалната реколта е намалена с 6,4 млн. тона до 781,7 млн. тона, което е с почти 7 млн. тона над показателя за миналата стопанска година.

Оценките за Русия и Канада са редуцирани съответно от 28,5 на 24,5 млн. тона и от 81 на 75 млн. тона. По-малка негативна корекция с 1,3 млн. тона е направена в оценката за американската реколта- до 46,2 млн. тона и в ЕС- с 1,1 млн. тона до 136,6 млн. тона. Украйна и Австралия са сред страните с повишени оценки през този месец- съответно от 29,5 млн. тона на 32 млн. тона и от 28,9 на 30,1 млн. тона.

Прогнозата за глобалния експорт на пшеница също беше намалена с 2,3 млн. тона до 182,9 млн. тона, заради очаквания по-слаб експорт на руска и канадска пшеница. С по-висок експортен потенциал се очаква да бъдат Австралия, крайна, Украйна и страните от ЕС.

Експертите са коригирали надолу и своята оценка за крайните запаси от пшеница, които се очаква да достигнат до 277,7 млн. тона.

Още
В рапицата СИНДЖЕНТА е компания
НОВИНИ

Анализатори: По-високите добиви от рапица в България ще намалят напрежението на пазара

По-високите добиви от рапица се очаква да намалят напрежението на пазара у нас, което в момента определя търсенето и предлагането на тази маслодайна култура, счита Светлана Купреева, анализатор на UkrAgroConsult за пазарите на маслодайни култури. Тя отбелязва още че в условията на високите цени на рапицата у нас се регистрира увеличение на обработваемите площи с тази култура с 9% в сравнение с миналата година.

Засушливата есен на 2020 година и липсата на достатъчно запаси от влага в почвата според нея са станали основните фактори, възпрели земеделските производители да решат дали да отглеждат рапица. Според оперативните данни средните добиви са с 25% по-високи в сравнение с 2020 година, а реколтата се очаква да е с почти 50% над предходната. По-добрата реколта според Купреева ще доведе до намаляване зависимостта на страната от вноса и ще подсигури рекордно големи обеми от суровина за преработвателната индустрия. Предвид на усиленото търсене на рапица от страна на вносителите, не е изключено според анализаторите страната ни да предложи по-големи количества рапица основно на вътрешноевропейския пазар.

Още
НОВИНИ

Strategie Grains намали прогнозата си за реколтата от зърно в ЕС

Анализаторите на Strategie Grains намалиха незначително своите прогнози за зърнената реколта в ЕС, информира topagrar.com. Причина за това е засушаването обхванало предимно западните части на континента. Според актуалните им данни реколтата от зърнени култури в ЕС ще е с 3,4 млн. тона по-малка в сравнение с прогнозата от юли, и ще достигне до 290 млн. тона. Прогнозата за производството на мека пшеница е намалена с милион и половина тона до 135 млн. тона, а на ечемик с 2 млн. тона до 53 млн. тона.

Въпреки изгледите за по-слаба реколта от мека пшеница, се очаква през август експортът за трети страни да се увеличи с 1,7 млн. тона достигайки до 32,7 млн. тона.

Още
Представителите на браншовите организации съобщиха информация за състоянието на есенниците и готовността за жътва на ечемика.
НОВИНИ

USDA намали оценките си за производството на пшеница и царевица в света

Анализаторите на американския департамент по земеделие намалиха оценките си за производството на пшеница и царевица. информира „Зерно Онлайн“. Прогнозата за реколтата от пшеница спрямо юли е редуцирана с 5 млн. тона до 776,9 млн. тона, което е с почти един милион тона над производството от миналата стопанска година. За негативната корекция е допринесла най-вече силно редуцираната оценка с 12,5 млн. тона за производството в Русия- до 72,5млн. тона и за Канада със 7,5 млн. тона до 24 млн. тона. Прогнозната оценка за реколтата в САЩ също беше намалена с 1,3 млн. тона до 46,1 млн. тона. С по 500 хил. тона са намалени и оценките за производството на пшеница в Турция и Казахстан.

