Тагове

Търговци очакват по-ранна реколта от сини сливи

Високите температури в съседна Сърбия, достигащи на места до 30 градуса ускоряват развитието на различни видове овошни костилкови плодове като сини сливи и на горските плодове в това число и ягодите, информира freschplaza.de. Според първите прогнози новата кампания по прибиране на местните сортове сини сливи се очаква да за почне със седмица по-рано през втората половина на юни.

За някои сортове сливи като „Лепотица“ и „Стенли“ прогнозите са да започнат да плододават дори с между две и три седмици по-рано от нормалното. „За това може да попречи единствено евентуална вълна от по-студено време. Не изключвам обаче на места да има късни мразове“, заяви Анализе Фолвайлер, изпълнителен директор на германска компания, присъстваща на сръбския пазар.

1/3 от реализирания от нея внос на плодове от Сърбия се реализира на пазара на свежа продукция в Германия. По-голяма част от тях се реализират за производството на спиртни напитки.

Подобно на ябълките, при сините сливи добивите зависят от възрастта на овошките и реколтата е различна всяка година. По отношение на плодовете Германия се явява сред основните пазари за сръбската продукция, а за много от местните производители е чест да изнасят за германския пазар,заради това, че там ценят хомогенното качество на предлаганата продукция за което заплащат доста по-висока цена.

За съжаление в последните години не са редки случаите, в които сини сливи от Сърбия се преопаковат като се предлагат като италиански на пазарите в Австрия и Германия“, отбелязва още тя.

За да запазят достъпа на сръбските плодове до германския пазар според нея местните производители трябва да модернизират както процеса на производство, така и веригата на предлагане. Стъпка в тази посока може да се окаже развитието на по-устойчиви модели на опаковка на продукцията при които картона и хартията се заместят от касетки за многократна употреба. Освен това според нея е важно сръбските производители да повишат контрола при употребата на пестициди, нещо което искат всички доставчици в Европа.

След приключване на жътвата фермерите в Сърбия са оставили 80% от произведеното зърно на склад в очакване на по-високи цени, съобщава „Зерно Онлайн“.. Според информациите на Сръбската независима асоциация на фермерите, реколтата през тази година е добра, като в основния производствен регион Войводина средните добиви са между 500 и 600 килограма от декар. Фермерите се въздържат от продажби заради ниските цени, като ако продадат на текущата цена от 22 динара за килограм биха били на загуба. Минималната цена която би оправдала разходите им е от 30 динара за килограм.

В края на жътвата са били продадени незначителни партиди за да се възстановят направените разходи за семена и торове. Забавянето в изплащането на държавните субсидии също пречи за продаването на по-големи количества. Земеделските производители са недоволни от навлизащата в страната евтина украинска пшеница и заради загубените пазарни позиции вследствие на миналогодишното ембарго за износ на пшеница, въведено от Сърбия след началото на конфликта в Украйна.

Сръбското правителство планира да подпомогне производителите на слънчоглед с 18,7 млн. евро през тази година, информира „Зерно Онлайн. През август миналата година властите създадоха специална програма за подпомагане на земеделските производители отглеждащи слънчоглед с цел да се запази продоволствената сигурност на страната и да се намалят разходите за производство на тази маслодайна култура. Според постановлението на правителството всеки земеделски производител отглеждащ слънчоглед може да се възползва от държавна подкрепа в размер на 7800 динра или 66,45 евро за тон при условие, че капацитетът му на производство е под 200 тона.

Западната ни съседка Сърбия е отменила забраната за износ на растителни масла, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на правителствената пресслужба. В съобщението се казва, че решението за отмяна на забраната е дошло след като е била направена пълна проверка на резервите на страната. Другата причина за отмяната и е това, че през тази година сръбските фермери са засадили рекорден обем площи със слънчоглед. Очаква се компетентните органи да продължат да следят за ситуацията на пазара и при необходимост да се приемат нужните мерки. На 11 май пък беше свалена забраната за износ на пшеница и брашно. Както е известно забраната за износ на аграрна продукция беше наложена след началото на военните действия в Украйна.

Сложната ситуация най-вероятно ще принуди Сърбия да въведе ограничения за износа на зърно, „информира „Зерно Онлайн“ позовавайки се на изявление на сръбския президент Александър Вучич. Той посочи, че Унгария е приела подобни мерки като се очаква западната ни съседка също да ограничи експорта през следващата седмица. Заради военния конфликт в Украйна е спрян сръбският износ на желязо за Русия и кокс за Украйна, като цената на нефта вече е достигнала до 116 долара за барел.

По думите му в света вече се наблюдава недостиг на зърно, но в Сърбия нямало да се стигне дотам.

В университета на Нови Сад разработват проект за интелигентни сензори, които подпомагат фермерите да произвеждат по-устойчиво и спо-малко разходи, съобщават от EIP/Agri. Проектът се казва Antris и се финансира със средства от ЕС. „В момента ние не разбираме всички процеси, които се крият зад растежа на растенията“, казва координаторът на проекта Весна Бендин.

„С помощта на дигиталното земеделие ще се повишат знанията и добивите, както и ще се увеличи устойчивостта към рискове като промяна на времето и нестабилност на цените“, допълва още тя.

Anteris е съвместен проект между института BioSense (в в Нови Сад, и университета на Вагенинген и и сръбското министерство на образованието, науката и технологичното развитие. „Той е е едновременно интелигентна инвестиция в изследователска инфраструктура и най-модерно оборудване, но също така и в безценен човешки потенциал и научни постижения, позволяващ производството на безопасна и адекватна храна за бъдещите поколения европейци.“ допълва още тя.

Благодарение на сътрудничеството им в Сърбия вече е изградена първата дигитална ферма, и е разработен набор от дигитални решения за земеделските производители и в подкрепа на дигиталната трансформация на земеделието.

Digital Farm е шоу-рум на открито, който позволява на фермерите да идват, да виждат, тестват и оценяват иновативни AgTech решения в реална производствена среда. Всеки месец по време на производствения сезон се организират „Дни на отворените врати за ферми“ за общността на земеделските производители, за да обменят ноу-хау с фермери, които вече използват цифрови технологии, а също и да ги показват на други. Досега около 1000 фермери са посетили стопанството.

„Точната прогноза за времето ми помага да планираме дейностите по всеки парцел, но най-важното е, че сателитната информация за културите наистина ми помогнах да разбера по-добре състоянието на посевите и да оптимизирам производството си – казва Джордже Джукич, един от посетителите.

Наборът от сензори тестван във фермата включват такива монтирани върху роботи, движещи се на полето, сензори прикрепени към животни и растения, сензори наподобяващи камъни и разпръснати из полето и дистанциони ъреди за събиране на сателитна информация. Освен това са включени дронове и и хипертермични камери. „Искаме да разберем всичко за едно растеие- от информация за въздуха, водата и почвите до самия процес на фотосинтеза, който протича в него“, споделя Бенгин. За целта постоянно се разработват нови сензори, събират се данни и създаваме алгоритми за искуствен интелект.

Всички събрани данни се публикуват чрез безплатна цифрова платформа AgroSense, също част от проекта като виртуален партньор на Digital Farm. Тя позволява на фермерите да проследяват в реално време развитието на културите от компютър или мобилен телефон, като същевременно им помага да планират какво да отглеждат, за да увеличат максимално добивите и печалбите. Например, един земеделски производител може да разбере кога точно растенията се нуждаят от вода, колко торове са необходими в дадено поле или какви култури да са засаждат.

През 2019 година сръбският експорт на пшеница може да надмине 1млн. тона, съобщава „Зерно Онлайн” позовавайки се на изявление на председателя на местната организация на зърнопроизводителите. Очаква се през новия сезон страната да произведе достатъчно пшеница, така че да задоволи вътрешното потребление.