В същото време от 28,5 на 30 млн. тона е повишена оценката за производството в Австралия. Незначително с 0,4 млн. тона е повишена оценката за реколтата от пшеница в С -до 138,6 млн. тона. Прогнозата за глобалния експорт на пшеница е намалена с 5,7 млн. тона до 198,2 млн. тона, като сред основните страни производители, за които се очаква да изнесат по-малко пшеница са Русия и Казахстан, докато незначително по-висок експортен потенциал се дава за ЕС и Украйна.

С 12,6 млн. тона до 279 млн. тона е намалена прогнозата за крайните запаси от пшеница през сезона.

До един милиард и 186 млн. тона пък беше намалена прогнозата за световната реколта от царевица, като нивото на глобалния експорт се оценява на 198,7 млн. тона. Със 6,5 млн. тона до 284,6 млн. тона е намалена оценката за крайните запаси през 2021/22 година. Производството на американска царевица се очаква да достигне до 374,6 млн. тона, което е с 10,5 млн. тона под предходната прогноза, като се очаква и експортният потенциал на страната да е с 2,5 млн. тона по-слаб и да достигне до 60,9 млн. тона. В основните страни производители на царевица реколтата се оценява общо на 241,5 млн. тона, което е с 2,5 млн. тона под прогнозата от предходния месец.

Последните данни за зърнения баланс изнесени от анализаторите на американския департамент предизвикаха истинска шокова вълна на международните пазари, отбелязва и agrarheute.com. На фона на слабото предлагане и прогнозите за срив в глобалното производство, цените на пшеницата както на американския, така и на европейския пазар скочиха рязко. Веднага след излизането на доклада фючърсите на пшеницата на борсата в Чикаго се повишиха с 22 цента до 7,80 долара за бушел, което е нова рекордно висока цена. Произвежданата в северните щати и в Канада високо протеинова пшеница поскъпна с 14 цента до 9,3 долра за бушел. Контрактите на царевицата в Чикаго също се повишиха с 26 цента до 5,82 долара за бушел.

Европейските пазари също реагираха на данните на анализаторите от USDA като септемврийските фючърси на пшеницата в Париж се повишиха с 10 евро до 247 евро за тон, а ноемврийските контракти при царевицата подскочиха с 6 евро до 222евро за тон.

Още
Представителите на браншовите организации съобщиха информация за състоянието на есенниците и готовността за жътва на ечемика.
НОВИНИ

IGC с рекордно високи оценки за новата реколта от зърно в света

От Международния съвет по зърното (IGC) излязоха с рекордно високи прогнозни оценки за световната зърнена реколта през настоящия сезон, информира UkrAgroConsult. Общата им оценка възлиза на почти 2 милиарда и 300 млн. тона зърно, което е с 3% над нивото от миналата стопанска година. Оценката е повишена до тези рекордни нива най-вече заради прогнозата, че производството на царевица може да надмине това през миналата година с цели 74 млн. тона до нов пик. Реколтата от пшеница се прогнозира да е с 15 млн. тона повече.

В сравнение с прогнозата на експертите от миналия месец, производството на пшеница и фуражно зърно е намалена с 6 млн. тона или с 0,26% основно заради намаляване на производството в Северна Америка заради засушаване.

Потреблението на зърно в света през 2021/22 година също се прогнозира да достигне рекордно високо ниво с растеж от 3% спрямо предходната стопанска година. За това ще допринесе увеличеното с 12 млн. тона потребление на пшеница за продоволствени нужди, потреблението на зърно за нуждите на промишленост със 7 млн. тона и за проиводството на фуражи с 37 млн. тона. Подобна одобна оценка остава все още рекоедно висока, макар че в сравнение с миналия месец оценката а лобалното потребление на зърно е намалена с 4 млн. тона.

„Въпреки че повишението на прогнозата за царевицата ще компенсира евентуално по-слабо потребление н пшеница и ечемик, крайните запаси от зърно през тази стопанска година се очаква да са 3 млн. тона по-малко спрямо оценката от миналия месец и да достигнат до 594 млн. тон“, се казва в отчета на експертите. Оценката за количеството зърно, което се очква да бъде изтъргувано на международните пазари е повишена с 1 млн. тона до 419 млн. тона.ътва

Още
Д-р Димитър Гайдарски
НОВИНИ

Френските винопроизводители очакват до 50% спад в производството на шампанско

През тази година френските винопроизводители от известната област Шампан водят ожесточена битка за да спасят реколтата си от масовото поразяване на лозята с гъбични болести, информира специализираният портал decanter.com. Допълнителна мотивация те получават и от последните информации за възстановяване на пазара през 2021 година.

Гъбичните болести се разпространиха в региона след скорошните обилни валелжи, които нанесоха допълнителни щети на винопроизводителите след екстремните студове през зимата. „Земята е толкова влажна, че е дори невъзможно да влезете в редиците от лозя, за да обработите почвата и листата“, казва Ан Маласан, съсобственик в семейния производител AR Lenoble.Според нея е още рано да се правят прогнози, как ще се отразят неблагоприятните климатични условия на новата реколта от грозде.

Максим Тубар, заместник -председател на Comité Champagne, каза пред Ройтерс тази седмица, че се опасява, че половината от реколтата от шампанско 2021 може да е загубена след тежки студове по -рано през годината и скорошните огнища на плесен.

Според него не се очаква незабавен натиск върху доставките на шампанско, тъй като производителите имат резерви. Въпреки проблемите очакванията за добивите в един от основните винопроизводителни региони на Франция са за максимум от един тон на декар, което ще надвиши миналогодишното ниво.

През тази година се наблюдава засилено търсене на шампанизирани вина на международните пазари, тъй като хорека сектора се стреми да попълни своите запаси.

Още
Общо получената продукция е в размер на 670 000 тона при среден добив 378 кг./дка.
НОВИНИ

Турция ще произведе по-малко зърнени култури през тази година

Южната ни съседка се очаква да произведе по-малко пшеница и ечемик през текущата стопанска година, информира „Зерно Онлайн“. Кампанията е пред приключване а причината за по-слабите добиви е неблагоприятните климатични условия през зимата и пролетта в основните производствени региони на страната.

Според прогнози на независими анализатори новата реколта от ечемик може да достигне до около 4 млн. тона спрямо седем милиона тона и половина през миналата година. Реколтата от пшеница едва ли ще надмине 15,5 млн. тона спрямо 18 млн. тона през сезон 2020/21. Фермерите ще съберат също и с 1 млн. тона по-малко твърда пшеница, като реколтата се прогнозира да достигне до 2,5 млн. тона.

Още
НОВИНИ

ЕК намали оценката си за производството на зърнени култури

Европейската комисия намали незначително оценки прогнозни оени за производството на зърнени култури в страните членки на блока, информира „Зерно Онлайн“. Прогнозата за производството на мека пшеница спрямо май е намалена с 0,4 млн. тона до 125,8 млн. тон. Това би било със 7% над миналогодишното ниво, като по-добрите добиви се обуславят както от разширяване на обработваемите площи, така и от благоприятните климатични условия. Оценката за експортния потенциал на ЕС е оставена на нивото от 30 млн. тона, което е с три милиона над нивото през отминалата вече стопанска година.

Оценката за производството на ечемик беше намалена с 1 млн. тона до 53,5 млн. тона. За сравнение през 2020/21 стопанска година ЕС е произвела 54,7 млн. тона ечемик. С 400 хил. тона до 70,6 млн. тон беше намалена и прогнозата за производството на царевица.

Още
Рапица снимки
НОВИНИ

Strategie Grains повиши оценката си за новата реколта от рапица в ЕС

Анализаторите от независимата агенция Strategie Grains повишиха с 0,2 млн. тона до 17 млн. тона своята прогноза за новата реколта от рапица в ЕС, съобщава „Зерно Онлайн“. Подобна реколта би надвишила с 3,3% реколтата през тази стопанска година. Освен това анализаторите прогнозират слабо търсен на тази маслодайна култура на вътрешноевропейския пазар заради рязък спад цените на растителните масла в периода май-юни, което доведе до значително намаление на маржа на печалбите при преработвателите.

Незначително бе намалена прогнозата и за новата реколта от слънчоглед- от 9,88 на 9,82 млн. тона, което все пак е с около един милион тона над производството през 2020 година.

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Съветът по зърното повиши прогнозата си за глобалната реколта от царевица през новия сезон

В своя юнски доклад експертите от Международния съвет по зърното повишиха до милиард и 201 млн. тона своята прогноза за новата глобална реколта от царевица, информира „Зерно Онлайн“. Това е с малко над 7 млн. тона от предходната им прогноза. През отминаващия вече сезон в света бяха произведени общо милиард и 13 млн. тона царевица. Що се отнася до производството в страните членки на ЕС, то се оценява на 68,3 млн. тона спрямо 65,5 млн. тона през миналия месец. По-добра реколта се прогнозира за Китай и ЮАР.

Крайните запаси от царевица през новата година се очаква да достигнат до 267 млн. тона, което е с 0,4 млн. тона над нивото им през тази стопанска година. Те понижиха оценките си за запасите от царевица в основните водещи страни производители – САЩ, Аржентина и Бразилия.По отношение на ЕС крайните запаси от царевица се прогнозира да достигнат до 6,7 млн. тона. Оценката за световния експорт на царевица пък беше намалена с милион и 400 хил. тона до 181 млн. тона.

Още
НОВИНИ

Ниските изкупни цени на черешите отказват производителите в Старозагорско

Ситуацията с ниските изкупни цени на пазара, които през тази година се движат между 90 стотинки и лев и 10 стотинки са причината производителите в старозагорското село Кирилово масово да се отказват от гледането на череши, съобщава БНР, позовавайки се на думите на кмета на село Кирилово Валери Видев.

Тази година качеството на черешите произвеждани в градините на с. Кирилово е добро, въпреки студената пролет и по –малкото количество продукция, каза за БНР кметът на селото.

Освен ниските изкупни цени според него проблем пред повечето производители на череши е, че не могат да покрият разходите си. В тези условия се наблюдава и продължаващо увеличение на цените при прекупвачите.

Тази събота за осма година в село Кирилово ще се проведе Празник на черешата, като откриването е от 16.00 часа с изложба на череши и черешови произведения в центъра. Ще бъде проведен и конкурс за „Най-сладка череша“ и „Най-едра череша“. В надпреварата ще се включат производители от района.

Още
НОВИНИ

ЕК очаква по-добра реколта от мека пшеница

Европейската комисия актуализира оценките си за производството на основните зърнени култури в страните членки, като повиши своята прогнозна оценка за производството на мека пшеница, съобщава topagrar.com. Заради очакванията за леко повишаване на средните добиви , експертите повишиха оценката си за новата реколта от пшеница в ЕС-27 с милион и половина тона до 21,5 млн. тона. В същото време беше намалена оценката за началните запаси от мека пшеница за 2021/22 стопанска година заради повишеното с 0,5 млн. тона предлагане- до 137,5 млн. тона. Корекции бяха направени и по отношение на потреблението, като използването на мека пшеница за фураж за животните се оценява на 41 млн. тона (+1 млн. т), а това е с 3 млн. тона над потреблението през текущата стопанска година.

Експертите намалиха прогнозните си оценки за производството на царевица и ечемик, основавайки се на последните данни за обема на обработваемите площи с тези зърнени култури в страните членки. Така например площите с ечемик са намалели през тази година с 2,4% до 11,2 млн. хектара. Площите заети с царевица също са под очакванията им. Последните данни сочат, че през тази календарна година площите с царевица в страните членки са с около 30 хил. хектара по-малко, и актуалният им обем се оценява на около 8,9 млн. хектара, което означава реколта от царевица от около 71 млн. тона, което е само с 318 хил. тона под очакваното.

Подобни данни позволиха на Брюксел да редуцира с един милион тона до 15 млн. тона оценката си за нуждата от внос на царевица от страните членки..

Още
Как отглеждането на канабис възроди Аделанто за нов живот
НОВИНИ

Дания разреши отглждането на медицински канабис

Датските фермери ще могат вече да отглеждат медицински коноп след като през миналата седмица парламентът на страната даде зелена светлина за това съобщава topagrar.com. Посочва се, че решението е било прието с огромно мнозинство от датските депутати. То е станало факт след успешен четиригодишен пилотен проект дал възможност за предписване на медицински канабис на пациенти, който е удължен за още четири години.

С легализирането на производството на медицински канабис беше сложен край на един период на несигурост за производителите, който според Мариане Нелсен, шефка на местната браншова организация в последната година е възпряла редица фермери от възможността да започнат да отглеждат канабис за медицински цели. Още през март тази година на датския пазар се върна канадската компания Canoby Grouth, инвестирала в производството на канабис в последните години над 47 млн. евро. Решението на политиците според Нилсен ще даде нужната сигурност както на произвдителите , така и на индустрията за предстоящи по-дългосрочни инвестиции в производството преработката и предлагането на медицински канабис.

Още
Ръководство за ИНТЕГРИРАНА БОРБА с болестите плевелите и неприятелите при пшеница
НОВИНИ

Американският департамент по земеделие намалява оценката за крайните запаси от пшеница за трети пореден месец

Експертите от американския департамент по земеделие за трети пореден месец намалиха своята оценка за крайните запаси от пшеница в света през този сезон, информира „Зерно Онлайн“. Основната причина за намаляване на оценката за запасите от пшеница отново е Китай, който се очаква да увеличи своето потребление с 5 млн. тона до 150 млн. тона. Това ще се дължи основно на възстановяващият се сектор на свиневъдството.

В актуалния априлски доклад, оценката за крайните запаси е намалена спрямо предходния месец с почти 2 процента до 295,5 млн. тона. Незначително променени в двете посоки са и показателите за глобалното производство и потребление. Производството е намалено едва с 4 десети от процента до 776,4 млн. тона, а оценката за потреблението е увеличена до 781 млн. тона. Износът на пшеница в световен мащаб се прогнозира да достигне до почти 199 млн. тона.

Последният доклад на USDA се оказа изненадващ за експерти и анализатори, и доведе до тласък на цените на борсите зад Океана. Майските контракти на пшеницата в Чикаго се повишиха с 3,6 долара до 234,70 долара за тон. С над три долара поскъпнаха и котировките на твърдата пшеница в Канзас- до 215,50 долара за тон. Най-голямо повишение с над 5 долара регистрираха фючърсите на твърдата пшеница в Минеаполис- до 240,30 долара за тон.

Още
НОВИНИ

Рекордно потребление, но и крайни запаси от пшеница през новия сезон очакват експертите на IGC

Нови абсолютни рекорди в предлагането, потреблението и крайните запаси от пшеница през новата стопанска година прогнозират в последния си доклад експертите от Международния съвет по зърното (IGC), информира „Зерно Онлайн“. Спрямо февруари оценката за глобалното производство на пшеница е повишено с 16 млн. тона до 790 млн. тона. С 18 млн. тона нагоре пък е коригирана оценката за потреблението до 778 млн. тона. На международните пазари се очаква да бъдат изтъргувани 180 млн. тона пшеница (190 млн. тона през февруари). Що се отнася до крайните запаси през новия сезон, оценката на експертите е повишена рязко с 12 млн. тона до 304 млн. тона.

От IGC повишиха рязко оценката си за производството на царевица през 2021/22 година до милиард и 193 млн. тона (+54 млн. тона) при потребление от над милиард и 200 млн. тона. Оценката за количествата царевица, които се очаква да бъдат изтъргувани на пазарите беше незначително коригирана спрямо предходния месец до 187 млн. тона, докато крайните запаси бяха намалени с 10 млн. 7она до 258 млн. тона.

Още
Това прогнозира гл. ас. Искрен Манковски - селекционер на пшеница в Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево.
НОВИНИ

Европейската комисия повиши своите прогнози за производството и експорта на пшеница в ЕС-27 през 2021

Европейската комисия повиши своите прогнози за производството и и експортния потенциал на 27-те страни членки на ЕС, информира „Зерно Онлайн“. През 2021 година се очаква те да произведат общо 126,7 млн. тона пшеница, което е с 9 млн. тона над нивото от текущия сезон.

Експортният потенциал на страните членки се очаква да се увеличи с 3 млн. тона до 30 млн. тона.

Още
НОВИНИ

Strategie Grains прогнозира с 8,6% по-висока реколта от пшеница през тази година

Новата реколта от пшеница в ЕС-27 ще е с 8,6% по-висока, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на прогнозите на анализаторите от Strategie Grains. Оценката им за реколтата от пшеница през 2021/22 година е за 129,6 млн. тона.

Оценката за реколтата от ечемик е намалена до 54 млн. тона, което е с 2,6% под производството от миналата година. Междувременно оценката за реколтата от царевица беше повишена минимално до 65 млнн. тона, което е с 4% над текущото производство

Още